Владимир Йонесян: Убиеца от „Мосгаз“

Владимир Йонесян, по прякор „Мосгаз“, се спряга като първия официално признат сериен маниак в Съветския съюз. Естествено преди него е имало и други, но техните дела не ставали обществено достояние. Йонесян обаче успява да попадне в полезрението на самия лидер на страната Никита Хрушчов, който бил обещал на народа да изкорени престъпността.

Някои специалисти са склонни да смятат, че той е извършвал убийствата си заради пари, тоест е бил съвсем обикновен крадец. Но овехтелите предмети, които задигал от домовете на своите жертви по-скоро показват, че финансовата изгода съвсем не е стояла на първо място в мотивите на Йонесян, а бруталните му нападения с брадва, при които загиват петима души, са били породени единствено от желанието му да сее смърт.

Чуждо явление

Учените криминалисти, които искат да напишат обективна история на серийните убийства в бившия Съветски съюз, са изправени пред трудна задача. В страна, в която и без това буквално всичко се засекретявало, правната статистика се намирала под особено засилен контрол. На всичкото отгоре по време на една от реорганизациите на органите поредният министър-новатор заповядал да се унищожи целият ненужен „боклук“ от дебели архивни томове с материали за маниаците, които опитните следователи предавали на своите по-млади колеги.

В това няма нищо чудно. Съгласно официалното идеологическо схващане престъпността, като чуждо на социалистическото общество явление, била длъжна да изчезне от само себе си. На един от партийните конгреси лидерът на държавата Никита Хрушчов даже назовал конкретния срок, в който щял да бъде заловен и последният злодей. Но животът, разбира се, не се интересува от пропагандистките брътвежи на агитаторите и се развива по свои собствени закони.

След разпада на СССР последвало разкъсването на единната, градена с десетилетия система на съюзното МВД (Министерство на вътрешните работи). Изхвърляли се архиви, унищожавали се като ненужни обширни досиета, разделяли се на епизоди конкретни углавни дела, късали се връзки, спомагащи за разкриването на престъпленията и залавянето на убийците.

Въпреки информационното затъмнение и необмислените решения на началствата обаче, някои прочути случаи се помнят не само от следователите, но и от обикновените граждани.

Отворете, „МОСГАЗ“!

През декември 1963 г. безобидната и позната абревиатура „Мосгаз“ неочаквано придобила зловещо звучене.  Из Москва се разнесли слухове. Върлува по домовете, разказвали хората, банда, представяща се за служители на газовата служба, и граби, изнасилва и убива. Затова, когато участъковите милиционери тръгнали по квартирите да предупреждават гражданите за опасността, на никого не му било до смях. Милиционерите показвали нарисувания портрет на злодея – симпатичен млад мъж с шапка-ушанка – и настойчиво съветвали и за най-малкото подозрение да се съобщава в милицията.

Все пак се намерили шегаджии, които звънели по вратите и на разтревожения въпрос „Кой е там?“ с груб глас отговаряли „Мосгаз“. Някои от тези шутове приключвали обясненията си в управлението на милицията. Случвали се и други истории, едновременно куриозни и трагични.

Истински служител на „Мосгаз“ провеждал плановата си обиколка. Позвънил в квартирата на боен активист-пенсионер, който вече бил получил инструктаж от кварталния милиционер:

„Кой е?“ – попитал пенсионерът.
„Отворете, „Мосгаз“!“
„Една минутка“ – пенсионерът се оказал не плах дядка, грабнал приготвената в коридора брадва и отворил вратата.

Без да подозира за намеренията на домакина, злополучният работник направил крачка през вратата и получил силен удар по главата. За щастие ръката на пенсионера изглежда потрепнала и човекът останал жив, само дето полежал няколко дни в болницата.

Изнервеността на милицията и страхът на московчани били напълно обясними. Скоро обаче ужасът застигнал не само столичани.

Крадец на дребно

След като убил с брадва 11-годишния Константин Соболев на улица „Балтийска“ и задигнал от него 60 рубли, одеколон, слънчеви очила и детски пуловер, след седмица, на 25 декември, престъпникът се появил в недалечното градче Иваново.

Почеркът бил същият: представял се на живущите на улица „Калинина“ за служител в градския газопровод. В един от домовете заварил 12-годишния Михаил Кулешов и го посякъл с брадвата. Задигнал поизносено сако, пуловер, две химикалки и облигации.

После се отправил към съседната улица „Октомврийска“, където убил с брадвата си 74-годишна старица. В дома й намерил джобно фенерче и 70 копейки. Вбесен от жалката плячка, маниакът се върнал на улица „Калинина“ и започнал да обикаля квартирите. На №70 за своя беда му отворила 15-годишната ученичка Галина Петропавловска. Той я изнасилил и й нанесъл седем удара с брадвата. За чудо детето оживяло, а след това помогнало за откриването на престъпника…

Научи повече за:   Клифърд Олсън: Звяра от Британска Колумбия

„Газовчикът“ спокойно се поровил из шкафовете, изхвърляйки ненужните вещи в ъгъла, където изтичала кръвта на жертвата. Взел със себе си един мекичък шал, пуловер, жилетка, 90 рубли и забързал обратно към своята приятелка – също като него бездарна провинциална актриса. В същата вечер двамата избягали от Иваново. Страхувайки се, че могат да ги задържат на гарата, изминали пеша 10 км и чак тогава се качили на автобус за Москва.

Йонесян не стоял за дълго бездеен в столицата. Само след три дни, на 28 декември, се появил на „Ленинградски проспект“ и позвънил на вратата на 11-годишния Александър Лисовец. Когато маниакът му нанесъл удар с брадвата, момчето побягнало към тоалетната и се опитало да се заключи вътре, но убиецът го застигнал и го довършил там. Този път нищо не могъл да задигне от жилището: вратата на стаята, в която стоял шкафът, била заключена и той не успял да я разбие. (Според документалния филм в края на статията, убиецът задигнал електрическа самобръсначка, одеколон, пулверизатор и цветни моливи).

Милицията, КГБ и военната комендатура в столицата работели денонощно и усилено. Екипи и нещатни сътрудници патрулирали из дворовете и улиците. Всички се питали как при тези изключителни мерки за сигурност, убиецът е успял да извърши още едно зверско убийство?

Нито късметът, нито високият интелект на убиеца биха могли да обяснят случващото се. В онези години жителите на Москва, както и на други градове, отваряли спокойно и без страх вратите си, без да очакват заплаха или нападение. За метални врати не били и чували, а „шпионките“ се срещали много рядко. А ако човек се представял за служител на комуналните услуги, резетата сваляли и най-предпазливите и страхливите.

И още един фактор действал в полза на престъпника. Днес информацията за криминални произшествия се появява свободно в пресата, но през 1964 г. болшинството от московчани имали съвсем смътна представа за беснеещия из града маниак и въпреки предупрежденията на участъковите милиционери и страшните слухове, не можели и не искали да виждат във всеки срещнат непознат потенциален престъпник.

Родителите продължавали да пускат децата си навън, като само ги предупреждавали да не говорят с непознати. Нищо не се променило в привичките на хората. Продължавали радушно да отварят врати, даже и да не знаели кой стои отвън. Не е известно колко дълго още щял да трае ловът на „черната котка“ в снежната столица, ако убиецът не бил допуснал грешка.

Злополучният телевизор

Голяма заслуга за избавянето на московчани от убиеца имат опитът и похватите на главния следовател Владимир Чванов. За последен път маниакът се появил в района на „Марина горичка“ на улица „Шереметиевска“.  Представил се на една 46-годишна жена като служител на „Жилищно-комунални услуги“ и когато му отворила вратата, я повалил с почти двайсет удара с брадва по лицето и главата.

„Маринска горичка“ бил родният участък на Чванов. Тук той започнал службата си в наказателно разследване още през 1942 г. Следователят прекрасно познавал разположението на улиците, домовете и дворовете. Имал в района, казано с езика на милиционерските прессъобщения, отлични оперативни позиции.

Изяснило се, че от квартирата на жертвата са изчезнали разни дребни предмети – настолен часовник „Мир“, пет кълба прежда, три чифта чорапи, портмоне и 30 рубли. Всичко това било лесно да се изнесе без привличане на внимание. Но една от вещите – телевизор „Старт-3“, отмъкнат от убиеца, нямало как да скриеш в джоба и да изнесеш незабелязано от дома.

Разследващите започнали старателно да проверяват жилищния сектор, разпитвайки възможните свидетели, които биха могли да са забелязали човек с обемист пакет в онзи фатален ден. Показвали на хората фоторобот, съставен по описанията на сбъскалите се с мнимия служител на „Мосгаз“. Такива имало не малко и в Москва и в Иваново, тъй като маниакът проверявал на сляпо всички врати подред. Ако му отворел човек, който би могъл да му окаже съпротива, му давал да се подпише в някаква тетрадка и продължавал нататък.

Научи повече за:   Дейвид Бърковиц: Сина на Сам

Няколко жители на „Маринска горичка“ дали безценни сведения: млад мъж, със загърнат в чаршаф голям предмет, се бил качил на улица „Шереметиевска“ в самосвал. Един от очевидците даже бил успял да запомни първите две цифри от регистрационния номер на камиона – 96.

Криминални Досиета има нужда от помощта Ви:
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарител: Tsvetomir
350
2

Чванов знаел наизуст кои предприятия в района разполагат с такива камиони: Останкинският совхоз, девети хладилен склад, завод „Станколит“. Към гаражите им веднага потеглили оперативни служители и се обърнали към шофьорите с молба:

„Помогнете ни, като си спомните кой на 8 януари е качил на ул. „Шереметиевска“ пътник с увит в чаршаф телевизор?“.

Но резултатът не дошъл веднага. Шофьорите се страхували, защото за качване на пътник, и то заподозрян в извършването на тежко престъпление, биха могли не само да излетят от работа, но и нещо по-лошо да им се случи. Все пак следователите бързо установили пълния номер на камиона — „МОЖ 96-26“. Шофьорът разказал, че бил закарал някакъв мургав младеж до улица „Мещанска“. Оперативната група се втурнала към посочения адрес.

Солистът и балерината

В онези години съвсем не всеки имал телевизор и даже номерата им се регистрирали. За властите не било особено трудно да разберат кой от живущите в сградата притежава „Старт-3“. Стопанката на една от квартирите на улица „Мещанска“ наскоро се била сдобила с такъв от свой съсед. Когато сверили серийния номер на телевизора с техническия паспорт, намерен в дома на убитата, всички съмнения отпаднали.

Залавянето протекло буквално за минути. Милицията устроила засада на дома, в който живеели продавачът на телевизора Владимир Йонесян и неговата приятелка Алевтина Дмитриева. Зачакали „газовчика“, но историята приела неочакван обрат. В капана попаднала приятелката на убиеца, която разказала, че той работи в КГБ и в момента изпълнява секретна мисия.

Бързата проверка показала, че служител с това име в КГБ няма. Дмитриева била затворена в самостоятелна килия и не след дълго признала, че любимият й е заминал за Казан, където след известно време трябвало да го последва и тя. Разследващите се свързали с тамошните власти и им съобщили, че изпращат с влака „примамка“ – сътрудничка на милицията, гримирана като дамата на сърцето на убиеца.

Задържането се ръководело лично от министъра на вътрешните работи на Татария. Финалният етап от операцията протекъл без усложнения. На 12 януари човекът, хвърлил в ужас цяла Москва и превърнал абревиатурата „Мосгаз“ в синоним на смъртта, най-накрая бил задържан право на гарата и заключен с белезници.

Владимир Йонесян
Владимир Йонесян

Владимир Михайлович Йонесян е роден на 27 август 1937 г. в град Тбилиси. Още докато бил ученик неговият баща бил осъден на 7 години за търговски машинации. Но в онези мрачни времена не се гледало с добро око на разни капиталистически инициативи, така че по днешните стандарти бащата на Йонесян вероятно не би попаднал в графата престъпници.

Не съществуват данни малкият Володя да е имал тежко детство, но според някои анализатори той принадлежи към така наречения истероиден психотип, за чийто представители стремежът постоянно да бъдат в центъра на вниманието и околните да се възхищават от тяхната уникалност е важен като въздуха.

Вероятно родителите му не са успели да се възхищават от него така, както му се искало и той започнал да търси признание сред по-буйните си връстници. Родителите му се стараели да го предпазят от трудностите в живота и да развият вокалните му способности. Дори му намерили извинителна причина да не бъде изпратен на задължителна военна служба.

Йонесян завършил училище през 1954 г. и в същата година бил заловен за кражба и получил 5 години условна присъда. През 1959-а бил осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода за бягството си от казармата. След излежаване на присъдата се оженил и му се родило дете.

Научи повече за:   Сериен убиец взе за заложник трупа на приятелката си

Съпругата му искала да го предпази от лошото влияние на неговите приятели и семейството се преместило в Оренбург, където започнал работа като солист в местния музикално-комедиен театър. Там се запознал с балерината Алевтина Дмитриева.

Алевтина Дмитриева
Алевтина Дмитриева

Между двамата разцъфтели топли чувства и той скоро убедил Алевтина да замине с него в Москва, за да „започнат нов и обезпечен живот“.

Буквално с пристигането си в столицата Йонесян се запознал с една пенсионерка, която му предложила жилище под наем на улица „Мещанска“ №2. Решавайки проблема с жителството, той решил да се заеме и с финансовия проблем, превръщайки се в убиеца от „Мосгаз“.

Бърза процедура

Присъдата му била произнесена на 30 януари – 40 дни след първото му престъпление – и Владимир Йонесян бил разстрелян още в началото на февруари.

Безпрецедентната скорост, с която действало правосъдието, се обяснява не само с обществения отзвук от прочутото дело. Според разкази на ветерани от разследването от хода на случая се интересувал самият Никита Хрушчов.

Поради тази причина вестниците получили рядката в онези времена възможност да разкажат за престъпленията още преди произнасянето на присъдата. Описвали Йонесян като „нежелаещ да се занимава с общественополезен труд, стремящ се да обезпечи себе си и своята съжителница със средства за паразитно съществуване и разгулен начин на живот“.

Злополучната любима на Йонесян получила максимална присъда – 15 години лишаване от свобода, но впоследствие наказанието й било намалено на 8 години.

Без съмнение маниакът получил заслуженото си. Но никой не се заел сериозно да изучи личността на убиеца и неговата психология. Трудно е за вярване, че мотивът за шестте кървави убийства е била обикновена алчност – желанието да открадне евтини дрънкулки, като джобно фенерче, стара жилетка и овехтяло вълнено шалче. А телевизора? За него Йонесян получил 130 рубли. Тази сума през 1964 г. не би поразила въображението дори на най-големия неудачник.

Освен това убиецът не бил кръгъл глупак. За това свидетелства простият и надежден способ, чрез който прониквал в домовете на жертвите си и вниманието, което го карало да се придвижва от място на място. Но какво го заставяло да обикаля квартирите в чуждия многомилионен град с брадва в пазвата, рискувайки да загуби всичко, включително и своята приятелка, заради която бил изоставил семейството си и добре платената си работа в оренбургския театър?

Днес всеки криминолог, занимаващ се с проблемите на серийните убийства, без колебание би поставил Йонесян редом с маниака Александър Чайка, който преследвал жените в Москва и също задигал от тях евтини дрънкулки;  убиецът на бездомници и самотни стари хора Пьотр Геранков; и заловеният в Украйна Анатолий Оноприенко, който разстрелвал и ограбвал всичко, което диша, шава и издава звук…

Но през 60-те години не били чували за серийните убийци. Маниаците, за които убийството – безпричинно, жестоко и кърваво – се оказва самоцел, се появяват като термин сравнително наскоро. Това се потвърждава отчасти от статистиката от архивните материали на Държавния научен център по социална и съдебна психиатрия „В. П. Сербски“, зад чийто стени се изследвали всички или почти всички опасни престъпници.

Йонесян бил представен на обществото като социален изрод, отцепник, но абсолютно нормален, уравновесен и хладнокръвен убиец. Може би, ако не бил екзекутиран толкова бързо, а бил даден в ръцете на психиатрите за по-обстоен анализ, това би помогнало впоследствие за по-ранното залавяне на чудовища като Чикатило, Михасевич и Сливко?

Гледай видеото: „Следствието водиха… Отворете, Мосгаз!“

———————————————————————————————————————————————
Източници: книгата на Николай Модестов „Маньяки… Слепая смерть: Хроника серийных убийств“, wikipedia.org, peoples.ru, allkriminal.ru

Криминални Досиета има нужда от помощта Ви:
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарител: Tsvetomir
350
2
The following two tabs change content below.

15
Напиши коментар

avatar
13 Дискусии
2 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
6 Автори на коментари
Dark_ChildПарфюмиTulskiMartiСилвия Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Москвич 412
Гост
Москвич 412

Хубава статия,по времето на Хрушчов липсва застоя при залавянето на престъпниците,какъвто виждаме след 1965.

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Още нещо,в субтитрите на филма не е преведено правилно,казват град Черкасск,а бунта избухва в Новочеркасск,от работниците недоволни от вдигането на цените на млякото и другите продукти и намаляването на заплатата с 15 рубли на същия този „НЭВЗ“ (Новочеркаски електровозостроителен завод).Където през 1987 на работа постъпва друг прочут маниак,на последното си работно място-Андрей Чикатило-старши инженер и експедитор,в същия този завод през 1986 на работа постъпва и дъщеря му-Людмила.

Marti
Гост
Marti

Специално виц за Силвето:)Не е по темата за Мосгаз, ама…:
„Разговор между българи в Русия, „перфектно“ владеещи руски, пред асансьор в хотел:
– Въй за сефте в Маскву?
– Имеет си гас.
– Ай, асансьор май не бачкает?
– Йок, ево мама! Закеркенечилсья между етажами!
– Баси, значит прийдьотся качваться па стъпалами…
– А до коими етажами?
– Гич габер си не имею!“

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Съжалявам ако звучи не на място,но нямам това предвид,а да има нагледност.Трети главен прокурор на СССР по това време е Роман Руденко,Д е сбъркано с Б.Преди войната Руденко е главен прокурор на Украинската ССР,а по време на нюрнбергският процес,участва в качеството си на главен обвинител от страна на СССР.След смъртта на сталин е назначен от Хрушчов за главен трети главен прокурор на СССР и се занимава с делото на Берия.

Поздрави.

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Нямаш проблеми 😉

Tulski
Гост
Tulski

През 80 – те години излезе сборник криминални разкази, единия от които едно към едно описва този случай. Става дума за “ Заплетената следа “ от Николай Сизов. В Читанка мисля го има и може да се прочете. Изглежда писателят е описал този случай във вид на криминален разказ. Досега си мислех, че е измислица. Но не се споменава сериен убиец или маниак, а се развива тезата за грабителския характер на престъпленията. Още тогава ми направи впечатление, че за дребни вещи са извършени такива жестоки престъпления, което ми се стори неестествено. Интересно, откъде е имал информация за него ?

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Йонесян е първият общопризнат маниак в СССР,залавянето му буди реакция в обществото като това на Чикатило,нормално е да говорят дълго след това за него.

Парфюми
Гост

Обаче прави впечатление че руснаците изобщо не си поплюват. Смъртна присъда и веднага разстрел.
А в САЩ, ще почнат обжалвания, мотаене и т.н. За това нещо на руснаците им свалям шапка.

Москвич 412
Гост
Москвич 412

За този заповедта идва от най-висшата фигура в държавата,за това седи само 2 седмици в затвора.Другите убийци висят с години като в САЩ.

Dark_Child
Гост
Dark_Child

То така трябва.Смъртните присъди да се изпълняват веднага след като са дадени на подсъдимите,особено ако са педофили или жестоки убийци.
Браво на руснаците,би трябвало и тука така да бъде,но уви…държавата ни е управлявана от пълни некадърници.

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Трябва,но правосъдието често греши особено съветското и се случва да разстрелва невинни,за това не е хубаво много да се бърза преди да се докаже.