Владимир Романов: Багратионовският маниак

Владимир Романов: Багратионовският маниак

Владимир Романов влиза в историята на руския криминален свят като “Калининградския Чикатило”, “Таксист” или под по-устойчивото прозвище “Багратионовския маниак”. Той е семеен мъж за пример, работник в завод, частен таксиметров шофьор. Но също така е сериен убиец, изнасилвач и педофил*. Този двоен живот го подтиква към извършването на 12 убийства на невинни девойки в пубертетна възраст. Какви са мотивите на Владимир Романов? Сексуални фантазии или отмъщение за униженията, които е изтърпял в затвора?

* всъщност правилният термин в този случай е хебефилия или “лолита синдром”.

Петел в курника

Архангелск, 90-те години на миналия век. Точно там е изпратен да излежава първата си присъда Владимир Романов, роден на 5 декември 1950 г. в руския ексклав Калининградска област. Осъден е на 9 години затвор за изнасилването на дванайсетгодишно момиче, което се опитал да удуши. Жертвата му обаче оцелява и дава описание на престъпника. Тогава все още никой не знае, че Романов вече е убивал. Същата 1991 година е отнел живота на две непълнолетни момичета, чиито тела е закопал. Властите ги водят за безследно изчезнали и чак години по-късно научават истината за тяхната съдба.

В затвора, или “зоната”, както наричат наказателните колонии в Русия, педофилите и убийците на деца автоматично попадат в категорията “петли”. Това е най-низшата възможна каста – “прокажените” в затворническата йерархия. Основа черта на тази прослойка се явява пасивния хомосексуализъм: доброволен или принудителен.

Но не всеки “петел” практикува редовно хомосексуални отношения.

Низвергнатите в рамките на затворническия бит имат статус на “недосегаеми”, но в малко по-различен смисъл на думата. Те живеят извън пълноценното затворническо общество. Принудени са да спят на земята, под нара, край клозета (който често е клекало) и ги товарят с възможно най-мръсната и неприятна работа. В по-големите лагери за тях са предназначени отделни бараки, наречени “курници”.

Затворник, който размени дума с “петел” или дори просто понечи да му подаде нещо изпуснато, рискува да съсипе репутацията си в очите на останалите, и самият той да се сдобие със стасуса на “недосегаем”.

Низвергнатият няма право да сяда на общата маса в трапезарията, не може да се мие в същия умивалник или да използва същата тоалетна. Хранят се със собствени прибори, които държат отделно от приборите на останалите в столовата. Длъжни са да правят път на “нормалните” затворници. Оттук нататък посоката за “петела” е само една – спускане по затворническия вертикал, който води към едно единствено място – дъното.

Униженията, които Романов изтърпява в затвора, го изпълват със злоба и жажда за отмъщение. Но преди всичко го правят много прикрит и предпазлив. Следващите си престъпления той извършва с много по-голяма жестокост и цели пет години успява да се изплъзне от полезрението на правоохранителните органи.

Добродушен чичо

Владимир Романов излежава цялата си присъда и излиза от затвора през лятото на 2001 г. Връща се в дома си в град Багратионовск, Калининградска област и си намира работа в предприятие за дървообработка. Превръща се в примерен работник и семеен мъж. Голямата му дъщеря живее отделно, но синът му остава в дома на родителите си със своята съпруга. Неговите близки нямат ни най-малка представа с какви занимания запълва вечерите си Владимир, когато излиза да работи като такси на частно.

Междувременно в околните села започват да се появяват тела на убити девойки.

На 30 септември 2001 г. дванайсетгодишната Таня от село Константиновка се качва в колата на, както ѝ се струва, добродушен чичо. Момичето, израснало в селце с едва 85 жители, едва ли е можело да си представи, че този момент ще ѝ струва живота. Родителите на Таня бият тревога още същия ден. Но минават пет дълги години в неизвестност, преди да властите да им съобщят, че покритото с камъни тяло на дъщеря им през цялото това време е лежало в гората край съседното село Ярославское.

“… видях момиче на 12-13 години. Предложих ѝ да я закарам… в гората я накарах да поеме половия ми член в устата си, после я убих – удуших я с ръце. Възможно е при удушаването да съм ползвал примка. Трупът скрих в канавката и го затрупах с камъни”. – из показанията на Владимир Романов.

На 15 март 2002 г. в крайпътната канавка на Берлинско шосе е намерена следващата жертва – изнасилено и удушено тринайсетгодишно момиче на име Ирина Левашова от село Долгоруково. Сътрудниците от милицията установяват, че малко преди смъртта си девойката е чакала автобус, а после се е качила в някаква кола. До тялото ѝ намират отпечатък от автомобилна гума. На следващия ден, отново на същото Берлинско шосе, събирач на метални отпадъци намира още един труп с разбита глава и следи от сексуално насилие. Ирина Терешина, деветнайсетгодишна студентка по медицина е изчезнала преди месец, когато се е качила в частно такси, за да отиде на дискотека в Калининград.

“Видях на спирката момиче на около 20 години. Предложих ѝ да я закарам до Калининград. Реших, че ако се качи в колата, ще я убия. Тя прие предложението ми… Закарах я на безлюдно място… Там я заставих да поеме половия ми член в устата си, след което я убих – нанесох ѝ няколко удара с тръба по главата. Трупът скрих в канавката.” – из показанията на Владимир Романов.

После загива петнайсетгодишната Аня Преснякова от село Владимирово. На 9 април 2002 г. тя отива на рожден ден на приятелка в съседното село. Вечерта, след празника си тръгва за вкъщи и изчезва. Нейните удушени и поругани останки ще бъдат намерени чак след година.

Научи повече за:   Игор Иртишов: Петербургският педофил и изкормвач

До този момент правоохранителните органи са класифицирали убийствата като отделни, несвързани един с друг случаи. Следствието тепърва ще трябва да се изправи пред жестоката истина, в която никой не иска да повярва.

В областта се подвизава маниак.

Скръбен списък

Сякаш опасявайки се, че може да е привлякъл внимание, убиецът изчезва в продължение на почти две години.

Тогава скръбният списък продължава да расте: на 15 февруари 2004 г. изчезва безследно дванайсетгодишната Жанна С. от село Долгоруково.

Някои от жертвите на Романов са открити след години, а други почти веднага. Някои тела убиецът просто изхвърля в крайпътните канавки, а други внимателно скрива на безлюдни места. Понякога нарязва лицата им с нож, а ако разполага с повече време, подпалва телата им. Във всички случаи се отървава от телата по начин, който да му позволи да напусне местопроизшествието незабелязано и без да оставя следи.

Едно от тези зловещи скривалища е ябълковата градина край селското гробище във Владимирово. Самото гробище е разположено на хълм, до който води запусната и обрасла с растителност пътечка. Трудно е да откриеш мястото, ако не си местен. Точно там убиецът е изхвърлил тялото на тринайсетгодишната Татяна Е., изчезнала на 13 март 2004 г. Момичето е удушено с връв. Свидетели потвърждават, че тя се е качила на стоп в някаква кола, за да се прибере вкъщи.

“По пътя видях момиче на около четиринайсет години. Предложих ѝ да я закарам. Реших, че ако се качи в колата, ще я убия. Тя прие предложението ми… отбих вдясно от пътя и спрях в изоставената градина край гробището. Та я убих – удуших я с ръце. При удушаването използвах и примка. Доколкото помня, не съм извършвал никакви насилствени сексуални действия с нея, но не изключвам, че може и да съм извършвал. Трупът скрих в градината, в тревата.” – из показанията на Владимир Романов.

Властите си задават въпроса защо жертвите биха се качили в колата на напълно непознат човек? Близките им твърдят, че те никога не биха го направили. Може би убиецът притежава някакво особено качество, способно да притъпи инстинкта им за самосъхранение. Или изглежда толкова слаб и безобиден, че момичетата дори не допускат мисълта, че би могъл да представлява опасност. Следователите работят по версията, че маниакът вероятно е вдъхващ доверие възрастен човек, или е облечен в униформа на военен или милиционер.

На 6 април 2004 г. на полето край село Славяновка е открит обгорения труп на петнайсетгодишната Елена Кравченко от село Невское, която е изчезнала месец преди това, отивайки на гости на приятелка в съседното село. Причината за смъртта ѝ са удари с нож, нанесени в областта на гърлото.

“… видях момиче на около четиринайсет години. Предложих ѝ да я закарам. Реших, че ако се качи в колата, ще я убия. Тя прие предложението ми… отбих от пътя и спрях на безлюдно място. Там с помощта на нож я заставих да се съблече и извърших с нея полов акт, след което я убих, нанасяйки ѝ удари с ножа в шията. Трупът скрих в храстите.” – из показанията на Владимир Романов.

Във вечерта на 3 август същата година четиринайсетгодишната Валентина А. пътува с автобуса към родното си село, връщайки се от Калининград. Тя така и не се прибира у дома. Според свидетелите кондукторът е свалил непълнолетното момиче от автобуса, защото е нямала билет. За последен път е видяна жива на спирката, опитвайки се да спре минаващите коли. След седмица я намират удушена на брега на близкото езеро.

“По пътя видях момиче на около четиринайсет години. Предложих ѝ да я закарам. Реших, че ако се качи в колата, ще я убия. Тя прие предложението ми… свърнах вдясно от пътя в гората. Там я убих – удуших я с ръце. Трупът хвърлих в езерото.” – из показанията на Владимир Романов.

В селцето Майски има една единствена улица, агрокомбинат и пункт за приемане на черни метали. По пътя минават едва по няколко коли на ден. На 8 септември в зловонната яма на прасетата край селото е открито изгореното тяло на осемнайсетгодишната Наталия Ф. Момичето е изнасилено и удушено.

Жертвите на Владимир Романов

Божа кравичка

Тази поредица от изчезвания и убийства на млади момичета, извършени с еднакъв почерк, отдавна е навела сътрудниците от милицията на мисълта, че в района се подвизава маниак. Но след последното убийство Романов отново си взима почивка. Този път паузата продължава почти година.

Научи повече за:   Родни Алкала: Играч на запознанства

През 2005-а единствената жертва на Багратионовския маниак става дванайсетгодишната Галина Р. На 17 септември тя изчезва на път към магазина в село Правдинск. Тялото на изнасиленото момиче е открито в полето след два месеца.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺 Sasho 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115

“В Правдинск видях момиче на 12-13 години. Предложих ѝ да я закарам. Реших, че ако се качи в колата, ще я убия. Тя прие предложението ми… свърнах вдясно от пътя и спрях на безлюдно място. Там по насилствен начин извърших с нея полов акт, след което я убих – удуших я с ръце. При удушаването използвах и примка. Трупът скрих в тревата в полето.” – из показанията на Владимир Романов.

След толкова много убийства изглежда е време властите да предупредят населението, да обяснят сериозността на положението и да настоят родителите да не пускат дъщерите си сами по опасните пътища. Да втълпят в ума на всяко момиче, че ако пред нея спре кола на самотен път, трябва веднага да си плюе на петите, а не да се усмихва доверчиво в лицето на смъртта.

Само че руската милиция, всъщност властите навсякъде по света, не обичат да общуват с медиите. Твърдят, че “ненужното раздухване на проблема” им пречи да работят. Още повече, че в медиите може да изтече “излишна” информация, която да разтревожи престъпника и той да се скрие. Понятието “предотвратяване на престъпление” сякаш отдавна е отпаднало от речника на руските правоохранителни органи. Дори онези сътрудници, които все още залавят престъпници, а не имитират бурна дейност, са фокусирани повече върху това да хванат убиеца, отколкото да спасят жертвата.

Освен това да бъде заловен един маниак не е никак лесна работа. По правило те притежават съвсем невзрачна външност и биографията им обикновено е напълно нормална. Романов, например, се оказва добродушен на вид възрастен човечец, дребен на ръст, спретнато облечен, с “пушкински” бакенбарди. Жертвите вероятно са го приемали за безобиден чичко – един вид “божа кравичка”. Близките му не подозират с какво се занимава, докато работи като “таксист”. Обикновено той се връща у дома късно след полунощ, окончателно успокоен. И продължава скромното си съществуване до следващото убийство. Все пак прибягва до известна хитрост, за да обърка следствието: само за няколко години сменя пет автомобила.

Впоследствие става ясно, че Романов е предизвиквал интереса на следствието цели шест пъти, но всеки път е бил отхвърлян като възможен заподозрян. Системата, адекватно функционираща преди 10-15 години, когато углавното следствие в Калининград се е считало за най-доброто в страната, сега е практически разрушена. В противен случай Владимир Романов неизбежно е щял да попадне в полезрението на следователите.

Но при липсата на работеща система, остава единствено да се чака маниакът да допусне грешка. Точно така и се случва.

Фатална грешка

Владимир Романов е разкрит съвсем случайно. Фаталната грешка довела до неговото разобличаване, е нападението му над “истинска” жена в края на август 2005 г., която в тъмното помисля за подрастващо момиче.

Двадесет и три годишната девойка, изглеждаща доста по-млада от годините си, живее в село Домново, а работи в Калининград. В онази вечер както обикновено тя се придвижва с автобуса до село Луговово, откъдето се обажда на родителите си и им казва, че ще се прибере до вкъщи на стоп.

За неин лош късмет зад волана на колата, в която се качва, седи не друг, а дружелюбният чичо Владимир Романов. Той отбива от главния път в посока към село Марийское. Изважда цигара и помолва пътничката си да провери дали запалката му не е паднала под нейната седалка. Когато тя се навежда, Романов замахва към тила ѝ с предварително приготвен малък чук. За щастие, ударът пропуска целта, а момичето успява да набере последния набран номер в мобилния си телефон и да изкрещи в слушалката: “Татко, убиват ме!”.

Романов продължава да я удря и се опитва да я удуши. Момичето оказва жестока съпротива и отървавайки се от хватката му, успява да се измъкне от колата. Побягва по пътя, но “чичкото” я догонва с три скока, поваля я на асфалта и я завлича обратно в купето на своето “Ауди” 80. Тя крещи, отбранява се с последни сили… А покрай тях минават коли. Никой обаче не спира.

Преминаващите коли изнервят Романов. Изплашен, че някой все пак ще спре, той решава да се премести по далеч от пътя. Когато се разсейва, за да завърти волана, момичето скача в канавката от движещата се вече кола. Романов се изпарява от местопрестъплението, а после намира в колата си чантата ѝ. Прибира от портмонето всичките пари, а чантата изхвърля…

Научи повече за:   Анатолий Москвин: Повелителя на мумиите

Междувременно девойката се качва благополучно в колата на баща си, който е шофирал с 200 км в час, за да ѝ се притече на помощ.

Няма такова заявление

Родителите на спасилото се момиче веднага се обаждат в местното управление и закарват дъщеря си в болницата. Там скоро пристигат сътрудници от милицията и разпитват пострадалата. Но, както става ясно впоследствие, нейното заявление за опит за убийство успява някак си да бъде загубено. Оказва се, че сигналът за това престъпление даже не е бил регистриран.

По стечение на обстоятелствата пострадалата девойка работи в магазин за продажба на авточасти и може би затова е обърнала внимание на марката и регистрационния номер на автомобила. Без да чака действията на властите, с помощта на познат служител в милицията нейният баща установява кой е собственикът на аудито и отива заедно с дъщеря си на адреса, за да проверят отдалеч това ли е мъжът, който я е нападнал.

Оказва се, че това е точно той.

Бащата на момичето отново звъни в местното управление. Разполагам, казва им той, с адреса на престъпника.

– Какъв престъпник? – учудват се отсреща. – Нямаме постъпил такъв сигнал.

Тогава бащата звъни в районния отдел на вътрешните работи в Калининград, където живее нападателят. Обяснява им ситуацията. Владимир Романов е заловен след три часа.

Когато пристигат да го арестуват, властите заварват Романов преспокойно да пие чай. Специалните части с каски и бронежилетки, въоръжени с палки и автомати, нахлули в уютната му квартира, предизвикват у кроткия дърводелец искренно изумление. Той не е очаквал визита от страна на властите. Очевидно годините, преминали в безнаказан кървав лов, са го научили, че винаги ще му се разминава.

“Простете ми!”

Владимир Романов започва да говори веднага.

Мъчително е да слушат признанията му. Този човек, видимо напълно нормален, без зависимости, без хронични заболявания; роден и откърмен като всеки друг от майка; женен и възпитал деца; абсолютно рутинно разказва как е убивал непълнолетни момичета. Накрая добавя:

“Признавам вината си напълно, чистосърдечно се разкайвам за извършените престъпления.”

Владимир Романов по време на следствения експеримент

В изолатора за временно задържане, където е поставен в самостоятелна килия, Романов прави опит да отнеме живота си, но успяват да го спасят. Той признава на следствието за 9 убийства на млади момичета, извършени в периода 2001-2005 г., и показва местата, където се е отървал от телата им. Демонстрира готовност да сътрудничи на следствието. На 11 октомври 2006 г. признава за извършването на десето убийство, но не успява да разкрие повече подробности. Същата нощ 55-годишният убиец приключва със себе си, обесвайки се на чаршафа си. Романов оставя кратка предсмъртна бележка, адресирана до сина му:

Предсмъртната бележка на Владимир Романов

“Серьожа!!! Прости ми, че ви причиних голяма болка. На мама не казвай нищо засега. Още веднъж ми простете. Татко”.

Подобно на много други организирани серийни убийци, Владимир Романов умее да предразполага хората. Тед Бънди също много топло се сбогува със своите близки… С тази разлика, че той не успява да се измъкне от правосъдието, отнемайки живота си.

Образът на серийните убийци доста често се идеализира (или демонизира) в популярната култура. Доктор Ханибал Лектър от “Мълчанието на агнетата”, който е един от дългата поредица фатални “серийни изкормвачи”, е елегантен като лондонския Джак и загадъчен като Зодиака. Но Владимир Романов не е нито изтънчен естет, нито подиграващ се с полицията зъл гений. Той е примитивно същество с човешка външност и животински инстинкти, плюс “двигател” – жаждата да унижава и убива. Това чудовище тръгва по своята животинска пътека, която благодарение на неадекватността на властите се превръща за него в “зелена улица”, осеяна с костите на жертвите му.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺 Sasho 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115

Източници: murders.ru, www.newkaliningrad.ru, old.rudnikov.com, www.kaliningrad.kp.ru, klops.ru, ru.wikipedia.org, ug-ur.com, iz.ru

The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
2 Comments
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
Таня
Таня
20.10.2020 5:45

Браво за добрата статия, хубаво е когато тези извършители си получават заслуженото накрая.

Лора
Лора
13.11.2020 0:40

Благодаря за новата статия! Чакам с нетърпение още