Клифърд Олсън: Звярът от Британска Колумбия

Клифърд Олсън е най-прочутият сериен убиец в Канада. “Звярът от Британска Колумбия” отвлича, изнасилва и изтезава деца, млади момичета и момчета в началото на 80-те години.

Неговите зверски убийства внасят страх и недоверие към непознатите в сърцата на цяло поколение канадци и слагат край на илюзията за безопасно пътуване на стоп.

Първата жертва

В навъсения следобед на 17 ноември 1980 г. дванайсетгодишната Кристин Уелър върти бързо педалите на колелото си през дъждовните улици към мотел “Бонанза” в Съри, в канадската провинция Британска Колумбия, който нарича свой дом. Синеоката палавница често играе навън. Обича и магазините, особено търговския център “Съри Плейс”, където се е срещнала с приятелка след училище.

Кристин Уелър
Кристин Уелър

Тя е прекарала няколко часа, обикаляйки мола с приятелите си. Към 17:00 часа, вече закъсняваща за вечеря, Кристин взима назаем колелото на приятелката си, за да се прибере навреме в мотела, където живее с родителите си. Така и не стига дотам.

Родителите й предполагат, че е останала в дома на приятелка, както е правила вече няколко пъти. Минава почти седмица преди да подадат сигнал за изчезването й. Дори тогава Кристин е сметната за бегълка. Но когато полицията открива велосипеда зад една ветеринарна клиника на магистрала “Кинг Джордж”, става ясно, че нещо не е както трябва.

На Коледа човек, разхождащ кучето си, открива поруганото й тяло зад купчина смет северно от пътя “Ривър Роуд”, минаващ край река Фрейзър в близкия Ричмънд. По гърдите и корема на Кристин са нанесени многобройни рани от нож, а около шията й е стегнат колан.

Властите все още не знаят, че смъртта на Кристин е първата от серия брутални убийства, които ще отнемат живота на поне още 10 деца от двата пола, на възраст от 9 до 18 години.

Клифърд Олсън младши

Клифърд Олсън младши попада във вестниците още в деня на раждането си, на 1 януари 1940 година. Той е едно от новогодишните бебета, родени в болница “Сейнт Пол” във Ванкувър, Британска Колумбия. Появява се в 22:10 часа вечерта и родителите му Клифърд и Лиона Олсън пропускат големите бебешки награди – сребърна лъжица и кашон с изкуствено мляко, но вместо това се сдобиват с утешителната награда – книга за бебета и лакомства от местен магазин.

Родителите на малкия Клифърд са съвсем обикновена двойка. Майка му Лиона е израснала в канадските прерии преди да се премести във Ванкувър, където си намира работа във фабрика за консервиране на риба, а Клифърд Олсън старши доставя мляко по домовете с една от последните каруци в района. Живеят в малка къща близо до експо центъра “Пасифик Нешънъл Екзибишън” в Ийст Сайд, когато се ражда сина им.

Още от малък Олсън си спечелва репутацията на самохвалко. В училище нарочно нарушава дисциплината, за да бъде център на вниманието. На 10 години вече бяга от час, а на 15 няколко пъти проваля успеха си. Попада в затвора за първи път веднага щом завършва 8-и клас.

Трудно е да вземеш думата от него. Непрекъснатото му говорене е само един от начините, чрез които контролира околните. Вечно знаещ, самотник и побойник по душа, той никога не намира близки приятели. Постоянно се забърква в неприятности – продава изтекли билети от лотарията, краде парите за мляко от верандите на хората и изтезава кварталните котки и кучета.

През 1956 г. напуска училище, за да работи на състезателната писта “Лендсдаун”, а на 17 години вече се е издигнал в криминалната кариера. През следващите 24 години получава 83 присъди: за възпрепятстване на правосъдието, притежание на откраднато имущество, притежание на оръжия, фалшификация, измама, нарушаване на гаранция, шофиране в пияно състояние, кражба, взлом, въоръжен грабеж и бягство от затвора.

По времето, когато навършва 41 години, Олсън е прекарал само 4 години от зрелия си живот като свободен човек. Затворът се е превърнал във втори дом за дребния, но хроничен нарушител на реда.

Неговите двама по-малки братя и една сестра се превръщат в обикновени, съблюдаващи закона граждани, но Олсън винаги е имал проблеми с органите на реда. В детството му няма никакви травматични събития, които биха могли да обяснят смъртоносната му ярост. Неговите родители просто свикват с честите посещения на полицаите и със срама, причинен от поведението на сина им. Опитват се да му помогнат, но в крайна сметка изгубват надежда, че някога ще успеят да го променят.

Пролетна ваканция

Разследването на убийството на Кристин Уелър все още продължава, когато изчезва още едно малко момиче от Съри.

Колийн Дейно
Колийн Дейно

Колийн Дейно не би говорила с всекиго, тъй като е срамежлива. Тринадесетгодишното момиче с дълга рижава коса, е прекарала нощта у прятелка, обещавайки на баба си, че ще се прибере у дома в 16:00 часа на следващия ден.

Около 10:00 часа следващата сутрин, докато чака автобуса, до нея спира кола. Клифърд Олсън я повиква през прозореца.

Колийн е обявена за изчезнала три дни по-късно. Полицията смята и нея за поредната бегълка.

Черепът и скелетните й останки са открити на 17 септември в изолирана гориста местност край Съри, недалеч от границата със САЩ.

Само пет дни след изчезването на Колийн се изпарява и едно 16-годишно момче.

Дарин Джонсруд е във Ванкувър само от два дни. Той живее с баща си в Саскачеван и няма търпение да посети майка си, брат си и сестра си в Кокуитлам. Възнамерява да се върне да живее при майка си и да си намери работа, след като завърши училище. Нейният дом е на половин пресечка от мястото, където живее Олсън.

Дарин Джонсруд
Дарин Джонсруд

Дарин е видян за последен път да си купува цигари от магазин на оживения площад “Бъркуитлам”. Магазинът се намира в един от двата търговски центъра, често посещавани от децата, живеещи в комплекса на Олсън.

Малките момчета и момичета в жилищния комплекс не харесват особено Олсън. Наричат го зад гърба му “зловещото плашило”. Но за съжаление много други лесно се поддават на чара му. Спонтанната усмивка и свирепите му кафяви очи му придават някакъв животински магнетизъм. Търсейки жертви, Олсън често се мотае край децата в търговските центрове “Бъркуитлам” или “Логхийд Мол”. Изглежда изпитва огромна емоционална и физическа нужда да контактува с деца.

Пребитото тяло на Дарин е открито на 2 май край самотна дига в Дерош – малко провинциално градче на изток от Ванкувър, на северния бряг на река Фрейзър. Момчето е загинало от многократни удари с чук по главата.

Случаят е заплетен. Олсън не подбира пола и възрастта на жертвите си. Експертите през 80-те години вярват, че хищниците набелязват жертви само от един пол и възрастова група. Затова полицията не свързва случая на Дарин с убитите момичета.

“Хей, нека те черпя една бира след работа” – казва Олсън на младежите. Това е само един от вербалните капани, които използва, за да примами потенциалните си жертви на някое усамотено място или да ги прилъже да го придружат в мотелската му стая. Залива ги с алкохол и наркотици до безпомощно състояние. Някои изнасилва и след това освобождава, но много от тях убива.

Дори с дребната си фигура – 1,70 м, 77 кг – не му е трудно да надвие малките момчета и момичета. Представя се за строителен предприемач и впечатлява младежите, раздавайки им визитки и обещания за работа.

Качва жертвите в колата си от автобусните спирки, докато се разхождат по улицата, карат колелата си или пътуват на стоп.

Жертви в сянка

Клифърд Олсън хвърля око на Джоан Хейл в популярна кръчма в хотел “Карибу” в Логхийд. В началото тя не знае, че той току-що е излязъл от затвора, но когато разбира, това не я притеснява. Смята го за очарователен и харесва неговите “красиви кафяви очи”. Омагьосва я само за час. Три дни по-късно той вече живее при нея.

Джоан забременява и двамата планират да се оженят. Месец преди сватбата им се ражда синът им – Клифър Олсън ІІІ. Олсън вече е завлякъл 43 000 долара от споразумението й по развода с бившия й съпруг, като е успял да ги похарчи само за два месеца. Става все по-агресивен, особено след новината за бременността й. Напива се все по-често и дори започва да я бие. Той вече е убил три деца – едно от които само пет дни след раждането на сина му.

В нощта преди сватбата си Олсън става бавачка на няколко деца, докато годеницата му празнува с приятелки моминското си парти. Изпраща по-големите до магазина за дъвка и насилва сексуално едно петгодишно момиче. Майката на детето се оплаква в полицията и Олсън е призован в управлението. Той отрича инцидента. Детето е твърде малко, за да свидетелства и полицията няма доказателства, за да повдигне обвинения.

Въпреки това неприятен инцидент двойката сключва брак на 15 май 1981 г. в Съри. Двамата редовно посещават фундаменталистка църква, но се налага да се оженят в друга, когато се разнася слухът, че Олсън е посягал сексуално на няколко деца. Веднъж е бил хванат да насилва малко момче в сауна, но никой не е подал жалба срещу него.

Научи повече за:   Джон Ерик Армстронг: Образцовия моряк

Впоследствие властите ще разберат как е изваждал жертвите си от строя. По-късно същия месец май Олсън е арестуван за шофиране в нетрезво състояние и развращаване на непълнолетен. Разбива колата си заедно със своята 16-годишна пътничка край фермерско селце близо до Ванкувър. Качил е момичето в Кокуитлам – кварталът, в който живее не само той, но и убитият Дарин Джонсруд. Макар да отрича, че Олсън е сексуален насилник, момичето казва на полицията, че той й е предложил работа, алкохол и хапчета. Тя все още пази една от яркозелените таблетки и я дава на полицията. Лабораторията идентифицира съдържанието на хапчето като хлорал-хидрат.

Олсън тръгва на лов само четири дни след сватбата си. На 19 май 1981 г. качва в колата си 16-годишната Сандра Улфстайнър, която живее със сестра си в Лангли. Хубавата девойка с лешникови очи се е запътила на стоп към приятеля си, с когото ще обядва, като преди това се отбива във фермата на неговата майка. Около 11:30 часа излиза на магистралата, за да спре някоя кола на стоп.

Сандра Улфстайнър
Сандра Улфстайнър

Майката на нейния приятел вижда от дома си как Сенди се качва в сребристата кола на някакъв мъж.

Олсън убеждава Сенди да го придружи до неговата хижа в горите. Спира колата в гъстия шубрак край пътя за езерото Чилиуак. Двамата тръгват през гората и той й разбива главата изотзад. Впоследствие разказва, че се е вбесил, когато е намерил у нея само 10 долара. Момичето му е казало, че има 100.

Полицията я смята за поредната бегълка. Не могат да бъдат по-далече от истината.

“Побърквам ги!”

Затворът в Британска Колумбия представлява внушителна гранитна крепост, издигаща се над индустриалния район край река Фрейзър. Това е вторият дом на Клифърд Олсън.

Когато през 1981 г. е решено да бъде разрушен, затворът е отворен за любопитните граждани. Клифърд също решава да му хвърли един последен поглед.

Въпреки годините, прекарани зад решетките на затвора, Олсън изпитва сантиментални чувства към старата сграда. За негово нещастие тази носталгия му коства свободата. Той влиза в 102-годишното здание, заедно с десетки други посетители без да знае, че е издадена присъда за ареста му за кражба и други дребни нарушения. Когато надниква в килията, която е била негов дом няколко години, един от бившите му пазачи го разпознава и той е незабавно задържан от полицията в град Ню Уестминстър.

Олсън обожава да се подиграва със системата и се хвали: “Побърквам ги!”. Мнозина от неговите бивши пазачи се съгласяват с това. Като затворник той е изисквал постоянно внимание и е вгорчавал живота на всекиго. Всички са го мразели, но някак си е успявал да оцелее. Никой обаче не го е смятал за убиец.

С годините Олсън започва да проявява по-агресивно поведение във и извън затвора. Докато лежи в затвора в Британска Колумбия през 1974 г., многократно и упорито напада сексуално един 17-годишен затворник. През 1978 г., докато е отвън, посяга сексуално на 7-годишно момиченце в Сидни, Нова Скотия. Когато се захваща сериозно със смъртоносната си кариера, той има условна присъда по обвинения в изнасилване и притежание на оръжия.

Връщайки се в затвора по-късно през 1978 г., неговата извратена сексуална страна започва да излиза на бял свят. Стилът му се променя. Става известен като “Бобо” и жестоко насилва и тормози по-младите затворници. Други го наричат “Сенатора”, защото засипва федералните и провинциални политици с оплаквания за условията в затвора. Освен това е и “порта” – човек, който би предал всекиго на пазачите. Този му навик го прави непопулярен както сред затворниците, така и сред пазачите, и в крайна сметка се налага да го сложат под специална охрана.

Олсън е преместен в строгоохранявания блок, известен като “Пентхауса”, където пребивават най-презираните злодеи. Там се запознава с убиеца на деца Гари Франсиз Марку.

Олсън е информатор извън стените на затвора, а вътре – доносник. В Пентхауса убеждава изнасилвача и убиец Гари Франсиз Марку да опише убийството на малко момиче в писмена форма, което впоследствие помага за осъждането му. Писмата и картите, които си разменят двамата, не само довеждат до осъждането на Марку, но помагат на Олсън да усъвършенства бъдещия си начин на действие.

Марку е захвърлил тялото на 9-годишната Джина Дув в езерото Уивър. Писмата му описват в живописни детайли как е подмамил малкото момиче в колата си, купил й е сладолед, изнасилил я е, удушил я е и накрая я е осакатил, оставяйки я вързана за едно голямо дърво край езерото.

В ретроспекция времето, прекарано с Марку, е развило у Клифърд Олсън вкус и методология към убийствата. Той се хвали в своя непобликуван ръкопис:

“Започнах като дребен крадец, а се дипломирах от канадската затворническа система като продуктивен убиец”.

Ейда Корт

Тринадесетгодишната Ейда Корт от Бърнаби прекарва скучната съботна вечер на 21 юни 1981 г., наглеждайки децата на брат си в неговия апартамент в Кокуитлам – същият комплекс, където живее Олсън.

Ейда Корт
Ейда Корт

В неделното утро тя се качва на автобуса, за да се срещне с приятеля си. След това просто изчезва. Полицията в Бърнаби е объркана. Нищо не липсва от шкафчето й в училище и няма признаци да е стягала багажа си вкъщи.

Клифърд Олсън вече е убил жертвата си и се е отървал от тялото й. Но е бил забелязан от очевидец. Всъщност не за първи път някой е виждал как Олсън изхвърля труп, но очевидците не са разбирали какво точно се случва. Впоследствие става ясно, че колата на Олсън е засядала два пъти в калта, докато е возел мъртви тела в нея. В един от случаите той дори е извикал пътна помощ.

Около 20:00 часа на 21 юни жителят на Уайт Рок Джим Паранто вижда край езерото Уивър някакъв мъж, стоящ до черен пикап. Той се навежда над тялото на младо момиче, облечено в цветен пуловер.

Паранто помисля, че човекът има нужда от помощ и спира. Изляза от колата си и го заговаря. Мъжът се обръща и го поглежда, без да му отговори. Просто го гледа втренчено и Паранто усеща, че нещо съвсем не е както трябва. Връща се в колата и си казва: “Хей, махам се оттук!”. Но Олсън го следва с колата си. След кратка гонитба Паранто свива по дърварския път, водещ към лесовъдството, където работи и Олсън се отказва да го преследва. Месец или два по-късно Паранто съобщава за случилото се в полицията на Уайт Рок.

Два месеца след ареста на Клифърд Олсън търсачите откриват край езерото череп и горна челюст. Справката с денталния й картон установява, че останките принадлежат на Ейда Корт.

До края на юни Олсън вече е убил пет деца, но са открити само две тела: Кристин Уелър и Дарин Джонсруд. Но убийството на Кристин не е свързано от полицията с това на Дарин, а останалите жертви на Олсън тепърва ще бъдат намерени.

Заподозрян

Полицията вече е хвърлила око на Клифърд Олсън като възможен заподозрян в началото на юли, когато са разследвали изчезването на Ейда Корт. Интересът им към него е предизвикан от богатото му досие, пълно с минали нападения и сексуални престъпления.

Но изчезването на 9-годишния Саймън Партингтън от Съри се оказва повратната точка в разследването. Той трудно би могъл да бъде сметнат за беглец. Полицията е сигурна, че малкото момче е отвлечено.

Саймън Партингтън
Саймън Партингтън

Около 10:30 часа на 2 юли 1981 г. Саймън скача на велосипеда си и потегля към дома на свой приятел. Но така и не пристига там. Изчезва само на няколко пресечки от мястото, на което за последен път е била видяна Кристин Уелър.

Емоционалната реакция на гражданите принуждава полицията да се включи на пълни обороти. Започва най-голямото издирване в канадската история. По случая работят около 200 полицейски служители. Властите признават, че Саймън вероятно е станал жертва на престъпление и медиите си спомнят за по-ранните изчезвания в предградията на Ванкувър.

Клифърд Олсън като че ли не дава пукната пара за целия този медиен шум. Пет дни след убийството на Саймън той качва в колата си 16-годишно момиче и нейната приятелка. Първо им предлага 10 долара на час да му измият колата, а после убеждава едно от момичетата да тръгне с него. Напива я обилно с алкохол и започва да я опипва. Но тя се възпротивява и той спира. Впоследствие, когато му повдигат обвинения за неприлични действия с това момиче, полицията все още не осъзнава, че той е свързан с изчезването на Партингтън или с убийствата на Джонсруд и Уелър.

Пристрастен към убийството

На 9 юли 1981 г. Клифърд Олсън потегля с колата си към центъра на Ню Уестминстър. Пътят минава покрай любимото му заведение “Карибу”, откъдето често си купува бира за из път. Обича да шофира и да пие, като щедро черпи и младите си пътници.

Този път с него пътува 18-годишният Ранди Лъдлоу, който става свидетел на последните часове от живота на Джуди Козма.

Джуди Козма
Джуди Козма

”Бях с Олсън между 11 и 12 часа на 9 юли. Карахме към центъра на Ню Уестминстър. Олсън забеляза едно момиче да излиза от телефонна кабина на улица “Колумбия” пред болницата. Очевидно я познаваше, защото й помаха. Тя се усмихна и изглежда се зарадва да го види. Той спря колата. Тя се приближи и говори с него”.

Джуди Козма се е запътила да се види с приятеля си и да подаде молба за работа в ресторант в Ричмънд. Стеснителната хубава брюнетка отчаяно се нуждае от втора работа. Познава Олсън от “Макдоналдс”, където работи като касиерка на половин смяна.

Научи повече за:   София Жукова: Бабата касапин от Березовка

“Скачай вътре” – казва й той. – “Ще те закараме”.

Олсън предлага на двамата младежи да си отворят по бира и потегля към Ричмънд. Подраняват доста за интервюто на Джуди и срещата с приятеля й, затова спират да си купят още бира.

”Когато се върнахме в колата” – разказва Лъдлоу по-късно, – “Джуди седна на предната седалка. Аз седнах отзад. Олсън й предложи работа – да измие прозорците на колата за 10 долара на час”.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: StefanTodorzornitsaChavdarVasil
360
190

После се връщат в Ню Уестминстър, където Олсън купува бутилка с ром, кола и пластмасови чашки. Предлага на Джуди питие, но тя не иска да пие повече. Но той настоява:

“Дай й още едно питие. Дай й още едно питие” – нарежда той на Лъдлоу.

Накрая Джуди склонява да изпие едно, но по-лекичко.

“Олсън ми каза да го направя” – разказва Ранди. – “Дадох й чаша с кола, без ром. Смигнах й, за да й подскажа, че е само кола”.

Джуди отпива и казва: “Много е силно”.

Тогава Олсън изважда някакви малки зелени хапчета и ги предлага на Джуди:

“Ето, вземи това, ще изтрезнееш. С тях не можеш да се напиеш”.

Тя взима хапчетата.

Олсън закарва Лъдлоу до търговския център “Логхийд” и остава насаме с Джуди. Следващият път, когато Ранди го вижда, Олсън му казва, че е закарал момичето обратно в Ричмънд за интервюто.

Още изчезвания

Сериен убиец върлува в района и жителите на Британска Колумбия са обхванати от паника. Родителите от предградията се възмущават, че полицията не приема достатъчно сериозно сигналите за изчезнали деца.

На 15 юли 1981 г. името на Клифърд Олсън за първи път е споменато на конференция на органите на реда.

Натовареният с разследването на убийството на Ейда Корт Лес Форсайт организира среща между офицерите от Кралската канадска полиция и местните отдели във Ванкувър и предградията. Той приготвя за срещата профил на Клифърд Олсън от пет страници, описващ неговите известни криминални дейности, навикът му да предлага работа на жертвите си и да използва коли под наем, както и скорошните му адреси в Съри и Кокуитлам. Полицията решава да разглежда Олсън за заподозрян в “Случая с изчезналите деца”.

Съвсем скоро след съвещанието на властите, на 23 юли 1981 г. изчезва 15-годишният Реймънд Кинг младши.

Реймънд Кинг младши
Реймънд Кинг младши

“Няма начин да е избягал” – твърди баща му. Той не е беглец. Слабото русоляво момче се е наслаждавало на лятната ваканция и е търсело първата си истинска работа. Посещавал е толкова често Центъра за младежка заетост, че служителите там вече са го познавали.

В онзи летен четвъртък Рей е бил подмамен в колата на Олсън с обещание за работа. Убиецът е потеглил по магистрала 7 и е завил по един черен път край езерото Алпин. Смазал е главата на момчето с камъни и е хвърлил тялото му от скалите.

Полицията не вярва, че момчето просто така е зарязало колелото си. Ако беше тръгнал да бяга, щеше или да го използва, или да го остави вкъщи.

В нощта, в която убива момчето, Олсън връща колата в агенцията “Метро” в Порт Кокуитлам. Младежът на гишето разказва впоследствие, че Олсън винаги е идвал само в дните, в които той е на работа. Дори му е предлагал работа да пере килими, и то за повече пари, отколкото момчето е изкарвало в рентакар фирмата.

“Слава Богу, че не приех” – възкликва младежът по-късно.

Само след два дни, на 25 юли, край езерото Уивър е открито тялото на Джуди Козма. После убиецът удря отново.

Бройката се вдига

Канареножълта лента “Не преминавай – Полиция” отцепва района край езерото Уивър, където криминалистите изравят останките на 14-годишно момиче. Тя е намушкана многократно в главата, шията, гръдния кош и стомаха и е захвърлена недалеч от мястото, където е било открито тялото на Дарин Джонсруд. Наблизо се намира и личното гробище на съкилийника на Олсън – Франсиз Марку, където е изхвърлил пет от жертвите си преди пет години. Младото момиче Сигрун Арнд е германска туристка и в началото никой не подозира, че е изчезнала.

Сигрун Арнд
Сигрун Арнд

След два дни изчезва още една девойка.

Тери Лин Карсън напуска дома си в понеделник на 27 юли, около 8 часа. Момичето е спряно от Олсън, който й предлага работа, а после и питие, обилно поръсено с лекарства. Както е направил и с останалите си жертви, Олсън я откарва далеч от града. В гората я удушава, изгаря дрехите й и хвърля чантата и обувките й в река Фрейзър.

Тери Лин Карсън
Тери Лин Карсън

Макар да е главният им заподозрян и да го наблюдават, властите не разполагат с нищо, което да го уличи в убийствата. На 29 юли наблюдението над него е прекратено, защото става ясно, че Олсън е разбрал, че го следят. Възобновено е чак на 6 август, когато той се връща със семейството си от пътуване в Албърта.

На лов за Звяра

Само две от жертвите досега са свързани от полицията: Дарин Джонсруд и Джуди Козма. Въпреки това властите са убедени, че Саймън Партингтън и Ейда Корт също са убити. Кристин Уелър все още не е считана за част от серията, а другите изчезнали деца все така липсват.

Междувременно полицай Фред Мейл от отдел “Сериозни престъпления” разработва една проста стратегия. Идеята му е да запишат тайно разговор с Олсън, в който да му намекнат за някаква награда. Ако той е убиецът и сметне, че може да изкара пари от цялата работа, Олсън би могъл да се върне на местопрестъпленията, за да вземе оттам веществени доказателства. Ако пък не е убиецът или знае кой е извършителят може би, примамен от парите, ще сподели каквото знае с властите.

Олсън се среща с детектив Тар в един ресторант и по-късно към тях се присъединяват Фред Мейл и ефрейтор Дрозда. Скритите микрофони предават разговора им към полицейската кола на паркинга:

“Доста убийства се случват наоколо, нали?” – започва Мейл. – “Смятаме, че си в състояние да ни помогнеш. Готови сме да компенсираме съдействието ти. Но трябва да знаем дали ще можеш да ни помогнеш”.

Той млъква и всички очи се вперват в Олсън. Известно време той не продумва нищо.

Накрая казва, че иска да бъде нает за 3 000 долара на месец. В замяна ще предостави информация за изчезванията.

Очите му светват при мисълта, че го търсят за информация. Започва да се хвали как е свидетелствал за осъждането на Марку и обещава да се свърже с тях, ако открие нещо.

Казвайки това, Олсън напуска ресторанта и се качва в колата си. Никой не следи мъжа, заподозрян в убийството на няколко деца.

След срещата си с полицаите на 30 юли същата вечер Олсън се отправя към адвоката си Боб Шац. По пътя забелязва дребната и младолика 17-годишна Луиз Чартранд.

Луиз Чартранд
Луиз Чартранд

Луиз работи като сервитьорка на нощна смяна и на път към ресторанта се отбива да си купи цигари. Според полицията точно тогава Олсън я е качил в колата си, упоил я е и е потеглил към Уислър. Спрял е колата си на север от ски курорта, смазал е черепа на момичето с чук и я е погребал в плитък гроб.

Когато не се явява на работа, от ресторанта се обаждат в дома й. Една от сестрите на Луиз се свързва с полицията на следващата сутрин.

Властите предприемат незабавни действия, подозирайки, че момичето не е бегълка, а е станало жертва на насилие.

Наблюдателите

Лятната жега изобщо не помага на разследването. В началото на август паниката достига връхната си точка. Новините и заглавията в пресата още повече подклаждат огъня: “Лукав убиец с пламтящи очи” и “Горещото лято помага на убиеца да изплъзва на полицията”.

Клифърд Олсън
Клифърд Олсън

Със случая се заема старши полицейски офицер Брус Нортоп. Наблюдението над Клифърд Олсън започва отново.

Но Олсън не е лесен за следене. Наблюдателите докладват, че той има навика да спира внезапно по средата на улицата, прави необясними обратни завои и влиза в еднопосочни алеи, спира и обръща колата. Освен това редовно сменя колите под наем: пинто, мустанг, бобкат, линкс, хонда, ескорт, омега и т.н. Шофира непрекъснато. Изминал е над 20 000 км за три месеца с 14 различни коли под наем. В средата на юли е навъртял 5 569 км с един ескорт само за две седмици.

На 12 авуст 1981 г. Олсън се качва на ферибота за остров Ванкувър, където прониква с взлом в две къщи. След това продължава на север към старото миньорско градче Нанеймо. Спира край пътя, за да качи в колата си две млади стопаджийки. В онези времена пътуването на стоп е популярен начин за придвижване сред младежите.

Научи повече за:   Ричард Роджърс: Убиецът на окъснели клиенти (видео)

След около три часа колата му вече криволичи по магистралата в другата, по-слабо населена част на острова, като понякога излиза в банкета. Малко преди завоя за Лонг Бийч колата намалява скорост и завива по един черен път.

Само след секунди две местни полицейски коли блокират изхода към черния път. Двама офицери следват колата на Олсън. В далечината могат да видят трима души, подаващи си бутилка край спряната кола. Чува се гласът на Олсън. Той точно казва на една от жените да се разходи. Започва да й крещи. Полицаите решават, че е време да действат.

Олсън забелязва ченгетата, излизащи от гъсталака, и хуква към колата си. Потегля с бясна скорост по обратния път, но е арестуван на блокадата. Жените са объркани, но в безопасност.  Олсън обяснява, че са спрели, за да се облекчи.

Полицаите го обвиняват в нетрезво шофиране, конфискуват колата му и го отвеждат в местния арест. Претърсват наетата кола и откриват тефтерче с адреси. Вътре е записано името на 14-годишното момиче от Ню Уестминстър – Джуди Козма.

В момента на ареста му са открити и идентифицирани само три тела. Полицията все още няма представа колко деца са убити в действителност.

Сделката “пари за трупове”

На 18 август 1981 г. срещу Клифърд Олсън е повдигнато обвинение за убийството на Джуди Козма, което в крайна сметка довежда до пълните му самопризнания. Но преди това предстои изненада.

Клифърд Олсън
Клифърд Олсън

“Ще ви дам 11 тела за 100 000 долара. Първото ще е бонус” – предлага Олсън на полицията.

Детективите подскачат в радостно недоумение. Нима Олсън би могъл да е толкова глупав, че да се съгласи на подобна сделка, която вероятно ще му донесе доживотен затвор?

Засега са открити само телата на Уелър, Джонсруд, Кинг и Козма. Олсън предлага график за намирането на телата на мъртвите деца, едно по едно, по определен ред, като след всеки открит труп парите трябва да бъдат превеждани по банковата сметка на жена му.

“Ще получите признания заедно с телата” – казва Олсън. – “Ще ви дам всички доказателства – неща, които само убиецът би могъл да знае”.

Първоначално властите се опасяват, че признанията му са просто хитрост, имайки предвид няколкото му бягства от затвора. Затова засилват мерките за сигурност. Олсън е качван в кола с трима невъоръжени офицери, прикован с белезници за един от тях. Колата е ескортирана от други две коли, с по двама полицаи във всяка, въоръжени с револвери и пушки. Ако е замислял бягство, очаква го голямо разочарование.

Тази тайна сделка на полицията с Олсън е разкрита от медиите година по-късно.

“Олсън е получавал пари за откриването на телата” е само едно от огромните заглавия на 14 януари 1982 г. във вестник “Ванкувър Сън”. Полицията мълчи за сделката от страх да не провали правото на Олсън на честен процес.

Въпреки скандала, властите не могат да скрият облекчението си, че убийствата са разкрити и няма да има повече убити деца. В замяна на 100 000 долара прокуратурата е получила възможност да гарантира осъдителна присъда.

В деня преди да бъде обвинен в смъртта на Джуди Козма, Клифърд Олсън получава право на едночасова визита от съпругата си Джоан и невръстния им син.

“Казах на жена ми, че съм отговорен за смъртта на децата и че не мога да живея със себе си, нито да се успокоя, докато не призная какво съм направил и върна телата на семействата им, за да бъдат погребани подобаващо по християнски” – разказва по-късно Олсън.

“Съпругата ми каза, че ако призная на полицията, както направих, ще ме вкарат в затвора до края на живота ми и по всяка вероятност ще бъда убит там. Попита ме какво ще каже на сина ни, когато порасне и всички в училище му се подиграват за онова, което е сторил баща му. Казах й, че аз ще му обясня какво се е случило”.

“Знаех в сърцето си, че ще трябва да се откажа от жена ми и сина ми за цял живот. Синът ми ще нарича друг мъж “татко” и ще порасне с мисълта за греховете ми. А съпругата ми винаги ще носи моята грешка през остатъка от живота си. Тя ми каза, че трябва да постъпя правилно и че винаги ще ме обича, и че някой ден ще бъдем в рая заедно с Бог”.

Светът на Олсън

Клифърд Олсън е класически пример за екстремен психопат. Истинските екстремни психопати са търсачи на силни усещания, надарени с патологична речовитост, антисоциална страст към властта и пълна липса на чувство за вина.

Скица на Клифърд Олсън в съда
Скица на Клифърд Олсън в съда

Съществува една основна група психопати, които могат да бъдат чаровни, интригуващи, приятни, предсказуеми и зловещи със способността си да манипулират околните и Олсън очевидно е един от тях. Според някои изследвания в психопатията се наблюдава генетичен елемент – дефект или “засечка” на мозъка. Със сигурност техните мозъци са различни и едва ли скоро учените ще разберат на какво точно се дължи тази разлика.

Накратко, психопатите страдат от недостатъчно съпричастност към човешките емоции. Като прибавим към това и педофилията и садизма на Олсън, не е изненадващо, че той прибягва към серийни убийства на най-слабите. Следните примери за неговия садизъм още повече подсилват доказателствата за психопатично поведение: той е инжектирал въздух в ръката на една от жертвите си, пропуснал е вената и в яда си е разбил главата й с чук; пробил е главата на друга жертва с пирон без видима причина, тъй като не това е била причината за смъртта; обаждал се е по телефона на някои от семействата на жертвите и им е пускал запис от смъртта на близките им; прегазил е една от жертвите си с кола.

За по-малко от девет месеца Олсън убива 11 пъти. Фактът, че е убивал и момчета и момичета още повече обърква разследването. През 80-те години феноменът серийни убийци е слабо разбран. Полицията разчита твърде много на стария си опит с педофилите, предполагайки, че тези случаи не са свързани, защото жертвите са от различен пол и възрастова група. Педофилите, дебнещи деца в предпубертетна възраст, обикновено нямат предпочитание към пола, а онези, предпочитащи по-големи деца, се фокусират само върху един от половете.

Макар закономерностите в престъпното поведение, базирани на опита на полицията или на експертните мнения на профайлърите, да са много полезни в разбирането на престъпния ум и в залавянето на правилния заподозрян, нужно е разследващите да проявят повече гъвкавост на мисълта. Престъпниците не се чувстват длъжни да се придържат към онова, което други престъпници са правили преди тях и към мненията на “експертите”, и полицията също не бива да ограничава разследването си в тези изкуствени рамки.

Клифърд Олсън - април 1996 година
Клифърд Олсън – април 1996 година

Справедливост?

“Нямам думи да опиша величината на престъпленията Ви и мъката и страданията, които сте причинили на толкова много хора” – заявява съдията Хари Маккей на процеса на Олсън, започнал на 11 януари 1982 г. – “Наказанията в нито една цивилизована страна не биха могли да са достатъчно адекватни… Не бива да получавате помилване до края на дните си. Би било безразсъдна глупост да бъдете пуснат на свобода”. (Канада изоставя смъртното наказание през 1976 г.).

Клифърд Олсън

Процесът приключва набързо на третия ден, когато Олсън променя пледирането си на “виновен” само след няколко часа заседаване.

Клифърд Олсън излежава 16 години от присъдата си и решава да се бори за помилване. Съдебните заседатели имат нужда само от 15 минути, за да отхвърлят молбата му.

През септември 2011 г. медиите съобщават, че Олсън страда от последен стадий на рак и е прехвърлен в болница в Квебек. Той умира на 30 септември, на 71 години. Цяла Канада въздъхва с облекчение.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: StefanTodorzornitsaChavdarVasil
360
190

Източници: trutv.com, torontosun.com, thestar.com

Клифърд Олсън в популярната култура:
Книгата на У. Лесли Холмс и Брус Норторп Where Shadows Linger: The Untold Story of the RCMP’s Olson Murders Investigation
Телевизионният филм “The Investigation” (2002)

The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
3 Comments
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
D Velev
01.11.2011 22:03

Изверг. Напълно умопомрачен човек. Това е една от най-потресаващите истории четени от мен в този сайт. МЕРСИ МЕРСИ МЕРСИ на автора !

Роко
Роко
05.02.2014 20:19

Мисля че този тип убийци , в никакъв случай не са умопомрачени . Този убиец е влагал целият си ум и същество в тези престъпни деяния . Всяко престъпление -рутина , дори случайността не го е притеснявала , а по скоро обратното , пътувал е и се е надявал на такава . Този тип убийци са много трудни за профилиране и стереотипи , трудно и почти невъзможно е да бъдат открити . Освен ако — те не го искат , промяна в начина на мислене . Различни причини най-вече свързани с вярата . — не допускат елементарни или фатални грешки… виж още »

The Undertaker
The Undertaker
07.02.2014 4:10

Гори в ада Клифърд Олсън