Джак Барън: Смърт в семейството

Джак Барън: Смърт в семейството

Живописна улица в калифорнийско предградие. На моравата пред уютния дом на семейство Барън са засадени три здрави фиданки. Целта им не е да разкрасят градината. Дръвчетата символизират смъртта на трима невинни души – две от които деца. А човекът, отнел животите им и засадил дръвчетата в тяхна памет… е собственият им съпруг и баща.


Когато чуем за Синдром на Мюнхаузен обикновено се сещаме за Дий Дий Бланчард, Лейси Спиърс или Мерибет Тининг – жени, разболяващи и дори убиващи децата си, за да се къпят в съчувствието и вниманието на околните. Това състояние, наричано днес “мнимо разстройство, наложено на друг”, се среща доста рядко и обикновено се наблюдава у жени.

Но не винаги. В около 3-5 процента от случаите извършителите са мъже. Първият известен случай за мъж, страдащ от Синдром на Мюнхаузен е този на Джак Барън.


Джак Барън е роден през 1962 г. и е единственото дете на Елмър и Робърта Барън. Докато баща му е доста отчужден – вярва, че Джак не е негов син – Робърта бди над него като орлица. Другите деца го наричат “мамино синче”. Бракът на родителите му най-накрая приключва, когато Джак е на 13 години. Баща му ги напуска заради друга жена.

През февруари 1986 г. Джак се запознава с Айрийн Пагет – висока и синеока кралица на красотата. Тя вече е била омъжена веднъж, но бракът й не е продължил дълго. С настъпването на пролетта на 1988 г. Айрийн е бременна и двамата се оженват през юли. Макар да не го харесват особено, нейните родители Норма и Джак се опитват да се разбират с него заради дъщеря си.

През януари 1989 г. се ражда синът им Джереми. Няколко месеца по-късно младото семейство се премества в Сакраменто, където купуват къща с помощта на Робърта. Джак работи нощна смяна в склад на супермаркет, а Айрийн отваря квартална забавачница в дома им. Крехкото им финансово положение не пречи на Джак да харчи огромни купища пари за своето хоби – сглобяване на влакчета.

През март 1990 г. се ражда второто им дете Ашли. Междувременно Джак става все по-контролиращ, взискателен и параноичен. Не харесва децата да си играят навън с градинския маркуч, защото се цапат. Вманиачен е на тема подреденост и чистота. Когато Айрийн чисти с прахосмукачката, той върви след нея и заглажда следите по килима. Държи всички врати и прозорци да се заключват постоянно. Поведението му става все по-агресивно и избухливо.

Айрийн изразява подозренията си пред приятелки и роднини, че Джак й изневерява. Казва също, че й е поискал развод. Но самият Джак доверява на свой приятел, че всъщност няма никакво намерение да се развежда: “По-скоро ще се разправя с нея” – казва му той.


В неделния ден на 7 юни 1992 г. съседка на Айрийн идва да остави детето си в забавачницата преди работа. Тя чука на вратата и дори се обажда по телефона в къщата, но никой не й отваря. Вече закъсняла, тя оставя детето при свой роднина и бърза за работа.

Но мисълта, че обикновено отговорната Айрийн би могла просто така да изчезне без да каже на никого, не я оставя на мира. Затова при първа удобна възможност се връща пред дома на семейство Барън, за да провери какво става. Надничайки през прозорците, вижда вътре 3-годишния Джереми сам. Съседката успява да накара детето да й отвори и малкият й казва, че не може да събуди мама.

Жената намира Айрийн да лежи неподвижно в леглото с възглавница върху лицето й. Обажда се на 911 и следвайки инструкциите се опитва да й окаже първа помощ, но открива, че тя вече е студена и вкочанена – доказателство, че е мъртва от часове.

Научи повече за:   Да убиеш за историята, част 1: Писателят Кристиан Бала

Джак се прибира у дома след работа и заварва полицията да обискира дома му. Той изглежда объркан. Отива в дома на съседите да се обади на родителите й. Казва им: “Трябва да дойдете бързо! Айрийн е мъртва”.

Джак казва на полицията, че е тръгнал за работа в 23:00 часа. Добавя, че Айрийн е имала толкова силно главоболие, че едва е можела да говори.

Но доказателствата не подкрепят неговата история. Съдебният лекар установява, че смъртта на съпругата му е настъпила около 19:30 часа, доста преди тръгването му за работа. В подкрепа на това е и фактът, че лицето й е все още гримирано, а тя е сваляла грима си вечер преди лягане. Възглавницата върху лицето й е омазана с грим.

Но поради отсъствието на директни признаци за убийство, причината за смъртта остава неустановена, което осуетява по-нататъшното разследване.


На погребението Джак Барън изглежда покосен от скръб. Даже засажда дръвче в памет на починалата си съпруга.

След смъртта на Айрийн Джак вече е самотен баща на две малки деца и приятели и съседи го засипват със съчувствие и подкрепа. Родителите на Айрийн дори започват да му изпращат чекове всеки месец, а освен това получава и социални надбавки за двете си деца. Изплащат му и 15 000 долара – парите от застраховката живот на Айрийн.

Само след няколко месеца Джак заживява в дома си с новата си приятелка Старла Хейс, която е негова колежка в супермаркета. Тя също има две малки деца и наскоро се е разделила със съпруга си. Но връзката им не продължава дълго. Старла разбира, че Джак има ужасен характер и не понася буйното и шумно поведение, типично за малките деца.

Веднъж тя чува нещо, което я разтревожва твърде много, за да може да го игнорира. Малкият Джереми плаче за майка си, което кара Джак да побеснее. Той изкрещява на детето: “Ако не млъкнеш, ще те пратя там, където е майка ти!”. Старла Хейс се изнася скоро след тази случка.

Седмица след като тя си тръгва – в неделя на 7 февруари 1993 г. – в дома на Барън пристига бавачка. Тя чука на вратата няколко пъти, но никой не й отваря. Тогава се връща в дома си и се обажда на Джак. Той вдига телефона и обяснява, че е бил под душа. Казва й да се върне да гледа децата, докато той поспи преди да тръгне на работа.

Когато пристига, двамата проверяват децата, спящи в леглата си. Джак също си ляга да спи. Няколко часа по-късно малката Ашли се събужда. След като се погрижва за момиченцето, бавачката решава да провери и Джереми, който не е мръднал, откакто го е видяла два часа по-рано. Когато понечва да го събуди, детето не реагира.

Тя се обажда на 911 и събужда Джак. Когато диспечерката ги инструктира как да окажат първа помощ, Джак отказва с думите: “Няма смисъл. Твърде късно е”. Казва, че Джереми е имал настинка и затова му е дал сироп за кашлица преди лягане.

Двама души умират в този дом в период от 6 месеца. Всичко в къщата се изпраща за изследване, особено лекарствата. Тъй като Джак настоява, че съпругата му е страдала от наследствено сърдечно заболяване, цялото семейство си прави генетични изследвания. Но нищо не може да обясни загадъчните смъртни случаи. И този път заради липсата на конкретно доказателство за убийство, причината за смъртта е записана като неустановена. Смъртта на Джереми не е разследвана от полицията.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321
Научи повече за:   Мери Бел: Най-малкият сериен убиец

След смъртта на сина си Джак изглежда разстроен, но не проронва нито сълза. На погребението прави обезпокоителен коментар: “Джереми умря от разбито сърце. По-добре е с майка си на небето”.

Джак засажда дръвче и за него.

За пореден път трагичният вдовец е засипан с внимание и съчувствие – както и с още една застрахователна полица. Негов приятел е президент на фен клуба на кънтри певицата Уинона Джъд и урежда Джак и Ашли да се срещнат със звездата след концерта й. Джак е голям фен на Джъд. Певицата, докосната от неговата загуба, му дава още билети за концерт и дори му се обажда по-късно по телефона да изрази съболезнованията си.

След тази среща Джак прибира всички снимки на Айрийн в къщата и ги заменя със снимки на Уинона Джъд. Започва дори да разказва на хората, че той и певицата се срещат – повечето му познати приемат това като отчаян опит да бъде център на вниманието, нещо типично за него.

Не всички обаче вярват на трагическото представление на Джак Барън. Родителите на Айрийн стават все по-подозрителни.

В същото време личният лекар на Ашли започва да се тревожи за сигурността на малката си пациентка. Той иска да разбере как са починали майка й и брат й, и урежда на детето да бъдат направени изследвания на сърцето. Единственото, което показват тестовете е, че тя страда от сънна апнея, затова докторът нарежда да й бъде поставен монитор, следящ сърдечната активност.

Ашли Барън

Джак обаче отказва да следи дали дъщеря му го носи, заявявайки, че е твърде зает. Нито пък води единственото си оцеляло дете на следващите прегледи, назначени от лекаря.


В неделя на 7 август 1994 г. новата бавачка на Ашли, медицинска сестра, обучена да оказва първа помощ, идва да гледа 4-годишното дете. Джак я пуска да влезе и тя се качва да погледне привидно заспалото момиченце. След това домакинът й предлага чаша студен чай, който бавачката намира за необичайно силен. После я предупреждава да не заспива.


Но тя се унася. Когато се събужда в 4 часа през нощта, незабавно се качва в стаята на Ашли, за да я провери. Малката лежи в различно положение от преди, но не диша. Когато сестрата се опитва да й окаже първа помощ, разбира, че детето е студено и вкочанено.

Макар че повтаря затрогващия си ритуал със засаждането на дръвче (и не толкова трогателното осребряване на чека от застраховката живот), този път Джак се държи подчертано различно. Приятелите и семейството му го описват като “безчувствен”. На почерпката след погребението на Ашли изглежда почти щастлив. Смее се и се шегува с приятелите си. Облечен е в тениска с надпис “Wy’s Guy” (игра на думи – “умник, тарикат”) и шумно се хвали с огромния букет цветя, изпратен от певицата Уинона Джъд.


Сега още повече хора започват да изпитват съмнения. Всеки член на семейство Барън умира или е намерен мъртъв в неделен ден на седмо число от месеца – точно като рождения ден на отчуждения баща на Джак. Всеки следващ път той изглежда все по-малко разстроен, макар да говори надълго и нашироко на какви изпитания и мъки го подлага жестоката съдба.

Този път съдебният лекар отново не може да установи причината за смъртта на Ашли, но подчертава, че не изключва възможност за насилствена смърт. Полицията иска да ексхумира телата на Джереми и Айрийн за по-обстойна експертиза.

Научи повече за:   Маделин Смит: Мистерия с арсеник

Затиснат от сянката на този облак от съмнения, 33-годишният Джак продава къщата и се премества да живее при майка си Робърта – една от малкото вярващи, че той е невинен. Но това съжителство също не продължава дълго. Приятелят на Робърта го намира за мрачен и враждебен. Грубото отношение на Джак към собствената му майка в крайна сметка прогонва приятеля й.

Въпреки че е осребрил чековете от няколко застраховки живот и получава социални помощи, Джак не дава на майка си никакви пари за сметките. Продължава обаче да харчи щедро за хобито си. Робърта започва да се уморява да издържа сина си, докато той пилее парите от застраховките. На 25 февруари 1995 г. решава да му повдигне въпроса и да го помоли да се изнесе.

Майката на Джак – Робърта

Този ден Джак отива рано на работа. Когато се връща у дома около 2 часа през нощта, се обажда на 911 и казва, че е намерил майка си в безпомощно състояние. Когато линейката пристига, медиците заварват Робърта мъртва – студена и вкочанена.

Този път Джак извършва престъплението си в различна юрисдикция. Когато съдебният лекар на окръг Солано разбира, съпругата и двете му деца са починали при същите обстоятелства в последните 26 месеца, в главата му светва червена лампичка. По време на аутопсията открива, че по тялото на Робърта има защитни рани, подсказващи за борба. Причината за смъртта този път е ясна – задушаване с възглавница.

Най-накрая става възможно да се разследват и другите смъртни случаи. Всяка от жертвите е умряла, докато Джак си е бил вкъщи, макар че смъртта на Ашли се оказва малко по-трудна за доказване. Тъй като детето е сменило позицията си в леглото, след като Джак е тръгнал на работа, съществува възможност тя да е била все още жива по това време.

По време на разпита Джак Барън настоява, че е невинен.


На 17 юли 1995 г. той е арестуван и обвинен в четири умишлени убийства. Пледира невинен. Процесът започва през февруари 2000 г. Един от многото експерти свидетелства, че обвиняемият страда от индиректен Синдром на Мюнхаузен.

На 18 март 2000 г. Джак Барън е признат за виновен в три убийства. Оправдан е за смъртта на Ашли. Осъден е на три последователни доживотни присъди без право на помилване. Продължава да твърди, че е невинен.

Експертите, занимаващи се със случая, смятат, че Джак Барън е убил близките си, за да запази контрол. Неговият начин да се справя с проблемите е просто да ги отстрани. В неговия болен ум жена му и децата му вероятно са изглеждали като дразнещите следи по килима, оставени от прахосмукачката, които така ревностно е заглаждал.


Източници: medium.com, murderpedia.org, mayhem.net, the-line-up.com, “Dying for Daddy” от Карлтън Смит

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

4
Напиши коментар

avatar
3 Дискусии
1 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
4 Автори на коментари
ТаняПич от класаСилвияUnabomber Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Unabomber
Гост
Unabomber

Има малка неточност в годините. Майка му го моли да се изнесе през 1997, а е арестуван през 1995.

Пич от класа
Гост
Пич от класа

Направете материал за молла Омар, според мен това е доста интересен престъпник.

Таня
Гост
Таня

Наистина за пръв път чувам за Синдром на Мюнхаузен при мъже, но за разлика от жените, за които съм чела досега, този идиот не действа прецизно. Още след първата смърт е престанал да го играе на скръбен човек. Чудовище!