Уилям Милър: Оригиналният Понци

Уилям Милър: Оригиналния Понци

През първия ден на новата 1889 г. Уилям Франклин Милър решава да забогатее бързо. Бледият двайсетгодишен чиновник е измъчван от няколко належащи проблеми, които до един според него могат да се разрешат с пари. Той има болна жена и дете-пеленаче, цял низ от несполучливи спекулации с акции на дребно и дълбока чувствителност към своя ръст или липсата на такъв. Милър се извисява на 1,54 м височина в лачените си обувки с високи токове и си въобразява, че хората постоянно го гледат с пренебрежение. Той знае, че с всичките пари на света не може да си купи петнайсет сантиметра ръст повече, ала си мисли, че би могъл да си купи известен личен престиж.

Подбуждан от тези дразнения, Милър се залавя за инвестиционен план, който е невероятен по своята простота. Заявява, че разполага с “тайни сведения” за фондовата борса, сведения, които биха могли да го направят богат, ако има капитал за влагане. Ако инвеститорите му набавят капитал, ще им бъде много благодарен – и което е по-важно, ще им плаща по десет процента лихва всяка седмица за всеки долар, вложен от тях. С други думи, 520 процента годишна лихва.

И той я плаща; и когато го прави, вложителите се бият на улицата за място на опашката пред кантората му. Хората сключват заеми, ипотекирайки предприятията си, само и само да се сдобият със средства за влагане и накрая започват да се стичат толкова много пари, че Милър и подчинените му трябва да пълнят с тях цели варели. Просто не смогват да ги преброят.

Когато тази забележителна империя се сгромолясва само единайсет месеца след основаването й, грохотът се чува из цялата страна и дори в Канада. Последният му ек отнася Милър “520-процентовия” в затвора “Синг Синг” – един блестящ, но напълно банкрутирал фалшификатор, тъкмо когато е достигнал възрастта, която вече му дава избирателни права.

Тайни сведения

От годината, когато Милър се научава да чете Библията, родителите му изискват от него неотстъпно да посещава неделното училище, разположено близо до скромната им къща в Уилямсбъргския район на Бруклин. Съвсем логично е той да си избере за първи жертви няколко младежи, които изучават Библията с него. Тези юноши за жалост живеят твърде откъснато от света, защото когато научават, че Милър работи в борсови посреднически кантори на “Уол стрийт”, заключават, че той знае цената на борсовите табла. А той решава да не разсейва това погрешно заключение. Така че, докато слушат уроците, той потрива четинестите си руси мустачки и си мисли как може да извлече полза от тяхната заблуда.

Със започването на 1899 г. Милър е готов да действа и една мразовита утрин, с характерното си леко заекване излага своя план. Ако някои от младежите му дадат по десет долара, казва той, “тайните му сведения” ще им носят всяка седмица по един долар доход. За десет седмици ще си възвърнат основния капитал, а после – нищо друго, освен астрономически печалби. Примамката е твърде съблазнителна, така че половината клас, или десет души с по десет долара, решават да бият “Уол стрийт” с помощта на Милър “520-процентовия”.

Младият аферист ликува. Дребният му ръст изчезва пред дръзкия му план, колкото хитър, толкова и нечестен. Милър не разполага с никакви “тайни сведения” за фондовата борса и не възнамерява да вложи нито цент от стоте долара, които е събрал. Той просто ще ги прибере в джоба си и ще плаща десетдоларовата седмична лихва от основния капитал, внасян от нови вложители. Дотогава, докогато може да намира все нови хора, които да му дават по десет долара вноска и да кара старите вложители да прибавят все повече десетдоларови банкноти, еднодоларовите лихви лесно ще се погасяват сами, а той скоро ще бъде богат човек. Ако някога в бъдеще настъпи ден за “уреждане на сметките” по този план, Милър поне не го вижда.

Той напуска работата си и по цели дни събира влогове и търси все нови и нови клиенти. Влачи се от къща на къща в Бруклин, а кантората му е в черното му бомбе. През свободното си време, когато уж трябва да следи за акциите, които се котират високо, той брои парите си. Когато се разчува за феноменалните приходи, които носи на своите клиенти, сумата за броене се увеличава с всяка измината седмица.

Бизнесът му така разцъфтява, че към средата на февруари Милър вече не може да смогва с ежедневните си обиколки. Нещо повече, той бързо стига до онази съдбоносна точка в кариерата на шарлатаните, когато те започват сами да си вярват: решава, че е недостойно за Уилям Франклин Милър да обикаля насам-натам за пари. Затова наема стая в разнебитена паянтова двуетажна къща на “Флойд стрийт” и обявява, че ще приема вложители или там, или никъде.

Разгръщане

Новопридобитото свободно време дава на потиснатия творчески дух на Милър възможността да се разгърне. Той написва живи, многообещаващи брошури, които трябва да примамят вложители далеч извън пределите на Бруклин. Лее увещаващи глупости в седмични бюлетини, които разпраща по пощата на юг чак до Луизиана и на север до Манитоба. Тогава, чувствайки че предприятието му се нуждае от по-звучна фирма, той взима средното си име, украсява го със снимка на Бенджамин Франклин и се обявява за “Синдикат Франклин”. Девизът му също е взаимстван от Бен Франклин: “Пътят към богатството е ясен като пътя към пазара”.

Огромните лихви, които изплаща, са обяснени в един от неговите бюлетини с известна тайнственост, но все пак логично:

“Това може да ви се вижда невъзможно, но вие знаете, че трябва да има начин човек да удвои парите си за късо време, иначе нямаше да има Джей Гулд, Вандербилт и други милионери, които са спечелили състоянията си на “Уол стрийт”, след като започнали почти от нищо”.

В друг бюлетин се предлага нещо сензационно, на което малцина спекуланти могат да устоят. Милър им предлага участие в огромна операция за отгатване тенденциите на борсата.

“Моята амбиция” – заявява той – “е да направя “Синдиката Франклин” един от най-големите и най-силните, действащи на “Уол стрийт”, което ще ни даде възможност да направляваме акциите, да ги покачваме или сваляме според нашето желание. Така нашите печалби ще станат пет пъти по-големи, отколкото са сега.”

Мечтата да бият “Уол стрийт” кара вложителите да се трупат пред вратата му и Милър определя петък за деня, в който се правят вноските, за да могат лихвите да се получават следващата седмица.

Научи повече за:   Анри Ландру: Синята брада

Така петък става празничен ден в къщата на “Флойд стрийт”. Цели тълпи, наредени на опашка, чакат да се отвори кантората и тъй като с всяка седмица те стават все по-многочислени, полицията затваря улицата за превозни средства. Не един полицай се присъединява към опашката, а присъствието на най-добрата полиция – нюйоркската – вдъхва у вложителите чувство на сигурност. Докато сините униформи чакат да внесат парите си, същевременно разтървават сбилите се помежду си нетърпеливци.

Точно отвътре на вратите, на най-горната площадка на предното стълбище, на едно бюро седи Милър и потрива нервно мустаците си с едната ръка, а с другата подписва малки розови и зелени разписки. Той е толкова отрупан с искания на клиенти да ги обслужи, че наема разсилен да му помага, а после се принуждава да вземе и четирима чиновници.

Когато идва пролетта, едва ли има човек, който да подписва името си толкова пъти на ден, колкото Милър “520-процентовия”. Той има гумен печат с ясния си, закръглен подпис и държи под наем всички стаи на горния етаж на къщата. Скоро заема цялата сграда.

Варели с пари

Това не значи, че Милър няма никакви критици. Каквато и лихва да плащаш, каквито и чудеса да вършиш, винаги ще се намери някой да се усъмни в тебе. Един такъв скептик е пасторът на Независимата църква, към която принадлежи и Милър. Когато узнава за безбожните суми, които неговият ученик от неделното училище трупа, той тутакси го отлъчва от църквата и поисква от полицията да го арестува като измамник.

Един лейтенант му отговаря:

– Не съм сигурен дали ще мога да арестувам този човек, дори и да получа оплакване. Повечето мои полицаи, инспектори и детективи изглежда имат дял в тази работа и аз мисля сериозно идущата седмица сам да се присъединя към тях.

Божият служител се оттегля огорчен и скандализиран.

Клиентите извън града, които не знаят за тези прояви на недоверие, само гледат да не останат извън това доходно нюйоркско финансово предприятие. Писмата им, натъпкани с пари, започват да пристигат с цели вагони. Четирима служители в централната поща на Бруклин са натоварени с извънредната обязаност да разпределят кореспонденцията на “Синдиката Франклин”. Милър зяпва от смайване първия ден, когато три пощенски фургона спират на “Флойд стрийт”, ала бързо се окопитва и увеличава персонала си на петдесет души. Даже толкова хора не смогват да преброят парите, затова ги хвърлят на пода зад себе си веднага, щом ги поемат. В края на деня изгребват зелените банкноти и златните монети с лопати и пълнят с тях варели зад къщата. Несъмнено някои от тях прибират в джоба си някоя и друга банкнота, но тъй като Милър не води счетоводство, никога не става въпрос за това. Пък и просто няма никакво значение.

– Отваряхме рано и затваряхме в десет вечерта – казва той по-късно, – но никога не смогвахме да преброим наличните пари по-рано от три часа сутринта. В събота сутрин рядко привършвахме работата си преди разсъмване.

Нагледна агитация

Успехът стимулира латентното чувство на младия човек към драматизъм. Той решава да отвори вратите на “Флойд стрийт” и да пусне вложителите да влязат в самата златна мина. В дъното на приемната поставят две бюра с ролетки. Там се приемат влоговете. Но за да стигнат до тези бюра, вложителите трябва да минат покрай гише със стъклено прозорче, където се изплащат лихвите. Размерът на лихвите така вълнува хората, че докато стигнат до бюрата с ролетките, мнозина удвояват и утрояват сумите, които са дошли да вложат.

По същия начин онези, които получават лихви на съответното гише, така се въодушевяват, като гледат постоянната опашка от чакащи вложители, че вместо да приберат лихвата си, я влагат отново, за да бъде добавена към основния капитал, който вече са внесли. Това е великолепна демонстрация на силата на нагледната агитация.

Този прийом така раздува броя на вложителите, че Милър е принуден да вземе драстична мярка. Всяка стая в къщата е превърната в кантора и скоро пари се приемат навсякъде – от кухнята до баните. Парите валят като потоп върху Уилям Франклин Милър. При никое друго свое предишно начинание той не е печелил повече от пет долара седмично; сега отива при шивач на “Пето авеню” и излиза с дрехи за 1 800 долара.

Веднъж, когато вложител го пита защо един тъй преуспяващ синдикат се помещава в такава неугледна сграда, новоизлюпеният финансов магнат се обижда. Като размисля, той дава обяснение в бюлетин, в който порицава високите режийни разноски на разкошните борсови кантори на “Уол стрийт”:

“С вашите пари ние не купуваме нито махагонови бюра, нито маслени картини. Те се влагат в работа за вас при десет процента седмично. Нашите текущи разходи са малки, приходите ни – огромни и сигурни.”

Това е посрещнато с усмивки на задоволство, последвани от насмешки по адрес на борсовите посредници от “Уол стрийт” – посредници, които далеч не могат да плащат 520-процентова лихва годишно. Броят на вносителите продължава да расте, докато Милър е принуден да вземе друга драстична мярка. В средата на октомври той издава следното съобщение:

“Работата ни се увеличи до такава степен, че не сме в състояние да приемаме влогове под петдесет долара, тъй като по-малките суми предизвикват претрупване с подробности, поради които почти не е изгодно да се занимаваме с такива малки суми”.

Колкото и успешно да изглежда предприятието, пресата продължава да се отнася особено скептично към него. Вестниците не могат да обяснят как функционира “Синдикатът Франклин”, но и не могат да преглътнат този почин. Някои от тях подхвърлят недвусмислено, че мирише на измама, ала малцина читатели вярват в това. Колкото до Милър, той тълкува това неодобрение като черна завист към човек, който е намерил сигурен път да бие системата.

Рай на измамниците

Самоувереността на Милър нараства и той отваря клон в Бостън за обслужване на многолюдното население на този град. Спира се на новоизлюпен борсов посредник на име Едуард Шлесингер, прави го свой съдружник и го настанява в Бостън. Но едва се открива клонът и бостънският вестник “Поуст” открито се нахвърля върху Синдиката като “рай на измамниците”. Милър чувства първите пристъпи на страх. Той се съветва с рекламен агент, който му препоръчва да се свърже с нюйоркски адвокат на име Робърт Амън, известен сред блюстителите – и нарушителите – на закона като “Полковник” Амън.

Научи повече за:   Десетте най-невероятни бягства от затвора

Милър намира в лицето на Амън всичко, което му липсва и каквото той сам не може да бъде. Той е убедил много хора, че е самоуверена авторитетна фигура, но в себе си знае, че е плашлива мишка. Амън от друга страна е висок, снажен и със съвсем безцеремонни маниери. Със своята дързост той е олицетворение на самонадеян човек. Нещо повече, има опит в много сражения със закона в защита на съмнителни предприятия, търгуващи с ценни книжа.

Полковник Амън казва на Милър да остави всичко на него. Първо, казва той, ще отидат в Бостън и ще се подготвят за наплив на подплашени вложители в клона. Милър натъпква в един куфар 70 000 долара в банкноти от по пет долара и двамата заминават. Както е предвидил Амън, вложителите, които са прочели “Поуст”, се втурват като рояк към кантората и искат да изтеглят влоговете си. Милър е много доволен, че е ангажирал Амън, защото макар че планът му му струва 28 000 долара, този ход дава незабавен резултат. Той спира паническото теглене на влоговете и възстановява доверието. От остатъка в куфара Амън взима 5 000 долара хонорар и двамата се връщат в Ню Йорк.

Това кратко теглене на влогове започва и е спряно в средата на ноември 1899 г. – обаче на Амън поне става ясен неизбежният фатален край на предприятието. Той знае, че Синдикатът не може вече да изтрае дълго и решава да си отреже незабавно голямо парче от доларовата баница. За това свое угощение избира седмицата, която започва от понеделник, 20 ноември, и която той прави най-напрегнатата седмица в младия, но трескав живот на Милър.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: GeorgiPetarLucyStefanTodor
360
253

В понеделник Амън заявява, че е дошло време да се нанесе жесток удар на инвеститорите. Вслушвайки се в този съвет, Милър съчинява телеграма, която разпраща на всички вложители. Тя гласи:

“Имаме тайни сведения за началото на голяма транзакция събота или понеделник сутринта. Големи печалби. Преведете веднага суми, за да приберете печалбите.
У.Ф. Милър”

Той прави и един свой трик – евтин трик, на който не може да устои: разпраща телеграмите с наложен платеж.

Във вторник Милър е посрещнат в бруклинските кантори от Едуард Шлесингер. Управителят на бостънския клон признава, че там положението е много напечено. Той натъпква в куфар 175 000 долара, казва “сбогом” и се качва на параход за Европа. Милър, който не е в състояние да поиска от полицията да спре Шлесингер, го оставя да се измъкне тихомълком и зачаква нетърпеливо края на седмицата.

В сряда са върнати около 1 000 телеграми, за които вложителите са отказали да платят наложения платеж. Ала когато по-късно през деня пристига пощата, тя е пълна с пари от мнозинството, което му оставало вярно.

Предателството

В четвъртък Милър с пот на челото разпечатва още една поща, получена на “Флойд стрийт”, после изпада в паника. Грабва 30 500 долара и отива в кантората на Амън в долната част на Манхатън; Амън му казва да се готви да бяга в Канада, като прехвърли на него парите, които Милър държи в различни банки. Двамата отиват в банката “Уелс Фарго”, където Амън внася на своя сметка 30 500-те долара заедно с разписка за вложени 100 000 долара, които Милър е вложил по-рано. Милър също му дава чек за 10 000 долара и ордер за още 40 000 долара в държавни облигации. Като съветва разтреперания млад човек да се прибере вкъщи при жена си, Амън се отправя към разкошната си къща в Стейтън Айлънд с банкови документи, представляващи влогове на Милър на сума 180 500 долара.

В петък Милър отива в кантората си и прибира още пари. В шест вечерта избухва кратко сбиване, когато един човек се опитва да вложи 150 долара, но му казват, че Синдикатът вече е приключил работния си ден. Когато служителите на Милър се съгласяват да приемат 50 долара, човекът си отива мирно и тихо.

В събота Милър пристига на “Флойд стрийт” и вижда огромна навалица. Вмъква се в къщата и остава в задната стаичка до един часа следобед, когато се запътва към дома си. Подозирайки че го следят, той се качва на трамвая, слиза след една пресечка, промъква се през една дрогерия и една китайска пералня, скача тичешком на влака на надземната железница и се втурва в кантората на Амън в два часа следобед. Когато влиза, на Амън съобщават по телефона, че бруклинското голямо жури най-после е издало обвинителен акт срещу Милър за сговор с цел измама.

Адвокатът се изправя и слага успокоително ръка върху рамото на клиента си.

– Моето момче – казва той – няма защо да се тревожиш. Ала ще трябва веднага да заминеш за Канада. По-късно ще изпратя жена ти и детето ти.

Милър отпътува, като взима със себе си постъпленията от онзи ден.

Съобщението за изчезването на финансиста е голяма сензация, но никак не смущава вложителите му; вярата им в него е просто изумителна. Един човек казва на журналистите: “Ако Милър ми поиска 500 долара в понеделник, ще ги има.”

Бягството предизвиква, макар и със закъснение, обстойно проучване. Кантората на “Флойд стрийт” е запечатана, а счетоводните й книги – подложени на ревизия. Макар че Милър фактически не води никакво счетоводство, полицията скоро добива представа за невероятните суми, които Синдикатът е прибрал. Само от средата на октомври до средата на ноември той е получил 648 000 долара. След като е погасил лихви на сума 216 000 долара, за този едномесечен период Синдикатът е прибрал в касите си 432 000 долара.

Докато Милър е далеч в Монреал, полковник Амън си дава вид на оскърбен адвокат, чийто клиент го е измамил. А в същото време прибира още 65 000 долара в бонове, собственост на Милър. Бруклинският районен прокурор, който се усъмнява в подозрителния адвокат, го вика да се яви пред голямото жури. Амън веднага съветва Милър да се върне, като му казва, че ще се отърве лесно, ако го осъдят и ще може свободно да си харчи парите, без да го преследват като беглец. Доверчивият младеж се предава.

През април 1900 г. той е изправен пред съда. Отрича всичко, ала на съдебните заседатели са нужни само пет часа, включително и времето за обяд, за да го осъдят. Осъждат го на десет години каторжна работа. Когато го отвеждат към Голямата централна гара, за да хване следобедния влак за “Синг Синг”, Амън му прошепва:

Научи повече за:   Дж. Едгар Хувър: Създателят на ФБР

– Е, Били, внимавай да не се раздърдориш много там!

Когато репортерите питат самонадеяния Амън дали мисли, че Милър ще си признае сега, когато е осъден, той отговаря:

– Когато се запознах с Милър, аз му цепнах горната устна и заших на долната копче. Така здраво съм ги закопчал.

Милър не проговаря, но съвсем по друга причина: Амън е единственият източник за издръжка на семейството му. Всяка седмица адвокакът праща по пет долара на жена му, която живее при родителите си и се кълне в невинността на съпруга си, в която искрено вярва. Така минава година и половина, през което време увереността на Амън, че се е отървал, расте.

Разплата

Междувременно обаче бруклинският районен прокурор тихомълком продължава усилията си да накара Милър да инкриминира адвоката. Скоро задачата му се улеснява. Милър се разболява сериозно – първо от тиф, после от туберкулоза – и прекарва по-голямата част от времето си в болницата на “Синг Синг”. Той чувства, че никога няма да излез от затвора жив, а надеждите му за бляскаво финансово бъдеще се превръщат в озлобление срещу Амън.

През декември 1901 г., неповлияно от коледното настроение, Голямото жури издава обвинителен акт срещу Амън за присвояване на откраднати парични средства. Бързо се разнася слух, че Милър ще свидетелства в замяна на евентуално помилване и слухът се оказва верен. Амън е пуснат срещу гаранция, но през юни 1903 г., когато най-после изчерпва възможностите да протака повече делото и е призован на съд, той застава лице в лице срещу бившия си клиент.

Когато Милър излиза да даде показанията си, публиката е потресена. Измамникът, сега 26-годишен, е почти неузнаваем – кожата на скулите му е като пергамент, гласът му – толкова слаб, че показанията му трябва да бъдат повтаряни, за да могат да ги чуят съдебните заседатели. Ръката на смъртта като че е надвиснала неумолимо над него.

Полковник Амън, който никога не се предава, извръща очи към жалкия млад човек и се опитва да го накара да срещне погледа му. Прокурорът, който знае силата на Амън и слабостта на Милър, постоянно скача и застава помежду им.

Милър дава нужните на обвинението показания. Той свидетелства, че първите 30 500 долара, които Амън е изтеглил от банката, са крадени пари, получени от него. Казва, че се е оплакал на адвоката за двайсетте долара месечна издръжка, която жена му получава, и че Амън е увеличил сумата на четиридесет долара, но под формата на заем. После Милър припада и го отнасят обратно в затвора. Амън, който има отдавнашен опит да предугажда решенията на съдебните заседатели, знае, че е “вътре”. Осъждат го само за половин час, още при първото гласуване. Щом съдбата му е решена, той се успокоява и задъвква тютюн, гледайки мазно съдията, който го осъжда на четири и половина години каторжен труд – максималното наказание, допустимо по закон.

След това развръзката настъпва бързо. Амън е изключен от адвокатската колегия, излежава присъдата си и изчезва в неизвестност. Едуард Шлесингер, който офейква със 175 000 долара, се отдава на комар и лек живот в Париж и Монте Карло шест години преди да умре. Милър получава помилване през 1905 г., след като изтърпява половината от наказанието си. Той излиза с разбито здраве, но вероятно не и разбит финансово, тъй като от предполагаемите 1 200 000 долара плячка, властите възстановяват едва 24 000. Обаче загубва жена си: тя получава развод.

Честния Бил

С течение на времето монументалната измама на Милър е забравена почти от всички, но през 1922 г. любопитна случка напомня отново за него. Когато един мъж е докаран в съда на Лонг Айлънд след сбиване с жена си, той твърди, че за цялата работа е виновен неговият шурей. Шуреят, казва той, се води под името Уилям Шмит, ала в действителност е прословутият 520-процентов Милър, който от седемнайсет години живее у тях.

Репортерите се завтичат към Лонг Айлънд и намират Шмит-Милър, собственик на малка провинциална бакалница. Те го заварват в момента, когато обяснява на любознателно дете, че купува захарните петлета по един цент и ги продава по два цента, за да има печалба. Репортерите питат Милър, какво е мнението му за човека, станал известен по това време – Чарлз Понци, шарлатанин, натрупал милиони долари чрез измама на вложители. Милър отговаря, че се надява скоро Понци да си получи заслуженото в съда; че отдавна е прозрял замислите му само от четене на вестниците.

На изказването на Милър не се обръща особено внимание, но то е всъщност твърде показателно. Макар че обикновено Понци се смята за най-блестящия шарлатанин, който е бъркал в кесията на американците, истината е, че той няма право дори да претендира за авторство на своите измами; самата идея за начинанието си е заимствал от дейността на “Синдиката Франклин”. Когато корабът, с който Понци пристига като имигрант, влиза в нюйоркското пристанище през 1903 г., подробностите за грабежа на Милър се носят из целия град. А когато няколко години по-късно Понци започва да мами вложители, той буквално подражава на Милър.

Малцина престъпници се обвиняват взаимно в плагиатстване на оперативните си планове; все пак това не прави впечатление на репортерите. Те се добират до търсения материал за своите репортажи, след като се прощават с Милър, се ровят насам-натам из малкото лонгайлъндско градче и питат хората, какво мислят за своя бакалин, който някога се е ползвал с такава лоша слава. Журналистите установяват, че никой не нарича Милър 520-процентовия другояче освен “Честния Бил”.


Из книгата на Харолд Мелинг “Скандалните мошеници”

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: GeorgiPetarLucyStefanTodor
360
253
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Виж всички коментари