Смъртоносният автогол на Андрес Ескобар

Смъртоносният автогол на Андрес Ескобар

“Казват, че футболът е въпрос на живот и смърт. Всъщност, той е много повече” (Бил Шенкли)

В България Световното в САЩ е извор на приятни спомени и положителни емоции. Нашите момчета спечелиха бронзови медали, велики футболни сили преклониха глави пред тях, а празненствата по улиците у нас се бяха превърнали в ежедневие.

Но футболът не е само радост и блясък. През годините на своето развитие този спорт е причинявал доста мъка, конфликти и дори… смърт. И тук не говорим само за големия брой случаи, в които играчи получават инфаркт на терена или случаи като този с колумбиеца Ернан Гавирия, който има фаталния късмет да бъде ударен от мълния по време на тренировка… А за откровени мафиотски игри, в които понякога човешкият живот е досадна формалност, която бива елиминирана, когато пречи на определени кръгове хора да постигнат тъмните си цели. Все по-голямото комерсиализиране на играта сблъсква интересите на мениджъри, спонсори, рекламодатели, букмейкъри и редица сенчести фигури, които влагат много пари и връзки с цел чудовищна възвращаемост, за което нерядко са готови на крайности в името на собственото си благо. През лятото на 1994 г. един уважаван колумбийски футболист разбира това по възможно най-тежкия начин.

Андрес Ескобар
Андрес Ескобар

Андрес Ескобар вероятно е бил много щастлив човек в навечерието на Мондиала в САЩ. Селектиран в националния тим на страна, в която футболът е почти религия, той ще я представлява на най-големия световен форум. Защитникът на “Атлетико Насионал” със сигурност не е сред най-блестящите бранители на своето време в световен мащаб (опитът му да направи кариера в Европа няколко години по-рано се ограничава само до няколко мача в швейцарския “Йънг бойс”), но все пак е достаъчно впечатляващ играч, за да бъде титуляр в отбора на родината си. 27-годишният Ескобар е уважван от колеги и фенове заради изчистената си от всякакви грубости игра, както и принципа винаги да се държи уважително с противниците си – все фактори, заради които почитателите му го “награждават” с красноречивия прякор “Джентълмена”.

През 90-те години на миналия век Колумбия е един от най-добрите футболни отбори в света
През 90-те години на миналия век Колумбия е един от най-добрите футболни отбори в света

През 1994-а Колумбия е една от водещите сили в света, отборът отива на Мондиала като 4-и в ранглистата на ФИФА, а очакванията са завишени дотам, че не само запалянковците, но и уважвани специалисти сочат тима като един от големите фаворити за титлата. Зад целия блясък и възход обаче, се крият някои, меко казано, нелицеприятни истини. Прогресът на колумбийския футбол се дължи преди всичко на тамошните наркокартели, които щедро спонсорират местните клубове и благодарение на тези огромни средства, в страната развиват голям набор от качествени играчи, а това води до просперитет и в националния тим. В клуба на Андрес – “Атлетико Насионал” един от маститите благодетели до смъртта си през 1993-а е самият Пабло Ескобар (който няма роднинска връзка с футболиста). Надъхани от качеството на “продукцията”, с която разполагат, наркобароните виждат в Световното лесен начин за тлъсти печалби, правейки дебели залози за класиране на Колумбия на 1/8-финал. В САЩ обаче, сметката се оказва направена без кръчмаря. И ако загубата на старта от не по-малко качествения тим на Румъния не е приета като кой знае каква трагедия, то по-нататъшните събития ще се окажат наистина… смъртоносни.

Научи повече за:   Изчезването на Мадлин Маккан

На 22 юни Ескобар и компания се изправят в Пасадена срещу домакина САЩ и почти никой не се съмнява в успеха на отчетливо по-качествените латиноамериканци. в 35-та минута обаче, Джон Харкс напредва необезпокояван по левия фланг, центрира в наказателното поле и Андрес, в опита си да изчисти топката, я забива в собствената си врата. Шокът е тотален, гостите така и не успяват да установят превес до края и губят с 1:2. Успехът с 2:0 срещу Швейцария в последния мач не е утеха. Колумбия отпада.

Джон Харкс
Джон Харкс едва ли предполага колко смъртоносни последствия ще има центрирането му

Въпреки че бива защитен от своите съотборници начело с голямата звезда Карлос Валдерама, Андрес изглежда твърде съкрушен. Той дори отменя планираната си почивка в Лас Вегас и се прибира в родния Меделин. Твърде фатална грешка…

Вечерта на 2 юли, пет дни след завръщането си у дома, той решава да разпусне и излиза да почерпи група приятели. Според някои източници поводът е предстоящ негов трансвер в италианския гранд “Милан”, един от световните колоси по онова време. Но Ескобар така и няма да стигне до Апенините…

Около 3:00 ч. вечерта той напуска партито, вихрещо се в местен клуб и се качва в колата си. Автомобилът светкавично бива наобиколен от четирима мъже, като един от тях се доближава до прозореца и изстрелва шест куршума в главата и тялото на футболиста. Някои твърдят, че всеки изстрел бил придружен с вик: “Гооол”. Играчът губи твърде много кръв и макар да е откаран в болница, не успява да се пребори за живота си.

Харесваш историите на Стоил? Подкрепи го, за да пише редовно:

Полицията доста бързо успява да покаже ефективност в този случай и само след няколко часа е арестуван Умберто Кастро Муньос – местен гангстер със страховита слава, член на “Лос Пепес” – групировка, спомогнала доста за унищожението на самия Пабло Ескобар. Муньос е пряко подчинен на небезизвестните братя Галон – босове с интереси в бизнеса със залози. Оказва се, че именно те придружават своя главорез по време на престъплението.

Умберто Кастро Муньос
Убиецът Муньос излежава едва 11 от присъдените 45 години затвор

Килърът прави пълни самопризнания, а заедно с него пред съда са изправени и братята, за които се установява, че са не само съучастници, но и поръчители на убийството. Присъдата на физическия извършител е 45 години затвор, от които той в крайна сметка излежава едва 11 и бива освободен през 2005-а. Братята? Те се разминават с 15 месеца домашен арест и кръвнина от по 1850 щатски долара за семейството на покойника.

Научи повече за:   Жиголо кастрира и уби португалски журналист в хотел в Ню Йорк

Но това убийство всъщност е финалната точка на цяла поредица събития с криминален оттенък, придружаващи участието на колумбийския отбор. 48 часа преди мача с румънците братът на зашитника Луис Ернандо Ерера загива в катастрофа край Меделин, а камионът, който го помита, изчезва без следа. Всички в тима са шокирани, но самият Ерера решава, че ще остане да играе на форума.

Ден преди двубоя с Румъния пък, в базата на Колумбия пристига запис, в който маскиран тип заплашва, че ако халфът Барабас (съотборник на Ескобар в “Атлетико Насионал”) бъде титуляр в предстоящия сблъсък, целият състав ще бъде избит при завръщането си у дома. “Заповедта” е изпълнена. Играчът остава на резервната скамейка.

Смутени от тази поредица събития, големите звезди Карлос Валдерама и Фаустино Асприля, последвани от още няколко играчи, обявяват край на кариерите си в националния тим.

Капитан Карлос Валдерама
Капитанът Карлос Валдерама се отказва от националния след убийството на Ескобар

За колумбийските власти всичко това е тласък да поведат по-сериозна битка срещу картелите. И макар бизнесът с дрога съвсем да не е изкоренен, мнозина местни жители отчитат, че към днешна дата в Меделин се живее една идея по-спокойно в сравнение с 90-те.


Харесваш историите на Стоил? Подкрепи го, за да пише редовно:

Източници: football24.bg ; telegraph.co.uk; theguardian.com

The following two tabs change content below.
Стоил

Стоил

Харесваш историите на Стоил? Подкрепи го, за да пише редовно:
Абонирай се
Извести ме
guest
1 Comment
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
Таня
Таня
03.11.2020 12:13

Бенгт Даниелсон в своята чудесна книга за деца и юноши ” Вилервале в южното море”, (за жалост не мога да цитирам страницата), описва играта на футбол като средството, чрез което един монах на островите превъзпитава и забавлява туземците. Благодарение на правилата на играта, те тренират, учат се на спортсменство, уважение към останалите и се цивилизоват. Много поучително! За съжаление, обаче тази чудесна статия и многото примери за ” футболно хулиганство”,показват падането на хората, превръщайки ги отново в диваци и съвсем измествайки същността и въобще идеята на играта футбол от простото забавление, омърсявайки я с пари, интереси и какво ли още… виж още »