Марк Дейвид Чапман: Убиецът на Джон Ленън

Марк Дейвид Чапман: Убиецът на Джон Ленън

Марк Дейвид Чапман живее сам в малка изолирана килия в затвора в Атика, Ню Йорк. Той е образцов затворник и сякаш е свободен от демоните, които през 1980 г. му заповядват да убие своя някогашен идол Джон Ленон – легендарният основател на “Бийтълс”.

Двамата Марк

По-незначителен престъпник би бил освободен досега, но Чапман няма голям шанс някога да бъде помилван. На 19 август 2020 г. той получава 11-и отказ за условно предсрочно освобождаване. Мотивите за отказа не са обявени, но при при предишното му изслушване през 2018 г. комисията преценява, че излизането му на свобода е “несъвместимо с обществените благосъстояние и безопасност”. Срещу него през годините са отправяни и доста закани за убийство, ако някога бъде освободен. Животът му зад решетките също не е в безопасност – Джон Ленън е идол за много от затворниците. Затова излежава присъдата си в изолация.

Шестдесет и пет годишният Чапман изглежда обречен да изживее остатъка от живота си в своята мъничка килия. Свободата в неговия случай може би е равносилна на смъртна присъда.

Той не е подлаган на почти никакво психиатрично лечение, с изключение на два случая от началото на присъдата му. Това е резултат от собственото му решение да пледира виновен, взето напук на адвоката му.

Чапман няма много развлечения, освен да чете, да гледа телевизия и да размишлява над деянието си, извършено преди почти 40 години, както и над първите 25 години от живота си, довели го дотам.

Той умее да се анализира не по-зле от всеки психоаналитик, което не е учудващо, имайки предвид стотиците часове, проведени в разговори с психиатри след арестта му.

През първите шест години в затвора Чапман отказва да дава интервюта. Обяснява, че не е искал да подхранва впечатлението, че е убил Джон Ленън, за да стане известен. После се отпуска и дава материал за написването на няколко книги.

Много от информацията, разпространявана за него след ареста му, е противоречива. Такива са и историите му, които впоследствие разказва на журналисти и автори на книги.

Такъв е и той самият. В първите две години от гимназията Марк Чапман злоупотребява с наркотици, бяга от училище и дори живее на улицата в продължение на две седмици. В последните класове обаче се превръща в прероден християнин, разпространяващ библейски трактати.

Характерът му може да бъде нервен и отмъстителен. Двата му опита да учи в колеж завършват с провал. Уволняван е няколко пъти.

Но много от неговите познати описват един доста различен Марк. Учителят му по хорово пеене казва: “От 400-те ми ученици Марк е последният, който би направил нещо подобно”.

“Ако някога е съществувал човек с потенциал да върши добро, това е Марк” – казва неговият началник в “Асоциация на младите християни” – “Направихме го заместник-директор на летния лагер, защото имаше лидерски качества”.

По-късно Чапман жъне не по-малко успехи, докато работи в лагер за виетнамски бежанци. “Особено го биваше с децата” – спомня си негов колега. Издига се до дясна ръка на директора и го придружава по срещи с държавни служители. Президент Джералд Форд дори се ръкува с него.

Когато е хоспитализиран след опит за самоубийство, първата работа на Чапман е да се опита да окуражи останалите пациенти. По-възрастните хора, на които никой не обръща внимание, просто го обожават. Болничната управа дори му предлага работа след изписването му.

Когато настъпва съдбовният момент на 8 декември 1980 г., “добрият” Марк се моли на Бог да му даде силата да се обърне и да се отдалечи. А “лошият” се моли на Дявола и му шепне: “Направи го! Направи го!”.

Разбира се, лошият надделява.

Трудно детство

Марк Дейвид Чапман е роден на 10 май 1955 г. край Форт Уърт, Тексас. Той е първото дете на сержанта от ВВС Дейвид Чапман и неговата съпруга, медицинската сестра Даян.

Скоро след неговото раждане, баща му се уволнява от служба и се записва да учи в Университета “Пърдю”, откъдето успява да се дипломира като инженер, благодарение на военната стипендия. Семейството се премества в Декатур, Джорджия, където Дейвид намира работа в кредитния отдел на “Американ Ойл Ко”. Когато Марк е на 7 години, се ражда сестра му Сюзан.

Марк Чапман като дете

Детството му, както разказва по-късно на психиатрите, е нещастно. Той е момче привличащо побойници. Не е добър в спорта. Децата го наричат “пъзльо”.

Затова разчита на въображаеми приятели. Фантазира си, че е крал, заобиколен от много “Малки хора”, които живеят в стените. Той е техният герой и е толкова важен, че вестниците пишат и телевизиите говорят за него всеки ден. Всички го боготворят, а той никога не греши.

Когато иска да зарадва поданиците си, Марк им изнася концерти, пуска им музикални плочи. Любимата му група, както и на тях, са “Бийтълс”.

Но той не винаги е в добро настроение. Понякога се разгневява и вдига във въздуха малките човечета. За целта разполага с бутон, вграден в дивана, и когато го натисне, част от стената се взривява и много от тях умират. Но въпреки всичко те му прощават и скоро всичко се връща към нормалното.

Марк разиграва тази фантазия години наред.

Марк и сестра му Сюзан

Възрастните го смятат за нормално момче. Коефициентът му на интелигентност е 121, доста над средното ниво. Интересува се от типично момчешки неща като ракети, летящи чинии и, разбира се, “Бийтълс”, чийто песни може да слуша до безкрайност. Всяка година с нетърпение очаква излъчването на филма “Магьосникът от Оз” по телевизията.

Но тихо и тайно в душата си Марк изпитва ужас от баща си, който бие майка му. Събужда се нощем, чувайки нейните викове и ужасно изплашен тича към нея, за да го накара да я остави на мира. Понякога дори успява. Фантазира си как се сдобива с оръжие и застрелва баща си.

Малкият Марк с баща си

Според собствените му разкази, неговият баща никога не му е давал любовта и емоционалната подкрепа, от които е имал нужда. Никога не го е прегръщал. Никога не му е казвал, че го обича. И никога не е казвал, че съжалява.

Но външните хора виждат нещата по друг начин. Дейвид Чапман е ръководител на бойскаутски отряд. Дава уроци по китара в “Асоциация на младите християни” и учи и сина си да свири. Всички смятат Чапман за идеалното семейство, а малкият Марк за нормално и щастливо момче.

Даян Чапман също защитава съпруга си, макар че признава, че той понякога я е удрял:

“Факт е, че Дейв ни осигуряваше много добър живот през всичките тези години и мога да кажа, че той беше по-добър родител за Марк от мен. Истина е, че не показваше емоциите си, но той би направил всичко за сина си”.

Семейство Чапман, 1968 г.

Когато навършва 14 години, Марк внезапно се променя. Започва да употребява марихуана и хероин, пуска си дълга коса, опълчва се на родителите си, бяга от училище и стои навън до късно през нощта с новите си приятели-наркоманчета. Веднъж е прибран от полицията, халюциниращ и агресивен след кофти надрусване с LSD.

В опит да го излекува, майка му го заключва в стаята му, но той откача вратата от пантите й и излиза, прекарвайки следващата седмица в дома на приятел. После бяга в Маями, където живее на улицата в продължение на две седмици. Непознат благодетел му купува билет обратно за дома.

Бунтовническият му период свършва така внезапно, както е започнал. Марк е на 16 години, когато в града пристига калифорнийски евангелист. Той посещава една от сбирките му и преживява разтърсващ религиозен катарзис.

Приятелите му не могат да повярват на неговата промяна. Старият Марк е имал дълга коса и се е обличал в стари военни дрехи. Сега той е много по-спокоен, говори меко, косата му е късо подстригана. Понякога пак облича старата си куртка, но на шията му винаги виси възголям дървен кръст.

Марк Чапман се моли

Скоро Марк започва да раздава религиозни трактати. Намира първата си любов в лицето на преродената християнка Джесика Бланкъншип. Оценките му в училище се подобряват. Работи всеотдайно за “Асоциация на младите християни”, където е назначен за ръководител в детски летен лагер.

Децата го наричат “Немо”, като едноименния капитан от популярния роман на Жул Верн. Когато получава награда за най-добър ръководител в лагера, хлапетата се изправят на крака и скандират: “Не-мо! Не-мо! Не-мо!”.

Марк Дейвид Чапман

Две събития повлияват силно на новооткрилия християнството младеж. По онова време Джон Ленън е цитиран да казва: “Сега сме по-известни от Исус Христос” и това изказване кара Марк да се обърне яростно срещу някогашния си идол. Той и неговите християнски приятели измислят нов текст за песента на Ленън “Imagine” (“Представи си”):

“Представи си, че Джон Ленън е мъртъв”.

Негов нов любим музикален изпълнител става Тод Рундгрен.

Марк Дейвид Чапман свири на китара

По същото време негов приятел му препоръчва книгата “Спасителят в ръжта” на Дж. Д. Селинджър, разказваща историята на объркан младеж на име Холдън Колфийлд , който отказва да порасне, отвратен от покварата, лицемерието и безсмислието на света на възрастните.

Обърканият литературен герой мечтае за един различен свят, където да намери своето място:

“Както и да е, аз все си представям малки дечица да си играят на някаква игра в една голяма ръжена нива. Хиляди деца — а наоколо няма никой, никой голям човек, искам да кажа — освен мене. А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта — искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда накъде отива, аз да изляза отнякъде и да го спася. Ето, това бих правил по цял ден. Просто ми се иска да бъда спасителят в ръжта.”

“Спасителят в ръжта”, Дж. Д. Селинджър в Читанка

Така Марк Чапман открива Холдън Колфийлд.

Или може би Холдън Колфийлд открива него?

Бягство в Рая

След като завършва гимназията, Марк Чапман се премества за известно време в Чикаго, където заедно със свой приятел изпълняват комедийно шоу в местните църкви.

Двамата младежи бързо се отказват от амбициите си към шоу бизнеса. Чапман се връща в Джорджия, където работи в “Асоциация на младите християни”. През есента се записва в обществен колеж, с надеждата да вземе диплома, с чиято помощ да може да направи кариера в Асоциацията. Мечтата му изглежда все по-възможна, когато е избран да прекара лятото като участник в международната програма на Асоциацията.

Марк е изпратен е в Ливан, но там избухва гражданска война и служителите на Асоциацията са евакуирани. В замяна му предлагат работа във виетнамски бежански лагер в Арканзас.

Виетнамските деца в лагера веднага го обикват. Назначават го за регионален координатор и ключов адютант на началника.

Но назначението в лагера е краткосрочно и скоро приключва. На прощаване с колегите си Марк Чапман казва:

“Ще се срещнем отново. Един ден някой от нас ще стане известен. След около пет години, един от нас ще се прочуе и ще събере всички ни отново заедно”.

Тези паметни думи са изречени през декември 1975 г. Точно пет години преди Марк Чапман да извърши немислимото.

Научи повече за:   Сидни Райли: Истинският Джеймс Бонд

Междувременно Марк и Джесика вече говорят за женитба. През пролетта той се присъединява към нея като студент в строгия презвитериански колеж “Ковенънт” в Тенеси. Двамата учат заедно всяка вечер.

Но Марк все повече изостава с уроците. Разяждан е от вина, че се е оставил да бъде прелъстен от колежка в бежанския лагер – грях, който не се е осмелил да признае пред Джесика. Депресията му расте.

Скоро се появяват натрапчиви мисли за самоубийство, които не го изоставят в следващите четири години. Чувства се като пълен неудачник. Като нищожество. Сякаш се намира на дъното на мастиленочерна дупка.

Марк напуска колежа в края на семестъра. Джесика разтрогва годежа им.

Той се връща в Декатур и отново е назначен за ръководител на детския летен лагер, но напуска още същия месец след скарване с треньора по плуване. Следващата му работа е като охранител. Предлагат му повишение, но той отказва да се възползва, тъй като се бои от отговорностите. Става все по-раздразнителен.

В началото изпълнява задълженията си неовъоръжен, но после се записва на квалификационен курс по стрелба с пистолет, Необходими са 60 точки, за да го премине успешно, а той отбелязва 80.

Междувременно попада на географска карта на Хавайския архипелаг в библиотеката. Блуждае мислено над нея, представяйки си живот в островния рай.

През януари 1977 г. Марк Чапман се качва на самолет за Хонолулу. Възнамерява да използва всичките си спестявания – 1 200 долара – за еднопосочен билет и последни харчове в Рая.

След това ще се самоубие.

Магията отслабва

В продължение на пет дни Марк Дейвид Чапман живее живота на заможен турист. Отсяда в хотел “Моана”, пие коктейли “Май Тай”, пече се на слънце по белите плажове и обикаля с лодка из островите.

Райският живот е твърде хубав, за да продължи дълго. След петия ден се налага Марк да се премести в по-евтина стая в хостел на “Асоциация на младите християни”. Обхваща го носталгия по дома.

Следвайки порива си, Марк се обажда на бившата си годеница Джесика. Казва й, че е възнамерявал да се самоубие, но си е възвърнал желанието за живот. Умолява я да му каже, че все още го обича. Страхувайки се да не стане отговорна за самоубийството му, Джесика промълвява:

“Просто се прибери у дома.”

Марк си купува билет за връщане, само за да открие, че Джесика го е помолила да се върне от съжаление. Скарва се с родителите си и се премества за кратко в хотел. Накрая използва последните остатъци от спестяванията си, за да си купи трети еднопосочен билет, отново за Хавай. Това се случва през май 1977 г.

Постоянно пиян, когато е изкарал пари от разни нископлатени занимания, той живее в хостела на “Асоциация на младите християни”. В противен случай живее на улицата. Еуфорията, която е почувствал при първото си посещение, отстъпва място на безнадеждността. Прекарва часове на горещите телефонни линии за самоубийци.

Накрая си купува стек и бира за вечеря с последните си пари, наема кола и купува маркуч за прахосмукачка. Отбива колата на усамотен плаж. Завира единия край на маркуча в ауспуха, а другия вкарва в купето и затваря прозорците. Запалва двигателя, затваря очи и се плъзга в безсъзнанието.

Събужда се, махмурлия, но учудващо жив. Японски рибар чука по стъклото му и иска да знае дали е добре. Оказва се, че пластмасовият маркуч се е разтопил от горещината на ауспуха.

Когато се обръща, рибарят е изчезнал. Може би е бил ангел, изпратен от Бог. Марк се моли да има силата да се възползва от този нов шанс, даден му свише.

Първата му работа с настъпването на утрото е да отиде в местната клиника за душевно здраве. Психиатърът изслушва историята му и го откарва в болницата, където е поставен под наблюдение.

За по-малко от седмица депресията му изчезва и Марк вече свири на китара и пее с останалите пациенти. След още една седмица болницата го изписва, след като му намира работа в близката бензиностанция.

В свободното си време Марк полага доброволен труд в болницата. Неговите терапевти, доволни от възстановяването му и от подхода му към пациентите, му предлагат постоянна работа в поддръжката.

Марк се сближава с докторите и медицинските сестри, които го третират като колега. Намира си квартира в дома на един презвитериански свещеник. С настъпването на пролетта на 1978 г. той отново се чувства като пълноценен и успял човек, а не като пълен провал.

Както някога е мечтал за Хавай, сега копнее да посети Далечния изток. Разбира, че може да тегли заем от болничния кредитен съюз и да си вземе шестседмична отпуска. Намира си туристически агент в лицето на американка от японски произход на име Глория Абе.

Плановете на Чапман растат, както и чувствата между него и Глория. През юли тя го изпраща на пътешествие, което ще се окаже околосветско. Използвайки връзките си в “Асоциация на младите християни”, за да отсяда в евтини или безплатни стаи, той посещава Япония, Корея и Китай, който точно е отворил границите си за Запада. Пътува до Тайланд, Индия, Иран, Израел и после до Женева. Последната му спирка е в Атланта, където се вижда с родителите си и стари приятели.

Глория Абе го посреща при връщането му в Хонолулу. Скоро двамата стават неразделни. По негово настояване тя изоставя будизма и приема християнството.

Глория Абе

През януари 1979 г. двамата вървят по океанския бряг и Марк внезапно спира, за да напише нещо в пясъка. Глория прочита думите: “Ще се омъжиш ли за мен?”. Тя написва “Да!!!”. Това е най-щастливият ден в живота й, по-щастлив дори от самата сватба.

Сватбата се състои на 2 юни. Няколко месеца по-късно, в желанието си да изкарва повече пари, Марк постъпва на работа като печатар в болницата. Сега работи сам, без да общува с персонала и пациентите. Лошото му настроение се завръща. Скарва се с шефа на Глория в туристическата агенция и я принуждава да напусне работа. Малко след това го уволняват от болницата. Той успява да си върне работата, но скоро се скарва жестоко с една медицинска сестра и напуска завинаги.

Намира си работа като нощна охрана в луксозен жилищен комплекс и отново започва да пие усилено. Появява се първата от многото му мании – нездрав интерес към изкуството. Купува картина на Салвадор Дали за 2 500 долара, после я връща и купува друга на Норман Рокуел за 7 500 долара, част от които взима на заем от майка си.

На 13 март 1980 г. Марк е обсебен от нова маниакална цел – да изчисти дълговете си на всяка цена. Превръща се в чудовищен скъперник и изисква от Глория да се лишава наравно с него.

Все по-често прекарва часове наред, обсъждайки плановете си със забравени съветници от миналото.

“Малките хора” са се завърнали.

До ръба и обратно

На 15 август Марк и Глория постигат целта си. Вече нямат дългове. Но Марк не е облекчен. Продължава да чувства непоносимо напрежение. Напрежение, което не може да си обясни.

Маниите му се сменят в бърза последователност. Отървава се от музикалните си плочи, след това обикаля трескаво магазините в опит да ги възстанови, а после продава новата си колекция. Купува тон колони за стерео грамофона си, но в изблик на гняв го разбива на парчета. Сатиричната драма “Мрежата” (1976) на режисьора Сидни Лъмет – филм, разказващ за циничните машинации в телевизията – му прави толкова голямо впечатление, че изхвърля телевизора си.

Марк превръща живота на Глория в мъчение. Единственото място, където може да остане сама е в банята. Тя често става посред нощ и се заключва там, за да плаче.

Той купува две копия на “Спасителят в ръжта” и накарва Глория да прочете книгата. Говори как ще промени името си на Холдън Колфийлд и дори пише писмо до министъра на правосъдието в Хавай, за да го пита каква е процедурата.

На 20 септември изпраща писмо до своя приятелка. В него е нарисувал кратера на хавайския вулкан Диамантена глава, със слънцето, луната и звездите над него.

“Полудявам” – пише той. И се подписва – “Спасителят в ръжта”

Марк носи у дома книги от библиотеката на най-различни теми. Една от тях е озаглавена “Джон Ленън: Ден за ден” от Антъни Фосет. В нея научава за живота, който води певеца в Ню Йорк. Прочетеното го изпълва с праведен гняв.

Възмутен е от лицемерието на Ленън, който проповядва за мир и любов, а в същото време трупа милиони. Замисля се за пътуване до Ню Йорк.

В онзи момент Марк Чапман започва да се моли на Сатаната. Без черни свещи и заклинания. Просто седи чисто гол и се поклаща в унес напред-назад под звуците на музиката, търсейки основания за убийството на Джон Ленън в текстовете на песните на “Бийтълс”, в саундтрака на “Магьосника от Оз” и в цитати от “Спасителят в ръжта”.

Казва на Малките хора, че възнамерява да отиде в Ню Йорк и да убие Джон Ленън. Те го умоляват да не го прави:

“Моля Ви, помислете за съпругата си. Моля Ви, г-н Президент. Помислете за майка си. Помислете за себе си”.

Той им отговаря, че вече е взел решението си. Тяхната реакция е мълчание. Тогава един по един, начело с министъра на отбраната, Малките хора се надигат от местата си и напускат тайните покои в мистериозното съзнание на Марк Дейвид Чапман.

Напускат потъващия кораб.


На 20 октомври Чапман прочита във вестника, че Джон Ленън се връща в звукозаписното студио след петгодишно прекъсване. Певецът и неговата съпруга Йоко Оно са приготвили албум, озаглавен “Двойна фантазия”.

Джон Ленън и неговата съпруга Йоко Оно

На 23 октомври Марк напуска работата си като охранител. Отбелязва часа на приключване на последната си смяна и вместо обичайното “Чапи”, написва отстрани “Джон Ленън”. След това го задрасква на кръст.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺 Sasho 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115

На 27 октомври Чапман се отбива в оръжеен магазин и купува .38-калибров револвер за 169 долара. По ирония на съдбата, името на продавача е Оно.

На 30 октомври, пременен в нов костюм и палто, той се качва на борда на самолет за Ню Йорк.

Чапман носи у себе си няколко хиляди долара в брой, останали от заема от 5 000 долара, който е взел от свекъра си. Както при първото си посещение в Хавай, той е решил първо да си поживее малко, преди да изпълни плана си. Настанява се в хотел “Уолдорф” и си поръчва за вечеря филе миньон и бира “Хайнекен”.

Научи повече за:   Синът на Чикатило: Юрий Андреевич Одначев

Той знае, че Джон Ленън живее в жилищна сграда на име “Дакота” – популярно за знаменитостите място, намиращо се срещу “Сентръл Парк” и 72-а улица “Запад”. Прекарва деня обикаляйки около сградата, търсейки прозорците на Ленън на шестия етаж. Заговаря се с портиера, който му дава стандартния отговор, че не знае дали певеца е в града.

Джон Ленън живее в сградата “Дакота” в Манхатън

Чапман прави опит да закупи куршуми .38 калибър, което е забравил да направи в Хонолулу. За свое огорчение открива, че законите в града забраняват продажбата им без разрешително.

Тогава се обажда на своя стара приятелка – полицай Дейна Рийвс, която някога го е уредила на работа като охранител. Тя вече е помощник-шериф в Джорджия. Казва й, че иска да посети старите си приятели в Атланта и тя го кани да отседне при нея.

Докато е в Атланта, Чапман казва на Рийвс, че си е купил оръжие за самозащита, но има нужда от куршуми “с истинска възпираща сила”. Тя го снабдява с пет куршума с кух връх, известни със свойството си да се разширяват при навлизане в обекта. Така пътят на проникването им намалява, но засягат много повече тъкан, докато преминават през целта.

На 10 ноември Марк Чапман е вече обратно в Ню Йорк. Следващата вечер решава да отиде на кино. Избира филма “Обикновени хора” (1980) на актьора и режисьор Робърт Редфорд, в който склонен към самоубийство младеж се опитва да се разбере с дисфункционалното си семейство. Веднага след края на прожекцията, Марк прави телефонно обаждане.

По някакъв начин филмът е запушил изригващия в него вулкан. Той се обажда на съпругата си в Хавай и й казва:

“Прибирам се у дома. Спечелих огромна победа. Твоята любов ме спаси”.

Сякаш се е пробудил от кошмар. Осъзнал е, че има съпруга, която го обича. Казва й, че е щял да се самоубие и й прошепва в телефонната слушалка:

“Джон Ленън. Щях да убия Джон Ленън”.

Това ли е всичко?

Демоните на Марк Чапман са си отишли, но само за малко. Обратно у дома, те се заемат да го измъчват с нова сила.

Той започва да прави заплашителни обаждания и бомбени заплахи по телефона. Прекарва дните си, тормозейки група последователи на движението Харе Кришна.

Съобщава на разтревожената Глория, че ще замине за Ню Йорк, но само за няколко седмици, за да се опита да си намери нова работа.

Пристига в “Голямата ябълка” в събота на 6 декември 1980 г. Разказва на доверчивия таксиметров шофьор, който го превозва от летището до града, че работи в звукозаписно студио и точно се връща след тайна сесия с Джон Ленън и Пол Маккартни. Двамата са записвали заедно за първи път след разпада на “Бийтълс”, казва той.

Настанява се в хостел на “Асоциация на младите християни” за 16,50 долара на нощ – този път няма харчене през пръсти. Изминава пеша деветте пресечки до сградата “Дакота”. Докато чака на тротоара там, се заговаря с две фенки на певеца – Джуд Стайн и Джери Мол. Те му казват, че Ленън ги познава и понякога се спира да си побъбри с тях.

Двете си тръгват, а Чапман им предлага да ги черпи с вечеря, ако се върнат по-късно. После продължава да чака, с чисто ново копие на албума “Двойна фантазия” под мишница. В 17 часа се предава и се връща в хостела. По ирония на съдбата двете жени се връщат 15 минути по-късно, точно навреме за да видят Ленън и да говорят с него.

Обратно в евтиния си хотел, Чапман е раздразнен от звука на мъже, очевидно правещи секс в съседната стая. В гнева си му се приисква да нахлуе въоръжен при тях, но решава да не хаби мунициите си.

Все пак той се изнася от хостела и се премества в “Шератон Център” на “Седмо авеню” и 52-а улица.

Неделята на 7 декември е национален празник – Денят на Пърл Харбър.

Чапман прекарва три часа в чакане пред “Дакота”, но огладнява и се връща с такси обратно в хотела. По пътя му хрумва, че не е донесъл със себе си в Ню Йорк копие от книгата “Спасителят в ръжта”. Тогава погледът му е привлечен от плакат на Дороти и Страхливия лъв, окачен на витрината на близката книжарница. Той го купува.

А от вестникарската будка го гледа лицето на Джон Ленън! Декемврийското издание на списание “Плейбой” е публикувало интервю с Джон и Йоко, първото им от пет години насам. Забравяйки за “Спасителят в ръжта” за момент, той купува списанието и прочита интервюто, докато вечеря.

Традиционният плакат с модел на месеца в списанието му напомня за нещо, което Холдън Колфийлд е правил по време на одисеята си в Ню Йорк. Чапман се обажда на “ескортна услуга”, но когато момичето пристига, й казва, че просто иска да си говорят, точно както е постъпил героят в любимата му книга. Плаща й 190 долара и тя остава с него до 3 часа през нощта.


Марк Чапман се събужда в 10:30 часа в понеделник на 8 декември в хотелската си стая. Нещо му подсказва, че това е денят.

Облича се. След това подрежда жива картина върху скрина. Внимателно поставя отгоре аудиокасета с песни на Тод Рундгрен. Взима хотелската библия, отваря я в началото на “Евангелието от Йоан” (Gospel of John) и написва “Ленън” след “John”. Слага до тях писмо, възхваляващо усилията му, положени в бежанския лагер, заедно с негови снимки с виетнамските деца. Зад всичко това подпира плаката на Дороти и Страхливия лъв.

После взима албума “Двойна фантазия” и оръжието си, което прикрива с парче картон, за да не си личат очертанията му през джоба.

На път към сградата “Дакота” спира, за да си купи книгата “Спасителят в ръжта”, която е забравил предната вечер. Купува си и химикалка, с която написва на вътрешната корица “Това е моето изявление”. Подписва се отдолу с “Холдън Колфийлд”.

Вече пред “Дакота”, бъбри известно време с портиера. После, подпрян на балюстрадата, се зачита в “Спасителят в ръжта”. Погълнат от любимата си история, той пропуска да види Джон Ленън, който слиза от такси и влиза в сградата.

Крайно огорчен, Марк Чапман продължава бдението си. Към него се присъединява Пол Гореш – фотограф-аматьор, който често дебне певеца и семейството му. Двамата са се засичали пред сградата и преди. Вярната фенка Джуд Стайн също се появява отново. Тя му казва, че двете с приятелката й Джери са разговаряли с Ленън в събота, след като той си е тръгнал.

Пол Гореш се снима с Джон Ленън

Чапман я кани на обяд. После се връщат пред хотела. Петгодишният Шон Ленън излиза с бавачката си. Джуд Стайн ги запознава и Марк се ръкува с момчето. Той разказва по-късно:

“Той беше най-сладкото момченце, което някога бях виждал. Дори не ми мина през ума, че се готвя да убия бащата на бедното дете и то няма да има баща до края на живота си. А аз обичам деца. Аз съм Спасителят в ръжта”.

Семейство Ленън

Пред уморените очи на Марк Чапман в звездна последователност от сградата излизат няколко популярни американски знаменитости. Но Джон Ленън го няма.

Той разговаря с Гореш и с портиера Хосе Пердомо, който го помни от посещението му през ноември. Показва му албума, казвайки че го е донесъл за автограф.

Докато си говорят, Чапман чува познат глас. Обръща се. Джон Ленън и Йоко Оно точно излизат от сградата, заобиколени от шумния си антураж.

Той онемява. Фотографът Гореш трябва да го отмести, за да се доближи до Ленън. Занемял, Марк протяга албума и химикалката. Ленън му се усмихва, поема ги и написва “Джон Ленън, декември 1980”. После му ги подава обратно, поклаща леко глава и го пита: “Това ли е всичко?”.

“Да” – отговаря Чапман. – “Благодаря, Джон”.

Джон Ленън дава автограф на Марк Дейвид Чапман (сн. Пол Гореш)

Ленън отново го пита “Това ли е всичко?”, а Йоко вече го чака в лимузината с отворена врата и запален двигател. Чапман отговаря: “Да, благодаря, това е всичко” и Ленън се качва в колата и потегля.

Чапман стои вцепенен, с албум в ръце и с оръжието все още в джоба му. Очаквал е да бъде надменно отблъснат, а се е случило точно обратното. Той е на седмото небе. Някъде дълбоко в него “лошият” Марк крещи от ярост: “Защо не го застреля?”. “Добрият” Марк му обяснява: “Не можех да го застрелям така. Исках да взема автограф”.

За първи път от доста време насам той се моли на Бог да му даде силата просто да се обърне и да си върви у дома.

Разкъсван е между доброто и злото в себе си. Но злото побеждава. Марк остава пред сградата.

Направи го! Направи го! Направи го!

Марк Чапман казва на Гореш: “Никога няма да ми повярват в Хавай”. Предлага да плати на фотографа 50 долара, ако е успял да го снима с Ленън. Гореш си тръгва в 20 часа, тъй като е очевидно, че семейство Ленън са отишли в звукозаписното си студио и вероятно няма да се върнат преди полунощ. Чапман го съветва да остане:

“Аз бих почакал. Никога не знаеш дали ще го видиш отново”.

Гореш не схваща злокобния намек и си тръгва. Чапман остава в компанията на портиера Хосе Пердомо.

Последната снимка на Джон Ленън, докато се качва в лимузината (сн. Пол Гореш)

В 22:50 часа бяла лимузина завива иззад ъгъла и спира пред сградата. Първа от нея излиза Йоко Оно. Джон Ленън я следва.

Той минава покрай Марк Чапман, който чува в главата си глас, повтарящ като мантра: “Направи го! Направи го! Направи го!”.

Провиква се: “Г-н Ленън!”.

Ленън се обръща и вижда срещу себе Чапман, леко приклекнал с оръжие в ръце. Прогърмяват пет равномерни изстрела.

Ленън се обръща в опит да избяга, но четири от петте куршума го пронизват. За удивление на Чапман той не пада, а продължава да тича към портиерната, където извиква: “Прострелян съм!” и пада по лице.

От другата страна на улицата има станция на метрото, но Чапман не прави усилие да избяга.

Пердомо се обръща яростно към него: “Знаеш ли какво направи?! Знаеш ли какво направи?!”. Изблъсква оръжието от ръцете му и го изритва надалеч.

Чапман сваля шапката и палтото си, и ги захвърля на тротоара. Знае, че полицията идва и иска да видят, че не крие оръжие. Изважда “Спасителят в ръжта” от джоба си и се опитва да чете, докато крачи в очакване.

Полицейска кола изръмжава пред сградата и от нея слизат двама униформени. Единият се затичва вътре. Пердомо посочва Чапман на другия.

Той вдига ръце над главата си: “Не ме наранявайте. Не съм въоръжен”.

“Действах сам” – обяснява той, докато полицаят го опира в стената с разперени ръце и крака, и го претърсва. После му щракват белезниците и го вкарват на задната седалка в полицейската кола.

Научи повече за:   10 зловещи начина за отмъщение след раздялата

“Съжалявам, че Ви създавам толкова неприятности” – искрено се извинява той през целия път до управлението.

Реквием на една епоха

“Входът на моргата е заключен здраво с верига и катинар. Служители в зелени погребални маски се движат в нямо шоу, думите им са недоловими или напечатани на бланки от мрачни държавни машинописци. Зад тях, в хладилника, лежат шейсетте години”.

– Пийт Хамил, списание “Ню Йорк”

Живущите в района на сградата “Дакота” никога няма да забравят онази паметна нощ. Около полунощ, час след стрелбата, улиците се изпълват с шума на тълпи от хора, стичащи се от всички страни към лобното място на своя идол. Там палят свещи и напяват текстове от песните му.

Хора се стичат от всички страни към сградата “Дакота”

Друга тълпа се събира пред болницата, където е откарано тялото на Джон Ленън, като някои падат на колене за молитва. По молба на Йоко Оно, лекарите отлагат официалното съобщение за смъртта му, тъй като тя не иска Шон да чуе за случилото се по радиото преди да му е съобщила лично.

До 1 часа през нощта пред “Дакота” вече са се събрали около 1 000 души. Сред тях са млади родители с децата си. Някои напяват “All My Loving”. Всички се присъединяват за последния стих “Ще ти изпратя цялата си любов”. Мнозина са потънали в сълзи.

Други напяват “Дай(те) шанс на мира”, песен на Ленън, превърнала се в химн на движението за мир.

Горе, на шестия етаж на “Дакота”, Йоко е внимателно разпитвана от детектив от полицията. Напевите на поклонниците се чуват от улицата.

В 4 часа сутринта личният асистент на вдовицата излиза на балкона. Долу все още има стотици хора, пеещи песни на “Бийтълс”, пиещи бира и пушещи трева. Той слиза при тях и им обяснява, че Йоко се опитва да спи. Опечалените фенове се съобразяват за кратко и продължават да бдят почти тихо, със заглушено радио, предавайки си кенчета с бира и джойнт от ръка на ръка в мразовития въздух. Но веднага щом слънцето изгрява, още и още хора се присъединяват към бдението и напевите се възобновяват.


Новината се разпространява по целия свят със светкавична бързина. Стотици се събират на тихо поклонение край Линкълн Мемориал във Вашингтон, окръг Колумбия. Тълпа от 2 000 души се събира за бдение със свещи в Лос Анджелис. В следващите няколко дни тийнейджърка от Флорида и 30-годишен мъж от Юта се самоубиват, оставяйки бележки, че не могат да живеят в свят без Джон Ленън.

Нищо не е разтърсвало американците така от смъртта на президента Джон Кенеди насам.

Йоко Оно се обръща с молба към феновете да се “молят за душата на Джон”, като запазят 10-минутно мълчание в 14 часа, в неделята на 14 декември. Радиостанции от Люксембург до Омаха обявяват, че ще спрат излъчването си в този час.

В 6 часа в неделя сутринта няколко хиляди души се събират в Мелбърн, Австралия, за да гледат видео от концерт на “Бийтълс”.

В Ню Йорк тълпата в Сентръл Парк се изчислява на 50 000-100 000 души. Сред хората са кмета на града, който е заповядал знамената на държавните учреждения да бъдат свалени наполовина в знак на траур. Поклонението е последвано от 30-минутен концерт с музика на “Бийтълс”. След това много от хората изминават краткото разстояние до “Дакота”, за да продължат бдението там. Пощенски чували с над 4 500 съболезнователни телеграми вече са пристигнали на адреса.

По целия свят хората се събират, за да споделят скръбта и шока си от новината, че Джон Ленън, дръзката и язвителна душа на бийтълсите, чиято музика докосва поколения и омагьосва света, е покосен на прага на дома си от един объркан и депресиран млад мъж, който някога го е идолизирал.

Друг объркан и склонен към самоубийство млад мъж е сред тълпата от поклонници в Ню Йорк. Три седмици по-късно той записва мислите си на магнетофонна лента:

“Просто искам да се сбогувам със старата година, която не беше нищо друго, освен пълна мизерия и смърт. Джон Ленън е мъртъв, светът е свършен, забравете го”.

“Каквото и да сторя през 1981 г., то ще бъде единствено заради Джоди Фостър. Просто ще покажа на света по някакъв начин, че я обожавам и боготворя”.

Светът ще научи за Джон Хинкли три месеца по-късно.

Екзорсизъм в затвора

Марк Чапман е обвинен в убийство втора степен (съзнателно убийство без предварително планиране) – най-сериозното обвинение в щат Ню Йорк за убийство на цивилно лице.

Полицията приема доста сериозно заплахата от саморазправа. Прозорците в болничната стая, където Чапман е откаран за психиатрична експертиза, са боядисани в черно, в случай че отвън дебнат снайперисти. Страхувайки се за живота му, на път към съда властите го опаковат в бронирани жилетки и го карат да легне в задната част на полицейския ван, охраняван от фаланги от патрулни коли.

С наближаването на неделния ден, полицията се страхува все повече, че феновете, събиращи се за мълчаливо поклонение в парка, може да решат да щурмуват болницата. Затова прехвърлят арестанта в затвора на остров Райкърс. Процесия от психиатри се изреждат там, за да го преглеждат.

Той е подложен на десетки тестове и свободно разказва за гнева си към своя баща, за идентификацията си с Холдън Колфийлд и с Дороти от Оз, и дори за разговорите си с Малките хора. Освен това им дава списък с други знаменитости, за чието убийство е мислел. Казва, че докато е бил в Ню Йорк, е смятал да скочи от Статуята на свободата.

Психиатрите заключават, че макар и страдащ от заблуди, той е вменяем и следователно може да отговаря пред съда.

Диагнозите им се различават, но шестима от тях са готови да свидетелстват за защитата, че Чапман губи връзка с реалността. Обвинението разполага с трима експерти, които твърдят, че неговите заблуди са далеч от дефиницията за психоза.

През януари 1981 г. Марк Чапман е озарен от, както той смята, гениална идея. Ще използва съдебния процес, за да популяризира “Спасителят в ръжта”. Всички ще четат тази книга, с помощта на всемогъщите медии!

Той възнамерява да чете книгата по време на заседанията и от време на време да скача от мястото си с вик: “Четете “Спасителят в ръжта”!”. В подготовка за тази похвална кампания, той ревностно поставя автографа си върху копия от книгата, които пазачите му донасят в затвора.

Но на 8 юни, две седмици преди да се яви в съда, Чапман се обажда на своя адвокат Джонатан Маркс и му казва, че внезапно е осъзнал, че Бог иска от него да пледира виновен.

Адвокатът и психиатрите на защитата се опитват да го разубедят. Чапман е непреклонен. Маркс се обръща с молба към съдия Денис Едуардс да разреши втора психиатрична експертиза, която да установи дали подсъдимият е в компетенцията си да вземе такова решение. Съдията отказва.

На 22 юни, в отсъствието на пресата и обществеността, съдия Едуардс разпитва Чапман дали разбира последиците от тази промяна. На всеки въпрос той отговаря с “Да, Ваша чест”. Накрая казва: “Решението е мое и на Бог”.

Впечатлен от неговото спокойно и уверено поведение, съдия Едуард приема той да пледира виновен в убийство втора степен.

На 24 август в претъпканата съдебна зала съдия Едуардс отхвърля последния опит на адвокат Маркс да промени това решение. След това осъжда Марк Дейвид Чапман на доживотен затвор, с минимален срок от 20 години. Той няма да има право на условно освобождаване до началото на новото хилядолетие.

Съдия Денис Едуардс произнася присъдата на Марк Чапман

Марк Чапман преминава през агресивен период в затвора на остров Райкърс. Унищожава телевизора си, разкъсва дрехите си, запушва тоалетната си и когато тя се препълва, пръска пазачите с мръсната вода. Нужни са шестима, за да го озаптят.

По-късно, в началото на престоя му в затвора в Атика, Чапман преминава през още една вълна на лудост. Разказва как Светият дух е слязъл при него и му е съобщил, че е обсебен от демони. Чапман е заповядал на злите сили да го напуснат в името Божие. Лицето му се е изкривило в грозна гримаса и е почувствал как един от тях излиза през устата му. Провикнал се е: “Готов съм, Боже, да ги изкараме всичките, хайде!”. В рамките на час от него са излезли шест свирепи демона.


В затвора в Атика Марк Дейвид Чапман е образцов затворник и сякаш вече не страда от своите делюзии. Разрешени са му съпружески визити и вярната Глория го посещава редовно през изминалите 40 години. За целта им е отредена каравана, в която могат да бъдат насаме.

Глория посещава Марк Чапман в затвора

Мъничкият дом е оборудван с кухня, баня и телевизор, и, разбира се, легло, макар и единично. Свижданията им възлизат на около 44 часа в годината.

Въпреки надеждите на съпругата му, Чапман едва ли някога ще излезе на свобода. Той казва на Комисията по помилванията:

“Направих го, за да открадна славата на Джон Ленън. Донякъде съм още по-голямо нищожество от преди, защото сега хората ме мразят”.

Всяка година на 8 декември групи от почитатели се събират в сектор от Сентръл Парк, кръстен „Ягодови полета“ по името на автобиографичната песен на Джон Ленън, където е поставена паметна плоча с надпис “Imagine”.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺 Sasho 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115

Източници: “Mark David Chapman, the Man Who killed John Lennon” by Fred McGunagle; “Let Me Take You Down: Inside the Mind of Mark David Chapman, the Man Who killed John Lennon” by Jack Jones; “The Man Who Shot Lennon” by James R. Gaines; Court TV “Mugshots”; “Who Killed John Lennon?” by Fenton Bresler; “The Last Days of John Lennon: A Personal Memoir” by Fred Seaman; “I Read the News Today: The Social Drama of John Lennon’s Death” by Fred Fogo; “The Mourning of John Lennon” by Anthony Elliott; “Dakota Days: The True Story of John Lennon’s Final Years” by John Green; Statement of Mark David Chapman to police at 1 a.m., Dec. 9, 1980; Statement of Mark David Chapman to the New York Parole Board, Oct. 3, 2000

The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
1 Comment
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
Таня
Таня
01.09.2020 7:38

Чудесна, завладяваща и много дълго чакана нова статия. Браво!