Садистът Дейвид Паркър Рей и неговата Кутия за играчки

Сигурно мнозина си представят садомазохизма като ролева сексуална игра, включваща леко понапляскване и розови белезници с пухчета, но Дейвид Паркър Рей определено не спада към тази заблудена категория. Той смело дава полет на фантазиите си и ги превръща в брутална реалност.

Неговата собственоръчно оборудвана каравана, пълна с уреди за изтезания и садо-мазо принадлежности, разкрива грозната същност на една дълбоко вкоренена перверзност. Инстинктът да отвлича, изтезава и подчинява жените, подлагайки ги на постоянна болка и унижение, не попада в романтичните представи на повечето хора за по-грубичък секс.

За разлика от много профилирани сексуални садисти, Дейвид Паркър Рей имал чисто криминално досие и никакви проблеми с околните. Той пазел в тайна тревожното си сексуално хоби и единствено неговата небрежност довежда до ареста му.

Жива съм!

Младата жена тичала по разровения, черен път напълно гола. Камъните разранявали босите й крака, но това не било важно – бягала, за да спаси живота си. Без значение на каква цена, Синтия В. била твърдо решена да се измъкне.

В късния следобед на 22 март 1999г. тя тичала по пътя през пустинята в Ню Мексико, край планините Сиера Кабало, когато една жена я подминала с колата си. Жената видяла крещящата Синтия, заключила вратите си и отпрашила към хоризонта. Синтия не осъзнавала как изглежда – кръв се леела от раната на главата й, а около вратът й била закопчана с катинар метална яка, веригата от която се влачела зад нея. Мъжът в следващата преминаваща кола ловко я заобиколил и също я отминал. Положението й изглеждало безнадеждно. Когато стигнала до някакви малки къщички и каравани покрай пътя, изглеждали заключени и Синтия решила да не си губи времето да спира и да чука по вратите им, защото се страхувала, че ТЕ може да са по следите й.

Тогава забеляза добре поддържана къща и за нейно огромно облекчение вратата й била отворена. Понесла се натам, втурнала се вътре, затръшнала вратата след себе си и замолила за помощ втрещената жена, която гледала телевизия.

Виждайки колко сериозни са нараняванията на момичето, домакинята се втурнала да помага. Косата на Синтия била сплъстена от кръв, лицето й омазано с нея и по цялото й тяло имало ужасни рани. Докато Синтия заключвала вратата, домакинята се обадила на 911 и после намерила халат за голото момиче. Двадесет и двегодишната Синтия с изненада разбрала, че се намира на около 240км от град Албъкърки, където живеела. Тя се била озовала в Елифант Бът, курортен град с около 2 000 жители, разположен над един язовир.

На сигнала се отзовали двама полицаи, при което Синтия се разкрещяла истерично „Жива съм! Жива съм!“. Опитала се да се успокои, колкото и трудно да било, и им разказала, че е била отвлечена от мъж, който заедно с някаква жена я държал като затворничка в каравана някъде наблизо. В продължение на три дни я изтезавали със странна колекция от сексуални и медицински инструменти. Току-що била успяла да се измъкне.

Мъжът бил излязъл от караваната и бил наредил на жената да я наблюдава, но когато похитителката й отишла в другата стая, Синтия грабнала ключовете, които висели наблизо и отключила веригата, с която била вързана за стълб. Забелязала телефон и набрала 911, но тогава жената се върнала в стаята и хвърлила по нея лампа, удряйки я по главата. Синтия паднала на земята, събаряйки кутия с инструменти, но бързо се съвзела.

През това време похитителката затворила телефонната слушалка, прекъсвайки разговора. От кутията изпаднало шило за лед, което преди това двамата мъчители били използвали върху нея, и тя го грабнала, за да се защити. Жената се отдръпнала назад, давайки на Синтия възможност да се втурне към вратата. Избягала без дрехите си, убедена, че ако остане и една секунда повече на онова място, никога няма да излезе оттам.

Синтия описала на офицерите местонахождението на караваната, но всъщност друг екип вече се занимавал с това. В полицията бил постъпил сигнал от адрес на пътя „Бас Роуд“ №513, но обаждането било прекъснато. Диспечерът вярвал, че разговорът е бил прекъснат насилствено и изпратил екип да провери какво става.

Синтия била закарана в болницата. Разказала, че похитителите й са я използвали като сексуална робиня и вероятно са възнамерявали да я убият. Раните и изгарянията от електрошокове по тялото й доказвали това и болничният персонал направил снимки на травмите й. Детайлите, които описвала, били твърде ужасяващи, за да са истина, но имало сигурен начин да бъдат проверени: чрез обиск. В онзи момент местната полиция нямала представа, че й предстои мащабно, зловещо и шокиращо разследване.

Пустинни фантазии

Синди Хенди
Синди Хенди

Синтия осъзнавала, че някои от нещата в разказа й сигурно изглеждат трудни за вярване, но можела да ги докаже със следите от бичуване по гърба й, дупките по гърдите й, най-различните разрези и синини по тялото й и прясната подутина на главата й. Признала, че е срещнала похитителя си, докато работела като проститутка в Албъкърки. Мъжът, на име Дейвид Паркър Рей, й предложил 20 долара за орален секс в неговата тойота. Синтия се качила в колата, където заварила Синди Хенди, приятелката на Рей. Синтия усетила, че е попаднала в капан, но тогава Рей размахал някаква полицейска значка и й казал, че е арестувана за проституция.

Когато я вързали и запушили устата й, осъзнала, че двамата не са никакви полицаи, а се готвят да я отвлекат. Залепили устата й с тиксо, щракнали около врата й метална яка и я хвърлили отзад в колата. После пътували в продължение на няколко часа. Когато спрели, я вкарали в мобилна къща и я приковали за стълб до леглото. Очевидно двамата живеели в този дом.

Скоро след това й пуснали двайсетминутен аудозапис, в който я информирали какво й предстои: сега била тяхна сексуална робиня и можела да очаква единствено страшни мъки. Освен многото други неща, щяла да прави секс с животни, щяла да бъде изнасилвана с дилда, зърната на гърдите й щели да бъдат дърпани и разтягани и щяла да прави орален секс на Рей винаги когато поискал. Тя била уведомена също, че преди нея е имало други жени, които сега са мъртви.

Приложили й серия от електрически и медицински инструменти върху различни части от тялото й, игнорирайки стенанията и молбата в очите й да спрат. Тя била сигурна, че ще я използват, докато могат и накрая ще я убият. Двамата я провесвали от тавана, бичували я и я заплашвали с оръжие. Рей я изнасилвал многократно и я унижавал по-всевъзможни начини. Казал й, че разполага с тайна стаичка, в която държи още по-екстремни инструменти и че скоро ще бъде отведена в нея. Синтия си помислила, че въпросната стаичка ще се окаже нейният гроб.

Полицаите, отзовали се на сигнала за прекъснатия телефонен разговор, задържали Дейвид Паркър Рей (59г.) и неговата приятелка Синди Лиа Хенди (39г.), в тяхната тойота, с която тъкмо се опитвали да избягат. Двамата били арестувани и отведени в полицейското управление, където дали съвсем еднакви показания: били се опитвали да помогнат на Синтия да се излекува от ужасната си зависимост към хероина.

Макар на този етап случаят да се основавал главно на „той каза и тя каза“, полицаите нямали желание да пускат двамата потенциални престъпници, докато не сложат в ред фактите. Проверката на миналото на Рей показала, че е механик в Отдела на щатските паркове, което му давало достъп до обширни райони държавна земя. Това само по себе си не било тревожно, освен ако наистина не бил убивал хора.

Щатската полиция бързо се сдобила със заповед за обиск, за да потърси инструментите, за които споменавала жертвата, както и някакви доказателства, че е била в дома на задържаните. Ако успеели да намерят записите, камшиците и другите инструменти, щяло да стане ясно, че в случая не става въпрос за двама добри самаряни, помагащи на неблагодарна наркоманка. Разказът на Синтия обаче съвсем не бил достатъчен, за да подготви полицаите за онова, на което се натъкнали.

Кутията за играчки

Вътре в караваната за изтезания
Вътре в караваната за изтезания

Вътре в караваната детективите открили оръжие, счупената лампа, описана от Синтия, и ясни признаци за скорошна борба. Натъкнали се и на фалшивата полицейска значка на Рей и неговите инструкции към Хенди да пази жертвата, докато него го няма. Дрехите, с които Синтия била облечена по време на отвличането си, също били там, както и цял асортимент от медицински уреди и апаратура за прилагане на електрошокове. Полицията открила и стълба, за който била прикована Синтия и шилото, с което се била опълчила на похитителката си. Намерили и аудиокасетата, която мъчителите пускали на жертвата си, и нейното съдържание, записано през 1993г., било точно толкова зловещо и жестоко, колкото Синтия го била описала.

До голямата подвижна къща имало още една по-малка каравана. Това очевидно била „тайната стая“, в която Синтия се страхувала, че ще умре. Рей я наричал своята „кутия за играчки“. Мястото представлявало помещение с размери 5 на 8 метра, изцяло посветено на сексуални мъчения. Рей бил нарисувал картини, изобразяващи онова, което възнамерявал да стори на жертвите си, и за да придаде на визията си завършен вид, бил събрал изобилие от хирургически инструменти, с които да причинява най-различни видове мъчения. Използвал медицински учебници, специално посветени на женската анатомия.

Научи повече за:   Гари Лион Риджуей: Убиеца от Грийн ривър

Рей си бил направил собственоръчно електрически уред, чиято цел очевидно била да причинява болка и разполагал с голям брой спринцовки и каиши, с които да държи жертвата си в подчинение. Освен това в „кутията“ имало колекция от огромни дилда, колани и камшици. Полицаите попаднали на домашен видеозапис, в който двамата садисти прилагали тези инструменти върху жена, която изглеждала не на себе си от ужас. Детективите извръщали глави от неудобство, докато слушали писъците на жертвата, която Паркър заплашвал и изтезавал методично.

Рей бил поставил телевизионен монитор в десния ъгъл на караваната, за да могат жертвите му, приковани към стола за мъчения, да гледат какво прави с тях. Над гинекологичния стол била монтирана видеокамера, предаваща на живо неговите операции. Цялото място било опасано с низове от вериги и макари. На стените били гордо окачени рисунките на Рей и снимки с изтезанията, които бил причинявал на предишните си жертви. В стаичката били изложени и известен брой кукли, разкривени в най-различни пози на бондидж и изтезания.

В библиотеката на Рей имало копие от „Американски психар“ на Брет Ийстън Елис – роман, описващ жестокостите, които причинява един мъж на своите жертви, когато почувства нужда да освободи напрежението от изключително стресовия си живот. Подобно на главния герой в книгата, Рей гледал на себе си като на човек с власт и смятал жертвите си за лесно заменими пионки в своята игра; наричал ги „пакети“.

Сред по-интересните вещи, вероятно продукт на дългогодишен опит, се намирала страница, написана от Рей, с инструкции за това как се дресира сексуална робиня. Бондиджът бил задължителен, разбира се, а нашийникът на шията постоянен. Списъкът включвал методи за психически изтезания, сред които превръзка на очите и бавен, предпазлив подход. Словесните обиди били част от всяко движение. Важно било да не се позволява на робинята да мисли твърде много.

Списъкът наблягал на важността от това да се държи жертвата в постоянен стрес и телом и духом. Идеята била да се пречупи, за да бъде покорна и склонна да прави онова, което й се казва. Рей разполагал със списък от шестнадесет техники за промиване на мозъка, включващ изолация, вменяване на страх, изтезания и от време на време малки услуги – най-добрият начин една робиня да стане мека като пластилин е никога да не очаква какво ще се случи в следващия момент.

Тойотата на Рей също била конфискувана като доказателство, когато се оказало, че е оборудвана с колани за връзване. Полицията открила и някои предмети, подсказващи, че колата е била замаскирвана като полицейски автомобил.

Срещу Рей и Хенди били повдигнати 12 обвинения, сред които отвличане, особено жестоко насилие и заговор. Гаранцията им била определена на 1 милион долара за всеки. Но дори с тези доказателства нямало да бъде лесно да ги заковат. На всичкото отгоре медиите надушили инцидента и скоро заприиждали репортери, изгарящи от любопитство да разберат всяка срамна подробност от сексуалните мъчения на Рей.

Господарят на тъмницата

Камерън Хукър

В една от своите аудиокасети Рей се описвал като „господар на тъмницата“ и последовател на Църквата на Сатаната. Неговите сексуални робини не били само за негова употреба, а за всички членове на неговото паство. С други думи жената, на която бил пускан този запис, трябвало да повярва, че ще бъде многократно изнасилвана и изтезавана от множество любители на най-садистичните удоволствия, измислени от човешкия вид. Рей имал начини, чрез които да подкрепи всяка една от заплахите си – използвал същия подход като Камерън Хукър от Орегон, който държал своята сексуална робиня в подчинение дълги години.

Детективите научили от разказа на жертвата, че е била връзвана по такъв начин, че краката й да стоят разкрачени възможно най-широко и след това била подлагана на всевъзможни унижения и мъчения, сред които бодене с остен и прилагане на електрошокове. Била заставяна да поема огромни дилда и понякога била затваряна в кутия, подобна на ковчег. Хенди присъствала на всичките й мъчения. Не направила никакъв опит да й помогне. Вместо това изглежда се наслаждавала на шоуто. Рей фотографирал някои от нещата, които правел с нея, за колекцията си.

Екипът, който се занимавал с обиска, събрал и описал внимателно всеки уличаващ предмет. Доказателствата трябвало да бъдат събирани старателно и по такъв начин, че да не могат да бъдат отхвърлени по-късно в съда. Полицаите вярвали, че Рей е сериен насилник, дори вероятно убиец, и искали да се уверят, че ще го пратят в затвора.

Съдебно назначените адвокати на двамата задържани обявили, че ще пледират за „невинни“.

Гладни за повече информация, репортерите плъзнали навсякъде, задавайки въпроси за Рей. Неговите познати го описвали като съвсем нормален човек. Никой не споменал да е имал какъвто и да било проблем с него. Нямал криминално досие и досега не бил предизвиквал подозрения за онова, което вършел в имота си, който бил наел покрай работата си в парковете. Но полицията се натъкнала на нещо, което я накарало да подозира, че Рей е много по-лош, отколкото изглеждал.

Още една жертва

На някои от снимките и видеозаписите в Кутията за играчки се виждала още една жертва, вързана и подложена на мъчения. Това потвърждавало историята на Синтия за гаврите, на които била подложена, но все още не доказвало, че са били извършени против волята й. Прокуратурата знаела, че работата й като проститутка щяла да я превърне в ненадеждна свидетелка. Надявали се да открият другата жена от снимките и да чуят нейната история – ако била жива, разбира се.

Скоро случаят срещу Рей набрал значителна сила. Когато вестниците писали за инцидента, Анджелика Морено от близкия курортен град Трут ор Консикуънсис, се престрашила и разказала, че и тя самата е преживяла подобна участ в ръцете на двамата садисти преди месец. Не била жената от видеозаписа, но била трета потенциална жертва. Познавала обвиняемите и била влязла в дома им на 17 февруари, за да поиска назаем малко брашно. Рей излязъл от стаята и след малко се върнал и я заплашил с нож, съобщавайки й, че е отвлечена. Анджелика погледнала с надежда към Хенди и видяла, че тя държи пистолет. Тогава разбрала, че двамата не се шегуват.

Те я сграбчили, вързали я и я съблекли. После я приковали върху маса, сложили й метална яка, прикрепили електроди към гърдите й и започнали да я разтърсват с жестоки електрошокове и да я измъчват с най-различни сексуални играчки. След това Рей я заставил да му направи орален секс. Това изпитание продължило три дни, след което била отведена от голямата каравана в една по-малка, където била завързана за стол. Там отново разтърсвали тялото й с електрически ток. Умолявала ги да я пуснат през цялото време.

Най-накрая на петия ден успяла да ги убеди да я освободят. Откарали я на няколко километра разстояние и я захвърлили в пустинята край местната магистрала, откъдето я прибрал един полицай. Тя разказала какво й се било случило, но сигналът й очевидно не бил разследван. Сега, когато Рей и Хенди били обвинени в подобен инцидент, решила да се бори за случая си. Срещу двамата били повдигнати още обвинения – общо 25.

След като претърсили мобилната къща, полицаите обърнали вниманието си към земята около караваната. Открили фрагменти от кости, но те се оказали животински, а не човешки. През април ФБР вече било назначило към случая 100 агенти, които проверявали Аризона и Тексас за потенциални жертви и очевидци. Следите отвели агентите във Финикс, Тусон, Ел Пасо и дори в Хуарез, Мексико. Туристическият град Трут ор Консикуънсис, намиращ се на около 11 км от караваната на Рей, се превърнал в щабквартира за органите на реда и медиите.

ФБР дало на случая най-висок приоритет, изпращайки профайлъри от Отдела за анализ на поведението. Предполагали, че случаят би могъл да се окаже много по-лош от сега, имайки предвид склонността на Рей към насилието и фактът, че не се притеснявал да реализира фантазиите си. Освен това неговата съучастничка също можела да се похвали със странно минало.

Съучастничката

Синди Хенди
Синди Хенди

Оказало се, че Синди Хенди е от Сиатъл, където живеели трите й деца. Тя се била преместила в Ню Мексико, за да избегне арест за фалшификация, кражба и притежание на наркотици. Журналистите изровили съдебен доклад от миналото й, в който Хенди обвинявала бившият си приятел в насилие, но по-късно била оттеглила жалбата си с думите:

„Толкова съжалявам, че излъгах. От известно време се лекувам от маниакална депресия“.

Под влиянието на алкохола Хенди била споделяла със свой приятел, че е участвала в нападенията на Рей, защото това й „вдигало адреналина“. Доверила на своя познат, че около четири-шест души са били убити, разчленени и изхвърлени в езерото Елифънт Бът. Тогава той не й повярвал, но по-късно разказал за откровенията й на полицията и дал интервю на няколко репортери.

Научи повече за:   Погребана жива: Убийството на 9-годишната Джесика Лансфорд

Хенди била склонна да сключи сделка с прокуратурата. В замяна на значително намаляване на присъдата й, осигурила информация за предполагаемите убийства на Рей, които наброявали 14 (а не 40, както твърдят някои източници). Според нея Рей й бил споделял, че е убил свой бизнес партньор от Финикс на име Били Бауърс, но когато хвърлил тялото му в езерото, то изплувало отново (това убийство все още било неразкрито по времето на ареста му). Това го накарало да се научи да отваря стомаха на жертвите си, за да потъват по-лесно и да остават на дъното на езерото.

Хенди заявила, че Рей бил изхвърлил повечето от телата в езерото или в клисурите на югоизточно Ню Мексико. Според нея той бил разпитван от ФБР за някои от случаите, но винаги бил успявал да ги заблуди. Властите тръгнали по следите в десет различни щата, използвайки подпочвени радари и кучета, дресирани да надушват трупове, но не открили никакви тела.

Гленда "Джеси" Рей
Гленда „Джеси“ Рей

Хенди разкрила също, че дъщерята на Рей Гленда „Джеси“ Рей е участвала заедно с баща си и някакъв мъж от Трут ор Консикуънсис, на име Денис Рой Янси, в убийството на млада жена. Името на жертвата било Мари Б. Паркър, на 22 години по време на изчезването й и майка на две деца. Детективите издирили Янси (27г.)  и го задържали за разпит.

Един убиец се пречупва

Неофициално Янси предложил информация за садо-мазохистичните актове, на които бил станал свидетел и в които понякога бил участвал в караваната на Рей. Уличил дъщерята на Рей в съучастничество и разказал, че е виждал снимки на бившата му съпруга, обездвижена в различни бондидж позиции. Също така бил наблюдавал как Рей измъчва момиче в Кутията за играчки, но настоял, че не е участвал в изтезанията. Джеси Рей му била споделяла, че баща й отвлича жени, за да прави с тях садо-мазо секс.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарители: RalitsaAngelKristinaMiroslavaKatina
350
126
Денис Рой Янси
Денис Рой Янси

По време на втория разпит Янси сменил плочата. Заявил, че е познавал убитата Мари Паркър – тя била бившата му приятелка. На 5 юли 1997г. отишъл с Рей и Джеси в една кръчма, откъдето му казали, че ще купуват наркотици. Бащата и дъщерята влезли в заведението и след малко се върнали с Мари. Сложили й белезници и я предупредили, че ако говори, ще я убият. Янси седнал до нея на задната седалка. Завели Мари в Кутията за играчки и Янси се поколебал дали да се обади на полицията, но решил, че е по-добре да не го прави. Страхувал се от Рей.

Момичето прекарало в Кутията три дни, през които била подлагана на непрекъснати изтезания и изнасилвания, и след това Рей и Джеси дошли при него и му казали, че са „приключили с нея“. Дали на Янси въже и му наредили да я удуши. Той го направил. Тогава тримата заедно изхвърлили тялото й в  отдалечен район, а Рей заплашил Янси, че ще бъде последван от същата съдба, ако някога се разприказва за случилото се.

Когато се опитал да покаже на полицията мястото, на което било изхвърлено тялото на Мари, Янси не могъл да го намери. Възможно било Рей да е преместил трупа притеснен, че Янси може да се пречупи. На 10 април 1999г. Янси бил официално обвинен в убийство, отвличане, укриване на доказателства и заговор. Неговият случай приключил с две последователни петнадесетгодишни присъди.

Тъй като Хенди била помогнала на властите с информация, обвиненията срещу нея били намалени от 25 на пет – за заговор и съучастничество. Тя получила 36 години затвор.

Момичето от видеото

След като научила за случая от новините, свекървата на младата жена, омъжена за сина й едва от няколко дни, се свързала с полицията, за да разкаже как снаха й била изчезнала за три дни. Тя се била върнала страшно раздърпана и не можела да обясни къде е била. Свекървата и съпругът й предположили, че момичето е дрогирано и го изгонили. Тя заминала за Колорадо.

Полицията издирила младата жена и я идентифицирали като момичето от садистичния видеозапис на Рей. Татуировките й съвпадали с тези на жената от видеото. Тя разказала, че е била отведена в някаква каравана от дъщерята на Рей Джеси. Там Рей я заплашил с нож, а Джеси я съблякла и вързала за една пейка в малка стаичка. Момичето с точност описало някои от предметите в Кутията за играчки; спомняла си, че е станала жертва на най-различни сексуални извращения. Когато мъчителите й се наситили, била изхвърлена край дома на съпруга си. Момичето едва си спомняло какво се било случило с него.

Гленда "Джеси" Рей
Гленда „Джеси“ Рей

На 26 април Гленда „Джеси“ Рей била арестувана и обвинена в отвличане на жени за сексуални мъчения. Обвиненията срещу баща й също се увеличили, ставайки общо 37. Адвокатът на Джеси пледирал за „невинна“. Заявил, че тя „твърдо и яростно отрича“ каквото и да било участие в престъпленията на баща й и предрекъл, че още много хора ще бъдат арестувани, преди случая да приключи. Според един вестник Джеси била казала на полицията, че преди 13 години баща й бил отвличал и продавал жени в Мексико, но така и не се появили жертви или доказателства, които да подкрепят нейните твърдения.

Без значение с колко съучастници е разполагал Рей, профайлърите от ФБР бързо го определили като криминален сексуален садист.

Садистът

Петер Кюртен: Вампирът от Дюселдорф

Авторът Карл Берг написва книгата „Садистът“, която разнищва случая на серийния убиец Петер Кюртен и представлява един от първите психиатрични трудове, посветени на темата за хората, изтезаващи околните за собствено удоволствие. Кюртен хапел жертвите си по време на секс и по този начин ги убивал. Думата садист произхожда от написаната през XІX век „Психопатия сексуалис“ на Рихард фон Крафт-Ебинг, в която той се наема със зловещата задача да каталогизира най-различните сексуални престъпления в медицински категории.

Маркиз дьо Сад
Маркиз дьо Сад

Той основава идеята за извличане на удоволствие чрез унижаването и причиняването на болка на други човешки същества на трудовете на маркиз дьо Сад, чиято философска порнография от XVІІІ век описвала страховити сексуални жестокости, включително и убийство. Крафт-Ебинг смятал, че садизмът у мъжете представлява изкривяване на сексуалния инстинкт и бил толкова сигурен, че той се среща само при силния пол, че никога не си направил труда да изучава жени садисти.

Робърт Бердела

В своята книга „Сексуални престъпления и парафилия“ Ерик У. Хики обяснява природата на сексуалното отклонение, познато като садизъм. Понякога то включва съгласие, понякога не, но за някои сексуални перверзници определено е по-вълнуващо да причиняват болка на несъгласни жертви.

Според авторът повечето садисти започват като мазохисти, възбуждайки се от получаването на болка и унижение. Сетне се насочват към доминиращата роля и откриват, че тя им харесва повече. Някои дори развиват такъв глад за садистична възбуда, че се превръщат в изнасилвачи и убийци.

Сред най-забележителните примери за подобни екземпляри, освен Рей, се открояват имената на Робърт Бердела, който изтезавал млади мъже преди да ги убие, и канадското дуо Пол Бернардо и Карла Хомолка, които убиват три млади жени. Те държали две от жертвите си в плен като сексуални робини.

Пол Бернардо и Карла Хомолка

Видовете дейности, които садистите обичат да практикуват, включват бой с камшици, оковаване с белезници, провесване и бесене, душене на жертвите до безсъзнание и повторното им съживяване, тъпкане с крака, упояване с най-различни лекарства, изгаряне с електрически ток, пиърсинг, изнасилване, разрязване и държане в постоянен плен. Някои от тях се наслаждават и на покриването на жертвите си с екскременти.

Макар да съществуват различни мнения за това състояние и причините за него да остават неясни, то изглежда се формира под влиянието на определени контакти в подрастваща възраст. Въпреки това повече от една трета от хората с това състояние казват, че са осъзнали склонността си към садизъм вече като възрастни. Те се наслаждават на чувството за власт и авторитет, което получават, когато подчиняват уязвимите си жертви. Няма позната ефективна терапия за онези, които принудително нараняват околните без тяхното съгласие.

Рей тепърва щял да бъде съден, но един агент от ФБР, запознат със съдържанието на „Кутията за играчки“, заявил, че времето, парите и усилията, хвърлени за създаването и оборудването на тази „професионална“ килия за мъчения, подкрепят факта, че той е един от най-жестоките сексуални садисти. Време било да го изправят пред съда.

Урочасан

Дейвид Паркър Рей в съда
Дейвид Паркър Рей в съда

Щатският окръжен съдия Нийл Мерц взел решението Рей да бъде съден отделно за всяка от трите жертви. Делото за отвличането и сексуалното насилие над Синтия В. щяло да започне на 28 март 2000г. в Тиера Амарила. Съдията забранил да се използват ранните разпити на Рей като доказателство в съда. Не позволил също на медиите да присъстват на избирането на съдебни заседатели и впоследствие причинил още доста затруднения по делото.

Научи повече за:   Дийн Корл: Сладкаря садист

Веднага след избора на съдебно жури Рей претърпял сърдечен удар и бил откаран в болницата в Лас Крусиз. Макар да имал и предишни проблеми със сърцето, прокурорът смятал, че Рей може би се опитва да забави процеса. Ако било така, постигнал целта си, тъй като съдията отложил заседанията с една седмица. Това довело до още юридически забавяния, а известен брой експертни свидетели на ФБР не били допуснати в съда. Тогава изведнъж съдията решил да започне друг процес, този път по обвинението в отвличането и изтезанията на жената от Колорадо през 1996г. Макар това да бил случаят с най-слаби доказателства, съдията Мерц насрочил датата на процеса за края на май.

Рей бил доволен от отлаганията, тъй като усещал, че може да манипулира системата. Това го накарало да се чувства могъщ, особено когато Мерц изключил от доказателствата неговото ръководство за дресиране на жертвите и всички уреди, намерени в караваната, под предлог че никой не можел да потвърди със сигурност, че са били там през 1996г. Макар обвинението да разполагало с показанията на жертвата, както и с видеозаписа, това не означавало, че предметите, описани от момичето, са същите, които били конфискувани по време на обиска през 1999г.

На 7 май Анджелика Морено, втората жертва и обвинителка на Рей, починала от пневмония на 25-годишна възраст. Тя се била превърнала в наркоманка, очевидно не можейки да забрави страховитото си преживяване. Без нейните показания делото било буквално изгубено.

Няколко дни по-късно 40-годишната Синди Хенди получила официалната си присъда. Жертвата Синтия В., която присъствала в съдебната зала, се надигнала от мястото си и пожелала на мъчителката си да „Гние в ада“. Хенди била изпратена в женския затвор в Грантс, Ню Мексико.

На 23 май започнала селекцията на съдебните заседатели за първото дело на Рей. В този случай срещу него били повдигнати 12 обвинения за сексуално насилие, отвличане и заговор.

Смесени резултати

Жертвата, чието име било запазено в тайна от пресата, се изправила на свидетелската скамейка и разказала какво й бил причинил Рей. Тя била на 22 години по онова време. Твърдяла, че Рей я бил вързал и я бил държал гола в караваната си през цялото време. Паметта й обаче била мъглява и не могла да внуши достатъчно добре на заседателите, че е била държана против волята й. Вероятно е била упоена, но това не можело да се докаже със сигурност. Макар видеозаписът да бил пуснат на съдебните заседатели и жертвата да настоявала, че никога не би се съгласила на подобно отношение, тя се оказала не особено надежден свидетел.

На 14 юли съдията Мерц прекратил съдебният процес. Макар журито да заседавало в продължение на повече от осем часа, не успяло да стигне до съгласие по 12-те обвинения. Двама от заседателите не смятали, че Рей е виновен. Заявили, че жертвата не е успяла да ги убеди, че Рей я е държал против волята й.

Когато жертвата чула тези новини, избухнала в сълзи, питайки се защо журито не й е повярвало. Какво трябвало да направи, за да убеди хората, че не е търсила, нито е искала подобно отношение? Така и не успяла да разбере.

Рей не показал никаква видима реакция от този така сполучлив за него изход от делото. Но той щял да бъде съден отново, което означавало, че жертвата щяла да има още една възможност да преразкаже убедително изпитанието си.

Първото дело се гледа отново

Селекцията на заседатели за повторното провеждане на процеса започнала през ноември 2000г., но само няколко дни след това съдия Мерц починал. Това отложило заседанията, а двама потенциални кандидати за съдии били дисквалифицирани. Най-накрая на 9 април 2001г. процесът бил възобновен под председателството на съдия Кевин Суизи. Върховният съд бил потвърдил решението на съдията Мерц да не бъдат допускани като доказателства инструментите на Рей, така че обвинението отново било изправено пред трудна задача. Но този път било по-добре подготвено да наблегне на показанията на жертвата.

На свидетелската скамейка били призовани същите хора, включително и жертвата. Тя разказала как е била отвлечена от един бар, скоро след разпадането на брака й. Описала как е била водена на каишка като куче от голямата каравана в друга, по-малка. Краката й били оковани, а тялото й овързано здраво така, че да не може да мърда, докато Рей вкарвал в нея най-различни по-размер дилда. През цялото време момичето не получило нито храна, нито вода. Искала да си тръгне.

Адвокатът на Рей я попитал защо разказва тази история чак след три години. Той също се поинтересувал защо сегашните й показания се различават от тези от предишния процес. Тя могла само да обясни, че паметта й е размита. Адвокатът изказал предположението, че всичко това е една нейна развинтена фантазия. Психотерапевтът Дейвид Спенсър, който бил лекувал жертвата, заявил, че нейните проблеми със съня са типични за човек, страдащ от посттравматично стресово разстройство.

Аудиозаписът и видеото на Рей били пуснати в съдебната зала. Жертвата се разплакала, докато гледала кадрите със себе си, но членовете на журито не показали никаква реакция. Изглеждало много вероятно да не стигнат до съгласие, точно като първото жури.

Защитата не призовала свидетели, тъй като на процеса не бил допуснат експерт по психология на садо-мазохизма. Рей искал да свидетелства, но неговият адвокат го посъветвал да не го прави. Той се заклел, че ако бъде осъден, ще се бори докрай във Върховния съд. „Ако си невинен, си невинен“ – казал Рей. – „А аз съм невинен“.

Въпреки всички притеснения, журито го обявило за виновен по всички 12 обвинения. След това Рей дал интервю за един телевизионен канал:

„Почувствах се изнасилен“ – казал той с известна ирония. – „Получавах удоволствие от това да доставям удоволствие на жените. Правех онова, което искаха от мен“.

Обяснил създаването на садистичните си записи така: „За мен беше забавно да правя тези записи. Ето защо в началото на видеото има предупреждение, че е единствено за възрастни хора“.

Сега пред Рей стояла възможността да прекара остатъка от живота си в затвора.

Неочакван край

През юни започнал вторият процес на Рей. Отново пледирал за невинен, но след седмица се съгласил на сделка с прокуратурата. Заявил, че е съгласен да пледира за виновен, ако в замяна бъде намалена присъдата на дъщеря му. Смятал, че й прави най-големия подарък, като дарява свободата й.

В тази сделка Рей получил повече от 223 години затвор. „Мога само да съжалявам, за онова което съм сторил“ – казал загадъчно той.

Гленда Рей пледирала за виновна и получила деветгодишна присъда за отвличане, която обаче била намалена с шест години. Получила и пет години пробация.

Рей скоро обжалвал присъдата си. Заявил, че се бил признал за виновен насила, под влиянието на влошеното си здраве, медикаменти и натиск от страна на адвоката си. Съдът отхвърлил обжалването му, преценявайки, че е приемал обичайната доза лекарства по време на сделката и не се е оплаквал от натиск от страна на адвоката си. Така сделката останала в сила, но Рей нямало да излежи още много от присъдата си.

На 28 май 2002г., точно когато щял да бъде прехвърлен в затвора в окръг Лий, Дейвид Паркър Рей претърпял истински сърдечен удар и умрял на 62-годишна възраст.

През ноември същата година щатската полиция отворила официално Кутията за играчки за посещения с надеждата, че подновеното медийно внимание би помогнало за идентифицирането на други жертви и заподозрени. Вътре в малката каравана висял плакат с надпис „Бърлогата на Сатаната“ и табелка „Стая за бондидж“. Акушерският стол бил все още там, както и клещите, електрическите жици, каишите и веригите.

„Рей е монтирал две остри куки“ – писал един репортер, – „които очевидно имали за цел да попречат на жертвите му да стават или да се съпротивляват на електрическите шокове“.

Метален шкаф съдържал многобройни хирургически инструменти, а наблизо лежала кутия с размерите на ковчег, в която Рей държал затворени жертвите си. За да се увери, че никой няма да избяга, бил прокарал сложна алармена система и пишел бележки, с които си напомнял да проверява всички каиши и окови преди да излезе.

Разследването замряло със смъртта на Рей. Повече тела не били открити и други жертви не се появили. Въпреки това мнозина го считат за сериен убиец – от най-умните при това.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Топ дарители: RalitsaAngelKristinaMiroslavaKatina
350
126
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

9
Напиши коментар

avatar
7 Дискусии
2 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
6 Автори на коментари
SecretСилвияанонимноанонимноНякой си Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
trackback

[…] Дейвид Паркър Рей и неговата „Кутия за играчки“ http://kriminalnidosieta.com/seriyni-ubiytsi/…ratchki-2/ в Любими преди 1 минута edno23.com Начало контакти […]

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Бондидж,садо-мазо…познавам човек,който намира тези две занимания за “изкуство“.Дааа.Тази кутия за мъчения е потресаваща.Не вярвам,че коя да е жена би дала доброволното си съгласие да бъде измъчвана по този начин.Ако все пак има такава значи тя подлежи на психиатрична оценка.Този мерзавец е пукнал от сърдечен удар[в неговия случай думата “сърце“ не е уместна и затова ще я заместя с аортна помпа]..все пак надявам се мъчителен.Поне колкото това,което е причинил на всечки онези момичета.

Някой си
Гост
Някой си

Защо бе,Ханна,за лично намирам този вид сексуално общуване за доста интересен и привлекателен,но важното е и 2-та партьори да са съгласни иначе си е чисто изнасилване.

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Някой си,така е.Стига да е по взаимно съгласие.Както е казано в секса няма нищо извратено стига то да е желано и от дваматa.За мен бондидж и садо-мазо са категорично извратени сексуални практики затова изразих личното си мнение.Не ме привлича и не бих опитала.Но в крайна сметка схващането за това,кое е и кое не е извратено е субективно тъй че си прав,просто нищо не бива да става насила.

анонимно
Гост
анонимно

Без коментар

анонимно
Гост
анонимно

само малка корекция:пише се Бондаж а не бондидж(от англ Bondage )

Secret
Гост
Secret

Бондидж е правилното , Силвия. Няма нужда от корекции.