Публикувано на: 31 януари, 2011

На пръв поглед Сергей Головкин правел съвсем нормално впечатление. Висок, строен, дори симпатичен. Но онези, които прекарвали в компанията му макар и няколко дни, неизбежно забелязвали у него някакъв непонятен дефект. Той не обръщал никакво внимание на жените, а се възбуждал например от гледката на половите органи на кобилите. Наричали го „чикиджия“, но никой от познатите му не предполагал, че Головкин всъщност е кървавият маниак, който се подвизавал в околностите на Одинцово в Московска област в средата на 80-те години на миналия век.

Строго възпитание

Историята на маниака Фишер е един от най-страшните спомени на моето детство. За него ми разказваха къде ли не, и в училище, и по пионерските лагери… Andrey 757
Сергей Головкин в основните класове

Сергей Головкин в основните класове

Серьожа Головкин е роден в Москва през 1959 година в едно доста строго семейство. Детството му било скучно и незабележително. Той не можел да се похвали с особено любящи и грижовни родители.

Майка му била мълчалива, необщителна и затворена в себе си жена, която постоянно се занимавала с грижи за домакинството и предпочитала да чете или да шие, вместо да общува със семейството си. Тя се отличавала с високомерие и била склонна да доминира, като обикновено забелязвала близките си само когато имала нужда от тях.

Бащата на Головкин бил по-общителен и жив по характер, но за разлика от образцовата си в това отношение съпруга, той имал порок – не бил равнодушен към чашката. Двамата родители на Серьожа си приличали само в едно – дружното желание да назидават, потискат и подчиняват околните, и особено сина си.

Техният общ стремеж към господство в семейството предизвиквал между тях остри конфликти, които не помагали особено за създаването на домашен уют. В крайна сметка бракът им приключил с развод.

В детството си Серьожа често боледувал и страдал от незадържане на урина. Родителите му се отнасяли към този факт без нужния такт и разбиране. Освен това Серьожа се страхувал, че връстниците му ще разберат за неговата срамна болест. Всъщност, съучениците на Головкин се досещали за проблема му, защото от Серьожа постоянно лъхала миризмата на урина. Баща му се опитвал да възпитава сина си по спартански, обливайки го със студена вода, която карала Серьожа да пищи и да се мята. От тогава той намразил „водните процедури“ и често, вече като възрастен, забравял да се изкъпе, което шокирало околните.

Между родителите и сина не съществували емоционално близки и топли отношения и Головкин се сблъскал с отчуждението за първи път именно в семейната среда. В това семейство не било прието детето да бъде галено и целувано, да му се разказват приказки, а когато искали да го научат на някакви правила и навици, родителите подхождали към това по един груб, праволинеен и безцеремонен начин, често придружен с бой и тормоз.

Това семейно възпитание, прекалената взискателност на родителите, стремежът им да направят от своя син примерно дете, едновременно с това проявявайки хладина и отчуждение, довели до това, че Серьожа израснал тих, затворен, необщителен, и предпочитал да играе сам отколкото с връстниците си. Той не виждал пред себе си пример за нормално човешко общуване, тъй като единствената обща тема на родителите му била да проявяват претенции и да подчертават неговите недостатъци, което пораждало у него многобройни комплекси. Той си останал такъв завинаги – отчужден, необщителен, стеснителен, уверен в своите дефекти, недоверчив към всекиго, в това число и към родителите си, без приятели. Всичко това влошило неговата ранимост, тревожност и страх да не допусне грешка. Когато все пак общувал с връстниците си, той го правел насила, защото се боял да не изглежда смешен, а в действителност предпочитал да стои настрана и да води едно незабележимо, сиво съществуване. Това напълно му се удавало, и ако общувал с някого, това били аутсайдери като него: притеснители и плашливи момчета и момичета. Всъщност, той и с тях не влизал в близък контакт и с времето ставал все по-затворен и в същото време все по-чувствителен и обидчив.

Злочестата котка

Сергей Головкин в последните класове

Сергей Головкин в последните класове

Неговата ранимост и тревожност се усилили още повече в подрастващата възраст, когато се издигнал рязко на ръст, станал доста нечистоплътен, на лицето му се появило акне и той започнал активно да мастурбира. Още повече го угнетявала мисълта, че останалите много добре знаят за неговата „тайна“. По онова време се превърнал в заклет пушач, като пушел предимно евтини цигари – започнал с угарки, намерени на улицата. Скоро не можел да живее без никотин.

Свойствената за тази възраст полова енергия не намирала даже словесно изражение, защото той никога не участвал в разговори на сексуална тема с връстниците си. А що се отнася до момичетата, той просто се страхувал да се доближи до тях.

Затворен и потънал в себе си и собствените си проблеми, Сергей Головкин постепенно загубил връзка със заобикалящите го хора, които му се стрували като някакви непонятни чужди, враждебни фигури. Но въпреки тази емоционална хладност, Головкин си имал заклети врагове – момчета, които го преследвали и тормозели. Те не само издевателствали над него и го биели – това би било само половин беда, но и го наричали с най-различни имена – грозник, смотаняк, сдуханяк. Те му показвали колко е нищожен и отхвърлен от живота. Той ги ненавиждал с цялото си същество, страстно до загуба на разсъдъка, и им пожелавал да умрат от жестока, с нищо несравнима смърт.

Така с времето неговата мечтателност и затвореност се видоизменили, преминавайки към садистичните фантазии.

Головкин бил на 13 години, когато хванал на улицата една котка. Първоначално искал да я занесе у дома, но се притеснил, че баща му ще му се скара. И тогава решил… да убие котката, за да види какво има вътре в нея.

По-късно Головкин разказва, че когато отрязал главата на котката и тя се загърчила в агония, той „изпитал истинско удовлетворение, настъпи освобождаване, напрежението си отиде, появи се душевно облекчение“. У него се появило „желание да ексхумирам труп и да го разчленя“.  Малкият естествоизпитател не се ограничил само до опити с котки. Той пускал бързовар в аквариума с рибките, за да види какво ще се случи с неговите обитатели, когато водата закипи. След това Головкин започнал да лови котки и малки кученца, които убивал и изкормял, за да разгледа вътрешностите им. Не след дълго започнал да си представя, че на мястото на злочестите животни са неговите съученици, които постоянно го подигравали за неприятната му миризма. Тези фантазии толкова го възбуждали, че той мастурбирал над тях.

„Представях си, че съм фашист, който изтезава пионери-герои“ - признава Головкин на психиатрите след ареста си.

Въпреки този садизъм, впоследствие Головкин станал зоотехник-ветеринар и постоянно работел с животни.

Страст към конете

Сергей Головкин

Сергей Головкин

В по-горните класове у него се появила една страст, която предопределила бъдещата му професия – конете. Вероятно за него това е бил единственият отдушник, който му помагал да компенсира отсъствието на приятели и общуване в реалния живот.

Близо до дома, в който живеел Сергей, имало хиподрум и той прекарвал там цялото си свободно време. Яздел конете, грижел се за тях, четял книги за коневъдството и даже постъпил в специално вечерно училище. Родителите му не одобрили избора на сина си, като баща му бил особено невъздържан, заявявайки по своя типичен оскърбителен и груб маниер, че това занятие е работа за дебили. Но синът им проявил нехарактерна за него твърдост и продължил да учи в конно-спортното училище към академията „Тимирязев“. В онзи период животът му бил напълно посветен на конете. Той особено обичал да гали жребчетата; миризмата им – на мляко и лека пот – просто го влудявала.

След това Головкин постъпил в академията „Тимирязев“, избирайки специалността „коневъдство“. Той учел упорито, но в студентския колектив си оставал все така „черният кон“. С нищо не се отличавал и, както и преди, не се интересувал от момичетата.

Ю.М. Антонян описва личността на Головкин в своята психологическа характеристика:

„За него реалният свят, разбира се, не съществувал, както не съществувала нито една жена, която да го обича или поне да изпитва еротично влечение към него. Той самият никого не обичал и към никого не се стремял; този хладен, безчувствен човек останал завинаги девственик. На психологическо ниво Головкин повтарял с момичетата онези отношения, които по-рано бил имал с майка си, лишени от топлота и чувства. Той сякаш забравял напълно за жените, винаги странял от тях. Ако понякога нещата се нареждали така, че интимната близост станела възможна, той правел всичко възможно да я избегне. Не случайно някои хора го смятали за хомосексуалист.“.

Головкин продължил да храни старите си кървави фантазии, но дълго време дори не помислял да превърне мечтите си в реалност. Когато бил в последния курс на академията обаче се случил един инцидент, след който се „родил“ кървавият маниак.

Ще наказвам хулиганите

Фишер беше заплаха за всички деца… Аз бях на пионерски лагер и ни плашеха така – ако излезете извън лагера, там ще ви чака Фишер…dwarf

Историята е доста тривиална. Една вечер Головкин се прибирал доста късно у дома и се сблъскал с банда ученици от едно ПТУ (професионално-техническо училище). Макар да бил студент и много по-голям от тях, те били повече от него. Учениците поискали парите му. Ако той имал пари в себе си, може би всичко щяло да му се размине. Както вече стана ясно, Головкин бил страхлив и веднага би се отказал от джобните си. Но той нямал пари. В яда си тинейджърите го пребили от бой. Избили зъбите му и му счупили носа и две ребра.

Именно след този случай Головкин решил, че ще наказва хулиганите. А междувременно можел да изпита и удоволствие от „святата“ си мисия.

Сергей Головкин в конезавода

Сергей Головкин в конезавода

В края на следването си Головкин бил разпределен в 1-ви Московски конезавод в Одинцовския район. Той продължавал да живее в Москва и всеки ден пътувал до предприятието. В службата към него се отнасяли по различен начин. Той получавал похвали за своята трудолюбивост и изпълнителност. Но началството не одобрявало вечно размъкнатия му, мръсен вид, неточното водене на документи и нетърпимостта му към критики и грубост. Жените в конезавода съжалявали гладния студент и понякога му носели храна. Те без притеснение му поверявали децата си, към които Серьожа се отнасял с видима любов. Около него постоянно се навъртали тинейджъри, тъй като Головкин им позволявал да присъстват на осеменителния процес на конете – нещо, което другите възрастни не позволявали.

Сергей Головкин в конезавода

Сергей Головкин в конезавода

Работейки като ветеринар, Головкин често осеменявал кобили, при което очите му ту заблестявали, ту ставали мътни, сякаш изпадал в транс, и тази странност била забелязана от околните. Обикновено осеменявал 7-10 кобили за времето, за което другите се справяли 2-3. Той надявал специална ръкавица и проверявал дали кобилата е бременна, дълго опипвайки вътрешните полови органи на животното, и получавал от това толкова огромно удоволствие, че дори понякога си припявал на глас. За този затворен, вглъбен в себе си човек това било съвсем необичайно и показвало, че в тези моменти той изпитва с нищо несравними чувства. По този начин неговото тайно и страстно влечение към сексуален живот и към всичко свързано с него, постепенно започнало да придобива все по-извратена форма, намирайки изражение не само в садистични фантазии и преследване на момчета, но и в стремеж към зоофилия.

Всичко останало си било като преди – необщителният, затворен, инфантилен Головкин се мъчел в самота и не намирал своето място сред новите си познати. Преживяванията от детството и юношеството му били все така актуални и той постоянно се връщал към тях. Головкин натрупвал в себе си спомените за старите обиди и те в един момент придобили автономия и започнали уверено да направляват действията му. Той често бродел из гората край пионерските лагери и наблюдавал децата, като обмислял план за възможно нападение и очаквал някоя потенциална жертва да напусне територията на лагера. Походите му били чести, почти ежедневни – до изтощение. Само че на фона на натрупаната умора в него кипяла ярост и желание за отмъщение. Головкин жадувал да наказва и убива омразните момчета-хулигани.

Първи опити

През лятото на 1984 година най-сетне му се предоставил удобен случай да превърне фантазиите си в реалност.

Из показанията на потърпевшия Андрей К.:

„Бях в пионерски лагер «Романтик». Излязох извън територията на лагера, за да пуша. Не отидох далеч. Изведнъж почувствах, че някой ме потупва по рамото. Обърнах се, а зад мен стоеше някакъв непознат млад мъж в зелени дрехи. Той извади нож и ми завързва ръцете зад гърба, надяна нещо на главата ми и каза: тръгвай към гората, ако искаш да живееш. Там ми опря ножа в корема и ми нареди да легна по лице на земята. Повече не помня. След това дълго време тичах из гората, търсех нещо. Бях в състояние на шок. Лекарите откриха по шията ми следи от въже…“

Головкин провесил момчето от едно дърво и свалил дрехите му, изпитвайки неописуемо удоволствие. Но, когато видял, че жертвата не показва признаци на живот, си плюл на петите. Дори не направил опит за сексуален акт – всичко се оказало много по-страшно, отколкото предполагал. За щастие, момчето не загинало. В продължение на един месец след срещата си с маниака той се намирал в болницата с диагноза „постхипоксична енцефалопатия“, но в крайна сметка бил излекуван.

Головкин приел много навътре неуспешния си опит, осмислял го и обмислял варианти за нови нападения. В един момент даже решил да се откаже от изнасилването – твърде много се боял от залавяне. Решавайки да действа с добро, той предприел опит да съблазни един 17-годишен юноша. Една вечер Головкин примамил младежа в конезавода и го напил, след което сложил половия му член в устата си. Но момчето се отказало от оралния секс с Головкин и даже му се присмяло. Този провал съвсем парализирал волята на Головкин – той няколко месеца чакал ареста си и даже помислил за самоубийство. Но, убеждавайки се, че несполучливият опит за съблазняване не повлича след себе си никакви последици, малко се окуражил и се върнал към идеята с нападенията над момчета. Следващият си опит за посегателство над дете Головкин извършил чак през 1986 година – били нужни цели две години, за да възстанови силно разбитата вяра в собствените си сили.

Брезов сок

Събота, 19 април 1986 година. Пет часа вечерта. Слизайки от електричката на гара „Катуар“ в Дмитровския район, Головкин известно време обикалял из гората край гара „Трудовой“. По едно време го отминал един шестнадесетгодишен младеж на велосипед. Това бил Андрей Павлов, който отивал на гости при баба си и дядо си в съседното село. През този ден момчето събирало брезов сок и обикаляло с колелото си всички дървета, на които бил направил разрези. След малко Головкин го настигнал: младежът бил спрял да пуши. Маниакът се приближил, поискал му кибрит, а после, заплашвайки го с нож, замъкнал момчето в гората. Там, той завързал ръцете му и го изнасилил. Удовлетворявайки похотта си, извадил от чантата си връв и удушил младежа, след което му прерязал гърлото. После нанесъл на мъртвеца рани по шията, гърдите, слабините, разрязал скротума му и оставил трупа на местопрестъплението.

Търсенето на изчезналото момче започнало привечер и продължило до утрото на следващия ден. Трупът на младежа бил открит от собствения му баща. Картината на местопрестъплението ясно говорела за сексуално мотивирано убийство. Тялото било голо, а половите органи с очевидни поражения. Наблизо се въргалял велосипед и трилитрова туба, приготвена за брезовия сок. На местопрестъплението не били открити никакви очевидни улики. Отпечатъците от пръсти по рамката на колелото принадлежали на лица с желязно алиби. Разпитът на местните жители показал, че в деня на убийството някои от тях са видели някакъв чернокос, висок човек с изприщено лице, който преди не бил идвал по тези места. Следователите разполагали единствено с приблизителния словесен портрет на заподозряния.

Маската на смъртта

Настъпило пионерското лято на 1986 година и многобройните лагери за летен отдих се изпълнили с шумна и весела детска глъч. Децата не подозирали, че в същия момент около тях дебне в търсене на жертви един от най-опасните и жестоки маниаци в историята на СССР.

Нещастието се случило на 11 юли, когато от пионерския лагер „Звезден“ изчезнал 14-годишният Алексей. Верен на своя маниер, Головкин отвел момчето в гората, заплашвайки го с ножа си, и го изнасилил. След това, реализирайки една мечта, за която отдавна копнеел, той го провесил на едно дърво, представяйки си че е фашист-наказател.

Според собствените признания на Головкин, той изпитвал най-голямо удоволствие от агонията на жертвите си, от потръпването на крайниците им, от стъкления им поглед, от неволната дефекация, напикаване, провесения език и застиващите черти на лицата им. Маската на смъртта… С тази жертва той за първи път успял напълно да осъществи своите фантазии.

От висящия на клона труп той отрязал половите органи и ги поставил в един предварително приготвен пакет. Отворил коремната кухина с разрез от гърдите до тазовата кост. Това не го задоволило и той свали трупа от дървото, освободил го от въжетата, и започнал да му нанася безразборни удари с нож. Накрая го сграбчил за косите и му прерязал гърлото, отделяйки напълно главата от тялото. Намирайки се в крайно възбудено състояние, Головкин първоначално взел главата със себе си, но след няколкостотин метра я изхвърлил.

Трупът на момчето бил намерен на следващия ден – вечерта на 12 юли, в горския гъсталак на около осемстотин метра от пионерския лагер, който се намирал близо до село Угрюмово в Одинцовския район. Картината, на която се натъкнали оперативните работници на местопрестъплението, ги поразила със своята безчовечна жестокост. Подобни престъпления по отношение на деца се срещали изключително рядко.

Не минал и месец, когато недалеч от одинцовското село Заречие бил намерен трупа на едно зверски убито шестнадесетгодишно момче. Тялото му било разчленено, а експертите преброили по него 35 рани от нож. Неизвестният престъпник бил нападнал момчето край езерото, където юношата-лекоатлет правел ежедневния си пробег. „Почеркът“ на двете одинцовски убийства напомнял на едно друго убийство, извършено през пролетта на 1986 година в подмосковския Дмитровски район край гарата в село Катуар.

Лъжлив свидетел

Станало очевидно, че в Подмосковието се е появил опасен маниак. За неговото залавяне към Управлението на вътрешните работи в Одинцово била създадена голяма следствено-оперативна група, включваща служители на прокуратурата и милицията. Тогава се появило едно момче, което разказало на следователите потресаваща история. Докато той се разхождал с един свой 14-годишен приятел и бъдеща жертва из гората край пионерския лагер, двамата срещнали някакъв непознат висок мъж с белези по лицето. Случайният минувач се зарадвал на срещата с момчетата и ги заговорил. Мъжът се нарекъл Фишер и поверително добавил, че е избягал от затвора и милицията усилено го издирва. След това нещо като че ли разсърдило чичкото и той се нахвърлил върху децата. Както обяснил малкият свидетел, той успял да се измъкне и да избяга. Скривайки се в храстите, момчето видяло със собствените си очи как Фишер убива приятеля му и се отдалечава по горската пътека.

Тази история от самото начало изглеждала твърде фантастична, прекалено театрална. Знаейки, че сред децата в пионерските лагери се разказва страшната басня за някой си Фишер, следователите решили да се доверят на младия свидетел с крайна предпазливост. Все пак, подобен сигнал не можел да бъде оставен без проверка. Фишер – било той затворник, шахматист или рибар, или дори собственик на тази фамилия, бил обявен за издирване.

Според описанието на момчето търсели висок, широкоплещест мъж, на около 30 години, с белези по лицето, с провинциален диалект, който имал на дясната си ръка татуировка на змия, увита около меч и думата „Фишер“.

Чак много по-късно следствено-оперативната група разбрала, че свидетелят-фантазьор ги е пратил за зелен хайвер със своя разказ. Това наложило да преработят отначало основната си версия. Издирването се провеждало във Всесъюзен мащаб и на територията на СССР не останал нито един непроверен Фишер, за съжаление без резултат. Паралелно с това се осъществявала оперативна разработка на онези, които се увличали по шахматната игра. Можело да се окаже, че Фишер е поклонник на знаменития гросмайстор Робърт Джеймс Фишър. Това направление на разследването също попаднало в задънена улица.

При издирването на Фишер (1986-1992 г.) са проверени над 47 500 души – осъждани, психично болни, страдащи от полови аномалии. В резултат на това са разкрити около две хиляди престъпления със сходна мотивация.

Легендата Фишер

Фишер – герой от детството. Наред с „Черните ръце“, „Ковчезите на колела“ и „Черните Волги, в които не бива да се качваш“. Най-популярният маниак в СССР. Чикатило стана известен чак след залавянето си, а името на Фишер се знаеше от цялата страна… undel

Колкото по-далеч отивало търсенето, толкова повече противоречиви описания на Фишер се появявали. Той се превърнал в многолико същество и придобил статуса на легенда, мит. Щом някой мъж се приближел до момче, веднага се появявали подозрения – да не би това да е Фишер? За Фишер се носели многобройни слухове. Страшните разкази за него били гвоздеят на програмата в пионерските лагери. Децата се плашели взаимно, а родителите предупреждавали рожбите си да не общуват с непознати. Името на Фишер се превърнало в нарицателно – изписвали го на стените, издълбавали го по пейките, за него се съчинявали песни. Името му гърмяло от всички страни, както по-късно щяло да гърми името на Чикатило. Естествено, самият Головкин имал съвсем косвено отношение към всичко това, но не отминал възможността да се възползва от „магията“ на това страшно име впоследствие. Преди да убие жертвите си им съобщавал, че именно той е легендарният Фишер и се наслаждавал на ужаса, който се изписвал по лицата на децата, които не можели да повярват, че техните глупави детски страховити истории изведнъж са се превърнали в реалност, и то много по-ужасна от отколкото са могли да си представят.

Едновременно с търсенето на най-разнообразни Фишеровци, следственото „сито“ пресявало и всевъзможни престъпници – огромният контингент от осъждани изнасилвачи и убийци, както и хомосексуалисти и хора склонни към сексуално насилие. Но и това мащабно начинание се увенчало с пълен неуспех.

Периодът на извършване на убийствата съвпадал с престъпленията на ростовския маниак Чикатило. Методите – убийство, разчленяване, гавра с трупа – също съвпадали в голяма степен – но като че ли имали друга насоченост. Докато Чикатило нападал жени, момичета и момчета, то тук се наблюдавала очевидна избирателност. Удушвачът подбирал само момчета на определена възраст. Опитвайки се да разберат дали тези серии от убийства са свързани помежду си, сътрудниците на милицията се обърнали за помощ към учените.

Ръководителят на Всесъюзния научно-методически център по въпросите за сексопатологията професор Г. Василченко, изучил материалите и направил следните препоръки:

„Сексуалните действия на престъпника могат да се опишат като некросадизъм, избирателно насочен към подрастващите. Случаят напомня на убийствата в Ростовска област. Общото: жестокост, нанесени прободни рани, по-голямата и най-травматизираща част от които са нанесени след смъртта на жертвите. Във всички случаи са повредени или отрязани половите органи. Възможни са някои изменения в „ритуала“, що се отнася до повишаването на възрастта на привлекателните за убиеца момчета, така както убиецът от Ростов променя възрастта на жертвите си. Следва да се идентифицират всички болни, обръщащи се към лекарите във връзка със сексуални затруднения. Това е възможно само при пълна проверка на сексологичната история на заболяването.  Необходимо е да се обърне внимание на лицата, които контактуват с подрастващи (учители, възпитатели, треньори, ръководители на кръжоци), и особено на онези, които са били уволнени или са напуснали работа. Кръгът може да бъде стеснен след определяне на кръвната група на заподозряния“.

Препоръките на специалиста послужили за основа в работата на оперативните служители. Само през 1988 година били идентифицирани 5799 психично болни, склонни към полови престъпления. Одинцовската серия била сравнена и със самия ростовски канибал – Чикатило. Но сътрудниците от московската милиция, командировани в Ростовска област, се убедили, че почеркът на ростовските убийства се отличава от този в Подмосковието. Нито ростовският маниак, нито други убийци, подложени на щателна проверка, съвпадали с профила на „Удушвача“.

Все повече се налагала версията, че еднотипните убийства са извършени от някой местен жител. Пътуващите садисти по правило не убиват на едно и също място. Милицията започнала да проверява и да патрулира из всички населени места в Одинцовския и Дмитровския район.

Камера за мъчения

Самият Головкин се затаил в този период (1986-1989 г.) и не извършил повече убийства. Въпреки това децата продължавали да изчезват безследно, но тяхната липса не била свързвана с маниака Фишер.

През това време Головкин се подготвял да продължи лова на деца, но вече под друга форма – по-подходяща за неговите извратени фантазии. Убивайки ги в гората, той не можел напълно да се наслади на насилието. Постоянно се страхувал, че ще бъде видян. Той убивал, оглеждайки се непрекъснато през рамо. А искал пълно уединение и спокойствие. Искал дълго и мъчително да изтезава момчетата, така както ставало в неговите фантазии, искал да вижда тяхното унижение, да слуша молбите им за милост.

През 1988 година той си купил автомобил „ВАЗ-2103″, тъмно-бежов на цвят. Сдобивайки се с гараж на територията на конезавода, той изкопал в него мазе. По-късно Головкин разказва:

„Изкопах изба, в която смятах да си направя работилница. Но после ми хрумна идеята да използвам мазето за извършване на полови актове и престъпления“.

Той бетонирал пода, облицовал стените с бетонни плочи, завинтил в тях железни куки и пръстени, закрепил на пода стълба, от която да провесва жертвите си.  Зоотехникът монтирал на тавана на мазето две мощни лампи, за да се наслаждава на кървавите си деяния на ярка електрическа светлина. Приготвяйки касапницата си, той „предвкусвал удоволствието“, уверен, че „сега ще прави, каквото си поиска“, без да се страхува, че някой ще го прекъсне и ще му попречи.

Променила се и категорията на момчетата – сега той се прицелвал в онези, които са избягали от къщи, чийто родители не биха ги потърсили веднага, или дори изобщо. Колата много помогнала за осъществяването на замисъла на Головкин. Той често излизал да търси момчета вечер – милиционерите напускали постовете си от 22:00 до 1:00 часа през нощта. Той търсел жертвите си с помощта на бинокъл. Запознавал се с тях, качвал ги в колата си и по пътя решавал дали са подходящи. В арсенала си имал няколко уловки. Първо, винаги обръщал специално внимание на пушещите момчета. Спирал, искал им кибрит, и завързвал небрежен разговор. Справял се доста добре – вече бил изучил детската психология и склонността на младежите към авантюристични постъпки. Той често предлагал на децата да ограбят заедно някоя вила, да откраднат цигари, водка… И някои от тях се съгласявали. По думите на Головкин, това му давало повод за убийствата. Ако детето не се съгласяло на незаконни действия, то Головкин моментално загубвал всякакъв интерес към него, тъй като то не съответствало на хулиганския образ, на който той искал да отмъсти.

Той вкарвал момчетата, търсещи непозволени приключения,  в багажника, обяснявайки им, че това е необходимо в името на конспирацията. Зад вратите на своя гараж незабележимият човек се превръщал в звяр. Тук, без да бърза, той обстойно се приготвял за ритуала на убийството. Събличал се и заповядвал на жертвата да се съблече… А после се заемал с неща, неописуеми за човешкия разум.

Безследно изчезнали

За изчезналия маниак отново се заговорило чак след няколко години. В края на 1990 година бил открит трупа на едно от многото изчезнали в този район деца. Разчлененото тяло, или по-скоро отделни скелетни останки, разхвърляни и повредени от животните, били открити из доста обширния район, съединяващ град Звенигород и Истра.

Милицията ги събирала в продължение на няколко дни. Експертизата установила, че вероятно това са останките на ученика Сергей П., живущ в село Крюково в Одинцовския район. Детето се числяло към безследно изчезналите от 23 септември 1989 година. За последен път било видяно на автобусната спирка, заминавайки за Москва. Разпитът на автобусните шофьори и кондуктори не дал никакъв резултат. По всяка вероятност момчето така и не се било качило в автобуса, или било предпочело да пътува с влак.

Чак след три години се изяснило, какво именно се е случило през онзи ден.

Из материалите на углавното дело:

„В около 18:00 часа на железопътната гара Перхушково в Одинцовския район Головкин качил в колата си петнадесетгодишния Сергей. Закарал го в гаража си чрез измама и го заставил да слезе в специално оборудваното мазе. Там, заплашвайки го с нож, съблякъл момчето и извършил с него няколко насилствени полови акта в най-различни форми.

След това Головкин вързал ръцете му зад гърба, надянал примка на шията му и го задушил. После се гаврил с трупа, провесил го с главата надолу от тавана, отрязал носа и ушите му, отрязал главата му, нанесъл множество прободни рани по торса му, извадил вътрешните му органи и отрязал гениталиите му. С помощта на хирургически инструменти и брадва Головкин разчленил трупа, изрязал меките тъкани, изпекъл ги с горелка и ги изял. (Човешкото месо не му харесало, и впоследствие той не прибягва повече до подобни действия). Той съхранил отрязаната глава в гаража – отворил черепната кост, извадил мозъка, постепенно отделил кожата и меките тъкани. След това Головкин показвал черепа на Сергей на другите си жертви, за да ги плаши“.

През август 1990 година изчезнало още едно момче, пътуващо към военния град Власих. И този път следствието доста дълго време останало в пълно неведение за съдбата на детето. Вече доста обемистата папка с безследно изчезнали лица се попълнила с още един случай.

През октомври 1990 година изчезнали безследно още две момчета – шестокласник и деветокласник. Повече от осем месеца родителите им живели в тягостно очакване на черната вест. Разчленените трупове на децата били открити чак през юли 1991 г.

На 22 август 1991 година изчезнал Никита Богданов (15 г.), жител на совхоз „Неволин“, който бил дошъл на гости на баба си в селцето Горки-10.

Както признава Головкин по-късно, през август 1991 г. той качил в колата си избраното момче. Головкин му предложил да участва в обира на една вила, но нужният за взлома инструмент трябвало да вземат от гаража. Той откарал момчето в гаража и се погаврил с него по най-извратен начин. След това го провесил, разчленил тялото му, събрал кръвта му в една ваничка и ампутирал половия му член и тестисите. Головкин не се задоволил с горните „експерименти“. Той одрал кожата на тази нещастна жертва и я консервирал. Другите останки отнесъл в гората и ги заровил. Дрехите на жертвата изгорил в гаража си. Впоследствие властите открили фрагменти от кожа и обгорени късове тъкан в старото огнище.

Останките на загиналото от мъченическа смърт дете били открити след петдесетина дни, на 13 октомври. Този път служителите на милицията били „сюрпризирани“ – редом с разчлененото тяло на жертвата неизвестният изверг бил оставил фрагменти от кожа, одрана от торса и краката.

Извънредно положение

Ужасната смърт на още едно малко момче, колкото и цинично да звучи, дала на следствието ценна информация. През август 1991 година Москва и Подмосковието били буквално наводнени от милиционери и военни. Във връзка със създаването на Държавния комитет за извънредно положение и опита за отстраняване на президента Михаил Горбачов, в страната било обявено извънредно положение. Следователно, с висока доза увереност можело да се предположи, че престъплението е дело на местен жител, който разполага с автомобил и място, на което да извършва зверствата си. Друг немаловажен момент се оказало това, че одраната от момчето кожа е осолена с фуражна сол. Достъп до сол в такива количества имали само ограничен брой лица, работещи в селското стопанство и животновъдството.

Всичко това определило по-нататъшната посока на разследването. Следствието съсредоточило усилията си в търсенето на местен жител, собственик на пътнотранспортно средство, който има отношение към животновъдния отрасъл. Но проверката на местните жители не дала никакви определени резултати.

Колкото и да е странно, в обширния списък с подозрителни лица, съставен по време на тези проверки, не се намерило място само за главния виновник за всички тези събития. Работата е там, че Головкин както и преди имал московско жителство, но, за да не губи време в пътуване до столицата и обратно, от конезавода му отпуснали помещение на втория етаж в административния корпус. Жилището на Головкин представлявало най-обикновена стая: диван, шкаф, писалище, и разхвърляни документи, изписани с кривия почерк на зоотехника-селекционер. Прозорецът му гледал към покритите с изумрудена трева ливади. Зад тях, на един невисок хълм, се издигал силуетът на конезавода и незабележимите очертания на неговия зелен гараж. Поглеждайки през прозореца, Головкин можел всеки ден да се наслаждава на символа на своето могъщество…

Ходът на следствието получил нов тласък през 1992 година, когато за началник на Главно управление за углавни разследвания бил назначен небезизвестният Владимир Колесников, който през 1990 г. лично задържа най-прочутия и неуловим маниак в СССР – Андрей Чикатило. Престъпленията, извършени от неговия също така неуловим „колега“ Фишер, имали широк обществен отзвук и било необходимо да се вземат спешни мерки за залавянето на престъпника.

Мерките на милицията

На 30 март 1992 година постоянната следствено-оперативна група била извикана в Генералната прокуратура на Русия, където се провел разговор за това, какви организационни мерки е необходимо да се вземат, за да се доведе най-сетне операцията „Удушвач“ до логичен край.

На 2 април 1992 г. с тази работа се заел старши следовател от прокуратурата Евгений Бакин. Бакин имал опит в залавянето на маниаци, тъй като в края на 80-те бил участвал в разследването на Чикатило. Отново била създадена следствено-оперативна група, чийто състав включвал основно нови хора. Разследването оглавил майор Владимир Цхай.

Тогава следствието разполагало с десетки томове углавни дела, които включвали убийствата на трите момчета от 1986 г. Но имало още подобни убийства – през 1989, 1990 и 1991 г. На 3 април Бакин събрал всички тези случаи на едно място.

По първите три убийства била свършена много работа. Случаят не бил закрит, но активното разследване било приключило през 1988 г. След това работата замряла. Но, както е известно Удушвачът също се бил затаил.

Из едно интервю на Бакин:

„Когато изучавах случая, и свързаната с него информация за престъпленията в Одинцовския район, у мен възникна версията, че последните убийства са извършени от едно и също лице. Освен това, ставаше ясно, че в живота на престъпника са настъпили сериозни промени.

През 1986 той не е разполагал със „стационар“ – постоянно място, където да може да разчленява труповете. Той излизал на лов за деца, но разчитал главно на елемента на случайността. Удушвачът никога не знаел предварително коя ще бъде жертвата му, той „грабвал“ всекиго, практически първия срещнат. Тогава, през `86, Удушвачът убивал там, където нападал. Той практически не криел първите мъртви тела.

В заровените останки на момчето Никита беше открито снопче коса. Експертизата установи, че космите не принадлежат на жертвата. Това се оказаха… косите на друго момче, убито преди една година. Това обстоятелство доказва, че престъпникът сега се разправя с жертвите си на едно и също място – стационар. Натрапи се и още един прост извод: убиецът откарва труповете на мястото, където ги заравя, с някакъв транспорт, тъй като край импровизираните гробища няма населени места“.

Следователите се заели още по-целенасочено да отработват версията за личността на престъпника. Особено внимание отделили на жителите на Звенигород и селцата Жаворонки, Голицино, Горки и Перхушково. Сега взимали под внимание всеки, който се вписвал в обобщения психо-социален типаж: заподозряният действа сам, висок е на ръст, има познания по анатомия, работи в морга или кланица; разполага с личен автомобил, гараж или хамбар.

Следствието се активизирало, но изчезванията на деца и подрастващи не спирали.

Звярът надминава себе си

В нощта на 21 срещу 22 април 1992 година Головкин качил в колата си едно стопиращо на пътя момче на около шестнадесет години. Първоначално той не искал да го убива: очевидно не съвпадал с „параметрите“ му. Но изведнъж младежът поискал да спрат и се хвърлил с нож в ръка върху Головкин, крещейки: „Излизай от колата!“. Головкин обаче хванал ръката му и, обръщайки острието към нападателя си, одраскал окото му. Само ако знаел начинаещият крадец какъв номер ще му извърти съдбата заради тази необмислена постъпка! Той се опитал да се измъкне, но Головкин се оказал по-силен. Вече в мазето на гаража той казал: „Тук убивам крадци! Но ти още повече се провини като вдигна ръка срещу мен!“. През онази нощ извергът надминал себе си.

Головкин си спомня за престъплението, описвайки го безстрастно, неизразително и монотонно. Той съблякъл младежа, вързал ръцете му зад гърба и го изнасилил. След това Головкин провесил своята жертва за ръцете от високо, омотал една връв около половите му органи и започнал да я дърпа с всичка сила. После горил с горелка лицето и срамните му косми.

Ръкавицата за осеменяване

Ръкавицата за осеменяване

Сетне надянал на главата му ръкавицата, която използвал за осеменяване на конете. Момчето започнало да се задушава и изпаднало в конвулсии. След малко маниакът свалил ръкавицата. Юношата го умолявал да не го убива, обещавал да му даде каквото поиска, да изпълни всяко негово желание… Но тези молби още повече усилили възбудата на Головкин. Сега компенсирал за униженията от детството си. Той накарал момчето да се качи на една табуретка, надянал на шията му примка и ритнал столчето изпод краката му. После изкарал цялата си злоба върху мъртвото тяло: провесил го за краката, отрязал главата, източил кръвта му, разчленил ръцете и краката му, отворил коремната кухина, направил разрези на белите дробове, свалил скалпа от главата му, извадил очите му, разсякъл наполовина тазовите кости. Действал професионално: все пак бил завършил академията по коневъдство – имал опит с разчленяването на конски трупове… Миризмата на кръв и видът на късовете плът много възбуждали маниака, довеждали го, по неговите думи, до „възвишено, светло“ състояние.

Скромният зоотехник трябвало да отиде на работа след тази нощна вакханалия. Мнозина забелязали уморения му вид. Головкин само махнал с ръка: просто не се бил наспал хубаво. А после побързал да се прибере в своето мазе – тайното царство на ужаса и смъртта… Той разглеждал останките на тялото, преобръщал ги. Това страшно за един нормален човек зрелище докарвало Головкин до състояние на особен емоционален възторг.

Няколко дни след убийството на това 15-годишно момче от село Горки-10 в милицията постъпил сигнал за изчезването му. Родителите се отнесли доста спокойно към липсата на сина си, понеже момчето вече няколко пъти било бягало от къщи. Но следователите инстинктивно чувствали, че и този младеж е бил застигнат от лоша участ, което, уви, се потвърдило по-късно.

Отчитайки, че Горки-10 не за първи път попада в полезрението им, властите решили да подложат на старателна проверка цялото мъжко население в селото и неговата околност. Заподозрените лица ставали все по-малко, кръгът се стеснявал, но до развръзката все още имало време и, въпреки всички усилия, прекратяването на серията от убийства се случило с цената на още три момчешки живота. Тяхната участ е може би най-мрачният епизод от кървавата епопея на подмосковския маниак Фишер.

Последните жертви

Последни негови жертви станали наведнъж три момчета. Той се запознал с тях и един техен приятел от Москва на 14 септември 1992 година на перона на гарата и им предложил да ги закара до село Горки-10. По време на разговора Головкин разбрал, че те пътуват до Москва почти всеки ден, за да играят на игралните автомати на станция „Белоруская“.

На следващия ден – 15 септември – Головкин отишъл специално на гарата на Жаворонки, за да изчака вчерашните си приятели. Той ги видял да слизат от електричката и се приближил към тях. Головкин предложил да ги закара до Горки-10 и те се съгласили, сякаш го познавали отдавна. След това Головкин приложил любимата си примамка – казал, че знае откъде могат лесно да откраднат цигари, но за целта трябва първо да се отбият в гаража му.

Приятелите първоначално проявили нерешителност и даже се отдалечили, за да обмислят насаме предложението му. Но колебанието им не траяло дълго и те се съгласили.

Из протокола на разпита:

Следовател: Опишете ми тези момчета.
Головкин: Слабовати, със светли коси. На около 11-12 години.
Следовател: А, ако бяха отказали да крадат цигари?
Головкин: Тогава нищо не бих предприел с тях.

Той скрил две от момчетата в багажника си, а третото на пода на задната седалка. В гаража им казал да слязат в мазето. Момчетата нищо не подозирали. В мазето той внезапно се нахвърлил върху тях и ги вързал. След това им разиграл малък театър.

Из протокола на разпита:

Головкин: Аз им казах: „Чували ли сте за Фишер? Това съм аз!“. Казах им още, че имам единадесет жертви и сега ще ги убия – казах им в каква последователност ще го направя.
Следовател: От какво се определяше тази последователност?
Головкин: Ами, Ефремов ми харесваше най-много. Исках по-дълго да гледам мъченията му…

Ефектът надхвърлил всичките му очаквания – те започнали да молят за милост, обещавали му всичко. Молбите на децата само го възбуждали още повече. Пръв, пред очите на приятелите му, Головкин започнал да изтезава Сидякин. Надявал на главата му ръкавицата за осеменяване на добитък и гледал как той се задушава. Изнасилил го. Накрая го обесил от стълбата. После дошъл редът на Шариков… След всичките мъчения Головкин качил Шариков на табуретка с примка на шията и накарал последното останало живо момче, Ефремов, да ритне столчето изпод краката му, за да види неговото унижение. След това разчленил Шариков пред очите на Ефремов. Показвал му вътрешните органи. Момчето реагирало спокойно, без истерия, като само отвръщало глава.

После Головкин провесил за ръцете самия Ефремов и започнал да измъчва и него. Той жигосал на гърдите му някаква нецензурна дума. Опърлил лицето и срамните му косми с горелка. Момчето крещяло истерично от болка, но маниакът запушвал устата му с ръка. Накрая го обесил. Вече нямал сили и желание… изтощил се от чудовищната си работа, с която се занимавал през цялата нощ на 15 срещу 16 септември.

На разсъмване Головкин откарал труповете на тримата приятели в гората в района на платформата Часцовская. И преди да ги зарови отново се погаврил с телата на момчетата: рязал, драл кожа, вадил очи. На един от убитите отрязал парче от бедрения мускул, а от лицето на друг одрал кожата. Когато всичко приключило, вече било 6 часа сутринта. Той винаги взимал за спомен по някоя малка вещ от жертвите си: ключодържатели, цветни стъкълца. В последните три жертви намерил 25 рубли, които похарчил. От Ефремов откраднал една иконка на верижка. Иконката изхвърлил веднага. Верижката носил до залавянето си. Смятал, че тя ще го пази от неприятности и беди.

Коментар на главния научен сътрудник на Министерството на вътрешните работи Ю.М. Антонян:

„Физическите страдания и мъченията на децата доставяли на садиста огромна наслада, защото той напълно господствал над тях. Предварително обмислените подробности около изтезанията му доставяли  «радост, самоуважение», самоутвърждаване в собствените му очи. Той обичал да мисли, че на света не съществуват качества като героизъм, преданост, взаимопомощ, а само предателство и пренебрежение към ближния. Головкин се убеждавал в това, когато, например под смъртна заплаха, заставял момчетата да обесват другарчетата си. Колкото по-търпеливи били те, толкова по дълго ги изтезавал той (понякога до 3 часа) и толкова по-голямо удоволствие получавал„.

Основен заподозрян

Изчезването на три момчета наведнъж буквално потресло местните жители. Веднага били предприети активни действия за издирването на децата. Участниците в операция „Удушвач“ се добрали до информацията, че трите момчета имат познат в Москва, който си спомнил, че един път, когато дошъл на гости на тримата си приятели в Одинцовския район, от гарата до село Горки-10 ги бил закарал с колата си някакъв „чичо Серьожа Головкин“. Властите се отнесли към получената информация доста сериозно.

Но следствието не разполагало с нищо срещу Головкин, освен подозрения и низ от случайни или неслучайни съвпадения. Никакви улики, никакви солидни доказателства. Даже не били открили телата на загубените момчета, така че за задържането на този човек било рано да се говори. Извършвала се аналитична проверка, установявали се връзките му, проверявало се алибито му. Изяснило се, че Головкин има московско жителство, не е бил съден, не се е лекувал в психодиспансер – и затова до този момент не бил попаднал в полезрението на милицията.

На 4 октомври в гората край село Угрюмово, където преди шест години било открито тялото на 14-годишното момче от пионерски лагер „Звезден“, гъбари се натъкнали на детски гроб, разкопан вероятно от дивите зверове. В него се оказали останките на изчезналите деца: труповете на две от удушените деца били обезглавени, а пораженията по тялото на третото шокирали служителите на властта …

Следствието вече разполагало с главен заподозрян, но срещу него все така нямало изобличаващи улики и основания за задържането му. Местното началство на милицията напрегнато претегляло всички за и против, опитвайки се да избере най-добрия вариант – да продължат да следят обекта с надеждата да го заловят с кървави ръце, или да извършат арест с надеждата, че междувременно ще намерят неопровержими доказателства или ще получат собствените му признания за извършените престъпления.

В утрото на 19 октомври 1992 година заподозряният напълнил резервоара си с бензин и потеглил нанякъде, като по пътя подминал милиционерските постове и катаджийски патрули. Шофьорът бил задържан някъде към обяд на железопътния прелез в селището Жаворонки. Той, меко казано, се подчинил на служителите на реда с голяма неохота. На езика на милиционерския протокол това се нарича „непослушание“. Стараейки се да не привличат вниманието на външни лица, милиционерите закарали Головкин в управлението в село Успенское, където докарали и колата му.

Дълга нощ

Ако се придържаме строго към буквата на закона, то, разбира се, задържането на Головкин било неправомерно. Той не бил заловен  на местопрестъплението, никой от потърпевшите, или очевидците, не го бил посочвал, явни следи, сочещи към него, също нямало. Личността му била известна, той имал местожителство и не се готвел да бяга. В същото време обстоятелствата показвали, че именно той е престъпникът, когото търсели от толкова много години. Той бил поставен под денонощно наблюдение, но това не можело да продължава вечно. Решението за задържането му било взето на достатъчно високо ниво и било единственото правилно. Освен това, Головкин бил арестуван по член 90 от Углавно-процесуалния кодекс на РСФСР, т.е. до предявяване на обвинения. Само това дало възможност на властите да се сдобият с обективни доказателства, а след това и с признанието му.

Пристигайки в милиционерския участък, Головкин се държал подчертано спокойно, отговаряйки на въпросите на следователя равнодушно и обстоятелствено. Седемчасовият диалог между следователя и заподозряния не довел до нищо. И ръководителят на бригадата – старши следовател от прокуратурата Евгений Бакин стигнал до извода, че основания за задържане няма и Головкин следва да бъде освободен!!!

В този, може би, най-сложен за следствието момент началникът на Управлението за углавно разследване в Московска област Николай Чекмазов взел инициативата и дал разпореждане да се продължи работата с Головкин.

Головкин на първия разпит

Головкин на първия разпит

Възниква въпросът: ако решението за задържането на Головкин било взето не от висшестоящи длъжности лица на прокуратурата и Министерството на вътрешните работи, а от районните следователи? Как би постъпил тогава районният прокурор? Той би имал пълното право да освободи заподозряния, тъй като срещу него отсъствали не само процесуални доказателства, но и основание за задържане. И не само да го освободи, но и да предприеме разследване на действията на следствието. (Подобна ситуация се наблюдава и в случая на Чикатило).

Головкин прекарал най-тежката нощ в живота си в следствения изолатор, опитвайки се да се отърве от верижката на своята последна жертва и обмисляйки какво да говори на разпита. Всички тези тежки емоционални преживявания го довели до опит за самоубийство. Неуспешен опит.

Веществени доказателства

Обискът в гаража на Головкин

Обискът в гаража на Головкин

След няколко дни властите се сдобили със заповеди за обиск на гаража и стаята на Головкин. Именно при обиска на гаража на старшия зоотехник-селекционер били намерени и иззети веществени доказателства за извършването на няколко убийства.

Из протокола за огледа на гаража на Головкин:

При отварянето на гаража вътре в него бяха открити: брадва, парцали, ножове, монтирани на тавана дъски, туристическа брадвичка с кафеникави петна… Проведеният анализ показа наличието на кръв. Сред парцалите бяха открити части от момчешка ученическа униформа. На пода на гаража има капак, под който се намира оборудвано мазе… Размерите на мазето са 180 см на 250 см, височина 280 см.  При огледа на мазето са открити: детска ваничка със следи от обгорени органи и с характерната миризма на плът; следи от кръв по стените; корито с фрагменти от овъглена кожа; две куки с железни пръстени в стената; окървавен суичър; варел; синьо-бяло въже в едно чекмедже; тел; горелка;  въже; нож; спринцовки; кибрит; скалпел; вазелин; презервативи; игла…

Колекцията от ножове на Головкин

Колекцията от ножове на Головкин

В колекцията на изверга били открити двадесет различни модела и размери ножове. Картината, изложена пред очите на следователите, била достатъчно красноречива и отговаряла на въпроса кой е убиецът, който всявал ужас из цялото Подмосковие от толкова години насам.

Признания

В първите дни след ареста си маниакът бил много изплашен. Но после това чувство се сменило с облекчение. „Най-накрая всичко за мен свърши и повече никога няма да се повтори“. Той отказал да се види с майка си, защото се срамувал от нея. Головкин бил затворен в следствения изолатор „Матроска тишина“, където, по думите на охраната, се държал кротко, стараейки се да не досажда на съкилийниците си. Но, съгласно неписаните затворнически закони, Головкин бил порядъчно пребит от своите „колеги“, когато те разбрали с какво се е занимавал навън. В интерес на следствието и на самия Фишер се наложило да го преместят в самостоятелна килия.

На 30 октомври срещу него било повдигнато обвинение за умишлено убийство при особено тежки обстоятелства с цел прикриването на друго престъпление, съпроводено с изнасилване.

Головкин показва местопрестъпленията

Головкин показва местопрестъпленията

В този период Головкин активно сътрудничил на следствието, тъй като бил решил, че няма особен смисъл да се инати при наличието на толкова убедителни доказателства за вината му. През ноември 1992 година той показал мястото, на което бил заровил трите убити момчета и уточнил подробностите около убийствата от 1986 г., извършени в същия район. Освен това показал мястото, където бил оставил разчленения труп на убитото на 22 април 1992 г. момче, чието тяло все още не било открито. Практически веднага той си признал за убийствата на 11 деца, извършени в периода 1986-1992 г.

Но случаите на изчезнали деца през този период били доста повече – по данните на следствието Головкин бил извършил не по-малко от 40 убийства на момичета (!???) и момчета. В умовете на началниците на милицията се мяркал призрака „Лесополоса“, може би защото процесът срещу Чикатило бил приключил само 4 дни преди ареста на Головкин. Не бивало столичната милиция да изостава от провинциалните си колеги. Последвали гръмки заглавия в пресата, изразяващи увереността, че маниакът ще продължи да прави самопризнания – това е само въпрос на време. Следствието започнало активно да събира информация за деца, изчезнали безследно в периода от есента на 1986 до есента на 1992 г. До всички следствени органи в страната било изпратено искане за справка за извършени аналогични престъпления. Като че ли назрявала поредната сензация, сравнима по мащаби единствено с онази, която преди няколко години бил предизвикал Чикатило…

Сергей Головкин в следствието

Сергей Головкин в следствието

Но, след като признал за 11 убийства, които неоспоримо се потвърждавали от многобройните доказателства, Головкин млъкнал като риба. В хода на по-нататъшното разследване Головкин не отрекъл напълно, че престъпленията му са много повече, но заявил на служителите на прокуратурата, че ще направи подробни признания само в съда и то постепенно. По този начин той разчитал да отложи момента на произнасянето на смъртна присъда, предполагайки, че след всяко негово признание съдът ще бъде принуден да изпрати делото му за допълнително разследване.

Така, през февруари 1993 година следствието фактически се оказало в задънена улица. Информацията за разпръснати епизоди на убийства на деца се обобщавала, анализирала, но следователите не могли да вменят вина на маниака за други престъпления, а самият Головкин не горял от желание да им сътрудничи.

Психиатрична експертиза

През лятото на 1993 година в института „Сербски“ е проведена психиатрична експертиза на Головкин. Той бил обявен за вменяем по отношение на всички обвинения, макар експертите да отбелязали наличието на признаци за шизоидна психопатия.

Из характеристиката на главния научен сътрудник на Министерството на вътрешните работи Ю. М. Антонян:

„Головкин е ярко изразен некрофил. Той не само решава всичките си важни житейски проблеми с помощта на смъртта, и не просто изпитва непреодолимо влечение към труповете и тяхното разчленяване. Той изпитва сексуално и психологическо удоволствие от самата смърт и всичките нейни стадии – от ужаса на момчетата пред неизбежната гибел, техните продължителни страдания и агония, до разчленяването на телата им, отрязването на главите им, одирането на кожата им и т.н.

Некрофилията му се проявява в това, че той отнасял отделни части от труповете в дома си и дълго, докато не почнели да гният, им се «любувал». Този човек сякаш съществувал в някакъв отвъден свят, в който няма нито добро, нито зло, и всичко е еднакво сиво, унило и отвратително. Той нямал нужда от никого, а смъртта на жертвите му е единствената цел и смисъл в живота му“.

За затворения и раним Головкин подобно нахлуване във вътрешния му свят не протекло без странични ефекти – той извършил втори опит за самоубийство. Отново неуспешен.

Съдебният процес

През 1994 година делото на Головкин най-накрая стигнало до съда. Материалите по случая заемали 95 тома.

Изслушването на углавното дело срещу зоотехника, обвинен в жестокото убийство на 11 момчета, започнало в Московския областен съд на 22 август 1994 година.

Общественият обвинител Анатолий Сокин зачел своето обвинително заключение, което наброявало 300 страници.

По думите на охраната, Головкин се държал спокойно и сковано, като „препариран“. Според съдията, това се дължало на речта на обвинението, по време на която Головкин се стараел да не гледа никого, седял със затворени очи и се преструвал на заспал. Когато бил помолен да даде на съда сведения за себе си, Головкин отказал да го направи.

Разглеждането на процеса, който продължил почти половин месец (от 22 август до 5 октомври) се извършило при закрити врати, за да, както се изразява съдията Александър Дзибан, „не причиняваме болка на близките на жертвите“.

Близките на маниака отказали да дадат показания, осланяйки се на своите конституционни права.

Адвокатът на Головкин предложил да не се прибягва до смъртно наказание. Представителят на защитата обосновал своята молба, от негова гледна точка, напълно логично: в ежедневието и в работата си Головкин бил описван само положително, не бил съден преди това, оказвал съдействие на следствието. Що се отнася до неговата пристрастност към момчетата и невниманието му към женския пол, то това, според защитника, не било вина на обвиняемия, а негово нещастие. Клиентът му обаче бил доста по самокритичен. Головкин заявил на съдията, че не желае да се защитава и иска смъртна присъда.

Запознавайки се с обстоятелствата по случая, съдът обявил Сергей Головкин за виновен по всички повдигнати обвинения за 11 умишлени убийства, изнасилвания и кражба на лично имущество (маниакът си присвоявал парите и вещите на убитите момчета).

Духовна свобода

На 19 октомври 1994 година Московският областен съд осъжда Сергей Александрович Головкин на смърт. Обявяването на присъдата му продължило три часа. Головкин приел спокойно решението на съда.

Очаквайки изпълнението на присъдата си в затвора, Головкин по два пъти на ден правел физически упражнения, и понеже не обичал да води безсмислени разговори, запълвал свободното си време с брошурката „Рост ученика“, която се разпространявала в затворите от американското религиозно общество „Духовна свобода“.

Духовните търсения на затворника Головкин:

„Аз винаги мисля за света и за живота на хората, но само емоционално. Много би ми се искало да взема участие в разпространението на Евангелието, да работя в християнска мисия или да помагам за работата й, и да моля Господ за помощ“.

„Не ми се иска да си спомням за миналото – това остана в стария ми живот, приключи със съда, и аз нямам повече сили да се връщам към това, даже прогонвам мислите за миналото, ако те се появят“.

Майка му идвала да го види, тя не се отказала от него, а почти всеки месец Головкин се срещал с адвоката си. Имал поддръжка… В края на ноември 1995 г. той узнал от вестниците за отказа на президента да го помилва.

Съседът по килия на Головкин Борис Голубев си спомня последния му ден:

„Той така интересно възприемаше всичко. Така се случи, че в онзи ден бе рожденият му ден. Събра си нещата. Спокойно легна да спи. Възприемаше всичко спокойно, хранеше се добре, стана сутринта в 10 часа, а в осем и половина вечерта го отведоха на разстрел. Може би, вярата в Бог му е помогнала, в крайна сметка той се опитваше да вярва…“

Сергей Головкин в килията си

Сергей Головкин в килията си

Той прекарал месеца преди екзекуцията си в стандартната килия за смъртници в затвора „Бутирки“: сиви стени, 3 койки, умивалник, лични вещи, на стената – фотографии. Головкин е последният арестант, който минава по дългия коридор до „изпълнителната“ зала… Това става през 1996 година. След това в Русия влиза в сила мораториум над изпълнението на смъртното наказание.

Така приключва последното действие на една стара като света история: едно тихо, скромно и леко чудновато момче не успява да намери мястото си в този свят и решава да му отмъсти за всичките си беди и разочарования. Но, извършвайки своята „праведна мъст“, той не забелязва, как погубва самия себе си…

———————————————————————————————————————————————
Източници: serial-killers.ru, allkriminal.ru, ru.wikipedia.org, peoples.ru

22 Коментари за “Сергей Головкин: Подмосковският кървав удушвач a.k.a Фишер”

  1. AvatarMishaka

    С колко ли такива потенциални изроди се разминаваме в ежедневието си?!?!?

  2. AvatarLegion

    „Из протокола за огледа…“ Към края на статията превода май се уморихте, та започнахте да оставяте руски думи.

    ^ Не са много хората, иначе нямаше да имама кой да пита, ако имаше достатъчно хора с такова мислине и със сили да въплотят желанията си в действителност. Човекът, като вид е склонен към жестокост, не обичам тази дума, тя не отразява смисъла на действието, а само цели едно упростяваня „за голяма аудитория“. Всяко действие, извършвано от човека трябва да има определена цел, човека си е намерил целта, макар и доста погрешна. Обаче човешкото общество трябва да бъде хуманно и да му дадат 2 шанс, може би и трети, как може да отнемат живота му – това е немислимо.

    ^това е в кръга на осмиването на пацифистите – само пета световна ще донесе мир и спокойствие! … на вирусите, които ще оцелеят.

  3. AvatarСилвия

    „Из протокола за огледа…“ – коя от тези думи не разбираш?

    А остатъкът от коментара ти е толкова безсмислен, че за малко да отиде в кошчето със спам! Което със сигурност ще се случи със следващото ти подобно мнение!

  4. AvatarDeiman

    Родителите му имат голяма вина за случилото се с него!

  5. AvatarHanna Montana

    Този случай е като образец изваден от учебник по психопатология.
    Един ярък и неоспорим пример за влиянието на семейството над формирането на човешката личност и отношението към света и останалите хора.
    Пример за майката,каквато тя не трябва да бъде.
    Майка,която кастрира,деформира,смазва характера и личността на сина си вменявайки му по този начин чувство за малоценност.Превръщайки го в изверг.
    За кого е изненада,че един емоционално осакатен младеж достига до такова съсътояние на изкривени сексуални предпочитания като зоофилията,след като дълги години е бил мачкан от студената си майка,създавайки си впечатление по нея и отношението й към него,че всички други жени са студени и груби като нея?!Затова се е страхувал от жените.
    Нарича се кастрационен комплекс.В следствие на него нормалните сексуални влечения се изменят в парафилия още позната като зоофилия и хомесексуализъм,на по-късен етап от деградацията на Головник.
    Побоя над Головник е катализатора за по -нататъшния изблик на скрития до тогава садизъм и омраза към околните.Това освобождава всичките му задръжки и пуска звяра в него навън.
    Взимайки в предвид послесмъртното осактатяване на жертвите и обезобразяването посредством изрязването на полови органи става ясно и посланието,което убиецът оставя след себе си.
    Аз бях кастриран емоционално от нелюбящата си майка затова аз ще убия и кастрирам вас физически.
    Понеже той няма необходимата вътрешна сила за да смачква хората по модела на майка си и баща си,а именно психически,той изполва по-лесния начин за надмощие над други човешки същества-убийството.
    Интересното при него е,че вместо да насочи гнева си към жени(защото неговия източник е такъв)той избива малки момченца.И това е защото той иска да ги направи като себе си.Да ги унищожи.Това му доставя удоволстие защото в неговите очи той вече не е слабия,той е хищника,силния на деня- надвивайки малки момченца,какъвто все още се изживява той самия на едно несъзнавано от него ниво.Така само може да си докаже колко е силен,опълчвайки се на представата,която майка му е изградила за самия него.
    Историята на Головник,както вече споменах,е като образец от учебник по психология.
    Показателен пример за това как нищо неподозиращия родител програмира детето си като бъдещ убиец и некрофил,увреждайки необратимо психиката му с липсата на загриженост и топлота.
    Отнема много малко време да обърнеш внимание на детето си,на особеностите в характера му,на проблемите му.Да подадеш ръка,да проявиш малко такт.
    После отнема много време да поправиш грешките си.И може да коства толкова много….
    Както се пее в една песен “Love is the answer“…тогава всичко би могло да бъде различно.

  6. AvatarDeiman

    @Hanna Montana , много верни неща каза, но само да добавя нещо относно това че е избрал точно малки момчета. Поне според статията става ясно, че той е бил черната овца, подигравали са му се, мачкали са го, неразбирането на родителите към проблемите му и грешният подход са подсилили това чувство. Не случайно по думите му той не е посягал на деца,които са отказвали да крадат, понеже щом не искат да крадат, това не се покрива със критерият му за „разбойник“ или „лош човек“ , понеже много подобни са го тормозели. И във момент, в който той види че дадено момче е склонно да извършва нещо характерно за „разбойниците“ , които са го тормозели, той един вид може би изтезавайки ги си е мислел подсъзнателно че изтезава тогавашните му мъчители, поне така си мисля аз, поправи ме ако греша .

  7. AvatarHanna Montana

    Deiman,смятам,че донякъде имаш право.
    Някак си целия този процес на отчуждаване от семейството(не,че изобщо са били близки)съпътстван със страха,който Головник е изградил към жените като цяло,а на свой ред побоя над него осъществен от така наречените “разбойници“ отключва у него агресията.И той съвсем целенасочено я излива по-късно върху малки момчета.
    Относно твоя начин на тълкуване,искам да те подсетя,че някои от убийствата са произволни,тези момчета на са били крадци а по-скоро ситуативни жертви.
    По-късно той твърди вече,че е нямало да убие онези деца ако са отказали да крадат.Не зная до колко това е било истина но той така или иначе е бил започнал да убива.
    Аз лично смятам,че страха му от жените е бил пречка,така да се каже,да излива гнева си към тях.
    Споменах за кастрационния комплекс,според теорията за него,когато този афективен шок не бъде преодолян а напротив,бива подсилван от силно вменяване на чувство за вина от страна на строг и неразбиращ родител,може да стане причина за конфликт в изграждането на нормалното сексуално влечение в пубертетна възраст.
    Ако се изразявам разбираемо това би трябвало да обясни зоофилните набези и хомесксуализма на Головник.
    Но донякъде съм склонна да приема твоя довод като напълно основателен но просто смятам,че той по-скоро може да се разглежда като една малка съставна единица на цялата патология,която наблюдаваме по този случай.:)

  8. AvatarDeiman

    Да, много добър анализ се получи :) . Честно казано, не съм писал много под тези статии, но просто ми стана жал за него, че по този начин са се развили събитията, може би ако беше намерил поне един човек, който да го подкрепи дотам не би се стигнало, жалко и за децата. Но тук идва един друг въпрос, всеки ли който е поставен във неговите условия ли би реагирал така? Дали все пак не е и до човек поне малко от малко, генетика ако щеш? Понеже предполагам има хора, които са подложени на същите или по-тежки изпитания от него и успяват да се изправят след време… , а и „себедоказването“ му само по себе си е тъпо. Удря във беззащитното/слабото, така всеки може, не виждам как ще се издигнеш във собствените си очи, ако тормозиш по-слаб от теб и по малък. Все едно да тръгна да тормозя някое 6-7 годишно дете… не го разбирам, явно е нямал друг изход.

    BTW. Не знаех че страхът от жените, би могъл да посее освен хомосексуализъм, а и зоофилия че и некрофилия, това вече е много болно. Съмнявам се че ВСЕКИ който е бил поставен във тези условия би реагирал така, поне аз така смятам че е и до човека. Доста дълга дискусия се получи, но подобни въпроси много ме вълнуват.

  9. AvatarHanna Montana

    Deiman,разбира се,че не всеки човек поставян в подобна,че и по-лоша ситуация от Головник няма да стане престъпник или убиец.Пътя до там минава през едни много специфични процеси възникващи в подсъзнанието на личността.
    Психодинамиката при различните хора е напълно индивидуален процес.Как ще бъдем мотивирани от конкретни обстоятелства зависи пряко от обработката на събитията в нашето несъзнавано.
    Ще ти дам пример:ако имаме един плах,скромен и подтиснат от чувство за малоценност младеж,който не се вписва сред останалите като поведение,навици и т.н той започва да се чувства отхвърлен.Това още повече засилва неувереността му,озлобява го към околните…
    При нормалните момчета(и хора,изобщо)просто е нужно малко време за да се преодолеят тези чувства.
    При други обаче психичните процеси на протичат тъй здравословно.Страха от отхвърляне,от жените като цяло може да бъде изкривен в подсъзнанието до такава степен,че да,наистина може да доведе до накрофилия(понеже мъртвите тела не могат да те отхвърлят,до зоофилия(животните са по-слаби от човек и лесно се контролират),педофилия(при децата контрола също е възможен) и разбира се хомосексуализма(когато срещуположния пол не откликва).Тук наблюдаваме неадекватните възприятия изразяващи се със сексуалните влечения прераснали в някакъв вид парафилия.
    Примерите,които изброих биха могли,както ги разглеждам в случая,да бъдат приети като сурогатни т.е замяна на едни невъзможни и неосъществими сексуални отношения с други макар болни,извратени и непълноценни.
    Доводите ми,естествено,са съпътствани неизменно в тези случаи с наличието на някакво психично разстройство.
    Така че вече е съвсем ясно,не всеки с тежко и безрадостно детство става манияк…психиката „смила“ събитията случващи се с нас строго индивидуално.

  10. AvatarHanna Montana

    Упс!Пак го направих.
    Съжалявам,че в няколко поредни коментара все бъркам името на обекта на дискусията ГОЛОВКИН…

  11. AvatarDeiman

    Да, определено. Жалко е че все още психиката не е изследвана достатъчно, за да се обясни всичко, от-до. И последно ще кажа че подобни родители не заслужават да имат деца!

  12. AvatarDeiman

    Между другото, не се бях замислял, наистина мъртвото тяло не може да откаже :) , не се бях сетил :D

  13. AvatarHanna Montana

    Ха,ха..ето виждаш ли колко е гъвкава човешката психика.
    Най-откликващото тяло е безжизненото.

  14. AvatarDeiman

    Опазил ме господ, от подобни хора със „гъвкава“ психика :D , или ако срещам да им надделея :)

  15. AvatarНякой си

    Deiman, естествено,че не си се замислял. За да извършиш, посоченото от теб действие е необходимо и да имаш съответните способности, които от своя страна да предуславят този акт…

  16. AvatarМосквич 412

    Роден е на 2 юли,разстрелян е на 2 август.

  17. AvatarНякой си

    Дейман, знаеш ли защо обичам господ,познай от 3 пъти. Защото той никога не откликва на молитвите и надеждите ни, а даже напротив превръща в реалност най-големите ни страхове… Не е ли прекрасно, оставя ни да се гърчим в агоня – красота. Как да не го обича човек. Замисли се…

  18. AvatarDeiman

    Това е друга тема, че аз всъщност под „господ“ разбирам някаква енергия, която все още няма обяснение, склонен съм да вярвам че ние притежаваме енергия, която се слива със тази навън във вселената. Аз също съм на мнение че това са най-вероятно митове и легенди, а религиите ги е измислил някой, който иска да управлява хората, които са водени от страха.

  19. Avatardesi

    nasilieto porajda nasilie.po4ti v vs slu4ai e taka ako si s slaba psika !

  20. AvatarМечоПух

    От няколко дни посещавам сайта ви.Благодарности за положеният труд.Всички статии са много добри и подробни.

  21. AvatarIvi

    Ехааа, този направо ми скри шапката! И, не, не всеки при тези условия ще се развие така.

  22. AvatarТаня

    Много е трудно да не се отврати човек от тези ужаси, които е причинил Головкин на бедните деца, на за разлика от другите уроди , описани в сайта той ми е по достоен за съжаление,лично на мен и може би, защото от първо лице съм изживяла тормоза в училище- психически и физически, но не съм се превърнала в това, което е станал Головкин.Бог да ни пази от такива извратени страшилища!!!

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Подкрепи ни!
Описание Сума
Помогни на Криминални Досиета да съществува и да се развива! BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarТаняСергей Головкин: Подмосковският кървав... { Много е трудно да не се отврати човек от тези... } –
  • User AvatarТаняЛари Джийн Бел: Кошмарът... { Надут пуяк! } –
  • User AvatarСимонаУбийството на Ясин Еге:... { В тази ситуация невинен няма. Докато единият е биел детето,... } –
  • User AvatarТаняФалшивият пророк Шоко Асахара... { Най- накрая му светиха маслото на този ненормалник. Все си... } –
  • User AvatarLubopitenGeniiЛари Джийн Бел: Кошмарът... { За самия човек и жестокостта на хората няма смисъл да... } –
  • User AvatarЛ.Джунко Фурута: 44-дневните мъки... { Нямам думи! НЕ ОБВИНЯВАЙТЕ ЕЛЕНА! Дори да греши, всеки има... } –