Уилям Бонин: Магистралния убиец от Калифорния

Уилям Бонин: Магистралния убиец от Калифорния

Хроничният сексуален насилник и сериен убиец Уилям Бонин е познат още като Магистралния убиец. В периода от 1979 до 1980 г., с помощта на различни съучастници, той изтезава, изнасилва и убива най-малко 21 момчета и младежи, чиито тела захвърля край магистралите в Южна Калифорния.

Ден за екзекуция

На 23 февруари 1996 г. щатът Калифорния най-сетне изпълнява решението на съда, според което светът би бил едно по-добро място без Уилям Бонин. След 17 години, прекарани в борба за живота му, прочутият Магистрален убиец се превърнал в първия човек, усмъртен чрез летална инжекция в щата.

Разбира се Бонин, когото губернатор Пийт Уилсън нарекъл „рекламно лице на смъртното наказание“, заплатил за своите престъпленията с живота си, но неговата смърт била безкрайно по-приятна от тази на жертвите му. Всеки, който се е подлагал на операция с местна упойка, може да разбере какво е изпитвал той преди екзекуцията си.

Носилката за екзекуции
Носилката за екзекуции

Упоеният с държавен валиум Бонин бил завързан за болничната носилка в газовата камера и натъпкан с три различни химикала. Първият, натриев пентатол (серум на истината), го изпратил в безсъзнание за около секунда. Следващата доза, панкурониум бромид, парализирала мускулите му и спряла дишането му, действайки подобно на отровата кураре, която използват някои южноамерикански индианци. Последната доза – калциев хлорид – се вляла секунди по-късно и спряла незабавно сърцето му. Три минути след първата инжекция Бонин бил обявен за мъртъв.

Тялото му не било поискано от никого от роднините му и било кремирано, а прахът му разпръснат в Тихия океан. Останките на един от най-прочутите убийци в Калифорния били изпратени с доста по-голяма почит от онези на неговите жертви. Повечето от тях били захвърлени голи и омерзени край лабиринта от магистрали в Южна Калифорния.

Извън стените на затвора в Сан Куентин Уилям Бонин имал почти толкова поддръжници, колкото и врагове. Смъртното наказание се превърнало в тема на разногласия в САЩ, а екзекуциите в удобно извинение за протести на поддръжниците и противниците му. Активисти и знаменитости, приятели и роднини на жертвите се събрали пред затвора под студения дъжд в очакване на известието за смъртта на Бонин.

Последните думи на Бонин, изречени около час преди екзекуцията му, не изразявали разкаяние за престъпленията му. Просто изказал мнението си, че смъртната му присъда е несправедлива. Бонин добавил няколко съвета към бъдещите серийни убийци:

„Съветвам хората, които се замислят да извършат нещо сериозно против закона, да отидат на някое тихо място и сериозно да си помислят, преди да го направят“.

Бонин, който прекарва повече време в крилото на смъртниците, отколкото повечето от жертвите му прекарват на този свят, умира на 49 години.

Къща на ужасите

Още преди да навърши седем години Бонин вече бил на път да се превърне в изгубена кауза. Деца на жесток баща алкохолик, който проиграл семейния им дом на хазарт, Бонин и неговият брат често били оставяни от майка си на грижите на дядо им. Алис Бентън ги оставяла при баща си, въпреки факта, че тя самата била сексуално насилвана от него като дете. Майката на Бонин прекарвала свободното си време в игра на бинго и често забравяла да нахрани децата си. Съседите разказват, че момчетата били постоянно гладни, мръсни и зле облечени.

На осем години Бонин попаднал зад решетките за първи път, когато бил заловен да краде регистрационни номера.

В изправителния дом се превърнал в секс играчка за по-големите момчета, което поставило основите на собственото му изкривено разбиране за секса. Детският затвор бил същинска къща на ужасите, в която сексуалният садизъм, инквизиторските наказания и заплахите с нож били нещо обичайно.

Веднъж според медицинското му досие по-голямо момче поискало да прави секс с Бонин. Малкият Уилям се съгласил, но при условие, че ще бъде вързан:

„По-голямо момче поискало да осъществи хомосексуален контакт с Бонин. Той бил уплашен, но се съгласил да го направи, ако момчето върже ръцете му зад гърба – така Бонин щял да се чувства по-малко изплашен и по-сигурен“.

За невролога д-р Джонатан Пинкъс, който прегледал Бонин в затвора, този инцидент подсказвал много неща за ранните години на Уилям. Фактът, че едва на 8-годишна възраст е бил наясно със секса и е поискал да бъде вързан, навеждал Пинкъс на мисълта, че момчето вероятно е било насилвано и преди.

Когато Уилям бил освободен и се върнал у дома, започнал да опипва сексуално собствения си брат и другите деца в околността.

Уилям се присъединил към Военновъздушните сили на САЩ и прекарал 700 бойни часа във Виетнам, за което бил награден с медал за добра служба. Чак след почетното му освобождаване военните разбрали, че бил нападнал сексуално двама мъже под дулото на оръжието си.

Той се преместил от родния Кънектикът в Южна Калифорния, където започнало мрачното му спускане в бездната на престъпленията.

„Без повече свидетели“

Уилям Бонин
Уилям Бонин

На Бонин не му отнело много време, за да се поддаде на демоните си. Първият му известен сблъсък със закона дошъл през 1969 г., когато бил обвинен в сексуално насилие над пет момчета в окръг Лос Анджелис. Във всеки отделен случай Бонин качвал момчетата в колата си, слагал им белезници и ги изнасилвал. Той бил осъден за престъпленията си и обявен за „умствено разстроен сексуален насилник“. Вместо да бъде изпратен в затвора, бил вкаран в Щатската болница „Атаскадеро“. Там бил прегледан от няколко невролози, психиатри и психолози, но не е известно на какво лечение е бил подложен.

Бонин нямал спомен да е бил насилван физически. Лекарите подозирали, че потиска несъзнателно паметта си. „Прекалено много данни показват, че Бонин е бил жестоко и многократно насилван сексуално като дете“ – пише един от психиатрите му.

Докторите открили у него най-различни други физически и психологически аномалии: мозъчна травма в областта, за която се смята, че потиска жестоките импулси; маниакална депресия и няколко необясними белега по главата и задните му части.

Научи повече за:   Лари Ейлър: Убийства на магистралата

Бонин не можел да обясни тези белези.

Пет години по-късно Бонин бил освободен от болницата и му била наложена пробация от още пет години. Очевидно било, че не може да контролира болните си импулси. Вече бил действащ педофил, но все още не се бил превърнал в убиец.

В последния ден от лятната ваканция на 1975 г. Дейвид Маквикър стопирал коли на път за Хънтингтън Бийч. Той бил на 14 години. Бонин му предложил да го закара.

„Той беше напълно нормален – в него нямаше абсолютно нищо странно“ – казва Маквикър по-късно.

Бонин поискал да прави секс с момчето и Маквикър му казал да спре колата, за да слезе. Уилям извадил оръжие, спрял в един усамотен район и го изнасилил.

Бонин започнал да души Маквикър със собствената му тениска- същият метод използвал по-късно, за да убие няколко от жертвите си. Давещото се момче помислило, че ще умре.

Когато Маквикър успял да извика, Бонин го освободил и за негова изненада му се извинил, че го е душил.

Нападението над Маквикър е особено забележително, поради две причини: първо, той бил последната успешна атака на Бонин, в която не убил жертвата си, и второ, това бил последният път, в който някога показал, че съжалява за действията си.

Както се случва с жертвите на сексуално насилие, страданията на Маквикър не приключили в момента на освобождаването му. Чувствайки се омърсен и посрамен, той споделил с най-добрия си приятел за случилото се. Неговата майка никога не поискала да чуе подробностите. Училището вече не го интересувало и той го напуснал още същата година. Впоследствие възобновявал учението няколко пъти, но така и не взел диплома.

С наближаването на екзекуцията на Бонин, Маквикър отново започнал да страда от кошмари. „Понякога се събуждам с викове. Представете си да заспите и да ви изнасилват по 10-12 пъти на нощ“.

Маквикър отишъл в полицията и с помощта на неговите показания Бонин бил осъден и изпратен в затвора. Лежал около три години зад решетките и бил освободен през 1978 г.

По-малко от година след освобождаването си Бонин отново се озовал зад решетките. Бил заловен по време на изнасилването на 17-годишен стопаджия.

Невероятно, но някакво объркване в съдебните протоколи му позволило да излезе от ареста преди процесът му да започне. Естествено не се появил в съда. Тази нелепа чиновническа грешка щяла да доведе до смъртта на повече от три дузини млади мъже.

Освободеният по щастливо стечение на обстоятелствата Бонин нямал никакво намерение да оставя повече свидетели на престъпленията си. Негов приятел, който впоследствие прибира наградата от 20 000 долара за залавянето му, си спомня, че бил говорил с Бонин малко преди да изчезне в мрачния подземен свят на Лос Анджелис:

„Спомням си, че каза: „Никой няма да свидетелства отново. Това никога повече няма да ми се случи““.

Скоро след освобождаването на Бонин, започва серията от убийства, извършени от звяра, когото медиите кръщават „Магистралния убиец“.

Магистралния убиец

В края на 1979 г. Южна Калифорния била в състояние на паника. Родителите се страхували да пуснат децата си от къщи, а полицията изглежда била безпомощна да спре жестокия убиец, който изнасилвал, удушавал или убивал с нож жертвите си. Магистралния убиец се забавлявал на воля.

Първата му жертва бил германският студент на разменни начала Маркус Грабс. Седемнадесетгодишният младеж обикалял Щатите на стоп само с раница на гърба си. Маркус бил забелязан за последен път на 5 август 1979 г. да спира коли на стоп край магистралата „Пасифик Коуст“ в Нюпорт Бийч. Неговата последна грешка на този свят била, че приел да се качи в колата на Уилям Бонин.

Върнън Бътс
Върнън Бътс

Някъде между 18:00 и 22:00 ч Бонин и неговият приятел Върнън Бътс качили Маркъс в колата си, изнасилили и пребили германеца и захвърлили голото му тяло в каньона Малибу. Грабс бил наръган с нож повече от 70 пъти и бил открит с жълто найлоново въже около врата му. Около единия му глезен била омотана електрическа жица.

Впоследствие Уилям казва на свой приятел, че е убил Маркъс при самозащита, но това негово обяснение едва ли е вярно.

Съучастникът на Бонин Върнън Бътс бил мизерен скитник с дълго криминално досие за дребни кражби, прекарал почти целия си живот по затворите. Той се възбуждал от садистичните хомосексуални актове – нещо, което вероятно бил прихванал от престоя си зад решетките.

Бътс придружавал Бонин в няколко от смъртоносните му набези и бил не по-малко покварен и извратен от него. Заедно дебнели по магистралите на Южна Калифорния в мръсния бус на Бонин, търсейки младежи, които да отвлекат и поругаят.

Впоследствие Бътс също бил арестуван за своето участие в магистралните убийства и спестил доста време и пари на данъкоплатците, обесвайки се в килията си.

Три седмици след откриването на тялото на Грабс в контейнер за боклук, близо до магистралата „Вентура“ бил намерен мъртвият и обезобразен Доналд Хайден (15 г.). Той бил видян за последен път в Центъра на гей обществото в Ел Ей. Бонин и Бътс били ударили отново. Хайден бил изнасилен и удушен с връв. Гърлото му било прерязано и някой се бил опитал да го кастрира.

На 12 септември 1979 г. край магистралата „Вентура“ било открито тялото на 17-годишния Дейвид Мурило. Той бил изчезнал преди три дни, отивайки с колелото си на кино. Главата му била премазана с ключ-кръстачка за смяна на гуми. Той бил изнасилен и удушен с връв.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240

Окръзите Ориндж и Лос Анджелис за известно време отричали, че си имат работа със сериен убиец. Макар стилът на трите убийства да бил сходен, трябвало да се случат още няколко убийства, преди властите да признаят онова, което медиите тръбели вече от седмици. Но фактите били налице: в Южна Калифорния вилнеел сериен убиец, който оставял малко следи и изглежда убивал когато си поиска.

Научи повече за:   Албърт Десалво: Бостънския удушвач

„Като пристрастен“

Бонин се стаил за няколко месеца, или променил стила си на действие достатъчно, за да не бъде заподозрян за никакви убийства чак до декември 1979 г., когато край магистралите „Ортега“ и I-5 било открито тялото на Франк Фокс (17 г.).

Психиатрите от неговия процес заявяват, че Бонин вероятно е бил в маниакално състояние по време на убийствата. Не можел да устои на своите свирепи сексуални импулси.

„Той се е чувствал възбуден от самата идея за убийство и едва е дочаквал залеза, за да започне да обикаля с колата си, за да качи някого, да го убие и да получи известно облекчение“ – пише един от психиатрите, които преглеждат Бонин.

Адвокатът Ърл Хансън, който представлявал Бонин, когато си признал за убийствата, сравнява неговата жажда за насилие с пристрастеността към наркотиците.

„Той е имал нужда непрекъснато да увеличава дозата, за да постигне същата еуфория“ – казва Хансън за пресата.

Грегъри Матю Майли
Грегъри Матю Майли

В утрото на 3 февруари 1980 г. Бонин и друг психопат на име Грегъри Матю Майли, обикаляли магистралите, когато забелязали 15-годишния Чарлз Миранда в Западен Холивуд. Качили младежа в колата си, изминали няколко пресечки и паркирали буса. Бонин изнасилил Миранда и настоял Майли да стори същото, но той не бил в състояние да запази ерекцията си. Раздразнен от импотентността си, Майли изнасилил момчето с някакъв тъп предмет.

Бонин често предизвиквал и омаловажавал съучастниците си.

„Можеш ли да го направиш?“ – питал той, докато Майли душел Чарлз Миранда. – „Дай да ти покажа как се прави“.

Бонин удушил момчето с ризата му, използвайки кръстат ключ, за да я усуче като турникет около врата му. Голото тяло на Миранда било открито захвърлено на една алея в Лос Анджелис.

Подбуждани от жаждата за кръв, Бонин и Майли продължили да обикалят наоколо след като изхвърлили тялото. Искали да убият отново. Следващата им жертва бил 12-годишният Джеймс Маккейб, който чакал на спирката автобус за Дисниленд. Докато Майли шофирал, Бонин изнасилил момчето и го удушил, използвайки и този път неговата риза и кръстатия ключ.

Джеймс Маккейб, който искал да отиде в Страната на чудесата, а вместо това попаднал в лапите на смъртта, бил открит три дни по-късно близо до сметище в Уолнът Сити. Бонин и Майли използвали шестте долара, които намерили у него, за да си купят обяд.

Мъртвешко резюме

След това в бърза последователност се случили и други убийства:

Роналд Гатлин (18 г.) от Ван Нюс. Изчезнал в Северен Холивуд на 14 март 1980 г. Изнасилен и удушен. Тялото му било открито на следващия ден в Дуарте.

Хари Тод Търнър (14 г.) от Лос Анджелис. Изчезнал в Холивуд на 20 март 1980 г. Изнасилен и удушен. Тялото му било открито пет дни по-късно, край магистралата „Санта Моника“.

Глен Норман Баркър (14 г.) от Хънтингтън Бийч. Изнасилен и удушен. Тялото му било открито на 22 март 1980 г., край магистралата „Ортега“.

Ръсел Дуейн Ръг (15 г.) от Гардън Гроув. Изчезнал, докато чакал автобуса на път за работата си в заведение за бързо хранене. Изнасилен и удушен. Тялото му било открито заедно с това Глен Баркър, край магистралата „Ортега“.

Стивън Ууд (16 г.) от Белфлауър. За последен път бил видян на 10 април 1980 г. на път за училище. Изнасилен и удушен. Тялото му било открито на следващия ден.

Лорънс Юджийн Шарп (18 г.) от Лонг Бийч. За последен път бил видян на 10 април. Изнасилен и удушен. Тялото му било открито на 18 май 1980 г., в контейнер за боклук зад бензиностанция в Уестминстър.

Дарин Лий Кендрик (19 г.) от Сайпръс. Изчезнал на 29 април от магазина в Стантън, където работел. Освен че бил изнасилен и удушен, Дарин бил заставен да погълне хлоралхидрат, който бил оставил изгаряния по устата, брадичката, гърдите и корема му.  Тялото му било открито на следващата сутрин с шило за лед, забито в дясното му ухо.

Бонин карал полицията да обикаля в кръг и се наслаждавал на публичността на убийствата. Често говорел пред приятелите си за Магистралния убиец. Събирал изрезки от вестници за убийствата, които пазел в буса си.

Случаен арест щял да доведе до пробив в случая. През май полицията заловила крадец на коли на име Уилям Пъг (17 г.). Младежът обаче бил нещо повече от обикновен крадец. Той бил придружавал Бонин по време на убийството на Хари Търнър и впоследствие щял да получи шест години за съучастието си в престъплението, сключвайки сделка с прокуратурата в замяна на показанията си. В опит да спаси собствената си кожа, Пъг казал на властите, че се бил качил в колата на мъж, който му се похвалил с магистралните убийства. С помощта на неговите показания, полицията започнала да издирва Уилям Бонин.

Джеймс Мънро
Джеймс Мънро

В утрото на 2 юни 1980 г. Бонин и умствено болен скитник на име Джеймс Мънро качили в колата си 19-годишния Стивън Уелс. Според показанията на Мънро, Уелс се съгласил да отиде с тях в апартамента им, за да правят секс. Мънро, който получил присъда от 15 години до доживот за участието си в смъртта на Уелс, казва, че Бонин и момчето настина правили секс. Бонин предложил на Уелс 200 долара, за да го завърже. Уелс се съгласил и след като го вързал, Бонин започнал да го обижда и наранява физически.

Бонин твърди, че Мънро му е помогнал да убие Уелс, но Мънро настоява, че през цялото време е бил в другата стая. След като Уелс бил мъртъв, Бонин и Мънро закарали тялото му в дома на Бътс, който им казал „вървете и го изхвърлете някъде“. На следващия ден тялото било открито в боклука зад една бензиностанция.

Научи повече за:   Родни Алкала: Играч на запознанства

Ако убийците се били забавили още малко в апартамента си, щели да бъдат забелязани от детективите от полицията, които точно тогава поставили Уилям Бонин под наблюдение.

Залавяне и признания

През следващите няколко дни детективите държали Бонин под око. Седмицата изминала без никакви подозрителни действия от негова страна. Той отивал на работа като шофьор на камион всеки ден и се връщал в жилището си късно вечер, след като излизал с приятели.

В нощта на убийството на Уелс Бонин заплашил Мънро да си държи устата затворена. Страхувайки се за живота си, Мънро избягал в родния си Мичиган.

Девет дни след убийството демоните на Бонин се завърнали и той започнал да търси следващата си жертва. Полицаите, следящи буса му, забелязали, че се опитал да качи пет различни млади мъже и накрая успял да прилъже едно 15-годишно момче. Наблюдавали го как паркира на един безлюден паркинг край плажа, но докато успеят да стигнат до буса, Бонин вече изнасилвал момчето. В буса били открити тиксо и въжета, както и тетрадка с изрезки от статии за Магистралния убиец.

Бътс бил прибран непосредствено след Бонин, а Мънро бил арестуван месец по-късно в Мичиган. Бандата на Магистралния убиец била зад решетките. Този път нямало да има чиновнически грешки.

Бонин не изразил разкаяние за стореното, но показал притеснение и съжаление, че е бил заловен. Щом бил изправен пред доказателствата, бързо си признал.

След ареста си Бонин казал на един репортер: „Все още щях да убивам. Не можех да спра. Ставаше все по-лесно всеки път“.

Бонин признал за убийствата на 21 младежи и момчета. Споделил подробностите от всяко престъпление със смразяващи детайли.

Описвайки как той и Мънро са убили Уелс, Бонин звучал така, сякаш описвал на колегите си как е прекарал уикенда.

„Аз и Джим го пребихме, преди да го убием“ – казва той с мек, монотонен глас. – „Той твърдеше, че няма да каже на никого и се молеше да го пуснем. Когато накрая се заехме да го убиваме, увихме една риза около врата му. Аз я усуках и той бе удушен“.

Процес и присъда

Уилям Бонин в съда
Уилям Бонин в съда

Процесът на Бонин бил кратък и ползотворен. На обвинението не му трябвало много време, за да пробие дупки в тезата на защитата, според която Бътс бил мозъкът зад цялата тази лудост, и журито също не се колебало особено, взимайки решението си, че Уилям Бонин трябва да умре за престъпленията си.

Но Бонин все още не бил приключил. Той се възползвал от американската съдебна система и обжалвал присъдата си. Всеки път, когато обжалването пропадало, предприемал различна тактика. Опитал се да сключи сделка под предлог, че има информация за други неразкрити убийства, но властите решили, че неговата помощ не си заслужава риска да остане жив.

Най-сетне, 17 години след произнасянето на присъдата му, Върховният съд решил, че повече отлагания няма да има. Датата за срещата на Бонин с екзекутора най-сетне била определена.

Бонин обаче извадил известна доза късмет. След като осъденият на смърт затворник Робърт Алтън Харис умрял бавно и мъчително в газовата камера в Калифорния, щатският съд се произнесъл, че този метод на екзекуция е жесток и необичаен. Трябвало да се намери друг начин. Калифорния се спряла на леталната инжекция. В повечето случаи леталната инжекция се смята за бърз и сравнително безболезнен начин за екзекуция.

През времето, в което обжалвал присъдата си, Бонин издал книга с кратки разкази, представил изложба на своите абстрактни картини в галерия в Сиатъл и кореспондирал с много от роднините на жертвите си. Веднъж казал на майката на един от убитите, че синът й е любимата му жертва, понеже пищял отлично“.

В деня на екзекуцията си Бонин бил отведен в специална килия в отделението на смъртниците, където получил нова униформа и риза, както и среща с духовно лице. Последната му вечеря се състояла от пица с пеперони, кока-кола и шоколадов сладолед.

В 23:01 ч пазачите сверили часовниците си и проверили дали работят телефоните в залата за екзекуции. Спринцовките и другите медицински материали, необходими за процедурата, били подготвени час по-рано.

Петнадесет минути преди полунощ Бонин бил отведен в залата за екзекуции. Той бил завързан за носилката и му било поставено успокоително. Екзекуцията трябвало да започне в 00:01 ч, но се отложила с 8 минути, тъй като служителите се затруднили в намирането на подходяща вена на ръката му.

Очевидците разказват, че било невъзможно да се определи дали той изобщо е бил жив в онзи момент, тъй като лежал със затворени очи и дишал много леко.

В 00:13 ч Уилям Бонин поел последната си глътка въздух.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

5
Напиши коментар

avatar
5 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
4 Автори на коментари
Hanna Montanavencislav svetanovppDiscip Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Discip
Гост
Discip

Интересно е че 3-ма души са били водени като „Магистралният убиец“ Патрик Кърней, Бонин и Ранди Крафт и чак след залавянето на Крафт са разплели случая понеже доста от убийствата са ги преписвали на другите 2-ма. Някъде бях чел, че са хвърляли някои от телата в едно и също сметище и 3-мата и от там е станало объркването на ченгетата. Онзи си признава за едно ама се оказва, че има и други трупове на същото място, а той не знае за тях луда работа.

Discip
Гост
Discip

Забравих да спомена, че любимата ми реплика казана от сериен убиец преди да го екзекутират /нали им дават право на последни думи/ е на Гейси, казал е просто: „Kiss my ass“ ахахаха. За разлика от всички други, които винаги „съжаляват“ искат „мир за душите на жертвите си“ и незнам си още какво, този направо ги е разбил. Иначе най-добрата е на МакВей „I am the master of my fate, I am the captain of my soul“ мисля, че беше мисъл на Хенли.

pp
Гост
pp

Само масаж на краката не са му направили на този нещастник.Не съм за смъртното наказание,но понякога трябва да има изключения.Може ли садист,педофил,изнасилвач и убиец,урод убил поне 21-но момчета и оставил двойно повече разбити семейства да бъде нагостен с пица и шоколадов сладолед и приспан като бебе?Този е трябвало да бъде изпържен като наденичка!Дори жив да беше и до днес наказанието му щеше да бъде по-тежко,щеше да се мъчи,а тези идиоти направо са си го отървали от мъките.

vencislav svetanov
Гост
vencislav svetanov

виждам,че някой ме е изпреварил с коментара малко преди мен го е написал,това ме навежда на мисълта,че и той като мен е гледал филма Freeway Killer,явно тоя филм ни кара да се замислим за много неща.Реално погледнато Бонин е убивал 1-2 години,направете си сметка ако не е бил такъв глупак да го заловят толко бързо,колко ли щяха да са жертвите му ако е убивал 10 години,попринцип серийните убийци не се славят с честите си убийства,но на Бонин доста си му е хлопала дъската.за такова кратко време толко много убийства,аз продължавам да мисля,че американците са най-бруталните и ненормални хора.Можеби от възпитанието… виж още »

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Американците имат изключителната способност,а също им е и голяма слабост, да експлоатират човешките трагедии.
От всичко може да се направи филм.Защо да се трепят сценаристите в Холивуд да развиват собствени идеи?Може да се използват за сюжет някои от многото действителни истории случили се в страната им за да ги изфабрикуват и изкривят до „художествена измислица“ още известна като филм по действителен случай.Такива творения има да изброявам до „след утрешния ден“…
Американци,германци,японци,руснаци…няма значение чак толкова коя раса или държава е засегната,навсякъде има убийци,-серийни,масови,спонтанни…. склонността към убийство на себеподобни е заложена в човешката природа.