На 10 октомври 2020 г. 16-годишната Кейли Титфорд е намерена мъртва в дома си в Пауис, Уелс. Тя страда от вродена аномалия на гръбначния стълб, наречена спина бифида, заради което цял живот е на инвалидна количка. Миризмата на урина, фекалии и разлагаща се плът в спалнята ѝ е ужасяваща, докарала дори най-опитните парамедици почти до припадък.
Докато полицията провежда разследване, се оказва, че Кейли е страдала повече от шест месеца в ръцете на собствените си родители. Всичко това се случва по време на локдауна заради Ковид.
Трудно начало, борба за живот и спорт
Кейли Титфорд е родена на 27 септември 2004 година. Още от самото си раждане Кейли няма късмет. Тя е родена с хидроцефалия, което е вродена аномалия, и представлява допълнителна церебрална течност в мозъка и в някои тежки случаи води до сериозни проблеми. Но в случая с Кейли това е установено веднага, направена е операция и, за щастие, за нея няма последствия. Освен това, Кейли е родена и със спина бифида в тежка форма и изобщо не може да си служи с краката си.
Въпреки трудното начало на живота си, Кейли е изключителен боец – тя не се дава на здравословните проблеми и, въпреки че е в инвалидна количка, живее съвсем пълноценен живот. Въпреки ограниченията си, тя прави всичко възможно да не се остави те да я спират и всичко, което може да прави сама, прави сама. Дори не позволява на никого да бута количката ѝ, държи сама да върши това. Взима участие в няколко спорта на инвалидна количка, като най-любим ѝ е баскетболът и се оказва, че е изключителен талант. Треньорът ѝ смята, че е толкова добра, че би могла да се състезава в параолимпийските игри.
Волята и желанието за живот на Кейли са удивителни и всички, които я познават, си спомнят за нея с усмивка. Треньорът ѝ по баскетбол казва, че често са играли карти заедно и тя се е оказала по-добра измамница от него. 😀
Изобщо, характерът на Кейли е слънчев, малко калпазански, но всички си спомнят нейната сила, отдаденост и желанието ѝ за живот. Всички, които я познават, я помнят като мила, състрадателна и като човек, умеещ да намери общ език с всички.
Училище, проблеми с теглото и неглижиране
Въпреки че има много училища във Великобритания, които предлагат по-различни условия и удобства за хора в неравностойно положение, Кейли посещава обикновено училище. Тя не се смята за по-различна от останалите деца и всъщност се справя много добре. Наясно е с потенциалните проблеми от своята различност – че е възможно да се срещне с неразбиране, дори с подигравки и злоба, но въпреки това решава да посещава обикновено училище, което говори за нейната психическа устойчивост – че е готова да се срещне с проблемите и да ги решава, вместо да избяга. Учителите я помнят като умно дете, което обича да общува с другите, като боец за справедливост и, всъщност, Кейли е доста популярна сред съучениците си, независимо от различията.
Кейли живее със семейството си – с майка си Сара Лойд Джоунс и баща си – Алън Титфорд, които имат общо шест деца – три момчета и три момичета. Стаята на Кейли е специално приспособена за нея. Във Великобритания има фондове, които отпускат средства за приспособяване на домовете на хора в неравностойно положение и семейството на Кейли се възползва от тази възможност, за да приспособи спалня на първия етаж и да я оборудва с рампи, включително и в банята, за да има тя нужните удобства.
Въпреки специално оборудваното пространство, родителите на Кейли не са от най-социалните индивиди. Връзката им включва често насилие, викове и крясъци. Съседи редовно викат полиция заради скандалите, които дочуват от къщата им. В семейство с шест деца, някои от които са със специални нужди, вероятно всички са доста изнервени, но това не е причина за насилие и в никакъв случай не оправдава занемаряването на деца.
Именно това е най-големият проблем. В училище Кейли се справя отлично, но това, което винаги е тревожило учителите ѝ, е нейното тегло. Тя е родена с нормално тегло, но заради това, че не може да използва краката си, много бързо напълнява и когато е на три години, теглото ѝ вече започва да става проблем.
В този момент специалистите решават, че се налага да направят нещо, за да може да се поддържа нормалното тегло на Кейли. За този неин проблем, разбира се, са отговорни родителите ѝ. Защото в крайна сметка те са тези, които купуват и приготвят храната вкъщи. А е много важно в детска възраст да не се позволява затлъстяване, защото вероятността затлъстялото дете да стане затлъстял възрастен е в пъти по-висока, отколкото ако детето е било с нормално тегло.
Та, когато Кейли е на три, специалистите решават да се намесят и започват да работят със семейството ѝ и им дават много информация за здравословното хранене. Това сработва и докато Кейли навършва седем, теглото ѝ се стабилизира, тя е много активна и участва в няколко спорта, справя се прекрасно с всичко, с което се захване и е едно щастливо дете, независимо от затрудненията си. Но това не продължава дълго. Майката на Кейли така и не посещава срещите със специалисти и в един момент ѝ омръзва да приготвя здравословно меню за дъщеря си. До момента, в който Кейли навършва девет, теглото ѝ става сериозен проблем. Това е занемаряване от най висша степен. Предвид уврежданията на Кейли и фактът, че тя не може да се движи като останалите деца, предвид и това, че разчита изцяло на родителите си за храна, те са длъжни да ѝ предоставят възможността да е здрава, да се храни правилно и да живее активно.
Когато е на 13 години, Кейли вече тежи 107 килограма при норма около 50. И въпреки че родителите ѝ са наясно колко е опасно това, особено предвид състоянието на Кейли и това, че тя сваля килограми по-трудно, защото е в инвалидна количка, те не правят абсолютно нищо, за да подобрят ситуацията. За всички е ясно, че е трудно да водиш децата си на всички часове, всички срещи с лекари и различни специалисти, но като родители, всички правим нужното и приоритизираме децата си. Социалните служби и медицинският персонал виждат, че семейството на Кейли се затруднява и предлагат много варианти, за да им бъде по-лесно. И независимо от това, че им се предлагат множество възможности да им бъде помогнато, защото в крайна сметка, те имат и още пет деца, родителите на Кейли не се възползват изобщо. И всичко това основно от мързел, на тях просто не им се занимава.
В много случаи, те не я водят на вече направените срещи с диетолог и физиотерапевт, заради което услугите за нея са спрени. През 2017-а е спряна физиотерапията ѝ, а през 2018-а е спряна услугата посещения при диетолог.
Физиотерапията при хора с нарушена мобилност е изключително важна и спирането ѝ може да доведе до сериозни последици за здравето и неописуема болка, тъй като мускулите не се раздвижват и атрофират. В случая на Кейли, диетологът е жизнено важен също, заради проблемите с теглото ѝ и всички здравословни проблеми, които затлъстяването води след себе си. И вместо да се погрижат за дъщеря си, която има толкова голям потенциал, Джоунс и Титфорд просто я оставят на произвола на съдбата без да положат и минимална грижа за нея.
Covid19 и деградация
Но това изобщо не е най-лошото. Най-лошото започва с локдауна заради Ковид през 2020-а. Най-големият проблем по време на локдауна беше това, че много хора пострадаха от близките си по това време. Изолацията не се отразява добре на повечето хора и през 2020-а имаше много случаи на агресия, дори на убийства на близки. А всъщност най-големият проблем е, че през 2020-а, много деца пострадаха от собствените си родители именно заради социалната изолация. Кейли е едно от тези деца, въпреки че не става въпрос за физически тормоз, а за изоставяне и неглижиране.
И понеже през 2020-а децата спряха да посещават училище, това направи една част от тях много по-уязвими – тези деца, които живеят с насилници. В случая на Кейли няма кой да забележи влошаващото се здраве на момичето. Учителите, които винаги са изразявали загриженост и са се старали тя да е добре, в този момент просто изчезват от живота ѝ.
Освен всичко, бащата на Кейли – Алън Титфорд работи много, смените му са дълги и той почти не се прибира вкъщи, което означава, че основната грижа за Кейли пада на раменете на майка ѝ – Сара. Факт е, че когато един родител трябва да се грижи за шест деца, едно от които има специални нужди, това е трудно, изморително и вероятно води до психическо и физическо изтощение, но това в никакъв случай не е оправдание просто да изоставиш детето си. Повечето родители на деца с проблеми правят всичко възможно да полагат най-добрите грижи за децата си, особено предвид факта, че те вече са ощетени от живота. Не и Сара Лойд – Джоунс. Не и Алън Титфорд, който въпреки че работи много, все пак има време, все пак се прибира вкъщи. Би могъл да помага, да прекарва време с дъщеря си, да полага грижи за нея. Но не, той е твърде мързелив. При това той сам признава, че е такъв. Повечето родители работят, понякога повече от 40 часа на седмица, но намират време да се грижат за децата си, да излизат с тях, да ги водят на различни места и всъщност приоритизират нуждите на децата си пред своите, защото това е да си родител – да поставяш детето си над себе си и собствените си нужди и чувства.
Но родителите на Кейли не са от този тип. Вече пренебрегваната тийнейджърка изпада в ситуация, в която не може да си помогне сама, няма на кого да разчита и няма как да потърси помощ отвън.
По ирония на съдбата, Сара Лойд – Джоунс работи като гледачка на хора в неравностойно положение. И в същото време не се грижи за собственото си дете.
Когато започва локдауна, теглото на Кейли започва отново да се покачва. Тя изцяло разчита на родителите си за осигуряването на прехрана. А те, вместо да се погрижат Кейли да получи качествена храна, основно поръчват от Макдоналдс и Бъргър Кинг. Цялото семейство се храни с едно и също, но докато всички останали излизат, движат се и изразходват енергия, Кейли няма тази възможност и съответно започва да качва килограми много бързо. Психологически за нея е много трудно – тя е често сама, не може да излиза, не може да се движи и храната е едно от нещата, които ѝ носят малко разнообразие и комфорт. А родителите ѝ не правят и най-малкия опит да контролират какво и колко Кейли яде. По-късно става ясно, че Сара и Алън през трите месеца преди Кейли да почине, са похарчили повече от хиляда паунда за джънк фууд и газирани напитки. Всъщност 4 или 5 пъти седмично семейството се е хранело само с това. И най-лошо от всичко е, че това е съзнателен избор, не въпрос на липса на средства.
Големият проблем при Кейли е, че тя разчита на инвалидната си количка, за да е независима. Но когато качва прекалено много, тя става прекалено малка за нея и Кейли не може да се придвижва. Това задълбочава проблема с килограмите ѝ, защото и малкото движение, което е способна да извършва, вече не е опция. Родителите ѝ, разбира се, не ѝ купуват нова и това оставя Кейли неспособна да се придвижва дори в собствения си дом и тя остава на легло, изцяло разчитайки на родителите си да се погрижат за нея. А те не го правят. Не правят и най-малкото усилие да поддържат елементарна хигиена и стаята се превръща в затвор за младото момиче. Буквално. А Алън и Сара, не стига, че не ѝ купуват нова количка, не стига, че не се грижат за здравословното ѝ хранене, ами просто я оставят да гние в собствените си екскременти.
Човек би очаквал, че след като Кейли е неспособна да се движи, родителите ѝ ще се погрижат тя да може да ходи до тоалетна, да я поддържат чиста, но не, тях просто не ги интересува какво се случва с дъщеря им. Леглото ѝ се превръща в тоалетна, около нея има бутилки с урина, събрана от катетър, по пода има отпадъци и дрехи – картинката е покъртителна. В резултат на това се появяват червеи и мухи, всякакви вредители, а миризмата е непоносима. Мухите непрекъснато притесняват Кейли, не я оставят да спи, а съвсем скоро след това леглото, дрехите и тялото ѝ гъмжат от ларви. И понеже заради залежаването, Кейли получава декубитални рани, мухите снасят яйца по нея и ларвите се хранят от плътта ѝ. Кейли гние приживе. При двама живи родители, живеещи в същия дом, но дотолкова незаинтересовани, че я оставят да изгние пред очите им, да бъде буквално изядена жива от червеи. От самостоятелна, интелигентна спортистка, Кейли се превръща в затворник, изяждан жив.
В даден момент Кейли праща съобщение на майка си: „Моля те, помогни ми, мухите са ужасни“, на което Лойд – Джоунс отговаря „Оф, мамка му“. Никаква съпричастност, нула грижа към детето, което си превърнал в развалина.
В друг случай, когато Кейли моли майка си да направи нещо, за да махне мухите, майка ѝ отговаря: „Те те харесват, хаха“.
Най-тъжно от всичко е, че Кейли дори не прави опит да се свърже със спешна помощ, да се обади на някого, защото през цялото време разчита на родителите си, надява се някой от тях да направи нещо, за да ѝ помогне.
Когато през септември учениците се връщат в клас, Кейли не е в състояние да го направи. Родителите ѝ не я пускат обратно в училище, което означава, че са напълно наясно със ситуацията и осъзнават вината си. И понеже Кейли е популярно дете, което ученици, учители и персонал обичат искрено, доста хора разтревожени се обаждат на майката, за да питат какво се случва с дъщеря ѝ. Лойд – Джоунс дава много обяснения и извинения за здравословното състояние на Кейли и много причини, заради които тя не може да посещава училище. Несъмнено тя се опитва да прикрие истинското ѝ състояние. А то е ужасяващо.
Вечерта на девети октомври 2020-а Кейли изпитва толкова болка, че буквално пищи. И докато тя е в агония, баща ѝ ѝ изпраща съобщение да млъкне. Кейли гние, осъзнавайки напълно какво се случва с тялото ѝ, болката, която изпитва е непоносима, а хората, които се предполага, че трябва да я обичат и да се грижат за нея, просто не се интересуват от това. По това време тя не е посещавала лекар повече от шест месеца, не се е къпала от март, през цялото време е в собственото си легло, което използва за тоалетна и е изяждана жива от червеи.
Смърт, разследване и присъди
Сутринта на десети октомври, Лойд – Джоунс влиза в стаята на Кейли и я намира мъртва. Майката на Алън Титфорд се обажда на спешния телефон и им казва, че Кейли е студена и не могат да я събудят. Диспечерката се опитва да обясни на Алън как да ѝ окаже първа помощ. В този момент той наистина е разстроен и само казва „Тя е мъртва“. Диспечерката се опитва все пак да го накара да постави Кейли на пода, защото се случва сърцето да спре, но при сърдечен масаж, да започне да бие отново, на което Алън отговаря „Не мога, тя е твърде тежка“. Докато Алън се опитва да извика жена си на помощ, линейката пристига.
Парамедиците влизат в стаята на Кейли и са посрещнати от ужасяващата гледка на изгниващото момиче, тънещо в собствените си екскременти, с всичките боклуци и хаос около нея. Върху мухоловката има повече от 60 мухи, още поне толкова има и по тялото на Кейли. Когато я вдигат от леглото, там има ларви в различен стадий на развитие, което означава, че цикълът е продължавал месеци.
В 8:12 часа сутринта на десети октомври Кейли е обявена за мъртва. Когато ѝ правят аутопсия, се оказва, че Кейли тежи 146 килограма при 145 сантиметра ръст. Индексът ѝ на телесна маса е 70, при здравословни граници 18 до 25.
Патологът казва, че декубиталните рани на Кейли са най-лошите, които е виждал. Раната на дясната ѝ пета е толкова дълбока, че се вижда костта. Кожата под мишниците ѝ е черна от липсата на хигиена. Косата ѝ е пълна с мъртви кожни клетки. Официалната причина за смъртта на Кейли е възпаление на множество органи, резултат от абнормално затлъстяване.
Алън Титфорд стоварва цялата вина върху жена си с думите: „Аз работех много, тя трябваше да се грижи за децата. Освен това, не се чувствах удобно да почиствам Кейли, защото тя вече беше в пубертета“.
Сара Лойд – Джоунс, разбира се, обвинява мъжа си за смъртта на Кейли.
И двамата са обвинени в убийство.
През декември, Лойд – Джоунс се признава за виновна по обвинение в неглижиране и причиняване на смърт по непредпазливост. Тя прави това, за да получи по-лека присъда, разбира се. Осъдена е на шест години затвор.
Титфорд не се признава за виновен изобщо, в резултат на което има процес. На 17 януари 2022 г. започва процесът на Алън Титфорд. През февруари той е обявен за виновен за причиняване на смърт по непредпазливост и е осъден на седем години и половина затвор.
Журито в процеса срещу Алън Титфорд е освободено от това си задължение доживот, толкова стресиращи са фактите и снимките по делото.
Много хора смятат присъдите им за прекалено кратки. В крайна сметка, става дума за живота на младо момиче.
Това е първият случай, в който родители са осъдени, защото са оставили дъщеря си да затлъстее дотолкова, че това да ѝ струва живота.
Източници: https://www.youtube.com/@EmmaKennyTV, https://www.youtube.com/@Michellemcd543, www.wikipedia.org, www.bbc.com, https://www.theguardian.com/
Стела
Последвай ме в YouTube - Red Witch Stela
Последни досиета от Стела (виж всички)
- Стаите на Доктора и N-тата стая: Киберкошмарът на Южна Корея - 27.09.2025
- Питър Скъли: Чудовището от дълбините на тъмната мрежа - 12.06.2025
- Дейвид и Луиз Търпин: Къщата на ужасите - 28.11.2024
Потресаваща и ужасяваща история !! 🙁 🙁 🙁
Защо не започнете да качвате материали за личностните разтройства, тъй като тези форми на поведение са свързани именно с тях.
Потресаващо! Истината е, че преди няколко дни се запознах с тази страховита история, сякаш родена от мозъка на луд гений от канала на един ютубър, но вие тук сте несравними.
Искрени поздравления за изчерпателно и прецизно подготвената история въпреки, че е сърцераздирателна.
Статията е написана прекалено пристрастно, което не е допустимо в тези формати. Не е заяждане, просто ми направи впечатление стила и колко се набива на очи личното мнение. По-професионално е информацията да се поднесе безпристрастно.