Мишел Форние: Чудовището от Арден

Мишел Форние често предприемал семейни разходки с колата си в компанията на своята съпруга и новородения си син – удобно настанен на задната седалка. Онова, което различава техните екскурзии от тези на други семейства е, че пътуванията им обикновено завършвали с изнасилване, осакатяване и убийство на девственици. Медиите кръщават Форние „Чудовището от Арден“. Мъжът, когото полицията арестува за тези зверски престъпления, се оказва един съвсем безобиден на вид, дребен, сивокос и очилат човечец.

През май 2004 година точно, когато белгийският съд приключваше случая на прочутия педофил и сериен убиец Марк Дютру, една нова серия от педофилски убийства привлече международното внимание. Белгийските власти разкриха, че френският дърводелец и познат педофил Мишел Форние (62 г.) е признал за шест убийства. Форние твърдял, че жертвите му са не само деца, а сред тях има и млади жени и един мъж.

Признанията на Форние дойдоха скоро след като неговата съпруга Моник Оливие го предаде на полицията и заяви, че той е отговорен за девет убийства във Франция и Белгия. Моник реши да говори, когато видя как съпругата на Марк Дютру получи 30 години затвор за „опита си да прикрие престъпленията на своя съпруг“.

Форние призна за убийствата след като бе заловен заради отвличането на едно 13-годишно момиче.

Неговата съпруга Моник заяви на властите, че няма нищо общо с тези престъпления, макар да е знаела за тях. Но полицията подозира, че тя е играла много голяма роля в отвличането на жертвите.

Сексуален насилник

Мишел Форние е роден през 1942 година в град Седан във Франция, разположен край белгийската граница. Баща му е металоработник, а майка му – дъщеря на фермер. Мишел бил тихо дете с коефициент на интелигентност малко над средното ниво. Той обичал да играе на шах и да слуша класическа музика. Но като възрастен не се задържал за постоянно на нито едно работно място, което не е необичайно за един сериен убиец. Търсенето на жертви често възпрепятства рутината на всекидневния труд.

Форние е арестуван за първи път през 1966 година за гавра с дете. Това сложило край на първия му брак. Той се оженил повторно, родили му се три деца, но и този брак приключил, когато бил арестуван за изнасилване и сексуално посегателство над малолетни.

Моник Оливие
Моник Оливие

Докато бил в ареста и очаквал да бъде изправен пред съда, Мишел публикувал обява за запознанства в едно католическо списание. Моник Оливие, медицинска сестра и майка на три деца, му изпратила писмо. Като дете тя страдала от заекване, а като възрастна – от серия неуспешни връзки с физическо насилие. Оливие обещала да помогне на Форние „да лови девственици“, ако той й помогне да убие бившия си съпруг. Само една част от сделката щяла да бъде изпълнена.

Мишел Фурнире
Мишел Форние

Аматьорите психолози спекулират, че манията на Форние по девствениците е свързана с неговите проблеми с преждевременна еякулация. Единствено девствените момичета не биха могли да критикуват състоянието му, защото нямат нужния сексуален опит. Известно е, че част от задълженията на Оливие е била да извършва физически преглед на жертвите преди Форние да ги изнасили, за да се увери, че момичетата отговарят на неговите изисквания за девственост.

Оливие – неговата „кървава муза“, го чакала пред портите на затвора, когато той бил освободен през 1987 година. Форние бил пуснат предсрочно, защото бил „образцов затворник“. Два месеца по-късно започнал неговият кървав маратон.

След освобождаването си Форние се преместил в Белгия и си намерил временна работа в един училищен стол.

Форние твърди, че през „активните“ си периоди, които възлизат общо на пет години, е убивал по две момичета на година. Ако тази история е вярна, то общият брой на жертвите му би трябвало да е 10 – с две повече от убийствата, за които той си признава в крайна сметка. Полицията предполага, че той може да е убивал по две момичета на година в продължение на 15-годишен период, което би увеличило бройката на 30 жертви. Точният брой на убитите от Форние жени може би никога няма да стане известен, но мнозина вярват, че той достига до 40 и дори повече жертви.

Престъпленията

Шатото на Мишел Фурнире
Шатото на Мишел Форние

Форние подбирал главно девственици. Преди да излезе на лов, той изкопавал предварително триметров гроб за жертвата си. Някои от тези гробове се намират в неговото шато във Френските Ардени, което той купува скоро след излизането си от затвора. Смята се, че парите, с които Форние е осъществил тази имотна сделка, са били откраднати от една от неговите жертви.

В затвора Форние се запознал с един друг затворник – член на крайно лява военна групировка, която е отговорна за серия от бомбени атентати във Франция през 80-те години. Форние научил, че във „военната хазна“ на групировката има 30 000 долара, които се пазят от съпругата на неговия съкилийник. Когато излязъл от затвора, той издирил жената, откраднал скритото съкровище и я убил. С парите купил един замък от 18-и век, разположен на 32 акра земя в Доншери. Скоро след признанията им Форние и неговата съпруга отвели полицията в имота си, за да й покажат останките на погребаните там тела.

Изабел Лавил
Изабел Лавил

Двойката убийци грабнала първата си жертва през декември 1987 година. Те се доближили с микробуса си до 17-годишната Изабел Лавил, която се прибирала от училище. Казали й, че са се загубили и убедили девойката да се качи при тях в буса и да им помогне да намерят пътя. Форние я изнасилил и убил.

Една година по-късно 20-годишната Фабиен Льороа била отвлечена от един супермаркет. Тялото й е открито на следващия ден. Тя била застреляна в гърдите.

През 1989 година двойката взела най-младата си жертва. Елизабет Брише била само на 12 години, когато е отвлечена от белгийския град Намур. Нейното тяло е открито 14 години по-късно, погребано в земите на шатото на Форние.

Елизабет Брише
Елизабет Брише

С малкия си син на ръце те представлявали перфектната картина на заслужаващо доверие семейство и точно така подлъгвали в капана си младите момичета. Форние и Оливие понякога се престрували, че синът им е болен, и молели жертвата си да им покаже пътя към болницата. Другият им номер бил Оливие да шофира сама, и когато успеела да качи в колата някое момиче, на пътя изскачал Форние, размахвайки празна туба за бензин и стопирал буса под предлог, че трябва да стигне до най-близката бензиностанция. Оливие, разбира се, спирала и го качвала.

Форние удушавал, застрелвал, а понякога инжектирал въздух във вените на жертвите си, за да предизвика сърдечен удар. Смъртта обаче не ги спасявала от неговото извратено внимание. След като намушкал до смърт едно момиче с отвертка, той изнасилил пресния й труп. Оливие наблюдавала отстрани как той изнасилва и убива жертвите си и след това двамата пресъздавали тези сцени в брачното си ложе.

Форние се отървавал от телата на самото местопрестъпление или ги заравял в земите на шатото си. Убийствата продължавали с години, но властите разглеждали всеки случай като отделен. Белгийската и френската полиция не споделяли информация помежду си и никой не предполагал, че необичайно високият брой на убийства в района на Арден се дължи на факта, че там ловува сериен убиец.

Арестът

Тъй като полицията не подозирала за тях, напълно възможно било зловещата двойка никога да не бъде арестувана, ако една от жертвите им не успяла да се измъкне. През 2003 година Форние отвлякъл едно 13-годишно момиче. Той се похвалил пред нея, че Марк Дютру – белгийският педофил и сериен убиец, който точно тогава бил заловен – не можел да му стъпи и на малкия пръст. Но момичето успяло да избяга, като прегризало въжетата, с които било вързано, и скочило от микробуса на един светофар. Преди да изчезне тя се постарала да запомни номера на колата.

Мишел Фурнире
Мишел Форние

Полицията разпитала Форние и Оливие без да осъзнава, че разговаря с френския еквивалент на Фред и Роуз Уест. Единствено заблуждението на Оливие, че властите знаят всичко, я накарало да си признае с надеждата, че ще получи по-лека присъда.

Първото убийство, за което признала тя, напомняло за случая със студентката от университета в Лийдс Джоана Париш, която изчезва в Бургундия през 1990 година. Когато разбрал, че Оливие се е разприказвала, Форние също признал за много убийства, но не и за този случай.

На 3 юли 2004 Форние и Оливие завели полицията на две отделни места в имота си, където били погребани 12-годишната Елизабет Брише и френската студентка

Жан-Мари Десрамо
Жан-Мари Десрамо

Жан-Мари Десрамо. И двете момичета били изчезнали през 1989 година. След кратко претърсване полицията открила и изровила техните частично запазени останки. Форние не показал никаква емоция при вида на телата.

Смята се, че в този район са погребани и други жертви. Самият Форние признал, че е хвърлил тялото на 17-годишната Изабел Лавил в един кладенец някъде в околността.

Оливие разкрила на полицията къде да намери тялото на тяхната бивша детегледачка – в градината на предишния им дом в южна Белгия, близо до френската граница. Но на мястото не било открито никакво тяло. Въпреки липсата на доказателства, Форние бил обвинен и в това убийство.

Много от семействата на жертвите се гневят, че той не е бил заловен по-рано. Те вярват, че ако Форние бе излежал цялата си седемгодишна присъда, убийствата са щели да бъдат много по-малко. Освен това, ако били предупредени, че в техния район живее педофил, те щели да вземат предохранителни мерки и вероятно да предотвратят смъртта на близките си.

Франция издала заповед за ареста на Форние и настояла Белгия да предаде престъпника на френските власти, тъй като по-голямата част от убийствата са извършени на тяхна територия. Но Белгия отказала да предаде Форние , докато не приключи разследването си. Френските власти се принудили да разпитват убиеца, който станал известен като „Чудовището от Арден“, на белгийска територия. Един от случаите, за които детективите нямали търпение да разпитат Форние, бил свързан с убийството на едно момиче на име Джоана Париш, извършено преди цели 14 години.

Джоана

В утрото на 17 май 1990 година безработният боклукчия Патрис Бардо пътувал от дома си във френското село Монету към близката река Йона, където смятал да лови риба. Малко след като пристигнал той забелязал, че нещо се носи във водата. Първоначално го помислил за шамандура, но после с ужас установил, че това е човешко тяло.

Бардо незабавно спрял една тичаща за здраве жена на близката пътека и й казал за страховитата си находка. Властите скоро пристигнали и сложили началото на едно разследване, което впоследствие щяло да бъде подложено на множество критики.

Полицията отцепила един малък участък земя в близост до мястото, където било открито тялото, и започнала да търси улики. Но следователите пренебрегнали голяма част от заобикалящия район, който бил добре утъпкан от полицаите, служителите на бърза помощ, любопитни граждани и превозни средства. Дори и да имало някакви доказателства, те били унищожени завинаги.

Джоана Париш
Джоана Париш

Тялото било извадено от реката и откарано в близката болница за разпознаване и аутопсия. Жената била идентифицирана като 20-годишната Джоана Париш от Глочестър Англия. Джоана била студентка в Университета в Лийдс и работела като асистент-учител по английски език в едно училище в Оксер.

Аутопсията разкрила, че Джоана е била упоена, завързана, изнасилена, пребита и удушена преди да бъде изхвърлена в реката. Тялото й било престояло във водата няколко часа преди да бъде открито. Макар трупът да бил изхвърлен посред бял ден, полицията не успяла да открие никакви очевидци. Властите смятали, че този, който е убил Джоана, вероятно познава добре района и може би живее наблизо. Въпреки това, полицията не разполагала с никакви заподозрени.

По времето на смъртта си Джоана била публикувала обява в местния вестник, че дава частни уроци по английски език. Тя искала да събере пари, за да отиде на почивка с годеника си.

Следователите научили, че някакъв местен мъж е отговорил на обявата на Джоана по телефона и искал да я наеме за своя син-тинейджър. Те си уредили среща за 19:00 часа на 16 май на градския площад в Оксер. Джоана прекарала времето преди срещата със своята приятелка Джанет. Двете се разделили в 18:30 часа и Джанет повече не видяла приятелката си жива.

Няколко седмици след откриването на тялото й Джоана била погребана в Глочестър. Нейните родители Роджър и Полин заминали за Оксер и наели адвокат, който да им помогне да се сдобият с информация от местните магистрати и полицейски детективи. Те искали да следят разследването отблизо, надявайки се, че то в крайна сметка ще доведе до залавянето на убиеца на тяхната дъщеря. Надеждите им бързо били попарени, когато осъзнали колко неадекватно са работили властите по случая.

По онова време Роджър и Полин не знаели,че убийството на дъщеря им не е изолиран случай. Всъщност, имало много неразкрити убийства и изчезвания в района на Бургундия, разследванията на повечето от които били провеждани крайно немарливо, или били напълно игнорирани. Мнозина подозирали, че властите се опитват да потулят необичайно високия брой на убийства Бургундия. Но това не можело да остане скрито за дълго.

Престъпно нехайство

Разследването на смъртта на Джоана било оплескано още от самото начало. Местопрестъплението било превърнато в криминално бедствие.

Британската проверка на случая установила, че френските съдебни лекари са пренебрегнали критични улики. Втората аутопсия, извършена от британските власти, открила няколко следи от ухапвания по тялото на Джоана. Те биха могли да доведат до важна информация за убиеца, защото зъбите, захапката и формата на челюстта са строго индивидуални и лесно биха могли да бъдат сравнени. Това откритие поразило родителите на Джоана, които не можели да си обяснят как едно толкова очевидно и важно доказателство би могло да мине незабелязано.

По време на аутопсията от тялото били взети семенни проби. Нужни били цели две години за техния анализ, но когато излезли резултатите, френските власти отказали да призоват за доброволно тестване мъжете в района на убийството и продължавали да отказват да призоват чрез медиите възможни очевидци на престъплението. Огорчени от некомпетентността на полицията, родителите на Джоана решили да вземат нещата в свои ръце.

Семейството предложило награда за информация, която би довела до залавянето на убиеца, и раздало брошурки във и около Оксер и Монету. Те дори се обърнали за съдействие към британското правителство. Макар да не успели да получат помощ от родината си, те получили някои интересни отговори на своите брошурки.

Няколко души предложили информация директно касаеща смъртта на Джоана. Роджър и Полин с надежда представили новите следи на френските власти. Но, по неизвестни причини, разследването на проверило тези сигнали.

Семействата на други убити момичета в Бургундия също отговорили на брошурките. Подобно на Роджър и Полин, те също чувствали, че разследването се провежда крайно некадърно.

Роджър и Полин се опитали да се сдобият с документите по случая, за да могат да използват външна помощ в разследването, но полицията продължавала да им отказва достъп до тази информация. Въпреки че каузата им изглеждала изгубена, те не се отказали да търсят истината.

Връзка?

Емил Луи
Емил Луи

Сред 17-те изчезнали или открити мъртви момичета имало седем ученички от Медицинско-образователния институт – специализирано училище за млади жени с физически увреждания. Изчезналите момичета, на възраст от 16 до 22 години, били „открити“ през декември 2000 година, когато един бивш шофьор на училищен автобус направил шокиращи признания. Емил Луи (68 г.) признал в полицията, че е правил секс със седемте ученички и след това ги е убил в периода 1977-79 година.

Когато момичетата започнали да изчезват, полицията първо разпитала Емил, защото той имал история на сексуален насилник. Но те не го преследвали за дълго и в крайна сметка го отхвърлили като възможен заподозрян. Случаите били закрити, а момичетата били обявени за бегълки.

Луи продължавал да вози с автобуса си ученичките до училището и обратно, и да ги изнасилва и убива безразборно. Никой не го смятал за заподозрян в продължение на още две десетилетия.

Луи бил заловен 20 години по-късно, когато дъщеря му открила в неговата къща предмети, принадлежащи на няколко от жертвите. По време на признанията си Луи казал на властите, че е погребал момичетата близо до река Йона. Властите открили само скелетните останки на две от жертвите.

Скоро след като признал вината си Луи променил своята история. Той заявил, че е бил заставен да даде фалшиви показания, и че в действителност не е извършил убийствата. Той казал: „момичетата бяха насилвани редовно и накрая бяха отвлечени и убити от тайна престъпна мрежа от висшестоящи мъже“. Местните следователи посрещнали историята му със скептицизъм.

Луи не би могъл да бъде обвинен в убийствата и без това, понеже, според френските закони, никой не може да бъде обвиняван в убийство, от чието извършване са изминали десет години. Вместо това Луи бил обвинен в изнасилване – престъпление, за което няма давност. Властите смятали, че той може би е отговорен и за други убийства, но не разполагали с достатъчно доказателства.

Кристиан Жамбер
Кристиан Жамбер

Едно нещо било сигурно: Луи не би могъл да е директно отговорен за смъртта на Джоана Париш. По времето на нейното убийство той излежавал присъда за сексуална гавра с малолетен. Едно частно разследване обаче, проведено от френския агент Кристиан Жамбер, установило, че Луи е бил свързан по някакъв начин с всички жертви. Жамбер вярвал, че той е част от някаква подземна мрежа за търговия със секс, която оперирала в района, и която може би е отговорна и за смъртта на Джоана. Оставал въпросът дали Форние и неговата съпруга са имали нещо общо с Емил и незаконната мрежа, и ако да, то до каква степен? Възможно ли било Форние да е замесен в смъртта на Джоана?

Криминална мрежа

Първоначално властите игнорирали теориите на Жамбер, но един инцидент през 1984 година ги накарал да премислят идеята, че в района наистина действа престъпна мрежа за секс. През онзи януари едно 19-годишно момиче било открито да се лута по улиците на Оксер в замаяно състояние. Когато полицията я прибрала и разпитала, тя заявила, че е била държана като заложник в мазето на една къща наблизо, където била подлагана на сексуално насилие и мъчения.

Показанията на момичето отвели полицията в дома на Клод и Моник Дунан – приятели на Емил Луи. Когато претърсила къщата, полицията открила в мазето още едно момиче – „голо и провесено за китките от една стълба“. Оказало се, че в продължение на 15 години местните момичета с физически увреждания са били примамвани в къщата, заключвани, хранени с кучешка храна, и постоянно подлагани на изнасилвания и мъчения от многобройни гости, които изглежда били нещо като членове на таен клуб. Въпреки това нямало индикации някое от момичетата да е било убито.

През 1991 година Клод Дунан е осъден за отвличане и получава доживотна присъда. Неговата съпруга Моник получава две години затвор за съучастничество. Клод Дунан настоявал, че в случая са замесени политици, индустриалци и магистрати, но отказвал да назове имената им. Според медиите, полицията открила списък с имената на 50 клиенти на къщата, сред които няколко френски благородници, които си плащали, за да измъчват и насилват пленените момичета. Полицията била предала документа на съда в Оксер. Този списък обаче изчезва мистериозно от съдебната зала и никога не е открит.

Това не е единственият изчезнал документ. Всъщност, от съда изчезват над 100 папки с документи от случаи с убийства и изчезнали лица, случили се в периода от 1958 до 1982 година. Очевидно някой се опитвал да потули престъпленията или съда в Оксер страдал от сериозни административни проблеми.

Потулване на търговията с плът

Кристиан Жамбер бил почти сигурен, че знае кой стои зад големия брой убийства и изчезнали хора в Бургундия и бил убеден, че Емил Луи е един от главните виновници. Форние никога не бил споменаван като заподозрян, но по-късно възникнало подозрението, че той също е замесен по някакъв начин. Жамбер си водел педантични бележки и дневници за случаите, заедно с доказателствата събрани от него през годините. През 1997 година той се готвел да представи откритията си на новозапочнатото разследване, но за съжаление така и не успял да разкрие плодовете на труда си.

През август същата година Жамбер бил открит мъртъв в мазето на дома си в Оксер. Аутопсията разкрила, че е умрял от единичен изстрел в главата. Медицинските експерти заявили, че Жамбер е страдал от депресия. Смъртта му била обявена за самоубийство.

В края на 90-те години скандалът в Оксер започвал вече да привлича международно внимание. Гражданите били шокирани от безхаберието на властите и от факта, че над 100 документи, свързани със случаи на изчезнали жени, са се изпарили от сградата на съда. Министърът на правосъдието наредил да се извърши вътрешно разследване на случая. Случаят с убийството на Джоана бил един от избраните за повторно разглеждане и впоследствие бил свързан със случаите на седемте момичета, които Луи признал, че е убил.

Следователите, работещи по случая, бързо осъзнали, че е възможно някой да е подправил документите, свързани с разследването на смъртта на Джоана. Показанията на очевидците, събрани по времето на убийството, липсвали от досието й. Освен това, важни ДНК улики от аутопсията й също липсвали.

Много граждани вярвали, че случаите на убийства се игнорират преднамерено, а документите се крадат или унищожават, защото съдържат информация уличаваща висшестоящи лица. Следователите, преразглеждащи случаите, установили, че е по-вероятно да става въпрос за изключителна престъпна нехайност от страна на местните магистрати. Трима висши служители на съда били съдени и признати за виновни в престъпна небрежност.

Нови доказателства

През август 2002 година следователите откриват нови следи за убийството на Джоана. Наскоро възстановените ДНК улики показват, че в изнасилването и смъртта й са замесени двама мъже. Полицията арестувала един заподозрян, но скоро го освободила поради липса на доказателства.

Разследването продължава да следва новите следи с надеждата, че те ще могат да доведат до ареста на убиеца. Но от смъртта на момичето вече е изминало много време и шансовете за разкриването на престъплението стават все по-малки с годините.

През април 2004 година се появяват още нови доказателства във връзка с така нареченото „самоубийство“ на Жамбер. Авторката Корин Ерман получила достъп до документите по случая на Жамбер, докато извършвала проучване върху изчезналите и убити момичета в Бургундия. Тя подозира, че има нещо нередно в смъртта му, и смята, че той може би е убит. Ерман решава да докаже теорията си.

Ерман, авторка на книгата „Изчезналите от Оксер“, убедила децата на Жамбер да ексхумират тялото на баща си, за да бъде подложено на още една аутопсия. След няколко дни изучаване на останките медицинските следователи направили тревожно откритие. Жамбер бил прострелян не веднъж, а два пъти в главата, което правело теорията за самоубийство почти невъзможна.

Подозренията на Ерман се оказали правилни и тя убедила магистратите в района да започнат разследване за убийство. Смята се, че неговото убийство е директно свързано с разследването, по което е работил. Макар следователите да разпитали няколко възможни заподозрени, никой досега не е осъден за това престъпление.

Процесът

Моник Оливие
Моник Оливие

През 2005 година Моник Оливие е екстрадирана във Франция и обвинена в три убийства след като признава, че е примамила в дома си три млади момичета, знаейки, че Форние ще ги убие. Процесът на Оливие бил отложен, както и този на Форние, който е екстрадиран във Франция през 2006 година. По време на разпитите си Оливие признава, че съпругът й е удушил едно младо момиче и е захвърлил тялото му в една река край град Оксер през 1990 година. Тя осигурила подробности, които накарали следователите да вярват, че убитата жена е Джоана Париш. Форние обаче отказал да признае, че има нещо общо с убийството на младата студентка. Родителите на момичето до ден днешен не са сигурни дали той е отнел живота на дъщеря им и може би никога няма да узнаят това, тъй като ДНК пробите от местопрестъплението са безнадеждно загубени по вина на френските власти.

Мишел Фурнире
Мишел Форние

Форние настоявал съдебните заседатели от женски пол да докажат, че са били девствени преди сватбата си. Това негово искане, както и молбата му да не бъдат допускани медиите до процеса, било отхвърлено. Форние отказвал да съдейства на властите – той често отказвал да говори и никога не показвал емоции или разкаяние. Единственото нещо, което успяло да го вбеси, макар и за кратко, били резултатите от теста за интелигентност, които показвали, че неговата покорна съпруга е по-умна от него.

Държавният прокурор описал Форние като „некрофилно чудовище“, а двойката убийци като „дявол с две лица“. Моник показала разкаяние, но прокурорът критикувал нейното „оглушително мълчание“ към писъците на жертвите, които тя лично осигурявала на мъжа си. Според него, тя извличала удоволствие да наблюдава физическото страдание на момичетата. Моник Оливие е призната за виновна като съучастничка на съпруга си в поне пет от убийствата и е осъдена да излежи най-малко 28 години от доживотната си присъда.

Мишел Форние е признат за виновен в убийството на седем момичета и отказва да обжалва решението на съда. Той ще умре в затвора.

The following two tabs change content below.

8 коментара on “Мишел Форние: Чудовището от Арден

  1. Хм много леко наказание доживотен затвор! Трябвало е смъртна , но не с инжекция 4е така е хуманно, а чрез електрически стол.

  2. Сексуално мотивираните престъпници никога не могат да бъдат превъзпитани.Доживотният затвор тук е най-малкото,което този убиец заслужава.Твърде жалко,че смъртните присъди са отменени.
    Като начало този мъж е некроубиец,педофил и социопат.Съвсем нормално е да посяга на малки момичета и то девствени защото както е посочено във материална е имал проблем със преждевременната си еякулация.И понеже е неадекватен той избира по-слаби,лесно манипулируеми момичета все още незапознати със секса за да превъзмогне комплексите си демонстрирайки мощ, убивайки и поругавайки ги.Така разсъждава психопата.Той не е градивен а деструктивен.Вместо да намери правилен начин да се справи със смешните си мъжки неволи той убива и изнасилва млади девойки за да докаже мъжествеността си.Никога няма да съжали за стореното защото е безсъвестен дегенерат.А относно жена му…жалка неспособна да функционира и мисли самостоятелно женица.Мога да сравня зависимостта й към Фурнире като случая на Карла Хомолка и Пол Бернардо.И за да се обоснова ще посоча факта,че Фурнире се е ядосал на теста й за интелигентност(тъй като нейният е бил по-висок от неговия) защото той е вярвал,че доминира,нарежда и се разпорежда и със нейния живот и воля.А пък тя се оказала по-интелигентна.Това не се връзва особено с неговата концепция за превъзходство над други човешки същества.

  3. Според мен,големият проблем е безхаберието на властите,и тоталната кретения и непрофесионализъм при аутопсиите,и намирането на улики.Не си обяснявам,как така полицията е омаловажавала всички тези изчезнали и убити момичета,при положение,че жертвите са едва ли не деца ( и не,че искам да кажа нещо лошо!!!) те не са проститутки,или наркоманки,които принципно,никой от семействата им не се интересува от тях!

  4. е все пак там има осъдени за престъпно нехайство полицаи и магистрати а тук дори не знам дали така се пише на български,толкова ни е непознато някой да потърси отговорност и от лекари,полиция,съдебна власт

  5. Li4no az sum po-sklonna da vqrvam, 4e naistina ima organizirana grupa, deistva6ta po otvli4aniqta i porugavaneto na tezi mladi momi4eta. Neznam sus sigurnost dali Furnie e 4ast ot neq ili deistviqta mu po su6toto vrame sa prosto suvpadeniq, vupreki,4e az ne vqrvam v prosto suvpadeniq! 6to se otnasq do deistviqta na razsledva6tite i autopsira6tite, te prosto ne podlejat na komentar! Za nevejestvoto i bezhaberieto si, tezi hora zaslujavat da budat sudeni naravno s fakti4eskite ubiici, za6toto kosveno sa doprinesli za poka4vane broq na jertvite! Ako si bqha svur6ili rabotata moje6e broq da se svede do minimum(1-2) momi4eto, koeto su6to e mmnogo razbira se!

  6. Логично е ако в тези педофилски мрежи са били замесени и много влиятелни хора на високи постове работата на разследващите да не върви нормално!

  7. Да ви кажа не съм учудена че са замесени хора от така нареченото ‘висше’ общество, демек с пари. Отворете си очите. Тези са най-вероятно масони. Това е в техен стил. И естествено че ей така ще изчезнат документи, защото много от тях заемат политически постове, има дори и църковни служители. За съжаление парите движат света а най-страшното е че въпросните хора с пари и власт са особено жестоки и ненаситни защото имат пълен контрол и никой нищо не може да йм каже. Дори съм убедена че има изключително много невинни, но осъдени хора, с които тези същите си измиват ръцете, за да не можем да разберем какво става “зад кулисите“ и примерно как някои “благородници“ и политици обичат да се гаврят с деца… Е надявам се на чудо и това да излезне наяве.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *