Публикувано на: 2 август, 2008

Зодиакът е един от най-големите неразкрити серийни убийци след Джак Изкормвача. Въпреки че полицията разследва над 2500 заподозряни, случаят никога не е официално разкрит. Някои от заподозряните изпъквали, но криминалистиката по онова време не била достатъчно напреднала, за да ги закове окончателно.
През октомври 1966 г. едно убийство поставя началото на страховита серия от престъпления, които хвърлят в паника жителите на Сан Франциско. Години наред Зодиакът се подиграва с полицията, изпращайки на медиите странни шифри, телефонни обаждания и обидни криптирани бележки.
Преди всичко това да приключи този умен и диаболичен убиец променя живота на осем души само двама, от които оцеляват, за да разкажат историята си.

Чери Джо Бейтс

Чери Джо Бейтс

Чери Джо Бейтс

В неделната вечер на 30 октомври 1966 г., дълго преди някой да чуе за Зодиака, 18-годишната студентка Чери Джо Бейтс е брутално убита близо до паркинга на библиотеката на колежа в Ривърсайд Сити. Изглежда мотивът не бил изнасилване или грабеж, тъй като дрехите и чантата й били непокътнати.

След като прекъснал няколко кабели в светлозеления й Фолксваген, Зодиакът изчакал Бейтс да се върне при колата си и да се опита да я запали. Тогава той се появил и й предложил помощта си, заемайки се безцелно да човърка по двигателя.

След това вероятно й предложил да я закара, казвайки й, че колата му е наблизо, и я подмамил в една тъмна непавирана алея между две къщи, притежание на колежа, където двамата прекарали около час и половина. Не е сигурно какво точно са правили през това време, но в крайна сметка мъжът я нападнал, намушквайки я три пъти в областта на гърдите, един път в гърба и седем пъти през гърлото.

Полицията установила, че оръжието на убийството е малък нож, с острие дълго около 9 см. и широко 1,30 см., макар че раните по гърлото на Бейтс били толкова дълбоки и брутални, че почти били обезглавили момичето, прекъсвайки ларинкса й, югуларната й вена и сънната й артерия. Освен това тя била душена, бита и с разрези по лицето.

Часовникът открит до тялото

Часовникът открит до тялото

На около 3 метра от тялото на Бейтс лежал опръскан с боя, мъжки часовник „Таймекс“, със скъсана 18-сантиметрова каишка, който бил спрял на 12:23 ч. Според някои източници, впоследствие този часовник бил проследен до една военна база в Англия. Боята била анализирана и се установило, че е най-обикновена. На местопрестъплението били открити още отпечатък от ток на обувка, приблизително 44-и номер, както и коса, кръв и кожна тъкан по ръцете и под ноктите на жертвата. По колата й били открити мазни, неидентифицирани отпечатъци от длан и пръсти.

Въпреки че библиотеката затваряла в 21:00 ч. (а книгите в колата на жертвата подсказвали, че тя е била там преди това), двама отделни свидетели казали, че са чули „ужасен вик“ в около 22:30 ч., последван от „приглушен вик и след това от силен шум, като от запалване на стара кола“, две минути по-късно. Това време съвпада с посоченото от съдебния лекар и било официално прието за времето на смъртта.

Съдейки по тези подробности, убийството на Чери Джо Бейтс изглеждало като обикновено убийство от страст, най-вероятно извършено от отхвърлен обожател, бивш приятел или просто някой свързан с нея. Самият факт, че тя била прекарала час и половина в тъмната алея с човека, който я е убил, подсказвал, че тя го е познавала и му е имала доверие. Чак месец по-късно нейният случай навлиза в съвсем друго измерение.

Първото писмо

На 29 ноември 1966 г. машинописни копия от анонимно писмо били изпратени до полицията в Ривърсайд и до вестник „Ривърсайд Ентърпрайз“. Писмото било написано на пишеща машина „Роял“, а шрифтът бил определен на „Пика“ или „Елит“. Писмото било озаглавено „Признание“, като вместо името на автора били поставени дванадесет тирета.

Първото писмо на Зодиака

Първото писмо на Зодиака

И двете копия били написани на нискокачествена бяла хартия и били изпратени без марки и обратен адрес.

ПРИЗНАНИЕТО

ОТ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _


Тя беше млада и красива, а сега е пребита и мъртва. Тя не е първата и няма да бъде последната. Аз лежа буден нощем, мислейки за следващата си жертва. Може би тя ще бъде красивата блондинка, която работи като детегледачка близо до малкия магазин и се прибира по тъмната алея всяка вечер в седем. Или може би ще бъде пищната брюнетка, която каза XXX НЕ, когато я поканих на среща  в гимназията. Може да не бъде и никоя от тях. Но аз ще отрежа женските й части и ще ги изложа, така че да ги види целият град. Така че не ме улеснявайте. Пазете сестрите си, дъщерите си и съпругите си далече от улиците и алеите. Мис Бейтс беше глупава. Тя отиде на заколение като агне. Тя не се бори. Но аз го направих. Първо развалих колата й. После я изчаках в библиотеката и я последвах след две минути. Акумулаторът вече беше изтощен. Предложих й помощта си. Тя охотно се съгласи. Казах й, че колата ми е наблизо и й предложих да я закарам до дома й. Когато се отдалечихме от библиотеката, аз й казах че е време. Тя ме попита: Време за какво? Аз й казах, че е време да умре. Сграбчих я за шията, запуших устата й, а с другата ръка допрях един малък нож до гърлото й. Тя тръгна доста охотно. Чувствах гърдите й топли и твърди в ръцете си, но в ума ми имаше само една мисъл. Да я накарам да си плати за това, че ме отхвърляше през всичките тези години. Тя умря тежко. Тя се гърчеше и тресеше докато я душех, а устните й потръпваха. Веднъж изпищя и аз я ритнах в главата, за да млъкне. Забих ножа в нея и той се счупи. След това я довърших като й прерязах гърлото. Не съм болен. Аз съм ненормален. Но това няма да попречи на играта. Това писмо трябва да бъде публикувано, за да го видят всички. То може да спаси онова момиче в алеята. Но това зависи от вас. Ще тежи на вашата съвест. Не на моята. Да, аз бях онзи, който ви се обади. Това беше предупреждение. Внимавайте… Аз

дебна момичетата ви в момента.

ДО: ШЕФА НА ПОЛИЦИЯТА
ЕНТЪРПРАЙЗ

На пликовете не бил написан пълният адрес; те били надписани с маркер по следния начин:

Дейли Ентърпрайз
Ривърсайд Калиф
Внимание: Престъпление

Детайли за убийство
Ривърсайд

На плика на писмото изпратено до отдел Убийства бил намерен един отпечатък, който никога не бил свързан със заподозрян и не е ясно дали е бил оставен от самия автор на писмото, пощальона или от някой полицай.

Твърдението на убиеца, че „тя не се бори“, било опровергано от множеството защитни рани по ръцете и дланите на жертвата, както и от космите и кожата открити под ноктите й.

При аутопсията не са намерени никакви следи в подкрепа на версията за счупен в тялото на Бейтс нож, и по-скорошните изказвания на полицията в Ривърсайд категорично отхвърлят тази възможност.

Колата на Бейтс наистина била саботирана по описания начин, който нарочно не бил изложен докрай във вестниците. Телефонното обаждане, за което убиецът намеква в края на писмото, никога не е засичано, и, според някои източници, то е било предназначено за пресата, а не за полицията, което обяснява защо е било пренебрегнато.

Писмата били получени в същия ден, в който са изпратени. На следващият ден, 30 ноември, Ентърпрайз и местната полиция предават копията от писмата си на областния пощенски инспектор в Ривърсайд, който от своя страна известява Федералното бюро за разследване. Убийството не е федерално престъпление, но изнудването чрез пощата е, и ФБР за кратко се присъединява към разследването под този предлог. Но, тъй като в писмото не се споменава или загатва за определена жертва на изнудване, федералната помощ се оттегля.

Необяснимо е как копие от „Признанието“ се появява прикрепено към доклад на ФБР, който е разсекретен през 90-те години. Шрифтът и броят на думите на ред в това копие се различават от онези в двете писма, изпратени до пресата и полицията.

Бейтс трябва да умре

Точно шест месеца след смъртта на Бейтс, полицията, Ривърсайд Прес и бащата на жертвата (чието име и адрес били публикувани в местен вестник след убийството), получават почти идентични копия от друго писмо, този път написано с молив на лист от тетрадка с редове.

Вместо подпис, на две от писмата имало символ, наподобяващ буквата Z, последван от числото 3. Пликовете били облепени с повече марки от необходимото, което се превръща в отличителен знак на Зодиака. В този случай били залепени по две марки от четири цента, а само едната от тях би покрила пощенските разходи. Писмата гласяли следното:

БЕЙТС ТРЯБВАШЕ
ДА УМРЕ
ЩЕ ИМА
ОЩЕ

В копието до бащата Джоузеф Бейтс, което не било подписано със странния символ, „БЕЙТС“ било заменено с „ТЯ“. От копието изпратено до полицията бил снет един отпечатък, който така и не бил свързан със заподозрян.

В средата на април 1967 г. един чистач в библиотеката на колежа открива поема, написана под плота на един сгъваем чин. Следователите смятали, че тя описва убийството на Бейтс и е написана от убиеца.

Други, обаче, забелязват, че стилът и тонът на поемата се различават и говорят по-скоро за студент, склонен към самоубийство. Приликите в почерка също са спорни и тъй като не е ясна датата, в която е надраскана поемата под чина, целият въпрос остава отворен за интерпретации. Поемата гласи:

Омръзна ми да живея/неохотно да умра
прерязан.
чисто.
ако червеното /
чисто.
кръв шурти,
капе,
и се лее;
по новата й
рокля
е какво от това
тя е червена
и без това.
животът изтича в
в несигурна смърт.
тя няма да
умре.
този път
някой ще я намери.
просто ще чакам
до следващия път.
рх

Предполага се, че инициалите „рх“ в подписа може би са препратка към президента на колежа в Ривърсайд по онова време – Р. Х. Брадшоу.

Валехо

Валехо и Бенисиа лежат точно на север от залива Сан Пабло и пролива Каркинез, на около 30 километра североизточно от Сан Франциско. В края на 60-те години този район бил почти незаселен и дори днес там има само няколко асфалтирани пътища, преминаващи през голата пустош на южната част на област Солано, над магистралата свързваща Валехо и Бенисиа. Един от тях е пътят към езерото Хърман, водещ от източната част на Валехо до северната част на Бенисиа и минаващ през незастроения район между тях.

В около 21:00 ч. в петък, на 20 декември 1968 г., очевидец забелязва една светла на цвят кола, вероятно Шевролет Импала, паркирана близо до входа на помпената станция на пътя за езерото Хърман. Същата кола е видяна и в 22:00 ч. от различен свидетел.

Във времето между тези две наблюдения, една млада двойка била паркирала колата си на същото място, когато друг автомобил, отиващ в посока към Валехо, намалил скоростта си, минавайки покрай тях, и след това спрял и бавно дал на заден ход. Те почувствали, че има нещо нередно в тази маневра и незабавно потеглили към Бенисиа. Другата кола ги последвала до първата отбивка и когато те свърнали по нея, непознатият шофьор продължил на изток по пътя за езерото Хърман.

Дейвид Артър Фарадей

Дейвид Артър Фарадей

В 23:00 ч. Дейвид Артър Фарадей и Бети Лу Дженсън, които били паркирали на същото място, били застреляни в кафявия Рамблър на Фарадей. Този безлюден район бил известен като алея на влюбените и младата двойка прекарала там по-малко от час, когато някой спрял до тях, излязъл от колата си и започнал да стреля в тяхната. Те били казали на родителите на Бети Лу, че отиват на коледен концерт.

Убиецът бил въоръжен или с 22-калибрена пушка, или по-вероятно с пистолет, зареден с 22-калибрени муниции за дългоцевна пушка. Съдейки по отпечатъците от стъпки и балистичните доказателства, изглежда убиецът е стрелял първо в задния десен прозорец, след това в задната лява гума и после е заобиколил от предната лява страна на колата. Двамата тинейджъри успели да изпълзят от дясната предна врата.

Шестнадесетгодишната Дженсън излязла жива от колата и хукнала да бяга към пътя; тялото й лежало на по-малко от 9 метра от задната броня.

Бети Лу Дженсън

Бети Лу Дженсън

Съдейки по характера на стрелбата – пет изстрела в дясната част на гърба й, от петото и шестото й ребро чак до таза – се предполагало, че убиецът е или запознат с оръжията, или е стрелял по нея, докато тя е лежала на земята, повалена от първия изстрел. Според доклада на съдебния лекар, изстрелите дошли от не повече от 3 метра разстояние. Два от изстрелите не успели да попаднат в целта. Фарадей бил убит с един единствен изстрел от упор в главата.

Всичко свършило за няколко секунди и убиецът веднага напуснал местопрестъплението. Това било установено чрез времева възстановка с помощта на показанията на очевидците, които били в района между 21:00 и 23:15 ч. Една от тях, Стела Боргес, може би дори е видяла колата на убиеца, светъл на цвят Шевролет, който отивал към Бенисиа, точно преди тя да открие телата на Дженсън и Фарадей.

Въпреки усилията на шерифа на област Солано Лес Лъндблад, съдействието на дузина местни органи на закона и наградата събрана от съучениците на жертвите, убиецът никога не бил заловен.

Ферин и Маго

Шест месеца по-късно, малко след полунощ на 5 юли 1969 г., 22-годишната Дарлийн Елизабет Ферин и 19-годишният Майкъл Рено Маго били простреляни в колата на Ферин, в паркинга на голф игрището Блу Рок Спрингс. Според показанията на Маго, взети по-късно от полицията, Ферин го била взела от дома му половин час преди това, за да отидат да хапнат нещо и по пътя му казала, че иска да говори с него. Маго предложил да проведат разговора в популярния за местните младежи парк на Блу Рок Спрингс.

Ферин изключила фаровете и двигателя на колата, но оставила радиото да свири. След няколко минути на паркинга спрели за кратко още три коли пълни с млади гуляйджии, които се смеели, викали и хвърляли пиратки. Те бързо си тръгнали и Ферин и Маго останали сами някъде до полунощ, когато друга кола, идваща от Валехо, отбила в паркинга.  Шофьорът й изгасил светлините и спрял на около два метра от лявата страна на колата на Ферин.

Колата, стар кафяв Форд Мустанг или Шевролет Корвет, стояла там с работещ двигател и Маго попитал Ферин, дали познава шофьора, на което тя отговорила : „О, няма значение“. Маго не бил сигурен дали това означавало, че тя го познава или не, но преди да успее да се задълбае по въпроса, колата потеглила с висока скорост към Валехо.

След около пет минути кафявата кола се върнала на паркинга и спряла на около 3 метра зад тяхната. Без да гаси фаровете си този път, шофьорът излязъл от колата и се насочил към тях откъм дясната страна, като светел в очите им с фенерче, което не им позволило да видят лицето му.

Маго помислил, че човекът е полицай и тъкмо се пресягал за документите си, когато мъжът вдигнал 9 мм. оръжие и стрелял в прозореца. Той стрелял първо в Маго, уцелвайки го в лицето и тялото от толкова близко разстояние, че някои от куршумите минали през него и ударили Дарлийн.

Зареден с болка и адреналин, Майкъл се избутал с крака на задната седалка, получавайки още един куршум в лявото коляно. Тогава нападателят стрелял във Ферин, улучвайки и двете й ръце, а после и гърба, когато тя се обърнала да бяга. На Маго му се струвало, че изстрелите са твърде тихи, може би заради заглушител, но живещият наблизо Джордж Брайънт бил чул както пиратките, така и изстрелите и ги описал като доста по-силни.

Убиецът се връщал към колата си, когато Маго започнал да крещи от болка и гняв. Той се върнал и изстрелял по още два куршума във всяка от жертвите, след което спокойно се качил в колата си.

Маго успял да зърне профила на мъжа и го описал като нисък, около 1,70 м. набит човек. Нападателят тежал най-малко 90 килограма и имал широко лице. Измъчван от болка, но все още в съзнание, Маго успял да включи аварийните светлини на колата, с надеждата да привлече внимание, след което отворил вратата и се свлякъл на земята.

От тази позиция той видял как нападателят обръща колата си и със свистене на гуми се насочва обратно към Валехо. Въпреки че по-късно Зодиакът твърди, че е спазвал ограничението на скоростта, Маго и свидетелят Джордж Брайънт казват, че е напуснал местопрестъплението с много висока скорост.

Скоро пристигнали няколко полицейски коли и бърза помощ, повикани от минаващи покрай инцидента шофьори, но помощта дошла твърде късно за Дарлийн и тя починала в линейката. Маго отива право в операционната на болницата „Кайзер Фондейшън“.

Впоследствие убиецът не веднъж заявява, че е извършил нападението с 9 мм. Люгер, но това оръжие се произвежда с пълнител за 8 куршума, а той бил стрелял най-малко девет пъти без презареждане. Наистина от известно време се предлагали и пълнители за 32 куршума за Люгер, но полицията смятала, че оръжието е по-скоро 9 мм. Браунинг, който събира 13 куршума във фабричния си пълнител.

Приятелите на Ферин подозирали, че тя може да е била дебната в месеците преди смъртта си или най-малкото е била посетена от някого. Това най-вероятно бил един неин обожател от Валехо, който още не се бил примирил, че Дарлийн го е отблъснала. Човекът скоро бил намерен и разпитан от полицията, но се установило, че е бил със съпругата си по време на убийствата.

Версиите, че Ферин и Маго може да са познавали някоя от другите жертви на Зодиака остават напълно непотвърдени, също както и слуховете, че Маго знае кой е убиеца, но крие това.

Спомените му от събитията през онази нощ, които разказва на полицията и на пресата, са за непознат мъж, който се доближил мълчаливо до колата им и започнал да стреля. Той се придържа към тази версия независимо от огромната болка след инцидента, силните медикаменти в болницата и факта, че се превръща в нещо като местна страховита знаменитост.

Единственият признак, че Ферин може би е познавала убиеца – или той нея – са две телефонни обаждания направени в дома й след убийството. Приятелките на Ферин вдигнали слушалката, но от другата страна се мълчало.

Криптограма

След няколко седмици, на 31 юли 1969 г., „Сан Франциско Екзаминър“, „Сан Франциско Хроникъл“ и „Валехо Таймс-Хералд“ получават писма, поемащи отговорност за убийствата във Валехо. Във всяко писмо била приложена 1/3 част от криптограма, която трите вестника трябвало да публикуват на първа страница до 1 август.

Шифърът изпратен до Таймс-Хералд

Шифърът изпратен до Таймс-Хералд

Твърденията на автора били подкрепени с достоверни подробности от двете местопрестъпления и той заплашвал, че ще убива още, ако не изпълнят исканията му. Писмата били подписани със същия зачертан кръг, който очевидно представлявал подписа на Зодиака.

Уважаеми Редактор,

Аз съм убиецът на 2 тинейджъри, убити миналата Коледа на езерото Хърман и на Момичето, убито миналия 4-ти юли. За да Докажа това ще изложа някои факти, които само аз + полицията знаем.

Коледа
1 Марка на мунициите Супер Х
2 Изстреляни са 10 изстрела
3 Момчето беше в задната част на колата
4 Момичето лежеше от дясната страна на колата

4-ти юли
1 Момичето носеше шарени панталони
2 Момчето беше простреляно в коляното
3 Марка на мунициите Уестърн

Това е първата част от шифъра. Другите 2 части са изпратени на „С.Ф. Екзаминър“ + „С.Ф. Хроникъл“.

Искам да публикувате шифъра на първа страница до петък следобед, 1 август `69 г., ако не го направите ще се развилнея и ще убивам през целия уикенд. Ще обикалям наоколо и ще подбирам случайни хора или двойки, докато не убия повече от дузина души.

Писмото на убиеца до „Хроникъл“ било подобно,  но в него имало и допълнителна подсказка: „В този код е моята идентичност“. Криптограмата била разшифрована за по-малко от седмица от един гимназиален учител от Норт Салина, Калифорния, и неговата съпруга.

 

Шифърът до изпратен до Хроникъл

Шифърът до изпратен до Хроникъл

Въпреки твърдението в писмото до „Хроникъл“,  шифърът не разкривал идентичността на убиеца. Учителят предава решението на загадката на полицията във Валехо на 8 август, то било потвърдено от Криптографския отдел на Военноморския комуникационен център на остров Скаагс и публикувано на 9 август в „Сан Франциско Хроникъл“ и „Валехо Таймс-Херълд“.

„Обичам да убивам хора, защото е толкова забавно.

По-забавно е от убиването на диви животни в гората, защото човекът е най-опасното животно от всички и ми доставя най-голямо удоволствие.

По-хубаво е даже от клатенето на някое момиче.

Най-хубавата част е, че като умра ще се преродя в рая и всички, които съм убил ще бъдат мои роби.

Няма да ви издам името си, защото вие ще забавите или спрете събирането на роби за задгробния ми живот.“

Писмата били безуспешно проверени за отпечатъци от полицията във Валехо и Сан Франциско. Местната полиция отново се обърнала за помощ към ФБР и този път на основанието изнудване чрез пощата. Много от докладите на ФБР все още класифицират случая като злоупотреба/изнудване чрез пощенските служби.

Говори Зодиакът

Едно малко познато писмо, съдържащо ключ към криптограмата, било изпратено анонимно до полицията във Валехо на 10 август, един ден след като решението на загадката било публикувано в пресата. Пощенското клеймо било от Сан Франциско, а напечатаният на пишеща машина адрес бил до един сержант от полицията във Валехо.

Шифърът изпратен до полицията

Шифърът изпратен до полицията

Ключът бил написан на ръка върху лист бяла хартия и бил придружен от кратка бележка, напечатана върху картичка, изразяваща надеждата, че „приложеният ключ ще ви бъде от полза в разкриването на автора на криптограмата“. То било подписано от „загрижен гражданин“. Докладът на ФБР описва ключа като „валиден“ и „в значителна степен точен“, но това не е изненадващо, тъй като авторът би могъл да го е преписал от вестниците. На плика бил открит един полезен отпечатък от длан, но отново не бил свързан със заподозрян.

„Не сме убедени, че писмото е написано от убиеца, но би могло“ – казва началникът на полицията във Валехо Джак Е. Стилц. Той настоява за още едно писмо „с повече факти, които да потвърдят това“. В отговор на неговото искане, на 4 август в „Сан Франциско Екзаминър“ пристига ново писмо. Точно в това послание от три страници, убиецът за първи път се назовава „Зодиак“.

„Говори Зодиакът. В отговор на запитването ви за повече подробности за  моите забавления във Валехо, аз ще бъда повече от щастлив да ви предоставя още материал. Между другото, полицията забавлява ли се с шифъра? Ако не, кажете им да не оклюмват; когато го разгадаят, ще ме пипнат.

На 4-ти юли: Аз не отворих вратата на колата. Прозорецът си беше отворен. Когато започнах да стрелям, момчето седеше отпред. Щом нададох първия изстрел, насочен към главата му, той се метна назад и ми развали мерника.

Той се избута на задната седалка, помагайки си с крака, и така го прострелях в коляното. Не си тръгнах от местопрестъплението със свистящи гуми + ръмжащ двигател, както пишеше във вестника. Потеглих доста бавно, за да не привличам внимание върху колата  ми.

Човекът, който каза на полицията, че колата ми е кафява, беше негър на около 40-45 години и доста одърпано облечен. Аз бях в телефонната будка и се забавлявах с полицията във Валехо, когато той мина покрай мен. Когато затворих телефонната слушалка, проклетото нещо започна да звъни и това привлече вниманието му към мен + моята кола.

Миналата Коледа: В този епизод полицията се чудеше как съм могъл да застрелям + удрям жертвите си в тъмното. Те не го казаха направо, но предположиха, че нощта е била светла + можел съм да видя силуетите им. Глупости, районът е обграден от високи хълмове + дървета. Просто бях залепил едно малко фенерче за цевта на оръжието си.

Ако насочите лъч от фенерче към стена или таван ще забележите, че посредата на светлината се получава черно кръгче. Когато фенерчето е прикрепено към цевта на оръжието, куршумът ще попадне в тази черна точка. Просто ги осветих и ги обсипах с куршуми; нямах нужда от оптичен мерник. Не бях доволен, когато видях, че не съм на първа страница в пресата.

Без адрес“

Писмото било изпратено директно в криминалната лаборатория на ФБР, където се установило, че то е написано на хартия с марката „Уулъртс Фифт Авеню“. И този път били открити годни за използване отпечатъци на втората и третата страница, но и те не били свързани със заподозрян.

Шепърд и Хартнел

Следващото нападение станало в събота, на 27 септември 1969 г., на западния бряг на езерото Бериса, на около 96 километра североизточно от Сан Франциско и област Напа. В около 15:00 ч.  три млади жени от Ангуин тъкмо били паркирали близо до езерото, когато един мъж, шофиращ светло-син Шевролет двувратка с калифорнийски номера, вероятно модел 1966 г., спрял съвсем близо от дясната страна на колата им. Той не слязъл от колата, а седял вътре и гледал надолу, сякаш четял книга.

Жените отишли на брега на езерото и се пекли на слънце около половин час, когато забелязали, че същият мъж ги наблюдава. Впоследствие те го описват като „спретнат и симпатичен“, висок около 1.80 м. и тежащ около 90 кг., с къса черна коса разделена на път. Той носел черен суичър с къси ръкави върху фланелка, и бил обут с тъмносини или черни памучни панталони. Той ги наблюдавал мълчаливо още 20-ина минути, пушейки цигари, и после си тръгнал. Когато жените се върнали при колата си в 16:30 ч., Шевролета на непознатия го нямало.

Сесилия Ан Шепърд

Сесилия Ан Шепърд

Сесилия Ан Шепърд и Брайън Калвин Хартнел, двама колежани, които били на пикник на западния бряг на езерото по здрач, били доближени от тъмнокос, едър мъж, облечен с тъмно яке и тъмни дрехи, които изглеждали измачкани и раздърпани.

Сесилия, която първа видяла мъжа, забелязала, че той носи очила. Според Хартнел той бил „на около трийсет и съвсем обикновен“.

Мъжът изведнъж се скрил зад две дървета наблизо, сложил на главата си някаква странно изглеждаща четириъгълна качулка и се показал отново. Качулката била добре ушита, черна и имала пискюл, който стигал почти до кръста му. На нея бил избродиран задрасканият кръг, който бил използван за подпис в писмата на Зодиака.

В качулката били изрязани отвори за очите и устата, и, въпреки че убиецът бил сложил и очила, за да прикрие напълно самоличността си, Хартнел успял да зърне един кичур мазна, кестенява коса. На колана си мъжът носел дълъг нож в дървен калъф и празен кожен кобур. В ръката си държал огромен полуавтоматичен пистолет, който насочил срещу тях, докато им говорел.

„Искам парите ви и ключовете от колата“ - казал той, спокойно и монотонно. – „Искам колата ви, за да отида до Мексико“. Хартнел му подал ключовете от своя Фолксваген и всичките пари, които намерил по джобовете си. Мъжът прибрал парите, хвърлил ключовете на одеялото за пикник и сложил оръжието си в кобура. Хартнел колебливо предложил помощта си, надявайки се да избегне евентуални проблеми, на което мъжът отговорил: „Не. Времето изтича“. Той им казал, че е избягал от затвора (някъде на северозапад), като е убил един от пазачите там, и добавил: „откраднах кола и няма какво да губя. Нямам пукната пара.“

Смята се, че градът споменат от убиеца е Диър Лодж, Монтана или Колорадо. В първите си разговори с полицията, тежко раненият Хартнел казва, че не може да си спомни точното име на града, но че било „някакво двойно име, като Фърн Лок или нещо такова.“

Брайън Калвин Хартнел

Брайън Калвин Хартнел

Полицаят, който го разпитвал, предположил „Лодж“ и Хартнел се съгласил. „Диър Лодж“ е северозападен град с федерален затвор и студентът казал: „Би могло да е това, предполагам“. Последвалото запитване в затвора установило, че там не е имало бягство или убийство на пазач. Хартнел разказва, че гласът на убиеца не се отличавал с нищо, не звучал нито образовано, нито неграмотно и нямал акцент, макар че Хартнел забелязал леко провлачване на думите.

С надеждата всичко да приключи мирно и тихо, Хартнел се опитал да успокои мъжа и те си говорили няколко минути за колата му, когато убиецът извадил въже от колана си и наредил на Шепърд да завърже приятеля си. Хартнел се отдръпнал уплашено и мъжът започнал да крещи: „Лягай долу! Веднага!“

Шепърд неохотно изпълнила заповедта му и след това му подхвърлила портфейла си, но той не му обърнал внимание. Качулатият завързал и нея и затегнал възлите на Хартнел. В този момент младежът забелязал, че ръцете на нападателят треперят и той изглежда страшно напрегнат. „Налага се да ви наръгам, хора“ – казал им той.

„Няма да понеса да гледам как я нараняваш“ - казал Хартнел. – „Наръгай първо мен.“

„Така и ще направя“
– отговорил убиецът.

Таксито

Ножът, който използвал убиецът, бил с двойно острие, дълго около 30 см., най-вероятно байонет. Той изглеждал направен или поправян на ръка, имал дървена дръжка с два месингови нита, облепена с бяла лента.

Хартнел бил наръган шест пъти, а Шепърд имала десет фатални пробождания, от които починала след два дни. Използвайки черен маркер, нападателят нарисувал на вратата на колата на Хартнел зачертан кръг и написал датите на всичките си престъпления.

„Валехо
12-20-68
7-4-69
Септ 27-69-6:30
с нож“

Детективите открили диря от ясни отпечатъци от обувки, водещи от и към местопрестъплението. Марката на обувките била определена като „Уинг Уокърс“, тип ниски военни кубинки, номер 44,5. Дълбоките отпечатъци в пясъка предполагали, че мъжът има тежко телосложение.

Точно както направил и след нападението в Блу Рок Спринг, убиецът отишъл до една телефонна кабина и се свързал чрез оператор с местната полиция. Обаждането било направено в 19:40 ч., малко повече от час след нападението, и било проследено до обществения телефон на една автомивка на 1231 „Мейн Стрийт“ в Напа.

На телефонната слушалка бил открит ясен отпечатък от длан, но служителят събиращ уликите бил толкова нервен, че го размазал, унищожавайки стойността му като доказателство. Със спокоен глас мъжът казал: „Искам да съобщя за убийство – не, за двойно убийство. Те са на 3 километра от Дирекцията на парка. Те са в бял Фолксваген Карман Джиа“.

Когато операторът го попитал откъде се обажда, той казал тихо: „Аз го направих“. След това може би, за да улесни проследяването на разговора, или за да избегне ненужно внимание, той пуснал слушалката и си тръгнал, без никога повече да спомене за това нападение в бъдещите си писма.

Пол Стайн

Пол Стайн

В съботната нощ на 11 октомври 1969 г. Пол Стайн, шофьор на такси в Сан Франциско, взима адрес от ъгъла на улиците „Мейсън“ и „Гиъри“ за Пресидио, разположен в северния край на полуострова. Крайната точка на пътуването, която Стайн отбелязал в пътния си лист и съобщил на диспечерката, била на ъгъла на улиците „Уошингтън“ и „Мейпъл“ в Пресидио Хайтс.

Таксито, обаче било спряно на една пресечка от крайната си цел, на кръстовището на „Уошингтън“ и „Чери стрийт“, когато пътникът прострелва Стайн в дясната част на главата. Не е ясно дали убиецът е пътувал на предната седалка или се е преместил отпред след убийството,  но един свидетел го забелязва на предната седалка, докато той взима портфейла и ключовете на убития. Той отрязва голямо парче плат от гърба на ризата му, което напоява с кръв и взима със себе си, отдалечавайки се бавно на север по „Чери стрийт“.

Трима тинейджъри, живеещи на втория етаж от другата страна на улицата, забелязват как убиецът реже ризата на Стайн и решават, че става нещо нередно. Те го наблюдавали, докато той бършел интериора и външната част на таксито.

Децата се обадили в полицията, които засекли обаждането в 21:58 ч.,  и неправилно описали убиеца като чернокож. Затова патрулиращите полицаи Доналд Фоукс и Ерик Зелмс не направили никакъв опит да спрат едрия бял мъж, когото забелязали на „Джаксън стрийт“. Въпреки усиленото претърсване на района, преднината която имал убиецът му позволила да избяга, вероятно с паркирана наблизо кола.

Заподозряният

Полицай Фоукс докладва за инцидента: „Заподозряният, забелязан от офицер Фоукс, беше бял мъж на възраст 35-40 г.,  висок около 1,60 м., с тегло 80-90 кг. Телосложение – средно, тежко – голям гръден кош – среден цвят на кожата – светла коса,  вероятно посивяваща отзад (може би на светлината е изглеждала така). (Морско или кралскосиньо) спортно яке, с цип вдигнат наполовина. Кафяви вълнени панталони, леко торбести отзад (ръждиво кафяви). Ниско изрязани обувки.

Обектът изглеждаше ненужно забързан, с почти тичаща походка. Главата му беше наведена напред. Ако трябва да класифицирам обекта към някоя етническа група бих казал, че е от Уелски произход“.

По време на снимките на документален филм, заснет по случая в средата на 80-те години, Фоукс заявява, че „Лицето, което видях през онази нощ беше бял мъж, на възраст 35-40 г., 1,60 м., 80-90 кг. Тъй като търсехме черен мъж, ние продължихме по Джаксън стрийт към Аргело. Когато пристигнахме на Аргело, описанието вече беше променено на бял мъж.

Смятайки, че този заподозрян е вероятно извършителят на стрелбата, ние претърсихме района в Пресидио, където последно беше забелязан. Не го намерихме“.

Мел Николай, бивш специален агент от Калифорнийския отдел по правосъдие, който разследва всичките убийства на Зодиака, с изключение на случая от езерото Хърман, е цитиран да казва, че Фоукс и Зелмс първоначално са описали лицето като по-високо, около 1,80-85 м., с тегло около 90 кг.

Куршумът,  който убива Стайн, бил грешно определен на .38 калибър, но впоследствие балистичните тестове показват, че е бил 9 мм., различен от онзи използван при нападението в Блу Рок Спрингс.

В таксито били открити частични отпечатъци от тридесет пръста, три длани и долната част на пръст или длан. Последният отпечатък от пръст/длан, открит по дръжката на предната дясна врата, бил относително ясен, но било възможно той да е несъзнателно оставен от полицай, пожарникар или криминалист.

В кръвта били оставени и други отпечатъци, които макар и неясни „се смятат за отпечатъци оставени от убиеца“, според записките на полицията в Сан Франциско. Никой от тях не съвпада с милионите досиета в Националната криминална компютърна база данни за идентификация, поддържана от ФБР. В таксито били намерени още и чифт мъжки кожени ръкавици, с размер XXL, но не е сигурно, че те са били оставени от убиеца.

Заплахи

Два дни по-късно „Хроникъл“ получава писмо от Зодиака, в което той поема отговорността за убийството. Вместо обратен адрес на плика бил нарисуван зачертаният кръг, а вътре в писмото било приложено окървавено парче от ризата на Стайн. От хартията били свалени три частични отпечатъка, за които отново не се намерило съвпадение.

„Говори Зодиакът. Аз съм убиецът на таксиметровия шофьор на улиците Уошингтън + Мейпъл снощи и за да го докажа ето ви парче от ризата му, изцапано с кръв. Аз съм същият човек, който оправи онези хора в северния залив. Полицията в Сан Франциско можеше да ме залови снощи, ако бяха търсили както трябва в парка, вместо да пилят гуми с моторите си по улиците, състезавайки се кой ще вдигне по-голям шум. Трябваше просто да паркират колите си и да си седят там тихичко, чакайки да изляза от прикритието си. От учениците стават добри мишени, смятам да помета един училищен автобус някоя сутрин. Просто ще стрелям в предната гума + после ще свалям дечурлигата едно по едно, докато изскачат от вътре“.

Зодиакът изпраща три парчета от кървавия плат, но по-голямата част от ризата на Пол Стайн все още не е открита.

Досега полицията била забелязала, че Зодиакът обикновено действа по един и същи модел. Той винаги нападал след залез слънце през уикендите, жертвите му били млади двойки в или близо до колите си, и местопрестъпленията били в отдалечени крайградски местности в близост до вода. Но след като е могъл да наруши този модел и да застреля 29-годишен мъж в центъра на Сан Франциско, може би щял да изпълни и заплахата си да „помете училищен автобус“; шофьорите на автобуси в района получили инструкции как да действат, ако по тях се стреля.

Зодиакът и в бъдеще отправя тази заплаха под най-различни форми. По настояване на полицията, „Хроникъл“ задържа публикуването на заплахата за една седмица; на 18 октомври била съставена полицейска скица, базирана на показанията на един от тинейджърите-свидетели и на патрулиращите полицаи Фоукс и Зелмс, която била публикувана заедно с пълния текст на писмото.

Случаят на Зодиака започнал да привлича голямо обществено внимание и в полицията постъпвали многобройни сведения за самоличността на убиеца чак от Хюстън, Атланта и Сейнт Луис. В същото време детективите от Западното крайбрежие започнали да подозират убиеца от Залива за възможен извършител в техните неразкрити случаи. Сред тези случаи бил и този на Бейтс от 1966 г., който бил изпратен на следователите в Напа, Солано и Сан Франциско. Докладът бил изгубен в бъркотията за цяла една година.

Подигравка с полицията

Следващото писмо на Зодиака било изпратено в „Хроникъл“ в началото на ноември, в плик с двойно повече марки от необходимото и инструкцията „Моля предайте на редактора незабавно“. Вътре в него имало поздравителна картичка с шут и поредния дълъг шифър. Писмото съдържало преброяване на телата, като бройката щяла да се увеличава с всяко следващо послание. Не съществуват никакви доказателства, че Зодиакът е отговорен за други, освен за шестте убийства, които му се приписват. Той изпратил и второ парче от кървавата риза на Пол Стайн през ноември, но не е известно, дали то е било приложено в това писмо или в някое от следващите.

Говори Зодиакът, исках да се посмеете преди да получите лошите новини, няма да получите новините все още

ПП бихте ли отпечатали този шифър на първа страница? Когато бъда игнориран започвам да се чувствам много самотен, толкова самотен, че ми идва да направя Онова!!!!!!

Дек Юли Авг Септ Окт = 7

След няколко дни той изпратил още по-дълго писмо, което съдържало описанието на някаква „смъртоносна  машина“, която била готова за действие. Тя била създадена, за да взривява автобуси.

Говори Зодиакът до края на Окт съм убил 7 души. Започвам много да се ядосвам от лъжите, които полицията говори за мен. Затова ще променя начина, по който събирам роби.  Повече няма да съобщавам на никого. Когато извърша убийствата си, те ще изглеждат като обикновени обири,  убийства от гняв, + случайни инциденти и т.н.

Полицията никога няма да ме залови, защото съм твърде умен за тях.

1 Аз изглеждам като публикуваното описание, когато върша работата си, но през останалото време изглеждам съвсем различно. Няма да ви кажа в какво се състои дегизировката ми, когато убивам

2 Досега не съм оставял отпечатъци, независимо какво твърди полицията по време на убийствата ми си слагам прозрачна защита на пръстите. Тя е просто 2 пласта самолетно лепило намазано по краищата на пръстите – съвсем незабележимо + много ефективно

3 Оръжията на убийствата са купени по пощата преди забраната да влезе в сила. Освен едно & то беше купено извън щата. Така че, както виждате, полицията няма за какво да се хване. Ако се чудите защо бършех таксито, оставях фалшиви следи на полицаите, с които да търсят из целия град, или с други думи, създадох на ченгета малко работа, за да бъдат щастливи. Харесва ми да дразня сините свине. Хей сини прасета аз бях в парка – използвахте пожарните сирени, за да прикриете шума от моторите на вашите дебнещи коли. Кучетата не се доближиха и на 2 пресечки от мен + те бяха на запад + минаваха през 10 минути и после моторите им отшумяха от юг на северозапад

п.п. 2 ченгета сгафиха около 3 мин след като излязох от таксито. Аз си вървях надолу по хълма към парка когато онази кола спря + един от тях ме извика + попита ме дали съм видял някой подозрителен в близките 5-10 мин + аз казах да, имаше един мъж, който тичаше и размахваше пистолет & полицаите изпилиха гуми +  завиха зад ъгъла както аз им показах + аз изчезнах в парка на пресечка и половина + повече не ме видяха. [Тази част била отбелязана с забележка "да се публикува".]

Хей свине, не сте ли бесни, че ви натрих носовете в лайната?

Ако вие ченгета си мислите, че ще действам с автобуса по начина, който описах, заслужавате да ви пробият дупки в главите. Взимате една торба амониево-нитратен тор + 4 литра керосин & слагате няколко торби с чакъл отгоре + после го подпалвате + със сигурност ще прочисти всичко в обсега на взрива.

Смъртоносната машина е вече готова. Бих ви изпратил снимки, но вие ще бъдете достатъчно подли, за да ги проследите до мястото където са проявени + после до мен, така че ще ви опиша произведението си. Най-хубавото е, че всичките му части могат да се купят спокойно от магазина без да възникнат въпроси.

1 стенен часовник с батерии – ще работи около 1 година
1 електрически ключ
2 медни листови пружини
2 акумулатора 6V

1 електрическа крушка + прожектор
1 огледало
2 45 см. картонени тръби боядисани с черна боя за обувки отвътре + отвън

системата работи безотказно при тестовете. Няма как да знаете дали смъртоносната машина е вече монтирана на мястото или все още я държа в мазето си за бъдеща употреба. Едва ли разполагате с достатъчно хора, за да претърсвате непрекъснато тротоарите в търсене на това нещо. + няма смисъл да променяте маршрутите на автобусите защото бомбата може лесно да бъде адаптирана в новите условия.

[Тук зачертаният кръг на Зодиака е променен с пет Х-а нарисувани от лявата му страна]

Забавлявайте се!! Между другото, ако се опитате да ме изиграете ще стане голямо мазало.

ПП. Ако не публикувате частта отбелязана на страница 3 ще действам.

За да докажа, че аз съм Зодиакът, Попитайте ченгетата от Валехо за моя мерник с електрическото фенерче, който използвах, за да започна да събирам робите си.

Предлолага се, че Х-овете прибавени към символа на Зодиака представляват броя на жертвите му. До този момент убийството на Бейтс все още не било свързано с него. Тази рисунка била публикувана чак през 1996 г. в Интернет от Дъглас Осуел и Майкъл Рускони.

Мелвин Бели

На 27 декември известният адвокат Мелвин Бели получава коледна картичка. Писмото било изпратено в офиса му и отворено от секретарката му, която открива вътре поредното парче от кървавата риза на Пол Стайн. На гърба на плика бил изписан поздравът: „Весела Коледа + Нова година“.

Мелвин Бели

Мелвин Бели

„Драги Мелвин

Говори Зодиакът, желая ти щастлива Коледа. Едно нещо искам от теб, моля те помогни ми. Не мога да се разкрия защото онова нещо вътре в мен не ми позволява. Все по-трудно ми става да се въздържам и се страхувам че пак ще загубя контрол и ще взема своята девета + може би и десета жертва. Моля те помогни ми давя се. За момента децата са в безопасност защото бомбата е твърде масивна за да я заложа и пусковият механизъм изисква твърде много работа за да се нагласи както трябва. Но ако твърде дълго се пазя от деветата жертва ще загубя пълен [задраскано с кръстче] всякакъв контрол + ще наглася бомбата. Моля те помогни ми не мога да се контролирам още дълго.“

Първоначално изглеждало, че убиецът е написал това писмо под влиянието на импулсивно отчаяние, но проучването на документа и плика показало, че то е педантично подготвено,  с точно премерено поле отляво и идеално разстояние между редовете. Дори задраскването на „пълен“ изглеждало твърде спретнато, за да е спонтанно. Авторът сякаш нарочно се опитвал да измени почерка си, но стилът му си проличава към края на писмото.

Въпреки безвъзмездните публични изяви дадени от Бели през следващите седмици, Зодиакът никога повече не се свързва с него. От убиеца нямало никаква вест цели три месеца.

Магистрала 132

В ранната неделна вечер на 22 март 1970 г. 23-годишната Катлийн Джонс и невръстната й дъщеричка Дженифър пътували по магистрала 132 в окръг Сан Хоакин, на няколко мили западно от Модесто, когато някакъв мъж със светла на цвят американска кола, започнал да натиска клаксона и да й присветва с фаровете си. Изравнявайки се с нея, той й казал, че една от гумите й се клати и предложил да я оправи. Той я последвал, когато тя отбила по „Бърд Роуд“, на запад от междущатска магистрала 5, излязъл от колата си с гаечен ключ и се престорил, че затяга нещо по задната й дясна гума. Всъщност той махнал гайките и когато Джонс се опитала да потегли, цялата гума се откачила. Мъжът й предложил да я закара до близкия сервиз.

Тя приела и те продължили на запад с неговата кола, докато не стигнали до бензиностанция в Ричфийлд,  на „Крисман Роуд“. Тя била затворена и през следващия час и половина те безцелно обикаляли градчето Трейси и околностите му. Когато минавали покрай други сервизи, тя го питала: „Какво й е тази бензиностанция“ или „Защо не спрем тук“, на което той отговарял, че те не им вършат работа. В полицейския доклад се казва: „… тя твърди, че е била много уплашена от този човек и искала да слезе, но не му казала да спре и да я пусне“.

Катлийн Джонс скоро осъзнала, че непознатият няма намерение да я закара до никакъв сервиз и го попитала дали има обичай да помага на хората така. Човекът отговорил: „Когато приключа с тях, те вече нямат нужда от помощта  ми“. От време на време той намалявал сякаш, за да спре, но после отново увеличавал скоростта. Накрая той спрял рязко колата на един знак стоп и Джонс се възползвала от възможността да избяга. Стиснала здраво бебето си, тя изкочила от колата,  хукнала през полето и се скрила в сенките на един насип. Мъжът изключил фаровете си, преместил колата си малко напред и зачакал тихо вътре. След около пет минути той отново включил светлините си и потеглил.

Търси се Зодиакът

Търси се Зодиакът

Джонс скоро била качена от една минаваща кола и когато се добрала до полицейското управление в Патерсън, тя разпознала мъжа, саботирал колата й, по скицата на Зодиака, която висяла там на видно място с надпис „Търси се”. Полицейският служител, вероятно ужасен от перспективата да се изправи пред злодей от такъв ранг, накарал Джонс да изчака в едно кафене наблизо докато върнат колата й. Сержантът обявил по станцията последното известно местонахождение на колата и един заместник-шериф от окръг Станислаус я открил изгорена и все още димяща – похитителят се бил върнал, за да я подпали, унищожавайки всичко в нея. Според някои източници, колата на Джонс била преместена на друго място преди да бъде подпалена, но тъй като джантата от проблемната гума била намерена наблизо, тази версия била отхвърлена. Едва ли виновникът би си направил труда да я мъкне със себе си до новото място, а и според полицейските доклади не е имало проблеми при откриването на колата на посоченото от Джонс място.

Спомените на Джонс за събитията от онази нощ се изменят с течение на годините и се различават във всяко следващо интервю. Най-драматичната и най-известната версия е тази, описана в „Сан Франциско Хроникъл“ осем месеца след инцидента, в която мъжът открито заплашва жената и бебето й и тръгва след нея с фенерче, когато тя успява да избяга. Джонс, обаче дава показания на двама различни полицаи, че мъжът просто е затворил вратата на колата и е потеглил. Също така, статиите, публикувани в „Модесто Бий“ и „Сан Франциско Екзаминър“ няколко дни след събитието, съвпадат с полицейските доклади. В края на 90-те, след като разпознава двама съвсем различни мъже като похитителя си, Джонс си признава, че дори не може да си спомни дали е била законно омъжена по онова време и, че паметта й е твърде несигурна, за да послужи като основа за дело срещу евентуален заподозрян.

Още заплахи

Опитът за отвличане близо до Модесто е последният път, в който някой е виждал Зодиака лично. Неговата писмена кампания, обаче продължава още доста време. Следващото писмо било изпратено до „Хроникъл“ на 20 април и съдържало кратък код, както и чертежи за устройството на автобусната бомба.

„Говори Зодиакът между другото разгадахте ли последния шифър който ви пратих? Моето име е –

Леко съм любопитен (в оригинала „cerous“) колко ли средства хвърляте за главата ми в момента. Надявам се, не мислите, че аз съм отговорен за взривяването на онази синя гад (blue meanie) в полицейския участък. Въпреки че говорех, че ще убия с бомба ученици. Просто не върви да се местя на чужда територия. Но в убиването на ченге има повече слава от това на дете, защото ченгето може да стреля по теб. Досега съм убил десет души. Щяха да бъдат доста повече, но автобусната ми бомба се оказа калпава. Бях потопен от дъжда, който се изля преди известно време.

Новата бомба е направена така

ПП Надявам се, че се забавлявате, докато се мъчите да откриете кого съм убил

[зачертан кръг] – 10     СФПУ – 0″

Въпреки че думата „cerous“ в това писмо обикновено се приема за неправилно написана „curious“ (любопитен), тя всъщност означава „съдържащ церий“ – елемент с номер 58 в периодичната система. Фразата „blue meanie“ е почти със сигурност препратка към униформените чудовища от анимирания филм „Жълтата подводница на Бийтълс“, който излиза през 1968 г. и скоро добива популярност като посмешище за полицията.

Последната заплаха за автобуса не се обявява до края на същия месец, когато в „Хроникъл“ пристига бележка, настояваща за публикуването й. С пощенско клеймо от 28 април 1970 г., бележката била написана върху картичка „Веселия Роджър“ (пиратско знаме с череп и кръстосани кости).

„Надявам се, че ще се забавлявате, когато взривя бомбата

ПП

Ако не искате да я взривя трябва да направите две неща. 1 Разкажете на всички за автобусната бомба с подробности. 2 Искам да видя значки на Зодиака да се носят из града. Нещо като символа на мира, черна сила, Мелвин и т.н. Много ще се ободря ако видя хората да носят моята значка. Моля без гадни значки като онази с Мелвин.

Благодаря ви“

Неопределен брой от частични отпечатъци били открити по картичката и плика й. Един инспектор от полицията в Сан Франциско отбелязва, че, докато отпечатъците по плика най-вероятно са оставени от пощальона, тези на самата картичка най-вероятно са на Зодиака.

Бомбената заплаха била най-сетне обявена публично на 29 април 1970 г., но нейната схема била публикувана чак през 1986 г.

Следващото писмо било изпратено до „Хроникъл“ на 26 юни. То съдържало още един код и пътна карта на залива, украсена с нарисуван часовник с лице върху билото на Дяволската планина. Дизайнът представлявал зачертаният кръг на Зодиака с нула в горната част, числото три от дясната, шест в долната част и девет от лявата. Според забележката в писмото, нулата „е предназначена за Маг. Н“.

„Говори Зодиакът

Започвам много да се ядосвам от хората в Залива. Те не изпълниха желанието ми да носят хубавите [зачертан-кръг] значки. Обещах да ги накажа ако не се подчинят, като унищожа пълен ученически автобус. Но сега училището не работи през лятото, така че ги наказах по друг начин. Застрелях един мъж, който седеше в паркирана кола, с .38.

Картата заедно с кода ще ви подскаже къде е заложена бомбата. Имате време до следващата есен да я намерите.“

Единствената стрелба с .38 калибър в района на Залива била смъртта на полицай Ричард Радетич, който бил застрелян в колата си, докато пишел акт за пътно нарушение, шест дни преди датата на писмото. Свидетел на убийството идентифицира бившия затворник Джоузеф Уесли Джонсън – чернокож, който нямал абсолютно никаква прилика със Зодиака, като стрелец и разследващите се съмняват, че твърдението в писмото е истина. Повечето следователи са единодушни, че Зодиакът е визирал убийството на Радетич и е написал писмото без да знае, че за него вече има идентифициран заподозрян.

Лятото на 1970 г.

На 24 юли 1970 г. до редакцията на „Хроникъл“ била изпратена кратка бележка, която изглежда потвърждавала историята на Катлийн Джонс. Няколко вестници от района на Залива били публикували новината за отвличането на Джонс, но само сравнително малкият „Модесто Бий“ включил подробностите за подпалената й кола. Бележката съдържала и дълга перверзна интерпретация на песента „Имам малък списък“ от мюзикъла на Гилбърт и Съливан „Микадо“. Послеписът отново намеквал за юнското писмо и неразгадания шифър от 32 символа.

„Говори Зодиакът

Доста съм недоволен от факта, че вие хора не искате да носите хубавите [зачертан-кръг] значки. Затова си изготвих малък списък в началото, на който беше онази жена + нейното бебе, с които имах доста интересно двучасово пътуване една вечер преди няколко месеца, и, която приключи с подпалването на колата й.

[Зачертан-кръг]

Някой ден може да се случи така, че да намерите жертва. Имам малък списък от отхвърлени от обществото, които няма да липсват на никого. Жадуващите слава, безволевите с дразнещ смях. Те няма да липсват никому. Свирачът на банджо и пиано органистът, и те са в моя списък. Всички онези дъвчещи дъвка в лицето ви на никого няма да липсват. Провинциалистката, обличаща се като мъж и момичето не целувало се ни веднъж. Не вярвам, че ще липсват на някого, сигурен съм, че няма. Праведният свещеник и лукавият хуморист, и те са в моя лист. Всичките зевзеци, комици и палячовци на никого няма да липсват. Няма значение, кой ще включите в списъка, защото всеки от тях не би липсвал никому.

[Още един огромен зачертан-кръг, заемащ повече от половината страница]

ПП.  Шифърът от Дяволската планина касае Радиани + # инчове по дължината на радианите.“

Два дни по-късно, точно един месец след писмото от Дяволската планина, Зодиакът изпраща тринадесетото си послание, посветено на мъченията, на които ще бъдат подложени неговите роби в отвъдния живот. Предпоследното изречение отново представлява покварена адаптация на мюзикъла „Микадо“.

„Говори Зодиакът

Щом не искате да носите хубави [зачертан-кръг] значки, тогава какво ще кажете да носите гадни [зачертан-кръг] значки. Или за каквито [зачертан-кръг] значки се сетите. Ако не си сложите някакви [зачертан-кръг] значки, аз ще (освен всичко останало) измъчвам 13 от моите роби, които вече ме чакат в Рая. Някои от тях ще завържа над мравуняци и ще ги гледам как пищят + гърчат. На други ще забивам трески под ноктите + ще ги подпалвам. Други ще затворя в клетки + ще храня с пресолено говеждо, докато се подуят и ще се превивам от смях, докато слушам молбите им за вода. Други ще окача за палците + ще ги оставя да изгорят на слънце и после ще ги натрия със загряващо лекарство, за да ги стопля още повече. Някои ще одера живи + ще ги оставя да търчат наоколо с писъци. А онези, които играят билярд, ще накарам да играят в тъмница с криви щеки + тесни обувки. Да много ще се забавлявам, причинявайки най-сладка болка на моите роби.

[Огромен зачертан кръг, заемащ около половин страница] = 13

СФПУ = 0″

След няколко месеца мълчание, през октомври Зодиакът изпраща още две картички. Едната от тях, с пощенско клеймо от 5 октомври 1970 г., имала колаж на лицевата си част, в който били пробити 13 дупки. За написването на адреса били използвани букви и цифри изрязани от списания и вестници - „Сан Франциско Хроникъл, С. Ф.“:

„Драги Редакторе,
Вие ме мразите, но аз трябва да ви кажа.
Темпото изобщо не намалява! Всъщност е една голяма тринайсетица
13
„Някои от тях се съпротивляваха, беше ужасно“
П.П. Има сведения, че градските ченгета-прасета уж стеснявали кръга около мен. FK Аз съм абсолютно недосегаем, Каква е цената ми сега?

Зодиак“

Въпреки че тази картичка първоначално била приета за фалшива, някои от фразите в нея по-късно били потвърдени от последвалите писма на Зодиака, особено думата „недосегаем“, която се появява в едно писмо до „Лос Анджелис Таймс“ пет месеца по-късно. Буквите „FK“ също се повтарят в посланията му и шифрите към тях. Картичката скоро се приема за истинска и заради преброяването на телата – 13, бройка, която не била обявена публично.

Картичка за Хелоуин

Картичка за Хелоуин

Другото писмо, изпратено на 27 октомври, представлявало картичка за Хелоуин, и било адресирано лично до Пол Ейвъри от „Хроникъл“, въпреки че името му било сгрешено върху плика на „Ейвърли“. Вътре в плика, написан много леко във формата на Х, бил коментарът „Съжалявам, няма шифър“. В допълнение към обичайния си подпис, зачертан кръг, Зодиакът бил нарисувал някакъв особен символ (изпозван и като обратен адрес на плика), 13 очи и бележката „Ту-ту, обречени сте“. Катлийн Джонс, жената отвлечена на магистрала 132, заявява в едно интервю, че е получила подобна картичка, привидно от Зодиака, горе-долу по същото време. Тя твърди, че е препратила картичката на Ейвъри, но за втора такава няма никакви данни. Джонс смята, че картичката е била просто лоша шега, тъй като името и адресът й били публикувани във вестниците скоро след отвличането, но времето и описанието предполагат, че тя е била истинска и някак си е била изгубена в огромния куп от документи по случая.

Връзката Ривърсайд

Картичката изпратена лично до Ейвъри веднага се сметнала за директна заплаха за живота му и „Хроникъл“ публикува статия за нея на първа страница на 31 октомври. Сред потопа от писма, които тази статия предизвикала, било и едно анонимно писмо от Ривърсайд, което настоявало Ейвъри да разследва връзката с все още неразкритото убийство на Бейтс:

„Моля предайте съдържанието на това писмо на детектива отговорен за разследването на „Убийствата на Зодиака“. Надявам се, че тази информация ще помогне и на вас, тъй като и аз също искам да видя този случай разрешен. Що се отнася до мен, аз искам да остана анонимен и знам, че ще разберете причината!

Преди няколко години в Ривърсайд, Калифорния, беше убито младо момиче, точно около вечерта на Хелоуин! Бих могъл да напиша много по-дълго писмо, описвайки приликите между случая на Зодиака и това убийство, но ако полицията не успее да забележи тези прилики, тогава доста бавно им „загряват реотаните“, дори и двата случая да са извършени от различни лица! Смятам, че ако полицията вече не е взела под внимание приликите със случая в Ривърсайд, би следвало да се вгледат по-внимателно в него….

Писма до вестниците, „подобни ексентрични писания“ са налице в тези два отделни случая ….Обадете се на капитан Крос, той знае, че „аз не се отказвам“.

Мистър Ейвъри, аз ще ви се обадя скоро, моля проверете случая, полицията в Ривърсайд има предостатъчно информация, както и Сан Франциско, да се надяваме, че гордостта няма да им попречи да работят заедно, а ако вече го правят, да се надяваме, че си споделят информацията…“

След като издирва едно миналогодишно писмо от шефа на полицията в Ривърсайд до детектив от окръг Напа, в което се споменават приликите, свързващи убийството на Бейтс със Зодиака, Ейвъри посещава ривърсайдската полиция и преглежда доказателствата събрани по случая. Заинтригуван от писмата изпратени до полицията и пресата, и от буквата „З“ използвана като подпис в някои от тях, той организира среща на местните детективи и тези от Солано, Напа и Сан Франциско, които сравняват детайлите по случая на Бейтс с атаките на Зодиака до този момент. Инспектор Бил Армстронг от полицията в Сан Франциско смята, че има връзка между Бейтс и Зодиака. Специалистът по почерци Шерууд Морил сравнява писмата и стига до заключението, че те „несъмнено са работа на Зодиака“. Капитан Ървин Крос от полицията в Ривърсайд, обаче е скептично настроен към тази теория.

Официалната позиция на полицията в Ривърсайд и на повечето независими следователи е, че Чери Джо Бейтс не е жертва на Зодиака. Полицията в Ривърсайд продължава да счита, че местен жител е извършител на престъплението, а убийствата на Зодиака нямат нищо общо, въпреки че приемат възможността, че убиецът от Залива е автор на едно или повече от писмата изпратени в южна Калифорния.

Писмо до „Ел Ей Таймс“

Следващото писмо пристига след нехарактерно дълъг петмесечен период на мълчание. Това било единственото писмо, което Зодиакът изпратил на „Лос Анджелис Таймс“ и първото изпратено извън Сан Франциско: пощенското клеймо било от Плезантън, на 24 км. източно от Залива, с дата 22 март 1971 г. и имало две залепени наобратно марки от 6 цента.

„Говори Зодиакът

Както винаги съм казвал, аз съм недосегаем. Ако сините гадове искат някога да ме хванат, най-добре да си размърдат дебелите задници + да направят нещо. Защото, колкото по-дълго се мотаят + пърдят наоколо, толкова повече роби ще събера за отвъдния ми живот. Все пак трябва да им призная заслугата, че се натъкнаха на дейността ми в Ривърсайд, но това нищо не е, има още дяволски много неща за откриване. Причината да пиша на Таймс е, че те няма да ме погребат на последните си страници, като останалите.

СФПУ-0    [зачертан-кръг]-17+“

В интервю с Майк Батърфийлд един ривърсайдски детектив заявява, че местната полиция подозира човека, написал анонимното писмо до Ейвъри, във фалшифицирането и на това послание. Допълнение към тази очевидна мистерия са сведенията от друг източник, че инспектор Дейвид Тоши от полицията в Сан Франциско също е заподозрян в написването на това писмо. Не съществуват доказателства в подкрепа на нито една от двете хипотези.

Седмица по-късно Зодиакът изпраща още една картичка, която била разпозната от служител на пощите и спряна преди да бъде доставена. Не е ясно кой е бил получателят: полето с адреса било празно, но имало забележка да се предаде на Пол Ейвъри (отново сгрешено на „Ейвърли“), както и имената „Таймс“, „С. Ф. Екзаминър“ и „Сан Франциско Хроникъл“ изрязани от вестниците. На мястото на адреса била изрязана дупка, над която авторът бил написал „Зодиак“. Около дупката били нарисувани четири линии, за да наподобят зачертания кръг на убиеца. Целият ръб на картичката бил надупчен с перфоратор. Предната й част била декорирана със скица на строящ се жилищен комплекс в Инклайн Вилидж, Невада, близо до езерото Тахо. Същата картина била публикувана в „Хроникъл“ три дни по-рано, в реклама на комплекса известен като Форест Пайнс.

Почеркът на тази картичка наподобявал този от писмата на Зодиака, но не бил съвсем същият, което предполага, че тя е фалшификат. От друга страна, дупките от перфоратор и сгрешеното име на Пол Ейвъри, били използвани от убиеца в предишните му послания.

Ако тази картичка е истинска, то тя представлява последната комуникация от страна на Зодиака за следващите три години.

Отново наяве

Зодиакът се появява отново през 1974 г. и за шестмесечен период изпраща серия от писма на „Хроникъл“, с пощенски клейма от най-различни места в района на Залива. Въпреки че били идентифицирани чрез анализ на пликовете и почерка, тези четири писма се различавали от предишните по това, че авторът бил изоставил обичайния си поздрав („Говори Зодиакът“) и подпис (зачертания кръг).

Първото било изпратено на 29 януари от Сан Матео или Санта Клара, на юг от Сан Франциско, и обобщавало наскоро излезия по кината филм „Екзорсистът“, като „най-добрата сатирична комедия, която съм гледал някога“. Писмото съдържало и цитат от „Микадо“ (за „малка птичка“, чиято „сляпа привързаност“ я тласка към самоубийство) и загадъчна рисунка, наподобяваща някакъв йероглиф.

„Гледах го и смятам, че „Екзорсистът“ е най-добрата сатирична комедия, която съм гледал някога“.

Подпис, истински ваш: Той се хвърли във вълнолома висок и екот се надигна от самоубийствения гроб.
ПП. Ако не видя тази бележка във вашия вестник, ще извърша нещо гадно, на което знаете, че съм способен.

Аз-37 СФПУ-0″

В допълнение към осемцентовата пощенска марка с лика на Айзенхауер, Зодиакът бил залепил на плика и два стикера на Пощенските служби: на единия имало часовник, показващ 12:55 или 11:05 и съвета : „пускай пощата рано“,  а на другия – подсещане за нововъведен пощенски код. За кратко, в средата на 1978 г., писмото било смятано за фалшификат, но след анализ на почерка в няколко лаборатории в Калифорния истинността му била доказана.

Последни писма

Поредното писмо пристига в „Хроникъл“ на 14 февруари 1974 г., седем дни след похищението на Пати Хърст от Симбиозната освободителна армия. То било публикувано във вестника през август 1974 г. Въпреки че на фотографиите пощенското клеймо е неясно, според един доклад на ФБР, писмото е било изпратено от Сан Рафаел.

„Драги г-н Редактор,

Знаете ли, че инициалите SLAY (Симбиозната освободителна армия) се произнася „sla,“ и на норвежки означава „убивам“.

Приятел“

Гарет Пен, завършил средновековна литература и историческа лингвистика, посочва, че на норвежки „sla“ всъщност означава „to strike“ (нанасям удар), което пък някои речници определят като сходен израз на английското „slay“ (убивам, заколвам).

* * *

Три месеца по-късно, на 8 май, в „Хроникъл“ пристига пощенска картичка, изпратена от Фриймонт. Съобщението изразявало „ужас“ от рекламите във вестника за филма „Опасни земи“, вдъхновен от спонтанните убийци Чарлс Старкуедър и Карил Ан Фугейт.

„Господа — Бих искал да изразя ужъса си [думата е задраскана] ужаса си, във връзка с липсата ви на вкус + съчувствие към обществото, доказателство, за което са публикуваните от вас реклами за филма „Опасни земи“, гласящи: „През 1959 г. повечето хора убиваха времето. Кит + Холи убиваха хора“. В светлината на скорошните събития, тази убийствена възхвала е най-малкото пагубна (не че някога възхвалата на насилието е била оправдана) защо не покажете малко уважение към чувствата на обществото + не свалите тази реклама?

Гражданин“

* * *

Последното писмо било изпратено от Сан Рафаел на 8 юли 1974 г. Обратният адрес гласял просто „РП“. С криволичещ, очевидно замаскиран почерк, писмото атакувало консервативната рубрика на журналиста от „Хроникъл“ граф Марко Спинели.

„Редактор–

Пратете Марко обратно в адската дупка, от която е изпълзял – той има сериозно психическо разстройство – винаги иска да се чувства велик. Съветвам ви да го насочите към психиатър. Междувременно прекратете рубриката на граф Марко. След като графът може да пише анонимно, значи и аз мога –
Червеният фантом
(почервенял от ярост)“

Вестникарските медии в Сан Франциско представили последните две писма като истински, но инспектор Дейвид Тоши споделя с ФБР съмненията си в тяхната автентичност. След анализ лабораторията на ФБР докладва, че въпреки някои несъотвествия в последните писма, „тези разлики не са достатъчни да се елиминира възможността Зодиакът да е авторът“.

Писмото от 1978 г.

На 24 април 1978 г. „Сан Франциско Хроникъл“ получава писмо, изпратено или от Санта Клара или от Сан Матео, от някой очевидно добре запознат със случая на Зодиака и неговото творчество. Първоначално се смятало, че писмото е автентично, но последвалите проучвания показват, че не е така.

Почеркът на плика бил разпознат и писмото било незабавно предадено на журналиста Дъфи Дженингс, който бил поел щафетата от Пол Ейвъри. Той направил снимки на писмото и плика и се свързал с инспектор Дейвид Тоши. Писмото гласяло:

„Драги Редакторе
Говори Зодиакът върнах се при вас. Кажете на Хърб Каен
(журналист от Сан Франциско, носител на наградата Пулицър), че съм тук, винаги съм бил. Онази градска свиня Тоши е добра, но аз съм по-умен и по-добър той ще се умори и ще ме остави на мира. Чакам да излезе хубав филм за мен. Кой ще играе моята роля. Аз контролирам всичко.

истински ваш:
[зачертан кръг] познайте
СФПУ – 0″

Инспектор Тоши се свързал с Джон Шимода от криминалната лаборатория на пощенските служби, за да удостовери автентичността на писмото. Той потвърдил, че почеркът е на Зодиака, и Тоши пратил писмото в лабораторията на полицията в Сан Франциско, за да бъде изследвано за отпечатъци. По единствената страница и плика не били открити никакви полезни улики.

Противоречия

За да разберем напълно противоречията, които съпътстват това писмо, трябва да хвърлим обстоен поглед на неговия контекст. По времето, когато то пристига в „Хроникъл“, инспектор Тоши, ветеран с 25-годишна служба в полицията, е най-високопрофилният служител на реда в областта на Залива. Харизматичният инспектор имал голяма подкрепа в градската управа и местните медии, но имал и врагове, които смятали лъскавия му образ и жажда за публичност за непрофесионални и създаващи конфликт на интереси. Още повече, в общината се носел слух, че кандидатката за кметските избори Даян Файнстайн възнамерява да го направи полицейски началник, което представлявало очевидна заплаха за сегашния началник на полицията Чарлс Гейн и неговия заместник Клем ДеАмичис.

През есента на 1976 г. писателят Армистед Мопин съчинява история за един детектив от Сан Франциско, който преследва неизвестен сериен убиец, напомнящ на Зодиака, която започва редовно да се публикува в рубрика на „Хроникъл“. Главният герой, инспектор Танди, бил вдъхновен не от друг, а от инспектор Тоши. Мопин получава три писма, привидно от граждани, в които се сипят комплименти към Тоши и се настоява той да се появява по-често в рубриката. Като добър журналист, Мопин решава да провери писмата и установява, че имената на подателите им не принадлежат на жители на Сан Франциско. Тоши бил добре известен с навика си да изпраща бележки на репортери и политици, и Мопин започнал да подозира, че самият той е изпратил писмата. Смятайки постъпката му за безобидна, макар и нечестна, Мопин запазил бележките за себе си до април 1978 г., когато единственото писмо на Зодиака, в което Тоши се споменава поименно, пристига във вестника, хвърляйки подозрение у Мопин, че инспекторът може би е подправил и него. Мопин и неговият агент се свързват със сержант Джак О’Ший, началник на разузнавателния отряд и споделят с него подозренията си. О’Ший и шефът на Тоши, лейтенант Джак Джордан, началник на отдел Убийства, решават, че Тоши е написал писмата от феновете. И двамата впоследствие били дисциплинарно наказани за това, че не са споделили незабавно тази информация.

Началник Гейн твърдял, че е научил за подправените писма на Тоши чак в края на юни 1978 г. Точно какви са били събитията в градската управа не е ясно, но на 10 юни, Гейн свиква пресконференция, на която съобщава за две коренно различни събития: Открититието, че писмото на Зодиака може би е подправено, и прехвърлянето на Тоши към отдела за Злоупотреби, в светлината на фалшивите писма от почитатели, получени от Мопин. Никога не било заявено направо, че Тоши е заподозрян в подправянето на писмото на Зодиака, но намекът бил достатъчно ясен, особено след новината, че двама експерти сравняват почерка на Тоши не само с въпросния документ от април, но и с писмото за „Екзорсиста“ от януари 1974 г. Официалната позиция на Тоши за преместването му била, че „отрича“ твърденията на Мопин.

Възможни автори

До месец август било установено вече от четирима, че априлското писмо на Зодиака е фалшификат - „истинският почерк на Зодиака е внимателно прекопиран… вероятно от човек имащ достъп до писмата на Зодиака“. Писмото от януари 1974 г., което също смятали за фалшификат, било обявено за истинско.

Хипотезите за автора на писмото от 1978 г. се фокусират върху три възможности. Първата, разбира се е самият Зодиак, макар че дори нетренирано око можело да забележи, че буквите са по-скоро старателно нарисувани, отколкото написани с полуманиакалната лекота на предишните писма.

Втората хипотеза е Тоши; носели се слухове, че той е идентифициран като автора чрез ДНК анализ направен през 90-те години, за което няма официално потвърждение от органите на полицията или други източници. Една записка от ФБР от август 1978 г. гласи, че анализа на априлското писмо е прекратен „в светлината на скорошните разкрития… показващи, че Дейвид Тоши е автор на едно или повече писма на Зодиака“, въпреки че ФБР получава тези сведения от полицията в Сан Франциско без да проведе собствено разследване. Факт е, че Тоши бил върнат на поста си като инспектор в отдел Убийства.

Последният заподозрян е писателят Робърт Грейсмит, който познавал достатъчно добре случая, за да може да подправи писмото, а освен това имал и мотив – да увеличи продажбите на книгата си. Важно е да се отбележи, че Грейсмит бил уличен в плагиатство по време на работата си като карикатурист в „Хроникъл“. Във всеки случай, той доста гласовито лобирал за Тоши, твърдейки в книгата си и в многобройните си интервюта, че който и да е написал писмото, това едва ли е бил Тоши. Полицията в Сан Франциско е пестелива с изявленията си по въпроса „Полицията никога не е отправяла [обвинения срещу Тоши за подправяне на писмото на Зодиака] по никакъв начин. Ние ще потвърдим, че не всичките писма на Зодиака са автентични“.

Поглед към езерото

Нападението на езерото Бериса предлага няколко примера за странно поведение от страна на Зодиака. Един от тях е четириъгълната качулка, която той сложил на главата си преди да доближи двойката; кройката й е рядка, ако не и единствена по рода си, и убиецът не дава обяснение за нея нито на колежаните, нито на пресата. Най-вероятно е искал да скрие самоличността си, но по-лесно би било да използва за целта ски маска или нещо подобно. Като причина за нападението той изфабрикувал историята за бягство от затвор на северозапад, но въпреки това оставил на вратата на колата своя знак и броя на убийствата си. В тази бройка не влизало убийството в Ривърсайд, което му било приписано чак през 1970 г. и мнозина смятат, че този пропуск е знак, че не той е убил Чери Джо Бейтс. Той казал на колежаните, че иска парите им и ключовете от колата им, но взел само дребните на Хартнел и оставил ключовете и портфейла на момичето на одеялото за пикник, след което ги завързал и намушкал, вместо просто да ги застреля с пистолета, който държал насочен срещу тях. И накрая, той никога не поема отговорност за тази атака в писмата си, както бил направил с нападенията във Валехо и Сан Франциско.

Учебникът по „Класификация на престъпленията“ на ФБР описва три форми на поведение на нападателя на местопрестъплението. „Модус операнди“ (МО) се формулира като всякакви действията, необходими на убиеца за извършване на престъплението и осигуряването на успешното му измъкване. Двете нападения във Валехо например, показват определен блиц-стил на МО – стрелба с пистолет, последвана от бързо контролирано отстъпление.

МО-то при езерото Бериса е по-близо по стил до нападението в Ривърсайд, което било извършено с нож и предшествано от размяна на думи между убиеца и жертвата, но разликите са очевидни при обстоен преглед: убиецът на Бейтс не бил подготвен добре за нападението, само с малко джобно ножче било трудно да надвие младата, бореща се за живота си жена, докато на езерото Зодиакът надминал себе си в деморализирането на своите жертви. Сякаш мъжът, убил Чери Джо Бейтс, до последно не бил сигурен дали ще я убие – той провел с нея разговор продължил повече от час, преди да загуби контрол и да я намушка – на езерото, от друга страна, намеренията на Зодиака били повече от ясни.

Модус операнди е заучено, прагматично поведение, което може да бъде усъвършенствано с времето. Зодиакът станал по-дързък, нападайки по здрач в открита местност, но внимавал тя да бъде сравнително изолирана. Нарочното изменяне на местопрестъплението с цел да се обърка и затрудни полицията се нарича „постановка“ и обикновено се наблюдава в случаите, когато убиецът и жертвата се познават: най-често нападателят се опитва да направи така, че престъплението да изглежда случайно изнасилване или обир. Този феномен сякаш не присъства в случая на Зодиака, ако не броим писмата като някаква форма на постановка.

Всяко действие на нападателя, което не е от значение за извършването на престъплението, или е извършено единствено с цел да задоволи психологическите му потребности, се нарича „изпълнение“ (театрално). Сложната качулка, лъжата за затвора и искането на парите и ключовете са примери за изпълнение. Повтарящите се примери на едно и също изпълнение се наричат „подпис“, и в случая, буквално и преносно, това е знакът на Зодиака, който се появява както в писмата му от 1969 до 1971 г., така и на вратата на колата при езерото Бериса. Телефонното обаждане е също аспект от подписа му, обажданията до полицията в Ривърсайд и Валехо са напълно ненужни на убиеца, за  да осъществи бягството си.

Това, че извършителят избира ножа пред пистолета, а също и необичайната качулка, обикновено се смята за красноречиво доказателство, че нападението на езерото Бериса е било от ритуално значение за убиеца. Това може и да е истина – качулката остава необяснена, може би целта и е била да всели ужас в жертвите, а според спомените на Хартнел, Зодиакът като че ли е изгубил контрол, докато се е разправял с Шепърд. Фактът, че този път е избрал такова открито място като езерото, може би е довел до тактическото решение да използва ножа – тихо оръжие, предвидено за подобен случай.

Според някои, нападението на езерото Бериса не е автентично дело на Зодиака, имайки предвид многобройните отклонения от основния модел на другите престъпления в Залива. В действителност не съществува категорично доказателство, свързващо Зодиака с този инцидент. Почеркът по колата на Хартнел е безспорно подобен на онзи в писмата, но това не е възможно да се установи със сигурност. Въпреки това, за повечето разследващи подобният почерк,  описанието на извършителя и телефонното обаждане до полицията надделяват над разликите между случая на езерото и останалите нападения в Залива. Промяната в МО и подписът могат да бъдат обяснени с растящата дързост, пресметливост и самочувствие на развиващия се сериен убиец.

Отпечатъци

Един от аспектите на легендата, който придобива широка популярност е, че убиецът старателно е прикривал всички физически доказателства, за да затрудни полицията. Твърдението на Зодиака от писмото от ноември 1969 г., че си е слагал „прозрачна защита на пръстите“, направена от самолетно лепило, често е цитирано като доказателство, че той е достатъчно умен, за да осуетява усилията на органите на реда.

Един доклад, подаден от полицията в Сан Франциско, Валехо, шерифството в област Напа, и Калифорнийския правосъден отдел, разкрива, че Зодиакът всъщност е бил доста немарлив както в съчиняването на писмата си до пресата, така и на някои от местопрестъпленията си. От юнското писмо през 1969 г. до „Валехо Таймс-Хералд“ са взети най-малко два отпечатъка, и още един е снет от шифъра изпратен на „Сан Франциско Екзаминър“. От следващото му писмо от август 1969 г. до „Екзаминър“ са снети два отпечатъка, от втората и третата страница на посланието.

Шерифството в Напа открива няколко пръстови и дланови отпечатъци след нападението на езерото Бериса. Четири от тях са открити в телефонната кабина, от която Зодиакът се обадил на полицията. Особен интерес представлявал един ясен отпечатък от длан, снет от слушалката – той бил още влажен, което означавало, че е оставен от последния човек използвал телефона, най-вероятно от убиеца. За срам на криминалиста Харолд Снуук, обаче този отпечатък не бил оставен да изсъхне добре и бил повреден по време на снемането.

Тримата младежи, които стават свидетели на убийството на Пол Стайн, наблюдавали как убиецът бърше таксито. Без съмнение, той се опитвал да се отърве от оставените отпечатъци – действие, което би било безмислено, ако пръстите му са били защитени. Свидетелите не видели никакви признаци, че убиецът се опитва да подхвърли отпечатъци. Криминалистите снемат дузини отпечатъци от таксито, сред които имало няколко „които съдържат следи от кръв и най-вероятно принадлежат на извършителя“. Според изявлението на един инспектор от полицията в Сан Франциско, „частичните отпечатъци, снети от предната дясна врата, са най-вероятно на извършителя“.

Писмото изпратено след това нападение, твърдящо, че Стайн е жертва на Зодиака, също донесло отпечатъци.

Единствено в писмото от 9 ноември 1969 г. Зодиакът споменава, че си маскира отпечатъците. Според някои теоритици, Зодиакът е подхвърлил фалшиви отпечатъци в таксито, но защо тогава ще отрича, че те съществуват? Друго по-правдоподобно обясние е, че Зодиакът, знаейки, че полицията разполага с почерка му, отпечатъците му и добро физическо описание, се е опитал да ги обърка с „прозрачната защита“.

Тайна информация

Откакто писателят Робърт Грейсмит проагитира в своята книга „Зодиакът“ героя Робърт Хол Стар като главен заподозрян в неразкритите убийства на петима жители на Залива, става изключително трудно да се разисква случая на Зодиака без да се спомене името на Артър Лей Алън. Алън, жител на Валехо и осъден педофил, служи за вдъхновение за героя „Стар“. Той умира през 1992 г. все още под подозрението, че е прочут сериен убиец. Алън никога не бил обвинен за тези убийства, и, въпреки огромните усилия на разследващите, не било намерено нито едно доказателство, което да го свърже със Зодиака.

Артър Лей Алън

Артър Лей Алън

Артър Алън за пръв път попада в полезрението на полицията във Валехо в началото на октомври 1969 г., но не е ясно точно по какъв начин е привлякъл вниманието им. Първият и единствен доклад на детектив Джон Линч не споменава как Алън е станал възможен заподозрян, но един по-обстоен поглед върху полицейските доклади от онова време показва, че дори и най-крехките обвинения са били считани за твърдо основание полицията да проведе разпит във връзка с убийствата на Бети Лу Дженсън, Дейвид Фарадей, Дарлийн Ферин и Сесилия Шепърд. За известно време се носи слух, според който на Алън бил съставен акт за превишена скорост близо до езерото Бериса в нощта на убийството на Шепърд, но впоследствие било установено, че това всъщност не се е случвало. Каквато и следа да е предизвикала разпита на Алън, спокойно може да се допусне, че тя не е била подкрепена със съществени доказателства, тъй като разговорът бил доста кратък, а детективът, който провел интервюто далеч не бил агресивен. Най-вероятно Артър Лей Алън е бил просто един от мнозината жители на Валехо, които били посочени от приятел, враг, познат или роднина, въз основа само на предчувствие. Твърде висок и твърде плешив, за да съвпада с описанието на Зодиака, той бързо бил забравен.

Тайната информация, която извежда Алън в първите редици на възможните заподозряни, се появява почти две години по-късно. На 15 юли 1971 г. Санто Панцарела, бизнесмен от южна Калифорния, се свързва с полицията в Манхатън Бийч с информацията, че Алън е направил инкриминиращи го изявления пред Доналд Чейни, партньор на Панцарела, които подсказвали, че Алън може да е убиецът Зодиак. Заинтригувани, двама детективи от полицията в Манхатън Бийч посетили Чейни и Панцарела в техния офис и чули една забележителна история.

Доналд Чейни

Чейни, който бил приятел на Алън от години, докато не се преместил в южна Калифорния, разказал на детективите как през декември 1968 г. двамата провели един разговор в мазето на Алън на ул. „Фресно“, на тема ловуване, но скоро  разговорът станал доста странен. Алън споменал класическия къс разказ на Ричард Конъл „Най-опасната игра(дивеч)“,  в която един луд граф преследва за удоволствие корабокруширалите на частния му остров хора. Според Чейни, Алън изглежда страшно много харесвал тази история и по някакъв начин се отъждествявал с графа.

След като начева темата за лов на хора, Алън започва да излага хипотетични версии как той самият би подходил към серия от убийства на места, на които се срещат влюбени двойки. Той описва как би „използвал пистолет с прикрепено за него фенерче, което да служи за мерник, и как щял да се приближи и да застреля хората“. Алън също говорел и за прострелване на гумите на училищен автобус и как след това щял да покосява едно по едно „малките ангелчета“, докато слизат от автобуса. После заявил, че ще изпраща подигравателни бележки на полицията. И сякаш това не било достатъчно, но Алън казал още, че щял да се нарече „Зодиак“.

Според доклада на полицията в Манхатън Бийч: „Чейни попитал ‘Зодиак… защо точно това, а не нещо друго?’ В този момент Алън станал много емоционален и заявил: ‘Харесвам името Зодиак и точно това ще използвам’“.

Разказът на Чейни сам по себе си е доста показателен – ако Алън наистина е изрекъл тези твърдения през декември 1968 г., то той е знаел предварително за убийствата на „Лейк Хърман Роуд“, още преди те да се случат през август 1969 г.  Заплахата на Зодиака за покушение над училищен автобус идва още по-късно, през октомври същата година. Съществува, обаче въпросът – защо Чейни е чакал две години, преди да сподели тази информация?

Чейни се премества в южна Калифорния през януари 1969 г. и е възможно да не е чул за второто нападение във Валехо и писмата, които го последвали. Все пак, случаят на Зодиака придобива национални измерения едва след убийството на Пол Стайн в центъра на Сан Франциско и е малко вероятно жител на Калифорния да не е чувал за неизвестния убиец. Според собствените им думи : „Г-н Панцарела и г-н Чейни са чели статии във вестник ‘Лос Анджелис Таймс’, касаещи убийствата на Зодиака“. Следователно, незнанието не може да е извинение за неговото мълчание. Чейни не е смятал Алън за възможен убиец до 1971 г., когато чул за серия от неизяснени и напълно несвързани със Зодиака убийства в Грас Вали, Калифорния, малко градче, намиращо се на 240 км. от Сан Франциско и Валехо. Според Чейни и Панцарела, точно „скорошните убийства в Грас Вали от неизвестен извършител бяха причина за подозренията ни към Алън“.

Можем само да гадаем как така убийствата в Грас Вали са отприщили паметта на Чейни за съмнителния му разговор с Алън и защо, ако Алън наистина е Зодиакът, би разкрил пред него такива подробности за предстоящите си престъпления. Той едва ли е можел да предположи, че Чейни има чак толкова лоша памет; нападението над Дженсън и Фарадей на 20 декември 1968 г., седмици наред е главна тема на медиите във Валехо. Наистина, Зодиакът понякога поемал рискове, но контролът над ситуацията е една от отличителните му черти. Той едва ли би извършил нещо толкова глупаво, като това да опише с подробности престъпленията си, особено пред някой, който вече бил подозрителен към него – Алън бил докосвал малката дъщеря на Чейни по неприличен начин по време на един къмпинг преди години, за което Чейни се бил оплакал на брат му. (В един от докладите на полицията във Валехо, пише: „Възможно е, това да е мотивът за обвиненията, които Чейни отправя към Артър Алън“).

Случаят Артър Алън

Артър Алън е описван от мнозина като леко ексцентричен. На 19 години той бил отхвърлен, когато кандидатствал за полицай във Валехо, а на 25 бил освободен без никакви почести от флотата. Той притежавал няколко оръжия и винаги държал едно от тях в колата си. Освен това бил педофил, заради което често губел работата и приятелите си и накрая бил освидетелстван в щатската болница Атаскадеро. Чейни не бил единственият, пред когото Алън обсъждал убийствата на Зодиака: той не криел за разпита си в полицията през 1969 г., и открито се хвалел, че го подозират в убийствата на Зодиака. Алън изглежда се интересувал и от анормална психология, изучавайки „Хигиена на ума“ и работейки в клиниката Атаскадеро преди самият той да бъде приет там. Не е необходимо голямо напрягане на мозъка, за да се допусне, че Алън, с неговия интерес към оръжията, органите на реда и криминалния ум, може просто да се е вдъхновил от шокиращото местно убийство и затова да е подхванал тази тема пред Чейни. Най-вероятно, поради липса на друг мотив, той е споменал книгата „Най-опасната игра“ – ловуване на хора за спорт.

Скоро след интервюто началникът на полицията в Манхатън Бийч се свързва с полицията в Сан Франциско и инспектор Уилям Армстронг разговаря с Чейни на 26 юли. По време на интервюто, което продължило единайсет дни, Чейни доразвива показанията си в още по-разобличителни за Алън краски. Той заявява, че разговорът с Алън се е състоял през декември 1967 г., а не през 1968 г., както първоначално твърдял. След това си спомнил как Алън се питал дали човек може да замаскира почерка си, за което Чейни му бил дал съвет. В следващите интервюта Чейни се сетил, че Алън не бил започнал разговора с късия разказ на Конъл, а с репликата, че търси смяна на професията си и би искал да стане полицейски служител. Според Чейни, Алън бил заявил, че ако не го приемат за полицай, щял да стане престъпник и да си играе с полицията, извършвайки убийства без мотив. Тази история била променена отново, когато Чейни заявил, че изявленията на Алън всъщност изхождали от плановете му да напише криминален роман. След това той добавил и идеята как щял да саботира колата на жена, като махне болтовете от гумите й. (Тази история е очевиден намек за отвличането на Катлийн Джонс през март 1973 г., което не било потвърдено като дело на Зодиака. При разпознаването Джонс отхвърлила Алън като своя похитител). Накрая Чейни казал, че не убийствата в Грас Вали са го подтикнали да се свърже с полицията, а една статия във вестника, описваща заплахата на Зодиака да убие „малките ангелчета“, която той свързал с думите на Алън. С течение на времето станало ясно, че на спомените на Чейни не може да се разчита. Възможно е спомените му за случая да са се размили с годините, смесвайки действителния разговор с неща, прочетени или видени по медиите.

Разпитът на Алън

Армстронг оставил настрана всички тези противоречия и се свързал с полицията във Валехо. След като проучили нещата, детективите от двете страни се съгласили, че трябва заедно да призоват Алън на разпит като заподозрян.

Разговорът се състоял на местоработата на Алън в началото на август, и бил комичен пример за заподозрян, който се върти в кръг около разпитващите го детективи. Алън показал, че е добре запознат с препратките към поп-културата, използвани от Зодиака, както и с медиините описания на убиеца, но не знаел нищо за самите престъпления. Той отрекъл да е провеждал уличаващия го разговор с Чейни, но признал, че е чел „Най-опасната игра“, и се съгласил, че книгата му е направила голямо впечатление. Той казал, че има алиби за местонахождението си в деня на нападението при езерото Бериса, което можело да бъде потвърдено от служител на „Острова на съкровищата“ – това може да е била лукава препратка, която останала незабелязана за следователите, към филма от 1933 г. „Чарли Чан и Островът на Съкровищата“, в който китайските детективи се надлъгват със злодей от Сан Франциско, наречен „Доктор Зодиак“. Той твърди, че е разговарял със съседа си, г-н Уайт, когато се върнал вкъщи същия следобед – възможна препратка към рейнджър Уилям Уайт, който се появява по телевизията в деня след убийството на езерото, за да даде изявление за престъплението. Алън също споменал „двата кървави ножа, които държа в колата си“, без полицията да го подканя за това: кръвта, казал той, „е от пилето, което заклах“. Смята се, че това може би е препратка към думите на Брайън Хартнел, изречени точно преди Зодиакът да го намушка: според изявлението на рейнджър Уайт, цитирано твърде свободно от медиите, Хартнел поискал да бъде намушкан преди приятелката си, защото бил малодушен (chicken – пиле) и нямало да издържи да гледа болката й. За полицията в Напа било ясно, че Хартнел не е казвал нищо подобно, а тези думи са му били приписани от медиите. Когато го попитали къде е бил през октомври 1966 г., Алън отговорил: „Питате за убийството в Ривърсайд?“. Ако това изявление било направено преди ноември 1970 г., то щяло да носи тежестта на уличаващо доказателство, но убийството на Чери Джо Бейтс вече било свързано със Зодиака и от една година се появявало по първите страници на вестниците в Калифорния.

Логото на часовници Зодиак

Логото на часовници Зодиак

Детективите се поинтересували от часовника на Алън. Това бил скъп швейцарски часовник с марката Зодиак, чието лого е зачертан кръг. Алън казал, че той му бил подарен през лятото на 1969 г. По-късно братът на Алън заявил, че часовникът е подарен на Артър от майка им за Коледа 1967 г. На прощаване, с очевидно хаплива ирония, Алън се обърнал към тях с пожеланието: „иска ми се да дойде времето, когато полицаите няма повече да бъдат наричани ‘свине’“. Зодиакът бил използвал този епитет в писмото си от ноември 1969 г., което било надлежно публикувано от „Сан Франциско Хроникъл“ на 12, 13 и 26 ноември, два пъти на първа страница.

Очевидно Алън използвал прочетеното в медиите, за да дразни разпитващите го следователи. Единствено марката на часовника му предполагала, че той може да е Зодиакът. Нито едно от останалите му изявления не издавало каквато и да било запознатост с престъпленията, освен онова, което било публикувано във вестниците.

Няма доказателства

Поради липсата на други обещаващи следи полицията в Сан Франциско и Валехо смятала Алън за най-вероятния заподозрян. На 14 септември 1972 г. била издадена заповед за обиск в дома му в Санта Роса и скоро детективите пресявали през сито фургона и колите му, търсейки оръжия, муниции, дрехи и всякакви други улики, които биха го свързали с убийствата или писмата. Нищо подобно не било открито. От Алън били снети отпечатъци и мостри от почерка му от дясната и лявата ръка. Всичко това било сравнено от щатските експерти с уликите от престъпленията на Зодиака. Нямало нито едно съвпадение. Калифорнийският анализатор на почерка на Алън заявил, че „той със сигурност не е на убиецът Зодиак“. Алън бил подложен на тест с полиграф и го минал успешно.

Въпросът изглежда бил решен до 1986 г., когато писателят Робърт Грейсмит хваща перото и създава своя разтърсващ труд, посветен на случая „ЗОДИАК“. Грейсмит получил информация от местните власти за подозренията им към Алън и провел неофициално разследване в началото на 80-те, без да открие кой знае какво. Тъй като Алън си оставал любимец на детективите от Сан Франциско, Грейсмит не останал по-назад и силно преувеличил връзките между Алън и случая на Зодиака, смесвайки хумора с факти, опитвайки се да убеди по този начин читателите, че няма никакви съмнения в самоличността на убиеца. В книгата името на убиеца било „Робърт Хол Стар“, но за всички било ясно, че става въпрос за Алън.

През декември 1990 г., когато Ралф Спинели бил арестуван за въоръжен грабеж в Лейк Тахо, Невада, той поискал по-снизходителна присъда под предлог, че разполага със сведения за самоличността на Зодиака: ставало въпрос не за друг, а за Артър Лей Алън. Под заплахата от 30 години затвор Спинели заявил, че през 1969 г. Алън бил споделил с него, че отива в Сан Франциско, за да убие таксиметров шофьор. Едва ли бил съвпадение фактът, че единственият арест на Алън, преди обвиненията за педофилия, бил за сбиване със Спинели. Под натиска на успеха, който имала книгата на Грейсмит, полицията във Валехо претърсила мазето на неговия дом в града. Били открити материали за направата на бомба, изрезки от вестници, няколко оръжия, нож, пишеща машина и часовник с марка „Зодиак“ на Алън. От тези предмети ножът и един от пистолетите биха могли да са доказателства, но нито едно от тях не довело до повдигане на обвинения или арест. Отпечатъците на Алън били предадени за анализ в лабораторията на ФБР и за пореден път не били открити съвпадения. Според репортаж в един вестник: „Алън е отхвърлен като заподозрян“.

Все още любимец

Изобилието от факти, показващи невинността на Алън, подтиква разследващите да проверят докладите по случая за пропуски. Когато отпечатъците на Алън не съвпадат с тези от местопрестъпленията е хвърлено съмнение върху тяхната легитимност, въпреки увереността на полицията в тях. Когато преминал 10-часовия тест с полиграф, Алън бил обявен за социопат, който лесно може да излъже машината.

Поддържайки уличаващите косвени доказателства, обвинителите на Алън добавят към тази хипотеза още повече несъотвествия. Алън може и да е бил в Ривърсайд през 1966 г. – но също така лесно би могъл да е бил и в Санта Роса. Често са цитирани показанията на Чейни – но не и разминаванията във времето и многобройните промени в историята му. На версията на Спинели също е отдавано значение – но неговото криминално приключение с Алън в миналото, застрашаващата го голяма присъда и 20-годишното му мълчание, са пренебрегвани. Алън е имал на разположение кола, подобна на онази, видяна от една от жертвите – но истината е, че той загубва достъпа си до нея заедно с работата си три месеца преди нападението. Алън държал загадъчни шифровани писма в една метална кутия – но те му били изпратени от един от пациентите в Атаскадеро. Говори се, че писмата на Зодиака били спрели точно, когато Алън бил в клиниката – но те спират осем месеца преди това, а онова, което пристигнало при освобождаването, му се оказало фалшиво. Осъжданият за педофилия Алън също като Зодиака се интересувал от „малки дечица“ – но педофилите, които убиват извън таргет групата си, са изключителна рядкост. Като цяло, съвпаденията са неустоими, но когато всяко едно от тях се разгледа внимателно, случаят срещу Алън се превръща в кълбо прежда: дръпни конеца и то ще се разплете.

Съществува само един предмет, който би могъл да свърже Алън със случая на Зодиака и това е часовникът, подарък от неговата майка. Тя умира на 10 януари 1989 г. Часовникът, който трудно би могъл да се разглежда като съществено доказателство за нещо повече от майчинска щедрост, е иззет от полицията във Валехо при обиска на апартамента на Алън през 1991 г. Въпреки многобройните му молби, той никога не му бил върнат. Покосен от диабет и срив на бъбреците, Артър Лей Алън умира без него, 18 месеца по-късно.

Какво става със Зодиака?

Когато разследването по случая било в разгара си, полицията разполагала с около 2500 заподозряни. С течение на годините властите стесняват кръга до няколко души, като главните заподозряни споделят много общи черти: външност, неприязън към полицията, някои определени аспекти от живота им, специфични умения и съвкупност от обстоятелства, които логически си пасвали.

Най-популярният заподозрян е Артър Лей Алън, педофил, който умира на 58-годишна възраст от влошено здраве. Той бил подложен на изтощителен полиграф, били му снети отпечатъци, бил претърсван и разпитван. Година преди смъртта му, полицията все още го разследвала, въпреки протестите му, че е невинен. Ако вземем под внимание всички факти и очевидните съвпадения, не би било преувеличено да се смята, че той би могъл да е убиецът. Така че, след смъртта му, следователите се сдобиват с мозъчна тъкан от Алън за ДНК анализ. Технологията по онова време не успява да докаже каквото и да било.

След кончината на Алън полицията във Валехо го обявява за свой основен заподозрян в убийствата извършени в района, според „Сан Франциско Хроникъл“. Властите са обнадеждени, когато сред вещите на Алън се появява една видеокасета, надписана с главна буква „З“, но тя не съдържала доказателства срещу него, а само едно дълго обръщение към органите на реда, изпълнено с обиди.

Това повдига основния въпрос: след всичките подигравателни писма и педантични шифри, които изпраща Зодиакът, как така той ще умре, без да остави нищо след себе си, което да покаже колко умен е бил? Това, все пак, било на първо място в списъка с егоцентричните му приоритети. Според една теория, базирана на лекарски доклад, Алън е имал мултиличностово разстройство през 60-те, но след това се възстановил.

През 2000 г. инспекторите от Отдел убийства в Сан Франциско Кели Каръл и Майкъл Малоуни поемат вече студеното досие, събирайки на едно място разпръснатите по различни юрисдикции улики. С вече много по-прецизната ДНК технология те изследват марките и пликовете от писмата за следи от слюнка, която да сравнят със замразените проби от мозъчната тъкан на Алън.

През октомври 2002 г. са обявени резултатите. Алън е елиминиран като донор на ДНК-то по пликовете. Оставали още три плика за изследване, за да може да се създаде пълен ДНК профил, но и при тях не било открито уличаващо доказателство. Тези резултати, обаче не успяват да вдигнат напълно съмненията за връзката на Алън със Зодиака.

Изкушаваща загадка

Известно е, че Алън не обичал да ближе марките, така че полицията сравнява ДНК пробите с тези на един негов познат, който навремето за пръв път ги насочил към Алън. Човекът също бил елиминиран като заподозрян.

Отпечатъкът от длан, снет от Алън, не съвпаднал с отпечатъците снети от местопрестъпленията на Зодиака. Почеркът му също. Факт е, че никога не е открито нещо съществено, което да го свърже с убийствата.

Има и други нелоши заподозряни, които отпаднат с течение на времето. Например якият, очилат бивш моряк от флота Ричард Маршал, който бил голям кинолюбител и фен на мюзикълите на Гилбърт и Съливан. Той имал лош нрав и бил враждебен към жените; също така, като военен от флота, той имал познания за шифри и можел да шие.

Още по-интересен е заподозряният, идентифициран от Гарет Пен. Върл фен на Зодиака, който прекарвал голяма част от времето си в бинарни изчисления на кодовете в писмата му. Той точно определил местожителството на някакъв академик от Източния бряг, който често пътувал в района на местопрестъпленията.

В допълнение се носели слухове за връзки между Зодиака и един бивш член на семейство Менсън, Тиъдър Казински - мъж идентифициран от собствения си брат като енигматичен убиец – и дори снайперистите от Белтуей. Четиридесет години след престъпленията му, някои хора все още се опитват да разгадаят самоличността на Зодиака.

За мнозина Алън все още е основния заподозрян, като липсата на физически и биологически доказателства се обяснява със съучастник, който е изпращал писмата вместо него.

През 2004 г. полицията в Сан Франциско официално обявява случая за убийството на таксиметровия шофьор Пол Стайн за „закрит“, позовавайки се на липсата на следи. Останалите случаи са все още отворени.

Подобно на Джак Изкормвача , случаят ще остане в застой, докато полицията не успее да разработи ДНК профил, който да съвпадне с дадено лице, и също като убийствения маратон на Червения Джак, най-вероятно в бъдеще ще се появят безброй невероятни теории за самоличността на извършителя.

———————————————————————————————————————————————————————-

редактор: ogian
Източник: crimelibrary.com

13 Коментари за “Зодиак: Загадъчният убиец от Сан Франциско”

  1. AvatarБорислав Иванов

    Доста добра и подробна статия.Случайно чух за убиецът от един филм и веднага побързах да го проверя!

  2. AvatarАнон

    Странно как след убийството Бейтс, са намерени улики който е можело да бъдат използвани ако работата на полицията е свършена като хората… да вземат отпечатъци на всички в гимназията и на всички който са близки или познати на жертвата. Самия факт че той в писмото си казва че го е отхвърляла през всичките тези години, рязко стеснява кръга. Естествено ако това се приеме за истина.

    Интересна мистерия.

  3. AvatarСтоян Раев

    В този случай са замесени и ченгета!

  4. Avatarsuerte

    Зодиак…пълен нещастник.Комплексар.Миличкия,мислил се е за голяма работа за времето си.Голям шамар по самочувствието му е било,когато са започнали да залавят убийци като Дамър,Бънди,да не говорим за латиноамериканците с по над 200 жертви…Господин Зодиака сигурно е плакал с кървави сълзи,с неговите има-няма 10 човека.Този самохвалко много ми напомня на някои наши политици-много кряскане и удряне в гърдите,посредствени резултати…Но целият ви сайт е просто великолепен!От няколко дни вися в него,чета,опитвам се да открия основните аспекти или травми,които обръщат така тези хора.Техният часовник като че ли тиктака наобратно.“Изродизацията“ не е процес,през който преминаваш сам-обикновено някой те блъсва натам.Преди малко четох за Доналд Гаскинс.Такъв като него безпрекословно заслужава смъртна присъда…Заедно с него,обаче,трябва да осъдят родителите му-те са първите,които трябва да се борят за душата на детето си,не да дезертират.И също и онези,които са го насилвали по изправителните.След това,трябва да убием и насилниците на насилниците,защото и те от своя страна са ги превърнали в такива.Това е порочен кръг.Всичко зависи от това как ще преживееш лошото.На един му се случва нещо потресаващо чудовищно,и той избира да стане лекар или адвокат,за да се бори с него и да не позволи да се случи и на други.На друг се случва същото,и единственото,за което той мисли,е да го причини на колкото се може повече хора ,за да страдат и те като него.Изглежда е въпрос на психическа устойчивост.Винаги е било по-лесно да бъдеш лош,и по-трудно да си добър.Благодаря за съдържателното и подплатено с факти четиво.Изчерпателно е,и спестява доста ровене.

  5. AvatarПетя

    Искам да добавя една информация, на която се натъкнах наскоро. По едно предаване по TLC, разглеждащо случая със Зодиака, излъчиха изявление на мъж, който се съмнява, че неговия втори баща е убиеца. Причините, които изтъкна бяха изключителната прилика на бащата му с фоторобота. Показаха дори снимки на въпросния мъж и наистина съвпадението беше невероятно. Мъжът разказа още, че в периодите на извършване на престъпленията, семейството му е било принуждавано от втория му баща да се мести в различни райони, които съвпадат с времето на престъпленията. Също така е открил странни неща във вещите му, които са типични за убиеца. Звучеше доста убедително, а и огромната прилика ме накара да повярвам, че е възможно наистина втория баща на този човек да е Зодиака. Силвия, надявам се, ако си чувала нещо за тези предположения, да ми напишеш името на мъжа, за когото говоря, защото не мога да си го спомня, а бих искала да намеря допълнителна информация :)

  6. AvatarДиляна

    Петя, името което търсиш е Jack Tarrance :)

  7. AvatarНиколета

    Петя ще ми кажеш ли името на предаването по TLC ?

  8. AvatarS.R.

    Страхотно интересно! На моменти писмата на Зодиака ме накараха да се засмея; изглежда и в мен има нещо болно щом мога да си позволя това, но харакера му изглежда много забавен. Щеше да е интересно, ако го бяха заловили и изследвали психично. Беше банално в края със ‘сухите’ заплахи.

  9. AvatarРей

    Може би най-интелигентният убиец за времето си. Добре се е позабавлявал за сметка на полицията. Жалко наистина, че не са го заловили, щеше да бъде интересно да разберем нещо повече за личността му, не само на базата на няколко писма.

  10. AvatarЕли

    В началото на 2016 г. полицията обявява, че самоличността на Зодиак е установена. Той е серийният убиец Денис Рейдър, ползвал псевдонима ВТК, който е заловен през 2005 г. и е осъден на доживотен затвор. Връзката между ВТК и Зодиак е открита от криминални експерти, които са сравнявали писмата до органите на реда.
    Източник – Уикипедия

  11. AvatarJenny

    В началото на 2016 година този „Зодиак“ се оказва серийният убиец Денис Рейдър. Това е което аз прочетох.

  12. AvatarИван

    Според мен не е този Денис Рейдър, поради няколко причини – датите на повечето случаи не съвпадат с негово местоположение тогава, при първите даже е бил извън страната. Казват, че свързали двата случая по писмата. Това е несериозно, при положение, че имат няколко свидетеля(дори и в момента), имат отпечатъци, ДНК, да ги сравнят. Наскоро четох статия за книга на един бивш полицейски служител(починал на 5.03.2016). Според него Зодиакът е William Joseph Grant, брокер на недвижими имоти. Бил е заподозрян в началото, но бързо го отписали. Обаче той го е следил известно време тогава. Казваше се, че случаят умишлено се прикрива.

  13. AvatarЦветан

    Здравейте,
    иска ми се да разбера, дали това негово увлечение да събира слуги за отвъдния живот, има връзка с някоя от религиите по света. Също и искам да разбера какво ви е мнението за Денис Рейдър.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      • Марихуаната (40%, 4 573 Гласа)
      • Проституцията (26%, 2 967 Гласа)
      • Интернет пиратството (26%, 2 951 Гласа)
      • Гей браковете (25%, 2 889 Гласа)
      • Нито едно от посочените (24%, 2 709 Гласа)
      • Лесният достъп до оръжия (11%, 1 274 Гласа)
      • Порнографията (10%, 1 147 Гласа)
      • Алкохолът под 18 години (6%, 656 Гласа)
      • Полигамията (4%, 450 Гласа)
      • Всичко (2%, 222 Гласа)

      Общо гласували: 11 461

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –