Лейси Спиърс: Любовта на мама

Майката изпитва към детето си безрезервна и себеотрицателна обич от самото му раждане. Тя е готова да пожертва собствения си живот, за да го защити. Би сторила немислимото, за да осигури неговата безопасност. Единственият ѝ стремеж е то да расте здраво, щастливо и обичано. Обикновено е така…

Но съществуват и майки, чиято проява на родителска обич кара косите ни да настръхнат.

„Чувам ги как говорят за мен, като минавам покрай тях. Наричат ме „бебеубийца“ и „майка на годината“, но аз не им обръщам внимание, защото вътре в себе си знам, че не съм такъв човек“.

Това са думи на 31-годишната Лейси Спиърс, осъдена през 2015 г. за убийството на 5-годишния си син. Тя бавно убивала малкия Гарнет, вливайки смъртоносни дози солен разтвор в стомашната тръба, през която се хранело детето.

Синдром на Мюнхаузен

Смята се, че Лейси Спиърс страда от “ мнимо разстройство, наложено на друг „, по-известно като индиректен Синдром на Мюнхаузен. Това е психично разстройство, при което личност, натоварена с грижите за дете или човек в безпомощно състояние, измисля или причинява истински симптоми на болест у повереника си, за да привлече внимание към себе си. В голям процент от случаите това са майки – като Дий Дий Бланчард, която измисля плеяда от болести на дъщеря си – или медицински сестри – като прочутата Дженийн Джоунс, убила най-малко дузина бебета под носа на болничната управа.

Майката, страдаща от този синдром, често търси медицинска помощ за преувеличени или напълно измислени симптоми на заболяване у детето си. Лейси Спиърс отрича да страда от индиректен Синдром на Мюнхаузен, но множеството хоспитализации в краткия живот на нейния син Гарнет рисуват съвсем друга картина.

Истинската причина за появата на това мнимо разстройство е неизвестна, но според специалистите сред рисковите фактори за отключването му са физически или психически травми в детството, липса на грижи или ранна загуба на родител. Майката, страдаща от този синдром, използва честите посещения при личния лекар, хоспитализациите и сложните и често болезнени медицински процедури, на които е подложено детето ѝ, като способ да получи похвала и признание за майчината си всеотдайност. Целта ѝ е да се превърне в „света мъченица“ в очите на околните, да създаде драма и вълнение в иначе празния си живот.

Тези жени използват измислените болести на рожбата си, за да предизвикват съчувствие и загриженост към себе си у семейството и приятелите си, лекарите и болничния персонал. Страдащата майка-мъченица на уж болното детенце се опива от вниманието на наивниците, които манипулира с хладна пресметливост.

Детегледачката

„Обичам децата“, казва Лейси Спиърс в интервю, излъчено през 2016 г., „Те са нашето бъдеще. Трябва да се грижим за тях и да ги обичаме.“

Лейси Спиърс е родена през 1988 г. в град Декатур, разположен в северната част на американския щат Алабама. Расте като привидно щастливо малко момиче, силно привързано към своята кукла-бебе.

Детството, което Лейси описва обаче, има силно драматичен, мрачен привкус. В гимназията тя разказва на приятелките си смущаващи истории за насилие, аборт и анорексия. Накрая историите ѝ стигат толкова далеч, че приятелите ѝ споделят с местния пастор за случващото се и той решава да проведе нещо като интервенция с надеждата, че Лейси ще се поправи. Интервенцията обаче пропада след разговора му с родителите ѝ, неизвестно защо.

През 2002 г., когато е в 9-и клас, Лейси се включва в отбора по софтбол на баптиската църква, където се сприятелява с 47 годишната Пола Сандлин и скоро започва да се обръща към нея с „мамо“, което карало жената да се чувства неудобно. Обръща се по-същия начин и към майката на най-добрата си приятелка. Пола Сандлин се чувства още по-неудобно, когато Лейси започва да ѝ разказва своите драматични сюжети.

Един ден Лейси се появява в църквата с шина на крака и казва, че си е изкълчила глезена, защото е припаднала от глад. Скоро след това се появяват историите за анорексия, въпреки че е забелязвана редовно да си похапва хот-дог. През лятото на същата година 14-годишната Лейси разказва на всички, че е бременна. Следва разказ за аборт, извършен в клиника, която се оказва отдавна закрита.

Лейси Спиърс разказва лъжи наляво и надясно. Ако не получи очакваната реакция, веднага измисля друга, още по-опашата лъжа. Трудно е да се различи истината от измислицата в историите, които тя разказва за детството си, но едно нещо е сигурно – Лейси отчаяно копнее за внимание през целия си живот.

Още като малка Лейси показва силен интерес към децата и с удоволствие работи като бавачка. Справя се добре, родителите я харесват, а малчуганите я обожават. Това обаче обикновено не траело дълго. Скоро родителите оставали неприятно изненадани от слуховете, че тя се представя за майка на децата им. В един от тези случаи Лейси дори публикува снимка на детето, за което се грижи, в MySpace, представяйки се за негова майка.

Ако си момиче, израснало в семейство, в което не си получила нужната емоционална топлина, от която всеки се нуждае, за да се формира като здрава личност, започваш да търсиш отвън нещо, което да ти даде наготово такава. Да бъдеш майка е един от тези готови модели в нашето общество. И Лейси с лекота бърза да скочи в него. Кой не обича една грижовна мама?

Кариерата ѝ на детегледачка приключва завинаги, когато през 2008 г. открива, че е бременна. Вече няма да ѝ се налага да лъже, че е майка.

Ще лъже за други, много по-страшни неща.

Солени симптоми

Малкият Гарнет се появява на бял свят на 3 декември 2008 г. Лейси Спиърс разказва на всички, че детето е плод на връзката ѝ със загадъчен мъж на име Блейк – полицай, загинал в автомобилна катастрофа преди раждането на бебето. Приятелите и семейството ѝ никога не са виждали този човек. Впоследствие се оказва, че истинският баща на Гарнет е жив и зрав и се казва Крис Хил. Лейси изобщо не му е казала, че чака дете от него и той така и не успява да види сина си жив.

Гарнет се ражда съвсем здрав, но почти незабавно проявява симптоми на недохранване и дехидратация. Като една съвестна съвременна мама Лейси Спиърс започва старателно да документира живота и здравето на бебето си в социалните мрежи почти от самото начало. Тя публикува снимки от болничните му „приключения“ във Фейсбук, Туитър и дори в свой собствен блог, озаглавен „Пътуването на Гарнет“.

Когато бебето е само на два месеца и половина, се налага да го откарат с хеликоптер до Детската болница в Алабама, където лекарите установяват, че малкото му телце е в шок, заради стряскащо ниво на дехидратация. Лейси Спиърс казва на лекарите, че малкият отказва да се храни и повръща непрекъснато.

Кръвните изследвания показват значително високи нива на натрий в организма на бебето. Натрият е жизненоважен елемент за човешкото тяло, който обикновено приемаме под формата на сол в храната. Той е електролит, което означава, че създава йони с електрически заряд. Човешкото тяло изисква малко количество натрий, за да успява да прехвърля нервните импулси, да свива и да отпуска мускулите, както и да поддържа нормалния баланс между вода и минерали.

Установено е, че на човешкия организъм са му нужни около 500 мг натрий на ден, за да успява да извърши жизненоважните си функции. От друга страна, прекалено много сол в храната може да доведе до високо кръвно, болести на сърцето, както и инсулт. Голямото количество натрий може да предизвика загуба на калций. 

В опит да се открие причината за проблемите на Гарнет, болницата назначава ядрено-магнитен резонанс, електроенцефалограма, компютърна томография, рентгенова снимка на гръдния кош и оценка на способността му за преглъщане. Резултатите от всички изследвания се оказват напълно нормални. Докторите така и не намират причината за повишените нива на натрий в организма на бебето.

Хранене през тръба

Само в първата годинка от живота си малкият Гарнет е хоспитализиран цели 23 пъти. Разтревожени, че не получава основните хранителни вещества, нужни за оцеляването му, лекарите прибягват до поставянето на тръба за хранене директно в стомаха на деветмесечното бебе. За нещастие с това си решение подписват смъртната му присъда.

Тръбата за хранене обикновено се използва в болнична обстановка, но когато всички останали методи за лечение се окажат неефективни, се допускат изключения. Гарнет се прибира у дома с тази нова доста стряскаща придобивка и майка му започва усърдно да я използва. Хранителните вещества обикновено постъпват в стомаха през специална торбичка.

Въпреки съветите на лекарите, че тръбата трябва да се махне, ако състоянието на детето се подобри, Лейси упорито се противопоставя на тази идея. Вместо това, всеки път когато чуе подобна препоръка, тя отвежда сина си при нов лекар, в нова болница, където персоналът не е толкова запознат с медицинската история на детето.

Симптомите на Гарнет винаги се подобряват, докато е под болнични грижи и веднага се проявяват отново, когато се върне у дома.

Комуната

Междувременно броят на симпатизантите на Лейси Спиърс в социалните мрежи продължава да расте. Загрижени хора от цялата страна ѝ пращат молитви и добри пожелания всеки път, когато изглежда, че няма надежда и празнуват заедно с нея, когато Гарнет преборва поредната загадъчна болест.

Онлайн свитата на Лейси Спиърс следва малкото семейство, когато майка и син се преместват от родния им град Декатур, в Клиъруотър, Флорида, за да бъдат по-близо до бабата на Лейси. Там тя работи като бавачка и чистачка и получава социални помощи.

Животът в Клиъруотър изглежда спокоен, но мирът не трае дълго. Медицинските проблеми на Гарнет продължават да упорстват.

Лейси казва, че не може да накара момченцето да се храни, защото то повръща всичко. Но нейни познати разказват, че когато им е гостувало, двегодишното дете се е хранело съвсем нормално и с апетит. Освен това никой, никога не е виждал с очите си Лейси да приготвя храна за Гарнет. Винаги го хранела през тръбата в стомаха му.

Гарнет расте бързо, напук на всичките му медицински проблеми, и скоро трябва да тръгне на училище. Лейси решава да се преместят в щат Ню Йорк, където той ще получи възможно най-доброто според нея образование.

През 2012 г. тя научава от своя приятелка за някаква алтернативна общност недалеч от Ню Йорк Сити, наречена „Задругата“, чиято мисия е грижа за възрастни хора. Служителите в комуната получават храна и подслон, а децата им – безплатно училище. Лейси решава, че това ще бъде идеална среда за тригодишния Гарнет.

Известно време изглежда, че двамата се чувстват много добре там. Лейси се грижи за възрастните хора в комуната и всички обичат нейното светлооко момченце, което тя нарича „Гарнет Велики“ или „моя малък принц“.

Симптомите продължават

Възрастните хора в Задругата обикват Гарнет и въпреки убедителните твърдения на неговата майка, че той е много болен, виждат в него само едно буйно и здраво малко дете. Освен това той изглежда винаги гладен.

Лейси Спиърс продължава да се оплаква, че Гарнет не е в състояние да приема храна през устата и че все така страда от силни стомашни болки. Не след дълго тя се обръща към местните лекари.

Лейси води Гарнет в кабинета на гастроентеролога д-р Иван Даренков пет пъти в период от няколко месеца през 2013 г. Новият лекар не забелязва нищо нередно в момченцето при първия му преглед на 22 март. Пълно с енергия, детето тича игриво из лекарския кабинет, въпреки оплакванията на майка му, че от известно време насам страда от треска и получава гърчове. Д-р Даренков също неведнъж се опитва да убеди Лейси да махне тръбата за хранене от стомаха на детето, но тя е непреклонна.

Докторът ѝ казва, че за да отхвърлят възможността за заболяване на тънкото черво (целиакия), е необходимо да се направи биопсия и Лейси с лекота се съгласява детето ѝ да бъде подложено на болезнената процедура, но твърдо се противопоставя на предложението за напълно безобидна оценка на хранителния му статус, която би позволила премахването на тръбата от стомаха му.

Д-р Даренков започва да се тревожи от тази ситуация. Той помолва Лейси да му донесе всички епикризи на Гарнет, но тя така и не го прави и скоро премества детето при друг лекар.

Това е невъзможно!

Нещата изглежда се оправят за известно време за майка и син. След година и половина живот в Задругата здравето на Гарнет сякаш се поправя и той все по-рядко се нуждае от тръбата в стомаха си.

Всичко това се променя рязко през януари 2014 г., когато Лейси завежда сина си при новия му педиатър, описвайки симптоми като температура, стомашна болка и главоболие. Докторът успява да смъкне температурата на детето, но след няколко дни състоянието му отново се влошава.

Краят на малкото момче започва в петъчния ден на 17 януари, когато след припадък е откаран в болница „Найак“, където правят изследване на мозъчната му активност чрез видео електроенцефалограма. Междувременно, със съгласието на Лейси, в стаята на Гарнет е включена камера за видеонаблюдение. Майката остава до леглото на сина си, за да се грижи за него и да го придружава до банята.

Всичко изглежда съвсем нормално. Състоянието на детето се подобрява за два дни, но не след дълго симптомите се завръщат с пълна сила. Гарнет пищи от болка и се опитва да повърне, след което посинява от липса на въздух.

Лекарите успяват да го съживят, а направените изследвания показват, че нивото на натрий, което е било нормално (138) при приемането на детето, сега е достигнало смъртоносни нива (182). Управата на болницата решава, че Гарнет ще има най-добри шансове за оцеляване, ако го прехвърлят в специализираната детска болница в Уестчестър. Лекарят, който ще го поеме там, е осведомен по телефона за състоянието му и когато чува, че нивото му на натрий е 182, възкликва възмутено:

– Трябва да повторите изследването. Това не е възможно!

Два часа и половина по-късно Гарнет е откаран с хеликоптер в детската болница, където лекарският екип успява да смъкне нивата на натрий в организма му. Но подобряването му продължава по-малко от 24 часа. Пораженията в организма на детето са налице – чудовищното количество натрий е предизвикало оток в мозъка му.

Два дни след приема му в детската болница Гарнет изпада в мозъчна смърт и е поставен на животоподдържащи системи.

Лекарите не могат да установят на какво се дължи това загадъчно повишаване на натрия в организма на детето. Това е абсолютно невъзможно! Освен… ако някой не му е дал сол. Първият човек, върху когото пада подозрението на медиците, е Лейси Спиърс и те бързат да уведомят полицията.

Детективите пристигат в болницата и разпитват майката, членове на семейството ѝ и болничния персонал. Сдобиват се със заповед за обиск на дома на Лейси и ѝ казват, че не може да напуска педиатричното крило, но все пак ѝ позволяват да бъде със сина си в стаята му.

Два дни по-късно Гарнет е обявен за мъртъв.

Не се предавай!

В последните дни преди смъртта на Гарнет неговата майка осведомява своите верни фенове в социалните мрежи за състоянието на сина си и публикува снимки на умиращото си дете. Всички я окуражават с думите: „Не се предавай!!!“.

Двамата детективи, провели обиска в дома на Лейси Спиърс, не свършват особено добра работа. В къщата имало една почти пълна торбичка за хранене и друга използвана в боклука, които те пропускат да вземат като улики. За сметка на това прибират над 150 други предмети – храна, кутии със сол, лекарства, витамини, спринцовки и тръбички. Но най-уличаващото доказателство се появява, благодарение на една съседка от Задругата.

Жената разказва, че Лейси ѝ се е обадила от смъртния одър на детето си в утрото на 22 януари и я е помолила да влезе в дома ѝ и да прибере оттам торбичката за хранене на Гарнет. Съседката ѝ прави тази услуга без да се замисли особено. Тя обаче не изхвърля торбичката и когато впоследствие научава за обвиненията срещу Лейси, предава уликата на властите. Разказът ѝ кара детективите да се върнат обратно в апартамента на Лейси и да приберат и втората торбичка, която са видели по-рано в кофата за боклук. Анализът на съдържанието на двете торбички показва стряскащо съдържание на натрий.

Два месеца по-късно съдебно-медицинската експертиза установява, че смъртта на момченцето най-вероятно е причинена от вливане на огромни количества сол в организма му през тръбата за хранене.

Полицията преглежда под лупа записите от камерите и в двете болници. В „Найак“ момченцето е нямало много възможност да става от леглото си, но камерите в медицинския център в Уестчестър са заснели как Лейси води сина си доста често до банята. Разследващите полицаи вярват, че именно при едно от тези посещения в усамотената тоалетна, Лейси е отровила сина си за последен път.

Детективите се заемат да изяснят медицинската история на Гарнет. Сдобиват се с епикризите му и започват да разпитват върволицата от лекари, преглеждали детето през краткия му живот. Оказва се, че някои от тях са хранели подозрения, че нещо не е наред.

Когато Гарнет е на 5 месеца, един от лекарите е записал в медицинската документация, че може би става въпрос за индиректен Синдром на Мюнхаузен. Но не е направил нищо повече. Друг медицински документ съдържа бележка, че Лейси Спиърс иска да нарани детето си, а трети описва случай, в който, по необясними за медицината причини, от очите и ушите на Гарнет е текла кръв. Сега, поглеждайки назад, докторите си казват: „Как съм могъл да не се досетя какво става!“.

Някой все пак се е опитвал да направи нещо. Оказва се, че през годините социалните служби са получавали няколко сигнала за проблемите с храненето на Гарнет, както и за противоречивите истории на Лейси за медицинските му проблеми. Не е известно кой е подавал тези сигнали. Случаите са разследвани и закрити, тъй като не са намерени основания за съмнение, че Лейси Спиърс е добра и грижовна майка.

Но полицията и прокуратурата не виждат в тази жена нищо добро и грижовно. Пет месеца след смъртта на Гарнет Лейси Спиърс е обвинена в убийството на сина си и остава в затвора без право на гаранция до началото на процеса.

Лейси и нейният адвокатски екип настояват пред съда, че смъртта на детето се дължи на медицинска грешка и че отговорността трябва да се търси от болница „Найак“. Високите нива на натрий са се дължали на неправилно лечение.

Обвинението опровергава тази теза като пуска части от видеозаписите, на които се вижда как състоянието на Гарнет рязко се влошава след като майка му го води до тоалетната.

Не само това, но проверката в личния компютър на Лейси Спиърс показва, че тя е търсила информация в интернет за опасностите от високите нива на натрий в човешкия организъм.

Лейси Спиърс получава 20 години затвор за своето немислимо престъпление. Тя не се чувства добре зад решетките. Оплаква се, че нейните „колежки“ я тормозят, като поръсват обилно храната ѝ със сол. Казва, че привикването ѝ към условията в затвора е било „брутално“, но отказва да бъде преместена в изолатора за нейна собствена безопасност, защото се ужасява от мисълта да бъде сама по 23 часа на ден.

Дори зад решетките Лейси Спиърс е намерила начин да поддържа контакт със своите фенове. Тя дава интервю за популярното предаване „48 часа“, в което, въпреки всички доказателства срещу нея, продължава да твърди, че е напълно невинна.

По идея на Силвия Танева
Източници: medium.com, newsner.com, lohud.com, mamamia.com.au, rollingstone.com, cbsnews.com

The following two tabs change content below.

• Автор
• Още от автора

Силвия

Автор в Криминални Досиета

Последни досиета от Силвия (виж всички)

• Владимир Романов: Багратионовският маниак - 19.10.2020
• Валерий Асратян: Режисьор на смъртта - 05.10.2020
• Марк Дейвид Чапман: Убиецът на Джон Ленън - 31.08.2020