Тед Бънди: Чаровния убиец

Тед Бънди: Чаровния убиец

Тед Бънди е един от най-известните серийни убийци в света. Този чаровен и добре образован млад мъж убива десетки жени в Съединените Щати от 1974 до 1978 г. След като повече от десет години отрича да има нещо общо с убийствата, в крайна сметка той признава, че е извършил 30 от тях. Точният брой на жертвите му остава неизвестен и до днес.

Дяволът знае кога да изглежда привлекателен. А Тед Бънди бил хубав, възпитан и чаровен. Поне до момента, в който се разбира, че е удушавал и осакатявал жертвите си, пазел е отрязаните им глави в апартамента си и е спял с техните разлагащи се трупове.

Той бил ненаситен убиец. Спекулира се, че първото си убийство е извършил на 14-годишна възраст, но Бънди, който издава доста от своите тайни в опит да отложи екзекуцията си, никога не признава за този случай.

Бънди атакува!

Съквартирантките на Джоуни Ленц не се изненадват особено, че тя не излиза от стаята си в утрото на 4 януари 1974 г. Но, когато настъпва следобед, а тя все още не ставала от леглото, те решили да проверят дали не е болна и слезли в стаята й, намираща се в сутерена.

Пред тях се разкрила смразяваща гледка.

В своята нашумяла книга „Непознатият до мен“, Ан Рул описва, че 18-годишната Джоуни била жестоко пребита. От рамката на леглото бил изтръгнат прът, който бил жестоко заврян във вагината й. Джоуни веднага била закарана в болницата в коматозно състояние, но причинените увреждания били толкова жестоки, че щели да останат до края на живота й.

Все пак тя имала късмета да остане жива. Джоуни е една от малкото жертви, които оцеляват след атаките на Тед Бънди, който всява ужас на територията на Щатите от 1974 до 1978 г. След нея това се случва на приблизително още 35 жени, които не могат да се похвалят с подобен късмет. Авторите Стивън Мишо и Хю Айнсуърт предполагат в своята книга „Единственият оцелял свидетел“, че попадналите в капана на Бънди жертви наброяват 40, но само Бънди можел да потвърди това. Тази тайна, обаче Бънди отнася в гроба си.

Ранни години

Тиъдър Робърт Коуел е роден на 24 ноември 1946 г. Майката на Тед Лоуиз Коуел прекарва последните три месеца от бременността си в Дома за неомъжени майки „Елизабет Лунд“ във Върмонт. Биологичният му баща, ветеран от ВВС, остава неизвестен за Тед до края на живота му. Скоро след раждането, Тед и майка му се връщат да живеят при нейните родители във Филаделфия. Малкият Тед е накаран да вярва, че баба му и дядо му са негови родители, а майка му е по-голямата му сестра. Тази конспирация била създадена с цел да предпазят Лоуиз от критиките и предразсъдъците на тогавашното общество към самотните майки.

На четиригодишна възраст Тед и майка му се преместват да живеят при свои роднини в Такома, Вашингтон. Година след преместването им, Лоуиз се влюбва във военния готвач Джони Кълпепър Бънди. Двойката сключва брак през месец май 1951 г. и Тед получава името на втория си баща, което щял да носи до края на живота си.

През следващите години в семейство Бънди се раждат още четири деца, които Тед често трябвало да наглежда след училище. Вторият му баща се опитва да се сближи с него, като го водел със себе си на къмпинг и измислял най-различни занимания подходящи за баща и син. Но опитите му били безуспешни и Тед остава емоционално откъснат от него. Според книгата на Стивън Мишо и Хю Айнсуърт „Тед Бънди: Разговор с един убиец“, Тед се чувствал все по-неловко в негово присъствие и предпочитал да бъде сам. Това желание за усамотение се увеличава с времето и най-вероятно довежда до по-нататъшната му неспособност за нормално социално общуване.

Като младеж Тед е ужасно срамежлив, неуверен и с трудности в общуването. Често бил дразнен и подиграван от училищните побойници. След като анализира поведението му, Мишо стига до заключението: „той не беше като другите деца, изглеждаше и се държеше като тях, но беше преследван от нещо друго: страх, съмнение – понякога смътно безпокойство – което обитаваше ума му с котешко лукавство. Той изпитваше това чувство в продължение на години, но чак много по-късно разбра какво е“. Въпреки униженията, които изтърпява заради това че е различен, той успява да запази високия си успех в училище, а по-късно и в колежа.

В по-горните класове на гимназията Тед се превръща в по-общителен младеж. Популярността му нараства значително и започват да го смятат за „добре облечен и изключително възпитан“. Въпреки нарастващата си популярност, Тед рядко излизал с момичета. Той се интересувал повече от извънкласни занимания, като ски и политика. Всъщност Тед бил особено увлечен от политиката – един интерес, който по-късно временно го поставя на политическата арена.

След гимназията Тед отива в колеж в Университета Пъджет Соунд и Университета във Вашингтон. През това време се препитава, като си намира нископлатени ангажименти (помощник сервитьор, продавач на обувки). Рядко се задържа на една работа за дълго и началниците му го смятат за ненадежден.

Въпреки че Тед е непостоянен на работното си място, той бил изключително фокусиран над учението и оценките си. Но този фокус се измества през пролетта на 1967 г., когато той започва една връзка, която щяла да промени живота му завинаги.

Тед среща едно момиче, което въплъщавало всичко онова, за което той мечтаел в една жена. Тя била красива и изключително изискана млада дама, от богато калифорнийско семейство. Тед не можел да повярва, че някоя от нейната „класа“ би имала интерес към такъв като него. Въпреки многото си различия, и двамата обичали да карат ски и точно на една от тези ски ваканции Тед се влюбва в нея. Тя е първата му любов и, според Ан Рул, най-вероятно е и първата жена, с която е правил секс. Неговата любима, обаче не била толкова захласната по него, както той по нея. В действителност, тя много харесвала Тед, но смятала, че той няма истински цели и амбиции в живота си. Тед се опитвал твърде усилено да я впечатли, дори с помощта на лъжи, нещо, което тя изобщо не одобрявала.

След като завършва Университета във Вашингтон през 1968 г., неговата приятелка слага край на връзката им. Тя била практична млада дама и като че ли осъзнавала, че Тед има твърде много недостатъци, за да попадне в класацията за „образцов съпруг“.

Тед никога не успява да се възстанови от тази раздяла. Нищо, включително училището, не успява да задържи интереса му. Той напуска колежа и потъва в дълбока депресия. Тя се връща в Калифорния, но той продължава да поддържа контакти с нея, пишейки й писма, но изглежда бившата му изгора не изпитвала интерес към възобновяване на връзката им. Тед бил обсебен от мисълта за тази млада жена и не можел да я изкара от ума си. Тази мания оказва пагубно влияние върху целия му живот и води до серия от събития, които шокират света.

Време на терор

Линда Ан Хийли била успяла млада жена. На 21 години тя работела в радиото, където всяка сутрин обявявала ски условията в западната част на щата Вашингтон. Тя била красиво момиче, висока и слаба, с дълга, блестяща, кестенява коса и неизменна усмивка.

Линда Ан Хийли

Отгледана в добро семейство от заможната средна класа, тя била отлична певица и следвала психология в Университета във Вашингтон. Обичала да се занимава със умствено изостанали деца.

Линда деляла една къща близо до университета с още четири момичета. На 31 януари 1974 г., тя и няколко нейни приятелки решават да пият по една бира в популярното студентско заведение „Данте“. Те не останали дълго там и Линда се прибрала у дома си, за да гледа телевизия и да говори по телефона с приятеля си. След това си легнала. Момичето, което живеело в съседната стая, не чуло никакъв шум от стаята на Линда през онази нощ.

Линда ставала всяка сутрин в 5:30 часа, за да отиде на работа в радиото. Съквартирантката й чула, как будилникът й се включил в 5:30, както обикновено. Необичайното било, че не спирал да звъни. Когато тя най-накрая станала, за да го изключи, телефонът иззвънял. Обаждали се от радиото, за да питат къде е Линда. Леглото на Линда било оправено и в стаята й нямало следи от борба, затова съквартирантката й предположила, че тя вече е тръгнала към работата си.

Когато през същия следобед родителите й се обадили, за да открият защо Линда не се е появила на уговорената с тях вечеря, всички се разтревожили. Никой не я бил виждал. Тя сякаш се била изпарила от къщата.

Родителите на Линда се обадили в полицията. Установило се, че леглото в нейната стая е оправено по неприсъщ за Линда начин. Работата била там, че тя обикновено изобщо не оправяла леглото си. Също така се оказало, че от безукорно оправеното легло липсват калъфката за възглавницата и горният чаршаф.

Малко петно кръв от кръвната група на Линда било открито на възглавницата и долния чаршаф. Била открита кръв и по нощницата й, която била прилежно закачена в дрешника. Липсвали някои нейни дрехи.

Другата тревожна подробност била, че една от вратите на къщата била отключена, а момичетата винаги задължително я заключвали.

От полицията първоначално не смятали, че Линда е станала жертва на престъпление, затова от къщата не били събрани никакви улики и отпечатъци.

Впоследствие полицията осъзнала, че някой е влязъл в къщата, свалил е нощницата на Линда, окачил я е в дрешника, облякъл я е с други дрехи, оправил е леглото, увил е Линда с горния чаршаф и я е изнесъл от къщата – много, много тихо.

Убийствен маратон

През същата онази пролет и лято внезапно и необяснимо изчезват още студентки. В много от случаите имало стряскащи прилики. Например, всички момичета били бели, слаби, сами, носели панталони по време на изчезването си, били с дълга, разделена на път коса и всички изчезвали вечер.

Джанис От

Някои от студентите в колежа разказали на полицията, че по време на изчезванията са забелязвали някакъв странен мъж с гипсирана ръка или крак. Човекът не можел да се справи с носенето на няколко книги и молел минаващите момичета за помощ. Други свидетели пък разказали за подобен странен мъж, който бил забелязван в паркинга на кампуса. Той също бил с гипсиран крайник и търсел помощ за колата си, Фолксваген костенурка, която уж не можела да запали. Този човек бил забелязван на същите места, откъдето изчезнали безследно две от момичетата.

Денис Неслунд

Най-сетне през август 1974 г., в езерния парк Самамиш, били открити останките на някои от липсващите момичета и две от тях били разпознати. Било цяло чудо, че полицията изобщо успяла да идентифицира телата им, имайки предвид онова, което намерили – кичури коса с различен цвят, пет бедрени кости, два черепа и челюстна кост. Идентифицираните момичета били Джанис От и Денис Неслунд. Те били изчезнали в един и същи ден, на 14 юли.

Джанис От била видяна за последно от едни хора правещи пикник наблизо. Те разказали за някакъв привлекателен млад мъж, който я бил заговорил. Онова, което успели да дочуят от разговора било, че мъжът се казва Тед и гипсираната ръка му пречи да качи лодката си върху багажника на колата. Той помолил От за помощ и тя се съгласила. Тогава 23-годишната Джанис От е видяна жива за последен път.

Мелиса Смит

Денис Неслунд прекарва същия следобед с гаджето си и приятели. Тя се запътва към тоалетната в парка и… повече не се връща. През този следобед, на същото място, някакъв човек с гипс търсел помощ за лодката си. Двете жени, които първоначално помолил, не можели да помогнат на симпатичния млад мъж. Денис Неслунд, обаче била от онзи тип момичета, които винаги са готови да помогнат на изпаднал в беда, особено ако е със счупена ръка – добрина, която й струвала живота. Тя не е последната изчезнала, която била открита впоследствие мъртва.

Убиецът решава да действа и в други щати.

Полицейският началник Луис Смит от Мидвейл, Юта, имал 17-годишна дъщеря, която често предупреждавал за опасностите дебнещи навън. Той бил виждал какво ли не през дългогодишната си кариера и се тревожел за безопасността на дъщеря си.

Въпреки тези мерки, неговите най-големи страхове се превръщат в реалност, когато дъщеря му Мелиса изчезва на 18 октомври 1974 г. Тя е намерена 9 дни по-късно – изнасилена вагинално и анално и удушена.

Лора Ейм

Тринадесет дни по-късно, на Хелоуин, изчезва седемнайсетгодишната Лора Ейм. Тя е намерена в Деня на Благодарността, в планината Уасач, захвърлена край една река. Ейм била бита по главата и лицето с лост и изнасилена вагинално и анално.

Полицията предполага, че тя е била убита другаде, защото на мястото липсвала кръв. Освен тялото й, властите не откриват никакви други улики, които биха могли да използват в разследването.

Прилики

Приликите с убийствата в щат Вашингтон привличат вниманието на полицията в Юта, която отчаяно търсела отговорника за зловещите престъпления. С всяко следващо убийство доказателствата бавно се трупали.

Полицейски робот

Полицията в Юта се консултирала със следователите от Вашингтон. Почти всички били на мнение, че извършителят е един и същ. С помощта на очевидците, които били забелязали мъж с гипс близо до местата, откъдето изчезват някои от жените, полицията изготвя фоторобот на евентуалния убиец на име „Тед“.

Когато една близка приятелка на Елизабет Кендъл вижда съобщението за убийството на Мелиса Смит във вестника, а също и полицейския робот на възможния убиец, тя била сигурна, че този човек е Тед Бънди. Причината не била само в естествената й неприязън и недоверие към приятеля на Елизабет, а се дължала и на факта, че рисунката във вестника приличала досущ на него.

Научи повече за:   Джон Норман Колинс: Мичиганският убиец на студентки

Дълбоко вътре в себе си, Елизабет най-вероятно е съзнавала, че приятелката й е права. В крайна сметка Тед имал прилика със скицата, карал същата кола и тя била виждала патерици в стаята му, въпреки че той никога не бил наранявал крака си. Според книгата, която тя написва впоследствие, „Принцът Фантом: Моят живот с Тед Бънди“, тя се обажда анонимно в полицията на Сиатъл през август 1974 г. и казва, че приятелят й може би е замесен в скорошните убийства. Тя се обажда отново по-късно през същата есен и дава повече информация, която да помогне да следователите. Тя също така се съгласява да предостави скорошни снимки на Тед, които полицията да покаже на очевидците. Но свидетелите не успяват да разпознаят Тед по снимките и сведенията на Елизабет били пренебрегнати. Следователите работещи по случая решават да насочат вниманието си към по-вероятни заподозряни и Тед Бънди бил забравен за няколко години.

Убиецът продължавал да се изплъзва на полицията, като извършвал убийствата в различни щати, което пречело на своевременното им сравняване. Начинът му на примамване на жертвите, ставал все по-рискован и дързък. Онези жени, които не се поддавали на хитростта му, по-късно го разпознават и осигуряват ценна информация за методите му на властите.

Рисковани атаки

На 8 ноември 1974 г. най-накрая се случва онова, което така дълго чакали полицейските следователи – убиецът допуснал грешка. В онази петъчна вечер, един странен, но симпатичен мъж, заговоря 18-годишната Каръл Даронч в книжарницата на един търговски център в Юта. Непознатият й казал, че е видял как някой се опитва да влезе в колата й, и предложил да я придружи до паркинга, за да проверят дали нещо не е откраднато.

Първоначално Каръл си помислила, че мъжът е от охраната на търговския център заради начина, по който взел нещата в свои ръце. Когато стигнали до колата й, тя проверила вътре и осведомила мъжа, че нищо не липсва. Мъжът, който се представил като полицай Роузланд, не се задоволил с това и пожелал да я придружи до полицейския участък. Там, тя трябвало да се опита да разпознае извършителя и да подаде оплакване. Когато я повел към своя Фолксваген костенурка, тя станала подозрителна и поискала от него да се легитимира. Той й размахал за секунда някаква полицейска значка и тя се качила в колата му успокоена.

Каръл ДаРонч в съда

Той бързо потеглил, но в посока обратна на полицейското управление и след малко внезапно спрял. Каръл Даронч сериозно се уплашила. „Полицаят“ се нахвърлил върху нея и успял да сложи белезници на ръцете й. Момичето закрещяло от ужас. Тогава той извадил пистолет и заплашил, че ще я убие, ако не млъкне. Лудият я изкарал навън и я притиснал отстрани на колата. В ръката си държал лост, с който се канел да я удари по главата. В паниката си, тя го изритала по чатала и така успяла да се измъкне. Даронч се затичала по средата пътя и привлякла вниманието на една двойка, минаваща с колата си. Те спрели и ужасеното момиче панически се качило при тях. Плачейки истерично тя им казала, че някакъв мъж се е опитал да я убие. Те веднага я откарали в полицията.

Хълцаща и все още с белезници на ръцете, тя казала на полицаите, че един от техните служители я е нападнал. Разбира се, оказало се, че полицай на име Роузланд не съществува. На мястото на нападението незабавно бил изпратен патрул, но естествено, маниакът вече не бил там. Все пак, полицаите се сдобили с описанието на мъжа и колата му, а няколко дни по-късно и с кръвната му група, от кръвта намерена по палтото на момичето. Кръвната група била нулева, също като тази на Тед Бънди, както се установява впоследствие.

През същата тази вечер, режисьорката на една училищна пиеса в гимназията „Вюмонт“ била приближена от симпатичен мъж, който я помолил за помощ при идентифицирането на някаква кола. Тя, обаче била твърде заета и трябвало да му откаже. Въпреки това по-късно той пак се опитал да привлече вниманието й, но тя го отпратила отново. Жената усетила, че има нещо странно и почти плашещо в този човек, но тъй като я чакала много работа, тя пропъдила тази мисъл от главата си. Когато по-късно отново го забелязала да дебне в дъното на залата, тя се зачудила какви ли всъщност са намеренията му.

Деби Кент, която гледала пиесата заедно с родителите си, излязла по-рано, за да прибере брат си от боулинг залата. Тя казала на родителите си, че веднага ще се върне да ги вземе, но така и не го направила. Всъщност, тя не успява да стигне дори до колата си, която стояла празна на училищния паркинг. Деби Кент сякаш се изпарява във въздуха. Единственото, което полицията открива на паркинга, е едно малко ключе от белезници. Когато изпробвали ключето на белезниците свалени от Даронч, то паснало перфектно. Чак месец по-късно, един мъж се обажда в полицията и казва, че в нощта на изчезването на Деби Кент е забелязал един светлокафяв Фолксваген костенурка да излиза от паркинга с висока скорост.

На 12 януари 1975 г. Карин Кембъл, нейният годеник д-р Реймънд Гадовски и двете му деца, отпътували за Колорадо. Карин очаквала да си почине от работата си и да прекара повече време с децата, докато годеникът й присъства на семинар.  Една вечер, докато релаксирала в лобито на хотела, заедно с Гадовски и неговите син и дъщеря, тя се сетила, че е забравила списанието си горе в стаята и отишла да го вземе. Годеникът й и децата му напразно я чакали да се върне. Гадовски се сетил, че по-рано през деня тя не била добре и решил да провери дали няма нужда от помощ. Но Карин я нямало никъде. Тя дори не била стигнала до стаята. С настъпването на утрото, обърканият и разтревожен Гадовски се обадил в полицията и я обявил за изчезнала. Те претърсили всяка стая в хотела, но от нея нямало и следа.

Почти месец по-късно, голото тяло на Карин било открито от един работник по озеленяването, на няколко мили от хотела, лежащо на известно разстояние от пътя. Тялото било повредено от животни и това попречило да се установи точната причина за смъртта й. Все пак било очевидно, че са й нанесени жестоки фрактури, които най-вероятно са били фатални.

Също като много от жертвите в Юта и Вашингтън, тя била удряна многократно по главата с тъп предмет. Според книгата на Ричард Ларсън „Бънди: Преднамереният непознат“, ударите били толкова жестоки, че един от зъбите й бил практически отделен от венците й. Също така имало доказателства, че е била изнасилена. Смята се, че е била убита само часове след изчезването си. Освен обезобразените останки на Карин, на местопрестъплението не били намерени почти никакви улики.

Няколко месеца след откриването на тялото на Карин Кембъл, се появяват и други останки, намерени на 10 мили от мястото, където били захвърлени телата на Неслунд и От. Разпозната била Бренда Бол, една от седемте жени, които изчезват по-рано през същото лято. Причината за смъртта й били удари по главата с тъп предмет.

Полицията претърсила планината Тейлър и открила тялото  на Сюзън Ранкорт – която също изчезва по-рано през това лято. Изглежда човекът на име „Тед“ използвал планината Тейлър за гробищен парк. Още две тела били открити през същия месец, като едното от тях било на Линда Ан Хийли. На всички жертви били нанесени жестоки контузии по главата, причинени от тъп предмет, най-вероятно лост.

Полицията продължавала да търси безуспешно убиеца. Още пет жени били намерени мъртви в Колорадо при подобни обстоятелства. Те не били последните жертви в убийствения поход на Тед.

Заподозрян

На 16 август 1975 г., сержант Боб Хейуърд патрулира в околностите на Солт Лейк Сити, когато забелязва един подозрителен, светлокафяв Фолксваген костенурка да минава покрай него. Той познавал добре квартала и почти всичките му обитатели и не можел да си спомни да е виждал тази кола преди. Когато включил светлините си, за да види по-добре номера на колата, шофьорът й изключил своите фарове и увеличил скоростта.

Колата на Тед Бънди

Сержант Хейуърд моментално се впуснал в преследването. Колата минала с голяма скорост на два знака стоп и накрая отбила в една бензиностанция наблизо. Хейуърд спрял зад безразсъдния шофьор и наблюдавал как той слиза от колата си и се приближава към неговата. Полицаят поискал книжката и талона на младия мъж – те били издадени на името на Тиъдър Робърт Бънди. В този момент още две патрулки спрели зад светлокафявия Фолксваген. Хейуърд забелязал, че пътническата седалка в колата на Бънди липсва. С нарастващо подозрение и разрешението на Бънди, тримата полицаи огледали колата му. Вътре намерили лост, скиорска маска, въже, белезници, тел и шиш за лед. Бънди моментално бил арестуван по подозрение за грабеж.

Скоро след ареста му, полицията започва да открива връзки между него и човека, който нападнал Каръл Даронч. Белезниците в колата на Бънди били от същата марка и изработка, като онези използвани от нападателя и колата му приличила на описаната от момичето. Още повече, че лостът в колата на Бънди бил подобен на оръжието, с което нападателят искал да удари Каръл. Започнали да подозират, че Бънди е отговорен и за отвличането на Мелиса Смит, Лора Ейм и Деби Кент. Имало твърде много съвпадения, за да бъде пренебрегната тази възможност. Въпреки това, полицията била наясно, че ще й трябват много повече доказателства, за да повдигне обвинение срещу Бънди.

На 2 октомври 1975 г. Каръл Даронч, заедно с режисьорката на училищната пиеса и една приятелка на Деби Кент, били повикани в полицейския участък, за да разпознаят Бънди сред седем други мъже. Следователите не били изненадани, когато Каръл посочила Бънди за своя нападател. Режисьорката и приятелката на Деби Кент също посочили Бънди като човека, дебнещ в театралната зала в нощта на изчезването на Деби Кент. Въпреки упоритите твърдения на Тед за невинност, полицаите били почти сигурни, че са хванали своя човек. Веднага след като бил разпознат, детективите се захванали с цялостно разследване на човека с името Тиъдър Робърт Бънди.

Разследване

През есента на 1975 г. полицейските следователи се свързват с Елизабет Кендъл – приятелката на Бънди, като вярват, че от нея ще получат ключова информация за навиците, характера и заниманията на Тед. Онова, което разбират, наистина им помога да свържат окончателно Тед Бънди с жертвите му.

Тед Бънди

На 16 септември 1975 г. Елизабет получава обаждане да се яви в сградата на Главно управление на полицията в Кинг Каунти, където е разпитана от детективите Джери Томпсън, Денис Кауч и Айра Бийл. Тя била видимо стресирана и нервна, но готова да предостави на полицията всичката информация, която би могла да помогне на случая. Оказало се, че тя не знае къде е бил Тед по време на убийствата. Елизабет споделила, че той често спял през деня и излизал нощем, но тя не знаела къде ходи. Желанието му за секс също било намаляло през изминалата година. Когато, обаче имал желание, той я заставял да участва в сексуални фантазии свързани с връзване. Когато тя му казала, че не иска повече да го прави, той бил много разстроен.

В един от следващите си разговори с Елизабет следователите научават, че той държи гипсови отливки в стаята си, нещо, което тя не била забелязала в началото на запознанството им. Тя разказала също, че е виждала брадвичка в колата му. Другата важна подробност, която й идва наум е, че Тед бил посетил езерния парк Самамиш през юли под предлог, че ще кара водни ски. Джанис От и Денис Неслунд били обявени за изчезнали седмица след заминаването му за езерото.

След дългите разпити на Елизабет, следователите решават да преместят вниманието си върху бившата приятелка на Тед от Калифорния. Когато се свързали с нея, тя им разказала как отношението на Тед към нея рязко се е променило от любяща привързаност, към жестока безчувственост. След внимателно проучване следователите разбират, че връзката на Бънди с калифорнийската приятелка се застъпва по време с връзката му с Елизабет, като двете жени не подозирали една за друга. Изглежда Тед водел двойнствен живот, изпълнен с лъжи и предателства. Бънди криел повече тайни, отколкото предполагали.

По-нататъшното разследване довело до нови доказателства, които свързали Бънди и с други жертви. Линда Ан Хийли познавала един от братовчедите на Тед; още очевидци си спомнят, че са го виждали на езерото Самамиш по време на изчезванията на От и Неслунд; един негов стар приятел разказал, че е виждал чорапогащник в жабката на колата му; Тед прекарвал доста време в планината Тейлър, където били открити телата на жертвите. Поредната дупка в алибито на Бънди се оказва фактът, че той е използвал кредитните си карти, за да зареди колата си на бензиностанциите в градовете, в които се случват някои от изчезванията. Освен това един негов приятел разказал, че го е виждал с гипсирана ръка при положение, че той никога не я бил чупил. Доказателствата срещу него се трупали, но той продължавал да твърди, че е невинен.

Изпитание

На 23 февруари 1976 г. Тед е изправен пред съда за отвличането на Каръл Даронч. Бънди си седял спокойно в съдебната зала уверен, че ще бъде оневинен по обвиненията повдигнати срещу него. Той смятал, че срещу него няма солидни доказателства, но не знаел колко греши.

Тед Бънди в съда

Когато Каръл се изправя на свидетелската скамейка, тя разказва за перипетиите си отпреди 16 месеца. Когато й задават въпроса, дали вижда нападателят си в залата, тя плачейки вдига ръка и посочва мъжа, който й се бил представил като „полицай Роузланд“. Присъстващите в съда обърнали глави към Тед Бънди, който студено се взирал в сочещото го момиче. В по-късен етап от делото Тед заявява, че никога не е виждал ответничката, но не могъл да даде алиби за местонахождението си по време на нападението.

Научи повече за:   Даниел Камарго Барбоса: Звяра от мангровите гори

Съдията прекарал уикенда във внимателно проучване на случая, преди да се произнесе. След два дни той обявява Бънди за виновен в отвличането. На 30 юни е произнесена присъдата – Тед Бънди е осъден на 1 до 15 години затвор, с възможност за предсрочно освобождаване.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺 Mirra 🍺 Elena 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21

Докато е в затвора, по искане на съда, Бънди бил подложен на оценка от психолог. В книгата си „Непознатият до мен“, Ан Рул посочва, че психолозите стигнали до заключението, че Бънди: „не е психопат или невротик, не страда от мозъчни увреждания, не е алкохолик или наркоман, няма личностово разстройство или амнезия, нито пък сексуални отклонения“. Психолозите заключават, че той е „силно зависим от жените и страхът да не бъде унижен от тях най-вероятно е причината за действията му“.

Докато Бънди лежал в щатския затвор в Юта, следователите започват да търсят доказателства, които да го свържат с убийствата на Карин Кембъл и Мелиса Смит. Бънди нямал представа, че съвсем скоро проблемите му със закона ще ескалират. В колата на Бънди детективите откриват косми, за които ФБР установява, че имат същите характеристики като косите на Кембъл и Смит. Също така, вдлъбнатините по черепа на Каръл Кембъл отговаряли на формата на лоста, открит по-рано в колата на Бънди. На 22 октомври 1976 г., полицията в Колорадо повдига обвинение срещу Бънди за убийството на Каръл Кембъл.

През април 1977 г., Тед е преместен в затвора в Гарфийлд Каунти, Колорадо, където щял да чака започването на процеса. По време на подготовката по делото, Бънди изказал недоволство от представителя си. Той смятал, че адвокатът му е абсурдно неспособен и накрая го уволнил. Бънди, който бил студент по право, решил, че ще може да се справи далеч по-добре и поел собствената си защита. Той се чувствал уверен, че ще има успех на процеса, насрочен за 14 ноември 1977 г. Очаквала го много работа. Той получил разрешение да напуска затвора, за да посещава съдебната библиотека в Аспен, където да се подготви за делото. Но полицията не знаела, че всъщност той се подготвял за бягство.

Бягство от затвора

На 7 юни, при поредното си посещение в библиотеката, Бънди успява да скочи от един отворен прозорец на втория етаж, при което си наранява крака, но все пак успява да избяга на свобода. Той не носел белезници, така че не будел подозрение сред жителите на Аспен.

Преди бягството
Преди бягството

Това бягство било добре обмислено от Тед. Полицията в Аспен сложила всички пътища в околността под наблюдение, но Тед бил решил да остане в града за известно време и да не привлича внимание. Полицаите организирали претърсване на местността с помощта на обучени кучета и 150 търсачи с надеждата, че ще хванат престъпника. Въпреки това дните минавали, но от Тед нямало и следа.

Докато бил на свобода, Бънди се прехранвал като крадял храна от хижите в района, където и преспивал понякога. Той осъзнавал, че му е нужна кола, с която да се опита да премине през пътната блокада. Не можел да се крие в Аспен вечно и вярвал, че е създаден да бъде свободен. В едно интервю с Мишо и Айнсуърт той разказва: „всичко вървеше гладко. Дори и нещо да се объркаше, веднага след това ми се случваше друго нещо, което компенсираше проблема. А това беше още по-добре“. Така, уверен в себе си, Бънди намира изход от ситуацията под формата на една кола със забравени в нея ключове. Но късметът му не продължава дълго. Докато се опитвал да напусне Аспен с откраднатото возило, двама полицаи се усъмняват в колата и я отбиват от пътя. Те разпознават Бънди и го отвеждат обратно в затвора. Тед прекарва на свобода 6 дни.

Търси се от ФБР
Търси се от ФБР

От тогава нататък, той задължително носел белезници на ръцете и краката, докато е в библиотеката. Но Бънди не бил от хората, които обичат да стоят вързани.

Почти седем месеца по-късно, Бънди отново предприема бягство, този път доста по-успешно. На 30 декември той пропълзява през тавана на затвора в Гарфийлд Каунти и се промъква до друга част на сградата. Там успява да намери друг отвор в тавана, който водел към килера в жилището на един от пазачите. Той поседял вътре, докато се увери, че апартаментът е празен, и после съвсем спокойно излязъл през входната врата. Бягството му било разкрито чак на следващия ден следобед, повече от петнайсет часа по-късно.

Докато полицията разбере за случилото се, Бънди вече бил на път за Чикаго. Чикаго била само една от спирките по пътя на Бънди към крайната му цел – слънчева Флорида. В средата на януари 1978 г. Тед Бънди, използвайки новото си име Крис Хейгън, вече се бил настанил удобно в новото си едностайно жилище в Талахаси, Флорида.

Повторно заловен
Повторно заловен

Тед се наслаждавал на свободата си на място, където почти никой не бил чувал за него. Както винаги той бил привлечен от интелекта и младостта и затова се чувствал доста удобно в новия си квартал, разположен близо до Щатския Университет на Флорида. Той прекарвал голяма част от времето си в обиколки из кампуса и понякога се вмъквал незабелязано на лекциите. В останалото време стоял в апартамента си и гледал откраднатия си телевизор. Кражбата била станала негова втора природа. Почти всичко в жилището му било крадено. Дори храната си купувал с откраднати кредитни карти. Предвид този презадоволен живот, Бънди би трябвало да е намерил най-сетне спокойствие. Но онова, което не му давало мира, било липсата на компания.

Убийства на свобода

В събота вечерта, на 14 януари, малко от членките на сестринството Чи Омега си били у дома. Повечето били навън, забавлявайки се по купони. Тъй като нямали вечерен час, момичетата обикновено се прибирали в ранни зори.

Нита Ниъри
Нита Ниъри

Нито една от тях, обаче не била подготвена за ужаса, който ги очаквал в къщата по-късно през същата нощ.

В 3 часа сутринта, след бурно бирено парти, Нита Ниъри била докарана до къщата на сестринството от приятеля си. Когато приближила тя забелязала, че вратата е широко отворена. Влизайки вътре, тя чула шум от горния етаж, сякаш някой тичал из стаите над нея. Стъпките приближили към стълбището и тя се скрила зад една врата. Тя видяла някакъв мъж с плетена синя шапка, спусната над очите му, държащ в ръката си увито в парцал дърво, който тичайки слязъл по стълбите и напуснал къщата.

Първата мисъл на Нита била, че това е обир. Тя незабавно изтичала да събуди съквартирантката си Нанси. Нита й разказала за странния мъж, който избягал от къщата. Тъй като не знаели какво да предприемат, те решили да събудят председателката на сестринството. Но преди да успеят да стигнат до стаята й, те се натъкнали на другата тяхна съквартирантка Карън, която се олюлявала по коридора.

Лиза Леви
Лиза Леви

Цялата й глава била пропита с кръв. Докато Нанси се опитвала да помогне на Карън, Нита събудила председателката и двете отишли да проверят стаята на още едно момиче. Намерили Кати жива, но в ужасяващо състояние. В панически ужас, Нанси се затичала към телефона и набрала номера на полицията.

Полицията открила още две момичета лежащи мъртви в леглата си. Някой ги бил нападнал в съня им. Лиза Леви била първата страшна находка. Патолозите, които извършват аутопсията, откриват, че тя е била удряна по главата с дърво, изнасилена и удушена. Откриват също следи от ухапвания по задника и зърната на гърдите й. Едно от зърната й било почти напълно откъснато. Установило се, че тя е била насилена и с флакон от лак за коса.

Послесмъртните доклади за Маргарет Бауман, другото мъртво момиче, показали подобни фатални наранявания, въпреки че при нея нямало следи от изнасилване и ухапвания. Тя била удушена с чорапогащника, намерен на местопрестъплението. Тя също била удряна по главата, но толкова свирепо, че черепът й се бил пропукал, разкривайки част от мозъка й. Нито при нея, нито при Лиза Леви, били открити следи от борба.

Маргарет Бауман
Маргарет Бауман

Следователите не успели да научат нищо от оцелелите момичета. Нито едно от тях не си спомняло какво се е  случило през онази нощ. Също като Леви и Бауман и те спели по време на нападението. Единствената свидетелка била Нита Ниъри, която успява да хвърли бегъл поглед на бягащия убиец. Този човек, обаче не се задоволил само с тези жертви през същата нощ.

Отново заловен

На по-малко от километър и половина от къщата на Чи Омега, една млада жена била събудена от тропащи звуци в съседния апартамент. Тя се зачудила какво ли прави приятелката й в четири часа сутринта. Тъй като шума не спирал, тя станала подозрителна и събудила съквартирантката си. Двете се вслушали и доловили стенанията на Черил от съседната стая. Уплашени, те набрали нейния номер, за да проверят дали е добре. Когато никой не вдигнал слушалката, те незабавно се обадили в полицията.

Полицията пристигнала бързо. Все пак ченгетата били наблизо, само на няколко преки, на местопрестъплението в къщата на Чи Омега. Те влезли в апартамента на Черил и я намерили да седи на леглото в спалнята. Лицето й тъкмо започвало да се подува от ударите по главата. Тя била в полусъзнание и полугола, но имала късмета да остане жива. Полицията открила маска на пода до леглото. Според Ан Рул в „Непознатият до мен“, маската била: „почти идентично копие на онази, открита в колата на Тед Бънди, при ареста му в Юта, през август 1975 г.“.

Полицейските следователи старателно обработили намерените улики. Те успели да получат кръвната група на нападателя, проби от спермата му и частични отпечатъци. За съжаление, повечето от уликите, които били изследвани, се оказали ненадеждни. Единствените солидни доказателства, с които разполагали, били космите открити в маската, зъбните отпечатъци от ухапванията, както и показанията на Нита Ниъри. Следователите нямали заподозрян и не били чували за Тед Бънди.

Кимбърли Лийч
Кимбърли Лийч

На 9 февруари 1978 г., полицията в Солт Лейк Сити получава разтревожено обаждане от родителите на 12-годишната Кимбърли Лийч. Те били в паника и казали, че дъщеря им е изчезнала през същия ден. Полицията организирала мащабно издирване на изгубеното момиче, което изчезва от територията на училището си. За последно, тя била забелязана от приятелката си Присила, която видяла как Кимбърли се качва в колата на някакъв непознат мъж. За съжаление, тя не успява да си спомни почти нищо за колата и шофьора й. Тялото на Кимбърли е открито осем седмици по-късно, в щатския парк на Суейни Каунти, във Флорида. Заради напредналия стадий на разлагане, тялото на момичето не помогнало с нови улики. Впоследствие, обаче полицията намира търсеното доказателство в един бус, каран от Тед Бънди.

Няколко дни преди изчезването на Кимбърли Лийч, някакъв странен мъж заговаря едно 14-годишно момиче, докато то чакало да бъде взето от училище от брат си. Мъжът заявил, че е пожарникар и я попитал дали учи в това училище. Сторило й се странно, че действащ пожарникар е облечен в карирани панталони и морско-синьо сако. Тя започнала да се чувства неудобно. Баща й, който бил началник в полицейското управление на Джаксънвил, многократно я бил предупреждавал никога да не говори с непознати. Момичето изпитало облекчение, когато брат й пристигнал. Брат й също намерил мъжа за подозрителен и наредил на сестра си веднага да се качва в колата. След това го проследил, записал номера на колата му и го предал на баща си.

Тед Бънди
Тед Бънди

Щом чул за непознатия с микробуса, детектив Джеймс Парментър дал номера му за проверка. То разбрал, че колата принадлежи на мъж на име Рандал Рeгън и решил да го посети. Регън казал на полицая, че номерата му са били откраднати и той вече си бил извадил нови. Скоро детективът установява, че микробусът, който децата му били видели, също е краден и започнал да подозира кой стои зад всичко това. Той решава да заведе децата си в участъка и да им покаже снимки на заподозряни, сред които била и тази на Бънди. Когато и двете му деца без съмнение посочили Тед Бънди, като човека с микробуса, той осъзнал за колко малко е щял да загуби дъщеря си.

Бънди отдавна бил зарязал микробуса и вече бил на път към Пенсакола, Флорида, в прясно открадната кола. Този път той успява да намери любимия си модел кола – Фолксваген костенурка. На 15 февруари, в 10 часа вечерта, полицай Дейвид Лий, който патрулирал в района на Западна Пенсакола, забелязва един оранжев Фолксваген. Полицаят решава да провери номерата му и установява, че колата е крадена. Той незабавно включил светлините си и се впуснал в преследване.

Точно както се случва в Юта преди няколко години, Бънди се опитал да избяга. След това внезапно отбил и спрял колата. Полицай Лий му наредил да излезе и да легне с ръцете напред. За негова изненада, в момента, в който се опитал да му сложи белезниците, Бънди се обърнал и оказал съпротива. Тед успял да се измъкне и побягнал, но Лий извадил оръжието си и стрелял по него. Бънди паднал на земята, преструвайки се на ранен. Когато полицаят се приближил, Тед отново го нападнал, но този път служителят на закона надделял. Бънди бил окован и откаран в полицейското управление.

В месеците след ареста на Бънди, полицаите натрупват необорими доказателства срещу него за убийството на Кимбърли Лийч. Белият микробус, откраднат от Бънди, бил намерен и трима свидетели можели да потвърдят, че са видели Тед зад волана в деня, в който изчезва Кимбърли. Лабораторните изследвания в микробуса донасят още улики, под формата на влакна от дрехите на Бънди.

Научи повече за:   Ед Гийн: Видео биография

На стелките в буса е открита кръв от групата на Кимбърли Лийч, а по бельото й следи от спермата на Тед. Допълнително доказателство бил и отпечатъкът от подметката на Тед, намерен до захвърленото тяло на Кимбърли. Чувствайки се уверени и подготвени, на 31 юли 1978 г., полицаите повдигат обвинение срещу Бънди за убийството на момичето. Скоро след това са повдигнати обвинения и за убийствата в сестринството Чи Омега. Изправен пред заплахата от смъртна присъда, Тед продължавал да твърди, че не е виновен за убийствата.

В съда

Тиъдър Робърт Бънди е изправен на два процеса за убийство, които продължават три години. Датата на първия процес е определена на 25 юни 1979 г., в Маями, Флорида. На това дело щели да се разглеждат бруталните нападения в сестринството Чи Омега. Вторият процес, за убийството на Кимбърли Лийч, щял да започне през януари 1980 г., в Орландо, Флорида. И двете дела завършват по особено неприятен за Тед начин, но изходът от процеса за убийствата в Чи Омега подпечатва съдбата му завинаги.

Тед Бънди и адвокатите
Тед Бънди и адвокатите

Щата Флорида срещу Тиъдър Робърт Бънди

Процесът за убийствата в Чи Омега предизвиква огромен обществен и медиен интерес. Все пак, Тед бил заподозрян в най-малко 36 убийства и името му се превръща в синоним на кошмар за хиляди, дори милиони хора по целия свят. Той е смятан от мнозина за въплъщение на злото и дяволско чудовище, а неговите убийства довеждат до едни от най-обсъжданите процеси от десетилетия насам.

По време на делото за убийствата в Чи Омега, Тед става защитник на самия себе си. Той бил уверен в способностите си и вярвал, че ще бъде съден справедливо. Съдебните заседатели били главно афроамериканци. Още в началото на процеса става ясно, че Тед ще се бори за загубена кауза.

Две събития накланят везните на журито против Тед. Първото са показанията на Нита Ниъри за видяното от нея през нощта на убийствата. От свидетелското място, тя посочва Тед като човека, който бил избягал от къщата на сестринството. Второто събитие, което повлиява на заседателите, са показанията на одонтолога д-р Ричард Сувирон.

От свидетелската скамейка, д-р Сувирон описва следите от зъби, намерени по тялото на Лиза Леви. През това време на журито е показана снимка в цял размер на ухапванията. Докторът набляга на уникалността на оставените по жертвата зъбни отпечатъци и ги сравнява с тези на Тед, използвайки снимки на неговите зъби. Нямало съмнение, че Тед е оставил следите от зъби по тялото на Лиза. Въпросните снимки се оказват най-силното доказателство, чрез което обвинението свързва Тед с престъплението.

На 23 юли Тед очаквал съдебните заседатели да решат съдбата му в килията си. След почти седем часа те се върнали в съдебната зала с присъдата. Без да показва емоции, Тед чува как един от тях казва „ВИНОВЕН“. Бънди бил признат за виновен по всички обвинения за убийствата.

Реакцията на Бънди при присъдата
Реакцията на Бънди при присъдата

В щата Флорида е обичайно размерът на присъдата да се разглежда на отделно дело. Това разглеждане се състояло една седмица по-късно, на 30 юли, пред същите съдебни заседатели, които го признават за виновен. По време на краткото изслушване, майката на Тед свидетелствала и през сълзи пледирала за живота на сина си. На Тед също била дадена възможност да се обърне към съда и да омаловажи искането на обвинението за смъртна присъда.

Тед се обявил за невинен, твърдейки че медиите са виновни за погрешното му свързване с убийствата. Той също така заявил, че цялото дело и крайната присъда са абсолютен фарс, с който той категорично не е съгласен. Според Ларсън, Тед казал на притихналата зала, че: „е абсурдно да прося милост за нещо, което не съм извършил“, и, че „не бих споделил бремето на вината“. Съдия Кауърт, който председателствал и на двата процеса, обявява крайното си решение веднага след изявлението на Тед. Той уважил искането на обвинението и наложил смъртното наказание два пъти – за убийствата на Маргарет Бауман и Лиза Леви. Тед щял да бъде екзекутиран на електрическия стол.

Делото Кимбърли Лийч

След много отлагания, процесът Лийч започва на 7 януари 1980 г., в Орландо, Флорида. Този път Тед решава да не се защитава сам и предава защитата си в ръцете на адвокатите Джулиъс Африкано и Лин Томпсън. Тяхната стратегия била да пледират за невинен поради невменяемоест, което било рискован ход, но защитниците нямали голям избор.

Предлогът за невменяемост лесно би могъл да бъде възприет от журито, състоящо се от седем жени и петима мъже. За разлика от предишните изслушвания, Тед става нарастващо агресивен по време на този процес. В един момент той напълно загубва контрол и се разкрещява на един свидетел, с когото не бил съгласен. Мишо и Айнсуърт описват, че Тед напълно изгубва способността си да се контролира и „изливаше огромни количества енергия навън, за да предотврати вътрешния си разпад“. Самоуверената му фасада започвала да се руши, може би защото осъзнавал, че вече е изгубил войната и тази битка не е от голямо значение за по-нататъшната му съдба.

Без съмнение перспективите пред Тед били доста мрачни. Щатският помощник-прокурор Боб Декле представя 65 свидетели, които свързват Тед по един или друг начин с Кимбърли Лийч, в деня на изчезването й. Един от главните свидетели разказал за някакъв мъж с описанието на Тед, който водел със себе си разстроено малко момиче, приличащо на Кимбърли, към един бял микробус паркиран пред училището. Защитата се опитала да омаловажи показанията му под предлог, че свидетелят не може да си спомни точния ден, когато бил видял мъжа и момиченцето.

Въпреки това, Декле не се отказва и представя дори още по-убедителни доказателства. Най-разрушителни били влакната от дрехите на Тед, които го свързвали с микробуса и местопрестъплението. Също така в буса и по дрехите, които Тед бил носил през онзи ден, били намерени влакна от дрехите на Кимбърли. Експертната свидетелка на обвинението, която дава показания за анализа на влакната, заявява, че според нея Тед е бил в контакт с Кимбърли около времето на смъртта й. Мишо и Айнсуърт твърдят, че това показание е било „буквално фатално“ за Тед.

Точно един месец след началото на процеса, съдия Уолъс Джоплинг казва на съдебните заседатели, че е време да вземат решение. На 7 февруари, след по-малко от седем часа, журито стига до присъдата „ВИНОВЕН“. Тяхното решение било моментално последвано от радостните възгласи на обвинението и неговите поддръжници.

На 9 февруари настъпва втората годишнина от смъртта на Кимбърли Лийч. На този ден започва и делото за решаване на размера на наказанието на нейния убиец. По време на наказателната част от процеса, Тед шокира присъстващите в залата, като разменя брачни клетви със свидетелката на защитата Каръл Ан Буун, която той лично разпитвал в същия този момент. Според закона на Флорида, устните обещания дадени под клетва в съда са равносилни на договор и двамата можели да се считат младоженци. Малко след това, младоженецът бил осъден на смърт на електрическия стол за трети път през тази година. Той щял да прекара медения си месец в килията на смъртниците, в щатския затвор Рейфорд.

Обжалвания и признания

Тед отказвал да се предаде и вярвал, че все още има шанс да се бори за живота си. През 1982 г., той назначава нов адвокат и обжалва присъдата си по делото Чи Омега пред Върховния съд на Флорида. Обжалването му, обаче е отхвърлено.

Скоро след отказа на съда за ново изслушване, Тед решава да обжалва присъдата си и по делото Кимбърли Лийч. Молбата му и този път била отхвърлена през май 1985 г. Въпреки това, той продължава да се бори и през 1986 г. назначава нов адвокат, който да му помогне да избегне смъртното наказание.

Първоначално датата за екзекуцията му е определена за 4 март 1986 г. Но тя била отложена, тъй като новият му адвокат Поли Нелсън работел по обжалванията на присъдите. Два месеца по-късно, обжалването е отхвърлено и от щата Флорида е издадена нова заповед за провеждането на екзекуцията. Но процесът по обжалването още продължавал. Според книгата на Поли Нелсън „Да защитаваш Дявола“, последното обжалване е разгледано от Върховния съд на Съединените Щати, но и то в крайна сметка е отхвърлено.

Единадесет часа преди смъртта си, Тед решава да признае за голяма част от престъпленията си пред главния следовател на Правосъдния отдел в щата Вашингтън, д-р Боб Кепел. През 1980 г. Тед бил помогнал на д-р Кепел в търсенето му на „Убиецът от Грийн Ривър“ и му имал огромно доверие. Кепел отива да види Тед в затвора, въоръжен само със записващ касетофон. Онова, което научава, е наистина шокиращо.

Д-р Кепел разбира, че Тед понякога е запазвал главите на жертвите у дома си, като трофеи. Още по-изненадващо било твърдението на Тед, че е имал прояви на некрофилия с някои от останките на жертвите си. По-късно, в книгата си „Тед Бънди и аз в търсене на Убиеца от Грийн Ривър“, Кепел описва действията на Бънди като: „натрапчива некрофилия и извънмерна перверзия“.

Тялото на Тед Бънди след екзекуцията на електрическия стол
Тялото на Тед Бънди след екзекуцията на електрическия стол

Причината за смъртта на десетки жени, много от които остават неизвестни за следователите, се криела в този натрапчив импулс. В своите книги Рул и Кепел твърдят, че Тед най-вероятно е отговорен за убийствата на най-малко сто жени, което противоречи на официално обявените 36 случая. Какъв е в действителност броят на жертвите на Тед, никой никога няма да разбере.

Най-сетне, на 24 януари 1989 г., в 7 часа сутринта, спомените на Тед за неговите зверства са завинаги изгорени от безмилостните искри на електрическия стол. Отвъд стените на затвора се събрали стотици зяпачи и медийни екипи, в очакване на новината за смъртта му. Когато говорителят на затвора обявява официално кончината на Тед, радостни възгласи се чуват от тълпата и в небето избухват фойерверки. Малко след това от затвора излиза една бяла катафалка, в която били останките на един от най-прочутите серийни убийци в света. Докато возилото отивало към крематориума, тълпата наоколо радостно аплодирала края на един кошмар.

Убийството на Кати Дивайн

На 6 декември 1973 г. една млада двойка случайно попада на останките на 15-годишно момиче в Маккени Парк, Вашингтън. Кати Дивайн била видяна за последно от приятелите си на 25 ноември, когато се опитвала да стопира коли от Сиатъл за Орегон, в опит да избяга от къщи.

Кати Дивайн
Кати Дивайн

Патолозите заявяват, че тя е намерила смъртта си съвсем скоро след бягството си. Кати Дивайн била удушена, изнасилена (анално) и гърлото й било прерязано.

Всички вярвали, че Кати Дивайн е една от многото жертви на Тед Бънди. Минават цели 28 години, преди едно ДНК доказателство да разкрие истината.

Репортерът Джим Карлайл разказва как шериф Дан Кимбал така и не закрива случая, дори след екзекуцията на Тед Бънди, и не бил много словоохотлив в разкриването на фактите около разследването на смъртта на момичето, което загубва живота си в Търстън Каунти през 1973 г.

Дрехите на Кати били показани в новинарска емисия в Сиатъл и една от сестрите й разпознава бродерията на дънките й.

По време на убийството, Уилям Е. Косдън младши живеел в района и бил забелязан с окървавени дрехи в крайпътната спирка за тежкотоварни камиони, където работел.

Уилям Е. Косдън
Уилям Е. Косдън

Той бил освободен от психиатрична клиника през 1973 г., където излежавал присъдата си за убийството на една жена, извършено през 1967 г.

Карлайл цитира полицейския доклад в статията си:

„Очевидци в крайпътното заведение забелязват Косдън в нощта на убийството с петна от кръв по дрехите му. Свидетелите се обаждат на полицията.

След като напуска крайпътната спирка, камионът на Косдън се запалва и избухва на три мили от заведението.

По време на първоначалните разпити в полицията, Косдън отрича някога да е виждал Кати Дивайн“.

През 1986 г., благодарение на новата информация постъпила в следствието, е издадена заповед за взимане на кръв, коса и слюнка от Косдън. В този момент Косдън лежал в затвора за изнасилване.

Уилям Косдън в затвора
Уилям Косдън в затвора

През 2001 г. пробите взети от Косдън са подложени на ДНК анализ и Косдън е свързан успешно с Кати Дивайн. Петдесет и петгодишният Косдън признава, че е правил секс с Кати, но продължава да отрича, че я е убивал.

„ДНК разреши случая“ – казва шериф Гари Едуард. – „Това се случи благодарение на новата технология и упорит труд“.

Косдън вече излежава 48-годишна присъда за изнасилване от първа степен и едва ли ще излезе пак на свобода.

„Тя беше красиво и добро момиче, но имаше и типичните за тинейджър проблеми“ – казва Сали Ан Дивайн за дъщеря си. – „Не мисля, че е имала повече проблеми от децата на нейната възраст, когато това й се случи. Радвам се, че най-сетне се разкри истината. Живях в съмнение цели 28 години. Все още имам чувството, че всичко това е сън и ей сега ще се събудя“.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺 Mirra 🍺 Elena 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

32
Напиши коментар

avatar
30 Дискусии
2 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
23 Автори на коментари
В92splatterhouseИлиан:)Jizelle Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
rebelde
Гост
rebelde

mnogo smotannnnnnnnnoooooooooooooooo,,,,,be bratle

Снежанка
Гост
Снежанка

„mnogo smotannnnnnnnnoooooooooooooooo,,,,,be bratle“
Това са били хора, смотано май е малко смешна дума а?

AЗ
Гост

Ужасяващо! Дори не знам как стигнах до края, но факт е, че ръцете ми треперят сега 🙁 Умът ми не го побира.. Каква жестокост!….

Сунай
Гост

Нямам думи, гледах го и филма. Но написаното тук е много по-интересно. Все пак който иска нека да гледа филма смайваща е екзекуцията му: http://zamunda.net/details.php?id=113015&hit=1

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Екзекуциите чрез електрически стол са винаги смайващи.Тед Бънди е един от серийните убийци получил най-справадлива смъртна присъда според мен.Даже аз лично не намирам причина този метод да не се използва вече.В наши дни ги успиват със смъртоносна инжекция комбинираща 3 компонента,първата доза е приспивателно,втората мускулен релаксант и третата е калиев хлорид,който спира сърдечната дейност.Теб Бънди не е умрял така и слава богу..

Някой си
Гост
Някой си

Безспорно е легенда,но лично за мене,той няма плам – не ти пленява така съзнанието,еднообразен е,няма я тази агресия и потресаваща бруталност,с която да може да те „грабне“ и до голяма степен му липсва фантазия.Просто обикновеният човек като чете и си представя за някой убиец,трябва да бъде вцепенен,отвартен и уплашен,трябва да бъде „обсебен“,да не може известно време да мисли за нищо друго,освен за това.Много от убийците го постигат този ефект,но за мен,не и Бънди.

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Някой си,стана ми любопитно сега.Кой е този убиец смразил кръвта ти?Как се зове?

Някой си
Гост
Някой си

Ххахах,Ханна специално на мене никой,убиец не ми е „смразил кръвта“ – аз като цяло се смятам за човек,който трудно може да бъде уплашен,нека само да кажа,че до известна степен съм кален в това отношение.Но определено има убийци,които наситина те грабват с „творенията“ си,например някои от тях са Ед Гийн,Петер Кюртен и ест. класиката в жанра Джак Изкормвача,д-р Косел (макар че той не е точно убиец,но все пак),Марсел Петио,Алберт Фиш и др. разбира се 🙂

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

I was just a little curious.

sdsdsd
Гост
sdsdsd

Сега гледах в замунда за този филм, и там имаше един коментар, че по дискавъри ченал са давали някакъв филм за наи злите серийни убийци в света и било много интересно, аз намерих нещо таковав ютуби ама няма бг суб, ако някой знае за какво му говоря и знае къде да го намеря моляви да дадете линк под тази статия.Силвия ти нямаш ли си на идея къде мога да го намеря това, ти винаги всичко знаеш,много ще съм ти благодарна, ако го намриш и ми дадеш линк , ама да е на бг, че съм скарана с английския.Предваритлно благодаря Пс:Как… виж още »

sdsdsd
Гост
sdsdsd

Силвия ти си цяло злато, супер си, веднага си ми отговорила и наистина си много умна, само като чета статиите (предполагам ти си ги писала) и се изумявам, много ти се отдава, сайта ти е стархотен, много интересн, изчетох го целия, незнам как ти остава толкова време да се занимаваш със сайта, но сърдечно ти благодаря. :* (hug)

Някой си
Гост
Някой си

Hanna,you know what they say: curiosity killed the cat 😀 шегувам се разбира се 🙂

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Има ли нещо за престъпниците от СССР в тоя филм от линка?

Dora
Гост
Dora

Би ми било интересно да видя как изглежда дъщерята на Бънди днес? Дали прилича на баща си? Дали изобщо знае, че той е нейният баща? Но Роуз отдавна е под друга самоличност, заедно с майка си – Каръл Ан Буун, така че няма шанс да се разбере нещо за живота й. Интересното е, че майката и вторият баща на Тед са все още живи и живеят в Такома, в същата къщата,в която е израснал Тед. Впрочем, опитах се да намеря инфо за някой от братята или сестрата на Бънди и открих семейни снимки на по-малкия му брат Ричард и на… виж още »

Secret
Гост
Secret

Тед Бънди определено е бил очарователен мъж , даже и аз се прехласнах по него , имал хубава външност , прекрасни маниери , обноски , интелигентен , с много хубав глас. Жалко , че зад всички тези си качества се е крила една прогнила от злото душа …

pinko
Гост
pinko

Хаххах ..момичета що така си падате по такива извратеняци бе? Вие в буквалния смисъл харесвате лоши момчета.. Изглежда сте не по-малко извратени от подобни ненормалници!!!!!

Йоанка-Барабанка
Гост
Йоанка-Барабанка

Напълно луд човек!ГЛЕДАХ ФИЛМА!ПОТРЕСАНЕ СЪМ!

фръц-пръц
Гост
фръц-пръц

Secret, съгласна съм с теб. Наистина е бил красив мъж и много чаровен, ако трябва да съдя по снимките. И направо ми е непонятно как може да е бил такъв човек! На всичкото отгоре е и бягал два пъти. А по време на бягствата си пак е убивал, навместо да се укрие и да престане.
Това някаква непреодолима ненаситност е сигурно. Извратено!

winzip
Гост
winzip

Определено е бил много красив и харизматичен, нищо чудно че така лесно е примамвал своите жертви! Статията е изключително интересна, филма също ми хареса. :))

Стела
Гост
Стела

Леле! Винаги съм се чудила. . . какво ли може да на кара, един човек да убие, дали един ден дори и аз бих убила, дали човека, който познавам от години, би убил. . . какво ли кара хората да убиват? Ами ако не е тяхна вината?

Вероника
Гост
Вероника

Докато гледах и слушах последното интервю преди екзекуцията и аз през цялото време си мислех „Как ще екзекутират този красив човек“, факт. xD За разлика от повечето си „колеги“ Тед Бънди не е имал проблемно детство, в което да се крие причината, но според мен наред с порнографията, точно раздялата с това момиче Стефани Брукс го травмира и довежда до поредицата садистични убийства, приликата между жертвите говори за това. Някъде прочетох, че в последните месеци от живота си Бънди е получавал десетки писма всеки ден от жени, които твърдели, че го обичат. И един друг доста интересен факт свързан с… виж още »

Вероника
Гост
Вероника

„Ан, моля те, заключи вратите, не искам нищо лошо да ти се случи на път за вкъщи.“, казал Тед Бънди на Ан Рул. Тя не можела да предположи, че стои до един от най-известните серийни убийци в света. „Той беше симпатичен, съпричастен и имаше приятен глас… Беше толкова отзивчив и караше хората да се чувстват така живи, което е толкова иронично.“, разказва Ан Рул за Тед Бънди.“ „Яростното изригване на тази красива планина бе унищожило всичко по пътя си. Лудостта от онова, което измъчваше Тед бе разрушило един красив мъж и отнело твърде много животи. Имам някакво понятие за това… виж още »

Васко
Гост
Васко

От както открих този сайт преди месец, всеки ден чета от него с огромен интерес, макар историите да ми всяват напълно човешки и страх и ужас. Не бях запознат в детайли. че са съществували толкова страховити серийни убийци. Не знам защо смятат този Тед Бънди за най- известния, може би, защото има някаква романтика в образа и поведението му, гледах предсмъртното му интервю, та той се изкарва душица, напълно нормален, чувствителен и добър човек, като всички останали. Типично за манипулативните способности на тези хора. https://www.youtube.com/watch?v=Vlk_sRU49TI Аз лично намирам Джон Уейн Гейзи за по- страшен, а за най- страшен (макар всички… виж още »

Jizelle
Гост
Jizelle

На хората, които го смятат за чаровен и красив, визирайки мненията по-горе бих препоръчала очен преглед. Или сте толкова зажаднели за мъж,та намирате за привлекателен този изтърбушен чичка, или сте психично болни да намерите нещо привлекателно в този приличащ на язовец и с налудничава визия социопат. Как можело да екзекутират толкова красив човек?! Аз лично го харесах най-много на снимките му след екзекуцията. Гледах филма за него и наистина изпитах задоволство за ужаса, който е изпитал в последните часове от живота си. Така трябва да приключи земния си път всеки, дръзнал да отнеме живота на човешко същество. Това е справедливост.Той… виж още »

:)
Гост
:)

Супер е сайта! Много подробни статии, понеже от доста време се интересувам от подобни теми, много се радвам, че го намерих! Това е най-пълната информация, която може да се намери в нета, поне от не толкова задълбочено търсене, има доста филми, но те са само за някои от по-нашумелите случаи. Не ме разбирайте погрешно, не се радвам на тематиката, а на подробното и точно съдържание 🙂

Илиан
Гост
Илиан

Jizelle – да ти напомня че действието се развива през 70-те 80-те и то не в България а в Сащ – такива са били стандартите и Теди е бил наистина голям сладур с добро телосложение . Ако си очаквала да видиш Криско , Галин или Лазар Ангелов ще останеш разочарована 🙂

splatterhouse
Гост
splatterhouse

Теди най-ме кефи на тази снимка : “ Тялото на Тед Бънди след екзекуцията на електрическия стол“ . Много е „секси“ ,м-м-м-м и как ухае….на манжда…ама развалена. 🙂 П.с. Няма какво да го опявате тоя отпадък, Бънди. Не знам за силите на повечето серийни убийци но слабостта им е отявлена – себеотдаването. И понеже са недодялани и слаби за да се контролират се отдават на най-лесното у човека – първичния инстинкт за посегателство върху чуждото. По един или друг начин проектират онова, което ги терзае върху някой друг. Проектират собствената си гротескна личност върху някой друг, който или обвиняват или… виж още »

splatterhouse
Гост
splatterhouse

И да, препеченият Теди е имал отвратителен вкус за автомобили. 🙂

splatterhouse
Гост
splatterhouse

Едно е сигурно обаче – от толкова четене за психопати човек определено може да си докара параноя. 🙂
Ето на пример тези балгодарности са ужасно съмнителни 😀 🙂 :

“ Силвия ти си цяло злато, супер си, веднага си ми отговорила и наистина си много умна, само като чета статиите (предполагам ти си ги писала) и се изумявам, много ти се отдава, сайта ти е стархотен, много интересн, изчетох го целия, незнам как ти остава толкова време да се занимаваш със сайта, но сърдечно ти благодаря. :* (hug)“
_____________