Валерий Асратян: Режисьор на смъртта

Валерий Асратян: Режисьор на смъртта

“Госпожице, искате ли да се снимате в киното?”, с тази фраза Валерий Асратян, известен още като “Режисьора”, се превръща в най-лошия кошмар на поредица от наивни девойки в залеза на СССР.

Москва, края на 80-те години на XX век. В дворовете и парковете на града започват да откриват пострадали девойки. Всяка от тях разказва една и съща история: дошла е в столицата, за да учи или да пазарува, на гарата или край магазина към нея се е приближил обаятелен млад мъж, който се е представил като режисьор и й е казал, че търси начинаеща актриса за главната роля в новия си филм, който ще се снима в Париж или на Лазурния бряг…

Предложение, на което не може да се устои.

Изгряваща звезда

Зоя пристига в Москва от родния си град Ногинск с влака. Дошла е да си купи нови обувки за предстоящата почивка на Черно море и да се наслади на разходката из центъра на града сред елегантната лятна тълпа. Столицата е това все пак, а не тихото тъкаческо градче Ногинск…

Девойката си купува сладолед на пешеходната улица “Кузнецкий мост” и без да бърза за никъде се отправя в посока към Театралния площад. Неочаквано по нея се провиква привлекателен около трийсет годишен мъж:

– Извинете, че си позволявам така свойски – усмихва се той и закрачва до нея. – Знаете ли, веднага щом Ви видях, разбрах, че точно това търсим.

Зоя е леко смутена и объркана. Тя не обича да се запознава на улицата и обикновено в подобни ситуации не продължава разговора, а бързо си тръгва. Но доброжелатният поглед на мъжа, приятният тембър на гласа му и твърдите му обноски я успокояват. Непознатият не прилича изобщо на уличен сваляч.

– Само няколко въпроса, – продължава мъжът. – С нищо няма да Ви задължат.

Той се спира, изважда от предния джоб на шушляковото си яке професионално удостоверение със златен релеф и се представя:

– Едуард Лвович Чапигин, режисьор в киностудио “Мосфилм”.

– Зоя.

– Прекрасно, Зойче, сега всичко ще Ви обясня…

Това прилича на подарък от съдбата. Двамата бавно крачат по древната улица “Петровка”, а пред нея се разгръщат картини, една от друга по-съблазнителни. Оказва се, че именно тя, Зоя, е момичето, описано в сценария на руско-френската продукция, която ще режисира новият й познат.

– Сюжетът е доста прост, – разказва Едуард Лвович, поглеждайки многозначително младата си събеседница. – Две приятелки от училище, дъщеря на дипломат и студентка в художествена академия “Строганов”, се срещат след дълга раздяла. Въпроси, разговори за увлечения, романси, кавалери… Всъщност, какво Ви е отношението към еротиката? Не, само не си мислете глупости. Никаква мръсотия, при нас е само чисто изкуство.

Режисьорът прекъсва разговора рядко, като уж между другото се интересува от родителите й и как си прекарва времето. Разбира, че тя учи в професионален техникум, като в момента е във ваканция, което го кара да възкликне радостно:

– Какъв късмет! Мисля, че ще успеем да завършим снимките до началото на учебната година.

Едуард Лвович се оживлява още повече, когато чува, че Зоя е “вече на шестнайсет” и си има приятел.

– Значи, не се налага да Ви се обяснява откъде идват децата? – засмива се режисьорът и, забелязал смущението по лицето на девойката, побързва да добави. – Все пак филмът не е предназначен за ученици от началното училище. Ще има няколко креватни сцени, доста смели при това.

– Но как аз ще…

– Нищо, че никога не сте се снимала, – прекъсва я режисьорът. – Побеждават смелите. Доверете се на моя опит: създадена сте за киното. Всъщност сама можете да се убедите в това. Ей сега ще отидем в студиото и ще направим пробни снимки.

Забелязвайки в изражението й известна подозрителна колебливост, той измъква като фокусник от шапката си своя последен коз:

– Решавайте, втори такъв шанс може и да нямате в живота. След девет дни снимачният екип започва работа на терен в Париж…

Този аргумент разсейва и последните й съмнения. Бъдещата кинозвезда прави своя избор. Впоследствие Зоя Ф. разказва:

“Още преди да отидем в квартирата, режисьорът ме заведе в някакъв подлез и ме накара да изиграя слепец, новородено, младолика жена. Коментираше действията ми, направляваше ме, подсказваше. После ме помоли да се съблека до кръста. Свалих си блузата и потника. Режисьорът гледаше и опипваше гърдите ми, правеше ми комплименти, но тогава чухме някакъв шум и аз бързо се облякох”.

“По пътя режисьорът ми протегна в дланта си две таблетки. Каза, че може би в студиото ще се наложи да пия шампанско, а главата ми трябва да е свежа и движенията ми ясно координирани. Обясни, че хапчетата ще неутрализират действието на алкохола. Когато пристигнахме в квартирата, режисьорът ме почерпи със силно кафе, а после ми връчи изрязан бански и нареди да се преоблека. После Едуард Лвович ме помоли да изиграя въжеиграч, като в същото време ме снимаше с камера. Започнах да чувствам замайване и колкото и да се опитвах, не можех да се отърся от тази отпадналост”.

“Режисьорът се съблече гол и предложи да легна с него в леглото. Когато възразих, той обясни, че трябва да се убеди в моята разкрепостеност. Свали ми банския и започна да ме целува по гърдите и лицето. Попита ме дали съм живяла с мъж…”.

Научи повече за:   Джеси Померой: Демонът с мраморното око

Из материалите по углавното дело:

“Възползвайки се от това, че след приема на таблетките Зоя Ф. е престанала да осъзнава същността и характера на извършваните с нея действия, и не е била в състояние да ръководи постъпките си, насилникът е извършил с нея полови актове в обикновена и извратена форма. Докато Ф. се е обличала, той е огледал вещите й, но не е намерил нищо ценно. Действията на обвиняемия в дадения епизод са квалифицирани от следствието като изнасилване на непълнолетна, намираща се в безпомощно състояние”.

Удовлетворен от “пробите”, насилникът извежда натъпканото с психотропни вещества момиче от дома си и я оставя на близката автобусна спирка.

Нездрави интереси

Роденият в Ереван Валерий Георгиевич Асратян всъщност няма никакво отношение към киното. За сметка на това обаче още от ранно детство проявява огромен интерес към въпросите за секса и превръща в основна цел на живота си задоволяването на собствената си похот. Впоследствие, по време изготвяне на съдебномедицинската му експертиза, психиатрите изучават внимателно неговата биография, а от разговорите си с него научават не малко важни подробности.

Асратян е роден през 1958 г. в благополучно и образовано семейство. За разлика от повечето серийни убийци като малък той не е подлаган на насилие или жестоко отношение от страна на околните. Родителите му го обсипват с ласки и внимание, още повече че той е слабо и болнаво дете. Възрастните съвсем рано започват да забелязват неговия особен интерес към секса. Възпитателите в детската градина се оплакват на родителите му, че той обича да се усамотява с момиченцата и да си играе с тях на “доктор” – съблича ги и разглежда и опипва половите им органи. Според собствените му признания той е обичал да преследва и шпионира момичета. Специално се е качвал в препълнени автобуси, за да може уж случайно да се отърква в притиснатите в множеството безпомощни жени.

Вече на тринадесет години той получава първия си сексуален опит. Негова партньорка е 28-годишна позната, която му прави орална любов. На четиринайсет години Асратян вече се среща с жени постоянно. Общителен, импулсивен, притежаващ жив ум и достатъчно висок за възрастта си интелект, той с лекота си намира приятелки сред своите съученички и съседки. Голяма част от момичетата, опасяващи се от нежелана бременност, предпочитат сексуални контакти в нетрадиционна форма, което напълно го устройва.

Още в горните класове на гимназията той се увлича по психологията, което впоследствие му помага с лекота да установява контакт с непознати хора. Асратян е приет в Арменския държавен педагогически институт и го завършва с диплома по специалност предучилищна психология и педагогика.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺 Sasho 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115

Нимфетки

Валерий Асратян не променя пристрастията си по време на висшето си обучение. Намира се в постоянно търсене на любовни авантюри и спечелва сред съкурсниците си славата на плейбой. Практически всекидневно се среща с нова партньорка и счита себе си за опитен разбивач на женски сърца, тоест истински мъж.

Но още в института Асратян започва все по-малко да се интересува от възрастни жени. Привличат го предимно подрастващи девойки. Добре начетен, той намира много общи черти между себе си и героя в знаменития роман “Лолита” на Владимир Набоков. Неконтролируемо е привлечен от момичета в “нимфетска” възраст – десет-четиринайсет годишни. Разбирайки до какво може да доведе подобна страст, Асратян се опитва да се отърве от натрапчивите мисли. Но не може да надвие себе си.

След завършване на института през 1980 г. Асратян работи известно време като педагог-възпитател в училище-интернат за деца, поразени от полиомиелит и детски церебрален паралич. През 1981 г. се жени за московчанка и се премества в столицата. В този момент започва неговата “режисьорска” кариера. Два пъти, през 1982 г. и 1985 г., е осъждан за извършване на развратни действия по отношение на малолетни момичета.

Излежавайки втората си присъда, той получава принудително местожителство в Белгородска област, но, разбира се, няма намерение да живее на това затънтено място. През 1988 г. Асратян се връща в Москва. Съпругата му отказва да го приеме обратно и той се събира с касиерка в магазин за хранителни стоки на име Марина Агаева. Четиридесетгодишната Агаева и нейната четиринайсетгодишна дъщеря стават наложници на циничния си съквартирант и се редуват добросъвестно да реализират сексуалната му похот. Не след дълго двете изплашени жени се превръщат в негови съучастници, помагайки на “режисьора” да подбира кандидатки за главната роля в неговия “филм за възрастни”.

Пробни снимки

Асратян се запознава с бъдещите си жертви в центъра на Москва. Любимото му място за “лов” е магазин “Детски свят”, посещаван от особено много наивни провинциалистки и въобще красиви момичета. Притежавайки авторитетна външност и увереност, граничеща с наглост, той им се представя като продуцент или режисьор от “Мосфилм” с помощта на фалшиво удостоверение. После, в зависимост от контакта със събеседницата, предлага снимки в киното и пътуване във Венеция, Париж или Берлин. Перспективата за командировка зад граница за сметка на студиото прави сговорчиви и най-внимателните и недоверчивите.

Валерий Асратян обработва потенциална жертва

Сетне Асратян продължава по отработения до най-малката подробност сценарий. Завежда нищо неподозиращата девойка в квартирата на своята “асистентка” Марина Агаева, където се разгръщат основните събития. Партньорката му приготвя киноапаратурата и осветлението за снимките, а “режисьорът” бързо сварява силно кафе и галантно го поднася на бъдещата звезда на големия екран. Преди това сипва в чашката дяволска смес, състояща се от силнодействащи психотропни вещества. Жертвата изпива ободряващата напитка, забелязвайки странно горчивия й вкус, и изпада в полусъзнателно състояние. Време е за “пробните снимки”.

Научи повече за:   Даря Николаевна Салтикова: Руската кървава графиня

Из материалите по углавното дело:

“За улеснение на престъпната си дейност Асратян използва вещества със сънотворни или психотропни свойства. За тяхното въздействие върху човешката психика е научил от “Справочник за лекарствени препарати, използвани в медицинската практика в СССР”. Най-често Асратян прибягва до невролептици, транквиланти, седативи и антидепресанти. В зависимост от целта си смесва хапчетата в различни съчетания и дози. Първо разбърква един от препаратите в кафе, а след като на момичето му прилошее, под различни предлози я кара да приеме още таблетки, с което окончателно я опиянява. Някои от жертвите са се намирали в безпомощно състояние в продължение на няколко часа, а други – три-четири дни, в течение на които Асратян ги е използвал за сексуални опити във всеки удобен за него момент”.

Първоначално той се запознава с момичетата самостоятелно. Избира провинциалистки – жителки на Подмосковието, дошли в Москва на пазар или на екскурзия. Те не се ориентират добре в града и са по-отворени за контакт. Скоро се досеща, че ще е още по-лесно, убедително и весело да обработва жертвите съвместно с Марина Агаева. После привличат към извратените си занимания и нейната психически болна малолетна дъщеря Татяна. Момичето е използвано от Асратян не само като примамка (режисьорът я представя като втората “героиня” във филма), но и за сдобиване с рецепти. Татяна страда от сериозни заболявания, нуждае се от медицинско наблюдение и постоянно приема различни психотропни лекарства. Тя изпитва панически страх от Асратян и тича към поликлиниката без да му се налага да й повтаря два пъти.

Из показанията на Асратян:

“Майка и дъщеря помагаха да създадем у момичетата увереността, че наистина сме снимачен екип. Уговаряхме се преди това кой какво трябва да прави. Освен това Марина и Таня трябваше да помагат на момичетата, да ги водят до тоалетна, да ги хранят. Под въздействието на хапчетата някои от тях неволно се изпускаха, течаха им лиги… Трябваше да перат бельо и дрехи, да чистят в квартирата, да следят за състоянието им”.

Подобни развлечения, въпреки скромния “реквизит” и минималните разходи по пленниците, са скъпо удоволствие. Все пак шампанското и лекарствата не са без пари. Освен това безработният “режисьор” държи да изглежда досущ като преуспяващ деятел на изкуството от столичния елит. Точно затова той предпочита да се запознава с добре облечени момичета, накичени с бижута.

След като се позабавлява с тях, с помощта на съучастничките си той преоблича безпомощните пленнички в бабешки дрипи, сваля от тях всички пръстени, верижки и дрънкулки, и наливайки в устите им последна ударна доза лекарства, ги извежда от дома. Винаги ги води по обиколни пътища, за да не могат да намерят отново адреса или да си спомнят пътя, по който са минали. Наистина впоследствие много малко от пострадалите момичета успяват да възстановят с подробности случилото се с тях нещастие.

За Асратян няма разлика между четиринайсетгодишно дете и двайсетгодишна студентка. Всички те са просто предмети, които той използва за свое удоволствие.

Неговите “игри” стават все по-извратени. Преситената фантазия на перверзника го кара да привлече в креватните забави и Марина. Той с интерес наблюдава сцените на лесбийски ласки, като се присъединява по-късно и устройва оргии по свой собствен сценарий.

Веднъж Асратян успява да замъкне на “снимачната площадка” две приятелки наведнъж. С тях “общува” в различни комбинации, след което ги изпраща една по една, натъпкани със сънотворни. За една от жертвите дългите “пробни снимки” завършват с бременност. Непълнолетното момиче, криещо от родителите си за своята среща с “режисьора”, съобщава за това твърде късно. Абортът вече е твърде рискован и тя се оказва майка на детото на своя изнасилвач. Според някои източници девойката е нямала никакъв спомен за случилото се и новината за бременността я е накарала да скочи пред автобус.

В един момент Валерий Асратян разбира, че за да прикрива престъпленията си вече не е достътъчно просто да отведе упоената си жертва по далече от дома. Бройката на излъганите момичета възлиза на десетки, свидетелите стават все повече. В крайна сметка той решава, че за да остане на свобода, ще трябва да убива…

Смъртоносни “дубли”

Изнасилвайки и ограбвайки поредното момиче, Асратян стрива на прах 80 таблетки, взима бутилка с вода и замъква едва ходещата жертва към крайградската електричка на станция Царицина. Преди да я качи във вагона, той й дава да изпие смъртоносната доза сънотворни. После, като загрижен татко, внася момичето във влака и го слага да седне. Асратян остава на перона, вперил поглед след електричката, отнасяща жертвата му към смъртта…

За щастие, момичето не пристига на тази последна спирка. Организмът й реагира на огромната доза лекарства и линейката, извикана от пътниците във влакчето, пристига навреме.

Освен две жестоки убийства (третата девойка, която “режисьорът” се опитва да удуши с колан от халат, по чудо оживява), следствието доказва още пет опита за убийство.

Пет от жертвите на Асратян изваждат късмет. Спасяват ги две обстоятелства. Той им дава твърде голяма доза лекарства и организмът им просто отказва да поеме отрова в такива количества. Медицинската помощ също пристига навреме. Наистина, няколко дни момичетата се намират между живота и смъртта, а лекарите в началото дават доста мрачни прогнози.

Научи повече за:   Владимир Йонесян: Убиецът от "Мосгаз"

Всичко на всичко в углавното дело влизат 17 епизода (толкова заявления постъпват в милицията), осем от които – смъртоносни “дубли”, не доведени до край, въпреки старанията на Асратян.

Жертвите са объркани, зле си спомнят подробностите, дават само повърхностно описание на външността на перверзника. По тези оскъдни и разкъсани показания следователите все пак успяват да съставят фоторобот и да изяснят къде е ловната територия на “режисьора”. Узнавайки, че той се представя като сътрудник в “Мосфилм”, разследващите се отправят към кадровия отдел на киностудиото, където разглеждат хиляди досиета на служители, опитвайки се да открият някаква следа. В центъра на града, около магазин “Детски свят” и на улиците “Кузнецкий мост” и “Пушкинская”, с вид на скучаещи провинциалистки се разхождат служителки на реда под прикритие. На насилникът не попада в мрежата, а броят на жертвите расте.

Смачкани от нещастието родители водят децата си в Главно управление на вътрешните работи, молят да бъде намерен насилникът, предлагат помощта си. Най-накрая късметът се усмихва на разследващите: една от девойките не много уверено, но все пак успява да покаже улицата и дома, където са се провели “снимките”. Властите установяват наблюдение и скоро се убеждават, че са на прав път. Човек, приличащ на фоторобота на маниака, често попада в полезрението на ченгетата в засада.

Залавят Валерий Асратян на площада пред Болшой театър (според друга версия е бил заловен в зоологическата градина), докато омайва поредната си жертва. Щракват му белезниците и той първоначално се опитва да се отскубне, но скоро се успокоява и вече в колата, на път към управлението, неочаквано казва:

– Интересуват ли Ви убийства? Готов съм да разкажа.

Паяк в буркан

Оперативните служители, не разполагащи в онзи момент с информация за убийства, са удивени от разговорливостта на режисьора. Неговата “искреност” има просто обяснение. Асратян никак не иска да попадне в общата камера с други арестанти. Знае, че ще му се наложи да отговаря за блудството с деца – не само по законите на държавата, но и по неписаните закони на затворниците…

На следващия ден Асратян отвежда властите на мястото на убийство в московското селце Битца, където от страх да не бъде разобличен е убил с нож и захвърлил седемнадесетгодишно момиче сираче. При второто убийство той удавя студентка във ваната на жилището й. При това го прави толкова правдоподобно, че съдебномедицинските експерти предполагат, че смъртта е настъпила при нещастен случай. Това е единствената жертва, изнасилена и убита в собствения й дом.

По време на предварителното следствие Асратян лежи в самостоятелна килия, като паяк в буркан. Той ужасно се страхува, че ще попадне в затвора, където сексуални насилници като него обикновено стават жертва на насилствен хомосексуализъм и сам настоява за смъртна присъда. Съдът удовлетворя молбата му и го осъжда на смърт чрез разстрел. Изпратен е в легендарния затвор “Бутирка”, където чезнат прочути чудовища като Сергей Головкин и Сергей Ряховски. Асратян не прави опит да обжалва присъдата си…

Останалите затворници го смятат за двуличник и интригант. Разстрелват го на неизвестна дата през 1996 г., след 20:00 часа вечерта, когато обикновено в затвора настъпва такава удивителна тишина, че се чува и муха да бръмне в коридора.

Историята на Валерий Асратян, която е без аналог в практиката съветските криминалисти, се отличава с един трагичен детайл. Външно механизмът на “режисьора” за търсене на жертви напомня на действията на най-продуктивните серийни убийци: плътен, понякога многодневен контакт с обекта, запознаване с неговите интереси, залъгване с лъжливи обещания до мястото на извършване на престъплението. Но с това сходството се изчерпва. Ако Андрей Чикатило, Сергей Головкин, Анатолий Сливко и Сергей Ряховски са предпочитали да си имат работа с леки и пропаднали жени, трудни тийнейджъри, проститутки или слабоумни скитници, то жертвите на Валерий Асратян по никакъв начин нямат място в така наречената “рискова група”.

Нито едно от момичетата, хванали се на въдицата на “режисьора”, не е имало негативни характеристики. Никоя от тях не е взимала наркотици, не е страдала от психически отклонения, не се е заразявала с венерически болести, срещу тях не са подавани никога никакви жалби, а в училище, на работа или в университета са били познати като честни, дисциплинирани и възпитани момичета. Техният единствен недостатък е, че твърде много са искали да се снимат в киното…


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺 Sasho 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115

Източници: “Маниаци… Сляпа смърт: Хроника на серийните убийства” от Николай Модестов, serial-killers.ru, mk.ru, shevkunenko.ru

The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
3 Comments
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
Таня
Таня
07.10.2020 11:45

Изключителна статия! Подробна с точните умозаключения и отново представена по блестящ начин- поздравления както за авторката, така и за раздаденото руско правосъдие!

Лора
Лора
14.10.2020 23:27

Дали може по честичко да се пускат нови истории. Обичам вашия сайт, но вече съм прочела всяка статия.