Чикагското клане и странното превъплъщение на Ричард Спек

Чикагското клане и странното превъплъщение на Ричард Спек

Неудачникът и заклет алкохолик Ричард Спек се прочува с изнасилването и убийството на осем медицински сестри в Чикаго през 1966 г. Той получава от 50 до 100 години затвор за масовото клане на жертвите си. Зад решетките Спек започва да взима женски хормони, отглежда си гърди и се заснема в импровизирано порно видео, което попада в ръцете на медиите пет години след смъртта му.

Нощ на терор

В ранните утринни часове на 14 юли 1966 г. Джуди Диктън решава да учи за предстоящия си изпит по неврология. Тя изключила вентилатора и чула някакъв звук отвън, приличащ на скимтене на животно. Заслушвайки се по-внимателно, помислила, че звукът по-скоро прилича на детски плач. Джуди вдигнала щорите си и видяла, че някакво момиче седи на перваза в общежитие №2319 от другата страна на улицата. Това била Кора Амурао, която нареждала през сълзи: „О, боже мой, всички са мъртви!“.

Глория Дейви

Навличайки халата си, Джуди се затичала към №2319. Кора все още седяла свита на перваза, плачеща и трепереща. Джуди влязла през отворената врата и пристъпила в дневната. Натъкнала се на голата Глория Дейви, която лежала просната на дивана, с вързани зад гърба й ръце и парче плат, толкова силно стегнато около шията й, че лицето й било посиняло. Убита.

Затичала се към къщата на домакинката г-жа Бисон, викайки: „Има проблем в №19!“.

Патриша Матусек

Домакинката събудила останалите си студентки и хукнала към №2319, следвана плътно от Лиона Бончак.

Кора скочила от 3-метровия перваз и застанала на предните стълби, замръзнала от страх. „Всички вътре са мъртви“ – повтаряла тя и молела другите да не влизат, защото убиецът би могъл все още да е там. Тя се била измъкнала на косъм, но не знаела къде е отишъл извършителят.

Все пак Лиона и г-жа Бисон влезли в къщата. Лиона докоснала Глория Дейви на дивана и я извикала по име, сякаш се надявала мъртвата да се размърда и да даде признаци на живот. Не го направила.

Нина Шмейл

Лиона бавно се изкачила по стълбите и погледнала в коридора. В банята имало тяло. „Матусек!“ – извикала тя, но не получила отговор. Още една мъртва съученичка. Проверила другите две спални и открила в тях останалите студентки, толкова окървавени, че не била в състояние да разпознае никоя от тях, с изключение на Нина Шмейл. Възглавница покривала по-голямата част от лицето й, но можела да види, че това е Нина. Тя лежала по гръб, краката й били разтворени широко, в сърцето й имало рана от нож, а около шията й била стегната покривка.

Вледенена от осъзнаването на факта, че осем от колежките й студентки са убити, Лиона се запътила надолу по стълбите, където я чакала г-жа Бисон. Казала й да не се качва и че всички горе са мъртви.

Г-жа Бисон грабнала телефона с разтреперани ръце и се обадила в болницата.

„О, Боже мой, всички са мъртви!“

Някой махнал на патрулиращия полицай Даниел Кели – младок, който бил на служба едва от 18 месеца. Той съобщил по радиостанцията, че се е натъкнал на проблем и влязъл в къщата. Вътре с шок установил, че познава Глория Дейви. Полицай Кели бил излизал със сестра й в миналото. Много разстроен, той извадил оръжието си, претърсил къщата и открил останалите тела. Кели изтичал отвън, за да извика подкрепления.

На 13 юли полицейският репортер от чикагското радио WCFL Джо Къмингс решил да пообиколи югоизточната част на града. Той преслушвал полицейската честота, но всичко било спокойно. Към 05:30 ч. се насочил обратно към радиото. Докато се връщал, Джо чул нещо по станцията, което се случвало в неговия район.

„Помощ! Помощ! Помощ!… О, Боже мой, аз излизах със сестра й! О, Боже мой, никога не съм виждал нещо подобно!… О, дайте ми сержанта… дайте ми лейтенанта… О, Боже!“. Джо чул диспечера да пита отново и отново: „Къде си… къде си?“.

Но Кели продължавал да повтаря: „О, Боже мой, всички са мъртви!“. Минало известно време преди да каже къде се намира.

Диспечерът казал: „Хубаво… ще изпратим помощ“. Джо си помислил: „Това е само на пресечка оттук“. Завъртял волана и потеглил с бумтяща от адреналин глава. Спрял пред №2319, грабнал касетофона си и се затичал към полицай Кели. На улицата нямало други хора. Г-жа Бисон, Лиона и Джуди се опитвали да успокоят Кора в съседната къща.

Джо забелязал, че Кели обикаля в кръг. Той бил обърнал фуражката си наопаки, ризата висяла от панталоните му, лицето му било червено, а очите му се стрелкали бясно наоколо.

„Аз съм Джо Къмингс, полицейски репортер за радио WCFL, какво се е случило? Не съм полицай… Аз съм полицейски репортер… какво става тук?“ – попитал той.

„Убийство“ – казал Кели.

„Влизам… няма да пипам нищо“ – заявил Джо.

Джо отворил вратата, пристъпил вътре и видял тялото на убита бяла жена. Излязъл навън и се приближил отново към ченгето с думите: „Значи, имате убийство в дневната стая“ – Джо все още не можел да разбере защо ченгето е толкова разстроено от някакво рутинно убийство.

„Качете се горе“ – казал Кели.

Джо се върнал вътре и заизкачвал стълбите. Стигайки до втория етаж, погледнал надолу по коридора и се обърнал надясно. Все още било тъмно, слънцето точно било започнало да изгрява. Тръгнал по коридора. В спалнята вдясно от него Джо видял тела, чиято кожа била с болезнения цвят на охра. Малко по-надолу видял друга спалня и още три тела, при което повторил мантрата на Кели: „О, Боже мой!“. Тръгнал да се връща, минал покрай банята и открил още едно тяло вътре. Това правело седем трупа горе и един на долния етаж.

Тръгвайки надолу, Джо почувстал как стомахът му започва да се бунтува. Минавайки покрай дневната, хвърлил един последен поглед към тялото там и се втурнал навън, за да повърне.

След това Джо се върнал при колата си и се свързал с радиостанцията: „Говори Джо Къмингс. Намирам се в югоизточната част на града. Тук има масово убийство. Осем студентки медицински сестри са открити, убити с нож“. От станцията му казали, че новината ще се излъчи в емисията в шест часа.

Джо се върнал обратно в къщата и се качил на втория етаж. Не знаел защо го прави. От коридора можел да чуе приближаващите се сирени и се успокоил, че идва помощ. Проверил отново стаите и когато тръгнал да се връща, чул някакъв странен шум под обувките си. Погледнал надолу и видял, че килимът е толкова подгизнал от кръвта, която се стичала от двете спални в коридора, че обувките му затъвали в нея. Отвратен, Джо се втурнал навън и повърнал отново. През цялата си кариера не бил виждал подобна бруталност, дори когато веднъж отразявал самолетна катастрофа.

Полицията пристигнала и го видяла да повръща. Започнали да му подвикват: „Хей, Джо, какво става, не ти понася, а? Почваш да остаряваш!“. Подигравките спрели, когато ченгетата влезли в къщата и на свой ред започнали да излизат, за да се присъединят към повръщането.

Местопрестъплението

Памела Уилкенинг

Няколко часа по-късно началникът на отдел „Убийства“ Франк Фланаган дръпнал Джо настрана и му казал: „Направи ми услуга, когато предаваш новината за радиото кажи, че гърлата им са били прерязани“.

„Защо?“ – попитал Джо.

„Защото всеки ненормалник в града ще започне да си признава за убийствата на тези момичета. Не споделяй подробностите… единствено убиецът ще знае какво наистина се е случило“. Джо се съгласил.

Улиците навън били пълни с полицаи. В около 06:30 ч. детектив Джак Уоленда започнал методично да разглежда телата едно по едно.

Сюзан Фарис

Глория Дейви лежала гола по корем на дивана, а ръцете й били вързани с ивица от чаршаф на двойни възли, които изглеждали твърде професионални. Той забелязал нещо, приличащо на семенна течност по задника й. Копчетата от блузата й били разхвърляни по стълбите. На пода била захвърлена бяла фланелка. Уоленда проверил една от спалните на горния етаж и намерил тялото на Памела Уилкенинг, която лежала със запушена уста и била убита с нож в сърцето. Близо до нея, по лице в локва кръв, лежала Сюзан Фарис с бял чорапогащник, завързан около шията й. Уоленда преброил 18 прободни рани по гърдите и шията й.

Мери Ан Джордан
Мери Ан Джордан

Мери Ан Джордан лежала по гръб, намушкана три пъти в гърдите и по един път в шията и в окото. Той се запътил към следващата спалня, където открил Нина Шмейл с нощница, вдигната над гърдите й, и с чаршаф, вързан на същите характерни възли около шията й, по която имало прободни рани. По-внимателният оглед показал, че вратът й е счупен.

Под едно синьо покривало открил Валентина Пезон (24 г.), лежаща по лице с прерязано гърло. Хвърлена върху нея като счупена кукла, с лице нагоре, лежала Мерлита Гаргильо, удушена и намушкана с нож.

Уоленда минал през вратата отдясно. Краката на Патриша Матусек се подавали от банята – тя лежала по гръб, с ръце вързани зад гърба и била удушена с парче от чаршаф, вързано на двоен възел. Нощницата й била вдигната над гърдите, а белите й гащички били смъкнати надолу. Изглеждало така, сякаш била ритана в стомаха. Кървави кърпи покривали пода на банята. Макар да бил опитен детектив, Уоленда знаел, че това е най-жестокото престъпление, което е виждал.

Съдебният лекар освободил телата едно по едно и те били откарани в моргата. Къщата била запечатана и лабораторните техници се захванали за работа.

Издирването

Ченгетата се разпръснали и започнали да претърсват улиците в района. Смятали, че убиецът е познавал местността, тъй като къщата на медицинските сестри била трудно забележима от улицата. Оцелялото момиче, Кора Амурао, било видяло извършителя и го описало като висок 1,80 м, с руса коса, около 75 кг и с характерен южняшки акцент. Полицията попаднала на служител в бензиностанция, в която често се навъртали съмнителни типове, и той си спомнил за човек с подобно описание. Преди два дни този мъж бил оставил на управителя на бензиностанцията две торби с багаж, оплаквайки се, че е моряк, който бил изпуснал кораба си, оставайки без работа.

Ричард Спек
Ричард Спек

Тогава полицията направила проверка в агенцията за набиране на моряци, но служителите там не могли да си спомнят човек с описанието на заподозрения. Връщайки се обратно в бензиностанцията, детективите се свързали с управителя в дома му. Той потвърдил, че наистина някакъв висок, рус мъж, със силен южняшки акцент му е оставил две торби. Човекът бил изпуснал кораба си и управителят го насочил към пансион, където можел да пренощува.

Детективите отново посетили агенцията сигурни, че там трябва да има някаква следа. Най-накрая един от служителите си спомнил за ядосания моряк с толкова провлечен акцент, че едва се разбирало какво говори, който бил загубил работата си. Служителят разровил кошчето с отпадъци и извадил оттам смачкано назначение, подписано от Ричард Б. Спек.

Снимката на Ричард Спек съвпадала напълно с описанието на управителя на бензиностанцията. Проверката установила, че той няма криминално досие, поне в района на Чикаго.

Спек изважда късмет

Спек пристигнал в бар „Пийтс Таб“ в около 10:30 ч. сутринта свеж, чист и отпочинал. От колана му висял 30-сантиметров ловджийски нож. Това не бил ножът, използван в убийствата, Спек не държал особено да го показва. Преди месец той заложил скъпия си часовник на бармана, за да си купи пиене. Сега, подплатен с известна сума, откупил часовника си и помолил бармана да прибере ножа му зад бара. Настанявайки се удобно, Спек започнал да разказва за службата си във Виетнам и как бил използвал същия нож, за да убива хора там.

В един момент Спек се пресегнал зад бара, взел ножа си и промъквайки се зад бармана, опрял острието в гърлото му. Казал на човека, че точно така би убил някого, ако му се наложи. Барманът никак не се впечатлил и ядосано го заплашил с полиция. Тогава Спек казал, използвайки южняшкия си чар, че просто се шегува.

Един от редовните клиенти в заведението, Уилям Къркланд, купил ножа от Спек. Спек му казал, че е купил оръжието от военен кораб в чужбина, но то всъщност му било подарък от неговия зет Джийн Торнтън.

Пияното дуо се запрепъвало през улицата към друг бар, където продължили с пиенето. Точно там Спек чул за първи път, че в клането има оцелял. Обръщайки се към Къркланд, той казал:

„Това трябва да е дело на някое мръсно копеле“.

В същото заведение се сблъскал с още едно приятелче по чашка, землякът му Робърт „Ред“ Джералд. Продължили да пият от бар на бар, докато Ред не могъл повече да се държи на краката си и имал нужда да си полегне. Спек отвел пияното си другарче в своята стая в „Шипярд Ин“, оставил го в леглото и слязъл в бара, за да изпие още няколко чашки. В един момент от хотела му казали, че го търсят по телефона.

Детективите били издирили последния известен телефонен номер на Спек, който се оказал този на сестра му. Накарали служителя от агенцията да се обади и да каже, че е намерил друг кораб за Спек. Служителят попаднал на неговия зет Джийн Торнтън и му предал съобщението. Торнтън казал, че ще се постарае да го открие, щастлив, че неговият изпаднал шурей най-накрая ще му се махне от главата.

Торнтън се обадил в „Шипярд Ин“, където открил Спек. Казал му да позвъни в агенцията, защото са му намерили работа. Спек се обадил и служителят му казал да дойде, за да подпише назначението си на кораба „Синклеър“. Спек обаче знаел, че „Синклеър“ е отплавал преди няколко дни и така и не се появил в агенцията.

Той незабавно се качил в стаята си, събудил Ред, събрал си багажа, слязъл долу и си поръчал такси. Махмурлията Ред седнал да чака отвън на тротоара, държейки главата си с ръце. Спек чакал таксито вътре в хотела, играейки сам на билярд. Когато в бара на хотела влезли трима цивилни полицаи, търсейки висок, рус мъж с южняшки акцент, Спек се държал хладнокръвно. Просто слушал и продължавал да играе на три метра от ченгетата. Барманът не могъл да им даде никаква информация.

Късметът продължава

Когато пристигнало таксито, Спек глътнал на екс питието си, избърсал устата си с ръка и се измъкнал през страничната врата. Набутал багажа си и Ред в колата и казал на шофьора да кара на север. Оставил Ред по пътя и му казал, че започва работа на кораба „Синклеър“ в седем часа на следващата сутрин.

Таксито продължило на север, а шофьорът настоявал за адреса. Без да има никаква представа къде се намира, Спек махнал към една сграда в квартала Кабрини-Грийн и таксито го оставило там.

Спек тръгнал по осеяната със заведения улица „Ръш“. Изнервен от приятната обстановка, той се насочил към запуснатия хотел „Ралей“. Построена през 1882 г., някога луксозната сграда отдавна била загубила блясъка си. Спек се почувствал у дома си.

По-късно пияният Спек довел в хотела чернокожа жена и рецепционистът запомнил провлечения му акцент. Той чул момичето да го нарича Ричард, макар Спек да се бил записал под друго име в хотела. След половин час момичето слязло обратно долу и казало на служителя, че Спек е въоръжен.

На сутринта служителят разказал на шефката си г-жа Хълингър за мъжа с оръжието и тя се обадила в полицията. Двама полицаи пристигнали в хотела в 08:30 ч. Все още замаяният от алкохола Спек се събудил и видял двете ченгета надвесени над главата му. Той лежал напълно облечен, а оръжието се подавало под възглавницата му. Полицаите го попитали за какво му е. Спек отрекъл, че оръжието е негово и казал, че проститутката си го е забравила. Когато го попитали как се казва, той им казал: „Ричард Спек“.

Полицаите проверили портфейла му и намерили моряшката му карта и паспорт. Но не направили никаква връзка с убийствата. Не всички полицаи били уведомени за самоличността на убиеца. Разпитвали Спек в продължение на 15 минути, след това конфискували оръжието му и си тръгнали. Казали на рецепциониста, че Спек е безобиден и сякаш забравили да докладват за отнетото оръжие в управлението. Спек извадил късмет за пореден път.

На дъното

Същата вечер Спек се отправил на обиколка из запуснатите барове около хотела.

Ченгетата все още проверявали други следи и нямали представа,че Спек се е измъкнал под носа им. Свързали се с ФБР, за да проверят отпечатъците му. Местонахождението му било проследено до „Шипярд Ин“ и таксиметровата компания. Шофьорът на таксито им казал, че е оставил Спек в Кабрини-Грийн. Натам били отправени въоръжени с пушки полицаи.

Детективите открили приятелчето на Спек Ред, който все още бил в пиянски ступор, но все пак бил в състояние да им предаде за „предстоящото“ му отплаване с кораба „Синклеър“. Полицията поставила охрана в агенцията, където той би трябвало да се появи преди да замине.

Клод "Едноокия" Лънсфорд
Клод „Едноокия“ Лънсфорд

Докато въоръжената полицията претърсвала Кабрини-Грийн, Спек попаднал на двамата пияници – Клод Лънсфорд-Едноокия и Шорти Инграм, които си подавали бутилката зад един магазин. Неспособен да устои на чашката, Спек се залепил за тях, очарован от Едноокия – бездомник, който наскоро бил пристигнал от Далас, скрит в товарния влак.

Пияниците били отседнали в хотел „Стар“. Спек набързо си събрал багажа от „Ралей“ и се отправил към „Стар“, за да се срещне с новите си приятели. Г-жа Хълингър и рецепционистът го забелязали да си тръгва, но той им казал, че отива до пералнята. Точно след 15 минути двама детективи влезли в хотела с неговата снимка. Г-жа Хълингър погледнала фотографията и очите й се разширили: „Той току-що си тръгна“.

Спек ударил дъното, когато влязъл в хотел „Стар“. „Стаите“ били по 85 цента на ден. Всъщност те представлявали малки кутийки без прозорци, с циментови подове, обзаведени с койка и шкафче. Въздухът миришел на алкохол, повръщано, пот и фекалии. Дрезгавате кашлици, бълнуванията, стенанията на забравени души и нечие раздиращо повръщане изпълвали сградата със зловещата си музика.

Спек хвърлил багажа си на койката и отишъл при Едноокия и Шорти, които пиели усилено на пожарното стълбище. Подавайки си бутилка с евтино вино, разказвали истории от живота си. Спек постоянно измествал темата. Надявал се да се качи на някой товарен влак. Едноокия се съгласил да му покаже как става номерът, но вътре в себе си чувствал, че нещо в Спек не му харесва.

На сутринта Спек станал рано и си събрал багажа, готов да скочи на товарния влак. Почукал на вратата на Едноокия, който му казал да го чака долу. Вместо това Едноокия, на когото му било омръзнало досаждането на Спек, му вързал тенекия.

Спек все пак го намерил и отново настоял двамата заедно да се качат на товарния влак. Едноокия му казал, че предпочита да остане в Чикаго и да си намери работа. Спек най-накрая се отказал да го убеждава и отишъл да продаде някои от вещите си.

На 19 юли 1966 г. полицията получила потвърждение, че отпечатъците на Спек съвпадат с тези от местопрестъплението. Детективите издействали заповед за ареста му.

Междувременно Спек продал някои от вещите си и си купил бутилка вино и няколко вестници, в които видял името и фотографиите си. Върнал се в хотел „Стар“, изсмукал виното, счупил бутилката и прерязал китката си. Легнал на леглото и кръвта му закапала върху разпилените по пода вестници, от които обвинително го гледали собствените му очи. Спек викал съседите си, молейки ги за вода и помощ. Никой не му обърнал внимание.

Разкрит

Междувременно Едноокия зърнал лика на Спек в един вестник. Той се върнал в хотел „Стар“ и открил кървящия Ричард в стаята му. Едноокия направил анонимно обаждане в спешна помощ и полицията, съобщавайки им, че човекът, когото търсят, се намира в хотела. Но полицията не изпратила кола.

Спек в болницата
Спек в болницата

Вместо това Спек бил закаран в същата болница, в която държали телата на убитите от него медицински сестри. Служителите в линейката си говорели за политика, докато Спек крещял за вода. Така и не забелязали полицейския бюлетин на таблото си, на който се мъдрела неговата снимка.

Спек бил прегледан от млад лекар, който забелязал нещо познато в него. Той погледнал ръката му и видял на нея същата татуировка, като тази от описанието на убиеца във вестниците. Докторът взел вестника и внимателно сравнил двете лица. „Вода“ – го умолявал Спек през това време. Когато се уверил, че Спек е издирваният убиец, лекарят го сграбчил отзад за врата с всичка сила: „А ти даде ли вода на сестрите?“ – попитал го той. След това извикал полицай, който пазел друг пациент на същия етаж, и му казал, че Ричард Спек е в болницата. Смаяното ченге извикало подкрепления.

Едно нещо било сигурно – Спек щял да получи най-добрата медицинска помощ. Трябвало да остане жив, за да бъде изправен пред правосъдието.

Операцията на Спек продължила два часа. През това време болницата се напълнила с полиция.

Роден за неприятности

Ричард Бенджамин Спек е роден на 6 декември 1941 г. в Къркууд, щата Илинойс. Той е седмото от осем деца и обожавал баща си, но той починал, когато Ричард бил на шест годинки. Семейството му било много религиозно и майка му забранявала употребата на алкохол у дома. Но когато се омъжила за тексаския престъпник Карл Линдбърг, смекчила строгите си изисквания към пиенето. Преместили се в Далас, където лошото пиянско настроение на Линдбърг се изсипвало главно върху Спек. Ричард бил пълен провал в училище. Събирал се с други момчета на неговата възраст и прекарвал времето си в пиене, побоища и ходене по курви.

След това Спек се оженил и имал дете, но бракът му не продължил дълго, тъй като често посягал на съпругата и тъщата си. Голяма част от женитбата си прекарал в затвора. Неговата съпруга Шърли разказва, че Спек я бил изнасилвал, заплашвайки я с нож, и имал нужда от секс по четири-пет пъти на ден. През януари 1966 г., само шест месеца преди убийствата на сестрите, Шърли подала молба за развод. През същата тази година той бил замесен в обир и нападение с нож в Далас. Обирът щял да го вкара зад решетките и с помощта на сестра си Карълин, той се качил на първия автобус и заминал при другата си сестра Марта в Чикаго.

Спек останал там няколко дни и след това отишъл в Монмаут – малко градче в щата Илинойс, където бил живял като дете. Нанесъл се да живее у семейни приятели. Спек работил един месец като дърводелец, но след това напуснал и прекарвал времето си в пиене из местните кръчми. Хвалел се на барманите, че е убил бившата си съпруга в Далас. Мнозина забелязвали неговия провлечен тексаски акцент.

На 2 април 1966 г. г-жа Харис (65 г.) била нападната в дома си. Някакъв мъж с южняшки акцент опрял нож в гърлото й. Казал й да не вдига шум, разрязал халата й на ивици, завързал я и я изнасилил.

На 13 април барманката Мери Кей Пиърс била открита мъртва в кочината зад кръчмата. В стомаха й бил нанесен толкова силен удар, че черният й дроб се бил разкъсал. Полицията разпитала Спек, но разговорът не бил дълъг, защото той внезапно се разболял. Обещал да се върне на 19 април, за да продължат с разпита, но така и не се появил повече. Проследили го до хотел „Кристи“, където открили бижута и радиоапарат от дома на г-жа Харис, както и вещи, откраднати при други обири. Управителят на хотела бил видял Спек да си тръгва преди около час с куфарите си. Казал му, че отива до „пералнята“, но вместо това се качил на автобуса. Три месеца преди убийствата на медицинските сестри гневният, отхвърлен и криещ се от закона Спек представлявал истинска ходеща бомба със закъснител.

Щатът се подготвя за процеса

Най-важното нещо за щатския прокурор Уилям Мартин била надеждата, че Спек ще бъде обявен за годен да се яви пред съда.

Кора Амурао
Кора Амурао

Осъждането на Спек зависело и от още един важен фактор – да се попречи на свидетелката Кора Амурао да избяга от страх в родните й Филипини. Мартин я държал непрекъснато под око. Довел майка й и братовчед й в Чикаго за морална подкрепа. Мартин ги настанил в таен апартамент, с 24-часова охрана. Всички медии искали да се доберат до Кора. От нейната история можели да потекат стотици хиляди долари под формата на права за книги, статии и участия в предавания. Дори филипинското правителство искало да контролира бъдещето на Кора.

Тя решително устояла на изкушенията до появата си в съда.

Спек, който се възстановявал в болницата, нямал представа, че Мартин е уредил Кора да го идентифицира. Облечена като медицинска сестра тя влязла заедно с останалите сестри в стаята му. Цели три минути и половина наблюдавала човека, когото била видяла в нощта на бруталното убийство на нейните приятелки. На излизане от стаята казала на Мартин и детективите: „Това наистина е той“. Доказателствата се трупали: отпечатъци; липса на алиби; идентификацията на Кора; очевидци, които били виждали Спек в района; ножът, изваден от река Калумет; тениската, захвърлена от Спек на местопрестъплението; и неговата сперма, открита по жертвите.

Спек не си признавал, че е извършил убийствата. По време на разговорите си с психиатър казвал неведнъж: „Сигурно съм го направил, щом всички твърдят така“. Твърдял, че не помни нищо от онази нощ, защото бил много пиян и дрогиран. Екипът от психиатри го намерил за годен да се яви пред съда. Обявили го за социопат, но той бил напълно с всичкия си.

Основният проблем на защитата бил дали Спек щял да бъде съден за убийствата едно по едно, или за всичките наведнъж. Адвокатите предпочитали един процес за всички убийства, а обвинението се съгласило, тъй като смятало, че това ще бъде в негова полза.

Процесът започнал на 3 април 1967 г. Съдебната зала била препълнена от семействата на убитите медицински сестри и любопитни зяпачи.

Историята на Кора

Дребното момиче се качило на свидетелската скамейка. Зрителите в съдебната зала били потресени от разказа й. Когато я помолили да идентифицира човека, убил приятелките й, Кора слязла от мястото си, приближила се до Спек, погледнала го в очите и казала, че той е мъжът.

След това Кора започнала да разказва какво се е случило в нощта на убийствата. Чула четири почуквания на вратата на спалнята си. Отворила и видяла на прага Спек – много висок, облечен в черно и държащ в ръката си малък револвер. Кора се втренчила в оръжието. Спек я сграбчил за ръката и попитал: „Къде са приятелките ти?“.

Мерлита Гаргильо
Мерлита Гаргильо

Междувременно Мерлита, с която делели една стая, също станала от леглото. Спек подкарал двете момичета по корирода към голямата спалня в задната част на къщата. Светнал лампите и видял три спящи жени. Изплашените Кора, Мерлита и Валентина се скрили в един килер. След малко едно от другите момичета почукало на вратата на килера и ги уверило,че мъжът няма да ги нарани. Те излезли от скривалището си.

Спек насочил оръжието си към Нина и Пат, като междувременно държал Памела през кръста. Изгасил осветлението и накарал жените да седнат в полукръг, с гръб към прозореца. Спек седнал с лице към тях, усмихвайки се, а дългите му крака и бавният му тексаски говор го карали да изглежда като момче на тяхната възраст. „Искам малко пари. Отивам в Ню Орлиънс“. Момичета му дали всички пари от чантите си.

След малко се прибрала Глория Дейви, след среща с приятеля й. Поела нагоре по стълбите доста подпийнала и отворила вратата на спалнята. Глория изпищяла, когато видяла Спек и оръжието. Присъединила се към кръга. Спек се изправил, измъкнал един чаршаф от леглата и започнал да го реже на ивици. След това завързал краката и ръцете на момичетата.

Две други сестри, Мери Ан и Сюзан, се върнали у дома, отворили вратата на задната спалня и заварили Спек надвиснал над завързаната Памела, чийто очи били пълни с ужас. Побягнали към другата стая и се разпищели, когато заварили в нея останалите вързани жени. Спек побързал да ги настигне. Намушкал ги с ножа си и ги удушил. След това се измил и се върнал при Памела, за да я довърши с едно пробождане в сърцето. След това се измил отново.

В другата стая момичета се опитвали да се напъхат в тясното пространство под леглата. Спек развързал краката на Нина и я отвел  в другата спалня, където я пронизал в гърлото и я задушил с възглавница. Кора чула как Нина извиква и после шума на течаща вода. Опитала се да се скрие още по навътре под леглото.

Валентина Пезон
Валентина Пезон

Спек се появил отново и отвел Валентина, без да си прави труда да развързва краката й. Вдигнал я с лекота и я отнесъл към смъртта й. Кора отново чула „Аргх!“ и шум на вода. Върнал се за Мерлита и отнесъл и нея на ръце. Кора чула приятелката си да вика „Боли!“.

Минали още 30 минути, през които водата шуртяла непрекъснато. Преди да вземе атлетичната Пат Матусек, Спек я попитал: „Ти ли си момичето в жълтата рокля?“. Отвел я в банята, ударил я в стомаха, разкъсвайки черния й дроб, и я удушил.

Спек се върнал обратно в стаята, съблякъл Глория, която била заспала от изпития алкохол, и я изнасилил. Докато слушала скърцането на пружините на леглото, Кора затворила очи и започнала да се моли. Когато ги отворила отново, стаята била празна.

Кора решила да смени леглата и побързала да се скрие под едно в другия край на стаята. Опряла тялото си в стената и зачакала.

Ричард Спек и неговите адвокати
Ричард Спек и неговите адвокати

Показанията на Кора хвърлили светлина върху събитията от онази нощ. Коментарът на Спек за жълтата рокля ясно показвал, че е виждал момичетата преди убийствата. Той бил планирал това клане.

На 15 април 1967 г., след 49-минутно заседание, съдебното жури обявило Ричард Бенджамин Спек за виновен в убийствата. Съдията му дал смъртна присъда.

Спек избегнал смъртното наказание, когато Върховният съд го заменил с 50-100 години затвор. Не успял да излежи зад решетките и 20 години. Спек починал на 5 декември 1991 г. от масивен сърдечен удар. Аутопсията установила,че е имал увеличено сърце и запушени артерии. Той бил напълнял; лицето му било покрито с белези от шарка, а тялото му било подпухнало като на мъртва риба. Семейството му не пожелало да вземе трупа му. Спек бил кремиран, а пепелта му била разпръсната на неизвестно място.

Завръщане от мъртвите

Ричард Спек (49г.) - малко преди смъртта му
Ричард Спек (49г.) – малко преди смъртта му

Докато лежал в затвора „Стейтвил“ в Крест Хил, Илинойс, Спек получил прякора „Птичаря“, вдъхновен от филма „Птичарят от Алкатраз“, тъй като отглеждал две врабчета в килията си. Той бил самотник, колекционирал пощенски марки и слушал музика. Директорът на затвора го описва като „едно голямо нищо, което излежава присъдата си„. Спек не бил образцов затворник; често бил хващан с наркотици и алкохол менте. Наказанията за тези провинения не го спирали.

По принцип Спек отказвал на предложенията за интервюта, но решил да се срещне с журналиста Боб Грийн през 1978 г. В това интервю за първи път публично признал за убийствата и казал, че смята, че ще излезе от затвора „някъде през 2000 г.“, когато се надявал да започне свой собствен бизнес с хранителни стоки. Казал на Грийн, че едно от удоволствията му в затвора е да се „надруса“. Когато Грийн го попитал дали се сравнява с прочути престъпници като Джон Дилинджър, Спек отговорил:

„Аз не съм като Дилинджър или когото и да е. Аз съм изрод“.

Казал, че когато е убивал сестрите, не е почувствал нищо, но нещата се били променили:

„Не чувствах нищо през онази нощ. Казват, че навсякъде имало кръв. Не мога да си спомня. Чувствах се празен… Страшно съжалявам. За онези момичета и за техните семейства и за себе си. Ако трябваше да го направя отново, щях просто да ги обера“.

През май 1996 г., пет години след смъртта на Спек, говорителят от телевизия CBS в Чикаго Бил Къртис получава една видеокасета. Видеото, заснето в затвора „Стейтсвил“, показвало един странен, самодоволен и зловещо преобразен Спек. Гърдите му имали гротескно женски форми, вероятно вследствие от взимането на хормони. Той бил обут в сини копринени гащички и правел секс с друг затворник. Преди сексуалния акт небрежно разказвал на оператора зад камерата за убийствата на сестрите.

Когато го попитали защо е убил жените, казал: „Просто нямаха късмет онази нощ“. На въпроса какво е чувствал по време на убийствата, отговорил: „Каквото съм чувствал винаги. Нямах чувства“. Добавил, че не съжалява. В един момент казал: „Ако знаеха колко много се забавлявам тук, сигурно щяха да ме пуснат“. Описал с подробности какво е да удушиш някого: „… не е като по телевизията… Отнема повече от три минути и е нужна доста сила“.

Дори след смъртта си Ричард Спек доказал, че е способен да разбуни духовете на живите.

The following two tabs change content below.
Подкрепи ме, за да мога да пиша редовно:
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Един коментар on “Чикагското клане и странното превъплъщение на Ричард Спек

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *