Ия Мурано: Отровителката от Монсерат

Ия Мурано има много страстни увлечения в живота си, но най-силното от тях – парите – я превръща в първата жена сериен убиец в криминалната история на Аржентина, след като повлияна от алчност гощава с цианид три от най-добрите си приятелки. Отровителката от Монсерат никога не признава за престъпленията си и дори се превръща в медийна знаменитост в родината си.

Ия Мурано е родена на 20 май 1930 г. в Кориентес, Аржентина, със звучно завъртяното име Мария де лас Мерседес Бернардина Бола Апонте. Майка ѝ Кандела е обикновена домакиня, която се грижи за дома и децата, а баща ѝ Камило е военен.

Няколко месеца след раждането на дъщеря му Камило става подполковник в армията на националистическия режим, установен в Аржентина след преврата от 1930 г. Този преврат дава началото на период, известен като Позорното десетилетие, характеризиращ се с изборни измами, преследване на политическата опозиция и корупция в правителството – всичко това на фона на Голямата депресия.

Точно в тези бурни исторически времена семейството се премества в столицата Буенос Айрес. Ия е зашеметена от високите сгради и забързания пулс на града. Малкото момиче е очаровано и от богатството на столицата, от елегантно облечените хора и луксозните магазини с дизайнерски стоки.

За никого не е изненада, когато младата Ия се омъжва за адвокат на име Антонио Мурано. Младото семейство заживява на улица „Мексико“ №1177 в квартал „Монсерат“ – район, потопен в историческа атмосфера и дом на някои от най-зебележителните сгради в Аржентина. Двамата имат син, на име Мартин.

Типично за онези времена, съпругът на Ия предпочита тя да си стои вкъщи, вместо да ходи на работа. Тя не страда от амбиции за професионално развитие и е повече от щастлива да задоволи тази негова прищявка. Младата жена прекарва деня си в срещи с приятелки и пазаруване. Обича да си купува дизайнерски дрехи и бижута от възможно най-скъпите марки.

Ия без усилие създава представата за добре образована и успяла жена, но в действителност няма почти никакво образование, а двамата със съпруга ѝ живеят в тъжен тристаен апартамент, обзаведен със стари мебели и мухъл по стените. Приятелките ѝ не одобряват размаха, с който тя харчи пари за маркови боклуци, но в същото време я смятат за грижовна и всеотдайна жена.

Времето минава неусетно в това сладко безгрижие и един ден Ия се събужда на 48 години в доста интересни за страната времена.

През 1979 г. Аржентина преживява най-тъмния период в историята си. Правителството на Изабел Мартинез де Перон, белязано от икономически хаос и дълбока корупция, е свалено 3 години по-рано и военната хунта, начело с диктатора Хорхе Видела, поема управлението на страната. Тези промени се отразяват особено зле в социален план.

Грижата за икономиката попада в ръцете на Хосе Мартинез де ла Оз, който въвежда за първи път неолибералната икономика – замразява заплатите, вдига цените на бензина и транспорта, освобождава лихвите по кредитите, рязко намалява митата и с декрет понижава курса на долара спрямо песото.

Внезапно Аржентина е залята от западни стоки, а евтиния долар предизвиква невиждано търсене, развихряне на финансовите пазари и спекула. Резултататът от това е месечна инфлация от 300 процента, фалити, безработица, стагнация, балон от кредити без покритие. Милиони аржентинци загубват спестяванията си.

Точно в тази обезсърчаваща обстановка на сцената се появява Ия Мурано и засипва познатите си с обещания за неизмерими богатства.

Едно от любимите занимания на Ия е да пие чай със своите приятелки. Те често се срещат във френските сладкарници на авеню „Санта Фе“ или край мрачно красивото гробище „Реколета“, известно като „най-доброто място за задгробен живот“. В него почиват много аржентински президенти и дори прочутата Евита Перон.

Макар да харесва тези места и да смята, че те прекрасно отговарят на нейната класа, в действителност Ия предпочита срещите им да се състоят в изисканите домове на нейните приятелки в квартал „Монсерат“, където може спокойно да разговаря на пикантни теми, далеч от любопитни уши. Ия обича да се хвали с дългия си списък от страстни любовници, вариращи от художници до генерали, докато играе покер и гледа как приятелките ѝ си похапват от нейните домашни сладки.

Тя обича да се хвали и със своите връзки по високите места. Разказва например, че познава лично аржентинския диктатор Хорхе Видела. Умее да внушава на околните, че е богата. Обяснява уверено, че изкарва пари чрез добре обмислени инвестиции и живее охолно от лихвите. Казва, че е открила формула, чрез която винаги получава много повече, отколкото би спечелила, ако влага парите си в инвестиционни компании или банкови депозити.

Научи повече за: Доктор Опасност: Линда Хазард

Макар и скептични, тя харчи толкова много, че някои от приятелките ѝ започват да мислят, че може би наистина има нещо вярно в думите ѝ и искат и те да участват в далаверата. Вече 25 банки в страната са фалирали с гръм и трясък, което прави думите ѝ още по-достоверни. Ия говори много убедително за успешните си инвестиции и няколко нейни приятелки приемат да участват в схемата ѝ за правене на пари.

Една от най-добрите довереници на Ия е нейната втора братовчедка Кармен Зулема Вентурини – вдовица от известно време. Съпругът на Кармен е бил преуспял аржентински бизнесмен и когато умира, оставя на жена си и дъщеря си голяма сума пари, с която могат да живеят спокойно дълги години.

Двете братовчедки са много близки и често си разменят подаръци. Кармен подарява на Ия цветя, а тя от своя страна я гощава с вкусни сладкиши. През януари 1979 г. Ия казва на братовчедка си колко много пари изкарва от чудната си инвестиционна схема. Убеждава я да ѝ даде 20 милиона песо с обещанието за огромни печалби. Ия подписва документ, че ще върне цялата сума, плюс печалбата, до 27 март същата година.

Месец март идва и Кармен няма търпение да прибере плодовете от инвестицията си. Но на 24 март, три дни преди крайния срок, здравето ѝ рязко се влошава. Болката е толкова силна, че тя излиза от апартамента си да потърси помощ, но загубва равновесие от жестоките спазми и пада надолу по стълбите. Портиерът на сградата веднага извиква линейка, а съседите излизат да видят каква е тази суматоха.

Изведнъж в сградата се появява Ия Мурано и тревожно заразпитва съседите дали приятелката ѝ е мъртва, какво ѝ се е случило и дали е казала нещо. После помолва портиера да ѝ даде ключовете от апартамента на Кармен. Обяснява му, че иска да вземе тефтерчето ѝ с адреси, за да се свърже с роднините ѝ и да им съобщи за случилото се. Човекът знае, че двете са близки и доверчиво ѝ подава връзката ключове. Малко след това тя напуска сградата с документ и някакво шишенце в ръце. Минавайки покрай портиера, извиква жално:

– Боже мой, това е третата ми приятелка, която умира тази година, а е само краят на март!

Кармен издъхва на път за болницата, а докторът записва в смъртния ѝ акт, че причината за смъртта е сърдечен удар.

Няколко дни по-късно дъщерята на Кармен отива в полицията, където изразява тревогата си за обстоятелствата около смъртта на майка ѝ. Казва, че Кармен е била в отлично здраве, а след инцидента с падането ѝ по стълбите от жилището ѝ е изчезнала запис на заповед, съдържаща безусловното обещание за изплащане на голяма сума пари. Разказва на полицаите как портиерът е дал ключовете от апартамента на майка ѝ на Ия и как тя е излязла оттам с лист хартия и шишенце (бурканче) в ръце.

Дъщерята изразява съмненията си, че някой е отровил майка ѝ и настоява да бъде извършена аутопсия. Властите се съгласяват с нея, че има достатъчно основания за разследване на случая и наистина при прегледа на тялото в стомаха на Кармен са открити следи от цианид. Очевидно става въпрос за убийство.

Понеже Ия е една от най-близките приятелки на жертвата и първият човек, влязъл в жилището ѝ след смъртта ѝ, детективите се заемат да я проучат старателно. Съвсем скоро научават, че тя е имала приятелка на име Нилда Гамба, която се е споминала неочаквано съвсем неотдавна – на 11 февруари 1979 г. Между двата инцидента са изминали едва шест седмици. Случаят става все по-подозрителен.

В петъчния ден на 9 февруари Нилда отива на вечеря у семейство Мурано, които живеят в същата сграда, и остава в дома им до 1 часа през нощта. На следващия ден се събужда от жестоки болки в стомаха и помисля, че се е натровила с развалена храна. За щастие един от съседите ѝ е лекар, който ѝ предписва лекарство за болката и ѝ казва да остане в леглото. Но Нилда проявява неблагоразумието да се обади на Ия и да я помоли да дойде да се грижи за нея. Разбира се, тя се отзовава веднага, както подобава на една предана приятелка.

Научи повече за: Аржентинската полиция арестува "Светата смърт"

Ия стои неотлъчно до леглото на Нилда, дава ѝ храна и вода, но грижите ѝ не помагат. Жената издъхва в ръцете ѝ. Когато се връща да прегледа пациентката си и я заварва мъртва, докторът съсед пита Ия защо не е извикала лекар, а тя спокойно му отвръща, че не е упълномощена да го прави. В смъртния акт на Нилда също е записано, че причина за смъртта е сърдечен удар.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви:

Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf

Полицията се сдобива със заповед за ексхумация на тялото на Нилда Гамба и точно като в случая с Кармен, в стомаха на починалата са открити следи от цианид. Разследването установява, че Нилда също е инвестирала пари в мистериозната схема за бързо забогатяване на Ия.

Властите продължават да се ровят в поредицата от странни смъртни случаи, покосили приятелите на Ия Мурано и скоро откриват още една подозрителна смърт. Лелия Формисано, родом от красивия крайбрежен град Мар дел Плата, е отседнала в жилището на Нилда, докато е била в Буенос Айрес.

На 19 февруари Ия се отбива да види Лелия под предлог, че иска да ѝ помогне да си стегне багажа. Но когато позвънява на вратата, никой не ѝ отваря. Тя решава да остави бележка на портиера. Час по-късно се връща, видимо притеснена от изчезването на приятелката си. Портиерът го няма и тя пита съпругата му дали не е виждала Лелия. Този въпрос обърква жената – само преди няколко часа тя е видяла двете приятелки да излизат заедно от сградата.

– Но тя нали излезе с Вас?! – пита учудено съпругата на портиера.

– Да, така е – отговаря Ия, – но трябваше да се върне, защото не се чувстваше добре.

Ия отново идва до апартамента на Лелия същата вечер, този път с билети за кино, но отново никой не ѝ отваря вратата. След като в продължение на три дни няма никакъв отговор от жилището на жената, портиерът се обажда в полицията. Ченгетата успяват да влязат в апартамента през съседната тераса и заварват Лелия да седи на стола в гостната с включен телевизор – мъртва. Кухнята е пълна с домашно приготвените сладки на Ия. Смъртта на Лелия обаче е приписана на естествени причини.

В светлината на новите събития полицията ексхумира тялото на Лелия и без никаква изненада установяват, че в стомаха ѝ има следи от цианид. Става ясно, че тя също е инвестирала голяма сума във финансовата операция на Ия.

Ия Мурано е арестувана в дома си на 27 април 1979 г. Тя ожесточено отхвърля всички обвинения, отправени към нея по време на разпита. Признава, че е черпила със сладкиши приятелките си, но не е слагала отрова в тях. Не отрича също, че трите починали жени са инвестирали пари в загадъчната ѝ схема, но казва, че те са знаели, че съществуват рискове.

След разпита един от следователите я сравнява пред медиите с жестокия римски император Нерон, а психиатърът я диагностицира като психопат, който не изпитва никакви угризения. По време на разпита омъжената Ия признава, че е имала поне двама любовници – влиятелен бизнесмен и комисар от федералната полиция.

Могъщите ѝ любовници изглежда не успяват да ѝ помогнат и Ия е изпратена в затвора, където ще остане до началото на процеса. Благодарение на неизменния си чар, тя става много популярна сред останалите затворнички и пазачите. Прокурорът обаче остава неподвластен на нейната магия и настоява подсъдимата да получи доживотна присъда.

На 6 май 1980 г. Ия е намерена да се гърчи от болка в килията. Откарват я в болница, където я оперират. Докторите казват, че са отстранили тумор в мозъка ѝ. Когато се съвзема от операцията, Ия помолва една от сестрите да ѝ даде лист и химикалка, за да опише историята си. Но щом се почувства по-добре, решава, че историята ѝ ще си остане лично за нея. Операцията завинаги я лишава от усещането за миризма.

Научи повече за: Новогодишна банда прокопа 30-метров тунел и ограби банка в Буенос Айрес

На 15 юни 1982 г., след 3 години и 45 дни зад решетките, съдът сваля всички обвинения от Ия Мурано и тя е пусната на свобода. Прокуратурата обаче не се отказва от борбата и обжалва това решение. През юни 1985 г. съдът отхвърля предишното решение и осъжда Ия Мурано на доживотен затвор. Тя се връща в килията си.

Ия Мурано излиза окончателно на свобода на 20 ноември 1995 г., благодарение на нововъведеното правило „ден в ареста е равен на два в затвора“, след като излежава 13 години от присъдата си. За благодарност тя изпраща кутия с бонбони на съдиите, освободили я предсрочно. Не е известно дали достопочтените господа са се осмелили да си хапнат от тях.

Както и преди тя продължава да твърди, че е обвинена несправедливо:

– Сега е по-безопасно да си в затвора, отколкото навън. Бях затворена 13 години и никой не може да си представи какво изстрадах заради нещо, което не съм направила. Невинна съм и никога не съм отравяла никого. Мнозина казват, че съм прочута убийца, но това е смешно. Бях преди всичко лихварка…

През 1998 г. Ия се появява в популярно телевизионно предаване, където разкрива, че се е омъжила отново. Още на следващия ден обаче новият ѝ съпруг обявява, че ще разтрогне брака си нея, защото не е знаел, че тя е отровителка. Прекарал е с нея само една вечер – първата брачна нощ. Мъжът признава, че Ия го е заплашила, че ако говори, ще му се случи нещо.

Години по-късно Ия се връща в същото предаване и почерпва водещата със своите сладкиши.

– Не мога да ги опитам, защото от тях се пълнее – оправдава се водещата, но все пак по-късно си взима една сладка. Всъщност синът на Ия, Мартин Мурано, твърди, че майка му си е признала пред него, че наистина никога не е слагала отрова в сладкишите. Отровата е била в придружаващия ги чай.

Ия прекарва последните години от живота си в старчески дом, където продължава да е обект на интерес от страна на журналистите. В многобройните си интервюта през годините тя се хвали със стотиците си любовници и редовно обещава със загадъчна усмивка, че ей сега ще разкаже истината за смъртта на трите си приятелки. Разбира се, това не се случва никога.

Много аржентинци вярват, че Отровителката от Монсерат е убила поне още двама души, но няма достатъчно доказателства, за да бъде обвинена в други убийства. Лекарите, попълнили невярна информация в смъртните актове на жертвите, също са разследвани. Установява се, че поне един от тях – съседът на Нилда Гамба – е взел пари на ръка от Ия Мурано, за да издаде фалшив смъртен акт.

Нейните престъпленията са много популярни в Аржентина. През годините се появяват книги, телевизионни предавания и дори пиеса, озаглавена „Ия: Мюзикълът“. Продават се сувенири и кукли с нейния лик, а домът ѝ в квартал „Монсерат“ е част от обиколката на забележителности за туристите. Ия не се радва особено на това внимание:

– Правят пари на гърба на моята невинност! – оплаква се Отровителката от Монсерат.

Ия Мурано умира на 26 април 2014 г. на 83 години в сравнителна анонимност. Старицата вече не помни и не разпознава никого. Нейният син Мартин, който я нарича перверзна убийца в книгата си „Моята майка Ия Мурано“, даже не знае точната дата на смъртта ѝ, от какво е умряла и къде е погребана. Докато е с всичкия си, Ия продължава да твърди, че е невинна.

Но тези думи, казани пред журналисти, също са нейни:

„Разберете едно нещо: убийците никога не казват истината“.

По идея на Elena
The Sinister & Creepy Case of Yiya Murano by Brief Case, infobae.com, agritotal.com, lanacion.com.ar, unknownmisandry.blogspot.com, murderpedia.org, forumnauka.bg, theargentineguide.wordpress.com, colsecornoticias.com.ar