Маркъс Уесън: Фанатикът от Фресно

Клането на семейство Уесън: Фанатикът, който погуби деветте си деца

Това е потресаваща история за кръвосмешения, насилие, лудост и убийства, изстрадани от едно семейство в ръцете на властен и манипулативен религиозен фанатик. Маркъс Уесън е погълнат от фантазии за отмъстителни богове и вампири. Той контролира напълно живота на най-близките си хора, преди накрая да им го отнеме в кървава касапница, състояла се на 12 март 2004 г.

Тъмна стая

Полицай Илой Есканеро пълзи в мрачно осветения коридор с извадено оръжие, подканяйки децата да излязат от скривалището си.

Действието се развива в късния следобед на 12 март 2004 г. в бедно предградие на калифорнийския град Фресно. Есканеро е един от полицаите, извикани в малката синя къща на авеню “Уест Хамънд”, за да разрешат конфликт за детско попечителство, преминал в насилие. Две жени, придружени от голяма група поддръжници, искат децата им да бъдат върнати, но многобройните обитатели на къщата отказват да им ги предадат. В центъра на конфликта стои 140-килограмов мъж със сива коса на раста кичури, висящи до коленете му. Докато двете страни си крещят една на друга, мъжът стои кротко на вратата и помага на полицията да изясни ситуацията.

Домът на семейство Уесън
Домът на семейство Уесън

Когато спорещите страни прибягват до удари, мъжът казва на полицията, че иска да се сбогува с децата и изчезва във вътрешността на къщата, затваряйки вратата след себе си. Появява се отново 80 минути по-късно с дрехи, опръскани с кръв, и полицаите се втурват вътре.

Ако има нужда от още доказателства, че нещо наистина не е наред, Есканеро ги получава, когато забелязва ковчези, наредени покрай стената във всекидневната. Продължава да вика децата, казвайки им, че вече е безопасно да излязат. Докато се придвижва по коридора, колегите му претърсват стаите зад него.

Той отваря вратата на една от стаите и пред него се разкрива пълен мрак. Държейки оръжието в едната си ръка и фенерчето в другата, Есканеро насочва слабия лъч светлина в стаята и вижда на пода някаква неясна купчина. Опипвайки стената, намира ключа за осветлението и включва лампите.

Онова, което вижда, прилича на сцена от филм на ужасите. На пода има купчина тела – бебета, деца и млади момичета. Общо девет. Около тях се разлива кръв. Телата са все още топли и Есканеро изкрещява на останалите да извикат линейка. След това започва да опипва китките на жертвите, търсейки признаци за пулс. Не усеща такъв.

Илой Есканеро се натъква на най-голямото масово убийство в историята на Фресно, чиято предистория е не по-малко зловеща. През следващите месеци излизат наяве доказателства за систематичен детски тормоз, обсебеност от вампири и умопобъркан баща, който изопачавайки Библията е създал харем от собствените си дъщери и племенници.

Маркъс Делън Уесън

Грамадният мъж, станал причина за конфликта, е 57-годишният Маркъс Уесън – патриарх на домочадието, живеещо в къщата на авеню “Хамънд”. С лице на диво куче и коси, развяващи се като пипалата на Медуза Горгона, Уесън представлява страховита гледка.

ДНК тестовете бързо ще разкрият мръсните тайни на семейството: Уесън се оказва баща на деветте жертви, седем от които са родени от собствените му дъщери и племенници.

Седем от деветте жертви
Седем от деветте жертви

Списъкът на жертвите включва три деца на 1 годинка, едно момче на 4 и две на 7 години, и още три момичета на възраст 8, 17 и 25 години.

От изброените само двете най-големи деца са родени от съпругата му. Останалите са продукт на кръвосмешение.

За да разберем защо Маркъс Уесън е започнал да води подобно изкривено съществуване, налага се да обърнем поглед към детството му. Той е имал нещастието да има за родители сексуално дегенерирал баща-алкохолик и майка религиозна фанатичка. Тези две крайности се комбинират перфектно, за да създадат размахващия Библия перверзник, в който ще се превърне Маркъс Уесън.

Роден в Канзас през 1946 г., младият Уесън се мести заедно със семейството си от Мисури в Идиана, Калифорния и Вашингтон. Баща му Бенджамин Уесън никога няма постоянна работа и стои вкъщи, пиейки и “флиртувайки” със собствените си деца. Съществуват предостатъчно доказателства, че Бенджамин е имал хомосексуални наклонности. Впоследствие той напуска семейството си и заминава със свой млад хомосексуален роднина в Сан Хосе, но след 10 години отново се връща при съпругата си.

Майката на Маркъс Кери е член на Църквата на адвентистите от седмия ден и заставя децата си всекидневно да изучават Библията, като ги бие с електрически кабел, ако откажат. Любимата игра на Маркъс като дете е да се преструва на свещеник и с течение на годините той усъвършенства това забавление, изопачавайки писанията на Библията в угода на собствените си перверзни фантазии.

Научи повече за:   Роналд Бигс и Големият влаков обир

Сексуалната история на Уесън напомня на древногръцка трагедия, в която главния герой е обречен да извършва едни и същи зверства отново и отново без надежда за изкупление. През 60-те години Маркъс прави секс с жена, години по-късно с нейната дъщеря, а след това и с внучките й. Трагедията приключва с убийството на заченатите по този начин деца.

След завръщането му от войната във Виетнам Уесън се установява в Сан Хосе. Там се запознава с Роуз Солорио, която е с 13 години по-възрастна от него и вече има осем деца. Той се премества да живее при нея и двамата скоро се сдобиват със син.

Когато дъщерята на Солорио Елизабет е на 14 години, а той на 27, момичето забременява от него. Сключват брак през 1974 г. и Елизабет се превръща в покорна невръстна слугиня на един властен възрастен мъж. Тя му ражда пет момчета и четири момичета.

През 1989 г. сестрата на Елизабет Розмари оставя своите седем синове и дъщери в дома на Уесън, понеже зависимостта й от наркотиците не й позволява да се грижи за тях. Общият брой на децата, живеещи в семейството на Уесън, достига 16.

Семейството няма постоянни доходи и голямото домочадие преживява от помощи и се приютява където свари – във военна палатка, каравана и в изоставени лодки – преди да се установи във Фресно. Макар децата често да са принуждавани да се ровят в боклука за храна, самият Уесън винаги разполага с пари за хамбургери и други удоволствия.

Години по-късно, когато Елизабет е попитана на свидетелската скамейка защо съпругът й не е работил, тя отговаря без следа от ирония: “Не можеш да работиш, когато взимаш помощи”.

Промит мозък

Уесън разбира света по доста злокобен начин. Вярва, че обществото е развъдник на грехове и рискове и изолира децата си от външния свят, за да ги предпази. Зад стените на дома им те са безмилостно изложени на най-голямата опасност, която познават: техният баща.

Случаят Уесън носи много прилики с този на Уинифред Райт – религиозен и полигамен откачалник от Сан Франциско, който управлява своето царство от 3 жени и 13 деца с железен юмрук, докато едно от децата му не умира от недохранване. Също като Уесън Райт не работи, държи децата си изолирани от обществото и заставя жените си да го издържат финансово.

Уинифред Райт
Уинифред Райт

Детският тормоз е другата обща черта в тези два случая. Когато децата на Уесън не си пишат домашните или не учат Библията, той ги бие с пръчка, облепена с тиксо, или с малка бейзболна бухалка. Не им е разрешено да имат приятели и рядко са допускани да излизат от къщи. Когато се сблъскват с непознати, децата почти не говорят, създавайки впечатлението, че са добре възпитани и учтиви, докато в действителност малките просто не умеят да общуват нормално. Многобройните деца на Уесън са така добре скрити в къщата във Фресно, че повечето съседи даже не подозират за съществуването им до тяхната смърт.

Умовете на децата са промити от най-ранна възраст и те вярват на всичко, което им казва Уесън. Нямат представа кои неща са морални и приети от обществото – познават единствено законите на Уесън. Той им казва, че е Исус Христос, изисква тяхното непоколебимо подчинение и го получава.

Собствен харем

В един момент Уесън разделя домочадието си на два лагера, забранявайки на братята и сестрите да общуват помежду си. Собственото му мръсно и изкривено подсъзнание го кара да мисли, че децата ще развият сексуални отношения едни с други.

Междувременно тренира дъщерите и племенниците си да се държат като негови покорни гейши. Момичетата мият растафарианската му коса, търкат го под мишниците и корема и се отзовават при най-лекото му кимване.

Уесън започва да насилва момичетата сексуално, когато са едва на 8-9 години. Първо само си играе с гърдите и половите им органи, след това ги научава да правят орален секс и накрая минава към пълната програма. Нарича тези рутинни изнасилвания “любов” и им казва, че това е начинът, по който “един баща показва обичта си към своите дъщери”.

Научи повече за:   Чарлз Менсън и неговото Семейство

Макар дори най-примитивните култури в света да отричат кръвосмешението като табу, Уесън ентусиазирано го подкрепя. Оправдава извратеността си, посочвайки пасажи от Библията, в които един мъж има няколко съпруги.

“Господ повелява един мъж да има повече от една жена” – казва той на децата си.

По-късно неговата племенница Руби Санчез разказва пред шокираната съдебна зала, че се е съгласила да се “омъжи” за Уесън, когато е била на 13 години, а той на 44. Уесън прави същото с две от дъщерите си и други две племенници. Окуражава своите деца-булки да се състезават за неговото благоволение и те често изпитват ревност една от друга.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293

Деца за Господ

Когато момичетата постъпват в гимназията, той им забранява да говорят с момчета. Срещите са абсолютно забранени.

Уесън е очарован от Дейвид Кореш – водач на култ в Тексас, който има много жени. Цялото семейство е заковано пред телевизора по време на федералната обсада на ранчото на култа през 1993 г, в която загиват Кореш и 80 от неговите последователи.

Дейвид Кореш
Дейвид Кореш

“Така светът атакува хората на Господа” – казва Уесън на семейството си – “Този човек е точно като мен. Той прави деца за Господа. Това трябва да правим и ние – деца за Господ”.

Не след дълго Уесън започва да опложда дъщерите и племенниците си. Казва им, че иска да има по едно дете от всяка от тях, но не може да се спре и продължава да ги осеменява. Младите момичета гледат на себе си като на сурогати за Елизабет Уесън, която повече не може да има деца.

Някои от девойките все пак се впускат в нормални тийнейджърски отношения. В един момент Уесън открива, че Руби Санчез флиртува с момчета и жестоко я пребива. Тя бяга от къщи три пъти, но винаги се връща, понеже няма къде да отиде и не иска да изоставя детето си. Но когато навършва 22 години, тя си тръгва завинаги и се омъжва. Нейната сестра Софина Солорио също избягва. Далеч от гибелния поглед на Уесън двете момичета осъзнават какво означава да водят нормален живот. Изпитват ярост при мисълта, че той продължава да спи с техните сестри и братовчедки и се притесняват за сигурността на своите малки деца. В онзи фатален мартенски ден те се връщат на авеню “Хамънд”, за да спасят децата си.

Самоубийствен пакт

Сестрите знаят, че им предстои тежка битка. Маркъс Уесън е сключил сделка с тях преди много време: ако някога напуснат дома му, децата им остават при него.

Патриархът е раздал на харема си смразяващи инструкции в случай, че детските служби или друга държавна агенция, направят опит да разделят семейството.

Той казва на дъщерите и племенниците си, че ако властите се опитат да вземат децата, първо трябва да убият рожбите си, а после и себе си. Според плана му той ще остане жив, за да обясни тяхното решение на обществото. Семейството провежда ежемесечни събрания, на които са обсъждани подробностите на този план.

Уесън често говори за Второто пришествие и пита децата дали са готови да “отидат при Господа” – с други думи да се самоубият.

Малко след като семейството се премества във Фресно, Уесън поръчва 12 махагонови ковчега от антикварен магазин.

Полицията изнася ковчезите
Полицията изнася ковчезите

Възможно е ковчезите да са били част от манията на Уесън за вампирите. Семейството непрекъснато гледа филми за вампири и дори се наричат помежду си с вампирски имена. Уесън не вижда никакъв конфликт между вярата си в християнския бог и вампирите, защото по неговите думи “всички те са безсмъртни”.

Собственикът на антикварния магазин разказва на пресата, че ковчезите са били натоварени в училищен автобус (собственост на семейството) от група навъсени деца. Чудно е, дали децата са осъзнавали тяхното предназначение?

12 март

Руби Санчез и Софина Солорио пристигат пред къщата на Уесън около 14:00 ч. на 12 март, придружени от група младежи.

“Дойдох да взема сина си” – казва Солорио и се втурва в къщата, за да намери 7-годишния Джонатан. Хваща момченцето за ръка и вече го извежда, когато нейната сестра Роса го измъква изпод носа й и го затваря в една от стаите заедно с другите деца. Солорио вижда сина си за последен път.

Тя е изгонена от къщата и Уесън изправя масивното си телосложение на входната врата, за да й попречи да влезе отново. Поддръжниците му започват да наричат двете сестри “курви” и “кучки” и им заповядват да си вървят. Себрена Уесън посочва към краката на баща си и казва на Руби Санчез: “Поклони се на господаря си!”, преди да отиде в стаята при другите деца.

Научи повече за:   Най-дълго пазените скелети в гардероба

Към 14:30 ч. пристига полицията.

Докато говори със застаналия на вратата Маркъс Уесън, един от полицаите чува бебешки плач. Уесън не поканва ченгетата вътре, а те не могат да влязат без заповед за обиск или основателна причина. Първоначално Уесън се държи спокойно, докато тълпата отпред го кълне и полицаите смятат, че патриархът възнамерява да приключи проблема по мирен начин.

Но тогава той внезапно се обръща, прибира се в къщата и затръшва вратата след себе си.

Изстрели

“Той ще нарани децата!” – запищяват двете майки. Един от синовете на Уесън казва, че баща му притежава .22-калибров пистолет и полицаите се обаждат на специалните части. Нареждат на тълпата да се разпръсне, а те самите заемат позиции зад храстите и училищния автобус.

По време на последвалата обсада от вътрешността на къщата се чуват изстрели. Но полицаите остават по местата си и впоследствие отричат да са чули нещо.

Всичко свършва преди да пристигне специалния отряд. Уесън се появява за малко на вратата, а черната му риза и панталони са опръскани с кръв. Полицаите се нахвърлят върху него и му щракват белезниците. Кръвта по дрехите му е достатъчно основателна причина за проверка и ченгетата нахлуват в къщата, викайки децата.

Не след дълго ги откриват, струпани в спалнята. Всяка жертва е простреляна в окото и телата са подредени от най-малкото до най-голямото. На върха на купчината лежи Себрена, а под ръката й е пъхнат .22-калибров пистолет.

Полицаите оглеждат под леглата и в шкафовете за евентуални оцелели, но такива няма.

Уесън е вкаран в окръжния арест във Фресно по обвинение в 9 убийства и му е определена гаранция в размер на 9 милиона долара. ДНК експертизите дават на следователите железни доказателства, че жертвите на Уесън са продукт от кръвосмешението му със собствените му дъщери и племенници и срещу него са повдигнати 14 допълнителни обвинения в сексуално насилие. Той пледира за невинен по всички обвинения.

Неговата съпруга Елизабет, дъщеря му Киейни и племенницата му Роса Солорио продължават да го подкрепят, отричайки да е вършил нещо лошо. Описват го като чудесен баща и съпруг.

В затвора Уесън пише кънтри песни, които пее на своите посетители. В разговори със семейството си, които са тайно подслушвани от властите, казва, че чувства в главата си електрически ток, тъй като Господ го е дарил с “ангелски мозък”.

Смърт плюс 102

Съдебно назначените защитници на Маркър Уесън се опитват да убедят съдебните заседатели, че 25-годишната дъщеря на обвиняемия Себрена е извършила убийствата и след това се е самоубила, тъй като пистолетът е бил намерен под ръката й. Въпреки това, след като заседава малко повече от два дни, съдебното жури намира Уесън за виновен по всички обвинения.

Маркъс Уесън в съда
Маркъс Уесън в съда

Докато се чете присъдата му, много от оцелелите членове на семейството хлипат от местата си, но той самият остава спокоен. Облечен е със същата черна риза с къси ръкави, с която се е явявал по време на целия процес и е стопил наполовина 140-те си килограма.

Месец по-късно, на 27 юни 2005 г., съдът във Фресно уважава препоръката на съдебните заседатели за смъртно наказание. Освен това съдията дава на Уесън още 102 години затвор за сексуалното насилие, което е упражнявал върху дъщерите и племенниците си.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

7
Напиши коментар

avatar
7 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
7 Автори на коментари
ТаняДесиZlatiХристо ДимитровVessy Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
beti
Гост
beti

nqmam dumi.moga samo da kaja che sam potresena.ne moga da gi proumeq…..

legion
Гост
legion

тоя негър е за систематичен тормоз, ама по-добре да го изследват и да се предупреждава такава активност, за съжаление е невъзможно без намяляването на свободи на хората, които и така на пръсти могат да се изброят

Vessy
Гост
Vessy

Ето до къде води религията …

Христо Димитров
Гост
Христо Димитров

Vessy, при цялото ми уважение към Вас.
Не религията води до такива действия. За да се стигне до това психопатско поведение на индивида, у него със сигурност има неща, които да го подтикнат към това. Няколко неща, разглеждани самостоятелно винаги дават различен резултат при тяхното сумиране. Отровите първоначално са били замислени като лекарства, което в последствие се променя – променя се не защото отворите в техните минимални количества са “полезни”, а защото хората с проблеми в психиката ги променят…
Статията, както всички останали, които съм изчел, е написана изключително.

Zlati
Гост
Zlati

Много съм съгласна с Христо Димитров! Съвкупността от различните сами по себе си, умствени извратений в ума на този тип, правят една взривоопасна лудост! Но отново забелязвам и тук, както и в много други такива случаи, липсата на общността! Тези деца не са изглеждали като нормалните, били са по-различни и външно и вътрешно, и аз лично смятам, че все някой е забелязал или се е замислил, че нещо в това семейство не е както трябва, но никой не е сигнализирал, нито социалните, нито полицията!

Деси
Гост
Деси

Всяко нещо в прекалени количества е вредно – също и религията. Аз не съм вярваща, но нямам нищо против хората, които вярват, АКО това ги прави по-добри хора! Този е извратен – напълно залужена присъда е получил – смърт + 102 години затвор. В нашата прелестна родина за сексуален тормоз е получават условни присъди или макс до 3-4 години, в зависимост колко извращения е имало (аз лично не се сещам за някой осъден ефективно за по-дълго време). Още едно доказателство, че колкото и извратеняци д аима в Щатите, поне има някакво правосъдие. На онази огромна площ е нормално да има… виж още »

Таня
Гост
Таня

Много е жалко, когато в опитите си за изясняване на нечия психология като виновник се посочва Бог, религията или пък други външни фактори. Няма такова нещо. Човек е една вселена и от него и добрата му воля зависи в каква светлина ще взаимодейства със заобикалящия го свят. Страшното е тогава, когато от лудостта на такива изроди патят много други околните невинни и най- вече деца. Затова на този изрод му е малко да го разкъсват на парчета ежедневно дори.