Публикувано на: 27 ноември, 2009

През 1958 г. деветнадесетгодишният Чарлз Старкуедър бил потънал в отчаяние. Той отчаяно искал да се омъжи за своята непълнолетна приятелка. Изпитвал отчаяна нужда да изкара малко пари, за да се измъкне от преследващата го мизерия. Повече от всичко на света копнеел да напусне родния си град в Небраска, където всички го смятали за неудачник.

Той и Карил Фюгейт се впускат в едно смъртноносно приключение, което хвърля в ужас цялата страна. Техният зловещ и непокорен дует вдъхновява цяла серия от филми като „Опасни земи“ (1974 г.) на Теренс Малик, „Диво сърце“ на Дейвид Линч, „Истински романс“ (1993 г.) на Куентин Тарантино и Тони Скот, „Калифорния“ (1993 г.) на Доминик Сена, и „Родени убийци“ (1994 г.) на Оливър Стоун.

Чарли

Чарли Старкуедър е роден в бедно, необразовано семейство на обикновени работници от Линкълн щата Небраска на 24 ноември 1938 г. Той е третото от седемте деца на Гай и Хелън Старкуедър.

Макар децата да били родени в годините на Голямата депресия, те никога не били лишавани от храна и подслон. Семейството било бедно, но сплотено, и Чарли можел да се похвали с едно спокойно и нормално детство.

Всичко това се променило, когато той тръгнал на училище. Спокойствието, което изпитвал сред близките си, изчезвало в класната стая. Останалите деца се подигравали на лекия му говорен дефект и на кривите му крака.

Чарли бил средно интелигентен, но тъй като никога не взимал участие в учебния процес, бил смятан за бавно възприемащо дете. Освен това страдал от силно късогледство, което било установено чак на петнадесетата му годишнина, и което още повече затруднявало учението му.

Единственият предмет, в който той показвал успехи, били часовете по физическо възпитание. Там, той се чувствал координиран и силен. Спортните му умения били единственият основателен източник за неговото самочувствие. Обратната страна на монетата била, че той използвал тези свои способности, за да се бие непрекъснато с останалите момчета в училището. Той си спечелил репутацията на едно от най-лошите и силни деца в Линкълн.

В девети клас Чарлз се запознал с Боб вон Буш. Двамата първо се сбили, но след това се превърнали в най-добри приятели. Боб казва за него:

„Той можеше да бъде най-милият човек. Правеше всичко за онези, които харесва. Освен това с него никога не беше скучно. Всичко обръщаше на майтап. Но си имаше и друга страна. Можеше да бъде лош и страшно жесток. Когато видеше на улицата някой по-голям, по-добре изглеждащ, или по-добре облечен от него, той правеше всичко възможно да принизи бедното копеле до своето собствено ниво“.

Двете момчета били фанатични почитатели на Джеймс Дийн. Те били гледали всичките му филми. Чарли имитирал неговите маниери, дрехи и прическа.

Чарли бил дълбоко чувствителен не само към подигравките на своите съученици, но и към социалното положение и бедността на родителите си. За него бедността била капан, от който не виждал изход. Той се страхувал, че ще попадне в омагьосания кръг на работническата класа – нископлатена работа, съпруга, деца и накрая безславна смърт.

Карил

През 1956 г. най-добрият приятел на Чарли Боб вон Буш започнал да излиза с Барбара Фюгейт. Скоро Чарли усетил привличане към по-малката й сестра Карил, която току-що била навършила 13 години.

Карил била хубаво момиче с тъмнокестенява коса и сияйна усмивка. Тя, също като Чарли, имала буен и непостоянен характер и не била особено добра ученичка.

Той се отнасял с нея като с богиня. Благодарение на младостта си, тя го смятала за много готин и не забелязвала очевидните му недостатъци. Карил била впечатлена от колите, външния му вид, силата му – и въпреки бедността му – от това, че той й давал всичко, което искала. Карил означавала всичко за Чарли. Тя успявала дори да го накара да се харесва до известна степен.

Чарли напуснал училище на 16 години и започнал работа като товарач на камиони в склада на „Уестърн Нюспейпър Юниън“.

Чарлз Старкуедър и Карил Фюгейт

Чарлз Старкуедър и Карил Фюгейт

Складът бил близо до училището на Карил и той можел да я вижда всеки ден. Чарли я научил да шофира, въпреки че по закон тя още нямала право да изкара книжка. Един ден Карил взела колата на Чарли и претърпяла лека катастрофа. Автомобилът бил наполовина собственост на бащата на Чарли и той трябвало да заплати щетите по другата кола. Този случай станал причина за голям скандал между баща и син, който преминал в бой. След този инцидент Чарли трябвало да си намери друго място за живеене.

Той се преместил под наем в къщата, в която живеели младоженците Боб и Барбара Фюгейт. Сега, когато бил прекъснал връзка със семейството си, Карил се превърнала в центъра на неговия живот. Той започнал да разправя на хората, че двамата ще се женят, защото Карил е бременна от него – една лъжа, която стигнала до родителите й и никак не им харесала.

Чарли напуснал работата си в компанията за хартия и станал боклукчия. Това далеч не било израстване в кариерата, но той го направил, за да може да е свободен, когато тя свършва училище. Заплатата му била само 42 долара на седмица, които не стигали за самия него, а какво оставало за двама. Неговата хазяйка не проявила разбиране към паричните му проблеми и заключила стаята му, докато той не се върне с дължимия наем.

Чарли започнал да се чувства хванат в капана на немотията. Единственият изход, който виждал, бил да направи нещо драматично, като например да обере банка.

Първото убийство

Постепенно Чарли започнал да се самоубеждава, че, за да изкарва пари и да получава полагащото му се уважение, трябва да води престъпен живот. Един ден искал да купи плюшена играчка за Карил от една бензиностанция, но осъзнал, че няма достатъчно пари. Служителят в бензиностанцията отказал да му даде играчката на кредит. Тогава Чарли се заканил, че ще натрие носа на хората, които го унижавали.

В първия ден на декември 1957 г. температурите в Небраска били под нулата и духал безмилостен, студен вятър. Часът бил почти 3 през нощта. Време било да се захваща за работа.

Той взел пушката, която бил задигнал от братовчеда на Боб вон Буш, и потеглил към бензиностанцията.

Робърт Колверт

Робърт Колверт

Двадесет и една годишният Робърт Колверт, който бил унижил Чарли, отказвайки да му даде играчката, бил сам на смяна. Ниският, слаб младеж имал млада съпруга, която чакала дете.

Колверт работел по един карбуратор, когато Чарли влязъл в бензиностанцията. Той си купил пакет цигари Кемъл и си тръгнал. Но след няколко минути се върнал обратно. Този път Чарли си купил дъвки и пак си отишъл.

Той паркирал наблизо и си сложил маскировката: омотал лицето си с голяма кърпа и нахлупил шапката си ниско, за да не се вижда червената му коса. После влязъл обратно в бензиностанцията, въоръжен с пушката и чувал, в който да събере плячката.

Колверт отново работел по колата и дори не чул че някой влиза, докато не усетил дулото опряно в гърба си. Чарли го подкарал към офиса и го накарал да отвори чекмеджето с парите, които изсипал в чувала си. „Отвори сейфа!“ – наредил той, но Колверт му казал, че само шефът му знае комбинацията. Чарли приел това обяснение и решил, че ще трябва да се задоволи със 100-те долара, които намерил в чекмеджето.

Чарли решил да качи Колверт в колата си. Той накарал ужасения служител да го закара до къщата на Кървавата Мери – една луда старица, която стреляла по всеки, който се осмели да припари до имота й.

След това Чарли накарал Колверт да излезе от колата. Двамата се сборичкали за оръжието, Колверт паднал на ръце и колене, и Чарли му теглил един куршум в черепа.

Вестниците вдигнали голям шум около случая и Старкуедър взел предпазни мерки, пребоядисвайки колата си. Но след това допуснал някои грешки. Всички знаели, че по-голямата част от откраднатите пари били в монети, но той ги използвал, за да си купи дрехи. За щастие, полицията смятала, че убийството е дело на случайно преминаващ човек и Чарли бил оставен на мира.

Убийството накарало Старкуедър да почувства за първи път от дълго време еуфория и спокойствие. Той имал пари. Той имал момиче. Той бил извършил убийство и никой не го закачал. Законът бил безпомощен пред него.

На следващия ден той признал на Карил за убийството. Тази тайна ги обвързала още повече и скрепила съдбите им завинаги.

Когато еуфорията му преминала, Чарли бил изправен пред грубата реалност: той вече бил уволнен от новата си работа като боклукчия; хазяйката му го била изхвърлила на студа, защото не си бил плащал наема; неговото и семейството на Карил били против тяхната връзка и правели всичко възможно да ги разделят. Карил била качила малко тегло и родителите й били сигурни, че тя е бременна. Той бил отчаян.

Семейството на Карил

Във вторник следобед на 21 януари 1958 г. Старкуедър спрял колата си пред бедняшката колиба, която Карил и семейството й наричали свой дом. Къщата и двора били обсипани с боклуци и неизползвани строителни материали. Чарли взел пушката си и почукал на задната врата. Майката на Карил Велда Бартлет му отворила.

Велда и Марион Бартлет

Велда и Марион Бартлет

Какво наистина се е случило след това е трудно да се каже със сигурност. Самият Старкуедър заявява по-късно, че носел пушката защото се надявал да отиде на лов с втория баща на Карил Марион Бартлет, в опит да поправи отношенията си с него.

Чарли влязъл вътре и чул плача на двегодишната сестричка на Карил. Велда и Марион му казали, че не искат повече да се среща с дъщеря им. Между тях избухнал шумен скандал и Велда няколко пъти ударила Чарли. Впоследствие той твърдял, че бил излязъл от къщата без пушката си, и бил карал наоколо колата си известно време, преди да се върне да я вземе. Когато го направил, Марион буквало го изритал от вратата.

Старкуедър се обадил от един уличен телефон в службата на Марион Бартлет и казал на колегите му, че той е болен и няма да идва на работа няколко дни. После се върнал пред дома на Карил и я зачакал да се върне от училище. Когато й казал какво се е случило, тя се втурнала у дома и започнала да се кара с майка си. Старкуедър я последвал вътре.

Бети Джийн Бартлет

Бети Джийн Бартлет

Велда започнала да го удря отново, обвинявайки го, че е направил дете на Карил. Той й отвърнал на удара и двамата се боричкали, докато Чарли не се докопал до оръжието си. В този момент в стаята влязъл Марион, държейки в ръката си чук, и Старкуедър го застрелял в главата. Тогава Велда го нападнала с нож и той я застрелял в лицето. Това не било достатъчно и той я ударил с приклада на пушката няколко пъти, защото тя се опитвала да се надигне и протягала ръце към бебето си. След това Чарли ударил и бебето с приклада по главата. Детето започнало да пищи.

Старкуедър разказва:

„Вдигнах ножа, който държеше дъртата… тръгнах към спалнята… малкото момиче продължаваще да крещи и аз й казах да млъкне, но тя продължаваше и аз хвърлих ножа по нея… казват, че съм я уцелил в гърлото, но аз мисля, че я ударих в гърдите… После влязох в спалнята. Г-н Бартлет мърдаше и се опитах да го намушкам в гърлото, но ножът не влизаше, затова ударих дръжката отгоре с ръка и той потъна в него“.

Замазване на следите

Рролята на Карил в това клане и реакцията й към него така и не получават задоволително обяснение. Впоследствие Карил твърдяла, че била скъсала с Чарли точно преди трагедията, и била ужасена от нападението над семейството си.

Тялото на Велда било завлечено във външната тоалетна и хвърлено в дупката. Сестричката на Карил била поставена в кутия за боклук и също била изхвърлена в нужника. Марион Бартлет бил захвърлен в птичарника.

След това Карил и Чарли почистили кръвта и бъркотията и прекарали остатъка от вечерта в пиене на Пепси и ядене на чипс. Те стояли в къщата, на метри разстояние от гниещите трупове на семейството, в продължение на една седмица, като от време на време ходели до магазина.

В дните след убийствата в къщата идвали хора. Карил успявала да ги отпрати с една бележка, закачена на входната врата: „Стойте далече Всички са болни от Грип“.

Един ден пристигнал шефът на Марион Бартлет, за да провери колко е болен служителят му, но Карил излязла и му казала, че баща й наистина лежи на легло. После дошли сестрата на Карил Барбара и съпругът й Боб, но тя обезкуражила и двама им със същата история за грипа.

Те не й повярвали и по-късно Боб се върнал с брат си, за да разнищи случая. Този път историята на Карил се променила. Тя им казала през сълзи да си вървят. „Моля ви, не се опитвайте да влезете. Животът на мама е във вашите ръце!“. Братята отишли в полицията.

По-късно дошла полицията и Карил казала и на тях, че семейството й е болно от грип. Когато полицаите я попитали, защо тогава нейният зет им се е обадил, тя им казала, че Боб вон Буш не се разбира добре със семейството й. Тя им се сторила искрена и, тъй като не си личало да я грози някаква опасност, те си тръгнали. Боб бил уведомен, че няма причина за притесненията му.

Боб и Барбара обаче, изпратили у Карил една нейна приятелка, която чула друга история. Карил й казала шепнешком: „Един тип е вътре с Чък. Той има автомат. Мисля, че ще ограбят банка“. Приятелката й не казала на Вон Буш, но споделила с баща си, който се обадил в полицията на следващия ден.

Бабата на Карил Панси дошла да види роднините си. Карил изглежда знаела, че номерът с грипа няма да мине пред старицата, затова запяла друга песен: „Върви си, бабо. О, бабо, тръгвай си! Животът на мама е в опасност, ако не го направиш“.

Панси се ядосала, че внучка й не я пуска вътре. „Ако не отвориш тази врата на секундата, ще се върна със заповед за обиск. Знам, че Чък е вътре с теб, не се опитвай да ме баламосваш!“.

Карил отказала да я пусне и Панси извикала полицията. По нейно настояване те направили бърз оглед на къщата, дори и без заповед, но не открили нищо нередно. По-късно през същия ден Боб вон Буш настоял полицията да направи по-обстоен оглед на имота, но полицаите отказали. Междувременно Гай Старкуедър се опитал да убеди полицаите да приберат сина му за разпит, но и той нямал успех.

Тогава Боб вон Буш и неговият брат отишли и сами претърсили къщата. Карил вече я нямало да ги спре. Един поглед във външния клозет и птичарника потвърдил най-лошите им страхове. Този път полицията му обърнала внимание.

Полицията разпространила заповед за ареста на Чарли Старкуедър и Карил Фюгейт.

Още убийства

Щом Старкуедър и Карил разбрали, че ще е най-добре да напуснат града, те осъзнали, че колата на Чарли няма да ги отведе много далеч. Гумите били спаднали. Чарли се опитал да ги поправи, но скоро им се наложило да търсят сервиз.

Те решили да потърсят убежище при 72-годишния семеен приятел на Чарли Огъст Майер. Човекът бил мил стар ерген, който познавал Чарли от малко момче. Майер имал ферма на около 20 мили извън Линкълн, където Чарли често ходел на лов. На 27 януари двамата бегълци завили с колата си по черния път, водещ към фермата, и незабавно затънали в гъстата кал.

Трудно е да се каже защо – историите на Чарли и Карил са доста противоречиви – но Чарли застрелял Огъст Майер в главата. По-късно той заявил, че го бил направил при самозащита. Сетне Чарли прострелял и кучето на Майер.

Той отнесъл тялото на стария си приятел в една външна постройка и го покрил с одеяло. После той и Карил влезли в дома на Майер, откраднали парите и оръжията му, изяли храната му и легнали да спят.

На следващия ден един съсед им помогнал да изкарат колата си от калта и те стигнали до фермата по друг път. Когато Чарли проверил тялото на приятеля си, той бил стреснат от факта, че одеялото е изчезнало. Изплашени, Чарли и Карил се метнали в колата и, бързайки да се махнат от фермата, отново минали по калния път. Не било изненадващо, че интелектуално обременената двойка отново заседнала в калта. Те взели оръжията си и зарязали Форда там.

Каръл Кинг и Робърт Дженсън

Каръл Кинг и Робърт Дженсън

Криейки пушките си, двамата се качили на стоп при 17-годишния Робърт Дженсън и 16-годишната Каръл Кинг. Щом влезли в колата, те опрели оръжията си в главите им и Чарли поискал парите им. Той заставил Дженсън да ги откара обратно във фермата на Майер, където имало изоставено скривалище против урагани.

Там той пуснал шест куршума в главата на Дженсън. Неговата приятелка била простреляна един път в главата. Тялото й било оставено полуголо, с дънките и бельото й смъкнати до глезените. Тя била намушкана многократно с нож в областта на корема и срамните части, но нямало следи от семенна течност във и около вагината й.

Телата на двамата тинейджъри били оставени в скривалището, а Чарли и Карил се качили в тяхната кола. Макар да били говорили как ще избягат в щата Вашингтон, където да потърсят убежище при брата на Чарли, те всъщност направили нещо изключително глупаво. Заминали обратно за Линкълн, където всички ги търсели и познавали.

Като че ли това не било достатъчно глупаво, но те дори минали покрай дома на Бартлет, за да проверят дали телата на семейството са открити. Получили отговор на въпроса си, виждайки паркираните пред дома полицейски коли. Тогава двамата се отправили към най-богатата част на града и заспали в крадената си кола.

На следващия ден, 28 януари 1958 г., колата на Старкуедър била забелязана в калта до фермата на Майер. Скоро след това били открити и телата на Майер и двамата тинейджъри.

На върха на света

Макар и беден, Чарли бил много добре запознат с богатата част на града, благодарение на работата си като боклукчия. Той избрал голямата къща на 47-годишния приятел на губернатора С. Лауър Уорд, който бил президент на компаниите „Капитал Бридж“ и „Капитал Стийл“.

Лилиан Фенкл

Лилиан Фенкл

През онази сутрин в дома на индустриалеца били неговата съпруга Клара Уорд, почти глухата им 51-годишна камериерка Лилиан Фенкл и двете им кучета – ретривърът Куини и пуделът Сузи.

Когато Лилиан Фенкл отворила вратата, Чарли насочил оръжието си срещу нея. Карил била в колата. Той наредил на Лилиан да заключи Куини в мазето. Осъзнавайки, че прислужницата има проблем със слуха, той й написал на хартия точно какво иска от нея. Чарли й казал да продължи да приготвя закуската на г-жа Уорд.

Когато Клара Уорд слязла в кухнята, Чарли я уверил, че нищо лошо няма да й се случи. Тя запазила спокойствие и се съгласила да му съдейства. Чарли извикал Карил в къщата и накарал г-жа Уорд да й приготви кафе. После момичето отишло в библиотеката и заспало.

Клара Уорд

Клара Уорд

Чарли заповядал на Клара Уорд да му направи палачинки и да му ги сервира в библиотеката. Когато го направила, той си променил мнението и я накарал да му приготви гофрети. Г-жа Уорд продължавала да пази присъствие на духа и се държала колкото се може по-уважително с него.

Той ликувал над постижението си – една от най-богатите жени в Линкълн прислужвала на него – бившият боклукчия.

В около 13:00 ч. Клара Уорд поискала разрешение да се качи горе и да смени обувките си. След няколко минути Чарли я последвал, за да види какво прави. Тя го чакала с оръжие в ръка, но не успяла да го уцели. Чарли я намушкал многократно с нож в областта на шията и гърдите.

Сузи започнала да лае по него и той пречупил врата й с приклада на оръжието си.

След това Чарли се обадил на баща си и му казал да предаде на Боб вон Буш, че ще го убие, задето се бил намесил във връзката му с Карил.

После седнал да пише писмо, адресирано „единствено до закона“. То представлявало едновременно една изкривена неграмотна тирада, признание и опит за самооправдание.

„Аз и Карил съжаляваме за случилото се, защото аз нараних всички по този начин и Карил също. Но едно нещо ще ви кажа, всички дето дойдоха имаха късмет, че ги оставих живи, дори сестрата на Карил“.

По-късно двамата натоварили черния Пакард на Уорд с храна и се приготвили да пътуват със стил. Те претърсили къщата и задигнали всичко, което изглеждало ценно.

Финалът

В около 17:30 ч. пристигнал вестникът и Чарли бил крайно въодушевен. „Хей, Карил, скивай това! Ние сме звезди! На първата страница сме!“. Той бил достигнал своя зенит. Сега вече бил някой.

С. Лауър Уорд

С. Лауър Уорд

Половин час по-късно С. Лауър Уорд се прибрал у дома само, за да се озове срещу дулото на оръжието на Старкуедър. След дълго боричкане Чарли най-сетне надвил и застрелял индустриалеца.

Тогава дошъл редът на Лилиан Фенкл. Карил и Чарли я завързали за едно легло и я намушкали до смърт.

На следващия ден сутринта братовчедът и бизнес партньор на Уорд звънял по телефона, за да провери защо той не е дошъл на работа. Тъй като никой не му отговарял, той решил да посети къщата на обяд. Братовчедът влязъл вътре и открил телата на Уорд, неговата съпруга и камериерката. Ретривърът лаел ожесточено в мазето, а Сузи била захвърлена под едно от леглата със счупен врат.

Губернатор Андерсън бил уведомен незабавно за убийството на приятеля му. Той свикал Националната гвардия и те започнали да обикалят улиците, въоръжени с картечници. Родители с извадени оръжия тичали да приберат децата си от училище. Градът бил напълно отцепен. Търсенето започнало пряка по пряка. ФБР започнало разследване. Кметът обявил награда в размер на 1000 долара. Самолети били изпратени във въздуха, за да търсят черния Пакард на Уорд.

А къде били избягали „хитрите“ бегълци? Как къде, обратно в дома на родителите на Карил, разбира се! Да, те наистина отишли там, но проявили достатъчно разум да не влизат вътре, понеже на алеята отпред била паркирана кола, а къщата била осветена. Те разбрали, че няма как да се скрият в дома на Бартлет и се насочили към щата Вашингтон.

Пътували цяла нощ и на следващата сутрин, 29 януари 1958 г., пресекли границата с щата Уайоминг. По пътя се оглеждали за кола, която да откраднат, и накрая се натъкнали на пътуващия търговец Мърл Колисън, който спял в Буика си паркиран край магистралата.

Чарли събудил търговеца и му съобщил, че ще разменят колите си, но човекът очевидно не се съгласил достатъчно бързо, защото Чарли го прострелял няколко пъти в главата, врата, крака и ръката.

Те оставили мъртвия Колисън на предната седалка, Карил се качила отзад, а Старкуедър запалил колата, но не могъл да разбере как да освободи ръчната спирачка. Няколко минути по-късно един млад геолог спрял да помогне на двойката, мислейки, че имат проблем с колата си.

„Вдигни си ръцете“ – казал Чарли на мъжа, насочвайки оръжието си към него. – „Помогни ми да освободя ръчната или ще те убия“.

Геологът видял мъртвия мъж на предната седалка и осъзнал, че ще трябва да вземе оръжието от Старкуедър, ако иска да остане жив. Докато двамата се борели за пушката, до тях спряла колата на заместник-шериф Уилям Роумър.

Гонитбата

Карил незабавно изкочила от колата и се затичала към Роумър, викайки „Отведете ме в полицията!“.

„Аз съм заместник-шериф“ – успокоил я той.

„Той уби човек“ – изхлипала тя и посочила към колата.

Междувременно Чарли се затичал към Пакарда и го подкарал към град Дъглас. Роумър наредил да се блокира пътя и се впуснал в гонитбата. Началникът на полицията в Дъглас Робърт Айнсли, който в момента бил в колата си заедно с шериф Ърл Хефлин, получил съобщението на Роумър.

Когато Пакарда профучал покрай тях, двамата мъже го последвали, надвишавайки 100 мили в час. Хефлин уцелил задното стъкло на Пакарда с карабината си. Внезапно Старкуедър спрял рязко точно в средата на пътя.

Двамата опитни служители на реда предпазливо заходили към Пакарда и изчакали Старкуедър да излезе от колата. Те му казали да вдигне ръце, но той не го направил и Айнсли стрелял в земята до краката му. Той му казал да легне на земята, но вместо това Чарли се пресегнал към задния джоб на панталоните си. Мислейки, че той прави опит да извади оръжие, Айнсли отново стрелял по него. Чарли решил, че моментът не е подходящ да загащва ризата си и легнал на земята.

Защо бил спрял така внезапно? Защото решил, че е ранен. Всъщност, кървенето от ухото му било от порязване от счупеното задно стъкло. Хефлин бил отвратен. „Той смяташе, че ще изкърви до смърт. Затова спря. Страхливото копеле“.

Страхлив или не, той излязъл на снимките във вестниците като холивудска знаменитост. Окървавен, окован, разрошен, с цигара висяща от устните му, облечен в черно кожено яке и тесни дънки, и обут в бели каубойски ботуши – изглеждал като перфектния млад, непокорен убиец. Първия американски спонтанен убиец заснет на лента.

От негова перспектива, вариантите за Чарли не били особено обнадеждаващи. Той можел да отиде в газовата камера в Уайоминг за убийството на Мърл Колисън, или на електрическия стол в Небраска за убийствата там. Той избрал Небраска и двамата с Карил били екстрадирани в края на януари 1958 г. Това, което той не знаел и никой не благоволил да му каже било, че ако бил останал в Уайоминг, Чарли щял вероятно да получи доживотна присъда. Губернаторът на щата бил противник на смъртното наказание.

Задържаната Карил Фюгейт

Задържаната Карил Фюгейт

Междувременно Карил поддържала версията, че е била негова заложница през цялото време, защото Чарли я бил заплашил, че ще убие и нея, както бил убил семейството й. Единственият проблем с тази история е, че тя присъствала на всички убийства в Небраска, включително и тези на родителите и сестра й.

Чарли и Карил били обвинени в убийство от първа степен и в убийство по време на обир. Двамата били съдени като възрастни и ги грозяла реалната опасност да бъдат изпържени на електрическия стол. Обвинението избрало да ги съди за убийството на Робърт Дженсън, тъй като преценило, че с него може най-ефикасно да шокира и разгневи съдебните заседатели.

Процесът започнал на 5 май 1958 г. Чарли твърдял, че е бил напълно с всичкия си, докато адвокатите му отчаяно се опитвали да го изкарат невменяем. За Чарли и семейството му стигмата да бъдеш луд била по-страшна, от това да бъдеш хладнокръвен убиец.

Първоначално Чарли казал на властите, че Карил няма нищо общо с престъпленията. Първите му думи след ареста били: „Не закачайте момичето. Тя няма абсолютно нищо общо с това“.

Молба за милост

С течение на времето Чарли осъзнал, че Карил се опитва да влезе в образа на негова заложница и тогава започнал да я свързва с престъпленията. Той заявил, че тя е отговорна за няколко от убийствата, както и за всички обезобразявания.

Чарлз Старкуедър в затвора

Чарлз Старкуедър в затвора

Един от неговите адвокати отправил крайно емоционална молба към съдебните заседатели: „Това момче е продукт на нашето общество. Нашето общество, което е причина за този индивид, сега иска да го принесе в жертва. Карил Фюгейт би трябвало да получи същото наказание като този момък, но аз мога да ви кажа още сега, че тя никога няма да получи смъртна присъда. Неговия живот и моят живот са почти идентични до 19-ия ни рожден ден. Аз стоя тук и ридая без да се срамувам. Аз мразех всички и всичко и не можех да се подмазвам на никого. Обществото се отнесе с мен по същия начин, както с Чарлз Старкуедър, но, слава богу аз имах късмета да имам по-добри родители от неговите“.

„Ще ви заведа в крилото на смъртниците, за да го видите прикован на електрическия стол, с обръсната глава и прикачени електроди. И, когато шалтера бъде дръпнат, вие ще видите електрическите искри и пушека, които излизат от главата му, изправената на тила му коса, и неговото гърчещо се от тока тяло. Това е ваша отговорност, не моя. Дами и господа, моля ви за живота на Чарлз Старкуедър“.

Съдебните заседатели взели решението си за 24 минути: виновен. Журито категорично настояло за смъртна присъда. Тяхната препоръка била изпълнена на 25 юни 1959 г.

Защитата на Карил била построена върху твърдението й, че е била заложница на Старкуедър. Също като Чарли, тя била призната за виновна на 28 ноември 1958 г.

Тя получила доживотна присъда, вместо смъртно наказание, тъй като била само на 14 години. Тя била изпратена в женския затвор в Небраска, където лежала до юни 1976 г., когато била освободена предсрочно.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

4 Коментари за “Смъртоносната двойка Чарлз Старкуедър и Карил Фюгейт”

  1. AvatarDiscip

    Трябва да пуснете една статия за Лоурънс Биттейкър и Рой Норис има я в английският вариант на сайта ви. До колкото помня жертвите бяха малко 5-8, но затова пък другите двойки серийни убийци сравнени с тях са като от скаутска трупа. Може би Отис и Хенри ама при тях беше повече количество. Винаги съм се чудил дали тези касетки, където са ги правили в действителност съществуват. Вместо Пантера слушаш агонизиращи женски писъци. Както се казва музикални вкусове всякакви други пък слушат чалга :) .

  2. AvatarСилвия

    Благодаря ти за предложението, ще ги имам предвид за някоя от следващите публикации:)

  3. AvatarЕлица

    Много интересно. Благодаря за статията =)))

  4. AvatarCSI

    тия ми напомнят за Natural Born Killers или филма е правен по този случай

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –