Алисън Бота и изнасилвачите-изкормвачи от Порт Елизабет

Алисън Бота и изнасилвачите-изкормвачи от Порт Елизабет

Кошмарът на Алисън Бота започва, когато е отвлечена от двама коравосърдечни убийци, които я изнасилват, изкормват и прерязват гърлото й с нож 16 пъти, след което я оставят да умре гола и кървяща в пясъка на крайбрежен път, в близост до Порт Елизабет в Южна Африка.
Но Алисън отказва да умре. Не само това, но тя отказва да позволи на нападателите си да унищожат живота й.

Мъртвешко събуждане

Вълна от студ нахлула в дробовете й. Била жива. Лежала на пясъка върху счупени стъкла. Над лицето й се движела някаква ръка. Наляво и надясно. Наляво и надясно. Движенията на ръката издавали звук. Мокър звук. Звукът на разсечената й плът. Той режел гърлото й с ножа. Отново и отново.

Мъжът се отдръпнал. Чувала гласовете им да се отдалечават и се обърнала. От гърлото й се чул странен стържещ звук. Опитала се да го заглуши, страхувайки се, че ще го чуят и ще се върнат. Но дишането й не подлежало на контрол. Опитала се да запуши раната с ръката си. Пръстите й потънали вътре.

Говорели на Африканс, а гласовете им се носели към нея. „Мислиш ли, че е мъртва?“ – попитал единият. „Никой не може да оцелее след подобно нещо“. Чуло се паленето на двигател и колата с двамата мъже бавно потеглила.

Тя била сама и умирала. Никой нямало да я намери тук. Не и навреме, за да спаси живота й. Поне ще разкрие кой й е причинил това. Тя написала имената им в пясъка, а отдолу добавила „Обичам те, мамо“.

После сякаш се издигнала във въздуха и се понесла на няколко метра над жената в пясъка. Погледнала надолу към тялото си и почувствала спокойствие. Осъзнала, че може да избира: да продължи да се носи, или да се върне и да се бори за живота си.

Видяла светлината от фаровете на кола през храсталака и се върнала в тялото си. Опитала се да стане и почувствала мокрота по стомаха си. Червата й били отвън. Опитала се да ги събере, да ги натика обратно вътре, но те се хлъзгали и тя се борела да ги задържи. Намерила захвърлената си наблизо риза и събрала вътрешностите си в нея.

Сега било време да се движи. Запълзяла през мръсотията и счупените стъкла, като с едната си ръка придържа ризата към корема си. С всяко следващо движение отпадала все повече. Мисълта за майка й я държала жива.

С цената на всичките си сили най-сетне стигнала до пътя, където се оставила на тъмнината да я обгърне.

Отвлечена

Алисън Бота
Алисън Бота

18 декември 1994 г. Нещо ужасно щяло да се случи в град Порт Елизабет в Южна Африка.

Двадесет и седем годишната застрахователка Алисън Бота се върнала в апартамента си малко след 01:00 ч в неделя сутринта. Била прекарала съботната вечер навън с приятели. Алисън паркирала колата пред жилището си, но още преди да успее да излезе, в гърлото й бил опрян нож.

„Мърдай, или ще те убия“ – казва мъжът, държащ острието.

Тя се преместила на пътническата седалка, а мъжът запалил двигателя. Колата потеглила, а Алисън си помислила дали да не скочи в движение, но страхът и неочакваността на ситуацията я парализирали напълно.

„Не се тревожи, няма да те нараня. Просто искам да използвам колата ти за около час“ – казал й мъжът.

Както е обичайно в подобни ситуации, Алисън не можела да повярва, че наистина я отвличат. Как е възможно това да й случва?

„Как се казваш?“ – попитал я той с нормален, всекидневен глас.

„Сюзан,“ – отговорила тя, не желайки да му каже истинското си име. – „А ти?“.

„Клинтън“.

Малко по-късно тя го помолила да вземе колата й и да я пусне. Отговарил й, че иска компанията й и че е тръгнал да търси „един приятел, който ми открадна телевизора“.

Спрели пред един нощен клуб. Пред него имало хора, но Алисън не се чувствала обнадеждена от присъствието им. Изглеждали не по-безопасни от похитителя й. Той се оглеждал за някого и се дразнел, че не го вижда. В крайна сметка от тълпата се появил мъж, облечен в черно, който се качил в колата при тях.

„Запознай се с приятелката ми Сюзан“ – казал Клинтън и се обърнал към Алисън. – „Това е Тиънс“.

Потеглили. Колата напуснала очертанията на града и пътят станал безлюден и тъмен. Клинтън намалил скоростта и спрял. Мястото било покрито с пепел от стари огньове, захвърлени бирени кутии и други най-различни боклуци. Клинтън угасил двигателя и в колата настъпила тишина. Тиънс излязъл навън, но не се отдалечил много.

Не издържайки повече на мълчанието, Алисън проговорила, опитвайки се да скрие страха в гласа си: „Сега какво?“.

Клинтън се обърнал към нея с известна доза изненада:

„Не си ли разбрала още, че искаме секс?“.

Оставена да умре

„Ще се дърпаш ли?“ – попитал той.

Алисън изиграла сценария в главата си. Очевидно нямало как да спечели физическо надмощие в тази ситуация. Решила, че ако не се противи, ще й се размине само с изнасилване.

„Не“ – отговорила тя най-сетне.

Изглежда странно, че една жена би могла да се даде толкова „лесно“ и дори да не се опита да се защити. Специалистите, занимаващи се с жертви на изнасилване, разказват, че в повечето случаи потърпевшите се разминават без физическо насилие. Южноафриканските жени, живеещи в страна изобилстваща от сексуално насилие, са наясно, че съпротивата не може да предотврати изнасилването, а може само да доведе до обезобразяване и смърт.

„Събличай се“.

Тя се съблякла.

Клинтън сграбчил главата й и заврял лицето й в скута си, заповядвайки й да му направи фелацио.
„Ако ме ухапеш, ще те убия“ – казал той и опрял ножа си в главата й.

Той отдръпнал главата й и се спуснал между краката й с устата си. „Приятелят ти прави ли така? Харесва ли ти? Сливата ти е чудно вкусна“.

Придвижил се нагоре към гърдите й, оставяйки лигава следа и заврял езика си в устата й. И тогава я изнасилил. Тя виждала през рамото му как Тиънс ги наблюдава.

Когато свършил, седнал обратно на шофьорската седалка и се обърнал към Тиънс: „Искаш ли и ти да правиш секс с тази прекрасна дама?“.

Тиънс отворил вратата на колата и я целунал. Макар ерекцията му да не била пълна, все пак проникнал в нея. Но само за малко. Отдръпнал се и казал: „Не, не мога да го направя“. Затръшнал вратата и седнал на капака на колата. Извадил от джоба си ловджийски нож с 20-сантиметрово острие.

Ножът я изплашил и тя се почувствала още по-уязвима без дрехи. Попитала Клинтън дали може да се облече и когато не получава отговор, започнала да събира дрехите си.

Тиънс станал неспокоен и извикал името на приятеля си – „Франс“. Алисън запазила тази информация в главата си.

Двамата обсъдили какво да правят с нея. Единият вариант бил да я оставят гола. Тогава един от тях попитал: „Според теб какво би искал „Старият Ник“ да направим с нея?“. (На езика Африканс „Старият Ник“ буквално означава „Чичо Ник“, но освен това е евфемизъм за дявола).

„Мисля, че би искал да я убием“ – отговорил другият.

Алисън не вярвала, че говорят сериозно. Помислила, че просто искат да я изплашат.

„Сваляй си дрехите“ – казал Франс.

Тя се съблякла отново, оставяйки сандалите си, които щели да й трябват за обратния път до града. Франс й наредил да си свали пръстените, които дал на Тиънс.

Алисън била сигурна, че сега ще я пуснат. Но Франс се хвърлил върху нея и я стиснал за гушата.

„Моля те, не ме убивай“ – прошепнала тя.

„Съжалявам“ – отговарил той.

Алисън усетила освобождаването на червата си и после всичко потънало в мрак.

Борба за живот

Всичко е черно, но тя все още била в съзнание.  Стояла изправена, макар и нестабилно. Тогава осъзнала какво не е наред.

Главата й се била килнала назад. Вероятно всички главни мускули на шията й били прерязани и нямало какво да държи главата й изправена. Алисън използвала свободната си ръка – с другата придържала вътрешностите си – за да дръпне главата си напред и зрението й се върнало. Поне засега. Докато вървяла напред очите й се премрежвали. Падала много пъти, но някак намерила сили да се изправи и да продължи.

Най-накрая, след цяла вечност, видяла пътя. Легнала по средата на платното, така че да бъде забелязана със сигурност от първата преминаваща кола.

След известно време се задала кола. Спряла и фаровете я осветили, но не се чувало отваряне на врати. Алисън вдигнала ръката си и махнала. Нищо. За момент помислила, че това може да са Франс и Тиънс, които са се върнали да я убият. Но тогава колата потеглила, заобиколила я и си отишла.

Преди отчаянието да я обземе напълно, около нея се чули звуци. Спирали коли, отваряли се врати, хора говорели и крещели. Някаква жена пищяла.

Един мъж коленичил до нея и взел ръката й. Той бил млад и говорел спокойно. Опитала се да му отговори, но от устата й не излизал звук. Казал й да не се напряга.

Макар Алисън да не знаела това, от момента, в който Франс влязъл в колата й, били изминали час и половина. Часът сега бил 02:45 ч сутринта.

Спасител

Тиан Ейлърд
Тиан Ейлърд

Мъжът, държащ ръката й, бил 20-годишният студент по ветеринарна медицина Тиан Ейлърд. Той и приятелите му видели на пътя голо момиче, покрито с мръсотия и лежащо в локви от гъста кръв. Видял, че очите й са отворени и е в пълно съзнание. Тогава видял разреза на гърлото й, в който се виждало всичко – вените, мускулите и прерязаният гръклян.

Докато негов приятел се обаждал на бърза помощ, Тиан проверил пулса й, който бил слаб, и езика й, който бил побелял. Кожата й също била студена и очевидно била загубила огромно количество кръв. От разреза на шията й се подавало нещо и той го набутал обратно, след което притиснал раната с ризата си.

Тиан знаел, че е жизненоважно да остане будна, защото ако се унесе, може да не отвори очи отново. Затова й говорел, напомняйки й да диша бавно. Алисън обърнала вниманието му към раната на корема си. Той разгърнал ризата й.

Онова, което видял, го разтърсило и ужасило. Макар да не показал реакцията си, когато я погледнал отново, още повече се разтревожил от забавянето на линейката. Един от другите хора донесъл одеяло, с което покрили Алисън. Сърцето му се късало от храбростта на това момиче и от печалния факт, че линейката все още не идва. Изминал повече от един час.

Най-накрая, след един час и 45 минути и четири телефонни обаждания, линейката пристигнала. Тиан се качил с нея, все още държейки ръката й, и й говорил през целия път до болницата. Казал й, че ще я чака след операцията.

Анестезиологът изразил загрижеността си, че ще имат нужда от специалист, който да се погрижи за раните на Алисън. Но лекарят на смяна, българинът д-р Володя Ангелов, заявил, че тъй като е гръден хирург, ще може да извърши операциите.

Операция

Алисън и д-р Володя Ангелов
Алисън и д-р Володя Ангелов

Впоследствие д-р Ангелов разказва, че никога не бил виждал пациент с раните и в състоянието на Алисън през 16-годишната си практика. Той я описал така:

„Тя беше мръсна, черна като миньор. Цялото й тяло беше покрито с фин пласт черен пясък. Очите й бяха кървясали, косата й сплъстена от мръсотия, клони, листа и изсъхнала кръв, коленете й бяха ожулени и нарязани, стъпалата й разранени, а ноктите черни“.

Гърлото й било разрязано от ухо до ухо от 10-сантиметрова рана, толкова дълбока, че се виждал гръбначния й стълб. По някакво чудо били пропуснати сънната артерия и гласовият апарат, но почти всичко останало било прерязано – предните мускули, трахеята, ларинксът и главните вени. „Нещото“, което Тиан набутал обратно в раната, била щитовидната й жлеза. Тя била разполовена и Алисън би трябвало да умре от тази рана. Тя също би трябвало да умре, задавяйки се в собствената си кръв.

Раната на шията на Алисън
Раната на шията на Алисън

В стомаха й били нанесени многобройни рани, а вътрешностите й били разкъсани и пробити на няколко места. Трябвало да бъдат внимателно измити във физиологичен разтвор, за да бъдат почистени от мръсотията и всяка дупчица по тях трябвало да бъде открита и закърпена.

Алисън лежала в операционната три часа и състоянието й след това било критично. Когато се събудила, всеки нерв в тялото й крещял от болка. Но била жива.

Родителите й пристигнали в болницата и били шокирани от състоянието на дъщеря им. Тиан също я посещавал редовно и между двамата разцъфтяла емоционална връзка.

Макар през 1994 г. изнасилванията все още да се подминавали с мълчание в Южна Африка, Алисън говорила напълно открито за всеки аспект от случилото се. Не се чувствала виновна, нито пък засрамена.

Заподозрени

Детектив Надя Суонапул имала предчувствие. Всъщност била почти сигурна, че знае кой стои зад нападението на Алисън. Пристигнала в болницата с дебел албум с черно-бели полицейски снимки.

Алисън била убедена, че ще може да разпознае Франс и Тиънс. И наистина, разгръщайки безбройните страници, на една от тях изплувало лицето на Франс.

Франс дю Тоа
Франс дю Тоа

Франс дю Тоа и Тиънс Крюгер били арестувани в понеделник сутринта на 19 декември.  Оказало се, че Алисън не е първата жертва на двамата изнасилвачи.

Във вечерта на 25 февруари 1994 г. 20-годишна студентка била отвлечена в колата си точно като Алисън. Този път Франс използвал пистолет. Той я изнасилил, а тя не се съпротивлявала и само го молела да не я убива.

Той не я убил, а я закарал до крайпътно заведение, от което й купил сандвич и роза. След това я изнасилил още веднъж, като я карал да му казва, че го обича. Накрая я закарал обратно в града и я оставил пред един хотел с думите: „Ти си изключителен човек, надявам се някой ден да мога да ти се реванширам“.

Първоначално жената не казала на никого, но след седмица споделила със своя приятелка, която я посъветвала да съобщи в полицията и Дю Тоа бил арестуван. На 15 март 1994 г. той се явил пред съда и бил освободен под гаранция в размер на 100 ранда (16.40 долара).

Тиънс Крюгер
Тиънс Крюгер

Дю Тоа се проявил отново на 4 декември 1994 г., този път с приятеля си Тиънс Крюгер. Тяхна жертва станала 21-годишна жена, бременна в третия месец. Дю Тоа опрял пистолета си в корема й и въпреки че му казала, че е бременна, й наредил да млъква и да върви. Крюгер ги последвал. Двамата я отвели на уединено място, където Дю Тоа се погаврил с нея. След като Крюгер я изнасилил Дю Тоа й наредил да му направи фелацио. Тя започнала да се дави и той я изнасилил. Оплаквала се, че изпитва болка и го умолявала да не наранява бебето й. Но той й казал да мълчи, наредил на Крюгер да държи ръцете й и продължил.

След това двамата обсъждали дали да я убият и накрая решили да я пуснат да си върви. По пътя към къщи видяла полицейска кола и казала на полицаите какво й се е случило. Дю Троа и Крюгер били арестувани.

На 5 декември двамата се явили пред съда. Били освободени на собствена отговорност с уговорката, че ще се явят в съда на 5 януари. След по-малко от две седмици отвлекли Алисън.

След ареста си направили самопризнания и се явили пред мировия съд на 20 декември. Този път не получили право на освобождаване под гаранция.

Присъдата

Франс дю Тоа се интересувал живо от сатанизъм още от 13-годишната си възраст. Чувствал, че има тъмна страна, която често излизала наяве, когато пиел. Когато правел секс, в главата му се въртели мисли за убийства. На 10 юни 1995 г. се подложил на „екзорсизъм“ със съгласието на управата на затвора. В експеримента участвали седем души, а за екзорсист бил извикан пастор Артър Фрост. Събитието било заснето на видеолента. Според един от очевидците от тялото на Дю Тоа наистина бил излязъл демон. Той станал „див и агресивен“, кълнял и псувал, и се наложило петима души да го държат за стола. Друг от присъстващите твърди, че Дю Троа не бил в състояние да произнесе думата „Христос“.

Крюгер, от друга страна, не можел да получи достатъчно сексуално задоволяване, тъй като не винаги намирал желаещ партньор. Не вярвал в Бог, а в дявола, и имал два прякора – „Деймиън“ от филма „Поличбата“, и „Чъки“ от филма „Детска игра“. Крюгер не изпитвал чувства към никого, макар да харесвал леля си, у която живеел, понеже „му давала храна и се държала добре с него“.

На 23 март 1995 г. Дю Тоа и Крюгер пледирали за виновни по осем обвинения в изнасилване, отвличане и опит за убийство. По време на процеса настоявали, че са били обсебени от демон по време на престъпленията си.

7 август 1995 г. бил денят на произнасянето на присъдите им. Съдията казал на двамата обвиняеми, че изпитва дълбоки резерви към искреността на тяхното разкаяние и че според него техните престъпления са били обмислени и планирани предварително.

Съдията дал на Франс дю Троа три доживотни присъди. Тиънс Крюгер получил 25 години за изнасилването на бременната жена и доживотна присъда за нападението над Алисън.

Самата Алисън Бота намерила нов смисъл в живота си. Днес тя е изключително популярен и влиятелен мотивационен оратор в над 30 страни. Алисън и нейният спасител Тиан Елърд сключват брак на 15 февруари 1997 г.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

The following two tabs change content below.
Подкрепи ме, за да мога да пиша редовно:
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

13 коментара on “Алисън Бота и изнасилвачите-изкормвачи от Порт Елизабет

  1. Ако съда е бил по – строг още при първото им задържане, ще ли са да преотвратят следващите изнасилвания и опит за убийство.
    Трябвало е да ги изпържат на електрическия стол, а не да ги затварят до живот.
    Цяло чудо, че това момиче е оживяло след всичко това.

  2. Az taka i predpolojih,4e dvamata sa se ojenili..Bog e spasil po 4ydo tazi jena…dano onezi dvama izrodi gniqt v ada kudeto tehniq Satana 6te bude vinagi do tqh.

  3. Докторът, който има основна заслуга за спасяването й е българин! Един от първите лекари пристигнали 1990-1992 година в ЮАР, в момента е на 58 години, мисля че е от Варна.

  4. Цитат :“Аз се чудех дали е българин или руснак.“
    Отговор : Мисля, че Ангелов е само българска фамилия, макар Володя да е руско име.

  5. Д-р Володя Ангелов Ангелов е българин, от Варна. Намерих много инфо за него миналата година, имаше и фейсбук профил. За съжаление всичко вече е махнато, защото доктор Ангелов е починал на 19-ти септември 2011 от рак. Повече инфо – на профила на самата Alison (Inspirational Speaker)… RIP Dr Volodia Angelov – your life made a huge difference!…

  6. след прочетеното и не само това, смятам че съдебни магистрати също трябва да носят някаква отговорност, а не да пускат този и онзи срещу 16$ !

  7. Наистина поклон пред куража и волята на това момиче!Дано успява да предаде поне една милионна от силата си на нуждаещите се от това хора!Не е могла да предотврати случилото се, но не е станала жертва.

  8. магия чудо сила която не може да се опише …. който не вярва в тези неща му е достатъчна тази история,избора на борба избора за живот …..един детайл да не беше така както се е случил и можеше да бъде трагична история с ужасяващ край…толкова съдби са се преплели за да може тази жена да е сред живите…и съм сигурен че тя ще потрябва на някого толкова много колкото тя е имала нужда от тях в тези ужасяващи моменти… уникална история много добре представена разказана така че успях да усетя и страхът и ужасът и борбата възнесението…поклон пред трудът ви……

  9. Аз съм съпругата на др. Володиа Викторов Ангелов, спасил живота на Алисон Бота в Порт Елизабетската „Provincial Hospital“ , където той работеше от 1992 година като общ хирург.

    Моля да обърнете внимание на факта, че той е роден в гр. София на 15.09.1952 г.

    Той почина на 18.09.1911 г. в 23.55 ч. в Port Elizabeth, SA.

    Преди да отидеме в Южна Африка той беше гръден хирург в „Клиника по Гръдна хирургия“ на Димитър Несторов, гр. София.

  10. Днес прочитам, съвсем случайно тази информация за Володя. Володя лека му пръст познавах от 1979 г. в Ирак. Семейството му работеше там а той беше ученик.Познавах както него така и семейството му. Познавах го и като студент по медицина също и като лекар.Моля Г-жа Ангелова да се свърже с мен.Г-жо Ангелова аз съм Дими.За Володя мога да пиша много. Прекрасен човек.Неговия живот е един роман. Много жалко че си е отишъл толкова рано от този свят. Бог да го прости.

  11. Лека му пръст на доктора! Освен, че е сътворил чудо, посмъртно свърза и двама души, които ще пазят паметта му жива- имам предвид горните двама коментатори. Колкото до тези изроди причинили всичко това- дано се пържат и на този и на онзи свят! Имате ли представа дали книгата на Елисън Бита или филма за случая й ги има в превод на български?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *