Д. Б. Купър: Легендарният самолетен похитител

Д. Б. Купър: Легендарният самолетен похитител

Подробностите около хитрото самолетно престъпление на Д. Б. Купър и неговото дръзко бягство се разнищват, премислят и обсъждат вече почти четиридесет години.

През 1971 г. Д. Б. Купър отвлича и заплашва да взриви самолет, ако неговият собственик – компанията “Нортуест Ориент”, не му даде откуп от 200 000 долара. Когато получава парите, той скача от самолета, натоварен с 10 кг банкноти, вързани за тялото му.

Никой никога не го вижда отново – нито жив, нито мъртъв. Престъплението му е перфектно, ако е оживял и пълна лудост, ако е загинал при падането си.

Какъвто и да е случаят, псевдонимът Д. Б. Купър – никой не знае истинското му име – може би е едно от най-прочутите имена на крадци в историята.

Всеки, от служители на властта, до празноглави аматьори, се е опитвал да разкрие мистерията около неговото изчезване. Но случаят си остава загадка до ден днешен и Д. Б. Купър се превръща в “Голямата стъпка” на криминалния свят, измъквайки се от една от най-мащабните и скъпи операции за залавяне в САЩ през XX в. Местонахождението на този човек (или неговите останки) представлява една от най-големите загадки на нашето време.

Разбира се, аналите на полицията са пълни с грешки, довели до завинаги неразкрити случаи – от прочутия Джак изкормвача, до убийството на Черната Далия в Лос Анджелис през 1947 г.

Но престъплението на Д. Б. Купър е различно. Първо, в него няма пострадали, въпреки че властите настояват, че е поставил в опасност десетки животи.

Авиокомпанията “Нортуест Ориент” претърпява известна щета, а подутото его на ФБР е оголено до кокал. Купър изпълнява корсарския си подвиг в залеза на 47-годишното владение на Дж. Едгар Хувър, който умира скоро след отвличането на самолета. Без съмнение директорът на ФБР е отишъл в гроба, скърцайки със зъби от ярост, причинена от неспособността на хората му да хванат този човек.

Престъплението на Купър е необичайно и с това, че става причината за засилване на охраната по летищата и въвеждане на претърсване на пътниците. Преди неговия парашутен скок е било напълно възможно да се качиш на борда с бомба под мишница.

Повечето примерни граждани реагират с отвращение на всякакви престъпления, но Купър обикновено предизвиква повече усмивки, отколкото смръщени вежди.

Той извършва престъплението си във време – началото на 70-те години на XX век – когато антисоциалното поведение все още е на мода. На него е посветена песен, филм и няколко книги. Успява да извие ръцете на Дж. Едгар Хувър и да измъкне цяла торба с пари от алчна корпорация. Той е като Робин Худ за неумиращите хипита.

Но как Д. Б. Купър успява да се измъкне? Никой не знае със сигурност. Знае се, че е могъл да оцелее след нощното си скачане, понеже лудорията му е повторена с пълен успех от един имитатор само няколко месеца по-късно.

Мнозина други са пробвали вариации на тази техника за самолетно изнудване – обикновено с по-малък успех. Някои от тях се “разпльокват”, както обичат да казват властите. ФБР вярва, че Купър вероятно е срещнал същата съдба – фатална целувка със земята. Но тяхното мнение не може да се похвали с единодушна подкрепа.

Няколко книги са публикували различни теории – някои сериозни, други абсурдни – за случилото се с Купър. Няколко мъже се представят за него, но нито един не го прави убедително. Някои вярват, че той е жив и здрав, и живее някъде по плажовете на Мексико. Други смятат, че продължава да води уединен живот някъде в САЩ и се подсмихва като Чешърския котарак на нелепите слухове за смъртта си.

Престъплението

Д. Б. Купър обезсмъртява образа си в навечерието на Деня на благодарността през 1971 г. – влажен и мразовит ден в американския Северозапад. В четири часа в онази сряда следобед мъж, облечен в скромен костюм, пристъпва към гишето на “Нортуест Ориент” в международно летище на Портланд и плаща 20 долара за еднопосочен билет до летище “Сиатъл-Такома”. Човекът, на видима възраст около 45 години, дава името Дан Купър. Билетният агент Хан Уилямс му дава място 18С на борда на Полет 305, излитащ в 16:35 ч. за половинчасово пътуване до “Сий-Так”.

Полицейска скица на Д. Б. Купър

Самолетът Боинг 727-100 е започнал деня си във Вашингтон, окръг Колумбия. Пренесъл е пътниците си до Минеаполис, след което е направил кацания в Грейт Фолс и Мисула, щата Монтана, преди да продължи на запад към Портланд. Краткият полет до Сиатъл ще приключи дългия ден. Самолетът може да приюти 94 пасажери – 28 от тях в първа класа – но за този полет на борда се събират едва 37 пътници, преди членовете на екипажа да затворят вратите и да се подготвят за излитане.

Екипажът включва пилота капитан Уилям Скот (51 г.), втори пилот Боб Ратазак; летателният инженер Х. Е. Андерсън и двете млади стюардеси Тина Мъклоу (22 г.) и Флоренс Шафнър (23 г.), които имат по-малко от 24 месеца стаж.

Преди излитането никой от екипажа не обръща особено внимание на Дан Купър – висок и стегнат мъжага. Той е облечен напълно неутрално – тъмен костюм, вратовръзка с игла, бяла риза и типичната за онази епоха мека шапка. Носи тъмен шлифер и куфарче, има тъмни очи, къса кестенява коса – без бакенбарди. Той е от бялата раса и не говори с акцент. Има тен или средиземноморски цвят на кожата, описван като смугъл или маслинен.

Минути след излитането на самолета Купър подава някаква бележка на стюардесата Фло Шафнър. Мъжете, пътуващи сами, често пробутват телефона си или номера на хотелската си стая на привлекателните стюардеси и предполагайки, че става въпрос за подобен случай, тя прибира листчето в джоба на униформата си без да го прочете.

При следващото й минаване покрай него Купър й махва да се приближи. Казва: “По-добре го прочети. Имам бомба”. Кимва към куфарчето в скута си. Шафнър отива в кухнята, прочита бележката и я споделя с колежката си Тина Мъклоу. Двете се забързват към пилотската кабина и показват съобщението на капитан Скот. Пилотът незабавно уведомява по радиото въздушния контрол на летище “Сий-Так”, които съобщават на полицията, а тя от своя страна се свързва с ФБР. Федералните правят спешно обаждане до президента на авиокомпанията “Нортуест Ориент” Доналд Нироп, който настоява да се съобразят с всички искания на Купър.

Точното съдържание на бележката на Купър е изгубено, понеже той е настоял екипажът да му я върне и си е прибрал обратно потенциалното доказателство. Но Шафнър по-късно си спомня, че бележката е била написана с печатни букви и е съдържала точни инструкции за предаването на 200 000 долара в брой и два комплекта парашути (два за гърба и два резервни за гърдите). Похитителят е искал да получи тези неща, когато се приземят на “Сий-Так” и е заплашвал, че ще взриви самолета, ако претенциите му не бъдат изпълнени. Шафнър и останалите, прочели бележката, впоследствие са единодушни, че тя е съдържала фразата “Това не е майтап работа”.

Капитан Скот изпраща Шафнър обратно при похитителя. Тя сяда на неговото място до алеята, а той се премества до прозореца. Купър отваря куфарчето си достатъчно широко, за да й позволи да зърне няколко жици и два червени цилиндъра, приличащи на пръчки динамит. Казва й да предаде на пилота да стои нависоко, докато парите и парашутите не бъдат приготвени в Сиатъл. Стюардесата се забързва към пилотската кабина с последното съобщение.

Скот скоро обявява по интеркома, че технически проблем изисква самолетът да покръжи малко преди да кацне. Всички, с изключение на неколцина пътници, изглежда са в неведение за отвличането. То обаче едва ли ще ги изненада.

Дилемата с отвличането

Отвличанията на самолети са в апогея си през 60-те и 70-те години на миналия век. Съобщава се за повече от 500 въздушни пиратски инцидента по целия свят през последните 70 години, като около две-трети от тях се случват само през 1960-1973 г.

Първото известно въздушно похищение се случва през 1931 г., когато пощенски самолет на “Пан Американ” е превзет от перуанска революционна политическа фракция, която иска да го използва за разпръскването на пропагандни листовки. Пилотът отказва да излети и самолетът остава на летището в продължение на 11 дни, преди революционерите да се откажат от плана си.

Политическата идеология изиграва голяма роля в повечето ранни отвличания, сред които и 25 превземания на самолети в периода 1947-58 г., когато източноевропейски дисиденти се опитват да избягат от комунистическия режим.

Финансово мотивираните отвличания са редки, но не и непознати. На 1 ноември 1955 г. полет на “Юнайтед Еърлайнс”, пътуващ от Денвър за Сиатъл, се разбива 11 минути след излитането си, убивайки всичките си 39 пътници и петчленен екипаж. Разследващите откриват индикации за бомба в товарното отделение. Доказателствата хвърлят подозрение върху Джак Греъм – семеен мъж с две деца – собственик на крайпътен ресторант в Денвър.

Джак Греъм

Криминалистите установяват, че епицентърът на експлозията се намира точно в опакования като подарък пакет, качен на борда от майката на Греъм Дейзи Кинг, която загива в катастрофата. Греъм е дал пакета на майка си преди тя да си замине. Уликите сочат, че той се е надявал да се сдобие с наследство и застраховка в размер на 50 000 долара. Вместо това е осъден за убийство и екзекутиран.

Въздушните похищения рязко се покачват през 60-те години, когато фразата “Отведи ме в Хавана” става част от репертоара на всеки комик, докато привържениците на революционера Фидел Кастро и тези на неговия противник Фулгенсио Батиста кръжат над пролива във Флорида на борда на отвлечени самолети. Това принуждава президента Кенеди да въведе през 1961 г. първите мерки за сигурност във въздуха, които са познати и днес: въоръжени бордови агенти и ключалки на пилотските кабини. Конгресът одобрява и смъртна присъда за въздушните пирати.

През 1968 г. започва нова ера във въздушното пиратство, когато недоволни палестинци и други араби използат пътнически самолети, за да си изкарат яда на Израел. Първото подобно отвличане се случва на 23 юли 1963 г., когато трима араби похищават полет на израелската авиолиния “Ел Ал”, пътуващ от Тел Авив за Рим. Самолетът е отклонен за Алжир, където пътниците са освободени, макар че някои от тях са държани на борда повече от месец.

“Ел Ал” се превръща в лидера на въздушната индустрия, що се отнася до охранителните мерки – обискиране на пътници, въоръжена охрана на борда и бронирани врати на пилотските кабини. Тогава политическите въздушни пирати насочват вниманието си към други авиокомпании, пътуващи за Израел, включително и известен брой американски превозвачи. През 1970 г. група палестинци успяват да координират едновременното отвличане на три самолета – на “ТУА”, “Суисеър” и “Бритиш Еъруейз”. Самолетите са отклонени за Йордания, изпразнени от пътниците и екипажа и взривени.

Но американските власти не изпитват желание да правят преломни промени в методите за въздушна охрана, дори и след трите отвличания в Йордания. Президентът Никсън нарежда да се поставят обичайните въоръжени въздушни маршали на някои полети. По-агресивните мерки, като проверка на багажа или метални детектори, са отхвърлени, понеже се смята, че са лоши за бизнеса.

Възползвайки се от този пропуск, Купър е в състояние да се качи безпрепятствено на борда на Полет 305 с бомба – или поне така твърди той – макар всички в индустрията прекрасно да осъзнават, че липсата на мерки за сигурност може да позволи на един единствен човек да свали цял самолет.

Научи повече за:   Десетте най-невероятни бягства от затвора

Изпълняване на исканията

Наземният кризисен екип по отвличанията, включващ сиатълската полиция, агенти на ФБР, служители на “Нортуест” и Федералната авиационна администрация (ФАА), разполага с приблизително 30 минути да изпълни исканията на Д. Б. Купър. ФБР се заема да събере 200 000-те долара в брой, а полицията да набави двата комплекта парашути.

Купър изрично е посочил, че иска 20-доларови банкноти – индикация за вниманието му към детайлите. Очевидно е пресметнал, че десет хиляди 20-доларови банкноти ще тежат само 9,50 кг. По-малките деноминации са щели да добавят тежест и опасност към парашутния скок. По-големите са щели да предизвикват повече подозрение и съответно са по-трудни за харчене.

Купър настоява банкнотите да имат случайни непоследователни серийни номера. Агентите от ФБР следват неговите инструкции, но се уверяват, че всяка банкнота започва с кодовата буква L, издадена от офиса на Федералния резерв в Сан Франциско. Почти всички банкноти датират от 1969 г. Надпреварвайки се с изтичащото време, агентите организират бърза фотосесия, в която заснемат на микрофилм всичките 10 000 серийни номера.

Междувременно търсенето на подходящи парашути се оказва по-трудно от събирането на 200 000 долара в брой.

Първоначално задачата изглежда проста. Военновъздушната база “Маккорд” в Такома се съгласява да осигури два военни парашута. Но Купър отхвърля военните парашути, разполагащи с автоматично отварящ се механизъм. Настоява за цивилни ръчно отварящи се парашути. След серия от френетични телефонни обаждания полицията в Сиатъл успява да се свърже със собственика на училище по летене. То е затворено, но човекът все пак е заставен да им услужи. Той посреща полицаите в училището и скоро полицейската кола се изстрелва със ценния си товар към летището.

Бележката на Купър не споменава за плана му да скочи, но властите се досещат за неговите намерения. Чудят се обаче за какво са му два парашута. Да не би да възнамерява да вземе със себе си някои от пътниците или член на екипажа? Този въпрос възпира всяка мисъл за използването на фалшиви парашути, които биха сложили край на отвличането – и на живота на похитителя.

На борда на самолета Купър си пийва бърбън с вода и дори предлага на стюардесите да си плати за питието. Неговите маниери и темперамент продължават да бъдат предмет на спорове. Според спомените на ФБР той е бил пиян и доста сприхав. Един от агентите казва, че похитителят е използвал “мръсен език” и се е държал “неприлично”.

Но стюардесата Тина Мъклоу, която прекарва повече време с него от другите членове на екипажа, го описва като джентълмен. Тя казва: “Той изглеждаше доста приятен. Не беше жесток и гаден. Беше внимателен и спокоен”. Пример в подкрепа на нейното мнение е фактът, че Купър пожелава да бъде доставена храна за екипажа при кацането на самолета в Сиатъл.

Властите предполагат, че Купър е живял тук или е бил роден в Северозапада. Той не говори с никакъв доловим местен диалект, но разпознава Такома от въздуха, докато самолетът кръжи отгоре и знае, че военновъздушната база “Маккорд” се намира на 20 минути път от летище “Сий-Так”.

Освен това е добре запознат със скоковете с парашут и е начетен в аеродинамиката, като е наясно с такива подробности, като ъгъла на задкрилките на крилата или минималната въздушна скорост на Боинг 727. Мнозина вярват, че е бил активен или пенсиониран военен служител и някога е бил разпределен на служба в базата “Маккорд”.

“Всичко е готово”

С парите и парашутите под ръка, наземният кризисен екип се свързва с Купър в 17:24 ч. с простото съобщение: “Всичко е готово за пристигането ви”. Той нарежда на капитан Скот да придвижи самолета до една отдалечена добре осветена площадка. Заповядва да намалят осветлението в кабината – предпазна мярка срещу полицейските снайперисти. Настоява, че никакви коли не бива да се приближават до самолета, а човекът с парите – служител на “Нортуест” – трябва да бъде сам.

Служителят на авиокомпанията паркира служебната си кола недалеч от самолета. Купър нарeжда на Мъклоу да спусне кърмовата стълба. Служителят първо качва двата парашута и после се връща за парите, поставени в голяма брезентова торба.

Виждайки, че изискванията му са изпълнени, Купър се захваща за работа. Позволява на 36-мата пътници и стюардесата Фло Шафнър да напуснат самолета, но не освобождава Тина Мъклоу и тримата мъже в пилотската кабина – Скот, Ратазак и Андерсън.

Чрез капитан Скот представител на ФАА иска разрешение да се качи на борда. Очевидно иска да предупреди похитителя за последствията от това въздушно пиратство – възможна смъртна присъда. Купър му казва да си го завре и отхвърля молбата му.

Междувременно Мъклоу чете ръководството за работа с кърмовата стълба, спускаща се с помощта на обикновен лост, подобен на автомобилната ръчна спирачка. Купър я иска да знае дали стълбата може да се спусне по време на полет, но стюардесата му казва, че не вярва това да е възможно. Той й заявява решително, че много греши.

След това използва телефона на стюардесите, за да даде на пилота инструкции как и накъде да лети. Нарежда височината да не надвишава три хиляди метра, задкрилките да са завъртени на 15 градуса, а скоростта да не надхвърля 150 възела. Предупреждава пилота, че носи висотомер на китката си и може да сверява височината.

По-голям самолет не би могъл да поддържа толкова ниска скорост. Но Купър очевидно е знаел, че лекотоварният 727 (тежащ само 50 тона без гориво) би могъл да лети и с 80 възела в гъстия въздух на 3 000 м височина. Дори с пълни резервоари самолетът не би имал проблем да поддържа скорост от 100 възела.

Парашутистите предпочитат по-бавна скорост, за да компенсират вятърните завихряния, но един скок при 150 възела е приемлив само за експерти в скоковете. Купър е избрал Полет 305 не само заради удобната дестинация, но и заради самия самолет. Боинг 727-100 има три двигателя, един високо на фюзелажа, точно пред вертикалния стабилизатор на опашката, и два други от всяка страна на корпуса, точно над хоризонталните стабилизатори. Той е знаел, че никой от двигателите няма да му попречи, когато спусне кърмовата стълба и се гмурне в нощното небе.

Купър казва на екипажа, че иска да отиде в Мексико Сити, но първи офицер Ратазак му съобщава, че при исканите от него височина и скорост самолетът би могъл да измине само 1 000 мили. Мексико Сити се намира на 2 200 мили разстояние. След кратко съвещание екипажът и Купър се съгласяват да кацнат за презареждане в Рино, щата Невада.

Купър иска самолетът да се напълни с гориво преди да напусне Сиатъл, но зареждането се забавя. Той отново показва дълбоките си познания за устройството на 727. Очевидно е наясно, че самолетът може да поема 4 000 галона гориво в минута. Когато процесът отнема повече от 15 минути, настоява за обяснение и отправя заплахи. Стреснати от бомбената опасност, служителите на летището побързват да си свършат работата.

Междувременно похитителят и екипажът обсъждат маршрута на полета. Невъзможно е да стигнат по права линия от Сиатъл до Рино, спазвайки определената от Купър височина. Самолетът ще мине на опасна близост от няколко високи върхове в Каскадните планини. Той и капитанът стигат до компромисното решение да заобиколят от запад опасните височини по един нисък маршрут, познат като Вектор 23.

Накрая Купър казва на капитан Скот, че налягането в пътническия салон не бива да се регулира. Знае много добре, че може да диша нормално на 3 000 м височина и също така разбира, че изравненото въздушно налягане вътре и извън самолета ще сведе до минимум опасността от бурен приток на въздух, когато спусне кърмовата стълба.

След изясняването на всички тези подробности Купър дава знак за излитане. Самолетът захожда към пистата, набира скорост и вдига колесника си. Часът е 17:46 ч., два часа и шест минути след като Полет 305 се приземява в Сиатъл.

Скокът

Вече във въздуха Купър изпраща стюардесата Мъклоу в пилотската кабина при останалите от екипажа. Вратата на кокпита няма шпионка, а самолетът не е оборудван с камерите за наблюдение, с които разполагат днешните летателни машини. Екипажът е оставен в неведение за действията му, докато капитан Скот се опитва да поддържа ниската височина и скорост.

В 20:00 ч. на таблото светва червена лампичка, индикираща, че в самолета е отворена врата – кърмовата стълба.

Капитан Скот пита по интеркома: “Можем ли да направим нещо за теб?”. Отговорът е кратък: “Не!”. Това е последната дума, която екипажът чува от Дан Купър.

В 20:24 ч. Скот забелязва леко пропадане на носа на самолета, последвано от настройващо движение на опашката. Предполага, че това се дължи на спуснатата кърмова стълба. Отбелязва мястото – близо до река Луис, на 25 мили северно от Портланд. Екипажът решава,че Купър е скочил, но нямат друг избор освен да продължат към Рино, тъй като няма как да потвърдят подозренията си, без да нарушат забраната да не напускат пилотската кабина.

Самолетът докосва земята в Рино в 22:15 ч. Екипажът чака нервно в продължение на пет минути. Капитан Скот говори по интеркома. Когато не получава отговор, предпазливо отваря вратата. Пътническият салон е празен. Похитителят е изчезнал, отнасяйки със себе си почти всичко, което е качил на борда – шапката, палтото и куфарчето с бомбата. Парите и единият комплект от парашутите също ги няма.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: PetarLucyStefanTodorzornitsa
360
250

Скокът му представлява изключителен подвиг.

Купър е слязъл полекичка по кърмовата стълба, натоварен едновременно със задния и преден парашут. Овързал е торбата с пари за тялото си с помощта на найлоновите връзки, отрязани от другите парашути. Носел е или е бил облечен със сакото, шапката и шлифера си. Краката му са били обути с обикновени градски кожени обувки. Застанал е на най-долното стъпало, брулен от щипещия вятър и леден дъжд в мрачната бурна нощ, и е скочил на сляпо в непознатия терен под себе си. Температурата на въздуха на височина 3 000 м е приблизително минус 21 градуса. В момента на скока самолетът се е движел малко по-бързо от определената от него скорост – 170 възела, което се равнява на около 314 км/ч. Въпреки всичко това е изпълнил плана си докрай. Скочил е в мастиления мрак. Отдолу, чакащи да го посрещнат, са стърчали острите върхове на 50-метрови борове и опасните чукари и процепи на планините.

Купър, разбира се, изчезва завинаги. Никой, никога не успява да докаже, че се е измъкнал невредим. Но никой не е в състояние да докаже и обратното.

Разследване

Все пак Купър оставя след себе си някои неща – резервните парашути и осем угарки от цигари “Роли”. Властите са изненадани да открият и черната му вратовръзка и седефената му игла към нея – недогледано потенциално доказателство, което вероятно е единствената му грешка. Криминалните експерти от ФБР каталогизират 66 отпечатъци от пръсти, които нямат съвпадение с тези на пътниците и екипажа. Но те не ги отвеждат доникъде.

В ретроспекция простият подход в стил “стражари и апаши” би бил най-добрият начин да се залови похитителят: проследяване на самолета, изчакване на скока и преследване по земя. Властите се опитват да направят това, но изгубват шанса си, защото избират неподходящ самолет за преследването. Военновъздушната база осигурява два изтребителя F-106, чийто пилоти са инструктирани да следват боинга на безопасна дистанция и да следят за скока. Но изтребителите са създадени да летят със скорости от 2 000 км/ч. Те са безполезни при ниска скорост и височина. Властите се опитват да поправят грешката си, изпращайки един по бавен Локхийлд Т-33 на Националната въздушна гвардия, но дотогава Купър вече е скочил от самолета.

Научи повече за:   Камък върху камък: Затворът "Синг Синг"

Лошото време в нощта на скока принуждава властите да отложат наземното преследване за следващия ден – Денят на благодарността. Изтощителното издирване по земя и въздух, което се проточва няколко седмици, не донася никаква следа нито от похитителя, нито от неговия ярък жълточервен парашут. За сметка на това е открито тялото на изчезнал тийнейджър. Мнозина “купърофили” са убедени, че безплодността на търсенето означава едно единствено нещо – той не се е размазал в скалите, нито е бил нанизан на някой бор, а се е измъкнал жив и здрав.

В Деня на благодарността ФБР преравя криминалните си архиви за човек с името Дан Купър просто за всеки случай – ако похитителят е бил толкова глупав, че да използва истинското си име. Бюрото изпраща един от агентите си да провери полицейското досие на човек от Портланд – на име Д. Б. Купър. Портландският репортер Джо Фрейзър дочува, че ФБР души в местното полицейско управление. Служителят от архива му казва, че Бюрото проверява някой си Д. Б. Купър във връзка с отвличането на самолета на “Нортуест Ориент”. Човекът се оказва чист, но благодарение на журналистите името Д. Б. Купър завинаги залепва като псевдоним на загадъчния похитител.

Широко разпространената полицейска скица на заподозрения, базирана на описанията на екипажа и пътниците в самолета, показва мъж, който има бегла прилика с Бинг Кросби (популярен американски певец и актьор). През 1976 г. федералният съд обвинява задочно похитителя във въздушно пиратство. Обвиненията са в сила и днес, а случаят формално е още отворен. ФБР казва, че е проверило близо 1 200 потенциални заподозрени и е събрало достатъчно документация и доклади, че да напъни целия Боинг 727. Сигналите продължават да идват – някои от граждани, които се обаждат, за да натопят приятели, познати и роднини, а други от хора, представящи се за Купър.

Издирва се Д. Б. Купър
Издирва се Д. Б. Купър

ФБР без съмнение ще се радва открие човека, направил ги на маймуни.

Пенсионираният агент от ФБР Ралф Химълсбах, който в продължение на осем години води разследването на случая, нарича Купър “вредител”, “копеле”, “мръсен, гаден крадец” и “нищо повече от хлъзгав, скапан престъпник, който застраши животите на над 40 души заради пари”.

“Това не е героично” – казва той на медиите. – “Това е егоистично, опасно и антисоциално. Не му се възхищавам. Изобщо не е достоен за възхищение. Просто е глупав и алчен”.

Химълсбах поддържа теорията за “размазването”. А как тялото, парите и парашутите са избегнали откриване след годините издирване от страна на армия от служители на реда, доброволци и дори бойскаути? Химълсбах казва, че може би са търсили на погрешното място.

Вярва се, че районът на скока се простира грубо на около 15 км от междущатска магистрала I-5, близо до град Ариел в щата Вашингтон и езерото Мъруин на река Луис, което разделя окръзите Кларк и Каулиц. ФБР успява да закове тази локация като разиграва наново парашутния скок. Деветдесеткилограмова шейна е закачена за парашут и хвърлена от кърмовата стълба на Боинг 727, пътуващ със същата скорост, на същата височина и точно на мястото, където капитан Скот е усетил потъването на носа на самолета.

Но по-късните изчисления поставят скока на запад, а не на изток от магистрала I-5, близо до селцето Уудланд в щата Вашингтън и река Колумбия. Скъпото издирване край Ариел е било загуба на време, казва Химълсбах. Той разказва, че това прозрение го е осенило през 1980 г., когато в деня на пенсионирането му го е посетил капитан Скот. Двамата са се заговорили и Скот е споменал, че самолетът е пътувал на запад от мястото, откъдето ФБР смята, че е минал. Никой в агенцията не успява да обясни как подобен гаф е останал незабелязан в продължение на девет години.

Следи и още теории

На 10 февруари 1980 г. осемгодишно момченце, ровещо се в пясъчния бряг на река Колумбия, изравя три пачки от стари 20-доларови банкноти – общо 5 800 долара – чийто серийни номера съвпадат с тези от плячката на Купър. Химълсбах смята, че това е доказателство за неговата теория с “размазването”, макар че парите са открити на около 60 км от новооткритото място на скока край Уудланд. Един геолог заявява, че парите вероятно са се озовали на речния бряг през август 1974 г., близо три години след скока. Според него парите са били носени по течението на реката и са били изхвърлени на брега на това място. Може би чантата на Купър се е закачила някъде нагоре по течението, а може и да е на дъното, заплетена в корените и достатъчно изгнила, че да почне да изпуска пачките с пари.

Парите открити в реката
Парите открити в реката

Откриването на парите дава стимул на нови търсения в този район, докато накрая природата не се намесва. На 18 май, 14 седмици след намирането на пачките, изригването на вулкана Сейнт Хелънс покрива района с дебел слой пепел и причинява огромни пожари. Мнозина се страхуват, че изригването може би завинаги е унищожило следите, свързани с Купър.

Ричард Тосау, бивш ФБР агент от Калифорния, смята, че откритите на брега пари са доказателство, че Купър се е удавил в река Колумбия. Той казва на един репортер: “Убеден съм, че той е на дъното на реката. Нямам съмнение, че скелетът му ще бъде открит там, заедно с парашутите и парите”. Тосау предприема издирване с помощта на водолази, сонар и драгиращи куки, но не намира нищо.

Освен ФБР, много малко изследователи на Купър вярват, че откритите на брега пари са неопровержимо доказателство за кончината му. Някои смятат, че той е стигнал до Ванкувър или Портланд и е хвърлил парите в реката, защото е разбрал, че серийните номера са записани и е решил, че плячката му е твърде гореща, за да може да я похарчи. Други пък казват, че няколкото пачки просто са паднали от торбата, докато Купър се е спускал с парашута.

Разбира се, теориите процъфтяват в онези криминални случаи, в които доказателствата са най-оскъдни.

Според сценария, предпочитан от планинарите в района на скока, Купър е скрил парашута си в някоя животинска бърлога или под някоя скала, след което е поел към мястото на предварително уговорена среща с негов съучастник, и двамата са заминали за Мексико, където той днес си харчи парите, текила по текила. Ами парите в реката? Според тях може би е спрял на някой мост и е хвърлил пачките, само за да заблуди полицията.

Тази теория има няколко недостатъка. Купър е бил обут с градски обувки, които биха се разпаднали при един планински преход, а и по-вероятно е да са паднали от краката му още във въздуха. Освен това е бил доста безгрижен относно маршрута си, приемайки предложението на капитан Скот да използват Вектор 23. Ако е имал среща със съучастник, едва ли е щял да иска да промени посоката.

А съществува и проблемът с липсващите пари.

Купър не е похарчил плячката си за текила, нито за нещо друго. Всяка банка получава от ФБР списък със серийните номера на откраднатите 20-доларови банкноти. Освен онези, намерени край река Колумбия, нито една едничка банкнота не се появява в обращение. В своята книга бившият агент Тосау предлага награда от 100 000 долара за този, който му донесе дори една банкнота. Никой не се появява да си поиска наградата, както никой не се появява и за възнаграждението от 30 000 долара, обявено от авиокомпанията. Ако Купър е имал съучастници, то те са необичайно лоялни.

Имитаторите

Прочутият криминален псевдоним Д. Б. Купър се поддържа жив от медиите на всяка годишнина от престъплението. Името му се възкресява и всеки път, когато някой друг се опита да извърши вариация на неговия подвиг.

Той има много имитатори, някои от които са доста невероятни.

Наскоро, на 25 май 2002 г.  отчаян от финансовите си пробеми мъж, на име Аугусто Лакандула, се въоръжава с пистолет и граната, ограбва 277-те пътници на борда на самолет от авиокомпанията “Филипин Еърлайнз” и скача от два километра височина, опасан със саморъчно направен парашут. Тялото му е изчегъртано от гористата почва на 60 км от Манила.

Подобни новинарски истории винаги споменават Купър като прадядо на това престъпление. Но той всъщност е само правнук.

Две седмици преди скока на Купър пътник на име Пол Кини изважда пистолет на борда на полет на “Еър Канада”, летящ над Монтана. Той иска пари и парашут, също като Купър, но е нападнат и повален от екипажа, когато оставя оръжието, за да си сложи парашута. Химълсбах вярва, че Купър е взел на заем този план от Кини, а детайлът с бомбата в куфарчето е взаимствал от филма “Летище”, създаден по едноименната книга на Артър Хейли, който излиза по кината само няколко месеца преди скока на Купър.

Трима други похитители копират схемата на Кини/Купър през 1972 г. И тримата оцеляват след скока – което е още едно доказателство за привържениците на теорията, че Купър е жив. Един е застрелян от полицията, а останалите двама са заловени.

Отвличането, което се случва на 7 април 1972 г., около четири месеца след това на Купър, е може би най-интересно от гореспоменатите три.

Мъж, използващ името Джеймс Джонсън, се качва на борда на Полет 855 на “Юнайтед Еърлайнс”, пътуващ от Нюарк за Лос Анджелис, по време на междинното му кацане в Денвър. Самолетът е Боинг 727, с кърмова стълба. Също като Купър, мъжът е описван като незабележим. Малко преди излитането отива до тоалетната и се дегизира със слънчеви очила, перука и фалшив мустак. Когато се връща на мястото си, един от пътниците забелязва, че държи в ръката си нещо като граната.

Похитителят дискретно показва пистолет на стюардесата и й подава плик, надписан с “Инструкции за откуп”. Тя се забързва към пилотската кабина. Заповедите към пилота са изрични:

Приземи се на международното летище в Сан Франциско и паркирай на отдалечената писта 19.

Поръчай презареждане, но не позволявай на други коли, освен цистерната, да се доближават без разрешение.

Кажи на “Юнайтед Еърлайнс” да осигурят четири парашута и откуп от 500 000 долара.

Пилотът се отклонява, както му е заповядано и исканията на похитителя са изпълнени. Обратно във въздуха Джонсън му нарежда да лети на изток-североизток към град Прово в щата Юта, на около 4 800 м височина и със скорост 320 км/ч. След 90 минути нарежда да се изравни налягането в салона. Един от помощник пилотите надниква под вратата на кабината и вижда как Джонсън умело навлича парашута си, сякаш го е правил стотици пъти. Той проверява отново скоростта и височината на самолета, както и посоката на вятъра и състоянието на небето. Изгася осветлението, за да вижда по-добре земята и се хвърля над централна Юта от задните стълби.

ФБР започва разследването още в момента, когато самолетът каца в Солт Лейк Сити. Криминалистите проверяват коланите на седалките, опаковките от дъвки, угарките от цигари и т.н. за пръстови отпечатъци. Бележката, оставена от похитителя, е изпратена за подробен анализ в лабораторията. Армия от служители на реда се изсипва в района на Прово в търсене на следи.

Научи повече за:   "Мъжът на честта" Джоузеф Бонано и неговата престъпна фамилия

За разлика от Купър, Джеймс Джонсън помага на разследващите, допускайки обичайния гаф на престъпниците: разприказва се. След като се разнасят новините за отвличането, човек от Юта се свързва с ФБР в Солт Лейк Сити. Някакъв негов познат на име Ричард Ф. Маккой му е разказал за “непробиваема” схема за откуп. Детайлите са идентични с отвличането на самолета на “Юнайтед”. Полицията научава, че Маккой (29 г.) е бивш учител в мормонско училище, понастоящем изучаващ право в Университета “Бригам Йънг”. Той е женен с две деца.

Няма досие, но биографията му е вълнуваща. Ветеран от Войната във Виетнам, той е бивша Зелена барета, пилот на хеликоптер и запален парашутист. ФБР сравнява снетите в самолета отпечатъци с тези на Маккой и те съвпадат напълно, а почеркът му се оказва същия като този от бележката на похитителя.

Ричард Ф. Маккой
Ричард Ф. Маккой

Междувременно момче открива парашут край един канал извън Прово. Служител в крайпътно заведение познава Маккой на снимката, която му показват ченгетата. Той си е купил млечен шейк от него точно в нощта на скока. Платил е пет долара на някакъв тийнейджър да го закара в града.

На 9 април, два дни след отвличането на самолета, ФБР арестува Маккой и го обвинява във въздушно пиратство. В къщата му агентите откриват 499 970 долара. Той настоява, че е невинен, но парите говорят друго. Прокуратурата настоява за особено тежка присъда, за да послужи този случай за пример. Маккой е осъден на 45 години затвор.

Изпратен е във федералния затвор в Луисбърг, щата Пенсилвания. През август 1974 г. предприема бягство от крилото със средна степен на сигурност заедно с друг отчаян затворник. Три месеца по-късно сигнал отвежда ФБР до къща във Вирджиния Бийч, щата Вирджиния. Маккой стреля с пистолет по агентите и един от тях го застрелва при самоотбрана.

През 1991 г. Ръсел Калам – поредният бивш агент на ФБР, който написва книга – става съавтор на книгата “Д. Б. Купър: Истинският Маккой”, която поддържа теорията, че Купър и Маккой са един и същи човек. Тази версия е подкрепена от сходните им методи в отвличането на самолетите, както и на оставената от Купър вратовръзка и игла. Маккой има подобна вратовръзка, но такива се носят от всички студенти в “Бригъм Йънг”. Но той притежава и седефена игла за вратовръзка, също като онази на Купър.

Калам казва, че Маккой “никога не е признавал, нито отричал, че е Купър”. Твърди, че той е бил попитан директно дали е Купър по време на разпитите и е отговорил: “Не искам да говоря за това с вас”. Отнесъл е истината в гроба си.

“Аз съм Дан Купър. Аз също”

През годините хиляди американци са докладвали на полицията за свои приятели, роднини и колеги, имащи прилика с прочутата скица на Купър. ФБР получава около 10 000 такива сигнали. Много от набедените лица са опитни парашутисти, но приличат на скицата само ако замижиш с очи.

Някои от сигналите касаят изчезнали лица. Изглежда малко вероятно, че някой би изчезнал просто така, без да успокои тревогите поне на един свой близък или приятел – родител, съпруга, дете или брат. Но според ФБР точно това би могъл да е случаят с Купър, ако не е оцелял след падането. Агенцията смята, че той е бил самотник, който нарочно се е изолирал от хората.

Десетки мъже признават пред своите близки, че са Купър и ФБР тихомълком проверява всеки от тях. Самоличностите на някои от тях обаче успяват да стигнат до медиите, доста често след смъртта им.

Например през 1995 г. флоридският търговец на антики Дуейн Уебър, който умира от бъбречно заболяване, казва на съпругата си: “Аз съм Дан Купър”. След смъртта му вдовицата му открива скрит портфейл, в който има документи, подсказващи, че мъжът й някога е водил друг живот под името Джон С. Колинс. Той е бил уволнен от флота за лошо поведение и е имал шест присъди в затвора, една от които е излежал само на 30 км от летище “Сий-Так”.

Дуейн Уебър
Дуейн Уебър

Вдовицата му твърди, че през 1979 г. Уебър я е завел на “сантиментално пътешествие” в някакво отдалечено място в горите на окръг Кларк в щата Вашингтон. Според нея съпругът й е приличал много на скицата на Купър, познавал е Сиатъл добре, пушел е цигари, пиел е бърбън и понякога е говорел в съня си за кърмови стълби и отпечатъци.

Друг кандидат за самоличността на Купър се появява през 1986 г. в Сан Диего. Таксиметров шофьор разказва за свой приятел, починал същата година от свръхдоза кокаин. Починалият му е разказвал с невероятни подробности за скока и оцеляването си. Казвал е, че се е приземил в едно дърво край реката и си е наранил коляното и ребрата. Успял е да пропълзи до една пещера и след това е пътувал на стоп до Портланд, където се е възстановил преди да замине за Сан Диего. Изпрал е парите в казиното на индиански резерват в Монтана през 1978 г. Според шофьорът неговият приятел е обяснил парите, намерени край река Колумбия, с това, че са паднали от торбата по време на спускането му.

Но ФБР отхвърля тези истории поради липса на доказателства. Освен това отпечатъците на двамата кандидати не съвпадат с нито един от онези в самолета.

Една от най-чудатите истории за Купър е свързана с Елси Роджърс – възрастна дама от Козад, щата Небраска. Тя обичала да разказва на внуците си за един ден през 70-те години, когато е намерила човешка глава край река Колумбия. Децата й смятали, че тя не е наред, но когато бабата умира през 2000 г., откриват на тавана й череп, скрит в кутия за шапки. ФБР извършва ДНК тестове, но обявява, че не е в състояние да докаже дали черепът е на Купър.

Може би най-сложното признание е изложено в книгата “Д. Б. Купър: Какво наистина се случи”, публикувана през 1985 г. от автора Макс Гънтър. Тя е базирана на шест телефонни разговора, проведени през 1982 г. с жена, представила се само като “Клара”. Тя разказва, че на 26 ноември 1971 г. е открила ранения Купър в градинската си барака в Лонгвю, щата Орегон. Погрижила се е за счупения му крак и между двамата е пламнала любов.

Според нея Купър е бил заможен семеен мъж от Кънектикът, който обаче е напуснал семейството си и се е преместил на запад, където се е сближил с група парашутисти и оттам му е дошла идеята за дръзкия план. Тя твърди, че той е изчел много книги, за да се превърне в експерт по самолетите и е изучавал въздушните маршрути в продължение на много месеци. Когато се е възстановил напълно, двамата са се преместили в Лонг Айлънд, където той си е намерил работа под друга самоличност. Жената казва, че двамата са изпрали парите в казината в Атлантик Сити и Рино. Купър е починал от естествена смърт през 1982 г.

ФБР отхвърля и тази история, тъй като изпраните банкноти никога не се появяват в обращение, поне според федералните.

Гънтър не е първият автор, подлъгал се по подобен начин. Скоро след отвличането списание “Нюзуик” за малко да публикува обширен материал по случая, включващ интервю с Купър. Оказва се, че списанието е станало жертва на двама хитреци, които са осъдени за измама.

Послепис

Отвличания на самолети:

Престъпленията на Купър и неговите имитатори най-накрая изваждат на показ уязвимостта на самолетите към въздушното пиратство. През 1973 г. на самолетите Боинг 727-100 е поставено устройство, познато като “Перката на Купър” (Cooper’s Vane), което възпрепятства спускането на кърмовите стълби по време на полет. През същата година ФАА издава указ за задължителна проверка на пътниците и техния багаж. Отвличанията намаляват, но жестоките политически актове срещу невинни пасажери стават по-смъртоносни.

През септември 1974 г. бомба взривява самолет, пътуващ от Тел Авив за Ню Йорк, и убива 88 души. Сред другите известни инциденти са спонсорираното от Либия взривяване на Полет 103 на “Пан Американ” над Локърби в Шотландия, в което през 1988 г. загиват 270 души. Засилването на мерките за сигурност през 90-те години довежда до безпрецедентно намаляване на въздушното пиратство в САЩ. Това спокойствие приключва на 11 септември 2001 г. с терористичните самолетни атаки над Световния търговски център и Пентагона, които се приписват на Ал Кайда.

Самолетът:

Самолетът Боинг 727-100, в който се разиграва трилърът на Купър, регистриран във ФАА под № N467US, е построен през 1964-65 г. и е закупен от “Нортуест Ориент” на 9 април 1965 г. Това е 137-ият такъв модел, произведен от Боинг.

През 1984 г. авиокомпанията “Нортуест” го продава на “Кий Еърлайнз”. Самолетът се “пенсионира” в началото на 90-те и е разглобен за резервни части в самолетното гробище на летище “Грийнууд-Лефлор” в Мисисипи. Обявен е за несъществуващ през 1996 г., макар че резервните части от него все още продължават да летят днес във въздушния флот на “Федерал Експрес”.

Екипажът:

Пилотът капитан Уилям Скот умира от рак на простатата през март 2001 г. Според неговата вдовица той не е обичал да говори много за случая, но е имал една теория.

“Той смяташе, че Купър е скочил в езерото Мъруин, където се е заплел в мъртвите дървета и е умрял” – казва тя.

Помощник-пилотът Уилям Ратазак се пенсионира през 1999 г. след 34 години служба в “Нортуест”.

Мистерията продължава:

Загадката около местонахождението на Д. Б. Купър е неуморима. Случаят продължава да изскача постоянно в криминалните, авиационните и парашутистките среди. През 2003 г. ноемврийското издание на списание “Парашутист” публикува обширна статия за отвличането и скока на Купър. В парашутистките форуми из интернет често се обсъжда въпросът “Купър жив ли е или мъртъв?”.  Както казва един от коментиращите потребители в сайта dropzone.com:

“Мисля, че той е или мъртъв, или е най-големият късметлия в историята”.

Скица на остаряващия Купър
Скица на остаряващия Купър

Ако наистина е бил такъв късметлия, Дан Купър днес трябва да е на около 80 години. Името му е обезсмъртено и в хитовия сериал “Бягство от затвора”, където един от възрастните затворници разкрива пред главния герой Майкъл Скофийлд, че именно той е прочутият самолетен похитител и преди да умре му казва къде да намери неговото отдавна скрито съкровище.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: PetarLucyStefanTodorzornitsa
360
250
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
9 Comments
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
trackback
16.08.2010 8:52

[…] Б. Купър: Легендарният самолетен похитител https://kriminalnidosieta.com/nad-zakona/d-b-k…pohititel/ в Любими преди 1 минута edno23.com Начало контакти […]

trackback
16.08.2010 9:00

[…] Б. Купър: Легендарният самолетен похитител https://kriminalnidosieta.com/?p=2525 в Любими преди 27 секунди edno23.com Начало контакти […]

Firefly
19.08.2010 12:57

По-горе мисля, че се има в предвид 3000 метра, а не километра височина.

Anonymous
Anonymous
22.01.2012 20:40

Останалите пари са под силоз в ранчото “Double K”, намиращо се в щата Юта.

Nasko
Nasko
08.05.2012 2:54

“Самолетът докоснал земята в Рино в 22:15 ч. Екипажът чакал нервно в продължение на пет минути.” Може би изобщо не е скачал. 5 минути на земята в Рино без да никой да наблюдава… Много интересна история.

Emilios
Emilios
02.11.2012 14:10

Екипажът чакал нервно в продължение на пет минути!!!!!!!!!!!!!!

Juliet Ilieva
Juliet Ilieva
03.09.2015 10:17

Този човек е наистина късметлия самият факт че никой не е успял да го разкрие толкова години само показва ,че той самият не е искал да го намерят и едва ли е мъртъв .Знаел е къде точно да скочи и кога ,което доказва неговото разбиране от самолети …Купър е жив ,а ако не е е починал от старост

Таня
Таня
24.08.2018 6:06

Фантомас!!!