Чарлз Уитман: Снайперистът от Тексас Тауър

В едно задушно августовско утро на 1966 г. привидно нормалният 25-годишен студент и бивш морски пехотинец Чарлз Уитман се качва в асансьора на Кулата в Тексас, от чийто последен етаж се вижда целият университетски кампус. Той носи със себе си тежък войнишки сандък.

На повърхността Уитман изглежда като приятен и амбициозен млад мъж. Никой няма представа за сложностите в живота му, нито колко сериозно се е опитвал да се бори с бушуващите в него импулси за самоубийство. Сандъкът му е пълен с оръжия и муниции.

Уитман заема удобна позиция на върха на Кулата и в продължение на 90 страховити минути открива снайперистки огън по нищо неподозиращите студенти и преподаватели, убивайки и ранявайки десетки от тях.

Тази измъчена душа – човек, описван някога като „образцов гражданин“ – извършва най-голямото масово убийство в историята на САЩ до онзи момент.

Изгубена невинност

В наши дни нищо вече не може да стресне американците. Когато се появи новина за поредната стрелба в училище или на работното място; за поредния превъртял самотник, решил да отведе околните със себе си в отвъдното, американецът естествено се натъжава, но изобщо не се шокира. Това се е случвало толкова често, че никой вече не следи бройката на стрелците и техните жертви, а имената на градовете, носещи белезите на тези случайни изблици на насилие, бързо се забравят.

Затова може би е трудно да разберем ужаса, изпитан американците, когато се запознават с Чарлз Уитман на 1 август 1966 г. Преди той да предприеме произволната си стрелба в тексаския град Остин, гражданите се чувстват в пълна безопасност на обществено място и вярват, че дори навън са защитени от бруталности и терор. След този ден нещата се променят завинаги.

Историята на Уитман изпъква поради много причини, като една от тях е Кулата на Университета в Тексас, от която той стреля необезпокоявано цели 96 минути. Кулата му дава превъзходството на непристъпно място, от което може да набелязва и отстранява жертвите си. Сякаш е построена с тази цел. В действителност Чарли често е споменавал небрежно пред най-различни хора, че един снайперист би могъл да направи доста големи поразии от Кулата.

Чарли Уитман
Чарли Уитман

„Тексас Тауър“ се издига на 93 метра. Тя е по-ниска от близкия „Стейт Капитол“, но е построена на по-високо място. Отваря врати през 1937 г. и привлича около 20 000 посетители годишно, идващи да се насладят на великолепната панорама над град Остин, разкриваща се от 28-ия етаж.

Тексас Тауър
„Тексас Тауър“

Първата смърт, свързана с Кулата, се случва по време на нейния строеж; през 1935 г. работник се подхлъзва и пада от 12-ия етаж. През 1950 г. се случва още един фатален инцидент, а през 1945, 1949 и 1961 г. няколко самоубийства. Въпреки тези трагедии, Кулата се издига като обичан символ на гордостта и напредъка на Тексас, превръщайки се в метафоричното сърце на заобикалящите я кампус и град.

Ранният Чарли

На външен вид Чарлз Уитман изглежда не по-малко непоклатим и строен от „Тексас Тауър“. Произхожда от богато и видно семейство от Лейк Уърт, Флорида. Той е способен ученик и завършен пианист и бойскаут. Но зад парадния мундир на неговия дом се крие домашното насилие. Неговият баща – старият Си Ей Уитман – се е издигнал от нищото. От прост водопроводчик е успял да се изкачи до върха на професията си и да проникне във висшето общество. Той не допуска слабости в нито един от тримата си синове и управлява дома си като диктатор.

„Наистина доста често биех жена си“ – казва той по-късно, – „но я обичах… Имах и продължавам да имам доста избухлив характер, но жена ми беше ужасно упорита… избухвах и я поступвах“.

Си Ей дисциплинира синовете си по същия суров начин – често използвайки колани, гребла и собствените си юмруци, за да се увери, че ще спазват правилата му и ще оправдаят очакванията му. Семейството е много добре осигурено материално. Си Ей и Маргърет винаги шофират последен модел коли, а всяко от момчетата разполага с оръжия, мотоциклети и други подаръци, които баща им смята за подходящи. Домът им е най-хубавият в квартала, с всички удобства и плувен басейн. Но луксът не може да отстрани проблемите в домочадието на Уитман.

През юни 1959 г., малко преди 18-ия му рожден ден, напрежението между Чарли и баща му достига краен предел. Той се прибира у дома пиян след излизане с приятели и Си Ей го пребива и го хвърля в басейна, където за малко да се удави. Няколко дни по-късно той кандидатства във Военноморския флот и на 6 юли 1959 г. заминава на обучение.

Семейство Уитман
Семейство Уитман

Чарли се озовава във военноморската база Гуантанамо в Куба. Полага големи усилия да бъде добър морски пехотинец, следва стриктно заповедите и учи здраво за най-различните изпити. Получава медал за „Добра служба“ и значка за „Точна стрелба“. Резултатите от тестовете по стрелба показват, че е отбелязал 215 от 250 възможни точки, бил е отличен в бързата стрелба на дълги разстояния и е имал отлично око за движещите се мишени.

За Чарли е важно да се превърне в най-добрия морски пехотинец. След годините на омаловажаване и тормоз от страна на баща му, той има нужда да се докаже като мъж. Всяка възможност за напредък му дава шанс да се отдалечи от бруталното си детство. Военноморската научно-образователна програма за новобранци (NESEP) сякаш е създадена специално за амбициозния младеж. NESEP е стипендийна програма, създадена за обучението на инженери и бъдещи офицери. Чарли взима трудния изпит и се явява пред комисия, която го одобрява за престижната стипендия. От него се очаква да получи диплома за инженер в избран колеж и след това да постъпи в офицерско училище. Обучението и учебниците му ще бъдат заплащани от Военноморския флот. Освен това ще получава по 250 долара на месец за лични разходи.

Чарли е приет в Тексаския университет в Остин на 15 септември 1961 г. След годините на строга дисциплина у дома и в армията, той внезапно се оказва абсолютно свободен да прави каквото си иска. Почти незабавно започва да се забърква в неприятности. Той и няколко негови приятелчета са арестувани за незаконна продажба на бира. Натрупва дългове на хазарт и отказва да ги плати, с което ядосва доста опасни фигури. Оценките му не са особено внушителни. Опитва се да се вземе в ръце, след като се оженва за приятелката си Кати Лайснър през август 1962 г., но Военноморският флот не прощава предишното му поведение. Стипендията му е отнета и той се връща на активна служба през февруари 1963 г.

Младоженците Кати и Чарли Уитман
Младоженците Кати и Чарли Уитман

Чарли е разпределен в базата „Кемп Лъджърн“ в Северна Каролина. След година и половина свобода той намира дисциплината и устройството на военния живот за потискащи. Неговата съпруга остава да довърши образованието си в Тексас и той се чувства самотен.

Чарли се опитва да се добере отново до стипендията, но се проваля, като е уведомен, че времето, прекарано в Остин, не се счита за активна военна служба. Той намразва морската пехота и това си проличава в поведението му. През ноември 1963 г. е изправен на военен съд заради хазарт, лихварство и притежанието на не-военен пистолет. Заплашил е друг войник, забавил се да му върне 30 долара, с 50 процента лихва.

Чарли е признат за виновен и осъден на 30 дни затвор и 90 дни тежък труд. Повишението, което е получил след връщането си на активна служба, му е отнето. Ефрейтор Уитман отново се превръща в редник Уитман, който отчаяно иска да се измъкне от армията. Безизходицата го кара да се обърне за помощ към баща си. Си Ей е създал много връзки покрай доходния си бизнес и сега ги използва, за да намали службата на сина си. Времето на Чарли е намалено на година и през декември 1964 г. той е освободен с почести от Военноморския флот.

Научи повече за:   Чарлз Менсън и неговото Семейство

Завръщане в Остин

Чарли се завръща в Остин, изпълнен с трескава целеустременост. Провалът му като морски пехотинец и студент го притеснява и той е твърдо решен да изкупи греховете си. Сменя специализацията си от механоинженерство на архитектурно инженерство и се захваща с усилено учене. Намира си работа като инкасатор в „Стандарт Файнънс Кампъни“, след което се прехвърля в „Остин Нешънъл Банк“ като касиер. В свободното си време е възпитател в бойскаутски отряд.

Чарли много се старае да бъде почтен и достоен за уважение и се ядосва сам на себе си, когато не успява да покрие собствените си очаквания. Неговите изобилни дневници съдържат безбройни схеми за самоусъвършенстване и списъци с умения, които е смятал, че трябва да придобие. Още в началото на брака си е последвал бащиния пример и вече е посягал на съпругата си. Но е твърдо решен да не допуска отново това поведение и си напомня в своя дневник как трябва да се държи един мил и грижовен съпруг.

Чарли сякаш не разполага с вътрешна морална база, върху която да гради своя характер; постоянните му самоинструкции са опит сам да си наложи някаква система на поведение. Негов приятел го описва като: „… компютър. Инсталираше някакви ценности в системата, след това програмираше нещата, които тя трябва да прави с тях, и резултатите не закъсняваха“. От време на време обаче неговата фасада се пропуква. Изпада в изблици на гняв и безсилие, които още повече разрушават самоуважението му.

Кати Уитман осигурява основния доход в семейството. Нейната работа като учителка в гимназия й носи заплата и здравна осигуровка; приходът на Чарли само допълва нейния и той осъзнава с болезнена острота, че съпругата му печели повече от него.

Кати Уитман
Кати Уитман

Освен това продължава да получава пари и скъпи подаръци от баща си. Чарли мрази авантаджиите, но в същото време вижда в себе си точно това. Мрази неудачниците, но се е провалил във всичко, с което се е захващал досега. Смята напълняването за признак на слабост, но не е в състояние да поддържа стройната си фигура. Отвън е усърден и добросъвестен, отдаден съпруг и трудолюбив служител; вътрешно е изпълнен със самоненавист.

Кати забелязва, че съпругът й е по-мрачен от обикновено и го окуражава да потърси помощ. Междувременно Си Ей и Маргарет Уитман се разделят след поредния свиреп скандал. Майката и братът на Чарли Патрик се преместват в Остин през пролетта на 1966 г. Си Ей й се обажда непрекъснато на Маргарет, умолявайки я да се върне при него, но тя отказва. През май подава молба за развод. Проблемното семейство на Чарли изглежда го преследва. Миналото постоянно му напомня за себе си, и то на мястото, където е смятал да сложи ново начало в живота си. Депресията и тревожността му се засилват и същата пролет Кати най-накрая успява да го застави да отиде на лекар.

Доктор Ян Кокрън предписва на Чарли валиум и го насочва към психиатъра доктор Морис Дийн Хийтли. Хийтли установява, че той „изглежда и се държи като типичното американско момче“, но сякаш от него „се излъчва някаква враждебност“. Чарли говори главно за своята липса на постижения и омразата към баща си. Веднъж казва на доктора, че е фантазирал как „се качва на Кулата с пушка за елени и стреля по хората“.

Хийтли не смята това за странно. Много от неговите пациенти са споменавали Кулата, а Чарли не показва никакви признаци в поведението си, подсказващи, че говори сериозно. Всъщност той е правил тези коментари и пред други хора в продължение на вече няколко години и всички са ги приемали за пълна глупост. Хийтли му предлага да се върне след седмица и му казва, че може да му се обажда по всяко време. Той не се връща, нито му се обажда някога.

През лятото на 1966 г. Чарли прилежно посещава лекциите и работата си като асистент-изследовател, подпомаган от амфетамина декседрин. Понякога не спи с дни, учейки и посещавайки най-различни проекти. Нагърбил се е с непосилен товар, опитвайки се на всяка цена да преуспее. Но лекарството го прави неефективен. Въпреки че прекарва много часове в работа, не успява да постигне целите си. В резултат на това самочувствието му страда още повече.

На всичко отгоре баща му продължава да се обажда, опитвайки се да накара Чарли да убеди майка си да се върне при него във Флорида. Макар приятелите и семейството му да виждат, че е под огромно напрежение и се старае твърде много, никой не забелязва, че той бавно, но сигурно върви към агресията. С настъпването на горещото тексаско лято Чарли се потапя още повече в своите фантазии за убийство.

Подготовка

Чарли прави първата стъпка към изпълнението на своя план на 31 юли. През онази сутрин купува нож, бинокъл и малко консервирано месо. След това прибира Кати от лятната й работа като телефонистка в „Саутуестърн Бел“. Двамата отиват на кино и по-късно се присъединяват към Маргарет Уитман за късен обяд в кафенето, където тя работи. След обяда се отбиват при своите приятели Джон и Фран Морган. Семейство Морган забелязват, че Чарли е необичайно мълчалив, но не заподозират нищо. Кати се връща да поеме още една смяна в службата си в 18:00 ч. Чарли се прибира сам у дома. В 18:45 ч. започва да пише писмо, с което обяснява предстоящите си действия и се сбогува.

„Не разбирам какво ме кара да напиша това писмо“ – започва той. – „Може би искам да оставя някакво бегло обяснение за действията си“.

Той пише, че все по-често го обземат „много необичайни и ирационални мисли“, а опитите му да намери помощ за проблемите си са се провалили. Изразява желание тялото му да бъде подложено на аутопсия след смъртта му, за да се провери дали умствените му терзания не са причинени от някакво физическо заболяване. После излага плана си за предстоящите 24 часа:

„След дълго мислене реших да убия съпругата си Кати тази вечер, след като я взема от работа. Основната причина в ума ми е това, че наистина не смятам този свят за достоен за живеене и съм готов да умра, но не искам да я оставям да страда сама в него. Същите причини ме карат да отнема живота и на майка си“.

Писането на Чарли е прекъснато от посещението на приятелското семейство Лари и Айлийн Фюс. Те го намират за необичайно спокоен, но щастлив. Разговарят за малко. Чарли им казва, че се готви да купува земя на язовира Каньон Лейк и се изразява много сантиментално по адрес на Кати. Казва два пъти: „Срамота е, че трябва да работи по цял ден и след това да се прибере вкъщи при…“, но не довършва изречението си. Семейство Фюс си тръгват към 20:30 ч.

Чарли отива да прибере Кати от работа. Смяната й свършва в 21:30 ч. и двамата се прибират у дома около 21:45 ч. Тя говори известно време по телефона, след което той се обажда на майка си, за да я попита дали той и Кати могат да дойдат и да се насладят на климатика в апартамента й. Но Кати не го придружава в дома на майка му. Тя си ляга да спи, а Чарли излиза от дома си към полунощ.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: GeorgiPetarLucyStefanTodor
360
253

Маргарет Уитман посреща сина си в лобито на своята жилищна кооперация, наречена „Пентхаузът“. Чарли я напада, когато влизат в апартамента й. Точните обстоятелства не са известни, но вероятно я е душил в гръб с гумен маркуч, докато е изпаднала в безсъзнание. След това я е наръгал в гърдите с голям ловджийски нож. Жената е получила тежка травма в задната част на главата, но тъй като не е извършена аутопсия, не е сигурно дали раната е била причинена от оръжие или тежък предмет. Маргарет Уитман е мъртва в 00:30 ч., а Чарли сяда да пише поредното си обяснение.

„Току-що отнех живота на майка си. Много съм разстроен, че го направих… Наистина съжалявам, че това е единственият начин, който намирам, за да облекча нейните страдания, но мисля, че така е най-добре“.

Той поставя тялото на майка си на леглото и го покрива със завивките, след което съчинява още едно писмо, с идеята да отложи откриването на онова, което е сторил току-що. Залепя бележката на вратата на апартамент №505, в който живее домакинът на сградата. Тя гласи:

„Рой, днес не трябва да ходя на работа, а снощи стоях будна до късно. Бих искала да си почина. Моля те, не ме безпокой. Благодаря ти. Г-жа Уитман“.

Чарли напуска „Пентахауза“ около 1:30 ч., но бързо се връща обратно, казвайки на портиера, че е син на г-жа Уитман и трябва да влезе в апартамента й, за да вземе някакво лекарство. Вероятно е забравил горе шишенцето с декседрин, което ще му трябва в предстоящите часове. Портиерът го пуска в апартамента и той излиза след около пет минути с шишенце хапчета в ръка. Напуска „Пентахауза“ отново около 2:00 ч.

Научи повече за:   Тексасец отвлече и изнасили съседката си - заподозрян е в няколко убийства

Кати Уитман лежи дълбоко заспала в леглото си, когато Чарли се връща вкъщи. Бързо и тихо, той дръпва завивките й и я намушква пет пъти в гърдите. Вероятно изобщо не е успяла да се събуди. След това насочва вниманието си към писмото, което е съчинявал предната вечер, преди да бъде прекъснат от семейство Фюс. „3:00 ч.,“ – пише той на страницата със синьо мастило. – „И двете са мъртви“. Продължава да обяснява престъпленията си, като хвърля вината за всичко върху баща си и се опитва да внесе някакъв смисъл в изкривената моралност, докарала го до убийство.

„Сигурно изглежда така, сякаш съм убил брутално двете си любими същества. Само се опитвах да свърша работата по най-бързия начин“.

Чарли написва още няколко бележки, по една за всеки от братята си и една за баща си. Оставя инструкции да проявят лентата във фотоапарата му, а семейното куче да отиде при родителите на Кати. После се връща назад в дневниците си и подчертава откъсите, в които е възхвалявал добродетелите на съпругата си през изминалите години. Накрая се заема с подготовката за масовия разстрел, който ще извърши след няколко часа.

Готов за битка

Чарли зарежда старото си войнишко сандъче с най-различни предмети. Взима радио, 3 галона вода, бензин, тетрадка и химикалка, компас, брадвичка и чук, храна, два ножа, фенерче и батерии, и други най-различни прибори, подсказващи, че се готви за продължителна обсада. Освен това приготвя оръжия – .35-калиброва пушка „Ремингтън“, 6-милиметрова пушка „Ремингтън“ с визьор, револвер „357 Магнум Смит енд Уесън“, 9-милиметров пистолет „Люгер“ и пистолет „Галези-Бреша“. По-късно същата сутрин купува още две оръжия – .30-калиброва карабина М-1 и .12-калиброва пушка. Доизглажда плана си в движение. В 5:45 ч. се обажда на началничката на Кати и й казва, че съпругата му е болна и няма да дойде на работа.

Арсеналът на Чарли
Арсеналът на Чарли

Той прекарва утрото в акумулиране на още ресурси. Около 7:15 ч. наема ръчна количка, с която да пренесе тежкия и неудобен сандък. Осребрява чекове за 250 долара и си купува още оръжия и муниции. Прибирайки се отново у дома в 10:30 ч., се обажда на работодателя на майка си и му казва, че и тя е болна. След това взима новата си пушка, отива в гаража и отрязва дулото й. Около 11:00 ч. облича върху дрехите си синьо работно облекло, качва сандъка в колата си и се насочва към университетския кампус.

В 11:30 ч. Чарли пристига пред бариерата на кампуса. Като асистент-изследовател притежава идентификационна карта, издаваща се на хора, пренасящи големи товари. Казва на пазача, че ще разтоварва оборудване в сградата по „Експериментални науки“ и ще има нужда от разрешение за достъп до тази зона. Той му издава 40-минутно разрешение. В 11:35 ч. Чарли вече е паркирал, разтоварил е стоката си и се е качил в Кулата. Облечен в работните си дрехи той не привлича нежелано внимание, тъй като изглежда като чистач или техник. Качва се на асансьора до 27-ия етаж и помъква количката със сандъка нагоре по стълбите към 28-ия.

В онази сутрин на рецепцията е Една Таунсли. Смяната й свършва на обяд. Чарли я удря отзад по главата, вероятно с приклада на една от пушките си. Удря я отново, когато пада на земята, и след това завлича тялото й през помещението и го скрива зад една кушетка. Тя все още е жива, но ще умре след няколко часа. Около 11:50 ч. двама посетители се връщат на рецепцията от наблюдателната зона и заварват Чарли наведен над кушетката, с две оръжия в ръцете си. Те го поздравяват и макар да го помислят за странен и да забелязват на земята „нещо“ (кръвта на Една Таунсли), не се разтревожват веднага. Той ги наблюдава как се качват в асансьора, с който се измъкват живи и здрави.

Междувременно Ем Джей и Мери Габор, техните двама синове Марк и Майк, и Уилям и Маргерит Лампорт, се насочват нагоре по стълбите от 27-ия към 28-ия етаж. Заварват вратата барикадирана с бюро. Марк и Майк избутват бюрото и открехват вратата, за да видят какво става. Внезапно Чарли се втурва към тях, обсипвайки ги със сачми от рязаната си пушка. Марк умира на място. Чарли стреля надолу по стълбището поне още три пъти. Маргерит Лампорт е убита; Мери Габор е фатално ранена, както и синът й Майк. Те ще останат да лежат там повече от час. Уилям Лампорт и Ем Джей Габор хукват да търсят помощ.

От Кулата

Тревогата се разнася по долните етажи на Кулата. Хората се барикадират в класните стаи и кабинети. Чарли разопакова своя набор от муниции и оръжия на наблюдателната площадка. Подпира вратата към площадката с ръчната количка и побързва да се захване за работа.

Изгледът от Тексас Тауър
Изгледът от Тексас Тауър

Насочвайки вниманието си към част от кампуса, позната като Южната алея, посяга към най-точното си оръжие – 6-милиметровата пушка с мерник. Мишената му е 18-годишната и много бременна Клеър Уилсън. Куршумът пронизва корема й и разбива черепа на бебето, което носи. Нейният придружител Томас Екман се обръща при вика й. Точно тогава и той е уцелен в гърдите и пада мъртъв върху раненото момиче. Наблизо доктор Робърт Хамилтън Бойер, гостуващ професор по физика, получава куршум в долната част на гърба. Той умира бързо.

Томас Аштън, стажант в Корпуса на мира, е застрелян в гърдите на изток от Кулата, край Изчислителния център. Умира по-късно в болницата. Минувачите около Кулата започват да капят като круши и останалите в околните сгради забелязват, че става нещо странно. Ранените жертви лежат безпомощно, приковани от 35-градусовата жега и от страх да не бъдат простреляни отново. По обяд университетската полиция пристига пред Кулата и се качва на 27-ия етаж, където открива групата на Габор и Лампорт. Издадена е заповед да се затворят всички изходи и да се спрат асансьорите. Все още не е ясно колко са стрелците, но от броя на обажданията, пристигащи в полицията, изглежда, че горе има цяла армия от снайперисти.

Чарли, който все още се движи необезпокоявано по площадката за наблюдение, насочва вниманието си на запад към улица „Гуадалупе“. Позната като „Отсечката“, оживената улица е осеяна с магазинчета и се явява западна граница на университетския кампус. Първоначално хората по улицата помислят ехото от изстрелите за част от някаква колежанска шега. Тогава Алекс Хернандез, разнасящ вестници с велосипеда си, пада ранен на земята. Седемнадесетгодишната Карън Грифин е следващата покосена – тя умира седмица по-късно. Томас Кар, който се завтича да й окаже помощ, е прострелян в гърба. Той умира след час. Хората в уличните магазинчета се скупчват на групички далеч от прозорците.

Научи повече за:   Джон Линли Фрейзър: Пророкът хипар и масов убиец

Полицията пристига в кампуса и се опитва да си проправи път до Кулата. Офицерите Джери Кълп и Били Спийд се скупчват заедно с други хора под една статуя на юг от Кулата, опитвайки се да решат накъде да потеглят. Чарли уцелва Били през 15-сантиметровата пролука между две перила, които са част от оградата, заобикаляща статуята. Макар да изглежда повърхностна, раната му в действителност е смъртоносна. Той умира.

Обратно на Отсечката касапницата продължава. Хари Уолчук, 38-годишен докторант и баща на шест деца, излиза от павилионче за вестници, когато куршум пронизва гърдите му. Умира на място. Наблизо гимназистите Пол Сонтаг, Клодия Рут и Карла Сю Уийлър търсят прикритие зад една строителна преграда. Когато Пол надниква иззад преградата, за да види какво става, Чарли го уцелва в устата. Той е убит на място. Друг изстрел попада в Клодия, която умира по-късно в болницата.

На този етап новината за случващото се се е разпространила и полицията започва да отвръща на огъня от Кулата, опитвайки се да уцели Чарли, когато се показва над парапета, за да избере поредната си мишена. Гражданите изваждат собствените си оръжия и през следващия час върху Кулата се изсипват стотици куршуми. Чарли започва да стреля през улуците от всяка страна на сградата, което го превръща в буквално невъзможна мишена. От време на време сменя оръжията си.

Чарли извършва голяма част от убийствата през първите 25 минути, които прекарва на наблюдателната площадка, но това не е краят. На около 450 м на юг електротехниците Солон Маккаун и Рой Дел Шмидт паркират камиона си и се присъединяват към група репортери и зяпачи. Скупчват се зад колите за по-сигурно. Но в един момент Шмидт, вероятно смятайки, че са извън обсег, се изправя. Уцелен е в стомаха и умира десет минути по-късно.

Докато жертвите продължават да падат, полицаите си проправят път към Кулата от всички страни. Няколко ченгета успяват да се качат до 27-ия етаж. Обезопасяват периметъра и свалят долу Мери и Майк Габор, които лежат в критично състояние в локва кръв повече от час.

Офицери Мартинез и Кръм внимателно се изкачват по стъпалата към рецепцията на горния етаж. Следват ги полицаите Маккой и Дей. Нямат определен план за действие; трябва да импровизират според ситуацията. От помещението на рецепцията могат да покрият прозорците на юг, югозапад и западните страни на Кулата. Мартинез се опитва да отвори вратата към наблюдателницата, но установява, че е здраво затисната. Започва да я рита, докато количката от другата й страна пада и освобождава вратата. Мъжете застиват, вперили поглед в прозорците.

Рамирез излиза на площадката и запълзява към северозападния ъгъл, откъдето като че ли идват изстрелите. Маккой го следва, а Кръм и Дей остават да пазят вратата. Когато Чарли се опитва да смени позицията си, Кръм стреля и го принуждава да се върне обратно в северозападния ъгъл. Той остава там с гръб към стената, прицелвайки се с карабината си на юг, откъдето е дошъл изстрелът на Кръм.

Мартинез и Маккой продължават да пълзят бавно, а приятелският огън от земята свисти покрай ушите им. Мартинез заобикаля ъгъла и започва да стреля с .38-калибровия си пистолет. Чарли се опитва да отвърне на огъня, но не успява да обърне навреме оръжието си. Маккой го прострелва два пъти в главата и той пада на земята. Тогава Мартинез грабва оръжието на Маккой, затичва се към гърчещото се тяло на Чарли и го застрелва от упор.

Тялото на убития Уитман
Тялото на убития Уитман

Чарлз Уитман е мъртъв в 13:24 ч.

Последици

Чарли убива четиринадесет души и ранява още десетки за малко повече от деветдесет минути. Скоро името му е широко разисквано из националните медии. Бащата на Кати Уитман, който живее в Нийдвил, щат Тексас, чува по радиото името на зет си. Загрижен за дъщеря си, той се свързва с полицията в Остин. Приятелите на Кати също се обаждат, за да изразят тревогата си и да предложат подкрепата си.

Патрулна кола е изпратена в дома на семейство Уитман. Надничайки през прозорците, офицерите виждат тялото на Кати да лежи на леглото. Проникват в къщата през един прозорец и установяват, че е мъртва от известно време. Откриват и бележките на Чарли. „Същите причини ме карат да убия и майка си“ –  гласи една от тях. Полицията пристига в „Пентахауса“ около 15:00 ч. и заварва там тялото на убитата Маргарет Уитман.

Скоро става ясно, че преди няколко месеца Чарли е търсил помощта на д-р Хийтли и той прави публично достъпни всичките си записки за него. Тъй като Чарли му е разказал за своята фантазия да убива хора от кулата, Хийтли внезапно се оказва обект на жестоки критики. Той обаче никога не е подведен под отговорност за убийствата. Общото мнение е, че е направил най-доброто, което е могъл, с информацията дадена му от пациента. Нищо друго не е подсказвало, че той би могъл да извърши подобен акт на насилие, така че Хийтли не е сметнал,че представлява заплаха за себе си или за околните.

Когато тялото на Чарли е подложено на аутопсия, лекарите откриват в главата му малък тумор. Някои от приятелите му смятат, че това е причината за действията му, но експертите се съмняват. Той е погребан във Флорида до своята майка. Като бивш морски пехотинец, ковчегът му е покрит с американския флаг. Кати Уитман е погребана в родния си град Нийдвил.

Наблюдателната площадка в Тексас Тауър остава отворена още няколко години. Университетът похарчва 5 000 долара, за да ремонтира дупките от куршуми. Следват четири самоубийства, случили се между 1968 г. и 1974 г., когато площадката е затворена. През 1976 г. университетът обявява наблюдателницата за окончателно затворена и тя остава неизползвана в продължение на повече от 20 години.

През октомври 1998 г. президентът на Университета в Тексас Лари Фолкнър обявява плановете си да отвори отново площадката на Кулата. Той иска подкрепата на управителния съвет за възвръщането на старата слава на Кулата, като позитивен символ на тексаската гордост. Съветът одобрява неговият план и на 5 септември 1999 г. площадката за наблюдение отваря отново врати.

Сега на приземния етаж има охрана, както и на самата наблюдателница, а площадката е заобиколена от решетка от неръждаема стомана, която да предотвратява самоубийства или неволни падания. Посетителите отново могат да се насладят на панорамната гледка от Кулата, но трябва да минат през метален детектор, за да влязат. Призракът на Чарли Уитман до голяма степен е прогонен. Все пак охранителните мерки напомнят на посетителите, че могат да се чувстват в безопасност само при супер повишено ниво на бдителност.

А някога времената бяха други. Чарли Уитман слага край на това завинаги.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: GeorgiPetarLucyStefanTodor
360
253
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
4 Comments
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
Discip
Discip
28.09.2010 0:44

Тази снимка е по-добра 🙂 http://www.documentingreality.com/forum/attachments/f10/161983d1272985089-charles-whitman-helluva-shot-591px-whitmandeck.jpg
Уитман е като Джак Изкормвача за масовите убийци.

Simona
Simona
28.09.2010 20:20

Discip, kak moga da se registriram v tozi sait, koito e s linka na snimkata my, iska mi pokana a nqmam takava??? ;[ ako si registriran/a moje li da ydarish 1 ramo 🙂

Discip
Discip
08.10.2010 17:35

Регнат съм ама не мога да изпращам покани.

Simona
Simona
12.01.2011 14:15

a samo s pokana li moje da se registriram?