Педро Алонсо Лопез: Чудовището от Андите

Педро Алонсо Лопез: Чудовището от Андите

Педро Лопез, син на бедна проститутка, не може да се похвали с щастливо детство. Той израства на улицата, където е изнасилен и като тинейджър попада в затвора за кражба на кола. Там го изнасилват отново и това завинаги прекъсва връзката му с реалността. Когато го освобождават, убива над 300 малки момиченца в бедните квартали на Еквадор, Колумбия и Перу. По-късно, вече в затвора, Педро се хвали, че е “Човекът на столетието” и никога няма да бъде забравен. През 1998 г. колумбийското правителство го пуска на свобода, въпреки заканите му, че ще убива отново.

Опасни улици

Педро Алонсо Лопез е роден в Толмиа, Колумбия през 1949 г. в периода, познат като “Ла Виоленсиа”, когато страната се намира в тежка политическа криза, в която връх взема насилието. Това е последното място, в което човек би искал да се появи на бял свят. Страната е раздирана от метежи и немислими актове на насилие. Проблемите започват през 1948 г. след убийството на популярния политик либералист Хорхе Елиесер Гайтан, което дава началото на гражданска война. Войната продължава през следващите 10 години и взима над 200 000 жертви.

Педро е седмото от 13-те деца на безпарична проститутка и детството му съвсем не е щастливо. Неговата майка е нетърпяща възражения жена, възпитаваща децата си с железен юмрук. Но дори трудният живот у дома е за предпочитане пред този на улицата, където нарушаването на човешките права от партизаните, паравоенните групировки и членовете на националните въоръжени сили е нещо обичайно. Престъпността в страната е с петдесет пъти по-висока от където и да е в света.

През 1957 г., когато Педро е на осем години, майка му го хваща да посяга сексуално на по-малката му сестра и го изгонва завинаги от къщи. Тази безрадостна ситуация не продължава дълго, тъй като един старец го прибира от улицата и му предлага дом и храна. Педро не може да повярва на късмета си и сляпо се доверява на ненадейния благодетел. Оказва се, че всичко е прекалено хубаво, за да е истина. Вместо да се озове в уютен дом с храна и легло, Педро е отведен в изоставена сграда, където е изнасилван многократно, преди отново да бъде изхвърлен на улицата.

След тази злощастна случка Педро започва да изпитва непреодолим страх от непознати. Спи в алеи и изоставени сгради и излиза само през нощта, за да се рови в боклука за храна. Минава почти година преди да събере достатъчно кураж и да започне да обикаля страната, като накрая се озовава в Богота. След като в продължение на няколко дни проси по улиците и се рови в боклука, Педро е забелязан от американска двойка. Застаряващото семейство се умилява от вида на просещото храна дете и се ужасява от изпосталелия му вид. Нахранват го и го поканват да живее с тях. Педро не разполага с много възможности и приема предложението им. Американците му осигуряват безплатна стая и храна и го записват в училище за сираци.

Измамена надежда

Добрият късмет на Педро, както и всичко друго в живота му, не продължава дълго. През 1963 г., когато е на 12 години, негов учител го насилва сексуално. Позабравените му страхове се разразяват отново с пълна сила, но този път с тях пораства и гневът му. След инцидента открадва пари от офиса на училището и избягва от къщи.

Педро се връща към единственото сигурно място, което познава – улиците на Колумбия. Гражданската война остава в миналото, правителството се реорганизира, а фабриките, построени през периода на депресията, бавно започват да отварят врати. Педро обаче няма никакви умения и съвсем нищожно образование. Прекарва следващите шест години от живота си, просейки храна и извършвайки дребни кражби, за да оцелее.

Научи повече за:   Милионерът Джон Джамелски и неговите секс робини

Като тийнейджър Педро започва да краде коли, за да се издържа. Няма какво да губи, а местните незаконни гаражи му плащат добре за услугите. Той е много изкусен автокрадец и по-младите чираци в занаята го гледат с възхищение.

Въпреки уменията му, през 1969 г. 18-годишният Педро е арестуван за кражба на кола и осъден на седем години затвор. Само след два дни зад решетките е брутално изнасилен от група затворници. След тази атака Педро се заклева, че повече никога няма да позволи на някого да го докосне. Изработва си нож от кухненските прибори и един по един убива четиримата мъже, които са го изнасилили. Властите приемат убийствата му като самозащита и просто прибавят още две години към първоначалната му присъда.

Времето в затвора, в комбинация с предишните му несгоди, причинява непоправими щети в ума на Педро. Благодарение на тормоза, който е изтърпял от майка си като малък, изпитва силен страх от жените. За него е невъзможно да общува с нежния пол и задоволява фантазиите си с помощта на порнографски книги и списания. В ума на Педро майка му е виновна за всичките му житейски несгоди и страдания.

Залавянето на безумеца

След освобождаването му от затвора през 1978 г. Педро обикаля Перу надлъж и нашир. След залавянето си казва, че точно в този период е започнал да дебне малки момичета от индианските племена, обитаващи региона. Твърди, че е отнел животите на най-малко 100 деца. Макар да е невъзможно да се докажат тези твърдения, известно е, че е бил заловен от племето Аякучо в северно Перу, докато се е опитвал да отвлече деветгодишно момиченце. Индианците го събличат и изтезават в продължение на часове и накрая решават да го заровят жив, като намазват главата му със сироп, за да го изядат мравките. Късметът обаче е на негова страна, защото американска мисионерка убеждава похитителите му, че убийството е грях и че трябва да го предадат на властите. Индианците неохотно се съгласяват и предават затворника си на перуанските власти. Но правителството няма желание да се занимава с “дребни” индиански жалби и затова депортира Педро в Еквадор.

Той пътува из цялата страна, като често се отбива в Колумбия. Полицията скоро забелязва увеличаване на броя на изчезнали малки момичета, но предполага, че това е работа на разрастващите се южноамерикански картели за търговия със сексуални робини.

През април 1980 г. наводнение близо до Амбато в Еквадор принуждава властите да преразгледат случаите с изчезнали лица, когато бушуващите води изравят останките на четири деца. Макар да е трудно да се установи причината за смъртта им, очевидно е, че краят на тези момичета не се е дължал на нещастен случай, тъй като някой се е потрудил да скрие телата им от любопитни погледи.

Само четири дни след наводнението местната жителка Карвина Поведа пазарува в магазина с 12-годишната си дъщеря Мари, когато непознат мъж се опитва да отвлече младото момиче. Карвина се развиква за помощ и нападателят е заловен от притеклите се хора и задържан до идването на властите.

Полицаите заварват Педро да бърбори несвързано и първоначалното им убеждение е, че са заловили някакъв безумец.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

Ужасни разкрития

Озовавайки се в полицейското управление, Педро отказва да съдейства на властите и да отговаря на въпросите им. Следователите скоро осъзнават, че ще им се наложи да прибегнат до различна стратегия, ако искат да го накарат да говори. Един от офицерите предлага да дегизират местния свещеник отец Гудино като затворник и да го вкарат в килията на Педро. Задачата на отеца е да спечели доверието на заподозрения и да го накара да говори за престъплението си.

Педро Лопез
Педро Лопез

Не след дълго Педро се разприказва и до следващия ден вече е разкрил такива ужасяващи подробности пред отчето, че светият човек не може да слуша повече и поисква да бъде изкаран от килията. След кратък разговор с отец Гудино детективите се изправят срещу Педро с новопридобитите доказателства и той най-накрая се пречупва.

Научи повече за:   Боб Бердела: Канзаският касапин

Признава, че е убил най-малко 100 момичета в Еквадор, 100 в Колумбия и “много повече от 100” в Перу.

“Харесвам момичетата в Еквадор” – казва той. – “Те са по-нежни и доверчиви, по-невинни. Не са подозрителни към непознатите като колумбийските момичета”.

По време на признанията си Педро хвърля вината за престъпленията си върху своя труден живот и самотното си детство.

“Загубих невинността си на осем години” – обяснява той, – “и затова реших да причиня същото на колкото мога повече момичета”.

Когато го питат как е набелязвал жертвите си, казва, че обикновено е обикалял селските пазари и се е оглеждал за момичета с “определено невинно излъчване”. Винаги е убивал жертвите си на дневна светлина, понеже не е искал тъмнината да скрие смъртната им агония. Педро обяснява, че първо е изнасилвал жертвите си, а после ги е удушавал, взирайки се в очите им. Изпитвал е дълбоко удоволствие и сексуална възбуда, наблюдавайки как живота напуска телата им. Ужасът е продължавал дори след смъртта им, тъй като той често е разигравал зловещи чаени партита с телата на мъртвите момичета, като ги е нагласял в определени пози и е разговарял с тях.

Полицията първоначално приема скептично злокобните и почти невероятни признания на Педро, а запитванията към властите в Перу и Колумбия не успяват с нищо да ги подкрепят. Когато осъзнава, че следователите се съмняват в истинността на твърденията му, Педро им предлага да ги заведе до някои от гробовете, пръснати из цялата страна.

Последна справедливост

Само няколко дни след първоначалните му самопризнания Педро е изведен от управлението с оковани във вериги крака и повежда полицейския конвой към местата, на които е захвърлял жертвите си. Съмненията на детективите скоро изчезват, когато ги насочва към усамотена местност близо до Амбато, където откриват останките на 53 момичета на възраст от осем до дванадесет години. През същия ден ги завежда до още 28 места, на които обаче не са открити тела. Властите предполагат, че останките са били разпръснати от дивите животни и наводненията.

Педро е обвинен в 57 убийства, но благодарение на собствените му самопризнания, бройката на жертвите бързо достига до 110.

В края на 1980 г. Педро Алонсо Лопез е признат за виновен и осъден на доживотен затвор.


Сред серийните убийци изпъква една смразяваща тенденция – голям брой от тях са деца на проститутки. Хенри Лий Лукас, един от най-прочутите серийни убийци от миналия век, започва смъртоносната си мисия, изнасилвайки и убивайки собствената си майка проститутка.

“Това е част от профила” – казва бившият профайлър от ФБР Робърт Реслър. – “Серийните убийци много често страдат от натрапчива идея, свързана с майките им. С по-прости думи, връзката им се крепи на “любов-омраза”. Техните майки обикновено не са цвете за мирисане, дори да не са непременно склонни към насилие. Най-често се наблюдава сексуалният елемент – майки, сменящи много сексуални партньори, с което синът им е наясно. Разбира се децата на проститутките най-често попадат в подобна ситуация”.

Интервю

Според телевизия BBC Педро Лопез е освободен от правителството в Еквадор през 1998 г. и депортиран в Колумбия.

Научи повече за:   Бевърли Алит: Ангелът на милосърдието

Според друга версия, разгледана в документален филм на телевизия A&E, той е освободен от затвора в Еквадор на 31 август 1994 г. и час по-късно е арестуван отново като нелегален имигрант и предаден на властите в Колумбия, които повдигат срещу него обвинение в убийство, извършено преди 20 години. Обявен е за невменяем и е изпратен в психиатрична болница в Богота. През 1998 г. е обявен за излекуван и е освободен под гаранция за сумата от 50 долара. Същият документален филм твърди, че през 2002 г. Интерпол са препоръчали на колумбийските власти да го арестуват отново във връзка с ново убийство.

Педро Лопез
Педро Алонсо Лопез

Педро Алонсо Лопез дава ексклузивно и единствено по рода си интервю на кореспондента от “Нешънъл Екзаминър” Рон Лейтнър, публикувано през януари 1999 г.

“Аз съм човекът на столетието” – хвали се Лопез. – “Никой, никога няма да ме забрави.

Дебнех жертвите си, като обикалях пазарите в търсене на момиче с определен израз на лицето, излъчване на невинност и красота. Добро момиче, работещо с майка си. Следях я в продължение на два-три дни и чаках да остане сама.  Давах й някаква малка дреболийка, като например джобно огледалце, и я отвеждах в края на града с обещанието, че ще получи такава и за майка си.

Отвеждах я на тайно скривалище, където чакаха предварително подготвени гробове. Понякога в тях лежаха телата на предишните ми жертви. Гушках я и после я изнасилвах на зазоряване. Възбуждах се от първите слънчеви лъчи. Заставях момичето да прави секс и стисвах с ръце гърлото й. Когато слънцето се издигнеше, я удушавах.

Харесваше ми, само ако можех да виждам очите й, затова го правех по светло, а не по тъмно. Моментът, в който държах шията на младо момиче в ръцете си, беше божествен. Поглеждах в очите й и виждах определена светлина, проблясък и после изгасване. Мигът на смъртта е завладяващ и възбуждащ. Само тези, които са убивали, могат да ме разберат.

Когато ме освободят, пак ще почувствам онзи момент.

Момичета умираха за около 15 минути. Бях много внимателен. Оставах с тях, докато не се уверя, че са напълно мъртви. Проверявах с огледало дали дишат. Понякога се налагаше да ги убия повторно.

Никога не пищяха, защото не очакваха, че ще им се случи нещо. Бяха невинни.

Моите малки приятелки обичаха да си имат компания. Често ги слагах по три-четири в една дупка. След известно време се отегчавах, защото не можеха вече да мърдат и тръгвах да търся още момичета.”


Източник: trutv.com, wikipedia.org

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

15
Напиши коментар

avatar
13 Дискусии
2 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
11 Автори на коментари
ТаняАздиегоЙоанка-БарабанкаДиляна Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Елис
Гост
Елис

Как може да съществуват такива болни мозаци?!Никой не е застрахован…как можеш да отнемеш живота на едно малко беззащитно дете на никому не причинило зло с чиста душичка?Да се изгавриш така и да го гледаш в очите?!изверг!

Marti
Гост
Marti

Догледах документален филм за Лопез. Изобщо не са го оковавали във вериги, когато е излизъл навън да показва къде е закопавал момичетата. Странно впечатление прави, че Лопез се движи из района на ареста заедно с журналисти и им дава с най-голямо удоволствие интервюта, защото е убеден, че вече е звезда! Около него, се подмотват на няколко метра 2-3-ма полицаи. Няма белезници, няма окови. На това отгоре, единият от следователите разправя, как, за да го поощрявали да приказва все повече и повече – от сутрин до вечер готвели специално за него – печени пилета, десертчета, че му носели и биричка (не… виж още »

bozhidara
Гост
bozhidara

Марти, за кой филм говориш? Ако може дайте линк. Аз гледах този http://masters-tb.com/details.php?id=67284 , ама е за друг убиец, явно.

Marti
Гост
Marti

Божидара, става дума за ето това: http://thepiratebay.org/torrent/5047161/Infamous_Serial_Killers_-_A_Collection__(Biography_Channel)

Kато влезнеш в http://thepiratebay.org пусни един сърч за Serial Killers. После на чукни на сийдъри (SE)и ще ти излезне на първо място. Е, не само на Biography Channel са хубави филмите. Не се дърпат и кой знае колко бавно:)

bozhidara
Гост
bozhidara

Марти, много, много ти благодаря!

avangard
Сътрудник

Само ако може една малка поправка – няма как някой да бъде освободен на 31 април – месец април има 30 дни 🙂

avangard
Сътрудник

На всеки се случва да направи грешка 😉

Saphira-Selecta
Гост
Saphira-Selecta

Iskam otnovo da se izvinq, che pisha na latinica, no nqmam kirilizator!

Силве искрено искам да ти благодаря за сайта….

Марти на теб също 😉

——————————————————-
Коментарът е транслитериран от модератор.

Диляна
Гост
Диляна

Друг интересен факт е,че Педро попада в затвора „Гарсия Морено” и дели няколко дни една килия с друг известен изверг-Даниел Камарго Барбоса(известен още като”Звярът от мангровите гори”).Единственото което не разбирам е,как може да се даде присъда от 16 години затвор за толкова много чудовищни убийства?!И как може да освободиш такъв”човек”,който твърдо заявява,че след като излезе ще продължи да убива!Има много други известни убийци,които впечатляват с генялността си и игрите си с полицията и може би само егото им ги проваля.Те не са заловени години наред,но след това получават многобройни доживотни присъди,според броя на убийствата.Някои от тях са Дейвид Бърковиц(”Синът на… виж още »

Йоанка-Барабанка
Гост
Йоанка-Барабанка

Изрудия до шия!Поредния боклук-уж бил изнасилвал и насилието за пореден път водело да насилие.Ами добре-защо не е станал травестит и да плете плетки и шие роклички които после да облича,ами е убивал и изнасилвал?И да-на такива и доживот е малко-смъртна присъда и толкова!

диего
Гост
диего

По-голяма перверзия от тази не съм чувал,възбуждал се,докато удушавал момичетата,това си е чиста болест,интересен е факта на какво се дължи

Аз
Гост
Аз

Как така го пускат от затвора,като той казва че пак ще продължи да убива?защо нее осъден на смърт?какво толко ще коства на съдията да го гръмнат в тила????защо няма смъртна присъда в България?????от доживотна няма смисъл,ще бъде хранен на гърба на държавата,с нищо не заслужаващ да живее индивид!!!!!какво се очаква да се случи ако присъдата е доживотна,най много да се направят промени след време и да му се смекчи вината,и айде на свобода!Аз съм ЗА смъртна присъда!!!!!!и винаги съм бил!!!!закарайте го в задния двор на затвора,пусни му един отзад в тила,и айде,инфаркт го пиши,и това е,потулва се случая,на никой обяснения… виж още »

Таня
Гост
Таня

Да, правилно, точно така! Напълно съм съгласна с Аз. Не може държавата ни да храни на доживотна хранила боклуци, рецидивисти и всякаква друга измет а за инвалиди и болните да казват, че няма пари, нито за достойни дни и реабилитация, нито за лекарства и поддържащи лечения на хора, данъкоплатци които издържат държавата и един ден не им е хрумнало да паразити или преотстъпват закона.