Дейвид Кореш: Инцидентът в Уейко

Дейвид Кореш: Инцидентът в Уейко

Голям брой очевидци и историци са се опитвали да документират какво точно се случи на 28 февруари 1993 г. в тексаския град Уейко при сблъсъка на органите на реда и религиозната група, позната като “Клонка Давидова”. Никой не е в състояние да опише събитията безпристрастно, най-вече поради факта, че цялата трагедия изглежда е можела да бъде предотвратена. Понякога е трудно да събереш парченцата от пъзела и да решиш кой е виновен.

Дали Дейвид Кореш е бил манипулативен психопат или просто заблуден религиозен лидер? Вероятно никога няма да научим.

Страните се подготвят

Парламентьорът Кристофър Уитком и криминалният писател Клифърд Лайндекър представят в книгите си (“Cold Zero” и “Клането в Уейко, Тексас”) хронологията на събитията от онази знаменателна неделна утрин.

Около 70 въоръжени агенти от Бюрото за алкохол, тютюн и оръжия (ATF) се придвижват към група дървени постройки, разположени край град Уейко в централната част на Тексас. Познато като “Планината Кармел”, мястото е окупирано от членовете на апокалиптична религиозна група, предвождана от мъж на име Дейвид Кореш. Съществуват съмнения, че сектата разполага с арсенал от експлозиви и оръжия, някои от които са нелегално преправени на полуавтоматични.

Дейвид Кореш 1987г.
Дейвид Кореш 1987 г.

Тези съмнения поставят случая под юрисдикцията на ATF. Сигналът е подаден от шофьор на експедиторска компания, когато един от сандъците, които е доставял в “Планината Кармел”, се е счупил и вътре са се оказали обвивки за ръчни гранати. Групата има право да търгува с оръжия, но изглежда не спазва протокола. Местните хора разказват, че членовете на групата често се упражняват в стрелба в околността.

Ранчото на Клонът Давидов
Ранчото на “Клонка Давидова”

През следващите дни изникват още неща. Местният вестник публикува серия от статии, посветени на съмнителните действия на Дейвид Кореш, озаглавени “Грешният Месия”. Те са базирани на разказите на дезертьори от сектата, сред които Марк Бролт, който по-късно издава книгата си “Вътре в Култа”.  Бролт е наел детективи да душат наоколо и когато е повикан от ATF, им предоставя точни описания и богата информация за бившите си съмишленици. Той изобличава Кореш, твърдейки, че се занимава с педофилия и полигамия.

Водени от тези следи от Бюрото изпращат на мястото няколко агенти под прикритие, чиято задача е да се правят на студенти, интересуващи се от ученията на Кореш. Те се нанасят в къща наблизо и отиват да посетят религиозната група. Катрин Уесингър, религиозен учен в Университета Лойола, която е автор на книгата “Насилственото идване на Милениума”, твърди, че те никога не са успели да излъжат “Клонка Давидова”.

На 28 февруари сутринта репортер, запътил се към мястото на акцията, пита за пътя случаен минувач, който от своя страна предупреждава Кореш. В същото време един от агентите под прикритие на ATF е в “Планината Кармел” и когато чува предупреждението, побързва да си тръгне. Това негово поведение се струва съмнително на Кореш, който вече знае, че някакви хора разпитват за него. Агентът се свързва с ръководителя на акцията в ATF и го осведомява, че Кореш знае за приближаването им. Няма повече тайни.

Всъщност никога не е имало. Тъй като репортерите придружават агентите или пристигат преди тях в зоната на действие, групата очевидно е схванала какво става. Командирите на акцията смятат, че ранните часове на деня ще допринесат към елемента на изненадата. Още повече, че е неделя и оръжията на култа сигурно са заключени за молитвения ден. Така че конвоят с агентите потегля към пустошта, за да изпълни задълженията си и да изземе всички незаконни оръжия. Хеликоптер “Блекхоук” на Националната гвардия на Тексас ги придружава заедно с още два, собственост на ATF.

Всички са наясно с потенциалния риск. Параноята на Дейвид Кореш относно правителството, което според него е слуга на Сатаната, не помага в случая, тъй като настъпването на ATF само доказва истинността на неговите пророчества: че ще бъдат нападнати от вавилонците. Дори и така никой не очаква онова, което се случва.

Атаката

Агентите се надяват, че бързо ще се справят с този инцидент. Около 10:00 часа, когато вече са сформирани три екипа, които да влязат в сградата, един от агентите се приближава до предната врата и почуква.

“Първият екип трябва да нахлуе през входната врата не повече от седем секунди, след като конвоят пристигне на мястото” – разказва Лайндекър. – “Всички екипи трябва да пристъпят към действие след не повече от тринадесет секунди”.

Агентите се подготвят за акцията от осем месеца и всеки екип има предназначение – да защитават децата, да неутрализират военната сила на противника и да сложат ръка на оръжието.

Дейвид Кореш поглежда иззад стоманената врата и научава, че агентите разполагат със заповед за обиск. Вместо да ги пусне да влязат, той затръшва вратата и после някой открива огън. Не е сигурно откъде са дошли първите куршуми, но и двете страни подхващат ожесточена престрелка. Оцелелите от стрелбата и последвалата обсада твърдят, че куршумите са идвали отгоре през тавана, което означава, че агентите в хеликоптерите също са стреляли по сградата. Но в по-късните си изявления от ATF твърдят, че от хеликоптерите не е произведен нито един изстрел. Според някои доклади агентите са стреляли по кучетата, за да ги махнат от пътя си и точно това е дало началото на престрелката между двете групи. Оцелелите жени от сектата разказват как са защитавали децата с телата си от дъжда от куршуми.

Няколко агенти са улучени веднага и по хеликоптерите също е открит огън. Един от агентите, успял да проникне в сградата, е застрелян в главата. Няколко други, покатерили се на покрива, също са улучени и се изтъркулват на земята. От звуците вътре, разказват по-късно агентите, става ясно, че култът разполага с доста тежка артилерия. Куршумите пронизват дори репортерските коли, а след това сред агентите избухват гранати. Култът има предимството на укритието си, докато агентите са изложени на показ.

Жените вътре пищят, а куршумите на ATF пронизват предната врата, зад която стои Кореш. Няколко души са улучени, включително и тези, стрелящи от кулата. Който и да е започнал всичко това и двете страни знаят, че ще трябва да се борят докрай за оцеляването си.

Настъпва хаос

Напрегнатата престрелка продължава около два часа, след което е обявено спиране на огъня, което позволява на  ATF да прибере мъртвите и ранените си агенти. Оказва се, че има 20 ранени агенти, но болниците са на най-малко на 20 минути път. Ранените са транспортирани, но четирима мъже с фатални рани умират по пътя.

Четиримата убити агенти от ATF
Четиримата убити агенти от ATF

По време на този напрегнат следобед от ATF уреждат да направят изявление по местната радиостанция с надеждата, че Дейвид Кореш може да слуша. Дават му да разбере, че повече атаки няма да има. Въпреки това, когато в 17:00 часа към сградата се приближават трима членове на култа, връщащи се от работа, стрелбата е възобновена. Агентите убиват един от тях и пленяват друг, а третият успява да се измъкне. Тогава властите излъчват съобщение към Кореш да се предаде без съпротива. Неговият отговор е цитат от Библията.

Катрин Уесингър обяснява неговото поведение в своя анализ на религиозните групи, вярващи в края на света, като посочва, че основната грижа на Кореш е била да “… се подчинява на волята Божия, както повелява Библията, за да заслужи място във вечното царство”. Членовете на култа вярват, че този ден рано или късно ще настъпи и са се въоръжили, за да могат да го посрещнат. Вътре в сградата има над 100 души, вярващи в божествената дарба на Дейвид Кореш и в неговата способност да им диктува волята Божия. Няколко от отстъпниците на култа са предупредили ATF, че една обсада може да доведе до масово самоубийство като онова в Джоунстаун. Въпреки това началникът на ATF Стивън Хигенс е настоял още два дни преди това, че налагането на сила върху тази група е повече от необходимо.

Кореш бързо се свързва с медиите и участва в няколко интервюта на живо по CNN, в които говори за това как ATF застрашава паството му. Набляга на броя на децата, живеещи в къщата и казва, че той самият е ранен и кърви обилно. Изразява опасение, че скоро ще умре.

През това време към ATF се присъединява местната полиция, тексаските рейнджъри, агенти от отдел “Спасяване на заложници” на ФБР, директорът на ФБР от офиса в Сан Антонио, екип от сапьори и няколко щатски шерифи. Медиите също започват да прииждат. Кореш освобождава няколко деца на възраст от три до шест години и всички се приготвят да прекарат една дълга нощ.

Месията

Бившият член на култа Марк Бролт описва дългата история на развитието на “Клонка Давидова”, като отломка на Църквата на адвентистите от седмия ден. Той разказва подробно за издигането на Дейвид Кореш. В началото неговото име е Върнън Уейн Хауел и той е просто едно момче, незавършило гимназия, но притежаващо завидно дар слово.

Църквата на адвентистите от седмия ден проповядва чистота на тялото, представляващо храма, обитаван от Светият дух. Техните правила за хранене и пиене са повече от стриктни. Вярват, че последната битка между доброто и злото може да настъпи във всеки един момент и само определен брой хора ще бъдат спасени и ще станат свидетели на завръщането на Исус Христос. Някои от членовете държат правилата да бъдат дори още по-строги и от оригиналната църква се оформят и отцепват няколко секти.

Дейвид Кореш 1981г.
Дейвид Кореш 1981 г.

В началото на 30-те години българският имигрант Виктор Т. Хутеф проповядва сред това обкръжение идването на Апокалипсиса. Хутеф е роден на 2 март 1885 г. в родопското село Райково и е кръстен като православен християнин. По-късно се заема с търговия и през 1907-а той и братята му емигрират в САЩ.

Виктор Т. Хутеф
Виктор Т. Хутеф

Виктор пристига в Америка буквално без стотинка в джоба. Работи като хотелиер и зарзаватчия в щата Илинойс и през 1919 г. се присъединява към Църквата на адвентистите от седмия ден.

В средата на 20-те години Хутеф заминава за Калифорния, за да бъде по-близо до адвентисткото общество. Там става продавач на перални и други електроуреди. Работата му върви отлично и скоро спестява достатъчно пари, за да основе своя собствена компания, произвеждаща, както той ги нарича, “здравословни сладкиши”.

По същото време стриктният адвентист става учител в църквата “Експозишън Парк” в Глендейл. Хутеф е страстен читател на Библията и часовете му привличат огромни групи от адвентисти всяка седмица. Неговите тълкувания на свещените текстове обаче предизвикват неодобрението на Църквата.

Хутеф смята, че е избран от Бог да прочисти Църквата и когато е отлъчен заради своя упорит догматизъм, взима със себе си няколко последователи. През 1935 г. те закупуват земя край град Уейко и наричат мястото Център “Планината Кармел”. Тогава Хутеф преименува своята секта на Давидовите адвентисти от седмия ден и когато умира през 1955 г., неговата съпруга Флорънс го наследява като лидер на групата. Тя уверено предсказва, че светът ще свърши точно през 1959 г. и множество подплашени вярващи започват да прииждат в Уейко.

Научи повече за:   Фалшивият пророк Шоко Асахара и Върховната истина на Аум

Когато предсказанието не се сбъдва, Бенджамин Бодън успява да привлече обезверената група към себе си. Той нарича паството си Клона, което по-късно се превръща в “Клонка Давидова”. Когато умира, неговата жена Луиз става новият пророк, а сред по-амбициозните членове на групата й е и Върнън Хауел, който се присъединява през 1983 г.

Върнън е безгрижен, привлекателен и агресивен и притежава яркостта на рокзвезда. Способен е да вземе всеки един стих от Библията и да го дискутира до безкрайност, което го прави да изглежда много интелигентен, надарен и дори вдъхновен свише. Синът и наследник на Луиз Роден Джордж намразва Хауел. Той възнамерява да стане следващият водач на групата, без значение колко чаровен изглежда Върнън. Месията може да бъде само един.

Когато двамата се сблъскват, Хауел прилъгва застаряващата Луиз за своя любовница. Твърди, че Божията повеля е двамата да създадат дете, което така и не успяват да направят. В крайна сметка двамата мъже събират своите поддръжници и всеки от тях настоява, че е Божият избраник. Хауел твърди, че бидейки “Седмият Божи пратеник”, е предопределен да сложи началото на събитията, които ще да доведат до Апокалипсиса. И в известен смисъл се оказва прав, поне що се отнася до собственото му паство.

Когато Луиз умира през 1986 г., Роден заставя Хауел да се махне. Той си тръгва за малко, но сетне се връща и се изправя срещу своя противник. Тогава Роден изравя тялото на една възрастна жена и предизвиква Хауел да я възкреси от мъртвите, а последният използва този инцидент и подава сигнал в полицията за обругаване на труп. Шерифът има нужда от доказателство и Хауел се въоръжава и взима няколко мъже със себе, за да проникнат в “Планината Кармел” и да направят снимки. Роден ги посреща с автомати “Узи” и те отвръщат на огъня. За изненада никой не е убит, но всички са арестувани. От Хауел са снети всички обвинения и той вижда в това знак за Божията закрила. За негов късмет през 1988 г. Роден извършва жестоко убийство с брадва и е изпратен в дом за психично болни.

Кореш с жена си и сина си
Кореш с жена си и сина си

Сега Хауел е свободен да се провъзгласи за вестителя от Книгата на откровението, който може да тълкува предсказанията на Седемте печата. Един ден той се вдъхновява от “Новата светлина” и разделя мъжете от съпругите им, обявявайки всички жени за свои. Дава на всяко момиче Звездата на Давид, представляваща символ за собственост.

Тази евтина дрънкулка означава, че жената принадлежи на възвишената Къща на Давид и е предопределена да се превърне в Слугиня на Господа. “Господът” в този случай е Хауел.

Според Хауел е особено важно той, като Бог, да разпръсне семето си и да създаде божествена армия. Нарича своите последователи Могъщите мъже – пазачите на леглото на цар Соломон – и те ще бъдат неговите лични войници. Според изчисленията той е вкарал най-малко 15 момичета и жени в своя харем, като някои от тях са едва на 12 години.

През 1990 г. официално сменя името си на Дейвид Кореш – вдъхновен от библейския цар Давид и персийския цар Кир, който позволява на евреите да се завърнат в Израел след пленничеството им във Вавилон. Налага строги правила за това как неговото паство следва да прекарва дните си и често ги променя когато му хрумне. Проповядва на последователите си денем и нощем. Но той самият стои над правилата. Може да яде храна, забранена за тях, да спи до обяд и да пие алкохол.

През 1992 г. Кореш вече учи последователите си на мъченичество за каузата. В същото време събира храна и оръжия, за да се защити от нападението на отстъпниците или на правителствените агенти – “вавилонците”. Макар да не съществуват преки доказателства “Клонка Давидова” да са използвали оръжията, които са продавали, членовете на култа все пак ясно показват обсадна нагласа на ума. Култът е успял да събере достатъчно количество припаси – най-вече полуготови храни – за да издържи под обсада цяла година.

Според отстъпниците от култа Дейвид Кореш е изисквал да знае от членовете на групата си колко далече са готови да стигнат в защита на правата вяра. Единственият начин да служиш на Бога е да си готов да умреш. Дори е учел децата, че един ден може да се наложи да се самоубият и им е показвал как да го направят с цианид или оръжие. Променя името на убежището им от “Планината Кармел” на “Ранчо Апокалипсис”.

Пристига ФБР

Първите няколко дни след неуспешната акция на ATF, властите организират комисия за решаване на кризисната ситуация с “Клонка Давидова”. ФБР описва своята програма за справяне с кризата в подобни ситуации така: Бързо установяване на ресурсите, от които обсадените биха имали нужда и сформиране на екип. Това означава парламентьори, тактически персонал, поддържащ персонал, местните органи на реда, консултанти и връзки с медиите. Специален агент Джефри Джамар поема случая, отстранявайки ATF, които по-късно заявяват, че никога не са молили за помощ. До 17:00 ч. на втория ден ФБР вече разполага с напълно функциониращ команден център, разположен в хангара на изоставена въздушна база, на около миля разстояние от ранчото на Клона.

Екипът за преговори в критични ситуации ръководи парламентьорите. Агент от екипа разговаря по телефона с хората в убежището, други служители разглеждат исканията на сектантите, а трети изготвят докладите в края на деня.

Първоначалната комуникация е осъществена между специалния агент на ATF Джеймс Кавана и Дейвид Кореш, но след това преговорите поема лейтенант Лари Линч от полицията в Уейко, като разговаря главно с доверените лейтенанти на Кореш Стийв Шнайдер и Уейн Мартин. Шнайдер е недоволен евангелист от Църквата на адвентистите, а Мартин е адвокат. След като култът изпраща съобщения до медиите, телефонните линии са пренасочени така, че всеки в ранчото, който се опита да набере външен номер, да попада на екипа за преговори на ФБР. През втория ден трима парламентьори поддържат непрекъснат контакт с 15 различни членове от групата, но скоро контактите са ограничени главно до Шнайдер и Кореш.

Отвън работата на екипа по спасяване на заложници (HRT) е да контролира периметъра около ранчото, за което използват няколко застрашителни на вид танкове. Докато преговарящите се опитват да уредят нещата по мирен път, от HRT са готови да действат със сила. Всяка от страните смята, че е права: парламентьорите настояват, че силовите действия само ще докажат пророчествата на Кореш и ще засилят неговата непоколебимост, докато хората от HRT със своята военна нагласа вярват, че нахлуването им на негова територия ще го сплаши и ще го накара да изглежда слаб в очите на паството му.

Кореш осведомява ФБР, че е прострелян два пъти – в бедрото и лявата китка. Отказва медицинска помощ. За сметка на това освобождава още десет деца през този ден, сред които и едно бебе. Според ФБР съществува надежда, че в крайна сметка той ще се откаже, въпреки че консултантът-психолог е убеден, че самият Кореш никога няма да се предаде. Бог няма място в затвора.

Тогава нещата загрубяват. Когато осъзнава, че не може да говори по телефона с никой друг, освен с ФБР, Кореш заплашва с още насилие и окачва плакати с исканията си, предназначени за очите на медиите. Непрекъснато уверява всеки, който го пита, че няма намерение да се самоубива. Обещава да пусне всички, ако съобщението му бъде излъчено в национален ефир. Като проява на добра воля освобождава още пет деца.

Проявявайки и своята добра воля, ФБР урежда съобщението му да бъде излъчено на 2 март, а щатските шерифи се приготвят за предстоящите си арестанти. След това зачакват, докато Кореш запише аудиокасетата си – дълга цял час. Тя пристига в 8:00 ч., заедно с още две освободени деца и двама възрастни.

Докато няколко християнски радиостанции излъчват речта на Кореш, преговарящите разработват логистиката за предаването на култа. Кореш ще излезе пръв, носен на носилка. След това Шнайдер ще изпраща навън по един човек на всеки две минути.

Същият следобед Кореш уверява преговарящите, че планът е влязъл в действие. Просто иска първо да поведе хората си с молитва.

Но в 18:00 ч. заявява, че Бог му е наредил да изчака. Няма да се предават днес. От този момент нататък от него могат да измъкнат само цитати от Библията и изявления за съпротива.

Според доклада на ФБР групата вероятно е разбрала, че нещата не са такива каквито изглеждат. Макар да отрича да има самоубийствени намерения, всъщност Кореш е разработил доста коварен план. Според един от неговите последователи той е вярвал, че всеки момент ще умре и е дал инструкции на групата си какво да направят, когато това се случи. Трябва да го изнесат навън на носилка и след това да открият огън по агентите, за да ги убият и едновременно с това и те да бъдат убити. На някои от тях са раздадени ръчни гранати с инструкциите да стоят събрани на малки групички и в удобния момент да дръпнат предпазителите.  По този начин ще поразят възможно най-голям брой от “Зверовете”. Всички трябва да умрат.

Но Дейвид Кореш си променя решението – вероятно защото разбира, че няма да умре, въпреки всичко. След като си говорят как ще се срещнат в следващия живот, давидовците се събират за молитва и зачакват следващи инструкции. Тогава Кореш им заявява, че е по-добре да не излизат точно сега, защото е съгрешил, употребявайки алкохол и забранена храна, а това със сигурност ще попречи на спасението им.

Обсадата продължава.

Обсадата

На следващия ден Кореш пуска още едно дете, придружено от девет кученца. След това предлага на слушателите си още от своите интерпретации на Светото писание. Казва на ФБР, че неговият “шеф” е обсебил разума му, за да ги накаже и това ще сложи началото на Третата световна война.

Макар отдавна да са се отегчили от тези безкрайни брътвежи, парламентьорите искат да спасят възможно най-много деца, затова слушат търпеливо. Кореш им дава да разберат, че неговите собствени деца няма да излязат.

ФБР започва да проумява, че този човек е непредсказуем. Парламентьорите се консултират с няколко експерти по умствено здраве и религиозни учени, които не стигат до кой знае какво съгласие, освен че Кореш вероятно ще стане опасен, ако го притиснат твърде много. От 1993 г. насам мнозина учени се опитват да тълкуват ситуацията в ретроспекция, обвинявайки ФБР в липса на разбиране. Ако се бяха запознали с библейските пасажи, казва Уесингър, щяха да знаят какво се опитва да им каже Кореш.

Научи повече за:   Магдалена Солис: Върховната жрица на кръвта

Психиатърът Парк Дитц изчита всички доклади и казва, че Кореш показва признаци на антисоциално и нарцистично поведение, както параноични и грандомански заблуди. Позоваването на рационалната му страна може да проработи за кратко, но в крайна сметка неговата психопатология ще изригне рано или късно. Може да стане опасен. Най-добрият подход е да се съгласяват с идеите му и да го накарат да вярва, че неговата мисия на земята още не е приключила.

Той предупреждава ФБР да действат последователно, но за тях вече е ясно, че са изгубили голяма преднина в преговорите заради грешните си преценки.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293

Пийт Смерик, криминално разследващ анализатор, написва доклад до щаба във Вирджиния, предупреждавайки че командващите се движат твърде бързо към тактическо разгръщане. Той съветва за отдръпването на танковете, тъй като чрез тях HRT правят ситуацията още по-критична.

“Години наред Кореш е промивал мозъците на последователите си с идеята за битка между църквата и врага. На 29 февруари неговото пророчество се сбъдна. Кореш все още е в състояние да убеди последователите си, че краят е близо, както е предричал. Техните врагове ще ги обградят и ще ги убият.”

В тази ситуация не би било ефективно да се използва стандартната процедура за спасяване на заложници. Тук не става въпрос за престъпници, а за религиозен фанатик, чийто последователи биха направили това, което той им заповяда. По-лошо и от силовата показност на ФБР е начинът, по който Бюрото сякаш наказва всяка добра постъпка на Кореш. Когато освобождава хора например, те спират електричеството или пускат дразнеща музика. Кореш очевидно е раздразнен от всичко това и не е чудно неговото убеждение, че Бог го е инструктирал да устоява, вместо да се предаде. Играят срещу неговата божественост, опитвайки се да я отслабят и затова той вкарва в употреба всичките символи на своето могъщество. Ситуацията е губеща и за двете страни.

Сменящите се екипи от парламентьори продължават да се опитват да разрешат нещата по мирен начин и да спасят възможно най-голям брой хора. Те са напълно наясно, че HRT и другите агенции с военна нагласа ги смятат за “мекушави”, но парламентьорите си знаят работата.

Хора от цялата страна изпращат до командния център по стотици предложения на ден, като сред тях изпъкват някои “експерти”.

Един човек от близкия университет пише писмо до Кореш, като очаква ФБР да му го предаде. В него казва, че Кореш не тълкува правилно светото писание и му посочва няколко божествени директиви, чрез които да разбере правилно Божието слово.

Други хора искат да бъдат допуснати в ранчото, за да обсъждат Библията с Кореш. Те имат добри намерения, но очевидно не разбират що за човек е той. Вярват, че могат просто да му влеят здрав разум, като го убедят в своята гледна точка и той ще се предаде. Някои по-агресивни личности дори заплашват да си пробият със сила път, с намерението или да помогнат на Кореш, или да му покажат колко греши. Всъщност двама мъже успяват да го направят. Те са приветствани в ранчото като последователи и напускат къщата в последните дни на обсадата.

От Флорида пристига човек, който твърди, че е брат на Исус и иска да говори с Кореш. Друг пък заявява, че е самият Божи син и казва, че трябва да влезе вътре и да даде на Кореш да разбере кой всъщност е Христос. Добре известен свещеник заявява, че Кореш е обладан от демон и има нужда от екзорсизъм, който божият служител предлага да извърши.

Доста от тези “интервенции” забавляват парламентьорите, но в същото време са наясно, че все по-малко хора излизат навън и че Кореш може да остане вътре със своята банда доста дълго време – може би цяла година. Той има събрани запаси от храна и вода. Най-лошото за хората му са студените нощи без електричество, но засега търпят. Те искат мляко за децата – нещо, което ФБР трудно би могло да им откаже.

Опитвайки се да разрешат бързо нещата, парламентьорите започват да изготвят стратегия, разчитаща на нещата, които Кореш най-много желае. Знаят, че е спечелил делото срещу Роден и че е показал очевидно задоволство от новопридобитата си слава, затова избират да действат в тази посока. Казват му, че може да заведе дело срещу ATF и лесно да го спечели като докаже, че са атакували първи. Тогава ще привлече още повече последователи и “Клонка Давидова” ще стане известна по целия свят. Сектата вече е по кориците на големите новинарски издания и светът ги наблюдава. Кореш би могъл да преговаря за нещо, което ще бъде от полза за него и последователите му.

Когато му говорят тези неща, знаят, че той е наясно, че има от какво да се притеснява: убити агенти на ATF, обвинения за полигамия и злоупотреба с деца. Вероятно е осъзнавал, че това трудно би могло да му се размине, въпреки обещанията им.

Опитвайки се да заобиколи Дейвид Кореш, ФБР прави записи на освободените деца, в които ги карат да призоват родителите си да излязат при тях. Изпращат касетите в къщата и всеки път, когато свикват пресата за телевизионни излъчвания, пускат електричеството, за да могат давидовците да гледат какво се говори. Агентите изразяват загрижеността си за тяхната сигурност и изясняват някои неточни спекулации.

Друг номер е да записват Кореш на телефона и когато го хващат в противоречие със собственото му учение го излъчват по високоговорител, за да могат да го чуят членовете на култа. ФБР се надяват, че поне някои от тях – в частност ключовите лейтенанти – ще вникнат в несъотвествията и ще подложат на съмнение авторитета на лидера си.

Въпреки това на 9 март, седмица след началото на обсадата, Кореш изпраща навън видеокасета, в която той и Шнайдер са записали интервюта с хората в къщата. Всеки един от тях изразява твърдото си желание да остане там. Няма да излязат навън, освен ако Бог не им заповяда това.

Дейвид Кореш упражнява пълен контрол. Той решава кога ще преговаря и кога не. ФБР може само да седи и да чака.

Нетърпението поражда гняв

На 12 март навън излиза една от жените в култа – Кейти Шрьодер. Когато я разпитват, отрича всякакви планове за самоубийство, обаче щом се опитва да се обади в къщата, никой не отговаря. Тя признава, че някои от хората вътре искат да излязат, но се страхуват от Кореш. Няма да напуснат, докато той не им каже. Новината е тревожна. Това означава, че е твърде вероятно Кореш да има план, чрез който да използва неспособността на своите последователи да действат самостоятелно.

В този момент специален агент Джамар решава да спре електричеството за постоянно. Дотогава го пуска за кратки периоди, но вече е изморен от цялото това разкатаване. Неговата тактика ядосва всички вътре в къщата и още повече вбесява парламентьорите. Кореш с право го нарича акт на недоверие, а Шнайдер заявява, че тримата човека, подготвени да излязат, ще си останат вътре. Два дни по-късно тактическият екип поставя около къщата ярки светлини, за да пречат на хората вътре да спят и увеличава звука на дразнещата музика до нетърпимост. Музиката, която използват, е псалми на тибетски будисти, гайди, крясъци на чайки, хеликоптери, зъболекарски инструменти, сирени, умиращи зайци, влак и песни на Алис Купър и Нанси Синатра. Властите дори предлагат на една рок група да дойде и да свири на живо, с цел да деморализира още повече психически сектата, но групата не се съгласява.

След това HRT източват дизеловите резервоари на ранчото.

Излизат още няколко възрастни и Кореш заявява, че няма да пуска повече хора. Аудиосистемата се разваля за огромно разочарование на агент Джамар и за облекчение на парламентьорите, но по-късно повредата е отстранена.

Екипът за справяне с кризата вметва на Джамар, че тъй като Кореш не е определил точно време за капитулацията си, чакането може да продължи до безкрайност. В този момент е споменат сълзотворен газ.

За да избегнат това, парламентьорите правят предложение на Кореш: да комуникира от затвора с последователите си и да бъде излъчен в световен ефир по CNN. За да получи тези привилегии, той и хората му трябва да излязат точно в 10:00 ч. сутринта на следващия ден, 23 март.

Кореш скъсва писмото със сделката и пуска още един човек. Шнайдер започва да звучи все по-войнствено по телефона и мнозина от командния център чувстват, че работата не отива на добре.

На 25 март ФБР изпраща ултиматум: да изкарат минимум 20 души навън до края на следобеда или ще се приготвят за действие. Когато никой не излиза, ФБР премества мотоциклетите и другите превозни средства, паркирани пред сградата.

Два дни по-късно Шнайдер отхвърля самопровъзгласената божественост на Кореш и намеква на ФБР, че могат да подпалят сградата, за да ги изкарат навън. Този негов коментар звучи доста загадъчно и е възможно да е част от план, скроен от култа. През следващите няколко дни се състоят срещи между Кореш, Шнайдер и двама адвокати, един от които е нает от майката на Кореш. Щом това е уредено, Кореш решава, че иска да прекара Пасха в убежището. Тъй като е лидер на религиозна група, няма как да му откажат. ФБР се предава и изчаква периода на Пасхата.

Майката на Кореш
Майката на Кореш

С наближаването на края му Кореш обявява, че ще го спазва още седем дни. Пасхата официално е приключила, но кой може да спори? За пореден път става ясно, че той командва.

До този момент вече за всички е ясно, че той ще продължава да си измисля извинения. През следващите няколко дни Кореш написва и изпраща няколко писма, от които става ясно, че никога няма да се предаде и да излезе доброволно.

На 10 април отново назрява момента за обсъждане на употребата на сълзотворен газ и този път темата е повдигната от новия министър на правосъдието Джанет Рино. Това не е лесно решение от нейна страна. Тя иска да знае повече за действието на газа и специално за това дали е вреден за деца. Уверяват я, че не е.

Джанет Рино
Джанет Рино

От ФБР държат да използват CS-задушлив газ, макар той да е силно запалим. Това тяхно предложение показва, че не са смятали, че съществува сериозна опасност. Но вътре в къщата хората използват керосинови лампи, за да четат и да се постоплят. Логично е да се допусне, че някой би следвало да се сети за това, но никой не го прави.

По време на тези дискусии са проведени още няколко разговори с Кореш, в които той предлага още от своето “библейско бръщолевене” и преговорите изпадат в застой. Кореш заявява, че има нужда от време, за да напише ръкопис за значението на Седемте печата и в момента работи по него. Иска от ФБР пособия за написването му и те му изпращат.

Научи повече за:   20-те най-странни убийства за 1996: Класация на ФБР

Той приключва на 16 април. Но все още не излиза. Някои от последователите му, успели да се измъкнат, казват, че е привършил работата си едва по първия печат, но ФБР вярва, че е написал всичко и просто ги размотава. Те са се наслушали на обещанията на Кореш и не могат да търпят повече.

На 17 април Рино одобрява употребата на задушлив газ, за да се сложи край на шестседмичната обсада. Очевидно е чувствала, че преговарящите са в безизходно положение и че санитарните условия в къщата се влошават. Мислела е за 23-те деца, които са все още вътре. Освен това цялата тази операция ставала твърде скъпа и краят й не се виждал. Сълзливият газ е дискомфортен, но няма да нарани никого. HRT са инструктирани да го пускат постепенно за период от 48 часа и да бъдат в готовност да заловят хората на излизане. За всички известни пребиваващи в къщата са издадени заповеди за арест, заповедите за обиск са под ръка. Екипите се приготвят да измият газа от децата, когато излязат и да ги отведат в безопасност.

На 18 април танковете продължават да преместват колите, паркирани пред къщата. Напрежението е много голямо, тъй като е ясно, че Кореш е разстроен, особено когато преместват черното му камаро. Той се обажда в командния център и казва: “Ако не спрете това, което правите, това може да се превърне в най-ужасния ден в историята на органите на реда”.

Снайперист, разполагащ с добър изглед към сградата, докладва, че някой отвътре е окачил надпис на прозореца, гласящ: “Очаквайте пламъци”. Това е злокобно съобщение. Преговарящите не са сигурни какво означава, но подозират, че Кореш има някакъв план. Скоро ще разберат.

Апокалипсис

Малко след зазоряване в понеделник сутринта на 19 април ФБР телефонира на хората в сградата, за да ги предупреди какво ще се случи. Това не е нападение, настояват те, а средство да ги изкарат навън. Това е най-неудобната тактика, която са използвали досега и ако и тя не успее, ще се наложи да прибегнат до истинско насилие. Все пак вярват, че никой няма да издържи на острите пари на газа. Той изгаря устатата, очите, кожата и дробовете до такава степен, че всеки нормален човек би потърсил начин да се спаси от него.

Три минути след това обаждане два химически танка захождат към сградите, пробиват дупки в тънките стени и започват да впръскват сълзотворен газ вътре в къщата. Наблизо чакат голям боен танк и девет по-малки, а хеликоптерите кръжат във въздуха и правят снимки. На всички е изрично заповядано да прекратят мисията при най-малкия признак, че децата са в опасност.

Внезапно давидовците откриват огън по танковете. Впръскването на газ обаче продължава, а през прозорците са хвърлени сълзотворни гранати. Стените на постройките не могат да удържат танковете и в тях зейват огромни дупки. Танковете се оттеглят за около час, за да презаредят и започват отново. Давидовците отново отвръщат с огън. Освен това изхвърлят телефона през входната врата в знак, че всякакви преговори са прекратени – оцелелите впоследствие заявяват, че танковете са прекъснали телефонните кабели.

Тексаският вятър е доста силен в онази утрин, което не е добре за тактическите екипи. ФБР продължава да излъчва призиви към давидовците да излязат, надявайки се, че поне жените и децата ще го направят. Уверяват хората вътре, че никой няма да пострада, но в предишните дни давидовците вече са станали свидетели как техните другари са отвеждани в белезници и оранжеви затворнически дрехи.

Тогава, само няколко минути след пладне, сградите внезапно избухват в пламъци и огънят бързо започва да се разпространява. Агентите в близост до къщата чуват изстрели и предполагат, че хората вътре са решили да приключат със себе си в масово самоубийство. Отвътре се разнасят няколко силни експлозии и гигантски облак от черен дим се издига в небето.

Маунт Кармел в пламъци
Маунт Кармел в пламъци

По високоговорителя отново е отправен призив към Кореш да пусне хората си. Навън излиза една жена с горящи дрехи, сетне се опитва да се върне обратно, но е хваната от агент на ATF и е отведена в безопасност.

Пристига пожарната служба, но от ФБР не им позволяват да се приближат, заради стрелбата и опасността от още експлозии. В около 12:45 ч. те проникват в сградата и намират многобройни обгорени тела. Повечето не подлежат на разпознаване.

Парламентьорите, работили дълги часове за мирен изход от ситуацията, са зашеметени. Предсказвали са, че ще се случи нещо подобно, ако бъде използвано насилие. Но дори и те не са си представяли трагедия от такъв мащаб.

И сега настъпва моментът да се разследва местопрестъплението. За тази цел е извикан независим екип, а хората, чиято работа е приключила, се прибират по домовете си. Всички осъзнават, че им предстои да отговарят на безкрайни въпроси за случилото се.

Последиците

До края на този шокиращ ден са открити 80 загинали – 23 от които деца под 17 години. Дейвид Кореш е баща на 14 от тях. Разпространяват се слухове, че самият той е успял да избяга през подземни тунели, но по-късно тялото му е идентифицирано с помощта на зъболекарския му картон. Той е застрелян в главата.

Много от жертвите са загинали от огнестрелни рани, а едно от децата е наръгано с нож до смърт. От мястото са иззети над 100 огнестрелни оръжия и 400 000 муниции. Много от тях са все още опаковани и очевидно са предназначени за продажба, а не за употреба.

Не след дълго и от двете страни заваляват обвинения относно инициатора на първоначалната стрелба и ФБР заявяват пред съда, че според тях давидовците са го направили. Предоставят аудиокасети със записи на хората вътре в къщата, които в деня преди пожара са се шегували помежду си за “разпалване на огъня”. В самия ден на записите се чуват команди като “разпръсни горивото” и “запали факлата”, но оцелелите, успели да се измъкнат от ранчото, твърдят, че никога не е имало план за масово самоубийство. Все пак не могат да обяснят защо Дейвид Кореш е отказвал да излезе шест часа след пускането на сълзотворния газ.

Последвалото разследване показва, че огънят е тръгнал от три места, което не може да бъде случайно. Ако е вярно обаче, че CS-газът е лесно запалим, тогава количеството, пуснато в сградата, би трябвало да се запали почти веднага. Въпросът е кой е истинският източник на пожара? Дали танковете са бутнали газовите лампи? Ако е така, защо огънят не е започнал по-рано? Изглежда никой не може да даде задоволителни отговори, но всеки сочи някого с пръст.

Не съществуват никакви съмнения, че първоначалната акция на ATF е била зле обмислена и абсолютно ненужна. Дейвид Кореш е могъл да бъде арестуван мирно някъде извън ранчото, докато то се обискира. Дори ATF да са били твърдо убедени, че планът им би успял единствено с помощта на изненадата, веднъж щом са загубили това предимство е трябвало да спрат и да измислят нещо друго. За естеството на “Клонка Давидова” се е знаело твърде малко и е било очевидно, че такава паравоенна маневра, целяща единствено инспектирането на някакви оръжия, представлява страхотно изхвърляне.

От ATF взимат и друго подозрително решение. На 12 май, по-малко от месец след инцидента, изпращат булдозери на мястото. С други думи дори да са останали някакви следи след пожара, които биха могли да дадат информация за случилото се, те са изравнени със земята.

Ранчото Маунт Кармел заличено със земята
Ранчото Маунт Кармел заличено със земята

Повечето американци обвиняват “Клонка Давидова” за случилото се, но някои местни радикали решават, че трябва да има възмездие. Само две години по-късно, на годишнината от пожара, Тимъти Маквей оставя камион пълен с експлозиви пред федералната сграда “Алфред П. Мъри” в Оклахома Сити, убивайки и ранявайки стотици работници и техните деца. Онези, гледащи на правителството с очите на Кореш, едва ли ще приемат някога друго обяснение, освен: неоправдано преследване от страна властите.

Дейвид Кореш решава, че Петият печат от Глава 6 от Книгата на откровението предрича Армагедон, който ще се случи в “Планината Кармел”. Откровението описва онези, които ще бъдат поразени в името на Божието слово и споменава изчакващ период, след който ще бъде изтребено цялото човечество. Според тълкуванието на Кореш, чрез това насилие той и хората му ще постигнат спасението на душите си.

Въпреки прокобите на различни религиозни и политически учени, че сред други подобни тайни общества е назряла възможността за втори инцидент като този в Уейко, ФБР се поучава от грешките си. Следващият път, когато е изправено пред подобна ситуация – в случая със Свободните от Монтана – Бюрото подхожда по съвсем различен начин.

От 25 март до 13 юни ФБР се изправя срещу малка група християнски патриоти, наричащи се “Свободните” (Freemen). Тяхната цел е да свалят правителството, което смятат за сатанинско. Като част от протеста някои от тях спират да изплащат данъците и заемите си, което довежда до запор над имуществото им. Вместо да напуснат домовете си, те се опитват да съставят свое собствено правителство и заплашват, че ще арестуват и дори обесят всеки местен представител на властта.

Това въвлича в случая ФБР, но с условието, поставено му от министър Рино, че няма да има въоръжена конфронтация. Свободните, събрани в иззета житна ферма, са въоръжени, а федералните агенти разчитат на над 40 парламентьора, както и на членове от семействата на бунтовниците, за да се опитат да разрешат въпроса по мирен начин. Никой не иска втори Уейко. На хората във фермата са предложени условия, позволяващи им да останат верни на принципите си. С други думи, за разлика от Уейко ФБР не допуска действия, подриващи системата от вярвания на протестиращите и въпросът приключва в съда, вместо в импровизирано бойно поле.


Източници: trutv.com, time.com, wikipedia.org, shepherds-rod-message.org

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

4
Напиши коментар

avatar
4 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
4 Автори на коментари
dimispa6ataСилвияНиколай Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Николай
Гост
Николай

Много невярна информация има в статията ти, незнам дали плащат за подобни статии или доброволците обичат да показват изкривена информация. За това, че медиите не са били допускани до Маунт Кармел изобщо ли да се хвана или за това, че противогазите не стават на детските главички и от ФБР много добре са знаели, че децата ще агонизират до смърт от газа ( до толкова, че от мускулни спазми са си трошели костите ) Или да се хвана за това, че да ти казват ” Това не е нападение” не означава, че това не е нападение.

pa6ata
Гост
pa6ata
dimis
Гост
dimis

@Силвия, можеш да правиш проучване преди да публикуваш нещо, но за това се иска време и желание. След като не си екциклопедия, можеш поне да ползваш информация от енциклопедии 🙂 Например в България сектата е по-известна под името “Клонка Давидова”, а не “Клона Давидов”. Източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B0_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B0 Но това е нещо много по-маловажно от нещата, за които пише @Николай. Но си права, лесно е да критикуваш, по-трудно е да превеждаш статии и да правиш проучвания. И на мен ще ми е интересно да науча повече за нещата, за които споменава @Николай.
Наскоро имаше много хубав филм на тази тема по National Geographic.