Публикувано на: 18 февруари, 2010

Ю Йонг-Чул е южнокорейски сериен убиец и самопризнал се канибал. Той убива 21 души, сред които проститутки и възрастни хора, и е осъден за 20 от тези убийства. Ю изгаря три и осакатява поне 11 от жертвите си, признавайки си, че е изял черните дробове на някои от тях. Той извършва престъпленията си в периода от септември 2003 до юли 2004 г. Ю обяснява мотивите си пред една телевизионна камера, казвайки: „Жените не трябва да бъдат курви, а богатите трябва да знаят какво са направили“. На 19 юни 2005 г. Йонг-Чул е осъден на смърт чрез обесване.

Отново на свобода

Излизайки от затвора през септември 2003 г., главният приоритет на Ю Йонг-Чул като свободен човек бил да залавя бездомни кучета и да ги пребива до смърт с тояга. Тази практика щяла да усъвършенства уменията му.

Затворът променя хората. Някои към добро – неграмотните започват да четат книги, грешниците прегръщат религията, а хората без цел намират посока.  А други затворът променя към по-лошо. Обкръжението вътре е развъдник на расизъм, училище за крадци, или галванизиращо преживяване, което превръща осъдения в заклет аутсайдер, когато най-накрая излезе на свобода.

Ю Йонг-Чул излиза от затвора нов човек. Самото преживяване не е нещо ново за него, тъй като бил прекарал зад решетките по-голямата част от съзнателния си живот. Той влязъл като женен мъж, а излязъл разведен. Съпругата му се разделила с него през май 2002 г. Това е един от факторите, които допринасят за неговата престъпна нагласа.

Докато излежавал присъдата си за изнасилване и грабеж, Ю изучавал престъпленията на Джонг Ду-йонг, един друг сериен убиец, който погубва девет богати жертви в Бусан и други градове в провинция Гьонгнам, от юни 1999 до април 2000 г. Убийствата извършени от Джонг били просто част от всекидневните му грабежи.

По време на своя убийствен маратон Джонг похитил една жена срещу откуп, ограбил 13 къщи и убил девет души. Някои от тях били възрастни хора. Той събрал около 100 000 долара от обирите си. Изучавайки историята на Джонг, Ю почувствал, че богаташите са причината за всичко нередно в корейското общество и в неговия собствен неудачен живот. Той щял да ги пребие като кучета. Ю планирал да погуби над сто души.

Полицейското разследване на серийните убийства на Ю Йонг-Чул щяло да разкрие, че той е методична личност. Неговата предумисъл и внимание към детайла били изключителни. Не правел изключение и физическият акт на пребиването на човек с тъп предмет. Очевидно Ю се бил упражнявал доста, за да постигне подобно брутално съвършенство.

Убийства край църквата: Част 1

Ю събрал опит, чрез убиването и изтезанията на кучетата. Предпочитаното му оръжие бил саморъчно направен чук, а жертвите му трябвало да покриват определени критерии.

Статистиките в Южна Корея от 2003 г. показват, че 50.6% от населението изповядва християнската религия. В Корея има страшно много църкви, които се срещат през няколко пресечки, а от камбанариите им греят яркочервени неонови кръстове.

В утрото на 24 септември 2003 г. Ю се качил на метрото до станция Апгуджонг-донг, най-оживеният район в Сеул. От там, той изминал пеша няколко пресечки в квартала Синса, оглеждайки се за църква. Когато забелязал такава, той претърсил околността за по-богаташка на вид къща.

В къщата, която избрал, било лесно да се проникне. Честа особеност на двуетажните къщи в Корея е оградата около дома, която образува двор. Собствениците използват това пространство, за да отглеждат бонзай, билки и други растения. Оградата обикновено е с височина до рамото или главата, а в двора се влиза през двойна порта.

Къщата, избрана от Ю, съвпадала с този профил. Тя имала малка градинка зад стената, но нямала охранителна система. Единствените хора, които живеели в нея, била една възрастна двойка. Ю наблюдавал къщата десетина минути, преди да направи хода си. Екипиран с ръкавици, той прескочил задната ограда и влязъл през главния вход. Той бил въоръжен със саморъчно направен чук и нож с 15-сантиметрово острие.

Възрастната двойка в дома били 72-годишният професор г-н Лий и неговата 68-годишна съпруга. Ю се качил на втория етаж, за да провери дали има някой там, след което слязъл в голямата спалня, където намушкал професора в гърлото. Неговата съпруга, г-жа Лий, закрещяла от ужас и незнайно защо Ю се опитал да я успокои, казвайки й, че всичко ще бъде наред. Когато тя се протегнала към кървящия си съпруг, той смазал черепа й с чука си.

Той се уверил, че жертвите му са мъртви, заключил врата на спалнята и си тръгнал през главния вход. Почистил кръвта от панталоните си с една хавлиена кърпа взета от къщата и тогава си спомнил за ножа. Той го бил забравил в спалнята. Ю се върнал обратно, отворил с ритник вратата, взел ножа и го прибрал в чантата си. Той забелязал, че е оставил отпечатък от обувката си на вратата и успял частично да го премахне. За да обърка полицията, Ю отворил гардероба и разхвърлял съдържанието му наоколо. Не откраднал пари или бижута. Връщайки се в Апгуджонг-донг, той почистил себе си и оръжията си в тоалетната на метрото.

Убийства край църквата: Част 2

На 9 октомври Ю взел метрото до станция Булгуанг и оттам се качил на такси до тунела Гуджи. Той обикалял пеша, докато намерил църква, и после се спрял на една заможна къща в оживения квартал. Ю забелязал, че домът няма охранителна система и че е заграден с ограда и вътрешна градина. Той наблюдавал действията на хората вътре през прозореца за известно време и после прескочил оградата. Приземил се в ситния чакъл и, внимавайки да не вдига шум, влязъл в къщата с чук в ръка.

Вероятно баба Канг чула отварянето на входната врата, защото излязла от банята, за да види кой е влязъл в дома й. Ю ударил 85-годишната жена три или четири пъти по главата. В този момент дъщеря й слязла по стълбите във всекидневната. Ю я изритал два пъти в стомаха и попитал 60-годишната домакиня дали в къщата има още хора. Г-жа Лий казала, че съпругът и синът й са горе, и Ю размазал черепа й с чука си. Качвайки се на горния етаж, той се натъкнал на 35-годишния син г-н Го и го заставил да падне на колене. Ю го ударил с чука осем-девет пъти, докато черепът му се вдлъбнал, и го оставил на стълбите.

Той претърсил втория етаж, но не могъл да намери съпруга на г-жа Лий. Ю намерил един сейф и разпръснал съдържанието му, за да инсценира обир. Почистил отпечатъците си от стъпки с една кърпа, върнал се до тунел Гуджи и хванал такси обратно за станция Булгуанг.

На 16 октомври Ю се качил на метрото за станция Сеуллеонг. Той отишъл пеша до квартал Самсунг, известен като един от най-богатите райони на Сеул, намерил една църква и си избрал една къща с голяма градина. В около 13:00 ч. прескочил оградата, носейки ръкавици, и се насочил към главния вход.

В този момент г-жа Йоо, 69-годишната съпруга на милионер, излязла да прибере пощата. Ю пропълзял в къщата право след нея. Той я заплашил с нож и я попитал дали в дома й има още някой. Тя била сама и Ю я завлякъл в банята, където я ударил по главата с чука три-четири пъти. Разхвърлял вещите в голямата спалня, за да обърка полицията, и после избърсал кръвта от обувките си и почистил размазаните си стъпки от пода. До този момент убийствата му следвали определен модел. Следващият път обаче щял да бъде различен. Той напуснал къщата и се отправил към станцията Гангнам Уорд Офис.

Убийства край църквата: Част 3

На 18 ноември в 11 часа сутринта Ю се качил на метрото за станцията до Университет Хансеонг. Докато търсел къща в близост до църква, той забелязал един малък полицейски участък и решил, че това е идеалното място за престъплението му, тъй като районът сигурно се смята за безопасен. Избрал си една къща, наблюдавал я известно време и прескочил задната ограда.

В къщата плачело бебе, следователно вътре имало един или двама възрастни. Той влязъл през входната врата и се качил на втория етаж, но не открил никого. Слизайки обратно по стълбите, се натъкнал на 53-годишната икономка г-жа Бае, която го попитала кой е. Той размахал ножа си и й наредил да влезе в господарската спалня. Вътре на леглото заварил собственика на къщата, 87-годишният г-н Ким, и незабавно размазал черепа му. Ужасената г-жа Бае притискала бебето до гърдите си и Ю изтръгнал детето от нея. Той оставил бебето на дивана и го покрил с одеяло, след което разбил главата на жената с чука.

Ю претърсил къщата и открил сейф на втория етаж. Отворил го с помощта на стик за голф и градинарски ножици, при което успял да се пореже. Разтревожен, че полицията ще го открие чрез ДНК тест, той подпалил стаята. За да скрие кървавите си дрехи, Ю отмъкнал едно черно яке, облякъл го и напуснал къщата. Той наблюдавал дома от разстояние около трийсет минути, но не видял пламъци. Тогава една жена, която вероятно била член на семейството, влязла в къщата. Това било достатъчно. Ю напуснал мястото, без да си спомня дали се е качил на такси или автобус, и без да знае, че е оставил след себе си отпечатъци от стъпки, а образът му е заснет от охранителна камера.

Гладуващият художник

Ю е роден на 18 април 1970 г. в работническо семейство от село Уаха област Гочанг в северната част на провинция Чеола. Той не бил планирано дете. Родителите му не го искали и, години по-късно, неговата баба му казала, че майка му е възнамерявала да направи аборт. Родителите му се разделят и той е отгледан от баба си. Когато навършил шест години, той се преместил в Сеул, за да живее с баща си. Неговият баща бил ветеран от Войната във Виетнам и бил спестил доста пари от войнишката си заплата. Той изгубил голяма част от тях, захващайки се с необмислени бизнес начинания. Държал магазин за комикси в Сеул, в който хората можели да наемат купчина списания, които да четат на място.

Районът Мапо, в който живеели, бил беден квартал без електричество и течаща вода. Жителите му се снабдявали с вода от кварталния кладенец. Ю имал двама по-големи братя и една по-малка сестра. Един от братята му избягал от къщи. Баща му бил намерил заместничка на майка му и мащехата жестоко биела сестричката на Ю. Тя никога не посягала на него самия, защото той я изнервял твърде много, зяпайки я часове наред с презрение и омраза.

Когато бил на осем години, Ю избягал заедно със сестра си, и двамата отишли да живеят при майка си, която също била в Мапо. В началното училище Ю бил тих и учтив, и винаги се обръщал с уважение към възрастните. Той бил отговорно за възрастта си дете и поемал на плещите си грижите за дома. Бедността била част от живота му и тя оставила у него дълбоки следи. Учениците в онези дни си носели собствен обяд в училище. Веднъж Ю донесъл топка лепкав ориз, смесен с бобова паста, и неговите съученици му се подиграли, казвайки: „Донесъл си лайна за обяд!“.

Понякога баща му му липсвал и той го посещавал. По онова време баща му вече бил скъсал с втората си съпруга и се бил превърнал в алкохолик. Когато той загинал в автомобилна катастрофа, Ю фокусирал академичната си енергия и станал един от най-добрите ученици в класа си. След ареста си Ю казва на следователите, че когато е бил малък, близо до дома му имало една голяма, богата къща, и той мечтаел да живее на подобно място. Той изпитвал комплекси от бедния си произход и по-късно това чувство се превръща в омраза към богатите. Според него те били виновни за нещастния му живот.

Макар самият Ю да твърди, че коефициентът му интелигентност е 140, училищното му досие показва 95-100. Още като малък той бил привлечен от изкуството. По лявата му ръка имало много белези от инциденти при дърворезбата. Той е далтонист, но обича картините и чете поезия. Обича да пее и дори участвал в църковен хор. Ю се явява на конкурс за пеене, заедно с група приятели, с които бил сформирал певчески състав, наречен „Евъргрийн“. Той бил приличен атлет, но понякога припадал от изтощение. Неговите приятели смятат, че това се е дължало на оскъдната му диета, която не му осигурявала достатъчно енергия.

Престъпна насока

Той кандидатствал в художествена гимназия, но не успял да влезе, и вместо това през 1987 г. постъпил в техникум. По време на втората си година в гимназията, Ю откраднал една китара и касетофон Сони от дома на един съсед. Това било първото му престъпление и той се озовал в изправителен дом. Ю така и не завършил техникума.

През 1991 г. Ю откраднал 500 долара и един фотоапарат, и прекарал десет месеца в затвора. През 1993 г. попаднал на една кола с оставени в стартера ключове. Той я откраднал и получил присъда от осем месеца. През 1998 г. подправил официални документи и се представил за държавен служител, за което бил арестуван.

На Коледа през 1991 г. той се запознал с масажистката г-ца Хуанг. Това била жената, за която щял да се ожени. Това бил най-щастливият период от живота му, но той не продължил дълго. Хазяйката му вдигнала наема и, за да се снабди с пари, Ю проникнал в един офис, и се опитал да открадне пари и един фотоапарат, но бил хванат от охраната. Когато майка му го посетила в затвора, той я помолил да се грижи за неговата нова съпруга и сина му. Той си мечтаел, че когато излезе, ще построи дом за семейството си и ще отгледа момчето си.

Според много източници, Ю е страдал от епилептични припадъци. От 1993 до 1995 г. той получил лечение в Националния психическа болница в Сеул. Вероятно припадъците му като атлет също са се дължали на епилепсията. Някои автори предполагат, че той е страдал от маниакална депресия. Един от неговите братя страдал от такава, и през 1994 г., на 32-годишна възраст, се напил и извършил самоубийство. Ю бил на 33 години, когато извършвал убийствата си, и чувствал, че краят му е близо – той вярвал, че съдбата му е да умре млад, като баща си и брат си – и това засилило импулса му да убива още хора.

През март 2000 г. той бил арестуван за изнасилването на 15-годишно момиче и това било достатъчно за съпругата му. Тя можела да пренебрегне кражбите му, защото те плащали сметките, но това било непростимо. Тя се развела с него през 2002 г., докато той бил в затвора, и му издействала забрана да вижда сина си. Когато Ю излязъл от затвора на 11 септември 2002 г., той отседнал у майка си, която живеела в квартал Гонгдеок в Мапо, и започнал да си търси самостоятелна квартира.

Престой в Мапо

За да изкара пари за прехраната си, Ю обикалял многобройните райони с червени фенери в Сеул и измъквал пари от проститутките и сводниците, използвайки фалшива полицейска карта. Той се установил в един студио-апартамент в района, в който бил израснал. Платил за него около 4000 долара в депозит, а наемът му бил приблизително 450 долара на месец.

Апартамент 203 се намирал в малка търговска сграда в квартал Ногосан в Мапо. Ю живеел на 50 крачки от един малък полицейски участък и на 200 крачки от един денонощен магазин, чийто продавачи го смятали за добър човек. Ю поддържал жилището си в безупречно състояние.

Обществен враг

Когато си бил у дома, той гледал видео клипове и порно на личния си компютър. В чекмеджето на бюрото си държал ДВД на корейския филм „Обществен враг“ – историята на един корумпиран полицай, преследващ сериен убиец, който убива майка си и баща си – и американските филми „Много лоши неща“ и „Нормален живот“.

Лавицата с книги до леглото му разкрива още повече неща за него. Ю събирал в една тетрадка изрезки от вестници с обяви за играчките, които искал да купи на сина си, реклами на пистолети, списък с популярни певци и техните песни, и надраскани бележки за коли, компютри и музикално оборудване. Той имал и албум, в който държал скици на голи женски тела и портрети, и си личало от пръв поглед, че е много талантлив в рисуването на японска Манга. На лавицата стояла и една тетрадка на сина му, пълна с пастелни рисунки на детето.

Когато Ю излизал навън, той събирал изхвърлени телефонни карти от земята. Те са навсякъде в Сеул и на всяка от тях има снимка на красива жена, обещаваща секс по телефона.

Катализатор

През ноември, по времето когато убива възрастния мъж и неговата икономка, Ю позвънил на един от секс телефоните. Той се запознал с едно от момичетата там, г-ца Ким, което изглежда проявявало интерес към него. Двамата започнали да се срещат и в един момент Ю дори й предложил брак, но тя вече била научила за криминалното му минало, умствената му нестабилност и развода му, и отговорът й бил не. За Ю това бил истински шок.

Той бил бесен на бившата си жена заради развода, и дори в един момент обмислял да я убие, но се отказал, мислейки за 11-годишния си син.

През януари Ю бил арестуван за кражба в една сауна и прекарал известно време в полицейския участък. Полицаите не проверили криминалното му досие, което щяло да им покаже, че той е прекарал 11 години в затвора за 14 различни престъпления, като измама, нападение и кражби. Те го освободили, смятайки го за дребен крадец.

Може би точно чувството за недосегаемост го накарало да започне да убива отново. На 6 февруари в 19:00 ч. Ю отишъл с такси до квартал Имоон-донг и започнал да търси жертва. Той се приближил до 25-годишната г-ца Джеон, която стояла пред един ресторант, намиращ се на 20 метра от оживена улица. Той я помислил за проститутка.

На тихата алея се сипела суграшица. Той я попитал къде отива. „Отивам да пазарувам“ - отговорила тя. Той й показал фалшивата си полицейска карта и я поканил да отидат заедно на бар. Но тя не му повярвала. „Ти не си ченге, лудо копеле такова“ – казало момичето. Вбесеният Ю тръгнал след нея. Тя се опитала да  му избяга и почти успяла да стигне до входа на ресторанта, но паднала на земята и завикала за помощ. Той я намушкал пет пъти в гърдите. Ю вече не изпитвал интерес към праведната си мисия срещу богатите; сега той мразел младите, привлекателни жени, които работели в секс индустрията.

Телефонен секс

Ю се фокусирал върху новата си мишена: жените в огромната корейска секс индустрия. Според Корейския институт по криминилогия, търговията със секс в Южна Корея е оценена на 20,4 милиарда долара, което представлява 4,1% от брутния вътрешен продукт на страната. Проституцията в Южна Корея е незаконна. Въпреки това секс се продава навсякъде, от най-малките провинциални градчета, до големите квартали с червени фенери в Сеул.

Секс труженичките варират от ученички в гимназията, продаващи секс в интернет, за да си купят нов телефон, до домакини, събиращи пари за учението на децата си. Други го правят, за да плащат вноските по кредитните си карти, а много от тях се превръщат в секс робини в жестокия бизнес на сводниците, които купуват и продават жени и ги държат затворени в бардаците.

Пазарът на секс услуги придобива творчески форми. Той се предлага по улиците с червени фенери, в „хотелите за любов“, в които се плаща на час, а в целия град са разпръснати бръснарници, пред които има по два раирани пилона, указващи, че на мястото се предлагат сексуални услуги. Обикновено наблизо има кафенета, в които човек може да си купи „билет“ за жена. Нощният живот е силно зареден със секс заведения, като салони или „бизнес клубове“, в които оргазмът се използва за финализиране на бизнес сделки. Караоке клубовете също осигуряват нещо допълнително за клиентите си. Често здравно ориентираните бизнеси са фасада за проституция, като например сауните, парните бани и салоните за масаж.

Южна Корея е страна, в която почти всеки мъж, жена или дете притежава мобилен телефон, и точно на него се дължи революцията в корейската секс индустрия. Импулсивните и спонтаннни клиенти могат да си поръчат проститутка само с едно обаждане. Сводниците уреждат срещите по телефона, пращат със смс адреса на момичетата си, и проверяват какво правят те във всеки един момент. Всичките секс заведения осигуряват услуги за в къщи.

На корейски jeonhwa bhang означава просто „телефонна стая“. Това може да е секс телефон или действително място: малки, тъмни стаички с телефон, телевизор и видеокасетофон, зареден с порно, удобен фотьойл и малко кърпички. Клиентът плаща на час, влиза в стаята и чака да звънне телефонът. Отсреща има жена, с която си говорят, и той винаги може да се види с нея по-късно.

Ю Йонг-Чул бил напълно наясно с анонимността на телефонната стая. Точно там той осъществявал контакт с онзи тип жени, които го карали да се чувства отхвърлен и безполезен. Той им се обаждал, убеждавал ги да се срещнат, и ги карал да си платят. Навън имало хиляди жени, които чакали обаждането му.

Гняв срещу фалшивата Виагра

През март той се обадил в един бардак и си поръчал жена за вкъщи. Той я ударил по главата с чук и нарязал тялото й на 18 парчета. Това го устройвало идеално. Дори не се налагало да напуска дома си, освен за да се отърве от тялото. Той замъкнал разчленената жена до една малка планинска пътечка зад Университета Сеонганг и я погребал там.

Ю си купил няколко фалшиви хапчета Виагра от пазара Гоблин в Хуангхак-донг. Той подслонява около 500 магазина и стотици улични търговци, които продават всичко от стари плочи, живи змии, употребявани дрехи и уреди втора ръка, до чинии със свински пълнени черва за гладния купувач.

Няколко дни по-късно, във вечерта на 13 април, Ю се върнал да се разправя с търговеца г-н Ан, който му бил продал Виаграта. Ю се представил за полицай и размахал фалшивата си карта. Той заплашил търговеца и се опитал да си поиска рушвет. Ан не му повярвал и заявил, че ще го провери в близкия полицейски участък.

Ю се нахвърлил върху него, вкарал го в буса му и му сложил белезници. Той подкарал колата към Мапо и я паркирал близо до къщата си. Поставил чука, ножа и ръкавиците си в една чанта, върнал с в буса и го закарал в подземния паркинг на близката болница. След това убил Ан в буса. Ю се прибрал пеша, измил кръвта от себе си, и се върнал обратно с друг нож. Той почистил кръвта от прозорците на буса. В около 01:00 ч. през нощта Ю потеглил с колата към остров Уолми, намиращ се на 25 км. западно от Сеул.

Остров Уолми бил възстановен след Корейската война и сега е свързан със сушата, за да стане туристическа атракция. Той излъчва пищна карнавална атмосфера, а по главната улица се редят ресторанти за сурова риба, безбройни кафенета, сергии за сувенири и четири увеселителни парка. Циментовите кейове се врязват в пристанището, където фериботи, пътнически кораби и рибарски лодки са закотвени под ята от чайки.

Той паркирал близо до една изоставена бензиностанция и отрязал ръцете на Ан. Поставил ги в една найлонова торба и ги изхвърлил върху скалите, укрепяващи кея. Ю подпалил буса и се отдръпнал в сенките, за да го гледа как гори. След известно време пристигнала пожарната и той се изнесъл от района и си хванал такси. Опасявайки се, че таксиметровият шофьор може да запомни лицето му, той слязъл на станция Бупйеонг и се качил в друго такси.

Номерът на смъртта

Жените идвали при него. Той ги привиквал така, както касапинът привиква стадото на заколение. Това било много по-лесно от обикалянето на улиците в търсене на църкви и къщи.

Той им се обаждал и те идвали. В периода между април и средата на юли Ю убива десет жени.

Почти всеки случай е идентичен. Убийствата се случвали през нощта. Той се обаждал в телефонните стаи и си поръчвал жена за вкъщи, или се срещал с нея на друго място и после я довеждал у дома. Той й предлагал пари за времето и услугите й, макар че по-късно твърдял, че никога не е правил секс с жертвите си от страх да не го проследят чрез ДНК. Когато пристигнели в апартамента му, той ги пращал в банята, докато подготви чука си. Ю удрял жените по главата, след което отрязвал първо нея, а после разчленявал тялото. Той запазвал телефоните им, за да не използва своя номер за бъдещите обаждания.

Винаги внимателният Ю одирал отпечатъците от пръстите на жертвите си с бръснач. В Южна Корея всички граждани имат национален идентификационен номер, към който вървят и техните отпечатъци. След като нарязвал телата, той поставял парчетата в найлонови торби. После се впускал в маниакално почистване.

Той се отправял, натоварен с пълната с крайници раница, към едно място край храм Бонгуон. Всяко тяло изисквало две разходки до там. Погребвал останките в плитки гробове, които маркирал, за да не копае по-късно на едно и също място. Ю приключвал с работата си към 4 часа сутринта.

Понякога се отклонявал от обичайната си рутина. На 1 юли той си поръчал жена за „масаж“ от един „любовен хотел“. Когато жената пристигнала, той я заставил да отиде с него в апартамента му, използвайки фалшивата си полицейска карта. Там тя била постигната от съдбата на останалите му жертви. Тя е първата жена, която той извиква под претекст, че иска масаж; всичките му други жертви са от телефонни стаи. Последните му две жертви – убити на 9 и 13 юли – също са от салон за масажи.

Дъждовният нощен убиец

Интернет обществото в Южна Корея е добре развито. Слуховете за убитите жени в Сеул скоро обхващат форумите и се появяват в новините. Неизвестният извършител бързо се сдобива с два псевдонима: „Нощният убиец от четвъртък“ и „Дъждовният нощен убиец“.

До началото на юли журналистите в Сеул вече били надушили серията от убийства, случващи се в столицата, и някои от тях спекулирали, че те съвсем не са случайни. На 9 юли в един всекидневник излиза следната прозорлива статия:

Убийствата в Сеул: Дело на сериен убиец?

Серията от неразкрити и очевидно лишени от мотив убийства в Сеул предизвиква опасенията, че сериен убиец преследва жените в столицата.

В югозападната част на града се случиха четири убийства и едно нападение с нож, всички те в дъждовна вечер. Четири от тези пет престъпления стават в четвъртък вечерта. Всички атаки са извършени в разстояние от четири километра. Никое от нападенията не навежда на мисълта, че убиецът е сексуален маниак или крадец, нито една от жертвите не е била ограбена или изнасилена.

На 26 февруари в два часа сутринта една ученичка в Гуанак-гу бе намушкана десет пъти с нож, но успя да оцелее. Второто нападание се случва на 22 април, когато една студентка бе убита с нож в района на Гуро. В Борам парк бе открито тялото на друга студентка, също убита с нож. Последното нападение се случва на 8 юли, когато в дома си в Гуангин-гу бяха открити намушкани до смърт едно 10-годишно момиченце и неговата майка. В къщата имало ясни признаци за влизане с взлом“.

Тревога се носела във въздуха. Жените се прибирали у дома по-рано от обикновено. Продажбите на сълзливи спрейове, газови пистолети и охранителни системи скочили до небето. Проститутките усещали, че нещо става, и се предупреждавали взаимно да бъдат внимателни. Само за две от проститутките, които стават жертва на Ю, бил подаден сигнал за изчезване в полицията.

Спомени за убийство

Спомени за убийство

Полицията признавала, че няма за какво да се захване, цитирайки липсата на улики и свидетели. За да засили страховата невроза у хората, телевизията излъчва един документален репортаж за серията от убийства. Форумите се изпълват със слухове и съвети, че жените трябва да избягват да се обличат в червено и бяло, и да излизат в дъждовни дни или в четвъртък. Много от тези слухове почивали не на факти, а на сюжета на корейския трилър „Спомени за убийство“ (Memories of Murder).

Филмът, режисиран от Бонг Джун-хо, събира похвалите на критиката, когато излиза по кината през 2003 г., около година преди да започнат убийствата на Ю. Хората все още ясно си спомняли тази история. Филмът е базиран на истински случай и разказва за убийствата, извършени в период от десет години в Хуасеон, в края на 80-те. Убиецът оставя оскъдни следи, а убийствата се случват в дъждовните нощи. Жертвите са облечени в червено и бяло. Тези убийства остават неразкрити до ден днешен.

След осъждането на Ю Йонг-чул, през 2008г. по кината излиза корейският филм „The Chaser“, който е вдъхновен от неговия случай.

Своднически арест

Бройката на телата продължавала да се вдига, а полицията била буквално безсилна. В четвъртък на 15 юли Ю е арестуван за побой над проститутка в един „любовен хотел“ в квартал Йоксам в южен Сеул. Полицията нямала представа, че е заловила убиеца. Ю се престорил, че има куц крак и симулирал епилептични тикове. Това било достатъчно, за да спечели съчувствието на полицаите, и те му свалили белезниците по време на разпита. Когато се разсеяли, Ю избягал.

Той отишъл при майка си. Вероятно е усещал, че кариерата му на убиец скоро ще свърши. Неговата майка си спомня:

„Видях се с сина си на 15 юли. Той каза само: `Искам да умра! Искам да умра!`. Аз не знаех какво да кажа и се разплаках“.

Сводниците, държащи телефонни стаи, знаели, че нещо се случва. Те се посъветвали помежду си и установили, че, когато жените получат обаждане от определен телефонен номер, те повече не се завръщат. Телефонният сводник г-н „А“ предал тази информация на един полицай, на име Янг Пил-джу, когото познавал. Янг му казал веднага да се свърже с него, ако този мистериозен номер се появи отново.

В около един или два часа сутринта един друг сводник получил обаждане от подозрителния номер и веднага се свързал с г-н „А“. Жената вече била изпратена при клиента, но Ю я върнал, защото била твърде стара и грозна. Той поискал да му изпратят по-хубаво и младо момиче.

Г-н „А“ се обадил на Ю и му казал, че ще му прати по-привлекателна жена съвсем скоро.

Той избрал едно момиче, което да изпрати на Ю като примамка, и се насочил към мястото на срещата зад Синчеон Гранд Март. Г-н „А“ довел със себе си един свой приятел, двама свои служители и трима други сводници. Валяло дъжд, когато телефонът на жената извънял. Ю й казал да тръгне по алеята вляво и след това да завие вдясно.

Хората на г-н „А“ се разпръснали около района, за да не изпуснат Ю. След десет минути той се появил от една тъмна алея и бил забелязан от г-н „А“, който го попитал: „Вие ли сте Ю Йонг-Чул?“. Мъжът не отговорил. Г-н „А“ и неговите колеги скочили върху Ю и го претърсили за уличаващия телефон. Той не бил у него. Те го вкарали в колата си, за да го откарат в полицията.

Още щом запалили двигателя, те забелязали, че той дъвче нещо странно. Междувременно пристигнали офицер Янг и неговият колега Ким. От устата на Ю били извадени сдъвкани телефонни карти. Полицията открила у него белезници и фалшивата полицейска карта. Щом бил арестуван, Ю си признал всичко и дори добавил нещо отгоре.

Мъртвите в храм Бонгуон

Храмът Бонгуон

Храмът Бонгуон

Датиращ от 889 г. след новата ера, храмът Бонгуон е разположен в гористата долина на планината Ан. Той е познат с церемонията Йонганджае, пресъздаваща Лотус Сутра на Буда Сакямуни. Това е един величествен будистки ритуал, предназначен да подбуди мир и единство между живите и мъртвите.

Планината Ан е засадена с черешови дръвчета, диви борове и бели акации; гъсти храсти от форзиция покриват склоновете, осеяни с пътечки за многобройните планинари и туристи. През уикендите е невъзможно да се намери усамотено място за пикник. Дори най-дълбоките части на гората са изследвани от домакините, които превземат хълмовете в търсене на билки през пролетта.

Никой обаче не надушил разлагащите се тела през лятото. Това било едно от най-рекордно горещите лета в Сеул. Температурите не падали под 35 градуса през деня и 25 градуса по Целзий през нощта.

Човешкото тяло се разлага бързо в подобни условия. Ензимите унищожават тъканите и тялото гние, изпускайки миризма, която е незабравимо отвратителна.

Селцето преди храма

Селцето преди храма

Ю повел полицията към местата, на които бил заровил жертвите си. Преди земите на храма Бонгуон се намира малко поселище, което служи като граница между святата обител и френетичната циментова джунгла на Сеул. В този квартал къщите все още са с традиционни керемиди по покривите и будистки фенери са окачени по тесните улички, които водят към храма.

На склона на хълма се намира изоставена и полуреновирана сграда. Зад нея минава малко, мътно и замърсено поточе, осеяно с боклуци. Стените на рекичката са укрепени с бетон и в нея се събират дъждовните води.

Поточето се спуска в стръмно дефиле, чието устие е осеяно с грубо изгладени каменни блокове, покрити с мъх. Мястото е покрито с гъста растителност и купища гниещи дървета, довлечени от минали наводнения. Ю показвал на детективите къде да копаят и те изравяли една след друга найлоновите торби, в които имало човешки части в различен стадий на разлагане. Събитието се отразявало от множество репортери. Ю погледнал в една от камерите и казал: „Жените не трябва да бъдат курви, а богатите трябва да знаят какво са направили“.

Признание за канибализъм

„Той ме потупа по гърба, докато изваждаше черния ми дроб, за да го изяде“ – стара корейска притча за някого, който е бил излъган или измамен.

Полицията изравя телата

Полицията изравя телата

Корейският глагол malk-da се превежда като „избистрям, освежавам или пречиствам“. Така Ю обяснил, защо е ял от черните дробове на жертвите си. Той казал: „Аз пречиствах ума и тялото си“. В корейската народна медицина черният дроб е символ на храбростта и силата. Ю изяжда черните дробове на четири от жертвите си. Или поне така казва. Полицията не успява да установи със сигурност дали той в действителност е консумирал човешка плът.

Случаят на Ю Йонг-чул се озовава по първите страници на вестниците, и се превръща в основната тема на новините и телевизионните програми в цялата страна. В двата големи корейски интернет портала Daum и Naver се появяват фен сайтове, като единият от тях назовава Ю „най-готиния убиец“. Скоро порталите затварят сайтовете, заради нецензурни изказвания от страна на потребителите. Също по това време телефонните стаи наблюдават бум в бизнеса си.

Съдебният лекар д-р Бак си задава въпроса: „Как може едно човешко същество да е толкова жестоко?“. Преглеждайки внимателно размазаните глави и обезобразените тела на жертвите, тя стига до заключението, че извършителят е действал воден от чиста злоба и гняв. За нея той бил ненормален.

Ю помага на полицията да намери телата

Ю помага на полицията да намери телата

Докато Ю признавал части от историята си, полицията се опитвала да потвърди показанията му. Единственият материал, с който разполагали, били показаните им от Ю мъртви тела и онова, което той им казвал. По чука му били открити парченца човешка плът, която съвпаднала с ДНК-то на някои от жертвите. Полицията също установила, че отпечатъците от стъпки, оставени на едно от местопрестъпленията, принадлежат на Ю. Той споменал на полицията, че си е водил дневник за всяко убийство, но той не бил открит при обиска на апартамента му, и в компютъра му също не било намерено нещо съществено.

На 25 юли Ю казал на полицията, че е отговорен за убийството на жената в Имоон-донг, извършено на 6 февруари. Но той непрекъснато променял историята си, признавайки, че е убил 26 души, вместо първоначалните 20. Той казал, че е убивал хора в Инчеон и Бусан, без да даде повече подробности или дати. Полицията не можела да потвърди тези показания.

Криминалният психолог, който прегледал Ю, го обявил за антисоциален. Той не вярвал в морала на обществото и показвал малко вина или разкаяние за престъпленията си. Ю заявил, че ако е имал възможност, е щял да убие още 100 жени.

Полицията повдигнала срещу него 21 обвинения в убийство, влизане с взлом, представяне за полицейски служител, палеж и неправомерно отърваване от трупове. Властите не могли да свържат Ю с убийствата с нож на „Дъждовния убиец“. Тези случаи все още остават неразкрити.

Драмата на обречения

„Изпратих ги в мир“ – Ю Йонг-чул към семействата на жертвите.

Само след десет дни полицията приключила с разследването си. На 26 юли случаят бил предаден на прокурорите и Ю бил прехвърлен в офиса на прокуратурата. Отвън го чакала тълпа от репортери, фотожурналисти и любопитни граждани.

Майката на една от жертвите крещяла:

„Некомпетентното разследване на полицията уби дъщеря ми. Ако го бяхте арестували по-рано, тя нямаше да умре!“.

Въоръжена с чадър, жената се втурнала към Ю, но един от охраняващите го полицаи й нанесъл елегантен ритник в гърдите, и жената се претърколила надолу по стълбите.

Корейски полицай изритва майката на една от жертвите на Ю

Корейски полицай изритва майката на една от жертвите на Ю

Тази сцена е предадена на живо по телевизията и предизвиква огромно недоволство в цялата страна. Столичната полиция поднася публичното си извинение на следващия ден, заявявайки, че полицаят е сметнал чадъра за оръжие.

От ареста Ю подава оплакване в Комисията по правата на човека в Корея. Той твърдял, че основните му права са нарушени, тъй като е държан окован, нямал достъп до тоалетна и бил наблюдаван денонощно от охранителна камера. Обществото не реагирало на неговите оплаквания и Комисията заявила, че няма никакво намерение да ги разглежда.

На 29 юли Ю отказал да говори повече с полицията и започнал гладна стачка. Това не било добре за екипа на обвинението. Почти целият им случай се базирал на неговите показания. Източникът им на информация пресъхнал, когато Ю отказал да говори.

Ю се появява за първи път в съда на 6 септември и се признава за виновен. Той описал как е разчленявал труповете и казал, че е убил още двама души, освен 21 жертви, за които бил обвинен. Той казал:

„Аз се отказвам от живота си. Вие, съдиите, не сте хората, които могат да ме накажат за греховете ми“. Ю се държал така, сякаш нищо не може да го нарани и от нищо не го е грижа. Той казал: „Иска ми се това да е последният ден от процеса. Отказвам да се появя в съда следващия път“. Преди да напусне съдебната зала, той се обърнал към публиката с думите: „Бих искал да се извиня на жертвите за стореното. Съжалявам“.

Корейският закон не позволява на криминалните обвиняеми да бойкотират собствения си процес. Ю е изправен отново пред Областния съд в Сеул на 20 септември.

По време на изслушванията Ю разкрива, че е убил още петима души, сред които една девойка и една бременна жена. Освен това казал, че преди това си бил съчинил една от историите. Според него, полицията му била обещала да защитава сина му до навършване на пълнолетие. „Затова ги излъгах, че съм убил жената в Имоон-донг, но не съм го направил“.

Малко преди закриването на заседанието Ю се втурнал към съдиите, крещейки, че няма да присъства на следващото изслушване. Съдиите се разбягали, а Ю бил повален от двайсетина пазачи и извлечен от залата.

Ю предава тайно две бележки на един репортер и един пазач в затвора. В тях той пише, че съжалява за семействата на жертвите си, и се разкайва за убийствата. Той намеквал, че възнамерява да отнеме живота си. Управата на затвора засилила денонощното наблюдение над килията му. На 3 октомври Ю се опитал да се удуши с помощта на електрическа жица, извадена от вградения в стената вентилатор. Опитът му за самоубийство бил предотвратен.

Предишните опити на Ю да избегне явяването си в съда отчасти успели. На 4 октомври той предал бележка на един пазач, която била адресирана до Централния областен съд в Сеул. Той пишел, че няма какво повече да каже и че отказва да се яви на заседанието. Това оставило властите леко объркани. Те решили да отложат заседанието за 11 октомври.

При едно от следващите заседания Ю отново избухнал в съда. На 25 октомври един човек от публиката го напсувал, когато той влизал в залата. Ю се разярил и се втурнал към оскърбителя, повличайки след себе си десетте си пазачи. Единственият пострадал били неговото его и два счупени стола. Той бил изведен от залата, за да се възстанови спокойствието и преди да се върне, бил заставен да подпише следното заявление: „Няма да причинявам повече безредици“. Като че ли един опитен и обречен убиец би спазил подобно детинско обещание. Връщайки се в съдебната зала, Ю се втренчил в роднините на жертвите си и казал: „Те не бяха нормални жени. Заслужаваха да ги хвана“.

Осъден на обесване

Ю Йонг-чул

Ю Йонг-чул

На 29 ноември обвинението поискало смъртна присъда за Ю Йонг-чул. В Южна Корея екзекуциите се извършват чрез обесване.

Отговорът на Ю за смъртното наказание е: „Моите действия не могат да бъдат оправдани. Ако живеехме в общество, в което хората като мен можеха да имат добър живот, нямаше да има друг Ю Йонг-чул. Благодарен съм на искането на обвинението за смъртно наказание. Ще изкупвам онова, което съм направил, докато съм жив“.

На 13 декември Ю стоически изслушва присъдата си – смърт. Съдът го оправдава по обвинението в убийството на жената от Имоон-донг, поради липса на достатъчно доказателства.

Обвинението не било съгласно с това решение на съда и заявило, че ще обжалва пред Върховния съд. Защитникът на Ю пък щял да обжалва смъртната му присъда, докато междувременно в Народното събрание се вихрели дебати за отмяна на смъртното наказание.

Ю най-сетне напуснал съда, облечен в синя затворническа униформа и охраняван от пазачи. Поведението му било откъснато и неутрално. Той щял да бъде първият обесен в Южна Корея след масовата екзекуция от 31 декември 1997 г., когато 23 затворници бяха екзекутирани едновременно.

Докато Ю чакал обжалването на присъдата си, Народното събрание дискутирало отмяната на смъртното наказание. Предишните опити за това се провалили през 1999 и 2001 г. Общественото мнение в Южна Корея е разделено по въпроса. Едно проучване показва, че две-трети от населението го подкрепят. Но в една друга анкета, която била проведена след излъчването на телевизионен сериал, в който главният герой е застрашен от екзекуция, резултатът се обърнал.

На 19 юни 2005 г. Ю чува финалното решение на Върховния съд, който потвърждава смъртната му присъда. Седемнадесет дни по-късно Народното събрание получава официално писмо от Министерството на правосъдието, което критикува неговите действия за отмяна на смъртното наказание.

В момента Ю Йонг-чул очаква екзекуцията си, заедно с 60 други осъдени на смърт.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

Един коментар за “Ю Йонг-Чул: Бруталният сериен убиец-канибал от Южна Корея”

  1. Avatarivy

    И в крайна сметка какво става с този? …

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –