„Ние не искаме да умрем“: Жестоките убийства на Емине Булут и Йозгеджан Аслан

През септември 2019 г. фасадата на сграда в Кабаташ, Истанбул, беше покрита с 440 чифта женски обувки подредени в идеални редици. Всеки от чифтовете е поставен в памет на 440-те жени убити от партньорите си от началото на годината в Турция.

Експозицията предизвика полюсни реакции, но постигна основната си цел, а именно темата за насилието над жени да излезе на дневен ред и да бъде чута отвъд пределите на Турция. Държавата поддържа относително висок процент на убийствата от страст, а убийствата на честта в никакъв случай не могат да се определят като отживелица.

Експозиция от 440 обувки в памет на убити в Турция жени

Народопсихология на турския народ

„ Аллах е определил едните да са пред другите, мъжете стоят над жените (пазят ги и се грижат за тях)“-  Сара ан Ниса

Турция е единствената светска мюсюлманска държава в света. Със създаването на Турската република Мустафа Кемал Ататюрк прави реформи, които целят да премахнат много от аспектите на закостенялата и подчертано религиозна ценностна система на населението. Наред с промяната на писмеността, отделянето на религиозната и светската власт, Ататюрк въвежда реформи, пряко свързани с това на жените да бъдат дадени основни права. Премахват се фереджетата (забраната важи за всички жени, работещи в държавни структури), на жените се дава право на глас, допускани са до висше образование и т.н.

Въпреки заветите на основателя на Турската република, част от турското общество не желае да признае равноправната роля на жените. В много райони на страната все още битува схващането, че основната роля на жените е те да бъдат съпруги и майки. Въпросните разбирания се поддържат и от управляващата партия на президента Реджеп Таип Ердоган. В тази действителност много от жените жертва на убийства се възприемат като заслужаващи съдбата си.

Убийствата от страст, убийствата на честта или пък убийствата, „провокирани“ от самите жени и тяхното неподчинение, продължават да са честа практика от криминалните хроники на турската полиция. В тези категории попадат и жестоките убийства на Емине Булут и Йозгеджан Аслан.

Йозгеджан Аслан – #Разкажи и ти

Вечерния езан замлъква през вечерта на 11 февруари 2015 г., а деветнадесетгодишната Йозгеджан Аслан е в неизвестност повече от 8 часа. Скоро след това семейството ѝ решава да подаде сигнал за изчезването ѝ в полицията на град Тарсус.

Самата Йозгеджан е младо и образовано момиче, което следва психология в университета в Мерсин. В деня на своята смърт тя посещава центъра на университетския град със своя приятелка. За разлика от много жени в провинция Адана, Йозгеджан води модерен начин на живот. Не покрива черната си коса с шал и се среща спокойно със свои приятели от университета.

Йозгеджан Аслан

В деня на своята смърт тя и приятелка се разхождат по магазините в Мерсин, а след това обядват заедно. В ранния следобед Йозгеджан се качва на един от маршрутните минибуси, пътуващи по линията Тарсус-Мерсин-Адана. Това е последният път, в който приятелката ѝ я вижда жива. Два дни по-късно хладнокръвният извършител на убийството завежда полицаите край осакатения труп на момичето. Извършителят е 26-годишния Суфи Алтъндьокен.

Суфи Алтъндьокен

Младият мъж произхожда от бивше заможно семейство бижутери от град Тарсус. Заради фалита на семейния бизнес Суфи и баща му са принудени да работят като шофьори на маршрутка. В злощастният 11 февруари Йозгеджан Аслан се качва именно в минибуса, шофиран от Суфи Алтъндьокен.  Полицията стига до извършителя на убийството изключително бързо, а оттам и до обезобразения труп на деветнадесетгодишната студентка.

Научи повече за:   Харолд Шипман: Доктор Смърт

Хронология на едно престъпление

Йозгеджан Аслан намира смъртта си в околностите на гр. Тарсус, близо до пътя, свързващ града с Мерсин. Турските маршрутки много често са претъпкани, а шофьорите не следват определен маршрут измежду кривите градски улици. В деня на 11 февруари в минибуса на Алтъндьокен остава единствено жертвата, а извършителят вижда удобен момент за нападение.

Йозгеджан Аслан

Пред разследващите полицаи със спокоен и уравновесен тон той говори за намерението си да изнасили момичето. За целта се отклонява от пътя и поема по трикилометрова отбивка, която е близка до третостепенен път. Осъзнала нечистите намерения на своя убиец Йозгеджан Аслан започва да протестира заради отклонението в маршрута. По думите на Суфи, приближавайки се до нея, тя започва да се отбранява, като успява да го напръска с лютив спрей.

Афектиран от силният отпор, който оказва жертвата, Алтъндьокен започва да налага с юмручни удари момичето, а също така й нанася няколко прободни рани. За да е сигурен, че е изцедил  и последната капка живот от тялото на Йозгеджан, той нанася и финален удар по главата ѝ с метален лост. След това успява да откара безжизнения труп в гориста местност. Осъзнал, че не може да се справи сам с прикриването на следите си, се отправя към дома си в Тарсус.

Това обаче е фатална грешка, която става причина за залавянето му скоро след убийството. При бягството си от местопрестъплението той бърка пътя и се натъква на полицейски пост. Минибусът е спрян, а полицаят забелязва следите от кръв в купето на превозното средство. При бързия разпит Суфи разказва, че кръвта е от двама сбили се пътници. Въпреки че изглежда подозрително, полицейският служител няма основания да го задържи. Едва няколко часа по-късно след обявяването на Йозгеджан за издирване униформеният осъзнава грешката си.

В своите показания извършителят заявява, че часовете преди обявяването на деветнадесетгодишната студентка за издирване, той успява да стигне до Тарсус и да потърси помощ в лицето на баща си и двадесетгодишния Фатих Гьокче. Така тялото на  момичето е полято с бензин и запалено. Преди трупът да бъде овъглен, Алтъндьокен отрязва пръстите на Йозгеджан, заради опасенията, че неговото ДНК ще се съдържа под ноктите ѝ. В хода на разследването тези твърдения биват променяни няколко пъти, като съпричастни към убийството се оказват и двамата предполагаеми помагачи на извършителя.

В крайна сметка полицейското разследване установява, че физическите извършители на убийството са  Суфи Алтъндьокен и Фатих Гькче, а бащата на първият помага в опитите за прикриване на престъплението. Като главен мотив за жестокото убийство се установява противопоставянето на Аслан и опита ѝ да избегне изнасилване от страна на двамата мъже. Резултатите от аутопсията са толкова шокиращи, че говорят недвусмислено за цялата жестокост на престъплението.

Един от основните козове на защитата на извършителите е твърдението, че не е имало изнасилване. В отговор на това магистратите изтъкват, че няма открити данни за сексуално посегателство, но за сметка на това половите органи на жертвата са умишлено овъглени и няма как да се даде категоричен отговор на този въпрос. В определени периоди от разследването към случая са привлечени и няколко други лица, но в крайна сметка са освободени.

Научи повече за:   Убийството на Ани Деуани: Красота, богатство и мъртва невеста

Обществената реакция по случая е толкова силна, че в Турция започват да се организират масови протести в защита на женските права. Непосредствено преди самото дело случаят зацикля, заради нежеланието на нито един адвокат да защитава извергите, умъртвили по особено жесток начин младата жена. Подсъдимите не присъстват в съдебната зала, заради заплахата от линч от събралото се множество. След кратък процес и тримата съпричастни към случилото се са осъдени на доживотен затвор, без право на помилване.

На 11 април 2016 година, докато излежават присъдата си, баща и син Алтъндьокен са простреляни многократно в затворническата си килия. Суфи Алтъндьокен издъхва от раните си, а баща му оцелява. Покушението е свързано с отмъщение за проявената жестокост при убийството на Йозгеджан Аслан. Шокиращият случай става причина и за отказа на всички гробища в Мерсин и Адана да приемат тленните останки на Алтъндьокен. Кризата трае пет дни, като убиецът е погребан в неизвестен и немаркиран гроб.

Кървавото убийство на деветнадесетгодишната студентка, дава основания за опити за промяна в законодателния кодекс, предвиждащ по-строги наказания за извършителите на посегателства над жени. Почти пет години по-късно Законът на Йозгеджан още чака да влезе в сила.

Турската нация гледа – показното убийство на Емине Булут

 На 18 август 2019 г. викове „ Не искам до умирам“ и „ Мамо, моля те не умирай“ се разнасят от малка дюнерджийница в град Къръккале, Турция. Тридесет и осем годишната Емине Булут е прободена във врата от своя бивш съпруг. Свидетели на тази жестокост стават десетгодишната дъщеря на жертвата и убиеца, а също и посетители в заведението. Нападението е заснето с мобилен телефон, като неговото публикуване в интернет пространството предизвиква нова лавина от протести и връх на общественото възмущение.

Емине Булут

„Ти отне дъщеря ми, заради това аз отнех твоята“ с тези думи 43-годишният Федай Варан се обръща към бащата на Емине Булут. Причината за кървавото и показно убийство се корени във обидата, която Емине нанася на своя бивш съпруг. Въпреки че са разведени от шест години Федай Варан не може да превъзмогне това, че е изоставен и че попечителството над тяхната дъщеря е дадено на бившата му съпруга Емине. Накърнената му чест трябва да бъде отмъстена.

Часове преди смъртта

За Емине Булут и нейната дъщеря 18-и август преминава под сянката на техния опит да избягат от насилието. През деня двете се разхождат из градския търговски център. Настроението им е помрачено от Федай, който се появява и отвежда дъщеря си, въпреки нейното нежелание да остава насаме с него. В отчаян опит да вземе дъщеря си от ръцете на Варан, Емине се присъединява към тях, а след това тримата се отправят към ресторант, в който обядват.

Научи повече за:   Гари Хайдник и Избата на смъртта

Двамата родители настаняват дъщеря си на друга маса, за да могат до поговорят на спокойствие. Разговорът между двамата възрастни ескалира, а Емине грабва дъщеря си и панически се отправя към най-близкото полицейско управление. В отчаян опит да се измъкне от лапите на бившия си съпруг, тя опитва да получи полицейска защита. За съжаление такава ѝ е отказана. Излизайки от полицейското управление тя и дъщеря ѝ са причакани от Федай, който не им позволява да поемат в друга посока и да се качат на маршрутка. Така двете отчаяни жени се озовават в малката дюнерджийница, където извършителят пробожда в гърлото изплашената си до смърт бивша жена.  След фаталното спречкване Федай Варан се качва в такси, а на шофьора обяснява спокойно, че кръвта по него е от заколено животно.

Въпреки усилията на лекарите Емине Булут издъхва скоро след като е прободена във врата. Видеото, заснето непосредствено след нападението и запечатало сърцераздирателните викове на жертвата и нейната дъщеря, е споделяно и гледно над милион пъти. „Аз не искам да умра“ става последният лозунг на протестите за защита правата на жените в Турция.

Федай Варан

На 21 октомври 2019 г. съдът в Къръккале произнася учудващо бързо присъдата на обвиняемия Варан. Той получава наказание от доживотен затвор за убийство. Разпореждането на съда предизвиква негативни реакции, както от семейството на жертвата, така и от обществеността, която настоява за по-сурово наказание и окачествяване на убийството като предумишлено. Въпреки многобройните доказателства за умисъл в действията на обвиняемия, при произнасянето на присъдата отново роля изиграва тази част от закона, която предвижда по-леки наказания за убийци, които са били „провокирани“ от своите жертви.  В момента делото се подготвя за обсъждане на втора инстанция, като семейството на жертвата иска доживотна присъда без право на замяна или помилване.

Шокиращият случай на Емине Булут отново извиква на дневен ред нуждата от промяна в законодателната система на Турция и най-вече в промяна на манталитета на населението, което възприема всяко накърнявана на честта или достойнството като причина за кървава и обоснована разплата.

През юли 2019 г. списание “Форбс” поставя Турция сред двайсетте най-опасни за жените страни в света. Близо 83% от омъжените жени са били жертва на домашно насилие. Случаите на детски бракове са особено чести в източните провинции на държавата, която все още не може или не иска да намери работещи механизми за справяне с проблема.

Покъртителните случаи на Йозгеджан Аслан и Емине Булут, извикват на дневен ред един наболял въпрос по особено гротескен начин. Приемането на Истанбулската конвенция дава някакви надежди на страната в законодателно отношение, горчивата истина обаче показва, че промяната трябва да дойде от хората и тяхното разбиране за мястото на жената редом с мъжа.


Източници: bianet.org, hurriyet.com.tr, www.karar.com, www.forbes.com, www.iha.com.tr, www.theguardian.com, en.wikipedia.org, www.sabah.com.tr

The following two tabs change content below.
mariapetrova
Надявам се, че статиите ми ти харесват! Не забравяй да коментираш и да споделяш!

2
Напиши коментар

avatar
2 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
2 Автори на коментари
The5EstateТаня Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Таня
Гост
Таня

Браво за статията! Тя за пореден път показва актуалността на злободневните проблеми, свързани не само с правата на жените но и тяхното приемане изобщо като човешки същества а не само като средство за доставяне на удоволствие и вършене на домакински дейности в услуга на мъжете. Идиотско е две същества, дошли по един и същ начин на този свят да имат коренно различен житейски път.

The5Estate
Абонат
The5Estate

“Приемането на Истанбулската конвенция дава някакви надежди на страната в законодателно отношение….” ————————————————————————– Това са глупости, защото ИК не е Господ, нито пък бронежилетка. Убийството, само по себе си е убийство и престъпление, няма значение дали жертвата е мъж или жена. Никъде, в нито един НК няма такова понятие “престъпление срещу мъж” и “престъпление срещу жена”. Защото, това ще ги постави в неравноправие. А това, че в мюсюлманските страни този процент срещу жени е висок – това вече е друга тема и е обяснимо. Нещата се уреждат със закони и прилагането им, а не с Конвенция, Стратегия и други подобни… виж още »