Публикувано на: 23 юни, 2010

Джоузеф Кони е причината за безброй проляти сълзи и съсипани човешки животи в Уганда, Южен Судан, Демократична република Конго и Централноафриканска република.

Неговите терористични действия държат голяма част от Уганда като заложник в продължение повече от 20 години и карат 2 милиона души да напуснат селата си в областите Аколи и Ланго и да се заселят в мизерни бежански лагери. Джоузеф Кони е човекът, който поробва над 35 000 деца, отвличайки цели училища под прикритието на нощта. Той изгаря села, колонии и дори бежански лагери, убивайки, изнасилвайки, отвличайки и държейки хората под гнета на неизбежния си терор. Джоузеф Кони е лидерът, чиято Божия армия за съпротива (Lord’s Resistance Army – LRA) осакатява и реже устните, ушите, пръстите, ръцете и краката на невинни хора, за да ги държи в страх. Той изтощава цял един район от Уганда чрез подтисничество и заплаха, чрез безусловен ужас. Джоузеф Кони е мъжът, който отвлича млади жени, провъзгласява ги за свои съпруги, бие ги, за да са покорни, изнасилва ги и им прави деца, беляйзваки ги емоционално за цял живот.

И не на последно място Джоузеф Кони е военачалникът, който в продължение на години успява да се измъкне от армиите на Уганда и съседните държави.

Кой е Джоузеф Кони?

Джоузеф Кони идва на бял свят през април 1963 г. (според някои източници годината е 1961 или 1962) в една къща точно край търговския център Одек, намиращ се на час и половина път от град Гулу.

Майката на Кони

Майката на Кони

Той е роден точно в центъра на територията на племето Аколи в Уганда. Кони е последното от шестте деца в семейството. Неговият баща Луиджи Абол е учител и активен деец в Католическата църква. (Името Луиджи вероятно се дължи на факта, че много католически мисионери в Африка са от италиански произход). Неговата майка Нора Анек Отинг умира на 10 ноември 2009 г. Последното желание на 89-годишната старица е синът й да сключи мир с правителството на Уганда и народите от централна и източна Африка.

Семейството му не било богато, тъй като учителите не получавали кой знае каква заплата, и храната на масата идвала най-вече от градината, която Нора Анек поддържала с помощта на децата си.

Джоузеф Кони не бил особено блестящ ученик, но имал чувство за хумор, бил приятен, учтив и обичал футбола. Той бил един от най-добрите танцьори на Ларакарака (традиционен танц на Аколи) и обожавал да бъде възхваляван от околните.

Тъй като баща му бил светски проповедник в католическата църква, съвсем естествено било Кони да стане едно от момчетата-помощници в църквата.

Той посещавал основното училище в Одек, от което сега са останали само развалини. Образованието му приключило, когато Кони се присъединил към по-големия си брат Джинони Окело, който работел в един традиционен параклис извън Одек и се занимавал с вещерство и знахарство. Той помагал на брат си в параклиса и най-вероятно точно в онези дни е научил мистичните и окултни практики, които прилага впоследствие.

Алис Лаквена

В началото и средата на 80-те години настоящият президент на Уганда Йовери Мусевени партизанствал в храстите край Кампала, а войските изпращани срещу него се състояли главно от хора от племената Аколи и Ланги. През 1985 г. племето Аколи за кратко грабва властта, в лицето на президент Окело.

Народът на Аколи се почувствал могъщ с един от своите хора на върха. Те гледали на Мусевени и на Националната армия за съпротива като на врагове, които искат да отнемат властта от хората на Аколи.

Но през януари 1986 г. армията на Йовери Мусевени нахлува победоносно в Кампала, а армията на президента Окело побягва позорно на север към Южен Судан. Сега хората на Аколи се страхували от възмездието на новата власт.

Разпръснатите части на Аколи се прегрупирали и създали Народната армия на Уганда. Джоузеф Кони им вдъхнал своето божествено вдъхновение, което бил придобил като помощник в църквата и чирак на своя брат-вещер. Той започнал да привлича хора за каузата.

Алис Лаквена

Алис Лаквена

Настъпила 1986 година. Мусевени бил на власт, а народът на Аколи бил привидно победен. Тогава на сцената излиза Алис Лаквена – братовчедка на Джоузеф Кони. Тази „Жана д`Арк“ (както я възприемали нейните последователи) успява за съвсем кратко време да вдъхнови хиляди мъже на Аколи и да ги поведе в битка, въоръжени с камъни и пръчки, с обещанието, че вражеските куршуми няма да проникнат в телата им, помазани с вода и миро. Камъните на Аколи щели да се превърнат в гранати, вражеската армия на Мусевени щяла да бъде изгонена и властта да отиде отново в ръцете на Аколи.

Първоначалният успех на Алис Лаквена е наистина удивителен, но когато тя и хората й се опитали да прекосят Нил близо до Джинджа, те били сразени от превъзхождащите ги войски. Алис избягала в Кения, където живяла в един бежански лагер до смъртта си през 2007 г.

Националната армия за съпротива се радвала на победата си, но веселието й било краткотрайно, тъй като един новопоявил се бунтовник обявил война на Кампала.

Предаден

Земята на Аколи преживявала трудни времена. Тежката ръка на държавната Национална армия за съпротива се чувствала навсякъде. Ценният добитък изчезвал с хиляди. Богатството на човек се изсчислявало в глави добитък, а някои Аколи загубили стотици животни само за една нощ. Хората също изчезвали и се случвали много изнасилвания. Повечето от фактите предполагат, че тези зверства са били дело на правителствените войски, които обаче хвърляли вината за тях върху Кони.

Войниците на Аколи, които някога се сражавали за бившето правителство, били отговорни за стотици зверства в региона Луверо край Кампала. Сега, войниците на угандийското правителство смятали, че е дошло време за разплата за техните грабежи, убийства и изнасилвания.

Джоузеф Кони и неговата група от бивши войници (той все още не отвличал деца в онези дни) провели няколко успешни набези срещу правителствените войски и народът на Аколи повярвал, че той е дошъл за да възстанови неговото достойнство, статус, добитък, земя и, разбира се, власт. В онези дни планът на Кони бил да свали правителството и да управлява Уганда според десетте Божи заповеди от Стария завет.

Хората от Гулу изобщо не предполагали, че ги очакват 20 години на смърт, разруха и отвличания.

В резултат от победите на Кони се случили две неща. Първо, Бети Акан Бигомбе от племето Аколи била назначена за Държавен министър за Умиротворяването на Северна Уганда, титла, която скоро била променена на по-безобидното Държавен министър в Кабинета на премиер-министъра, Представител на Северна Уганда. Второто била една военна операция, организира като проява на безсилие от загубите причинени на правителствената армия от Кони и неговите войски.

Военната операция буквално блокирала северния район Аколи. Политици били арестувани от страх, че сътрудничат на Кони, а медиите били жестоко цензурирани. Тогава започнали да се случват и престъпленията срещу местното население, споменати по-горе, като правителството се постарало да се разчуе, че те са дело на Кони. Бети Бигомбе и нейните служители започнали да раздават на аколите от малките селца в северна Уганда лъкове и стрели, за да се защитават от бунтовниците. Това вбесило Кони.

В резултат, неговият гняв се насочил срещу собствените му хора. Той се почувствал предаден. Сега племето Аколи се озовало между правителствената армия и нейните безкрупулни методи и Кони и неговото възмездие срещу собствения му народ, който го бил предал. Той продължил да атакува армията.

Детска бойна сила

Деца, жертви на Кони

Деца, жертви на Кони

Отвличанията започнали през 1992 г. в училищата за момичета. Група от 44 момичета била похитена от два пансиона близо до Гулу. Джоузеф Кони се готвел да създаде един нов вид Аколи. Той щял да използва малките деца като празен лист хартия, върху който можел да нарисува идеите си. Подобно на Адолф Хитлер, той щял да създаде една нова Аколи раса, безпределно вярна и чиста.

Джоузеф Кони щял да се превърне в трън в очите на президента Мусевени през идните години. Той показал, че е различен от братовчедка си Алис Лаквена, която имала строг морален кодекс за поведението на армията си. Макар че и той първоначално спазвал подобни правила, те бързо били изоставени заедно с библейските реторики на Кони. Религиозните му виждания изгубили приоритет и били заменени от насилието.

Той имал нужда от пари, за да купува оръжия. Кони се снабдявал с храна от околните села, но оръжията били нещо различно.

Тук се появява връзката Хартум. По онова време президент Мусевени поддържал Джон Гаранг от Суданската Народна Освободителна Армия, който се сражавал с Хартум в южен Судан. Гаранг и Мусевени мислели еднакво и били приятели.

Правителството на Хартум започнало да използва Джоузеф Кони като дразнител за Мусевени и Джон Гаранг, снабдявайки го с оръжия.

Съюзът с Хартум променил спазваните досега християнски обреди в армията на Кони. Бойците на LRA вече викали „Аллах Акбар“, когато нападали селата, а петък се превърнал в Свят ден. Свинското било забранено, а Кони приел името „Мохамед“. Хората на Кони вече изповядвали една странна смесица от анимизъм, християнски вярвания и ислямски практики. Самият Джоузеф Кони не е нито християнин, нито мюсюлманин – той е човек, заблуден от собствените си демонични възгледи и егоистична жажда за власт, а неговата теология се гради само и единствено на насилието.

Президента Мусевени влязъл в преговори за мир с Кони, но той използвал това време, за да се прегрупира и подготви за следващата фаза. Той и войските му получили военна подготовка в Судан и други страни. Положението се нагорещявало. Кони имал оръжията, неговите топ лидери били отлично обучени и готови за война, но се нуждаели от още бойци, пехотинци и поддържащ персонал.

Едно от децата-бойци на Кони

Едно от децата-бойци на Кони

Отговорът на въпроса за недостига на бойна сила имал грозно, но ефикасно решение – през 1994 г. започнало поголовно отвличане на деца. Те били отмъквани от училищата-пансиони през нощта, като момчетата били обучавани и заставяни да бъдат бойци-убийци за Уганда, а момичетата се превръщали в сексуални робини, макар и да ги наричали съпруги. (Много от тези жени казвали след освобождаването си, че Кони е бил мил човек и винаги им се е извинявал след като ги биел).

Момчетата трябвало да убиват други момчета, а понякога и собствените си семейства, за да докажат лоялността си и да не бъдат убити на свой ред. Насилието се превърнало в единствено и неотменно правило. Децата били изплашени до смърт, детството им било отнето завинаги и те се превръщали в безмилостни убийци, програмирани роботи, които се подчинявали на заповедите на един луд човек. Джоузеф Кони твърди, че той самият никога не е убивал. Той само разговарял с духовете и раздавал заповеди.

Хиляди били убити, осакатени и откъснати от домовете си. Над северната част на Уганда се спуснала тъмнината на нощта.

Най-опасното място

Бежански лагер

Бежански лагер

Правителството издигнало бежански лагери, където били преместени хиляди хора. Това често се правело почти без никакво предупреждение – само за няколко дни. Хората на Аколи, а после и на Ланги, оплаквали отвлечените си деца, убитите си мъже, изнасилените си жени и преместването си в лагерите.

Лагерите били създадени за безопасността на хората, но също така и за да се изпразнят селата и Кони да остане без поддръжка, без убежища и без деца за отвличане.

Това продължило няколко години. Страшейните на Аколи и религиозните лидери отправяли апели и изнасяли проповеди, правителството правело жестове, като например предложението да изпрати майката на Кони в Судан, за да се срещне с него (което така и не се случва). Кони обещавал едно, но правел друго.

Сега семействата живеели в лагери, вместо в селцата си, някога пълни с добитък и ниви. Аколи много държали на образованието на децата си, но сега били останали без такова. Малките растяли, мислейки, че храната идва от камионите за помощи, а не от плодородните земи, които техните родители някога засаждали.

Лагер, опожарен от LRA

Лагер, опожарен от LRA

В лагерите имало почти два милиона души и цяло поколение от деца, израстнало без да се запознае с културното си наследство. За съжаление, лагерите не винаги гарантирали защита от Божията армия за спасение и понякога бивали опожарявани до основи.

Кампала общо взето била сигурно място (макар понякога да имало нападения от бунтовници от западна Уганда) и процъфтявала, докато северния район на страната умирал.

Хората обвинявали армията, Кони и LRA. Всеки сочел с пръст, но никой не предриемал нищо, за да сложи край на тази патова ситуация. Кони изглежда успявал да се измъкне от всеки капан и всеки сблъсък с армията на правителството. Някои започнали да мислят, че той наистина притежава някакви мистични сили. Че той наистина е човек, който общува с отвъдното.

Деца, търсещи убежищеАтмосферата в северна Уганда била крайно напрегната. В някои градове, като Гулу, децата от близките села търсели убежище през нощта в предградията, страхувайки се от отвличане. Те не знаели дали ще заварят родителите си живи, когато се върнат вкъщи.

Северът се превръща в мъртвите полета на Уганда. Светът тихо наблюдавал как хората умират, или биват отвличани, поробвани, промивани и измъчвани от глад.

BBC описва ситуацията в северна Уганда като „по-лоша от Ирак“. Един доклад на Обединените нации нарича района „най-опасното място за живот в света“.

Войната продължава

Междувременно, маниакът Джоузеф Кони продължава да слуша своите нечестиви духове и да сее ужас и смърт. Смята се, че в периода на тази война той е разполагал с 50 млади момичета, които наричал съпруги, станал е баща на стотина деца, изтръгнал е от домовете им два милиона души, убил е над 30 000 души и е отвлякъл още 30 000 (според някои източници 66 000) деца. Той изгарял и унищожавал земята на собствените си хора. За разлика от неговата братовчедка Алис Лаквена, никой не го наричал патриот. Той продължавал своята кампания на смърт и насилие.

Джоузеф Кони е просто един болен човек, заблуден и объркан от демоните, с които вярва че говори. Той отравя цяла една нация, обръща се срещу собствените си хора и пренася насилието си дори в съседните страни.

Войната продължава, ли продължва… през 2005 г. Международният криминален съд издава заповед за ареста на Джоузеф Кони и някои от неговите лидери, по обвинения в престъпления срещу човечеството. Уганда посреща тази заповед със смесени чувства. Мнозина чувстват, че Кони не желае да подпише мирно споразумение точно заради нея. Много от местните хора са критично настроени към Международния криминален съд и неговите, според тях, избирателни методи да пренебрегва западняците и да се прицелва в африканците.

Мнозина смятат за нелепа идеята Кони да бъде затворен в Холандия, в удобна килия с телевизор, хубава храна и медицински грижи.  Угандийците, и особено народът на Аколи, предпочитат лично да се разправят с него.

През юли 2006 г. се стига до споразумение за прекратяване на насилието между правителството на Уганда и LRA. Мирът бавно се завръща на север, градовете се възраждат, лагерите са почти празни и училищата отварят отново врати.

Джоузеф Кони държи две от децата си

Джоузеф Кони държи две от децата си

Джоузеф Кони не е стъпвал в Уганда от споразумението насам. Той е забелязван в Южен Судан и Демократична република Конго, където продължава пътя си на унищожение, особено след като бива нападнат на 14 декември 2008 г. Операция „Светкавичен гръм“ убива няколко от членовете на LRA, пленява други, но разделя армията на Кони на малки групи, които сега увеличават атаките си над жителите на Конго, заставяйки 200 000 души да напуснат домовете си. Загиват много невинни хора и отвличанията започват отново. Самият Джоузеф Кони стои в сянка засега, но неговата армия продължава да прави онова, което владее най-добре – да сее ужас.

Истината е, че този човек, Кони, който твърди, че е вдъхновен от Бога, дълбоко в сърцето си се страхува да не бъде заловен и подведен под отговорност за деянията си. Той се крие, но продължава да безчинства, създавайки хаос и нещастие в Централна Африка.

5 Коментари за “Джоузеф Кони: Най-търсеният човек в Африка”

  1. AvatarБуржоа-бохем

    Силвия, поздравления за статията!
    Без съмнение Африка е дала на света две неща – сафарито и най-бруталните, и кръвожадни скотове в човешки облик, които историята познава. Няма друго място на земята, на което човешкият живот да не представлява никаква ценност. Десетки, а може би и стотици хиляди са заслужаващите внимание изверги, които се раждат и бушуват под горещато африканско слънце, като започнем от много популярните Джозеф Дезире Мобуто – смъртта дебне в Конго, Али Соили – богът от Коморските острови, етиопският титан Хайле Мариам, минем през заслужилите артисти – Иди Амин Дада – веселият канибал – председател на ОАЕ, суданецът Омар Ал Башир и стигнем до моят фаворит – императорът – човекоядец Жан Бедел Бокаса.
    Пожелавам ти крепко здраве и много свободно време, за да опишеш тук подвизите на всичките – знайни и незнайни жестоки дечица на майка Африка!

  2. AvatarСилвия

    Супер, страхотно си ги изброил, ще си ги сложа в бъдещите задачки :) Благодаря ти!

  3. Avatar55905

    Буржоа-бохем,забравяш,че Мобуто е бил подкрепян от Франция и Белгия!

  4. AvatarВиктор Иванов

    Мога ли да използвам информация от тук за група против Джоузеф Кони във фейсбук ?

  5. AvatarСилвия

    Няма проблем, стига да има линк към сайта ;)

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –