В утрото на 2 март 1998 г. десетгодишната Наташа Кампуш тръгва на училище както обикновено. По пътя си е спряна от Волфганг Приклопил, който я вкарва насила в бял минибус и я отвлича. Провежда се мащабно издирване на момиченцето, включително и бърз поглед в белия минибус на Приклопил, но местонахождението на Наташа остава загадка, която е разкрита след 8 дълги години, през 2006 г.
Родителите на Наташа са в паника.
Волфганг Приклопил е планирал отвличането много внимателно. Той отвежда момиченцето в дома си в Щрасхоф, на половин час път от Виена, където живее с родителите си. Вече е приготвил помещение – лишена от прозорци килия с размери 1,80 на 2,70 м, в която се влиза през вратичка с размери 50 на 50 см, скрита за шкаф в гаража му. Вентилатор доставя свеж въздух в килията.
Приклопил иска от Наташа да го нарича “Господарю”, но тя отрича някога да го е правила. След като момичето прекарва шест месеца в килията, той започва все по-често да я пуска навън и вътре в къщата. Чете книги и се образова чрез радиото. По едно време, въпреки заплахите на Приклопил, че е минирал с експлозиви мазето и че то ще избухне, ако се опита да избяга, Наташа замисля план за бягство, като знае точно на кого ще се обади, веднъж щом се измъкне. Освен това разполага с план, който да не позволи на медиите да я експлоатират – урок, който е научила от радиото.
С настъпването на февруари 2006 г. на Наташа вече й е позволено да излиза от къщата за кратки периоди и на 23 август 2006 г. тя най-накрая успява да избяга. Щом осъзнава, че се е измъкнала, Приклопил слага край на живота си като се хвърля под влак.
След като се сдобива със свободата си, вместо да изпитва гняв или да се страхува от неизвестното, както се случва с повечето подобни жертви, Наташа прави изявление в пресата, в което казва, че похитителят й е бил “част от живота й” и това, че е била заключена толкова дълго време, не я е лишило от нищо. Девойката дори намира положителни страни в изпитанието си: никога не е започнала да пие или да пуши и й е било спестено разочарованието от близостта с “фалшиви приятели”. Последното много напомня на доводите, които похитителите обикновено използват, за да убедят жертвите си, че на свобода ще бъдат по-зле отколкото в сигурното убежище, което им предлагат. Възможно е през изминалите години на свобода Наташа да е осъзнала, че е била манипулирана да мисли по този начин.
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYA ❤ Georgi ❤ Diana ❤ Nadezhda ❤ Donika ❤
Наташа едва ли е осъзнавала това през първите си дни на свобода, но начинът, по който защитава Приклопил показва, че тя се е привързала към него и затова не разбира колко много е навредил той на живота й. Тя е пропуснала моментите на обич и подкрепа от семейството си в една изключително ранима възраст, каквато е пубертетът. Но тя също казва следното:
“Винаги съм си мислила: Със сигурност не съм дошла на този свят, за да бъда заключена и животът ми да бъде напълно съсипан. Тази несправедливост ме потапяше в отчаяние. През цялото време се чувствах като нещастно пиле, затворено в кокошарник. Вие видяхте моята тъмница по телевизията и медиите и знаете колко малка беше тя. Това беше място на безнадежност”.
Наташа отказва да отговоря на въпросите, свързани с онова, което може би й е причинил Приклопил и моли да бъде оставена на мира. “Чувствам се добре там, където съм сега” – казва тя. Що се отнася до килията, която Приклопил й е помогнал да украси, тя казва:
“Това бе моята стая и тя не трябва да става всеобщо достояние”.
Наташа изразява скръбта си за смъртта на своя похитител, заявявайки, че според нея тя е била “ненужна”. Нейното семейство също се въздържа от споделянето на подробности. Но когато мъже отвличат малки момичета, за това обикновено има неустоима причина, имайки предвид риска, който поемат. В повечето случаи мотивът им е да си осигурят достъп до секс по всяко време.
Според Наташа обаче мотивът на Приклопил е било желанието му да не бъде сам, макар да е живеел с родителите си. Момичето твърди, че всичко, което е било принуждавано да прави ден след ден, е било “чистене, четене, гледане на телевизия и готвене. И така с години”.
Силвия
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Последни досиета от Силвия (виж всички)
- Лука Магнота: Убиецът на котки - 16.04.2020
- Унижението и серийните убийци - 06.04.2020
- Джак Барън: Смърт в семейството - 30.03.2020
Natashke , po izduhana si i ot Prikolpin , Priklopin pin pin min da znaesh .. “kak shte gi stignem amerikancite ” hich da ne gi stigame nai-dobre izduhanqcite im s izduhanqciiii
Ili avstriici vse taq .. pak izduhaniii
Дали не лъже като дърта циганка въпросната госпожичка?
2 Думи- стокхолмски синдром 😉
Според мене не лъже има хора ,които просто се нуждаят от компания ,но защо ли я е отвлякъл ;??
Според мен е излъгала,едва ли този Приклопил е щял да се самоубие ако я е карал само да чисти,готви и т.н.
От 10 годишна е живяла при този и 8 години (през цялото си детство)е познавала само него , напълно нормално ми се струва как говори и , че го защитава. Не говори правилни неща , но това за нея е истината и само това познава. И наистина това е – Стокхолмски Синдром и е напълно нормален в подобни случаи.
Напълно ясно е,че я е изнасилвал навярво сексуално и й е промивал мозъка,че е нормално и израз на любов!Тя е била на 10 когато е изчезнала,защо след като се е прибрала в тях родителите й не са я заставили да иде на гинеколог да се констатира девствена ли е или не.Ако не-то е ясно кои,кога и къде го е направил и защо тя го защитава.Ммм да класически случай на Хелзинския синдром или наричан още Стокхолмски синдром.А знаете ли защо се нарича така?Защото за пръв път при обир на банка преди мн. време в Стокхолм са задържани и похитени 5 банкови… виж още »
Има филм по този случай- заглавието му е 3096 дни, който изключително добре пресъздава отвличането и психологията на похитителя.
http://www.filmifen.com/drama/1483-3096-tage-3096-dni-2013.html линк за филма “3096 дни” он лайн с бг суб.
А защо пък трябва да я заставят да отиде на гинеколог? Не е ли това нейн избор? Все пак е пълнолетен човек, и да не беше пак съм против. Мисля че достатъчно е преживяла, за да й гледат девствената ципа. Със сигурност е преживяла много и този е един извратен изрод, но също така е й благодарна че не е свършила в чувал, заровена в гората. Както става в повечето случаи…
Учудена съм, че информацията тук е толкова оскъдна. Но ако някой се интересува, има още материали за случая в интернет. Може да прочетете книгата й, или поне да гледате филма. Колкото до коментарите- no coment! Да, това е Стокхолмски синдром и точно по този случай е лесно да се обясни защо се е стигнало дотам, все пак има достатъчно източници на информация за случая.
Дано този нещастник сега гори в ада и дано всеки пикае на гроба му ! А на тези , които наричат момичето лъжкиня ще кажа едно да не дава Господ да се случва и с вашите дъщери !
Точно така! Напълно съм съгласна с 333, защото това са 8 безвъзвратно загубени за момичето години, които никога няма да се върнат или наваксат по някакъв начин