Отвличането и убийството на Поли Клаас

Отвличането и убийството на Поли Клаас

Денят e 1 октомври 1993 г. Дванадесетгодишната Поли Хана Клаас e поканила две свои приятелки да пренощуват в дома й. В разгара на пижаменото парти непознат мъж, въоръжен с нож, нахлува в детската стая, завързва момичетата и нахлузва на главите им калъфки от възглавници. След това непознатият отвежда хълцащата от страх Поли в тъмнината на нощта.

Отвлечена от къщи

Поли Хана Клаас е родена на 3 януари 1981 г. във Феърфакс, Калифорния. Нейните родители Марк и Ив Клаас се развеждат, когато тя е само на две годинки и половина. Двамата запазват приятелските си отношения и Марк често посещава единствената си дъщеря.

Поли Клаас
Поли Клаас

Докато Поли расте, майка й често се мести от град в град, което до известна степен обяснява защо хората често описват момичето като “срамежливо дете”, което трудно се сприятелява.

Ив се омъжва за Алан Никъл, който има три деца от предишен брак. През 1987 г. им се ражда още една дъщеричка на име Ани. Поли се разбира добре с останалите деца, но често има конфликти с втория си баща.

Поли харесва актьора Мел Гибсън и футболиста Джо Монтана. Има две котки – Спуки и Майло.

Въпреки стеснителността й у нея се наблюдава актьорска жилка. Много обича да участва в училищните пиеси и мечтае някога да стане професионална актриса. Музиката също й се отдава и тя свири в училищния оркестър.

Поли е много близка с родителите на баща си – Джо и Би Джей Клаас, които често я водят на почивки в Мексико и Йелоустоун Парк. Още по-близка е с татко си Марк, с когото прекарва повечето си ваканции и уикенди.

Марк Клаас
Марк Клаас

Поли е красива, тъмноока девойка с бяла кожа, трапчинки и дълга, вълниста, тъмна коса.

Тя изпитва дългогодишен страх от тъмното. Не може да заспи на загасена лампа. Страхува се от загадъчния торбалан и от възможността да бъде отвлечена. Често говори за това с родителите си. Марк Клаас си спомня с горчива ирония как е уверявал дъщеря си: 

“Всичко ще бъде наред, винаги ще бъда до теб, за да те пазя”.

По времето на отвличането й 12-годишната Поли Клаас живее с майка си и по-малката си сестра Ани в малкото градче Петалума в Калифорния. Ив Никъл се е разделила с втория си съпруг.

На 1 октомври 1993 г. Поли кани двете си най-добри приятелки Кейт Маклийн и Джилиън Пелам на пижамено парти. Трите момичета посещават едно и също училище и свирят на кларинет в училищния оркестър.

По-късно няколко души си спомнят, че са забелязали едър брадат мъж с гъста сива коса да се мотае по тротоара пред дома на Поли. Той не прави нищо застрашително и прилича на човек излязъл да направи вечерната си разходка.

С напредване на вечерта Поли решава, че е време да донесе спални чували за приятелките си от всекидневната. Отваря вратата на стаята си и се изправя лице в лице тежкосложен мъж на средна възраст, който й е напълно непознат. Той държи нож и незабавно се разпорежда: “Не викайте или ще ви прережа гърлата!”.

Трите момичета замлъкват.

“Кой живее тук?” – интересува се той.

“Аз” – отговаря Поли.

Кейт и Джилиън си мислят, че това е някакъв номер за предстоящия Хелоуин. Поли обича да прави подобни номера.

“Правя това само за парите” – казва непознатият.

Поли му предлага кутия, в която има 50 долара. Той отказва да я вземе и нарежда на трите момичета да легнат на пода. След това завързва ръцете им отзад на гърба и нахлузва калъфки от възглавници на главите им.

“Няма да ви нараня” – уверява ги той. – “Правя това само заради парите”.

“Моля ви, не наранявайте мама и сестричката ми” – примолва му се Поли.

Кейт и Джилиън чуват ужаса в гласа на приятелката си и им става ясно, че това не е никакъв номер.

Непознатият вдига 12-годишната Поли от земята и нарежда на приятелките й да “броят до 1 000”, преди да се опитат да се освободят.

След което извежда Поли от собствения й дом.

Джилиън и Кейт изобщо не си правят труда да броят. Освобождават се от въжетата и панически събуждат Ив Никъл, за да й разкажат за преживения току-що ужас. Майката се обажда на 911 и ловът започва.

Нарушител

Полицията в Петалума се заема незабавно да претърсва района. Описанието на високия и брадат бял мъж е разпространено по полицейските радиостанции из окръг Сонома – но не до всички. Този пропуск попречва на бързото разкриване на случая и вероятно става причина за фаталния край на Поли Клаас.

Някъде към полунощ в онази ужасна вечер жена на име Дейна Джаф се обажда в полицията, за да подаде оплакване за нарушител в имота й, намиращ се на 40 км от дома на Поли. Тя е уведомена за този нарушител от 19-годишната бавачка Шанън Линч, грижеща се за малкото й момиченце. Когато Джаф се прибира у дома, бавачката се качва в колата си и подкарва към къщи. Спускайки се по хълма, тя вижда непознат мъж, облечен в тъмни дрехи, който се рови под предния капак на спрял форд “Пинто”.

Линч сваля леко прозореца си, за да говори с мъжа. Той пъха пръстите си в пролуката и се провиква: “Закъсал съм. Трябва ми въже!”.

Нещо в непознатия кара Линч да потрепери. Тя подкарва с мръсна газ и спира до обществен телефон, за да се обади на Джаф и да й разкаже за подозрителния мъж. Джаф не се обажда на ченгетата от дома си. Чувства се уязвима в отдалечената къща и решава първо да постави малко разстояние между себе си и детето и непознатия мъж. Въоръжена с бейзболна бухалка и спрей, тя се качва в тойотата си и минава покрай закъсалото пинто. Обажда се на полицията от телефона в близката бензиностанция.

Полицаите Томас Хауърд и Майкъл Ранкин са изпратени да проверят сигнала.

Те спират до затъналия в канавката на тесния път форд, собственост на лице с името Ричард Алън Дейвис. Големият мъж е мръсен, косата му е сплъстена на гъсти кичури и се поти обилно, въпреки че нощта не е гореща. Той обаче не изглежда нервен или възбуден.

Офицерите го питат какво прави тук.

“Любувам се на природата” – отговаря той със спокоен и премерен тон.

Ченгетата го поглеждат скептично, тъй като районът е доста отдалечен, а навън е съвсем тъмно.

Дейвис безгрижно изважда кутия бира от полупразното стекче в колата си. Отваря я и си сръбва от нея.

Полицаите му казват, че не може да прави така. Дейвис хвърля кутията в храстите край пътя. Нареждат му да я вдигне, но не го глобяват за хвърляне на боклук.

Ранкин и Хауърд проверяват името му за настоящи нарушения, но пропускат да проверят миналото му. Ако го бяха направили, щяха да открият, че си имат работа с човек, осъждан за кражба, взлом, нападение, отвличане и доста дълга история на проява на насилие срещу жени. Щяха да осъзнаят също, че е освободен под гаранция, която току-що е нарушил. По-късно полицията ще заяви, че в подобни случаи проверката на миналото на нарушители не е част от стандартната процедура.

Тъй като Дейвис говори отчетливо и не изглежда пиян, полицаите не го проверяват с дрегер. Питат Дейна Джаф дали иска мъжът да бъде арестуван, но тя желае той просто да се махне от имота й.

Дейвис отговаря, че ще си тръгне с удоволствие, но колата му е заседнала в канавката. Услужливите полицаи му помагат да я издърпа и по този начин несъзнателно допринасят за смъртта на едно изтерзано дете.

Научи повече за:   Барбара Пейтън: Възходът и падението на скандалната Кралица на Холивуд

В 09:00 ч. на следващата сутрин криминалистите вече са успели да идентифицират отпечатък от длан, намерен в стаята на Поли, като принадлежащ на Ричард Алън Дейвис. Тази информация обаче не е съобщена в медиите, както и историята за среднощната екскурзия на Дейвис и срещата му с полицията.

По-късно през същия ден Бил Роудс, собственик на печатница в Петалума, започва да организира група от доброволци за търсенето на Поли. Отпечатва хиляди листовки с нейната фотография и описание, плюс телефонен номер на полицията за подаване на информация, свързана с местонахождението на детето.

Два дни след отвличането телевизионното предаване “Най-търсените в Америка” прави кратък обзор на случая. Снимките на Поли и скици на нейния похитител са разпространени в супермаркетите, разлепени по уличните стълбове и пуснати в пощите на гражданите не само в Калифорния, но и по целия свят. Полицаи с кучета претърсват района, търсейки следа от изчезналото момиче. Скоро е създаден Център “Поли Клаас”, където се приемат сигнали и се организират групите за търсене.

Както е обичайно в подобни случаи, Ив Никъл и бившият й съпруг Марк Клаас са подложени на детектора на лъжата. Двамата са освободени от подозрения.

Актрисата Уинона Райдър, която е израснала в Петалума, обявява награда от 200 000 долара за намирането на Поли. Райдър заявява в предаването “Най-търсените в Америка”, че се чувства свързана с Поли, “защото това се случва в градчето, в което съм израснала” и казва: “За щастие съм в положение да окажа помощ. Искам Поли да се върне жива и здрава”.

Уинона Райдър
Уинона Райдър

Задържан

Всяка година в САЩ изчезват около 300 деца. Защо отвличането на Поли привлича толкова повече внимание в сравнение с други подобни трагедии? Мнозина смятат, че това се дължи на изключителната безочливост на нейния похитител, който прониква в детската й стая. На по-дълбоко ниво случаят е свързан с страха от Торбалан, който всеки човек е изпитвал в детството си – страх, изпитван и от самата Поли.

Дните преминават в седмици. Художничката Джийн Бойлан създава нова скица на похитителя, която е разпространена надлъж и нашир. Към търсенето на детето са привлечени и гадатели и екстрасенси. Властите продължават да се изказват оптимистично пред медиите, че Поли ще бъде открита жива и здрава, но в действителност са повече от убедени, че детето е вече мъртво.

Полицейски робот на заподозряния
Полицейски робот на заподозрения

На 19 октомври 1993 г. Ричард Алън Дейвис е арестуван за шофиране в нетрезво състояние. Нито полицаите, нито пазачите в изтрезвителното забелязват приликата му със скицата на заподозрения. Той е освободен след по-малко от пет часа и се качва в белия си форд “Пинто”, модел 1979 г.

На 25 октомври е проведен благотворителен концерт с участието на много поп звезди и комици, сред които и Робин Уилямс, който провежда търг на вещи на знаменитости. Събраната от продажбата на билетите и търга сума възлиза на 12 000 долара.

На 11 ноември Фондация “Поли Клаас” получава статут на организация с идеална цел. Неин президент е Бил Роудс.

Но само след девет дни изплуват някои шокиращи истории за Роудс и той е принуден да си подаде оставката. Жена завежда срещу него гражданско дело, в което го обвинява, че я е малтретирал сексуално, когато е на девет години. Полицията установява, че той е регистриран сексуален насилник. През 1967 г. е бил осъден за мастурбиране пред малки момиченца. Следващата година Роудс е арестуван отново, тъй като е заплашвал малки момичета с нож, заставял ги е да се съблекат, връзвал е очите им и се е гаврил с тях. Оправдан е по последните обвинения, но те изглеждат стряскащо подобни на случилото се с Поли.

Мнозина си задават въпроса, дали е възможно така посветеният на каузата на Поли Бил Роудс, всъщност да е нейният похитител? Извършителите на престъпления често изпитват специална тръпка, преструвайки се, че помагат за разследването на собственото им деяние. Участието в търсенето на Поли също така би поставило извършителят в благоприятната позиция да отклонява и обърква разследването.

Скоро властите изчистват името на Роудс от всякакви подозрения, свързани с изчезването на Поли. Той заявява, че се е включил в търсенето на детето, за да компенсира злината от лошите си постъпки в миналото.

На 28 ноември Дейна Джаф и две нейни приятелки се разхождат из имота й, когато се натъкват на няколко предмети в храстите – тъмен суитшърт, вързан на възел червен чорапогащник, опаковка от презерватив, неизползван презерватив, хвърлен наблизо, ивици от тиксо и парче бял плат, приспособено в нещо като качулка. Дейна си спомня за нарушителя от нощта на изчезването на Поли. Възможно ли е да има връзка между тях? Изтръпва от тази вероятност.

Джаф се обажда в полицията и съобщава за находката си. Полицаите преглеждат отново нейното оплакване от онази нощ и се натъкват на името на човека, когото са задържали и пуснали да си върви: Ричард Алън Дейвис – същият мъж, чийто отпечатък от длан е открит в стаята на Поли.

Дейвис е арестуван два дни по-късно. Той не се опитва да скрие лицето си от фотографите и камерите, нито пък благоволява да отговори на въпросите, задавани му за Поли Клаас.

Приятелките на Поли Кейт и Джилиън го разпознават моментално.

Най-сетне на 4 декември Дейвис си признава за отвличането и убийството на Поли Клаас. Той отвежда следователите на мястото, където е оставил тялото й.

Лоши родители = дете садист

Ричард “Рик” Алън Дейвис е роден в Сан Франциско на 2 юни 1954 г. Той е третото от пет деца в семейството. И двамата му родители, Боб и Евелин, са алкохолици. Евелин е строга майка и сурово наказва провиненията на децата си. Веднъж изгаря ръката на Рик, защото го е хванала да пуши цигари.

Когато Рик е на 11 години, родителите му се развеждат. След развода баща му, който работи като докер, получава попечителство над петте деца “понеже майката показва непристойно поведение в присъствието на децата си”, както гласи един доклад на социалните служби. Малкият Рик често се мести, живеейки за кратко в Чоучила, Фремонт и Сан Франциско. По-голямата част от детството си прекарва в малкото градче Ла Хонда.

Боб Дейвис се жени три пъти след това и Рик ненавижда всяка една от своите мащехи. Тези ранни негативни отношения с майчинските фигури очевидно стават причина за омразата и отвращението му към жените като цяло и довеждат до последвалото насилие срещу тях.

Макар да се е борил за попечителството над децата си, Боб често не е в състояние, или просто няма желание, да се грижи за тях, затова те са непрекъснато прехвърляни между майка си и баща си, както и на бабите и дядовците им. Боб Дейвис е умствено нестабилен и понякога страда от халюцинации. Има навика да излиза от къщи въоръжен с пистолет и да стреля по своите миражи. Малкият Рик израства в среда, лишена от стабилност и обич.

Объркан и лишен от любовта и одобрението, които са така важни за децата, Рик се превръща в проблемно и лошо момче. Започва да измъчва и убива животни още в ранна възраст. Потапя котки в бензин и ги подпалва, или лови улични кучета и ги заколва с нож.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

Все пак Рик не е загубил напълно способността си да се грижи за някого. Неговата по-малка сестра Дарлийн го помни като отговорен заместник-родител.

“Рик ме отгледа” – твърди тя. – “Той готвеше и чистеше. Той ми беше и баща и майка”.

Още преди да навлезе в тийнейджърските си години Дейвис вече е затънал дълбоко в престъпния начин на живот. Опиянява се от опасностите. По-късно споделя с психиатър как чрез кражбите е успокоявал напрежението, трупащо се в него.

Научи повече за:   Лизи Бордън: Убийствата със секира

Отпада от гимназията в последния клас.

На 17-годишна възраст навъсеният Дейвис е изправен пред съдия, който казва на младия рецидивист, че има два варианта – да отиде в изправителен дом или да постъпи в армията. Той избира армията.

Дейвис е разпределен в Германия, където работи като шофьор на военен камион. Продължава да извършва разни дребни престъпления. В крайна сметка армията надушва деянията му и той е освободен без никакви почести само след 13 месеца служба. Неговите дебели и едри ръце сега са покрити с най-различни черни татуировки. Повечето от тях представляват паяжини.

Връщайки се в Калифорния, той издирва някои от своите училищни другари. На 12 октомври 1973 г. отива на парти в дома на 18-годишната Марлийн Ворис. Дейвис твърди, че тя е била негово гадже. Поводът за партито е приемането на Ворис във Военноморския флот. Момичето не е на себе си от радост и няма търпение да започне новия си живот. Вероятно за Дейвис не е лесно да бъде около някого, който се радва, че ще постъпи в армията –  система, от която той самият е бил прокуден току-що.

Когато партито свършва и хората си тръгват, Дейвис казва на приятелите си, че ще се върне в къщата за нещо.

След няколко минути прозвучава изстрел.

Марлийн Ворис е мъртва. На местопрестъплението са открити цели седем самоубийствени бележки и полицията заключава, че момичето наистина е посегнало на живота си. Но хората, които я познават, твърдят, че тя е била щастлива през онази нощ. Те вярват, че Дейвис я е заставил да напише бележките под дулото на оръжието и после я е убил.

Самият Дейвис разказва, че Ворис се е застреляла “почти пред очите му” и че е страшно травматизиран от случилото се.

Няколко седмици след тази трагедия Дейвис е арестуван, когато се опитва да заложи крадени вещи. Признава за серия от грабежи извършени в Ла Хонда, заявявайки, че е бил подтикнат от глад. На това е лесно да се повярва, тъй като не той не успява да си намери работа заради богатото си криминално досие. Дейвис излежава шест месеца в окръжния затвор.

На 13 май 1974 г., пет седмици след освобождаването си, е арестуван за поредния обир. На 21-годишна възраст получава присъда от шест месеца до 15 години затвор. Дейвис излежава по-малко от две години от присъдата си.

Престъпления срещу жени

На 24 септември 1976г., по-малко от два месеца след като е освободен от затвора, Дейвис извършва първото си доказуемо престъпление, свързано с насилие срещу жена. Набелязва си 26-годишната Франсиз Мейс, която върви към близкия паркинг. Часът е около 18:00 и навън все още не е тъмно. По-късно Дейвис ще разкаже на психиатрите, че е чул женски глас в главата си, който е казал: “Чудя се какво ли е да те изнасилят”. Твърди, че когато е видял Мейс, е бил сигурен че това е нейният глас – и е решил да й помогне да разбере какво е да те изнасилят.

Мейс точно се готви да отвори вратата на колата си, когато усеща зад гърба си някакво присъствие. Обръща се и вижда озверелия Рик Дейвис, който я заплашва с нож.

Ричард Алън Дейвис
Ричард Алън Дейвис

“Влизай вътре” – грубо й заповядва той. Тя се подчинява и той й казва да се премести на пътническото място. След това взима ключовете от колата й и я запалва. Франсиз започва да плаче.

“Млъквай!” – изкрещява вбесеният Дейвис и я удря.

Мейс го пита дали не иска портмонето й. Той го иска и го пъхва в джоба си.

“Току-що излязох от затвора” – казва мъжът, чието име тя не знае. – “Следят ме и трябва да се измъкна”.

Дейвис отбива колата в отдалечена местност, разкопчава ципа си и изважда пениса си. “Ще броя до три” – казва той. – “Знаеш какво искам да направиш”.

Изпадналата в паника Франсиз Мейс се опитва да сграбчи ножа му, но острието порязва ръката й. Пищяща и кървяща, тя отваря вратата на колата и побягва. За щастие успява да спре една преминаваща кола – тази на патрулиращия полицай Джим Уенц, който точно отива на работа.

Уенц изважда оръжието си и го насочва към Дейвис. След това прочита правата му и го арестува.

В ареста Дейвис настоява, че е бил непрекъснато преследван от гласа на Франсиз Мейс. Той е прехвърлен в щатската болница в Напа, за да му бъде направена оценка на умственото здраве. На 16 декември 1976 г. успява да избяга от болницата.

Още същата нощ Дейвис прониква в дома на 32-годишната Марджъри Арлингтън, която спи блажен сън. Удря я по главата с ръжена от камината, при което тя се събужда с писъци и той напуска бегом къщата. По-късно заявява пред психиатъра, че един глас му е казал, че жената иска да бъде ударена по главата. Просто се е подчинявал на желанията й.

На следващия ден прониква в Областния приют за животни, откъдето открадва няколко лекарства, плюс оръжие и муниции.

Рано в утрото на 20 декември Дейвис вижда как Мари Елис се качва в колата си. Когато тя сяда зад волана, Дейвис допира откраднатата пушка до тила й през отворения прозорец. “Трябва да ме закараш до Санта Роса” – казва й той. Отмества за малко пушката, за да извади от джоба си нещо, с което да я върже. Жената моментално натиска газта и се спасява.

Следващият ден заварва Дейвис на 70 мили южно от Напа, в неговите стари ловни земи в Ла Хонда, където прониква в частен дом и открадва дрехи и ценни бижута.

Той обаче е забелязан от човек, който се обажда в полицията. Дейвис е осъден за отвличането на Франсиз Мейс, за двете нападения в Напа и за кражбите.

Непокаялият се престъпник е освободен предсрочно на 4 март 1982 г., излежавайки само шест години от присъдите си.

Партньорка

Тогава Дейвис среща 20-годишната закръглена русокоска Сю Едуардс, изкарваща прехраната си, продавайки наркотици. Двамата споделят много общи интереси и наклонности. Скоро стават не само любовници, но и партньори в престъпленията. Обикалят Калифорния, Орегон и Вашингтон и търгуват с наркотици, обират магазини и ресторанти, като винаги се стараят да са с една крачка пред органите на реда.

На 30 ноември 1984 г. Дейвис и Едуардс ограбват жена на име Селина Варич, която някога е любовница на сестрата на Едуардс.

Двамата я посрещат със заплахи още преди да отвори вратата на дома си в Редууд Сити: “Ще ни слушаш, защото иначе ще убием дъщеря ти, баща ти и теб самата: и трима ви”.

Селина Варич пуска озверялата двойка вътре и Едуардс изтръгва телефона от стената, докато Дейвис държи ужасената и разтреперана жертва под дулото на оръжието си. Тя се опитва да избяга, но Дейвис я удря с пистолета, разбивайки лицето й.

“По-добре спри да крещиш, защото ще те убием” – казват й те.

Ранената жена се опитва да се успокои. Едуардс и Дейвис й казват, че трябва да отиде до банката, да изтегли 6 000 долара и да им ги даде. Варич отива до банката, придружена от Едуардс. Очевидно раните по лицето й и нейният явен ужас не правят впечатление на банковите служители, защото транзакцията минава без проблеми. Варич предава парите на Едуардс и двамата престъпници си тръгват предоволни.

Научи повече за:   Марта Уайз: Отровителката от Охайо

Заминават за щата Вашингтон, където Едуардс набелязва банка, в която според нея няма никакви камери. Двамата задигат 4 000 долара, но докато се отдалечават с колата си, чуват зад себе си сирени. Късметът обаче е на тяхна страна. Завалява сняг и за разлика от полицията, те са сложили вериги на гумите си.

На 21 март 1985 г. безкрупулната двойка се озовава в Модесто, Калифорния. Един от стоповете на пикапа им се е развалил. Спира ги патрулен полицай, който прави проверка на имената им и открива, че са издирвани за престъплението си срещу Селина Варич.

Дейвис е осъден на 16 години затвор, а Сю Едуардс, която няма такова богато досие, получава само шест месеца.

Дейвис е освободен през 1993 г. и дава вид, че се е поправил. Премества се в подслон за бездомни в Сан Матео, ходи редовно на срещите със своя надзорник и минава на тестовете за наркотици.

Намира си работа като тенекеджия и скоро събира достатъчно пари, за да си купи бял форд “Пинто”.

Тази кола шофира в нощта, когато е отвлечена Поли Клаас.

Последната нощ на Поли

Трудно е да се разбере какво действително се е случило с Поли след отвличането й. Единственият човек, който знае истината е Дейвис – а той има причини да не говори за това.

Преди да си признае, няколко полицаи се опитват да изтръгнат истината от него. Повечето използват груб и рязък подход. Заподозреният остава ням като мумия. Тогава сержант Майк Мийс опитва по-внимателен подход, на който Дейвис се поддава.

Той казва на сержанта, че когато е пристигнал в Петалума, е смятал да потърси майка си, която живее там. Не е могъл да я намери. Случайно се е натъкнал на типове, продаващи марихуана. Дейвис казва на Мийс, че според него джойнтът е бил подправен с фенциклидин, понеже спомените му за случилото се след това са неясни.

Историята за марихуаната вероятно е лъжа, тъй като на следващия ден той минава успешно на теста за наркотици.

Не си спомня как е отишъл до дома на Поли, но си спомня как е влязъл вътре. Дейвис не може да назове причина за отвличането на момиченцето.

След това е карал безцелно наоколо, опитвайки се да измисли какво да прави с детето. Развързал е Поли в колата. В един момент пинтото е заседнало в калта край пътя в имота на Дейна Джаф. Той заявява, че е изкарал момичето от колата и го е оставил зад близкия хълм – без да я връзва и да й запушва устата.

След това са дошли полицаите, помогнали са му да издърпа колата си и той е отишъл да търси жертвата си. Тя е била заспала, но се е събудила при идването му и е казала: “Помислих си, че си ме изоставил”.

Спомените на Дейвис за тези събития трябва да бъдат разглеждани с голяма доза скептицизъм. Твърдението, че Поли го е чакала пасивно в храстите звучи крайно неправдоподобно. Според полицията, ако Поли е била още жива в онзи момент, вероятно е била завързана и със запушена уста.

Дейвис отрича да е изнасилвал или да се е гаврил с Поли преди да я убие, но тялото на детето е открито с високо вдигната пола и разтворени крака. Останките й са били изложени на атмосферните влияния в продължение на два месеца и са твърде разложени, за да може да се докаже сексуално престъпление. Близо до тялото лежи неизползван презерватив, с който може би Дейвис е възнамерявал да предотврати попадането ДНК-то му в момичето.

Процесът

Поради необикновената публичност на случая, делото на Дейвис е преместено в Санта Клара. Журито е в състав от шест жени и шест мъже съдебни заседатели. Дейвис е обвинен в умишлено убийство, извършено при специални обстоятелства. “Специалните обстоятелства”, като например отвличане и сексуално насилие, са необходими, за да може прокуратурата да търси смъртно наказание. Дейвис не е обвинен в изнасилване, а в “умишлена гавра с дете”.

На 18 юни 1996 г. съдебните заседатели намират Дейвис за виновен. Единствените възможни присъди са смърт или доживотен затвор без право на помилване. След прочитането на решението Дейвис показва на съдебната зала два предизвикателни средни пръста.

След прочитането на решението Дейвис показал на залата два предизвикателни средни пръста
След прочитането на решението Дейвис показва два средни пръста

В деня, когато ще бъде произнесена присъдата над убиеца на дъщеря му, Марк Клаас казва на съдебните заседатели, че ако не осъдят Дейвис на смърт “ще позволят на злото да победи доброто”. След това се обръща към убиеца и казва:

“Г-н Дейвис, когато отидете там, за където сте тръгнал, предайте поздрави на Хитлер, Дамър и Бънди. Прав ви път и колкото по-скоро стигнете там, толкова по-добре за всички нас”.

Ричард Алън Дейвис получава възможност да се обърне към съда. Той отново натъртва, че не е упражнявал сексуално насилие върху жертвата, но начинът, по който го казва, шокира залата:

“Главната причина да не предприема нищо сексуално в онази нощ беше изявлението на малкото момиче, което направи, докато вървяхме по насипа: “Само не ме оправяй като татко””.

Всички ахват. Марк Клаас изкрещява: “Да гориш в ада, Дейвис!”. Тогава пазачите извеждат покрусения баща от залата, а някои от наблюдателите избухват в сълзи.

Дейвис в съда

Препоръката на съдебните заседатели е Дейвис да бъде осъден на смърт. Съдията обявява, че последното отвратително изказване на подсъдимия срещу бащата на жертвата прави “още по-лесно” решението за смъртна присъда. След това я произнася.

По-късно Марк Клаас споделя, че чака с нетърпение да види как Дейвис ще умре.

“Последното нещо, което Поли е видяла преди да умре, са били очите на Ричард Алън Дейвис” – отбелязва той. – “Последното нещо, което се надявам, че ще види Ричард Алън Дейвис, са моите очи”.

На 23 юли 2006 г. пазачите в затвора забелязват, че Ричард Алън Дейвис лежи проснат върху тоалетната в своята килия в отделението за смъртници на затвора в Сан Куентин. Изпадналият в безсъзнание Дейвис е преместен в лазарета, където успяват да го свестят и после е закаран в болница, където се установява, че е взел свръхдоза опиати. Върнат е в килията си още същия ден.

Дори по стандартите на отделението за смъртници Ричард Алън Дейвис е парий. Той е низвергнат от затворническия кодекс, според който престъпленията срещу деца са най-низкото възможно деяние. Затворниците го мразят и защото неговият случай спомага за прокарването на калифорнийския закон, известен като “имаш право на три грешки”, одобрен през 1994 г.


На 13 март 2019 г. губернаторът на Калифорния издава изпълнителна заповед за спиране на смъртните наказания в щата. Това решение ще пожали живота на 737 осъдени на смърт престъпници, сред които е и Ричард Алън Дейвис.


Източник: trutv.com, vox.com, wikipedia.org

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

14
Напиши коментар

avatar
11 Дискусии
3 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
11 Автори на коментари
ВероникаТаняАлександра АрсоввенциВалентина Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
kris
Гост
kris

Педофил ли е-режи му главата и я ритни на боклука!Това са извратени нещастници които не трябва да съществуват въобще.

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Един много показателен случай за некадърност от страна на органите на реда (няколко дни след отвличането на детето Дейвис е бил арестуван за шофиране в нетрезво състояние и полицията не е обърнала внимание на скицата и приликата със заподозрения престъпник)и последиците от израстването на човек в нестабилна и нездравословна семейна среда. Престъпниците се създават,не се раждат. Често омразата към майчината фигура се проектира върху други жени в по-късния етап от съзряването на мъжа.Подсъзнанието я подтиска заради свръх аз-а,който “цензурира” неприемливите мисли.Увредената психика в случая просто заменя обекта на омразата и гнева за да бъде той по-приемлив за съзнанието.И така омразата… виж още »

Marti
Гост
Marti

Ето и линк към една снимка на Дейвис, която може да сложите в статията:
http://prisonboundserialkillers.com/yahoo_site_admin/assets/images/Richard20Allen20Davis20of20Polly20Klass20Fame.10112707.jpg

От нея се вижда колко уникално нагъл е този човек! Дано някога да го пуснат заедно с другите затворници – те ще му измислят наказание.

Doni
Гост
Doni

След като не пише кога е убит да го приемам ли, че още не е?

Парфюми
Гост

Ако беше в Русия до сега да го бяха думнали вече този. Или пък щеше да гние в “Черния делфин” и нямаше бял ден да види.

Валентина
Гост
Валентина

Хората не стават масови убийци,изнасилвачи и психопати ей така.Не може един ден да се събудиш и да кажеш : Искам да убия някой.Това зло в човека се поражда именно от семейството с което е израснал.95 % да не кажа и повече от убийците са хора които като малки са били малтретирани физически и най-вече психически.Този човек едва ли е осъзнал,че това не е нормално след като е бил малтретиран.Не знам как да коментирам такива ужасни неща,които се случват по света.Никога няма да цари 100%-тен мир на тази планета.Създадени сме за да ни разрушават и да разрушаваме. Статията е страхотна,интересна и… виж още »

венци
Гост
венци

Moля, напиши нещо за този закон за 3те грешки. интересно е.

Александра Арсов
Гост

Никакви обжалвания! Да умира!Не заслужава да бъде на този свят негодника!
Хора, които без съвест отнемат детски животи, трябва да бъдат изтребвани!

Таня
Гост
Таня

Прави впечатление, че зад всеки трагичен случай на насилие се крие поредица от полицейски грешки, или такива на хора, които изобщо не са си направили труда да погледнат очевидните белези на надвисналата беда. Понякога за да предотвратиш нещастие е нужно само да бъдеш малко по-мнителен

Вероника
Гост
Вероника

Редовно чета статиите в сайта. Поздравление за труда ви и отделеното време. Имам обаче един въпрос. Защо всички цитати в статиите ми излизат неразбираемо, т.е от цяло изречение, ми излизат само три букви? Само аз ли имам такъв проблем? Пробвах да отворя статиите и през хром и през сафари. Пак не се чете.
Благодаря!