Публикувано на: 4 октомври, 2010

Сигурно мнозина си представят садомазохизма като ролева сексуална игра, включваща леко понапляскване и розови белезници с пухчета, но Дейвид Паркър Рей определено не спада към тази заблудена категория. Той смело дава полет на фантазиите си и ги превръща в брутална реалност. Неговата собственоръчно оборудвана каравана, пълна с уреди за изтезания и садо-мазо принадлежности, разкрива грозната същност на една дълбоко вкоренена перверзност. Инстинктът да отвлича, изтезава и подчинява жените, подлагайки ги на постоянна болка и унижение, не попада в романтичните представи на повечето хора за по-грубичък секс.

За разлика от много профилирани сексуални садисти, Дейвид Паркър Рей имал чисто криминално досие и никакви проблеми с околните. Той пазел в тайна тревожното си сексуално хоби и единствено неговата небрежност довежда до ареста му.

Жива съм!

Младата жена тичаше по разровения, черен път напълно гола. Камъните разраняваха босите й крака, но това не беше важно – тя бягаше, за да спаси животът си. Без значение на каква цена, Синтия В. бе твърдо решена да се измъкне.

В късния следобед на 22 март 1999г. тя тичаше по пътя през пустинята в Ню Мексико, край планините Сиера Кабало, когато една жена я подмина с колата си. Жената видя крещящата Синтия, заключи вратите си и отпраши към хоризонта. Синтия не осъзнаваше как изглежда – кръв се лееше от раната на главата й, а около вратът й бе закопчана с катинар метална яка, веригата от която се влачеше зад нея. Мъжът в следващата преминаваща кола ловко я заобиколи и също я отмина. Положението й изглеждаше безнадеждно. Когато стигна до някакви малки къщички и каравани покрай пътя, те изглеждаха заключени и тя реши да не си губи времето да спира и да чука по вратите им, защото се страхуваше, че ТЕ може да са по следите й.

Тогава тя забеляза една добре поддържана къща и за нейно огромно облекчение вратата й беше отворена. Тя се понесе натам, втурна се вътре, затръшна вратата след себе си и замоли за помощ втрещената жена, която гледаше телевизия.

Виждайки колко сериозни са нараняванията на момичето, домакинята се втурна да помага. Косата на Синтия беше сплъстена от кръв, лицето й беше омазано с нея и по цялото й тяло имаше ужасни рани. Докато Синтия заключваше вратата, домакинята се обади на 911 и после намери халат за голото момиче. Двадесет и двегодишната Синтия с изненада разбра, че се намира на около 240км. от град Албъкърки, където живееше. Тя се беше озовала в Елифант Бът, курортен град от около 2000 жители, разположен над един язовир.

На сигнала се отзоваха двама полицаи, при което Синтия се разкрещя истерично „Жива съм! Жива съм!“. Тя се опита да се успокои, колкото и трудно да бе това, и им разказа, че е била отвлечена от един мъж, който, заедно с някаква жена, я държал като затворничка в една каравана някъде наблизо. В продължение на три дни те я изтезавали със странна колекция от сексуални и медицински инструменти. Тя току-що била успяла да се измъкне.

Мъжът бил излязъл от караваната и бил наредил на жената да наблюдава Синтия, но когато похитителката й отишла в другата стая, Синтия грабнала ключовете, които висели наблизо и отключила веригата, с която била вързана за един стълб. Тя забелязала един телефон и набрала 911, но тогава жената се върнала в стаята и хвърлила по нея някаква лампа, удряйки я по главата. Синтия паднала на земята, събаряйки една кутия с инструменти, но бързо се съвзела. През това време похитителката затворила телефонната слушалка, прекъсвайки разговора. От кутията изпаднало едно шило за лед, което преди това двамата мъчители били използвали върху нея, и тя го грабнала за да се защити. Жената се отдръпнала назад, давайки на Синтия възможност да се втурне към вратата. Тя избягала без дрехите си, убедена, че ако остане и една секунда повече на онова място, никога няма да излезе оттам.

Синтия описала на офицерите местонахождението на караваната, но, всъщност един друг екип вече се занимавал с това. В полицията току-що бил постъпил сигнал от адрес на 513 „Бас Роуд“, но обаждането било прекъснато. Диспечерът вярвал, че разговорът е бил прекъснат насилствено и изпратил екип да провери какво става.

Синтия била закарана в болницата. Тя разказала, че похитителите й са я използвали като сексуална робиня и вероятно са възнамерявали да я убият. Раните и изгарянията от електрошокове по тялото й доказвали това и болничният персонал направил снимки на травмите й. Детайлите, които описвала, били твърде ужасяващи, за да са истина, но имало сигурен начин да бъдат проверени: чрез обиск. В онзи момент местната полиция нямала представа, че й предстои едно мащабно, зловещо и шокиращо разследване.

Пустинни фантазии

Синди Хенди

Синди Хенди

Синтия осъзнавала, че някои от нещата в разказа й сигурно изглеждат трудни за вярване, но тя можела да ги докаже със следите от бичуване по гърба си, дупките по гърдите си, най-различните разрези и синини по тялото си и прясната подутина на главата си. Тя признала, че е срещнала похитителят си, докато работела като проститутка в Албъкърки. Мъжът, на име Дейвид Паркър Рей, й предложил 20 долара за орален секс в неговата Тойота. Синтия се качила в колата, където заварила Синди Хенди, приятелката на Рей. Синтия усетила, че е попаднала в капан, но тогава Рей размахал някаква полицейска значка и й казал, че е арестувана за проституция.

Когато я вързали и запушили устата й, тя осъзнала че двамата не са никакви полицаи, а се готвят да я отвлекат. Те залепили устата й с тиксо, щракнали около врата й една метална яка и я хвърлили отзад в колата. После пътували в продължение на няколко часа. Когато спрели, те я вкарали в една мобилна къща и я приковали за един стълб до леглото. Очевидно двамата живеели в този дом. Скоро след това те й пуснали един двайсетминутен аудозапис, в който я информирали какво й предстои: сега тя била тяхна сексуална робиня и можела да очаква единствено страшни мъки. Освен многото други неща, тя щяла да прави секс с животни, щяла да бъде изнасилвана с дилда, зърната на гърдите й щели да бъдат дърпани и разтягани и щяла да прави орален секс на Рей винаги когато поискал. Тя също била уведомена, че преди нея е имало други жени, които сега са мъртви.

Те приложили серия от електрически и медицински инструменти върху различни части от тялото й, игнорирайки стенанията и молбата в очите й да спрат. Тя била сигурна, че ще я използват, докато могат и накрая ще я убият. Двамата я провесвали от тавана, бичували я и я заплашвали с оръжие. Рей я изнасилвал многократно и я унижавал по-всевъзможни начини. Той й казал, че разполага с тайна стаичка, в която държи още по-екстремни инструменти и че тя скоро ще бъде отведена в нея. Синтия си помислила, че въпросната стаичка ще се окаже нейният гроб.

Полицаите, които се отзовали на сигнала за прекъснатия телефонен разговор, задържали Дейвид Паркър Рей (59г.) и неговата приятелка Синди Лиа Хенди (39г.), в тяхната Тойота, с която тъкмо се опитвали да избягат. Двамата били арестувани и отведени в полицейското управление, където дали съвсем еднакви показания: те се били опитвали да помогнат на Синтия да се излекува от ужасната си зависимост към хероина. Макар на този етап случаят да се основавал главно на „той каза и тя каза“, полицаите нямали желание да пускат двамата потенциални престъпници, докато не сложат в ред фактите. Проверката на миналото на Рей показала, че той е механик в Отдела на щатските паркове, което му давало достъп до обширни райони държавна земя. Това, само по себе си, не било тревожно, освен ако той наистина бил убивал хора.

Щатската полиция бързо се сдобила със заповед за обиск, за да потърси инструментите, за които споменавала жертвата, както и някакви доказателства, че тя е била в дома на задържаните. Ако успеели да намерят записите, камшиците и другите инструменти, щяло да стане ясно, че в случая не става въпрос за двама добри самаряни, помагащи на една неблагодарна наркоманка. Разказът на Синтия, обаче, съвсем не бил достатъчен, за да подготви полицаите за онова, на което се натъкнали.

Кутията за играчки

Вътре в караваната за изтезания

Вътре в караваната за изтезания

Вътре в караваната, детективите открили едно оръжие, счупената лампа, която Синтия била описала и ясни признаци за скорошна борба. Те се натъкнали и на фалшивата полицейска значка на Рей и неговите инструкции към Хенди да пази жертвата, докато него го няма. Дрехите, с които Синтия била облечена по време на отвличането си, също били там, както и цял асортимент от медицински уреди и апаратура за прилагане на електрошокове. Полицията открила и стълбът, за който била прикована Синтия и шилото, с което се била опълчила на похитителката си. Те намерили и аудиокасетата, която мъчителите пускали на жертвата си и нейното съдържание, записано през 1993г., било точно толкова зловещо и жестоко, колкото Синтия го била описала.

До голямата подвижна къща имало още една, по-малка каравана. Това очевидно била „тайната стая“, в която Синтия се страхувала, че ще умре. Рей я наричал своята „кутия за играчки“. Мястото представлявало помещение с размери 5 на 8 метра, изцяло посветено на сексуални мъчения. Рей бил нарисувал картини, изобразяващи онова, което възнамерявал да стори на жертвите си, и, за да придаде на визията си завършен вид, бил събрал изобилие от хирургически инструменти, с които да причинява най-различни видове мъчения. Той използвал медицински учебници, специално посветени на женската анатомия. Рей си бил направил собственоръчно някакъв електрически уред, чиято цел очевидно била да причинява болка и разполагал с голям брой спринцовки и каиши, с които да държи жертвата си в подчинение. Освен това, в „кутията“ имало колекция от огромни дилда, колани и камшици. Полицаите попаднали на един домашен видеозапис, в който двама садисти прилагали тези инструменти върху една жена, която изглеждала не на себе си от ужас. Детективите извръщали глави от неудобство, докато слушали писъците на жертвата, която Паркър заплашвал и изтезавал методично.

Рей бил поставил телевизионен монитор в десния ъгъл на караваната, за да могат жертвите му, приковани към стола за мъчения, да гледат какво прави той с тях. Над гинекологичния стол била монтирана видеокамера, която предавала на живо неговите операции. Цялото място било опасано с низове от вериги и макари. На стените били гордо окачени рисунките на Рей и снимки с изтезанията, които бил причинявал на предишните си жертви. В стаичката били изложени и известен брой кукли, разкривени в най-различни пози на бондидж и изтезания. В библиотеката на Рей имало копие от „Американски психар“ на Брет Ийстън Елис, роман, описващ жестокостите, които причинява един мъж на своите жертви, когато почувства нужда да освободи напрежението от изключително стресовия си живот. Подобно на главния герой в книгата, Рей гледал на себе си като на човек с власт и смятал жертвите си за лесно заменими пионки в своята игра; той ги наричал „пакети“.

Сред по-интересните вещи, вероятно продукт на дългогодишен опит, се намирала една страница, написана от Рей, с инструкции за това как се дресира една сексуална робиня. Бондиджът бил задължителен, разбира се, а нашийникът на шията постоянен. Той включвал методи за психически изтезания, сред които превръзка на очите и бавен, предпазлив подход. Словесните обиди били част от всяко движение. Важно било да не се позволява на робинята да мисли твърде много. Списъкът наблягал на важността от това да се държи жертвата в постоянен стрес и тялом и духом. Идеята била тя да се пречупи, за да бъде покорна и склонна да прави онова, което й се казва. Рей разполагал със списък от шестнадесет техники за промиване на мозъци, който включвал изолация, вменяване на страх, изтезания и от време на време малки услуги – най-добрият начин една робиня да стане мека като пластелин е никога да не очаква какво ще се случи в следващия момент.

Тойотата на Рей също била конфискувана като доказателство, когато се оказало, че тя е оборудвана с колани за връзване. Полицията открила и някои предмети, които подсказвали, че колата е била замаскирвана като полицейски автомобил.

Срещу Рей и Хенди били повдигнати 12 обвинения, сред които отвличане, особено жестоко насилие и заговор. Гаранцията им била определена на 1 милион долара за всеки. Но дори с тези доказателства нямало да бъде лесно да ги заковат. На всичкото отгоре медиите надушили инцидента и скоро заприиждали репортери, изгарящи от любопитство да разберат всяка срамна подробност от сексуалните мъчения на Рей.

Господарят на тъмницата

Камерън Хукър

В една от своите аудиокасети Рей се описвал като „господар на тъмницата“ и последовател на Църквата на Сатаната. Неговите сексуални робини не били само за негова употреба, а за всички членове на неговото паство. С други думи, жената, на която бил пускан този запис, трябвало да повярва, че ще бъде многократно изнасилвана и изтезавана от множество любители на най-садистичните удоволствия измислени от човешкия вид. Рей имал начини, чрез които да подкрепи всяка една от заплахите си – той използвал същият подход като Камерън Хукър от Орегон, който държал своята сексуална робиня в подчинение дълги години.

Детективите научили от разказа на жертвата, че тя е била връзвана по такъв начин, че краката й да стоят разкрачени възможно най-широко и след това била подлагана на всевъзможни унижения и мъчения, сред които бодене с остен и прилагане на електрошокове. Тя била заставяна да поема огромни дилда и понякога била затваряна в кутия подобна на ковчег. Хенди присъствала на всичките й мъчения. Тя не направила никакъв опит да й помогне. Вместо това, тя изглежда се наслаждавала на шоуто. Рей фотографирал някои от нещата, които правел с нея, за колекцията си.

Екипът, който се занимавал с обиска, събрал и описал внимателно всеки уличаващ предмет. Доказателствата трябвало да бъдат събирани старателно и по такъв начин, че да не могат да бъдат отхвърлени по-късно в съда. Полицаите вярвали, че Рей е сериен насилник, дори вероятно убиец, и искали да се уверят, че ще го пратят в затвора.

Съдебно назначените адвокати на двамата задържани обявили, че те ще пледират за „невинни“.

Гладни за повече информация, репортерите плъзнали навсякъде, задавайки въпроси за Рей. Неговите познати го описвали като съвсем нормален човек. Никой не споменал да е имал какъвто и да било проблем с него. Той нямал криминално досие и досега не бил предизвиквал подозрения за онова, което вършел в имота си, който бил наел покрай работата си в парковете. Но полицията се натъкнала на нещо, което я накарало да подозира, че той е много по-лош, отколкото изглеждал.

Още една жертва

На някои от снимките и видеозаписите в Кутията за играчки се виждала още една жертва, вързана и подложена на мъчения. Това потвърждавало историята на Синтия за гаврите, на които била подложена, но все още не доказвало, че те са били извършени против волята й. Обвинението знаело, че работата й като проститутка щяла да я превърне в ненадеждна свидетелка. Те се надявали да открият другата жена от снимките и да чуят нейната история – ако тя била жива, разбира се.

Скоро случаят срещу Рей набрал значителна сила. Когато вестниците писали за инцидента, Анджелика Морено, от близкия курортен град Трут ор Консикуънсис, се престрашила и разказала, че и тя самата била преживяла подобна участ в ръцете на двамата садисти преди един месец. Тя не била жената от видеозаписа, но била трета потенциална жертва. Тя била позната на обвиняемите и била влязла в дома им на 17 февруари, за да поиска назаем малко брашно. Рей излязъл от стаята и след малко се върнал и я заплашил с нож, съобщавайки й че е отвлечена. Тя погледнала с надежда към Хенди и видяла, че тя държи пистолет. Тогава тя разбрала, че двамата не се шегуват.

Те я сграбчили, вързали я и я съблекли. После я приковали върху една маса, сложили й метална яка, прикрепили електроди към гърдите й и започнали да я разтърсват с жестоки електрошокове и да я измъчват с най-различни сексуални играчки. След това Рей я заставил да му направи орален секс. Това изпитание продължило три дни, след което тя била отведена от голямата каравана в една по-малка, където била завързана за стол. Там те отново разтърсвали тялото й с електрически ток. Тя ги умолявала да я пуснат през цялото време.

Най-накрая, на петия ден, тя успяла да ги убеди да я освободят. Те я откарали на няколко мили разстояние и я захвърлили в пустинята край местната магистрала, откъдето я прибрал един полицай. Тя разказала какво й се било случило, но сигналът й очевидно не бил разследван. Сега, когато Рей и Хенди били обвинени в подобен инцидент, тя решила да се бори за случая си. Срещу двамата били повдигнати още обвинения – общо 25.

След като претърсили мобилната къща, полицаите обърнали вниманието си към земята около караваната. Те открили фрагменти от кости, но те се оказали животински, а не човешки. През април ФБР вече било назначило към случая 100 агенти, които проверявали Аризона и Тексас за потенциални жертви и очевидци. Следите отвели агентите във Финикс, Туксон, Ел Пасо и дори в Хуарез, Мексико. Туристическият град Трут ор Консикуънсис, който се намирал на около седем мили от караваната на Рей, се превърнал в щабквартира за органите на реда и медиите.

ФБР дало на случая най-висок приоритет, изпращайки профайлъри от Отдела за анализ на поведението. Те предполагали, че случаят би могъл да се окаже много по-лош от сега, имайки предвид склонността на Рей към насилието и фактът, че не се притеснявал да реализира фантазиите си. Освен това, неговата съучастничка също можела да се похвали със странно минало.

Съучастничката

Синди Хенди

Синди Хенди

Оказало се, че Синди Хенди е от Сиатъл, където живеели трите й деца. Тя се била преместила в Ню Мексико, за да избегне арест за фалшификация, кражба и притежание на наркотици. Журналистите изровили един съдебен доклад от миналото й, в който Хенди обвинявала бившият си приятел в насилие, но по-късно била оттеглила жалбата си с думите: „Толкова съжалявам, че излъгах. От известно време се лекувам от маниакална депресия“.

Под влиянието на алкохола, Хенди била споделяла с един свой приятел, че е участвала в нападенията на Рей, защото това й „вдигало адреналина“. Тя доверила на своя познат, че около четири-шест души са били убити, разчленени и изхвърлени в езерото Елифънт Бът. Тогава той не й повярвал, но по-късно разказал за откровенията й на полицията и дал интервю на няколко репортери.

Хенди била склонна да сключи сделка с прокуратурата. В замяна на значително намаляване на присъдата й, тя осигурила информация за предполагаемите убийства на Рей, които наброявали 14 (а не 40, както твърдят някои източници). Според нея, Рей й бил споделял, че е убил един свой бизнес партньор от Финикс, на име Били Бауърс, но когато хвърлил тялото му в езерото, то изплувало отново (това убийство все още било неразкрито по времето на ареста му). Това го накарало да се научи да отваря стомахът на жертвите си, за да потъват по-лесно и да остават на дъното на езерото.

Хенди заявила, че Рей бил изхвърлил повечето от телата в езерото или в клисурите на югоизточно Ню Мексико. Според нея, той бил разпитван от ФБР за някои от случаите, но винаги бил успявал да ги заблуди. Властите тръгнали по следите в десет различни щата, използвайки подпочвени радари и кучета, дресирани да надушват трупове, но не открили никакви тела.

Гленда "Джеси" Рей

Гленда "Джеси" Рей

Хенди също разкрила, че дъщерята на Рей, Гленда „Джеси“ Рей, е участвала заедно с баща си и някакъв мъж от Трут ор Консикуънсис, на име Денис Рой Янси, в убийството на една млада жена. Името на жертвата било Мари Б. Паркър, която била на 22 години по време на изчезването си и майка на две деца. Детективите издирили Янси (27г.)  и го задържали за разпит.

Един убиец се пречупва

Неофициално, Янси предложил информация за садо-мазохистичните актове, на които бил станал свидетел и в които понякога бил участвал в караваната на Рей. Той уличил дъщерята на Рей в съучастничество и разказал, че е виждал снимки на бившата му съпруга, обездвижена в различни бондидж позиции. Той също така бил наблюдавал как Рей измъчва едно момиче в Кутията за играчки, но настоял че не е участвал в изтезанията. Джеси Рей му била споделяла, че баща й отвлича жени, за да прави с тях садо-мазо секс.

Денис Рой Янси

Денис Рой Янси

По време на втория разпит, Янси сменил плочата. Той заявил, че е познавал убитата Мари Паркър – тя била бившата му приятелка. На 5 юли 1997г., той отишъл с Рей и Джеси в една кръчма, откъдето те му казали, че ще купуват наркотици. Бащата и дъщерята влезли в заведението и след малко се върнали с Мари. Те й сложили белезници и я предупредили, че ако говори, ще я убият. Янси седнал до нея на задната седалка. Те завели Мари в Кутията за играчки и Янси се поколебал дали да се обади на полицията, но решил че е по-добре да не го прави. Той се страхувал от Рей.

Момичето прекарало в Кутията три дни, през които била подлагана на непрекъснати изтезания и изнасилвания, и след това Рей и Джеси дошли при него и му казали, че са „приключили с нея“. Те дали на Янси едно въже и му наредили да я удуши. Той го направил. Тогава тримата заедно изхвърлили тялото й в един отдалечен район, а Рей заплашил Янси, че ще бъде последван от същата съдба, ако някога се разприказва за случилото се.

Когато се опитал да покаже на полицията мястото, на което било изхвърлено тялото на Мари, Янси не могъл да го намери. Възможно било Рей да е преместил трупът, притеснен че Янси може да се пречупи. На 10 април 1999г., Янси бил официално обвинен в убийство, отвличане, укриване на доказателства и заговор. Неговият случай приключил с две последователни петнадесетгодишни присъди.

Тъй като Хенди била помогнала на властите с информация, обвиненията срещу нея били намалени от 25 на пет – за заговор и съучастничество. Тя получила 36 години затвор.

Момичето от видеото

След като научава за случая от новините, свекървата на една млада жена, която била омъжена за сина й едва няколко дни, се свързала с полицията, за да разкаже как снаха й била изчезнала за три дни. Тя се била върнала страшно раздърпана и не можела да обясни къде е била. Свекървата и съпругът й предположили, че момичето е дрогирано и го изгонили. Тя заминала за Колорадо.

Полицията издирила младата жена и тя била идентифицирана като момичето от садистичния видеозапис на Рей. Татуировките й съвпадали с тези на жената от видеото. Тя разказала, че е била отведена в някаква каравана от дъщерята на Рей, Джеси. Там, Рей я заплашил с нож, а Джеси я съблякла и вързала за една пейка в някаква малка стаичка. Момичето с точност описало някои от предметите в Кутията за играчки; тя си спомняла, че е станала жертва на най-различни сексуални извращения. Когато мъчителите й се наситили, тя била изхвърлена край дома на съпруга си. Момичето едва си спомняло какво се било случило с него.

Гленда "Джеси" Рей

Гленда "Джеси" Рей

На 26 април Гленда Джийн „Джеси“ Рей била арестувана и обвинена в отвличане на жени за сексуални мъчения. Обвиненията срещу баща й също се увеличили, ставайки общо 37. Адвокатът на Джеси пледирал за „невинна“. Той заявил, че тя „твърдо и яростно отрича“ каквото и да било участие в престъпленията на баща си, и предрекъл че още много хора ще бъдат арестувани преди случая да приключи. Според един вестник, Джеси била казала на полицията, че преди 13 години баща й бил отвличал и продавал жени в Мексико, но така и не се появили жертви или доказателства, които да подкрепят нейните твърдения.

Без значение с колко съучастници е разполагал Рей, профайлърите от ФБР бързо го определили като криминален сексуален садист.

Садистът

Петер Кюртен: Вампирът от Дюселдорф

Авторът Карл Берг написва книгата „Садистът“, която разнищва случая на серийния убиец Петер Кюртен и представлява един от първите психиатрични трудове, посветени на темата за хората, които изтезават околните за собствено удоволствие. Кюртен хапел жертвите си по време на секс и по този начин ги убивал. Думата садист произхожда от написаната през 19-ти век „Психопатия сексуалис“ на Рихард фон Крафт-Ебинг, в която той се наема със зловещата задача да каталогизира най-различните сексуални престъпления в медицински категории.

Маркиз дьо Сад

Маркиз дьо Сад

Той основава идеята за извличане на удоволствие чрез унижаването и причиняването на болка на други човешки същества на трудовете на маркиз дьо Сад, чиято философска порнография от 18-ти век описвала страховити сексуални жестокости, включително и убийство. Крафт-Ебинг смятал, че садизмът у мъжете представлява изкривяване на сексуалния инстинкт и бил толкова сигурен, че той се среща само при силния пол, че никога не си направил трудът да изучава жени-садисти.

Робърт Бердела

В своята книга „Сексуални престъпления и парафилия“, Ерик У. Хики обяснява природата на сексуалното отклонение познато като садизъм. Понякога то включва съгласие, понякога не, но за някои сексуални перверзници определено е по-вълнуващо да причиняват болка на несъгласни жертви. Според авторът повечето садисти започват като мазохисти, възбуждайки се от получаването на болка и унижение. Сетне те се насочват към доминиращата роля и откриват, че тя им харесва повече. Някои дори развиват такъв глад за садистична възбуда, че се превръщат в изнасилвачи и убийци. Сред най-забележителните примери за подобни екземпляри, освен Рей, се открояват имената на Робърт Бердела, който изтезавал млади мъже преди да ги убие, и канадското дуо Пол Бернардо и Карла Хомолка, които убиват три млади жени. Те държали две от жертвите си в плен като сексуални робини.

Пол Бернардо и Карла Хомолка

Видовете дейности, които садистите обичат да практикуват, включват бой с камшици, оковаване с белезници, провесване и бесене, душене на жертвите до безсъзнание и повторното им съживяване, тъпкане с крака, упояване с най-различни лекарства, изгаряне с електрически ток, пиърсинг, изнасилване, разрязване, и държане в постоянен плен. Някои от тях се наслаждават и на покриването на жертвите си с екскременти.

Макар да съществуват различни мнения за това състояние, и причините за него да остават неясни, то изглежда се формира под влиянието на определени контакти в подрастваща възраст. Въпреки това, повече от една трета от хората с това състояние казват, че са осъзнали склонността си към садизъм вече като възрастни. Те се наслаждават на чувството за власт и авторитет, което получават, когато подчиняват уязвимите си жертви. Няма позната ефективна терапия за онези, които принудително нараняват околните без тяхното съгласие.

Рей тепърва щял да бъде съден, но един агент от ФБР, който бил запознат със съдържанието на „Кутията за играчки“ заявил, че времето, парите и усилията хвърлени за създаването и оборудването на тази „професионална“ килия за мъчения, подкрепят фактът, че той е един от най-жестоките сексуални садисти. Време било да го изправят пред съда.

Урочасан

Дейвид Паркър Рей в съда

Дейвид Паркър Рей в съда

Щатският областен съдия Нийл Мерц взел решението Рей да бъде съден отделно за всяка от трите жертви. Делото за отвличането и сексуалното насилие над Синтия В. щяло да започне на 28 март 2000г., в Тиера Амарила. Съдията забранил да се използват ранните разпити на Рей като доказателство в съда. Той също не позволил на медиите да присъстват на избирането на съдебни заседатели и впоследствие причинил още доста затруднения по делото.

Веднага след избора на съдебно жури, Рей претърпял сърдечен удар и бил откаран в болницата в Лас Крусиз. Макар той да имал и предишни проблеми със сърцето, прокурорът смятал, че Рей може би се опитва да забави процесът. Ако било така, той постигнал целта си, тъй като съдията отложил заседанията с една седмица. Това довело до още юридически забавяния, а известен брой експертни свидетели на ФБР не били допуснати в съда. Тогава, изведнъж, съдията решил да започне друг процес, този път по обвинението в отвличането и изтезанията на жената от Колорадо през 1996г. Макар това да бил случаят с най-слаби доказателства, съдията Мерц насрочил датата на процеса за края на май.

Рей бил доволен от отлаганията, тъй като усещал че може да манипулира системата. Това го накарало да се чувства могъщ, особено когато Мерц изключил от доказателствата неговото ръководство за дресиране на жертвите и всички уреди намерени в караваната, под предлог че никой не можел да потвърди със сигурност, че те са били там през 1996г. Макар обвинението да разполагало с показанията на жертвата, както и с видеозаписа, това не означавало, че предметите, описани от момичето, са същите, които били конфискувани по време на обиска през 1999г.

На 7 май, Анджелика Морено, втората жертва и обвинителка на Рей, починала от пневмония на 25-годишна възраст. Тя се била превърнала в наркоманка, очевидно не можейки да забрави страховитото си преживяване. Без нейните показания делото било буквално изгубено.

Няколко дни по-късно, Синди Хенди, сега на 40 години, получила официалната си присъда. Жертвата Синтия В., която присъствала в съдебната зала, се надигнала от мястото си и пожелала на мъчителката си да „Гние в ада“. Хенди била изпратена в женския затвор в Грантс, Ню Мексико.

На 23 май започнала селекцията на съдебните заседатели за първото дело на Рей. В този случай срещу него били повдигнати 12 обвинения за сексуално насилие, отвличане и заговор.

Смесени резултати

Жертвата, чието име било запазено в тайна от пресата, се изправила на свидетелската скамейка и разказала какво й бил причинил Рей. Тя била на 22 години по онова време. Тя твърдяла, че Рей я бил вързал и я бил държал гола в караваната си през цялото време. Паметта й, обаче била мъглява и тя не могла да внуши достатъчно добре на заседателите, че е била държана против волята си. Тя вероятно била упоена, но това не можело да се докаже със сигурност. Макар видеозаписът да бил пуснат на съдебните заседатели и жертвата да настоявала, че никога не би се съгласила на подобно отношение, тя се оказала не особено надежден свидетел.

На 14 юли съдията Мерц прекратил съдебният процес. Макар журито да заседавало в продължение на повече от осем часа, то не успяло да стигне до съгласие по 12-те обвинения. Двама от заседателите не смятали, че Рей е виновен. Те заявили, че жертвата не е успяла да ги убеди, че Рей я е държал против волята й.

Когато жертвата чула тези новини, тя избухнала в сълзи, питайки се защо журито не й е повярвало. Какво трябвало да направи, за да убеди хората, че не е търсила, нито е искала подобно отношение? Тя така и не успяла да разбере.

Рей не показал никаква видима реакция от този така сполучлив за него изход от делото. Но той щял да бъде съден отново, което означавало, че жертвата щяла да има още една възможност да преразкаже убедително изпитанието си.

Първото дело се гледа отново

Селекцията на заседатели за повторното провеждане на процеса започнала през ноември 2000г., но само няколко дни след това съдията Мерц починал. Това отложило заседанията, а двама потенциални кандидати за съдии били дисквалифицирани. Най-накрая, на 9 април 2001г., процесът бил възобновен под председателството на съдия Кевин Суизи. Върховният съд бил потвърдил решението на съдията Мерц да не бъдат допускани като доказателства инструментите на Рей, така че обвинението отново било изправено пред трудна задача. Но този път то било по-добре подготвено да наблегне на показанията на жертвата.

На свидетелската скамейка били призовани същите хора, включително и жертвата. Тя разказала как е била отвлечена от един бар, скоро след разпадането на брака й. Тя описала как е била водена на каишка като куче, от голямата каравана в друга, по-малка. Краката й били оковани, а тялото й овързано здраво, така че да не може да мърда, докато Рей вкарвал в нея най-различни по-размер дилда. През цялото време момичето не получило нито храна, нито вода. Тя искала да си тръгне.

Адвокатът на Рей я попитал защо разказва тази история чак след три години. Той също се поинтересувал защо сегашните й показания се различават от тези от предишния процес. Тя могла само да обясни, че паметта й е размита. Адвокатът изказал предположението, че всичко това е една нейна развинтена фантазия. Психотерапевтът Дейвид Спенсър, който бил лекувал жертвата, заявил, че нейните проблеми със съня са типични за човек страдащ от посттравматично стресово разстройство.

Аудиозаписът и видеото на Рей били пуснати в съдебната зала. Жертвата се разплакала, докато гледала кадрите със себе си, но членовете на журито не показали никаква реакция. Изглеждало много вероятно те да не стигнат до съгласие, точно като първото жури.

Защитата не призовала свидетели, тъй като на процеса не бил допуснат експерт по психология на садо-мазохизма. Рей искал да свидетелства, но неговият адвокат го посъветвал да не го прави. Той се заклел, че ако бъде осъден, ще се бори докрай във Върховния съд. „Ако си невинен, си невинен“ – казал Рей. – „А аз съм невинен“.

Въпреки всички притеснения, журито го обявило за виновен по всички 12 обвинения. След това Рей дал интервю за един телевизионен канал:

„Почувствах се изнасилен“ – казал той с известна ирония. – „Получавах удоволствие от това да доставям удоволствие на жените. Правех онова, което те искаха от мен“. Той обяснил създаването на садистичните си записи така: „За мен беше забавно да правя тези записи. Ето защо в началото на видеото има предупреждение, че то е единствено за възрастни хора“.

Сега пред Рей стояла възможността да прекара остатъка от живота си в затвора.

Неочакван край

През юни започнал вторият процес на Рей. Той отново пледирал за невинен, но след една седмица се съгласил на сделка с прокуратурата. Той заявил, че е съгласен да пледира за виновен, ако в замяна бъде намалена присъдата на дъщеря му. Той смятал, че й прави най-големия подарък, като дарява свободата й.

В тази сделка Рей получава повече от 223 години затвор. „Мога само да съжалявам, за онова което съм сторил“ – казал загадъчно той.

Гленда Рей пледирала за виновна и получила деветгодишна присъда за отвличане, която обаче била намалена с шест години. Тя получила и пет години пробация.

Рей скоро обжалвал присъдата си. Той заявил, че се бил признал за виновен насила, под влиянието на влошеното си здраве, медикаменти и натиск от страна на адвоката си. Съдът отхвърлил обжалването му, преценявайки че той е приемал обичайната доза лекарства по време на сделката и не се е оплаквал от натиск от страна на адвоката си. Така сделката останала в сила, но Рей нямало да излежи още много от присъдата си.

На 28 май 2002г., точно когато щял да бъде прехвърлен в затвора в Лий Каунти, Дейвид Паркър Рей претърпява истински сърдечен удар и умира на 62-годишна възраст.

През ноември същата година, щатската полиция отваря официално Кутията за играчки за посещения, с надеждата че подновеното медийно внимание би помогнало за идентифицирането на други жертви и заподозряни. Вътре в малката каравана висял плакат с надпис „Бърлогата на Сатаната“ и табелка „Стая за бондидж“. Акушерският стол бил все още там, както и клещите, електрическите жици, каишите и веригите. „Рей бил монтирал две остри куки“ – писал един репортер, – „които очевидно са имали за цел да попречат на жертвите му да стават или да се съпротивляват на електрическите шокове“. Един метален шкаф съдържал многобройни хирургически инструменти, а наблизо лежала кутия с размерите на ковчег, в която Рей държал затворени жертвите си. За да се увери, че никой няма да избяга, той бил прокарал сложна алармена система и пишел бележки, с които си напомнял да проверява всички каиши и окови преди да излезе.

Разследването замряло със смъртта на Рей. Повече тела не били открити и други жертви не се появили. Въпреки това, мнозина го считат за сериен убиец – от най-умните при това.

9 Коментари за “Садистът Дейвид Паркър Рей и неговата „Кутия за играчки“”

  1. pingback pingback:
    crimefiles: Садистът Дейвид Паркър Рей и неговата „.. - edno23.com

    [...] Дейвид Паркър Рей и неговата „Кутия за играчки“ http://kriminalnidosieta.com/seriyni-ubiytsi/…ratchki-2/ в Любими преди 1 минута edno23.com Начало контакти [...]

  2. AvatarHanna Montana

    Бондидж,садо-мазо…познавам човек,който намира тези две занимания за “изкуство“.Дааа.Тази кутия за мъчения е потресаваща.Не вярвам,че коя да е жена би дала доброволното си съгласие да бъде измъчвана по този начин.Ако все пак има такава значи тя подлежи на психиатрична оценка.Този мерзавец е пукнал от сърдечен удар[в неговия случай думата ''сърце'' не е уместна и затова ще я заместя с аортна помпа]..все пак надявам се мъчителен.Поне колкото това,което е причинил на всечки онези момичета.

  3. AvatarНякой си

    Защо бе,Ханна,за лично намирам този вид сексуално общуване за доста интересен и привлекателен,но важното е и 2-та партьори да са съгласни иначе си е чисто изнасилване.

  4. AvatarHanna Montana

    Някой си,така е.Стига да е по взаимно съгласие.Както е казано в секса няма нищо извратено стига то да е желано и от дваматa.За мен бондидж и садо-мазо са категорично извратени сексуални практики затова изразих личното си мнение.Не ме привлича и не бих опитала.Но в крайна сметка схващането за това,кое е и кое не е извратено е субективно тъй че си прав,просто нищо не бива да става насила.

  5. Avatarанонимно

    Без коментар

  6. Avatarанонимно

    само малка корекция:пише се Бондаж а не бондидж(от англ Bondage )

  7. AvatarСилвия

    Всъщност на английски се произнася „бондидж“ : http://www.yourdictionary.com/bondage#. В руския език знам, че се използва „бондаж“, но не знам българите, които го практикуват, кой от двата варианта на чуждицата използват. Аз лично винаги съм чувала да го наричат „бондидж“. Стана ми интересно, затова ако някой друг запознат има мнение по въпроса нека го сподели, за да преценя дали да коригирам думата.

  8. AvatarSecret

    Бондидж е правилното , Силвия. Няма нужда от корекции.

  9. AvatarСилвия

    Мерси, Secret, и аз така предполагах ;)

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –