Лий Харви Осуалд: Атентатора на Кенеди

Лий Харви Осуалд: Атентатора на Кенеди

За едно нещо повечето американци са съгласни: на 22 ноември 1963 г. президентът Джон Ф. Кенеди бе прострелян и убит в Далас, Тексас. Но четири десетилетия по-късно почти всички други детайли, свързани с атентата срещу харизматичния и фотогеничен политик, представляват предмет на спорове.

ЦРУ ли стои зад убийството? Фидел Кастро? Мафията? ФБР? Линдън Бейнс Джонсън? Руснаците? Марсианците? Или обвиненият в покушението Лий Харви Осуалд и неговият убиец Джак Руби са просто двама „самотни лунатици“, които някак си успяват да извършат два немислими атентата?

Въведение

Професор Джон Макадамс

„За повечето американци това е нещо като игра“ – казва професор Джон Макадамс, който изнася лекции за атентата в Университета Маркет в Милуоки. „Хората ме питат: „А според вас кой го е направил?“. И изглеждат толкова разочаровани, когато им отговоря: „Осуалд го е направил съвсем сам“.“

Това разбира се било и заключението на президентската комисия, създадена седмица след покушението. На 24 септември 1964 г. комисията, оглавявана от председателя на Върховния съд Ърл Уорън, обявява своите открития в подкрепа на версията, че Осуалд е единствен извършител. Тази дата слага началото на невероятни теории на конспирациите, които продължават до ден днешен.

„Покушението над Кенеди достига мистични висоти“, казва Макадамс. „В тази епоха, изобилстваща от теории на конспирацията, най-голямата от всички  е теорията за конспирацията довела до убийството на Кенеди“. Според Макадамс филмът на Оливър Стоун „Дж.Ф.К.“ разбърква още повече гърнето с конспирацията, наблягайки на елементарната теория на прокурора Джим Гарисън. Филмът все още привлича незапознатите ентусиасти в обсебващия свят на атентата срещу Кенеди.

От едната страна са привържениците на теорията за конспирация, а от другата скептиците. Те спорят с плам, обикновено запазен само за политиката и религията. Множество книги са били написани за покушението и стотици уебсайтове са посветени на темата, включително и този на професор Макадамс. На тези импровизирани арени теоритиците хвърлят въпроси, а скептиците се опитват да им отговорят.

Някои въпроси са обширни: „Защо Тайните служби преместват тялото на президента Кенеди от Далас и го транспортират във Вашингтон?“. Други са ужасно специфични, като например: „Защо горната част от очната кухина на дясното око липсва на рентгеновите снимки, за които се предполага, че са на Кенеди?“.

Писателят Дейв Райцър, живеещ в Делауеър, е бил и от двете страни: „Бях привлечен от филма на Оливър Стоун през 1991 г. В продължение на осем или девет години се бях превърнал във фанатичен теоретик, след което започнах да осъзнавам колко погрешно е било мисленето ми“.

Според него конспирациите са задвижвани от неверието, че незавършилият 10-и клас Осуалд – „един малък, глупав комунист“, както го нарича Джаки Кенеди – би могъл да убие президент; от недоверие към правителството и от зле свършената работа на журналистите и историците, които позволяват на разни съмнителни теории да се разпространяват неоспорвани.

Изтъкнатата теоретичка Барб Джункаринен се съгласява, че прекаленият фанатизъм е пречка: „За съжаление онези, които привличат вниманието, са смахнатите и от двете страни. Медиите тичат при тях, а ние останалите им сърбаме попарата“. Джункаринен се интересува от медицинските аспекти по случая и особено от детайлите около огнестрелната рана. Тя се съмнява, че Осуалд е застрелял Кенеди. Вярва, че той е бил нарочен за изкупителна жертва от голяма конспирация, която е била покрита от паникьосалото се правителство.

Джак Руби

Според професор Макадамс Джак Руби е до голяма степен виновен за подклаждането на подозренията на хора като Джункаринен. „Руби даде огромен тласък на теориите за конспирация. Това, че той лиши американците от възможността да видят Осуалд изправен на съд, бе ужасно нещо“. Различните правителствени организации също носят вина за това.

Първо, даласката полиция допуска Руби да се доближи до Осуалд поне два пъти. Управлението провежда калпаво разследване и началникът на полицията твърде бързо решава, че Осуалд е убиецът, след което веднага го съобщава на медиите. Тайните служби и обкръжението на Кенеди изнасят тялото му от Далас само 100 минути след като смъртта му е обявена. Във Вашингтон екип от суетящи се доктори си оставя ръцете при аутопсията на най-ценния труп в американската история.

Инвазията в Залива на прасетата в Куба и слуховете, че администрацията на Кенеди се била свързала с наемните убийци на мафията, за да премахне Фидел Кастро, карат мнозина да вярват, че Съединените Щати биха правили какви ли не нечестиви неща, с какви ли не нечестиви хора само, за да постигнат целта си.

Подозрителните действия, омърсените доказателства, липсата на правдоподобност и изумителните съвпадения: за мнозина тези фактори изглеждат по-разумни от вярата.

Кортежът

В онази ноемврийска утрин летище „Лов Фийлд“ в Далас изобилствало от лимузини и полицейски мотоциклети, докато Тайните служби и градските ченгета подготвяли най-прочутия президентски кортеж в американската история. Шестнадесет коли, дузина мотоциклети и три буса били подготвени, за да транспортират Джон Ф. Кенеди и неговия антураж до Търговския център в Далас в сърцето на града, където президентът щял да произнесе реч.

Губернатор Джон Конали

Самолетът „Еър Форс“ 2, с който пътували вицепрезидентът Линдън Джонсън и неговата съпруга Лейди Бърд, се приземил в 11:30 ч. след кратък полет от Форт Норт. „Еър Форс“ 1 го последвал в 11:40 ч. На борда били Кенеди, неговата съпруга, губернаторът на Тексас Джон Конали и неговата съпруга Нели и щатският сенатор Ралф Ярбъроу.

На летището чакала малка тълпа от журналисти и ключови политически поддръжници от Тексас. Кенеди поздравил тексаските сановници, които го чакали подредени в редица. Не забравил да обърне внимание и на почитателите си, които стояли зад оградите на летището и се надявали да зърнат президента и Първата дама.

Кенеди щял да прекара в Тексас два дни, провеждайки нещо като ранна предизборна кампания, с която се надявал да привлече понякога капризните демократи от „Щата на самотната звезда“ за своята кауза, а именно преизбирането му за президент.

Присъствието на Джаки Кенеди в това пътуване било внимателно обмислено. Г-жа Кенеди се превръща в значима фигура в Америка и известността й съперничела дори с тази на нейния съпруг. Съветниците на президента били планирали президентският кортеж да мине бавно през трите най-големи тексаски градове, отчасти за да могат гласоподавателите да зърнат елегантната кралица.

Семейство Кенеди напуснало Вашингтон в утрото на 21 ноември и се качило на самолета за Сан Антонио. Там били посрещнати от губернатор Конали и вицепрезидента Джонсън, който се присъединил към кортежа на президента към центъра на града. Същият следобед президентът отлетял за Хюстън, където също го очаквал кортеж. Той говорил пред голяма тълпа на стадиона на Университет „Райс“, след което присъствал на политическа вечеря в Хюстън.

Кенеди произнася реч с губернатор Конали

Късно в четвъртък вечерта семейство Кенеди отлита за Форт Норт, където прекарва нощта в хотел „Тексас“. В петък сутринта Кенеди закусвал в хотела и преди да замине за Далас, говорил пред събралите се отвън хора.

Той трябва да се е чувствал неспокоен след двата кортежа в четвъртък. В хотела семейство Кенеди и специалният асистент на президента Кенет О’Донъл провели предзнаменователен разговор за потенциалните рискове на кортежите. О’Донъл впоследствие казва пред Комисията Уорън, че президентът бил казал „Ако някой наистина искаше да застреля президента на Съединените Щати, нямаше да му е много трудно. Само трябва да се качи на висока сграда с телескопична пушка и никой нищо няма да може да направи за да го спре“.

Кортежът в Далас тръгнал от летището само 10 минути след пристигането на президента. Графикът предвиждал 45 минути за 16-километровото пътуване от летището до Търговския център. Маршрутът на кортежа бил обсъждан надълго и нашироко в медиите в седмицата преди пристигането на Кенеди. Организаторите на събитието се надявали на голяма подкрепа. Все пак нали за това Кенеди бил дошъл в Тексас.

Кортежът напуснал летището и се придвижил по „Мейн Стрийт“ към високите сгради в центъра на Далас, където хиляди офис служители били излезли в обедна почивка, за да видят минаването на президента. Разследващите от комисията Уорън по-късно потвърдили, че този маршрут е бил специално подбран, за да осигури възможно най-голямо „участие“ от страна на гражданите. Така и станало – по пътя били струпани безбройни тълпи.

Полицията охранявала всички мостове и надлези по пътя и гонела неупълномощените лица. Но да се проверяват тълпата или околните сгради за злодеи било непосилна задача. Кортежът избръмчал по „Мейн Стрийт“ с 40-50 км. в час и стигнал до по-слабо заселените крайни райони на Далас. Но дори там доста хора чакали да видят семейство Кенеди и кортежът постепенно забавил скоростта си, насочвайки се към центъра.

Първата кола в кортежа, известна като „пилотната кола“, превозвала служители от даласката полиция. Тя се движела на около 400 м. пред политическия парад и задачата й била да следи и докладва за признаци за неприятности. След това идвали шест мотоциклета, след тях „водещата кола“, необозначена полицейска кола, управлявана от началника на полицията Джеси Къри, придружаван от областния шериф Дж. Е. Декър и агентите от Тайните служби Форест Сорелс и Уинстън Лоусън.

Според доклада на комисията Уорън:

„Служителите в колата оглеждали тълпата и сградите покрай маршрута. Тяхната главна функция била да забележат неприятностите предварително и да предприемат необходимите действия, за да ги предотвратят в зародиш. Следвайки обичайната процедура, водещият автомобил се движел на около четири-пет коли разстояние пред президентската лимузина“.

Президентската лимузина

Колата на президента, специално изработен открит Линкълн „Континентал“ от 1961 г., била снабдена с футуристичен пластмасов купол, който щял да предпазва возещите се в случай на дъжд и същевременно позволявал на хората покрай пътя да хвърлят добър поглед върху техния елегантен президент и прекрасната му съпруга. Но времето било хубаво и куполът бил махнат. Пластмасата така или иначе не била бронирана.

Кенеди седял от дясната, а жена му от лявата страна. Джон и Нели Конали седяли пред тях, като Нели заемала лявото място.

Шофьор на колата бил таен агент Уилям Гриър, а агент Рой Келерман седял на предната пътническа седалка. Лимузината била оборудвана със странични стъпала, които позволявали на агентите да се возят отстрани на президента, но Кенеди предпочитал да не бъде скрит от погледа на гражданите. Отстрани на президентската лимузина се движели още четири коли, за да държат тълпите на разстояние. Отново Кенеди бил пожелал те да изостанат малко, за да могат хората да го виждат по-добре.

След лимузината на президента се движел кадилак от 1955 г., който превозвал осем въоръжени агенти – четирима вътре и четирима на страничните стъпала. О’Донъл и още един асистент също били в тази кола. Агентите на страничните стъпала имали за задача да се втурнат към колата на президента всеки път, когато тя забавяла твърде много скоростта си или спирала.

Следваща в колоната била колата на вицепрезидента, четиривратен открит линкълн, в който се возели Джонсън, сенатор Ярбъроу и агент от Тайните служби. Шофьорът бил патрулиращ полицай от Тексас. Зад автомобила на Джонсън идвала кола, карана от полицай от Далас, при който се возели още трима агенти и асистентът на Джонсън Клифтън Гартър.

Останалата част от кортежа включвала пет коли, превозващи кмета на Далас и още петима даласки политици; лекарят на президента, адмирал Джордж Бъркли; автомобили на телефонната компания и Уестърн Юниън; комуникационната кола на Белия дом; три коли с фотографи от пресата; един бус за служители от Белия дом и два буса с журналисти.

Кортежът се завършвал с кола на даласката полиция и още три мотоциклета.

В центъра на Далас кортежът намалил скоростта си до 15 км/ч., а семейство Кенеди и семейство Конали се усмихвали и махали на тълпите покрай пътя, които достигали около четвърт милион души. Кортежът завил надясно по „Хюстън Стрийт“ и след това наляво по „Елм Стрийт“, откъдето щял пресече „Дийли Плаза“ на път за автомагистрала „Стемонс“ – последната отсечка от пътуването.

На ъгъла на улиците „Хюстън“ и „Елм Стрийт“ се издигала седеметажна сграда, обитавана от Тексаското училищно книгохранилище, което разпространявало учебници в югозападните райони.

Докато кортежът се придвижвал към книгохранилището, Нели Конали се обърнала назад и направила коментар за приема, който получавало семейство Кенеди.

Съпругата на губернатора казала: „Г-н президент, не можете да кажете, че Далас не ви обича“.

Кенеди отговорил: „Това е повече от очевидно“.

Това са последните думи на Джон Кенеди.

Стрелбата

Кортежът закъснявал с няколко минути. Типично в негов стил Кенеди заповядал на два пъти да спрат лимузината – единият път, когато видял човек, който размахвал знак, приканващ президента да се ръкува с него, и вторият път, за да поздрави католическа монахиня и група ученици. Гъстите тълпи в центъра също забавяли движението на кортежа.

Колата на президента пълзяла с 17 км/ч. и минала покрай книгохранилището точно в 12:30 – часът, в който президентът трябвало вече да бъде в Търговския център.

Прогърмели изстрели от пушка.

Според комисията Уорън един куршум минал през шията на президента. Последвал втори, смъртоносен куршум, който разбил дясната страна на черепа му. Конали бил ранен в гърба, дясната част на гърдите, дясната китка и лявото бедро.

Агентите от Тайните служби се втурнали към лимузината.

Джаки Кенеди крещяла: „О, Боже мой, застреляха съпруга ми! Обичам те, Джак!“.

В президентската кола агент Келерман докладвал за случилото се по радиостанцията на началника на полицията Къри, който повел колоната със страшна скорост към болница „Паркланд“, намираща се на 6 км. разстояние.

За президента разбира се нямало надежда за спасение. Той бил обявен за мъртъв 30 минути след стрелбата. Конали бил подложен на спешна операция и оцелял.

Джон Ф. Кенеди младши поздравява ковчега на баща си

В 14:15 ч. тялото на Кенеди вече било натоварено в ковчег на „Еър Форс“ 1, за да бъде върнато във Вашингтон.

Но излитането се забавило, докато се организирала спешна церемония по предаването на президентската власт.

Федералният съдия Сара Хюс, която е първата жена в щатския окръжен съд в Тексас, където била назначена от Кенеди през 1961 г., побързала към летище „Лов Фийлд“.

В 14:38 ч., точно преди самолетът да излети за Вашингтон, Хюс заклева Линдън Джонсън като 36-ия президент на Щатите. На кратката и тъжна церемония присъствали неговата съпруга и г-жа Кенеди.

Съдия Хюс по-късно казва: „Мислех си, че Джаки Кенеди показа забележително спокойствие. Тя не ридаеше. Не каза нито дума. Нейното спокойствие бе изключително. Нейната смелост бе изключителна“.

Арестът

Само минути след покушението няколко свидетели посочили сградата на книгохранилището като източника на изстрелите.

Един от тях, Хауърд Бренан, казал, че на няколко пъти, още преди да мине кортежът, бил забелязал на един от прозорците на сградата някакъв мъж. След като чул първия изстрел Бренан погледнал нагоре и видял същия този мъж с пушка. В 12:45 ч. полицията разпространила описанието на заподозрения, който според разказа на Бренан бил бял мъж, тежащ около 75 кг. и висок 1,78 м.

Полицаите нахлули в сградата на книгохранилището и близо до прозореца на шестия етаж открили три гилзи и пушка с болтов затвор и телескопично устройство.

Научи повече за:   Дейвид Кореш: Инцидентът в Уейко

В 13:15 ч. далаският полицай Дж. Д. Типит, патрулиращ на около 2 мили от мястото на атентата, забелязал близо до улиците „10-та“ и „Патън“ мъж, който съвпадал с описанието на заподозрения. Типит извикал мъжа до колата си. След кратък разговор, проведен през прозореца, полицаят излязъл от колата, за да разпита човека по-отблизо.

Мъжът извадил пистолет, стрелял четири пъти и убил Типит.

Около дузина очевидци станали свидетели на стрелбата. Един от тях се обадил на полицията.

Новината за стрелбата по президента била направила гражданите на Далас доста бдителни и когато се чули сирените на полицейските коли, няколко души забелязали подозрителен мъж, който се мушнал във входа на сграда, намираща се на осем пресечки от мястото на стрелбата.

Един от тези очевидци бил Джони Брюър, управител на магазин за обувки, който видял как мъжът влиза в сградата на кино „Тексас“.

„Просто ми се стори странен“, казва Брюър по-късно пред комисията Уорън. „Косата му бе някак си разрошена и изглеждаше като че ли бяга от нещо, изглеждаше уплашен и странен“.

Брюър говорил със служителката на киното Джулия Постал. Казал й: „Не знам дали това е човекът, когото търсят… но той бяга от тях поради някаква причина“.

Постал се обадила в полицията.

Пред киното се събрали повече от дузина полицейски служители. Наредили да се включи осветлението в салона и Брюър посочил подозрителния субект. Когато полицаите тръгнали да го заобикалят, мъжът размахал пистолета си, но бил сломен преди да успее да стреля, макар че някои от полицаите разказват по-късно, че били чули „щракване“ подобно на засечка на оръжие.

Очевидецът Брюър разказал, че по време на ареста на заподозрения били играли юмруците. Той чул един от полицаите да казва: „Ще убиваш президента, а?“.

Един от служителите на реда разказва впоследствие, че заподозреният „малко псуваше и си търсеше полицейската бруталност“.

Задържаният в киното мъж бил на 24 години, висок 1,80 м. и с тегло 68 кг. Името му било Лий Харви Осуалд.

Този провалил се ветеран от Военноморския флот, родом от Ню Орлиънс, бил нает да попълва бланки в Тексаското училищно книгохранилище за 1,25 долара на час едва преди шест седмици.

На път към полицейското управление Осуалд питал отново и отново: „Защо съм арестуван?“.

Убийство на живо

Осуалд бил отведен в сградата на даласката полиция и съда в центъра на града.

В 19:10 ч. същата вечер Осуалд бил посетен от мирови съдия, който повдигнал срещу него обвинение за убийството на полицай Типит. Шест часа по-късно, в 01:30 ч. на 23 ноември, същият мирови съдия му прочел и обвинителния акт за убийството на Кенеди.

Осуалд бил разпитван в Главното полицейско управление на Далас в продължение на общо 12 часа, през двата дни последвали ареста му. Капитан Дж. У. Фритц от отдел „Убийства“ водел по-голямата част от разпитите.

Агентите от ФБР и Тайните служби също често присъствали и задавали въпроси на Осуалд.

Комисията Уорън и Линдън Джонсън

Комисията Уорън казва: „По време на този разпит той отричал да има нещо общо както с покушението срещу президента Кенеди, така и с убийството на полицай Типит“.

Въпреки това срещу Осуалд бил събран обезкуражаващ каталог от доказателства – пистолетът „Смит енд Уесън“ 38 кал., изтръгнат от него по време на ареста му; девет очевидци, които го идентифицирали като убиеца на полицая – шестима го били разпознали лично, а трима по снимка; той имал достъп до шестия етаж на книгохранилището и бил забелязан там от очевидци малко преди стрелбата по Кенеди.

Веществените доказателства също говорели за неговото присъствие на прозореца, където били открити гилзите, а отпечатък от дланта му и влакна от дрехите му били открити по пушката, с която било стреляно по Кенеди и Конали. (Чистотата на това доказателство се превръща в източник на големи спорове).

Оръжието било закупено от лице на име А. Хидел – псевдоним често използван от Лий Осуалд. Разследващите намерили две снимки, на които се виждал Осуалд, държащ пушката и пистолета.

В около 11:00 ч. в неделя 24 ноември, следвайки стандартната процедура след повдигане на обвинения срещу даден заподозрян, Осуалд трябвало да бъде преместен в областния затвор на Далас. Трансферът се оказал всичко друго, но не и рутинен.

Срещу обвинения атентатор били получени анонимни заплахи и директорът на ФБР Дж. Едгар Хувър по-късно споделил, че бил изпратил съобщение до началника на полицията Къри, настоявайки Осуалд „да получи възможно най-засилена охрана“. Къри впоследствие заявил, че не бил получавал подобно съобщение.

Както и да е, на даласката полиция със сигурност й била хрумвала мисълта, че Осуалд може да бъде застрашен. Уредили да бъде преместен в бронирана кола. Къри решил да превърне прехвърлянето на Осуалд в медийно събитие и организирал фото пресконференция в подземния паркинг на полицейското управление. Уведомил репортерите, че трансферът ще се състои след 10:00 ч. в неделя, на 24 ноември.

В 09:00 ч. екип от 14 полицаи разчистил паркинга от външни лица. На шестте изхода били поставени часовои, както и на изходите на двете авторампи, свързващи паркинга с улиците отгоре.

След като обезопасили паркинга, полицаите позволили на журналистите да влязат. Писачите и фотографите заели позиция срещу вратата, през която щели да се появят Осуалд и неговата охрана. В паркинга заприиждали също униформени и цивилни ченгета, които искали да хвърлят поглед върху обвинения атентатор. В 11:20 ч. приблизително 50 новинари и 75 полицаи чакали появяването на Осуалд.

Джак Руби стреля по Осуалд

Излъчван на живо по националната телевизия, Осуалд се появил на вратата, заобиколен от служители на реда. Изминал около три метра и тогава измежду новинарите си пробил път здрав мъж. Той протегнал дясната си ръка, която държала револвер „Колт“ 38 кал. и изстрелял „единичен фатален куршум в коремната област на Осуалд“, според описанието от доклада на комисията Уорън.

Мъжът скоро бил идентифициран като Джак Руби, собственик на нощен клуб в Далас, който имал много приятели в полицията на града. Но Руби твърдял, че не е получавал сведения за трансфера и не е бил допуснат в паркинга от приятел-ченге. Той казал, че просто бил слязъл долу по авторампата на „Мейн Стрийт“.

Според доклада на комисията Уорън: „Полицията в Далас, разтревожена от провала на предохранителните си мерки, провела взискателно разследване, което не разкрило информация, говореща за съучастничество между полицейски служител и Джак Руби. Руби отрекъл пред комисията да е получавал каквато и да е помощ“.

Комисията Уорън установила, че Руби, известен със своята импулсивност, бил затворил клуба си в нощта на атентата срещу Кенеди и бил отишъл на мемориалната служба в своята синагога в Далас. Искайки да подпомогне по някакъв начин разследването, той спрял в магазин и купил сандвичи и безалкохолни за ченгетата. След това отишъл в управлението, оставил храната в колата си и влязъл в сградата заедно с двама репортери, след което се качил с асансьора до стаята на пресата на третия етаж, намираща се малко по-надолу на същия коридор, където Осуалд бил разпитван в момента.

Макар да нямал пропуск като член на пресата, Руби казвал на всеки, който го питал, че е преводач от някаква израелска медия. Видеозаписът от пресконференцията, която се провежда късно в петък вечерта и на която бил представен Осуалд, показвал как Руби седи на масата до репортерите.

Далаският детектив Огъстъс Ебърхарт си спомня, че е водил кратък разговор с Руби, който коментирал, че било „трудно да си представиш как една пълна нула и абсолютно нищожество като това би могло да убие човек като президента Кенеди“.

След пресконференцията Руби дълго разговарял с областния прокурор Хенри Уейд и мировия съдия Дейвид Джонсън. Той им се представил като собственик на нощен клуб и по-късно помогнал за уреждането на телефонно интервю с Уейд за радио KLIF в Далас.

Сетне Руби подкарал колата си към радиото, раздал сандвичите си на персонала и се мотал там около два часа. По-късно се отбил в сградата на „Далас Таймс-Хералд“, където разговарял с няколко от служителите в печатния отдел, разказвайки им как е видял Осуалд на пресконференцията, наричайки го „дребна невестулка“.

В неделя сутринта на 24 ноември Руби се появил в центъра на Далас малко преди трансфера на Осуалд. Паркирал колата си близо до управлението и отворил багажника, оставяйки вътре портфейла си и ключа от колата. След това пъхнал в джоба на костюма си револвера, който обикновено държал в багажника, в банково чувалче за пари.

Тръгнал надолу по улицата към клон на „Уестърн Юниън“, откъдето изпратил 25 долара на една от своите танцьорки, която била загазила във Форт Уърт. Руби твърдял, че точно тогава бил видял суматохата в полицейското управление и се запътил натам, за да види какво става. Дали случайно или не, той очевидно успял да слезе по авторампата в паркинга, където застрелял Осуалд.

Руби предложил няколко обяснения за мотивацията си:

  • искал да бъде герой.
  • искал да докаже, че „на евреите им стиска“.
  • искал да спести на Джаки Кенеди болката да се връща в Далас, за да присъства на съдебните заседания в процеса срещу Осуалд.

Той казал пред комисията Уорън, че бил обзет от „прилив на чувства… че някой трябва да изпълни дълга си към нашия любим президент и да я спаси от мъчението на едно завръщане. Не знам защо това ми мина през ума“. Руби се кълнял, че не е част от конспирация, целяща да премахне Осуалд.

Руби бил обвинен в убийство и изправен пред съда през февруари и март 1964 г. Неговият адвокат Мелвин Бели поискал по лека присъда под предлог, че клиентът му е невменяем, но съдебните заседатели го обявили за виновен и той получил смъртна присъда.

Руби спечелил обжалването на присъдата си, тъй като му било отказано първото дело да се гледа в друг съдебен окръг. Тексаският съд насрочил нов процес, но Руби умрял от рак на 3 януари 1967 г., преди той да се състои.

Раздадена справедливост?

Макар повечето американци, все още онемели от покушението, да гледали със зяпнала уста разстрела на Осуалд по телевизията, много от тях смятали, че Руби е направил услуга на нацията като й е спестил един процес-цирк. Даласката полиция смятала, че е заловила виновника в лицето на Лий Осуалд. Капитан Фритц казал на репортерите в деня след убийството на Кенеди, че случаят срещу Осуалд щял да бъде „опечена работа“. Началник Къри добавил: „Ние сме сигурни в този случай“.

И все пак делото може би щяло да бъде фиаско.

Месец след убийството на Осуалд Американската адвокатска асоциация заявила: „Широката публичност на предполагаемата вина на Осуалд, включително и изявленията на длъжностни лица и публични разкрития на подробностите около „доказателствата“, биха направили невъзможно трудна задачата да се събере състав от непредубедени съдебни заседатели и да се проведе на един справедлив процес“.

Осуалд поискал, но му бил отказан, адвокат по време на дългия разпит, а от неговите заявления не били запазени никакви записки.

Като се оставят настрана правните технически подробности, комисията Уорън стига до заключението, че полицията в Далас наистина е заловила правилния човек.

Докладът гласи:

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: E?eha 🍺 Maggie 5🍺 Elena 🍺 Kami 🍺 Didi 🍺
Топ дарители: ManuelaMilenaAngelinaTeodoraAtanas
350
275

„Въз основа на доказателствата… Комисията установи, че Лий Харви Осуалд (1) е притежавал и разполагал с пушката, използвана за убийството на президент Кенеди и раняването на губернатор Конали, (2) внесъл е тази пушка в сградата на книгохранилището в утрото на атентата, (3) бил е на мястото по време на покушението, на прозореца, откъдето са дошли изстрелите, (4) убил е полицай Дж. Д. Типит в опит за бягство, (5) съпротивлявал се е при ареста, изваждайки зареден пистолет и опитвайки се да застреля още един полицай, (6) излъгал е полицията след ареста си по отношение на важна информация. На базата на тези разкрития  комисията заключава, че Лий Харви Осуалд е убиецът на президент Кенеди“.

Лий Харви Осуалд

Дори да изключим ролята му на политически атентатор, Лий Харви Осуалд със сигурност бил водил един от най-необичайните 24-годишни животи в историята.

През първите си 15 години той следвал своята странстваща майка; на около 16 години развил фикс идея към комунизма;  отпаднал от училище като второкурсник; присъединил се към флота на 17 години; сам се научил да говори на руски; освободен бил от армията преждевременно; емигрирал в Русия на 20 години и се опитал да се отрече от американското си гражданство; оженил се за рускиня, която му родила дъщеря; отегчил се от съветския труд като работник във фабрика и се върнал в Съединените Щати; опитал се да застреля несговорчив антикомунист; хвърлил се в про-Кастровското движение…

Осуалд е роден на 18 октомври 1939 г. в Ню Орлиънс. Неговата майка Маргарет била бременна с него в седмия месец, когато съпругът й Робърт починал от сърдечен удар.

Лий и неговите братя – един кръвен и един полубрат от предишния кратък брак на майка му – прекарали доста време в сиропиталища като деца, защото г-жа Осуалд не можела да ги издържа. Семейството се преместило в Далас, а после във Форт Уърт в средата на 40-те години, тъй като г-жа Осуалд преследвала нов романс, който приключил с женитбата й с електроинженера Едуин Екдал. Но бракът им скоро приключил.

Лий живял с Маргарет на най-различни места в района на Далас. Ходел на училище, където с нищо не се отличавал, особено в математиката и четенето. Както го описва комисията Уорън: „През онези години Лий обикновено е характеризиран като добро, но доста самотно момче“.

На 13-годишна възраст Лий се преместил с майка си в Ню Йорк, за да живеят близо до роднини, но там поведението му тръгнало на зле. Превърнал се в хроничен беглец от училище и за майка му било много трудно да го контролира.

През 1954 г. Лий и майка му се върнали в Ню Орлиънс, където посещавал редовно училище за около година, но отпаднал в 10-и клас, малко преди 16-ия си рожден ден. Двамата отново се преместили във Форт Уърт и Лий броял дните до 17-ия си рожден ден, когато вече щял да може да се запише във флота.

На 3 октомври 1956 г., няколко седмици преди този рожден ден, той написал писмо до Социалистическата Партия на Америка:

„Драги Господа:

Аз съм на шестнадесет години и бих искал да науча нещо повече за Вашия младежки съюз, бих искал да знам има ли клон в моя район, как да се присъединя и т.н. Аз съм марксист, изучавам принципите на социализма от повече от петнадесет месеца и съм много заинтересован от Вашия младежки социалистически съюз.

Искрено Ваш

Лий Осуалд“

Три седмици по-късно той се записал във флота. Осуалд се квалифицирал за „снайперист“ по време на първоначалното обучение и прекарал доста време в Далечния изток. Спечелил репутацията на особняк сред другарите си по оръжие, които му дали прякора „Осуалдкович“, заради влечението му към Русия.

Научи повече за:   Мата Хари: Прелъстителната шпионка

Осуалд изучавал руски език, четял руска литература и слушал руска музика. Често отговарял с руското „да“ или „нет“ и се обръщал към останалите войници с „другарю“. Понякога спорел с останалите за моралното превъзходство на марксизма и комунизма, които той наричал „най-добрата система в света“. Също така казвал, че е поддръжник на кубинския лидер-революционер Фидел Кастро.

Той се заравял в книги, посветени на политическата идеология: „Капиталът“, „Фермата на животните“ и „1984“.

Осуалд бил освободен от армията през септември 1959 г. За около месец пътувал с кораб до Франция, летял до Хелзинки и влязъл в Съветския съюз с туристическа виза. Няколко дни по-късно, на 20-ия си рожден ден, започнал да разказва на всеки руснак, който желаел да го слуша, че иска да стане родоотстъпник. Очевидно смятал, че ще се превърне в международно събитие от изключителна важност. Водел записки за отстъпничеството си в тетрадка с етикет „Исторически дневник“.

Но Русия първоначално отхвърлила молбата му и Осуалд им отговорил като си прерязал вените си в очевиден опит за самоубийство. Съветското правителство го изпратило в болница за душевно болни. Виждайки че младият човек е сериозен, Русия преразгледала въпроса му и след серия от интервюта с американски и съветски длъжностни лица, му било позволено да се откаже от американското си гражданство.

Маргарет Осуалд научила, че синът й е в Русия, когато прочела за неговата измяна във вестника.

Няколко седмици след пристигането си в Русия, Осуалд се съгласил да даде интервю на американската репортерка Алис Мосби от „Юнайтед Прес Интернешънъл“. Той й казал, че Америка е нация на бедните и богатите, докато „марксистката идеология“ се грижела поравно за гражданите си. Казал на Мосби, че е бил запознат с комунистическата идеология на 15 години, докато живеел в Ню Йорк, когато жена му подала на улицата листовка, описваща случая на Джулиъс и Етел Розенбърг, екзекутирани по обвинение във военен шпионаж.

Не е ясно точно какъв живот е очаквал Осуалд в Съветския съюз, но той бързо се лишил от илюзиите си. Изпратили го в Минск, на около 720 км. от Москва, където бил назначен на работа във фабрика. Една година по-късно, през януари 1961 г., той записал следното в дневника си:

„Започвам да преосмислям оставането си. Работата е еднообразна. Парите, които получавам, няма къде да се харчат. Няма нощни клубове или боулинг зали, няма места за забавления, с изключение на танците на профсъюза. Стига ми толкова“.

Той прекарал следващата година в подмазване на руските и американските бюрократи, за да осигури завръщането си в Съединените Щати. Пишел възмутени писма до американски държавници, като сенатор Джон Тауър от Тексас, подканвайки ги да повдигнат „въпроса за задържането на един американски гражданин в Съветския съюз против неговата воля и изразени желания“. Написал молба и до губернатора на Тексас Джон Конали, същият човек, по когото щял да стреля при покушението си над Кенеди.

Междувременно, през март 1961 г. Осуалд срещнал любовта в лицето на рускинята Марина Прусакова и двамата се оженили само след няколко седмици. Дъщеря им Джун се родила през февруари 1962 г.

Четири месеца по-късно американското и съветското правителство най-сетне склонили да позволят на Осуалд и неговото семейство да напуснат Съветският съюз. Те пътували с кораб от Европа до Ню Йорк и после се качили на самолет за Форт Уърт на 14 юни 1962 г.

Но завръщането на родна земя не успокоило апатията и враждебността на Осуалд. Агентите от ФБР, които го разпитвали за живота му в СССР, го описали като „арогантен“ и „безочлив“.

Той се опитал да работи, но не могъл да намери постоянна работа, а освен това си губел времето, съчинявайки идеологически „ръкопис“ за прахосаното му в Съветите време.

Бракът му ставал все по-бурен и той започнал да бие Марина. За известно време двойката общувала с руски имигранти в Далас, но Осуалд скоро бил отлюспен заради антиамериканските му хапливи забележки, егоцентричността му и побоите над жена му. Двамата се разделили и събирали отново няколко пъти и Марина – разубеждавана да учи английски от съпруга си – отсядала при редица приятели.

Междувременно Осуалд се хвърлил дори още по-дълбоко в политическата идеология. Абонирал се за съветски списания и си кореспондирал с Комунистическата партия на САЩ и със Социалистическата Работническа Партия.

В началото на 1963 г. Осуалд си поръчал по пощата пистолет и пушка, използвайки псевдонима Алек Хайдел.

Едуин Уокър
Едуин Уокър

В Далас, на 10 април, неизвестен човек стрелял с пушка и замалко пропуснал главата на известния антикомунист Едуин Уокър. Стрелбата останала неразкрита, докато Осуалд не бил арестуван и следователите открили написана от него бележка до Марина, в която й обяснявал какво трябва да направи, ако бъде заловен. Комисията Уорън се произнася, че именно Осуалд е стрелял по Уокър, макар мнозина да се съмняват в нейното заключение.

Няколко дни след опита за покушение срещу Уокър, Осуалд се качил на автобуса за Ню Орлиънс с надеждата да си намери работа в родния град. Наел апартамент и когато го назначили на работа в мелница за кафе за 1,50 долара на час, той повикал жена си и дъщеря си. Както обикновено скоро изгубил работата си и започнал ежеседмично да получава държавните помощи за безработни.

Междувременно намерил нова кауза, с която да запълва бездействието си: прокастровският „Комитет за честна игра за Куба“. Осуалд си извадил нов паспорт, надявайки се да замине за Куба, да се срещне с Кастро и да се присъедини към неговата революция.

Фидел Кастро
Фидел Кастро

Създал неофициален клон на „Честна игра“ в Ню Орлиънс и прекарал една нощ в затвора след уличен дебат с няколко антикастро настроени кубински изгнанници. Появил се по телевизията и по радио новините заради раздаване на прокастровски позиви и написал серия от писма, в които разтръбил делата си на националната организация „Честна игра“ и Комунистическата Партия на САЩ.

В края на септември Осуалд се качил на автобуса за Хюстън, продължил на запад до Ларедо, след това пресякъл границата с Мексико, за да пътува 20 часа с автобус до Мексико Сити. Щом пристигнал там, започнал да търси разрешение да замине за Куба. Но неговият американски паспорт не важал за пътуване до страната и той за пореден път се нахвърлил срещу бюрократите. Осуалд неколкократно посещавал мексиканските, кубинските и руските посолства, търсейки виза за Куба. Всеки път бил отпращан.

На 3 октомври Осуалд се завърнал оклюмал в Щатите и се насочил обратно към Далас. Той бил жестоко разочарован от пропадналата кубинска одисея, разказва впоследствие съпругата му.

В Далас Осуалд продължил да всява смут, посещавайки сбирките на Джон Бърч с разузнавателна цел и след това донасял за чутото на „Американския съюз за граждански свободи“.

Живял разделен от Марина в серия от евтини стаи под наем – последното му жилище, за 8 долара на седмица, се намирало на 1026 „Бъкли авеню“, където се регистрирал като О. Х. Лий.

Семеен приятел разказва, че когато се върнал в Далас, Осуалд бил обезкуражен не само от неуспеха си с пътуването до Куба: Марина била бременна. Той се бил провалил с издръжката на едно дете, пък какво оставало за две.

Загубил поредната си работа заради некомпетентност и след това, на 15 октомври, си намерил друга нископлатена длъжност в Тексаското училищно книгохранилище, където бил препоръчан от семеен приятел. Поел дневната смяна и прекарвал голяма част от времето си на шестия етаж. Прозорецът му предлагал чудесна гледка към „Дийли Плаза“, откъдето след не повече от шест седмици щял да мине кортежът на президента Кенеди.

Джак Руби

Докладът на комисията Уорън включва биографичен портрет на Джак Руби, съставен от 15 000 думи, който е забележително подробен и дори понякога чудноват.

Кратка част от него размишлява над това дали Руби е хомосексуалист, очевидно основавайки се на анонимни „изявления“ от негови познати. Причините за тези подозрения се базират на това, че той фъфлел, „държал се женствено“ и „понякога, когато бил ядосан, говорел с много тънък, висок глас“. Копоите на комисията успели да установят, че Руби е имал 11-годишна връзка с жена. Докладът заключава: „Данните показват, че Руби е търсел и се е наслаждавал на женска компания“.

Друга секция от доклада разкрива привързаността на Руби към кучетата. Той притежавал няколко кучета и ги наричал свои „деца“. Докладът отбелязва, че Руби „се вбесявал, когато ставал свидетел на лошо отношение към някое от кучетата му“.

Джак Руби е роден през 1911 г. в Чикаго, като Джейкъб Рубенщайн, едно от осемте деца на еврейски родители, които били емигрирали от Полша.

Майка му била неграмотна, а баща му голям пияница и член на съюза на дърводелците, въпреки че рядко работел. През 1922 г. пиянството и хроничната безработица на Джоузеф Рубенщайн довеждат до раздялата на родителите му.

Скоро синът им Джак се озовал в поправително училище, заради бягствата му от час и непоправимото му поведение у дома. Прекарал известно време в сиропиталища, както и някои от братята и сестрите му. Усилията да издържа осем деца се оказали твърде много за майката на Джак Фани и по-късно тя щяла прекара известно време в заведение за душевно болни.

Джак завършил някак си осми клас и после „се озовал на улиците на Чикаго, опитвайки се да изкара нещичко за себе си и останалите членове на семейството“, разказва докладът на комисията Уорън. Изкарвал пари от спекулативна продажба на билети за спортни събития и продажба на спортни трофеи.

През 1933 г. Руби се преместил в Калифорния, за да си намери работа в ерата на Депресията. Там, освен че се занимавал с конни залагания, работил като сервитьор и продавал абонамент за вестници от врата на врата.

Руби се завърнал в Чикаго през 1937 г. и изкарал четири гладни години, преди да основе компанията „Спартан Новелти“, която продавала малки кедрови сандъчета, пълни с бонбони и лотарийни билети. Негов познат казва пред комисията Уорън, че Руби е бил „луд на тема патриотизъм“. Други казват, че е бил мотивиран единствено от парите.

Приятелите и семейството му разказват, че е имал непостоянен нрав; бил израснал с прякора „Искрата“, понеже яростта му удряла като светкавица. Обидата, която Руби чувствал към малтретирането на кучетата, се отнасяла и за лошото отношение към онеправданите. Често налитал на бой, заради обиди или атаки срещу евреите, чернокожите и жените, и не пестял юмруците си за всеки, който споделял пронацистки или антисемитски възгледи. Въпреки това Руби не изгарял от желание да се бие на фронта.

Опитвал се да се измъкне от военната повинност, основавайки се на възрастта си (30 г. през 1941 г.). След като възрастовите ограничения били премахнати, симулирал загуба на слуха. През 1943 г. бил повикан във ВВС и прекарал три спокойни години във военните бази на юг.

Върнал се в Чикаго през 1946 г. и започнал бизнес за продажба на кинкалерия по пощата с братята си. (Те законно променили фамилията си от Рубенщайн на Руби, опасявайки се, че някои американци няма да искат да работят с евреи.)

През 1947 г. братята му купили дела от бизнеса на Руби и той се преместил в Далас, с намерението да вложи 14 000 долара в нощния клуб на сестра си Ева Грант. Руби прекарал следващите 16 години, управлявайки нощни клубове, барове и стриптийз клубове – „Силвър Спър Клуб“, „Ранч Хаус“, „Вегас Клуб“, „Суверен Клуб“ и накрая „Карусел Клуб“.

„Карусел Клуб“ се намирал в центъра на Далас и предлагал стриптийз програма с четири танцьорки. Руби управлявал заведението с железен юмрук и повечето му служители не се задържали за дълго. Той спорел за правилата на работа с музикантите. Препирал се за надниците с профсъюза, който представлявал танцьорките му. Борел се с държавата заради счетоводните си навици (единствено пари в брой, които държал в багажника на колата си или в джоба на панталоните си), и неплатените си данъци. И, като собственик и бодигард на клуба, често се занимавал с непокорни клиенти.

Редовната клиентела на „Карусел“ включвала около две дузини даласки ченгета, някои от които работели за Руби, а един от тях дори се бил оженил за стриптизьорка от клуба. Комисията Уорън изтъква, че „приятелствата на Руби в полицейските кръгове далеч надвишават тези на средностатистическия гражданин“. Тези приятелства обаче не успели да запазят досието му чисто. Преди да застреля Осуалд, Руби бил арестуван осем пъти: за нарушаване на реда през 1949 г.; за носене на скрито оръжие през 1953 и 1954 г.; за нарушаване на законите за алкохол през 1954 г.; за допускането на танцуване след позволените часове през 1959 и 1960 г.; за леко нападение през 1960 г. и за игнориране на съдебни известия през 1963 г.

Държавата също преследвала Руби за нередовни данъци, които пренебрегвал да плаща, обявявайки заведенията си за ресторанти, а не за кабарета. Като собственик на стриптийз клуб Руби се запознал с доста неприятни елементи от подземния свят на Далас. Докладът на комисията Уорън твърди, че макар да бил „в приятелски отношения с многобройни фигури от подземния свят“, „не съществуват доказателства, които да покажат връзка между Руби и организираната престъпност“.

Руби вероятно е можел да се задържи в бизнеса, плащайки на мафията в Далас, която тогава се предвождала от Джоузеф Чивело. Сред най-близките приятели на Руби била дясната ръка на Чивело. Той също поддържал близки отношения с трима братя, които ръководели друг клон на даласката мафия.

Други ключови фигури

Фидел Кастро

Роден в сравнително заможното семейство на кубински фермери, Кастро получава добро образование, следва право и се жени за момиче от едно от най-богатите семейства на острова. Въпреки това ой бил революционер още на 21 години и се посветил на идеята за свалянето на диктатора и приятел на Щатите Фулгенсио Батиста.

Като млад бунтар Кастро имал възгледите на националист-реформатор, а не на комунист. През 1953 г. бил вкаран в затвора, но след две години го прокудили в изгнание в Мексико. Завърнал се в родината през 1956 г. и повел партизанска война, която довела до падането на Батиста през 1959 г.

По време на управлението на Айзенхауер, ЦРУ започва да съставя план за нахлуване в Куба и премахването на Кастро, като замисълът се пренесъл и в администрацията на Кенеди. ЦРУ стигнали чак дотам да използват наемни убийци от Мафията, за да постигнат целта си.

Но планът пропаднал и през 1962 г. президентът Кенеди одобрил водената от ЦРУ инвазия в Залива на прасетата в Куба – знаменито поражение и провал за Щатите.

Научи повече за:   Престъпната фамилия Дженовезе

Съединените Щати все повече се убеждавали, че Кастро флиртува с техния основен враг в Студената война – Съветският съюз. Опасенията на Щатите, че Русия може да използва Куба, намираща се само на 145 км. от Кий Уест, Флорида, като площадка за ядрени бойни глави, довеждат до Кубинската ракетна криза (или Карибска криза) през 1963 г., изразяваща се в седемдневно напрегнато дебнене между Кенеди и Никита Хрушчов.

Фидел Кастро надживява Съветския съюз и повече от десетина американски президенти.

Линдън Джонсън

Линдън Джонсън бил прагматик. Все пак той бил достатъчно умен, за да осъзнава, че не знае всичко – възглед, който повечето политици не споделят.

Роден през 1908 г. в Остин, Тексас, той преподавал в гимназия, след което през 1931 г. заминал за Вашингтон, където работил като секретар за прясно назначен конгресмен. През 1937 г., още преди да навърши 30г., Джонсън бил избран в Камарата на представителите на Щатите. Там служил 11 години и през 1948 г. бил избран в Сената, където придобива огромно влияние.

Джонсън и Кенеди, двамата най-добри кандидати за президентските номинации на Демократичната партия за изборите през 1960 г., се съгласяват да работят заедно и да обединят усилията си. Това се оказало добър ход, тъй като успели да победят конкурентите си от Републиканската партия Никсън и Лодж.

Джонсън положил клетва като 36-ия президент на Щатите два часа след убийството на Кенеди. Той бил преизбран на същия пост през 1964 г., но се оттеглил през 1968 г. Линдън Джонсън умира в ранчото си през 1973 г.

Джим Гарисън/Оливър Стоун

Гарисън е областния прокурор на Ню Орлиънс, който в края на 60-те години обявява, че е „разрешил“ убийството на Кенеди. Той повдигнал обвинения в конспирация срещу бизнесмен от Луизиана, но човекът бил оправдан от съдебните заседатели за по-малко от час. Процесът срещу набедения бизнесмен продължил 34 дни и представлявал по-скоро цирк, отколкото сериозно съдебно производство.

Гарисън прекарал 12 години като областен прокурор и по-късно бил избран за апелативен съдия в Луизиана. Той потънал в сравнителна неизвестност до 1991 г., когато режисьорът Оливър Стоун създава филма „Дж. Ф. К.“, в който Гарисън (в ролята Кевин Костнър) се изобразява като герой, борещ се със злонамереното правителство. Лентата е базирана на една от трите книги за атентата, написани от Гарисън. (Той дори има малка роля във филма).

Той умира през 1992 г.

Некрологът му в Ню Йорк Таймс гласи:

„Много държавни служители и експерти по атентатите пренебрегват теориите на г-н Гарисън като странни, безотговорни и търсещи внимание. Но интересът към неговите обвинения продължава да вирее сред ентусиастите разследващи атентата, докато съмненията в точността и завършеността на официалните разкрития растат“.

Ейбръхам Запрудер

Ейбръхам Запрудер
Ейбръхам Запрудер

59-годишният производител на облекла от Далас Ейбръхам Запрудер бил сред тълпата на „Дийли Плаза“ в деня на покушението срещу Кенеди. Неговата фирма „Дженифър Джуниърс“ се помещавала в сградата точно срещу Тексаското училищно книгохранилище.

Като запален любител на камерата, той поставил своята 8 мм. камера „Бел енд Хауел Зуматик“ върху бетонна подпора висока 30 см., намираща се точно до затревеното хълмче на „Дийли Плаза“, за да може да записва движещите се образи на президентската визита в Далас.

Около 75 професионални и аматьори фотографи снимали кортежа на Кенеди, докато минавал покрай книгохранилището. Но уцелването на точния момент, качеството на камерата на Запрудер и яснотата на образите превръщат неговата лента в безценен, макар и ужасно картинен, исторически запис.

Оригиналният 8мм. филм
Оригиналният 8мм. филм

Той заснел своя 26-секунден филм с 18.3 кадъра в секунда. Първите седем секунди показват водещия кортежа ескорт. След известна пауза, последните 19 секунди показват стрелбата по Кенеди и Конали. Образите от тези 354 кадъра се появяват в специално издание на списание „Лайф“ още на следващия ден.

Както вярващите, така и съмняващите се в теорията за самотния убиец, използват филма на Запрудер, за да подкрепят аргументите си.

Запрудер, който умира през 1970 г., и неговите наследници спечелват от този филм цяло състояние. Списание „Лайф“ му дава за него 150 000 долара, а до 1996 г., когато филмът е конфискуван от американското правителство, семейството му получава близо 1 милион долара за авторски права. През 1999 г. арбитражният съд постановява правителството да обезщети семейството с 16 милиона долара за филма, който сега се съхранява в Националния архив.

Командир Джеймс Хюмс

Командир Джеймс Хюмс
Командир Джеймс Хюмс

Макар неговото име да не е така широко познато, д-р Хюмс изиграва голяма роля за появяването на теориите за конспирация.

Той е военният лекар, който извършва аутопсията на Кенеди във Военноморската болница в Бетезда – аутопсия, която професионалните патолози по-късно наричат „съдебно-криминално бедствие“.

Хюмс, който тогава е на 38 години, бил началник на анатомичната патология в болницата и директор на лабораториите в Националния медицински център. Въпреки това случаят на Кенеди бил неговата първа аутопсия, свързана със смърт от огнестрелна рана и той свършил доста небрежно работата си. По-късно заявил, че му било наредено просто да търси отломки от куршумите, а не да прави пълен патологичен преглед.

Фотографиите, направени по време на прегледа, били тъмни и аматьорски. Хюмс казал, че е изхвърлил записките, които бил направил за аутопсията, понеже се били зацапали с кръв.

Хюмс се пенсионирал през 1967 г. и станал професор по патология в Училището по медицина към Щатския университет Уейн. Той умира през 1999 г.

Кой го направи?

И така, кой уби Джон Кенеди? Това е кратък списък на заподозрените и някои от теориите за покушението.

Лий Харви Осуалд – Самотния стрелец

Най-добрият аргумент за противоречивото заключение на комисията Уорън може би се крие в злощастната „случайност“, по която Осуалд се оказал на работа в книгохранилището само няколко седмици преди убийството – чрез препоръката на негов приятел. Кипящият от гняв заради Куба Осуалд научил, че маршрутът на кортежа на Кенеди ще мине покрай неговата сграда. Той вкарал тайно пушката си вътре, заел позиция на прозореца на шестия етаж и изстрелял куршумите, отнели живота на президента и ранили губернатор Конали.

Втори неидентифициран атентатор на Затревеното хълмче

Идеята за втори убиец, или екип от атентатори на „Дийли Плаза“, се разпалва с годините от подозрителните сенки, наподобяващите на стрелци силуети и облачетата дим, които се появяват на снимките и филмите, заснети от очевидците на убийството на Кенеди. Тези фотографски йероглифи се дешифрират още от първия ден след стрелбата и фигури като „Мъжа-черно куче“ и „Мъжа с чадъра“ придобиват статута на тотеми в средите на вярващите и скептиците. Оливър Стоун използва мистериозния „Мъж с чадър“ във филма  „Дж. Ф. К.“, където той сигнализира на екипа от убийци, отваряйки и затваряйки чадъра си. Филмът не посочва един факт: Мъжът с чадъра отдавна вече бил идентифициран, разпитан и изчистен от всякакви подозрения за участие в покушението.

Кубинците

Най-простата кубинска теория е, че Фидел Кастро е заповядал убийството на Кенеди, защото последният се бил опитал да убие него. Друга версия гласи, че кубинските изгнанници, ядосани от провала на Кенеди в Залива на прасетата, са поръчали убийството му. Другата разновидност на тази версия е, че същите тези десни кубинци са поръчали убийството, защото Кенеди бил сложил край на Кубинската ракетна криза, обещавайки на Съветския съюз, че няма да закача Кастро. Осуалд служел за отвличане на вниманието от кубинците, а задачата на Руби била да го накара да замлъкне завинаги.

Кубинската теория има знаменит привърженик: Линдън Джонсън. Шест месеца преди да умре, Джонсън казал на един журналист: „Никога не съм вярвал, че Осуалд е действал сам, макар да приемам, че е дръпнал спусъка“. Той вярвал, че Кастро е заповядал убийството за отмъщение.

Теориите за кубинската конспирация набират сила, понеже Осуалд обожавал Кастро и се бил опитал да отпътува за Куба малко преди атентата. Джак Руби също бил посещавал острова през 1959 г. Чисти съвпадения, казват вярващите в теорията за самотния стрелец. Невъзможни съвпадения, казват скептиците.

КГБ

Според тази теория, съветските агенти – също използващи Осуалд като прикритие – убиват Кенеди, понеже президентът бил накарал премиера Никита Хрушчов да се изложи по време на ракетната криза. Скептиците отхвърлят тази версия, тъй като Кенеди бил обещал да не закача политиката на Куба и бил направил и други отстъпки, в светлината на които Хрушчов изглеждал като умел дипломат. Привържениците на теорията със задоволство обясняват, че Осуалд бил живял в Съветския съюз като родоотстъпник, говорел малко руски език и бил обсебен от руската литература и музика.

Линдън Джонсън

Линдън Джонсън
Линдън Джонсън

Фигурата на Линдън Джонсън присъства в корена на доста теории за конспирацията. Както вече споменахме той вярвал, че Осуалд е марионетка на Кастро. Областният прокурор на Ню Орлиънс Джим Гарисън също посочва Джонсън като дърпащ конците в своята теория. Той също играе важна роля в теорията за КГБ, заради нареждането си към комисията Уорън „да не обръщат този камък“, когато плъзва слухът за съветска връзка с убийството.

В наскоро разсекретените телефонни записи, направени по време на президентския му мандат, Джонсън звучи объркан и смутен, когато най-различни негови асистенти, политици и новинари му съобщават за теориите за конспирация, свързани с убийството на Кенеди. Тази тема редовно се разисквала в Овалния кабинет.

В разговор от 1967 г. с министъра на правосъдието Рамзи Кларк Джонсън споменава потайните усилия на ЦРУ да убие Кастро.

Той казва: „Това е невероятно. Не вярвам в това да има и дума истина и не смятам, че трябва да го приемаме на сериозно. Но мисля, че трябва да знаеш за това“.

Което доказва преди всичко, че дори президентът може да не е наясно с всичко, което се случва в държавата му.

Мафията

Джими Хофа
Джими Хофа

Мафията харесвала религията на Кенеди, но мразела политиката му.

Президентът и неговият брат, министърът на правосъдието Робърт Кенеди, предприели разследване на рекета в профсъюзите, което вбесило профсъюзния бос Джими Хофа. Споразумението на Кенеди с Хрушчов да не закача Куба също заседнало в гушата на мафията, която имала финансови интереси в казината в Хавана.

Сам Джианкана
Сам Джианкана

Налице е и странният план на ЦРУ да използва наемни убийци от мафията, за да премахне Кастро. И накрая, налице е една сложна любовна афера, тъй като според слуховете, гангстерът Сам Джианкана и Джак Кенеди си деляли една и съща любовница.

Във всяка една от гореизброените версии Осуалд е служил за отвличане на вниманието от мафията, а Джак Руби, който бил в приятелски отношения с организираната престъпност, трябвало да прикрие следите.

ФБР

Дж. Едгар Хувър бил непрекъснато информиран за движението и действията на Лий Осуалд. Агенцията знаела, че той се е абонирал за комунистически публикации, че е активен в прокастровската „Честна игра за Куба“ и че е пътувал за Мексико с надеждата да успее да уреди заминаването си за Куба. Агент от ФБР бил говорил с познат на Осуалд само две седмици преди покушението и когато разбрал за това Осуалд писал до съветското посолство във Вашингтон, оплаквайки се че ФБР го притеснява.

Защо съществува такъв голям интерес към този нищожен болшевик, питат скептиците. Вярващите отговарят, че през Студената война ФБР е притежавало забележителната способност да следи в широк мащаб предполагаемите „врагове“ и Хувър е проявявал личен интерес в доста голям брой от тези случаи.

Теорията Гарисън/Стоун

Налудничавата теория на Джим Гарисън представлява смесица от международни и политически интриги. Той набеждава антикомунистично и антикастро настроените фанатици в Централното разузнавателно управление за убийството, тъй като смятали президента за твърде мекушав към Червените – както се видяло при ракетната криза в Куба. Същите тези фанатици били подразнени и от факта, че Кенеди обмислял да изтегли американските войски от Виетнам.

Гарисън, който се наслаждавал на светлините на прожекторите, твърдял че Осуалд не е изстрелял нито един изстрел. Той заклеймявал заключението на комисията Уорън за самотния стрелец като „напълно погрешно“.  Появил се в телевизионното предаване на Джони Карсън, с когото разисквал своите теории за екипа от атентатори, сенчестите фигури на „Затревения хълм“, фотографските доказателства и съучастието от страна на даласката полиция, ФБР, ЦРУ, Тайните служби и богатите тексасци.

Но предизвиканият от него съдебен процес за конспирация през 1969 г. срещу бизнесмена от Ню Орлиънс Клей Шоу се превърнал в същински цирк, благодарение на странните показания дадени от чудати очевидци. Съдебните заседатели оправдали Шоу за по-малко от час.

Въпреки това мнозина отдават на Гарисън и на филма „Дж. Ф. К.“ заслужено признание, тъй като през 1992 г. те подтикват Конгреса да отвори близо един милион засекретени правителствени документи, касаещи смъртта на Кенеди.

Супер-правителствената конспирация

В тази вариация на теорията Гарисън/Стоун, елементи от ЦРУ искали Кенеди да бъде наказан за това, че е предприел множество уволнения след разгрома при Залива на прасетата. ЦРУ вербували професионални наемни убийци (кубинци, мафиоти, съветски шпиони и др.), след което направили така, че Осуалд да опере пешкира. Тайните служби и полицията в Далас също участвали в заговора, а местните ченгета помогнали Руби да бъде подлъган да застреля Осуалд. Убийците по-късно били убити, нарязани на парченца и погребани в Мексико.

Истината била или (а) скрита от шефовете на правителствените агенции, или (б), те били наясно с нея, но криели тази информация от разследването, за да спасят от срив целия американски военно-индустриален комплекс.

Осуалд и други неустановени атентатори.

След двегодишно разследване, през 1979 г., основавайки се на „акустичните веществени доказателства“ Комитетът за разследване на покушения стигнал до заключението, че по Кенеди е стрелял и втори стрелец. Членовете на комитета пишат:

„На базата на предоставените му доказателства комитетът смята, че президентът Джон Ф. Кенеди е убит най-вероятно в резултат на конспирация. Комитетът не беше в състояние да идентифицира останалите стрелци, нито дълбочината на конспирацията“.

Все пак, „на базата на предоставените доказателства“, комитетът отхвърлял като заподозрени съветското правителство, кубинското правителство и антикастро настроените кубински изгнанници. Той добавял, че не би могъл да изключи участието на „индивидуални членове“ на антикастровски групировки или на мафията и категорично оправдавал Тайните служби, ФБР и ЦРУ.

източник: crimelibrary.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: E?eha 🍺 Maggie 5🍺 Elena 🍺 Kami 🍺 Didi 🍺
Топ дарители: ManuelaMilenaAngelinaTeodoraAtanas
350
275
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

6
Напиши коментар

avatar
6 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
6 Автори на коментари
BorislavСтефанHolmesivanАнонимен Анонимник Анонимников Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Ivanka
Гост
Ivanka

Moeto mnenie e,che tova ubiistvo e na politicheska osnova.Koi tochno e poruchitelqt shte si ostane zagatka!Drebnit e“ribi“,bqha hvanati,a golemite vse oshte si “pluvat v moreto“ne obespokoqvani.Taka e navsqkude.Politikata e mrusna igra.

Анонимен Анонимник Анонимников
Гост
Анонимен Анонимник Анонимников

Наистина това е може би най-мистериозното убийство в историята. И същевременно е променило нейния ход. Ако Кенеди беше изкарал целия мандат и евентулно втори, светът сега щеше доста да бъде променен. Известни са идеите му относно външната политика, както и кардиналните финансови реформи, които е смятал да направи. Има страшно много противоречия и замъглени неща в цялото дело, просто не ми се пише сега, който се интересува да потърси в интернет. Но не знам що за наивник трябва да си, за да си мислиш, че някакъв психически лабилен безработен с ловна карабина в ръце е способен да убие най-охранявания човек… виж още »

ivan
Гост
ivan

„Търсете жената“ – преди 200 години и повече това беше движещата сила.
„Търсете парата“ това е движещата сила в света.
И така къде е парата? Ами точно Кенеди иска да ограничи печатането на банкноти от Държавния Резерв – който е частна компания на най-богатите хора в света, искал е да им вземе възможността да си присвоят безкрайно много милиарди долари и даже е започнал печатането на банкноти от 2 долара.
Така че хилядите милиарди спечелени след това са си стрували не само да се убие Кенеди а и половината свят ако трябва.

Holmes
Гост
Holmes

Истината е, че JFK е убит от службите с помощта на финансовите олигарси в САЩ, целта на които е американската икономика да премине в частни ръце, нещо на което Кенеди се е противопоставил. Това е може би единствения президент в историята на САЩ, който в известна степен не е бил марионетка, но за съжаление става жертва на невидимото правителство, което от тогава до днес не позволява на този пост да сядат хора със собствени възгледи, работещи в полза на обшеството. Може би през 2029г, когато евентуално се разсекретят документите по случая ще узнаем цялата истина такава, каквато в съшност е,а… виж още »

Стефан
Гост
Стефан

До Holmes: Ако под „финансови олигарси“ имаш предвид мафията в пълния и несъизмерим блясък, то ти най пероятно си прав, тъй като публична тайна е че Кенеди е убит, защото фамилията Кенеди – визирам най вече „Боб“ тръгва срещу хората, които са избрали JFK за президент! Сам „Мууни“ Джанкана е човекът с най голям принос за избирането на Кенеди за президент, който от своя страна нали се сещаш, че когато бъде избран ще има известни задължения към своите благодетели и когато това става факт и той не изпълнява своята част от сделката, най естественото нещо е да бъде убит! В… виж още »

Borislav
Гост
Borislav

Сам Джанкана + ЦРУ са убили Кенеди

––––––––––––––––––––
Коментарът е транслитериран от модератор. Моля, пишете на кирилица!