Масовото убийство в Саратов

20 ноември 1995 г. – Русия е разтърсена от най-кървавото и забулено в тайни масово убийство в своята история. Каквото и да разказват криминалните сводки (или местните медии) на гр. Саратов, те не могат да сравнят престъплението с никое друго, което остава ненадминато не само в този регион, но и в цяла Русия.

Разбира се, това е екзекуцията на Игор Чикунов – “Чикун” и неговата бригада – клане в едно от помещенията на малко предприятие, превърнато в офис на фирма с на пръв поглед специално подбрано име „Гръмотевична буря“, което се намирало в покрайнините на квартал “Заводской” в ​​подножието на Алтин планина. Изминават повече от две десетилетия във възпоменание на екзекутираните.

От тогава можем да кажем, че историята на гр. Саратов (не само престъпна, но и бизнес такава) е разделена на два периода – „преди” и „след” „Гръмотевична буря” (името на фирмата, (бригадата)). На всички става напълно ясно, че няма човек, който да бъде в безопасност от куршума, а за убийците няма нищо невъзможно.

Игор Чикунов – “Чикун”

Човекът от покрайнините на фабриката Игор Чикунов през живота си е бил не просто престъпен „авторитет“, но дори най-големият в гр. Саратов. Смъртта го прави истинска легенда, включена в пантеона на герои от градската митология. Певецът на шансона все още пее: „Човек живееше на Волга в Саратов, неговото име беше Игор Чикунов …“ Местни медии публикуват фолклорни сборници, посветени на Чикун, чиято посмъртна слава отдавна е засенчила истинската му биография.

Какво знаем за фирмата на Чикунов с гръмкото име “Буря” (“Гроза” на руски език) през целия този период, преди малко повече от 20 години. Разбира се, преди известно време (докато е имало първоначална увереност, а после надежда, че ужасното убийство все пак ще бъде разкрито), постоянно се появява нова информация, която размива предишните версии, така че общото количество информация на практика не се увеличава. Що се отнася до сензационните изявления за „истинските“ мотиви на поръчител и изпълнители, те са толкова много, че престават да изглеждат сензационни.

И така, на 21 ноември 1995 г. саратовци виждат на първа страница на всекидневника крещящо заглавие: „Чудовищното клане във фирма “Гроза”, както и “11 души са били убити снощи“. Тогава в медиите се тиражират заглавия от рода: „Тайните на Алтин планина“, „Големи пари – Голяма кръв“ и, разбира се, „Чеченците вземат Саратов“ (първата война в Чечня е в разгара си и те търсят „чеченска следа“ във всяко кърваво престъпление).

Към този момент слухове за безпрецедентното убийство вече пълзят по Саратов, някои по-лоши от други. “Групировка от Москва неочаквано пристигна в нашия град”, казва друга медия. Със случая се заема не кой да е а тогавашния заместник министър на вътрешните работи и началник на Главно следствено управление на руската федерация Колесников.
Слуховете са си слухове, но в книгата на уважавания автор Федор Раззаков „Бандитите от времето на капитализма“ (Москва, 1996 г.), събитията около въпросната фирма “Гроза” се наричат ​​„най-кървавата разправа в цялата криминална история“.

Научи повече за:   Убийство ООД: Момчетата от Браунсвил

Предоставена е следната информация: „През последните две години 9 войници и 30 членове на групи са убити при войни на банди в Саратов. Общо в региона има 177 големи престъпни групи, които включват над 1200 души. Междувременно, дори в периода на бурни гангстерски разправи през периода 1943-1948 г., в Саратовския регион е имало само 19 организирани банди.”

Наличен е един, единствен видео материал от мястото на убийството (без да се броят снимките на полицейските инспектори). В рамките на един ден видеото обикаля всички водещи световни телевизионни канали, но се появява на екрана в Саратов едва няколко години по-късно, след което влиза в документален филм с федерално значение като илюстрация към историята за кървавото беззаконие на 90-те години. Този видео материал е направен от оператора на пресслужбата на регионалното полицейско управление Юрий Попов – „цивилни“ журналисти не са допуснати във фирма „Гроза“ – единствено им било разрешено да стоят отвън, пред самата сграда, в която е извършено престъплението.

Юрий Василиевич си спомня събитията от онази студена есенна вечер: “В края на работния ден, в шест часа вечерта, бяхме уведомени от „дежурната стая“, че спешно трябва да отидем към покрайнините на квартал „Заводской“, има убити хора. Колко трупове – никой не уточни. Убийствата бяха ежедневие, така че никой не се изненада. Но на място разбрахме, че престъплението е тежко – видяхме цяла тълпа полицейски оперативни работници, прокурори и няколко линейки. В началото не искаха да ни пуснат. Скоро жена в бяло палто излезе и каза: „Това е, той е мъртъв.“ Оказа се, че те се опитвали да спасят един от екзекутираните на място, но не успяха. Когато влязохме, той беше целият в бинтове”.

“Стаята е мъничка – около четири на пет метра. Цялата беше обсипана с тела, пропити с кръв. Спомням си, точно на вратата много млад човек лежеше по гръб с посиняло лице и дупка в челото, ръцете му бяха пъхнати в джобовете на якето. Няколко души бяха като замръзнали, седнали на пода и на дивана, облегнати на стената. Някои от тях имаха карти за игра в ръцете. Когато направих две стъпки, усетих, че подметките на обувките ми прилепват силно към пода. Имаше толкова много кръв, по дяволите. Дори аз самият, който съм свикнал да премествам „разчленени“ тела и други подобни ужаси в моята служба, се разтреперах. Чикунов лежеше на пода, затиснат от три или четири мъртви тела, виждаха се само краката му. Спомням си и плюшеното мече, седнало на гърба на дивана, перфорирано с куршуми – мълчалив свидетел на случилото се. Противно на по-късните твърдения на редица „всезнаещи“ журналисти, че всички мъртви са били въоръжени с картечници, нито фотографът, нито оперативните работници, с които общувах, не видяха оръжия. Имаше три тестета карти и три бутилки бира. Седнали в тясна стая, очевидно очаквайки някой – явно са чакали смъртта си.

Като допълнение към безславното плюшено мече имаше живи свидетели. Вярно е, че от дълго време нищо не се съобщава официално за тях – „в интерес на разследването“. Освен това броят им се увеличава с течение на времето. В началото говореха за двама ранени. Тогава се оказа, че е ранен само един, и то много сериозно. 44-годишният Александър Тормозов – най-възрастният от всички разстреляни и единственият, който има криминално досие (макар и не сериозно), куршумът минава точно през главата му. Но той оцелява. Както е оцелявал и преди, когато като дете пада от покрива на пететажна сграда, когато в младостта си се дави със счупена глава във Волга, или пък когато в ръката му избухва граната, което довежда до ампутация на лявата му ръка.

Научи повече за:   Великият измамник Чарлз Понци и неговата Схема

Но има и друг свидетел, 18-годишният Армен Авакян – той не е уцелен от куршум. Спасява го качулката на якето му, която по време на стрелбата стои леко в страни от главата му, спасявайки го. Впоследствие той превръща качулката на якето в своя талисман-амулет. След повече от десет години става ясно, че има и трети свидетел, също недокоснат от олово. Той бяга от ужасното място, без да чака полицията да пристигне, криейки се в сметище, опитвайки се да забрави за ужаса и едва след известно време се съгласява да даде показания под строга анонимност. В преписката по делото той е известен като Иван Иванович Иванов. Въпреки че при желание и споменаване на неговото фалшиво име може да бъде открит лесно.

В същото време свидетел, водещ се като служител на фирмата, буквално малко преди екзекуцията отива да си купи минерална вода. Отначало, според слуховете, той ходел много дълго време (което подсказвало, че е наясно с предстоящото убийство). Тогава се твърдяло, че е чул изстрели и е видял двама непознати да бягат.

Между другото, такова изобилие от свидетели е странно и е в противоречие с най-високия професионализъм, проявен от убийци от такъв калибър при стрелба. Как е възможно – за няколко секунди да застрелят толкова много хора, да направят контролен изстрел на всеки и … да оставят някои живи? Не е логично. Изобщо даже.

Единственото което се знае е, че убииците са били двама. Цялата друга информация е силно преувеличена. Първоначалната информация е: двама мъже облечени с черни якета, с черни маски откриват огън „по македонски“ – с две ръце. Но това не е така. Недалеч от мястото на убийствата са намерени само два пистолета марка ТТ – китайско производство. А би трябвало да са четири ако, както се твърди, двамата стрелци са държали във всяка ръка по един пистолет. Освен това отпечатъци по оръжията не са открити. Така че версията за стрелба с две ръце отпада. Между другото в пълнителя на един от пистолетите е имало патрони.

Версията с маски също отпада. През 2003 г. оцелелият Авакян, докато излежава присъда в затвора, заявява че познава един от нападателите. Казва че самият Чикунов се обръща с прякор към единият от убииците в последната секунда от живота си. Ако са маскирани убиици, идентифицирането би било невъзможно.

Научи повече за:   Децата на Бодом: Убийствата край езеро Бодом

На по-късен етап два пъти – през 2004 г. и през 2009 г. Окръжния съд в Саратов разглежда делото за екзекуция в “Гроза”. Тогава с голям патос на всички нива е обявено разкриването на „престъплението на века“.

В края на краищата на подсъдимата скамейка са изправени Алексей Циганков, по прякор Потап и Михаил Орлов, на чиято дъщеря Чикун е бил кръстник (не в криминален, а в църковен смисъл). Според биографията на Циганков, който е осъден на доживотен затвор за три убииства, може да се заснеме пълнометражен криминален сериал, но и двата пъти журито е постановило единодушна присъда: “Невинен!” Така че тази тема, относно разкриването на екзекуцията в “Гроза”, може да се счита за затворена.

Най-голямата загадка на тази страшна история е – защо толкова много хора „пострадаха“ едновременно покрай разкриването й? Всички останали участници в разледването са отстранени един по един, в някои случаи един или двама “случайни” хора около сагата попадат под обстрел или експлозия. Известно е, че в последния ден от живота си Игор Чикунов отива на срещи с различни познати в света на криминалния бизнес (включително Алексей Наволкин, който твърди, че е негов наследник и е убит два месеца по-късно). В същото време е бил с шофьора и своя приятел Валери Горшенин, който също е застрелян въпросната вечер в компанията на Чикунов.

Що се отнася до личността на Игор Чикунов, служители на градската администрация, които са го познавали, казват, че той не харесва „изяви“ и през живота си истинското му влияние дори надминава славата. Но след смъртта му те започват да казват, че той е собственик на почти целия Саратов, включително и на “закрития” пазар с всичките налични търговски линии, контролирал много сериозни предприятия като рафинерия, където уж притежавал значителна част от акциите. В същото време се отличавал с независим характер, не се навеждал пред никого, имал собствено мнение по въпроси като събиране на пари в общ фонд и т.н.

Чувало се и следното: – “Игор беше изключителен човек и при други обстоятелства можеше да стане голяма фигура в легалния бизнес и дори в политиката, въпреки че е завършил само индустриално техническо училище. Не получи сериозно образование, той постигна много с вродения си интелект и изобретателност.”

Това масово убийство често е сравнявано с масовия разстрел в денят на св.”Валентин” през 1929 г. в Чикаго, когато хора на Ал Капоне разстрелват седем членове от конкурентна банда.


Изпратено от Петър Гергов, източник: saratov.mk.ru

Напиши коментар

avatar
  Абонирай се  
Извести ме