Мишел Форнире: Чудовището от Арден

Мишел Форнире често предприемал семейни разходки с колата си в компанията на своята съпруга и новородения си син – удобно настанен на задната седалка. Онова, което различавало техните екскурзии от тези на други семейства е че пътуванията им обикновено завършвали с изнасилване, осакатяване и убийство на девственици. Медиите кръщават Форнире „Чудовището от Арден“. Мъжът, арестуван за тези зверски престъпления, се оказал съвсем безобиден на вид, дребен, сивокос и очилат човечец.

През май 2004 година, точно когато белгийският съд приключвал случая на прочутия педофил и сериен убиец Марк Дютру, нова серия от педофилски убийства привлякла международното внимание. Белгийските власти разкрили, че френският дърводелец и познат педофил Мишел Форнире (62 г.) е признал за шест убийства. Форнире твърдял, че жертвите му са не само деца, а сред тях има и млади жени и един мъж.

Признанията на Форнире дошли скоро след като неговата съпруга Моник Оливие го предала на полицията и заявила, че той е отговорен за девет убийства във Франция и Белгия. Моник решила да говори, когато видяла как съпругата на Марк Дютру получила 30 години затвор за „опита й да прикрие престъпленията на съпруга й“.

Форнире признал за убийствата след като бил заловен заради отвличането на 13-годишно момиче.

Неговата съпруга Моник заявила на властите, че няма нищо общо с тези престъпления, макар да е знаела за тях. Но полицията подозирала, че тя е играла много голяма роля в отвличането на жертвите.

Сексуален насилник

Мишел Форнире е роден през 1942 година в град Седан във Франция, разположен край белгийската граница. Баща му е металоработник, а майка му – дъщеря на фермер. Мишел бил тихо дете с коефициент на интелигентност малко над средното ниво. Обичал да играе на шах и да слуша класическа музика. Но като възрастен не се задържал за постоянно на нито едно работно място, което не е необичайно за сериен убиец. Търсенето на жертви често възпрепятства рутината на всекидневния труд.

Форнире бил арестуван за първи път през 1966 година за блудство с дете. Това сложило край на първия му брак. Той се оженил повторно, родили му се три деца, но и този брак приключил, когато бил арестуван за изнасилване и сексуално посегателство над малолетни.

Моник Оливие
Моник Оливие

Докато бил в ареста и очаквал да бъде изправен пред съда, Мишел публикувал обява за запознанства в католическо списание. Моник Оливие, медицинска сестра и майка на три деца, му изпратила писмо. Като дете тя страдала от заекване, а като възрастна – от серия неуспешни връзки с физическо насилие. Оливие обещала да помогне на Форнире „да лови девственици“, ако той й помогне да убие бившия си съпруг. Само първата част от сделката щяла да бъде изпълнена.

Мишел Фурнире
Мишел Форнире

Аматьорите психолози спекулират, че манията на Форнире по девствениците е свързана с неговите проблеми с преждевременна еякулация. Единствено девствените момичета не биха могли да критикуват състоянието му, защото нямат нужния сексуален опит. Известно е, че част от задълженията на Оливие е била да извършва физически преглед на жертвите преди Форнире да ги изнасили, за да се увери, че момичетата отговарят на неговите изисквания за девственост.

Оливие – неговата „кървава муза“, го чакала пред портите на затвора, когато бил освободен през 1987 година. Форнире бил пуснат предсрочно, защото бил „образцов затворник“. Два месеца по-късно започнал неговият кървав маратон.

След освобождаването си Форнире се преместил в Белгия и си намерил временна работа в училищна столова.

Форнире твърди по-късно, че през „активните“ си периоди, които възлизат общо на пет години, е убивал по две момичета на година. Ако тази история е вярна, то общият брой на жертвите му би трябвало да е 10 – с две повече от убийствата, за които си признава в крайна сметка. Полицията предполага, че може да е убивал по две момичета на година в продължение на 15-годишен период, което би увеличило бройката на 30 жертви. Точният брой на убитите от Форнире жени може би никога няма да стане известен, но мнозина вярват, че той достига до 40 и дори повече жертви.

Престъпленията

Шатото на Мишел Фурнире
Шатото на Мишел Форнире

Форнире подбирал главно девственици. Преди да излезе на лов, изкопавал предварително триметров гроб за жертвата си. Някои от тези гробове се намират в неговото шато във Френските Ардени, което купил скоро след излизането си от затвора. Смята се, че парите, с които Форнире е осъществил тази имотна сделка, са били откраднати от една от неговите жертви.

В затвора Форнире се запознал с друг затворник – член на крайно лява военна групировка, отговорна за серия от бомбени атентати във Франция през 80-те години. Форнире научил, че във „военната хазна“ на групировката има 30 000 долара, които се пазят от съпругата на неговия съкилийник. Когато излязъл от затвора, той издирил жената, откраднал скритото съкровище и я убил. С парите купил замък от 18-и век, разположен на 32 акра земя в Доншери. Скоро след признанията им Форнире и неговата съпруга отвели полицията в имота си, за да й покажат останките на погребаните там тела.

Изабел Лавил
Изабел Лавил

Двойката убийци грабнала първата си жертва през декември 1987 година. Те се доближили с микробуса си до 17-годишната Изабел Лавил, която се прибирала от училище. Казали й, че са се загубили и убедили девойката да се качи при тях в буса и да им помогне да намерят пътя. Форнире я изнасилил и убил.

Една година по-късно 20-годишната Фабиен Льороа била отвлечена от един супермаркет. Тялото й било открито на следващия ден. Тя била застреляна в гърдите.

През 1989 година двойката взела най-младата си жертва. Елизабет Брише е само на 12 години, когато била отвлечена от белгийския град Намур. Нейното тяло било открито 14 години по-късно, погребано в земите на шатото на Форнире.

Елизабет Брише
Елизабет Брише

С малкия си син на ръце те представлявали перфектната картина на заслужаващо доверие семейство и точно така подлъгвали в капана си младите момичета. Форнире и Оливие понякога се престрували, че синът им е болен и молели жертвата си да им покаже пътя към болницата. Другият им номер бил Оливие да шофира сама и когато успеела да качи в колата някое момиче, на пътя изскачал Форнире, размахвайки празна туба за бензин и стопирал буса под предлог, че трябва да стигне до най-близката бензиностанция. Оливие, разбира се, спирала и го качвала.

Форнире удушавал, застрелвал, а понякога инжектирал въздух във вените на жертвите си, за да предизвика сърдечен удар. Смъртта обаче не ги спасявала от неговото извратено внимание. След като намушкал до смърт едно момиче с отвертка, той изнасилил пресния й труп. Оливие наблюдавала отстрани как той изнасилва и убива жертвите си и след това двамата пресъздавали тези сцени в брачното си ложе.

Научи повече за:   Анри Ландру: Синята брада

Форнире се отървавал от телата на самото местопрестъпление или ги заравял в земите на шатото си. Убийствата продължавали с години, но властите разглеждали всеки случай като отделен. Белгийската и френската полиция не споделяли информация помежду си и никой не предполагал, че необичайно високият брой на убийства в района на Арден се дължи на факта, че там ловува сериен убиец.

Арестът

Тъй като полицията не подозирала за тях, напълно възможно било зловещата двойка никога да не бъде арестувана, ако една от жертвите им не успяла да се измъкне. През 2003 година Форнире отвлякъл 13-годишно момиче. Похвалил се пред нея, че Марк Дютру – белгийският педофил и сериен убиец, който точно тогава бил заловен – не можел да му стъпи на малкия пръст. Но момичето успяло да избяга като прегризало въжетата, с които било вързано, и скочило от микробуса на един светофар. Преди да изчезне тя се постарала да запомни номера на колата.

Мишел Фурнире
Мишел Форнире

Полицията разпитала Форнире и Оливие без да осъзнава, че разговаря с френския еквивалент на Фред и Роуз Уест. Единствено заблуждението на Оливие, че властите знаят всичко, я накарало да си признае с надеждата, че ще получи по-лека присъда.

Първото убийство, за което признала, напомняло за случая със студентката от университета в Лийдс Джоана Париш, която изчезнала в Бургундия през 1990 година. Когато разбрал, че Оливие се е разприказвала, Форнире също признал за много убийства, но не и за този случай.

На 3 юли 2004 Форнире и Оливие завели полицията на две отделни места в имота си, където били погребани 12-годишната Елизабет Брише и френската студентка Жан-Мари Десрамо. И двете момичета били изчезнали през 1989 година. След кратко претърсване полицията открила и изровила частично запазените им останки. Форнире не показал никаква емоция при вида на телата.

Жан-Мари Десрамо
Жан-Мари Десрамо

Смята се, че в този район са погребани и други жертви. Самият Форнире признал, че е хвърлил тялото на 17-годишната Изабел Лавил в кладенец някъде в околността.

Оливие разкрила на полицията къде да намери тялото на тяхната бивша детегледачка – в градината на предишния им дом в южна Белгия, близо до френската граница. Но на мястото не било открито никакво тяло. Въпреки липсата на доказателства, Форнире бил обвинен и в това убийство.

Много от семействата на жертвите се негодували, че той не е бил заловен по-рано. Вярвали, че ако Форнире бе излежал цялата си седемгодишна присъда, убийствата са щели да бъдат много по-малко. Освен това, ако били предупредени, че в техния район живее педофил, щели да вземат предохранителни мерки и вероятно щели да предотвратят смъртта на близките си.

Франция издала заповед за ареста на Форнире и настояла Белгия да предаде престъпника на френските власти, тъй като по-голямата част от убийствата били извършени на тяхна територия. Но Белгия отказала да предаде Форнире, докато не приключи разследването си. Френските власти се принудили да разпитват убиеца, станал известен като „Чудовището от Арден“, на белгийска територия. Един от случаите, за които детективите нямали търпение да разпитат Форнире, бил свързан с убийството на момиче на име Джоана Париш, извършено преди цели 14 години.

Джоана

В утрото на 17 май 1990 година безработният боклукчия Патрис Бардо пътувал от дома си във френското село Монету към близката река Йона, където смятал да лови риба. Малко след като пристигнал, забелязал, че нещо се носи във водата. Първоначално го помислил за шамандура, но после с ужас установил, че е човешко тяло.

Бардо незабавно спрял една бягаща за здраве жена на близката пътека и й казал за страховитата си находка. Властите скоро пристигнали и сложили началото на разследване, което впоследствие щяло да бъде подложено на множество критики.

Полицията отцепила малък участък земя в близост до мястото, където било открито тялото и започнала да търси улики. Но следователите пренебрегнали голяма част от заобикалящия район, който бил добре утъпкан от полицаите, служителите на бърза помощ, любопитни граждани и превозни средства. Дори и да имало някакви доказателства, те били унищожени завинаги.

Джоана Париш
Джоана Париш

Тялото било извадено от реката и откарано в близката болница за разпознаване и аутопсия. Жената била идентифицирана като 20-годишната Джоана Париш от Глочестър, Англия. Джоана била студентка в Университета в Лийдс и работела като асистент-учител по английски език в едно училище в Оксер.

Аутопсията разкрила, че Джоана е била упоена, завързана, изнасилена, пребита и удушена преди да бъде изхвърлена в реката. Тялото й било престояло във водата няколко часа преди да бъде открито. Макар трупът да бил изхвърлен посред бял ден, полицията не успяла да открие никакви очевидци. Властите смятали, че този, който е убил Джоана, вероятно познава добре района и може би живее наблизо. Въпреки това полицията не разполагала с никакви заподозрени.

По времето на смъртта си Джоана била публикувала обява в местния вестник, че дава частни уроци по английски език. Тя искала да събере пари, за да отиде на почивка с годеника си.

Следователите научили, че някакъв местен мъж е отговорил на обявата на Джоана по телефона и искал да я наеме за своя син тийнейджър. Уредили си среща за 19:00 часа на 16 май на градския площад в Оксер. Джоана прекарала времето преди срещата със своята приятелка Джанет. Двете се разделили в 18:30 часа и Джанет повече не видяла приятелката си жива.

Няколко седмици след откриването на тялото й Джоана била погребана в Глочестър. Нейните родители Роджър и Полин заминали за Оксер и наели адвокат, който да им помогне да се сдобият с информация от местните магистрати и полицейски детективи. Искали да следят разследването отблизо, надявайки се, че то в крайна сметка ще доведе до залавянето на убиеца на тяхната дъщеря. Надеждите им бързо били попарени, когато осъзнали колко неадекватно са работили властите по случая.

По онова време Роджър и Полин не знаели,че убийството на дъщеря им не е изолиран случай. Всъщност имало много неразкрити убийства и изчезвания в района на Бургундия, разследванията на повечето от които били провеждани крайно немарливо или били напълно игнорирани. Мнозина подозирали, че властите се опитват да потулят необичайно високия брой на убийства Бургундия. Но това не можело да остане скрито за дълго.

Научи повече за:   Тед Бънди: Чаровния убиец

Престъпно нехайство

Разследването на смъртта на Джоана било оплескано още от самото начало. Местопрестъплението било превърнато в криминално бедствие.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: plamena 🍺 Rosii 🍺 Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21

Британската проверка на случая установила, че френските съдебни лекари са пренебрегнали критични улики. Втората аутопсия, извършена от британските власти, открила няколко следи от ухапвания по тялото на Джоана. Те биха могли да доведат до важна информация за убиеца, защото зъбите, захапката и формата на челюстта са строго индивидуални и лесно биха могли да бъдат сравнени. Това откритие поразило родителите на Джоана, които не можели да си обяснят как едно толкова очевидно и важно доказателство би могло да мине незабелязано.

По време на аутопсията от тялото били взети семенни проби. Нужни били цели две години за техния анализ, но когато излезли резултатите, френските власти отказали да призоват за доброволно тестване мъжете в района на убийството и продължавали да отказват да призоват чрез медиите възможни очевидци на престъплението. Огорчени от некомпетентността на полицията, родителите на Джоана решили да вземат нещата в свои ръце.

Семейството предложило награда за информация, която би довела до залавянето на убиеца, и раздало брошурки във и около Оксер и Монету. Дори се обърнали за съдействие към британското правителство. Макар да не успели да получат помощ от родината си, те получили някои интересни отговори на своите брошурки.

Няколко души предложили информация директно касаеща смъртта на Джоана. Роджър и Полин с надежда представили новите следи на френските власти. Но по неизвестни причини разследването на проверило тези сигнали.

Семействата на други убити момичета в Бургундия също отговорили на брошурките. Подобно на Роджър и Полин, те също чувствали, че разследването се провежда крайно некадърно.

Роджър и Полин се опитали да се сдобият с документите по случая, за да могат да използват външна помощ в разследването, но полицията продължавала да им отказва достъп до тази информация. Въпреки че каузата им изглеждала изгубена, те не се отказали да търсят истината.

Връзка?

Емил Луи
Емил Луи

Сред 17-те изчезнали или открити мъртви момичета имало седем ученички от Медицинско-образователния институт – специализирано училище за млади жени с физически увреждания. Изчезналите момичета, на възраст от 16 до 22 години, били „открити“ през декември 2000 година, когато бивш шофьор на училищен автобус направил шокиращи признания. Емил Луи (68 г.) признал в полицията, че е правил секс със седемте ученички и след това ги е убил в периода 1977-79 година.

Когато момичетата започнали да изчезват, полицията първо разпитала Емил, защото имал история на сексуален насилник. Но не го преследвали задълго и в крайна сметка го отхвърлили като възможен заподозрян. Случаите били закрити, а момичетата били обявени за бегълки.

Луи продължавал да вози с автобуса си ученичките до училището и обратно, и да ги изнасилва и убива безразборно. Никой не го смятал за заподозрян в продължение на още две десетилетия.

Луи бил заловен 20 години по-късно, когато дъщеря му открила в неговата къща предмети, принадлежащи на няколко от жертвите. По време на признанията си Луи казал на властите, че е погребал момичетата близо до река Йона. Властите открили само скелетните останки на две от жертвите.

Скоро след като признал вината си, Луи променил своята история. Заявил, че е бил заставен да даде фалшиви показания и че в действителност не е извършил убийствата. Казал:

„Момичетата бяха насилвани редовно и накрая бяха отвлечени и убити от тайна престъпна мрежа от висшестоящи мъже“.

Местните следователи посрещнали историята му със скептицизъм.

Луи не би могъл да бъде обвинен в убийствата и без това, понеже според френските закони никой не може да бъде обвиняван в убийство, от чието извършване са изминали десет години. Вместо това Луи бил обвинен в изнасилване – престъпление, за което няма давност. Властите смятали, че може би е отговорен и за други убийства, но не разполагали с достатъчно доказателства.

Кристиан Жамбер
Кристиан Жамбер

Едно нещо било сигурно: Луи не би могъл да е директно отговорен за смъртта на Джоана Париш. По времето на нейното убийство той излежавал присъда за сексуална гавра с малолетен. Едно частно разследване обаче, проведено от френския агент Кристиан Жамбер, установило, че Луи е бил свързан по някакъв начин с всички жертви. Жамбер вярвал, че той е част от някаква подземна мрежа за търговия със секс, която оперирала в района и която може би е отговорна и за смъртта на Джоана. Оставал въпросът дали Форнире и неговата съпруга са имали нещо общо с Емил и незаконната мрежа и ако да, то до каква степен? Възможно ли било Форнире да е замесен в смъртта на Джоана?

Криминална мрежа

Първоначално властите игнорирали теориите на Жамбер, но един инцидент през 1984 година ги накарал да премислят идеята, че в района наистина действа престъпна мрежа за секс. През онзи януари едно 19-годишно момиче било открито да се лута по улиците на Оксер в замаяно състояние. Когато полицията я прибрала и разпитала, тя заявила, че е била държана като заложник в мазето на къща наблизо, където била подлагана на сексуално насилие и мъчения.

Показанията на момичето отвели полицията в дома на Клод и Моник Дунан – приятели на Емил Луи. Когато претърсила къщата, полицията открила в мазето още едно момиче – „голо и провесено за китките от една стълба“. Оказало се, че в продължение на 15 години местните момичета с физически увреждания са били примамвани в къщата, заключвани, хранени с кучешка храна, и постоянно подлагани на изнасилвания и мъчения от многобройни гости, които изглежда били нещо като членове на таен клуб. Въпреки това нямало индикации някое от момичетата да е било убито.

През 1991 година Клод Дунан бил осъден за отвличане и получил доживотна присъда. Неговата съпруга Моник получила две години затвор за съучастничество. Клод Дунан настоявал, че в случая са замесени политици, индустриалци и магистрати, но отказвал да назове имената им.

Според медиите полицията била открила списък с имената на 50 клиенти на къщата, сред които няколко френски благородници, които си плащали, за да измъчват и насилват пленените момичета. Полицията била предала документа на съда в Оксер. Този списък обаче изчезнал мистериозно от съдебната зала и никога не бил открит.

Това не бил единственият изчезнал документ. Всъщност от съда изчезнали над 100 папки с документи от случаи с убийства и изчезнали лица, случили се в периода от 1958 до 1982 година. Очевидно някой се опитвал да потули престъпленията или съда в Оксер страдал от сериозни административни проблеми.

Научи повече за:   Фриц Хаарман: Вампира от Хановер

Потулване на търговията с плът

Кристиан Жамбер бил почти сигурен, че знае кой стои зад големия брой убийства и изчезнали хора в Бургундия, и бил убеден, че Емил Луи е един от главните виновници. Форнире никога не бил споменаван като заподозрян, но по-късно възникнало подозрението, че той също е бил замесен по някакъв начин. Жамбер си водел педантични бележки и дневници за случаите, заедно с доказателствата, събрани от него през годините. През 1997 година се готвел да представи откритията си на новозапочнатото разследване, но за съжаление така и не успял да разкрие плодовете на труда си.

През август същата година Жамбер бил открит мъртъв в мазето на дома си в Оксер. Аутопсията разкрила, че е умрял от единичен изстрел в главата. Медицинските експерти заявили, че Жамбер е страдал от депресия. Смъртта му била обявена за самоубийство.

В края на 90-те години скандалът в Оксер започвал вече да привлича международно внимание. Гражданите били шокирани от безхаберието на властите и от факта, че над 100 документи, свързани със случаи на изчезнали жени, са се изпарили от сградата на съда. Министърът на правосъдието наредил да се извърши вътрешно разследване на случая. Случаят с убийството на Джоана бил един от избраните за повторно разглеждане и впоследствие бил свързан със случаите на седемте момичета, които Луи признал, че е убил.

Следователите, работещи по случая, бързо осъзнали, че е възможно някой да е подправил документите, свързани с разследването на смъртта на Джоана. Показанията на очевидците, събрани по времето на убийството, липсвали от досието й. Освен това важни ДНК улики от аутопсията й също липсвали.

Много граждани вярвали, че случаите на убийства се игнорират преднамерено, а документите се крадат или унищожават, защото съдържат информация, уличаваща висшестоящи лица. Следователите, преразглеждащи случаите, установили, че е по-вероятно да става въпрос за изключителна престъпна нехайност от страна на местните магистрати. Трима висши служители на съда били съдени и признати за виновни в престъпна небрежност.

Нови доказателства

През август 2002 година следователите открили нови следи за убийството на Джоана. Наскоро възстановените ДНК улики показвали, че в изнасилването и смъртта й са замесени двама мъже. Полицията арестувала един заподозрян, но скоро го освободила поради липса на доказателства.

Разследването продължило да следва новите следи с надеждата, че ще могат да доведат до ареста на убиеца. Но от смъртта на момичето вече е изминало много време и шансовете за разкриването на престъплението стават все по-малки с годините.

През април 2004 година се появили още нови доказателства във връзка с така нареченото „самоубийство“ на Жамбер. Авторката на книгата „Изчезналите от Оксер“ Корин Ерман получила достъп до документите по случая на Жамбер, докато извършвала проучване върху изчезналите и убити момичета в Бургундия. Тя подозирала, че има нещо нередно в смъртта му и смятала, че той може би е убит. Ерман решила да докаже теорията си.

Ерман убедила децата на Жамбер да ексхумират тялото на баща си, за да бъде подложено на още една аутопсия. След няколко дни изучаване на останките медицинските следователи направили тревожно откритие. Жамбер бил прострелян не веднъж, а два пъти в главата, което правело теорията за самоубийство почти невъзможна.

Подозренията на Ерман се оказали правилни и тя убедила магистратите в района да започнат разследване за убийство. Смятало се, че неговото убийство е директно свързано с разследването, по което бил работил. Макар следователите да разпитали няколко възможни заподозрени, никой досега не е осъден за това престъпление.

Процесът

Моник Оливие
Моник Оливие

През 2005 година Моник Оливие била екстрадирана във Франция и обвинена в три убийства след като признала, че е примамила в дома си три млади момичета, знаейки, че Форнире ще ги убие. Процесът срещу нея бил отложен, както и този на Форнире, който бил екстрадиран във Франция през 2006 година.

По време на разпитите й Оливие признала, че съпругът й е удушил едно младо момиче и е захвърлил тялото му в реката край град Оксер през 1990 година. Тя осигурила подробности, които накарали следователите да вярват, че убитата жена е Джоана Париш.

Форнире обаче отказал да признае, че има нещо общо с убийството на младата студентка. Родителите на момичето до ден днешен не са сигурни дали той е отнел живота на дъщеря им и може би никога няма да узнаят това, тъй като ДНК пробите от местопрестъплението са безнадеждно загубени по вина на френските власти.

Мишел Фурнире
Мишел Форнире

В съдебната зала Форнире настоявал съдебните заседатели от женски пол да докажат, че са били девствени преди сватбата си. Това негово искане, както и молбата му да не бъдат допускани медиите до процеса, било отхвърлено. Форнире отказвал да съдейства на властите – често отказвал да говори и никога не показвал емоции или разкаяние. Единственото нещо, което успяло да го вбеси, макар и за кратко, били резултатите от теста за интелигентност, които показвали, че неговата покорна съпруга е по-умна от него.

Държавният прокурор описал Форнире като „некрофилно чудовище“, а двойката убийци като „дявол с две лица“. Моник показала разкаяние, но прокурорът критикувал нейното „оглушително мълчание“ към писъците на жертвите, които тя лично осигурявала на мъжа си. Според него тя извличала удоволствие да наблюдава физическото страдание на момичетата. Моник Оливие била призната за виновна като съучастничка на съпруга си в поне пет от убийствата и била осъдена да излежи най-малко 28 години от доживотната си присъда.

Мишел Форнире бил признат за виновен в убийството на седем момичета и отказал да обжалва решението на съда. Той ще умре в затвора.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: plamena 🍺 Rosii 🍺 Xp?cto 🍺 Elena 🍺 Elitsa 🍺
Дарители: AlexiosMimLyubomirPavelKaterina
350
21
The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

8
Напиши коментар

avatar
8 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
8 Автори на коментари
ТанявяраabvZlatiВики Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
анонимно
Гост
анонимно

Хм много леко наказание доживотен затвор! Трябвало е смъртна , но не с инжекция 4е така е хуманно, а чрез електрически стол.

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Сексуално мотивираните престъпници никога не могат да бъдат превъзпитани.Доживотният затвор тук е най-малкото,което този убиец заслужава.Твърде жалко,че смъртните присъди са отменени. Като начало този мъж е некроубиец,педофил и социопат.Съвсем нормално е да посяга на малки момичета и то девствени защото както е посочено във материална е имал проблем със преждевременната си еякулация.И понеже е неадекватен той избира по-слаби,лесно манипулируеми момичета все още незапознати със секса за да превъзмогне комплексите си демонстрирайки мощ, убивайки и поругавайки ги.Така разсъждава психопата.Той не е градивен а деструктивен.Вместо да намери правилен начин да се справи със смешните си мъжки неволи той убива и изнасилва млади… виж още »

Mishaka
Гост
Mishaka

Според мен,големият проблем е безхаберието на властите,и тоталната кретения и непрофесионализъм при аутопсиите,и намирането на улики.Не си обяснявам,как така полицията е омаловажавала всички тези изчезнали и убити момичета,при положение,че жертвите са едва ли не деца ( и не,че искам да кажа нещо лошо!!!) те не са проститутки,или наркоманки,които принципно,никой от семействата им не се интересува от тях!

Вики
Гост
Вики

е все пак там има осъдени за престъпно нехайство полицаи и магистрати а тук дори не знам дали така се пише на български,толкова ни е непознато някой да потърси отговорност и от лекари,полиция,съдебна власт

Zlati
Гост
Zlati

Li4no az sum po-sklonna da vqrvam, 4e naistina ima organizirana grupa, deistva6ta po otvli4aniqta i porugavaneto na tezi mladi momi4eta. Neznam sus sigurnost dali Furnie e 4ast ot neq ili deistviqta mu po su6toto vrame sa prosto suvpadeniq, vupreki,4e az ne vqrvam v prosto suvpadeniq! 6to se otnasq do deistviqta na razsledva6tite i autopsira6tite, te prosto ne podlejat na komentar! Za nevejestvoto i bezhaberieto si, tezi hora zaslujavat da budat sudeni naravno s fakti4eskite ubiici, za6toto kosveno sa doprinesli za poka4vane broq na jertvite! Ako si bqha svur6ili rabotata moje6e broq da se svede do minimum(1-2) momi4eto, koeto su6to e… виж още »

abv
Гост
abv

Логично е ако в тези педофилски мрежи са били замесени и много влиятелни хора на високи постове работата на разследващите да не върви нормално!

вяра
Гост
вяра

Да ви кажа не съм учудена че са замесени хора от така нареченото ‘висше’ общество, демек с пари. Отворете си очите. Тези са най-вероятно масони. Това е в техен стил. И естествено че ей така ще изчезнат документи, защото много от тях заемат политически постове, има дори и църковни служители. За съжаление парите движат света а най-страшното е че въпросните хора с пари и власт са особено жестоки и ненаситни защото имат пълен контрол и никой нищо не може да йм каже. Дори съм убедена че има изключително много невинни, но осъдени хора, с които тези същите си измиват ръцете,… виж още »

Таня
Гост
Таня

Така е, за съжаление!