Влад Цепеш Дракула: Побивачът на кол

Влад Цепеш Дракула: Побивача на колове

Влад Дракула е нещо повече от обикновен средновековен деспот. Биографите Раду Флореску и Реймънд Макнали го наричат “човек с много лица”. Той е политик; войвода; ерудит и образован благородник, когато ситуацията го изисква, а когато се налага, се превръща в масов убиец. Говори няколко езика – румънски, турски, латински и немски – и владее до съвършенство майсторството на меча и стрелбата с лък. Той е отличен ездач и предвожда атакуващата си армия на гърба на коня като същински берсерк.

През три различни периода управлява Влахия, едно от трите унгарски княжества, които по-късно се сливат с другите – Трансилвания (на север) и Молдавия/Молдова (на изток) – за да образуват държавата Румъния. Тъй като неговата провинция Влахия се намира точно над Дунавската равнина, разделяща днешна Румъния от Османската империя, той се превръща в предна защита срещу грозящата опасност. Въпреки неговите жестоки и свирепи наказания, днес Влад е считан за национален герой заради нестихващата му омраза към османските турци. Той често е почитан като светец, защото намира смъртта си в битка и дори се изправя срещу собствения си брат-предател.

Човек или мит

“Apa trece, pietrele ramin – Водата си тече, а скалите остават.”
– стара румънска поговорка

Романът Дракула на Брам Стокър, публикуван през 1897 г., продължава да всява ужас в читателите и днес. Книгата е готическо, мрачно, брилянтно и изключително интересно произведение на изкуството. Атмосферата, която създава, е по-страховита дори от роман на Стивън Кинг.

Брам Стокър
Брам Стокър

Но… мнозина от читателите (извън Източна Европа) нямат представа, че образът на вампира Дракула е вдъхновен от високопоставен член на румънския кралски двор, който оставя огромен отпечатък в историята на Европа, и е много по-ужасяващ от своя измислен наследник. Макар да не е острозъб кръвопиец с черно наметало и литературна слава, зверствата на истинската историческа фигура далеч надминават тези на творението на Стокър.

Княз Влад, или Дракула (“Син на Дракона”), както го наричат още по негово време, стои начело в списъка с румънски кръстоносци, които в годините между Средновековието и Ренесанса водят неспирни войни, за да не допуснат османските турци в своята родина.

Дракула съвсем не е светец. Той управлява своето военно кралство Влахия (Влашко) – южна Румъния – с тежък и напоен от кръв юмрук. Не само за турците, но за много от собствените му сънародници, той става известен като Влад – Побивача на кол (Vlad Die Tepes). Той е твърдо решен да не се поддава на интригите на нечестната политическа игра на аристокрацията в свят, в който на принцовете им се налага ежедневно да се усмихват на лицемерни съюзници“, а параноята сред благородниците е, вероятно с право, жизнено необходима за един суверен.

Дракула изгражда около себе си стена, не допускаща нито приятелства, нито вяра в някого. По време на управлението си той убива хиляди хора, побивайки ги на гора от колове около замъка си. Според него те са настоящи или бъдещи предатели, или врагове на Румъния и Римокатолическата църква. Понякога убива просто, за да покаже на останалите метежници и престъпници каква ще бъде съдбата им, ако създават проблеми.

“Въпреки че много западняци не разбират как човек, чиято политическа и военна кариера е потопена в кръв като тази на Влад Дракула” – пише Елизабет Милър за списанието “Дневник на мрака”, – “факт е, че за мнозина румънци той е въплъщение на героизъм… Точно в тази двойнственост се крие неговият магнетизъм.”.

Изпълненият с приключения живот на Дракула го среща с някои от най-интересните личности на онази епоха, сред коитоБелия рицар Янош Хуняди, унгарския крал Матей Корвин и амбициозния турски султан Мехмед. През своя живот става свидетел на изобретяването на барута, Свещените кръстоносни походи, падането на Константинопол и новата философия за изкуството, алхимията и културата, наречена по-късно Ренесанс.

Не е случайност, че червенобрадият ирландски писател Брам Стокър избира през 1896 г. истинския Побивач на колове за прототип на своя носферату. Въпреки че авторът никога не е стъпвал на румънска земя и провежда проучванията си в Лондонската библиотека, очевидно е, че прочутият граф Дракула се доближава до своя исторически двойник. Сред томовете, които изчита, Стокър се натъква на легендите за войводата Дракула, чийто жестокости са карали християнския западен свят да трепери и чиято смелост е спасила същия този запад от Аллах.

Някои автори от XX век отричат връзката между действителния румънски владетел и кръвожадния литературен граф и са на мнението, че Стокър просто е използвал поетичността на името му. Техните твърдения почиват на две основания. Първото е, че злодеят на Стокър обитава замък в Трансилвания, а не в подножието на Влахия. Второто е, че във вените на вампира, описан от Стокър, тече кръв на чекал и той произхожда от северна страна, а не от стар влашки род.

Други писатели обаче, които са наясно с волностите, позволени в литературата, посочват очевидните прилики, които трудно биха могли да бъдат приписани на случайността. Най-ярки са препратките към миналото на граф Дракула, разказани от самия литературен герой. Те обрисуват една история твърде близка до тази на Влад Дракула.

В романа, когато английският адвокат Джонатан Харкър посещава замъка на Дракула, за да приключи договор за сделка с недвижим имот (вампирът възнамерява да се премести в Лондон в търсене на свежа кръв), графът описва земите, през които Харкър току-що е минал като “земя, за която са воювали векове наред влахи, саксонци и турци… напоена с кръвта на мъже, патриоти и завоеватели”.

В една от следващите глави граф Дракула разказва на Харкър за собственото си кралско потекло:

“Не е за вярване, че ние бяхме завоевателска раса, че бяхме горди; че когато маджарите, ломбардите, аварите, българите и турците се изсипваха с хиляди на нашите граници, успявахме да ги отблъснем… От векове ни беше поверено да пазим границата с турските земи; едно безкрайно задължение.”.

В един момент граф Дракула споменава свой “предшественик”, който е “продал хората си на турците, донасяйки им робство и срам!”. Влад Цепеш има брат, известен със същите деяния.

В романа има още много препратки, като например спомени за военни кампании, в които графът е участвал, съвременници, с които се е запознавал, и места, които е посещавал.

Следва историята на истинския Дракула, чието име се възражда в “едно от десетте най-познати имена в света”.

Където Изтокът среща Запада

Влад Дракула е роден или през ноември, или през декември (данните са оскъдни) 1431 г. в Трансилвания. Това румънско княжество по онова време е под владичеството на западната си съседка Унгария. Бащата на Дракула, Влад ІІ от династията Басараб, е неин кралски наместник. Като член на знатния род Басараб Дракона си спечелва репутацията на свиреп княз-воин. По времето, когато неговата съпруга княгиня Княжна от Молдавия ражда втория му син, той се стреми към трона на Влахия, която се намира на юг от Трансилвания.

Поради тези причини Дракула се ражда в смутни времена. Още преди да може да ходи и да говори, той трябва да е почувствал напрежението на епохата, политическите битки и интригите, които са част от живота на един принц.

През XV век Румъния се намира на границата между културите на Изтока и Запада, а османските турци и техните мюсюлмански обичаи представляват заплаха за римокатолическата земя. Страната се превръща във фактическата преграда между две опониращи си култури.

От 1100 г. нататък кръстоносците, тръгващи на поход за спасяването на Византия и опазването на Европа от турците, минават през Румъния и предизвикват армиите на всеки следващ султан. Много от битките се състоят точно над и под Дунава, на границата между днешна Румъния и България. В крайна сметка България и нейната съседка Сърбия падат под турско робство. Това превръща Румъния в отворена порта, през която турците могат да нахлуят във всеки един момент.

Но турците не са единствената опасност за Румъния. Невероятно, но точно в разгара на турската заплаха, нейните европейски съседки – Унгария, Германия и Полша – се бият помежду си за контрол над страната. И като че ли това не е достатъчно – румънците се сражават един с друг за титли и земи!

“Съществуват вътрешни проблеми, свързани с наследниците на трона” – разказва Баду Богдан, писател от румънско-американски произход, който поддържа чудесен сайт за историческия Дракула. – “На територията на Румъния няколко кралски семейства воюват помежду си за това кой ще управлява страната. Политическото положение е крайно нестабилно”.

Причините за тази нестабилност не могат да се обяснят накратко, тъй като са доста сложни. Все пак нужно е някакво обяснение, за да можем да разберем мотивите и целите за бъдещите методи на управление на Дракула.

История, раздирана от войни

Най-просто казано историята започва бурно дълго преди Ренесанса, дълго преди Средновековието, дълго преди заплахата от османско владичество над Европа и дълго преди самата Европа да се формира така, както я познаваме днес. Векове преди Христа даките, обитаващи планините на централна Румъния, са принудени да се отдръпнат пред разгръщащата се Римска империя. Рим скоро разбира, че не е лесна задача да се завладеят тези планинци и защитата на даките успява да ги удържи до 106 г. пр.н.е., когато Карпатите се превиват под сандала на римските армии. Румъния остава римска провинция в продължение на двеста години и е свидетел на бавния преход от езичеството към християнството след появата на Константин и неговата Свещена Римска империя.

Спокойствието не продължава дълго. Скоро варварските племена на славяни, готи и хуни – сред които и Атила – потъпкват земите на Румъния в първите векове от новата ера, унищожавайки икономиката, търговията и културата й.

Когато през X век инвазиите спират, Румъния е заселена с наследниците на хората, покорявали я през вековете. Населението представлява многоезична смесица от западно и източно-европейски влияния, с лек привкус на римски, византийски, унгарски, флорентински и саксонски нюанси. По склоновете на планините това влияние може да се види в архитектурата. Поетичните гръцки и италиански форми се смесват с тежкия акцент на правите германски линии. В градове като Бистриц, Суковена, Брашов и Букурещ останките от римски акведукти все още прокарват вода покрай мавритански покриви, латински пиаци, немски къщурки.

Налага се тази разнородна концентрация от националности – състояща се предимно от саксонци и унгарци – да се събере в една сила. Могъщата съседка Унгария в крайна сметка поглъща Румъния като част от Кралство Унгария.

Някогашната Румъния не е страната, която познаваме днес. Тя се състои предимно от днешната си централна част, позната като Трансилвания или Карпатите. Близо до нея се намират двете “независими държави” Молдавия и Влахия, но те са смятани за част от Румъния. Поради географското си разположение, търговското си значение и факта, че е управлявана от Дракула, Влахия ще бъде във фокуса на предстоящите страници.

Предци

“Социалната организация на румънците… е относително проста. Отделните групи от странстващи пастири и воини са под управлението на войвода (принц-воин) и на княза. Тези местни лидери представляват основният контакт между румънците и унгарските политически и духовнически власти” – из книгата “Трансилвания – Корените на етническия конфликт”.

Управляващата класа (болярите) на Румъния са местните маджари и чекали. През годините се получава някакво объркване, що се отнася до точния произход на Дракула. Според Брам Стокър той е чекал. Но в своя отлично проучен труд “В търсене на Дракула” Раду Флореску и Реймънд Макнали твърдят, че той би трябвало да е от доста по-старо племе. Племе, датиращо отпреди даките и от периода преди Римската империя.

Въпреки това много от предците на Дракула са били принцове-воини на Влахия. Един от най-бележитите, Басараб Велики, отблъсква монголите от земите си някъде през 1300 г. Неговият син (дядото на Дракула), на име Мирчо, също е воин, извоювал много победи над турците.

Бащата на Дракула Влад ІІ наследява ума и издръжливостта на Мирчо. За своето рицарство той е посветен в Кралския орден на Дракона през 1431 г., само няколко месеца преди раждането на сина му Влад. От този момент нататък Влад ІІ започва да използва псевдонима “Дракона” (на румънски Дракул). Когато към Дракул се прибави “а”, в румънския език това означава “син на”. По този начин наследникът на Дракона, младият Влад, се сдобива с вечния си прякор: Дракула.

Дракона

Преди да проследим живота на Дракула, нека отделим известно време на неговия баща Влад ІІ Дракона, който също е важен исторически елемент и чийто постъпки доста повлияват на сина му. Дракона е роден незаконно през 1392 г. от една от наложниците на баща му Мирчо. След смъртта на Мирчо тронът е предаден на неговия законороден брат Михаил. Дракона не се оплаква, а се задоволява да бъде кралски паж на унгарския крал Сигизмунд І Люксембургски. При него той получава класическо образование от най-добрите европейски преподаватели. Когато Сигизмунд започва да събира армия, за да посрещне турците на границата, верният и благодарен Влад го следва с копие и меч в ръка.

Михаил умира през 1421 г., оставяйки Влахия на произвола на грабителите. Влад е наясно, че някои от доведените му братя, незаконородени като него, са вперили поглед в трона. Както и неговият братовчед Данещи. Узнавайки, че Данещи събира армия, за да превземе княжеството, Влад търси покровителството на Сигизмунд, за да получи право на владение за себе си. Сигизмунд му отказва, позовавайки се на младата му възраст и липсата на опит, и вместо това подкрепя Данещи.

Влад бързо лекува наранените си чувства, заминавайки за Константинопол, седалището на последните останки от Свещената Римска империя, където се нагърбва със задачата да бъде дипломат между римокатолическата и източно-ортодоксалната църква. Папа Пий ІІ в Рим, който се е устремил да обедини двете вери, моли Сигизмунд да му изпрати дипломат, притежаващ дар слово и такт, който да убеди римския император да разгледа предложението му да се обедини с Ватикана. Това че Сигизмунд се спира на Влад е голям комплимент.

Византийският император Йоан VІІІ Палеолог оценява високите идеали и скромността на унгарския пратеник, но е принуден да му стовари лоши новини. Въпреки че императорът не е съвсем против идеята за събиране на двете вери, точно сега моментът не е подходящ. Свещената Римска империя е прекалено заета да брани целостта си от монголските и турски атаки. Дискусиите по религиозни въпроси трябва да останат на заден план, докато владетелят обмисли стратегията си за един доста по-наболял проблем: да опази империята си. Влад смирено приема императорския отговор и го предава на Унгария.

Сигизмунд иска повереникът му да остане в Унгария, за да му помогне в организацията на кръстоносен поход срещу турците. Влад обещава верността си на Негово Величество, но намира време да се отбие в Румъния, където по-рано е хвърлил око на дъщерята на принца на Молдавия Александру. Принцесата е на възраст за женене, красива е и най-важното – много заинтересована от ухажора си. Двойката сключва брак през 1427 г. и година по-късно им се ражда син, Мирчо ІІ.

През 1431 г., когато жена му е бременна с второто им дете, Влад е повикан обратно в Унгария. По-раншните планове на краля за поход срещу турците вече са в апогея си. Османците започват да стават твърде опасни; покорили са Сърбия и България и тяхната черна сянка подозрително се насочва на северозапад към Унгария. Сигизмунд е наясно, че страната му няма да може да устои сама на огромните сили на врага, затова търси подкрепа от другите европейски династии, имащи интерес да запазят Европа християнска. Свиква в двора си две дузини държавни глави, за да участват в кампанията. Посвещава всеки един от представителите във високо уважавания и древен Орден на Дракона – общество от рицари, чиято основна цел е да “защитават и разпространяват католицизма срещу… еретиците”. Сигизмунд признава Влад за свой съотечественик, чиято дипломация в Константинопол е посяла семената на признанието между Източната и Западната църква.

Трансилвански корени

Като допълнителна награда Сигизмунд подарява на Влад ІІ – вече наричан Дракона – управлението на Трансилвания. Това е опит от негова страна да компенсира предишния си отказ да подкрепи Влад в борбата за трона на Влахия. Тази длъжност задоволява Дракона за известно време, но сърцето му все още копнее за господство над Влахия. Като нов губернатор на княжеството Влад разполага с въоръжената милиция на Трансилвания, която тайно и умело започва да подготвя за поход срещу Данещи.

Междувременно премества семейството си в столицата на Трансилвания Сигишоара, където моментално взима под свое командване защитната крепост, извисяваща се на планината над града. В семейната резиденция – вила, която съществува и днес, неговата принцеса ражда втория му син. Но радостта на Дракона е кратка. Той научава, че османските турци са прекосили Дунава и изливат войските си във Влахия. Принц Данещи, сразен и изплашен, е предал меча си.

Турците ще имат огромно влияние върху живота на момчето, което току-що е проплакало в Сигишоара. И това момче, наречено от баща си Влад Дракула, ще окаже огромно влияние върху тях.

Сред османците

Османските турци произлизат от голям конгломерат от племена в Мала Азия в края на XІІІ век. “Корени им лежат в основата на исляма, но от самото начало те представляват разнородна смесица от етнически групи и религиозни убеждения” – гласи докладът “Турция: Изучаване на страната”. – “Мюсюлманите са едно цяло… а турците като такива са турско-говорящи мюсюлмани-сунити”.

През XІV век техните орди започват да настъпват на запад, поглъщайки първоначално само малки градове в Източния свят, принадлежащи на други номадски народи. Набирайки сили, те скоро преминават западните граници, завладявайки българските земи и пробивайки корпуса на Свещената Римска империя. По времето на раждането на Дракула през зимата на 1431 г. османските турци управляват обширна територия, простираща се от Окциденталния Изток до границите на Западна Европа. Тяхната първа крачка към нахлуване в Европа трябва да мине през Румъния.

Плановете им за по-нататъшна инвазия обаче ще бъдат осуетени.

Разбира се през 1431 г. те дори не предполагат, че след четвърт век ще се сблъскат с един румънец на име Дракула, който ще се окаже по-умен, по-хитър и по-страшен от тях.


Като син на Дракона от Влад Дракула се очаква да стане воин. Въпреки че първородният Мирчо е наследник на трона, бащата иска от всичките си синове – Мирчо, Влад и Раду (роден през 1435 г.), да носят с чест семейното име. Те се научават как да държат лъка, да размахват меча и да яздят без седло още преди да започнат училище. Изкуството на боя е преди всичко.

Дракона предвижда големи неща за своя клан. Но ако синовете му се превърнат в истински мъже, казва си той, ще имат нужда от своя собствена власт. Да бъдат просто синове на губернатора на Трансилвания и марионетки на Унгария не е достатъчно. Следователно единствената перспектива е да се отнеме свободна Влахия от плахото управление на Данещи, който буквално е постлал приветственото килимче под краката на турците.

През 1435 г. Дракона успява да убеди своя ментор крал Сигизмунд да му даде достатъчно голяма армия, с чиято помощ да измести слабоволевия си братовчед преди Румъния да бъде изгубена завинаги. След тежка обсада на влашката столица Търговище Дракона най-сетне сяда на така мечтания трон.

Търговище, разположен на бреговете на река Дъмбовица, е стар град, още когато младият Дракула следва своя баща-завоевател там. Съставен от оживени кръстовища и търговски пътища в южните земи на Карпатите, неговите стотици пазари и търговски магазини са оживени по всяко време. Близо до центъра на града се издигат византийските стрехи на богатите земевладелци, притежаващи плодородните лозя, заобикалящи града.

Животът на Дракула в Търговище не е по-различен от онзи в Трансилвания и се състои главно от физическа подготовка и учение. Неговата дълбоко вярваща майка княгиня Княжна иска синовете й да получат католическо образование и често им организира събеседвания с монасите от близката Църква на Светия дух. Освен бойните умения, учението на момчетата включва и всекидневни образователни инжекции от география, математика, наука, езици, класически изкуства и философия.

Научи повече за:   Джак Изкормвача: Убиецът от Уайтчапъл

Дракула и неговият по-голям брат Мирчо са доста буйни момчета и често се забъркват в неприятности заедно с останалите синове на местните боляри. По външност много приличат на баща си, с неговите тъмни черти, орлов нос и високи скули. Говори се, че Дракула е наследил избухливия и лют характер на баща си.

Въпреки военната си подготовка, техният по-малък брат Раду е тихо момче и предпочита компанията само на определени младежи. (Флореску и Макнали предполагат, че Раду е бил хомосексуалист). Той има ангелско лице с чертите на майка си и след време започват да го наричат Раду Красивия. След години той и Дракула ще се превърнат в смъртни врагове.

Колкото до Дракона, той се превръща във важен влашки държавник. Управлява твърдо, но честно, макар че понякога се разкъсва между съвестта и дълга си. Поради слабоволието на неговия предшественик Данещи, силите на турския султан Мурад ІІ са стъпили твърдо на позициите си и могат да пометат княжеството във всеки един момент. Те са навсякъде. Техните кервани минават през Търговище, Бузау и Букурещ; конниците им прекосяват необезпокоявано границата с турска България на път към Карпатите; пехотата им лагерува открито на реките Арджеш и Олт. С две думи султан Мурад – а не Дракона- притежава Влахия. Като доказателство за това последният трябва да плаща на султана по 10 000 златни дуката на година, за да опази големите градове в провинцията си от свирепа атака.

Условията на султана

Според различните източници отношенията на Дракона с турците са били или насилствени (поради невъзможността му да им окаже съпротива), или избрани от него самия (т.е. той е избрал да остане неутрален, смятайки това за по-малкото зло в запазването на свободата на Влахия).

Познавайки характера на Дракона, можем да предположим, че той просто е изчаквал най-удобния момент за нападение. Когато обаче тази възможност се появява през 1442 г., той отказва да се присъедини към известния и политически амбициозен Бял рицарЯнош Хуняди, вицекрал на Трансилвания, който събира огромна армия и възнамерява да изрита турците обратно в България.

Янош Хуняди
Янош Хуняди

Някои автори смятат, че Дракона е бил песимистично настроен и е вярвал, че Хуняди няма никакъв шанс. Въпреки това Белия рицар застава начело на войска, съставена предимно от армията, заета му от унгарския крал Владислав ІІІ Ягело, и тръгва да се бие без подкрепата на влашкия княз. След кървава битка близо до Дунава турците под командването на Сихабедин, са прогонени на юг от реката.

Разстроен и ядосан от погрома над армията му, султан Мурад свиква няколко върховни европейски особи, сред които и Дракона, на преговори в Галиполи. Никой освен Дракона не се явява на срещата. Той взима със себе си двамата си сина, 13-годишния Дракула и 9-годишния Раду, вярвайки, че призивът е с мирни намерения. Когато влизат в приемната на султана, той и двете момчета са незабавно арестувани.

Князът е държан като затворник няколко дни и най-накрая е освободен, но при следните условия, поставени от турския съд:

  1. да се закълне пред Библията и Корана, че в бъдеще ще избягва да се замесва във враждебни действия;
  2. да внесе в султанската хазна 10 000 дуката;
  3. за да докаже, че държи на думата си, да остави двамата си сина като заложници в Турция за неопределен период от време.

Дракона се съгласява с голяма неохота.

Не за първи път турците изтръгват насила младежи от благороднически европейски семейства. Двамата пленници са изпратени в еничарските войски.

Раду и Дракула са преместени от Галиполи в град Адрианопол. С тях не се отнасят като със затворници, но все пак ги държат под непрекъснато наблюдение. Могат свободно да се разхождат по улиците, когато нямат други задължения, да взимат участие в източните обичаи, да вдъхват от атмосферата на пазарите, да вкусват невероятно ароматните ястия и дори да ухажват девойките, ако искат.

Раду няма нужда от наблюдение, той се приспособява напълно към законите, обичаите и културата на Турция и започва да гледа на нея като на своя втора родина.

Дракула, от друга страна, често показва непокорство и необуздано поведение. Той е добър ученик и не изразява враждебността си съвсем открито, но често обича да се кара с надзорниците си и се оплаква от ограничения си живот. Бори се за личната си свобода, обижда пазачите си и твърде често омаловажава азиатските обичаи.

Турците се принуждават да го поставят на изпитание – по точно на позорния стълб за бичуване – на няколко пъти.

През 1443-44 г. европейските християни предприемат още един поход срещу османците. Янош Хуняди отново е техен предводител. Въпреки обещанието му към султана, Дракона им предлага 4-хилядна конница под предводителството на неговия син Мирчо, която се присъединява към кръстоносната армия на 10 октомври 1444 г. Все пак Дракона отказва да участва лично в офанзивата, надявайки се, че султанът ще приеме решението му като символ на лоялност и няма да навреди на децата му.

Екзекуциите

Щом разбира, че Хуняди е предприел нова атака, султанът нарежда момчетата на Дракона да бъдат хвърлени в тъмницата. Там получават всекидневни телесни наказания и са оставяни без храна за дълго време. Дързостта на Дракула му донася още по-сурово отношение. Все пак го пазят жив, най-вероятно за бъдещо изнудване от страна на султана.

От малкото прозорче на килията си Дракула наблюдава екзекуциите на не толкова ценните затворници, извършващи се в двора на затвора. В зависимост от престъпленията им, хората са обесвани, прострелвани със стрели или копия, обезглавявани, прегазвани или давани за вечеря на някое диво животно. Много от тях са побивани на кол.

Първоначално момчето може би е било погнусено от побиването на кол. Но след известно време развива към това наказание някакъв нездрав интерес. Жертвата обикновено се нанизвала по дължината на тялото, колът се вдигал и човекът се оставял да издъхне на върха му. Смъртта е изключително мъчителна и често доста бавна. Мъжете са побивани през ректума, а жените през вагината. Дракула наблюдава как жертвите се гърчат, пищят, кървят и накрая умират. Гледа как гаргите кълват труповете им, оставяни на слънцето, докато заприличат на изгоряло месо.

Дракула се научава да ненавижда похитителите си заради тяхната жестокост, но му се иска и той да им отвърне със същото. Мечтае за деня, когато ще може да приложи тези мъчения на турците. Бит, гладен, нарязан, изгорен и принуден да гледа всекидневните екзекуции през прозореца си, той почти загубва разсъдъка си.

Армията на Хуняди постига три победи в турска България – в Перец, Ниш и София – но когато достига важния пристанищен град Варна на Черно море, се сблъсква с могъща войска, начело с Мурад. Войската на Хуняди е сразена, а той самият хуква да спасява живота си. Той и малцина от войниците му, сред които и Мирчо, успяват да стигнат невредими до Румъния.

Белия рицар, хранещ амбициите един ден да седне на трона на Унгария, загубва уважение след фиаското при Варна. За да компенсира това, той прегрупира силите си, събира малка армия и напада замъка на Дракона във Влахия.

Дракона е нападнат изневиделица. Стените на замъка му рухват след кратка обсада. Отчаяният принц, неговата съпруга Княжна и синът му Мирчо побягват към околните възвишения, но не успяват да се измъкнат от завоевателите. Тримата са заловени и убити. Съдбата на Мирчо е най-жестока: той е изгорен жив.

Сделка със султана

Когато новините за клането на семейството му стигат до 17-годишния Дракула, той изпада в дива ярост. Султан Мурад осъзнава, че момчето е страдало достатъчно, освобождава го от затвора и му предлага командващ пост в кавалерията. Дракула приема.

Това е първото доказателство за хитростта на Дракула. Използвайки един свой враг срещу друг, той успява да се измъкне от Турция, да си възвърне влашкия трон и да отмъсти за смъртта на родителите и брат си.

Дракула прави сделка със султана. Ако султанът се съгласи да му даде достатъчно войска, за да изтласка Хуняди извън Влахия и да постави него, Дракула, на трона, той ще остави княжеството отворено за търговия с Турция, а пътищата свободни и ще възстанови плащането на данъка от 10 000 дуката за султанската хазна. Султанът се съгласява.

През 1448 г. огромна конница тръгва след Дракула на запад. Те изненадват предните отряди на Хуняди в Косово поле в Сърбия и в последвалата съдбоносна битка напълно ги унищожават. Настъпвайки на север в търсене на Хуняди, конницата на Дракула нахлува в Търговище. Но за голямо разочарование на Дракула, неговата плячка е изчезнала.

Важното е, че един Дракон се завръща у дома. Той заема мястото си на трона, издирва всеки боляр, застанал на страната на амбициозния Бял рицар срещу баща му, и се постарава да им даде добър урок.

Според някои истории верен слуга на Дракона намира неговия меч на бойното поле и го връща на сина му Дракула. Дракула ще носи този меч до края на живота си и ще умре с него. Първото предназначение на оръжието е да опита от кръвта на убийците на бившия му собственик.

Първото от трите отделни управления на Дракула започва. Но то няма да трае дълго.

Манипулатори

Първият мандат на Дракула като княз на Влахия продължава точно толкова време, колкото е нужно на кралските шивачи да напълнят отново гардероба му. След два месеца разбитите войски на Янош Хуняди се прегрупират, този път под командването на неговия васал Вандислас. Когато огромната армия се появява на хоризонта, Дракула освобождава трона си и търси убежище при семейството на молдовския княз Богдан, който е роднина на святата му майка.  Но се заклева, че Влахия отново ще чуе за Дракула.

“Дракула остава в изгнание в Молдавия три години, докато княз Богдан… е убит”, – обяснява Рей Портър в статията си Историческият Дракула – “Тогава потърсва протекция от своя враг Хуняди. Моментът е благоприятен; марионетката на Хуняди на влашкия престол (Вандислас) е твърде про-турски настроен и Хуняди има нужда от благонадежден човек във Влахия. В крайна сметка Хуняди приема за васал сина на своя стар враг.”.

Съюзяването на Дракула с убиеца на родителите му е единствено с цел оцеляване. Хуняди, от своя страна, осъзнава, че ще се сдобие с непредвидим съюзник, който е добре запознат с това как мислят турците – и по-важното, как се бият. Приносът на Дракула в планирането на бъдещи експедиции ще бъде безценен.

И двамата са манипулатори. И двамата са наясно с методите на другия. Като дипломати и опортюнисти, те изиграват картите си докрай.

Тези два подозрителни и мнителни характера се срещат в планинския замък на Хуняди Хунедоара, за да сключат съглашение за партньорство. Дракула е натоварен с командването на крепостта в Сибиу, разположена в далечния югозападен край на Трансилвания и пазеща границите от възможното нахлуване на Вандислас. Неговото незабавно назначение е с цел да се запазят двете трансилвански области Фарагас и Алмас от вражеските ръце.

В Сибиу Дракула научава за падането на Константинопол – голям удар за източноевропейското християнство, с който е сложен краят на Свещената Римска империя. Константинопол е градът, който векове наред е пазен от Кръстоносците, за да не попадне в ръцете на неверниците. Неговата загуба кара Папа Николай V да заяви: “Светлината на християнството внезапно угасна”.

Двойна офанзива

Европа е потресена и разярена, когато чува историите за клането в Константинопол, разкази за хиляди християни, побити на колове пред градските стени, за това как турците са се смеели, празнували и ограбвали; истории за горящи църкви и как Светият кръст, издигащ се над замъка, е използван за подпалки за погребалните клади. Румъния, Унгария, Франция, Германия, Италия, Полша и Португалия в един глас искат смъртта на тогавашния султан Мехмед, който е сменил Мурад. Унгария, която е начело на защитата, за пореден път призовава Белия рицар Янош Хуняди да отвърне на удара.

В първите месеци на 1456 г. става очевидно, че турската фракция се насочва в права линия към Белград. Този преден пост, разположен на границата между турска Сърбия и Унгария, се управлява от шурея на Хуняди. Следвайки съветите на Дракула, Хуняди предлага план за двойна офанзива: 1) да се изпратят подкрепления в Белград и същевременно 2) да се атакува Вандислас във Влахия, за да му се попречи да отвори задната врата към основните сили на султана. Кръстоносците на Хуняди тръгват към Белград, а конницата на Дракула към Търговище. И двамата мъже успешно постигат поставените си цели.

Белград е спасен, но неговият спасител Хуняди умира от треска след по-малко от година. Във Влахия Вандислас е сразен от Дракула в битка, състояла се в Карпатската долина. Според недоказаните легенди Дракула убива Вандислас собственоръчно, когато научава, че той е наредил семейството му да бъде убито. Двамата мъже се срещат на бойното поле, всеки с меч в ръка и след кратък напрегнат момент Дракула отсича главата на врага си с един замах. Когато виждат какво се случва с предводителя им, войските на Вандислас свалят оръжията си и се предават.

Без да губи време 25-годишният Дракула се качва отново на трона на Влахия. Този път няма да бъде свален лесно. Той нарежда на занаятчиите да изрисуват Герба на Дракона – летящ дракон (символ на храбростта), обгръщащ кръст (символ на католицизма) – върху печатите, знамената, монетите, обществените сгради, доспехите и да го поставят над трона му.

Румънска земя

Управляваната от Дракула Влахия е известна по онова време като Tara Romanescu –Румънска земя. На територията й от около 77 000 кв. км са пръснати над 3 000 селца, спретнато разположени по боровите склонове в подножието на Карпатските планини. Населението наброява приблизително половин милион души и е съставено главно от селяни, управлявани от маджарски земевладелци. Други важни градове по търговския маршрут Търговище-Дунав са Тиргсор, Букурещ и Браила.

Още по времето на дядото на Дракула провинцията е управлявана от принц, наричан domnul. Той се грижи съвместно със земевладелците и болярите за разширяване на търговията и пази сигурността на страната. Освен това владетелят поддържа добри отношения с членовете на Римокатолическата църква, доминираща в Румъния.

Дракула обаче има нови и според него необходими планове за провинцията си. Той слага край на феодалната система на домнула, който не е нищо повече от марионетка на управляващата класа на болярите и църковните лидери. След коронацията си обявява, че хората трябва да го възприемат като войвода – принц-воин, управляващ владението си според военните закони, като единствен суверен, взимащ решенията. Поради непрестанната турска заплаха, той счита Влахия за военна държава, а една такава държава се нуждае от по-сурово управление.

До този момент болярите са създали свои собствени закони за търговията; тяхното законодателно тяло се произнася за цените; те контролират стоките и раздават титли за добре свършени услуги. Дори имат правото да се месят в правораздаването на владетеля. На това трябва да се сложи край.

За да осъществи плановете си, Дракула привлича на своя страна силни съюзници, които са служили вярно на баща му Дракона. Много от тях не са забравили, че по време на управлението на стария княз мнозина от земевладелците във Влахия са създавали проблеми. Много от тях са се опитвали да подкопаят властта на Дракона. Дракула вече е посякъл отговорниците за смъртта на баща си, но това не е достатъчно.

След като научават за новата политика на промяна, няколко боляри се възпротивяват в писма и протестни сбирки. Осъзнавайки, че посланието му не се приема сериозно, Дракула свиква целия болярски съвет – около двеста души – на обилна вечеря, за да им позволи да изкажат оплакванията си. След като ги изслушва седнал начело на масата, Дракула бута настрани чашата си с вино и заговаря:

“Говорите за лоялност към Влахия, Румъния и дори към мен. Но въпреки това земята ви е била управлявана от мнозина князе, включително и от моя баща. Ще ми кажете ли каква е причината за това?”

Събралите се боляри започват да се споглеждат, очаквайки някой от тях да поеме ролята на говорител. След като не получава отговор, войводата скача на крака:

“Не смеете да признаете истината! Ще ви кажа защо князете идват и си отиват: защото сте безсрамни интриганти!”

Казвайки това, той дава знак на царедвореца, чакащ в предверието, който от своя страна сигнализира на пазачите, чакащи във вестибюла.

“Ще бъдете съпроводени навън!” – казва Дракула на гостите си. – “Махайте се от очите ми!”. Той вдига тост към тях с насмешка и ги наблюдава, докато се изнизват, съпровождани от въоръжена охрана. Когато групата стига до двора на замъка, Дракула излиза на балкона и кимва с глава на пазачите. Болярите са пронизани с копия, а техните все още гърчещи се тела са побити на колове пред стените на замъка.

Замъкът на Дракула

Румънски ръкопис от XV век разказва и за друг епизод от отмъщението на Дракула. В неделната утрин на Великден, малко след кървавия банкет, бригада от войници нахлува в градската катедрала по време на Голямата меса и изкарва около 300 боляри и техните семействата от църквата. Те са оковани, заедно с жените и децата, и откарани в личния замък на Дракула, надвесен над река Арджес, където “са накарани да работят, докато дрехите им не се изподират и остават голи”.

Гръцкият историк Лаоник Халкондилес обяснява по-подробно как пленниците са били принудени да работят по освежаването на замъка, подсилвайки стените с тежки камъни, носейки дървени трупи по стръмните урви, измазвайки с хоросан и копаейки ров – това продължава, докато много от тях не стават жертва на изнемога, изтощение и треска. Халкондилес смята, че бройката далеч надвишава 300-та боляри, споменати в румънския ръкопис. Върволицата от оковани хора, казва той, се е простирала на километри от малките села до портите на замъка.

Замъкът на Дракула не бива да се бърка със замъка в Търговище. Той се намира на 50 км на север и е пригоден да издържи на дълга обсада в случай, че районът бъде нападнат от турците. Първоначално замъкът е построен от Мирчо в началото на XІV век, но Дракула е този, който го укрепва допълнително.

Замъкът на Дракула
Замъкът на Дракула

“Навсякъде в Европа през Средните векове замъкът играе жизнено важна роля: военна, политическа, социална, икономическа и културна” – казват Жозеф и Франсис Ги в Живот в Средновековен замък. В този втори дом на Дракула често се организират кралски ловни дружинки или служи за празнуване на огромни тържества, които другият замък не може да побере. Дракула държи там любовницата си. За княза е успокоителна мисълта, че има убежище, в което би могъл да се оттегли в случай на размирици или война.

По времето, когато Дракула идва на власт, многовековната сграда е в отчайващо занемарено състояние, изискващо огромна работна сила, за да бъде поправено. Болярите се превръщат в тази работна сила и този робски труд според Дракула ще ги научи, ако не на друго, то поне на покорство.

За да укрепи властта си, войводата Дракула прави някои промени в местната църковна йерархия, за да бъде по-склонна да се подчинява на неговото особено управление. В онези дни владетелите често манипулират духовните организации и Дракула не губи време, а веднага подменя чуждестранните абати с влашки свещеници. За да смекчи тази си намеса, той издига красиви манастири из цялото си владение. Най-богато украсен е манастирът в Снагов, където в последствие Дракула е погребан.

Научи повече за:   Опасна фрустрация или Масовите убийства в бившия Съветски съюз

Побивачът на кол

Когато в главата на Брам Стокър се ражда идеята да напише роман за лукавия трансилвански граф, той възнамерява да нарече злодея си Вампир. Но сетне се натъква на легендите за принц Дракула и неговото позабравено вече име се възражда отново. Стокър променя името на героя в романа си на Дракула.

Царството на терора на княз Дракула продължава от 1456 до 1462 г. Никой не е в безопасност от неговите смъртоносни декрети. По днешните стандарти той ще бъде наречен масов убиец и ще бъде съден за престъпления срещу човечеството. Повечето от убийствата му са политически – срещу местни и чужди врагове – но понякога убива просто от отегчение. Обесва жертвите си, разпъва ги, изгаря ги на клада, вари ги живи, но любимото му наказание е да ги побива на кол.

Бройката на жертвите му се изчислява на от 30 000 до над 100 000 души. Тези цифри са преведени от румънски, унгарски, германски и руски ръкописи, написани в течение на около век след смъртта на Дракула. Данните от родната му Румъния, която има склонността да омаловажава жестокостите му и да превъзнася военните му победи, дават най-ниските цифри.

Бройката от 100 000 души вероятно е най-точна. Повечето от ръкописите са единодушни, че Дракула е бил способен да побие на колове цяло едно село или отряд османски турци.

Побиването на кол не е негово изобретение; той го вижда за първи път като момче в Адрианопол. Французите също са го използвали преди гилотината, както и испанците и унгарците. Но според Рей Портър в книгата Историческият Дракула побиването се превръща в изкуство в неговите ръце.

“Обикновено Дракула е завързвал за двата крака на жертвата си по един кон и подостреният кол е бивал постепенно забиван в тялото” – обяснява той. – “Краят на кола е бил смазан и се е внимавало да не е твърде остър; иначе жертвата е можела да умре твърде внезапно от шока”.

Изучаването на хронологията на престъпленията на Дракула ни помага да разберем защо неговото жестоко управление не е било оспорено нито от собствените му хора, нито от чуждите правителства в продължение на цели шест дълги години. Една от причините за това е, че той посича толкова много турци в онези размирни времена, че успява да си създаде образа на кръстоносец; когато чуват историите за чудовищните побивания на кол, чуждите сановници го аплодират за спасяването на Румъния. Местните, които го познават по-добре и осъзнават, че и те могат да се превърнат в жертви на манията му, мълчат от страх.

Следват няколко любопитни истории, даващи представа за варварствата на Дракула:

Любопитни истории

Денят на Св. Вартоломей

По време на открит фестивал по случай Деня на Св. Вартоломей в Сибиу Дракула нарежда да бъдат арестувани и побити на кол 20 000 граждани за един следобед. Под предлог, че всички те са или коварни сановници, или техни поддръжници, той заповядва мъже, жени и деца да бъдат побити на колове край местната гора. По негов обичай нарежда на слугите си да разпънат маса с изискани ястия и вина, за да може да се наслаждава на обяда си, докато гледа мъченията от първия ред. От време на време кара слугата си да топи хляба му в кръвта на умиращите, за да се наслади на вкуса на живота.

Точно по време на едно от тези мероприятия, той забелязва как един от неговите рицари си запушва носа, за да не диша отвратителната миризма на смърт, носеща се във въздуха. Когато го пита дали не си прави шега със ситуацията, войникът заеква:

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺 Sasho 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115

“Не, господарю, стомахът ми е разстроен, но” – добавя угоднически той, – “това е, защото сърцето ми не е толкова юначно, колкото на моя княз”.

“Но за какво ми е службата на човек, който не може да гледа смъртта без да му прилошее? Смъртта е препитанието на войника!”. Казвайки това, Дракула нарежда на хората си да побият на кол мекушавия рицар.

“Нека се присъедини към другите, но понеже до днес ми беше верен, вдигнете неговия кол по-високо от останалите, за да не му се налага да вдишва миризмата на компанията си!”.

Нощ с просяците

В стара нюрнбергска легенда се натъкваме на идеален пример за изтъкания от противоположности характер на Дракула. Тя разказва за неговото милосърдие към потиснатите хора в земите му – бедните, инвалидите, сакатите, недъгавите. Но това милосърдие придобива страховити измерения. Една вечер той кани стотици просяци на своята трапеза и им поднася дар, който не са получавали от години: охолна гощавка. След сервирането на десертите Дракула и слугите му тихичко се измъкват от залата. Тогава той нарежда на стрелците си отвън да изстрелят запалени стрели през тесните прозорци на залата, които подпалват разкошните гоблени, завеси, килими и покривки. Докато селяните удрят безпомощно по залостените врати в търсене на изход, Дракула казва:

“Бедните създания, лишени от обич, по-добре е да напуснат този свят на пълен стомах”.

Честността ли е най-добрата политика?

Дракула пита двама монаси, които са на посещение при него, какво мислят за неговата строга дисциплина – и сетне убива онзи, осмелил да му отговори честно.

Една сутрин той ги разхожда сред безкрайните редици от побити на кол граждани и иска от тях да похвалят кървавата му справедливост. Единият монах, без съмнение от страх, отговаря:

“Ти си владетелят на Влахия! Кой съм аз, че да оспорвам твоите решения?”.

Другият, не успявайки да контролира чувствата си, го порицава:

“Какво са сторили тези нещастници, че да заслужат подобна съдба? Няма извинение за един смъртен, който се прави на Бог!”.

Можете да се досетите кой от двамата монаси си е тръгнал жив онази сутрин.

Друга история за дракулската справедливост, този път с различен обрат, разказва за пътуващ търговец, чието ковчеже е разбито, докато минава през Търговище. Дракула научава за загубата на човека и го извиква в замъка си.

“Моят град е най-сигурният в цяла Европа и инциденти подобни на този, който ти се е случил, не се толерират” – казва Дракула. – “Извършителят ще бъде заловен”.

Като доказателство за праволинейността на столичния град, владетелят заповядва на търговеца да остави каруцата си отвън за през нощта, без да я заключва.

“Няма да липсват никакви пари” – обещава той. – “Даже когато се събудиш на сутринта, откраднатите пари ще бъдат възстановени”.

Така и става – когато се събужда, търговецът проверява ковчежето си и всички пари са там. Всъщност даже имал една монета в повече. Ликуващият човечец се втурва да изрази благодарността си на Дракула:

“Не само че парите ми бяха възстановени” – радва се той, – “но пазачите са прибавили една монета в повече, която аз ви връщам сега”.

Дракула се усмихва, казва на човека да задържи монетата и прибавя:

“Ти си честен човек. Ако не беше споменал за монетата, сега щеше да висиш на кол до крадеца в двора на замъка ми”.


Дракула е напълно прав, казвайки, че неговата столица Търговище е един наистина почтен град. Неговото царство на терора така е изплашило злодеите, че градът е фактически най-безопасното място на целия континент. Според друга легенда:

“Дракула е толкова уверен, че нито един крадец няма да посмее да му се изпречи, че нарежда да се постави златна чаша на централния площад… Чашата никога не е открадната и остава на мястото си по време на цялото му управление”.

Още истории

“Мързеливата” съпруга

Както можем да се досетим, Дракула гледа на жените като на по-низши същества. Според него те служат само да доставят удоволствие в спалнята и да вършат слугинската работа, с която мъжете не бива да се занимават.

Веднъж, докато пътува със своята свита в провинцията, Дракула забелязва земеделец, облечен с кафтан доста по-къс от традиционното облекло за жътва. Когато пита човека защо облеклото му изглежда недовършено, мъжът отговаря, че съпругата му не е успяла да доушие кафтана, тъй като я е повалила болест и се е наложило да легне на легло.

“Извинения!” – излайва Дракула. – “В моето кралство не ми трябват жени-повлекани; нейните задължения към теб са по-важни от здравето й!”.

Въпреки протестите на съпруга, мъжете на Дракула извличат жената от леглото й и я побиват на кол пред собствената й къща. Сетне, минавайки през ферма наблизо, Дракула забелязва привлекателно, неомъжено момиче и му заповядва да се омъжи за пресния вдовец.

“Ти си млада и силна, способна си да направиш този беден фермер щастлив мъж” – казва той. – “Ще се омъжиш за него още този следобед, а след един месец ще се върна, за да проверя дали съпруга ти е добре облечен и нахранен.”.

Дали той е направил проверката не се знае, но е почти сигурно, че новата съпруга е била модел за примерна домакиня.

Никога не лъжи Дракула

Сред гъмжилото от любовници на Дракула цари страстната надежда, че един ден той ще избере някоя от тях и ще я направи принцеса. Те се надпреварват да му се подмазват и угодничат. Една от тези разпалени млади дами решава, че най-добрият начин да покори сърцето на принца е да му каже, че е бременна от него.

Войводата, чиято сложна психоза трудно се поддава на обяснение, изпада в тревожни размисли, опасявайки се, че репутацията му ще бъде съсипана, ако му се роди незаконно дете. Той нарежда незабавно да започнат приготовления за сватбата. Изглежда младата дама познава Дракула по-добре от него самия. Но само така изглежда.

Приготовленията започват, а бъдещият младоженец заповядва неговата лейди да бъде прегледана от кралските лечители. Когато му съобщават, че не чака дете, той изпада в ярост. Дамата признава лъжата си, но се оправдава, че това е бил единственият начин, който й е хрумнал, да спечели сърцето му.

“Обичам те и искам да зачена в нашата първа брачна нощ, за да те даря с разкошно дете. Прости ми!” – умолява го тя.

Неговият отговор е:

“Мъж, който лъже е едно, но измамната жена е самият дявол. Ти няма да използваш хитрините си, за да омотаеш някой друг мъж!”.

Докато стражите я държат, Дракула я съблича гола. Сетне замахва с късата си сабя и разпорва тялото й Т-образно, от интимната област до гръдния кош и след това през гърдите. През това време жената е в съзнание. Той заповядва обезобразеното й тяло да бъде изложено на показ, за да могат всички да видят “какви злини може да ти докара една жена”.

Руско описание, оцеляло във времето, разказва за това как Дракула е възприемал жените по принцип. Те не бива да грешат, а когато сторят грях, не заслужават милост.

“Ако жена изневерява на съпруга си, Дракула нарежда да се отрежат половите й органи. Сетне я одират и излагат на показ на градския площад, а кожата й е провесена на съседен стълб… Същото наказание се прилага и на девойките, които не успяват да запазят девствеността си, както и на нецеломъдрените вдовици”.

Дракула започва да злоупотребява с влиянието си, особено след като пренася ужасните си практики през границата на Влахия в Трансилвания. Неговото оправдание за тази намеса е, че трябва да обезкуражи своите политически противници там, замислящи неговата гибел.

Най-голямата му жестокост в Трансилвания е, когато превзема град Брашов в Карпатите. Той подпалва града и обгражда неговите жители на билото на хълм Тимпа. Онези, които не са набити на кол, са одрани и нарязани като добитък, къс по къс, точно пред него. Докато градът гори в низината, а пред очите му се разиграват сцени от царството на Хадес, Дракула се подкрепя с екстравагантна вечеря, подходяща за един принц.

Легендата разказва, че в далечината вълците са виели към луната. Това е тяхната симфония на терора, който вероятно са усетили в онази нощ.

“Децата на нощта” – ги нарича граф Дракула в книгата. – “О, каква музика създават само!”.

Не е луд?

Дракула не е луд; поне така твърдят учените. Той различава правилното от грешното. Гениален политически лидер за своето време и изкусен военачалник, той създава ад или рай, в зависимост от това кое е по-подходящо, за да превземе дадена територия и да я задържи.

Той познава добре хората и знае как да стигне най-бързо до душите им. Дракула може да разбере по очите им техните емоции и да разпознае лъжите им, просто като ги сравни със своите собствени чувства. Дори да не познава винаги, се оказва прав в по-голямата част от случаите.

Все пак той страда от необратима психоза. Ако някой психиатър или психолог днес разгледа неговата личност, би могъл да диагностицира престъпленията му като трагична последица, свойствена за хора с непостоянно детство. Случилото се и видяното от него през формиращите му години изглежда е оказало голямо влияние за превръщането му в Побивача на кол.

Първо, влияние върху него оказва и религиозното разделение в онази епоха. Момчето е учено на добродетелност и любов, а в същото време установява, че е в реда на нещата да осакатява и измъчва в името на Бог. Е… не е наистина така… но тогавашните политици си служат с религията, за да защитават своите собствени ревностни амбиции, основани на принципа удари преди да бъдеш ударен.

Като роден благородник Дракула е защитен от реалността на външния свят в една феодална система, благосклонна към аристокрацията. Той може да научи повече за света само чрез собствен опит и този опит се стоварва тежко върху него чрез интригите и сляпата привързаност, преобладаващи в дома на Дракона. Като дете, играейки в покоите на баща си по време на съвещания, той приема чутото там като абсолютен факт:

“Турците са лоши. Дори нашите собствени поданици трябва да бъдат държани под око. Не можеш да имаш доверие на никого. Бъди нащрек – или умри”.

Това че насилието допринася за успеха на собствения му баща, повлиява на възгледите на Дракула за това кое е правилно:

“Силата е насилие, насилието е сила, следователно насилието е нещо правилно”.

Родителите му представляват две противоположности – набожност и жестокост. Неговата майка е много религиозна и вярва дословно в Библията; баща му е на първо място войник, вярващ в държавността. Когато навършва възраст, в която би могъл да преценява кое е правилно, Дракула е потопен насила в една чужда култура, където идеалите на Запада съществуват, но са претопени по начин, непознат за един европеец.

Представете си колко предадено се е чувствало момчето, когато обожаваният от него баща го е оставил на враговете-чужденци. Изоставен в Адрианопол, изтръгнат от ласките на майка си и съветите на баща си, той се превръща в дисидент. Без да може да разбере турската култура докрай, той създава своя собствена – смесица от европейската и турската.

Когато настъпва време да се върне у дома, Влад избира най-бързия път към завръщането си, като поема щафетата от баща си. Тъй като баща му е убит, Дракула го възприема като светец и чувството, че е бил изоставен от него, се разсейва.

Отмъщението се превръща в негово вдъхновение.

Дракула не е луд, но е много, много объркан.

Турски пратеници

Човек може да се запита коя ли нормална жена би се омъжила за Дракула, но такава все пак се е намерила. Може би женитбата е била уредена, или той просто я е зърнал, пожелал я е и я е взел. Не се знае със сигурност коя е тя; съществуват следните теории – молдовска аристократка, унгарска принцеса, дъщеря на влашки благородник. Бракът е кратък и трагичен, както ще се убедите след малко. Той рядко я допуска до себе си и продължава да прекарва доста време в замъка на Дракула.

Но някъде в средата на периода от царуването му, либидото на Дракула отслабва. През 1548 г., след почти цяло десетилетие на относителен мир между Европа и Турция, се подновяват схватките по сръбско-румънската граница и замирисва на война. Ватиканът, който подозрително следи тези събития от Рим, отправя призив към християнските владетели да се обединят, в случай че мюсюлманите станат по-дръзки.

Ако папата се надява на мир, постъпките на Дракула изобщо не помагат за изглаждане на отношенията. През 1458 г. султан Мехмед ІІ изпраща двама пратеници, които да напомнят на Влахия, че закъснява с три години за плащането на данъка си от 10 000 златни дуката; Дракула очаква подобно посещение, тъй като вече е взел решение да спре да плаща налога. За да избегне неприятни спорове, той решава да се разправи бързо с дипломатите.

Щом се изправят пред трона му, той им позволява да изложат проблема. Когато осъзнава за какво иде реч – въпросния данък – ги прекъсва:

“Извинете ме, господа, но говорейки за дългове, не мога да не отбележа, че вие също не сте ми платили дължимото уважение да свалите шапките си пред мен. Не осъзнавате ли, че това е обичай, една благородна традиция?”.

Пратенииците се стряскат. Единият, попипвайки фригийската си шапка, смирено отговаря:

“Не сме искали да те обидим, господарю, но нашият религиозен обичай не ни позволява да сваляме шапките си на публични места. В противен случай щяхме веднага да ги свалим в твое присъствие. Сигурен съм, че тъй като си живял в нашата страна известно време, ще разбереш” – добавя мъжът с увещаваща усмивка.

“Разбирам” – засиява Дракула. – “Значи, казвате, че не искате никога да сваляте на публични места вашите… ъ, чалми?”.

“Точно така, господарю.”

“Тогава нека изпълним желанието ви” – усмихва се злорадо техният домакин. Щраква с пръсти на стражите си и им казва – “Нашите приятели тук толкова много обичат шапките си, че смятам да им окажа привилегията да удовлетворя тяхното искане. Махнете ги от килима ми и заковете проклетите шапки за черепите им, така че никога повече да не могат да ги свалят!”.

Молейки се за милост, турците са извлечени от тронната зала и повече не са видени живи. Но техните писъци, носещи се от тъмниците, където главният екзекутор изпълнява дърводелската си задача, отекват из замъка.

Гневът на султана

Когато получава телата на двамата си пратеници със забити в главите им шапки, султан Мехмед изпада в ярост. Той скроява заговор, чрез който да премахне Дракула веднъж и завинаги. Султанът уведомява принца, че иска да го види на река Дунав в град Гюргиу за мирни преговори, а в действителност възнамерява да прати армия от убийци, която да изпревари и да изненада от засада Дракула и неговия конвой по пътя им през планините.

Дракула не се доверява на предложението на султана. Въпреки това в отговора си пише, че е съгласен на срещата. Няколко дни преди уговорената дата събира малка армия, с която готви изненада на султана. Легнали в засада на север от Гюргиу, над един тесен планински проход, хората на Дракула забелязват турския хиляден преден отряд, яздещ презглава към Търговище. Макар че конницата на турците го превъзхожда числено, Дракула използва предимството на планинския терен – умение, което е научил в годините преди заточението си в Турция. Стратегически разположените стрелци с мускети избиват турците ездач по ездач, докато останалата част от стрелците му се цели в тила на врага, принуждавайки ги да влязат в дефиле без изход. Когато османците понечват да се предадат, пушките на Дракула ги разкъсват на парчета. (Тази засада дава пример за военната хитрост на Дракула. Историците го признават за един от първите европейски кръстоносци, използвали барута по този смъртоносно-артистичен начин).

Научи повече за:   Смъртоносният автогол на Андрес Ескобар

Няколко дни по-късно, когато султанът пристига на Дунава, очаквайки да види войската си и да чуе добри новини, той е неприятно разтърсен от неочаквана гледка: покрай брега на реката, километър след километър, войниците от изпратения от него отряд висят побити на колове, изкривени в нечовешки пози и полуизядени от гарваните. Гледката е толкова отблъскваща, че Мехмед изоставя всичките си планове и се връща в Константинопол, където месеци наред ще премисля ситуацията.

Въпреки героизма си, Дракуал осъзнава, че може би е прекалил със султана. Той познава Мехмед и неговия темперамент от дете, както и нрава на османските турци, и е наясно, че в момента султанът вероятно си търси повод, за да започне истинска война. Дракула с безпокойство пише на Папата:

“Ако (Румъния) бъде поробена, моля разберете, че те няма да се задоволят със земите ни, а незабавно ще ви обявят война… Така че сега е моментът: помагайки на нас, вие ще помогнете на себе си и ще задържите армиите им далеч от земите си..”.

Гора от колове

Принцът е облекчен от отговора, който гласи, че е съгласуван Свещен Кръстоносен поход в Мантуа, Италия, и всички сили са готови да тръгнат към Турция. Дракула се врича във вярност на съюза и започва да набира армия, състояща се от верните влахи и войски, изпратени му от други нации. Армията му наброява приблизително 30 000 души, основно пехота.

Тази бройка изглежда нищожна в сравнение с гаргантюанската турска военна машина от 250 000 души, която прекосява Дунава през май 1462 г. Сред тях са елитните еничари; Saiales – самоубийственият отряд; пехотата, стрелците с лъкове и пушки и конницата. Повечето от тях се насочват право към Търговище.

Със съзнанието, че силите му са унизително неравностойни, Дракула решава да направи пътя към Търговище непроходим. Той поваля дървета насред пътя, отравя изворите с вода, изгаря мостовете и дори селата, в които могат да се приютят, и атакува турците навсякъде, където това е възможно. Неговите стрелци, разположени по възвишенията над проходите, правят всичко възможно да намалят бройката на врага. Най-големи щети на турската войска са нанесени пред столицата, когато основната част от конницата на Дракула връхлита през нощта от близките гори и покосява огромен брой турски пехотинци.

Всичко това нанася физически вреди на османците. Но физическата болка и страдание обикновено не възпират турците. Дракула знае от собствен опит, че само едно нещо би ги накарало да спрат похода си и дори да се откажат от мисията си. Трябва да отвори вратите на Ада пред очите им в цялата му страховитост. Да ги атакува там, където най-много ще ги заболи. Във въображението им.

Години наред Влахия залавя турски войници и шпиони и мъдро ги държи като заложници, като средство за евентуални бъдещи сделки. Тъмниците в Търговище, в замъка на Дракула и други постове в Карпатите са пренаселени с около 20 000 пленници. Сега, изправен пред вероятността да загуби Влахия, Дракула решава, че няма какво да губи, а само може да спечели. Той прибягва до доказан във времето метод – психологическите игри.

Когато се озовават пред стените на Търговище, турците занемяват. И затреперват. Някои се разплакват. Мнозина започват да повръщат. Телата на техните сънародници, около 20 000 души, опасват града, а върховете на коловете, на които са побити, излизат през отворените им усти. Зад стените на града не се чува никакъв звук, нито се забелязва движение. Но тишината е оглушителна.

Турците оседлават конете си и препускат обратно към Дунава. С викове “Алах, защити ни!”, бягат от дявола, когото не могат да победят.

Братска измяна

Когато плашливите турци бягат от Търговище, сред тях има човек, който се опитва да ги накара да се върнат, но без успех. Той познава и разбира психологическите игрички на хора като Дракула; спомня си как собственият му баща Дракона му е казвал, че един добър предводител може да причини повече вреда на врага, използвайки ума си, отколкото прибягвайки до грубата сила. Този човек е не друг, а Раду, по-малкият брат на Влад.

Оставайки в Турция през всичките тези години, Раду е напълно претопен в османската култура и армия и сега служи като офицер в еничарските войски. Заставен да избяга обратно към Дунава, Раду е ядосан и разочарован, че този глупав трик на неговия кръвожаден брат е осуетил настъплението на неговите горди (но суеверни) втори съотечественици.

Раду също е син на Дракона и смята, че не пада по-долу по хитрост от брат си. Няма намерение да се връща в Турция с празни ръце. Ако Търговище падне, той ще бъде негов владетел след смъртта на Дракула. Това ще го превърне в първия коронован владетел на Османската империя в Румъния.

Когато султанът и неговите сили преминават отвъд Дунава, Раду остава назад, готов да играе своя собствена психологическа игра. С помощта на посланици, внедрени в елита на Влахия, Раду се добира до определен кръг боляри, които от години искат да свалят Дракула, но нямат армия, за да го сторят. Раду им предлага сделка, от която изглежда печелят всички: ако го подкрепят за трона на Влахия, той им обещава 1) примирие с турците, за да не се пролива повече кръв на влашка земя; 2) връщане на властта на аристократите, отнета им от брат му; и 3) изгнание за Дракула. За въодушевените боляри това означава също край на страшните побивания на кол и те единодушно дават подкрепата си на Раду.

Дракула научава, че брат му е в околността и тъй като между двамата не цари братска обич, го заподозира в интрига. Знае, че Раду е човек на турците, но тъй като съгледвачите му не намират следи от турско присъствие близо до Търговище, Дракула допуска грешка: разпуска войските си. Може би е смятал, че един син на Дракона не може така нагло да предаде собствения си брат. Не обръща внимание на явните признаци, чак докато метежът не избухва. Болярите, подкрепени от турски отряди, атакуват замъка на принца.

Но в онзи момент Дракула, неговата съпруга и малка група от верни поддръжници са в другия му замък на север от града. Когато разбира това, Раду стяга силите си към Поенари, от другата страна на река Арджеш, и открива оръдеен огън. Шепата стрелци на Дракула не могат да се мерят с мощната артилерия на Раду и стените на замъка започват да се рушат. След тридневен непрекъснат обстрел куриер донася на Дракула съобщение от Раду, който му поставя ултиматум да се предаде незабавно, или всички обитатели на замъка ще бъдат побити на кол. Тогава изплашената съпруга на Дракула се хвърля от една от кулите, избирайки самоубийството пред страшната алтернатива.

Царството му свършва, жена му е мъртва и сразеният принц се насочва към бреговете на река Арджеш. Под прикритието на тъмнината и растителността, той заобикаля щурмуващите турци, преминаващи реката за фронтална атака.

Преди началото на обсадата Дракула възнамерява да посети тогавашния унгарски монарх Матей Корвин, за да се опита да организира още един поход срещу турците. Кралят често прекарва свободното си време в Брашов в Карпатите и Дракула знае, че и сега е там. Поради промяната на ситуацията във Влахия, беглецът се надява, че Матей, който е син на неговия покоен съюзник Янош Хуняди, ще му даде политическо убежище.

Политически затворник

Набирайки преднина от преследването на своя брат-предател, Дракула се насочва на северозапад към Брашов. Прекосявайки дивите Трансилвански Алпи, намира подслон в изоставен замък близо до Добринс. Там е хранен и обличан от лоялни местни селяни, които го познават и почитат като Убиеца на турци и впоследствие, придружен от овчари, се придвижва към Брашов.

Но Матей не го посреща както е очаквал. Кралят го арестува и затваря.

Причините на Матей са политически. Силната подкрепа на аристократите, с която разполага Раду във Влахия, му помага да си спечели благоразположението на старите европейски знатни фамилии, предпочитащи неговото реформистко управление пред диктаторството на брат му. Като крал на Унгария Матей се чувства задължен да се съобрази с тези течения.

Новият дом на Дракула за месеци наред е средновековната Соломонова кула, крепост-затвор в замъка Вишеград, разположен в южна Унгария.

Затворен в килията си, бившият княз усвоява странната привичка да нанизва на клечки заловените от него паяци, хлебарки и мишки. Според пазачите в затвора, той ги е пронизвал с трески, изтръгнати от дървения под, и ги е излагал като трофеи на перваза на прозореца си. След това е изпадал в унес, гледайки с благоговение техните гърчове.

След като Раду се възкачва успешно на трона на Влахия и фурорът от детронацията на Дракула отшумява, периодът на “затворничеството” на Побивача започва да губи ясни очертания. Той остава официално под кралска опека през следващите десет години, но е свободен да посещава Трансилвания и да се връща обратно при условие, че поддържа комуникация с крал Матей и неговите управници. Освободен е от затвора и е настанен в покои в замъка, където статусът му на политически затворник се изменя в нещо като кралски довереник. Присъствието му на балове, вечери и в покоите на краля става постоянно.

По-рано, още докато е затворник, Дракула се запознава с прекрасната и изящна графиня Илона Жилегай, братовчедка на крал Матей. Кралят очевидно одобрява техния романс, тъй като двамата бързо се сгодяват. Обручението без съмнение доста е повишило влиянието на Дракула сред аристокрацията и е накарало неговите клеветници да преглътнат коментарите си. Двойката заживява в Баду, Трансилвания, и за три години Илона дарява съпруга си с двама снажни сина. Името на единия е Влад, а как се е казвал другият не е известно.

Но Дракула копнее да воюва отново. А войната идва пак, и то бързо. Раду се е превърнал в разочарование, съобразявайки се повече с турците, отколкото с болярите, на които е обещал бавно отдръпване от Турция. Мнозина от силните на деня, от крал Матей до княза на Молдавия Стефан Велики, приемат за лична обида предателството на Раду към родната му Румъния и към всичко съградено от великия Дракон. Но най-големият противник на Раду е собственият му оскърбен брат Дракула. Тези трима мъже започват да кроят планове за неговия крах.

Залезът на боговете

През юли 1475 г. Дракула вече е прекарал почти 13 години като политически затворник, когато Матей официално го помилва, за да може да вземе участие в кампания срещу турците. Армията на Аллах си е прокарала път през Влахия и сега спорадично преминава в Трансилвания и Молдавия, благодарение на мекушавата политика на Раду. Целта на защитниците е да прекъснат единствения снабдителен път на турците, като нападнат няколкото основни продоволствени бази под Дунава, в сръбската провинция Босна. В резултат на това триумвиратът на Матей, Стефан и Дракула влиза в историята; за първи път Трансилвания, Молдавия и Влахия действат заедно като едно цяло.

На пръв поглед изглежда, че унгарският крал иска неговият нов роднина Дракула отново да седне на трона на Влахия. Кой по-добре от един роднина би управлявал тази важна провинция? Но съществува проблем. Жителите на Влахия не са забравили царството на терора на кралското протеже. Поради тази причина, Матей се принуждава да се превърне в нещо, което днес наричаме PR-мениджър, на Дракула. Кралят смята, военното му минало може да помогне да се изчисти образа му. Дракула без съмнение ще бъде много полезен за кампанията и за пореден път ще се превърне в герой на Румъния. Така някога прославеният княз ще си възвърне търпимостта на народа.

Мащабната офанзива започва през есента и резултатът дошъл по-бързо от очакваното. Първата им цел, детронирането на Раду, се разрешава сама, без проливане на кръв. Раду умира от сифилис, а брат му не пролива нито една сълза.

Кръстоносците насочват петхилядната си войска на юг към Босна. Промъкват се незабелязано покрай малките турски отряди, докато стигат до Сабач, който унищожават; след това до Сребреница, Кушлат и Зворник. По време на похода Дракула побива на кол хиляди турци, а Матей се постарава да увери европейските държавници и Ватикана, че този път побиванията служат за прослава на свободата и на Бог.

След тези победи силите на султана отслабват и нападателите се връщат в Румъния през март 1476 г. Битките не спират дотук. Преди края на лятото Дракула и силите на неговите съюзници успяват да прогонят турците от Карпатия в поредица от кървави битки.

През ноември Дракула се възкачва отново на трона в Търговище. Но краят му наближава. Той ще умре след по-малко от месец.

Оправданията на крал Матей за престъпленията на Дракула не се харесват на провинциите, заобикалящи столицата, които най-много са пострадали от предишното му жестоко царуване. Болярите, чийто бащи, майки, деца, братя, сестри и братовчеди са загинали на кол, или от други многобройни мъчения, все още помнят това. Когато силите на Матей се връщат в Унгария, а тези на Стефан в Молдавия, Дракула остава сам и се озовава в доста враждебна среда. Оставен само с войска от 2 000 войници, съставена предимно от молдовци, той има нужда да влее в армията свежа кръв, за да защитава Влахия. Никой обаче не се отзовава на призива му.

Винаги нападателният и никога обезкуражаващ се султан Мехмед вече се е възстановил от скорошните загуби и е преразгледал стратегията си. Той все още държи Букурещ близо до Дунава и смята оттам да изпрати прегрупираните остатъци от батальоните си.

Дракула, оставен фактически без армия, трябва да ги посрещне.

Наскоро назначеният управник на Трансилвания Стефан Батори разработва съвместно с Унгария нападение над Букурещ и има нужда от помощта на Дракула. Последният трябва да нападне турците в блатисто-гористия район на север от Букурещ, за да ги разсее. Съзнавайки малочислеността на силите си и предугаждайки резултата от този план, Дракула вероятно е изразил загрижеността си пред по-висшите от него. Дори и да го е направил, за това няма сведения. В началото на декември 1476 г. той тръгва по течението на река Дъмбовица на юг. Целта му е манастирът в Снагов, където ще разгледа за последно бойния си план. Вероятно се е надявал, че граф Батори ще му изпрати подкрепления. Такива не идват.

В едно студено утро малко преди Коледа Дракула и неговата армия се натъкват на многочислена турска войска в гората Власия, точно до манастира. Битката е жестока и въпреки малкия си брой, румънците се бият като дяволи. Вероятно са били вдъхновени от своя предводител, който посреща врага с високо вдигнатия меч на баща си Дракона, призовавайки ги да не се предават.

Как точно е загинал Дракула е въпрос на догадки… предположенията са много, а очевидците не са особено надеждни. Версиите са, че се е бил до последно и накрая е бил пронизан от турско копие; или че един от собствените му хора го е посякъл по погрешка; или че е бил прострелян в главата, докато е изказвал похвала за храбростта на мъжете си. Но едно е сигурно – и това е записано от монасите в манастира – тялото му е намерено обезобразено в близкото мочурище: единственото, по което успяват да го разпознаят, са медальоните и знатните му одежди. Дракула е обезглавен след смъртта си, и то по особено ритуален начин. Главата му никога не е открита.

Епилог

Говори се, че главата на Дракула е била отнесена от турците в Константинопол, където султан Мехмед я е изложил над градските порти като доказателство за триумфа на Аллах над злата Европейска империя.

Османците отказват да напуснат Румъния векове след края на тази история. Чак през 1878 г., със съдействието на руската царска фамилия Романови, Румъния успява да се отърси завинаги от турците.


След смъртта на Дракула крал Матей кани графиня Илона да живее в унгарския кралски двор с нейните двама синове. През 1508 г. по-големият син на Дракула Влад прави опит да се качи на трона на Влахия, но е изместен от друг роднина на име Михня, твърдящ, че е незаконен син от младостта на Дракула.

Дори да е излъгал за произхода си, Михня свършва наистина добра работа, подражавайки на човека, за когото твърди, че му е баща. Побиванията на кол започват в мига, в който стъпва на трона. Но този път Влахия е подготвена. Вдигнал се голям бунт и звярът, когото наричат Михня Злия, е прогонен.

Междувременно законното семейство на Дракула линее. Единствено Влад доживява до зряла възраст. От неговите двама синове, само един се оженва. От този момент нататък мъжката линия на рода се стопява. В средата на XVІІІ век последният жив Дракула живее (къде другаде?) в Трансилвания, близо до прохода Борго.

Матей Корвин царува до 1490 г., продължавайки да се бие с турците, както и с Европейска Бохемия, която иска свой собствен крал. Като човек на Ренесанса, той е голям покровител на изкуствата.

Стефан Батори продължава да управлява Трансилвания известно време. Неговата пра-племеница Ержебет е онази, успяла да влезе в историческите книги. Графиня Батори, суетна и доста невротична дама, вярва, че ще запази младостта си, ако се къпе в човешка кръв. Тя източва кръвта на повече от 300 жени и заради тези нейни подвизи е наречена съвсем уместноГрафиня Дракула”.


Къде е погребан Дракула не е известно. Монасите в Снагов са записали, че е погребан в подножието на олтара на църквата. Когато обаче в началото на 30-те години на XX век археолозите отместват мраморната плоча, която уж покрива гроба му, се натъкват на празна яма. Това откритие навежда мнозина на мисълта, че… Дракула е възкръснал от гроба си.

Няколко години по-късно в задната част на църквата, зад голям каменен блок, е открит безглав скелет. Костите му са обвити в изгнили парцали и тъй като учените доказват, че те са остатъци от богато облекло, като онези носени от знатните особи през XV век, мнозина вярват, че земните останки на Дракула най-сетне са открити.

И до ден днешен се смята, че този скелет принадежи на могъщия и страшен Влад Цепеш Дракула.

Колкото и странно да звучи, голям процент от селяните в Трансилванските Алпи все още вярват във вампири и таласъми, които се надигат от гробовете си. В определено време от годината те извършват ритуални церемонии – например на 1 май, Валпургиевата нощ или Нощта на дявола, когато се вярва, че злото управлява света.

Както граф Дракула казва на британския адвокат Джонатан Харкър в романа:

“Това е Трансилвания, а Трансилвания не е Англия. Нашите обичаи не са като вашите и може да ти се сторят доста странни”.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺 Sasho 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
11 Comments
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
ЕМИЛИЯ
ЕМИЛИЯ
12.09.2010 22:00

ЛЮБИМИЯТ МИ :*

Денис
Денис
31.08.2011 13:33

“Тъй като неговата провинция Влахия се намира точно над Дунавската равнина, която разделяла свободна Румъния от Османската империя, той се превръща в предна защита срещу грозящата опасност.”

По това време държава наречена Румъния не е била запланувана…Съобразявайте се..

Led
Led
12.09.2011 14:29

Любимият ми граф малко им било бученето на кол хахха !

Теодора
Теодора
07.01.2012 9:25

Доста исторически грешки има в тази статия! Харесва ми забележката на Денис. Първо името на бащата на Дракула е Влад II Дракул, а Басараб или още срещано и Басараба е управляваща Влахия династия положила началото на късносредновековното княжество Влахия. По-късно тази династия се разделя на две конкуриращи се клонки – Данещи и Дракулещи (по името на Влад II Дракул, който се явява нейн родоначалник). Второ, това че унгарския крал се казва Сигизмунд Люксембургски не означава, че негова столица е била Люксембург, както е написано на едно място в статията. Той просто произхожда от династията Люксембурги, а Люксембург никога не е… виж още »

Константин
Константин
25.08.2013 20:59

Благодаря на автора за статията, на Теодора за отправените забележки и отново на автора за интелигентното им приемане. Благодаря Ви!

Деница
Деница
10.02.2015 11:17

Здравейте, хубава статия, но и аз, бивайки студент по история, намерих известно количество грешки, които просто не ме оставят на мира. 1. Румънците са православни, Влад е бил православен и е погребан в православен манастир. При женитбата с Илона приема католицизма, но като се връща във Влахия пак я кара както си знае. 2. Мирчо = Mircea cel Batran, Мирча Велики (по-скоро бележка) 3. Свещената Римска Империя има толкова общо с Константинопол, колкото аз с Хамбург, може би по-малко, защото аз живея на три часа път от Хамбург. Източната Римска Империя (Византия) може би се има предвид… Свещената Римска Империя… виж още »

смятай
смятай
05.05.2015 10:56

ебаси идола!

Силвия Танева
Силвия Танева
23.06.2019 1:01

Влад Цепеш Дракула е цвете в сравнение с това, което е направила Османската империя. Прочетете за Баташкото клане. Колко жени и момичета са били изнасилени, колко мъже, жени и деца са били изклани? Колко пеленачета са били с извадени очи и разбити главици? Колко мъже са били обезглавени? Едва ли Дракула е убивал жени и деца, да е изнасилвал жени и момичета. Той се е отнасял така само с враговете си, но не е правил така с невинните. По онова време през средновековието такира са били наказанията. Освен това, историята се пише от победителите.

Силвия Танева
Силвия Танева
23.06.2019 1:26

Влад Цепеш цвете в сравнение с онова, което са направили Османската империя. Тя е избила доста хора. Мъже, жени и деца. Колко жени са били изнасилвани и избивани? Колко мъже са им посичали главите? Прочетете за Баташкото клане. Ще видите колко мъже, жени и деца са били избити. Отидете в църквата, където останалите от селото са се скрили. Там са костите им. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%88%D0%BA%D0%BE_%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B5 – ето прочетете и ще видите, че Османската империя е била много по – жестока. Недейте да забравяте, че историята се пише от победителите.

асен илиев
13.12.2019 3:05

Дракона въскресе! Този път, като БОГ 🙂