Джо Бол: Касапина от Елмендорф

Джо Бол: Касапина от Елмендорф

Дали този легендарен сериен убиец, който вдъхновява култовия трилър “Живи изядени”, наистина е хранил опитомените си алигатори със своите приятелки?

Повече от 60 години, след като Джо Бол извършва престъпленията си, е трудно да се отговори със сигурност на този въпрос. Детективите, разследвали случая, вече не са между живите, а местните власти не са запазили никаква писмена документация. Ако не са усилията на Майкъл Хол, редактор на “Остин Хроникъл”, може би нямаше да има история за разказване. През лятото на 2002 г. Хол издирва все още живите свидетели и роднини и събира подробности за Джо Бол. Тази информация е публикувана на 1 юли 2002 г. в издание на списанието “Тексас Монтли”. Неговата статия, заедно други съществуващи записки, прави възможно сглобяването на пълната история за живота и престъпленията на Джо Бол.

Повечето тексасци не си спомнят колко хора е убил Джо и кога е станало това, но всички знаят името му и са чували истории за него. Повечето са им са разказани от родителите или край лагерния огън. Дали заради бруталността на престъпленията му или заради уникалния аспект на случая, името на Джо Бол не се забравя лесно.

Любителите на филмите на ужаси вероятно са гледали популярния филм “Тексаското клане” на Тоуб Хупър, вдъхновен от историята на Ед Гийн. Но вторият му филм “Живи изядени” има доста по-голяма връзка с реалността. В него се разказва за побъркан собственик на хотел в Тексас, гощаващ домашния си любимец алигатор, който отглежда в задния двор, със своите гости. Това със сигурност не е съвпадение и най-вероятно г-н Хупър, като повечето тексасци, е бил запленен от Джо Бол и начина, по който е убивал жертвите си.

Ново убежище

В края на ХІХ век щатът Тексас представлява огромен пограничен район от хиляди акри ненаселени земи. Индианските войни и враждата с Мексико са почти забравени и хората гледат напред в бъдещето. Един от тези хора е бащата на Джо Бол Франк. През 1885 г. Франк Бол се заселва в Елмендорф – малко градче, намиращо се на 24 км югоизточно от Сан Антонио, наскоро основано от човек на име Хенри Елмендорф, който по-късно става кмет на Сан Антонио.

Малко след пристигането си Франк заема пари от банката и отваря фабрика за обработка на памук. Не след дълго жп линиите са прокарани през града и бизнесът на Франк процъфтява, превръщайки го в много богат човек. Той започва да се занимава с недвижима собственост, купувайки и продавайки имоти в района и накрая отваря смесен магазин в града. Франк и неговата съпруга Елизабет отглеждат осемте си деца в една от първите каменни къщи в областта. Всяко от децата впоследствие преуспява и някои от тях се превръщат във важни обществени фигури. Франк младши работи за училищното настоятелство и става член на управителния съвет през 1914 г. Неговият брат Реймънд отваря магазин за хранителни стоки и се жени за местната учителка Джейн Терел, която по-късно е назначена лично от президента Франклин Делано Рузвелт за пощенски началник и служи на обществото 27 години.

Второто дете на Фрак и Елизабет Джоузеф Д. Бол е роден на 7 януари 1896 г. Джо е самотник като дете и рядко играе с връстниците си, предпочитайки да прекарва времето си сред природата. Като младеж страстта му се насочва към оръжията. Той ги обича и всяка седмица се упражнява по няколко часа в усъвършенстване на уменията си. “Чичо ми можеше да свали птица от телефонна жица, стреляйки в движение от форда си”, казва племенникът на Джо Бъки Бол в интервю. Джо не подозира, колко полезни ще му бъдат тези умения в бъдеще.

На 6 април 1917 г. Съединените Щати обявяват официално война на Германия и пращат войските си в Европа. Джо се записва в армията и се качва на кораб за Стария континент. За преживяванията му през войната няма данни, но той оцелява и през 1919 г., когато го освобождават с почести от военна служба, се връща в родния си град Елмендорф.

Известно време Джо работи за баща си, но след това напуска. Най-вероятно е имал нужда от време да свикне с цивилния живот след двете години прекарани в окопите. Макар да не тръгва по стъпките на баща си, той очевидно е научил нещо от него за бизнеса и бързо пресмята, че с налагането на Сухия режим се очертава огромно търсене на нелегално уиски и бира. Така започва кариерата си на контрабандист. Работата е опасна, но Джо я харесва и пътува из цялата област с форда си, продавайки уиски на хората от 190-литров бидон. В средата на 20-те години Джо наема афроамериканец на име Клифтън Уийлър да му помага в бизнеса. Уийлър върши по-голямата част от тежката и мръсна работа. Говорело се, че той се страхува от Джо, защото когато се напие, стреля в краката му, за да го накара да танцува.

Научи повече за:   Вацлав Мразек: Фантомът от Хомутов

Земя на алигатори

Барът на Джо Бол
Барът на Джо Бол

Краят на Сухия режим временно повлиява зле на контрабандната кариера на Джо. Тъй като вече е доста запознат с алкохолните напитки, той решава да отвори кръчма. Купува малък парцел извън града и построява заведение на име “Дружеският хан”. В задната му част има две спални, а отпред бар, пиано и стая с маси, където мъжете пиели и понякога се наслаждавали на бой с петли. Повечето клиенти се разбират добре с Джо, но той е известен в града като опасен човек, с който никой не би искал да си има проблеми.

Бизнесът върви добре, но Джо иска да привлече още клиенти и скоро му идва идеята да отглежда на мястото живи алигатори. Изкопава дупка зад кръчмата си, която циментира и пълни с вода. Издига 3-метрова ограда около дупката и я зарибява с пет алигатора (един голям и четири малки). Тази идея му докарва много клиенти, тълпящи се да видят новите му домашни любимци. Съботите са особено натоварени, защото тогава Джо организира шоу, в което хвърля на алигаторите живи ракуни, котки, кучета и всякакви други животни, за удоволствие на клиентите си. Според книгата на Елтън Кюд на всеки е било известно, че: “… се развихряла пияна оргия и всяко безстопанствено животно – опосум, котка или куче – спомагало за повишаване на градуса на настроението. Пийваш едно, хвърляш животното в дупката и гледаш алигаторите”.

В обществената библиотека на Сан Антонио има подобно описание: “Пищящото коте се пльосна в басейна. Огромен алигатор протегна челюсти, стисна ги като менгеме и виещото коте бе прехапано наполовина. “Ще има още, животинчета мои!” , крещеше големият Джо Бол сред тълпата от пияни лунатици, ревящи одобрително. И хвърли в кървавия басейн малко кученце!”.

В добавка към алигаторите клиентите на Джо се наслаждават и на факта, че той наема за сервитьорки и барманки само най-младите и красиви момичета. Никоя от тях не се задържа задълго, което Джо обяснява с неспокойния им младежки дух, търсещ нови хоризонти и бързо забогатяване.

Мини Годард
Мини Годард

През 1934 г. Джо се запознава с жена на име Мини Годард, повече известна с прозвището “Голямата Мини”. Приятелите му не я харесват, защото я намират за досадна и неприятна личност, но на Джо това очевидно не му пречи и двамата започват да въртят бара заедно. Връзката им продължава почти три години, докато Джо не си пада по Долорес “Бъди” Гудуин – една от неговите млади сервитьорки. Долорес се влюбва в него, въпреки че веднъж хвърля по нея бутилка, от която й остава грозен белег, спускащ се от окото до шията й. Нещата се усложняват още повече през 1937 г., когато в бара започва работа 22-годишната Хейзъл “Шаци” Браун. Неизменният и самоуверен играч Джо се влюбва отново. Не му е лесно обаче да контролира трите жени, работещи на едно място и конкуриращи се за ласките му.

През лятото на 1937 г. част от проблемите на Джо се решават с изчезването на Мини. На запитванията на нейните приятели и роднини той твърди ревностно, че тя е напуснала града, след като е родила чернокожо бебе. Няколко месеца след това Джо се жени за Долорес и по-късно й разкрива, че Мини не е избягала, а той я е завел на местен плаж, където я е застрелял в главата и е заровил тялото й в пясъка. Долорес не вярва на тази история и въпросът не е повдиган отново.

Хейзъл Браун
Хейзъл Браун

През януари 1938 г. Долорес претърпява почти фатална автомобилна катастрофа, което довежда до ампутацията на лявата й ръка. Плъзват слухове обаче, че ръката й е отхапана от алигаторите на Джо. Без значение как е изгубила ръката си, Долорес изчезва безследно през април и не след дълго изчезва и Хейзъл.

Жените в живота на Джо не се задържат задълго, но алигаторите винаги са до него. Той яростно защитава любимите си хищници. Когато съсед се оплаква от миризмата на гниещо месо, Джо изважда пистолета си и не много любезно му обяснява, че това, което мирише е “храната на алигаторите” и че нахалният съсед е най-добре да си гледа работата, ако не иска да стане част от менюто им. След този случай съседът се премества в друг град.

Научи повече за:   Синдромът на върколаците: История и психология на върколаците убийци

Фатален изстрел

Макар че персоналът на Джо продължава да изчезва, бизнесът му процъфтява. Всичко върви по мед и масло. Това продължава до средата на 1938 г., когато семейството на Мини започва отново да задава въпроси. Тъй като не успяват да я намерят, те търсят помощ от шерифството в окръг Бексар. Джо, в качеството му на последния любовник и работодател на Мини, е разпитван неколкократно. Но тъй като липсват доказателства срещу него, той е отхвърлен като заподозрян.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
Единствената снимка на Джо
Единствената снимка на Джо

Няколко месеца по-късно още едно семейство се обръща към полицията за помощ в търсенето на 23-годишната им дъщеря Джулия Търнър, която също е работила в кръчмата на Джо. Помощниците на шерифа отново го посещават и Джо споделя с тях, че тя е напуснала, защото имала лични проблеми. Полицаите още веднъж си тръгват с празни ръце.  Когато претърсват дома на Джулия, който деляла със съквартирантка, установяват, че вещите и дрехите й са все още там. Тогава полицаите се връщат отново в бара, за да зададат на Джо още няколко въпроса. Този път той изведнъж си спомня, че Джулия е била в отчаяна нужда и той й е заел 500 долара, тъй като му казала, че има проблеми със съквартирантката си и не иска да се връща вкъщи.

През следващите няколко месеца изчезват още две служителки на Джо, чиито имена са загубени във времето. Помощник-шерифите го разпитват с часове, но той продължава да настоява, че е невинен и момичетата просто са напуснали града. Поради липсата на улики, момичетата са добавени в растящия списък с изчезнали и Джо отново е на чисто.

На 23 септември 1938 г. късметът на Джо започва да му изневерява. Негов съсед казва на полицаите, че е станал свидетел как Джо реже месо от човешко тяло и храни с него алигаторите си. Докато полицията се чуди какво да предприеме, един мексиканец разказва на помощник-шериф Джон Грей, че Джо държи смрадлив варел зад хамбара на сестра си. Мирише, казва мексиканецът, “като че ли има нещо умряло вътре”. На следващата сутрин помощник-шерифите Джон Грей и Джон Кливънхейгън отиват да проверят хамбара, но варелът е изчезнал. Сестрата на Джо обаче потвърждава историята на мексиканеца и полицаите решават отново да посетят Джо.

Джон Грей
Джон Грей

Когато пристигат в бара, Грей и Кливънхейгън информират Джо, че ще го отведат в Сан Антонио за разпит. Той ги пита дали може преди това да затвори кръчмата и те се съгласяват. Докато двамата седят на бара и го чакат, Джо отива до касовия апарат, натиска бутона и когато чекмеджето се отваря, изважда от него .45-калибров револвер. Размахва го енергично към Грей и Кливънхейгън, които извикват: “Недей!”, и сетне го насочва към сърцето си, натиска спусъка и се свлича на земята. Според друга версия той се прострелва в главата, но каквато и да е истината, факт е, че изстрелът е фатален.

Скоро полицаи от целия регион се заемат да претърсят всеки квадратен сантиметър от бара на Джо. Откриват гниещо месо около езерцето на алигаторите и брадва, оцапана с кръв и косми. Полицаите предполагат, че Джо е посичал жертвите си и ги е давал за храна на алигаторите. Излизат наяве и други изчезвания, като например тези на две барманки и един тийнейджър, който се мотаел понякога в бара. Изпъкват очертанията на зловеща касапница и полицията търси отговори на въпросите си.

Зловещи находки

Следователите знаят, че помощникът на Джо Клифтън Уийлър вероятно е единственият жив човек, който би могъл да им помогне. След като отцепват мястото на престъплението, Грей и Кливънхейгън задържат Уийлър и го закарват в Сан Антонио за разпит. Първоначално той отрича да знае нещо за липсващите жени, но в крайна сметка признава, че не е бил напълно честен с тях. Обяснява им, че приятелката на Джо Хейзъл Браун се е влюбила в друг мъж и е искала да замине и да започне нов живот. Това, в комбинация с тогавашните подозрения към Джо за изчезването на Мини, кара кръчмаря да я убие. Полицаите искат от Уийлър да им покаже къде Джо е хвърлил тялото на Хейзъл.

На следващия ден Уийлър ги отвежда на пусто място, намиращо се на около 5 км от града, близо до река Сан Антонио. Той обхожда с поглед местността и започва да копае в рехавата почва. След няколко минути почвата се напоява с кръв и и от земята се разнася ужасяваща смрад. Повечето от присъстващите започват да повръщат. В крайна сметка Уийлър изравя две ръце, два крака и торс. Когато го питат къде е главата, той посочва към останките от лагерен огън наблизо. Там полицаите намират челюст, няколко зъба и парчета от череп – това е всичко, което е останало от Хейзъл Браун.

Научи повече за:   Питър Дюпас: Обикновеното чудовище

Докато полицаите отцепват района на местопрестъплението, Уийлър разказва как след пиянска нощ Бол му наредил да вземе няколко одеяла и алкохол. След това двамата се качили в колата, прибрали 200-литровия варел от хамбара на сестрата на Джо и после тръгнали към реката. Уийлър твърди, че заплашван под дулото на пистолета на Бол, е изкопал гроб, след което отворили варела, в който било тялото на Хейзъл. Уийлър първоначално отказал да участва в разфасоването на трупа и Джо се захванал сам с тази работа, но тъй като бил много пиян и не можел да отреже крайниците както трябва, накарал Уийлър да ги държи, докато той реже с триона. Когато им прилошавало от вонята, правели почивка и пийвали бира. След като нарязали тялото, погребали трупа, а главата хвърлили в огъня.

Когато го питат за изчезването на Мини Годард, Уийлър казва, че Джо я е закарал в запустяла местност край Ингълсайд и след като хубаво се напил, изчакал момичето да се разсее и я застрелял в слепоочието. Убил я, защото била бременна, а това щяло да попречи на връзката му с Долорес. Двамата заровили тялото й в пясъка и се върнали в бара. След като разкопават мястото на 14 октомври 1938 г., полицаите откриват частично разложените останки на Мини, погребани в пясъка. Уийлър е разпитван и за останалите изчезнали жени, но твърди, че не знае какво се е случило с тях.

В бара на Джо следователите откриват саморъчно направен албум със снимки на десетки жени. Това според шериф Джей У. Дейвис: “… може да доведе до разкриването на още дузина убийства”. Но за нито една от снимките не се намира доказателство, че е свързана с Джо.

Епилог

Впоследствие полицията открива Долорес в Калифорния. Тя съвсем не е мъртва, а просто е напуснала града, за да започне нов живот в Сан Диего. Две седмици по-късно във Финикс, Аризона, намират още една от жените в списъка с изчезнали.

Оказва се, че гниещата плът в басейна на алигаторите не е човешка. В интервю Долорес зявява, че Джо “… никога не е хвърлял хора в резервоара с алигаторите. Джо не би направил нещо подобно. Той не беше чудовище, а добър и мил човек, който никога не би наранил някого, освен ако не го заслужава. Убийствата са били само две”. Възможно е наистина Джо никога да не е хранил алигаторите си с човешко месо, но следователите предполагат, че може да е изчистил басейна от уличаващите го останки.

През 1939 г. Клифтън Уийлър пледира за виновен за участието си в отърваването от телата и получава две години затвор. След като го освобождават, той отваря свой собствен бар. Но лошата слава го застига и той не може да си покаже лицето на улицата, без да бъде засипан с въпроси от пресата и да бъде анатемосан от местните жители. Накрая Уийлър напуска района и изчезва завинаги. Алигаторите на Джо са конфискувани от властите в Тексас и дарени на зоологическата градина в Сан Антонио, където изкарват остатъка от живота си като туристически атракции.

Никой не знае точно колко хора е убил Джо Бол и дали е хранил с тях алигаторите си, но неговата култова популярност живее и до ден днешен. Той е познат в криминалния свят като “Касапина от Елмендорф” и “Синята брада от Южен Тексас”, а историята за “Човека алигатор” със сигурност ще вълнува хората още поколения наред.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Напиши коментар

avatar
  Абонирай се  
Извести ме