Уейн Уилямс и убийствата на деца в Атланта

Зимата на 1981 година заварва американския град Атланта под обсада. Всичко започва около година преди това, през 1980 г., и неусетно се превръща в най-големия лов на хора в американската история. Въпреки силния икономически растеж на града, черното население оставало все така бедно. Появил се сериозен проблем с престъпността, който превърнал Атланта в един от най-опасните градове в страната. Тази ситуация достига критична точка, когато става ясно, че някой убива чернокожи деца и младежи в града. Първоначално се смятало, че убийствата са дело на някоя расистка бяла групировка, като Ку Клукс Клан, но тази версия не издържа на по-щателна проверка.

Разследването нажежава политическата обстановка и расовото напрежение в града и в цялата страна, и всеки етап от него е изпълнен с противоречия.

Надвиснала беда

Алфред Евьнс
Алфред Евьнс

На 28 юли 1979 г. полицията се отзовава на подаден сигнал за някаква отвратителна мириза, носеща се в гората близо до „Ниски Лейк Роуд“, където открива тялото на тринадесетгодишния Алфред Евьнс. Той липсвал от три дни. Докато оглеждали мястото полицаите открили на около 15 метра друго тяло – този път частично разложено. То принадлежало на четиринадесетгодишния Едуард Смит, който бил изчезнал четири дни преди Алфред. И двамата били чернокожи. Медицинската експертиза показала, че при Алфред смъртта е настъпила вероятно от удушване, докато Едуард Смит е бил застрелян с 22-калиброво оръжие.

Юсеф Бел
Юсеф Бел

На 8 ноември в едно изоставено училище е намерено тялото на деветгодишния Юсеф Бел. Той бил изчезнал от предишния октомври и също бил удушен. Осем дни по-късно близо до „Редуайн Роуд“ и „Дезърт Драйв“ в източната част на Атланта било намерено тялото на четиринадесетгодишния Милтън Харви. Той бил обявен за изчезнал в началото на септември и, както и при Алфред Евънс, причината за смъртта не можела да бъде определена. И тези две деца били чернокожи. Но не съществували достатъчно сходни улики, на които да се придаде особено значение. За съжаление в град с размерите на Атланта непрекъснато изчезват деца. Някои от тях биват намерени мъртви.

Ейнджъл Линеър
Ейнджъл Линеър

В сутринта на 5 март 1980 г. дванадесетгодишната Ейнджъл Линеър тръгва на училище, но въобще не стига до него. След пет дни тялото й е намерено, завързано с електрически кабел. Тя била напълно облечена, а в устата й било натъпкано чуждо бельо. Причината за смъртта била определена като удушаване, а аутопсията  не установила данни за сексуално насилие.

Единадесетгодишният Джефри Матис изчезва на 1 март. До този момент полицията в Атланта не била открила нищо за шестте изчезнали или мъртви чернокожи деца. В случаите имало както много разлики, така и много прилики, но властите все още не разглеждали сериозно възможността някои от тях, или всички заедно, да са свързани.

СТОП

Ерик Мидълбрук
Ерик Мидълбрук

Но някои хора мислели по друг начин. На 15 април майката на Юсеф Бел – Камил, се свързва с родителите на други изчезнали или убити чернокожи деца и огласява създаването на Комитет за прекратяване на убийствата на деца (Committee to Stop Children’s Murders). Те настоявали властите да се заемат сериозно със случващото се в града. Това не би трябвало да се случва в Атланта – космополитната столица на новия Юг. Това е един забързан град, в който хората са твърде заети, за да мразят, град, който се гордее с чернокожия си кмет Мейнърд Джексън и чернокожия комисар по сигурността Лий Браун.

Кристофър Ричардсън
Кристофър Ричардсън

Ужасите обаче не спират. На 19 май четиринадесетгодишният Ерик Мидълбрук е намерен убит на четвърт миля от дома му. Смъртта била причинена от удар с тъп предмет по главата. На 9 юни изчезва дванадесетгодишният Кристофър Ричардсън. А на 22 юни второ момиче, осемгодишната Латоня Уилсън, било отвлечено от собственото си легло в ранните часове на една неделна сутрин. Два дни по-късно тялото на десетгодишния Аарон Уич било намерено под един мост в окръг Декалб. Той бил умрял от задушаване и счупен врат. Антъни „Тони“ Картър бил намерен зад един склад на „Уелс Стрийт“ на 6 юли – с лицето надолу, мъртъв, с многобройни прободни рани.

Латоня Уилсън
Латоня Уилсън

От липсата на кръв на мястото ставало ясно, че е бил преместен отнякъде другаде. Моделът повече не можел да бъде пренебрегван. Комисарят по обществена сигурност Браун създава подразделение със специално предназначение по случаите с изчезнали и убити деца, което към края на разследването наброявало повече от петдесет души.

И все пак всичко това продължило. Ърл Теръл, на десет години, е обявен за изчезнал на 31 юли от „Редуайн Роуд“, близо до мястото, където било намерено тялото на Милтън Харви. И когато почти дванадесетгодишният Клифърд Джоунс е убит чрез удушване, полицията най-накрая решава, че от този момент нататък разследването ще се фокусира върху версията, че убийствата на чернокожи деца са свързани. До този момент ФБР нямало право да се меси в случая, който независимо от ужасяващите размери си оставал серия от местни престъпления.

Ърл Теръл
Ърл Теръл

Промяната настъпва с изчезването на Ърл Теръл. Неговото семейство получава няколко телефонни обаждания за откуп в замяна на техния син. Човекът намеква по телефона, че Ърл е отведен в Алабама. Предполагаемото пресичане на щатски граници довежда до влизането в сила на федералния статут за отвличане и дава възможност на ФБР да се включи в разследването. Но скоро става ясно, че искането за откуп е било подвеждане. Надеждите за живота на Ърл изчезват и ФБР трябвало да се оттегли.

Федерален статут

Дарън Глас
Дарън Глас

На 16 септември е съобщено за изчезването на друго момче – дванадесетгодишния Дарън Глас. Кметът Майнърд Джексън се обръща за помощ към Белия дом, с молба да бъде разрешено на ФБР да разследва изчезванията и убийствата на деца в Атланта. Законовите основания за това все още не били докрай изяснени, но главният прокурор Грифин Бел наредил на ФБР да започне разследване дали децата, които все още не са намерени, не са държани някъде в нарушение на федералния статут. С други думи, да бъде проверено дали престъпленията нямат междущатски характер. Като допълнителна отговорност Оперативният отдел в Атланта бил натоварен да определи дали всъщност случаите са свързани. С две думи, Бюрото получава следното нареждане – да разреши случая и да намери убиеца колкото е възможно по-скоро.

Разбира се, средствата за масова информация били обхванати от лудост. Разрастващата се галерия от портрети на чернокожи момчета, публикувани редовно в пресата, се превръща в обявена, в колективна вина на обществото. Дали това не е конспирация за извършване на геноцид върху чернокожото население чрез унищожение на най-беззащитните му членове? Дали това не е някой клан или нацистка организация, или друга враждебна групировка, решила да заяви за себе си почти петнадесет години след приемането на Закона за гражданските права? Дали е просто някой луд, чиято лична мисия е да убива малки деца? Последната възможност изглеждала най-малко вероятна.

Тези деца ставали жертва с невероятно голяма скорост. Наложено схващане е, че преобладаващото мнозинство от бели серийни убийци почти никога не преследват хора от други раси. Серийното убийство е лично престъпление, а не политическо. Но това все пак дава допълнително законно право на ФБР да участва в случая. Ако не се потвърди линията с междущатско отвличане, Бюрото било натоварено да изясни дали това не попада в класификация 44 – нарушаване на федералните граждански права. Когато прочутите профайлъри Рой Хейзълууд и Джон Дъглас отиват в Атланта, случаите вече били шестнадесет и не им се виждал краят.

По това време участието на Бюрото вече имало официално кодово название – ATKID или главно дело № 30, въпреки че участието на ФБР не било публично приветствано в началото. Полицията в Атланта не желаела някой друг да им отнесе славата, а Оперативният отдел на ФБР в Атланта не искал да дава надежди, които може да не оправдае.

Профил

Джон Дъглас

Джон Дъглас решава да вземе със себе си Рой Хейзълууд в Атланта, защото от всички преподаватели в Отдела за поведенческите изследвания той се занимавал най-много с профилиране, преподавал в Националната академия курс по междуличностно насилие и работел по много от случаите на изнасилване, които постъпвали в отдела. Техните първоначални цели били да определят за себе си дали случаите са свързани и, ако са свързани, дали е налице конспирация? Двамата преглеждат огромно количество документи по случаите – снимки от местопрестъпленията, описание на облеклото на всяко от децата, когато са били намерени, показанията на свидетелите в района, протоколи от аутопсията. Разговаряли с членовете на семействата на децата, за да разберат дали виктимологията им е сходна. От полицията ги завеждат до местата, откъдето децата са изчезнали или са били намерени захвърлени телата им.

Научи повече за:   Джеси Тимендекас: Педофилът в съседство
Рой Хейзълууд

Без да споделят впечатленията си един с друг, Хейзълууд и Дъглас правят психометричен тест, проведен от съдебен психолог, който попълват, все едно че всеки един от тях е убиецът. Тестът включвал мотивация, биографични данни, данни за семейството – общо взето нещата, които включвали в един профил. Психологът, който провежда теста, бил изключително учуден от почти пълното съвпадение на техните резултати.

Първо, те не смятали, че това са престъпления от омраза извършени от някой клан. Второ, били почти сигурни, че престъпникът е чернокож. И трето, макар наистина много от убийствата и изчезванията да били свързани, това не се отнасяло до всички.

В Бюрото в Джорджия били получени някои сведения за евентуална замесеност на Ку Клукс Клан, но профайлърите ги отхвърлят. Ако човек проучи престъпленията от омраза до първите години на нацията, ще разбере, че те са прекалено публични и символични актове. Линчуването има за цел да съобщи нещо на обществото и да създаде публична показност. Подобно престъпление или друго расово убийство е акт на тероризъм и за да има ефект, трябва да бъде силно забележимо. Ку Клукс Клан не носят белите си одеяния, за да са незабележими в гората. Ако някаква враждебна група е набелязала чернокожите деца в района на Атланта, тя нямало да е доволна да минат месеци наред преди полицията и обществеността да разберат, че става нещо. Щяло да има тела, закачени по „главната улица“ и посланието в никакъв случай нямало да бъде завоалирано.

Връзка между жертвите

Местата на захвърляне на труповете били в райони с преобладаващо или изцяло чернокожо население. Бял индивид, още nо-малко група от бели хора, не биха могли да се мотаят наоколо, без да бъдат забелязани. Полицията разпитвала надълго и нашироко и нямала сведения за забелязани бели хора около домовете на децата или местата където са били захвърлени. В тези райони улиците са оживени през цялото денонощие и бял човек не би могъл да се навърта там, без да го забележат. Това също така съвпадало с наблюдението на профайлърите, че сексуалните убийци обикновено нападат хора от собствената си раса. Въпреки че нямало ясни улики за сексуално насилие, тези престъпления били явно от сексуален характер.

Налице била силна връзка между много от жертвите. Те били млади, общителни и свикнали с улицата, но неопитни и доста наивни относно света извън прякото им обкръжение. Дъглас и Хейзълууд имали усещането, че подобен тип дете би било податливо и доста лесно подмамено от подходящ индивид. Този индивид би трябвало да има кола, тъй като децата били отвеждани от местата на отвличане. Според тях извършителят би трябвало да има някакъв ореол на възрастен човек с авторитет.

Много от тези деца живеели в условия на очевидна бедност. В някои от къщите дори нямало електричество или течаща вода. По тези причини и поради липсата на опит у децата, Дъглас смятал, че не би било трудно да бъдат подмамени. За да проверят това, агентите накарали служители под прикритие да отидат в тези райони, често представяйки се за работници, и да предлагат на деца по пет долара, за да отидат с тях и да свьршат някаква работа. Опитали и с бели, и с чернокожи служители, и това изглежда нямало голямо значение. Тези деца така отчаяно се борели за оцеляването си, че биха направили каквото и да е за пет долара. Не било необходимо човек да има кой знае какви способности, за да свърши тази работа.

Полицейска порода

Експериментът показва и друго – белите служители били забелязвани в района. Но, въпреки че била открита силна връзка между случаите, това не се отнасяло да всички. След като направил внимателна оценка на жертвите и обстоятелствата, Дъглас вече не мислел, че двете момичета не са убити от първоначалния престъпник, даже не са убити от един и същи престъпник. Начинът на отвличане на Латоня Уилсън от нейната спалня бил много специален. Що се отнася до момчетата, той смятал, че повечето от „леките“ убийства – удушванията – са свързани, но не и непременно останалите неизвестни причини за смъртта.

Силни улики карат профайлърите да мислят, че в няколко случаи предполагаемият убиец е бил член на семейството на жертвата, но когато директорът на ФБР Уилям Уебстър съобщава това публично, той е заклеймен от пресата. Освен очевидните политически проблеми след подобни изказвания, всяко дело, отделено от списъка на изчезналите и убитите деца, лишавало това семейство от получаването на средствата, които вече се набирали от групи и различни хора по цялата страна.

Въпреки че според агентите убийствата били извършени не от едно, а от няколко отделни лица, които са се развилнели и щели да продължат да убиват, докато не бъдат заловени, Хейзълууд и Дъглас изготвят профил на един чернокож неженен човек между двадесет и пет и двадесет и девет години. Според тях, предполагаемият извършител се правел на свързан с полицията, карал полицейски тип кола и можел да се опита да се включи в разследването. Кучето му също било полицейска порода – немска овчарка или доберман. Нямал приятелка и бил сексуално привлечен от млади момчета, макар в случаите да не са забелязани никакви следи от сексуално насилие. Това според Дъглас се дължало на сексуалната му неадекватност.

Той сигурно примамвал децата с някаква уловка или измама. Дъглас бил готов да се обзаложи, че това е свързано с музика или някакво друго изкуство. В началото на случая някое дете му е отказало или поне на него ще му се е сторило така и той е бил принуден да го убие.

Заплетени теории

Полицията в Атланта проверява всички известни педофили и сексуални насилници и накрая съставя списък от xиляда и петстотин възможни заподозрени. Служители от полицията и агенти на ФБР посещават училищата и разговарят с децата, за да разберат дали не са ги заговаряли възрастни мъже, а те да не са казали на родителите си или на полицията. Полицаи пътували по автобусите, показвайки листовки със снимки на липсващите деца и питали дали някой не ги е виждал, особено придружени от някого. Служители под прикритие били натоварени да обикалят по гей-баровете и да се опитват да подслушват разговорите на клиентите, с надеждата да попаднат на следа.

Освен сценария за конспирация на Клана имало най-различни други теории, коя от коя по-заплетени. На различни деца им липсвали различни дрехи, но нищо не съвпадало. Да не би този убиец да обличал собствен манекен в къщи както Ед Гийн се опитвал да събере части от женска кожа? Развивал ли се неизвестният извършител, та при последните убийства захвърлял по-често телата на открити места? Възможно ли е първоначалният неизвестен извършител да се е самоубил и неговото място да е заето от подражател?

За Дъглас първият пробив настъпва, когато се връща в Куонтико. Полицейското управление в Кониърс, малък град на двадесет мили от Атланта, получава обаждане от възможен заподозрян.

Човекът по телефона съобщавал, че е детеубиецът от Атланта, и споменавал името на последната известна жертва. Той очевидно бил бял, звучи като истински бачкатор и обещавал да „убие още от тези негърски деца“. Той също така назовал определено място по протежението на „Сигмьн Роуд“ в окръг Рокдейл, където полицията би могла да намери още едно тяло.
Дъглас обаче охладил ентусиазма на останалите: „Това не е убиецът, но вие трябва да го хванете, защото ще продължи да се обажда, ще причинява главоболия и ще ни разсейва, докато е навън.“

Фалшиви следи

След като прослушал записа от Джорджия Дъглас измисля план как да изобличат този самозванец. „От тона на гласа му и от това, което казва, се разбира, че той ви мисли за тъпи копелета. Нека използваме това.“

Той посъветвал полицаите да се правят на толкова тъпи, за колкото ги смятал той. Да отидат на „Сигмън Роуд“, но да претърсят обратната страна на улицата – изцяло да го пропуснат. Той щял да ги наблюдава и може би щели да имат достатъчно късмет да го хванат още там. Ако не, той поне щял да се обади, за да им каже какви идиоти са и че не търсят там, където трябва.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240
Научи повече за:   Сиропиталища на смъртта: Австралийските ферми за бебета

Полицията харесва съвета на Дъглас и организира публично търсене на това тяло, като нарочно обърква посоките и естествено човекът се обажда, за да им каже колко са глупави. Те били готови с капана, проследили и заловили този идиот в къщата му. Просто за да докажат, че той не е в час, претърсват другата страна на „Сигмън Роуд“, но разбира се там нямало тяло.

Инцидентът с Кониърс не била единствената фалшива следа в този случай. Такива неща се случват с всички големи разследвания и Атланта не прави изключение. Близо до пътя в гората, където било намерено едно от първите, станало почти на скелет тяло, детективите откриват порносписание, което имало сперма на някои от страниците. В лабораториите на ФБР свалят отпечатъците от пръсти, за да могат да идентифицират субекта. Това бил бял човек, който кара камион и унищожава насекоми. Психологичната символика била, разбира се, перфектна. За подобен тип социопат крачката от унищожаването на насекоми до унищожаването на чернокожи деца е много малка. Известно е, че много серийни убийци се завръщат на мястото на престъплението или мястото на захвърляне на трупа. Полицията смятала, че той спира камиона си отстрани на пьтя, хвърля поглед на завоеванието си и мастурбира, докато си припомня вълнението от преследването и убийството.

Това предположение стига до директора на ФБР, до главния прокурор, и чак до Белия дом. Всички те с нетърпение очакват възможността да се обяви, че детеубиецът от Атланта е заловен. Подготвя се изявление за пресата. Но някои неща притеснявали Дъглас. Първо, той бил бял. Второ, имал стабилен брак. Струвало му се, че трябва да има друга причина, поради която този човек е бил там.

Полицията го прибира за разпит. Той отрича всичко. Показват му списанието със сперма по страниците. Казват му, че върху него има негови пръстови отпечатъци. Това също не се връзва. Той си шофира с едната ръка на волана, с другата се оправя и успява да изхвърли това нещо от колата, така че да падне в гората. Би трябвало да има доста дълга ръка.

Като разбира, че е попаднал в сериозна каша, той признава, че жена му е бременна и ще ражда всеки момент и не е правил секс от месеци. Вместо дори да си помисли да изневери на жената, която обича и е на път да му роди дете, той отишъл в денонощния магазин, купил това списание, след това си помислил, че може да отиде през обедната почивка в тези усамотени гори и да се облекчи.

Огромното внимание, отделяно от пресата на убийствата на деца, според Дъглас носело задоволство на убиеца. Той обаче не преценява, че маниакът ще започне да реагира специфично на съобщенията в средствата за масово осведомяване.

Глад за сензации

Тери Пю
Тери Пю

Случва се така, че поради огромния глад на пресата за сензацията от какъвто и да е пробив по случая, те отразяват нашироко полицейското претърсване на „Сигмън Роуд“, което не довежда до нищо. Но скоро след това е намерено друго тяло захвърлено на „Сигмън Роуд“ в окръг Рокдейл – тялото на петнадесетгодишния Тери Пю.

За Дъглас това било невероятно важно развитие и началото на стратегия как да бъде хванат убиеца. Това означавало, че той следи отблизо пресата и реагира на съобщенията в нея. Той знаел, че от полицията няма да намерят тяло на „Сигмън Роуд“, защото той не е оставял тяло там. Но сега трябвало да покаже колко много ги превъзхожда, как може да манипулира и пресата, и полицията. Показал своето презрение и арогантност. Той можел да захвърли тяло на „Сигмън Роуд“, ако иска това. И нарушавайки модела си, изминава около 20-30 мили, за да го докаже. Дъглас знаел, че той наблюдава, така че решил да провери дали могат да използват това, за да манипулират неговото поведение.

Той имал няколко идеи. Певците Франк Синатра и Сами Дейвис младши щели да идват през следващата седмица в Атланта за благотворителен концерт, за да наберат средства за семействата на жертвите. Събитието щяло да бъде широко отразявано и Дъглас бил абсолютно сигурен, че убиецът ще бъде там. Предизвикателството се състояло в това – как да го открият между около двадесет хиляди души.

Рой Хейзълууд и Джон Дъглас били профилирали човек, който се прави на свързан с полицията. Това можело да бъде ключът. Дъглас предлага да му дадат безплатен билет. Щели да разгласят, че поради големия очакван брой хора, имат нужда от допълнителна охрана. Щели да предложат минимално заплащане и да поставят изискване кандидатите да притежават собствена кола (тъй като знаели, че той има) и че ще предпочетат онези, които имат някакъв опит или минало в правоохранителните органи. После щели да наблюдават интервютата с кандидатите, като използват скрити камери, съсредоточавайки се върху чернокожите мъже. Всеки щял да попълва молба, в която ще трябва да изброи предишен опит като каране на линейка, дали някога е кандидатствал за работа в полицията или сигурността – всички тези неща щели да помогнат в определянето на заподозрения.

Тази идея стига чак до помощник-главния прокурор. Проблемът бил в това, че винаги, когато някоя голяма организация трябва да работи по нещо извън устава, анализът може да бъде „парализиран“. Докато стратегията на Дъглас бъде окончателно одобрена, настъпил последният ден преди концерта и за набирането на „хора за охрана“ на този етап било твърде късно.

Извън контрол

Дъглас имал още един план. Той поискал да бъдат направени дървени кръстове, високи около 30 сантиметра. Някои да бъдат раздадени на семействата, а другите да бъдат поставени на местопрестъпленията като мемориали. Един голям да бъде издигнат в обща памет на децата в някоя църква. След като това бъде разгласено, Дъглас знаел, че убиецът ще посети някои от местата, особено отдалечените. Той можел даже да се опита да се сдобие с един от кръстовете. Ако наблюдават ключовите места, имали добър шанс да го заловят.

Но на Бюрото му трябвали седмици, за да одобри този план. След това се разразява феодална война кой да изготви кръстовете – дали да е Отделът за изложби във Вашингтон или дърводелския цех в Куонтико, или Оперативният отдел в Атланта да го възложи по договор. Накрая кръстовете били изработени, но до това време събитията по случая били преминали в съвсем друго измерение.

Към февруари градът вече бил извън контрол. Навсякъде щъкали екстрасенси и всеки предлагал своя „npoфил“, като повечето от тях жестоко си противоречали. Пресата се хващала за всяка възможност и цитирала всеки, който има дори и най-малко общо със случая и иска да говори.

Патрик Балтазар
Патрик Балтазар

Следващата жертва, след като е намерено тялото на Тери Пю на „Сигмън Роуд“, става дванадесетгодишният Патрик Балтазар, близо до Бафърд Хайуей в окръг Декалб. Също като Тери Пю той бил удушен. По това време някой от кабинета по съдебна медицина обявява, че косми и тъкани, намерени по тялото на Патрик Балтазар, съвпадат с тези, намерени по пет от предишните жертви. Съобщението за тези веществени доказателства било широко отразено.

Научи повече за:   Уилям Хайренс: Убиеца с червилото

Силен плясък

Патрик Роджърс
Патрик Роджърс

Дъглас подозирал, че убиецът сега ще започне да хвърля телата в реката. Сега знаел, че вземат косми и тъкан. Едно от предишните тела, това на Патрик Роджърс, било намерено от страната на окръг Коб на реката Чатахучи. Жертвата имала рана от тъп удар на главата. Но Патрик бил на петнадесет години, висок над 170 см и тежал около 70 кг, бил отпаднал от училище и имал неприятности със закона. От полицията не смятали, че това убийство е свързано с останалите. Независимо от това Дъглас чувствал, че убиецът сега вече ще стигне до реката за да може водата да отмие всякакви следи.

Той казал, че трябва да започнат наблюдение на реките, особено на река Чатахучи, основният воден път, който оформя северозападната граница на града с окръг Коб. Но това включвало няколко различни юрисдикции – по една за всеки окръг, както и ФБР, и никой не можел да поеме общото ръководство. Докато бъде организирана обща операция за наблюдение от сили на ФБР и специални полицейски сили за разследване на убийства, настъпва месец април.

 Къртис Уокър
Къртис Уокър

Междувременно следващото намерено тяло – на тринадесетгодишния Къртис Уокър – се появява в река Саут. Следващите две – на Тими Хил, тринадесетгодишен, и на Еди Дънкан, най-възрастен до този момент – двадесет и една годишен, се появяват с един ден разлика в река Чатахучи. За разлика от предишните жертви, повечето от които били напълно облечени, тези три тела били съблечени по долно бельо – още един начин да бъдат премахнати косми и тъкан.

Тимъти Хил
Тимъти Хил

Екипите за наблюдение прекарват седмици по местата, наблюдавайки мостове и подходящи за изхвърляне на труповете места по протежение на реката. Нищо не се случвало. Служителите губели вяра. Поради липса на явен напредък било планирано операцията да приключи със сутрешната смяна в 6 часа на 22 май.
Около 2:30 часа същата тази сутрин един новобранец от полицейската академия на име Боб Кембъл бил на последната си смяна за наблюдение на брега на Чатахучи под моста на Джаксън Паркуей. Видял да преминава кола, която очевидно спряла за малко на средата на моста.
„Току-що чух силен плясък“ – съобщил той с вълнение в гласа по портативното радио. Насочил светлината от фенерчето към водата и видял вълничките. Колата обърнала обратно и потеглила. На края на моста била последвана от кола на наблюдението, която я изпреварила. Моделът на колата бил Шевролет от 1970 г. и шофьорът бил нисък, къдрав, около двадесет и три годишен, много светъл чернокож човек на име Уейн Бетръм Уилямс. Той бил сърдечен и сговорчив. Твърдял, че се занимава с музика и живее с родителите си. Полицаите го разпитали и погледнали в колата му преди да го пуснат. Но продължили да го следят.

Смазващи улики

Натаниел Кейтър
Натаниел Кейтър

Два дни по-късно голото тяло на двадесет и седем годишния Натаниел Кейтър се появява на повърхността на водата надолу по течението, недалеч от мястото, където месец по-рано било намерено тялото на Джими Рей Пейн, на двадесет и една години. Нямало достатъчно улики за арестуването на Уилямс и получаването на разрешение за обиск, но той бил поставен под непрекъснато наблюдение.

Той скоро разбрал, че полицията го следи и ги повел за зелен хайвер из града. Дори отишъл с колата до къщата на комисаря по сигурността Ли Браун и започна да свири с клаксона. В къщата си имал тъмна стаичка и преди да получи заповед за обиск, бил забелязан да гори снимки в задния двор. И да мие колата си.

Уейн Уилямс
Уейн Уилямс

Уейн Уилямс отговарял на всички ключови аспекти на профила, включително и немската овчарка. Той често създавал впечатление у околните, че има връзки с полицията, дори преди няколко години бил арестуван за това, че се представя за служител на закона. Освен това карал полицейски тип кола и използвал полицейски скенери, за да да прави снимки на местопрестъпленията. По-късно някои свидетели си спомнят, че са го забелязали на „Сигмън Роуд“, когато полицията претърсвала за несъществуващото тяло вследствие на телефонното обаждане. Също така властите научават, че той е присъствал на благотворителния концерт.

Без да го арестуват от ФБР го помолват да се яви за разпит. Той им оказал пълно съдействие и не помолил за адвокат. Според Дъглас, разпитът не бил проведен правилно – бил е доста твърд и директен. След разговора Уилямс се размотавал из офиса и се държал, като че ли му си иска още да говори на полицейски теми. Той се съгласява да се подложи на тест с полиграф, но заключението от него било неопределено. По-късно, когато полицията и ФБР получават разрешение за обиск и претърсват къщата, която той споделял с родителите си – пенсионирани учители – намерили книги, в които се описвало как можеш да заблудиш детектора на лъжата.

Разрешението за обиск било получено на 3 юни. Независимо, че Уилямс бил измил колата, от полицията намират косми и тъкан, които го свързвали с около дванадесет от убийствата.

Уликите били смазващи. Не само че били намерени косми и тъкан, свързващи телата на убитите със стаята, къщата и колата на Уилямс, но Лари Петерсън от криминалната лаборатория в щата Джорджия ги сравнява с влакна от облеклото, което жертвите са носили преди сноето изчезване. С други думи Уилямс бил свързан с тях преди някои от убийствата.

Процесът

Уейн Б. Уилямс
Уейн Б. Уилямс

На 21 юни Уейн Б. Уилямс е арестуван за убийството на Натаниел Кейтър. Разследването по останалите убийства продължавало.

Процесът на Уейн Уилямс започва през януари 1982 г. след шестдневен избор на съдебно жури. Крайният състав се състоял главно от чернокожи, девет жени и трима мъже. Въпреки че е смятан за отговорен за поне 12 от убийствата на деца, Уилямс е съден само за две убийства – на двадесетина годишните Натаниел Кейтър и Джими Рей Пейн.

Голяма част от тезата на обвинението се базирала на около 700 улики от косми и тъкани безупречно изследвани от Лари Петерсън и специален агент Хал Дедмън, експерт от лабораторията на ФБР във Вашингтон. Въпреки че Уилямс бил обвинен само в две убийства, криминалната процедура в Джорджия допускала да бъдат включвани й други свързани случаи. Проблем за обвинението бил фактът, че Уилямс се държал меко, контролирал се, говорел добре и бил дружелюбен. Със своите дебели очила, меки черти и деликатни ръце той по-скоро приличал на добродушко, отколкото на сериен убиец на деца. Той имал навика да прави изявления пред пресата за своята невинност и как арестът му имал просто расов характер.

На 27 февруари 1982 г. след единадесет часа заседание съдебното жури се произнася с присъда виновен и за двете убийства. Уейн Уилямс е осъден на две последователни доживотни присъди, които излежава в затвор в Южна Джорджия. Все още твърди, че е невинен, и противоречията относно случая Уилямс все още не са заглъхнали или изчезнали. Но ако той някога успее да спечели провеждането на следващ процес, резултатът вероятно ще бъде същият.

———————————————————————————————————————————————
Източници: „Ловец на мозъци“ от Джон Дъглас и Марк Олшейкър, wikipedia.org, trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240
The following two tabs change content below.
Надявам се, че статията ти е харесала! Не забравяй да коментираш и да споделяш!

7
Напиши коментар

avatar
7 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
6 Автори на коментари
Martin MichevHanna MontanaСилвияGalinaНякой си Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
klachiankata
Гост
klachiankata

Благодаря,Хана Монтана,чудесна статия 🙂

Някой си
Гост
Някой си

Eee, Хана, ти си върхът! БРАВО!

Galina
Гост
Galina

Ne razbrah na kolko godini sa bili poslednite dve jertvi – purvo na 27 i 21, posle na 12?

Силвия
Админ

Моя грешка, в оригинала е „двадесетина годишни“, а аз от бързане съм го прочела като дванадесет. Благодаря ти, че забеляза, Галина 😉

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Браво-то е за Силвия,труда е нейн.
А аз много се радвам,че статията излезе,това е един много интересен случай.Чудесно се е получило,Силве.

Martin Michev
Гост
Martin Michev

Преди 14-тина години държах първият интернет клуб в България – няма да кажа къде беше:)). Там идваше едно момиче, което искаше да прави аспирантура или нещо подобно върху серийните убийци. Дано някой от вас се сети за мен, ако сме се виждали. Покрай тази дама за първи път видях подобни сайтове на вашия и имам база за сравнение. Криминалнидосиета.ком е перфектено направен! Мъъъничка забележка – защо не направите линковете с имената в статията да се отварят в отделен прозорец? Сега, примерно – чуквам в линка за Ед Гийн и ми се скрива текущата… Иначе – винаги ще се радвам, ако… виж още »

Силвия
Админ

Мартин, благодаря ти за хубавите думи! За линковете в старите статии нищо не обещавам, но за новите ще се погрижа да се отварят в отделен прозорец 😉