Публикувано на: 4 март, 2010

Името на Андрей Чикатило и неговите жестоки серийни убийства още дълго ще се помнят не само в бившия Съветски съюз, но и в целия свят. Тежки спомени навява и безжалостният Анатолий Оноприенко, който остави след себе си кървава следа в много украински градове. В началото на 90-те години в столицата на Украйна Киев се появява нов сериен убиец. По жестокост и количество на жертвите той се нарежда на трето място след Чикатило и Оноприенко.

На 18 юни 1996 г. в районното полицейско управление на Соломенски район се разнася телефонен звън. Един мъж, който не пожелал да се представи, съобщил за убийство, извършено близо до гара „Караваева дача“. Той описал убиеца като тъмнокос мъж на около 30-35 години, среден на ръст и облечен в тъмни дрехи. Съдейки по звука, пистолетът му бил със заглушител. Към местопрестъплението се отправила следствено-оперативна група.

Пристигайки на мястото, оперативната група заварила труп на мъж с тежки огнестрелни рани по главата и гръдния кош. По тялото на убития имало и множество рани от хладно оръжие. Милицията се опитала да го идентифицира, но у жертвата нямало документи, което затруднявало нещата.

Междувременно, експертите криминалисти се опитвали да възстановят хода на събитията. Преди всичко, те обърнали внимание на раните по тялото на убития. Техният характер свидетелствал, че мъжът не е бил убит с пистолет. Предположенията им се потвърдили, когато недалеч от местопроизшествието били открити гилзи.

Станало ясно, че престъпникът е използвал ловно оръжие от 22-ри калибър. Засега това били всички улики, с които разполагало разследването. За съжаление милицията не успяла да установи телефонния номер, от който било направено анонимното обаждане. Паралелно с това, разследващите се опитвали да намерят свидетели.

Като начало било необходимо да разберат мотива за престъплението. Тъй като в портмонето на убития мъж имало доста пари, убийството едва ли било с цел грабеж. Но тогава на кого и с какво е попречил мъжът, по чийто външен вид веднага можело да се каже, че е обикновен работник?

За относително кратко време сътрудниците от милицията успели да установят самоличността на жертвата. Това бил 44-годишният Евгений Викторович Осечкин, родом от град Вишневое, намиращ се на 8 км. от столицата. Евгений работел в един киевски завод. В този ден той бил взел заплатата си и чакал влака на гара „Караваева дача“, за да се прибере у дома. Милицията се отправила към предприятието, където работел Осечкин. След разговор със служителите там, те разбрали, че Осечкин не е имал семейство и е бил тих и необщителен човек. Той никога не бил попадал в спорове и конфликти.

След още малко разговори с колегите му станало ясно, че едва ли някой от тях има пръст в убийството. Все пак милицията работела и по тази версия.

Разследването не донесло никакви резултати и попаднало в застой. Властите провели щателно проучване на другите неразкрити убийства и нападения, извършени в последно време, анализирали техните особености и се запознали с потърпевшите лица. Пред погледа им попаднало едно престъпление, което било извършено практически на същото място, в района на гара „Караваева дача“. На около сто метра от сегашното убийство бил убит един бездомник. Раните му били идентични, което навеждало на мисълта, че вероятно двете убийства са дело на един и същи човек.

След внимателен анализ на престъпленията разследващите стигнали до извода, че трябва да насочат усилията си към местата, на които е най-вероятно убиецът да се появи отново. Тъй като убийствата били извършени на гарата, милицията правилно предположила, че престъпникът пътува за Киев с електричката. По маршрутите на автобусите и влаковете, пристигащи в града, били поставени постове, а по пътищата патрулирали милиционерски коли. Особено внимание се отделяло на периода от пет до осем часа вечерта – времето, по което били извършени и двете убийства.

Още на третия ден усиленото търсене донесло първия резултат. На 21 юни милиционерите забелязали един млад мъж на перона на гарата. Той приличал на описанието на заподозряния, дадено от анонимния мъж. Мъжът незабавно бил закаран в управлението. Задържаният се оказал 30-годишният Сергей Логвинюк, който бил съден два пъти, включително и за убийство.

След разпита на Люгвинюк и на неговите роднини милицията стигнала до извода, че той няма никакво отношение към убийствата. В деня на убийството на Евгений Осечкин Люгвинюк се намирал в травматологията на болницата, защото имал някакви проблеми с крака. Властите се принудили да го пуснат, но решили засега да не свалят наблюдението на гарата.

За разкритието на подобни престъпления не са достатъчни само квалифицирани детективи. Те трябва да чувстват престъпника и да се опитват да мислят по неговия начин. При липсата на нюх у разследващите убиецът дълго може да обикаля напълно необезпокоявано сред пазителите на реда. И дори да говори с тях. Често залавянето на убиеца се случва едва тогава, когато той допусне изключително сериозна грешка.

Работата на местопрестъплението продължавала. Отработвали се най-различни версии. Разследващите вярвали, че поне една от тях ще ги доведе до убиеца.

Жертва на Среднощните убийци

Жертва на Среднощните убийци

След две седмици в един двор на улица „Мишина“ бил застрелян в колата си доста известният киевски лекар Александър Егоров. Почеркът на престъплението бил същият – огнестрелни рани в главата и гърдите. Намерените гилзи били от ловно оръжие 22-ри калибър. По тялото имало многобройни рани от хладно оръжие. Служителите на милицията започнали да клонят към версията, че в града се е появил сериен убиец.

Оперативните работници снели отпечатъците от пръсти на местопрестъплението и намерили свидетели, които били забелязали край дома на жертвата някакъв непознат мъж, който безцелно се мотаел по улицата. Следователите били стъписани, когато след по-малко от час в един съседен квартал бил открит още един труп на неизвестен мъж. Причините за смъртта му били идентични с досегашните случаи.

Намерили се свидетели, които могли да дадат описание на предполагаемия извършител. То съвпадало напълно със словесния портрет на убиеца от гарата. Снетите отпечатъци и описанията обаче не предоставили никакви следи.

Версията за действащ сериен убиец ставала все по-вероятна. Всякакви съмнения по въпроса изчезнали, когато след две седмици бил намерен поредният труп.

Този път жертвата се казвала Александър Шпак. Неговите познати разказали за случилото се на милицията в Святошински район. Във вечерта на убийството те празнували рождения ден на приятелката на Александър. Купонът бил в разгара си. Всички пили доста и затова шумната компания излизала от време на време на улицата, за да подиша чист въздух, и после заедно отишли до близкия магазин да купят още алкохол. По пътя срещнали двама непознати мъже и ги поканили да се присъединят към рождения ден.

Приятелката на Александър – Алена Павловская – и другите двама мъже, които присъствали на купона, разказали, че между Александър и непознатите възникнал бурен спор, който прераснал в конфликт. Те излезли навън. След като Александър се забавил, останалите тръгнали да го търсят и го намерили мъртъв, следвайки кървавите следи, оставени по целия двор.

Фотороботът на Владимир Кондратенко

Фотороботът на Владимир Кондратенко

Алена дала описание на двамата мъже и си спомнила, че единият от тях се казвал Владимир. Нейното описание съвпаднало точно с фоторобота на убиеца, когото милицията вече наричала „сериен“.

В търсенето на убиеца се включили най-опитните служители на милицията. Те проверявали в базата данни за лица, съдени по-рано за подобни престъпления. Продължавало и наблюдението на най-вероятните места за поява на убиеца. Но уви, всички тези мерки не донесли желания резултат. Скоро убиецът отново напомнил за себе си.

На 4 септември на проспект „Победа“ в район Шевченски бил открит още един труп на мъж с огнестрелни и прободни рани. На местопрестъплението и този път били открити гилзи от ловно оръжие 22-ри калибър. Раните били нанесени по главата и в областта на гърдите. Милицията не успяла да открие нито роднини, нито познати на жертвата.

Това, че убийствата имали връзка помежду си, било очевидно. Но каква била тя? Дали убиецът получавал психическо удоволствие, или убивал за изгода? За да получат отговор на тези въпроси, детективите продължавали да събират и обработват информацията свързана с всички престъпления.

Убиецът вероятно почувствал опасността и изчезнал за известно време. Той не излязъл на лов почти три седмици. Но на 28 септември жаждата му за кръв надделяла и той извършил ново убийство. Жертвата бил мъж на име Пьотр Громов, на възраст около 35-40 години. Този път убиецът, или убийците, били решили да избягат с автомобила на жертвата си, макар че не стигнали много далеч.

Мощните изстрели не само пробили главата на Громов, но разбили стъклото на предната лява врата и пробили покрива на Жигулата му. Страхувайки се, че с тези поражения колата би могла да привлече вниманието на милицията, престъпниците зарязали автомобила в един съседен квартал.

Съседката г-жа Осадчая разказала, че в около 22:30 ч., докато поливала цветята в кухнята си, чула два изстрела. Тя погледнала през прозореца и видяла на отсрещната страна на улицата една кола с включени габаритни светлини. Половин минута по-късно автомобилът рязко потеглил.

Милицията вече била убедена, че си има работа с двама серийни убийци, които убиват мъже.

Из аналитическата справка на Главно следствено управление в Киев:

„На територията на Киев, в периода от 1991 до 1996 г., е извършена серия от убийства на лица от мъжки пол, на възраст 35-45 години. Издирват се двама мъже, заподозряни в серията убийства. Един от тях се казва Владимир. Въоръжени. Използват ловно оръжие от 22-ри калибър и хладно оръжие“.

Престъпниците извършвали убийствата с различни средства, използвайки шило, отвертки, нож. В някои случаи те пребивали жертвите си с арматурни железа или тухли, които намирали под ръка на местопрестъплението.

Следователите ежедневно проверявали оперативните сводки с надеждата, че ще попаднат на следите на убийците. Практически всички сътрудници на милицията носели в себе си фотороботите на престъпниците. Мъжете, които дори малко приличали на заподозрените, били задържани моментално. Не спирала и проверката на лицата, които по-рано са били съдени за подобни престъпления. В пресата се появили страховити заглавия от типа: „Нощната серия“ и „Шеста серия приключи. Кой е следващият?„.

След известно време разследването получило нови подробности за убийството на собственика на Жигулата, Пьорт Громов. Те попаднали на очевидеца Руслан Черний, който често излизал вечер със служебния си автомобил, за да работи като такси. Той разказва:

„Тогава бях излязъл да заработя малко. Добре познавах Громов. Видях как жигулата му спира пред входа. Буквално две минути след това чух два глухи изстрела и видях малко пламъче над покрива на колата. Те навярно са простреляли покрива на „Жигулата“. Изстрелът беше силен, но глух. Те изхвърлиха тялото на Пьотр от колата, потеглиха с мръсна газ и завиха по улица „Социалистическа“.

Детективите не се задоволили само с тази информация и решили да проверят съседните жилищни сгради. Те обикаляли по апартаментите и показвали на гражданите фотороботите на извършителите. Очакванията им се оправдали. Една жена познала един от убийците и казала, че той живее в съседния вход. Сградата веднага била поставена под наблюдение.

Междувременно в управлението в район Соломенски постъпил сигнал за поредното убийство. Жертвата се казвала Александър Биков. Той живеел в същата сграда, в която държал квартира заподозряният, и бил убит в жилището си. Смъртта му била настъпила в следствие на огнестрелни и многобройни прободни рани.

Криминалистите забелязали, че убиецът е оставил на местопрестъплението маркери – в случая кибритени клечки, забити в процепа между вратата и касата, каквито обикновено оставят крадците, когато си набелязват някое жилище за обир. Сътрудниците на милицията знаели, че щом има такива маркери, значи е много вероятно извършителят да се върне в квартирата. Но само при условие, че те останат непокътнати. За съжаление някои от клечките паднали, когато милицията отворила вратата на жилището.

Наблюдението на сградата продължило и било усилено допълнително за входа, в който бил убит Александър Биков.

След три дни пред сградата се появил мъж, който много приличал на заподозряния. За съжаление нещо уплашило мъжа и следователите го изгубили от поглед, когато той се слял с множеството на близкия пазар.

Според данните, с които разполагала милицията, на съвестта на убийците лежали вече 11 трупа. Това били само тези престъпления, за които разследването знаело.

Търсенето продължавало. Детективите отново и отново проверявали справки, доклади и свидетелски показания с надеждата, че са пропуснали нещо. И наистина на една от фотографиите забелязали човек, който доста приличал на издирваното лице. Това бил Владимир Василевич Кондратенко, роден през 1967 г. в Киев. След убийството на Александър Биков той дори се явил в качеството на свидетел. Тази информация бързо била разпратена до всички отдели на милицията. Изглежда разследването било на прав път. Още повече, че по думите на един от свидетелите, престъпникът се казвал Владимир. Само едно не било ясно – защо убиецът е решил да стане свидетел?

Междувременно, оперативните служители на ул. „Социалистическа“ забелязали пред наблюдаваната сграда двама мъже. Те се отправили към входа. Един от мъжете бил вече познатият на милицията Кондратенко, а другият се оказал Владислав Волкович. Двамата били задържани.

Впоследствие станало ясно, че точно преди да бъдат арестувани Владимир и неговият съучастник Владислав са извършили ПТП с крадена кола и са избягали от служителите на КАТ. Кондратенко, който шофирал в нетрезво състояние с 80 км. в час, не успял да спре на едно кръстовище и блъснал жена.

След разпита на Кондратенко и Волкович се изяснило, че двамата не работят никъде. Известно време след като се запознали, те решили да създадат въоръжена банда. Целта им щяла да бъде да унищожават утайките на обществото и впоследствие да започнат кариера като професионални наемни убийци. Първоначално тренирали върху бездомници, които намирали в района на железопътната гара, след което продължили да го правят за удоволствие и изгода.

Владимир Кондратенко

Владимир Кондратенко

Според психологическия профил, изготвен от обвинението, Кондратенко бил дете за пример, докато не започнал училище, когато непрекъснатият физически тормоз на баща му започнал да дава плодове. Първоначално Владимир бил отличен ученик, но неговият строг родител го биел жестоко за всяка оценка по-ниска от отличната. Характерът му бързо се изменил; първо той падал на колене и се молел на учителите си да не му пишат слаби оценки, но скоро прекратил тази практика и станал срамежлив и затворен в себе си. След завършването на гимназията бащата на Кондратенко го принудил да отиде в колеж по архитектура. Младежът напуснал колежа още след първия семестър и на 18 години бил извикан в казармата.

Военната служба не се отразила добре на Владимир. Той често се наранявал, като веднъж получил сериозно състресение след падане от танк. Освен това, в традициите на казармата, постоянно бил тормозен от по-старшите войници. Кондратенко бил уволнен след задължителната служба и се върнал у дома в цивилни дрехи, изпросвайки си побой от баща си, защото не бил във военна униформа. Той възнамерявал да продължи образованието си, но се разболял от тежка форма на жълтеница, която нанесла неизлечими последствия по лицето му. Той бил толкова нещастен от външния си вид, че отказвал да излиза от къщи в продължение на месеци. В крайна сметка родителите му го пратили в психиатрична институция. След известно време бил изписан от там, но тъй като не можел да си намери работа, прекарвал по-голямата част от времето си вкъщи. Това само задълбочило конфликта между него и баща му. Кондратенко знаел, че трябва да се изнесе, но имал нужда от пари, за да го направи.

Владислав Волкович

Владислав Волкович

Владислав Волкович имал още по-интересно минало. Той бил близнак и израснал в привидно нормално, но бедно семейство. Волкович бил постоянно ангажиран от външния си вид и от желанието си да изкара пари, но не искал да работи на постоянна работа. Той се сприятелил с Кондратенко и двамата често обсъждали различни начини за изкарване на пари. Те разговаряли и по разни философски теми, като накрая стигнали до извода, че „няма такова нещо като морал или чест на този свят“.

Двамата мъже искали да станат наемни убийци, смятайки, че това е перфектната работа за тях. Те възнамерявали да убият някои от приятелите си, за да се сдобият с пари на първо време. Но, тъй като не знаели как точно да намерят клиент, и не били сигурни, че ще успеят да убият приятел с първия си опит, те решили да се упражняват върху бездомните. Смята се, че двамата са убили поне петима скитници, преди да се осмелят да нападнат по-опасни мишени. В крайна сметка се насочили към собствениците на коли; притежанието на личен автомобил се считало за признак на богатство в бившия Съветски съюз в началото на 90-те години.

Сега милицията можела да получи отговор на въпроса защо Кондратенко се е явил като свидетел в квартирата на убития Александър Биков. Оказало се, че Кондратенко е дългогодишен приятел на Биков, а освен това имал любовна афера със съпругата му. Биков притежавал пистолет, който Кондратенко искал за себе си. След убийството той продължил да се среща с вдовицата на жертвата си, придружавайки я в посещенията й в моргата и при срещите й със следователите.

Първоначално Кондратенко си признал за осем убийства, но после увеличил бройката на повече от двадесет.

Двамата престъпници говорели за извършените убийства съвсем спокойно. Волкович заявил, че не е чувствал нито жалост, нито угризения на съвестта, когато убивал. Точно обратното, той се смятал за супермен.

Милицията получила отговор и на още един въпрос – защо свидетелите виждали само един престъпник? Просто Волкович спирал някоя кола и помолвал шофьора да го закара до вкъщи, откъдето трябвало да вземе някаква неголяма кутия и още един пътник. В кутията била скрита рязана ловна пушка ТОЗ-16, 22-ри калибър. Кондратенко застрелвал шофьора, а Волкович го намушквал с нож или друг инструмент.

В периода от 1991 до 1997 г. Кондратенко и Волкович извършили около 20 убийства, седем кражби на автомобилите на жертвите си, няколко обира на магазини и апартаменти, и други престъпления.

Бандата на двамата серийни убийци най-накрая била ликвидирана. Процесът срещу тях започва на 31 май 1997 г., като двамата са обвинени в 16 убийства. Но Кондратенко не дочаква да чуе присъдата си. Един ден преди обявяването й той взима свръх доза лекарства и умира в реанимацията на болницата. Волкович е осъден на доживотен затвор, тъй като смъртното наказание в Украйна е отменено.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –