Зловонието е надвиснало над квартала в Сакраменто като отвратителна мъгла – гадно сладка и полепваща навсякъде. Всички знаят откъде идва тя – дворът на бледосинята викторианска къща, в която Доротеа Пуенте държи пансион за стари и немощни хора.
„Канализацията е запушена“ – обяснява на хората 59-годишната хазяйка, когато се оплакват. Друг път хвърля вината върху гниещи под дъските й плъхове или върху рибната тор, с която подхранва градината си.
Опитва се да премахне зловонието, изсипвайки торби с негасена вар и галони с белина в двора. Но каквото и да прави миризмата отказва да се махне; надвиснала е над пансиона като мрачно проклятие.
Никой не подозира, че миловидната старица Доротеа Пуенте систематично упоява и убива крехките си наематели, погребвайки останките им в грижливо поддържаната си градина.
Дворът на костите
Двуетажната бледосиня къща се намира на тиха улица, застроена във викториански стил. Макар кварталът някога да е бил престижна част на града – имението на бившия губернатор се намира само на две пресечки – с годините той е обхванат от разруха и много от някога образцовите къщи сега са изоставени и занемарени.
В утрото на 11 ноември 1988 г. детектив Джон Кабрера и още двама полицаи пристигат в пансиона, търсейки един от неговите наематели – умствено изостаналият Алваро „Бърт“ Монтоя, обявен за изчезнал от служителка на социалните служби. Ченгетата чукат на вратата и питат Доротеа Пуенте дали могат да огледат наоколо. Тя се съгласява.
Интериорът на къщата е претрупан с миниатюрни вази и порцеланови кукли и първоначално полицаите не забелязват нищо необичайно.
Вниманието им обаче е привлечено от двора. В югоизточния край на имота почвата сякаш е наскоро разравяна; мъжете се връщат в колите си, за да вземат кирките и лопатите, които са донесли, водени от предчувствията си.
Започват да копаят и бързо се натъкват на нещо, приличащо на пастърма, увита в парцали. Кабрера задърпва предмета с ръце и накрая измъква човешки кокал.
Чувайки възбудените им гласове, Пуенте се появява и надниква в дупката. Когато Кабрера й казва, че са намерили човешки труп, тя реагира шокирано, вайка се и се хваща за главата.
Мъжете спират да копаят, когато изравят обувка, в която все още има стъпало, и решават да се върнат на следващия ден с подходящо оборудване. На следващата сутрин в двора се изсипва екип от криминални антрополози, съдебни медици и работници, въоръжени с тежки земекопни машини.
Първият изровен труп е тялото, на което са се натъкнали предишния ден – дребна женица със сива коса, изгнила почти до кости. Екипът продължава да копае, а Пуенте излиза на двора и се приближива до Кабрера, нагиздена с вишневочервено палто, виолетови обувки на висок ток и розов чадър.
Тя пита детектива дали е арестувана. Той казва: „Не“. Пита го дали може да отиде до близкия хотел „Клариън“, за да пие чаша кафе и той й позволява. В бърза последователност екипът намира още три тела под една циментова плоча и пето под беседката в страничния двор.
Изминават четири часа преди властите да забележат, че белокосата хазяйка още не се е върнала от хотела, а дотогава Доротеа Пуенте вече е на стотици километри разстояние.
Зловеща реколта
В крайна сметка плодовете на зловещата реколта от градината на Пуенте се оказват седем души, регистрирани като наематели в нейния пансион.
Алваро „Бърт“ Монтоя (51 г.) – слабоумен шизофреник, който спори на испански с гласовете в главата си и нарича Пуенте „мамо“, е открит под прясно засаденото кайсиево дръвче в страничния двор.
Дороти Милър (64 г.) – индианка-алкохоличка, обичаща да рецитира поеми за разбити сърца, е открита с ръце, овързани с тиксо на гърдите й.
Алкохоликът Бенджамин Финк (55 г.) е открит облечен само по раирани боксерки. Бети Палмър (78 г.) е открита по нощница под една статуя пред къщата, само на няколко метра от тротоара. От тялото й липсват главата, ръцете и долната част на краката.
Лиона Карпентър (78 г.) е изписана от болницата и поверена на Пуенте през февруари 1987 г. Тя прекарва живота си в агония няколко седмици преди да изчезне. Тялото й е погребано близо до задната ограда и нейният крак е първата кост, която детектив Кабрера изважда от дупката.
Джеймс Галъп (62 г.) е остава жив след прекаран сърдечен удар и мозъчен тумор, но не оцелява след срещата си с Доротеа Пуенте. Часовникът на Вера Фей Мартин (64 г.) все още работи, когато тялото й е изровено.
Твърда ръка
Оказва се, че Доротеа Пуенте си е живяла страхотно с парите на мъртвите квартиранти. Когато е арестувана, лицето й изглежда неестествено опънато от скорошния фейслифтинг, а в къщата й са открити скъпи парфюми, шампанско и копринени дрехи.
Пуенте отдава под наем първия етаж на викторианската си къща на стари хора и алкохолици, а тя самата живее на втория. При претърсването властите откриват бележка, на която Пуенте е написала инициалите на всяка жертва и сумата, която е получавала от инвалидните им помощи и социални осигуровки. Докарвала си е по 5000 долара на месец от мъртвите наематели.
Пуенте управлява пансиона си с твърда ръка. Наемателите плащат по 350 долара на месец за стая и две хранения на ден: закуска и вечеря. Тя е отличен готвач, но ако изпуснат часа за хранене, квартирантите остават гладни. Забранява им да влизат в кухнята извън определеното време. Пипането на телефона или пощата също е забранено. Макар да разполага с добре зареден мокър бар на втория етаж на къщата си, пиенето за квартирантите й е абсолютно табу.
Вечер Пуенте посещава западнали барове, където се присламчва към самотни възрастни мъже, черпи ги с напитки и се интересува от финансите им. Ако сметне приходите им я впечатлят, ги кани да се преместят в пансиона й.
Пуенте има й нежна страна – храни бездомните котки, дава на квартирантите си дрехи и цигари и дори купува на един от наемателите си триколка, с която да е по-мобилен.
Дългогодишна престъпница
Под маската на милосърдна старица се крие дългогодишна престъпница. Доротеа Хелън Грей е родена на 9 януари 1929 г. в Редлендс, Калифорния, и макар да твърди, че е най-малкото от 18 деца, актът й за раждане показва, че всъщност е шестото подред.
Детството й е белязано от не една трагедия – баща й умира от туберкулоза, когато тя е на 8 години, а майка й загива в мотоциклетна катастрофа година по-късно.
Децата на семейство Грей са разпръснати в различни домове и според данните от преброяване на населението на 13-годишна възраст Доротеа е живяла в Напа. Училищните документи показват, че е учила в Лос Анджелис на 16 години, но само година по-късно, през 1945 г., се е преместила в Олимпия, щата Вашингтон, където се е представяла като „Шери“ и е работела в сладкарница.
Не след дълго тя и нейна приятелка наемат стая в мотел и започват да се подвизават като проститутки. През есента Доротеа се запознава с Фред Макфол – 22-годишен войник, току-що завърнал се от войната във Филипините. Двамата се оженват няколко месеца по-късно. Шестнадесетгодишната Пуенте излъгва Фред, че е на 30 години и му се представя под името „Шериейл А. Рискайл“, което е записано в брачното свидетелство.
Скоро Макфол разбира, че невестата му е закоравяла лъжкиня. Тя не само обича да се труфи със скъпи дрехи, но има навика да разкрасява миналото си. Твърди, че е преживяла битката при полуостров Батаан през Втората световна война и бомбардировките над Хирошима. Казва на хората, че е сестра на шведския посланик и близка приятелка на актрисата Рита Хейуърд.
Макфол и Пуенте се установяват да живеят в Гардънвил, щата Невада, където им се раждат две дъщери. Скоро след раждането на втората им дъщеря Пуенте заминава за Лос Анджелис, зарязвайки бебето. Няколко месеца по-късно забременява отново от друг мъж.
Тя помята детето, но въпреки това съпругът й я напуска и децата им са отгледани от други хора – едното от майката на Макфол, а другото е осиновено от непознати.
Лесни пари
Лесните пари, които Пуенте е изкарвала като проститутка, се оказват труден за отказване навик.
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
През 1948 г. тя открадва чекове от своя позната, за да си купи шапка, чанта, обувки и чорапогащник. Осъждат я за фалшификация и прекарва четири години в затвора, след което напуска града, докато е още в пробация.
През 1952 година се омъжва за втория си съпруг Аксел Джохансън. Той е моряк на търговски кораб и понякога, когато се връща след дългите си отсъствия, заварва у дома си други мъже. Съседите му се оплакват, че таксита стоварват непознати мъже в дома му през цялата нощ. Двамата се разделят, после се сдобряват, после пак се разделят и накрая остават заедно през следващите 14 години.
През 1960 г. Пуенте е заловена да работи като проститутка в бордей в Сакраменто. Казва на властите, че просто е била на гости на приятелка и не е знаела, че това е публичен дом.
През 1968 г. 39-годишната Пуенте отваря приют за алкохолици, наречен „Самаряните“, и се омъжва за 21-годишния Робърт Хосе Пуенте. Двамата се карат непрекъснато и бракът им приключва година по-късно, както и приютът, заради който тя затъва в дългове в размер на 10 000 долара.
Скоро сред това Пуенте отваря пансион в Сакраменто и през 1976 г. се омъжва за един от своите наематели, 52-годишният Педро Анхел Монталво.
През 1978 г. Пуенте е осъдена за фалшифицирането на 34 чека, откраднати от квартирантите й. Получава петгодишна условна присъда и й е наредено да посещава психиатър, който я описва като шизофреничка и „много разстроена жена“.
Черна вдовица
Според властите Доротеа Пуенте е извършила първото си убийство през пролетта на 1982 г., когато 61-годишната Рут Мънро умира от предозиране с лекарства, скоро след като се премества в пансиона й, носейки със себе си 6 000 долара в брой.
Мънро и Пуенте са бизнес партньорки в малка закусвалня. Няколко седмици след като се нанася в пансиона, Мънро споделя със своя приятелка: „Чувствам, че ще умра“.
Три дни по-късно Мънро умира от огромна доза тиленол и кодеин. Съдебният лекар обявява случая за самоубийство.
Месец по-късно Пуенте е арестувана и обвинена в кражба на ценности от четирима възрастни хора. Една от жертвите, 74-годишен старец, разказва, че тя го е упоила и след това е ограбила дома му, докато той не е бил в състояние да се движи и да говори.
Пуенте е осъдена на пет години затвор. След три години, през 1985-а, е освободена и получава забрана да се доближава до възрастни хора, както и да борави с държавни чекове, издадени на трети лица.
Но тя нарушава тези условия още в затвора, когато започва да си пише със 77-годишен мъж от Орегон, на име Еверсън Гилмаут, който допуска грешката да й сподели, че получава добра пенсия, но живее в каравана.
Когато тя излиза от затвора, Гилмаут я чака отвън. Той е казал на сестра си, че ще се омъжи за Пуенте и я е направил ползвател на разплащателната си сметка. Не след дълго тялото му е захвърлено безцеремонно край река Сакраменто в саморъчно направен ковчег, увит в найлони. Трупът на пенсионера остава край реката до януари 1986 г., когато рибар намира шперплатовия сандък. Останките му остават неидентифицирани още три години в градската морга, докато неговата годеница продължава да жъне животи.
Бягство в Ел Ей
На втория ден от разкопките, когато полицията й разрешава да отиде в близкия хотел, Доротеа Пуенте си плюе на петите. Тя си извиква от хотела такси, което я откарва до бар в другата част на града. Там поглъща няколко водки с грейпфрут преди да си хване друго такси за Стоктън, откъдето се качва на автобус за Лос Анджелис. Има 3 000 долара в чантата си и изпитва горещо желание да започне отначало.
Няколко дни по-късно 59-годишният дърводелец Чарлз Уилгюс се наслаждава на следобедната си бира в едно заведение, когато елегантна непозната в яркочервено палто сяда на стола до него.
Тя си поръчва водка с портокалов сок и се представя като Дона Джохансън от Сакраменто, чийто съпруг е починал преди месец. Споделя му, че иска да започне нов живот в Ел Ей. Скърбящата вдовица казва на Уилгюс, че засега не й е провървяло: таксито, което я е закарало до мотела, си е тръгнало с куфарите й, а токовете на единствените й обувки – тук тя му показва част от глезена си и лилавите си обувки – са се счупили.
Уилгюс съжалява жената и занася обувките й на обущар. Когато се връща, тя го пита колко пари на месец получава от социалните си осигуровки. Той не намира въпроса й за особено нахален и й отговаря – 576 долара.
Намира за странно обаче, когато непознатата му казва, че е отлична готвачка и му предлага да живеят заедно. Двамата са сам сами на света, казва тя, защо да не си правят компания?
Той сменя темата и си поръчва още една бира. Отиват да вечерят в заведение за бързо хранене, а Уилгюс не спира да се чуди, откъде му е позната тази жена. След това се разделят, уговаряйки се на следващия ден да отидат на пазар, за да възстановят откраднатия й багаж.
Когато се прибира в апартамента си, Уилгюс най-накрая се сеща коя е тя. Виждал я е по телевизията, както и телата, извадени от градината й. Усеща, че го побиват тръпки. Той се обажда в местния телевизионен канал, а те от своя страна се свързват с полицията.
В 22:40 часа полицията обгражда западналия мотел, в който е отседнала Доротеа Пуенте, и хлъзгавата убийца е арестувана без инциденти.
Виновна
На 31 март 1989 година Доротеа Пуенте пледира за невинна по девет обвинения в убийство.
Ще изминат четири години преди да бъдат пресети всички доказателства и процесът й да започне през февруари 1993 г.
Нейните защитници поддържат тезата, че наемателите й са починали от естествена смърт. Тя е използвала парите им, но не е убиец.
Главната слабост в тезата на обвинението е фактът, че няма свидетели на убийствата. Обвинението може да докаже единствено причината за смъртта на Рут Мънро – останалите тела са твърде разложени. Но токсикологичните експертизи разкриват наличието на едно и също нещо във всички останки – сънотворното „Далмейн“ (флуразепам).
Флуразепамът може да бъде смъртоносен, особено ако се смеси с алкохол или други успокоителни и е особено силно действащ при възрастните хора.
Експертът графолог потвърждава, че Пуенте е подправила подписите на седем от мъртвите си наематели върху 60 федерални и държавни чекове.
Пет години след откриването на телата в двора на Пуенте, съдебните заседатели я намират за виновна в смъртта на Дороти Милър, Бенджамин Финк и Лиона Карпентър. Не успяват да стигнат до съгласие по отношение на останалите шест обвинения и те са свалени.
На 10 декември 1993 година Пуенте получава доживотна присъда без право на помилване. Тя е на 64 години, когато я изпращат в Централния женски затвор в Калифорния, който е най-големият женски затвор в САЩ. Продължава да твърди, че е невинна до края на живота си.
През 2010 година домът на серийната отровителка е продаден за 215 000 долара.
Доротеа Пуенте умира в затвора на 27 март 2011 година от естествена смърт.
Източник: trutv.com, wikipedia.org
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
Силвия
Последни досиета от Силвия (виж всички)
- Владимир Романов: Багратионовският маниак - 19.10.2020
- Валерий Асратян: Режисьор на смъртта - 05.10.2020
- Марк Дейвид Чапман: Убиецът на Джон Ленън - 31.08.2020
Както винаги- чудесна статия. Браво!