Публикувано на: 14 февруари, 2011

Жил дьо Ре воювал рамо до рамо с Жана д`Арк и бил един от най-богатите хора във Франция. Но историята разказва, че той имал тъмна и зловеща страна. В продължение на много години Жил отвличал, изнасилвал, изтезавал и убивал стотици селски деца (предимно малки момчета). Освен това правел опити за призоваване на Дявола и работeл с алхимици, които използвали черна магия, опитвайки се да превърнат желязото в злато.
Тази негова страховита репутация надделява над военните му подвизи и, справедливо или не, историята го помни като едно от най-големите чудовища на Франция.

Чудовище или жертва?

Времето има свойството да опростява историята до най-семплата й форма. Поглеждайки назад, историческите фигури приемат образа на герои или злодеи, на светци или грешници. С вековете добродетелите на националните герои се раздуват до митологически пропорции. Техните пороци и недостатъци се пренебрегват за сметка на героичните им дела. Обратно на тях, обикновените нехранимайковци се превръщат в основа за страховити легенди и преувеличени истории. Там е средната земя на историята. Неутралната историческа фигура остава на второ място, а центърът на сцената се заема от доброто и злото.

Но подобно свеждане само до добрата или лошата страна на монетата е крайно нечестно и неточно. Никой човек, освен може би Сталин или Майка Тереза, не е просто чудовище или светец. Всеки има силата да върши добро или зло, а повечето от нас практикуват и двете. Но в черно-белия свят на историята прочутите се обезсмъртяват или на паметника на героите, или в тъмницата на злодеите.

Жил дьо Ре

Жил дьо Ре

Така се случва и с един от най-забележителните осъждани убийци в историята – френският благородник от 15-и век Жил дьо Ре. Този воин воювал рамо до рамо с Жана д`Арк и бил един от най-богатите хора във Франция. Но историята разказва, че Жил имал тъмна и зловеща страна и в продължение на много години е отвличал изтезавал и убивал стотици селски деца (предимно малки момчета), като същевременно е работил с алхимици, които използвали черна магия, опитвайки се да превърнат желязото в злато.

Макар да бил един от най-влиятелните мъже във Франция, Жил дьо Ре бил зле подготвен да се справи с чудесното предимство, дадено му от обществото. Отгледан от могъщия си дядо, чиято главна причина да го вземе под крилото си била да увеличи и без това обширните си имоти, Жил израснал в среда лишена от морални устои и показал политически наивитет, който в крайна сметка довел до падението му.

Жил си признал (под заплаха от изтезания), че е педофил и хомосексуалист в едни времена, когато тези наклонности водели единствено до конфискация на имуществото и отнемане на живота. Той бил прахосник, който успял да доведе семейството си до финансов крах в преследване на хедонизма си. Жил дьо Ре бил способен да въздига крале и се прочул като безстрашен и изкусен воин, чийто приключения спасяват Франция от пълно поражение в Стогодишната война. Но същият този стремеж към екстремни преживявания го довел до убийствата на млади момчета и до практикуването на черна магия в търсене на по-голямо богатство, чрез което да може да поддържа своя скандален начин на живот.

Историята слага Жил дьо Ре в редиците на садистичните убийци, а не в списъка с националните герои. Повечето учени се съгласяват, че той е бил чудовищен хищник, макар че има и такива, които твърдят, че доказателствата, представени на процеса му, са били скалъпени, и че Жил е бил зле подготвен да се защити срещу подобни скандални обвинения. Никой, твърдят те, не би могъл да се измъква толкова дълго от подобни шокиращи престъпления, както уж бил правил дьо Ре. Според мнозина, той е бил просто пионка в голямата политическа игра на епохата.

Кой тогава е истинският Жил дьо Ре? Дали е бил психопатичен убиец, който е получавал сексуално удоволствие от изтезанията и убийствата на десетки селски деца? Или е бил обикновен войник, роден в могъщо семейство, който се е озовал на пътя на онези, които искали да сложат ръка на земите и властта му?

Азенкур

Невъзможно е да разберем Жил дьо Ре без да знаем повече за неговата епоха. През 15-и век Франция била огнище на политически интриги, насилие, епидемии и войни. Това била страна, в която лоялността се продавала, а управляващата власт търсела единствено личната си изгода. Както и в цяла Европа, любовта и бракът във Франция били две различни неща. Женитбата обикновено се сключвала, за да се подсигури властта и да се засили авторитета на благородническите семейства.

Крал Шарл VІ

Крал Шарл VІ

Когато Ре се родил в един от замъците на семейството си, най-вероятно в Черната кула на Шамтос – Франция воювала с Англия в спор за това кой да седне на френския трон. Крал Шарл VІ управлявал от Париж своята губеща войната страна, а Хенри V ковял успешните си военни стратегии в Лондон. Стогодишната война не продължава без прекъсване цял един век, както предполага името й, а представлява по-скоро поредица от големи битки (най-вече на френска земя), последвани от години на примирие, прекъсвано от дребни набези.

Крал Хенри V

Крал Хенри V

Стогодишната война започва през 1337 година, като директна последица от Норманското нашествие в Англия от Уилям Завоевателя през 1066 г. Уилям става крал на Англия, но запазва ролята си на херцог на Нормандия. Почти сто години по-късно един от английските наследници на Уилям, Хенри ІІ, се оженва за Елеонор Аквитанска, разведената съпруга на френския крал Луи VІІ. Хенри и Елеонор получават достатъчно контрол над земите в северната и централна част на Франция, за да почнат да се смятат за не по-малко могъщи от Луи. С времето англичаните загубили контрол над голямата част от земите си, но понякога си ги връщали обратно, когато обстоятелствата позволявали – обикновено, когато английските крале не били твърде заети да се бият с Уелс и Шотландия.

В момента, когато Хенри V се качил на английския трон през 1413 година, Англия, Шотландия и Уелс били в мирни отношения, а лудостта на Шарл VІ била предизвикала огромна борба за власт от двете страни на Ламанша. Хенри сметнал, че времето е подходящо да заяви правото си над трона на Франция, присъединявайки се към херцога на Бургундия и останалите претенденти.

Лудият Шарл бил обичан, но слаб крал, и френската система за управление дала необикновена власт на своите лордове. Страната била разделена на няколко района, като Бургундия, Орлеан и Бретан настройвали кралете на Англия и Франция един срещу друг, сменяйки страните на конфликта във всеки удобен момент. Техните огромни армии и извънмерни богатства пречели на Шарл да накаже предателството им. Задълженията на френските лордове към короната се изчерпвали единствено с военна служба. Лордовете създавали собствени пари, издавали собствени закони и сключвали техни собствени спогодби и съюзи. Кралят се грижел за лоялността им чрез разпределяне на феодалните владения и назначаванията. В замяна на тези подаяния, лордовете осигурявали военна защита на кралството, но само когато имали изгода от това.

Войски събрани при Азенкур

Войски събрани при Азенкур

На 25 октомври 1415 година в Деня на Св. Криспин английската и френската армия се срещнали на бойното поле в Азенкур, където англичаните, предвождани от Хенри V, били застигнати от много по-силната френска армия, предвождана от маршала на Франция Жан Бусико. Англичаните, които били на френска земя от август, вече били изнемощели от глад, преживявайки чрез грабежи и откупи, докато се насочвали на изток от Нормандия към Кале. В проливния вечерен дъжд на 24 октомври по-многобройните сили на Бусико обградили англичаните в едно горско сечище с формата на диамант, намиращо се посред трите гористи райони, които заобикалят френските крепостни градове Азенкур, Трамекур и Мезонсел. Опирайки се на стратегията, която някога преди три века била послужила добре на неговия предшественик Уилям Завоевателя в Хейстингс, Хенри предприел маневрата да атакува от добре защитената си позиция в калното сечище. На следващата сутрин под сивото, но сухо небе, той придвижил армията си напред, като поставил уелските стрелци сред тежковъоръжената си конница.

Когато англичаните се доближили на един хвърлей с лък, френската конница се впуснала в атака. Гъстата кал на изораното поле попречила на нападението им и, затънали понякога до кръста в кал, те се превърнали в лесна мишена за уелските стрелци, които ги поваляли със стотици. Тежковъоръжените французи падали на земята, където били стъпквани от собствените си подплашени коне или посичани от англичаните. Предпочитаният метод за убийство на падналите рицари бил да се вдигне визьора на рицарския им шлем и да се прободат с кама в окото.

Подплашените коне с празни седла се стряскали от стената от гори наоколо и се обръщали в бесен галоп право към своите войски, причинявайки объркване и хаос, докато точният и смъртоносен дъжд от английски стрели обсипвал бойното поле. Онези французи, които успели да преминат полето на смъртта, били посрещнати от английските рицари и набучени на копията им. Третата линия от френски войници, въоръжена с арбалети и елементарни оръжия, само наблюдавала клането, взимайки малко участие в боя, и накрая побегнала.

Битката при Азенкур

Битката при Азенкур

Битката свършила само за час. Броят на френски военнопленници далеч надвишавал броя на свободните да ги пазят англичани и Хенри бил принуден да вземе едно кръвожадно решение. Вместо да позволи на пленниците да бъдат откупени и да се бият отново, той наредил да бъдат избити. Когато касапницата приключила, на полето в Азенкур лежали 11 000 мъртви французи. Сред тях били херцогът на Брабант и графът на Невер, братята на херцога на Бургундия, херцогът на Аленкон, херцогът на Бар, управителят на Франция Шарл д`Албре, графовете на Марле, Руси, Далм, Водемо и Дамартен. Една от по-малко познатите, но жизнено важни, поне в живота на Жил дьо Ре, жертви бил Амари дьо Краон – син на Жан дьо Краон.

Детството на Жил

Смъртта на Амари дьо Краон е първата от трите значителни загуби в живота на 11-годишния Жил дьо Ре, тъй като Краон бил негов чичо и единствен наследник на дядо му Жан. Майката на Жил – Мари дьо Краон, се омъжила за Ги дьо Ре – единствен наследник на невероятно богатата Жиан ла Саж. Този политически брак слял три богати и могъщи семейства. Женитбата на Ги и Мари се случила скоро след като Ги сменил името си от Лавал на Дьо Ре, с цел да наследи имотите на Жиан ла Саж – последната от фамилията Дьо Ре. Но Ла Саж се отметнала от обещанието си да направи Ги свой наследник и дала наследството си на Катрин дьо Машекул – майката на Жан дьо Краон – баща на Мари. За да предотврати лошите чувства на Дьо Ре, Жан дьо Краон му предложил ръката на дъщеря си. Бракът на Ги дьо Ре и Мари дьо Краон бил чисто политически и икономически по природа и в историческите хроники не е споменато дали двамата са изпитвали топли чувства един към друг.

След девет месеца Мари родила първото си дете Жил дьо Ре. След две години тя дарила Ги с втори син, Рене.

Първите години от живота на малкия Жил не се отличавали с нищо особено. Като син на един от най-богатите мъже във Франция, той бил възпитаван по един, както изглежда днес, студен и лишен от обич начин, защото във Франция през онази епоха философията за отглеждане на малки деца се изразявала в третирането им като мини-възрастни и от тях се очаквало да се държат като такива. Жил рядко виждал родителите си. Той бил отгледан от бавачка и до седмата си година, когато достигнал възрастта на умствена зрялост според френското общество, се радвал на съвсем спорадични визити от Ги и Мари.

Като седемгодишен бъдещ благородник, Жил бил обучаван в класически изкуства и езици, научавайки се да чете и да пише на латински и гръцки, и получил военна подготовка и уроци по дворцов етикет. Историята разказва, че Жил бил способен ученик и експерт във военното изкуство, но като политик бил неумел и недодялан. Той никога нямало да стане майстор в умението на лукавите конспирации и дворцови интриги, което се изисквало от всеки френски благородник през 15-и век.

Мари дьо Ре умряла скоро след Богоявление през 1415 година.

Малко преди битката при Азенкур се случила и третата смърт, която оформила живота на Жил. Неговият баща Ги бил нападнат от глиган по време на лов. Кончината на Ги била бавна и той имал време да напише завещание и да даде инструкции как да бъдат отгледани синовете му.

Тъй като Ги все така недолюбвал свекъра си Жан дьо Краон, той написал в завещанието си, че децата му трябва да бъдат отгледани от неговия братовчед Жан Турнемин дьо ла Жуноде. Ги дал ясно да се разбере, че при никакви обстоятелства не бива да се допуска Жан дьо Краон да взима участие във възпитанието на Жил и Рене. Историците спекулират, че дьо Ре е искал да държи децата си далеч от дьо Краон, защото все още изпитвал лоши чувства за отнетото му наследство. Други предполагат, че Ги дьо Ре е знаел твърде добре що за човек е дьо Краон и че децата му щели да бъдат погубени, ако попаднат в ръцете му.

Брак по сметка

Умелият политик дьо Краон не желаел да остави богатството и имотите на неговите внуци да се изплъзнат между пръстите му, след като толкова внимателно бил планирал как да се добере до тях. Той останал без собствен наследник след битката при Азенкур и не искал да види как рода му свършва с него, а богатството му отива в ръцете на лудия крал, или на някой друг благородник. Дьо Краон успял да пребори завещанието на Ги дьо Ре и в средата на 1416 година малките Жил и Рене дьо Ре били предадени на грижите на дядо си.

Жан дьо Краон бил лукав, подмолен и могъщ лорд, чийто манипулации и машинации почти нямат конкуренция в историята. Лишен от съвест и готов да използва всякакви методи, за да постигне целите си, Жан оказал много лошо влияние върху младите и впечатлителни деца на дьо Ре. Докато при родителите си момчетата получавали отлично образование по морал, етика, религия и хуманитарни науки, в замъка на Краон те били оставени напълно свободни, почти без никакъв контрол.

Самият Жан също не бил подходящ за ролеви модел. Той спокойно можел да се нарече вторият най-богат човек във Франция, а действията му показвали ясно, че негов единствен идол е собствената му изгода. Всякакви методи за сдобиване с допълнителни богатства били добре дошли за него. Най-мекото описание на Жан дьо Краон е лукав и безмилостен бандит.

Най-запомнящият се урок, който Жил дьо Ре научил от своя дядо, е, че като наследник на империята на Ре и Краон той стои над закона на Франция. Жан наторявал лошото семе на Жил, което разцъфтявало с възрастта му. Каквито и демони да са карали Ре да изнасилва и убива малки деца, те вероятни са се появили по време на престоя му в замъка на неговия дядо.

Единственото усилие, което положил Жан дьо Краон в обучението на Жил, е да го подготви във военното изкуство. На 14-годишна възраст, облечен в най-хубавите доспехи от Милано, Жил за първи път излязъл на кон от замъка Шамптос като оръженосец. Макар младите благородници като него да прекарвали часове наред в изучаване на тънкостите на боя със саби и копия, имало само един начин да се научат да се бият наистина, и това било да вземат участие в някоя от битките в Стогодишната война.

Скоро след пристигането на Жил в замъка Шамптос Краон дал ясно да се разбере, че възнамерява да използва своя внук за увеличаване на земите и богатствата си. Жил бил само на 13 години, когато Жан уредил женитбата му с Жиан Пейнел, дъщерята на лорд д`Амби от Нормандия. Богатството на Пейнел съперничело с това на Жил и бракът им щял да превърне семейството на Краон в може би най-могъщото във Франция, а дори и в Западна Европа. Точно поради тази причина Парламентът в Париж забранил женитбата, поне докато Жиан Пейнел не навърши пълнолетие.

Жан дьо Краон нямал намерение да чака дотогава и десет месеца по-късно обявил, че Жил ще се жени за Беатрис дьо Роан, племенницата на херцога на Бургундия. Този брак никога не се състоял, поради неизвестни причини.

Въпросът за женитба се появил отново, когато Жил станал на 16 години. По нареждане на дядо си, Жил отвлякъл своята братовчедка Катрин дьо Туар. Тя била дъщеря на Миле дьо Туар, чийто земи в Поату граничели с тези на Ре. Въпреки отвличането си и факта, че трима от спасителите й, сред които и нейният чичо, били хвърлени в тъмниците на Шамтос, Катрин се омъжила за своя братовчед през 1420 година. След дълги преговори, по време на които Миле дьо Туар умрял от треска, заложниците държани в тъмницата на Шамптос били освободени и бракът бил признат от духовническите власти. Трудните условия на затвора дошли твърде много на тримата заложници и чичото на Катрин умрял скоро след освобождаването си.

Светецът и грешникът

Шарл VІІ

Шарл VІІ

В един от своите изблици на лудост Шарл VІ обезнаследил своя син, дофина Шарл VІІ, и позволил да се проведат преговори за мирно споразумение с Англия, в които името на Хенри V се спрягало за френския трон. Споразумението се отхвърлило от мнозина във Франция, които смятали, че низвергнатият дофин трябва да стане крал. Сред поддръжниците на принца били Жан дьо Краон и Жил дьо Ре.

Жил бил заедно с дофина в замъка Шинон, когато една млада жена, която твърдяла, че чува гласа Божи, убеждила Шарл VІІ да й даде армия, с която обещала да освободи обсадения град Орлеан и да му осигури трона на Франция. Тази дева била Жана д`Арк.

Замъкът Шинон

Замъкът Шинон

Облечена в бели доспехи, украсени с кралския герб, Жана д`Арк застанала начело на 10-хилядна армия. Неин главен съветник и генерал бил Жил дьо Ре. След няколко трудни битки Жана д`Арк освободила Орлеан и успяла да отведе дофина в Рейм, за да бъде коронясан. Жил дьо Ре бил натоварен с носенето на светеното миро от Париж до Рейм. Годината била 1429, а убийствата на деца щели да започнат след по-малко от две години.

Политическите интриги и вътрешни противоречия сред френските благородници, както и първите няколко продажби на имотите на закъсалия за пари Жил дьо Ре, отбелязали следващите 18 месеца. Жил получил титлата маршал на Фрация, която го превърнала в най-високопоставеното военно лице в страната. Той се прочул със своята храброст и интелигентност на бойното поле, но демонстрирал пълна липса на умения на политическата арена. Жил си създал много врагове сред могъщите мъже на Франция, врагове, които не губили време да го сринат, когато се разчуло за кръвожадното му хоби.

Жана д`Арк

Жана д`Арк

Кралският главен съветник Жорж ла Тремоал смятал Жана д`Арк за заплаха за собствената му власт. Опортюнист от най-безмилостния вид, Тремоал се издигнал чрез отвличането и убийството на Пиер дьо Жиак през 1427 година, извършено с помощта на управителя Ришемон. Пиер дьо Жиак бил любимият съветник на Шарл VІІ, а Тремоал не само го изместил, но заел и неговото място в постелята на вдовицата му Катрин, за която се говорело, че е участвала в заговора за убийството на съпруга й. Скоро след като го обявили за шамбелан на Франция, Тремоал се обърнал срещу Ришемон и го изгонил от двора на крал Шарл VІІ.

Колкото повече триумфирала Жана д`Арк и била възхвалявана от народа и краля, толкова повече Тремоал се опасявал за своето влияние. Той решил да поправи ситуацията като убеди краля да изостави обсадата на Париж, където младият Хенри VІ се бил коронясал за крал на Франция и Англия. Жана не се съгласила с това решение и с това предизвикала началото на своята зла участ.

Властта на Тремоал достигнала връхната си точка през 1430 година, когато Жана д`Арк била ранена и пленена от херцога на Бургундия – съюзник на англичаните. Докато шамбеланът водел мирни преговори с Бургундия, Жана вехнела в затвора. Според обичаите на онази епоха, тя би могла лесно да бъде откупена срещу пари, но Тремоал убедил Шарл VІІ, че това не е добър ход. Жил дьо Ре също изоставил Орлеанската дева, която допринесла толкова много за неговата кариера.

Жана д`Арк

Жана д`Арк

През пролетта на 1431 година Жана д`Арк била изгорена на кладата в Руан, до голяма степен благодарение на машинациите на Тремоал. Тя била считана за еретичка в продължение на няколко години след смъртта си, до падането от власт на Тремоал и възкачването на нейните поддръжници. Тя е канонизирана за светица в началото на 20-и век.

Обществената кариера на Жил дьо Ре приключила в началото на 1432 година, когато починал дядо му Жан дьо Краон. На смъртния си одър Краон изразил разкаяние за своя безчувствен начин на живот и съжаление, че е превърнал Жил дьо Ре в чудовище. В опит да овъзмезди онези, които е наранил, той дарил имоти и пари на селяните си, компенсации на ограбените от него и направил дарения на две болници. Той оставил сабята си на Рене дьо Ре и се отрекъл от горделивостта си. Чрез това публично заклеймяване на Жил той ясно показал какво мисли за най-големия си внук.

Обществената служба на Жил приключила и с това започнало пропадането му в развратния живот. Освободен от сянката на дядо си, дълбоко убеден, че стои над всякакви закони за морал и етика, и все още много богат, Жил посветил остатъка от живота си в задоволяване на своите вътрешни демони.

Замъкът на ужасите

Стогодишната война приключила със съглашението между Англия и Франция и крал Шарл VІІ се оттеглил в своите имения, за да управлява най-накрая земите си в мир. Политическите препирни заглъхнали до известна степен. От благородниците се очаквало да разпуснат армиите си и да се върнат в земите си, за да натрупат наново загубените през войната богатства. Жил, който някога бил съюзник и на Жана д`Арк и на Тремоал, се оказал в несигурна позиция след смъртта на дядо си. След като Тремоал бил арестуван и изгонен от кралския двор той се завърнал в замъка Шамптос.

Заседналият живот на пенсиониран герой от войната не бил за Жил дьо Ре. Досега твърдоглавият млад мъж бил имал опит единствено със славата и военната сеч. Той копнеел за възбуда и кръв, но бил принуден да се превърне в убиец, за да задоволи желанията си.

Тъй като воденето на записки през 15-и век не било толкова акуратно, колкото сме свикнали днес, датите на изчезванията на деца са в най-добрия случай груби и приблизителни.

Първото отвличане, което историците приписват на Жил дьо Ре, се случило през 1432 година. Братовчедът на Ре Жил дьо Сил отвлякъл един млад чирак. Анонимното 12-годишно момче чиракувало при местния кожар. След изчезването на детето кожарят потърсил благородника Сил, но той му казал, че момчето е било отвлечено от крадци. Макар да нямало доказателства, които да свързват Жил с това отвличане, по-късно той бил обвинен в смъртта на чирака.

Авторът Жан Бенедети предполага какво се е случило с момчето в своята биография на Жил дьо Ре:

Той беше нахранен и облечен с дрехи, каквито никога не бе виждал. Вечерта започна с обилна вечеря и доста пиене, предимно греяно вино с билки, което действаше като стимулант. Момчето бе отведено в една от горните стаи, в която имаха достъп само Жил и приближените му. Тогава той разбра истинското естество на ситуацията си. Шокът, който се изписа по лицето на момчето, достави огромно удоволствие на Жил.

Етиен Корило (известен като Поату), съучастник в много от престъпленията, по-късно свидетелствал, че тогава Ре е изнасилил момчето, което било провесено за врата си от една кука. Преди детето да умре, Жил го свалил долу, успокоил го, и повторил акта. След това го убил сам, или наредил на някой от хората си да го направи.

Поату разказал, че понякога жертвите са били убивани чрез обезглавяване, друг път чрез прерязване на гърлата, разчленяване, счупване на врата с тояга. Често за екзекуциите се използвала къса сабя.

Жил дьо Ре рядко оставял някое дете живо за повече от една вечер, твърдял Поату. Много често той ги изнасилвал, след като им нанасял смъртоносни рани. Ре свършвал, докато децата умирали. Понякога дори правел секс с вече мъртвите деца.

Самият Жил си признал, че е целувал мъртвите момчета и се възхищавал на лицата и крайниците на по-красивите от тях. Той отварял жестоко телата им и с удоволствие съзерцавал гледката на вътрешните им органи. Често, докато децата берели душа, той сядал върху корема им и се присмивал на агонията им.

От труповете се отървавал като ги изгарял в залата на ужасите. Пепелта била изхвърляна в помийната яма или в рова на замъка.

Конспираторите

На процеса срещу Жил дьо Ре се разбира, че той не е бил сам в перверзиите си. В началото разполагал с малък брой съучастници, но с времето към касапницата били привлечени още мъже и жени.

Първите съучастници били неговите братовчеди Жил дьо Сил и Роже дьо Брикевил. В съдебните архиви няма данни Сил да е участвал в сексуалните аспекти от престъпленията, но със сигурност е бил доброволен участник в тяхното планиране и изпълнение.

Първите пет отвличания се случили сравнително бързо едно след друго, в период от няколко седмици. Сил бил забелязан при първото и второто похищение.

Изчезналите деца предизвикали паника в селцето Машекул и хората започнали да говорят за някакви свръхестествени сили. Показанията на един от родителите разкриват, че Ре и неговите кохорти веднага са били заподозряни в нечисти дела. Но никой не се осмелявал да говори от страх да не попадне в тъмницата, или дори да бъде убит. Селото се сдобило с лоша слава в целия район. Жителите на околните села вярвали, че там се ядат малки деца.

Не след дълго Жил се сдобил с нов снабдител на деца в лицето на Перин Мартен, позната като Ла Мефрей (Ужасът), макар нейната роля да изглежда повече като приказка, отколкото като реалност: тя бродела из провинцията, примамвайки всяко дете, което срещнела по пътя си. Стара жена с прякор Ужаса, отвличаща деца – това звучи като страшна история, която родителите разказват на своите непослушни деца. Мартен не е спомената в съдебните преписки, но е част от показанията на някоя си мадам Фураж, която разказала как в продължение на една година често се сблъсквала с някаква непозната старица, облечена в сива рокля и черно наметало с качулка. Веднъж с нея имало малко момче и старицата казала, че отива в Машекул. Два или три дни по-късно свидетелката я видяла да се връща без детето; тя казала, че го е оставила при един добър господар.

За ролята си в престъпленията Мартен била осъдена на затвор в Нант Бретан, където признала за греховете си преди да умре.

Изчезванията причинили вълнение в селото и Сил се принудил да съчини една история, с която да залъже скърбящите родители. Децата наистина са отвлечени, казал им той, но по заповед на краля на Англия, където щели да бъдат обучени за пажове. Дали това е успокоило родителите не се знае, но изчезванията продължили.

След Ужаса, Сил и Брикевил към тайния развратен кръг по-късно били привлечени и Поату и Енрие. Поату, който попаднал в замъка като жертва, но бил пощаден заради красотата си, признал, че е помагал на Ре в набавянето, убийствата и отърваването от жертвите.

Черна магия

Мистицизмът, духовността и религията играят важни роли в живота на Жил дьо Ре. Привидната му благочестивост е в пълна противоположност със смъртоносния му таен живот, което кара някои учени да се съмняват в правотата на историята. Той бил щедър поддръжник на църквата и построил няколко параклиси и катедрали, които освен това финансирал, за да могат духовниците да служат на хората. Когато богатствата му намалели и Жил изпитал нужда от пари, той бързо си взел обратно златото от църквите, но това не означава, че му е липсвала вяра, а по-скоро средства.

Като спътник на Жана д`Арк той станал свидетел на нейните чудеса. Жил забелязал промяна в посоката на вятъра, която била в полза на Франция по време на обсадата на Орлеан. Жана се била молила точно това да се случи. Той видял как Девата издърпва стрела от рамото си и се възстановява от рана, която би повалила всеки рицар на легло за цял месец. Жил станал свидетел на това как Жана призовава Бог да вдигне обсадата над Орлеан и постигнала за четири дни онова, което най-добрите воини на Франция не били успели да направят в продължение на повече от година. Той присъствал, когато Жана направила невероятни предсказания, които се сбъднали. Вярата в свръхестественото не била трудна за Жил дьо Ре. Тази вяра обаче се разгърнала от приемливите учения на църквата до алхимия, и, според съдебните преписки, некромантика и кланяне на дявола.

През 15-и век алхимията била поставена извън закона от църквата и краля, но това не спирало вярващите от търсенето на баснословния Философски камък, който уж превръщал желязото в злато. Модерната химия може да проследи корените си до тези ранни експерименти, които, въпреки мотивите си, правят някои полезни за човечеството открития. Повечето от алхимиците обаче били шарлатани и измамници, които използвали най-различни фокуси, за да изиграят своите наивни мишени.

Алчността на Жил дьо Ре го направила лесна плячка за фалшивите алхимици и той така и не разбрал, че е бил измамен. Неговите биографи описват два забавни епизода, в които той е бил мамен от шарлатани. В първия, любимият свещеник на Ре – Бланше, го представил на един ковач, който бил открил начин да превръща среброто в злато. Жил и алхимикът се срещнали в местната кръчма, където Ре дал на човека една сребърна монета. Жил оставил алхимика насаме да върши магиите си и при завръщането си открил човека пиян до безсъзнание. Очевидно всичко, което умеел мъжът, било да превръща парите във вино.

Втората измама струвала на Жил малко повече пари.

И този път Бланше го запознал с някакъв магьосник, който твърдял, че може да призовава Дявола. Една вечер, въоръжен с меч и облечен в бели доспехи, магьосникът Жан дьо ла Ривиер отвел Жил и неговата компания в гората и ги оставил да го чакат на една поляна, докато той отиде на призове Сатаната. Впоследствие Бланше свидетелствал, че бил чул някакво страшно дрънчене, сякаш Ривиер удрял по доспехите си. Изведнъж Ривиер се появил пребледнял и изплашен и им казал, че е видял дявола под формата на леопард, който го дебнел в гората.

Жил бил убеден в честността и способностите на Ривиер. Той бил налапал кукичката и Ривиер го знаел. Магьосникът казал на Жил, че има нужда от още средства, за да продължи с призоваванията, и Жил му дал 20 екю, с условието да му ги върне колкото се може по-скоро. Разбира се, Ривиер изчезнал с плячката и никога вече не бил видян по тези места.

Призоваване на Дявола

Жил се интересувал от алхимията не само за да възстанови богатството си, но и за да възвърне властта си. Укротяването на някой демон за тази цел би го направило най-могъщия човек във Франция. Но как? Той изпратил своя свещеник Бланше в търсене на човек, който да има контрол над отвъдния свят. Бланше намерил такъв човек в Италия – французинът Франсоа Прелати. Разказвайки истории за невероятния живот, който Ре щял да му осигури, Бланше убедил Прелати да го придружи до имението на Жил.

Прелати бил привлекателен, 22-годишен магьосник и шарлатанин, който излъчвал увереност и чар. Той бил умен и интелигентен, владеел отлично латински, италиански и френски, и Жил моментално си паднал по него. Начинът, по-който 33-годишният Жил реагирал на появата на Прелати, показвал един влюбен мъж. Той не можел да види, че Прелати го прави на глупак и се възползва от гостоприемството му.

Наложило да изчакат до пролетното равноденствие, когато духовете и мистичните сили са особено активни, преди Прелати и Жил да се захванат да призовават демон. Из цяла Европа селяните често празнували тази нощ, палейки огньове по улиците и пазарищата. Макар огньовете да били благославяни от свещеници, самите празници се организирали от миряните.

Това нямало да бъде първият път, в който Ре се опитвал да извика дявола за собствените си цели, но сега за първи път щял да играе активна роля в церемонията.

Малко преди полунощ Жил, Прелати, Поату, Енрие, Бланше и Жил дьо Сил влезли в долната зала на замъка в Тифо. Там, сред гоблените, гербовете и военните трофеи, Прелати нарисувал един голям кръг на пода и започнал да чертае кръстове, мистериозни символи и знаци вътре в него. Жил дьо Ре носел със себе си една голяма, подвързана с кожа книга, заключена с огромен катинар. Страниците в нея били изписани с червено мастило или може би с кръв? В селото се носели слухове, че господарят отвлича деца, убива ги и използва кръвта им, за да пише книга със заклинания и магични формули, пълна с имената на многото демони, които той контролирал. Де да беше така! – трябва да си е мислел Жил.

Винаги театралният Прелати предупредил публиката си, че при никакви обстоятелства не бива да правят знака на кръстта, без значение колко са уплашени. Той наредил да се отворят четирите прозорци в голямата зала. Когато свещите били запалени и стаята готова, господарят на имението заповядал на останалите да оставят него и Прелати сами.

Освен изписаната с детска кръв книга, Жил държал в ръката си една бележка, която смятал да даде на Сатаната, когато той се появи. В нея, той обещавал да даде на Луцифер всичко, което поиска, освен душата и живота си, ако Дявола го дари с огромно богатство. Понякога на колене, друг път изправен, Прелати провел една циркова церемония за призоваването на някакъв демон, когото той наричал Барон. Цели два часа те се молили и придумвали Барона да се появи, но той не го направил.

Останалите чакали нервно горе в спалнята на Жил. Веднъж дори им се сторило, че чуват тропане на копита по керемидите на покрива, но скоро, след 2 часа през нощта, Жил и Прелати се присъединили към тях, разочаровани от пренебрежението на Барона. За щастие на Прелати времето рязко се променило през онази нощ, донасяйки силен вятър, дъжд и гръмотевици. Този знак затвърдил още повече вярата на Жил в способностите на младия човек.

Едва ли Прелати е знаел за перверзните сексуални навици на Жил. Той вероятно е блъфирал, когато изведнъж споделил с Ре, че Баронът иска да му бъдат принесени в жертва детско сърце, очи и сексуални органи. Скоро след това Жил изпълнил зловещото искане на Прелати. Жертвата обаче дошла, чак когато Прелати успял да призове Барона. Разбира се, магьосникът бил сам в онзи момент. Останалите слушали с ужас пред заключената стая как демонът спуква Прелати от бой. Бланше, който очевидно не вярвал в магии, по-късно описал звука като „сякаш някой удряше по леглото“.

Друг път Прелати, отново сам, успял да материализира някаква могъща змия. Ужасен, той изтичал от стаята, за да попадне в прегръдките на Жил, който също се изплашил и се втурнал към параклиса. Той грабнал разпятието, в което уж имало треска от Истинския кръст, и се върнал в стаята само за да установи, че змията се е върнала в подземния свят.

Тези дяволии продължили повече от година и свършили чак когато Жил дьо Ре бил арестуван.

Падение

Призовавайки дявола, Жил съвсем не бил забравил жаждата си за кръв. Развратът и убийствата продължавали както и преди. Той няколко пъти се разминал на косъм от залавяне, а историците подозират, че неговият брат Рене и другите му близки са били доста наясно с какво се занимава Жил. Отношенията между Рене и неговия брат били обтегнати, но приятелски. Рене постоянно критикувал Жил за безразборното му харчене на пари.

Рене успял да накара краля да издаде указ, с който да попречи на Жил да продава повече семейни земи, и се сдобил с контрол над Шамптос. Когато научил, че брат му ще се мести в замъка, Жил се паникьосал. Рене очевидно възнамерявал да сложи край на безраборното харчене на брат си и било само въпрос на време той да сложи ръка и на Машекул. Жил предприел действия за прикриване на следите си. Той изпратил Поату и Енрие в Машекул и им наредил да изгорят телата на около 40 деца, които бил складирал в една от кулите.

Те го направили, но вече било твърде късно. Няколко благородници забелязали двамата верни слуги, които изпълнявали зловещото си поръчение. Тяхната реакция обаче била неочаквана: те игнорирали видяното. В края на краищата, жертвите били просто бедни селски деца.

Опасенията на Жил, че брат му ще превземе Машекул, се оказват напълно оправдани. Три седмици след като се преместил в Шамтос Рене окупирал Машекул, за да попречи на Жил да ликвидира повече семейни земи. Жил дьо Сил и един слуга били обвинени в укриване на доказателствата в замъка – всички алхимични пособия били унищожени. Работата на Сил била да се отърве от костите, но той не я свършил както трябва. Открити били два скелета и капитана на охраната разпитал Поату и Енрие за тях. Двамата отрекли да знаят нещо, което било лъжа, и случаят бил покрит.

„Стена от мълчание бе издигната около семейството“ – пише Бенедети. - „Освен това, ако проговореха, местните селяни можеха също да кажат какво знаят и тогава цялото семейство щеше да бъде опозорено“.

Времето не било на страната на Жил дьо Ре. Пенсиониран от военна служба на 36 години, политически импотентен и очевидно луд, Жил бил като ранена акула, умираща от глад. Той нямал истински съюзници, нито пари, за да плаща на армия, ходел по тънък лед в очите на много влиятелната църква, и, най-лошото от всичко, от всички страни ламтели за имотите му. Подобно на хищници заобикалящи болно животно, неговите врагове чакали удобния момент да ударят. Дните на Жил били преброени, и нищо, било то свръхестествено или не, не можело да промени това.

Краят настъпил през 1440 година, когато Жил проявил крайно неуважение, нахлувайки с група бандити в църквата Св. Етиен дьо Мерморт. С див поглед и размахвайки секира, Жил заплашил свещеника и го изгонил навън. Свещеникът бил брат на ковчежника на Бретан, който отговарял за запора на един от замъците, които Жил искал да продаде. Жил настоял имуществото му да бъде освободено.

Въпреки че господарят Ре бил изнасилил и убил най-малко 30 деца, бил ограбвал и плячкосвал търговците и богатите жители на Бретан, Анжу и собствената си провинция, бил замесен в забраненото изкуство на алхимията и черната магия, чак когато нападнал един важен духовен служител било решено, че е отишъл твърде далеч.

Не било тайна, че херцогът на Бретан Жан VI ламти за земите и именията на Жил дьо Ре и би направил всичко необходимо, за да се сдобие с тях. Той сключил съюз с епископа на Нант Жан дьо Малестроа, който бил враг на Ре от много години. Смъртта на селските деца не означавала нищо за херцога и епископа. Това не било въпрос на справедливост за тях, а чиста икономика.

Малестроа започнал тайно да събира показания и информация за Жил дьо Ре. Можем само да гадаем какво си е помислил, когато е разбрал за книгата със заклинания, написана с детска кръв, или за това как Жил е мастурбирал върху телата на умиращите деца.

През юли 1440 година Малестроа обявил публично своите разкрития. В своя доклад той заявява:

„Милорд Жил дьо Ре, рицар, господар, и барон, наш поданик и под наша юрисдикция, с помощта на съучастници е прерязвал гърлата, убивал и по най-противен начин е погубил много млади и невинни момчета. Той е практикувал с тези деца неестествения порок на содомията и често се е опитвал да призовава демони, принасял е жертви, с цел да сключи споразумения с последните, и е извършил чудовищни престъпления в границите на нашата юрисдикция…“

Въпреки тежките думи, произнесени от катедралата в Нант, Жил си оставал все така наивно твърдоглав. Той смятал, че никой няма да се осмели да го обвини в ерес и убийство. Неговите съучастници обаче не били толкова уверени. Жил дьо Сил и Роже дьо Брикевил незабавно напуснали Тифо и изчезнали в историята. Поату, Енрие, Прелати и Бланше останали в замъка със своя господар да чакат съдбата си.

През август управителят на Франция и брат на херцога на Бретан обсадил Тифо в очакване на разрешение от съответните власти да арестува Ре, който се криел в замъка в Машекул. На 14 септември 1440 година епископ Малестроа издал заповедта за арест на бандата.

На следващия ден хората на херцога на Бретан пристигнали пред портите на Машекул и заловили Жил и неговите слуги. Той бил отведен в Нант, където за първи път се появил пред светския съд, за да отговори на обвиненията, свързани с нападението над църквата Св. Етиен. В съдебните записки от това заседание не се споменава нищо за никакви убийства или черни магии.

Инквизиция

За разлика от съучастниците си, Жил дьо Ре бил държан в удобни покои в Нант, където след три дни започнал разпита му. Главният съдия на Бретан Пиер дьо ла Опитал разпитал първо родителите и близките на изгубените деца от Машекул. Една от майките разказала сърцераздирателната история за това как е била принудена от Поату да предаде сина си на господаря дьо Ре, който бил обещал да се грижи за момчето и да го изучи. На следващия ден, когато убийците се готвели да тръгнат с детето, майката си променила решението и се примолила на Ре да остави сина й. Жил изобщо не й обърнал внимание и потеглил с десетгодишното дете. Жената никога не видяла сина си отново.

Съдията и неговият прокурор монахът Жан дьо Тушерон изслушали жалбите на десет семейства с изчезнали деца, които обвинили господаря дьо Ре за отвличанията.

С настъпването на 13 октомври съдиите решили, че са чули достатъчно показания от близките на жертвите и официално привлекли Жил дьо Ре под отговорност за 34 убийства, содомии, ерес и нарушаване неприкосновеността на църквата.

Жил бил изправен пред светските и духовни съдии, за да обясни обвиненията. Вместо това, той нападнал словесно властите, наричайки ги развратници и продажници. Той заявил, че по-скоро ще увисне на въжето, отколкото да отговаря на въпросите им. Оставен без избор, епископът на Нант отлъчил Жил дьо Ре от църквата.

Два дни по-късно разкаяният Жил отново се изправил пред съда. Очевидно уплашен за безсмъртната си душа, той признал, че наистина е извършил зловещите престъпления. Смирен и просълзен, той помолил съдиите да му простят за по-ранното избухване. Епископът го допуснал обратно в църквата.

След това Жил признал за много от престъпленията си, с изключение на призоваването на демони. Той се заклел над Библията и предложил да се подложи на тест с огън, за да докаже невинността си. Прокурорът обаче държал на обвиненията си и призовал за свидетели Поату, Прелати и Бланше, които разказали за опитите на Жил да извика дявола. Показанията на съучастниците продължили пет дни, а след това съдът попитал Жил дали иска да говори. Той казал, че няма какво да добави, но се съгласил, че показанията трябва да бъдат публикувани като предупреждение за еретиците.

Метод за изтезания на Инквизицията

Метод за изтезания на Инквизицията

Но прокурорът не бил задоволен от отговора на Жил и поискал позволение от съда да изтръгне признание от обвиняемия чрез изтезания. Съдиите се съгласили и заповядали Жил да бъде изпратен в тъмницата в Ла Тур Нуев. Те се надявали, че посещението на Ре в залата за мъчения ще развърже езика му.

Признания и екзекуция

Надеждите на съдиите се оправдали. Жил, който вероятно бил изтезавал жертвите си, не могъл да понесе мисълта да изпита на свой гръб методите за разпит на Инквизицията и бързо се съгласил да отговори на въпросите на съда.

Жил разказал с мъчителни подробности, че е извършил престъпленията си сам, без чуждо влияние, единствено с цел удоволствие и плътски наслади, а не с някакви други намерения, като съюзяване с дявола например. Той вероятно е наблегнал на последното твърдение в отчаян опит да спаси кожата си. Убийствата на момчетата не били толкова важни в очите на френското правосъдие, колкото ерестта. Ако съдиите сметнели, че той е извършвал убийствата като жертвоприношение за Сатаната, животът му бил загубен.

Процесът срещу Жил дьо Ре

Процесът срещу Жил дьо Ре

Съдиите призовали Прелати, за да потвърди показанията на Жил, и двамата заедно признали, че са принасяли в жертва части от детско тяло, за да призовават демони. Когато съдът приключил с Прелати, Жил се простил с него през сълзи, което ясно показало привързаността му към магьосника.

Жил бил прав да се сбогува с Прелати. Магьосникът бил осъден за престъпленията си и хвърлен в затвора. Той успял да избяга, но, тъй като се върнал към старата си практика, отново бил заловен и осъден за ерес. Този път Прелати бил обесен.

Съдът отново отлъчил Жил от църквата, а той паднал на колене и с отчаяни вопли ги умолявал да го върнат в лоното Божие. Преди да произнесе смъртната му присъда епископът на Нант се смилил над него и възстановил статута му. Това щяло да му позволи да получи опрощение на греховете си и да бъде погребан на свещена земя.

Скоро след това светският съд също произнесъл подобни присъди за Жил, Поату и Енрие. Те щели да бъдат обесени, а телата им изгорени до пепел. Жил помолил да му позволят да умре първи, за да даде добър пример на слугите си. Желанието му било удовлетворено.

Жил дьо Ре и неговите съучастници увисват на бесилото на 26 октомври 1440 година. Преди екзекуцията си Жил произнесъл дълга реч пред събралата се тълпа, признавайки за греховете си и призовавайки ги да възпитават строго децата си и да бъдат верни на църквата.

Невинен човек

Средновековно мъчение

Средновековно мъчение

Къде е мястото на Жил дьо Ре в крайна сметка? В галерията със злодеите или в пантеона на героите? Неговите показания били изтръгнати чрез заплаха за изтезания. Кой не би си признал, изправен пред гледката на страховитите уреди за мъчения? Съдиите от 15-и век искали признания и наказания, а не истината.

Но тогава на какво се дължат жалбите на родителите на изчезналите деца? Те нямали причина да лъжат, още по-малко да набеждават този изключително могъщ благородник. Едва ли той наистина е убил стотиците деца, за които го обвиняват, но където има дим, обикновено има и огън.

Истината за Жил дьо Ре никога няма да се узнае. Но две неща са ясни, неговите признания са изтръгнати насила и следователно на тях не може да се вярва. А заради зловещата си репутация, този храбър мъж и юначен воин никога няма да бъде признат за герой на Франция.

Жил дьо Ре бил обесен, а тялото му хвърлено на кладата, но преди пламъците да го погълнат, епископът наредил да го махнат от огъня и да го погребат според католическите ритуали. Църквата, в която бил погребан, е разрушена през Френската революция.

Източник: trutv.com

11 Коментари за “Черният барон: Странният живот на Жил дьо Ре”

  1. AvatarLegion

    Благодаря за статията. Наистина, историята се пише от хора, и то от хора, които са на власт, затова е много тежко да се каже какво е било наистина и дали са изфабрикувани обвиненията за да се приберат активите му. Само едно може да се каже със сигурност, с инквизиция шега не бива, особено с методите и уредите, които са ползвали.

  2. AvatarHanna Montana

    Разврата,содомиите,кръвосмешенията и прочие изродщини през средновековието са всеизвестен факт….нищо изненадващо.
    Виж инквизицията е друго нещо.
    Дали признанията на този барон са изтръгнати чрез мъчения или не те са факт.И ако се вярва на всички онези семейства посочили въпросния барон като похитител на техните деца значи аз приемам това за истина.
    Все пак..коя майка би излъгала за детето си…така че аз изобщо не страдам от мисълтта,че може би Жил дьо Ре е бил несправедливо екзекутиран.
    Напротив,смятам,че инквизицията и методите за мъчения с целия инструментариум трябва да се върнат в наши дни за да се „обработват“ днешните педофили и дете-убийци.
    Няма по-страшен грях от това престъпление.
    А изгарянето на клада-трябвало е да се случва преди бесилото.
    Или иначе казано,вместо него.

  3. AvatarLegion

    В никакъв случай не се опитвам да го оневиня, понеже нито той ме интересува, нито може да се каже със сигурност какво е било приди толкова време, а и да не забравяме че тогава разбирания на хората не са били това каквото са сега, та дори и преди 100 години. Според историците тогава нямало никакъв проблем да линчуват човек, дори и по обвинение че е вещица(в някои държави все още се практикуват доста интересни работи свързани не само с убийства, но и с насилието над малолетните). Основната теза не е в това, че е правил нещо или не, а в това, че това всичко е политическа игра, и който е на власт сочи с пръст тоя, който не е в положението да отвърне. Да ви кажа много смътно си предствям какви са били разбирания и какво се е позволявало на отделните касти в обществото за да се каже, че човека е вършил лоши неща. Разбира се в наше време това е недопустимо и трябва да се наказва жестоко!!!

  4. AvatarHanna Montana

    Разбира се,че в различните периоди от историята вярванията и разбиранията за въздаване на справедливост са различни,най-много от сегашните.
    В днешно време няма по онеправдани хора от жертвите на престъпници,убийци,педофили и т.н…човекоподобна сган.
    Как може да бъде отменяно смъртното наказание и да го заклеймяват като „нехуманно“?!Какво е едно убийство на дете..?Връх на човечността и хуманизма?
    …и заради някакви юридически бла бла глупости,някой някъде казал,че смъртната присъда е „необичайно тежко и жестоко наказание“…следователно жертвите никога не трябва да бъдат овъзмездени,така ли?
    И трябва да помилваме извергите,да им даваме втори шанс заради изфабрикуваната харта с човешките права.Та тези,които са я измислили и създали минават като валяк през въпросните човеци и техните въображаеми права…
    В случая те действат в защита на престъпниците,които похищават,насилват и убиват вашите деца.
    Няма по жестоко и непростимо деяние от отнемането на НЕВИНЕН човешки живот.
    Екзекуцията на онези,посегнали на невинен човек за мен се нарича справедливост и наистина е жалко,че не се ползват по-строги мерки за наказание и то,в най-добрия случай,от някава си летална инжекция….а преспивна песен не искат ли преди заспиване…Боже,справедливост!!!

  5. AvatarДжу

    Жил дьо Ре е бил просто добър войн , педофил и дете-убиец …

  6. Avatarklachiankata

    Много интересно наистина.Някъде бях чела,че Жил дьо Ре се явява най-верния и заклет съюзник на Жана Д’Арк.Готовността му да се яви пред съда може да се дължи и на наивната му вяра,че справедливостта ще възтържествува щом е невинен.Малко странно ми е човек,който така настоява за спасението на душата си да е викал демони и то за да увеличи богатството си,особено ако е така разточителен,както казват че е бил и така богат.Виждала съм алчни хора и те не харчат безразборно,по-скоро са скъперници.Така,че тук съм с особено мнение.Прави ми впечатление колко често се повтаря обвинението за нечисти занимания с цел забогатяване.По скоро забогатяването е основния стремеж на обвинителя,защото май при доказване на вината и осъждане на престъпника някаква част от богатството му се дава на въпросния обвинител.Това от обща култура,предполагам.За останалото и аз мисля,че няма дим без огън,но някак ми се струва че Жил дьо Ре се е възприемал донякъде като мъченик,което буди недоумение,нали?И накрая – епископът забравил що за грешник са обесили и в пристъп на християнско великодушие погребали според ритуала тялото.Не ми казвайте,че това е само заради влиятелната му фамилия.

  7. AvatarElena

    Историята е най-удобното средство за манипулация на общественото мнение, на съдбата на цял един народ. Тук не става дума за това дали е бил перверзник или не, какво е правил и какво не, защото в крайна сметка никой не е съвършен или безгрешен.
    Той е бил доблестен войн, бил се рамо до рамо с Жана Д’Арк. Да, това е истина.
    Той е измъчвал и убивал невинни малки момченце. Да, това (колкото и ужасяващо да звучи) също е истина.
    Той е получил справедливо наказание за деянията си. Нещо, което трябва по-често да се случва в наши дни, защото съм убедена, че има къде-къде по-големи чудовища от Жил дьо Ре.
    Това, което наистина ме пристеснява е как на никой не му е правело впечатление, че толкова много деца са изчезвали безследно. Хората, от които е зависело да направят така, че това да спре, просто са предпочели да си затворят очите. И това въобще не е изчезнало днес. Вярно, сега детският живот е много по-важен и значим от, да речем, преди 100 години, но на тяхно място са проститутките, наркоманите, бездомниците, умствено болните. Все хора, за които предпочитаме да не говорим, да си затваряме очите, да се правим, че ги няма, че не съществуват. И това е причината днес да се разхождат толкова много сериини убийци, за които никой не знае, просто защото са избрали плячка, за която са сигурни, че никой няма да потърси, че няма да липсва на никого.
    И наричаме себе си „цивилизовани“? Нима е „цивилизовано“ да осъдим на смърт една жена, която не се вписва в нашите морални рамки и ограничения?

  8. Avatarkatq9654

    Статиите са страхотни,но престанете да изписвате ;детеубиец;с тире.Това ме дразни много.

  9. AvatarСилвия

    Това с тирето е в коментарите, не в статията ;) Не, че няма доста граматически недоразумения в по-старите материали в сайта, но лека-полека съм се заела да ги редактирам, защото и мен ме дразнят. А коментарите не ги редактирам, макар че понякога много ми се иска :)

  10. AvatarDimitar

    В едно съм сигурен ако беше невинен инквизицията щеше да го измъчва до смърт и след това да го изгори жив, а нямаше да се размине толкова леко. Забележете че тая гад си е признала всичко без дори да го докоснат, само от страх, невинният човек с малко достойнство щеше да потърпи малко мъчения в името на истината, ама друго ми е интересно автора на тази статия почти симпатизира на тая сатаниска твар, Тогава какво му пречи Сталин. Дава Сталин за пример на абсолютен злодей, а почти оневинява тая свиня.

  11. AvatarSvastica

    Не че селските деца са служели за нещо друго тогава. Отвратително…. но факт.
    Колкото до позицията на автора – има достатъчно неща, които да впечатлят човек, мен ме впечатлиха. Но това не значи, че симпатизирам на подобен садист.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –