Публикувано на: 6 юни, 2011

Виена. Спокойни хора похапват торта „Сахер“ в уютни кафенета, наслаждават се музиката на Моцарт и Щраус, или се разхождат из прочутата Виенска гора. Виена е синоним на културата. Това не е първото място, което изниква в ума, когато става дума за обикновен сериен убиец. Но Джак Унтервегер не е обикновен. Докато излежава първата си присъда за убийство, най-прочутият сериен убиец на Австрия пише поезия, роман и автобиография. Произведенията му се сдобиват с невероятен успех, а неговата личност със симпатии от страна на интелектуалните кръгове. Не след дълго литературните му напъни са наградени с така мечтаното помилване. Отново на свобода през 1990 година, Джак Унтервегер надява маската на превъзпитан затворник, започва работа като журналист и оставя след себе си почти дузина трупове и от двете страни на океана.

Убийства във Виенската гора

Всичко започва на 8 април 1991 година с изчезването на млада проститутка на име Силвия Заглер. Тя била видяна за последно да стои на обичайния си ъгъл в 22:30 часа. След осем дни я последвала 25-годишната Сабине Мойци. През деня Сабине работела в сладкарница, но през нощта, без знанието на съпруга си, понякога се подвизавала като „тайна проститутка“, което означавало, че не е регистрирана в здравните служби, както изискват австрийските закони. Нейната приятелка Илзе я оставила край железопътните линии на Гара Запад. Никой повече не я видял.

Регина Прем

Регина Прем

Регина Прем била на 33 години. Освен че работела на улицата, тя имала и един редовен клиент – търговец на вино. Двамата си уговарят среща за неделя 28 април. Нейният съпруг Рудолф знаел за заниманието й. Тя възнамерявала да спести пари за 7-годишното им дете и да спре да проституира. Рудолф я оставил в 21:45 часа и си тръгнал. Обикновено тя свършвала работа около 2:00 часа и му се обаждала да я вземе. Но този път не се обадила. Разтревоженият Рудолф тръгнал да я търси. Портиерът на един хотел му казал, че я е видял да се насочва към ъгъла, на който работела обикновено, около 23:30 часа. Продавачът на наденици от другата страна на улицата потвърдил това. Той бил последният човек, който я видял жива. Не след дълго Рудолф получил притеснително телефонно обаждане от анонимен мъж, който през смях му заявил, че е удушил съпругата му. Първоначално Рудолф помислил, че това е някаква безвкусна шега. Все пак казал на полицията за обаждането и те си взели бележка.

Карин Ероглу

Карин Ероглу

Четвърта проститутка, Карин Ероглу, изчезва от своя ъгъл на 7 май. Тя работела само на няколко пресечки от Сабине Мойци.

Проституцията във Виена е законна и точно затова е стриктно регулирана. Кварталите с червени фенери не са опасни като в други градове. Човек може да се разхожда там съвсем спокойно. Убийствата са рядкост в града, както и сексуалните престъпления. Изчезването на четири проститутки в период от един месец било много обезпокояващо.

Сабине Мойци

Сабине Мойци

Времето било ужасно през месец април. Непрекъснатият дъжд държал хората в домовете им чак до началото на май. Но затоплянето на времето променя това и пътеките във Виенската гора отново се напълват с хора. Един 62-годишен турист усетил някаква неприятна миризма и скоро се натъкнал на източника й. Сабине Мойци била гола, с трико вдигнато до раменете й. Тя лежала с лицето надолу, с разкрачени крака и протегнати напред ръце. По тялото й имало сива плесен, а животните били нагризали плътта на десния й крак. Убиецът бил използвал чорапогащник, за да завърже сложен възел около врата й. Денят бил 20 май, а от изчезването на Мойци били изминали почти пет седмици. Парите й липсвали, но полицията открила дрехите и чантата й на няколко метра от нея.

На 23 май една жена открила Карин Ероглу. Пребита жестоко и удушена със собственото й боди, голото тяло на Карин лежало по-надълбоко в горите, в една борова дъбрава. Около шията й имало същия възел като в случая на Сабине Мойци. Убиецът бил взел дрехите й. Когато преместили тялото, следователите намерили отдолу откъснато парченце от гумена ръкавица. Очевидно било, че извършителят е планирал убийството. Тъй като Карин все още носела бижутата си, полицията отхвърлила версията за обир.

Макс Еделбахер

Макс Еделбахер

В понеделник на 3 юни един репортер от националната австрийска радио и телевизия „Österreichischer Rundfunk“ (ORF) интервюира началника на полицията Макс Еделбахер. Репортерът – Джак Унтервегер, събирал материал за убийствата за радиопредаването „Журнал Панорама“. В същото време Унтервегер участвал като съавтор в написването на статия за убийствата за ежеседмичника „Фалтер“. ORF излъчва историята на Унтервегер на 5 юни. Един от най-внимателните слушатели е Макс Еделбахер. Само преди две вечери той бил споменал за интервюто на съпругата си, която с изненада го запитала дали знае кой е Унтервегер. Макс не знаел. Тя му обяснила, че през 1975 година Джак Унтервегер е бил осъден  на доживотен затвор за убийството на една жена и бил помилван едва миналата година.

Майчино видение

Джак Унтервегер през 1976 г.

Джак Унтервегер през 1976 г.

Йохан „Джак“ Унтервегер е роден в Юденбург на 16 август 1950 година. Неговата майка Терезия била барманка и сервитьорка, която не се свеняла да краде и да мами, когато чувствала недостиг на пари. Тя бързо надушила, че американските войници са по-богати от австрийските момчета и в крайна сметка забременяла от един от тях. Терезия била арестувана и двегодишното момче било изпратено да живее при дядо си, когото Джак по-късно описва като жесток алкохолик, който често водел проститутки в малката колиба, в която живеели.

Маргрет Шафер

Маргрет Шафер

Колкото повече растял Джак, в толкова повече неприятности се забърквал. Дребните престъпления, кражби и нападения над местните проститутки го вкарвали отново и отново зад решетките. На 11 декември 1974 година Джак и неговата приятелка Барбара Шолц пътували с кола от Франкфурт към Еуерсбах. Планът им бил прост: да проникнат в дома на родителите й и да откраднат пари. Но къщата била заключена и Джак предложил да ограбят другиго. Барбара забелязала, че нейната 18-годишна съседка Маргрет Шафер се прибира вкъщи след излизане с приятели. Барбара слязла от колата, приближила се до нея и двете поговорили няколко минути. Тогава Барбара предложила тримата да отидат някъде да се забавляват. Двете момичета седнали на задната седалка и Джак потеглил.

Те паркирали срещу едно заведение и без никакво предупреждение Джак сграбчил Маргрет за блузата и я издърпал на предната седалка. Той завързал ръцете й зад гърба и я натикал грубо на пода. След това претърсил чантата й и намерил 30 марки. Джак я попитал дали има още пари и тя казала, че има още 100 марки вкъщи. Джак и Барбара се промъкнали в дома й и взели парите. След това пътували няколко часа с колата, докато стигнали до един черен път и навлезли в гората. Джак заповядал на Маргрет да си свали дрехите, но изплашеното момиче отказало. Той я ударил по лицето. Сетне двамата с Барбара я съблекли.

Джак изкарал голата жена от колата и я завлякъл по-навътре в гората. Взел със себе си една стоманена палка. Барбара останала да чака в колата. След 15 минути той се върнал сам, а палката била покрита цялата с кръв и косми. Джак казал на Барбара: „Сега няма начин да ни издаде“. Изминали три седмици преди ловци да открият тялото на Маргрет. Аутопсията й показала, че тя е била удряна многократно по тялото, шията и глава с тъп инструмент, а след това е била удушена със собствения й сутиен.

Скоро след това Джак, Барбара и една 16-годишна австрийка на име Мария ограбили бижутерски магазин и избягали в Швейцария. В Базел Джак решил да изнудва родителите на Мария за откуп. Той им дал инструкции да преведат парите в една местна банка. Когато отишъл да ги изтегли, там го чакала швейцарската полиция.

Джак Унтервегер бил заловен и по време на процеса си признал за убийството. Той казал на съда, че докато е удрял Мария, е виждал лицето на майка си, която го била изоставила. Гневът му се удвоил при този спомен и той буквално размазал жертвата си с удари. Съдът не проявил никакво съчуствие към тази история и Джак Унтервегер получил доживотна присъда.

„Чистилище“

Джак Унтервегер

Джак Унтервегер

В затвора Джак започва дистанционни курсове по повествователно писане, окуражен от журналистката и писателка Соня Айзенщайн, с която се запознава по време на процеса. Джак преминава курса с лекота и така слага началото на литературната си кариера. Соня го опознала с времето и започнала да се притеснява от неговия успех. Тя усетила у него някаква безсърдечност и разбрала, че първоначалното й впечатление е било погрешно. Соня се ужасила напълно, когато проучила подробностите около убийството на Маргрет Шафер и преустановила контактите си с него.

Джак използвал новооткритите си таланти по предназначение. Започнал да пише разкази, поеми и своята автобиография, озаглавена „Чистилище“, която по-късно е пресъздадена на големия екран. „Чистилище“ първоначално се появява на части във видното литературно списание „Манускрипт“, а после е публикувана и спечелва одобрението на критиката. Обществото на писателите прегръща случая на поета затворник, който описвал в мемоари си своето ужасно детство. В очите на интелектуалците Джак бил претърпял метаморфоза, преобразявайки се от млад престъпник, осъден за убийство, в мъдър и деликатен автор – повече жертва, отколкото грешник. Сред многото му поддръжници били Елфриде Йелинек, която по-късно през 2004-а спечелва Нобелова награда за литература, и германският сексолог Ърнест Борнеман. Джак имал съюзници дори в Министерството на правосъдието в лицето на д-р Волфганг Долайх, който по онова време бил директор на Отдела за екзекуции.

В началото на 70-те години в австрийската правосъдна система е въведена реформа, която почива на идеята за ресоциализация, или с други думи – въвеждало се разбирането, че осъдените не лежат в затвора за наказание, а за обучение и реабилитация, както болните се лекуват в болниците. За своите поддръжници Джак бил идеалният пример за ресоциализация и те се заклеват да го освободят колкото се може по-скоро. Но, според австрийските закони, един затворник не може да бъде помилван преди да е излежал поне 15 години от присъдата си. Когато моментът настъпил, неговите помощници му дали препоръките си за пред съда, а психиатърът д-р Герхард Кайзер се изказал благоприятно за психическото му състояние, и така, на 23 май 1990 година, Джак Унтервегер излиза на свобода.

Подозренията на старото куче

Джак се превръща в любимец на интелектуалните среди. Той обикалял страната на литературни турнета и разговори и дори посещава Прага в Чехословакия.

Джак Унтервегер - любимец на медиите

Джак Унтервегер - любимец на медиите

Той се появява и в телевизионни предавания и дискусии, в които говори за наказателната реформа. Като репортер за ORF показва необичаен интерес към случаите с убийствата на проститутки, който мнозина си обяснявали с един откъс от автобиографията му – неговата леля била проститутка и през 1967-а била убита от последния си клиент.

Джак Унтервегер в телевизионно предаване

Джак Унтервегер в телевизионно предаване

Но не само той се интересувал от убийствата на проститутките. Аугуст Шенер се свързва с полицията и казва, че подозира определен човек в престъпленията. Шенер е пенсиониран полицейски инспектор, който някога, преди 18 години, бил разследвал един случай на убийство. Край езерото Залцах, северно от Залцбург, било намерено тяло на млада жена, голо от кръста надолу, а китките й били вързани с червена вратовръзка на черно-сребърни райета. Тя била жестоко пребита и след това удавена в езерото. Жената, Марица Хорвад, била на 25 години. Случаят останал неразкрит, но две години след убийството Шенер дочул за ареста на някакъв млад мъж. Младежът бил нападнал момиче, вързал ръцете й зад гърба и след това я изнасилил с метален прът. За късмет, тя успяла да избяга и по-късно идентифицирала нападателя си – Джак Унтервегер.

Шенер разпитал Джак в затвора. Джак не могъл да докаже, че не е бил в Залцбург по времето на смъртта на Марица. Но Шенер не можел да докаже обратното. Въпреки това, той бил убеден, че Унтервегер е извършил убийството.

Това старо престъпление било достатъчно подобно на тези на Виенския удушвач и Шенер започвал да вярва, че Унтервегер е този сериен убиец. В петъка на 31 май 1991 година Шенер се обажда в Отдел убийства и ги съветва да разследват Джак като заподозрян. Макс Еделбахер не узнава веднага за сигнала на Шенер. Останалите следователи не били напълно убедени в тази следа. В края на краищата Джак бил преуспял писател и журналист, карал хубава кола, имал голям апартамент, и бил заобиколен от жени. Защо би рискувал всичко това? Освен това по-младите служители смятали стария Шенер за ексцентрик. Когато Еделбахер най-накрая разбира за сигнала, той също не е убеден. Но, поради липсата на други заподозрени, решава да сложи Унтервегер под наблюдение. Действията на Джак обаче потвърждавали всеобщото убеждение в неговата пълна реабилитация.

Тъмната страна на Лос Анджелис

Джак Унтервегер

Джак Унтервегер

На 10 юни Джак отново се среща с Еделбахер. Журналистът щял да заминава за Лос Анджелис. Той се готвел да пише история за престъпността и органите на реда там и се надявал, че Еделбахер може да има контакти в американския град. Еделбахер не споменал нищо за подозренията на Шенер.

Джак пристига в Лос Анджелис на 11 юни 1991 година и остава там до средата на юли. Той интервюира полицейски служители, патрулира заедно с редовите ченгета и провежда няколко разговори с проститутки за своята история „Тъмната страна на Лос Анджелис“. Запознава се с група германци и австрийци, работещи във филмовата индустрия, и с Франсиз Шьоенбергер – холивудският кореспондент на списание „Стърн“. Тя се опитала да му уреди интервюта с Шер и Чарлз Буковски, но това се оказало невъзможно. Опитала се също да открие неговия баща, но отново без успех. Докато той е извън страната, разследването на убийствата в Австрия замира напълно.

Силвия Заглер

Силвия Заглер

Селището Волфсграбен се намира на пет мили от Виена. На 4 август 1991 година една двойка, разхождаща се в гората, се натъква на силно разложеното тяло на жена, лежаща по корем и покрита с тънък пласт мръсотия и клони. Жертвата нямала дрехи, нито чанта, но била идентифицирана по зъбния си картон и по двете си малки обици. Това била Силвия Заглер – първата от изчезналите проститутки.

Джак възнамерявал да отпразнува 41-ия си рожден ден в долината Вимиц, където бил израснал. Една от неговите гостенки била Шарлоте Ауер. Тя чела в „Чистилище“ как Джак бил отгледан от жестокия си и вечно пиян дядо. Шарлоте се подразнила от написаното, защото много добре знаела, че спомените на Джак са лъжа. Неговият дядо Фердинанд Вайзер бил вторият баща на Шарлоте. Нейната майка Мария Спрингер живяла с него цели 20 години. Фердинанд изобщо не бил буен алкохолик, а обичал Джак и го глезел непрекъснато. Твърденията на Джак, че е делял едно легло с дядо си и той постоянно е водел проститутки в същото това легло, не били верни; нейната майка Мария Спрингер живеела в същата къща, а Джак си имал отделна стая.

Когато Шарлоте споделила мислите си с Джак в един местен ресторант, той отрекъл дори че я познава. Щом видял, че държи да получи обяснение, той се изправил с гръб към гостите си, така че никой освен нея да не може да го чуе, и казал тихо: „Дръж си езика зад зъбите или нещо може да ти се случи“. Това било ясна заплаха и изплашената Шарлоте побързала да си тръгне.

Петер Гролиг е криминален репортер – най-добрият във Виена. Скоро след като Шенер подава сигнала си в полицията, Гролиг научава за това чрез контактите си. Той започв да разследва живота на Джак Унтервегер и бързо се убеждава във вината му. Знаейки, че някои следователи са на същото мнение, той се запитал защо разследването не тече по-активно. Гролиг заподозрял, че причината за това се крие в статута на Унтервегер сред интелектуалните кръгове в града. Не бил далеч от истината. Всичко, което властите имали срещу Джак, било, че убийствата на проститутките носят известна прилика с убийството, за което бил осъден. Не достатъчно, за да оправдаят агресивното разследване на един известен и влиятелен вече мъж.

Гролиг написва статия за изданието от 1 септември на „Куриер“, в която предполага, че полицията вече знае кой е убиецът. Той нарича убиеца „Джак Удушвача“, заигравайки се с псевдонима на прочутия Джак Изкормвача. Няколко дни след публикуването на статията Унтервегер посещава Еделбахер. Разказал му за пътуването си до Лос Анджелис и му показал снимки, като през цялото време се държал весело и спокойно. Еделбахер и този път не издал подозренията си и отново го поставил под наблюдение.

Телевизия ORF излъчва материала на Унтервегер „Тъмната страна на Лос Анджелис“ на 16 септември. Три седмици по-късно, на 7 октомври, Джак се появява отново в полицията. Той казал на Еделбахер, че пише история за бездомните във Виена и Лос Анджелис. Тогава Еделбахер решил да каже на Джак за разследването. Джак не се изненадал, че е заподозрян, и казал, че знае, че сигналът е дошъл от Шенер. Той казал, че би било глупаво от негова страна да извърши тези престъпления и да загуби свободата си. Това би изложило и разочаровало поддръжниците, които така усилено се били борили за свободата му. Еделбахер отговорил че разбира, но го помолил да си припомни къде е ходил в нощите на изчезванията. Две седмици по-късно Джак представил алибито си. Но то не доказвало нищо.

Убийства в Граз

Няколко дни по-късно полицията получава телетип от Граз, намиращ се на около 100 мили на юг. Властите там разследвали серия от убийства на проститутки и се нуждаели от помощта на виенската полиция.

Брунхилде Масер

Брунхилде Масер

Брунхилде Масер била на 39 години и работела в квартала с червените фенери от повече от 10 години. Неин познат таксиметров шофьор казал, че е видял Брунхилде в 00:15 часа на 26 октомври 1990 година. Тя изчезнала малко след това. На 5 януари 1991 година останките на Масер са открити от деца, играещи в гората. Голото й тяло лежало по лице в един поток, частично покрито с клони. Дрехите и чантата й липсвали, но тя все още носела бижутата си. Криминалистите установили, че е била удушена.

Още една проститутка изчезва в Граз в нощта на 7 март 1991 година. Елфриде Шремпф се изпарила недалеч от мястото на изчезването на Брунхилде Масер. Полицията вярвала, че тя е убита от същия човек. Няколко дни по-късно нейното семейство получило заплашителни телефонни обаждания и докладвало за тях на полицията. Телефонният номер на семейството не фигурирал в указателя.

Елфриде Шремпф

Елфриде Шремпф

Скелетните останки на Елфриде Шремпф били открити, покрити с листа, почти седем месеца по-късно, на 5 октомври, в един горист район на около 14 мили от Граз. Тя била гола, с изключение на червените си чорапи и бижутата. Патологът не бил в състояние да определи причината за смъртта. По костите нямало следи от куршуми, нож или удари с тъп предмет, което предполагало, че тя може би е била удушена.

В началото на май виенско списание публикува статия за убийството на Масер и за вероятното убийство на Шремпф. Статията свързва тези престъпления с други две убийства, извършени през януари и октомври 1989 година. По-ранните жертви били убити в апартаментите си. Но Ханс Брайтегер не се съгласява с тази теория. Той е главен криминален репортер за „Клайне Цайтунг“ и вярвал, че двете последни жертви носят прилики с убийствата във Виена. След като чува за Унтервегер, Брайтегер започва да го проучва и открива, че втората двойка убийства – онези в гората, са се случили малко след освобождаването на Джак. Брайтегер споделя откритието си с полицията в Граз, която информира виенските си колеги. Виенската полиция обаче все още се колебаела да преследва Джак, тъй като срещу него нямало очевидни доказателства, свързващи го с убийствата.

Годеж

Бианка Мрак

Бианка Мрак

На 16 ноември 1991 година Джак се забавлявал в модерния нощен клуб „Тейк Файв“. Бианка Мрак също била там. Бианка забелязала симпатичния мъж и скоро двамата седнали заедно. Осемнадесетгодишното момичето било чувало за Джак и смятало, че той е вълнуващо интересен. Не след дълго двамата заживели заедно. Джак й предложил да си намери почасова работа, за да помага със сметките, и я накарал да кандидатства за момиче на повикване. Бианка, която не била много наясно какво включват ескортните услуги, се съгласила. Но, когато разбрала по време на интервюто за работа, че това е леко замаскирана проституция, тя си тръгнала ядосана и се скарала с Джак. Няколко дни по-късно Джак й намерил друга работа, като барманка.

Няколко дни преди Коледа Бианка и Джак заминават за Мюнхен, където той й прави предложение. Много изненадана, тя казва да. В коледната вечер, обратно във Виена, те се приготвяли за партито, което организирала майката на Бианка. То щяло да бъде перфектният момент да обявят годежа си. През деня обаче Джак излязъл да се види с другата си приятелка, Елизабет, и се уговорил с нея да отидат на ски в коледния ден, когато Бианка щяла да бъде на работа. Той обяснил на Елизабет, че няма да може да бъде с нея в коледната вечер, защото щял да работи като доброволец в кухнята за бездомни.

Междувременно Брайтегер и репортерът Бернд Меликар се опитали да говорят с Джак и му оставили няколко съобщения. Когато той най-накрая им върнал обаждането, ги обвинил, че работят за полицията. Те отрекли и той се съгласил да им даде интервю. Но Джак сам се обадил в полицията и на път към интервюто се отбил в полицейското управление в Граз и говорил с инспектор Брандстатер, който го информирал, че името му е изкочило по време на разследването. Запитан за движенията си в нощта на убийствата, Джак казал, че не е познавал проститутките. Брандстатер изтъкнал, че това не е вярно – един свидетел, в лицето на проститутка на има Джоана, с която бил правил секс, оковавайки ръцете й с белезници зад гърба, се била свързала с полицията. Тогава Джак променил историята си, включвайки в нея Джоана.

Историята, разказана от Джоана, носела много прилики със стореното на убитите жени, с изключение на това, че тя била оцеляла. Мястото, на което я отвел Джак, било напълно изолирано – идеално за убийство. Но наблизо имало път, по който често минавали коли. Вероятно това спасило живота на Джоана.

Алибито на Джак за 7 март било момиче на име Катарина. Когато полицията я разпитала, тя ясно си спомнила въпросната вечер. Със сигурност не била с Джак, тогава двамата вече били скъсали. Алибито му било фалшиво.

Подранила новина

Хайдемари Хамерер

Хайдемари Хамерер

Интервюто с Брайтегер и Меликар се превръща в упражнение по PR за Джак. Той знаел, че Брандстатер го разследва и искал да убеди обществото, че е невинен. Но Брайтегер задържал публикуването на интервюто, защото си спомнил за едно убийство на проститутка в австрийския щат Ворарлберг, намиращ се близо до швейцарската граница. Брайтегер се свързал с „Ню Ворарлберг Дейли“ и говорил с един от познатите си там. Жертвата от неразкритото убийство се казвала Хайдемари Хамерер.

Проститутката Хамерер изчезва от мястото си край гарата в Брегенц на 5 декември 1990 година. Не след дълго, на Нова година, туристи откриват тялото й в гората край Лустенау на юг от Брегенц. Тя била облечена, но краката й били голи и била удушена със собствения й чорапогащник. Натъртванията по тялото й подсказвали, че е била бита, а охлузванията около китките й – че е била връзвана. Криминалистите откриват червени и черни влакна по дрехите й, които не съвпадали с нейното облекло – вероятно били оставени от убиеца. Брайтегер установил, че Джак е бил в студиото на ORF в Дорнбирн в утрото на 6 декември. Дорнбирн се намира на 8 мили от Брегенц и само на три мили от Лустенау. Освен това Брайтегер открил, че Джак е провел литературно четене в Кофлах, на 20 мили западно от Граз на 7 март 1991 година, когато изчезва Елфриде Шремпф.

Доктор Ернст Гайгер

Доктор Ернст Гайгер

Полицията също била убедена, че Джак е убиецът, но нямала достатъчно доказателства. Джак бил наясно с интереса на властите към него и на 2 февруари 1992-а той и Бианка напуснали Виена, отправяйки се към Швейцария, където тя си намерила работа като сервитьорка в една кръчма. Междувременно във Виена д-р Ернст Гайгер изпратил доклада си на прокуратурата. Гайгер бил втори в командването в австрийската полицията и никога не бил повярвал, че Джак се е поправил. Той също бил забелязал, че убийствата са спрели, докато Джак е в Лос Анджелис. Докладът му посочвал доказателствата, които свързвали Унтервегер с убийствата, но областният прокурор заключил, че те не са достатъчни за арест. Тогава Министерството на вътрешните работи създава Специална комисия за по-нататъшното разследване на Унтервегер, начело с Гайгер. Тяхната първа среща се състояла на 14 февруари 1992 г.

Още предния ден криминалният съд в Граз издава заповед за ареста на Унтервегер, на основание фалшивото му алиби за 7 март. Брайтегер бил информиран за това и щял да получи ексклузивно право върху новината при условие, че историята няма да излиза преди събота 15 февруари. Дотогава Джак щял да бъде арестуван. Брандстатер пристигнал във Виена само за да научи, че екипът, който държи Джак под наблюдение, го е изгубил в натоварения трафик. Те не се тревожели много, смятайки, че ще попаднат на следите му по-късно, но той така и не се появява повече. Скоро става ясно защо. На първата страница на „Клайне Цайтлунг“ се мъдрело заглавието „Серия от убийства: Заповед за ареста на Джак Унтервегер“. Брайтегер бил задържал публикуването на историята си за съботното издание, както обещал, но вестникът се разпространявал още в петък вечерта. Очевидно Джак бил видял заглавието.

Джак хваща пътя

На следващия ден следователите претърсват апартамента на Джак и намират три чифта белезници, кутия сълзотворен газ, сгъваем нож и пушка-помпа 12-и калибър, каквато, като осъждан престъпник, нямал право да притежава. Джак водел счетоводство на разходите си и пазел всички касови бележки. Те можели да помогнат в проследяване на движенията му по времето на убийствата. Властите откриват и дневниците на Джак. Той записвал в тях всичко старателно и методично. Най-издаващ бил фактът, че дневниците, които покривали периода на убийствата, липсвали. Изглежда Джак се бил отървал от тези тетрадки, защото съдържали уличаващи доказателства.

Джак избягал в Швейцария, както винаги правел, когато го разследвали властите, и пристигнал в Госау, където работела Бианка. На следващия ден той се обадил на полицията в Граз и ги попитал защо го разследват. Те се опитали да го убедят да се върне. Джак се обадил и на Петер Гролиг, обяснявайки му, че полицията няма доказателства и го преследва заради миналото му. Гролиг го попитал какво възнамерява да прави и Джак отговорил, че ще се сдобие с пушка и ще се самоубие. Това не е първият път, когато Джак намеквал, че би извършил самоубийство.

Полицията нямала представа къде е Джак, докато майката на Бианка не се свързала с тях. Тя им казала, че Бианка е с него и че работи в една кръчма в Швейцария. Швейцарските власти хукнали към заведението, но било твърде късно. Бианка била взела заплатата си и била напуснала с приятеля си.

Появили се статии, задаващи въпроса защо Унтервегер е бил помилван. Брайтегер писал за убийството на Марица Хорват и за това как Джак не е бил обвинен в него. Залавянето на Джак и неговото осъждане щели да създадат огромен скандал. Мисълта, че най-известният пример от програмата за ресоциализация, най-добрият модел на реабилитацията е бил освободен под патронажа на интелектуалците и политиците и е обикалял страната, убивайки проститутки, докато е бил на издръжката на държавата, била повече от притеснителна. Случаят се превръщал в политическо бедствие.

Фалшиво интервю

Джак и Бианка напускат Швейцария и пристигат във Франция, където нощуват в колата си. На следващия ден тръгват към Орли и се качват на полет за Маями, където Бианка си намира работа като стриптизьорка. Джак преминава в контраофанзива. Малко след 21:00 часа в четвъртък на 20 февруари 1992 година той се свързва с ORF. Казва, че ще се обади на следващия ден в 17:00 часа за интервю на живо. По време на интервюто отново изтъкнал, че е преследван заради миналото си и че полицията няма заподозрени и се опитва да го натопи в убийствата. Запитан защо е избягал след като не е виновен, той отговорил, че не иска да се върне обратно в затвора. Неговите симпатизанти повярвали на думите му. Джак говорил с часове с адвоката си и с информатори от Виена. Бианка се настроила подозрително към една от „доверениците“ му и му поставила въпроса ребром. Тя осъзнала, че той се вижда с друга жена. Това се оказала Елизабет. Между тях избухнал скандал, но Джак прекратил крясъците й с няколко силни шамара.

На 26 февруари той получава добри новини от Елизабет. Тя работела за списание „Съксес“ и нейният шеф Герт Шмидт й казал, че ще плати на Джак 10 000 долара за ексклузивно интервю. Джак бил щастлив. Той познавал Шмидт, понеже бил писал няколко статии за списанието му. Шмидт щял да му изпрати аванс и Джак му дал инструкции къде да преведе парите. В същия този ден Гайгер и инспектор Виндиш от австрийската полиция се срещнали в кафе „Ландтман“ с един информатор. Това бил Герт Шмидт. Когато срещнал Джак минала есен, Шмидт почувствал мигновена неприязън към него. Той се тревожел от манията на асистентката си Елизабет към Унтервегер и затова измислил фалшивата история с интервюто – нещо, за което Елизабет не подозирала. Той дал на Гайгер инструкциите за превода на парите и казал, че сумата ще пристигне на следващия ден. Гайгер нямал време да се обръща към Интерпол и се свързал директно с полицията в Маями. Инспектор Хосе Гренадо му обяснил, че неговият отдел не може да задържи Унтервегер, но федералните маршали могат. Заповедта била изпратена по факс до Маями и доставена в офиса на федералните власти.

Те изпратили екип да наблюдава взимането на парите, но австрийската заповед не била достатъчна за задържането на Унтервегер. Необходимо било издаването на американска заповед за арест, а това изисквало време. Маршалите решили да го проследят, за да видят къде живее. Но Джак и Бианка ги забелязали и той бързо свърнал в една алея. Маршалите повикали подкрепления и скоро няколко коли на полицията блокирали голям район. Минути по-късно един от федералните служители се появил, държейки Джак отзад за врата. Макар австрийската заповед да не била достатъчна, междувременно имиграционните служби били съобщили на маршалите, че Джак е влязъл в страната с туристическа виза без да спомене, че е осъждан престъпник. Това било достатъчно, за да го задържат, но не за дълго. Той лесно би могъл да си плати гаранцията и да изчезне. За щастие, заповедта за арест била издадена още на следващия ден.

Убийства в Лос Анджелис

Специалната комисия в Австрия имала 90 дни да приготви случая си до екстрадирането на Джак. Всички, които били в контакт с него след освобождаването му, са разпитани, всичко, намерено в апартамента му, е изследвано, и всяка касова бележка и дневниците му са използвани, за да се проследят движенията му.

На 2 март 1992 година заглавието на виенския вестник „Дер Стандард“ гласяло „Джак Унтервегер иска да се върне“. Джак чувствал, че има симпатизанти в Австрия и че доказателствата срещу него са слаби. На 5 март детективът от Лос Анджелис Фред Милър получава съобщение да се свърже с Правосъдния отдел. Той научава, че Джак е наел кола на 11 юни 1991-а и я е върнал на 20 юни със счупено предно стъкло откъм пътническото място. Милър разпознал датата.

Шанън Ексли била на 20 години. Пристрастеното към наркотиците момиче става проститутка, за да плаща за навика си. Някъде след полунощ на 19 юни 1991-а тя се качва в кола и е откарана до Скаутския център за момичета на улиците „Седма“ и „Фикет“. Тялото й е открито на следващата сутрин от момичета, събиращи боклука. Тя била гола, с изключение на сините си чорапи и блузата, вдигната над гърдите й. Останалите й дрехи липсвали. Шанън била удушена със собствения й сутиен.

Айрийн Родригез

Айрийн Родригез

На 30 юни 1991 година бездомник намира Айрийн Родригез със сутиен завързан около врата й. Повечето от дрехите й липсвали. 33-годишната жена била видяна за последно от съквартирантката й в 20:00 часа на 28 юни. Три дни след откриването на тялото й изчезва и Шери Лонг. Осем дни по-късно двама мъже и техните деца се изкачват на хълма край пътя „Корал Каньон“, за да наблюдават слънчевото затъмнение, което започвало в 10:12 часа. Вместо това те откриват тялото на Шери Лонг, с лице покрито с личинки. Сутиенът, който убиецът бил използвал, за да я удуши, все още бил здраво вързан около шията й.

Доктор Лин Херолд от криминалната лаборатория изследва сутиените. Те споделяли някои отличителни характеристики. Всеки от тях бил срязан така, че да се превърне в ефективно оръжие за убийство, а прорезите били на едно и също място. И двата били оставени около шията на жертвите, вързани на сложен възел. Доктор Херолд потвърждава, че жените са убити от един и същи човек. Очевидно в Лос Анджелис се подвизавал сериен убиец и детективите зачакали да се появи следващото тяло. Но такова нямало.

Милър и Харпър пристигат в Маями, за да разпитат Джак и да вземат проби от косата и кръвта му. Те си тръгват убедени, че той е техният убиец. На 9 април Специалната комисия пристига в Лос Анджелис и заедно с местната полиция проследява движенията на Унтервегер. Всичко съвпадало с убийствата в Австрия.

Завръщане в Австрия

Специалната комисия все още е в Лос Анджелис на 19 април, когато пенсиониран полицай и неговата съпруга отиват на разходка във Виенската гора. На най-високия хълм в гората, наречен Херманскогел, мъжът ритнал един сух клон. Той забелязал, че по него има някаква тъкан и го погледнал по-отблизо. Оказало се не клон, а бедрена кост. Реджина Прем най-сетне била открита след почти цяла година.

Джак се връща в Австрия на 28 май, ескортиран от един щатски маршал. Той изглеждал щастлив и се усмихвал на камерите. Гайгер не бил там да го посрещне. Той бил в Прага на конференция на Централната европейска полиция. Освен да се види с колегите си, той имал и друга причина да бъде там. Обискът в апартамента на Джак разкрил една „пътна книга“, която той бил използвал, за да записва пътуванията си в страната. В нея Джак бил написал „Виена – Прага – Виена“ за периода 14-16 септември 1990 г. Гайгер направил справка с чешките си колеги и първоначално се оказало, че на тези дати в Прага няма убийство на проститутка. Но няколко дни след конференцията той получил сведения за едно неразкрито убийство, което се разследвало от Централната чешка полиция, занимаваща се с престъпления извън града, и затова не било включено в доклада.

Бланка Бочкова

Бланка Бочкова

На 15 септември 1990 година туристи открили тялото на 30-годишната Бланка Бочкова край потока Брезани, приток на река Вълтава в покрайнините на Прага. Тя била омъжена и работела в месарница. Макар да не била проститутка, от време на време излизала с чужди мъже. В нощта преди изчезването си тя пиела в едно заведение на площад Венцеслас с приятел на име Мартин. Двамата се скарали и тя си тръгнала. Когато Мартин излязъл навън няколко минути по-късно, от нея нямало и следа. Един свидетел казал, че е видял Джак на площад Венцеслас в 23:45 часа същата нощ.

Затворнически трик

Раследващият магистрат Волфганг Владковски посещава Джак в понеделник на 29 юни 1992-а и му казва, че властите нямат нужда от признанието му. Резултатите от американските ДНК тестове доказвали, че той е убиецът. Но в действителност, резултатите били неубедителни. ДНК тестът, използващ метода на полимерна верижна реакция, можел да докаже единствено кой не го е направил. Макар ДНК алфа маркерът HLA-DQ, открит в жертвите от Лос Анджелис, да се оказал същият като този в кръвта на Джак, един на всеки десет мъже в града имал същия маркер.

Същата нощ Джак прерязва ръката си с бръснач. Но това не бил опит за самоубийство. Той не прерязал артерия, а само отворил вените си. Изтекла много кръв, но нямало опасност за живота му. Това е стар затворнически трик, за който Джак даже бил разказвал на приятелите си. Отваряш си вена и те прехвърлят в болницата или психиатричното отделение. Там охраната е по-слаба и можеш да направиш опит за бягство. Номерът му не минал този път, но поне му осигурил съчувствие.

Скъпоценният Мустанг Мач 1 на Джак бил открит. Той го бил изоставил в края на март 1991-а. Състоянието му било отлично и нямало очевидни причини за зарязването на колата, освен ако тя не представлявала някакъв риск за него. Но криминалистите не открили нищо. Въпреки това Гайгер вярвал, че трябва да има някаква причина за изоставянето на колата.

В края на май липсата на доказателства принудила окръжната прокуратура на Лос Анджелис да се откаже да преследва случая. Австрийската полиция се страхувала, че същото ще се случи и при тях. Те били убедени във вината на Джак, нямало начин присъствието му на всички места на убийствата да е било случайно.

През август 1992 година австрийската полиция се свързва със специален агент Грег Маккрари от Отдела за изследване на поведението към ФБР. Маккрари проучва файловете на всичките 11 убийства. Той е изумен от разстоянията, които изминавал убиецът. Това се случвало изключително рядко. Маккрари вижда определен модел в убийствата и заключава, че който е извършил едно от тях, е извършил всичките.

Без алиби

Джак Унтервегер

Джак Унтервегер

Процесът срещу Джак започва на 20 април 1994 година – рожденият ден на Хитлер.

Джак се представил като остроумен и чаровен мъж, който не би могъл да бъде чудовището, извършило тези престъплениея. Когато го запитали къде е бил в нощта на убийството на Бланка Бочкова, той описал подробно цялата нощ, с изключение на точното време на изчезването й. Него удобно пропуснал. Когато го попитали за убийството на Масер, той отново се впуснал в подробни описания какво е правил преди и след него, но и този път пропуснал съществената част. Все пак Джак разполагал с няколко свидетели, които му осигурили алиби в последния момент. Неговата първа свидетелка потвърдила, че е говорила по телефона с Джак в нощта на изчезването на Силвия Заглер и казала на съда, че обаждането е продължило до полунощ. Преди това обаче, тя била казала на полицията, че „може би“ е говорила с Джак, но не била сигурна кога точно.

Другите алибита не били толкова успешни. Свидетелката, с която Джак твърдял, че бил прекарал нощта на изчезването на Сабине Мойци, не могла да потвърди това, а другата, която била негово алиби за нощта на изчезването на Шери Лонг, не могла да бъде открита.

Шенер се качва на свидетелската скамейка на 2 май и разказва за убийството на Хорват. Запитан защо Унтервегер никога не е бил съден за това престъпление, Шенер отговаря: „Областният прокурор ми каза, че е безсмислено, защото той би могъл да получи само една доживотна присъда“. Шенер бил ядосан от това решение, защото подвеждането на Джак под отговорност за още едно престъпление би предотвратило неговото помилване.

Два дни по-късно Бианка се явява като свидетел на процеса. Тя признава, че Джак я е удрял и че сексуалните му практики били от садомазохистично естество. Освен това признала, че Джак се опитвал да я направи проститутка. Чаровната маска на Джак започнала да се пропуква.

Специален агент Грег Маккрари

Специален агент Грег Маккрари

Случаят не отивал на добре за подсъдимия. Грег Маккрари и Лин Херолд направили много добро впечатление като свидетели. Валтер Брюшвайлер от полицията в Цюрих представил доказателства за влакната, открити по тялото на Хайдемари Хамерер. Те съвпадали идеално с един червен шал от апартамента на Джак. Черните влакна пък съвпадали с чифт негови вълнени панталони. Криминалистите огледали БМВ-то на Джак с надеждата, че ще попаднат на по-добри резултати от огледа на Мустанга. Този път имали късмет – открили косми по задната седалка. ДНК-то, извлечено от корена на един от космите, било идентично с това на Бианка Бочкова.

На 21 юни се появява още един свидетел, но не в съдебната зала, а на видео. Майката на Джак – Терезия Унтервегер. Ако кажела, че синът й е бил с нея в нощта на убийството на Карин Ероглу, това би хвърлило съмнение и върху останалите убийства. Тя обичала сина си, но била разстроена от начина, по който Джак я бил описал като проститутка в своята книга „Чистилище“.

“Никога не съм била курва“ – казала тя, – „и нямам сестра. Не знам защо Ханси говори така”.

Съдът гледал видеото. На въпроса дали може да потвърди, че Джак е бил с нея във въпросната нощ, тя отговорила:

“Моят син често ме посещава, но не си спомням конкретни дати. Около Деня на майката през 1991-а ми подари куче, но не мога да си спомня точно кога”.

Джак останал без алиби за пореден път.

„Шест гласа за“

Съдебните заседатели се оттеглят на съвещание на 28 юни 1994 година и се връщат в залата в 20:50 часа. Съдията попитал:

“Обвиняемият Джак Унтервегер виновен ли е в убийството на Бланка Бочкова?“

Председателят на журито отговорил:

„Шест гласа за, два – не“.

Това било достатъчно Джак да отиде в затвора до края на живота си. Но оставали още 10 присъди. Отговорът на журито за осем от тях бил един и същ: „Шест да, два – не“. Единствените обвинения, по които бил оправдан, са случаите на Елфриде Шремпф и Регина Прем, чийто тела били твърде разложени, за да може да се определи причината на смъртта.

В Австрия се взема предвид мнозинството от гласовете на съдебното жури. В САЩ Джак Унтервегер би си тръгнал като свободен човек при едно такова гласуване на заседателите, тъй като решението им трябва да бъде единодушно според американските закони.

На следващата сутрин в 6 часа австрийското радио съобщава:

“Джак Унтервегер се самоуби. В 3:40 часа тази сутрин той бе открит в килията си в съда на Граз. Няколко часа по-рано съдебните заседатели го намериха за виновен в 11 убийства и го осъдиха на доживотен затвор”.

Джак Унтервегер

Джак Унтервегер

Джак бил изобретил сложна примка, използвайки шнур от панталоните си и малко метална жица. Дали е възнамерявал да се самоубие наистина? Неговият адвокат вярва, че това е така и много хора изразяват гнева си срещу небрежността на пазачите. Но един от приятелите на Джак смята, че това е бил поредният фалшив опит за самоубийство, с цел привличане на внимание и съчуствие, който обаче е претърпял провал.

Според слуховете, възелът на примката бил идентичен с онзи, използван при убийствата на проститутките, но това не е потвърдено. Съдът във Виена трябвало да преразгледа и да потвърди присъдата му, но така и не успява да го направи. Технически,  Джак Унтервегер умира като невинен човек.

През юли 2009 година актьорът Джон Малкович изигра ролята на Джак Унтервегер в музикалната театрална постановка „The Infernal Comedy„.

———————————————————————————————————————————————

Източници: crimemagazine.com, youtube.com, wikipedia.org, crimeandinvestigation.co.uk

3 Коментари за “Журналист на смъртта: Виенският удушвач Джак Унтервегер”

  1. AvatarДиляна

    Както винаги обществото не е знаело какво чудовище боготвори…

  2. Avatarmaisexe

    Малко като Бънди. Успял да заблуди доста умни хора… Успял да се внедри в различни интелектуални кръгове, а всъщност едно чудовище

  3. AvatarДеси Николова

    Още едно доказателсто,че информацията трябва да се оценява критично,а не да се вярва безрезервно на всичко написано.Не е за вярване,че помилван затворник е водил журналистически разследвания за проституция.Какво може да се каже освен ,че трябва да си вземем поука.Вълка не променя лесно навиците си.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –