Семейна “чест” 2: Убийството на Шафилия Ахмед

Семейна "чест" 2: Убийството на Шафилия Ахмед

Красива, умна, независима. Тези думи описват седемнадесетгодишната Шафилия Ахмед. Всичко, което тя иска от живота е, да завърши гимназия, после колеж, накрая университет и да стане адвокат. Тя е послушна дъщеря, не излиза вечер, не пие, не принадлежи към банди. Всичко, което един родител би искал … освен родителите на Шафилия. Те са мюсюлмани, произхождат от Пакистан и имат съвсем различни виждания по въпроса какъв трябва да бъде животът на дъщеря им. Както и смъртта ѝ, ако откаже да се подчини.

Произход, детство

Също като Баназ Махмуд, Шафилия Ахмед е мюсюлманка, Родителите ѝ са от Пакистан, където ролята на жените е строго контролирана – те се грижат за съпруга и децата си, стоят си само вкъщи и носят цялата отговорност за семейната чест на раменете си. В родния на родителите на Шафилия Пакистан, момиче може да бъде убито, защото е видяно да разговаря с момче. В такива условия е отгледана Фарзана Ахмед – майката на Шафилия. Някои жени, отгледани така, веднъж отишли в друга държава, правят всичко, за да могат техните дъщери да получат всичко, което те не са имали – образование, свобода, право да взимат решения. Други, като Фарзана, правят точно обратното – приемат патриархата и го защитават със зъби и нокти.

Бащата на Шафилия – Ифтикар, е таксиметров шофьор и семейството е много уважавано в Брадфорд, Йоркшир, където живеят. Въпреки че принуждава децата си да живеят традиционен мюсюлмански живот, именно Ифтикар би трябвало да е човекът, който разбира дъщеря си. Той се премества да живее в Брадфорд с родителите си на четиригодишна възраст. Ифтикар е общителен, има много приятели, ходи по дискотеки и барове, живее съвсем нормален живот и нищо не подсказва, че е съвестен мюсюлманин. През 1980 година Ифтикар среща Виви – датчанка, християнка – и се влюбва в нея. Три години по–късно те се женят.

 Ифтикар и Виви Ахмед

Двамата са много влюбени и щастливи, а щастието им става пълно, когато година след брака Виви ражда сина им – Тони. Бракът им продължава четири години и Виви винаги описва съпруга си като изключително любящ, много внимателен, никога не е посягал на нея или на детето, чудесен баща.

Един ден Ифтикар е повикан обратно в Пакистан, баба му умира и иска да го види. Той не е ходил в родината си от съвсем малък, но няма как да откаже. Съпругата и сина му не са поканени. Ифтикар е забравил едно обещание, дадено, когато е бил момче. И то е, че Ифтикар е обещан за съпруг на първата си братовчедка – Фарзана. Когато отива в Пакистан, баба му му припомня това обещание и сватбата е планирана за след 2 седмици. Ифтикар няма желание да се жени за Фарзана – той не я познава, тя му е първа братовчедка, той е женен и има син. Но това ни най–малко не притеснява семейството му, а Фарзана заплашва да се самоубие, ако той не се ожени за нея и накрая Ифтикар се съгласява.

Ифтикар, Виви и Тони

През 1985 година Ифтикар става двуженец под натиска на семейството си. Той и Фарзана се женят с мюсюлманска церемония в Пакистан и той води новата си съпруга в Брадфорд. Тя вече е бременна с най–голямото си дете – Шафилия.

Две седмици след завръщането си Ифтикар живее при първата си съпруга и детето си. Един ден роднина води очевидно бременната Фарзана и я запознава с Виви, която е шокирана. Тя напуска съпруга си, връща се в Дания и повече никога не чува за него. Години по–късно, пред полицията, Ифтикар ще отрече да е бил женен преди и да има син.

На 14 юли 1986 година Фарзана ражда дъщеря – Шафилия. Виви се развежда с Ифтикар и всичко се подрежда в полза на новото семейство.

Фарзана и Ифтикар Ахмед

Следват още три дъщери и един син. Семейството може и да живее в Англия, но живее според законите на исляма, в сърцето на западната цивилизация.

Фарзана управлява домакинството с желязна ръка. Още от съвсем малки децата научават, че всяко неподчинение, всяко провинение се наказва сурово – чрез бой или чрез стоене навън, на студа по бельо. Особено често и най–жестоко е наказвана Шафилия – тя е най–голяма, трябва да е най–отговорна, не ѝ се полага да е дете. Когато се скарва със сестра си по някаква детска причина, Шафилия е заключена в стаята си и няколко дни е оставена без храна.

Фарзана с Шафилия и една от по–малките ѝ сестри

Колкото повече пораства, толкова повече тормоз получава от семейството си Шафилия. Дрехите ѝ, лакът за нокти, червилото, това, че има приятели, понякога дори говори по телефона с момчета – това е недопустимо, срамно. Побоите стават нейно ежедневие и Шафилия споделя с приятели, че дори не знае защо я бият. Често тя си остава вкъщи, защото родителите ѝ не могат да си позволят някой да види синините от побоищата.

Научи повече за:   Денис Нилсън: Удушвачът с вратовръзката

Шафилия дори опитва да избяга – носи дрехи в училище, събира ги известно време и ги дава на своя приятелка. Една нощ тя бяга през прозореца си, а приятелката ѝ я чака с кола на улицата. Няколко дни Шафилия живее при приятелката си, докато един ден Ифтикар я причаква пред училище и я връща у дома.

Домът на семейство Ахмед

Момичето споделя все по–често проблемите си с приятели, с учители. Учителите, разтревожени от случващото се в дома на семейство Ахмед, подават сигнал до Отдел закрила на детето. Шафилия е разпитана, дава и писмено изявление, в което моли да ѝ бъде отпуснато общинско жилище и тъй като е на 16, да бъде еманципирана. В това изявление, една от причините, които Шафилия посочва за искането си е, че често единият родител я държи, докато другият я бие.

Социалните отиват в дома на Фарзана и Ифтикар, които изглеждат искрено изумени от обвиненията на дъщеря си. Те успяват да убедят служителите, че всичко е наред, че това са фантазиите на тийнейджърка, която се бунтува. Децата в семейството също свидетелстват в полза на родителите си – това не е никак чудно. От страх, те са готови да кажат всичко, само да не бъдат бити и тормозени като сестра си.

Шафилия изчезва от училище за около 10 дни този път. Синините от побоищата, драскотините от ноктите на Фарзана имат нужда от време да заздравеят.

Един ден учителка от училището се обажда в дома на семейство Ахмед, за да пита дали всичко е наред и настоява да разговаря с Шaфилия. След дълго убеждаване, Ифтикар разрешава на дъщеря си да говори с учителката си. Послушната дъщеря убеждава дълго учителката си, че всичко е наред, че просто е хванала вирус и съвсем скоро ще се върне в училище. Тогава учителката ѝ пита „Трябва ли да се притеснявам за теб?” И Шафилия отговаря „Да”. Това е единственият начин за момичето да потърси помощ. Но вече е късно.

Пакистан, уреден брак, опит за самоубийство

Когато Шафилия е на 17, родителите ѝ решават, че единственият начин да контролират непокорната си дъщеря, е да ѝ уредят брак в Пакистан.

В началото на 2003 г. Фарзана и Ифтикар, заедно с децата си, предприемат пътуване до Пакистан. На децата е обяснено, че отиват на сватба на роднини. Понеже са наясно, че Шафилия не би тръгнала доброволно ако знае, че са ѝ уредили брак, те измислят план как да я качат на самолета. Ифтикар отива при личния си лекар и се оплаква от инсомния. Лекарят му изписва приспивателни, които Ифтикар стрива на прах и ги дава на Шафилия в питие. Дрогирана, но все още способна да върви, девойката е качена на самолет от Манчестър до Карачи. Фарзана канселира билета за връщане на дъщеря си. Ифтикар е уредил Шафилия да се омъжи за свой пръв братовчед, когото не е срещала преди и който е на 25 години.

Шафилия по време на сватбата в Пакистан

При пристигането в Пакистан Шафилия все още е замаяна от лекарствата. Паспортът ѝ е прибран от родителите ѝ и тя осъзнава, че се сбъдва най–големият ѝ кошмар – уреден брак, никакво училище, никакво бъдеще, никаква Англия повече. Тя е принудена да присъства на сватбата на свой роднина, на която ѝ е казано да се усмихва, да се държи все едно нищо не се е случило „или иначе…”, което означава още брутални побоища, които обаче в Пакистан са съвсем в реда на нещата.

 Шафилия е заключена в къщата на роднини и ѝ е казано, че съвсем скоро ѝ предстои да стане съпруга на братовчед си. Но тя е готова на всичко, само и само да не я принудят да се омъжи. Младото момиче намира бутилка с белина и в опит да се самоубие, изпива голямо количество. Белината е силна отрова, тя изгаря стомаха, гърлото и хранопровода на Шафилия. Девойката е в критично състояние, но все още жива. Бъдещият ѝ съпруг се обажда на Ифтикар, за да се оплаче, че бъдещата му булка е „негодна”.  Отвратени, Ифтикар и Фарзана се връщат в Англия без дори да посетят дъщеря си, оставяйки я на произвола на съдбата в Пакистан.

Роднините на момичето са сериозно притеснени за здравето ѝ, тя не може да се храни, отслабва и става все по–зле. Обаждат се на Ифтикар и му заявяавт, че Шафилия трябва да се прибере в Англия за лечение. В резултат на това, на Шафилия е разрешено да се прибере и веднага е приета в болница. Родителите ѝ отказват да се грижат за нея – не ѝ помагат по никакъв начин. Шафилия не може да се храни сама, но майка ѝ отказва да ѝ помага. Ифтикар и Фарзана са бесни на дъщеря си – тя е успяла да постигне своето – престъпила е волята им да живее според мюсюлманските обичаи, отказала е да се омъжи в Пакистан и по всичко личи, че ще се върне в колежа, ще продължи да учи, да се среща с момчета. А това те не могат да позволят.

Фарзана Ахмед

Смърт, разследване, процес

Въпреки че е ужасена от своите родители и от това какво могат да ѝ направят, Шафилия започва работа. Един ден, през септември, Фарзана отива да прибере дъщеря си и я вижда облечена в бяла тениска и носеща бели обувки на тънки високи токчета. Майката иска да претърси чантата на дъщеря си, в търсене на грим, дори презервативи, но момичето не позволява. Двете се скарват ужасно. Вкъщи, пред погледа на всички, Фарзана казва на Ифтикар: „Хайде да приключваме! Това трябва да свърши сега!”, след което хваща Шафилия, притискайки я към дивана, докато Ифтикар взима найлонова торба и я натиква в гърлото на дъщеря си. Той държи носа  и устата ѝ, докато Фарзана притиска тялото на Шафилия към дивана. След няколко минути Шафилия е мъртва. Сестрите и брат ѝ са свидетели на цялата случка. Едва ли някой може да си представи какво е минавало през главите на тийнейджърите в този момент. Шафилия е най–голяма, щом може това да се случи на нея, вероятно може да се случи и на тях.

Харесваш историите на Стела? Изпрати й подарък:
♥ Avangard Designs - Изработка на бижута ♥
Научи повече за:   Смъртта на Джеймс Бълджър

Родителите им ги карат да се закълнат върху Корана, че няма да кажат нито дума за случилото се. Когато всички се заклеват, биват предупредени, че ако нарушат думата си, ще са следващите. Най–малкото дете на семейството по това време е на седем години.

Когато приключват с клетвите, децата са изпратени по стаите си. Фарзана отива в кухнята и развива голямо руло торби за боклук. Сестрата на Шафилия Алиша поглежда през прозореца и вижда как Ифтикар товари голям черен плик в колата си. Съвсем спокойно Ифтикар изминава около 60 мили до Лейк Дистрикт, където захвърля тялото на дъщеря си в река Кент. След това също толкова спокойно се връща вкъщи.

При предишни случаи, когато Шафилия е изчезвала, родителите ѝ са се опитвали да се свържат с нея, обаждали са се на мобилния ѝ телефон. Не и този път. Дори не я обявяват за изчезнала. Училището прави това.

Разследването на изчезването на Шафилия започва с молба от полицията до съда за поставяне на подслушвателни устройства около къщата на семейство Ахмед. Това е необичаен ход от страна на разследващите, но случаят е много подозрителен. Разговорите, които успяват да подслушат, не са на скърбящо семейство.

Ифтикар Ахмед

Не че чуват директно признание, че са убили Шафилия, но разговорите са доста подозрителни – дали полицията може да открие доказателства в колата, как можеш да използваш медиите, за да ти се размине убийство.

„Казах на Насир, че не можем да звъним от къщата, че те знаят всичко, че са направили нещо. Знам, че не вярваш, но кой знае какво може да са направили вкъщи. Знам, че съм прав”.


“Тези дни вече всичко могат да направят, могат да ни сложат някакви съвсем малки неща да ни подслушват. Могат да чуят всичко, което си говорим. Държаха телефона ми цяла седмица. И този на Джунаид (синът на Фарзана и Ифтикар)”.

Това е малка част от подслушан разговор между Ифтикар и Фарзана. И всичко това се случва месец преди тялото на Шафилия да бъде открито. При разпит в къщата, на разследващите направило впечатление, че в дома на семейството липсват каквито и да било снимки на Шафилия. Сякаш не са искали тя да ги гледа, знаейки какво са извършили.

Полицията арестува двамата съпрузи по подозрение в отвличане. И двамата отхвърлят категорично обвиненията. Те не издават нищо, но проявяват странна липса на интерес към случилото се с най–голямата им дъщеря. Когато бащата говори за момичето, усещането е, че говори за предмет. Без емоция, без интерес, без загриженост.

Четири месеца след изчезването на Шафилия работник прави ужасяващо откритие в красива местност до река Кент. Изглежда Ифтикар е разчленил тялото на дъщеря си преди да го захвърли като ненужда вещ на брега на реката.

Тялото на Шафилия е открито на брега на река Кент

Заради напредналото разложение, причината за смъртта не може да бъде определена със сигурност. Поради същата причина тялото е разпознато по гривна, пръстен и зъбен статус. Заради обстоятелствата около откриването на тялото, е ясно, че става дума за убийство. Доказателствата срещу семейството започват да се трупат.

Всички доказателства обаче са косвени и това ги прави недостатъчни за повдигане на обвинение в убийство срещу съпрузите Ахмед.

След намирането на тялото, все още под подозрение, Ифтикар и Фарзана дават серия от интервюта, в които слагат маската на скърбящи родители и обвиняват полицията в културен расизъм.

Погребението на Шафилия

Пет месеца след като тялото на Шафилия е открито, обвиненията срещу Фарзана и Ифтикар са свалени. За полицията това е изключително тежко и дразнещо. Семейство Ахмед определено си мислят, че им се е разминало. Единственото, на което разследващите могат да се надяват е, някой свидетел на убийството да разкаже какво точно се е случило, но това не изглежда особено вероятно. Полицаите и социалните се страхуват за останалите четири деца на Фарзана и Ифтикар.

Научи повече за:   Джон Лист: Бащата убиец

Алиша, обир, признание, съдебен процес

Шест години след смъртта на Шафилия Фарзана и Ифтикар смятат, че са се измъкнали от правосъдието. Но внезапно стават жертва на изключително странен обир. В него е замесена една от дъщерите им – Алиша, по това време на 22 години, студентка в университета, която е задлъжняла сериозно. За да си набави средства, тя кара няколко приятели да разбият дома на родителите ѝ. Трима мъже влизат в дома на семейството и връзват всички, освен Алиша. По това време между нея и родителите ѝ има сериозни скандали и те осъзнават, че дъщеря им е участник в обира.

Когато полицията идва да разследва, Фарзана им казва, че виновната за обира е Алиша. Майката настоява дъщеря ѝ да бъде арестувана. Така и става – полицията задържа Алиша и я разпитва във връзка с обира. По време на този разпит Алиша моли да говори с полицай за нещо друго, извън протокола. Това, за което момичето иска да говори, се оказва убийството на сестра ѝ Шафилия.

Алиша Ахмед

Детектив Андрю Едис: Какво правеше баща Ви?
Алиша: Опитваше да я задържи на дивана. Сложи си крака на гърдите ѝ. Шафилия риташе с крака.
Детектив Андрю Едис: Можехте ли да видите лицето ѝ?
Алиша: Само очите.
Детектив Андрю Едис: Как изглеждаха очите ѝ?
Алиша: Просто отворени широко.
Детектив Андрю Едис: Какво имате предвид?
Алиша: Виждаше се, че се задушава.
Детектив Андрю Едис: Видяхте ли нещо друго?
Алиша: Тя се подмокри. Подмокри се, защото се бореше.
Детектив Андрю Едис: А по някое време тя спря ли да се бори?
Алиша: Да …
Детектив Андрю Едис: Какво се случи после?
Алиша: Това беше. Тя беше мъртва.

Това е част от разговора на Алиша с полицията по повод убийството на Шафилия. Фарзана и Ифтикар отново са арестувани, но случаят е далеч от доказан. Останалите деца защитават родителите си, а Алиша е поставена под полицейска закрила. Тя за момента е единственият човек, който може да свидетелства срещу родителите си. Алиша към дадения момент вече не може да живее с тайната. Но полицията се притеснява дали тя ще понесе напрежението и дали няма да се откаже от показанията си. Тя е много смела млада жена, но върху нея тегне обвинение в убийство, не срещу кого да е, а срещу собствените ѝ родители. Но Алиша не се отказва – тя дава показания в съда, макар и зад параван. Дава и детайлно обяснение за целия тормоз, който тя и останалите деца на семейството са преживявали с години.

Показанията на Алиша в съда привличат и още един свидетел. Шахин Мюнир е дете по времето, когато Шафилия е убита. Тя е приятелка на по–малката сестра на Шафилия и Алиша – Мевеш. Шахин разказва, че Мевеш ѝ е доверила, че е била свидител на убийството на най–голямата си сестра. Шахин води и дневник,  в който описва разговорите си с Мевеш. Тя дава тези дневници на полицията. Установено е, че дневниците са от времето, когато Шахин твърди, че Мевеш ѝ е казала за убийството на Шафилия.

Шахин Мюнир

И тогава се случва нещо съвсем неочаквано. Фарзана променя показанията си. Тя потвърждава, че Шафилия е била убита по посочения начин, но че тя няма нищо общо. Фарзана твърди, че виновният е Ифтикар. Той е убил дъщеря им. Прокуратурата не се хваща на номера. Те не вярват, че Фарзана се страхува от съппруга си и че не е виновна за убийството на дъщеря си. Това е просто опит на госпожа Ахмед да спаси собствената си кожа.

На трети август 2012 година Ифтикар и Фарзана Ахмед са осъдени за убийството на дъщеря си Шафилия. И двамата получават доживотни присъди, като най-малко 25 години ще бъдат зад решетките. Съдията казва:

„Страхът ви, че ще бъдете посрамени пред общността си, е по–голям от загрижеността и любовта към собственото ви дете. И докато желанието да запазите честта си е разбираемо, да очаквате от дъщеря си, че ще живее затворена, изолирана от обществото, в страната, в която се намира е не просто нереалистично, но и жестоко”.

Равносметка

Случаят на Шафилия Ахмед получава много широк обществен отзвук. Пакистанската общност се дистанцира от семейството. Алиша е отчуждена от брат си и сестрите си, които продължават да защитават родителите си, независимо от всичко. Мевеш и Шахин не общуват. Мевеш обвинява приятелката си, че е предала доверието ѝ.


Харесваш историите на Стела? Изпрати й подарък:
♥ Avangard Designs - Изработка на бижута ♥

Източници: www.wikipedia.org, www.thesun.co.uk, www.bbc.com, www.manchestereveningnews.co.uk, www.theguardian.com, www.birminghammail.co.uk, www.telegraph.co.uk

The following two tabs change content below.

1
Напиши коментар

avatar
1 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
1 Автори на коментари
Таня Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Таня
Гост
Таня

Тези скапани фанатизирани мозъци! Какво правят изобщо в нормалните страни? Защо идват и отглеждат потомство в една култура, коренно различна от извратените им вярвания и подлъгват децата си, че ще живеят нормален живот а после ги осакатяват така? Тези изводи водят след себе си само въпроси а не и отговори, жалко само за погубеното красиво момиче.