Салваторе Джулиано: Бандитът с кауза

Салваторе Джулиано: Бандитът с кауза

Както ще се съгласи всеки почитател на литературни герои като Робин Худ и Арсен Люпен, това че даден човек е опасен престъпник в очите на държавната власт, невинаги е пречка същият да е истински герой от гледна точка на народа.

Такъв е случаят на Салваторе Джулиано. Обезсмъртен от Марио Пузо в романа “Сицилианецът“, този противоречив италианец е съвсем реална историческа фигура, чийто кратък, но изпълнен с бурни събития живот, му спечелва митичен, дори донякъде романтичен ореол още приживе.

От полето до планината

Редно е да отбележим, че 40-те години на миналия век не е период на особено голямо изобилие в Сицилия. Войната довела местното население до повсеместен глад и логично голяма част от хората се занимавали с контрабанден внос на хранителни стоки. Младият Салваторе, който още от дете тръгнал да работи с баща си на полето, видял по-добрите “перспективи” в новия “бизнес” и се включил.

През нощта на 2 септември 1943 г. той се опитал с муле да внесе торба със зърно в родния си град Монтелепро. Четирима карабинери обаче го забелязали, блокирали пътя му и започнали да му нанасят тежки обиди. Буйната кръв на младежа бързо кипнала, той извадил пистолета си и открил огън. Действие, което често щял да повтаря в следващите години. В случая успял да се измъкне, оставяйки след себе си един убит и един ранен карабинер, след което избягал в планината. Умъртвеният униформен щял да се окаже първата от стотици, може би хиляди жертви, загинали от ръката или по волята на Салваторе.

Властта отвръща на удара

С идеята да го принудят да се предаде, властите без забавяне задействат репресивните си функции и започват масово да арестуват негови роднини и приятели. Джулиано обаче има малко по-различни намерения от това да лежи в зандана. През февруари 1944-а той нахлува в затвора, убива пазач и освобождава близките си. Осмина от тях изразяват своята благодарност, като решават да го последват в планината. Така Салваторе вече е със статута на командир в истински отряд, а за свой заместник назначава не по-малко буйния и смел свой братовчед Гаспаре Пишота.

Научи повече за:   Оскар Дирлевангер и неговата бригада
Гаспаре Пишота (вляво) и Салваторе Джулиано

Престъпник или герой?

Оттук нататък Джулиано се превръща в Робин Худ от плът и кръв. Той и хората му без скрупули ограбват или отвличат срещу откуп всеки местен богаташ, до когото си осигурят достъп, а солидна част от “заработеното” бива раздавана на бедните хора в околията, които не крият своя възторг от щедростта на Салваторе и от уста на уста започват да се носят легенди за благородния разбойник.

Бандата прогресира

Четата се разраства с мощни темпове, като към нея се присъединяват както обикновени селяни, на които им е писнало да се примиряват с мизерния живот и своеволията на “силните на деня”, така и откровени престъпници, нямащи скрупули по отношение на това да нападат, ограбват и убиват. Всички те можели да разчитат на подслон и дискретност от страна на подпомаганите бедняци, а в случай, че някой от мирното население бива заподозрян в завера с официалните власти, репресиите спрямо него от страна на бандата не закъснявали. Дори босовете на местната мафия започнали да подсигуряват “гръб” на отряда, съдействайки срещу процент от печалбите, идващи от откупите и грабежите.

“Политикът” Джулиано

Харесваш историите на Стоил? Подкрепи го, за да пише редовно:

След няколко години Салваторе се свързал с гражданско движение, борещо се да извоюва независимост на Сицилия от Рим, наречено “Самостоятелна доброволческа армия”. Влизайки в редиците на организацията, той се сдобил с още по-голяма популярност, а хората му все по-усърдно нападали карабинери и войници, осигурявайки си оръжие и муниции и същевременно давайки ясен знак на властимащите, че са сериозни в намеренията си и достатъчно силни, за да се преборят за своите идеи. Агитациите сред местното население за подкрепа на доброволческата армия не секвали и привличали все повече последователи.

Научи повече за:   Марк Дейвид Чапман: Убиецът на Джон Ленън

Смяна на режима

През 1946 г. Италия от монархия се превръща в Република, а новото правителство обявява амнистия за редица криминални елементи, ала сред тях не били Джулиано и хората му. На всичкото отгоре, властите се споразумяли и с мафията, която оттеглила подкрепата си за Салваторе. Той се опитал да се обедини с комунистите, които също се явявали опозиция, но и тази идея ударила на камък.

Това провокирало Джулиано и бойците му отново да действат по-крайно и така на 1 май 1947-а те се появили на комунистическа демонстрация в град Портала дела Гинестра, където открили огън по всичко живо. Загинали 11 души (сред които четири деца), а 33-ма били ранени. Тази проява донесла доста негативи за Салваторе и компания. Селяните започнали да гледат на тях с все по-лошо око, а властта засилила мерките, като включила в борбата си срещу бандата доста военни средства, включително танкове.

Краят

През юли 1950 г., полицията обявява смъртта на Салваторе Джулиано, излагайки трупа му на централния площад в родното му градче. Официално той е ликвидиран по време на люта престрелка. Неофициално, е убит в съня си от своя братовчед Гаспаре, който бил вербуван от властите с обещанието да бъде помилван от съда, ако ликвидира сподвижника си.

Предполагаемият труп на Джулиано, изложен на площада в родния му град

Смъртта на Джулиано била необходима на мнозина местни политици и мафиоти, защото връзките им с него били толкова дебели, че евентуалното му изправяне пред съда би могло да им коства повече главоболия, отколкото могат да си позволят. Гастоне Пишота, от своя страна, се оказал измамен и в крайна сметка получил доживотна присъда, а четири години по-късно умира, отровен зад решетките. Може би самият той е заплашил да си отвори устата за някои общи дейности на бандата и някои “уважавани граждани”. А може би…

Научи повече за:   Смъртта на Джеймс Бълджър

Нов живот отвъд океана?

Много след тези събития, внукът на Джулиано Пино Шортино разбунва духовете с твърдението, че полицията е изложила на площада тялото на съвсем друг човек, а дядо му не е убит от Гаспаре. Със съдействието на свои влиятелни приятели, главатарят всъщност е успял да си уреди бягство в САЩ, където се е установил и е заживял по-спокоен живот. Тази теория предизвиква слухове, че Пишота също не е умрял в затвора, а е измъкнат оттам, за да бъде прехвърлен на свой ред в Америка.

Нужно е да споменем, че в подкрепа на тези твърдения, веднага след смъртта на Салваторе много журналисти обърнали внимание на, според тях, редица очевидни несъответствия между външността на мъртвия бандит и тази на Джулиано. Подтикнати от това, властите поели ангажимент да направят допълнителни изследвания върху тялото, за да установят с категоричност самоличността му, но това така и не се случило.


Харесваш историите на Стоил? Подкрепи го, за да пише редовно:

Източници: biografieonline.it, lavanguardia.com

The following two tabs change content below.
Стоил

Стоил

Харесваш историите на Стоил? Подкрепи го, за да пише редовно:
Абонирай се
Извести ме
guest
2 Comments
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
Таня
Таня
31.10.2020 1:13

Чудесна статия показваща, че всеки народ има нужда от своите герои, през времена на смут и глад, на несигурност и страх.