Сиудад Хуарез: Площадката за игра на серийния убиец

Хо Лопес Хименес просто обикалял с приятел в пустинната местност североизточно от Сиудад Хуарез на 17 февруари 2003 година в понеделник. Двамата младежи разхождали кучетата си и търсели празни бутилки, кенчета и други „ценности“, които да продадат за джобни. Последното, което очаквали, било да открият труп.

Още по-малко пък три. Момчетата избягали в къщи, за да кажат на родителите си, които в последствие уведомили местната полиция.Полицаите били скептично настроени в началото и не си дали много зор. Но, когато детективите пристигнали на мястото в 14:00 часа, всяка следа от съмнение изчезнала при вида на останките на трите почти голи жени.

Броят на телата

Намирането на телата

Полицаите бързо изнесли телата от местопрестъплението. Точно вкарали третия труп в линейката и били готови да тръгват около 14:30, когато един от наблюдателите им показал четвърти труп, малко по-настрани от предните три. Повечето местни репортери вече били тръгнали, за да довършват статиите си, но Мигел Переа, фотограф за вестник „Норте“, останал, за да документира откриването на четвъртия труп.

Това не били първите тела, намирани в пустинното място близо до покрайнините на града. Две други жертви били открити малко по-рано през октомври 2002 година; едната от тях по-късно била идентифицирана като 16-годишната Глория Ривас. След това, в близост до Ломас де Полео, били открити още три тела през януари 2003 година. Но полицията и министърът на правосъдието Хесус Солис отказали да потвърдят или отрекат връзка между случаите.

Глория Ривас

Историята става още по-странна на 19 февруари, сряда, когато разпознават трите трупа на жертвите. Те били 17-годишната Хуана Сандовал Рейна, изчезнала на 23 септември 2002 година, 16-годишната Есмералда Хуарез Аларкон, последно видяна на 8 януари 2003 година и 18-годишната Виолета Алварез Бариос, която изчезнала на 4 февруари 2003 година. Всяка една от тях била видяна за последно жива в долната част на Сиудад Хуарез. Когато репортерите попитали за четвъртата жертва, полицейските говорители грубо приключили пресконференцията и отрекли факта, че знаят за четвърта жертва.

Хуана Сандовал Рейна

Това грубо отношение не било новост за жителите на Сиудад Хуарез, където серия от брутални убийства залива града и предизвиква глобално внимание през изминалото десетилетие. Броят на телата е деликатна тема в Сиудад Хуарез, оживен град до границата с Ел Пасо. Няма два източника, които да са на едно мнение за смърта на младите жени. “Ел Пасо Таймс“ твърди, че има близо 340 жертви от 1993 година насам. Някои от случаите били разрешени, междувременно неизвестни експерти смятат, че 90 или повече от тях може да са дело на сериен убиец. Но никой не твърди със сигурност, че един човек е отговорен за всички убийства.

На практика полицията е вкарала в затвора над дузина заподозрени от 1995 година насам. С всеки нов арест се смятало, че случаят със серията убийства е приключен, но броят на телата продължавал да расте. Много хора, както и някои отчаяли се полицаи, смятат, че самите полицаи може би стоят зад част от убийствата. В последно време, мнозина мислят, че полицаите са замесени в продължаващото „прикритие“ за убиеца.

Десетилетие след официалния слух за смъртен случай едно нещо е сигурно: Всички жени са в опасност по улиците на Сиудад Хуарез.

Мъртвата граница

 Сиудад Хуарез и Ел Пасо

Повечето американци извън западен Тексас познават Сиудад Хуарез единствено от измислени образи като минисериала „Кингпин“, даван по това време по NBC. Тези истории са преплетени със секс, дилъри на дрога, оръжие и подобни, които съществуват в Сиудад Хуарез.

Никой не знае колко хора живеят в Сиудад Хуарез. Атласът „Ранд Макнали“ публикува през 1999 година невъзможната цифра от 789 522 жители, докато медиите от 2000 година нататък определят цифра близка до 2 милиона. Много са бездомните, просяците живеещи ден за ден, докато други просто преминават оттам, за да стигнат до границата и земята на САЩ.

Парите преминават от топ политици, производители и наркотрафиканти до всички останали. Британският писател Саймъмн Уайтчапъл в книгата си „Crossing to kill” от 2000 година описва Сиудад Хуарез като болезнена рана, получена от триенето на американската плутокрация и мексиканската бедност, от американското желание и мексиканското отчаяние.

Млади жени в Сиудад Хуарез

Тези, които работят във фабриките за храна, печелят по около 5 щатски долара на ден. Хиляди от тези работници са млади жени от близките градове и села. Те отиват там с надеждата за най-доброто, но обикновено получават най-лошото. Мизерните условия на труд и сексуалният тормоз стават ежедневие в град, където животът е евтин.

Мъжката гордост (Machismo) е част от проблема. Тя поставя мъжа преди жената, в ущърб и на двете. Испанските речници дефинират това като поведение на мъжа, който смята, че превъзхожда жените, като това варира от ежедневни скандали до ритуални убийства. Корупцията също си казва думата. Системата е опорочена от парите от дрогата. Полицаите печелят толкова малко, че подкупът е честа практика. Всяко престъпление може да бъде прикрито за пари.
Все пак е явно, че има нещо друго в Суидад Хуарез. В противен случай всеки граничен град от Тихуана до Матаморос щеше да сподели съдбата на Суидад Хуарез с изнасилените и убити жени.

Тихите писъци

Първата жертва официално била Алма Чавира Фарел, млада жена намерена пребита, изнасилена и удушена до смърт в Кампестре Вирейес в окръг Сиудад Хуарез на 23 януари 1993 година. Може би тя не е била първата жертва през 1993 година, след като изчезването на местните превъзхождало по брой известните убийства всяка година. Но Чавира остава първата известна жертва на хищника, когото медиите по-късно ще нарекат Хуарезкия изкормвач. И докато в случая с Чавира не са открити следи от разчленяване или прорезни рани, много от жертвите имали подобни рани по гърдите им.

Полицията научава за още 16 убийства на жени до края на годината, като последната жертва е от 15 декември. Този случай бил разкрит заедно с още три, но десетки случаи не са разкрити и до днес, а пет от жертвите остават неразпознати. От всеки 12 жертви, поне 4 са били изнасилени. Причините за смъртта в тези случаи са 4 удушвания, 4 намушквания с нож, един побой и едно убийство с огнестрелно оръжие. Прекаленото разлагане на телата попречило да се определи начина, по който са били убити последните две жертви.

През 1994 година полицията разполага с осем неразкрити убийства на жени в Сиудад Хуарез, за други три има заподозрени, но никой не е арестуван. Три от жертвите не са разпознати и до днес, а другите са на възраст между 11 и 35 години. Този път, поне четири били изнасилени. Като причини за смъртта: 6 били удушени, 2 намушкани, една пребита до смърт и една изгорена жива.

Преди тази година на брутални убийства да свърши, щатският криминолог Оскар Майнез Грихалва предупреждава полицаите в Сиудад Хуарез, че някои от неразрешените им случаи може да са дело на сериен убиец. В по-късни интервюта, Майнез казва, че неговото предупреждение е било игнорирано.

1995 година също не била добра, с поне 19 убити жени до средата на септември.Осем от тях не са разпознати, един разрешен случай и възможен извършител (който не е обвинен) в два от другите случаи. Поне четири от жертвите са изнасилени. Щест от тях са удушени, една наръгана и една застреляна. Три от четирите жертви намерени през септември имали нещо общо помежду си: дясната им гърда била прерязана и зърното било отхапано.

Оказало се, че поне един сериен убиец действа в Сиудад Хуарез.

През октомври полицаите твърдели, че са разрешили случая. Те имали заподозрян, който бил свързан с едно от бруталните сексуални убийства в града. За тяхно щастие, той бил чужденец.

Хищник

Абдел Латиф Шариф

Заподозреният Абдел Латиф Шариф бил роден в Египет през 1947 година. Когато бил на десет е сексуално малтретиран от баща си и други роднини от мъжки пол. Той емигрира в САЩ през 1970 година, като първо се установява в Ню Йорк, където си създава репутацията на алкохолик. Дълго след това, негови познати потвърдили факта, че се е интересувал от млади момичета.

Научи повече за:   Ричард Куклински: Ледения човек

Уволнен от работата си по обвинение в кражба през 1978 година, Шариф се мести в Ню Хоуп, Пенсилвания. Джон Паско, бивш негов приятел, казва, че по време на поход за лов на елени, Шариф ранил овен, след което започнал да измъчва умиращото животно. Паско също казва, че когато имало момичета в живота на Шариф, те често изчезвали. Но предполагаемите жертви никога не са намерени. Паско казва, че приятелството им приключило през 1980 година, след като намерил случайни вещи на изчезнали момичета в дома на Шариф, както и изцапана с кал лопата на верандата.

До 1981 година Шариф се установил в Палм Бийч, Флорида. Като химик и инженер, Шариф е нает от „Cercoa Inc“. Неговите възможности били толкова впечатляващи, че компанията създала цял отдел само за него. На 2 май той завел 23-годишно момиче в дома си, бил я и я изнасилвал многократно, когато изведнъж се обърнал загрижено към нея и казал: “О, аз те нараних! Мислиш ли, че трябва да отидем до болницата?“. Работодателите му потулили случая, както и още един през август, когато той нападнал втора жена в Уест Палм Бийч. Шариф получил пробация за първото изнасилване и 45 дни в затвора за второто. Работодателят му го уволнил на следващата година.

Той се преместил в Гейнсвил и скоро след това се оженил. Последвалият развод бил в следствие на постоянните побой над жена му. Пуснал обява, че си търси работа като иконом на 17 март 1983 година, след което биел и изнасилвал 23-годишната жена, която отговорила на обявата му, като и казвал: “Ще те заровя в гората! Правил съм го преди, ще го направя и сега.“. Осъден, без да се стигне дори до процес, Шариф избягал от затвора в Алачуа през януари 1984 година, но скоро отново бил заловен. На 31 януари 1984 година той получава 12-годишна присъда за изнасилване. Прокурорът Гордън Горланд обещава на репортерите, че в деня, в който Шариф бъде пуснат на свобода, ескорт ще го заведе от вратите на затвора до самолета за Египет.

Но, когато Шариф бил освободем през октомври 1989 година, той не бил депортиран. Преместил се веднага в Мидланд, Тексас и започнал работа в „Benchmark Research and Technology„. Американското министерство на енергетиката го наградило и той бил заснет как се здрависва с тогавашния щатски сенатор Фил Грам.

Шариф бил арестуван отново през 1991 година, този път за шофиране в нетрезво състояние. След арестуването му се получила информация от Флорида до граничната полиция, че е избягал от депортиране. Следва поредица от изслушвания. Две години след това още нищо не било решено, когато Шариф отново бил заловен, че държи в плен жена, която изнасилвал периодично.

Неговият адвокат предложил сделка на правителството: ако последните обвинения отпаднат, Шариф доброволно ще напусне Щатите. През май 1994 година той се меси в Сиудад Хуарез, като работник в една от фабриките. През октомври 1995 година млада жена го обвинява, че я е изнасилил в дома си. Тя също казала, че я заплашил, че ще я убие и ще изхвърли трупа й в Лоте Браво, пустинен район южно от града, където били намерени няколко от жертвите. По-късно обвиненията били свалени. Но сетне полицаите научили, че Шариф се е срещал със 17 годишната Елизабет Кастро Гарсия, която била намерена изнасилена и убита през август.

Шариф бил обвинен за това убийство и най-накрая осъден на процес през май 1999 година. Той получил 30-годишна присъда. Макар че полицията признала Шариф за сериен убиец, присъдата не решила мистерията с момичетата от Сиудад Хуарез. Убийствата продължили, дори станало по-зле след ареста му. Един месец след задържането на Шариф полицията разбрала, че 520 души са изчезнали през изминалите 11 месеца и по-голямата част от тях са жени.

Трябвало друго решение, което дошло под формата на странна теория на конспирацията.

Бунтарите

Между ареста на Шариф и първата седмица на април 1996 година поне още 14 жени били убити в Сиудад Хуарез. Възрастта им варирала от 10 до 30 години. Причините за смъртта били: 10 намушкани, една застреляна и една удушена. Поне 4 имали рани получени след смъртта им и една жертва – 15-годишната Адриана Торес – отговаряла на почерка на другите три жертви на серийния убиец със срязана дясна гърда и отхапано ляво зърно.

Продължаващите убийства отрекли официалните полицейски рапорти, че вълната от убийства е спряла след ареста на Абдел Шариф. Местната полиция била объркана. Те се нуждаели от обяснения за убийствата, но такива, че да не поставят под съмнение главния им заподозрян. Желанието им се сбъднало, когато на 8 април 1996 година било открито изнасиленото и нарязано тяло на 18-годишната Розарио Гарсия Леалс.

Измежду разпитваните за последния случай бил и Хектор Оливарес Вилалба, член на местна банда наречена Los Rebeldes – Бунтарите. Оливарес признал за убийство на 7 декември 1995 година. Шестима от „бунтарите“ били замесени, а той твърдял, че е замесен и лидерът им Серхио Армендариз Диаз, известен като El Diablo – Дяволът. Въоръжен с признанията на Оливарес (по-късно окачествени като продукт на полицейско насилие), полицаите нахлули в няколко нощни заведения и задържали 300 души. Заловили още девет „бунтари“, сред които Армендариз, Хуан Контрерас Хурадо, Карлос Хернандез Молина, Карлос Балиентос Видалес, Ромел Керникерос Гарсия, Фернандо Гуермес Агире, Луис Адраде, Хосе Хуарез Росалес и Ерика Фиеро.

Деветимата, заедно с Оливарес, били обвинени, че били в заговор с Шариф и искали да го освободят от затвора, като убиват местни жени и правели така , че да изглежда сякаш убиеца е все още на свобода. Полицията твърдяла, че някои от „бунтарите“ са посещавали Шариф в затвора и им е било платено за извършените престъпления. Хуан Контрерас казал на полицаите, че Армендариз го е пратил да вземе пратка от Шариф в затвора. Пратката съдържала 4 000 щатски долара в брой. По-късно Контрерас твърди, че се е присъединил съм Армендариз и останалите в убийствата и изнасилванията на млада жена, известна като Луси.

Контрерас по-късно отрекъл показанията си и обвиненията срещу Кеникерос, Фиеро, Гуермес, Хернандез и Оливарес паднали. Останалите отишли на чакащ процес (бавен процес в мексиканските съдилища), а „Дяволът“ получил 6-годишна присъда за организираното през февруари 1998 година групово изнасилване на 19-годишен затворник.

Останалите „бунтари“ твърдели, че са били малтретирани от полицията. Някои показали белези от изгаряния, които според тях били следствие от изтезания с цигари и пури. Междувременно специалистите стояли зад обвиненията си, че Шариф и „бунтарите“ заедно са извършили 17 убийства. Съдебният медик в Чихуахуа отишъл дори по далеч – той казал пред репортерите, че отпечатъците от зъбите на Армендариз съвпадали със следите, намерени на гърдите на поне три от жертвите.

Но мексиканският съд решил през 1999 година, че доказателствата са недостатъчни за обвинението на Абдел Шериф в конспирация заедно с групировката „бунтарите“. Но и преди решението на съда, полицията стигнала до извода, че доказателствата им за конспирация са недостатъчни.
Убийствата не спрели с ареста на Шариф, нито с кръга на „бунтарите“, всъщност броя убити продължавал да расте.

Зона на убийства

Арестът на „бунтарите“ не променил нищо в Хуарез. Бруталните убийства продължавали и обществото обвинявало полицията в нехайство и дори по-лошо. Поне 16 жени станали жертва на убиеца между края на април и ноември 1996 година. Осем от тях останали неидентифицирани. Пет от тях били намушкани, три застреляни и една била намерена в контейнер с киселина. В някои от случаите напредналият стадии на разлагане направил установяването на причината за смъртта невъзможно.

През следващата година имало 17 неразкрити случая на убийства на жени. Отново на възраст между 10 и 30 години, а седем от тях са неидентифицирани и досега. И докато изнасилването било потвърдено за четири от тях, позицията на телата и голотата на някои от другите тела предполагали сексуално посегателство. В случаите, където можело да се определи причина за смъртта, тя била: пет намушкани, три удушени, три застреляни и две пребити до смърт.

Научи повече за:   Алисън Бота и изнасилвачите-изкормвачи от Порт Елизабет

Статистически, 1998 година била най-лошата за града. По документи, жертвите били 23 до декември. Шест от тях останали неразпознати. Убийствата били както досега – намушквания, удушване, патрони и изгаряне. Росио Бараза Галегос била убита на 21 септември на паркинга на полицейската академия. Тя била удушена в патрулната кола на един от полицаите, отговорен за разследването на убийствата. Властите описват смъртта на 20-годишната Росалина Велоз Васкез, намерена мъртва на 25 януари, като подобна на останалите 20 убийства в града.

И така, воденото до 1998 година дългосрочно разледване се превърнало в игра на цифри. През май, според медийните репортажи над 100 жени били изнасилени и убити в Сиудад Хуарез. Месец по-късно вдигнали цифрата на 117. През октомври 1998 година „Асошиейтед прес“ установява официалната бройка на труповете – 95, докато женската адвокатска група „Жени за Хуарез“ смята, че по-точната цифра е между 130 и 150.

В свой рапорт от 1998 година Комисията за човешките права на Мексико обвинява полицията. Но политиците потулват нещата, заради предстоящите избори. До края на годината „Асошиейтед прес“, в доклад издаден на 9 декември, твърди, че поне 17 трупа имат еднакви белези – начинът, по който са вързани обувките, къде са заровени, как са наранени, и това кара следователите да смятат, че има поне един сериен убиец на свобода. 76 от другите случаи са достатъчно еднакви, за да се смята, че убиецът има имитатори.

Всъщност, това, което със сигурност знаели било, че убийствата все още продължават.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: plamena 🍺 Rosii 🍺 Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21

Шофьорите

Първата четвърт на 1999 година била вече обичайната касапница: поне още 8 жертви. Процесът по обвинението на Абдел Шариф за убийството на Елизабет Кастро започнал на 3 март, но ако властите мислели, че с това ще се реши случая, дълбоко грешели.

В късните часове на 18 март 14-годишно момиче почукало на вратата на една от къщите в покрайнините. Кърваво и подсмърчащо, то разказало как са я изнасилили и за малко не са я убили. То казало, че било нападнато и почти задушено от автобусен шофьор на име Хесус Гуардадо Маркез. Проверка на миналото на Гуардадо показала едно предишно обвинение в сексуално нападение. Докато полицаите отидат до дома му, той изчезнал, заедно с бременната си съпруга.

Властите в Дуранго арестували Гуардадо няколко дни по-късно. Гуардадо по-късно обвинил полицаите, че е бил пребит на влизане в Сиудад Хуарез. Полицията отговорила с обвинение за няколко извършени убийства и назовала няколко съучастници. Другите заподозрени били Виктор Морено Ривера (El Narco), Аугустин Торибио Кастило (El Kiani), Бернардо Хернандо Фернандез (El Samber) и Хосе Гаспар Сербалос Чавез (El Gaspy). Всички били шофьори на една и съща компания и наричали себе си Los Choferes („Шофьорите“). Полицията твърди, че Морено бил лидерът на групата, който работил заедно с Абдел Шариф в друга схема за имитация на убийствата, за да извадят Шариф от затвора.

Обвинени в 20 убийства, „шофьорите“ отрекли да имат нещо общо с което и да е от тях. Те казват, че разпитите били брутални, че са бити, душени и малтретирани с ток. Установило се, че наистина е използвано насилие за техните признания. Шариф до този момент продължавал да отказва да има контакт с „шофьорите“ и да твърди, че е невинен.

Докато полицията се занимавала с последната си теория на конспирацията, фактите я отрекли. Пенсионираният профайлър на ФБР Робърт Реслър дошъл и си отишъл от Сиудад Хуарез, като оставил още повече въпроси, вместо отговори. Екип доброволци също опитали да направят профил на убиеца от Хуарез, но без успех. Стив Салтър, мексиканското длъжностно лице, което повикало ФБР, казал за „Далас Морнинг Нюз“: “Убийствата стигнаха до там, че трябва да направим каквото е по силите ни, за да разрешим случая“.

С настъпването на следващото пустинно лято, полицаи и жители се страхували, че положението ще стане още по-зле.

„Изченалите“

Теориите се увеличавали с нарастването на броя на убийствата в Сиудад Хуарез. Според докладите на пресата за лятото на 1999 година, броят на жертвите е между 180 и 190, като напомнят, че поне 95 жени все още са в неизвестност. Властите в Чихуахуа казват, че агентите на ФБР продължават да подкрепят обвинението на Абдел Шариф, докато хората от Ел Пасо възмутено отричат.

Кандис Скрапец

Има и други детективи, работещи по случая. Кандис Скрапец, канадка, преподавател в Калифорнийския щатски университет във Фресно и световно признат експерт в сферата на серийните убийци, прекарала лятото на 1999 година в съветване на мексиканските власти. Тя следила случаите повече от десетилетие и стигнала до някои изводи. През юли 1987 година Скрапец казала пред „Торонто стар“, че железопътният убиец Рафаел Ресендез-Рамирез, по-късно включен в списъка на ФБР с десетте най-търсени престъпници, заподозрян за множество убийства в Щатите, също така е заподозрян и за убийствата в Сиудад Хуарез. Месец по-късно Скрапец казала пред „Стар“, че поне трима са серийните убийци, замесени в неразкритите убийства на 182 жени в Хуарез от 1993 година до сега. Ресендез-Рамирез все още бил в списъка, заедно с Шариф, „бунтарите“ и „шофьорите“. По този начин имало заподозрени не по-малко от 11 души, като Скрапец смята, че има дори още убийци, които могат да бъдат замесени и са действали през 1992 година. Като заключение, Скрапец твърди, че от общо 182 убийства, между 40 и 75 от жените са били тормозени сексуално.

Рафаел Ресендез-Рамирез

Обвиненията към Рафаел Ресендез-Рамирез били свалени малко по-късно, след като убийствата по време на престоя му в ареста продължили. През декември 1999 година се появила нова мистерия, след откриването на масов гроб извън Сиудад Хуарез, предназначен за поне 100 трупа. Вътре имало само девет, между които трима граждани на САЩ. Фактът, че има американски гражданин, довел до съвсем нова линия на разследване. Макар че все още било загадка, „Далас морниг нюз“ твърди, че точно това се е случило с близо 200 души, включително и 22-ма американски граждани, които изчезвали след като са били задържани от хора с униформи на мексиканската полиция и техните отличителни знаци.

Изчезналите хора, наричани Los Desaparecidos (”изчезналите“), все още липсвали, година след откриването на масовия гроб, въпреки съвместните разследвания на мексиканските и щатските власти. Някои смятали, че убийствата са следствие на нарковойни, които периодично са факт в Сиудад Хуарез, но очевидната намеса на полицията в отвличанията отхвърляла подозренията. Организацията в Ел Пасо, наречена „Асоциация на роднини и приятели на изчезнали лица“, притискала властите на Чихуахуа да издирят изчезналите, но без резултат.

Дори тогава никой не обелил и дума за убитите и липсващи работнички във фабриките. Ще мине още година, преди да бъдат организирани протести от тяхно име.

Дотогава, някои източници биха казали, че броят на жертвите се е удвоил.

Протест

С идването на новото хилядолетие нищо не се променило. Вторник и сряда, 6-ти и 7-ми ноември 2001 година, били намерени останки на още осем жени. Полицията обявила създаването на специална група за разследването на убийствата, с награда от 21 500 щатски долара за залавянето на убийците, но това също не довело до резултат.

Хавиер Гарсия Урибе и Густаво Гонзалез Меза
Хавиер Гарсия Урибе и Густаво Гонзалез Меза

Последните две жертви на 10 ноември още не били разпознати, когато арестували двама 28-годишни шофьори на автобус, Хавиер Гарсия Урибе и Густаво Гонзалез Меза, по обвинение в убийство на 8-те жени, открити три дни по-рано. Фернандо Медина, говорител на прокурора, твърди, че двамата мъже са членове на банда, отговорна за поне 20 от изнасилванията и убийствата и че те разпознали жертвите намерени на 6-ти и 7-ми ноември. Полицията смята, че това са: 19-годишната Мария Акоста, 20-годишната Клаудия Гонзалес, 15-годишната Есмералда херера, 20-годишната Гуадалупе Луна, 20-годишната Барбара Мартинез, 19-годишната Вероника Мартинез, 17-годишната Лаура Рамос и 17-годишната Майра Рейес.

Научи повече за:   Психиатър-педофил получи 248 години затвор за изнасилването на приемния си син

Част от жертвите

Междувременно, заподозрените твърдели, че показанията и признанията им са следствие от мъчения и тормоз. Адвокатите им получили смъртни заплахи, а един от тях – Марио Ескобедо – бил убит от полицай по време на скоростно преследване на 5 февруари 2002 година, след като полицаите го объркали с беглец. (През юни 2002 година съдиите признали стрелбата като акт на самозащита). Единадесет седмици по-късно, на 22 април, полицията неохотно признала, че ДНК тестовете не са могли да определят точно жертвите. На 5 ноември обвинителите по делото заявили, че новите ДНК тестове изведнъж потвърдили самоличността на Вероника Мартинез и че все още нямало резултат за останалите 7 жертви. (Гонзалес починал на 8-ми февруари от усложнения след хирургическа намеса в затвора.)

С арестите на Гарсия-Гонзалез, бройката на заподозрените достигнала до 51, но това нямало никакъв ефект върху продължаващите убийства. Десет дни след арестуването на Гарсия и Гонзалез, още една млада жена била намерена гола и пребита до смърт в Сиудад Хуарез. Шест дни след внезапната смърт на адвокат Ескобедо, интерамериканската комисия за правата на човека изпратила Марта Алтолагире да разследва сигнали, че е възможно да има протестиращи тормозени и насилвани от полицията. Мексиканският президент Винсенте Фокс наредил ново разследване от федерални специалисти по криминалистика. Местните прокурори били възмутени от този ход и протестирали пред „Далас Морнинг Нюз“, че 27 от 76 случаи са били разрешени, а другите били единични случаи, нямащи общо със серийните убийства.

Винсенте Фокс

На 9 март 2002 година тексаски законодатели се включили в двудневното протестно шествие през Ел Пасо. Хорхе Кампос Мурило, федерален заместник-прокурор в мексико, разбунил духовете сред репортерите заявявайки, че убийствата са извършени от синовете на богати мексикански фамилии, чиито пари и връзки ги защитават от прокурорите (малко след това изявление Кампос бил прехвърлен на друга работа и отказал всякакви интервюта). ФБР преустановили разследването си през октомври 2002 година. Техните усилия да създадат профил на извършителя останали безплодни.

Лидерите на Сиудад Хуарез останали основно фокусирани около бизнеса. След време, огромен дървен кръст бил поставен близо до границата, в памет на убитите и липсващи жени, кметът Хесус Делгадо получил гневно писмо от асоциацията на бизнес собствениците на Хуарез Авеню, оплакващи се , че това създавало ужасен имидж за туризма в града.

Протестът на жените

В същия ден, когато било получено писмото, на 23 септември 2002 година, полицията открила още два трупа на жени в Сиудад Хуарез. Едната жертва била удушена и почти гола, за другата жертва полицията твърдяла, че е починала от свръхдоза. Но специален агент Давид Родригез бил скептично настроен.Друга жена, очевидно пребита до смърт, била намерена на 8-ми октомври.

Годината завършила зле за притесняващите се за имиджа на Хуарез търговци. Първата дама на Мексико, Сахагун де Фокс, публично призовала за край на убийствата на 25-ти ноември, докато над хиляда жени, облечени в черни роби вървели през Мексико, протестиращи срещу мудното разследване.

Междувременно, детективите нямали никаква идея за заподозрени. Всъщност имали прекалено много идеи – някои от тях включвали полицаи.

Muerte

До януари 2003 година публично обявената бройка на убитите била между 100 и 340. Никой не се опитвал да брои изчезналите повече. Броят на заподозрените не можел да се определи. Пресата спекулирала с имената на някои, като:

Анхел Ресендез-Рамирез – чакащ екзекуция в Тексас, той остава заподозрян за някои от убийствата в Чихуахуа. Кандис Скрапец и Робърт Реслър го посочили като потенциален заподозрян.

Педро Падиля Флорес – бивш жител на Сиудад Хуарез, обвинен през 1986 година за убийството и изнасилването на две жени и 13-годишно момиче. Той признал и за други убийства, но не бил обвинен. Падиля избягал през 1991 година и все още е на свобода.

Армандо Мартинез – арестуван през 1992 година за убийството на жена в Чихуахуа, той внезапно бил освободен и веднага изчезнал (заедно с полицейското си досие).

Карлос Карденас Круз и Хорхе Гарсия Паз – мексикански федерални агенти, превърнали се в бегълци, били разпитвани през 1998 година за изчезването на 29-годишната Силвия Арсе и 24-годишната Гризелда Марес, за които се твърди, че са убити погрешка, в спор за откраднато оръжие.

Педро Валес – бил назначен да разследва убийствата в Хуарез, когато убил приятелката си в полицейската академия през 1998 година. Все още е в неизвестност.

Дагоберто Рамирез – друг полицай в Сиудад Хуарез, уволнен през 1999-та, след като бил обвинен, че е убил любовницата си. Рамирез е освободен, след като казал, че жената се е самоубила. Полицията официално не го е върнала на работа.

Хулио Родригез Валенцуела – бившият полицейски шеф на предградието Ел Саузал, обвинен през април 1999 година в опит за изнасилване на 16-годишно момиче в близост до мястото на две други убийства. Властите на Чихуахуа смятат, че избягал за Ел Пасо или Ню Мексико, все още е на свобода.

Серхио Хернандез Переда – полицай от Чихуахуа до 1997-ма, когато избягал, след като жена му била убита. Все още е в неизвестност.

Мелкор Баса – бивш федерален служител, беглец от 8 години. Избягал, след като убил приятел на жена му в съда, където и двамата работели.

Ето и други версии, които се опитват да дадат отговор на въпроса, кой е виновникът:

Сатанински култ – възобновявайки спомените за убийствата заради дрога, извършени от последователи на Адолфо Констанцо в Матоморос през 1980 година, някои жители на Чихуахуа смятат, че това е дело на хора, занимаващи се с окултното.

Донори на органи – градска легенда, вдъхновила няколко филма и сериали, дава ужасен отзвук в Хуарез. Слухове твърдят, че органи са взети от някои от жертвите.

Полицията – поне 10 жени в Сиудад Хуарез обвинили полицейските служители в отвличане и сексуален тормоз през изминалите 5 години. Не са повдигнати обвинения. Но разследващите твърдят, че подозират неназован полицай, който през 1995-а убил 29-годишната Елизабет Гомез и 27-годишната Лаура Инере.

Наркокартелите – властите подозират, че някои от убитите в Чихуахуа са били наркозависими или дребни пласьори, убити, защото знаели твърде много. Доклад на ФБР обвинява наркотрафиканти за убитото през ноември 2001 година 17-годишно момиче на име Лилия Гарсия, намерено на 100 ярда от мястото, където били намерени осем други жертви през ноември 2002-а.

Богатите садисти – някои адвокати все още обвиняват за убийствата богати и влиятелни хора, чиито пари и влияние ги правят недосегаеми за полицията.

Момче със свещ в памет на убитите жени

А колкото до Абдел Шариф, проблемите с доказателствата по случая с Елизабет Гарсия му спечелили преразглеждане на делото през февруари 2003 година. Присъдата му е потвърдена, но е намалена от 30 на 20 години. Двете страни обещават да обжалват решението, а прокурорите твърдят, че Шариф може да бъде свързан и с други убийства.

Въпреки всички заподозрени, всички конспирации, всички успокоителни думи от държавните служители е ясно, че случаят не е дори близо до разрешаване. Единственото нещо, което е сигурно е, че ще има още тела в пустинята.

—————————————————————-
Източници: trutv.com

Огромни благодарности на kalitkoto за изпратения материал!

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: plamena 🍺 Rosii 🍺 Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21
The following two tabs change content below.

kalitkoto

Надявам се, че статията ти е харесала! Не забравяй да коментираш и да споделяш!

10
Напиши коментар

avatar
10 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
10 Автори на коментари
БоцманаEL COMANDANTEВероникаДъщерята на дяволаavangard Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Big Blue
Гост
Big Blue

520 души са изчезнали през изминалите 11 месеца и по-голямата част от тях са жени!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Филип
Гост
Филип

Според мен тези престъпления са дело не на един единствен човек а на цяла тайна организация свързана по някакъв начин със окултизъм и сатанизъм а и в държави като Мексико където законите важат само за бедните нищо чудно някой богаташи с много пари и власт да са решили да се позабавляват избивайки невинни хора. Сигурен съм че почти на всякъде по света съществуват подобни масонско – окултни тайни организации които действат необезпокоявано и притежават несметна власт и богатства. Иначе как бихме си обяснили стотиците хиляди изчезвания на хора по света и процъфтяващият бизнес с органи? Лично аз смятам че докато… виж още »

Една от многото
Гост

От скоро , започнах да чета този сайт и ми стана много интересно …

По темата и аз смятам като Филип , че докато човечеството не повече борба с тези масонски – окултни и сатанински секти изчезването на хора ще продължава.

Крими1
Гост
Крими1

Мисля,че по този случай има един филм с Дженифър Лопез,ако не се лъжа е точно за този случай с изчезналите жени

Аз
Гост
Аз

Няма никакви масони, окултни, сатанински и темподобни организации. В началото на статията става ясно, че това е град в който цари мизерията и анархията. Престъпността и корупцията там са стигнали такива нива, че всеки един убиец може да бъдде сигурен, че няма да получи наказание. Тези жени са жертви на организираната престъпност, на домашно и сексуално насилие, но не и на каквито и да било секти – при тях има ритуал, има последователност и логичност, а не безразборност.

Стела Георгиева
Сътрудник

Като чета коментара на Филип се сещам, че се бях зарекла да напиша статия, за да развенчая поне някои от митовете за окултизма, но пък темата е толкова обширна, че не знам дали ще успея. Обаче моя Ви, не се излагайте с твърдения, че франкмасоните и сатанистите убиват хора в ритуалите си. Прочетете малко, информация в интернет има колкото искате. Принципите на сатанизма са толкова нормални, че ако ги прочетете, ще решите, че някой се бъзика. Че има секти на сатанизма, които се занимават с глупости, най – вече от незнание или вживяване в Некрономикон, има, ама те са изключения.… виж още »

Дъщерята на дявола
Гост
Дъщерята на дявола

Се сатанистите ви виновни… Аре стига ве! Света да свърши пак ние сатанистите ще сме виновни! Става банално в всяко изнасилване,убийство,отвличане и т.н.т. да намесвате сатанистите >.< Приемете, че има и християни зверове… Не всичко се оправдава със "сатанистите бяха"…

Вероника
Гост
Вероника

Съгласна съм с Филип напълно, точно това се случва, това са хората с власт – полицаи на високи нива, депутати и разни други хора с власт. Сатанисти, масони или илюминати няма значение какви са. Но е факт че са те и се е изписало много за тях. Просто хората не го вярват. Образовайте се малко! А на последното момиченце коментирало, мога да й препоръчам много добър психиатър, ако желае.

EL COMANDANTE
Гост
EL COMANDANTE

Сега ще ви просветля…Филмът с Дженифър Лопес по този случай се казва“Bordertown“.Убийствата започват през 1994 година и са свързани със споразумението за Северноамериканска търговия – НАФТА.Причините са чисто икономически и политически.Лишават местни индианки и бели жени от земите им и ги пращат да работят от 12-годишни във фабриките за компютри на местните капиталисти.Сиудад Хуарес, кръстен на известния революционер(градът е бил точка на военни събития, нещо като нашата Шипка например)е средище на наркокартели,босове, мафиоти и мутри,бедняци,проститутки,работници,корумпирани полицаи и чиновници,на олигарси и експлоататори.От границата прииждат американски психопати,и всичките рецивидисти изнасилват и убиват работничките от фабриките, които не само не са защитени,но работят… виж още »

Боцмана
Гост
Боцмана

ПЛОЩАДКАТА ЗА ИГРА НА СЕРИЙНИЯ УБИЕЦ!!! Само по себе си заглавието дава отговор на въпросите за извършителя/ите! Безнаказаността на престъпленията,в следствие на мизерията и КОРУПЦИЯТА в региона би била най-удобното място за Серийният Убиец!😉 Местни,гастролиращи,или просто бягащи от закона на други държави Серийни получават идеална почва за „развитие на дейността“,срещу скромна сума или знанието за немарливостта и пълна липса на ентусиазъм на нископлатената местна полиция. Това са няколко Серийни Убиеца,подсмиващи се под мустак и ще продължат,докато има проблеми с трите власти в корумпираното и мизерно Мексико! Може би няколко от тези изверги са заловени,но по-голямата част си продължават…поне ,докато има… виж още »