Студеното досие на Стефани Лазаръс: По следите на ДНК

Студеното досие на Стефани Лазаръс

Млада медицинска сестра на име Шери Расмунсън е убита в Лос Анджелис през 1986 г. Полицията не успява да открие заподозрени и случаят постепенно изстива. Необходими са 23 години – и революционни открития в областта на криминалните технологии – преди детективите най-накрая да успеят да сглобят парченцата от пъзела. А когато го правят, се оказват лице в лице с най-невероятния заподозрян в убийство в историята на местната полиция.

Провален обир

Провален обир. Така решават детективите от Лос Анджелис, когато пристигат по сигнал за убийство в жилищен комплекс в района на Ван Нюс във вечерта на 24 февруари 1986 г.

Тялото на 29-годишната медицинска сестра Шери Расмунсън, омъжена от три месеца, е открито от нейния съпруг, инженер Джон Рутън. Още щом се прибира от работа в 17:55 ч., той осъзнава, че нещо не е наред. Вратата на гаража е отворена, а сребристото, двуврато бмв, което е подарил на Шери за годежа им, липсва. Странно е, че тя не си е у дома; Джон знае, че не е ходила на работа този ден, защото е контузила гърба си по време на аеробика.

Джон Рутън се втурва вътре разтревожен и открива тялото на съпругата си в разхвърляната всекидневна. Подът е осеян с парченца от счупена порцеланова ваза. Телевизорът едва се крепи на стената. Чекмедже от старинното бюро е изтръгнато и съдържанието му – предимно документи – е изсипано на земята.

Разглеждайки местопрестъплението, главен детектив Лайл Мейър започва да сглобява събитията, довели според него до фаталния изход. Крадците трябва да са влезли през незаключената входна врата, разсъждава той. Докато един от тях е свалял телевизора от стената, другият се е качил горе, където се е натъкнал на Расмунсън. По облеклото й – халат, тениска и гащички – личи, че младата жена не е очаквала посетители.

Шери Расмунсън и Джон Рутън

Шери Расмунсън е доста висока (1,82 м), в добра физическа форма, и последвалата борба трябва да е била ожесточена. Сблъсъкът очевидно е започнал от трапезарията на втория етаж на къщата, където са произведени изстрели от .38-калибров пистолет, един от които може би е улучил Расмунсън. Чувайки изстрелите, крадецът на долния етаж вероятно си е плюл на петите, зарязвайки тв техниката. Кървава следа води надолу по стълбите, а кървав отпечатък край входната врата предполага, че Расмунсън се е опитала да избяга или да достигне паник бутона на охранителаната система, но нападателят я е застигнал преди да успее.

Вече във всекидневната, Расмунсън е ухапана по лявата ръка, вероятно опитвайки се да сграбчи оръжието, а след това е ударена по главата с тежката ваза – удар, който вероятно я е извел от строя. Тогава нападателят е смъкнал декоративно платнище от стената, с което да заглуши шума от изстрелите, и е убил Расмунсън с още няколко куршума. Домашната помощница от съседното жилище казва по-късно, че е чула боричкане и писък, но никакви изстрели. Не се обадила в полицията, смятайки врявата за домашна разправия.

Всичко на всичко Шери Расмунсън е простреляна три пъти в гърдите, като куршумите са пронизали сърцето, белите й дробове и гръбнака. Накрая убиецът задига бмв-то, паркирано в гаража. Фактът, че повечето ценности в къщата изглеждат непокътнати, включително и кутията с бижута на жертвата, поставена на видно място на тоалетната й масичка, се възприема от детектив Мейър като още по-силно доказателство за прибързано бягство на обикновени крадци.

Експертът криминалист Лойд Мъхейни от отдела по съдебна медицина пристига да прегледа тялото чак в 2 часа през нощта. Това е второто му убийство в тази смяна. Мъхейни започва да проверява за следи и доказателства около тялото на жертвата – косми, влакна, каквото и да е – но не намира нищо съществено. Тогава отваря следственото си куфарче и се заема да събира от тялото проби и натривки.

Когато забелязва следата от ухапване на ръката на Расмунсън, Мъхейни внимателно взема натривка от отпечатъка, оставен от зъбите на нападателя. Опакова, запечатва и надписва старателно пробата, следвайки стриктно правилата.

Ниво на успеваемост

Родителите на жертвата Нелс и Лорета Расмунсън пристигат в Лос Анджелис в деня след убийството. Нелс веднага се свързва с детектив Мейър, който го информира, че полицията издирва един или няколко взломаджии във връзка с убийството на дъщеря му. Казва му също, че зет му Джон Рутън е отхвърлен като заподозрян. Нелс споменава, че преди два месеца дъщеря му му се е оплакала от някаква бивша приятелка на съпруга й, която се появила в болницата на Шери и й вдигнала грозен, просташки скандал. “Щом аз не мога да го имам, никой не може!”, заявила й тя. Нелс не знаел името на тази бивша приятелка, но знаел, че тя е служител в лосанджелиската полиция. В неговия ум тя е главният заподозрян. Детектив Мейър записва надлежно тази информация, но така и не си прави труда да я провери. Откраднатото бмв е открито изоставено около седмица по-късно, но в него не са намерени никакви следи.

Два месеца след убийството двама мъже извършват обир на няколко пресечки от дома на Шери. Когато детектив Мейър научава, че един от тях е размахвал оръжие, двамата обирджии се превръщат във фокуса на неговото разследване. Но заподозрените се оказват хлъзгаво неуловими и месеците минават без никакъв напредък. В края на октомври “Ел Ей Таймс” публикува история, посветена на вече изстиващия случай, съобщавайки, че родителите на Шери обявяват награда от 10 000 долара за информация, касаеща убийците на дъщеря им, описани от детектив Мейър като двама дребни латиноамериканци.

През 1986 г., когато е убита Шери Расмунсън, в Лос Анджелис са извършени 831 убийства, тройно повече отколкото в наши дни. До края на годината детективите разкриват 538 от тях, белязвайки ниво на успеваемост от 65 процента. 463 от убийствата са “разкрити чрез арест”, а 75 “на друго основание” – общо название за случаи, в които има достатъчно информация, за да бъде арестуван заподозрян, но поради независещи от полицията причини, арестът не може да бъде извършен – например, когато заподозреният е мъртъв или не може да бъде екстрадиран в Лос Анджелис. Детективите от отдел “Убийства” следят нивото си на успеваемост с почти религиозен фанатизъм – според тези цифри се определя качеството им на работа, както в отдела, така и нагоре по веригата на командването.

Тези статистики, докладвани в края на всяка календарна година, остават във вечността. Те не могат да бъдат “поправени” чрез бъдещи арести. Ако се случи убийство в края на декември, а арестът се извърши през януари, случаят се смята за закрит в текущата, а не в годината на убийството. Естествена последица от тази особеност е, че отделите могат да повишат нивото си на успеваемост като разрешават стари случаи едновременно с новите. През 2009 г. например едно от полицейските управления в града записва 7 нови случая на убийство, но детективите разкриват общо 15, което вдига нивото им на успеваемост до впечатляващите 214 процента.

В полунощ на 31 декември, когато полицията в Лос Анджелис затваря тефтера със статистиките за изминалата година, убийството на Шери Расмунсън остава отпечатано завинаги като един от общо 293 неразкрити случаи.

Първият ДНК профил

По онова време малцина биха могли да предскажат епохалния напредък в научната и технологична сфера на полицейската работа. Възможността за разкриване на престъпления не е преобразявана толкова дълбоко от 1901 г., когато Скотланд Ярд въвежда снемането на отпечатъци от пръсти с цел идентифициране на престъпници.

Седем месеца след смъртта на Шери Расмунсън, на половин свят разстояние от Лос Анджелис ДНК профилирането е използвано за първи път в криминално разследване. Две 15-годишни момичета от съседни села край английския град Лестър са убити – едно от тях през лятото на същата година, а другото три години преди това. И двете жертви са изнасилени и удушени, а телата им оставени на самотни пътеки. Неизбежното заключение за полицията и ужасените местни жители е, че сред тях дебне сериен хищник.

Безпрецедентна група от 200 полицейски служители е събрана да залови убиеца. Подозрението бързо пада върху 17-годишно момче, което изглежда проявявало неестествен интерес към второто местопрестъпление. Когато го арестуват и подлагат на разпит, той предлага несвързано полу-признание за по-прясното убийство, като първо описва действията си с големи подробности, а минути след това отрича да е правил нещо нередно. Детективите са сигурни, че той е убил и двете момичета. Но без значение колко силно го притискат, момчето отказва да признае за по-старото убийство.

По онова време криминалните лаборатории в Англия и Америка са свикнали да анализират биологични доказателства, обикновено кръв или сперма, използвайки метода серология за определяне на кръвна група. Макар подобни анализи да са полезни за разследването, те са твърде неточни, за да послужат за заковаване на извършителя. Резултатите от серологичните тестове, за които детективите очакват, че ще свържат момчето с жертвите, се оказват негативни, но в светлината на други доказателства този факт е пренебрегнат.

Тогава някой споменава на разследващите за статия във вестника, разказваща за местен генетик на име Алек Джефрис, който е разработил нов процес за картографиране на ДНК отпечатъци. Джефрис – който по-късно получава рицарско звание за приноса си в криминалистиката – осъзнава почти незабавно какъв е потенциалът на тази нова технология. Полицията се обръща към него с молба да разработи ДНК профили от кръвната проба на заподозрения и от сперма, открита на местопрестъпленията. Резултатът смайва всички. Един и същи човек наистина е убил момичетата. Но това не е момчето, задържано в ареста. Така, първият уличен в убийство човек, подложен на ДНК тест, се превръща и в първия оправдан, благодарение на него.

Алек Джефрис

Разследването се връща в изходна позиция с едно изключение – сега полицията разполага с ДНК профила на убиеца. През януари 1987 г. е обявен дързък план: полицията иска всички граждани от мъжки пол на възраст от 17 до 34 години да дадат кръв за ДНК анализ, чрез който да бъдат елиминирани като заподозрени. Никой не е заставян насила да участва в “кръвопускането”, а още по-малко се очаква убиецът да се подложи доброволно на тази процедура. Но полицията се надява, че списъкът с отказали се ще им донесе нови следи.

Няколко месеца и хиляди кръвни проби по-късно полицията получава любопитен сигнал. Жена, работеща в пекарна в Лестър, разказва на властите, че един от нейните колеги й е доверил, че е дал кръвна проба вместо друг човек. Притиснат от детективите, въпросният наивник веднага посочва мъжът, въвлякъл го в тази неприятна история – негов колега пекар на име Колин Питчфорк.

Колин Питчфорк

По време на разпита Питчфорк признава за убийствата, а ДНК експертизата потвърждава по-късно, че именно той е изнасилил двете момичета. През януари 1988 г. той се превръща в първия убиец в историята, осъден на базата на ДНК доказателства. Медиите в цял свят приветстват този пробив и се дивят на начините, по които ДНК профилирането ще промени изконно детективската работа.

Научи повече за:   Зверското убийство на двегодишната Ейми Сю Сайц

Войната на ДНК

Обратно в Лос Анжделис първите двама обвиняеми, на които прокуратурата казва, че срещу тях ще бъдат използвани ДНК доказателства, веднага пледират за виновни. Третият, на име Хенри Уайлдс, е обвинен през 1989 г. в изнасилване. Прокурор в този случай е Лайза Кан от същия офис на прокуратурата, който щял да се заеме с убиеца на Шери Расмунсън, ако такъв бил заловен. Уайлдс е обвинен в две изнасилвания – през 1986 и 1987 година. Полицията е събрала семенна течност и от двете местопроизшествия, а Кан получава разрешение да изпрати доказателствата в частна лаборатория за ДНК експертиза, която потвърждава, че ДНК-то на Хенри Уайлдс съвпада с това на изнасилвача.

Селекцията на съдебни заседатели започва през януари 1990 г. Лайза Кан знае, че трябва да подбере хора, които са в състояние да намерят смисъл в непознатата вселена от експертни показания, описващи ДНК профилирането. Първата й работа е да се обърне към кандидат заседателите с думите: “Някой чувал ли е за ДНК?”. Дребен възрастен човечец вдигнал уверено ръка и казал: “Да, знам, знам. Означава “”Да не се прилага”.“ (от англ. DNA – Do Not Apply).

По време на процеса ДНК експерти свидетелстват и за двете страни. Съдебните заседатели – сред които е “дребният възрастен човечец” – гласуват за осъждането на обвиняемия. Благодарение на това успешно дело, Лайза Кан става отговорна за всяко съдебно заседание, свързано с ДНК доказателства, в окръг Лос Анджелис.

Криминалистите и юристите наричат периодът от края на 80-те и началото на 90-те години “Апогей на ДНК войните”. ДНК доказателствата са приемани от щат в щат, юрисдикция след юрисдикция, а адвокатите първоначално са безпомощни срещу високоуважаваните експертни свидетели на обвинението. Това започва да се променя през 1989 г., когато двамата адвокати Питър Нюфелд и Бари Шек убеждават нюйоркски съдия, че ДНК доказателствата срещу техния клиент не бива да се допускат в съда, заради неправилно проведени лабораторни процедури. Това решение предизвиква ударна вълна в цялата наказателно-процесуална система. През следващите няколко години в съдебните зали из цяла Америка процесът на противопоставяне върши чудеса. Всички замесени – прокурори, адвокати, криминалисти, съдии – са принудени да се образоват. Лабораториите стават по-внимателни с доказателствата, а участниците в съдебните процеси по-запознати с ДНК.

С настъпването на 1994 г. ДНК войните са почти приключили, както доказва един необикновен случай. На 13 юни същата година детективите от полицията в Лос Анджелис посещават имението на О Джей Симпсън, за да го уведомят, че неговата бивша съпруга и неин познат са убити пред жилището й. Скоро Симпсън е свързан с престъплението чрез напоена с кръв ръкавица, намерена в имота му. От името на прокуратурата Лайза Кан координира лабораторните анализи на повече от 50 кръвни проби, които изглежда неразривно свързват Симпсън с убийствата.

О Джей Симпсън

Но противно на очакванията “Отборът на мечтите”, като става известен екипът от адвокати на Симпсън, не се опитват да убедят съда, че ДНК резултатите са недопустими, нито поставят под съмнение тяхната стойност като доказателства по време на процеса. Избират друга, много по-печеливша тактика, обвинявайки детективите в расизъм и подхвърляне на доказателства. Така успяват да превърнат най-голямата заплаха в свой най-силен коз. Разбира се, че кръвта е на О Джей – нали е била подхвърлена на местопрестъплението!

Терминът ДНК е споменат в съда 10 000 пъти по време на деветмесечния процес, плюс неизброими цитати във вестниците и по телевизията. Само пет години след като “дребният възрастен човечец” казва на Лайза Кан, че ДНК означава “Не се прилага”, терминът се е превърнал във всекидневен израз, познат на малки и големи.

Съвестта на ченгетата

Въпреки огромния напредък в криминалните технологии, разследването на убийството на Шери Расмунсън остава в застой. Години наред нейните родители Нелс и Лорета правят всичко възможно да поддържат случая жив. През ноември 1987 г. те се връщат в Лос Анджелис и свикват пресконференция, обявявайки наново наградата си от 10 000 долара. Вдовецът на Шери Джон Рутън също е там. През 1988 г. Нелс пише писмо до тогавашния шеф на полицията, настоявайки за неговата намеса в случая, като специално подчертава съмненията си, че бившата приятелка на Джон Рутън, която е полицейски служител, може да има нещо общо. Не получава отговор. Също по онова време Нелс споменава бившата приятелка и пред разследващите детективи. “Гледаш твърде много телевизия” – казват му те.

В началото на 90-те години Лорета се обажда редовно в отдел “Убийства”, за да провери как върви разследването. През 1993 г. родителите се срещат лично с един от детективите, който е наследил случая от вече пенсиониралия се Лайл Мейър. Той им обяснява, че е прегледал бележките от оригиналния случай и се е опитал да напредне в разследването, но не е могъл да идентифицира никакви заподозрени, а изгледите за нови следи не са добри. Тогава Нелс споменава за статия за ДНК анализи, която е чел в научно списание, и предлага да заплати за изследването на доказателствата в частна лаборатория. Детективът му отказва. Съветва го да продължи живота си. След тази среща Лорета спира да се обажда в управлението.

Междувременно във фризера на съдебна медицина, редом до биологичните доказателства от стотици други убийства, пробата, взета от следите от зъби по ръката на Шери Расмунсън, чака напредъка в криминалистиката – и съвестността на ченгетата – да се сетят за нея.

Отдел “Студени досиета”

Ако Лайза Кан е щатният ДНК експерт в прокуратурата, то тази роля в лосанджелиската полиция се изпълнява от детектив Дейвид Лемкин. През 1981 г., още като младо ченге, Лемкин кандидатства за пост в отдел “Автоматизирана информация”, който, освен други отговорности, поддържа база данни за престъпленията в града, в която може да се търси според метода на действие или по други основни критерии – например всички обири на магазини, в които крадецът е носил маска. Колкото и примитивни да изглеждат днес компютрите, използващи перфокарти като носители на данни, по онова време те са върха на новите технологии и подхранват интереса на Лемкин към това как науката може да бъде използвана за разкриване на случаи. Той бързо се издига до детектив и първо работи в отдел “Сексуални престъпления”, а през 1990 г. се прехвърля в отдел “Убийства”.

В зората на ДНК ерата опитът на Лемкин в отдела за сексуални престъпления се оказва чудесна основа за разследването на убийства. Поради големия брой убийства с огнестрелно оръжие в града, детективите в Лос Анджелис са свикнали повече да събират гилзи, отколото да търсят косми, петна от семенна течност и други едва видими телесни отпадъци. Лемкин от своя страна е работил с биологични доказателства от години и вече е убеден в потенциала на ДНК профилирането. Освен това той твърдо вярва, че лосанджелиската полиция е морално задължена да направи всичко по силите си, за да разреши студените си досиета.

През 1993 г. Лемкин работи в отдел “Убийства” в квартал “Холивуд”, където става пряк свидетел на решаването на може би най-студения случай, разкриван някога от лосанджелиската полиция. Жертвата Тора Роуз е брутално убита в апартамента си през октомври 1963 г. Детективите снемат над 30 отпечатъци от пръсти от местопрестъплението, но така и не идентифицират заподозрян. През 1990 г., когато тези отпечатъци са сравнени с базата данни, компютърът изкарва съвпадение с неизвестен до този момент заподозрян на име Върнън Робинсън.

Върнън Робинсън

По време на убийството Робинсън е 18-годишен войник от флота, разпределен в Сан Диего. След като напуска военна служба през 1966 г., той потъва в света на наркотиците и престъпленията и в крайна сметка попада за 3 години в затвора за нападение и обир. Робинсън излиза от затвора като нов човек. Изтрезнява и се записва да учи в колеж. По-късно се жени и създава семейство. Когато го арестуват за убийството на Тора Роуз, той е 45-годишен управител на компания за поддръжка на сгради в Минеаполис. Детективите от Лос Анджелис, които извършват ареста му, били 8-годишни хлапета по времето на убийството.

В съда Робинсън се представя като уважавана личност. Децата му и членовете на църквата му пълнят съдебната зала в негова подкрепа. Неговите адвокати изтъкват очевидната промяна на своя клиент от пълна утайка на обществото до уважаван и богобоязлив гражданин. Но, както казва прокурорът в заключителната си реч, никой няма право на едно безплатно убийство на всеки 30 години. Съдебните заседатели и съдията се съгласяват с него – Върнън Робинсън е признат за виновен и осъден на доживотен затвор.

Случаят на Тора Роуз предизвиква нетърпение у Дейвид Лемкин да провери колко още други убийства от миналото на града биха могли да бъдат разкрити с помощта на новите технологии. Детективите от отдел “Убийства” са свободни да работят по стари случаи, но само когато не са затрупани с нови такива, което не се случва често. Сега обаче, с помощта на новите дактилоскопични и балистични бази данни, Лемкин открива, че е в състояние да изчисти известен брой стари убийства доста лесно. Въпреки че не разкрива всеки нов случаи, той разрешава достатъчно от старите, за да може да приключва годината със забележителните 100 процента успеваемост от 1991 до 1996 г.

През октомври 1998 г. ФБР създава нова база данни, наречена “Комбинирана система за индекс на ДНК” (CODIS), която дава на детективите възможността да сравняват ДНК проби, събрани от хиляди потенциални заподозрени. Когато през 2000 г. щатът Калифорния отпуска 50 милиона долара за финансиране на ДНК експертизи на неразкрити убийства, Дейвид Лемкин и Лайза Кан се възползват от възможността да свършат недовършената работа. След значителни политически машинации през ноември 2001 г. е създаден новият отдел “Студени досиета“.

Първоначално отделът се състои от седем детективи – три екипа от по двама, начело с Лемкин. “Офисът” им – 23 кв. м стар склад за почистващи материали – е толкова тесен, че когато някой иска да излезе, другите трябва да дръпнат столовете си, за да му направят място.

Отделът постепенно придобива представа за мащабите на старите случаи. Най-студеният случай в тефтерите на лосанджелиската полиция се оказва буквално първият – неразкритото убийство на Саймън Кристънсън в центъра на Лос Анджелис в нощта на 9 септември 1899 г. Цял век по-късно отделът не може да направи кой знае какво. Но колко назад биха могли да се върнат, имайки предвид неизбежната разруха на веществените доказателства? Опитът на Лемкин показва, че тази граница е не по-рано от 1960 г. Затова първоначалният фокус на отдела се насочва към неразкритите убийства, извършени в периода 1960-1998 г.

Научи повече за:   Джон Линли Фрейзър: Пророкът хипар и масов убиец

С помощта на годишните полицейски статистики, Лемкин прави сметката. През тези 38 години в Лос Анджелис са извършени 23 713 убийства. 13 000 от тези случаи са разкрити чрез арест, а други 2 665 са закрити “на друго основание”. Това оставя 7 745 студени досиета. Страница по страница, месец по месец, детективите преглеждат старите архиви с убийства, търсейки случаи, по които биха имали възможност да работят. Такива са убийствата със сексуален мотив, където има по-голям шанс да се открие ДНК. Убийствата при грабеж също са взети под внимание – крадецът би могъл да е оставил своите отпечатъци или генетичен материал на местопрестъплението без да подозира.

В края на 2002 година, когато привършва първоначалното пресяване на неразкритите убийства, отделът заключава, че 1 400 от тях имат потенциал за повторно разследване – сред тях е и убийството на Шери Расмунсън от 1986 г.

Предложение 69

През февруари 2003 г., година и половина след създаването му, отдел “Студени досиета” извършва първия си арест, разкривайки убийството на млада майка и медицинска сестра на име Илейн Греъм, извършено през 1983 г. Убиецът Едмънд Мар е заподозрян още тогава, но така и не е преследван от закона. Сега, изправен пред запис от подслушан разговор и ДНК експертиза, които го свъзват с убийството, Мар пледира за виновен и получава доживотна присъда с минимален срок от 16 години.

Седем месеца по-късно, през септември, отделът изчиства четири случая наведнъж, когато арестува първия си сериен убиец – Адолф Лодънбърг. Седемдесет и седем годишният дядо с бухнала бяла брада е заподозрян в изнасилването и убийството на 4 жени в периода 1972-1975 г. Медиите не закъсняват да му лепнат прякора “Дядо Коледа Удушвача”.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Sophia 🍺 GattaNegra 🍺 Karmen 🍺 ?ME 🍺 Nelimira 🍺
Дарители: OrlinAleksandarKalinaNadezhdaNadezhda
350
222
Адолф Лодънбърг

Детективите разполагат с ДНК профила на убиеца, но нямат проба от Лодънбърг, с която да направят сравнение. Съдебна заповед би принудила техния заподозрян да им даде проба, но те все още не са сигурни, че разполагат с достатъчно доказателства, за да я получат. Биха могли да се обърнат към самия Лодънбърг с молба да съдейства доброволно, но това би го предупредило, че е заподозрян.

Детективите разполагат и с трети начин да се сдобият с ДНК-то на даден заподозрян, без да нарушават Четвъртата поправка (която предпазва от неразумно претърсване и задържане или изземване на вещи) – просто да приберат проба, която той е изхвърлил по своя воля. В този случай това няма да бъде лесно. понеже Лодънбърг живее в каравана, която мести постоянно из Лос Анджелис. В крайна сметка един от детективите си урежда среща с него в закусвалня под предлог, че иска да говори за серия от обири на автомобили. След срещата чашата от кафе на стареца е изпратена скорострелно в лабораторията. ДНК профилите съвпадат и понастоящем Лодънбърг излежава доживотна присъда.

През лятото и есента на 2003 г. отделът на Дейвид Лемкин продължава да отмята един по един 1 400-те неразкрити случаи на убийство. На 19 септември изпращат молба за ДНК анализ на пробите от случая на Шери Расмунсън. Тази молба е получена в лабораторията, но поради недостиг на кадри не й е обърнато внимание повече от година.

През декември 2004 г. криминалистът Дженифър Батъруърт забелязва необработената задача на бюрото на колегата си и проявява желание да се заеме с нея. Първото нещо, което изследва, е проба от кръвта на жертвата, от която извлича ДНК профила на Расмунсън. Когато се заема с уликите от местопрестъплението – парченце от нокът, окървавена хавлия – открива по тях единствено ДНК-то на жертвата. Тогава Батъруърт забелязва, че в списъка с проби е отбелязана натривка от отпечатък от ухапване, но не я открива никъде. Минава седмица преди от отдел “Съдебна медицина” да открият липсващото доказателство.

Отпечатъкът от ухапване по ръката на Шери Расмунсън

Чисто новият плик, в който Лойд Мъхейни запечатва пробата през 1986 г., вече не е толкова безупречен. Състоянието му е описано впоследствие в съда като “доста похабено” и “овехтяло”. От прокъсания край в едната му страна се подава червеното капаче на епруветката, в която се съхранява пробата, но самата епруветка изглежда непокътната. Когато анализира пробата, Батъруърт извлича от нея два ДНК профила, единият от които е на Расмунсън. Другият най-вероятно е на нейния убиец.

Пробата с ДНК-то на Стефани Лазаръс

CODIS не намира съвпадение на този загадъчен профил, което означава, че заподозреният не присъства в базата данни с ДНК на ФБР. Но вниманието на Батъруърт е привлечено от любопитен детайл. От 90-те години насам ДНК профилите обикновено включват и полов маркер. В повечето жестоки престъпления заподозреният се оказва с хромозоми XY, тоест мъж. Но ДНК резултатите пред Батъруърт са ХХ, което означава, че лицето, ухапало Шери Расмунсън, е от женски пол. Без да разполага с информация за случая, Батъруърт няма представа за версиите на разследването и възможните заподозрени, но все пак намира откритието си за доста необичайно. Тя написва заключенията си и изпраща доклада си в отдел “Студени досиета” на 8 февруари 2005 г.

Само няколко месеца преди това мнозинството от гласоподавателите в Калифорния одобряват “Предложение 69” – закон, разработен с помощта на Лайза Кан, задължаващ полицията да събира ДНК проби от всички лица, арестувани или осъждани за углавно или сексуално престъпление. ДНК профилите на хиляди калифорнийски затворници са качени в необятната база данни на ФБР. В резултат на това отделът на Лемкин е залят от нови резултати на ДНК съвпадения.

Макар и гъделичкаща любопитството, находката на Батъруърт, че убиецът на Расмунсън може да е жена, не предоставя директно определен заподозрян, за разлика от многото други попадения, сипещи се благодарение на “Предложение 69”. Вероятно заради това нейният доклад е пъхнат между страниците на досието Расмунсън, а то – върнато обратно в архива, където щяло да остане още няколко години.

Детектив Стефани Лазаръс

До началото на 2007 г., когато Дейвид Лемкин се пенсионира, отдел “Студени досиета” разкрива над 40 стари случая на убийство. Негов наследник е опитният детектив Робърт Бъб. Когато застава начело, в отделът работят 10 детективи, а отворените случаи са 120. Екипът вече е преместен в ново, малко по-просторно помещение, но все още няма място за цялата документация. Затова всички случаи, по-които не се работи активно, се изпращат обратно в отделите, откъдето са дошли първоначално, или в полицейския архив.

В резултат на това, някъде през 2007 г., кашонът със случая на Шери Расмунсън е върнат в полицейското управление във Ван Нюс. По стечение на обстоятелствата детектив Робърт Бъб е назначен за началник на тамошния отдел “Убийства” през март 2008 г. Новият му екип се състои от трима детективи: Пийт Барба, Марк Мартинез и Джим Нътол.

Някога в квартал “Ван Нюс” се случвали по 30-40 убийства годишно, а сега 5-7. Бройка, с която трима души спокойно могат да се справят. В началото на февруари 2009 г., закривайки успешно последния си случай, Нътол и Барба решават да запълнят с нещо времето си и започват да се ровят в едно интригуващо студено досие – случаят на Шери Расмунсън

Прелиствайки доста добре документирания случай, Нътол се натъква на ДНК експертизата от 2005 г. и веднага забелязва, че половият маркер не отговаря на първоначалната версия за двама мъже убийци. Това според него променя целия курс на разследването. Трябва да се започне отначало.

Детективите се връщат назад, този път с нагласата, че търсят заподозрян от женски пол. Съставят списък с 5 имена, сред които и това на Стефани Лазаръс, описана в досието като бивша приятелка на Джон Рутън, със забележката “П. С.“. Тези инициали не говорят нищо на Нътол, докато не се обажда на Рутън, който му казва, че Лазаръс е Полицейски Служител.

Нътол е стреснат от мисълта, че ченге би могло да убие някого и да се измъкне. Чудейки се дали тя все още работи в полицията, детективите въвеждат името й в системата и то веднага изскача: Детектив Стефани Лазаръс.

Изправени пред труден избор, детективите сключват два пакта, касаещи случая на Расмунсън. Първо, съгласяват се, че ще пазят пълно мълчание и няма да изговарят или изписват името на Лазаръс, когато някой може да го чуе или види. Няма начин да знаят кои хора в управлението са й близки и не желаят да петнят доброто й име, ако се окаже, че няма нищо общо с убийството. Нито пък искат да й подсказват, че е заподозряна, в случай, че е виновна. Второ, обещават си един на друг, че ще следват дирята от доказателства, докъдето ги заведе.

Откраднато оръжие

Детективите бързо елиминират три от петте жени в списъка със заподозрени. Това ги оставя само с двама заподозрени: Стефани Лазаръс и колежка на жертвата, с която не се разбирали в болницата. Нътол и Барба се колебаят. Информацията, с която разполагат в момента е, че връзката на Лазаръс и Рутън е приключила в лятото преди убийството и няма данни за никаква враждебност между двете жени.

Двамата решават да разследват първо медицинската сестра. Тя живее в Северна Калифорния и детектив Бъб урежда с тамошната полиция да се сдобият тайничко с нейното ДНК. В средата на април резултатите от анализа се връщат негативни. В списъка остава едно-единствено име: Стефани Лазаръс.

Стефани Лазаръс

Факт по факт, екипът започва да сглобява истината за отношението на Стефани към Шери. Лазаръс и Джон Рутън стават близки приятели в университета, където живеят в едно и също общежитие. И двамата са запалени спортисти, а Стефани често краде дрехите на Джон, докато той се къпе и го снима гол, докато спи. Джон никога не е приемал връзката им като нещо повече от “приятелско натискане”. Двамата правят секс за първи път след като се дипломират и впоследствие се събират и разделят няколко пъти. През 1985 г. Рутън започва да се среща с Шери сериозно. Предлага й брак същото лято и двамата се женят през ноември. По същото време Стефани пише в дневника си: “Нямам желание за работа. Разбрах, че Джон ще се жени”. Три месеца по-късно Шери е мъртва.

Сватбата на Шери и Джон

По онова време Стефани Лазаръс е 26-годишна патрулираща полицайка и това е третата й година на служба в полицията. През 1993 г. тя става детектив, а през 1996 г. се омъжва за колега от управлението, с когото по-късно осиновяват момиченце. През 2006 г. Стефани е назначена в отдел “Кражби на произведения на изкуството” – доста престижен пост за реалността на лосанджелиската полиция. В дългата си кариера тя никога не се е забърквала в инциденти, свързани с полицейска бруталност, нито е обвинявана в каквото и да било нарушение.

Стефани Лазаръс е детектив в отдел “Кражби на произведения на изкуството”

Въпреки това, докато детективите продължават да се ровят, се появяват още обезпокояващи подробности. В средата на 80-те повечето ченгета в Лос Анджелис носят оръжие .38 калибър като резерва или в извънработно време. Точно такова оръжие присъства в балистичната експертиза в случая с убийството на Расмунсън. На 30 април детективите вкарват името на Стефани Лазаръс в Щатския оръжеен регистър на Калифорния и получават списък с всички огнестрелни оръжия, която тя е регистрирала някога. Оказва се, че едно от тях, .38 калибър, е обявено за откраднато на 9 март 1986 г. – 13 дни след убийството.

Научи повече за:   Елиът Роджър: Девствения убиец

Само за седмица детективите се сдобиват с копие от доклада за откраднатото оръжие. Според него малко след 14:00 часа следобед Стефани Лазаръс е влязла в лобито на полицейското управление в Санта Моника, идентифицирайки се като полицай, и е казала на служителя, че колата й, паркирана край кея, е била ограбена. Ключалката на шофьорската врата е разбита, казала тя, и е откраднат син сак за фитнес. Лазаръс изброила на чиновника съдържанието на сака: дрехи, половин дузина аудиокасети и оръжието, което описала като “Смит енд Уесън”. Без това оръжие – или по-точно без куршумът, изстрелян от него – детективите няма как да докажат, че то е използвано за убийството.

Стефани Лазаръс

Междувременно Нътол вече е говорил с бащата на Шери Нелс Расмунсън и е впечатлен от неговата упоритост и интелигентност. Той му задава въпроси за жени, които биха искали да наранят Шери и Нелс му казва, че още през 1986 г. е споменал на разследващите за бившата приятелка на Рутън, която вдигнала скандал на дъщеря му в болницата.

Имаме съвпадение

Детективите знаят, че ако разследването на Стефани Лазаръс продължи, то неизбежно ще стигне до отдел “Кражби и убийства” на управлението – елитен полицейски отряд, занимаващ се с най-чувствителните и значими случаи на убийство. Робърт Бъб е твърдо решен да им предаде разследването в безупречен вид. Детективите са наясно от известно време, че ще трябва да се сдобият с проба от ДНК-то на Стефани, за да го сравнят с пробата, взета от ухапването на жертвата.

Бъб отива при своя пряк началник – лейтенант в управлението във “Ван Нюс” – и го информира за разследването. Освен него и тримата му детективи, лейтенантът е първият човек, който научава, че детектив от лосанджелиската полиция се е превърнал в заподозрян в убийство. Капитанът на управлението и неговият офис бързо са уведомени за случващото се. Решават, че отделът на Бъб ще продължи да работи по случая, докато не се сдобият с проба от ДНК. От своя страна детективите се подготвят за два възможни изхода: ако ДНК-то на Лазаръс съвпадне с натривката, взета от жертвата, случаят ще бъде поет от “Кражби и убийства”; ако не съвпадне, случаят Расмуснен ще бъде описан като “продължаващо разследване” и ще бъде върнат отново в архива, вероятно завинаги.

На 19 май 2009 г. детективите се срещат извън работа с колеги от бюро “Професионални стандарти” – звено за наблюдение, под прякото командване на началника на полицията. На 27 май, след седмица на подготовка и следене, служители под прикритие издебват Стефани Лазаръс и прибират от боклука изхвърлена от нея чаша със сламка.

Лабораторията бързо разработва ДНК профил от слюнката по сламката и го сравнява с този, извлечен от ухапването. На 29 май телефонът на Бъб звъни в почивния му ден. Обаждането е от лабораторията. Всичко у него се преобръща, когато чува думите: “Имаме съвпадение”.

Строго секретно

Отделът “Кражби на произведения на изкуството”, където работи Стефани Лазаръс, се намира точно срещу вратата на отдел “Кражби и убийства”. Тя е в приятелски отношения с доста от детективите, което превръща поемането на случая в предизвикателство. Двамата, натоварени със случая – Грег Стиърнс и Дан Джарамило – са избрани отчасти, защото не познават Лазаръс добре и нямат предубеждения за или против нея. Да се запази секретността на разследването се превръща в техен основен приоритет.

Само часове след като получават резултатите от ДНК теста, Бъб и Нътол предават четирите обемисти папки, от които се състои случая на Расмунсън, на Стиърнс и Джарамило. Когато приключват с обмяната на информация, всички заедно се отправят към офиса на прокуратурата, където предават подробностите на прокурорите, които ще се заемат със случая.

За да запазят потайността, Стиърнс, Джарамило и Нътол прекарват следващата седмица, работейки в конферентната зала прокуратурата. Докато Стиърнс и Джарамило се захващат да планират стратегията си за разпита на Стефани Лазаръс, Нътол и детектив Лайза Санчез от “Кражби и убийства” хващат полет за Аризона, за да се срещнат със семейство Расмунсън. Понеже доста хора от полицията и прокуратурата вече знаят какво става, разследващите се притесняват, че всеки момент може да изтече информация. Нътол и Санчез са натоварени със задачата да вземат официални показания от родителите на Шери и да ги осведомят за хода на разследването, без да им казват точно колко близо е полицията до извършването на арест.

Въпреки многото телефонни разговори с Нелс, Нътол никога не е срещал семейство Расмунсън лично и е притеснен. Цяла вечер и на следващата сутрин прехвърля в ума си какво точно ще им каже. Сигурен е, че Нелс веднага ще се досети какво става.

Лорета и Нелс Расмунсън

Когато детективите спират колата си пред къщата, Нелс излиза да ги поздрави. Цялото семейство ги чака вътре. Настъпва неловка тишина, която е нарушена от майката на Шери, която се приближава до Нътол и го прегръща. Преди да си тръгне Нътол се обръща с една последна молба към семейството – да имат още малко търпение.

Съдбовен разпит

Детективите се връщат в Лос Анджелис и продължават работата си заедно със Стиърнс и Джарамило. Един от най-трънливите проблеми пред тях е как и къде точно да се изправят срещу Лазаръс. Не е разумно да я доближават, докато има достъп до оръжие, нито да обискират дома й посред нощ.

Накрая решават да проведат разпита в ареста на управлението, намиращ се на долния етаж. В ареста не са позволени оръжия, така че ще бъде съвсем естествено всички да си ги оставят на входа. Планът им е да помолят Стефани Лазаръс за помощ в разпита на измислен арестант, твъдящ, че разполага с информация по случай с крадени произведения на изкуството. Когато Стефани пристигне в стаята за разпит – оборудвана с видеозаписна апаратура – постепенно ще обърнат темата на разговора към убийството на Расмунсън. Имайки предвид колко много арести е извършила през годините самата тя, Лазаръс без съмнение е наясно за правото си да не говори и да поиска адвокат. Неизвестният фактор е колко точно ще изтърпи, преди да го направи. А това, което знаят за Стефани е, че тя има доста бърз ум. Задачата на Стиърнс и Джарамило е да я накарат да говори колкото се може по-дълго, като едновременно с това я уверяват, че е свободна да си тръгне когато поиска.

Свободна, но само на теория. Стефани няма как да знае, че още щом излезе от стаята за разпит, ще бъде арестувана, без значение какво им е казала. Съдбовният разговор е насрочен за петъчната сутрин на 5 юни 2009 г.

Началникът на полицията, притеснен от вероятността семейство Расмунсън да заведе дело, държи те да бъдат уведомени за ареста лично веднага, щом той се случи, а не да чуят за него от медиите. Нътол е натоварен с тази задача.

В 6:40 ч. в уречения ден Джарамило отива до бюрото на Стефани, оборудван с подслушвателно устройство. Обяснява й, че работи по случай и е задържал заподозрян, който говори за някакви крадени произведения на изкуството. “Нищо не разбирам от тези неща”, казва й той, “Можеш ли да говориш с него? Да видиш дали не ни будалка”.

“Разбира се”, съгласява се тя.

Когато Стефани се озовава в стаята за разпит, вече без оръжие, Стиърнс и Джарамило изоставят историята за заподозрения и обясняват, че името й е изникнало в случай, свързан с нейния бивш приятел Джон Рутън. Тъй като знаели, че е омъжена, избрали място, където могат да говорят, без да бъдат чути от любопитни колеги.

Стиърнс и Джарамило разговарят със Стефани в продължение на повече от час, а обиграните им и прикрити въпроси й пречат да разбере дали я разпитват като възможен заподозрян или просто като свидетел. В паниката си тя се опитва да измести манипулативно темата в друга посока, но те неизменно я връщат към убийството на Шери Расмунсън. Едва след като Джарамило я пита дали би дала доброволно ДНК проба, добавяйки: “Възможно е да имаме някакво ДНК от местопрестъплението”, тя заявява, че иска адвокат. “Шокирана съм!”, възмущава се Стефани и излиза от стаята. Успява да стигне само до коридора, където е спряна и закопчана с белезници от своите колеги.

От стаята за разпит Стефани Лазаръс е отведена право в окръжния арест за жени. Съдът обявява гаранция за освобождаването й в размер на 10 милиона долара, която тя естествено не е в състояние да плати. На 8 юни 2008 г. й е повдигнато официално обвинение в убийството на Шери Расмунсън. Тя продължава да твърди, че е невинна.


От другата страна на синята линия

На 9 юни 2009 г. Стефани Лазаръс се озовава от другата страна на закона. Тя се явява в съдебната зала в оранжева затворническа униформа, очевидно стресирана, с широко отворени от страх очи. Продумва само веднъж, отговаряйки на въпрос на съдията с: “Да, Ваша чест”.

Стефани Лазаръс в съда

Процесът срещу Лазаръс се свежда до “ухапване, куршум и разбито сърце”, казва прокурорът във встъпителната си реч. Защитникът на Стефани се опитва да обори валидността на ДНК експертизата, заявявайки, че пробата е била съхранявана в неправилно запечатана епруветка и в скъсан плик.

В крайна сметка ДНК доказателствата надделяват и на 9 март 2012 г. Стефани Лазаръс е призната за виновна в умишлено убийство. След два дни е произнесена присъдата й – 27 години затвор. Тя обжалва присъдата си през 2015 г., но съдът решава, че все пак мястото й е в затвора.


Източници: theatlantic.com, city-data.com, melmagazine.com, dokumen.tips, Stephany Lazarus Interrogation

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Sophia 🍺 GattaNegra 🍺 Karmen 🍺 ?ME 🍺 Nelimira 🍺
Дарители: OrlinAleksandarKalinaNadezhdaNadezhda
350
222
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

4
Напиши коментар

avatar
3 Дискусии
1 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
4 Автори на коментари
ЕленаТаняСилвияUnabomber Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Unabomber
Гост
Unabomber

Стана ми интересно и изгледах разпита на Лазаръс в youtube. Много интересно беше да наблюдавам реакциите ѝ, придружени с обяснения от психолог https://www.youtube.com/watch?v=WLSNPkf8RCU

Таня
Гост
Таня

Доста дълго и емоционално описание на едно зловещо погубване на млад живот. Много жалко за безсмисленото убийство, защото тук жертвите са наистина много, откривам ги и в лицето на родителите, които е трябвало да чакат много дълго за да се разкрие истината. Важното в случая е, че на тази не й се е разминало.

Елена
Гост
Елена

Както обичам да казвам аз – няма нищо по-злобно на този свят от грозна жена (или отхвърлен мъж)… 😉