Публикувано на: 20 януари, 2010

Вероятно той е най-профилният сериен убиец в Полша, но поради наложената от държавния апарат цензура, неговият зловещ случай си остава една интригуваща мистерия. Името на убиеца и неговата дата на раждане са известни, както и злокобната му привързаност към изкуството. Той е осъден за шест брутални убийства и си признава за още 14, но, според някои източници, неговите признания са били измъкнати със сила, в опит да се изчистят архивите от неразкрити убийства. Убиецът предоставил мотив на полицията, но той се отнасял само за първото от неговите престъпления и не обяснявал последвалата тригодишна касапница. Червеният паяк е изпратен в лудницата с доживотна присъда, където гласът му замлъкнал завинаги.

Естеството на престъпленията му и писмата, които Лучиан Станяк изпращал на пресата, неизбежно свързват името му с лондонския Джак Изкормвача.  Сравнение, което е неточно в някои отношения. Макар и двамата убийци да изкормвали женската си плячка, нито една от идентифицираните жертви на Станяк не е проститутка. Ако признанията му са верни, той е погубил четири пъти повече жертви от Изкормвача, действайки в продължение на три години. И двамата убийци се сдобиват с прочутите си псевдоними от писмата, които изпращат на пресата. Основната разлика между тях е, че в крайна сметка Червеният паяк е идентифициран, арестуван и вкаран зад решетките.

Денят на освобождението

През юли 1964 г. полските граждани се готвели да отпразнуват 12-ата годишнина от освобождението на Варшава от нацистката окупация през Втората световна война. На 22 юли в столицата щяла да се състои грандиозна манифестация и други по-скромни из цялата страна. Първият сигнал за проблем се появил на 4 юли, под формата на писмо, адресирано до редактора на варшавския вестник „Политически преглед“ Мариан Старжински. Написаната с особено червено мастило и паешки почерк бележка, гласяла:

„Няма щастие без сълзи, няма живот без смърт. Пазете се! Ще ви накарам да плачете“.

Старжински възприел писмото като лична заплаха и потърсил закрилата на полицията, но 22 юли протекъл без инциденти във Варшава. Нещата не стояли така в Олжтин, намиращ се на 190 км. на север, където 17-годишната Данка Мачежовиц не се прибрала в къщи след парада, спонсориран от местното училище по хореография и фолклор. На следващата сутрин един градинар, работещ в Парка на полските герои, открил голия труп на момичето в храсталака. Тя била изнасилена и изкормена. На 24 юли варшавският вестник „Кулиси“ получил написана с червено бележка, която гласяла:

„Откъснах едно сочно цвете в Олжтин и ще го направя отново някъде другаде, защото няма празник без погребение“.

Полицията анализирала мастилото и установила, че това е боя за рисуване разредена с терпентин. Два елемента, които са често срещани и невъзможни за проследяване. Уликите събрани от тялото на Данка Мачежовиц също били безполезни без наличието на заподозрян. Детективите не можели да направят нищо друго, освен да чакат и да видят дали убиецът ще да изпълни заплахата си за още убийства.

Страстни огньове

На 16 януари 1965 г. вестник „Варшавски живот“ публикува снимката на 16-годишната Анюта Калиняк, която била избрана да води училищния парад във Варшава на следващия ден.  Калиняк живеела в едно източно предградие на столицата, наречено „Прага“. На 17 януари тя тръгнала към парада, минавайки по моста над река Вистула. Понеже била уморена, след парада тя решила да пътува на стоп и спряла един камион, който я оставил на две пресечки от дома й. Анюта така и не се появила у дома.

Семейството и приятелите й обърнали „Прага“ в търсене на Анюта. Тогава пристигнало поредното червено писмо, което насочило търсачите към нейното лобно място. Те открили тялото й в мазето на една кожена фабрика, намираща се точно срещу дома й. Убиецът очевидно я бил чакал скрит и я бил нападнал, удушавайки я с жица. Когато била мъртва, той махнал решетката на тротоара и хвърлил момичето в мазето на фабриката, оставяйки я с 15-сантиметрово желязо, стърчащо от гениталиите й.

На 1 ноември 1965 г. – Денят на Вси светии – убиецът ударил отново, този път в Позна, намиращ се на 280 км. от Варшава. Младата, руса хотелска рецепционистка Янка Попйелски отишла на гарата в Позна, търсейки безплатен превоз, за да отиде да види приятеля си в едно близко село. Вместо това, тя открила някакъв лунатик, който я упоил с хлороформ, завлякъл я зад купчина сандъци, съблякъл я от кръста надолу, изнасилил я, и накрая я намушкал до смърт с отвертка. След като обезобразил долната част на тялото й, убиецът натикал трупа на Попйелски в един от сандъците, където той бил открит час по-късно. Раните били толкова жестоки, че полицията укрила всички подробности от медиите.

След откриването на Попйелски полицията завардила всички влакове и автобуси, напускащи Позна, търсейки мъж с окървавени дрехи. Търсенето се оказало безплодно. На 2 ноември вестник „Западен куриер“ получил писмо, написано с червено мастило, което цитирало откъс от романа на Стефан Жеромски „Пепелища“:

„Само сълзите на скръбта могат да измият петното на срама; само болките на страданието могат да загасят огньовете на страстта“.

На лов за Паяка

Полша отбелязала двоен празник на 1 май 1966 г., празнувайки едновременно Деня на труда и главния ден за почитане на Комунистическата партия. Тази вечер 17-годишната Маруся Галазка излязла да търси котката си в северното предградие на Варшава „Золиборж“, и повече не се прибрала в къщи. Бащата на Маруся излязъл да търси закъснялата си дъщеря и я намерил в бараката за инструменти зад къщата – мъртва, страховито обезобразена и с черва висящи по бедрата й. Аутопсията установила, че тя е била изнасилена преди изкормвачът да употреби острието си.

Начело на разследването на Червения паяк бил поставен майор Чижнек от варшавския Отдел Убийства. Той смятал, че е малко вероятно серийният убиец да е действал само по празниците. Търсенето на подобни престъпления донесло още 14 убийства, които съвпадали с метода на действие на Червения паяк, но нито едно от тях не било придружено от писмо. Датиращи от април 1964 г., пет от убийствата се били случили край Позна, две в Бидгошч, и по едно в Бялисток, Келце, Од, Ломза, Люблим и Радом. Отбелязвайки убийствата на картата, Чижнек забелязал, че повечето от престъпленията са извършени на юг и на запад от Варшава, в градове свързани с директни железопътни линии до Катовице и Краков. Досега в нито един от тези градове нямало жертва, което подкрепяло теорията на Чижнек, че убиецът не би ударил близо до дома си.

Все пак тази теория не помагала особено за разкриването на случая. Катовице бил по-голям от Варшава с 3 милиона души, а Краков наброявал повече от 800 000. Полицията трябвало да намери следа, която да я заведе право пред вратата на убиеца.

Художникът

Войниците откриват тялото на Янина Кожйелски

Войниците откриват тялото на Янина Кожйелски

В коледната вечер на 1966 г. трима войници се качили на влака от Краков за Варшава. Решавайки да не се возят в трета класа, те отворили едно резервирано купе и били шокирани от находката на обезобразено женско тяло. Те извикали кондуктора, който от своя страна сигнализирал на машиниста. Варшавската полиция наредила по радиото на влака да продължи към столицата без да спира повече. При пристигането всеки от пътниците бил подложен на проверка, но и този път детективите не се натъкнали на окървавени ръце или дрехи. В пощенския вагон на влака било открито поредното съобщение от Червения паяк: „Извърших го отново“.

Жертвата била идентифицирана като 17-годишната Янина Кожйелска от Краков. Нейната кожена пола била нарязана от ножа на убиеца, както и долната част на стомаха и бедрата й.  И този път, за разлика от повечето сексуални убийци, Червеният паяк бил избягнал контакт с лицето и гърдите на жертвата. Детективите на майор Чежник научили, че купето е било резервирано по телефона от някакъв мъж, който се представил като Станислав Кожйелски. Неговата „съпруга“ била взела билетите и ги била платила в брой. Кондукторът я завел до купето, а тя казала, че съпругът й ще пристигне скоро. Същият кондуктор бил проверил билета на въпросния „съпруг“, но не можел да си спомни лицето му.

Полицията осъзнавала, че Янина Кожйелски е познавала достатъчно добре убиеца си, за да пътува с него и да се представя за негова съпруга. Те пресметнали, че тя е била убита около десет минути преди заминаването на влака и убиецът е слязъл, пускайки бележката си в кутията на пощенския вагон.

Проверката установила, че 14-годишната сестра на Кожйелски Аниела е била убита във Варшава преди две години. Това било твърде голямо съвпадение. Майор Чижнек бил убеден, че убийствата на сестрите ще решат случая. Той говорил с техните родители и, макар да не могли да му предложат евентуални заподозрени, те му казали, че и двете момичета са позирали като модели в краковското Училище по пластични изкуства и в Клуба на любителите на изкуството.

Започвайки от клуба, Чижнек установил, че в него членуват 118 души, повечето от които били уважавани професионалисти, като доктори, стоматолози, журналисти и държавни служители. Все още действайки по презумцията, че извършителят не би убивал близо до дома си, Чижнек прегледал списъка на членовете, търсейки жители на Катовице. Открил само един: Лучиан Станяк, 26-годишен преводач, работещ в полската държавна печатница. Станяк пътувал често и надалеч заради работата си, използвайки неограничен билет.

Чижнек помолил управителя на клуба да отвори шкафчето на Станяк. Вътре открил комплект ножове, които се използват за мазане на боя по платното за рисуване, както и няколко от последните картини на Станяк. Художникът очевидно си падал по червената боя, а картината, озаглавена „Кръгът на живота“, убедила Чижнек, че е намерил Червения паяк. Тя изобразявала една крава, изяждаща цвете. След това кравата бивала погълната от вълка, вълкът застрелян от ловеца, ловецът прегазен от жена на мотор, и накрая на цикъла жената лежала  с изкормен стомах, от който никнели цветя.

На 31 януари 1967 г. Чижнек уведомил детективите от Катовице и ги изпратил в дома на Станяк. Полицията опитала вратата, но техният заподозрян не си бил в къщи.

Властите не знаели, че той вече е намерил поредната жертва за ножа си.

Убежище

Счупената бутилка и ножът на художника

Счупената бутилка и ножът на художника

В онази сутрин Станяк се качил на влака за Од в търсене на плячка. Той си набелязал 18-годишната студентка в Института по кинематография Божена Ражкйевиш и я завел на гарата в около 6:00 ч. Там, под един навес, той ударил момичето с бутилка от водка, сразял полата и гащичките й, и я намушкал до смърт. В бързината си Станяк оставил ясен отпечатък от пръст на гърлото на счупената бутилка.

Той прекарал вечерта в заведенията на Од, и хванал късния влак за Катовице. Детективите го спипали на перона и го прибрали за разпит. Станяк с готовност си признал, според някои източници за 20 убийства, но срещу него били повдигнати обвинения само за шест от тях. Той казал на полицията, че първото му убийство, което извършил през 1964 г., е било предизвикано от семейна трагедия. Неговите родители и сестра му пресичали една заледена улица, когато били ударени и убити от кола, караща с превишена скорост. Шофьорът – младата, руса съпруга на един полски пилот – била оправдана по обвинението в безразсъдно шофиране. Станяк жадувал за отмъщение, но се страхувал да убие мишената на гнева си, знаейки, че ще бъде главният заподозрян. Вместо това, той си избрал приличаща на нея жертва и, откривайки че убийството му носи толкова голямо удоволствие, продължил да го практикува за забавление.

През 1967 г. Станяк е осъден на смърт за шест убийства, но по-късно присъдата му е отменена, понеже го обявили за невменяем. Той е изпратен в лудница, където вероятно е все още жив, и продължавал да рисува, когато имал възможност. Останалите 14 жертви на неговите убийства никога не са идентифицирани публично. Подробностите от тези престъпления остават неизвестни, което предизвиква спекулации, че Станяк би могъл да е невинен за някои от тях, а дори и за всички.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –