Фалшивият пророк Шоко Асахара и Върховната истина на Аум

Това е историята на върховния култ: високотехнологична, образована, неизмеримо богата и оборудвана с оръжия за масово унищожение армия от фанатици, предвождана от сляп, брадат и невзрачен мъж, който се е провъзгласил за месия и предрича Деня на страшния съд.

Шоко Асахара и неговият култ на Аум привличат в редиците си най-светлите умове на японската младеж и ги използват за създаването на антракс, нервнопаралитични газове, наркотици и други чудати изобретения.

Фалшивият пророк обявява война на правителството, изпращайки хората си да извършат нечуван “подвиг”, който шокира света. През 1995 г. петима членове на “Върховната истина на Аум” разпръскват нервнопаралитичния газ зарин в токийското метро. Но това не е нито първият, нито последният терористичен атентат на тази зловеща организация.

Сляпа амбиция

Още от съвсем малко дете Чизуо Мацумото иска едно единствено нещо – да бъде богат. Доста голяма амбиция, имайки предвид обстоятелствата.

Роден в Кюшу през 1955 г., той е четвъртият син на беден тъкач, борещ се за оцеляването на семейството си с плетенето на татами (сламени килимчета). За ирония семейството е толкова бедно, че не може да си позволи въпросните килимчета и живее в къща с пръстени подове.

Бедността не е единственото предизвикателство пред малкия Чизуо. Белязан от раждането си с глаукома, той е напълно сляп с лявото око и вижда само частично с дясното.

Заради своя недъг и кроткия си характер, той е постоянно тормозен и подиграван в училище, докато родителите му не го записват в държавно училище за слепи.

Чизуо бързо установява, че разполага с огромното предимство да бъде единственото частично виждащо дете в клас, пълен със слепи ученици. Както е казал Еразъм Ротердамски: “В царството на слепите, едноокият е цар”. Не след дълго той се превръща в училищния побойник, доминирайки и манипулирайки съучениците си да му се подчиняват.

Жаждата за пари се превръща в негова всепоглъщаща страст. Много рядко върши услуги за незрящите си съученици без да им иска някакво възнаграждение под една или друга форма.

С годините Чизуо изгражда репутацията на човек, който би направил всичко, за да се сдобие с популярност и влияние. Опитва се многократно и безуспешно да стане президент на ученическото тяло. Така и не разбира, че неговите съученици не го уважават, а се страхуват от него.

В гимназията той вече е развил тялото и ума си. Оценките му са добри и се сдобива с черен колан по джудо.

Способността му да прави пари се е развила дотолкова, че когато завършва гимназията, разполага с над 30 000 долара.

Амбицията му продължава да расте. Казва на приятелите и роднините си, че възнамерява да се присъедини към управляващата политическа партия и някой ден да стане премиер-министър на Япония. Като част от грандиозния си план се записва в подготвително училище в столицата, търсейки достъп до елита на Токийския университет. Плановете му са осуетени, когато, въпреки многото месеци усилено учене, не е приет в университета.

Младият мъж се връща в родния си град ядосан и с горчив вкус в устата. Скоро след пристигането си е задържан за нападение след скарване в местен салон за масажи.

Няколко месеца по-късно се връща в Токио, където се запознава и впоследствие се оженва за умна и млада студентка. Тяхното първо дете се ражда скоро след това и е последвано от още пет. Неговата съпруга Томоко има огромно влияние в живота му и убеждава семейството си да вложи пари в клиника, която ще бъде ръководена от съпруга й.

Томоко, съпругата на Чизуо
Томоко, съпругата на Чизуо

Клиниката за акупунктура “Мацумото” пожънва успех още в самото начало – най-вече благодарение на съмнителните билкови лекарства, които Чизуо пробутва на нищо неподозиращите граждани. Тези “цярове”, придружени от тримесечен акупунктурен курс и упражнения по йога, се продават за 7 000 долара.

Един от неговите “чудни лекове” се състои всъщност от обелки от мандарина, напоени в алкохол. В крайна сметка измамите му привличат вниманието на полицията, след като Чизуо тръгва да продава “универсалните си лекарства” на възрастните гости в луксозните хотели в града.

Той е глобен само с 1 000 долара. Малка сума, сравнена с 200 000-те долара, които е изкарал от лукавата си измама.

Чизуо Мацумото се доближава все повече до сбъдването на детската си мечта. Парите буквално се сипят от небето, а репутацията му на лечител, макар и съмнителна, расте. Въпреки успеха си, той копнее за нещо повече. Някаква “висша цел”, която да придаде смисъл на живота му.

Потапя се в ученията на геомантията (отдавна забравено изкуство за оптимизиране на жизнената енергия) и китайското пророкуване. Чувствайки нуждата от духовно съществуване, започва да взима участие в странни религиозни ритуали и прекарва дълги периоди в медитация. След един от тези сеанси Чизуо заявява, че е почувствал прилив на “физическа енергия”, който е разтърсил тялото му, давайки му способността да вижда аурите на заобикалящите го “зли” хора. Вярва, че е предопределен за величие и започва да крои планове за утвърждаване на новооткритата си духовност.

Метаморфоза

През 80-те години на миналия век, докато Мацумото открива своята новопридобита “духовност”, Япония е покосена от същинска епидемия на духовна треска, дължаща се на здравата икономика и нуждата на нацията да прегърне религиозната си свобода. Чизуо иска да се приобщи към някоя установена религия, за да получи официално обучение и по този начин да утвърди още повече безусловната духовна дарба, която вярва, че притежава.

Сред стотиците секти и сенчести култове, които проучва, той се спира на една, наречена Агоншу. В основата си будистка, сектата е прегърнала модерните технологии, рекламирайки се във водещи издания и изпращайки посланията си на своите хиляди последователи по своя собствен телевизионен сателитен канал.

Мацумото е заинтригуван и в началото на 1981 г. се подлага на стриктен режим за постъпване в сектата. Режимът се състои от всекидневно медитиране в продължение на хиляда дни. Когато завършва ритуала, той се оплаква, че в процеса е загубил спокойствието на духа си. Разочарован от Агоншу, Чизуо обръща гръб на сектата и решава да създаде своя собствена.

През 1984 г. създава компания наречена “Аум Инкорпорейтед”, която скоро става известна като “Асоциацията Аум на Магьосниците от планината” – твърде помпозно заглавие за бизнес, опериращ от стая под наем и изкарващ приходите си от продажбата на съмнителни здравословни напитки.

Скоро след регистрирането на Аум няколко последователи се приобщават към новата секта, първоначално представляваща училище по йога с главен инструктор Чизуо. Но тогава Асахара се сдобива със завидна слава, появявайки се в статия в популярното списание “Зоната на здрача”, в която е показан как левитира във въздуха. Йогите от векове практикуват тази техника, изразяваща се в извиване на бедрения мускул така, че да имитира левитация. Мацумото я използва успешно в публичното пространство като средство за реклама на своето училище. Рекламата сработва и той скоро е наводнен от стотици нови членове, което му осигурява достатъчно средства за отварянето на още училища в цялата страна.

Левитацията на Асахара
Левитацията на Асахара

Той е известен като мил, грижовен и харизматичен лидер и последователите му се увеличават до такава степен, че Чизуо вече може да си назначава заместници и да се оттегля в духовно уединение в планините и по плажовете на Япония. По време на една от неговите ваканции той среща студент по история, който го уведомява, че Армагедон наближава и само расата на най-чистите духом ще оцелее. Чизуо ревностно изслушва тази невероятна история и решава, че точно това е неговото духовно призвание. Не само вярва, че е предопределен да бъде лидер на една такава раса, но е убеден, че собственоръчно ще спаси света.

Когато се завръща от тази просветителна почивка, Чизуо съобщава на последователите си, че възнамерява да преустрои света и че те са важна част от плана му. Започва да се облича в надиплени чисто бели роби и оставя косата и брадата си да пораснат дълги и неподдържани. За да завърши метаморфозата, променя името си. Според него Чизуо Мацумото звучи твърде прозаично за един религиозен лидер от неговата величина и той уведомява последователите си, че оттук нататък трябва да се обръщат към него единствено с Шоко Асахара.

Раждането на един гуру

Шоко Асахара се захваща да развива новооткритото си призвание с изключителен устрем. Изнася всекидневни лекции пред растящото си паство, попиващо жадно неговото виждане за бъдещето. С помощта на увеличаващите се приходи от курсовете и личните му изяви, Асахара предприема пътувания до други страни, не само за да разпространява словото на Аум, но и да се отърка в нови духовни движения.

През 1987 г. Асахара заминава за Дарамсала, малко индийско градче, сгушено в южните Хималаи. Пристига с голям антураж точно навреме, за да вземе участие в новогодишните празници и да получи лична благословия от Далай Лама. Благословията се изразява в проста фотография с тибетския водач, но това не пречи на Асахара да твърди, че Далай Лама го е избрал лично за изпълнител на божествената мисия да покаже на японците “истинските” учения на Буда.

Далай Лама и Шоко Асахара
Далай Лама и Шоко Асахара

Завръщайки се, окрилен от новото си просветление, Шоко Асахара написва първата си книга, озаглавена “Тайните на усъвършенстването на вашите духовни сили”. Самовлюбеното произведение, обещаващо да разкрие тайни от рода на четене на мисли, левитация, виждане в бъдещето и сдобиване с рентгеново зрение, се продава доста добре. Следва серия от лекции, в които “преподобният господар”, както сам се нарича, лично “инжектира божествената си енергия” във вярващите, като полага ръце на челата им само за 350 долара на сеанс.

Много от неговите ученици разказват на приятелите си за удивителните резултати от тези сеанси. Откъсване на душата от тялото, чудотворно възстановяване от наранявания и болести, и засилена острота на ума са само някои от многото подобрения, с които учителят сенсей е успял да ги дари.

След няколко месеца Асахара уведомява последователите си, че “Асоциацията Аум на Магьосниците от планината” вече няма да съществува. Сега движението ще се нарича “Аум Шинрикьо” (Върховната истина на Аум) и няма да бъде просто йога училище, усъвършенстващо физическите способности, а ще положи началото на нова световна религия.

За да разшири империята си още повече, Асахара иска от учениците си да направят парични дарения, за да подпомогнат своето собствено духовно развитие. Окуражавани са да разпространяват словото на Аум чрез раздаването на листовки, продажба на книги и от уста на уста. Под ръководството на Асахара “Върховната истина на Аум” постепенно се превръща в еклектична смесица от източна религия и мистицизъм, щедро посолена с будистки, зен и индуистки учения и доктрини.

От всичките учения на многото религии, които изучава Асахара, никое не го впечатлява толкова, колкото християнското пророчество за Армагедон. Скоро то се превръща в негова основна доктрина. Той започва да подправя лекциите си с предсказания за неминуемата гибел на света, който ще избухне от ядрен взрив през 2003 г. Обещава, че единствените спасени от този холокост ще бъдат онези, които следват неговия пример и се сдобият с духовно просветление чрез неговите учения.

Стотици японски граждани се хващат на апокалиптичните му бълнувания и се разделят с милиони йени, за да слушат неговите учения и да вземат участие в най-различните ритуали, които измислял.

Ритуална лудост

“Върховната истина на Аум” се разраства бързо. С всеки изминал месец Асахара чувства как влиянието му достига месиански пропорции, без да вижда, че изгубва връзка с реалността.

Странните ритуали се превръщат в норма. Един от тях е ритуалното приемане с кръв.

“Господарят” Асахара предлага на последователите си “изключително преживяване”, изразяващо се в изпиването на малка порция от кръвта му. Около двайсет-трийсет верни последователи сядат в главната зала, където им раздават малки чашки, пълни с кръв. “Научно е доказано” – научават те – “че кръвта на Шоко Асахара има магически свойства”. В замяна на тази огромна чест, трябва да заплатят по 7 000 долара на сеанс.

Подобни сеанси се прилагат на вярващите през равни интервали от време. Мръсната вода от ваната на Асахара се бутилира и се продава като “Чудотворното езеро” за 800 долара литъра. Косми от брадата му, накиснати във вряла вода, се предлагат само за 375 долара за половин инч. Съвсем обикновената благословия на Асахара превръща чешмяната вода в “Нектар” – глътка от нея, освен други удивителни свойства, дарява и със способността да светиш в тъмното.

Към края на 1987 г. членовете на култа достигат 1 500 души само в Япония, с клонове в най-големите градове. Няколко месеца по-късно в Ню Йорк отваря врати и първият международен офис, под името “Аум САЩ”. С разрастването на влиянието на сектата се увеличава и ненаситният й апетит за пари. Последователите са окуражавани да “дарят на Аум и да изчистят себе си”. Асахара създава “Плана Шамбала”, представляващ операция за привличане и вербуване на нови последователи – и техните пари.

Хората, присъединяващи се към Аум, откриват атмосфера не много по-различна от тази в японските държавни училища. Онези, които нямат време да се подложат на двугодишния подготвителен курс, струващ 2 000 долара, имат възможността да се обучават дистанционно.

Освен цената за курсовете, кандидатите трябва да заплатят и такса за присъединяване в размер на 700 долара. От всеки от тях са измъквани дарения, като тези, които дарят повече от 2 000 долара, получават специална награда – 7 литра мръсна вода от ваната на Асахара.

Членовете разказват на приятелите и семействата си невероятни истории за това как са постигнали пълна промяна в живота си, подлагайки се на най-различни ритуали. Описват как божественото вдъхновение на Асахара и Аум променя съдбите им в секундата, в която Господаря отвори устата си.

Славата на Асахара расте, както и тази на Аум и през 1988 г. той е събрал достатъчно средства, за да може да закупи земя и подходящи помещения за бъдещия храм и щабквартира на “Върховната истина на Аум”.

Свещената планина

Един от най-познатите образи, които западняците свързват с Япония, е връх Фуджи. Някога активният вулкан сега се извисява спокойно над заобикалящата го провинция, зловещо красив, но вече безопасен.

През 1988 г. един не толкова впечатляващ силует започва да придобива форма в подножието на планината. Няколкото паянтови сгради, които ще се превърнат в щабквартирата на Аум, никога не достигат красотата на заобикалящата ги природа, но са не по-малко опасни от активен вулкан.

Щабквартирата на Аум
Щабквартирата на Аум

Селището, приютяващо Аум, се състои от сглобяеми бараки, каравани и складове, заобиколени от висока ограда. Зад тези стени Асахара – този свят човек – започва да гради своята империя. Стотици хора идват да го чуят и плащат доволно, за да получат благословията му. Спят на голите подове със седмици, хранейки се по веднъж на ден с варени зеленчуци, и търпеливо попиват безкрайните серии от лекции, които, освен други неща, ги учат да скъсат всички връзки с невярващото си семейство и приятели и да се присъединят към Аум. Цената? Само 2 000 долара на седмица.

Мнозина чувстват нуждата да последват сляпо сектата и се отказват от работата си, семейството си и социалните си контакти. След като са приветствани в новия начин на живот, някои от тях доброволно даряват спестяванията и имуществото си на каузата. Новите членове, искащи да играят по-голяма роля в проникновението на Асахара, стават “монахини” и “монаси” и посвещават живота си в услуга на Господаря. За да покажат лоялността си, трябва да дарят всичките си пари, спестявания, осигуровки, имоти, бижута и всичко ценно на Аум. След тази благотворителност полагат следната клетва:

“Поверявам духовното си и физическо аз и всичките си притежания на Аум”.

В замяна получават едно жалко съществуване с оскъдна диета и лишаване от сън. Това и потопът от ученията на Асахара успява да ги превърне в истински вярващи. Цели семейства се присъединяват към сектата, като родителите трябва да подпишат документ, в който се съгласяват, че Аум не носи никаква отговорност, в случай че децата им пострадат.

Млади и стари, бедни и богати се присъединяват към култа. Сред тях има и много деца избягали от къщи. Когато се свързват със сектата, за да търсят децата си, родителите им не получават никакво съдействие и са предупреждавани да не се опитват да ги търсят повече.

Много млади хора са обхванати от еуфорията около Аум. През 1990 г. 15% от последователите на сектата са на около 20-годишна възраст. Ако тези младежи са търсели свобода, то илюзиите им скоро са разбити на пух и прах. Отклоненията от правилата се наказват бързо и жестоко. Нарушителите се лишават от храна и топлина, а по-сериозните провинения се възнаграждават със заключване в малки стаички без храна и легло, в които денонощно се пускат записи от ученията на Асахара с усилен до край звук.

Увеличаващите се приходи изправят ново предизвикателство пред Асахара – данъците. След като се консултира с адвокати и инвестиционни експерти, той подава молба за официален религиозен статус на сектата. Според японския Религиозен корпоративен закон всяка религиозна група може да поиска такъв статус, осигуряващ щедри данъчни облекчения, докато се придържат към определени правила.

Тъй като много хора (главно родители, искащи да измъкнат децата си от сектата) смятат Аум за антисоциален култ, молбата е отхвърлена. Следват режисирани кампании, в които членовете на Аум безпокоят служителите, обсаждат офисите и пишат заплашителни писма. Срещу губернатора на Токио са заведени дела и в крайна сметка, тъй като не иска да нарушава чувствителните закони за религиозни свободи, той одобрява молбата и Асахара се сдобива с данъчни облекчения.

Аум успява да спечели една важна победа и продължава да натрапва присъствието си в публичното пространство. Японските медии публикуват няколко статии, разказващи за “извратените доктрини” и “нездравото влияние” на сектата върху младото население.

Ядосан от статиите, Асахара повежда група свои последователи към офисите на един вестник и настоява за опровержение. Когато редакторът Таро Маки му отказва, Асахара подема срещу него и семейството му жестока кампания, чрез която успява да ги унижи публично. Накрая Маки получава масивен инфаркт и членовете на Аум възприемат това като “отмъщение свише”.

Въпреки че оплакванията срещу Аум се трупат, както от страна на медиите, така и на гражданите, полицията не предприема нищо. Властите нямат желание да разследват предполагаемия култ, страхуващи се да не бъдат обвинени в потискане на религиозните свободи, за които Япония така дълго се е борила.

Нова ера

Човек лесно би могъл да стигне до заключението, че култът Аум привлича само по-ниско интелигентни хора. Разбира се, много от последователите му са по-лесно впечатлителни особи, а други просто търсят алтернатива на стреса в работната среда, превърнал се в неизменна част от живота в Япония. Много студенти посвещават живота си на Аум и после разказват на приятелите си истории за чудотворните събития, случващи се сред мир и хармония. Сред подмамените има и много талантливи млади мъже и жени.

Хидео Мураи е един от тези обещаващи млади хора. Гениалният астрофизик обръща гръб на корпоративния свят, след като прочита една брошура на сектата. Той е дребен, тих човек, изглеждащ напълно неспособен на насилие. След срещата си с Асахара обаче, Хидео е погълнат от неговото виждане за неизбежен Апокалипсис и вярва, че е предопределен да бъде главен учен и архитект на терора, който Аум се готви да освободи из целия свят.

Хидео Мураи
Хидео Мураи

Следват и други като него. Сеичи Ендо е студент в Университета в Киото, когато чува за първи път за Аум. Като генетичен инженер с докторска степен по молекулярна биология, неговото време е посветено главно в провеждането на медицински експерименти в Центъра по вирусология към университета.

Научи повече за:   Японски младеж се обеси онлайн пред уеб камерата си

Масами Цучия се отказва от брилянтна кариера в органичната химия, а Фумихиро Джою е експерт в телекомуникациите. Тъкмо е започнал работа по изучаването и усъвършенстването на изкуствен интелект в Националната агенция за космическо развитие. За съжаление, подмамен от магията на Аум, напуска само след две седмици.

Масами Цучия
Масами Цучия

Едно от първите изобретения на Хидео Мураи е платнена шапка, снабдена с мрежичка от малки електроди, която той нарича “Перфектно начало на спасението”. Шапката изпраща в скалпа импулси електрическа енергия, която според Мураи “стимулира мозъка и синхронизира мозъчните вълни с тези на Господаря”.

Елекронната шапка
Елекронната шапка

Шапките, захранвани с шестволтови батерии, се пускат в масово производство и се раздават безплатно на постоянно пребиваващите последователи. Останалите могат да я наемат срещу 7 000 долара на месец или да си я купят за 70 000. Странното изобретение на Мураи се продава добре и носи милиони долари за каузата.

После той измисля “Астралния телепортьор”. Уредът представлява система от жици,  свързана с килимчето за медитации на Асахара, за да “записва вибрациите от мантрите на Господаря”. След това записаните вибрации се изпращат към килимчетата на последователите, за да “прочистят астралните им измерения”.

С помощта на многото учени и лекари, присъединили се към култа, Асахара възнамерява да създаде “Астрална болница” и “Институт за космически науки”. Болницата ще бъде първата, която ще “работи с медицина от едно по-висше измерение”. Научният институт ще се заеме с проекти, като например по-нова версия на кръвната церемония за присъединяване към култа. От господарската кръв ще се извлича ДНК, притежаваща “магически свойства”, и когато последователите я погълнат, тя ще ги дари с по-високо ниво на просвещение и удивителни “свръхестествени сили”. Цената на тази процедура? 7 000 долара, разбира се.

Еуфорията е краткотрайна, понеже под повърхността на добронамереното поведение на Асахара гори непрестанното му желание да отмъсти на света, който така грубо се е подиграл с него в зората на живота му.

Смъртоносно намерение

Животът в сектата не е само радост и просветление. Някои последователи, разочаровани от липсата на обещаната промяна в живота им, започват да се бунтуват срещу строгия режим. Един млад мъж решава, че иска да напусне и осведомява своите инструктори за решението си. Асахара е уведомен за случая и призовава 25-годишния младеж в личните си покои. Казва на грешника, че всеки, който иска да си тръгне, трябва да е “умствено нестабилен и нуждаещ се от напътствия”. Асахара стига до заключението, че нестабилността на младежа е причинена от “топлина в главата му” и заповядва той да бъде потопен многократно в ледено студена вода. Мъжът скоро получава хипотермичен шок и впоследствие умира.

Най-близкият приятел на младежа Шуджи Тагучи е шокиран, че Асараха е способен на подобна жестока постъпка и започва да изразява неодобрението си на глас пред други членове на сектата. През февруари 1989 г. е извикан да се яви пред Асахара, за да обясни недоволството си от култа. След като изслушва оплакванията му, Асахара му заповядва да премине през “регулиране на температурата, за да проясни ума си”. Страхувайки се, че ще бъде последван от съдбата на приятеля си, Шуджи отказва. Тогава е вързан с въжета и отведен в малка килия, където е разпитван интензивно в продължение на часове.

Накрая, умствено и физически изтощен, той избухва и издава омразата и недоверието си към сектата и особено към нейния лидер. Когато чува признанието му, Асахара свиква късна среща с Мураи и шестима други, за да обсъдят бъдещето на бунтовника. Той казва на последователите си, че Тагучи не може да бъде освободен, защото би могъл да се свърже с властите; нито пък може да остане в култа, тъй като е подривен елемент.

Мураи получава нареждане да говори със затворника и да му даде последен шанс да промени решението си за напускане. “Ако откаже” – казва му Асахара, – “знаеш какво трябва да направиш”.

Тагучи е изплашен, но непреклонен. Иска да си тръгне. Вместо да го пуснат, четирима мъже го хващат здраво, докато пети му завързва очите, увива въже около врата му и го стяга. Той се съпротивлява, но силите са неравни. Един от мъжете хваща главата му с ръце и прекършва врата му.

Тялото му е увито в найлони, поставено във варел и подпалено с бензин. Асахара инспектира останките и нарежда да бъдат горени, докато “се превърнат в пепел”.

Пепелта е изхвърлена под някакви храсти. Няколко дни по-късно родителите на Тагучи се свързват с Аум и пожелават да говори със сина си. Съобщават им, че той в момента е на интензивно обучение и не може да бъде прекъсван. След няколко месеца семейството получава анонимно съобщение, гласящо: “Върховната истина на Аум е опасна организация, чийто членове са по-опасни от гангстерите”. Те се свързват с полицията, но разследването не дава резултати.

След това убийство Асахара става още по-параноичен. Макар сектата да е в период на растеж и рентабилност, той се страхува от външни влияния. Сред обществото се наблюдава нарастващо недоволство от действията на Аум. Родителите, искащи да върнат децата си, вече не се задоволяват с жалките извинения на служителите на сектата. Полицията, която е получила многобройни сигнали от разтревожени родители за предполагаеми “отвличания на деца”, започва да проявява по-голям интерес към Аум, но така и не провежда адекватно разследване.

Обезкуражени от липсата на подкрепа от властите, няколко семейства търсят правен съвет. Един адвокат решава да се заеме със случая им и започва да събира доказателства, с които да пребори апокалиптичния култ.

Предизвикателство

Цуцумо Сакамото, 33-годишен адвокат от Йокохама, предлага услугите си на родителите, искащи да съдят Аум. Той е изградил кариера, защитавайки потиснатите и онеправданите.

Цуцумо Сакамото със съпругата и сина си
Цуцумо Сакамото със съпругата и сина си

Макар работата му да е важна за него, гордостта на живота му е неговото семейство – съпругата му Сатоко и малкият му син Тацухико.

Първоначално Сакамото се съгласява да поеме случая на едно семейство, което се надява да измъкне непълнолетната си дъщеря от лапите на Аум. Слухът за неговата работа бързо се разпространява. Скоро и други семейства се свързват с него. През октомври той вече работи по 23 индивидуални случая.

Първата работа на Сакамото е да организира отделните ищци в група наречена “Съюз на жертвите на Върховната истина на Аум”. След това се свързва със сектата, за да преговаря с нея за достъп на родителите до децата им. Служителите на Аум посрещат исканията му с учтиво безразличие. В резултат на това Сакамото влиза в директен контакт с правния съветник на сектата Йошинобу Аояма (29 г.).

Първият ход на Аояма в отговор на исковете му е да предложи организиране на среща между една от ищците и нейната дъщеря. Сакамото не е в настроение за преговори на дребно и твърдо настоява за освобождаването на всички деца. Споменава, че един от клиентите му е бивш член на сектата, преминал през “кървавото посвещаване” на Асахара. Жалбата на този човек се основава на твърдението му, че е заплатил за сеанса, но не е получил обещания му ефект. Той иска парите си обратно.

Скоро медиите научават, че Сакамото си има вземане-даване с Аум и той е поканен на няколко интервюта в радиото и телевизията, в които обвинява сектата в задържане на хора против волята им, измама и неетични практики.

Отговорът на Асахара е мълниеносен. Из целия град са разпространени листовки, опитващи се да дискредитират Сакамото, последвани от заплашителни обаждания в дома и офиса му. Той отговаря на заплахите като увеличава натиска си върху сектата.

На 31 октомври 1989 г. делегация начело с Аояма посещава Сакамото в неговия офис и се опитва да се защити по въпроса с “кървавото причастие”. Аояма настоява, че според “научно изследване” кръвта на Асахара наистина съдържа “тайнствена сила”.

Сакамото го уведомява, че е говорил с медицинското училище, в което уж са били извършени тестовете, и е разбрал, че такива не са правени. Аояма обяснява, че всъщност студент от въпросното училище е направил тестовете в лабораторията на Аум. Адвокатът настоява да види резултатите от изследването черно на бяло.

Два дни по-късно Асахара свиква среща, за да обсъди проблема Сакамото. Инструкциите му са кратки и ясни – адвокатът трябва да замлъкне.

Съветниците му казват, че разполагат с вещество, което може да убие човек за пет минути. След това са обсъдени детайлите около прилагането на отровата и е решено, че Сакамото ще бъде вкаран насила в кола и инжектиран. Един от лекарите на култа, д-р Томамаса Накагава, няма търпение да изпълни заръката на Господаря. Асахара решава покушението да се извърши на следващия ден.

Култ на смъртта

На 3 ноември 1989 г. малка група мъже напуска пределите на комуната и се насочва към Йокохама. Сред тях е главният учен Хидео Мураи, експертът по бойни изкуства Саторо Хашимото и д-р Накагава, който носи торбичка със седем спринцовки, пълни с калиев хлорид.

Планът е да чакат Сакамото на връщане от работа пред железопътната гара, да го вкарат в колата си, да го инжектират и след това да откарат тялото му в комуната на Аум, където да го изгорят. Но Сакамото закъснява. Мъжете чакат няколко часа и накрая осъзнават, че денят е национален празник и адвокатът вероятно е у дома със семейството си. Съобщават това на Асахара и той им нарежда да изчакат падането на нощта и тогава да отидат в апартамента на Сакамото и да убият цялото семейство.

В 03:00 ч. през нощта групата прониква в жилището през незаключената задна врата и се отправя към главната спалня. Когато влизат в стаята, бебето се събужда и започва да пищи. Един от мъжете покрива устата му с ръка и го държи, докато Накагава инжектира масивна доза от смъртоносното лекарство в мъничкото телце. Сакамото е следващият. Двама мъже го нападат в съня му и го удрят с чукове по главата. Шумът събужда Сатоко, която се разпищява и се нахвърля върху нападателите, ухапвайки ръката на един от тях. Жената е повалена с удари, душена и инжектирана. Сакамото също е инжектиран, но продължава да се съпротивлява. Най-накрая двама от убийците го удушават.

Семейството е увито в собствените им чаршафи и откарано в комуната. Асахара е доволен от резултата и нарежда на мъжете да се отърват от телата. Поставят ги в метални варели, качват ги в един камион и шофират в продължение на няколко дни, преди да намерят подходящо място. Бебето Тацухико е скрито в блатата край Японските алпи. Цуцуми е погребан в една гора, а Сатоко е заровена в плитък гроб край планински поток.

Преди това зъбите на всички жертви са извадени. Чаршафите са изгорени, а чуковете изхвърлени в океана. Когато убийците се връщат в щабквартирата, Асахара ги посреща с думите:

“Не се чувствайте виновни. Детето ще се прероди в един по-добър свят”.

Последици

Когато Сакамото не идва в офиса си през следващата седмица, неговите колеги се разтревожват. Близките му отиват в апартамента да проверят какво се е случило. Гледката, която ги посреща, ги обърква. Стаите и личните им вещи са непокътнати. Единственото, което липсва, са чаршафите от леглата.

Майката на Сакамото намира на пода странен предмет – значка със знака на “Върховната истина на Аум”. Полицията провежда рутинно разследване, но сякаш е незаинтересована от изчезването на семейството. Когато им е споменато, че Аум са отговорни, властите отклоняват тази теория и изказват предположението, че изчезналият адвокат е измислил цялата история, за да дискредитира сектата.

Новината за събитието стига до медиите и скоро името на Аум е свързано с изчезването на семейството. Общественият натиск не позволява на полицията да продължава да пренебрегва връзката. В крайна сметка 16 дни след изчезването властите неохотно се свързват с Аум и настояват да разговарят с Асахара. Той ги избягва в продължение на няколко дни и накрая напуска страната, заминавайки за Германия, под предлог че ще наглежда европейския клон на Аум.

Докато Асахара и антуражът му обикалят Германия, медийният интерес към случая на Сакамото се увеличава. Вестник “Съндей Маиничи” изпраща свой репортер в Бон, за да интервюира Асахара. Той е изгонен от резиденцията на Аум.

Шоко Асахара
Шоко Асахара

Скоро след това Асахара свиква пресконференция, на която отрича всякакво участие в предполагаемото отвличане на Сакамото. Когато журналист повдига въпроса за значката, открита на местопрестъплението, Асахара отговаря, че всеки би могъл да има такава, защото организацията му е раздала 40 000 бройки. В действителност броят на тези значки е по-малко от сто. Полицията загубва интерес към случая и в крайна сметка медиите също.

Преследване на властта

Очевидно окуражен от способността си да се измъква от закона, Асахара подема странна кампания, с която се надява да спечели на предстоящите национални парламентарни избори. Стратегията му е да издигне кандидатурите на група от подбрани свои последователи за 25 места в Долната камара.

Кандидатите проповядват за неминуем край на света и в същото време обещават свобода, равенство и милосърдие. Бюджетът на кампанията се измерва в милиони долари. Стотици последователи маршируват по улиците, носейки нелепи маски с лика на Асахара.

Предизборните кампании на Аум
Предизборните кампании на Аум

Подобно на другите неща, с които се захваща сектата Аум, подходът й към предизборната кампания е радикален и неетичен, като поддръжниците и кандидатите нарушават всякакви избирателни правила. Плакатите на кандидатите от опозицията са късани, телефоните им подслушвани, а гласоподавателите заплашвани.

Въпреки високия бюджет и крайните стратегии, опитът на Аум да влезе в политиката пропада безславно, когато всичките 25 кандидати, сред които и Асахара, са победени. Резултатите от изборите не са единствената лоша новина за култа. Цяла Япония обръща критичния си взор към тях. Асахара говори за “крайните мерки, необходими за образоването на света за силата на Аум”.

Говори за създаването на армия, която да се бори срещу всеки несъгласен с ученията му. Загубата на изборите сякаш действа като катализатор на неговите маниакални планове и той започва да окуражава учените си да създават високотехнологични оръжия за предстоящата война. В началото на 1990 г. дневният ред на Асахара се изразява в една единствена дума – отмъщение.

Странна наука

Главните учени на Аум Хидео Мураи и Сеичи Ендо създават неповторима химическа лаборатория. След месеци проучвания на екзотични оръжия те съобщават на Асахара, че химическите оръжия са най-доброто средство за унищожение. Макар ядрените оръжия да са предпочитани от терористите, те са скъпи и трудни за намиране. Химическите оръжия, от друга страна, биха могли да бъдат създадени в собствените специално конструирани за целта био лаборатории на Аум.

След седмици на тестове и проби учените успяват да създадат най-отровната форма на токсин, позната на човека – синтезиран от бактерията клостридиум ботулинум. Това вероятно е най-отровното вещество в природата, 10 000 пъти по-силно от отровата на кобрата и 16 милиона по-мощно от стрихнина. Само един милиграм от него се счита за смъртоносна доза.

Първоначално тестват смъртоносната субстанция върху плъхове, като я смесват с храната им. Но нищо не се случва. Разстроеният Ендо нарежда токсинът да бъде инжектиран в плъховете, но отново няма резултат. Накрая екипът установява, че токсинът се неутрализира при досег с въздуха. Асахара е разочарован, тъй като изгаря от нетърпение да изпита новото си оръжие. Нарежда на Ендо да продължи с опитите. Лабораториите са подобрени, но методите за защита на учените са крайно неефективни. Макар да разполагат с последните защитни “биокостюми”, те имат съвсем малка представа за процедурите по обеззаразяване.

Следващият опит на Ендо изглежда проработва. Планът е да оборудват камион със специален уред, с който да разпръснат токсина в центъра на Токио, предимно в района на парламента. Асахара иска да даде на управляващите добър урок. Докато той чака с над хиляди от своите последователи на далечния остров Окинава, екипът с пръскачката се захваща за работа. Идеята е да убият правителството наведнъж, оставяйки страната в хаос. Така ще се отвори път за нов лидер. Този лидер, разбира се, ще бъде Шоко Асахара.

За щастие, въпреки че пръскачките проработват, токсинът не се задейства. Започват нови изследвания за разработката на друга субстанция. Макар покушението да се оказва пълен провал, островното убежище, организирано от Асахара, донася на култа допълнителни два милиона долара. Асахара е в екстаз и макар да търпи постоянни критики, сектата продължава да процъфтява.

Руска връзка

Докато учените работят по усъвършенстването на химическите си оръжия, Асахара слага началото на най-голямата еволюция на Аум от създаването на сектата досега.

Аум пристига в Москва през 1992 г. с гръм и трясък. Асахара и последователите му бързо изграждат щаб в сърцето на съветската империя. Стотици хора се стичат да чуят ученията на Господаря и бълнуванията му за края на света. След няколко месеца усилено вербуване, подкрепено от мощна медийна кампания, Аум превзема Русия като снежна буря. Руски граждани от всички социални нива, включително и държавни служители, се присъединяват към култа. Асахара завързва връзки с много висши чиновници, като най-важният от тях е Олег Иванович Лобов – секретар на Съвета за безопасност на Руската федерация.

Асахара и съпругата му в Москва
Асахара и съпругата му в Москва

Аум прави щедри дарения под формата на компютри, медицинско оборудване и 14 милиона долара в брой. Руските лидери са впечатлени и отварят вратите си за култа. Следва редовна седмична телевизионна програма, възхваляваща добродетелите на Аум. По времето, когато Асахара и антуражът му се връщат в Япония, хиляди руснаци са се присъединили към сектата, а хазната на Аум се пръска по шевовете.

Руски последователи на Аум
Руски последователи на Аум

Освен успешния растеж на сектата, мисията на Асахара в Русия му донася и много по-голяма награда. Чрез новите си политически контакти сега има достъп до руското научно общество и неговото изобилие от съветски оръжия.

За да наглежда доставките на съветските оръжия за масово унищожение, Асахара нарежда на един от доверените си лейтенанти, инженер Кийохиде Хаякава, да остане в Русия. Неговата задача е да събере колкото се може повече информация за химическите оръжия и други устройства, включително и ядрени бойни глави. Хаякава създава много контакти с водещи учени, физици и инженери, притежаващи знанието, търсено от Асахара. Създава и няколко “снабдителни линии” с пазари на черно, продаващи военно оборудване.

Смъртоносна империя

“Времето настъпи” – казва Асахара на събралата се група. В личните му покои седят Мураи, Хаякава, Ендо и Цучия – ключовите фигури в неговия план за военизиране на Аум. Целта на срещата е да се фокусират усилията им към постигането на главната цел – началото на Армагедон.

Взето е решение членовете на сектата да се въоръжат тайно за предстоящата битка. По отношение на оръжията са обсъдени много варианти. Биологичните оръжия са първи в дневния ред, последвани от ядрени устройства, енергийни лъчове и лазери. Обсъдени са и нормални оръжия. Асахара прекратява споровете, решавайки, че одобрява плановете за сдобиване и производство на всички тях.

Мураи получава задачата да ръководи производството на химически оръжия и развитието на ядрената, лазерна и микровълнова технология. Цучия получава контрол над нова лаборатория, която ще произвежда нервнопаралитичния газ зарин. Хаякава, освен че е натоварен с изграждането на нови фабрики и инфрастуктура, получава и задачата да набавя по-конвенционални оръжия: огнестрелни, експлозиви, танкове и самолети.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321
Сградата за производство на зарин
Сградата за производство на зарин

Всички членове на Аум трябва да минат през военна подготовка. За инструктори са назначени членове на сектата с военен опит. От най-способните новобранци е създаден боен отряд, специализиран в сигурността и разузнаването. Сектата се сдобива със западащ чугунолеярен завод и хвърля милиони долари за машини, които ще бъдат използвани в най-големия проект досега. Край поселището под връх Фуджи се строи нова сграда. Тя има три етажа – един над земята, а другите два под нея – с площ от 14 кв км. Наречена е “Храм на чистия поток” и е оборудвана като фабрика за традиционни оръжия.

Научи повече за:   Широ Ишии: Експериментите в Отряд 731

Фабриката, наричана от членовете на култа “Върховен научен институт”, е пусната в операция в началото на 1993 г. Тя произвежда части за руските АК-74, които са предпочитано оръжие за много паравоенни групировки и международни терористични организации. Асахара иска до 1995 г. да бъдат произведени достатъчно пушки и муниции, за да въоръжи всеки член на култа, както и хиляди индивидуални оръжия.

Междувременно учените на Аум екипират лабораториите си с подходящото оборудване и суровини за производството на огромни количества смъртоносен нервнопаралитичен газ и най-различни биологични токсини. С разрастването на сектата е изградена сложен обръч от фирми, които да наливат средствата в легитимни предприятия. Чрез една от тези компании, “Махапося”, Аум хвърля мрежите си върху почти всеки бизнес, свързан с услуги и продукти за всекидневието. От земеделие до производство, от продажби на дребно до комисионерство – компанията държи всичко.

За да задоволи растящата нужда на Япония от технологии и информация, компанията отваря верига от магазини за евтини компютри в цялата страна. Продавайки предимно американски хардуер, в края на 1993 г. веригата вече е открила над 300 магазини.

Финансово Аум няма грешка. Когато цените на имотите се сриват, сектата закупува земи, къщи и търговски и индустриални сгради. Вербуването на нови членове продължава, като Асахара хвърля по 120 000 долара на кампания. Една статистика изчислява богатството на Аум на над 150 милиона, в които не са включени 23-те милиона годишни печалби на “Махапося” и 10-те милиона годишни дарения от членовете на сектата. В края на 1995 г. финансите на Аум ще набъбнат на над един милиард.

Освен че се грижат за увеличаване на печалбите, компаниите на Аум изпълняват двойна функция, предавайки посланието на Аум. Всеки бизнес има достъп до голям диапазон от “потенциални новобранци”. Студентите са основна мишена.

Въпреки че проповядва за прост и набожен живот, Асахара не се свени да се наслаждава на прелестите на живота. Живее като цар, заобиколен от луксозни коли и яхти, докато членовете на сектата работят дълги часове, хранят се оскъдно и живеят в мръсни и претъпкани колиби.

Биотерористични планове

Култът се разраства, а учените продължават необезпокоявано изследванията си в биолабораториите на Аум. Ендо най-сетне е убеден, че е усъвършенствал своя щам на бутулиновия вирус.

Сеичи Ендо
Сеичи Ендо

Асахара вече губи търпение. Той иска да предприеме атака срещу лидерите на страната и смята, че най-добрият момент за това ще бъде сватбата на принц Нарухито. Първоначалната му идея е доста футуристична – иска да атакува императорския дворец с лазерно оръжие и така да изличи от лицето на земята всички японски управници наведнъж.

Мураи му обяснява, че макар разработването на лазерно оръжие да е възможно, не разполагат с достатъчно време да го усъвършенстват и приготвят за кралското събитие. Асахара е разочарован.

Все пак той признава, че организацията му наистина не е готова за изпълнението на подобен дързък план. Вместо това решава да опита отново да разпръсне ботулинов токсин в центъра на Токио. Скоро към столицата потегля нов камион, оборудван с пръскачки, а Асахара ще ръководи лично операцията. Докато жителите на Токио се приготвят за кралската сватба, Асахара и неговите хора започват да разпръскват, както се надяват, епидемия по улиците на града. Планът се проваля – сватбата идва и си отива без нито един сигнал за заразени хора.

Очевидно, размишлява Ендо, ботулизмът не е подходящ, но той има наум друго оръжие в арсенала си, което ще свърши работа.

В края на 1993 г. той разкрива плана си да разпръсне друга смъртоносна субстанция над Токио. Аум притежава осеметажна сграда в източната част на града, която е пригодена да приюти нова лаборатория, където ще се произвежда бактерията бациликус антрацис, по-добре известна като антракс.

Британците разработват антракса като потенциално биологично оръжие през Втората световна война. Той е тестван върху овцете на остров Гринярд, намиращ се край бреговете на Шотландия. Като биологично оръжие антраксът е създаден да се вдишва. Няколко дни по-късно жертвата проявява симптоми, подобни на грип, последвани от висока температура и повръщане. Тялото започва да се покрива с огромни, болезнени мехури и кожата става черна и твърда. Мозъкът се разширява и започва да кърви, а тялото посинява от липсата на кислород и жертвата изпада в кома и умира бавно и мъчително. Болестта е почти винаги фатална, както установяват руските учени през 1979 г., когато без да искат изпускат антракс в град Свердловск. Повече от 60 души са убити.

Произвеждането на антракс като оръжие не е лесна задача. Ендо се уверява в това по трудния начин. Първо антраксът трябва да бъде култивиран, след това направен на прах или течност, без да бъде убита бактерията, и накрая разпределен на прахчета или в аерозолни опаковки, така че нужната доза да достигне носоглътката на жертвите.

Първи опити за биотероризъм

На 29 септември 2001 г. ученият Ричард Манчи пише в писмо до “Ню Сайънтист”:

“Изборът на сектата за антракс като биологично оръжие е логичен, тъй като антраксът произвежда резистенти спори, които остават живи в продължение на години”.

Британците биха могли да потвърдят тази истина, след като техните опити с антракс на остров Гринярд го правят необитаем за повече от 40 години. Налага се буквално да изкоренят цялата растителност на острова и да третират почвата с формалдехид и други химикали, за да унищожат антраксовите спори, които продължават да живеят в почвата десетилетия след това.

Един от членовете на култа – студент по биология – се сдобива с проба от антракс чрез друг член – медицинско лице. След това Ендо култивира бактерията в големи цилиндри. Той има избора да произведе антракса в течна форма за разпръскване или на прах за вдишване. Поради някаква причина избира течната форма, която има по-малък шанс да се установи в белите дробове на жертвите.

На покрива на сградата е монтирана индустриална пръскачка, която с помощта на мощен вентилатор разпръсква бактерията в квартала. Облечен в защитен костюм, Асахара наблюдава освобождаването на заразата. Уредът работи непрекъснато в продължение на най-малко 24 часа и дори вероятно няколко дни.

Скоро местните жители се оплакват на властите от странна миризма, носеща се в района. Според някои сигнали растенията са започнали да вехнат, домашните любимци се разболяват, а хората изпитват загадъчни стомашни болки. Никой не умира, нито проявява симптоми на отравяне с антракс, но мнозина подават сигнали в полицията, която в крайна сметка установява, че източникът на миризмата е сградата на Аум. И този път властите не предприемат действия. Задоволяват се с обяснението на Асахара, че миризмата е комбинация от парфюм и соево олио, които са изгаряли, за да “прочистят” сградата от зли сили. Все пак полицията взима проби от течността, изтичаща от тръба извън сградата.

Защо разпръскването на антракса не е успяло да създаде епидемия? Според “Ню Сайънтист”, течността, взета от полицията, и до днес съдържа много здрави антраксови бактерии, но пробата, която е използвал Ендо, е била щам от ветеринарна ваксина и не е имала способността да причини зараза.

Изглежда сякаш въпреки изобилието от пари Ендо и колегите му са били технически некомпетентни. Но истината е, че ако култът е използвал болестотворен щам, много хора са щели да се заразят.

Асахара нарежда на Ендо да увеличи усилията си в откриване на подходящ вирус. В Африка е изпратен екип, за да проучи възможността за култивиране ебола. Не е ясно дали групата се е върнала с проби от смъртоносния вирус.

В САЩ също са изпратени екипи, чиято задача е да претършуват националните библиотеки за повече информация, касаеща химическите и биологични оръжия. Ендо е изпратен в Русия, за да научи повече за биологичната война и да се сдобие с достъп до най-големия запас на химически и биологични оръжия в света.

Хаякава също се връща в Русия, въоръжен с “приоритетен” шопинг лист. Опитва се да закупи бивш военен хеликоптер, самолет изтребител МИГ-29 и ракетна остановка. Успява да купи само хеликоптера. Записка в неговия дневник, открита по-късно от полицията, показва до колко далече е била готова да стигне сектата Аум в подготовката си за Армагедон. Хаякава е написал в бележника си:

“Ядрена бойна глава – колко струва?”.

Руският хеликоптер закупен от Аум
Руският хеликоптер закупен от Аум

Перфектното оръжие

Безлична постройка в комплекса на Аум под връх Фуджи приютява едно от най-модерните предприятия за производство на химически оръжия. Сградата, наричана “Сатиан 7”, струва 10 милиона долара. Името “Сатиан” произхожда от древната санскритска дума за истина. Всички сгради в поселището носят това име, последвано от номер.

Тази сграда има една единствена цел: да произвежда най-смъртоносния нервен токсин в света – газът зарин. Компютърно контролираната лаборатория е в състояние да създава по два тона зарин на ден. Асахара е наредил да се произведе количество от 70 тона – достатъчно да убие всяко живо същество на планетата.

Сатиан 7
Сатиан 7

Германските химици откриват зарина през 1936 г., докато експериментират с органофосфорни съединения, използвани в инсектицидите. Нацистките лидери разбират за новото съединение и бързо се погрижват то да бъде пригодено за военни цели. Заринът обаче не е използван в сражения, защото така и не е усъвършенстван достатъчно чак до края на войната.

Ендо се спира на зарина, заради лесното му произвеждане и достъпността на съставките му. Той е едно от най-смъртоносните съединения откривани някога. Само една капка по кожата е достатъчна да убие възрастен човек. Също като антракса и той причинява жестока смърт.

Минути след излагане на отровата в течна или газообразна форма, носът на жертвите започва да тече, придружен от стягане в гърдите. Следват жестоки спазми, повръщане и изпускане на урина и изпражнения, конвулсии, кома и накрая смърт.

Талантливият химик Масами Цучия най-сетне успява да добие зарин през октомври 1993 г. Той, подобно на Ендо, е подложен на месеци натиск от страна на Асахара, натякващ, че двамата само пилеят пари без никакви резултати. Крайният резултат идва на голяма цена, не само финансова, но и физическа. По време на процеса се случват много инциденти, като няколко човека пострадват тежко. От всички формули и методи само един се оказва успешен. Асахара е във възторг; най-сетне разполага с “апокалиптичното” си оръжие. Сега има нужда само от място, където да го изпробва.

През април 1993 г. Хаякава се опитва да се сдобие с уран за бъдещ ядрен проект. Тъй като не успява да го намери в Япония, той и неговият асистент заминават за Австралия, където съществува едно от най-големите находища на уран в света. Той има нужда от помощ в търсенето и се обръща към услугите на минен консултант и агент по недвижими имоти. През май 1993 г. вече е създал две компании в Австралия, чрез които да извърши покупката. Агентите го водят по разни терени в австралийската пустош, където замерва почвата с електронни уреди. Един от имотите изглежда идеален за нуждите им – овчарският развъдник Банджауор в Западна Австралия. Той струва 400 000 долара, което си е чиста далавера. Хаякава похарчва още 110 000 долара, за да извади разрешително за миньорски разкопки.

Новата собственост изглежда като идеалното място за изпробване на новия арсенал и Асахара и неговият антураж се отправят към Австралия, за да присъстват на тестовете. Пристигането им е затруднено, когато митницата открива у тях незаконни опасни химикали. Властите вече са предупреждавали сектата веднъж заради лошото поддържане на имота и настояват във фермата да бъде назначен австралийски управител.

Опитният овцевъд Невил Броснан е нает да управлява фермата. Скоро той намира присъствието на сектата за тревожно, особено след като открива подозрителни химикали в една барака и му е казано да си гледа работата.

Не е известно как заринът е бил внесен в Австралия, но той не е произведен там, тъй като фермата не предлага необходимите условия за това. Сектантите не губят време и го тестват върху стадо овце. Само минути след като вдишват отровните пари, двадесет и девет овце падат в конвулсии на земята и скоро умират. Асахара е извън себе си от радост. Сега няма търпение да изпробва зарина върху човек и вече има някого предвид.

Костите на убитите със зарин овце
Костите на убитите със зарин овце

Морски свинчета

Дайсаку Икеда е лидерът на “Сока Гаккаи” – една от най-популярните “нови религии” в Япония. Асахара го смята за свой конкурент и се възползва от всяка възможност да го критикува публично. Той избира Икеда за своя мишена и нарежда на хората си да монтират поредната пръскачка върху един камион. Избират за покушението си вечер, в която Икеда ще изнася публична реч. Камионът е паркиран до сградата, в която се провежда събирането, и пръскачката е активирана. Уредът не се задейства и покушението е прекратено. Правят повторен опит на друго събрание. Всичко върви добре, докато уредът не протича, опръсквайки с отровна течност Томомицу Ниими, началник на охраната на Асахара. За негово щастие Наякава бързо му дава антидот и предотвратява срив на нервната му система.

Първото опитно зайче се измъква от теста, но заринът доказва ефективността си въпреки това. Започва търсене на нова мишена. Няколко месеца преди това Асахара се е опитал да купи хранително предприятие в град Мацумото. Когато разбира обаче, че купувачът е сектата Аум, собственикът завежда дело за анулиране на сделката.

Адвокатският екип на Аум оспорва иска и следва проточен съдебен процес, комбиниран с обичайната мръсна кампания, която сектата предприема в опит да опетни името на собственика. Когато съдиите се оттеглят да решават присъдата, адвокатите предупреждават Асахара, че има голяма вероятност да загубят делото.

Асахара е бесен и спешно свиква събрание с “военния” си персонал. Дава им заповед да убият съдиите със зарин. Екипът бързо се захваща за работа. Хидео Мураи нарежда на хората си да оборудват голям камион със сложен пулверизатор, зареден с 20 кг зарин. Друг екип е изпратен да огледа района около съда, а сектата наема още една кола, която да служи за наблюдателен пост.

В утрото на 27 юни 1994 г. двете возила напускат поселището. Хидео Мураи закъснява с потеглянето, защото се успива. Щом излизат на пътя, става ясно, че конвоят може да се движи само с половината от предвидената скорост, заради тежкия товар в камиона. В резултат на това забавяне, когато пристигат в Мацумото, установяват, че съдиите са свършили работа и са си отишли вкъщи.

Мураи е твърдо решен, че покушението трябва да продължи въпреки пречките и подкарва конвоя към общежитието, в което нощуват съдиите.

В 22:40 ч. членовете на екипа взимат антидот против зарина и надяват собственоръчно направени противогази. Пулверизаторът е активиран и камионите бавно потеглят по набелязания маршрут. Скоро обаче устройството се разваля и изпуска смъртоносен облак от водороден хлорид. Парата е толкова гъста, че хората в камиона не могат да видят какво правят.

Докато терористите се опитват да отстранят проблема, вятърът променя посоката си и отнася газа встрани от набелязаната цел, към околните жилищни сгради. Скоро след това кучетата започват да умират в агония, а техните собственици са покосени от заслепяващо главоболие и жестоки стомашни спазми.

Седем невинни души загиват в онази нощ, а други 150 са приети в болницата. Съдиите, които са изложени на газа в малка степен, се отървават само с леки симптоми. Обръщането на вятъра ги спасява от сигурна смърт. Макар атаката да е провалена, Асахара е доволен от резултата.

Инцидентът предизвиква мащабно полицейско разследване, но сектата не е обвинена в нищо, дори когато анонимен сигнал я обвинява за обгазяването. Вместо това властите задържат един от оцелелите, понеже намират химикали в бараката му. Анонимното съобщение, изпратено до полицията гласи:

“Мацумото беше просто репетиция. Резултатът от този експеримент в открити условия: седем мъртви, над 200 обгазени. Ако заринът се пусне в затворено пространство, като да речем претъпканото метро, е лесно да си представим една масивна катастрофа”.

Очевидно някой член на сектата, близък до Асахара, е изпратил това съобщение, за да предупреди полицията за предстоящото огромно нещастие.

Време за война

Мегаломанията на Асахара достига върха си. Той е успял да се заобиколи с армия от верни последователи, готови да го последват в смъртта. Учени, физици, войници и дори членове на Якуза са се заклели във вярност на “Господаря”.

Недоволството от сектата сред обществото расте бавно, но сигурно. Всяка седмица властите получават многобройни оплаквания от Аум, свързани със зловонните пари, разпръсквани от комуната, увредени реколти, загадъчни заболявания и непрекъснати странни шумове. Акции са извършени в няколко от комуните в страната, но Асахара успява да държи властите настрана. Вътре в редиците му обаче много от последователите започват да губят илюзиите си. Една от тях, 62-годишна жена, посветила живота си и 600 000 долара на Аум, избягва от сектата и се укрива. Асахара нарежда да я открият и върнат обратно. Един от неговите хора се опитва да я намери, но не успява.

Тогава задачата е поверена на Йошихиро Иное – бруталният и смъртоносен шеф на разузнаването на Асахара. Той и неговият отряд опитват различна тактика – отвличат 68-годишния брат на жената Кийоши Кария. Преди това в дома му са получавани заплашителни обаждания, настояващи да издаде местонахождението на сестра си, но човекът отказва да говори. Това, че се е страхувал за живота си, става ясно от бележката, която е оставил на семейството си:

“Ако изчезна, значи съм бил отвлечен от Върховната истина на Аум”.

Кария е пребит, упоен и откаран в комуната под планината Фуджи. Иное го изтезава с часове с помощта на лекарите Накагава и Наяши. Въпреки че е натъпкан с наркотици, той отказва да издаде сестра си. Накрая изпада в кома и умира.

Тялото му е поставено в огромна индустриална микровълнова фурна, в която е готвено в продължение на два дни, след което е потопено в азотна киселина. Малкото останки на Кийоши Кария са изхвърлени в близкото езеро. След неговото отвличане полицията започва да се подготвя за най-мащабната акция в историята на Япония.

Междувременно Асахара планира мащабен преврат. Първоначално иска да нахлуе във всички държавни учреждения, в комбинация с въздушни бомбардировки. Планът, на който се спира накрая, е доста по-простичък, но също толкова смъртоносен. Мишената ще бъде токийското метро, а оръжието – зарин. Като прелюдия към начинанието Асахара събира над сто свои последователи и ги окуражава да се принесат в жертва и да се “борят като един”. Предрича, че сигурно ще бъде заловен, но ги успокоява, че ще се завърне.

Системата на токийското метро пренася по 2,7 милиарда пътници в годината. Дневно системата превозва по 5 милиона души. Главната цел е станцията “Касумигасеки”, а атаката ще започне в понеделник на 20 март 1995 г. в 8:00 ч. – в най-голямото утринно оживление.

Начело на операцията е поставен Хидео Мураи. Уморен от постоянните технически проблеми, той се постарава този път да разработи непробиваем метод. Избраните членове ще се качат във влака, носейки торби пълни със зарин. Ще пробият торбите и ще оставят смъртоносния газ да изтече в метрото. Мъжете, избрани за операцията – Кеничи Хиросе, Ясуо Хаяши, Масато Йокояма, Тору Тойода и д-р Икуо Хаяши – стоят в очакване, докато учените на Аум приготвят техния смъртоносен товар. Малките торби са изработени от платна от устойчив на токсини полиетилен и са напълнени със зарин. Тези торбички, от своя страна, са поставени в по-големи раници. Пет чадъра със специално наострени върхове са раздадени на всеки от атентаторите. След няколко “сухи тренировки” те са готови за действие.

Научи повече за:   Ю Йонг-Чул: Канибалът от Южна Корея

С раници, пълни със зарин, и подсигурени с антидот, членовете на ударния екип напускат комуната няколко часа преди зазоряване. По пътя петимата мъже увиват пакетите си във вестници и тиксо. Всеки от тях е оставен на различна станция, за да се качат на пет отделни влака, които ще се срещнат на станция “Касумигасеки”. Хаяши е оставен на станция “Уено” в 07:00 ч., където се качва на влака си.

Следващият оставен е Тойода. Той спокойно влиза в станция “Хибия”, купува си билет и сяда на мястото си. Хиросе не е толкова хладнокръвен – той се облива в пот, докато заема мястото си и внимателно поставя пакета на пода между краката си. Йокояма се качва на влака, пътуващ по линията “Марунучи”. Доктор Хаяши взима линията “Чийода”. Когато петте влака наближават станция “Касумигасеки”, петимата мъже пробиват пакетите с чадърите си и слизат на следващата спирка.

Всеки от пакетите протича и зариновите пари се разпръскват почти мигновено. Скоро много от пътниците започват да кашлят и да се чувстват зле. Когато влаковете пристигат на следващите си спирки, няколко пътници се строполяват на платформите, а други се затичват към изходите на метрото. За отрицателно време районът, заобикалящ станциите, се осейва с мъртви и умиращи хора. Пристигат линейки, а полицията, армията и други агенции спекулират за причината, несигурни дали става въпрос за изтичане на газ, бомба или терористичен акт.

За няколко часа загиват 12 пътници, а 5 500 други пострадват в различна степен. Някои от тях завинаги ще носят следи от жестоките наранявания. Лещите на една жена се “спояват” с очните й ябълки под влиянието на нервнопаралитичния газ и се налага очите й да бъдат отстранени по оперативен път. Методът на атаката остава неизвестен, докато военните специалисти не оглеждат метрото и установяват, че използваното съединение е било зарин.

Междувременно петимата терористи успяват да се измъкнат. Те пристигат в комуната няколко часа по-късно. Асахара ги поздравява, дава им пари и им казва да бягат и да се укрият.

Ударна сила

Атаката в метрото успява да всее ужас из цяла Япония. Токио, някога един от най-безопасните градове в света, сега се е превърнал в град под обсада. Докато жителите се опитват да се справят с шока, столичната полиция прави последните си приготовления за една от най-мащабните операции в криминалната история на страната.

Макар операцията да е секретна, слуховете за нея бързо достигат до обществото на Аум. В интернет са публикувани съобщения, вероятно от шпиони на сектата в полицията, в които се цитира времето и мястото на акциите.

Комплексът в планината Фуджи се превръща във френетичен кошер, докато сектантите бързат да унищожат и да скрият доказателствата за смъртоносните си занимания. Химикалите са заравяни или изгаряни, оборудването премествано другаде, а записките унищожавани. Стотици последователи, включително и най-приближените до Асахара, напускат комуната, за да се укрият в сигурни убежища.

По-рано същия ден ролс ройсът на Асахара е забелязан да напуска щабквартирата и да се насочва с висока скорост към Токио. Впоследствие колата е забелязана в паркинга на луксозен хотел. Полицията пристига на мястото, но изгубва следите на автомобила, който увеличава скоростта си и се скрива в трафика. Асахара се измъква от полицията и ще го прави още цели два месеца.

Малко след зазоряване в сряда на 22 март над хиляда полицаи нахлуват в поселището на Върховната истина на Аум край връх Фуджи. Много от офицерите са облечени със специални защитни костюми. Носят необходимите уреди, за да си осигурят достъп в помещенията – лостове, горелки и триони. Членовете на Аум, които са останали в комуната, протестират срещу полицейското нахлуване, но не оказват съпротива.

През следващата седмица властите се натъкват буквално на тонове опасни химикали и апаратурата за тяхното модифициране в смъртоносни оръжия. Изровени са над 200 различни химикали. Някои от съставките са достатъчни за производството на достатъчно количество зарин, с който биха могли да бъдат убити 4 милиона души. Освен химикали, в комуната има болница, заредена с екзотични лекарства; сейф, пълен с милиони долари в брой и злато; многобройни килии за изтезания, в много от които все още има затворници. Въпреки акцията и последвалия обиск, полицията не е в състояние да арестува никого във връзка с обгазяването в метрото.

Адвокатският екип на Аум отговаря на акциите, завеждайки дела срещу града за причинените щети. Казват на медиите, че химикалите и оборудването са се използвали за производството на торове и хранителни продукти. Асахара се провъзгласява за невинен в едно видео съобщение, настоявайки, че “атаката в токийското метро е опит на американските военни да набеди култа”.

Лидерите на Аум се превръщат в най-търсените престъпници в страната. Все още в нелегалност, някои от тях продължават да планират бъдещи атаки. Началникът на националната полиция Такаджи Кунимацу е застрелян четири пъти с тежко калибрен револвер, докато влиза в офиса си. За щастие оцелява. Два часа след това покушение японски телевизионен канал получава анонимно обаждане, заплашващо, че ако разследването на Аум не бъде прекратено, ще загинат още много полицаи.

Снимки на терористите, разлепени в метрото
Снимки на терористите, разлепени в метрото

Заради присъствието на Аум в Съединените Щати, ФБР започва официално разследване на дейностите на сектата. Работата им скоро е затруднена от отказа на японските власти да споделят информация. Въпросът в крайна сметка е разрешен, чак когато американското правителство изпраща официален дипломатически протест до японските си колеги.

Полицейското разследване започва да дава резултати в началото на април. Доктор Икуо Хаяши е първият арестуван член от вътрешния кръг на сектата. Макар повече от 100 сектанти да са вече задържани, повечето са обвинени единствено в леки провинения. Наемният убиец на култа Томомицу Ниими е следващия арестуван. Той и Хаяши са обвинени в задържане на последователи против  волята им. Следват още арести, сред които и този на Кийохиде Хаякава. Всички затворници са държани в изолация, без достъп до адвокати. Полицията се надява, че този метод скоро ще доведе до признания.

Междувременно Асахара все още се укрива, но това не му попречва да разпространи листовки, в които, освен други неща, предрича нещастие, което “ще накара земетресението в Кобе да изглежда по-незначително и от муха, кацнала на бузата”. Предречената дата е 15 април 1995 г. Властите приемат заплахата много сериозно, обявяват критично положение и увеличават акциите си, надявайки се да заловят членовете на култа със зарин или други подобни субстанции. Но всичко, което откриват, е една заплашителна бележка, гласяща:

“Ако полицията някога нахлуе в мястото, където се крие Господаря Асахара, ще им хвърлим зарин и ще умрем заедно с тях”.

С наближаването на фаталния 15 април се увеличават слуховете за неминуема гибел. Заплахи за отровена вода, газови атаки и погроми кръжат над Токио, принуждавайки магазините и предприятията да затворят врати. Градът се приготвя за най-лошото. Армейски специалисти по химически оръжия са разпределени на стратегически позиции, а болниците са заредени с антидоти за нервнопаралитични газове.

Накрая настъпва съдбовният ден. Градът чака притихнал в ужас, а хиляди полицаи патрулират по улиците, готови да посрещнат следващата вълна на тероризъм, но такава така и не идва. Четири дни по-късно, когато градът се връща към обичайната си рутина, се появява съобщение за газова атака в станция “Йокохама”. След изчистването на газа около 600 души са откарани в болницата с възпалени очи и гърла. Първоначално за нападението е обвинена сектата Аум, но впоследствие за акта си признава един единствен извършител.

Полицейското разследване се проточва. Макар да е доказано, че Аум е произвеждала нервнопаралитични вещества, сред които и зарин, никой не е арестуван и обвинен за обгазяването в токийското метро. Междувременно медиите успяват да превърнат в герои някои от членовете на сектата. Един от тях, Фухимиро Джою, се радва на почти звезден статус сред младите жени в Япония.

Смърт и предателство

Много от членовете на вътрешния кръг на сектата са все още на свобода, тъй като срещу тях няма издадени заповеди за арест. Някои от по-видните сектанти са забелязани да влизат в щабквартирата на Аум в Токио от огромния медиен контингент, който се е разположил на лагер около сградата.

На 23 април няколко коли пристигат пред сградата и култовите фигури, сред които адвокатът Йошинобу Аояма, си запробиват път през тълпата от журналисти. Приблизително в 08:30 ч. главният учен на Аум Хидео Мураи слиза от една кола и се запътва към входа. Точно когато достига вратата, един мъж пристъпва към него и забива нож в стомаха му. Журналистите и гражданите гледат с ужас как мъжът продължава да забива острието си в Мураи, докато накрая той се срива на земята, целият в кръв.

Хидео Мураи се държи за стомаха след удара
Хидео Мураи се държи за стомаха след удара

Нападателят, впоследствие идентифициран като Хироюки Джо, се предава на полицията и обяснява, че е действал воден от гняв заради онова, което култът е извършил в метрото. По-късно той ще промени историята си и ще каже, че е бил нает от един бос на Якуза.

След това убийство полицията организира още 90 акции над поселища на Аум. По време на обиска на комплекса в планината Фуджи под сградата “Сатиан 2” е открито мазе, останало скрито от погледите им при предишните набези. Влизайки вътре, полицаите с изненадата се натъкват на двамата основни архитекти в личния Армагедон на Асахара – Масами Цучия и Сеичи Ендо.

Предстои залавянето на още трима от основните фигури. Сред тях е и най-опасният сектант Йошихиро Иное. В неговата компания са физикът Тору Тойода и личният лекар на Асахара Томомаса Накагава. Иное все още има няколко аса в ръкава си.

Пети май е национален празник в Япония, което означава, че линиите на метрото са пълни с хора, заминаващи извън града. Хиляди полицаи патрулират из станциите и туристическите забележителности. Такава локация е “Шинджику” – една от най-оживените станции в Токио.

По-късно вечерта служителите на станцията получават сигнал за горяща чанта в една от публичните тоалетни. Пламъците са угасени с вода, но чантата започва да изпуска отровни газове. Пожарникарите успяват да потушат изпаренията. Полицията установява, че уредът е направен от два презерватива, пълни със натриев цианид и сярна киселина. Устройството е направено така, че когато киселината прояде първия кондом, да се смеси със съдържанието на втория, създавайки водороден цианид – смъртоносен газ, използван от нацистите при изтребването на евреи.

Ако устройството е реализирало пълния си потенциал, изпаренията са щели да попаднат във вентилационната система и да убият над 20 000 пътници. Десет дни по-късно Иное е забелязан от полицията на една друга станция и е арестуван.

Шоко Асахара все още се измъква от мрежите, които властите са хвърлили над цялата страна. Невероятно, но накрая се оказва, че той се е крил в сграда “Сатиан 6”, която е многократно претърсвана. На 16 май 1995 г., следени от камерите на националните медии, властите нахлуват в “Сатиан 6” и арестуват Шоко Асахара. Господаря е облечен в лилава роба и според някои полицейски източници  “е миришел лошо”. Впоследствие медиите спекулират, че властите са знаели за местонахождението на Асахара от известно време, но са се въздържали от ареста му, докато не са се уверили, че събитието ще получи максимално медийно покритие.

Шоко Асахара в ареста
Шоко Асахара в ареста

Въпреки че всички лидери на култа са в ареста, покушенията продължават. Писмо бомба е доставено в офиса на губернатора на Токио Юкио Аошима. Когато е отворено от един от неговите асистенти, устройството избухва и отнася пръстите на лявата му ръка.

В метрото са открити още две устройства с цианид, но нито едно от тях не успява да се задейства. Впоследствие са открити още четири, всяко от които има потенциал да убие хиляди хора.

На съд

Процесите срещу членовете от вътрешния кръг на култа започват през 1996 г. Асахара вече е обвинен в 23 убийства. Заобиколен от дузина адвокати, той пледира невинен по всички обвинения. Обвиненията срещу останалите лидери са в убийство, опит за убийство, отвличане, производство на опасни вещества и много други по-леки нарушения.

Скица на Асахара в съда
Скица на Асахара в съда

Някои от лидерите на култа, сред които Иное, Хаякава, Ниими, Цучия и Ендо, правят пълни самопризнания в опит да избегнат смъртното наказание. Експертите предвиждат, че делата ще се точат през идните 30 години, тъй като армията от адвокати на Аум продължава да оспорва обвиненията и протестира срещу “нарушаването на религиозните свободи”.

На 8 октомври 1998 г. съдът осъжда един от членовете на Аум, Казуаки Оказаки, на смърт за убийството на четирима души: адвокатът Цуцуми Сакамото, неговата съпруга и техният невръстен син, както и на един човек, опитал се да се измъкне от култа. Докато властите умуват дали да забранят съществуването на култа, Аум продължава да набира нови последователи. През март 1999 г. сектата купува имоти и отваря нови офиси в най-големите японски градове.

Съпругата на Асахара Томоко Мацумото също е арестувана по обвинение в убийството на един от членовете на Аум. Тя е осъдена на шест години затвор през 1999 г.

Въпреки че в крайна сметка официално е лишена от религиозния си статус и данъчните си облекчения, Аум продължава да осъществява огромни приходи. Все още придържайки се към оригиналните пророчества на Асахара, неговите верни последователи правят приготовления за Деня на страшния съд. Те вярват, че когато този ден дойде, цялото население на света ще бъде унищожено. Само онези, които се придържат към ученията на своя гуру, ще оцелеят.

Сектата закупува земя в непосредствена близост до затвора, в който лежи Асахара по време на процеса си. Членовете на култа считат затвора за “свято място”.

Според слуховете една от дъщерите на Асахара, Рика Мацумото, е поела ролята на лидер на Върховната истина на Аум. Групата я счита за негов естествен наследник, тъй като е родена след като баща й получава “просвещението” си през 1982 г. Самата секта променя името си от Аум на Алеф през 2000 г.

В края на юни 2001 г. се състои 200-то съдебно заседание на процеса срещу Шоко Асахара. Обвинението се подготвя да се оттегли, а защитата тепърва ще излага случая си. Асахара причинява много от отлаганията като постоянно мърмори или заспива в залата.

Хората от култа си имат свои собствени проблеми. Властите не позволяват на членовете на сектата да се регистрират за жителство, като по този начин ги лишават от социални и здравни осигуровки.

През октомври 2001 г. адвокатите на Асахара искат отлагане на делото с една година, за да имат време да подготвят защитата си и да изберат свидетели.

Томомицу Ниими е осъден на смърт за ролята си в обгазяването на метрото и в други убийства. Той е осмият осъден на обесване последовател на Аум, но десетки други, включително и Асахара все още очакват присъдите си.

Култът е жив

На 11 септември 2002 г. японската преса съобщава, че обществото все още не се доверява на сектата Аум, въпреки че официално последователите й са отхвърлили Шоко Асахара като свой лидер. Култът признава за миналите престъпленията на Аум и изплаща на жертвите 330 милиона йени (2,8 милиона долара) като компенсации.

Сега култът се нарича Алеф и членовете му са паднали от над 10 000 до 1 650 души, които продължават да са обект на постоянно полицейско наблюдение.

650 от членовете на Аум живеят в комуни със семействата си. Смята се, че повече от половината от всички настоящи членове на сектата са се присъединили към нея след атаката в метрото. Култът продължава да държи доходоносния си бизнес с компютри и получава значителни дарения.

Фухимиро Джою, един от лидерите на Аум, който не е изправен пред съда, се представя за настоящия лидер на култа. Той казва, че организацията е претърпяла реформи и е изоставила всякакви методи на насилие в идеологията си.

На 27 февруари 2004 г. Районният съд в Токио осъжда основателя на Върховната истина на Аум Шоко Асахара на смърт чрез обесване за убийството на 27 души.

Докато изслушва присъдата си, Асахара се усмихва, засмива се и се прозява няколко пъти, без да покаже никаква емоция. Отведен е в затвора, където ще изчака екзекуцията си.

Когато най-малката от четирите му дъщери най-сетне е допусната на свиждане, тя заварва баща си в инвалидна количка и с памперс.

Строгите правила за посещение в затвора са затегнати още повече по отношение на шестте деца на Асахара и неговите роднини. Дъщерите му чакат в продължение на девет години, за да го посетят. През това време единствените му посетители са неговите адвокати, лекари и психолози.

Властите имат основателна причина за това: страхуват се, че Асахара може да се опита да предаде съобщение на последователите си, а освен това се носят слухове, че третата му дъщеря го е наследила като лидер на култа.

Шоко Асахара
Шоко Асахара

Адвокатите на Асахара съобщават, че ще обжалват присъдата му, но се сблъскват с един сериозен проблем – не могат да комуникират с клиента си.

Асахара е започнал да се държи странно. Той мърмори, кикоти се, говори безсмислици и често изпада в пълно мълчание. Сляп и почти глух, човекът, който се е смятал за месия, изглежда е изгубил и разсъдъка си.

Само на 51 години Асахара изглежда стар и крехък. По време на една от следващите визити на дъщеря си, той мастурбира пред нея.

Изпълнението на екзекуцията му се отлага непрекъснато заради продължаващите дела срещу неговите съмишленици, последният от които е арестуван през 2012 година.

Екзекуция

Смъртната присъда на Шоко Асахара влиза най-сетне в сила след цели 22 години в затвора. На 6 юли 2018 година той е екзекутиран чрез обесване, заедно с още седем членове на неговия култ. Още шестима увисват на въжето десет дни по-късно – на 26 юли.

Екзекуциите в Япония протичат тайно, като затворникът и неговите близки и адвокати не се уведомяват предварително за това. Според “Амнести Интернешънъл”, осъдените обикновено научават за края си едва няколко часа преди да бъдат убити.

Зала за екзекуции в японски затвор
Зала за екзекуции в японски затвор

Японският министър на правосъдието Йоко Каваками казва, че правителството е разглеждало аргументите срещу смъртното наказание, но е на мнение, че наказателната система на страната би следвало да се опира на общественото мнение. Според нея японската общественост приема смъртното наказание да се налага за престъпления като тези на Шоко Асахара и не смята, че прекратяването на тази практика би било от полза за Япония.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

5
Напиши коментар

avatar
5 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
5 Автори на коментари
ТаняооооJJRВойн на АллахЦецо Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Цецо
Гост
Цецо

Идиот…

Войн на Аллах
Гост
Войн на Аллах

Истински мъченик за вярата ! Трябва да се поучим от такива хора !

JJR
Гост
JJR

A? Ко риечи? Ми бягай при тях бе душко! С удоволствие ще те пратят при Господа ти с помощта на някоя самоделка.

оооо
Гост
оооо

Това беше най-завладяващата история, която съм чел във този сайт. Пред нея историите за серйините убийци бледнеят и приличат на детски приказки. Въпреки злото, историята е уникална.

Таня
Гост
Таня

Най- накрая му светиха маслото на този ненормалник. Все си мислех, че ще му се размине, защото се е побъркал, но явно ” дръпнатите” не си поплюват и браво за което!!!