Хърватският фюрер Анте Павелич и тайният Холокост на усташите

Сърбите имат повече от основателни исторически причини да не се доверяват на хърватите. Онова, което са изстрадали през Втората световна война, е твърде зловещо и не подлежи на описание.

Хърватската революционна организация, наречена Усташа, убива и изтезава евреи и сърби по изключително зверски начин под ръководството на своя лидер “Главатаря” Анте Павелич. Един от най-прочутите лагери в хитлерова Европа – Ясеновац, се намира в Хърватия.

Това е най-големият концентрационен лагер в страната. В него са убити около 600 000 души, главно сърби, евреи, цигани и противници на усташкия режим. Условията на живот в лагера са крайно сурови, а отношението на пазачите към затворниците безсърдечно и нечовешко.

Тук усташите са използвали примитивни инструменти, за да убиват жертвите си – ножове, брадви, чукове и други метални сечива. Характерен метод за екзекуция е било връзването на двама затворници с гръб един към друг и хвърлянето им в река Сава.

Съдбата на затворниците е зависела изцяло от прищявките на усташите, които са имали властта да решават кой да живее и кой да умре.

Франковистът Анте Павелич

Известен още като “Касапина от Балканите”, “Главатаря”, Анте Павелич и Педро Гонер, той е един от най-продуктивните военни престъпници в историята. Бройката на жертвите му се изчислява на от 300 000 до 1 милион души, сред които около 30 000 евреи, 29 000 цигани и между 300 000 и 600 000 сърби.

Известен още като "Касапина от Балканите", "Главатаря", Антон Павелич и Педро Гонер, той е един от най-профилните военни престъпници в историята.
Известен още като “Касапина от Балканите”, “Главатаря”, Анте Павелич и Педро Гонер, той е един от най-профилните военни престъпници в историята.

Роден е на 14 юли 1889 г. в Брадина, разположен на около 35 км югозападно от Сараево – столицата на Босна и Херцеговина. Посещава основното училище в Травник в Босна и Херцеговина. След като завършва средното си образование в Йезуитската семинария в хърватския град Сен, той постъпва в Университета в Загреб, където изучава право. След завършването си отваря малка адвокатска кантора в Загреб.

Като младеж Павелич се присъединява към Хърватската партия за права – екстремистка, дясна националистическа политическа групировка, пропагандираща за сепаратизъм в Хърватия.

Когато Партията за права се разцепва през 1908 г., Павелич преминава към фракцията, предвождана от Йосип Франк. Това движение, често наричано “франковисти”, смята себе си за “чистата” Партия за права. Павелич поема поста на временен секретар на 1 май 1919 г.

Той вярва в “една свободна и независима хърватска държава, обхващаща цялата историческа и етническа територия на хърватския народ”. Смята, че сред враговете на хърватското движение за освобождение се крият не други, а фримасоните, евреите и комунистите.

Бойкот на кралството

На 1 декември 1918 г. е формирано “Кралството на сърби, хървати и словенци”, което е признато на Парижката мирна конференция през май 1919 г. Кралството обхваща повечето от австрийските словенски земи, Хърватия, Славония, по-голямата част от Далмация, Сърбия, Черна гора, Войводина, Косово, и контролираните от сърбите части на Македония и Босна и Херцеговина. То ще бъде управлявано от сръбския принц-регент Александър Караджорджевич, известен още като Обединителя.

Принц-регент Александър Караджорджевич
Принц-регент Александър Караджорджевич

Освен за етническото славянско мнозинство, кралството е дом и за германци, албанци, унгарци, румънци, турци, италианци, гърци, словаци, рутени, руснаци, поляци, българи, евреи и цигани. То включва хора от християнската ортодоксална вяра, римокатолици, мюсюлмани, евреи и протестанти.

Политическата сцена в кралството отразява тази смесица от националности и култури, като нито една партия не успява да грабне мнозинство. Сръбската радикална партия (СРП), предвождана от Никола Пасич, и Хърватската републиканска селска партия (ХРСП), водена от Степан Радич, доминират в управлението, но изповядват крайно противоположни възгледи, като сърбите пропагандират за силно централизиран контрол, а хърватите предпочитат регионалната автономия.

След общите парламентарни избори през 1920 г., когато ХРСП успява да грабне мнозинството от хърватски места, партията бойкотира парламента – състояние, което се запазва до 1924 г. Бойкотът позволява на СРП автоматично да поеме властта и да преследва политиката си за централизация.

През 1925 г. ХРСП и СРП стигат до компромис и сформират коалиционно правителство. Според условията на съглашението ХРСП признава монархията, приема конституцията и променя името си на Хърватска селска партия (ХСП). Въпреки това коалицията не процъфтява дълго, разпадайки се през 1926 г., след което парламентът се изражда.

Кралска диктатура

През 1927 г. Павелич е избран за градски съветник на Загреб, като представител на фракцията на франковистите от Хърватската партия за права (ХПП). На националните избори хърватският блок, който включва фракцията на франковистите, спечелва 45 000 гласове в района на Загреб и получава две места в югославския парламент, едно от които отива при Павелич. Впоследствие той е избран за президент на ХПП-франковисти.

На 20 юни 1928 г. Радич е прострелян смъртоносно на пода в парламента. Когато умира на 28 август, представителите на Хърватия и Босна и Херцеговина напускат демонстративно парламента, настоявайки за федерална държава и отказвайки да признаят авторитета на краля.

На 6 януари 1929 г., в опит да запази цялостта на федерацията, кралят отхвърля конституцията и обявява временна “кралска диктатура”. Парламентът се разпуска, политическите партии са забранени, гражданските права преустановени, местното самоуправление изоставено, а законите се насочват главно срещу подмолната антидържавна дейност, тероризма и пропагандирането на комунизъм. Сърбин е провъзгласен за премиер, а името на страната е променено официално на Кралство Югославия.

Но скоро става очевидно, че вместо да заздрави единството на страната, планът на краля създава още по-голямо разделение. Хърватската опозиция срещу централизираната система на управление на сърбите расте, а сръбското политическо движение се разпада на фракции. Лидерите на двете групи, сред които и Павелич, напускат страната. Той е осъден задочно на смърт за участието си в антисръбски демонстрации, организирани от български и македонски терористи.

Павелич пристига във Виена през февруари 1929 г. Там поема ръководството на Хърватското младежко движение – националистическа група, бореща се срещу кралската диктатура. Освен това установява контакт с Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), чрез чийто лидер получава възможност да се срещне с Бенито Мусолини – фашисткият диктатор на Италия.

Краят на кралската диктатура в Югославия настъпва през 1931 г. и се наблюдават наченки на плаха демокрация, макар политическият пейзаж да остава все така бурен и противоречив. Недоволството на хърватите нараства, когато новият лидер на ХСП е арестуван и хвърлен в затвора за терористична дейност.

Убийството на краля

През 1932 г. Павелич приема предложението на Мусолини да се пресели в Италия, където се заема да преустрои Хърватското младежко движение в терористичната групировка, станала известна по-късно като Усташи (от “ustanak” – въстание).

Осигурени с тренировъчни лагери, защита и финансова подкрепа от Мусолини, и получавайки допълнителна помощ от правителството на Унгария, и по-късно от нацистка Германия, усташите подхващат кампания от бомбени атентати в Югославия.

В така нареченото “Въстание в Лика” усташите предприемат въоръжено нахлуване в Югославия. Около дузина усташки оперативни лица тайно пресичат Адриатика в моторни лодки, пътувайки от Италия към град Задар на хърватския бряг, който тогава е под италианско управление. От Задар се насочват към планините Велебит. След като атакуват един полицейски участък и убиват 17 полицаи, са принудени бързо да се оттеглят, последвани от известен брой местни усташи, които се присъединяват към тях по време на сражението.

След този епизод базата на усташките терористични операции се премества в Унгария.

На 14 октомври 1934 г. усташки агент убива крал Александър по време на посещението му в Марсилия, Франция. При атентата е ранен и френският външен министър Луи Барту, който умира от загуба на кръв. Двамата са застреляни от българския активист на ВМРО Владо Черноземски. Атентаторът е прострелян и убит на място от полицейски ескорт. Смята се, че Павелич е подкупил висшестоящ френски служител, за да се увери, че охраната на краля е отслабена, въпреки че това не е бил първият атентат срещу живота на владетеля, предприет от усташите.

Убийството на крал Александър Джорджевич
Убийството на крал Александър Джорджевич

След атентата управлението се поема от тричленно регентство. Лидерът на ХСП е освободен от затвора и през 1935 г. се провеждат избори. Избраното правителство смекчава политическия гнет, но не успява да възстанови пълна демокрация, нито пък да се справи с хърватското сепаратистко движение, отказващо да прави компромиси.

Междувременно след атентата над краля италианските власти арестуват Павелич и други лидери на усташите, но отказват да ги екстрадират за изпълнение на смъртните им присъди, които са получили задочно във Франция. Те са освободени няколко месеца по-късно.

На 26 август 1939 г., когато става ясно, че избухването на Втората световна война е неизбежно, югославското правителство подписва споразумение с ХСП, предоставяйки ограничена автономия на Хърватия. Шест дни по-късно Германия нахлува в Полша и войната започва.

Независима хърватска държава

Югославия се опитва да запази неутрална позиция, но непрестанният натиск от страна на Германия я принуждава да подпише “Тристранния пакт”, съюзявайки се по този начин със Страните от оста – Германия, Италия и Япония.

На 24 март 1941 г. югославското правителство се предава под натиска на Германия, подписвайки протокол за придържане към Тристранния пакт. Два дни по-късно, на 26 май младши офицери от югославските Военновъздушни сили предприемат държавен преврат, сваляйки правителството и организирайки вълна от антигермански демонстрации из цял Белград. Германия отговаря на това предизвикателство на 6 април, бомбардирайки столицата в един “блицкриг”, който погубва хиляди (според различните източници броят на жертвите се изчислява на 12 000 – 17 000). След това Силите на Оста нахлуват в страната.

Павелич веднага се възползва от тази възможност. Той призовава от Италия хърватските войници да се вдигнат на бунт.

“Използвайте оръжията си срещу сръбските войници и офицери” – казва той. – “Ние се бием рамо до рамо с нашите германски и италиански съюзници”.

Югославската армия е победена от многобройните сили на врага, а правителството се разпръсква.

Научи повече за:   Джон Дилинджър: Робин Худ от 30-те

На 10 април германските войски окупират Загреб. В същия ден Славко Квартерник – пенсиониран австро-унгарски полковник, лидер на усташите в Хърватия, заместник на Павелич и командир на въоръжените сили – обявява “Независимата хърватска държава”, включваща териториите на Хърватия, Босна и Херцеговина, и Сремска област.

Павелич пристига в Загреб в 5:00 часа сутринта на 15 април, слагайки край на 12-годишното си изгнание.

До 17 април силите на Оста смазват всякаква югославска съпротива. На 18 април Югославската армия се предава официално. Окупаторите започват да разпределят плячката си.

Германците признават Хърватската партия за права, окупират по-голямата част от Сърбия и анексират съседна Словения. Италия взима южна Словения и повечето от Далмация, съединява Косово с нейната марионетна държава Албания и окупира Черна гора. Унгария окупира част от Войводина и словенските и хърватски гранични райони. България взима Македония и част от южна Сърбия.

По настояване на Мусолини, германците се съгласяват да провъзгласят Павелич за Поглавник (Главатар) на Хърватската партия за права. Почти незабавно той обявява, че главната цел на неговото правителство ще бъде “прочистването” на Хърватия и елиминирането на “чуждите елементи”. Така започва “етническото прочистване” на два милиона сърби, евреи и цигани.

Началото на прочистването

Усташките военни части на Павелич се заемат с насилствени религиозни обръщания, депортации и убийства, целящи да постигнат етнически чиста Хърватия. Кредото им гласи: “Убий една трета, прогони втора трета и обърни вярата на останалите”. Сърбите са принудени да носят на ръцете си ленти с буквата П (православен), а евреите – буквата Ж (от “Židov” – евреин).

Усташкият режим е подкрепян от елементи на хърватската католическа църква, сред които архиепископът на Сараево Иван Сарич. Някои францискански свещеници също се присъединяват към движението на усташите и взимат участие в насилието.

Павелич позира с францискански монаси
Павелич позира с францискански монаси

Кланетата започват в сръбското село Гудовач в Босна и Херцеговина на 27 април. Продължават необезпокоявано до края на войната и отнемат живота на десетки хиляди сърби, евреи и цигани. Хиляди други бягат, търсейки относителна сигурност в Сърбия. Православните свещеници също се оказват на мушката, като 131 от всичките 577 духовници, практикуващи в района, са убити. Методите за екзекуция, предпочитани от усташите, включват намушкване с нож или пребиване до смърт, хвърляне на живи хора от скали и разстрел.

Бруталността на усташкото насилие отвращава много висши офицери от окупационните сили. Немският командир на Независимата хърватска държава генерал Едмунд Глайзе фон Хорстенау докладва в Берлин, че “според достоверни източници от многобройни германски военни и цивилни наблюдатели… Усташите са напълно обезумели”. По-късно той заявява:

“Хърватската революция е най-кървавата и ужасна от всички, които съм виждал с очите си в Европа от 1917 година насам.”.

Германският командир на югоизточна Европа нарича усташките набези “хърватски поход към унищожението”. Италиански командири започват да осигуряват защита на цивилните граждани срещу усташите, като някои от тях стигат дори дотам да пренебрегнат категорични заповеди за преустановяване на тази практика.

Анте Павелич се среща с Адолф Хитлер
Анте Павелич се среща с Адолф Хитлер

На 6 юни Павелич се среща лично с германския диктатор Адолф Хитлер, който се съгласява с неговия план за изселване на сръбското население от Независимата хърватска държава и подмяната му с хървати и словенци от земите, анексирани от германците. Той се среща с Хитлер отново и през ноември 1942 година.

През септември 1941 г. усташите откриват концентрационния лагер в Ясеновац, разположен на границата с Босна и Херцеговина на около 90 км югоизточно от Загреб. Това е най-големият от 26-те лагера, създадени на Балканите. Заедно с усташите в екзекуциите участват католическите служители в лагера.

Концентрационните лагери в Независима Хърватия

Следвайки примера на своите покровители: нацистка Германия и другите фашистки режими, Независимата хърватска държава създава своите концентрационни лагери с цел да “прочисти нацията” от нежелания генофонд. Усташите ги наричат “събирателни” или “трудови” лагери, а тяхното предназначение е масовото и систематично унищожение на сърби, евреи, цигани и “непокорни” хървати. Така наречените “Секретни служби на усташите” и най-вече техният “Трети отдел” (наричан още “Усташка гвардия”) отговарят за основаването, организацията и управлението на концентрационните лагери в страната.

Първите лагери в Независима Хърватия са отворени в село Слано на остров Паг, в Ядовно в планината Велебит близо до Госпич и в село Крушица в Босна. Освен Ясеновац, другите по-големи лагери са: Даница в Копривница, Керестинец, Лобоград, Стара Градишка, Лепоглава, Ястербарско и Сисак. В началото не съществува законен регламент за изпращане на хора в лагерите, както и за размера на техните присъди. Тези въпроси се решават от емисарите на Павелич, областните префекти, началниците на лагерите и други усташки командири. Тази практика се запазва и по-късно, след създаването на предписания, които никой не си прави труда да спазва.

Първият командир на “Трети отдел” и съответно на лагерите е Мийо Бабич с прякор “Джовани”, който е наследен от Вйекослав Лубурич “Макс”. Следвайки заповедите на Павелич и Квартерник, Лубурич прекарва известно време в Германия като гост на Гестапо в началото на октомври 1941 г., посещавайки няколко германски концентрационни лагери. При завръщането си в Независимата хърватска държава той се заема с реорганизирането на съществуващите лагери и основаването на нови такива по модела на онези в Германия. Превръща Усташката гвардия в могъща военна част, изпълняваща масови екзекуции по негова лична заповед.

Създаването на лагера Ясеновац

Усташкият лагер наречен Ясеновац, създаден по модела на лагерите в нацистка Германия, отваря “гостоприемно” врати на 21 август 1941 г. Той е най-мащабното място за изтезания и екзекуции, което някога е съществувало в Югославия. Страховитият лагер е трети по брой на жертвите си в цяла окупирана Европа в годините на войната (1941-45). Благодарение на своя садизъм и патологични престъпления, усташите успяват да надминат “подвизите” дори на своите немски господари.

Лагерът на смъртта Ясеновац
Лагерът на смъртта Ясеновац

За разлика от германските лагери, където се провежда индустриализиран геноцид, геноцидът в Ясеновац се върши по начин без документиран аналог в историята на човечеството. Всичко, което е негативно, патологично и престъпно – качества, характеризиращи като цяло усташкото движение – достига своя връх в Ясеновац.

Лагерът в Ясеновац се простира на 210 кв. км, разположен по брега на река Сава от Стара Градишка на изток, до село Крапье на запад, и от Струг на север, до линията между Драксенич и Бистрица на юг.

Лагерът на смъртта в Ясеновац
Лагерът на смъртта в Ясеновац

Изборът на такъв обширен район за този чудовищен по размери лагер е направен по няколко причини. Една от тях със сигурност е подходящото географско разположение. Намиращата се наблизо железопътна линия Загреб-Белград е от съществена важност за транспортирането на затворниците. Теренът е заобиколен от реките Сава, Уна и Велика Струга, в средата на блатистото Лонско поле, което прави бягството от лагера почти невъзможно. От другата страна на река Сава се намира област Градина, която е трудно достъпна, необитаема и често е наводнявана от реката. Това е идеалното място за укриване на масови убийства.

Друго удобство на района са местните фабрики – цехове за вериги, ковачници, ключари, тухларни, дъскорезници и други работилници, успешно прикриващи истинската цел на смъртоносното съоръжение, представяйки го пред обществеността като трудов лагер.

Лагерната система в Ясеновац

Концентрационният лагер в Ясеновац обхваща система от лагери, разположени край река Сава в блатистото Лонско поле.

На 23 август 1941 г. контролираните от Усташите национални вестници съобщават, че край селата Брочице и Крапье са издигнати първите бараки за затворници и че лагерите ще бъдат използвани за отводняване на Лонско поле. В действителност това е основаването на лагера Ясеновац или по-точно Лагер ІІ, наречен Брочице-“Версайев”, и Лагер 11, наречен “Крапье”, където са докарани първите затворници – евреи и сърби от усташките лагери в Слано и Ядовно.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: StefanTodorzornitsaChavdarVasil
360
190

В началото затворниците наистина работят по изграждането на отводнителни канали, но при неописуемо трудни условия и тормоз. Онези, които не умират от изтощителната работа и глада, и са заровени набързо в изкопания от тях канал, са убити при ликвидирането на лагера.

През ноември 1941 г. отваря врати Лагер ІІІ “Циглана” (тухларна) и бързо се превръща в централно събирателно звено за управление на останалите лагери в Независимата хърватска държава. Центърът му лежи под село Ясеновац в индустриалната зона, където наистина има тухларна, откъдето идва и името му. Три-четвърти от Лагер ІІІ са заобиколени от стена висока от 3 до 5 метра, в която са вградени седем бетонни бункера и няколко охранителни кули. Пред стената лежат три линии от бодлива тел, която на места е електрифицирана. Четвъртата страна на лагера гледа към река Сава. Като неделима част от Лагер ІІІ съществува специален затвор на Усташките секретни служби, предназначен за избрани затворници.

Лагер ІV “Кожара” (кожарска работилница) е основан в село Ясеновац, а затворниците там работят в кожарския цех при изключително трудни условия. Лагер V – Стара Градишка също принадлежи към организационната лагерна система.

В общата територия на лагера Ясеновац се намират три други специални лагери. В село Уштица, разположено на делтата на реките Уна и Сава, се намира импровизиран “цигански” лагер, където се докарват и убиват предимно роми, а селата Млака и Ябланац са превърнати в събирателни лагери за жени и деца.

Децата в лагер Ясеновац
Децата в лагер Ясеновац

Местата за екзекуции в Ясеновац

Системата за масови убийства в Ясеновац вече е в готовност през есента на 1941 г., когато започват да пристигат огромни количества с човешки товар. Мъжете, жените и децата се превозват с влакове, камиони, теглени от коне каруци или просто тичат под дулото на въоръжените усташи. Местата за масови екзекуции са пръснати из целия лагер Ясеновац. Повечето от тях се намират на десния бряг на Сава в ямите с негасена вар в Дубички и особено в село Градина. Според проведеното разследване повече от половината от жертвите са били убити тук.

Научи повече за:   Широ Ишии: Експериментите в Отряд 731

Убийства на затворници се извършват и в гората край лагера Крапье, както и край лагера “Версайев” и “Уштица”, по целия ляв бряг на река Сава. Освен това в самия комплекс на Лагер ІІІ има крематориум, който всъщност представлява пещ за тухли; усташите я приспособяват, следвайки плановете на Хинко Пицили, така че да могат да горят в нея затворници. Другите места, на които са измъчвани и убивани затворници са наречени “Ланчара”, “Тунел”, “Граник”, “Звонара”, “Сабласно езеро” и т.н.

В лагера в Стара Градишка мъченията и убийствата се извършват в мазетата на старата австрийска крепост, в кулата на крепостта и по бреговете на Сава.

За степента на развитие на системата за убийства свидетелства меморандум на Главния щаб от 27 април 1942 г., адресиран до всички усташки части и институции, който гласи “събирателният и трудов лагер в Ясеновац може да приема неограничен брой затворници“.

Методи за масово изтребване на хора в Ясеновац

От лятото на 1941 г. до пролетта на 1945 г. смъртта в Ясеновац приема многобройни форми. Затворниците и всички онези, озоваващи се в лагера, са убивани с брадви, тояги и чукове; застрелвани са или са провесвани от дървета и стълбове. Гърлата им са прерязвани със специални ножове. Някои от тях са изгаряни живи в пещите, сварявани в котел или удавяни в река Сава.

Някои от уредите използвани за екзекуции от Усташите
Някои от уредите използвани за екзекуции от усташите

Използват се най-разнообразни методи за мъчения: изтръгване на пръсти и нокти с метални инструменти, изваждане на очи със специално измислени куки, ослепяване с игли, рязане на плът и посоляване на раните. Хората са одирани, носовете, ушите и езиците им са отрязвани с клещи, а в сърцата им са забивани шила. Дъщери са изнасилвани пред майките им, синове са изтезавани пред бащите им. С две думи, в концентрационните лагери в Ясеновац и Стара Градишка усташите успяват да надминат и най-болните фантазии на нечий извратен ум.

Хората в Ясеновац вече не са човешки същества, а обекти, оставени на благоволението и прищявките на усташите.

Дори нацистите са смаяни от ужасите в Ясеновац. През 1942 г. представителят на Хитлер в Загреб генерал фон Хорстенау написва в личния си дневник, че усташките лагери в Независимата хърватска държава са “епитом на ужаса”, а Артур Хефнер – германски транспортен офицер от трудовите войски на Райха – пише на 11 ноември 1942 година:

“Лагерът в Ясеновац всъщност се състои от няколко лагера, разположени на километри един от друг, групирани около Ясеновац. Въпреки цялата пропаганда, това е един от най-ужасните лагери, който може да се сравни единствено с Дантевия ад“.

Жените и децата в лагера Ясеновац

Много жени, често с децата си, попадат в Ясеновац. Цялото село Млака е превърнато в женски трудов лагер. Жените са принудени да вършат изтощителна земеделска работа в околността. Екзекуциите се провеждат в непосредствена близост до селата Млака и Ябланац.

Децата в Ясеновац
Лагерите за “отглеждане и образование” на деца, създадени по решение на лидера Анте Павелич, са единствените концентрационни лагери за “пеленачета-затворници” в Европа, а вероятно и в света. Мъченията, на които са изложени децата в лагерите на усташите, са единствен по рода си пример за човешко страдание. Животите на момчета и момичета, много от които все още пеленачета, са прекъснати по най- брутален начин. Сръбските деца се нареждат на първо място в трагичните проценти с около 80%.

В процеса за “прочистване на хърватската нация” първи са екзекутирани сръбските деца, дори ако все още са на гърдите на майките си. През четирите години между април 1941 до май 1945 г. в Независимата хърватска държава са убити десетки хиляди деца. Най-малките са още в люлката, а най-големите на около 14 години. По време на Втората световна война Хърватия е единството място, където е имало специални лагери за деца.

От декември 1941 до април 1945 г. усташите убиват в Ясеновац 19 544 момчета и момичета от сръбски произход, като техните самоличности са установени след години. Те са екзекутирани по зверски начин или умират от болести, глад, жажда и измръзване. Усташите често давят малки дечица в Сава, като ги връзват по няколко в чувал и ги хвърлят в реката.

Много деца (около 400) са убити в средата на септември 1942 г.. След това са откарани по 15 в конска каруца до тухларната и хвърлени в пещта. Подобна съдба сполетява и други 300 деца, които са екзекутирани в Градина през октомври 1942 г.

Публичният имидж на Ясеновац

Пред външния свят Ясеновац е представян като трудов лагер. Усташката пропаганда се опитва да убеди гражданите, че съоръжението е полезно място, предназначено за реформация чрез труд.

Обширната територия на лагера се охранява строго. Допускат се единствено одобрени усташи, натоварени със специални задачи. Дори германците, като “съюзници” и приятели, нямат право свободно да посещават лагера. Но под натиск от чужбина, главно от Германия, на 6 февруари 1942 г. лагерът е посетен от “международна комисия”, желаеща да провери какви са условията за живот и работа в него. В тази делегация присъства и емисар на папата, а именно монсиньор Дж. Масучи.

Три дни преди това комендантът на Ясеновац Любо Милош събира всички затворници и им нарежда да почистят лагера, да подредят столовата, кухнята и болницата. Затворниците получават храна, каквато не са виждали дотогава, нито пък ще видят отново. След височайшата визита фотографиите на работниците, трудещи се в добре оборудвани работилници, и на лагерната клиника с безупречно чисто облечен персонал, са изпратени на медиите. Лагерът е представен по такъв начин, че на обикновените хора им се приисква да се озоват там в онова време на война, несигурност, смърт и беднотия, без да имат ни най-малка представа какво в действителност се крие зад тези снимки.

Съпротивата

Междувременно югославската съпротива затопля отношенията си с националистическите “четници” и водените от комунистите “партизани”.

Югославският полковник Драголюб Михайлович “Дража” се превръща в един от най-известните командири на четниците и през октомври 1941 г. е признат от Великобритания за лидер на югославската съпротива. През 1942 г. югославското правителство в изгнание го провъзгласява за командир на въоръжените си сили. Стратегията на Михайлович е да избягва сблъсъци със силите на Оста и да подготви всеобщо въстание, което да съвпадне с инвазията на Съюзническите сили на Великобритания, САЩ и Съветския съюз на Балканите.

Генералният секретар на Югославската комунистическа партия Йосип Броз–Тито предвожда партизаните. Техният лозунг е “Смърт на фашизма, свобода на народа”. Тито предпочита директните действия и през юли 1941 г.а вдига въстание, чрез което партизаните се сдобиват с контрол над голяма част от югославската провинция. Но при последвалите репресивни мерки от страна на усташите загиват хиляди цивилни граждани.

Йосип Броз Тито
Йосип Броз Тито

През септември 1941 г. Германия също отвръща на удара, предупреждавайки, че за всеки убит от съпротивата германски войник ще екзекутира по 100 сръбски граждани. През октомври, след като един германски ескадрон е изтребен от засада, край Крагуевац в Сърбия са избити 7 000 сръбски мъже и момчета. Още 1 700 са екзекутирани в Кралево.

Тито игнорира репресиите и продължава с партизанската си кампания, разширявайки атаките си към четническите сили, които в по-голямата си част са антикомунистически настроени. Михайлович от своя страна се прицелва към партизаните като към основни врагове на четниците. Четниците започват да си съдействат с германците и италианците, за да предотвратят комунистическата победа.

През декември 1943 г. британският премиер-министър Уинстън Чърчил, американският президент Франклин Делано Рузвелт и съветският диктатор Йозеф Сталин се съгласяват да дадат пълната си подкрепа на партизаните, като по този начин ефективно отстраняват четниците.

На 1 октомври 1944 г. напредващите съветски войски пресичат югославската граница, присъединявайки се към партизаните, за да освободят Белград на 20 октомври. След това Червената армия се придвижва към Германия, оставяйки партизаните и Западните съюзници да се оправят с останалите германци, усташи и четници. Най-кървавите битки избухват, когато партизаните напредват към Хърватия.

На 6 април 1945 г. партизаните превземат Сараево. Усташките лидери и колаборационисти побягват към Австрия, заедно с обикновените хърватски и словенски войски и някои четници, оставяйки на партизаните пълен контрол над Югославия.

На 7 май Германия капитулира безусловно. Войната в Югославия свършва на 15 май. В нея загубват животите си около милион, милион и седемстотин хиляди души или около 11% от предвоенното население. По-голямата част от жертвите са убити от свои сънародници.

Бунтът и освобождението на лагера

В началото на април 1945 г. усташите подготвят ликвидацията на лагера в Ясеновац, за да заличат следите от престъпленията си преди да избягат. Крайната ликвидация на лагера започва на 20 април, когато са екзекутирани голяма група жени и деца. На 22 април 1945 г. около 600 бунтовници, въоръжени с тухли, пръти, чукове и други сечива, събарят вратите, разбиват прозорците и се измъкват от бараките. Около 470 души са болни и неспособни да се бият с голи ръце срещу въоръжените усташи, така че не взимат участие в бунта. Дългата 150 метра пътека до източната порта на лагера е покрита от кръстосания огън на усташките картечници и много от затворниците загиват там. Голям брой от тях се омотават в бодливата тел около лагера. Само 80 души успяват да избягат. Останалите в лагера болни хора са убити от усташите.

Пленените в лагер “Кожара” 167 души също се вдигат на бунт. Сто и петдесет от тях успяват да пробият охраната, но бързо са обкръжени и подложени на толкова ожесточен огън, че само 11 от тях остават живи.

Лагерът Ясеновац не е ликвидиран чак до последните битки на войната. Югославската армия влиза в Стара Градишка на 23 април, а в Ясеновац на 2 май 1945 г. Преди да напуснат лагера усташите убиват останалите затворници, взривяват и унищожават сградите, къщите на пазачите, стаите за изтезания, “фурната на Пицили” и други здания. При влизането си в лагера, освободителите заварват единствено руини, сажди, дим и мъртви тела.

Научи повече за:   Чарлз Менсън и неговото Семейство

Бягството на Павелич

Анте Павелич се изплъзва на партизаните. Напускайки Загреб на 15 април, той преминава през Австрия и се насочва към Рим. Там живее под покровителството на Католическата църква и със знанието на Съюзническите окупационни сили, които пропускат да го арестуват, въпреки че получават достоверна информация за местонахождението му.

На 12 септември 1947 г. офисът на американското контраразузнаване в Рим докладва:

“Контактите на Павелич са толкова нависоко, а сегашното му положение е толкова компрометиращо за Ватикана, че евентуалното му екстрадиране би представлявало унищожителен удар за Римокатолическата църква”.

Известно е, че по време на управлението си, усташкият лидер се е срещал лично с Негово светейшество папа Пий ХІІ. В последните дни на Втората световна война Францисканският орден и Ватиканската банка енергично подпомагат изпирането на парите от съкровището на Павелич, с които е изграден така нареченият “бежански канал”, помогнал на хиляди нацисти и усташи да се спасят в Южна Америка.

Ключът към оцеляването на Павелич е в така нареченото “Хърватско съкровище” или с други думи личното богатство на “Главатаря”, плячкосано в концентрационните лагери и при кланетата на Балканите. Усташите ограбват православните черкви и еврейските синагоги, и изтръгват собствеността на сърби, евреи, цигани, украинци и други етнически малцинства.

В началото на 1948 г. Павелич се премества в манастир край Кастел Гандолфо, намиращ се на около 25 км югоизточно от Рим, където живее, представяйки се за свещеник. По-късно през същата година оперативните лица на Ватикана го вкарват тайно в аржентинската столица Буенос Айрес, където той съживява Усташкото движение (сега наречено Хърватска партия за държавност), и изпълнява функцията на съветник по сигурността при аржентинския президент Хуан Перон и неговата съпруга Ева Перон. Около 7 250 други членове на Усташите намират убежище в Аржентина между 1946 и 1948 г.

Отмъщението на комунистите

Междувременно комунистите в Югославия, подкрепени от Съветския съюз, поемат контрол над правителството. Федеративна народна република Югославия е провъзгласена на 29 ноември. Новата държава се състои от републиките Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора и Македония. Вътре в Сърбия са създадени етнически смесената Автономна провинция Войводина и преобладаващият от албанско население Автономен регион Косово. Тито застава начело на Комунистическата партия, правителството и въоръжените сили.

Започва отмъщението срещу колаборационистите от войната. Членове на Усташите, хърватски и словенски колаборационисти, и невинни бежанци са заловени и върнати в Югославия, където са екзекутирани с хиляди от партизаните. Хиляди четници са хвърлени в затвора. Михайлович и други лидери на четническото движение също са екзекутирани след показен процес през 1946 г.

Над 200 свещеници и монахини са обвинени за участието си в зверствата на усташите и екзекутирани.

Архиепископът на католическата църква Aлойжие Степинач се среща с Анте Павелич
Архиепископът на католическата църква Aлойжие Степинач се среща с Анте Павелич

През септември 1946 г. главата на хърватската католическа църква архиепископ Алойжие Степинач е осъден на 16 години затвор за съучастничеството си с правителството на Павелич. Той излежава само пет години от присъдата си преди да бъде освободен.

Смъртта на Главатаря

Трудно е да се определи броят на жертвите, убити в концентрационния лагер Ясеновац, тъй като много от документите са унищожени. Досиетата на затворниците са унищожени два пъти (веднъж в началото на 1943-а и през април 1945 г.), а дори и да бяха запазени, едва ли щяха да бъдат от голяма полза за установяване на истината, тъй като усташите често са убивали новопристигналите затворници незабавно, без да впишат имената им никъде. Много малък брой цигани са описани, а е известно че 25 000-35 000 от тях са убити в Ясеновац. Броят на убитите сърби е най-спорен. Източниците от чужбина споменават цифри от 300 000 до 700 000. Истината е, че повечето от хората убити в Ясеновац са сърби. Точната бройка все още не е известна, но със сигурност достига няколкостотин хиляди.

Националната хърватска комисия за разследване на престъпленията, извършени от окупационните сили и техните сътрудници, твърди в доклада си от 15 ноември 1945 г, че в Ясеновац са убити 500 000-600 000 души.

На 9 април 1957 г. югославската тайна полиция попада на следите на Анте Павелич в Аржентина и организира атентат срещу него. Той е ранен зле, но оцелява. Впоследствие бяга в Испания, управлявана в онзи момент от фашисткия диктатор Франциско Франко.

Анте Павелич умира на 28 декември 1959 г. в Мадрид от усложнения от раните, получени при атентата. По-късно се разкрива, че тялото му се пази на тайно място в Мадрид, очаквайки времето, когато ще може да бъде върнато в родината и погребано в Загреб.

Мемориалът в Ясеновац

След края на Втората световна война започва погребването на жертвите и прочистването на района на лагера. Обитателите на Ясеновац и близките села използват тухлите и други строителни материали от руините, за да издигнат наново къщите си. По този начин почти всички материални доказателства изчезват от мястото на най-голямото престъпление в бивша Югославия, сякаш там никога не е съществувал лагер. Изглежда че държавата и властите от онова време, особено определени лица в Загреб, са искали точно това. Под мотото “Братство и единство”, с цел създаване на търпимост между нациите, престъплението е трябвало да бъде забравено колкото се може по-скоро.

Чак 20 години по-късно, през 1965 г., под натиска на семействата на жертвите, започва издигането на паметник – каменно цвете, за което неговият автор инженер Богдан Богданович казва, че “внушава идеята за превъзмогване на страданието и безумието”. Няколко години по-късно е построен и Мемориален музей.

Гледан отстрани, Мемориалният парк Ясеновац, със неговия модерен музей и стилизираното каменно цвете, прилича повече на хубав парк, отколкото на бивш концентрационен лагер от възможно най-лошия вид. Ако не са експонатите в музея, посетителите едва ли биха разбрали ужаса на случилото се тук.

Послеслов

Бившият четник Благое Йовович заявява през 1999 г., че той е произвел изстрелите, които впоследствие са довели до смъртта на Анте Павелич. Роденият в Черна гора Йовович емигрира в Аржентина след края на войната.

На 10 септември 2003 г. Хърватия и Сърбия и Черна гора стопяват леда, когато президентите на двете страни се извиняват един на друг за “всички злини”, извършени от техните държави във войните. В едно по-ранно пътуване до Израел хърватският президент поднася извиненията си за престъпленията, извършени от усташите през Втората световна война.

Страховитите събития на Балканите по време на Втората световна война са забравени, за сметка на скорошните ужаси, извършени там в края на миналия век. Но едва ли може да се спори, че геноцидът, дело на Слободан Милошевич и Радован Караджич, бледнее в сравнение с този на Анте Павелич и неговия фашистки режим. Едно е сигурно – страданието на сърбите в ръцете на усташите по време на Втората световна война е и продължава да бъде ключовият фактор за параноята, на която до голяма степен се дължи националният им шовинизъм.

За притесненията им има съвсем основателна причина. Анте Павелич е мъртъв, но усташите все още съществуват. След неговата смърт движението е обвинявано за множество терористични атаки в Европа и САЩ. В периода 1962-1966 г. трима югославски дипломати са убити от усташите. През 1968 г. бомбен атентат в театър в Белград убива един човек и ранява 85. Югославският посланик в Швеция е убит в Стокхолм през 1971 г. През следващата година усташки терористи отвличат шведски самолет и изискват, и получават, освобождаването на убиеца на посланика. Усташите поемат отговорност и за взривяването на друг югославски самолет, пътуващ от Дания за Хърватия, през 1972 г. При атаката загиват 26 души.

Усташите са отговорни и за бомбата, която избухва в личен сейф в нюйоркското летище “Ла Гуардия” през декември 1975 г. и ранява 75 души. През септември 1976 го. четирима усташки агенти отвличат американски самолет на авиокомпанията “ТУА” и причиняват смъртта на един полицейски служител. През същата година в югославското посолство във Вашингтон е заложена бомба. Усташите взривяват бомба и в Статуята на свободата в Ню Йорк.

Още по-обезпокояващо е, че мнозина граждани на днешна Хърватия почитат хърватския фюрер Анте Павелич като национален герой и копнеят за времето, когато неговата цел за етнически чиста родина ще бъде реализирана. Основаването на Независимата хърватска държава на 10 април 1941 г. все още се празнува в различни части на страната, а някои католически свещеници продължават да славословят Анте Павелич.


*Материалът е осъществен по идея на нико стояновъ и Владимир Ганчовски
Източници: srpska-mreza.com, jerusalim.org, christinebednarz.wordpress.com, wikipedia.org

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: StefanTodorzornitsaChavdarVasil
360
190
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
94 Comments
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
Москвич 412
Москвич 412
10.01.2011 19:59

С огромно нетърпение я очаквах тая статия за Павелич

Аделайде
Аделайде
20.01.2011 14:00

Много интересна статия, разкрива неща, които даже самите германци са потресли… Ужас, какво може да крие човешката природа наистина

ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ
ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ
23.01.2011 21:35

Да, сърбите не са ми любими… Но извършеното от режима на Певелич и сподвижниците му си остава огромно престъпление, маскирано зад “национални” цели. Интересна статия би се получила за българите под сръбска власт – най-безправните от цялата сръбска империя. Доста противоречиви чувства предизвиква прочетеното. А че човекът може да бъде звяр… това е обида за животните. Няма по-зловещ вид от нашия.

trackback
29.03.2011 19:35

[…] Цялата информация тук : https://kriminalnidosieta.com/izvestni-slutchai/harvatskiyat-fyurer-ante-pavelitch-i-tayniyat-holokos… […]

Петър Панайотов
Петър Панайотов
03.04.2011 2:56

Доста повече съм чел в сръбския нет. Имам роднини там, така че знаех за усташките престъпници много преди 1989 год. Не знам дали знаете, но тогава ми бе направило впечатление защо номерата на държавните и частните коли са еднакви, за разлика от България. Тогава ми бяха казали – за да се предотвратят нападения от усташите. За разлика от официалната българска политика за мен Слободан Милошевич е герой и заслужава много повече за разлика от сегашните беззъби сръбски политици в лицето на Борис Тадич. Убийството на предателя Зоран Джинджич показа, че патриотичния дух е жив. А новите кръстоносци от 1999 г.… виж още »

Българин
Българин
05.04.2011 22:22

Сърбите са си получили заслуженото! Единствената исконна сръбска територия е белградсия санджак! Бивша югославия е окупирала 85 хиляди квадратни километъра българска територия!
Стефан Лазревич показва чудеса от храброст за да разбие армията на Сигизмунд за славта на Османските баши на сърбите и заради сърбите България е 500 години под турска власт!
Да живее независимо Косово!
СЪРБИТЕ СА РУСКИ ЦИГАНИ, ЖИВЕЕЩИ НА БЪЛГАРСКА И ХЪРВАТСКА ТЕРИТОРИЯ!

AntiAntifa
AntiAntifa
09.04.2011 13:05

100% подкрепям Българин в заключението му, че сърбите са си получили заслуженото както и за това, че СЪРБИТЕ СА РУСКИ ЦИГАНИ, ЖИВЕЕЩИ НА БЪЛГАРСКА И ХЪРВАТСКА ТЕРИТОРИЯ! Не трябва да забравяме че най-големите врагове на България в исторически план са Сърбия и Русия. По този въпрос са категорични и Стефан Стамболов и Иван Михайлов – може би най-достойните българи в нашата история.Факт е, че по този въпрос няма съмнения и Адолф Хитлер – най-великият политик и държавник в световната история.

Някой си
Някой си
09.04.2011 17:42

Тебе явно Хитлер те е освобождавал от турците, а “ариецо” – от мохамедански произход, с резана долна глава. Нали?!

Миладин
Миладин
10.06.2011 9:50

Ами не е чудно какво са правели усташите,предвид факта че сърбите са си го търсили съвсем умишлено и накрая са си получили заслуженото. А както знаем сърбите са известни със своята коварност,подлост,лицемерие и дива омраза към всичко не-сръбско. Така че това което са вършели усташите със сърбите не може да се нарече престъпление или терор,нито пък да бъде категоризирано като такова. Да не забравяме че когато е създадена Югославия,сърбите бяха най-голямата общност и те диктуваха правилата в страната. Тъй че напълно оправдавам сташите за техните деяния,все пак сърбите не са хора и е напълно нормално хората да ги мразят.

Анонимен Анонимник Анонимников
Анонимен Анонимник Анонимников
19.06.2011 14:18

Сега напишете статия и за сръбските зверства в българската част от Македония, за това как са влизали в дадено село, изкарвали са под строй всички мъже към гората и повече никой не ги е виждал. От Междусъюзническата война до 50-те години са избити над 200 000 българи, и то селектирани най-образованите, цветът, водачите, които биха могли по-късно да размътят водата на новите поробители. Със сигурност ще се получи не по-малко покъртителна статия от тази. Подобни неща са се случвали и в Хърватия. По никакъв начин не искам да оправдавам доказания изрод Павелич и престъпническата му шайка, но нека видим и… виж още »

Гори гори огънче
Гори гори огънче
09.10.2011 15:59

Много горичиви крокодилски сълзи се леят от очите на някой хора, потомци на масови убийци и червени екзекутори, който и до ден днешен се ползват с привилегиите на партията която ги оторизираше тогава да убиват и да измъчват хора, само понеже бяха несъгласни с властта на хора, или да им отнемат собствеността, който са си родени убийци, който и най-зловещите масови убийци описани тук в този сайт, просто бледнеят пред масовите убийства със стотици, хиляди, и милиони, задминаващи това и на Анте Павелич зверствата. Горките сърби. Живи да ги оплачеш. А според мен, човек живи да ги дере, верицата им… виж още »

velinov
velinov
27.10.2011 15:34

Хайде сега да разгледаме два факта: 1.През 1910 година в границите на Македония ,тогава в Османската империя от над 500 години са живеели близо 4 милиона българи-хора определящи себе си категорично като българи. През 1992 година,в Македония-в Гръцката част и на територията на обявилата независимост БЮРМ като българи се самоопределят малко над две хиляди души.Как така само за 80 години под Югославска и Гръцка власт българите от 4 милиона станаха две хиляди.Отговор на тоя въпрос може да ви даде стихотворението на Иван Вазов “Па ща си ти”.Така ,че сърбите изобщо да не ми хленчат как били подложени на геноцид. 2.През… виж още »

Metodiev
Metodiev
28.10.2012 18:48

Напишете една статия за сръбските зверства над българите в Македония. Ето линк към книгата на Анри Пози, където са описани потресаващи случаи. http://www.scribd.com/doc/29441992/%D0%92%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0-%D0%90%D0%BD%D1%80%D0%B8-%D0%9F%D0%BE%D0%B7%D0%B8-1992

Родолюбец
Родолюбец
17.11.2013 16:46

В основата на статията лежи една огромна лъжа – ЧЕ СРЪБСКО-ХЪРВАТСКО СЛОВЕНСКОТО КРАЛСТВО /СХСК/ Е ПРИЗНАТО НА ПАРИЖКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ и включва части от Словения, Хърватка и пр. Това е лъжа. Монархия с име СХСКралство не е подписвало нито един от Версайските договори.Не е подписвало и Ньойския договор. Нещо повече – етнически сърбин НЕ Е ПОДПИСАЛ НЬОЙСКИЯ ДОГОВОР И НИТО ЕДИН ОТ ВЕРСАЙСКИТЕ ДОГОВОРИ. Държавите победителки и победени пред Първата Световна война признават единствено републиканската Структура Сръбско-Хърватска-Словенска Държава /СрХСД/, в която образувана на 9 ноември 1918 г. от Хърватска Словения и Сърбия. http://bosilegrad.wordpress.com/2012/11/04/%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-9-%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8-1918-%D0%B3/ Три седмици по-късно Сърбия напуска СрХСДържава и образува… виж още »

Taanas
Taanas
08.04.2014 14:36

“На 14 октомври 1934 година един усташки агент убива крал Александър по време на посещението му в Марсилия, Франция.”
Моля,пишете точно и ясно-Това е българския герой Владо Черноземски.Не виждам от какво да се срамуваме ,че да му крием името.

Mihaela
Mihaela
09.05.2014 2:37

Тоя пък Taanas казва герой на терорист болен мозък…Владо Черноземски-див селянин, привърженик на тактиката на терористични атаки. Е как да не се срамуваме. И само да вметна – сърбите са много по-стойностен народ от българите. Зная значението на думите чест и достойнство. За това на Запад като чуят сърбин го свързват с безстрашен човек танцуващ и пеещ на площада, докато 1998 г. натовски бомби падат на 300 м. И сърбите са единни, не като бай Ганьо вълк единак, до обед мразещ себе си, след обед другите.

Родолюбец
Родолюбец
10.06.2014 21:55

Първата статията съдържа редица лъжи. Но най-голямата сред тях е следната – “На 1 декември 1918 година е формирано „Кралството на сърби, хървати и словенци“, което е признато на Парижката мирна конференция през май 1919 г.” Това е долна лъжа. МОНАРХИЯТА “КРАЛСТВО НА СЪРБИ ХЪРВАТИ И СЛОВЕНЦИ” ИЗОБЩО НЕ Е СУБЕКТ ПО НЬОЙСКИЯ ДОГОВОР. Субект по Ньойския договор е републиканската структура “Сръбско Хърватско Словенска Държава”, образувана на 9 ноември 1918 г. с Женевската декларация. Това е република образувана между Хърватска и Словенич. В тази Република изобщо не участва Сръбско Хърватско Словенското Кралство. http://bosilegrad.wordpress.com/2012/11/04/%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-9-%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8-1918-%D0%B3/ Ако разгледаме какво е ратифицирал българския парламент,… виж още »

Михаела
Михаела
10.06.2014 22:23

Към Родолюбец – цитат: “Субект по Ньойския договор е републиканската структура „Сръбско Хърватско Словенска Държава“, образувана на 9 ноември 1918 г. с Женевската декларация.”
Щом фигурира сърбо! значи има и сърби. Как ще го подпишат само хървати и словенци и ще изплескат сърбо в името. Трите държави начело със Сърбия са искали обединение и са го получили и като Кралство и после като федеративна република Югославия до 1989 г. след разпада си.

Родолюбец
Родолюбец
10.06.2014 23:58

“Трите държави начело със Сърбия са искали обединение и са го получили и като Кралство”. То и в Сръбско Хърватско Словенското Кралство има Хървати и Словенци, но това не означава, че Хърватите и Словенците са искали монархията на Карагеогевичите. И не само това – Сръбско-Хърватско Словенската Държава /СХСД/ НЕ Е РАТИФИЦИРАЛА НЬОЙСКИЯ ДОГОВОР, А ТОВА Е УСЛОВИЕ ЗА ВЛИЗАНЕТО МУ В СИЛА. Франция е излъгала /според договора е трябвало да уведоми кога е извършена ратификацията/, че СХСД е ратифицирала договора – нещо, което днес може да се види. Освен това – когато трите държави се разединиха по време на гражданската… виж още »

Родолюбец
Родолюбец
11.06.2014 21:46

Виждаме дружеското ръкостискане на архиепископ Степинац и Анте Павелич. Трябва обаче да забележим, че до сърцето на Степинац се намира най-голямото отличие на Кралство Сърбия – ЗВЕЗДАТА НА КАРАГЕОРГИ, получена от Степинац в края на Първата Световна война. Сърбия през 20 век сключва два КОНКОРДАТА С РИМОКАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА – през 1914 г. от министър Миленко Вестнич и през 1937 г. от министър Ауер. А конкордатите са в сила и до днес. Справка – http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8742

Анонимен
Анонимен
15.06.2014 13:59

Независимо от мотивите поради които са изваршвани убииствата никое от тяах не може да баде управдано.Както се разбира и от коментарите и до днес причина за омразата между хората понякога е единствено етническият произход.Да се надяваме че всички за в бадеще ще се поучим от грешките в миналото и няма да позволим те да се повторят и да поставят личните интереси и политическите убеждения над човешкият живот.

Родолюбец
Родолюбец
19.06.2014 1:59

Причините за описаните тук убийства е т.нар. Великосръбски шовинизъм, създаден през 1844 г. от сърбина Илия Гарашанин с тайния документ “Начертание” /Начертаније/. В Начертание-то се казва, че срещу България трябва да се води специална асимилационна политика. В резултат на сърбошовинистическата политика е създаден Утопичният социален експеримент Югославия, който завърши в края на 20 век с геноцид срещу южните славяни. На 15 май 1945 г. в Блайбург – Тито и неговата клика избиват 200 000 хървати в това число и цели семейства. Дори в двете атомни бомбардировки са едновременно избити по-малко хора, от колкото са избили великосръбските комунисти.А по време на… виж още »

Bgcatholic
Bgcatholic
28.02.2015 20:13

Като български католик осъждам зверствата на усташите спрямо православните сърби и заклеймявам политиката на Хърватия по време на ВСВ и по време на войната за независимост (1991 – 1995) всички престъпления извършени от усташите нямат аналог в световната история. Срамно е това което се е случило тогава, но още по – срамно е, че има хора и то българи които подкрепят зверствата на тези античовеци спрямо невинни хора.

Родолюбец
Родолюбец
02.03.2015 11:19

Напразно се извиняваш. В периода 1991 – 1995 г. няма никакви престъпление на хървати справо сърби. Това е потвърдено и от Трибуналът в Хага.

http://www.dnevnik.bg/sviat/2012/11/16/1947895_tribunalut_v_haga_opravda_dvama_hurvatski_generali/

Родолюбец
Родолюбец
02.03.2015 11:37

Няма нужда да се извиняваш и за периода на ВСВ, тъй като Православна Сърбия прие още на 24 юни 1914 г. в 11:30 часа, в Рим чрез държавния секретар Мери дел Вал и сръбския министър Миленко Веснич Първия Сръбски конкордат и узаконяват желанието на Сърбия да стане униат на Римокатолическата църква – факт, който не подлежи на никакво съмнение.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8742&p=279600

Сърбите сами искаха да станат католически униати и сами си определиха условиета за това. Конкордатът е все още в сила.

Bgcatholic
Bgcatholic
02.03.2015 16:45

http://4international.me/2008/03/21/tudjman-the-croatian-ustashe-nazi-genocide-of-krajina-serbs-part-2/ За съжаление целият хърватски народ е виновен за усташите и техните брутални престъпления спрямо православните сърби. Между другото хърватите са единственият народ в света извършил два пъти един и същи геноцид първият е като съюзници на нацистите (1941 – 1945), а вторият е като отмъщение срещу цивилните сърби живеещи в Хърватия макар и с много по – малко размери. http://4international.me/2008/03/21/tudjman-the-croatian-ustashe-nazi-genocide-of-krajina-serbs-part-2/ http://ntotkov.blogspot.com/2010/12/200.html А тук може да се види как още в началото на 1990 – 1991 година малко преди войната в Босна да избухне мюсюлманите – бошняци вече са се стягали за джихад срещу сърбите. Като българин – католик поисках… виж още »

Родолюбец
Родолюбец
04.03.2015 21:39

Аз вече писах – Анте Готовина не е виновен. Съдът в Хага го оправда. http://www.dnevnik.bg/sviat/2012/11/16/1947895_tribunalut_v_haga_opravda_dvama_hurvatski_generali/ Сърбите са подписали два Конкордата с Римокатолическата църква – през 1914г. и втория на 23. 07. 1937 г. Министър на вътрешните работи на тогавашното Кралство Югославия в правителството на сръбския фашист Милан Стоядинович / по-известен с прозвището си “Вожда”, поради националсоциалистическите си убеждения/ е Йезоитският свещеник д-р Антон Корошец, ръкоположен за Католически свещеник през 1895 г., а през 1905 г. получава Докторска степен по теология от Университета в Грац. А малко преди това е бил и Премиер министър на Кралството, по предложение на сръбския крал… виж още »

Bgcatholic
Bgcatholic
05.03.2015 6:51

Значи излиза, че и България в периода на управление на цар Калоян е била католическа държава. 😀 Сърбия си е православна християнска държава с православно изповедание! http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F Конкордатът е политически договор осигуряващ стабилност и сигурност за католическата църква в дадена държава. Той няма религиозна стойност. 😉 Такъв договор има между Ватикана и редица мюсюлмански държави, както и между Ватикана и Китай. 🙂 Усташите са си психопати и убийци по природа. Дори самата Хърватия прави опити да се откъсне и да заклейми срамното си минало. Засега постигат известни резултати. Същества като Анте Павелич, Степинац, Бобан и останалата измет са срам за… виж още »

Родолюбец
Родолюбец
13.06.2015 8:32

“Михаела – Щом фигурира сърбо! значи има и сърби. Как ще го подпишат само хървати и словенци и ще изплескат сърбо в името. Трите държави начело със Сърбия са искали обединение и са го получили и като Кралство и после като федеративна република Югославия до 1989 г. след разпада си.”

То в монархията Сръбско Хърватско Словенска Кралство /СХСК/ до Видовденската конституция, присъстват имената на Хървати и Словени, но такива етноси няма в тогавашното Кралство Сърбия. А Черна гора влиза в СХСК и така Кралството има повече Черногорци въпреки, че “Черна гора” не се съдържа в името СХСК.

Родолюбец
Родолюбец
13.06.2015 8:47

Според Хърватска енциклопедия на 15 май 1945 г. в БЛАЙБУРГ, великосръбските убийци, водени от комунистическите изверги Тито, Коча Попович, всепризнатият автор на “македонската азбука” – Милован Джилас и др. провеждат геноцид на хърватски граждани, като избиват за няколко дни 200 000 души!
https://www.youtube.com/watch?v=7p0aurunnPk

Ivailo
Ivailo
22.06.2015 16:50

Действията на сръбските четници по време на войните в Босна и Херцеговина и Хърватия бяха съвсем справедливи и честни. Отмъщението не е най – добрият вариант за саморазправа, но в случаят със сърбите и техните страдания насилието е морално оправдано. И на мен ако ми бяха убили семейството и аз бих си отмъстил на кръволоците. Омразата поражда омраза, фашистите трябва да разберат, че избивайки невинни хора няма да постигнат нищо и рано или късно божието наказание ще ги застигне.

Korina
Korina
24.06.2015 15:25

За наш най – голям срам и ние бяхме в съюз с тези касапи и нечовеци. 🙁

Болярин
Болярин
22.07.2015 21:25

А каква е позицията на Католическата църква по тази срамна за човечеството тематика? До колкото знам много от абатите са били преки участници в кланетата над православните сърби и доста висши католически духовници след войната получават закрила от Ватикана и бягат в Латинска Америка или сменят имената си. Интересно е да се разбере дали Хърватската църква ще върне някога златото и заграбените вещи на избитите от усташите сърби?

Праведник
Праведник
15.08.2015 19:12

Анте Павелич и Адолф Хитлер са йезуити, членове на католическата войнствена секта на Игнацио (Игнатий) Лайола които пък е канонизиран за “светец” от папа Григорий XV (създателят на Григорианския календар) които благославя и Франциск Ксаверий- друг йезуит избил с армията си хиляди индианци. 🙂 От както е създадена тази доктрина, човечеството е претърпяло невиждани кланета и терор в извънредно големи количества. Освен католическата секта на йезуитите в групата на психопатите – убийци влизат още и Францисканския орден, Орденът на рицарите – Тамплиери, Бенедектинците, доктрината “Опус Дей” и др. 🙂 Тук някой български “православни” йезуити и заблудени симпатизират изключително на усташкият… виж още »

Родолюбец
Родолюбец
18.08.2015 22:08

Забележете снимката на Павелич и Степинац.
До сърцето на Степинац се вижда най-голямото отличие на ПРАВОСЛАВНОТО Кралство Сърбия от времето на Първата Световна война – ЗВЕЗДАТА НА КАРАГЕОРГИ, получена от Степинац в края на войната за ЗАСЛУГИТЕ МУ КЪМ ДУХОВНОТО ВОДАЧЕСТВО НА КАТОЛИЦИТЕ ОТ РЕДОВЕТЕ НА СРЪБСКАТА АРМИЯ.Същите тези КАТОЛИЦИ се сражаваха в редовете НА ПРАВОСЛАВНАТА СРЪБСКА АРМИЯ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ.
БЛАГОДАРЕНИЕ НА КАТОЛИЧЕСКАТА ПОМОЩ, ПРАВОСЛАВНА СЪРБИЯ ОГРАБИ 1545 КВ. КМ. ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ…
А ТРИЖ ПОВЕЧЕ ОТКРАДНА ПРАВОСЛАВНА ГЪРЦИЯ!

Праведник
Праведник
19.08.2015 10:37

А най – интересното от всички е, че касапинът на православните сърби в Хърватия и Босна Алойз Степинац е обявен за “светец” от йезуита Йоан Павел II. 🙂 Същият се опитва да се изкара след войната “жертва” на усташите, макар, че доказателствата от онова време сочат друго. Голяма част от усташите се оказват страхливци и веднага след войната правят опити да избягат на Запад под покровителството на Католическата църква. Един от най – достойните примери за борба срещу злото по време на ВСВ са великите подвизи на светите сръбски мъченици от лагера Ясеновац. Голямото мъжество и храброст които проявяват сръбските… виж още »

Родолюбец
Родолюбец
19.08.2015 19:52

На 23. 07. 1937 г. Сърбите за втори път сключват Конкордат с Римо-католическата църква. В навечерието на подписването на Конкордата е ОТРОВЕН ПРАВОСЛАВНИЯ СРЪБСКИ ПАТРИАРХ Варнава.Няма съмнение, че православните сърби признават върховенството на Папата. Това е исторически факт, който никой не може да оспори.
На 15 май 1945 г. в БЛАЙБУРГ, великосръбските убийци, водени от комунистическите изверги Тито, Коча Попович, Милован Джилас и др. провеждат геноцид на хърватски граждани, като избиват за няколко дни 200 000 души! Ясеновац и всичко останало е като майчина милувка в сравнение с геноцида, който е проведен срещу хърватските граждани.
https://www.youtube.com/watch?v=7p0aurunnPk

Праведник
Праведник
21.08.2015 11:21

Няма геноцид над хърватите по време на ВСВ. Геноцид се извършва над ПРАВОСЛАВНОТО СРЪБСКО население на територията на Хърватия и Босна и Херцеговина. Доказателствата и фактите сочат именно това. Самият Степинац дори си признава, че е благославял усташите които смятал за горди синове на католическата църква, за францкисканският монах Нирослав Филипович лично е избил над двеста православни сърби. А католическият свещеник Божо Симлеза е бил комендант на лагера в Ливно. Всичките ръководители на фашистката незаконна хърватска държава са били и йезуити – членове на тайният католически орден на психопата – убиец Игнатий Лайола. Самият Павелич смятал православните за втора категория… виж още »

Родолюбец
Родолюбец
26.08.2015 18:44

“Праведник – Няма геноцид над хърватите по време на ВСВ” Никой не ти е казвал, че геноцидът срещу хърватите е по време на ВСВ. Геноцидът е проведен на 15 маг 1945 г. т.е. след като Германия подписва капитулацията. “Праведник – Геноцид се извършва над ПРАВОСЛАВНОТО СРЪБСКО население на територията на Хърватия и Босна и Херцеговина. Доказателствата и фактите сочат именно това. Самият Степинац дори си признава, че е благославял усташите които смятал за горди синове на католическата църква, за францкисканският монах Нирослав Филипович лично е избил над двеста православни сърби.” Няма православни сърби, след като на 23. 07. 1937 г.… виж още »

Родолюбец
Родолюбец
26.08.2015 18:48

СЪРБСКИТЕ УНИАТИ ПРОВЕЖДАТ ГЕНОЦИД НАД МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ, ВЕДНАГА СЛЕД ПСВ. Нашите братя от Западните покрайнини и Македония са дадени след Първата Световна война на Униатската сръбска църква. И веднага започва разграбване и унищожаване на Българските църкви. Ето какво пише по този въпрос разследващият Френски журналист Анри Поззи /Франция е съюзник на Сърбия в ПСВ/ в книгата си “Войната се връща”: „ В 1918, когато стана сръбска провинция, Македония имаше повече от 700 църкви, параклиси или манастири, обслужвани от близо 900 духовници; 86 гимназии и прогимназии с 2800 ученика, 460 преподаватели, 556 първоначални училища с 33 000 ученика и 850 учители.… виж още »

Праведник
Праведник
29.08.2015 17:58

Родолюбец- “СЪРБСКИТЕ УНИАТИ ПРОВЕЖДАТ ГЕНОЦИД НАД МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ, ВЕДНАГА СЛЕД ПСВ.” Знаеш ли, че униати има в почти всички православни държави вкл. и в България, а не само в Сърбия? Такива са например Украинската непризната от никого “православна” църква, Ливанската маронитска църква и пр. 🙂 Почти навсякъде блудният дух на Ватикан е навлязъл в православните среди. Ти сам пишеш с отвращение към сръбските униати, значи по твоята логика можем да обивняваме само католиците и в частност папата, че е подмамил един православен народ като сръбският. Изводът които се прави от само себе си е, че в крайна сметка католическата църква… виж още »

Праведник
Праведник
29.08.2015 18:00

Между впрочем най – голямата православна църква на Балканите и в Европа се намира в Сърбия, Белград (Св. Сава). 😉

А ето как православните ни братя и сестри в западната ни съседка възхваляват Господа : https://www.youtube.com/watch?v=NwMBe6-A6dM

Родолюбец
Родолюбец
30.09.2015 23:22

Похвално е, че е изграден храм на Сава Български, който между другото е починал в Търново, поради простудяване на Йорданов ден. Като се има пред вид, че Православна деноминация има само около бивша Византия, то следва, че храмът е най-голям и в света.
За Бога, няма значение кой, какъв храм е построил.
Пред Бога е валидна само ВЯРАТА. За това е писано:
Евреи, глава 11, стих 6
6 А БЕЗ ВЯРА НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ УГОДИ Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.

Праведник
Праведник
09.10.2015 10:54

Айде бе лицемери такива. Вярата без дела е неверие. 🙂 И православието не се свързва само с Византия, а още и с Русия, Сърбия, България, Грузия, Румъния, Гърци, Черна Гора и пр. Ключът към Господното сърце е любовта, затова Иисус казва, че „Няма по-голяма любов от тая, да положиш душата си за своите ближни”. А под термина “ближни” се подразбира всички Божии Творения. Вие фашистите дето се прикривате зад православието винаги сте били лъжехристи и Юди. Първо защото подкрепяте режими преследващи и избиващи християни и човеци изобщо. Второ защото смятате, че само вашето мнение е единствено правилно и меродавно и… виж още »

Родолюбец
Родолюбец
27.10.2015 0:49

“Праведник – Вярата без дела е неверие.” Без вяра, не може да се угоди на Бог. Дела върша, за да покажа, че съм вярващ, НО ДЕЛАТА НЕ ВОДЯТ ДО СПАСЕНИЕ. ЗА ТОВА Е ПИСАНО: Римляни 4:3 3 Понеже какво казва писанието: “Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда”. /// Когато османците унищожават Византия, остава само една “православна държава” – Русия, която малко преди това е подписала Фераро-флорентинската уния с папата. И още – думата “православие” е измислица от хора и НЕ Е БИБЛЕЙСКА ДУМА. Последният православен Български екзарх е шпионин на КГБ. Настоящият православен български Патриарх… виж още »

Праведник
Праведник
01.11.2015 16:37

Естествено всичко това което сте изписали малко по – горе са пълни глупости и измислици и не лежат на никаква обосновка. Не знам от къде се сдобивате с тази информация, но тя е изцяло грешна и заблуждаваща. По вашата логика излиза, че и Иисус Христос не е Бог и Божи Син тъй като това постановление е прието през 325 година на събора в Никея свикан от император Константин Велики. А Християнството се оформя като религия именно на Никео – Цариградския събор в същата година, целта на този събор е да разграничи истинското Христово учение от Арианската и Несториянската ереси. Вие… виж още »

Родолюбец
Родолюбец
02.11.2015 23:45

“Праведник – Естествено всичко това което сте изписали малко по – горе са пълни глупости и измислици и не лежат на никаква обосновка. Не знам от къде се сдобивате с тази информация, но тя е изцяло грешна и заблуждаваща.”

Днес е необходимо само едно кликване с мишката, за да те изоблича в измама. Ето какво се случва на Събора в ЕФЕС през 431 г. с БОЖИЯТА СЛУГИНЯ /дева Мария/:

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%AD%D1%84%D0%B5%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D1%80

Поздрави!

Родолюбец
Родолюбец
02.11.2015 23:49

И сега да видим какво означава думата ВЛАДИКА?

“Думата “господ” произлиза от старобългарското “господъ, господинъ” = “господар, владика”.”

Източник – http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Titli%20drevnobaalgarski-final.htm

И така, ясно е, че не разбираш нищо от християнство, понеже не знаеш смисъла на думите!

Праведник
Праведник
03.11.2015 9:14

И с едно кликване на мишката на въпросният линк публикуван на руски излиза твърде оскъдна и несериозна информация. Изглежда не познавате християнството което е жалко, защото ако бяхте истински християнин (какъвто за съжаление не сте) щяхте да знаете, че Дева Мария не се обожествява. 😉 Описанието на св.ап.Лука съдържа хвалебственото песнопение, в което Мария казва, че „ето, отсега ще ме облажават всички родове” (Лука 1:48). Почитаме Богородица заради нейната харизма и ходатайство пред Бога. 😉 Нека уточним, че православните ще кажат не просто: „Мария трябва да я почитате.” По-скоро ние казваме: „Трябва да почитате Мария като Богородица” (родилата Бога). Това… виж още »

Скитец
Скитец
13.11.2015 22:31

Тези събития наистина са жестоки, вярно… И като се има предвид че жертвите са били цивилни граждани… Аз лично не смятам че това е правилния начин, НО… Първо, ВСВ е една от НАЙ КРЪВОПРОЛИТИТЕ ВОЙНИ. Второ, руската (хазарската) марионетка Белградски Пашалък окупира огромни територии от България, и започва да изтезава славянското население в съседните Хърватска и Словения. Тогава хърватите се бунтуват и искат независимост от измислената държава Югославия (която е имала за цел да се превърне в балканска комунистическа федерация), безусловно, репресиите над сърбите е било нещо много жестоко, а и аз лично смятам че сърбите са отродени българи, наши… виж още »