Публикувано на: 17 януари, 2011

Едва ли трябва да ни изненадва фактът, че едно момче с прякор „Пикльото“, получен заради склонността му да подмокря панталоните си, се превръща в един от най-жестоките спонтанни убийци в Америка. Никак не помага и обстоятелството, че Пикльо влиза в затвора за кражба и след две години излиза оттам с новопридобития навик да се облича в женски дрехи и да жадува за груб секс. Каквито и да са причините, Алтон Коулман и неговата приятелка Дебра Денис Браун влизат в историята като мимолетния американски вариант на британските серийни сексуални убийци Майра Хиндли и Йън Брейди.

Смъртоносен дует

Одисеята на Коулман и Браун започва в средата на 70-те години, преминавайки през пет щата и повличайки след себе си най-мащабното издирване в скорошната история. Това е история на американското криминално правосъдие, която изпъква като един от най-жестоките и извратени инциденти на модерната епоха – Коулман и Браун демонстрират липса на уважение към човешкия живот, която шокира дори закоравели агенти от ФБР и полицейски служители. За по-малко от два месеца те си прокарват път от Илинойс, през Мичиган, до Кентъки с изнасилвания и убийства, преди властите най-накрая да успеят да ги заловят.

Коулман и Браун попадат зад решетките, очаквайки срещата си с екзекутора, но злото, което причиняват на невинните си жертви, живее и до днес. Двамата използват всяка възможност за обжалване и търсят в съда милостта, която те самите рядко показвали, докато се подвизавали из Средния запад.

С всяко ново отлагане на присъдите им десетки оцелели преживяват наново ужаса от сблъсъка си със смъртоносния дует любовници. Едно момиче, което успяло да избегне смъртта в ръцете им, се заклева, че никога няма да се омъжи, защото вече не е способна да изпитва доверие към мъжете и се чувства омърсена тялом и духом. Друга оцеляла се бори със зависимостта си към наркотиците, склонност към самоубийство и посттравматично стресово разстройство. Майка и баща са принудени да се приспособят към факта, че Коулман никога няма да бъде изправен пред съда за убийството на дъщеря им и те никога няма да научат точно при какви обстоятелства е загинала тя.

Семейството на Коулман, от друга страна, се смята за жертва не на своя смъртоносен роднина, а на системата, която според тях преследва и планира да убие един невинен човек. Майката на Дебра Браун продължава да кълне деня, в който дъщеря й е срещнала Алтон Коулман. Браун била добро момиче и нямала проблеми с полицията преди да попадне под влиянието на Коулман, но до момента, когато двамата били заловени, вече било ясно, че тя е не по-малко жестока и смъртоносна от своя престъпен любовник.

Вероятно най-тревожен е фактът, че на първо място Алтон Коулман не би трябвало изобщо да бъде пускан на улицата, за да започне своя изнасилвачески-грабителски-убийствен поход. Той отново и отново успявал да манипулира съдебната система в своя полза, спасявайки се от обвинения за сексуално насилие на няколко пъти. Безсилните прокурори и полицаи знаели, че си имат работа с чудовище, но можели само да наблюдават безпомощно отстрани как жури след жури го пуска да си върви убедено, че системата работи в полза на един невинен човек.

Момче, наречено „Пикльо“

Алтон Коулман

Алтон Коулман

Алтон Коулман е роден в Уокигън, град намиращ се на половин час път с кола на север от Чикаго. Като дете той бил подложен на подигравките на съучениците си, които го тормозели, защото твърде често подмокрял панталоните си. Те кръстили леко изостаналото момче „Пикльо“.

Членовете на семейството му и служителите на реда, които си имали работа с него като тинейджър, казват, че Алтон трудно изразявал емоции и като цяло бил самотник. Отчужденият от връстниците си Коулман имал репутацията на човек с изключително силен сексуален нагон. Според слуховете, той бил бисексуален и готов да прави секс по всяко време, навсякъде и с всекиго.

Един от неговите познати казва: „Той знаеше, че е различен… още като малко дете“.

Той попаднал за пръв път в полезрението на полицията като тинейджър, когато бил заловен да чупи прозорците на едно общежитие. Алтон бързо бил обявен за смутител на реда, но в по-голямата си част неговите престъпления били дребни. Властите не можели да подозират, че той ще се превърне в чудовище.

Унищожаването на собственост, често под формата на палежи, може да бъде индикатор за склонност към серийни убийства. Това не означава, че всеки тинейджър, който чупи прозорци или улични лампи е на път да стане сериен убиец, но доста голям брой многократни убийци са извършвали подобни провинения като деца.

По пътя към съзряването си в сериен убиец Коулман дава да властите много шансове да го заловят и затворят, но винаги се измъквал от лапите на закона с хлъзгавостта на змия. Той се представял в изключително добра светлина, като свястно и добро момче, в съдебната зала, и убеждавал съдебните заседатели, че властите са заловили грешния човек. Според неговите приятели, Алтон разчитал и на свръхестествена помощ, за да избегне правосъдието. Той твърдял, че вуду магията го е направила неуязвим за закона.

Но, когато удобната фасада не вършела работа, а вуду божеството Барон Самеди не чувало молитвите му, Коулман прибягвал до по-обикновени методи за спасяване от затвора, като обикновено заплашвал свидетелите.

През 1983 година сестрата на Коулман съобщила на властите, че нейният брат се е опитал да изнасили осемгодишната й дъщеря. Три седмици по-късно, тя отишла в съда, за да свали обвиненията срещу него.

„Това беше недоразумение“ – казала тя. – „Случва се в много семейства. Сега вече няма значение“.

Чувайки искането й, съдията се изненадал от показанията на 25-годишната жена: „Аз смятам, че тази жена е ужасена от този мъж“ - казал той.

Но в края на краищата, без жертва и без свидетели, съдията нямал друг избор, освен да освободи Алтон Коулман и да свали обвиненията.

През 1973 година той и един негов съучастник ограбили и изнасилили възрастна жена. Тя отказала да свидетелства за изнасилването и Коулман бил осъден само на две години за грабежа. Три месеца след освобождаването му от затвора той бил арестуван за друго изнасилване, за което бил оправдан, но бил осъден за друго, по-леко престъпление. Четири години след тази присъда Коулман отново бил оправдан за изнасилване. Една година по-късно той бил задържан за опит за изнасилване, но обвиненията били свалени. През юли 1983 година бил обвинен в изнасилването на племенницата си. Обвиненията и този път били вдигнати. В началото на 1984 година бил привлечен под отговорност за изнасилването под заплаха с нож и убийството на едно момиче от Чикаго, чиято майка била приятелка на неговата.

Коулман научил, че е издирван за това престъпление и побързал да изчезне, слагайки началото на своето грандиозно междущатско верижно престъпление с приятелката си Дебра Браун.

Скандална одисея

Дебра Браун

Дебра Браун

Защо Алтон и Дебра минават в нелегалност все още си остава загадка, дори повече от 25 години след залавянето им. Според полицията, мотивите за убийствата им се дължат на дългогодишната омраза на Коулман към черните, но неговите познати отхвърлят тази идея като абсурдна. Повечето от жертвите на двойката са чернокожи просто защото са попадали на грешното място в неподходящия момент. Коулман отсядал в традиционни черни квартали, тъй като само там можел да се скрие и да се чувства в безопасност.

Един приятел на семейството му казва, че Коулман не е можел да се справи с хомосексуалните си наклонности.

„Той имаше навика често да се облича като жена. Известно беше, че привичките му са по-различни от тези на нормалните мъже“ – казва приятелят.

Коулман е класически пример за дезорганизиран сериен убиец. Той рядко преследвал точно определена жертва, а просто се хвърлял върху най-близката възможна плячка. Използвал каквото има под ръка, за да убие или обездвижи жертвите си, а в насилието му липсвал какъвто и да е ритуал.

Онова, което в крайна сметка го е тласнало към действие, вероятно е осъзнаването, че повече няма какво да губи. Вероятно обвиненията в особено жестоко изнасилване и убийство, които биха могли да доведат до смъртната му присъда, са били достатъчни, за да се потопи в дълбините на лудостта си.

Без значение от причините, Коулман и Браун започват одисеята си на 5 юни 1984 година, когато двамата наемат апартамент в Гари щата Индиана. Коулман бил издирван от полицията от 31 май, а Дебра била разпитана за неговото изчезване на 1 юни.

Одисеята започва

Двамата се скатавали кротко две седмици до 18 юни, когато две малки момичета – седемгодишната Тамика Търкс и нейната 9-годишна леля, изчезнали по пътя си към сладкарницата. По-късно през същия ден деветгодишното момиченце било намерено пребито и изнасилено. Тамика изчезнала безследно.

След един ден грубо поруганото тяло на Тамика било открито в една гориста местност в Гари. Тя била изнасилена и убита. Убиецът бил тъпкал гърдите й с крака.

По-голямото момиче било заставено да гледа как двойката убива Тамика. Дебра Браун притискала Тамика към земята и покривала носа и устата й, а Коулман скачал върху гърдите и лицето й, докато ребрата й се счупили и пробили жизненоважни органи. След това по-голямото момиче било принудено да прави секс с двамата, преди да бъде пребита с удари по главата. До ден днешен младата жена страда от главоболия и пристъпи на паника.

В същия ден, когато е открито тялото на Тамика, Дона Уилямс (25 г.) била обявена за изчезнала от родителите си. Колата й също била открадната.

Седмица по-късно колата на Уилямс била намерена изоставена в Детройт с подправена карта за самоличност със снимката на Браун. Жителите в района разказали, че колата е стояла паркирана на това място от 19 юни. Полицията от четири щата вече издирвала двойката, работейки по версията, че Дона Уилямс е убита, въпреки че тялото й все още не било открито. Междувременно, два дни след като тя била обявена за изчезнала, в Детройт била отвлечена друга жена. Похитителите били мъж и жена, които по-късно били идентифицирани като Коулман и Браун. Те я принудили да ги откара до Толедо, но тя успяла да избяга, като нарочно навлязла с колата си в насрещното движение.

Коулман и Браун били в състояние да оцеляват, сприятелявайки се с добри хора по пътя си и възползвайки се от тях.

Те прекарвали по ден-два в домовете на тези самаряни, измъквали им малко пари на хазарт и после ги нападали, ограбвали и взимали колите им.

Престъпната вълна в Детройт

Докато били в Детройт, Коулман и Браун се изплъзвали на полицията, като същевременно предизвикали една малка, но доста жестока, престъпна вълна. Издадени били заповеди за ареста им за отвличането и обира на 28-годишната жена, която успяла да се измъкне на убийците; за обира и пребиването на една възрастна двойка на 28 юни, и за обира на двама мъже на 30 юни.

До момента, в който смъртоносният дует напуснал Детройт, полицията в Илинойс, Уисконсин, Индиана, Охайо и Мичиган, както и федералните власти, вече се били впуснали в преследването. Въпреки неорганизирания модел на убийствата на Коулман, се наблюдавали прилики във всички престъпления. Откраднатите коли били откривани до 12 часа. Когато властите не били в състояние да намерят един Бюик, откраднат от пребитата възрастна двойка, те решили, че по всяка вероятност Коулман и Браун са напуснали с него градът.

За съжаление, макар двойката да отпрашила към Толедо, доказателствата за техните престъпления продължавали да изплуват. На 11 юли в една изоставена къща близо до Университета Уейн било открито зле разложеното тяло на Дона Уилямс. Очевидно тя не била живяла дълго след пристигането си в Детройт.

Впоследствие, убийството на Дона така и не влязло в съда, тъй като властите решили да преследват най-силните си случаи, които биха довели до смъртна присъда. По всяка вероятност Уилямс била убита в Мичиган, където не се прилага смъртно наказание.

Три други убийства на двойката също едва ли някога ще влязат в съдебната зала: убийството на Юджийн Скот (77 г.) в Индианаполис и убийствата на Вирджиния Темпъл и нейната 10-годишна дъщеря в Толедо. Смята се, че Скот е бил последната им жертва, понеже колата му е открита в Еванстън Илинойс, където те са заловени.

От Толедо двамата продължили на юг, спирайки по пътя в Синсинати, за да убият Марлийн Уотърс, която била открита пребита до смърт в мазето на дома си. Съпругът на Уотърс също бил пребит при нападението и оставен да умре. Коулман и Браун откраднали колата им и се насочили към Лексингтън Кентъки, където изоставили автомобила в едно царевично поле.

В близкия Уилямсбърг двамата отвлекли Олин Кармайкъл и потеглили към Дейтън Охайо, оставяйки жертвата си заключена в багажника на колата. Една възрастна двойка от Дейтън била открита пребита и завързана в дома си след като бегълците открадват колата им. Друго семейство от Дейтън съобщило в полицията, че Коулман и Браун са ги обрали.

Пътуването от убийството на Тамика Търкс до престъпленията в Индианаполис отнело по-малко от месец, като двойката извършвала средно по едно углавно престъпление на ден.

Всичко на всичко, смъртоносното 53-дневно буйство на двамата бегълци води до осем убийства, седем изнасилвания, три отвличания и 14 въоръжени грабежи.

Залавяне

Известно време след убийствата на Темпъл и Скот Коулман и Браун се върнали в района на Уокигън. Те вече се били сдобили с голяма известност в цялата страна, а Коулман получил почетно място в списъка с „Десетте най-търсени“ на ФБР.

Благодарение на тяхната смъртоносна одисея не им били останали много приятели, освен семейството на Коулман, затова никой не се изненадал, когато един познат на Коулман, виждайки двамата край Еванстън Илинойс, решил да ги предаде на полицията. Властите наблюдавали зорко Еванстън, понеже Коулман имал познати там и двамата били наели апартамент в града преди да избягат в Гари. Осъзнавайки колко отчаяни трябва да са двамата престъпници, властите подходили много предпазливо към ареста им.

Щом полицията установила със сигурност тяхното местонахождение, местните и федерални власти започнали да затварят обръча си около двойката. Малко след обяд на 20 юли 1984 година Коулман и Браун наблюдавали една баскетболна среща в Мейсън Парк, когато полицаите преминали към действие.

Залавянето на Коулман и Браун

Залавянето на Коулман и Браун

Хладнокръвно, сякаш нямал никакви грижи на тоя свят, Коулман започнал да се отдалечава, докато цивилните и униформени ченгета дебнели в засада. Това принудило властите да действат и облеченият в износена жълта риза и късо подстриган Коулман се предал мирно и тихо.

„Хванали сте грешния човек“ – казал той на ченгетата. Той се представил под две различни имена, а Браун се идентифицирала като Денис Джонсън. Тя носела зареден револвер, а Коулман имал дълъг нож, скрит в ботуша му, но никой от тях не посегнал към оръжието си.

Залавянето им било бързо и лесно.

Разследване

Макар в разследването на властите да имало някои пропуски, очевидно било, че те очаквали двойната престъпна вълна да се върне в Еванстън. Съседите в района дочули слухове за завръщането на Коулман и Браун три седмици преди появяването им. Настроението в квартала било не по-малко тържествуващо от това на полицията, която очевидно се наслаждавала на медийното внимание.

„В квартала знаехме за него“ – казал един съсед. – „Нямаше как да се появи и да грабне някого. Ние го очаквахме“.

Коулман изглеждал уморен и изпит по време на ареста, сякаш зарядът, който го бил движил досега, се бил изпарил напълно.

Служителите на реда останали със същото впечатление и се питали дали двамата не са искали съзнателно да бъдат заловени: Коулман никога не се притеснявал да оставя достатъчно отпечатъци на местопрестъпленията, а агентите от ФБР споделят, че той е бил толкова небрежен в това отношение, сякаш се опитвал да остави визитката си.

Същите тези отпечатъци в крайна сметка предопределят съдбата на Алтон Коулман. Въпреки протестите му, че властите са заловили грешния човек, полицията успява да го идентифицира успешно като извършителя на престъпленията в Уисконсин, Илинойс, Индиана, Охайо, Мичиган и Кентъки.

Признанията на Браун

С ареста на Коулман и Браун властите се заели да решат за кои от престъпленията им да бъдат изправени пред съда. Щатите с най-тежки закони щели да имат предимството да преследват първи смъртоносната двойка. Това означавало, че престъпленията извършени в Мичиган и Уисконсин, където няма смъртно наказание, щели да се разглеждат последни, ако изобщо стигнели до съда.

Браун и Коулман били разделени от полицията и Дебра, най-търсената жена в страната, изслушала конституционните си права. Тя незабавно потърсила правото си да запази мълчание и поискала да говори с адвокат.

В полицейското управление в Еванстън агентът от ФБР, който прочел правата й, продължил да задава на Браун въпроси за нейната идентичност, като името, възрастта й, рождената й дата и адреса й. Един детектив от Еванстън също я разпитал, надявайки се да свърже двойката с едно престъпление в неговата юрисдикция.

Когато дошло времето да закарат Браун във федералния затвор, тя разговаряла с агентите по пътя към Чикаго. Пристигайки във федералното заведение, тя още веднъж изслушала правата си и отново отказала да подпише документ, че е съгласна да говори. Все пак се съгласила да говори със служителите при условие, че може да спре, когато пожелае.

През следващите два и половина часа Браун обсъдила в детайли убийствения поход, като дори признала за много от престъпленията. Когато свършила, тя отново пожелала да говори с адвокат. Разпитите приключили, докато желанието й не било изпълнено.

По време на процеса адвокатът на Браун протестирал, че са били нарушени правата й по Петата поправка за самоуличаване, тъй като властите са продължили да я разпитват, след като тя е поискала адвокат. Съдът решил, че детективът от Еванстън наистина е нарушил правата й и доказателствата от неговия разпит не били приети в съда. Нейното признание обаче, дадено на федералните власти в Чикаго, било представено в съда и с негова помощ се стигнало до осъждането й.

Браун била осъдена на смърт за убийството на Тамика Търкс.

По-късно Браун била осъдена на смърт и за убийствата в Синсинати, но останала в отделението на смъртниците в затвора в Индиана. Коулман е осъден на смърт за същите убийства. През януари 1991 година губернаторът на Охайо отменил смъртната присъда на Браун, заявявайки, че тя е слабоумна и лесно доминирана от Коулман. Сега тя излежава две доживотни присъди в Охайо. Но щатът Индиана не бил приключил с нея.

Повече от седем години след убийствата, през август 1991 г. апелативният съд в Индиана постановява, че съдът не е допуснал грешка, позволявайки признанията й да бъдат представени на процеса. Осъждането й на смърт било валидно. Апелативният съд решил, че въпреки нейните неколкократни опити да говори с адвокат, признанията й са разделени във времето и пространството. Браун била направила признанията си доброволно, след като е изслушала правата си, решил съдът.

Днес, Дебра Браун излежава присъдата си в Охайо. Дали тя някога ще се срещне с екзекуторите си тепърва ще стане ясно.

Наказание

Алтон Коулман

Алтон Коулман

Алтон Коулман прекарал над 6 000 дни в отделението на смъртниците в изправителното заведение Мансфилд в Лукасвил Охайо и използвал всички възможни средства да спаси живота си. Усилията му били напразни.

Той е описван от служителите на затвора като образцов затворник, който се радвал на медийното внимание и на статуса си на първия затворник в Охайо от десетилетия насам, който щял наистина да се срещне с екзекутора си. Алтон обичал особено много да говори с репортери от женски пол и често се опитвал да използва „звездния“ си статус, за да измъква дребни услуги – например момичешки списания и пари, като комисионна от онези, които искали да вземат интервю от него.

Той е екзекутиран с летална инжекция в 10:00 часа сутринта в петък на 26 април 2002 година, на 46-годишна възраст.

Два дни преди това Коулман бил покръстен от един даласки телевангелист и се сбогувал със семейството си. Това било първото им посещение от години.

Роднините на жертвите на Коулман в Илинойс наблюдавали изпълнението на смъртната му присъда по запазен телевизионен канал, но записи на събитието не са направени.

Той си поръчал огромна „последна вечеря“: филе миньон с пържени гъби, пържени пилешки гърди, царевичен хляб, бисквити и тъмен сос, пържени картофи, броколи със сирене, салата с френски дресинг, лучени кръгчета, маруля, пай от сладки картофи с бита сметана, маслен сладолед с орехи и черешова кола.

След обилното „специално ястие“ (осъдените в Охайо всъщност нямат „последна вечеря“, защото им се сервира закуска преди екзекуцията), той прекарал една много неспокойна нощ. На сутринта хапнал малко препечени филийки.

Наблюдателната стая в залата за екзекуции в Лукасвил събира 12 души, а близките на жертвите са разделени с плъзгаща се врата от тези на осъдения. Алтон поканил на последното си представление един духовен наставник и екипа си от адвокати. Броят на желаещите да присъстват на екзекуцията роднини на жертвите се оказал предизвикателство за управата на затвора, която в крайна сметка се сдобила със специално разрешение от Върховния съд да излъчи на живо екзекуцията по специален телевизионен канал за тълпата от 18 души (без да броим представителите на медиите), които дошли да видят как Коулман ще умре.

В типичния си стил Алтон заявил, че живото телевизионно предаване нарушава гражданските му права и поискал да спре излъчването. Върховният съд отхвърлил аргументите му.

В малко преди 10:00 часа, нагизден с шал на кръстове и звездите на Давид върху затворническата си униформа, Алтон Коулман влязъл в залата за екзекуции и тихо легнал на носилката. Той останал неподвижен, докато пазачите затягали коланите и закачали системите, чрез които три химикали щели да се влеят в ръката му.

Той погледнал към наблюдателната стая и като че ли казал нещо, но никой не го чул през дебелото стъкло.

Един от служителите на затвора го попитал дали има някакви последни думи, той поклатил отрицателно глава и тогава екзекуторът натиснал бутона, който задейства смъртоносния процес.

Въпреки че за екзекутирането на затворници се използват само три химикали – един за упойка, друг за спиране на дишането и трети за спиране на сърцето, за процеса са необходими осем спринцовки. Често тяхното изпразване отнема две или три много дълги минути.

Когато лекарствата потекли по системите, Алтон Коулман започнал да рецитира 23-ия Псалм. Щом стигнал до „при тихи води ме завежда“, натриевият пентотал започнал да действа и той загубил съзнание.

Той бил обявен за мъртъв в 10:31 часа.

Дебра Браун

Дебра Браун

Много от близките на жертвите обаче считат работата си наполовина свършена.

Бабата на 7-годишната жертва Тамика Търкс заявява, че няма да намери спокойствие, докато съучастничката на Коулман Дебра Браун не намери смъртта си в Индиана.

„Една глава е затворена, но има още една: Дебра Браун“ – казва тя. – „Докато това не приключи, няма да има спокойствие. Но дори тогава, ние никога няма да бъдем същите заради онова, което те ни отнеха и не могат да ни върнат“.

източник: trutv.com

4 Коментари за “Смъртоносната одисея на Алтон Коулман и Дебра Браун”

  1. AvatarHanna Montana

    Дребното хулиганство,палежите и бисексуалните наклонности,отгоре на това и напикаването(не е посочено дали е нощно но въпреки това е индикатор за проблем) в неподходяща вече за него възраст предопределят солидната бъдеща кариера на Алтон Коулман.
    Не е изненадващо,че е посягал на каквото му попадне без значение от възрастта или семейната връзка.
    Искам също да добавя,че факта,че убийствата му са били извършени предимно срещу чернокожи не е изненада или пък някакво изключение защото принципно при серийни убийци не се наблюдават междурасови убийства.Именно обратното се приема като изключение поради ситуативния характер на престъпленията или поради липса на подходяща жертва.
    Смъртта на Коулман е настъпила за „мъчителните“ няколко минути посредством упойващи вещества и калиев хлорид предизвикващ инфарк на миокарда за разлика от бруталните убийства,за които той е отговорен и сигурна съм са траели повече от 3-те минути необходими за източване на спринцовките.
    Неговата съучастница трябва да бъде сполетена от същата участ.
    И последно,щом леталната инжекция е толкова трудоемка- в такъв случай екзекуциите чрез електрически стол или разстрел не отнемат досадното чакане от вливането на лекарства в кръвообращението и трябва да бъдат възобновени!

  2. AvatarДжу

    Аз не знам изобщо защо трябва да има упойка!
    Не може човек отнел човешки животи по какъвто и да е начин (в повечето случаи мъчителен) да имам каквито и да е човешки права по простата причина ,че той/тя вече не е човек!
    Най-добре би било всички серийни убийци да бъдат убивани както са били убити жертвите им !

  3. AvatarKamen

    Прочел съм около половината статии в този сайт и сериозно започвам да се изнервям от невежите и меко казано емоционално недозрели коментари тук. Следният коментар не е насочен към нито един конкретен човек. Преди всичко хората, които са извършили тези тежки престъпления са болни човешки същества със сериозни проблеми и нелеко минало. Това което на мнозина от хората тук им обягва е, че законите в основата си не са „отмъщение“. Достатъчно добре свършена работа е ако престъпника е заловен и няма да излезе, достатъчно е обществото да знае, че това го очаква всеки – без изключения. Най-важно е обществото ни да не възпитава хора като него и да покаже, че престъпниците се наказват. Въпреки че не съм за смъртното наказание, когато то се извършва трябва да се прави по най-хуманния начин.

  4. AvatarТаня

    Миличкият той!!! Хуманен начин, а? Това са пълни глупости, защото е много изтъркано вече да търсиш оправдание за адовете, които сътворяваш в лошото си детство и прочие….. Толкова много деца и хора като цяло да имали кошмарен житейски път а не са се превърнали в серийни убийци. Не робувайте на тези уж „хуманни“ методи за прилагане на смъртната присъда. Една присъда трябва да има и възпитателен и превантивен характер а не за всичката тази смърт, която са причинили тези изроди накрая да ги хрантутят и до живот обикновените данъкоплатци.
    Така, че господине, по- леко с коментарите за невежество към хората, които имат по- различна от вашата гледан точка!

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarТаняМайкъл Суанго: Докторът с... { Да, точно защото е болно, нарцистично, егоистично ко...ле, е разкрит.... } –
  • User AvatarТаняСестрите Папен: Скандалното престъпление... { Е, как да й отрежат главата, като е доказала, колко... } –
  • User AvatarТаняКазахстанският канибал Николай Джумагалиев:... { Колко жени е погубил този изрод и да не получи... } –
  • User AvatarТаняМишел Фурнире: Чудовището от... { Така е, за съжаление! } –
  • User AvatarТаняСергей Головкин: Подмосковският кървав... { Много е трудно да не се отврати човек от тези... } –
  • User AvatarТаняЛари Джийн Бел: Кошмарът... { Надут пуяк! } –