Сезонът на Фантома: Лунните убийства в Тексаркана

Америка все още се възстановявала от травмите след Втората световна война, когато вестникарските заглавия приковали вниманието на нацията към град Тексаркана. Там през 1946 година незнаен убиец отнема животите на поне петима души, появявайки се при пълнолуние през интервал от три седмици. Неговата варварщина докарва до истерия жителите на града, принуждава ги да се заключат в домовете си и да се въоръжат до зъби.

Случаят остава неразкрит до ден днешен и макар един от главните заподозрени да попада в затвора по друго обвинение, мнозина смятат, че Фантома е останал ненаказан и е пренесъл кошмара си някъде другаде.

От мрака

„Защо не ме уби? Уби толкова много други!“
— Мери Джийн Лари, жертва

Деветнадесетгодишната Мери Джийн Лари и нейният приятел, 24-годишният Джими Холис, не се различавали с нищо от всяка друга млада влюбена двойка. Но вечерта на 22 февруари 1946 г. обещавала да свърши по-вълнуващо, защото най-накрая имали възможност да останат заедно насаме. Което всъщност означавало да отидат с колата извън града до пътя „Ричмънд Роуд“ – известен като „Алеята на влюбените“, за да се целуват, опипват и… още нещо.

Когато пристигнали, Джими загасил двигателя на колата и погледнал часовника на китката си. Наближавало 23:45 часа. Той изсумтял недоволно – бил обещал на баща си да върне колата малко след полунощ. Но бързо забравил неизбежния гняв на баща си, омаян от перспективата да пъхне ръце под блузата на Мери Джийн. Навел се над нея и скоро единствените звуци в нощта били тежкото им дишане и скърцането на седалката.

Внезапно над тях паднала някаква сянка и закрила луната.

Джими вдигнал глава, очаквайки да види униформата на полицай, дошъл в най-неподходящия момент. Стреснал се обаче, защото видял през прозореца да наднича някакво нещо. Нямал представа какво е то. Някакво същество в качулка, направена от брезент, им правело знаци с ръце от тъмната горичка. Очите на Джими свикнали с мрака и той осъзнал, че една от ръцете му държи нещо. Пистолет. Джими се хвърлил към задната част на колата, хвърляйки Мери Джийн върху седалката.

„Излезте от колата веднага!“ – наредило Нещото с приглушен от маската глас. Мъжки глас.

Страхувайки се, че нападателят ще стреля през задното стъкло, ако не му се подчини, Джими бутнал вратата и пристъпил в нощта. Мери Джийн го последвала.

„Можете да вземете всичките ни пари, господине“ – избърборило момичето. – „Само не ни наранявайте“.

Колкото и да се опитвали, двамата не можели да видят очите му през процепите на маската. Единствено черна празнота. Сякаш забелязвайки настоятелните им погледи, непознатият светнал с фенерче в лицата им, за да ги заслепи.

„Правете, каквото ви казвам и няма да ви нараня“ – обещал той.

Устните на Джими потреперали: „Какво искаш? Портфейлът ми? Колата?“.

„Панталоните ти“ – казал злорадо Гласът. – „Свали си панталоните“.

„Няма!“ – отговорил младежът. За момент се зачудил дали това не е някаква тъпа шега, организирана от приятелите му.

„Направи го или ще те убия“ – настоял Гласът.

Мери Джийн умоляващо го подръпнала за ризата: „Моля те, Джим, направи каквото ти казва“.

Джими се поколебал, питайки се как е попаднал в тази абсурдна ситуация. Хвърлил поглед към оръжието и забелязал, че дулото сочи към корема му. Цялото му мъжество се изпарило. Разкопчал колана си и оставил панталоните му да се свлекат на земята. В същия момент ръката на Нещото се вдигнала и му нанесла два удара по главата с дръжката на оръжието. Краката му се подкосили и той загубил съзнание.

Сега съществото се обърнало към момичето. В отчаянието си тя хукнала към тъмната малка пътечка, потъваща в кипарисите. Но юмрукът му я застигнал и тя се озовала на земята. Триумфиращият звяр седнал върху нея; пръхтящ като бик, който току-що е стъпкал тореадор. Ръцете му пропълзели под полата й и тя почувствала студенината на оръжието по бедрото си. Въпреки молбите й, дулото напредвало нагоре към гащичките й. Момичето усещало, че Нещото се хили злорадо дори през мръсния брезентов плат. Можела да види похотливия блясък в очите му – тъмните му очи, които сега мъждукали на лунната светлина през процепите на маската.

Но това не била луната. Скоро лъч бяла светлина озарил цялата форма на звяра и привлякла вниманието му. Той изръмжал някаква псувня и Мери Джийн осъзнала, че това е светлината от фаровете на приближаваща кола.

Той й нанесъл няколко удара с юмрук в лицето и се оттеглил в тъмнината, от която бил дошъл.

Но тъмнината нямало да го държи дълго. Той щял да се върне. Първите му две жертви останали живи, макар все още да не осъзнавали късмета си. Мери Джийн и приятелят й били откарани в болницата. Джими бил ударен с такава сила, че черепът му бил пукнат на две места.

Те се спасили, но в следващите няколко месеца същото това Нещо щяло да изпълзява от тишината на нощта отново и отново там, където младите влюбени отивали, за да се отдават на ласките си.

Между февруари и май на 1946 г. град Тексаркана щял да преживее най-кървавите и страшни моменти в своята дълга история. Това бил Сезонът на Фантома и неговите Лунни убийства.

Той никога не бил заловен. Кой е той и откъде е дошъл си остава загадка.

Джими и Мери Джийн са единствените му жертви, които успели да дадат мъгляво описание на звяра – висок около 1,80 м, с грубовато съшита бяла брезентова маска на главата, в която са изрязани дупки за очите и устата му.

Този път смърт

„Тексаркана се страхуваше от неизвестното…“
— Мъртис Джонсън, жителка на Тексаркана

Тексаркана се простира от двете страни на границата между щатите Тексас и Арканзас. Мотото на индустриалния град – „Двойно по-хубав“ – прекрасно описва неговата същност. Той се състои от две отделни общини – Тексаркана Тексас и Тексаркана Арканзас, разделени по средата от популярното за туристите авеню „Стейт Лайн“. Всяка община има своя собствена полиция, пожарна и градски съвет. Тъй като районът обхваща и два отделни окръга – Бауи (Тексас) и Милър (Арканзас) – предградията се патрулират от отделни шерифски управления.

Тази единствена по рода си организация работи добре и нейните 60 000 жители се смятат за единни граждани на единен град. Работят и се забавляват заедно, а всеки октомври се събират за провеждането на прочутия „Панаир и Родео“. Семейства от Луизиана, намираща се само на 40 км, често посещават лунапарка „Кристал Спрингс Бийч“ и се наслаждават на разнообразния нощен живот в града.

През 1946 г. населението на Тексаркана наброявало 44 000 души и точно започвало да се връща към нормалния живот след Втората световна война. Младите мъже се завръщали от войната и градът празнувал края на конфликта.

Малцина заключвали вратите и прозорците си. Преди началото на убийствата най-страшното място в града било местното кино, където се прожектирал филма „Къщата на Дракула“.

Макар повечето къщи в Тексаркана да представлявали образцови домове с бели оградки и розови градини, градът имал и лоши квартали. През войната това било войнишкото градче и баровете и нощните клубове, които се появили там, за да обслужват бойците, сега продължавали да процъфтяват. Еротични представления привличали мъжката клиентела и салоните се препълвали след залез слънце. Сбиванията били нещо обикновено и местната полиция често се разправяла с пиянски скандали. Убийствата в тези квартали също не били нещо необичайно.

Но като цяло Тексаркана била сигурно, богобоязливо място и човек можел спокойно да се разхожда нощем, без да се страхува от нападение.

Слухът за странното нападание над Мери Джийн и Джими Холис стигнал до вестниците, но историята била омаловажена като чудат инцидент. Мнозина предположили, че извършителят просто е минавал през града. Полицията не открила виновник и решила, че качулатият загадъчен мъж отдавна е изчезнал с товарния влак към други хоризонти. Въпреки лошата слава на „Любовната алея“, Тексаркана все още нямала причина да се притеснява за нейната безопасност – все още.

В дъждовното утро на 24 март, месец след нападението над Мери Джийн и Джими, шофьор, пътуващ по магистрала 67 в окръг Бауи забелязал нещо странно. Олдсмобил модел ’41-а бил паркиран в една горичка на около 100 м от пътя, а зад волана му сякаш спял някакъв мъж. Мястото не било подходящо за отдих, особено при наличието на толкова много мотели наоколо. Шофьорът решил, че трябва да провери какво става и се приближил до колата. Когато надникнал вътре, гледката го накарала да изпищи и той се втурнал да съобщи на властите.

Научи повече за:   Любовта е лудост: Историята на Даян Замора и Дейвид Греъм
Ричард Грифин и Поли Ан Мур
Ричард Грифин и Поли Ан Мур

Служителите на окръг Бауи се стекли на местопрестъплението. Две мъртви тела лежали в автомобила – и двете застреляни в главата. На волана бил 29-годишният Ричард Грифин, наскоро освободен войник от флота. На задната седалка лежала приятелката му Поли Ан Мур. Тестовете щели да покажат, че куршумите, с които са убити, са били изстреляни от револвер .32-и калибър, вероятно „Колт“.

Мур била убита извън колата, за което подсказвали кървавите петна и следите от влачене. Момичето изглежда било насилено сексуално. Отпечатъците от пръсти и обувки били оскъдни заради силния дъжд, който се бил излял през нощта.

Полицията била озадачена от самото начало. Към разследването се присъединили служители на Тексаския отдел по публична безопасност, градската полицията (на Тексас и Арканзас) и органите на реда от окръг Милър и прилежащия окръг Кас. ФБР също било призовано впоследствие, но и те нямали успех. Мотив като че ли не съществувал; Грифин и Мур нямали врагове; за последен път били видени живи в кафене на улица „Уест Севънт“ в около 22:00 часа, където вечеряли със сестрата на Грифин.

Три дни след убийствата шерифското управление вече било разпитало 50-60 души и било проследило около стотина фалшиви следи. Убийствата обаче си оставали все така загадъчна мистерия, което принудило шерифа да обяви награда от 500 долара за всякаква информация по случая. Такава не се появила.

Отношението на обществото към подобни престъпления през 40-те години се различавало от днешното. Днес такива престъпления се публикуват смело, но през 1946-а пресата замазвала доста неудобни подробности. Тялото на г-ца Мур показвало издайнически следи за изнасилване, а другата нападната – Мери Джийн Лари, замалко щяла да бъде насилена с пистолет, но вестниците останали неми относно този аспект. Ако намеквали за изнасилване, то било описвано като „криминално нападение“, което може да означава най-различни неща.

На тялото на г-ца Мур не била направена аутопсия, нито пък властите официално заявили мнението си, че тя е била изнасилена. Това се случвало години преди появата на ДНК анализите на проби от сперма и властите разчитали не толкова на научни, колкото на веществени доказателства, за да заковават престъпниците.

Липсата на технологии и наложеното от морала на тогавашните времена мълчание вероятно са причината този убиец да бъде толкова неуловим. Мълчанието обезкуражавало властите да преследват познатите перверзници, които може би живеели в района. Въпреки че Мери Джийн била нападната по перверзен начин, а г-ца Мур била очевидно изнасилена, никой в онзи момент не се сетил да свърже двата инцидента.

Всъщност властите не се сетили. Но жителите на Тексаркана не били наивни. Слухът, че Поли Ан Мур е била изнасилена се разпространявал със завидна бързина и скоро много жени, особено самотните, започнали да заключват вратите си нощем.

Назоваването на Звяра

Танцуващи двойки се носели под звуците на популярното парче „Лунна серенада“ в приглушените светлини на „VFW Хол“. На сцената група „Райтмеърс“ забавлявавала публиката си под диригентската палка на своя лидер, саксофонистът Джери Аткинс. Тази вечер, 13 април, била един от многото съботни ангажименти на групата в този клуб през изминалата година. Младежите ги харесвали и заведението се радвало на добра посещаемост.

Самият той тийнейджър по онова време, Аткинс избирал с голямо старание подходящите хора за групата си. Четирима от членовете й били жени, тъй като по време на войната имало недостиг на мъже изпълнители.

Понеже момичетата били тийнейджърки също като Аткинс, а много от участията се провеждали на места, където се сервира алкохол, единственият начин майките им да се съгласят да ги пуснат бил Аткинс (който имал добра репутация) да ги кара лично дотам и обратно с колата си.

Бети Джо Букър била една от любимките му. Само на 15 години тя вече била виртуоз на саксофона. Аткинс виждал нейния потенциал и я окуражавал да продължи да се занимава с музика, след като завърши училище. Тя била умна, бъбрива и енергична и Аткинс вярвал, че пред нея се очертава блестящо бъдеще.

Последната нота за вечерта заглъхнала в 1 часа – неделя, 14 април. Групата започнала да събира инструментите си. Посетителите си тръгнали, все още тананикайки любимите си мелодии. Бети Джо казала на шефа си, че няма нужда да я кара до вкъщи тази вечер. Неин бивш съученик на име Пол Мартин се бил отбил да я види и щял да я води на някакъв купон. Аткинс огледал чакащото момче, преценил го като прилично хлапе и казал на Бети Джо да върви да се забавлява.

Бети Джо Букър и Пол Мартин
Бети Джо Букър и Пол Мартин

Това бил последният път, в който я видял жива. Тя и Мартин били убити с револверни изстрели много преди изгрев слънце.

Колата на Мартин била открита изоставена на входа на „Спринг Лейк Парк“, далеч от партито към което се били запътили двамата с Бети Джо. Тялото на Пол било открито първо на север от магистрала 30 и на 2 км и половина от колата му. Той бил прострелян няколко пъти. Бети Джо била открита на около 3 км разстояние край малка горичка близо до Фърнууд, също на север от магистралата. Нейното тяло също било надупчено с куршуми. Освен това била изнасилена. Този път властите не го отрекли.

Балистичната експертиза потвърдила, че куршумите са .32-и калибър и съвпадат с онези, отнели животите на Мур и Грифин преди три седмици.

В Тексаркана настъпила паника, когато гражданите осъзнали, че сред тях се крие убиец, който става все по-самонадеян. Най-накрая полицията събрала две и две и проумяла, че същият качулат злодей може би е отговорен за серията от нападения и убийства, започнала с атаката над Джими и Мери Джийн на 22 февруари.  За нещастие и този път властите не намерили никакви ясни отпечатъци, но начинът на действие на убиеца бил очевиден: нападения над млади двойки в усамотени местности.

Понеже злодеят сякаш се появявал от нищото и също така бързо се дематериализирал във въздуха, редакторът на вестник „Тексаркана Газет“ Калвин Сътън го нарекъл с мистериозното име „Фантома“. Прозвището се появило за първи път в заглавията след последното убийство.

В разгара на целия този хаос на сцената излезли легендарните Тексаски рейнджъри, в лицето на високия и добре познат рейнджър на име Мануел Гонзаулас, известен като „Единака“ заради своята способност да издирва престъпниците до дупка и сам да се справя с тях. Той взел разследването в ръцете си и едно от първите му действия било да разпространи следния бюлетин:

„ТЪРСИ СЕ ЗА УБИЙСТВО“

„Неизвестно лице или лица се издирват за убийствата на Бети Джо Букър и Пол Мартин, извършени на 13 април 1946 г. в окръг Бауи, Тексас. Извършителят може да разполага с личните вещи на жертвите и да се опита да се отърве от позлатен саксофон със сериен номер 52535, който е изчезнал от колата, в която жертвите са видени за последно… „

Властите разпитали всеки, който познавал Бети Джо и Пол, в търсене на възможен мотив. До днес остава загадка как колата на Мартин се е озовала толкова далеч от купона, на който отивали.

Двойката не била обвързана романтично и нямала причина да се отклонява от пътя си, за да попадне в „Спринг Лейк Парк“ – място, често посещавано от влюбените. Полицията смятала, че двамата младежи са качили стопаджия, който ги е накарал да го закарат дотам и щом са пристигнали е извадил оръжие.

Джери Аткинс вярва до ден днешен, че Фантома може би е бил един от посетителите в заведението същата вечер. Той се замислил за убийствата на Мур и Грифин и се сетил, че телата им били намерени в близост до друго заведение, наречено „Клуб Далас“. Може би някой дебнел младите двойки из местните клубове и избирал жертвите си? Но неговата теория така и не била разследвана.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240

Саксофонът на Бети Джо бил открит няколко месеца по-късно да ръждясва в едно блатисто поле в „Спринг Лейк Парк“. Очевидно убиецът го бил захвърлил там в онази съдбовна нощ.

Пандемониум

„Градът беше като кутия с барут, очакваща искра“
— Ед Малкълм, жител на Тексаркана

С второто двойно убийство атмосферата по улиците на Тексаркана претърпяла драстична промяна. Някога спокойните граждани сега стрелкали с подозрителни и мрачни погледи всеки минувач. Непознатите автоматично се превръщали в заподозрени; чуждите коли се проследявали от доброволци, а когато паднела нощта тротоарите, преди това пълни с хора и деца, се изпразвали сякаш идвало торнадо.

Ако някой се осмелявал да излезе по тъмно, никога не го правел сам и рядко за забавление. Липсата на днешните високотехнологични системи за сигурност принуждавала хората да измислят хитроумни аларми, като залагали тенджери и тигани пред вратите, за да може дрънченето им да ги предупреди за появата на Фантома. Продажбата на оръжия и муниции скочила до небето. Не всеки обаче ги купувал за самоотбрана. Въоръжени доброволци, главно студенти, обикаляли самотните пътища с надеждата, че лудият убиец ще се опита да ги нападне.

Научи повече за:   Велма Барфийлд: Серийната отровителка

Ръцете на властите били препълнени от проверяването на фалшиви следи и успокояването на страстите в града. С увеличаването на служителите, прикрепени към разследването, скоро ситуацията започнала да напомня на поговорката „много баби, келяво дете“. Някога перфектно работещата верига на комуникация между различните отдели сега се превърнала в развален телефон.

Начело на разследването стояли Тексаските рейнджъри и шерифите от окръг Бауи, на чиято територия Фантома извършвал престъпленията си. Естествено двата полицейски отдела на града-близнак изпълнявали ролята на адютанти. Федералното бюро за разследване излязло на сцената, за да окаже помощта си, както и Тексаският отдел за обществена безопасност и властите от близкия окръг Кас. Когато разследването се разпростряло и из други окръзи, тамошните власти също ентусиазирано предложили помощта си. Тексаркана се превърнал в най-добре охранявания град в Съединените Щати.

С изключение на безплодното разследване, различните органи на реда вършели прекрасна работа. Патрули обикаляли градските паркове, алеи, подлези и железопътни линии – всяко местенце, където би могъл да се спотайва качулатият убиец. Въоръжени полицаи наблюдавали околностите на града, любовните алеи, изоставените ферми, езерата, лагуните и местата за къпане.

Над 300 заподозрени били извикани за разпит – главно хора, спипани да се разхождат в усамотени местности през нощта, други набедени от съседите си за „чудаци“, отшелници и самотници, както и всякакви елементи с криминално досие. Въпреки щателните разпити, никой от тях не бил задържан.

Междувременно градската управа основала награден фонд за залавянето на извършителя на „най-грозните убийства, извършвани някога в Тексаркана“. Бизнес и обществени организации, семейства и студентски общества дарили средства в размер на 4 280 долара.

Бяс!

„Всички се чудехме дали убийствата са дело някой, който живее сред нас, и все още се питаме кой ги извърши“.
— У. Е. Атчинсън, жител на Тексаркана

Кейти Старкс (35 г.) и нейният съпруг Върджил (36 г.) притежавали ферма на юг от града, край магистрала 67 в окръг Милър, щата Арканзас. Паянтовата им къща гледала към пътя, от другата страна на шосето се намирал домът на сестрата на Кейти, а фермата на съседското семейство Прейтър била на 50 м надолу по пътя. Районът бил отдалечен, но досега оставал незасегнат от Фантома. Това щяло да се промени в петъчната вечер на 3 май 1946 г.

В около 21:00 часа Върджил седнал тежко на любимия си стол пред радиото и разгърнал вестника. Изобщо не забелязал мъжкия силует, промъкващ се към входната врата.

Кейти също не го забелязала. Тя лежала в леглото си и прелиствала списание. Чувала единствено звука от радиото на съпруга си в хола.

Внезапно изстрел изкъртил стъклото на прозореца и Върджил – прострелян в главата, се наклонил напред, запращайки опръскания с кръв вестник в другия край на стаята. Незабавно последвал втори изстрел и го уцелил почти на същото място. Този път тялото му само потрепнало и се свлякло отпуснато на облегалката на стола.

Неговата съпруга чула първия, а после и втория изстрел и счупването на стъклото. Станала от леглото и се втурнала към хола. Само един поглед към окървавения й съпруг бил достатъчен, за да се сети какво се е случило. Веднага си помислила: Фантома!

Като омагьосана Кейти се запрепъвала през посипания със стъкла под към телефона. „Оператор, мога ли да ви помогна?“– се поинтересувал гласът в слушалката. Но Кейти така и не отговорила. Огромна сила изхвърлила слушалката от ръката й и болка раздрала дясната й буза. Инстинктивно тръгнала да се обръща по посока на изстрела, когато последвал втори залп, който откъснал долната й челюст от горната. Кейти видяла как зъбите й летят нагоре, докато се свличала на пода в локва от кръв.

Въпреки ужаса, страшната болка и замаяността си, тя успяла някак да остане в съзнание. В опит да избегне още изстрели, запълзяла по пода към кухненската задна врата. Но когато стигнала до килера, осъзнала, че някой се опитва да разбие вратата отвън. Чула го как псува, осъзнавайки, че вратата е заключена. През завесите на прозорчето видяла някаква неясна сянка.

С прогизнала от кръв нощница и в полусъзнание Кейти решила, че няма да се превърне в плячка на този звяр. Изправила се на крака, колебливо пресякла хола и излязла през входната врата, оставяйки след себе си кървава диря. Отдалечавайки се от къщата, чула как задната врата най-накрая поддава на блъскането и нападателят влиза в дома й под акомпанимента на звучни псувни.

Окървавената Кейти отишла в дома на сестра си от другата страна на пътя, само за да установи, че няма никой вкъщи. В крайна сметка успяла да стигне до фермата на Прейтър надолу по пътя, откъдето я откарали в болницата.

Първият куршум бил пронизал дясната й буза, излизайки зад лявото ухо. След като разбил челюстта й вторият куршум се бил загнездил под езика й. Навременната операция спасила живота й.

Обратно във фермата полицейски коли вече отцепвали района, а униформените предпазливо пристъпвали към местопрестъплението с извадени оръжия, но не намерили вътре живи хора. Калните стъпки на убиеца били проследени от кухненската врата до спалнята, където вероятно бил отишъл да търси Кейти, обратно във всекидневната и навън през предната врата и след това през пътя, очевидно в преследване на жената. Кървавите отпечатъци от длани по стените и мебелите показвали, че убиецът е натопил ръцете си в локвата кръв в краката на Върджил. Извършителят изглежда е бил обладан от бяс и извън контрол. Яростта му изглежда е достигнала връхната си точка, когато е разбрал, че жената – която вероятно е била главната му цел – му се е изплъзнала.

Този път полицията разполагала с отпечатъци, и то в изобилие.

Шерифът на окръг Милър У. Е. Дейвис наредил да се сложат блокади в двата края на магистрала 67 и изпратил екипи с обучени кучета да търсят беглеца. Хрътките проследили миризмата му на 200 метра по пътя преди да я изгубят. Маниакът вероятно се бил качил в колата си на това място.

Фантома бил ударил отново, този път по-свирепо от всякога. Но действително ли това било дело на Фантома? Не всички полицейски служители смятали така. Сред тях били шериф Дейвис и неговият помощник Тилман Джонсън. Колебанието им се дължало на две неща: първо, куршумите, извадени от семейство Старк, били изстреляни от полуавтоматична пушка .22-и калибър, а не от .32-калибровия револвер, който Фантома използвал досега. Второ, начинът на действие бил съвсем различен – жертвите не били влюбени младежи, усамотени в колата си на любовна алея.

Жителите на Тексаркана смятали мисълта, че убийството на Старк не е дело на Фантома, за налудничава. Жестокостта му нараствала с всяко нападение и този път отново бил нападнал двойка. Нямало значение, че не били младежи. Колкото до смяната на оръжието – къде е написано, че Фантомите трябва да се ограничават само с едно оръжие?

Заподозрени

„Носеха се слухове за това кой е Фантома: някой от полицията, известен човек или войник, завърнал се от войната…“
— Джо Биърдън, жител на Тексаркана

Наблюдавана под лупа, полицията на Тексаркана имала нужда от арестант. Властите вярвали, че убиецът е напуснал границите на града. Разследването продължило във и около Тексаркана, но постепенно замряло.

Тексаските рейнджъри поддържали контакт с всички органи на реда в страната, където някой нападал, убивал или изнасилвал хора по паркингите. Оказало се, че има много такива инциденти, някой от тях чак в Уисконсин и Ню Йорк. Проверявали буквално всеки, арестуван някога за изнасилване или грабеж в Тексас, с подобен начин на действие като престъпленията в Тексаркана. Появили се няколко много добри следи, сред които и местни хора, но рейнджърите не ги разследвали повече, ако отпечатъците на заподозрените не съвпадали.

Авторът Уейн Бек разказва за някои от тези заподозрени, без да споменава имената им:

Четиридесет и две годишен заподозрян от Колидж Стейшън в щата Тексас, който притежавал пушка .22-и калибър и обичал да дебне влюбени двойки в паркирани коли с оръжието си. Смятало се, че той е бил в Тексаркана по време на Сезона на Фантома.

Студент от Тексаския университет – хомосексуалист с убийствени наклонности, който бил освободен от Военноморския флот.

Железопътен работник от Мисури се превърнал в заподозрян, когато писал до губернатора на Тексас и признал за убийствата. Но освен това признал, че е убил Сатаната. Междувременно предизвикал директора на ФБР Джей Едгар Хувър и президента Хари Труман на дуел.

Научи повече за:   Антъни Джон Харди: Изкормвача от Камдън

По-късно същото лято се случило нещо много странно. Началникът на полицейския щатски патрул в Арканзас Макс Такет бил забелязал, че преди всяко убийство постъпвал сигнал за открадната кола, която после се намирала. В следобеда на 28 юни една от тези коли била проследена до паркинг в Тексаркана. Полицията зачакала там да види кой ще се качи в нея. Когато някаква млада жена се появила от близкия пазар и влязла в колата, веднага я арестували. Тя признала, че автомобилът е собственост на съпруга й, който в момента е извън града. Такет и неговият помощник Тилман Джонсън проследили мъжа до Атланта, щата Джорджия, където той се опитал да продаде открадната кола и го заловили при завръщането му в Тексаркана седмица по-късно.

Името му било Йоуел Суини. Високото и слабо 29-годишно плашило се обърнало към арестуващите го офицери Такет и Джонсън и възкликнало:

„По дяволите, знам за какво ме търсите. Трябвам ви за нещо повече от открадната кола!“.

Йоуел Суини (в средата) и арестувалите го офицери
Йоуел Суини (в средата) и арестувалите го офицери

Властите научили, че Суини вече има доста дълго досие за фалшификации, автокражби, взлом и нападения. Претърсвайки хотелската стая, в която пребивавали той и съпругата му, полицаите открили риза с името „СТАРК“, извезано на джоба. Когато го запитали за ризата в полицейското управление, Суини млъкнал като риба и не проговорил повече.

Но не и съпругата му. Тя също имала досие с по-дребни провинения и отдалече си личало, че иска да спаси кожата си. Говорила, ли говорила през целия ден и през цялата нощ. Казала на полицията всичко, което искали да знаят. Наскоро се била омъжила за Суини в Шрийвпорт, Луизиана и оттогава пътували с колата. Дошли в Тексаркана малко преди да започнат убийствата. Сетне за голяма изненада на разпитващите признала, че макар да не е участвала в убийствата на Фантома, е била със съпруга си, докато той е извършвал всяко едно от тях.

Разказала на полицията неща, които обикновените граждани нямало как да знаят. Дори знаела за тефтерчето, намерено на местопрестъплението от убийствата на Бети Джо Букър и Пол Мартин, за което знаел единствено шериф Бил Пресли.

Но имало проблем с нещата, които им казвала. Подробностите в историите й се променяли от разпит на разпит, като единствената константа оставало присъствието на Суини на всяко местопрестъпление.

Например показанията й за убийствата в „Спринг Лейк Парк“. Първоначално описала как двамата със съпруга й са отишли в парка, за да си допият бирата. В един момент Суини излязъл от крадения им зелен плимут, за да се облекчи. Докато го чакала да се върне, чула два изстрела иззад малка горичка. Когато се върнал малко по-късно, панталоните му били влажни и кални, но той отказал да й каже къде е бил.

По-късно обаче се появила друга, по-обвинителна версия, описваща как Суини бил тръгнал към парка с единствената цел да ограби някого. Забелязвайки колата на Мартин, спрял край нея и наредил на двойката да излезе. За изумление на г-жа Суини, съпругът й внезапно открил огън по Пол Мартин, убивайки го на място. Докато тя чакала в колата на Мартин, Суини натикал Бети Джо в плимута и потеглил. Върнал се след час без Бети Джо. Чак впоследствие по настояване на жена си й разказал, че е изнасилил и убил момичето.

Колкото и да искала полицията да повярва на тази жена, в показанията й имало огромни противоречия. Най-вече фактът, че тя никога не се придържала към една и съща версия. Второ, че била осъждана и в очите да закона не представлявала надежден свидетел. И последно – но може би най-важно – отказала да свидетелства срещу Суини в съда. По закон една съпруга не може да бъде принудена да свидетелства срещу съпруга си.

Все пак арканзаската полиция оставала все така любопитна за ризата с надпис „СТАРК“ и отвела Суини в Литъл Рок за по-обстоен разпит с помощта на серума на истината. За съжаление, и за късмет на задържания, му приложили твърде силна доза и той заспал.

Йоуел Суини
Йоуел Суини

Според помощник-шериф Тилман Джонсън, който надживял всички свои колеги, главният заподозрян бил отървал електрическия стол на косъм:

„Мисля, че ако го бяхме задържали тук (в Тексаркана) и бяхме продължили да го разпитваме, щяхме да измъкнем истината от него… „.

Не е известно дали отпечатъците на Суини са съвпадали с онези, открити във фермата на Старк.

Макар да искали да изпържат Суини на електрическия стол, властите трябвало да се задоволят със следващата най-добра възможност. Той бил съден и признат за виновен в кражба на кола през следващата година. Като непоправим престъпник-рецидивист, получил доживотен затвор в щатския затвор в Хънтсвил, Тексас.

Никой никога няма да разбере дали законът е заловил истинския извършител или Фантома е продължил да се подвизава някъде другаде. Но след ареста на Суини Лунните убийства в Тексаркана спрели завинаги.

Отворена книга

„Сега съм на 60 и тези спомени все още ме плашат. Може би затова изпитвам страх нощем“
— Дороти Конли, жителка на Тексаркана

През 1970 г. Йоуел Суини започва борба за отмяна на присъдата си, настоявайки, че не е бил представляван от адвокат по време на процеса, макар властите да си спомняли, че съдията го бил посъветвал да си наеме такъв. Суини обаче твърдял, че никой не го е съветвал, нито пък му е казал какъв ще бъде размерът на присъдата му, ако го осъдят за автокражба. Заседанието, ръководено от Комисията по помилванията на Тексас, се състояло в окръг Бауи през 1973 г. Показанията на оцелелите свидетели и служителите на реда били доста мъгляви и апелативният съд отменил присъдата на Суини. Той излязъл от затвора през 1974 г.

Мануел Гонзаулас-Единака
Мануел Гонзаулас-Единака

Никой никога няма да разбере дали Йоуел Суини е бил Фантома. Макар полицията в Арканзас очевидно да вярва, че това е така, тексаските рейнджъри – или поне капитан Гонзаулас „Единака“ – са доста по-скептично настроени. Гонзаулас не закрил случая и се заел лично да разследва някои следи през следващите години. Попаднал на заподозрени чак в Оклахома и други щати през 50-те години, но не могъл да уличи никого от тях. Технически случаят остава неразкрит до ден днешен.

През октомври 1946 г., докато Суини очаквал процеса си в затвора, се случило убийство във Форт Лодърдейл в щата Флорида, което много напомняло на начина на действие на Фантома от Тексаркана. Младата двойка Илейн Елдридж и нейният приятел Лорънс Хоугън били убити в паркираната си край океана кола. И този път оръжието на убийството било .32-и калибър, макар властите да смятали, че то е чуждестранна изработка, а не „Колт“. Нямало отпечатъци и убиецът изчезнал безвъзвратно – отново.

Един човек все пак вярва, че Фантома наистина е бил прибран на топло с ареста на Йоуел Суини. Това е Марк Бледсоу, който в продължение на години проучва най-прочутата сянка в Тексаркана. Бледсоу научава, че преди да бъде задържан за автокражба Суини е бил обвинен в сексуални перверзии.

През 1992 г. Бледсоу взел интервю от Суини в старческия дом в Далас, година преди той да почине от естествена смърт.

„По време на разговора той беше на себе си донякъде“ – казва изследователят. – „Времето определено си беше казало думата. Записах интервюто на видео, но е трудно да се разбере какво казва. Израженията на лицето му бяха по-показателни. Ядоса се, когато го попитах за убийствата на Фантома. Каза: „Измъкнах се от това и ме оправдаха““…

След сезона на Фантома Тексаркана отново намира спокойствието, но никога няма да забрави спомена за онези лунни нощи през 1946 г.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Abigail 🍺 AVITOHOL 🍺 Memo 🍺 K?p?? 🍺 Dido 🍺
Топ дарители: TeodoraAtanasVelkoStanimirLilly
350
240
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

1
Напиши коментар

avatar
1 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
1 Автори на коментари
Кристиан Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Кристиан
Гост
Кристиан

Това си е направо за филм на ужасите,обаче този е много гаден сериен убиец.