Уесли Алан Дод: Кошмарния педофил

Уесли Алан Дод: Кошмарният изнасилвач и убиец на деца

Уесли Алан Дод е кошмарът на всеки родител. Това чудовище внимателно планирало екзекуцията на малките момчета, отвличал ги и след това ги изтезавал и убивал. През 1989 година насилил и убил три момчета, на възраст 11, 10 и 4 години. Неговите методи са толкова ужасяващи, че криминалните психолози го определят като един от най-жестоките убийци в историята. Заснемал всичко със своя фотоапарат „Полароид“ и водел подробни дневници с описания на бъдещите си убийства.

Хищник в киното

Уесли Дод бил самотник. Когато не бил зает с конструирането на своята зловеща „рамка за изтезания“, седял прегърбен на бюрото си и записвал дълбоко потресаващите си фантазии в дневника си. Описвал плановете за следващата си жертва така:

„Инцидент 3 ще умре евентуално по следния начин: Ще бъде завързан като Лий от Инцидент 2. Вместо да сложа торба на главата му, както първоначално възнамерявах, ще залепя устата му с тиксо. След това ще използвам нещо като щипка за пране, за да запуша носа му. По този начин ще мога спокойно да го снимам и наблюдавам как умира, вместо ръцете ми да са заети да стягат въжето около гърлото му – това също ще елиминира следите от охлузване по шията… Ще мога ясно да виждам лицето и очите му… Електрошокът също е подходящ начин за бърза смърт“.

Няколко вечери по-късно Дод отишъл на кино и седнал на последния ред в залата. Филмът бил „Скъпа, смалих децата“, но Дод не му обръщал внимание. Вместо екрана, очите му автоматично обхождали публиката, в търсене на следващата му жертва. Забелязал момче, което се запътило само към тоалетната. Дод небрежно станал от мястото си и последвал детето.

Служителите в киното си почивали в тихото лоби. Но изведнъж детски писъци нарушили спокойствието им. Идвали от мъжката тоалетна. Дод отворил вратата, носейки крещящото момче на рамото си. „Момчето беше в истерия“ – разказва един от служителите в киното. – „Пищеше толкова високо, че гласът му се чуваше на километри“. Те наблюдавали как дребният младолик човек, с тъмна коса и гъст мустак, тръгва към изхода, носейки момчето, което се гърчело и извивало в отчаяна надежда да се измъкне. „Спокойно, синко“ – казал той, потупвайки детето по гърба. – „Спокойно“.

Не се случвало за първи път дете да се тръшка в кинотеатъра. Но упоритите викове на момчето за помощ разтревожили служителите. Те се втурнали след Дод, който забързал надолу по тъмната улица, стягайки хватката си върху уплашеното до сълзи момче. Наближавайки колата, затърсил ключовете си, като дишал тежко и се озъртал през рамо. Тогава 6-годишният Джеймс успял да се измъкне и побягнал с всичка сила. Една от служителките в киното го завела обратно в салона, за да потърсят майка му.

Междувременно приятелят на майката на Джеймс Уилям Грейвс разбрал какво се е случило. Някой му казал, че колата на похитителя е форд „Пинто“ с цвят на горчица. Грейвс изтичал на улицата, оглеждайки се за колата. За негово учудване пинтото било още там и очевидно имало проблем с тръгването. Грейвс предпазливо се доближил и небрежно предложил на шофьора помощта си. Дод нервно го стрелнал с поглед, но все пак приел помощта му.

При първата удобна възможност Грейвс сграбчил Дод за гушата и го завлякъл обратно в киното, където изчакали идването на полицията. Устоял на желанието да нарани човека, похитил Джеймс. Грейвс завързал ръцете му зад гърба с колан. Дод седял с поглед втренчен в пода и не казвал нищо.

Признание

Малкият Джеймс знаел много добре как да вдигне патардия, ако някой се опита да го отвлече. Неговата майка се била разтревожила след убийствата на Лий Айсли и братята Ниърс и научила децата си да пищят, да ритат и да хапят, ако някой се опита да ги вземе. „Това момче е истински герой“ – казал лейтенант от полицията в град Камас, щата Вашингтон. Най-прочутият и най-жесток убиец на деца от Северозапада Уесли Алан Дод бил заловен благодарение на малко момче.

Снимка на Дод в ареста

В ареста 28-годишният Дод отрекъл всякакво участие в убийството на другите момчета, открити през последните 10 седмици. Десетгодишният Коул Ниър и неговият 11-годишен брат Уилям били открити, намушкани до смърт, в парк във Ванкувър. Четиригодишният Лий Айсли бил открит край езерото Ванкувър на по-малко от 16 км от парка. Дод казал на полицията, че работи във фабрика за хартия, намираща се само на километър и половина от езерото.

След по-малко от час Дод си признал. Разпитващите го служители били отвратени от чутото – Дод се наслаждавал на собствените си описания на мъченията на децата и сякаш изживявал отново удоволствието от убийствата им. Когато полицията претърсила дома му, там била открита неговата рамка за изтезания, вестникарски статии за престъпленията му и други солидни доказателства.

Апартаментът на Дод

Най-шокиращите улики били намерени в куфарче под леглото на Дод. Вътре пазел снимки на деца, сред които детективите открили сърцераздирателните и спиращи дъха полароидни фотографии на убития Лий Айсли. Освен това Дод водел дневник, който щял да шокира и покруси обществото. Не само бил описал методично всичките си престъпления, но бил направил сценарий на садистичните си фантазии за мъчения, на които щял да подложи следващите си жертви.

Уесли Алан Дод е вероятно един от най-пресметливите хищници, дебнещи край детските площадки. Дребният на ръст мъж, с тънко момчешко гласче, не съответствал на профила на опасния, облечен с шлифер „непознат“, който децата са учени да отбягват. Мит е, че насилниците на деца са отблъскващи тролове, които подмамват малките с бонбони, точно обратното – това обикновено са хора, на които децата имат доверие. Дод знаел как да се сближи с жертвите си – сприятелявал се с тях с помощта на подаръци и игри и знаел как да ги подлъже без да използва сила. Описван е като човек, който има подход към децата. Малцина знаели, че подходът му всъщност е смъртоносен.

Тринадесетгодишен насилник

Дод започнал да насилва деца още на 13-годишна възраст. Показвал се гол на прозореца на спалнята си, криейки лицето си зад завесите така, че да могат да го видят минаващите по улицата ученици от началното училище. Едно от децата съобщило адреса на ексхибициониста в полицията, която уведомила родителите на Дод, че „някой“ в дома им се излага на показ пред децата. Властите не проявили интерес коя е тази личност, а родителите помислили, че това е някой от приятелите на Уесли.

След като осъзнал, че излагането на показ в собствената му къща може да му навлече неприятности, Дод изнесъл „шоуто“ си на улицата. Карал колелото си из квартала, оглеждайки се за деца под десетгодишна възраст. Дод им подвиквал и, когато се обръщали, им разкривал „прелестите“ си. Търсел момчета, защото те по-рядко се оплаквали на родителите си от момичетата. Дод твърдял, че е станал ексхибиционист, тъй като бил навлязъл в пубертета, а не знаел нищо за секса. По-късно хвърлил вината за нещастното си детство върху непрестанните скандали на родителите му и липсата на емоционална подкрепа от тяхна страна.

Бащата на Уесли Джим Дод разказва, че рядко е обсъждал неговите сексуални отклонения. Като цяло избягвал да говори за тях, въпреки увеличаващите се арести и предупреждения на полицията към сина му. Уесли е най-голямото от трите им деца и като се изключи ексхибиционизмът, бил добре възпитан. „Той не взимаше наркотици, не пиеше и не пушеше“ – казва баща му. Когато родителите му се развели, ексхибиционизмът на Дод преминал в насилие.

Според изследване, което класифицира и описва умствени разстройства, педофилията се проявява най-често при самотници с ниско самочувствие. Те се чувстват сексуално неадекватни и се страхуват да не бъдат отхвърлени от връстниците си. Избягвайки зрелите връзки, те самите не успяват да съзреят. Самият Дод се описва като социално изолиран и изпитващ страх от момичетата. Когато връстниците му започнали да ходят на срещи и да посещават училищните танци, Дод си оставал вкъщи, обмисляйки различни начини, чрез които да реализира сексуалната си активност с деца.

Както повечето подобни насилници, Дод предавал доверието на децата, с които се сближавал. Отвличането от непознат обикновено е последна мярка. Ако сексуалният хищник има достъп до деца, които го познават и му се доверяват, той би се възползвал от тяхното доверие. Първите жертви на Дод били неговите собствени братовчеди. На 14 години блудствал с 8-годишната си братовчедка в килера и по-късно през същия ден посегнал и на нейния 6-годишен брат. След седмица се изгаврил с още един свой братовчед. Дод насилил и децата на жената, с която баща му се срещал.

Научи повече за:   Робин Гект и Чикагските изкормвачи

Когато братовчедите му не били наоколо, Дод се поставял в ситуации, в които да бъде около деца. Сприятелил се с кварталните момчета и предлагал услугите си като детегледач. На 16-годишна възраст бил извикан да наглежда децата на съседско семейство и блудствал с тях в съня им. По-късно търсел работа на места, където щял да бъде близо до деца, като например ръководител в детски лагер.

В началото не използвал сила. Обикновено Дод подлъгвал децата към непристоен контакт, измисляйки разни игри. Предизвиквал ги да тичат голи наоколо и им предлагал игри от сорта на „шише“, стриптийз-покер, голо къпане и „истина или предизвикателство“.

Арестите не го спрели. На 15-годишна възраст бил арестуван за излагане на публично място, но не бил съден. Вместо това властите му препоръчали срещи с психиатър.

Когато навършил 18 години и съседските хлапета пораснали, Дод започнал да преследва непознати деца. Осъзнавал, че с тях би могъл да действа по-твърдо. При един такъв инцидент срещнал момче, което ловяло риба в гората. Попитал го дали иска да види нещо „много яко“. Детето се съгласило и Дод го отвел на усамотено място, където му наредил да се съблече. За щастие на момчето били прекъснати от друга група деца. Когато не можел да намери само дете, той се приближавал до група деца и настоявал някое от тях да смъкне панталоните му. Понякога посред нощ Дод тръгвал на чудати „голи екскурзии“, забавлявайки се както майка го е родила по детските площадки.

Във флота

„Ако тогава не бях отишъл във флота, сигурно щях да започна да убивам след по-малко от година“ – казва Дод. Няколко седмици преди постъпването му в армията през септември 1981 година, Дод се опитал да отвлече две малки момиченца. Въпреки че го предали на полицията, той не бил арестуван.

Дод бил разпределен в подводническата база в Бангор, Вашингтон, и започнал да дебне децата, които живеели там. Предприемал екскурзии до Сиатъл, където притискал деца в тоалетните на кината. Започнал да използва парите като примамка, подлъгвайки малките да го последват на някое усамотено място, където им заповядвал да свалят панталоните му. Веднъж бил арестуван, след като предложил по 50 долара на някакви момчета, за да отидат с него в мотел и да играят на покер със събличане. Признал на полицията, че е възнамерявал да насили децата, но обвиненията срещу него били мистериозно свалени.

В крайна сметка след поредния му арест Дод бил освободен от флота. Заловили го да натиска момче, за което получил само 19 дни затвор и наредбата да посещава (отново) психиатър.

През май 1984 г. Дод отново бил арестуван за гавра с 10-годишно момче. Съдията му дал условна едногодишна присъда при условие, че ще се лекува. През този период бил арестуван още два пъти, но не бил вкаран в затвора.

Дод бил свободен да издирва още „мишени“, както наричал децата. Всяко решение, което взимал, се въртяло около тях – избрал жилище в сграда с много деца и постъпвал на работа в заведения за бързо хранене, сладкарници и благотворителни организации, в които обикалял къщите, за да събира дарения.

Събирайки дарения, често бил канен в къщи с деца. Само смяната на бебешки пелени била достатъчна, за да го възбуди. В случай, че си харесал някое дете, записвал адреса му, с намерението да се върне след това и да го засече само. Обръщал внимание също на изоставените райони в околността и ги отбелязвал на картата.

Дод често предлагал услугите си като детегледач. Завел сина на своя колежка на риболов и го насилил сексуално. Неколкократно бил посягал на децата на своя съседка, на 2 и 4 години, но жената не искала да травматизира момчетата допълнително и не повдигнала обвинения срещу него.

Нарастваща жестокост

През 1986 година 25-годишният Дод се преместил в Сиатъл. Чувствал се „недосегаем“, тъй като до този момент бил блудствал безнаказано с поне 30 деца.

„Сега, когато бях в Сиатъл, вече знаех, че е много по-малко вероятно да ме предадат за гавра, отколкото само за опит. Реших, че от сега нататък ще действам малко по-твърдо. Повече нямаше да приемам отказ на исканията ми“ – пише той по-късно.

Дод избирал най-уязвимите деца, сред които бил 2-годишният син на неговия съквартирант, който бил частично глух и все още не можел да говори. Момченцето се съпротивлявало и Дод завързал ръцете му с колан. „Идеята за прилагане на сила ми действаше възбуждащо“ – казва той.

Макар че продължавал да ходи на психиатър, Дод нямал никакво намерение да контролира педофилските си импулси. Даже започнал да фантазира за убиването на жертвите си.

„Колкото повече мислех за това, толкова по-вълнуваща ми се струваше идеята за убийство. Планирах най-различни начини, по които бих могъл да убия момче. След това започнах да мисля за изтезания, кастрация и дори канибализъм“.

През 1987 година Дод избрал първото дете, което да убие – 8-годишно момче, което срещнал, докато работел като охранител на строителен обект. В почивния си ден отишъл с колата си до дома му, надявайки се да го подмами в една от изоставените сгради наблизо. След това планирал да отведе детето в гората и там да го убие.

Но момчето усетило, че неговият нов „приятел“ е опасен. Дод го помолил да му помогне да потърсят „загубено малко момченце“, а детето му казало, че първо иска да вземе от стаята си играчки за изгубеното дете. То се прибрало вътре и повече не излязло, а майка му се обадила в полицията. За този инцидент Дод получил поредната лека присъда – 118 дни затвор и една година условна присъда.

През следващата година, само няколко месеца преди началото на убийствата, Дод се събрал за кратко със своя бивша приятелка, която довела със себе си бебе, за което твърдяла, че е негово. Но само след пет дни, прекарани в мотел, тя го напуснала. След това Дод се преместил във Ванкувър.

През септември 1989 година Дод вече работел във фабриката за хартия. Неговите колеги смятали, че нещо не е наред с този човек. Разправял им й, че е назначен от шерифа на окръг Кларк да „стои на ъгъла и да наблюдава децата“. Освен това твърдял, че е разведен, а бебето му е починало от „внезапна детска смърт“. Той бил умен и добросъвестен и лесно би могъл да се изкачи в компанията. Но Дод не се интересувал от кариера. Неговото тайно призвание, ловът на деца, било на път да ескалира до насилие.

Той открил популярен сред децата район в парк „Дейвид Дъглас“ във Ванкувър и записал в дневника си:

„Това ще бъде подходящо място за изнасилване и убийство, или отвличане, изнасилване и убийство… добро място за лов“.

Били и Коул Ниър

В събота на 2 септември 1989 година Дод се настанил в началото на една алея и зачакал. Видял три момчета, но не предприел нищо. Видът им обаче разпалил жестоките му фантазии.

В неделя сутринта Дод описал в дневника си своите планове за деня:

„Ако мога да докарам жертвата вкъщи, ще имам повече време за най-различни изнасилвания, вместо само едно бързо преди убийството“.

Прекарал безплоден ден в парка и се прибрал обезкуражен. Започнал да фантазира как ще нападне цяла група деца. Щял да убие по-големите и да се позабавлява с най-малкото дете.

В понеделник Дод вече започвал да се отчайва. Трябвало да се приготви да нападне две или повече жертви наведнъж. Събрал „ловните си принадлежности“, които се изразявали в нож, прикрепен на глезена му, и връзки за обувки, с които да върже жертвите си. Но и през този ден нямал късмет. Прибрал се у дома и пописал в дневника си. В 18:15 часа вечерта Дод се върнал в парка и закрачил неуморно по алеята.

Уилям Ниър

Уилям Ниър (10 г.) и неговият брат Коул (11 г.) се прибирали у дома с колелата си. Те вече били закъснели за вечеря и затова минали по краткия път през парка. Изведнъж пред тях се изпречил някакъв млад мъж. Наоколо нямало жива душа.

Научи повече за:   Марк Дютру: Белгийския педофил-убиец

Дод казал на момчетата да слязат от колелата си. „Искам да дойдете с мен“. Когато Били го попитал защо, Дод отговорил: „Защото така ви казвам“. Някак си успял да упражни контрол над двете момчета и те му се подчинили. Двама тийнейджъри минали покрай тях и Дод казал на братята да мълчат. Повел ги извън алеята и им казал да оставят колелата си легнали в тревата, за да не се виждат от пътя. Тримата продължили през храсталака към уединено място.

Коул Ниър

Дод наредил на Били и Коул да застанат гръб в гръб и завързал китките им с връзки за обувки. „Защо?“ – питал Коул отново и отново. Дод казал, че един от тях ще трябва да свали панталоните му. Момчетата били ужасени и объркани. „Ще боли ли?“ – попитал Коул и Дод казал, че няма. Коул се съгласил да го направи, може би едновременно от страх и от желание да защити по-малкия си брат.

Дод започнал да се гаври с тях и момчетата изпаднали в паника. Обещал им да ги пусне, но Бил започнал да плаче, когато Дод насочил вниманието си към него. Той изгарял от желание да се позанимава с по-малкото момче, но Били плачел твърде силно.

Дод накарал момчетата да застанат на колене, извадил ножа си и прерязал връзката, която ги свързвала един с друг. Били попитал дали може да си отиде в къщи и да каже на баща си, че ще закъснеят. Дод казал, че не може и заповядал на Били да седне, докато блудствал с Коул.

„Остава само още едно нещо“ – казал Дод с нож в ръката си. Наръгал Били в корема и после атакувал Коул, пронизвайки го отстрани. Били обаче успял да избяга и стигнал до оживена улица. Дод пронизал още два пъти Коул, за да престане да се движи и хукнал да гони Били.

Дод го настигнал преди момчето да успее да излезе на улицата. Убиецът пронизал Били отстрани в тялото и в рамото. Оставил Коул и кървящия до смърт Били в храсталака и се постарал да прибере всички потенциални улики. След това спокойно се отдалечил, криейки окървавената си ръка в джоба.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240

Едва дишащият Били бил открит бързо. Но момчето не оцеляло, за да каже на полицията името си и какво се е случило.

Междувременно разтревоженият баща на момчетата ги търсил из целия квартал и накрая се обадил в полицията. Тогава полицаите решили да претърсят парка и за друга жертва. В 02:00 часа открили Коул Ниър.

Родителите във Ванкувър били ужасени. Организирали караули за наблюдение на парковете и маршрутите, по които децата минавали на път за училище. Децата били инструктирани да избягват изолираните райони. Въпреки че се появили няколко очевидци, които описали някакъв подозрителен мъж, който се мотаел в парка в деня на убийството, полицията разполагала с много малко следи. Скици на предполагаемия извършител били пуснати в обръщение, но без резултат.

Дод не бил доволен от нападението. Не бил успял да направи нещата, за които си фантазирал. Отишъл на работа, но странял от всички, страхувайки се, че някой може да го свърже с полицейската скица. Връщайки се у дома, изрязал статиите за случая от вестника и описал своите садистични фантазии в дневника си. Спомнял си кървящия до смърт Коул Ниър и това го възбуждало.

Въжетата, открити в апартамента на Дод

Дод решил, че „получава повече удоволствие от убийството, отколкото от насилието“. Записал в дневника си най-различни начини за убиване на деца, които разделил на „бързи“, като пронизване с нож, и „бавни“, по-мъчителни убийства, като гладуване или кървене до смърт. Двадесетте минути, които имал с братята Ниъри, не били достатъчни – искал да запази следващата си жертва за неопределено време. Дод вече си фантазирал за „експериментални хирургически операции“, които искал да изпробва върху своите жертви.

В едно от многото писма, които написва след залавянето си, Дод сам повдига въпроса за канибалските си фантазии от онова време:

„Защо? Не знам. Исках да ям гениталии. Мъртвите деца щяха да бъдат евтин начин да изхранвам „робите“ си, ако някога се сдобиех с такива“.

Възнамерявал да отреже гениталиите на някое момче и да го остави да изкърви до смърт, или да го остави живо, да сготви гениталиите пред очите му и да го накара да яде от тях. Щял да му сервира „мистериозен зеленчук“ – тестисите на други момчета – и след като разкриел какво всъщност представлява „зеленчукът“, щял да каже на детето, че ще отреже и неговите тестиси. Плановете на Дод вече минавали извън границите на психопатията, съревновавайки се с най-умопобърканите извращения на прочутия Албърт Фиш.

Много сексуални убийци разцъфтяват под влияние на садистичните си фантазии. Колкото повече фантазират, толкова повече изгубват връзка с реалността и се отчуждават от тези, които биха могли да ги издърпат обратно. Техните жертви се превръщат в марионетки на жестокото им въображение. За да реализират фантазиите си, трябва да дехуманизират жертвите си, а мъченията са най-доброто средство за това. Поради някаква причина, Дод искал да унищожи самата детска невинност.

Лий Айсли

Към края на октомври Дод замислил следващата си атака. Решил, че съботните следобеди биха били най-подходящото време за намирането на ново момче и сега му оставало само да определи къде ще го търси.

Отишъл в Портланд, щата Орегон, и спрял в парка „Оукс“ – място пълно с деца. Приближил едно малко момче, чакащо реда си за въртележката, и го попитал дали иска да види нещо интересно. Но бащата на детето се появил и Дод бързо се изпарил.

Тогава се отправил към югоизточен Портланд в търсене на детски площадки. Минал покрай училище „Ричмънд“ и решил да намине оттам по-късно – вече се свечерявало и наоколо нямало деца.

Дод отишъл на кино, с намерението да отвлече дете в тоалетната. Избрал семейния филм „Мечката“ и седнал на последния ред, но пропуснал възможностите си. Раздразнението от неуспехите му излизало извън контрол и той решил на всяка цена да отвлече дете на следващия ден.

Лий Айсли

В неделя на 29 октомври Джъстин и неговият малък брат Лий казали на баща си, че отиват да играят в училищния парк заедно с приятел. Бащата ги предупредил да стоят заедно и да не говорят с непознати.

Същата сутрин Дод отишъл при училището и зачакал. Забелязал 4-годишния Лий да си играе сам на върха на бетонно съоръжение, което децата наричали „вулкана“. След известно време детето слязло долу, а Дод го приближил с усмивка и казал: „Здравей! Как си?“.

Лий се усмихнал в отговор и казал: „Зрасти“.

„Искаш ли да се позабавляваш и да изкараш малко пари?“ – попитал го Дод.

Колата на Дод

Момчето изглеждало уплашено, колебливо се огледало наоколо и казало „не“. Но Дод настоял и му предложил ръката си. Лий автоматично посегнал и го хванал за ръка. Дод отвел русото, синеоко момченце в колата си, но Лий започнал да се опъва. „Не искам никакви пари“ – казал той. Усещайки страха му, Дод се опитал да го увери, че всичко ще бъде наред. Казал, че бащата на момчето го е изпратил да го прибере. Когато Дод потеглил с колата, Лий казал: „Аз живея в другата посока“.

„Отиваме в моята къща, където ще си поиграем“ – казал Дод. – „Просто прави каквото ти казвам и ти обещавам, че няма да те нараня. Но трябва да бъдеш тих, когато пристигнем. Моята хазяйка не обича малки деца“.

Лий се тревожел, че брат му ще го търси, но Дод го успокоил, че двамата ще се забавляват и че брат му също се забавлява.

В същото време, в което Дод и Лий пристигнали в апартамента му във Ванкувър, разтревоженият Робърт Лий се обаждал в полицията, за да съобщи за изчезването на сина си. Неговият по-голям син се прибрал у дома в паника. Не могъл да открие Лий никъде. В един момент брат му си играел на „вулкана“, а в следващия бил изчезнал.

Зверството

Хазяйката на Уесли Дод не си била у дома и никой не го видял да пристига с малкия Лий. Дод направил няколко снимки на момчето с полароида си, наредил му да се съблече и го завързал за леглото с въжета. Направил още снимки, развързал момчето и го изнасилил.

Научи повече за:   Санитар-педофил се гаври с тригодишно момиченце в детската градина
Килерът, в който Дод обесва Лий

Дод продължил да се гаври с детето през цялата нощ, спирайки от време на време, за да пише в дневника си. Рано сутринта започнал да души детето, което се съпротивлявало с всички сили, преди да изпадне в безсъзнание. Дод го свестил само, за да го обеси на въже в килера си, снимайки го с полароида си.

Скрил малкото телце на Лий в килера, зад одеялата и възглавниците. Време било да тръгва на работа, а не искал да закъснява.

Когато се прибрал у дома, Дод записал в дневника си, че трябва да се снабди с торби, в които да скрие Лий. „След това ще трябва да намеря място, на което да изхвърля „боклука““. Отървал се от тялото в храсталака близо до езерото Ванкувър.

Тук Дод скрива тялото на момчето

Изгорил дрехите на детето във варел в задния си двор, но запазил бельото му с щампа на „Ловци на духове“ в куфара под леглото си.

В утрото на 1 ноември 1989 година ловец на фазани открил тялото на Лий. Следователите били шокирани от гледката на детското телце, захвърлено сред боклуците в храсталака.

Д-р Роналд Турко изготвил психологически профил на убиеца, който вероятно бил на 25-35 години и „изхвърлен от военна служба“. Той бил самотник и пазел снимки от жертвите си, водел си дневник, събирал изрезки от вестници и детска порнография. Убиецът вероятно избирал момчета, защото смятал момичетата за „дефектни“. Макар профилът да описвал Дод с голяма точност, не бил достатъчен да ориентира полицията към определен заподозрян. Детективите посетили погребението на Лий, надявайки се да видят там убиеца, но Дод не бил там. Той си бил у дома, сам със своя дневник, и сглобявал „рамка за мъчения“ от дъски и въжета, предназначена за следващата му жертва.

Дод решил, че ще има най-голям шанс да намери дете в някое кино. Проверил програмата на кината и избрал семейния филм „Скъпа, смалих децата“. Този път обаче щял да бъде заловен.

Куфарчето

Когато детективите претърсили малкия, но много подреден апартамент на Дод, открили въжета и колани, скалпели и въжета, прикрепени към таблата на леглото. Открили томове с детско-родителски книги и копие от Новия завет, в който били надраскани думите „Сатаната е жив“. Намерили също и рамката за мъчения на Дод, която още не била използвана.

Куфарчето на Дод

Но най-уличаващата находка била в куфарчето на Дод, скрито под леглото.

Първото нещо, което детективите забязали, отваряйки куфара, било сгънатото бельо на Лий с щампата „Ловци на духове“. Открили дневниците, в които с болезнена точност били описани нападенията му и плановете му за следващите убийства. Дод прилежно бил организирал статиите за случаите на Ниър и Айсли и систематично бил подредил записките си за престъпленията, разделяйки ги в отделни пликове, озаглавени „Инцидент 1“, „Инцидент 2“ и „Инцидент 3“.

Библията с надпис „Сатаната е жив“

Фотоалбум, с думите „Семейни спомени“ на корицата, служел за порнографската колекция на Дод, която включвала образи на Христос като младенец. Албумът съдържал и рекламни материали на деца по бельо. Вътре имало полароидни снимки на голия Дод, на Дод, насилващ Лий и такива на вече мъртвото момче, висящо обесено в килера.

Дод бил обвинен в предумишлено убийство за смъртта на братята Ниър и Лий Айсли, както и в опита за отличане в киното. Първоначално пледирал за невинен, но през януари 1990 година пледирал за виновен по всички обвинения против желанието на адвоката си. По-късно същата година се изправил пред съда и прочел изявление, в което поемал отговорността за всички обвинения.

Леглото на Дод

Дод признал, че престъпленията му са били предварително планирани. Сега не се налагало съдът да определя вината на Дод и съдебните заседатели трябвало направо да решат дали ще получи смъртна присъда.

Журито, в състав от шест мъже и шест жени, изслушало откъси от дневниците на Дод с безверие, отвращение и печал, и видяло снимките, изобразяващи бруталностите, които бил причинил на Лий Айсли. Един от заседателите почти припаднал, докато слушал части от дневника. На заседателите били прочетени и подробните планове за бъдещите му жертви, изразяващи се в обезобразяване, осакатяване и смърт.

Защитата на Дод не призовала никакви свидетели, нито представила доказателства пред съда. Адвокатът му се опитал да прокара тезата, че само луд човек би могъл да напише тези дневници. По време на процеса Дод седял тихо и с каменно изражение. По-късно казал, че е бил отегчен от заседанията.

Обвинението искало смъртна присъда и в събота на 15 юли 1990 година съдебните заседатели се съгласили, че Уесли Дод трябва да умре за престъпленията си.

Смърт чрез обесване

Уесли Алан Дод

Дод се оказал в странната позиция да защитава решението си да умре:

„Не предложих никакви оправдаващи ме доказателства по време на процеса, защото в ума ми това би било просто извинение. Не обвинявам правосъдието в нищо… но системата не работи и аз мога да ви кажа защо. Няма значение защо са се случили престъпленията. Трябва да бъда наказан с цялата сила на закона, както и всички останали сексуални насилници и убийци“.

Дод заявил, че смъртта му ще донесе облекчение на семействата на жертвите и че трябва да бъде екзекутиран възможно най-скоро.

Настоял, че най-подходящата екзекуция би била смърт чрез обесване и че не иска да обжалва.

„Трябва да бъда екзекутиран преди да имам възможността да избягам или да убия някого в затвора. Ако избягам, обещавам ви, че ще убивам и изнасилвам и ще се наслаждавам на всяка минута от това“.

Той искал да бъде обесен „защото Лий Айсли умря така“. Съдията определил датата за екзекуцията му на 5 януари 1993 година. Организацията за граждански права се опитала да спаси Дод от бесилката, настоявайки, че това е жестоко и необичайно наказание. Но правосъдната система във Вашингтон надделяла. Изборът на тази особено жестока форма на смъртно наказание поляризирала обществените дебати за смъртното наказание и мнозина се събрали на протести срещу екзекуцията. Макар Дод да настоявал, че иска да умре, изглежда искал да умре като мъченик, а не като престъпник.

Той използвал времето си до екзекуцията, съблазнявайки медиите с обещанието, че ще им разкаже историята си. След залавянето си написал брошура със съвети как да се предпазват децата от сексуални насилници.

Залата за обесване

Неговият порнографски дневник, многобройните му писма и брошурата изразявали нуждата на Дод да говори за болния си фетиш. Той прегърнал медиите и те доверчиво хванали ръката му, приемайки го за „експерт“. Рекламирал се като чудовище – вижте ме! Пазете се от такива като мен! Навън има и други като мен! Появявал се в телевизионни предавания, обаждал се на радиопредавания от килията си и давал безбройни интервюта на всеки, който искал да чуе спомените за престъпленията му. По време на процеса на съдията му дошло до гуша от непрестанните интервюта на Дод и го заплашил, че ще го затвори без право на телефон и поща.

С наближаването на екзекуцията му Дод изразил разкаяние за стореното.

„Признах всичките си грехове“ – казва той в интервю. – „Вярвам в ученията на Библията: аз ще отида в Рая. Имам съмнения, но наистина ми се иска да вярвам, че ще отида горе при трите малки момчета, ще ги прегърна, ще им кажа колко съжалявам и ще мога да ги даря с истинска любов, без да имам желание да ги нараня по какъвто и да е начин“.

Уесли Дод увисва на бесилото в 00:05 часа на 5 януари 1993 година. Той е първият затворник в САЩ, екзекутиран чрез обесване от 1965 година насам.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

13
Напиши коментар

avatar
13 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
9 Автори на коментари
Москвич 412LokiSheyLegionHanna Montana Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Discip
Гост
Discip

Говори се че тези, които се бесят в мига преди да умрат „чуват“ ангелски хор. В определени щати е разрешено осъденият сам да избере как да бъде екзекутиран. Преди 3 години Дарил Холтън си издейства да го екзекутират на електрическият стол и имаше страшни скандали, разни хомо-либерали и защитници на правата скочиха, че не било хуманно и незнам си какво, той щото много хуманно тегли по 1 куршум в главите на 4-те си деца. Ако съм на тях ще искам както правеха братушките с макаров в тила това със иглата също е тегаво спират ти постепенно функцийте в организма и… виж още »

Георги
Гост
Георги

От всичко което изчетох до тук ми се струва че гоялмата вина се пада на нас и нашите закони,30 нападения 137 дни затовр от две присъди и незнам си колко пробация
смещно,странно,мнооого глупаво,
помислете над това ;(

Zlati
Гост
Zlati

Mislq si, 4e i besiloto mu e malko na tozi izverg! Aide ubil si, ama za6to s takuv sadizum, s takova mu4enie? Mrusen kopeldak i ni6to pove4e! Otvratena sum!
Za teb Silvia, otnovo pozdravlwniq za dobre napisaniq material!

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Не може „айде убил си“ все едно е някаква ежадневна задача за отмятане!
Убийствата и садизма вървят ръка за ръка,не е сниман филма „Убивай ме нежно“.Това са взаимнодопълващи се деяния.
А относно бесилото..и всякакви други методи за „възвисяване“ на престъпната „душа“ трябва да се изследва продължителността на мъките и времето необходимо за настъпване на смъртта за да открием най-подходящото наказание за дете-убийците.

Legion
Гост
Legion

Голям майтап – все още търсите начините за удължаване на мъчения при екзекуция … Трябва да се помни само, че Господ бди над нас и всяккъв вид отнемане на живот е недопустим, или не? Ако ли да – как човек отнемащ живот би могъл да съди друг отнемащ живот… Няма значение защо – тъкмо защото поривите и на двамата са някаква причина, а щом по каквато и да е причина може да се отнеме човешки живот излиза, че той може да бъде прекратяван. А щом може – значи всеки може да си намери струваща причина, все едно да се съберат… виж още »

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Леле,леле,съвършения как не ми се иска Господ да ти прати група активни хомосексуалисти да те изнасилят в задното отверстие та да видим дали ще намериш причина да ги убиеш!В живота важи израза око за око зъб за зъб. Убийството за възмездие не е убийство.То е мярка едно непотребно същество причиняващо другиго зло да отиде при чичко Хитлер в Ада!Приемам го като смитане на маса боклук на едно и също място. Слава на Бога,че на този свят има смъртни присъди.Той,Бог,това вижда и като гледам не се бърка много много в човешките дела. Всеки си носи кръста.Щом вадиш нож умираш от нож.… виж още »

Legion
Гост
Legion

1. Някога да съм казвал, че съм грамотен, то аз не съм научил всичките букви, всеки път с гугъла си ги търся
2. Идеята изобщо не си я схванала, нямах предвид, че не трябва да се отстраняват индивиди, които излизат от общоприетите социални рамки, ни щом не схвана идеята, сега няма пак да се обеснявам
Поздрави на всички пасивни пацифисти…

Само ми е интересно, тя България не участва във войни, ама примерно политиците погубват много народ, а никой не вика лозунгите да ги бесет и да ги колят

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Добре,пацифиста,не съм схванала идеята ти защото не можеш да я формулираш разбираемо.
Айде разбери се първо със себе си-трябва или не трябва да се ликвидират същества излезли грубо от общоприетите морални и социални порядки,или не трябва?Или ти може би още фантазираш за самотния остров?Не ме разсмивай повече с тази теория,моля те.
А пък от мен,много поздрави на пасивните пушачи и на онези,които вярват във възмездието за невинните души чрез смъртната присъда!

Shey
Гост
Shey

Неотдавна открих този сайт. Не спирам да чета и чета и просто не мога да повярвам. Не съм първата, но… Наистина, искрено не мога да разбера семействата на всички тия изверги, гламавата съдебна система, която на практика изобщо не работи, както и самите мозъци на самите чудовища… И моментите, в които убийците твърдят, че са „плод на обществото“… Пълни малоумици!!!! И кви са тия „мистериозно свалени обвинения“?! Не е първата статия, в която чета подобно нещо. Отвратително. И свидетели, които си затварят очите. Повечето дечица нямаше да пострадат, ако всеки, който е имал допирна точка с такива престъпления, беше поел… виж още »

Loki
Гост
Loki

Получил си е заслуженото.

Москвич 412
Гост
Москвич 412

От защитник по-голям лицемер няма!“Организацията за граждански права се опитала да спаси Дод от бесилката, настоявайки, че това е жестоко и необичайно наказание. Но правосъдната система във Вашингтон надделява.“ Дано някога имат смелостта (въпреки,че се съмнявам те са силни само когато държавата и телевизията са зад гърба им) да кажат това на някоя от роднините на жертвите,да видят къде ще им заврат правата!