Публикувано на: 6 юни, 2009

Чикагските изкормвачи са сатанински култ, създаден от Робин Гект и неговите партньори Едуард Спрайцър и братята Андрю и Томас Кокоралейс. Те са заподозряни в изчезването на 18 жени от улиците на Чикаго щата Илинойс. Гект и бандата му обикаляли улиците с микробус, търсейки проститутки, които отвличали, изнасилвали и убивали в сатанински ритуали. Те отрязвали гърдите на жертвите си и ги използвали за самозадоволяване, докато Робин четял пасажи от Сатанинската Библия.

Първи съмнения

В дъждовния ден на 1 юни 1981 г. трима детективи отиват да проверят сигнал за труп, открит в хотел „Муунлит“ във Вила Парк, местност в покрайнините на Чикаго. Сигналът не бил изненадващ, като се има предвид, че този хотел, разположен сред вехтошарски магазини, барове и заведения за бърза закуска, бил добре известен със съмнителните си гости. Хотелът имал славата на място, в което можеш да получиш бърз секс или да си купиш дрога.

Зловещата находка била открита благодарение на една от камериерките. Тя съобщила на управителя, че отнякъде около хотела се носи ужасна миризма, която се усилвала с минаването на деня. Управителят на „Муунлит“ тръгнал към покритото с боклуци поле зад хотела, за да открие източника на вонята. Той очаквал да намери мъртво животно, но вместо това се натъкнал на тялото на млада жена, чийто останки се състояли основно от кости и малко висяща по тях плът. Той незабавно се върнал в хотела и извикал полицията.

Трима детективи пристигнали и видели, че жертвата е прекарала на полето дълго време. Доста дълго. Тя била толкова разложена, че можели да видят скелетната й структура, но ларвите все още били там и вършели работата си – една необичайна комбинация от послесмъртни характеристики. Жената очевидно била убита, тъй като била окована с белезници – вероятно преди да умре. Устата й била запушена с парцал и тя все още носела пуловер и гащички, които обаче били смъкнати на бедрата й. В чорапите й намерили малка връзка банкноти, така че обирът бил изключен като мотив за престъплението.

Най-належащият въпрос бил да се установи самоличността на трупа и да се разбере времевият интервал от момента на смъртта й, до момента на откриването й. Това щяло да бъде трудно, имайки предвид състоянието на тялото. В онези дни не съществувал Институтът за изследване на човешката декомпозиция (така наречената Body Farm) в Ноксвил, Тенеси, в който би могло да се определи времето на смъртта в случаи като този. Само експерт би могъл да предложи адекватен отговор на полицията.

Детективите трябвало да установят още дали това е било първоначалното местопрестъпление, където е била убита жената, или просто е била захвърлена тук след смъртта й. Фактът, че никой не бил забелязал тялото досега показвал, че то може би е било оставено тук наскоро. Тази възможност навеждала на мисълта, че убиецът е бил способен да изтърпи едни разлагащи се останки достатъчно дълго, за да ги пренесе и захвърли зад хотела. Детективите знаели, че могат да проверят почвата под тялото, за да установят дали телесните течности са се просмукали в нея.

Но за момента нямало смисъл да се опитват да анализират ситуацията. Те трябвало да закарат тялото при съдебния лекар Пийт Сийкман, който да се опита да установи причината и времето на смъртта, както и да вземе пръстови и зъбни отпечатъци, които да бъдат сравнени с медицинския картон на жертвата, ако такъв бъдел намерен. След вдигането на тялото щели да оградят мястото и да започнат търсенето на улики.

Линда Сътън

Линда Сътън

Прегледът на сигналите за изчезнали лица не довел до никакви следи и затова детективите се обърнали към Главното управление в Чикаго, откъдето им казали, че криенето на пари в чорапите е обичайна практика на проститутките. Това направило процеса на идентификация още по-труден. Но отпечатъците и зъбните снимки помогнали и след по-малко от две седмици полицията разполагала със самоличността на жертвата: 21-годишната Линда Сътън. Както и подозирали, тя се оказала проститутка с много арести зад гърба си. Освен това имала две деца, които живеели с майка й.

Изненадата в случая дошла от съдебния лекар: въпреки напредналото разлагане на тялото, той установил, че тя е мъртва едва от три дни. Напредналият стадий на разложение се дължал на двете доста големи рани на гръдния й кош, от който били отстранени гърдите й. Това било позволило инвазията на паразитите, които унищожили тялото й за рекордно време. Тази жена била брутално пребита и осакатена.

И тя нямало да бъде последната открита жертва.

Серия от убийства

На 12 февруари 1982 г. една 35-годишна сервитьорка била отвлечена от колата си. Уредите показвали, че резервоарът й е празен и тя вероятно е търсила помощ, преди да изчезне. Чантата й била на предната седалка, а ключовете все още висели на стартера. При претърсването на околността било открито голото й тяло, лежащо на един насип край пътя. Тя била изнасилена, измъчвана и обезобразена. Пресата била помолена да не отразява отрязването на гърдите й, за да може полицията да запази тази подробност и да я използва при евентуален разпит на заподозрян.

След няколко дни било открито тялото на една латиноамериканка, носеща годежен пръстен. Тя също била изнасилена и удушена. Гърдите й не били отрязани, но били нахапани. Убиецът бил мастурбирал върху тялото й. Според психиатричната оценка на престъплението, нападателят бил местен човек, който вероятно обича животните и има семейство. Той също имал тъмна страна, за която никой не подозирал, и през нощта се превръщал в убиец психопат.

Лорейн Боровски

Лорейн Боровски

През май младата Лорейн Боровски била отвлечена от мястото, където работела, докато пресичала паркинга сама. Тя била изнасилена многократно, а едната й гърда била отрязана с жица. Накрая била убита с брадва. Останките на жената били открити в същия район, където преди това била захвърлена Сътън, само че този път тялото било в гробището „Кларендън Хилс“.

Неизвестният нападател не чакал дълго преди да извърши следващото си покушение. На 29 май, две седмици след отвличането и убийството на Боровски, била отвлечена Шуи Мак, която се връщала у дома от своя семеен ресторант в Стриймууд. Тя се возела в колата на брат си, но двамата се скарали и той я оставил на пътя, за да изчака и да се качи при другите роднини, които пътували след тях. Те никога не я видели отново, защото тя била отвлечена. Осакатеното й тяло било открито в края на август, четири месеца по-късно, заровено на един строителен обект.

Шуи Мак

Шуи Мак

Сега полицията си имала работа с няколко подобни убийства и връзката между тях била очевидна: млади жени, които били загубили гърдите си по един и същи начин. Но следите не били достатъчни, докато не се появила поредната жертва Ейнджъл Йорк, която обаче успяла да оцелее. Тя разказала, че е била отвлечена от двама мъже в червен микробус, които я оковали вътре с белезници, и я измъчвали и изнасилвали. Те дори я принудили да използва голям нож, за да пореже собствената си гърда, което докарало единия от тях до полуда. Той я порязал още няколко пъти и мастурбирал в раните й, след което ги залепил с тиксо и я изхвърлил на улицата. Това се случило през юни 1982 г. Жената разказала всичко, което знаела на полицията.

Но те не успели да попречат на мъжете да убият отново. През август край Чикаго Ривър било открито захвърленото тяло на Сандра Делауеър. Ръцете й били завързани с връзки за обувки зад гърба, а лявата й гърда била отрязана по познатия вече начин. Около гърлото й бил омотан сутиен. Тя била почти дете, но работела като проститутка, което я правело уязвима. Било установено, че смъртта й е настъпила преди приблизително шест часа.

След по-малко от две седмици изчезнала 42-годишната Каръл Папас, както и маркетинговият директор Роуз Бек Дейвис (30 г.). Тя била намушкана с нож, изнасилена и удушена на 8 септември 1982 г., зад стълбището на един жилищен комплекс в Норт Лейк Шор. Около врата й бил завързан черен чорап и дрехите й били в безпорядък. Лицето й било разбито и тя лежала в локва от кръв. По-късно се оказало, че е била бита с брадва. По гърдите й ясно си личали дълбоки разрези, а коремът й бил осеян с малки пробождания.

Робърт Реслър от Отдела за анализ на поведението към ФБР бил помолен да състави профил. Според него нападателят на тази жена бил несигурен в своята сексуалност и било много вероятно да е бисексуален. Той очаквал мъжът да изглежда леко женствен.

До месец октомври още една проститутка, 20-годишната Бевърли Уошингтън, била отвлечена, обезобразена, изнасилена и захвърлена. Похитителите й били решили, че е мъртва, но момичето успяло да оцелее и било закарано в болницата. Тя била в състояние да даде на полицията описанието на убиеца, който отвличал жени от улиците и ги подлагал на ужасяващи форми на садистично сексуално насилие.

Следи

Въпреки състоянието си, Бевърли Уошингтън успяла да снабди полицията със значителни подробности за мъжа, който я бил нападнал. Шофьорът бил слаб бял мъж, който изглеждал на около 25 години. Облечен бил с фланелка и ботуши с квадратни върхове.

Едуард Спрайцър

Едуард Спрайцър

Косата му била кестенява и мазна и имал мустаци. Уошингтън казала, че той й бил предложил повече пари, отколкото му поискала, и изглеждал необяснимо нервен. Изведнъж извадил оръжие и я накарал да се качи отзад в микробуса заедно с него. Заповядал й да се съблече и тя бързо се подчинила. След това й сложил белезници, заставил я да му прави орален секс, и я заплашил с насилие, ако откаже да погълне шепата с хапчета, която протегнал към устата й. Загубвайки съзнание, тя видяла как той се надвесва над нея с жица в ръка и си помислила, че това е краят.

Мъжът я изхвърлил на боклука, с една почти отрязана и една напълно отстранена гърда, където някой я открил и се обадил в полицията. Тя била закарана в болницата и била спасена. Полицаите я разпитали за микробуса и тя им казала, че той е бил червен със затъмнени прозорци, а вътре имало дървена преграда. На огледалото за обратно виждане висели пера и мундщук.

Робин Гект

Робин Гект

Тези подробности се оказали полезни за залавянето на престъпника. След три седмици, на 20 октомври 1982 г., полицията спряла един червен микробус и разпитала шофьора. Той имал червена коса и не съвпадал с описанието на жертвата, но микробусът съвпадал идеално. Шофьорът им казал, че името му е Еди Спрайцър, и, че микробусът принадлежи на шефа му, Робин Гект. Полицаите придружили Спрайцър до къщата на Гект и го накарали да го примами отвън. Те се надявали, че той ще се окаже техният човек и, когато Гект излязъл, се оказало, че той съвпада напълно с описанието – чак до ризата и ботушите си. Но той се държал така, сякаш нищо не го притеснява и с готовност се съгласил да помогне. Той бил или невинен за тези престъпления, или извънредно арогантен и убеден, че е недосегаем.

По-късно жертвата избрала снимката на Гект сред фотографиите, показани й от полицията, но когато детективите се върнали в дома му, той вече имал адвокат. Станало ясно, че ще бъде много внимателен с полицията и наистина се оказало извънредно трудно да го пречупят. Според някои слухове той бил имал интересни взаимоотношения с един прочут престъпник от този район, който бил арестуван три години по-рано през 1979 г. Изглежда Чикаго привличал доста голям брой необичайни престъпници.

Столицата на убийствата

Чикаго е домът на Х. Х. Холмс, един от най-ранните серийни убийци в страната. Холмс е роден под името Хърман Уебстър Мъджет и се смята, че е погубил някъде между 27 и 200 души – предимно млади жени – по време на Световния панаир в Чикаго през 1893 г.

Х. Х. Холмс

Х. Х. Холмс

Холмс бил самороден шарлатанин и изкарвал хляба си чрез фалшифициране на застрахователни полици. Убийствата за изгода представлявали за него по-скоро развлечение, но се оказало, че това странично хоби му носи толкова голяма наслада, че той започнал да изтезава женските си жертви и включил и други видове експерименти. Например, изобретил уред наречен „еластомер“, за да види доколко може да се разтегне едно човешко тяло.

Холмс построява „замък на смъртта“, който представлявал една триетажна, подобна на хотел сграда, в чийто стаи имало тайни шпионки за наблюдение, стените били звукоизолирани и облицовани с азбест, всяко помещение било оборудвано с газови тръби, плъзгащи се стени и вентилация, които Холмс контролирал от стаята си. Сградата разполагала с тайни проходи и коридори, които обикаляли в кръг, фалшиви подове, стаи с уреди за изтезания, и една специално оборудвана операционна. В замъка имало и намаслени улеи, които водели в мазето, където Холмс бил инсталирал една огромна пещ.

Уилям Хайренс

Уилям Хайренс

Той примамвал в замъка си млади жени, които търсели стаи под наем. Холмс ги настанявал в някоя от специалните си стаи, където им пускал смъртоносен газ. Понякога възпламенявал газа и изгарял жертвите си. Той наблюдавал реакциите им и щом видел че са мъртви, ги спускал надолу по улеите в мазето си, където ги очаквали цистерни с киселини и други химикали. Той обработвал труповете им на масата за дисекции и ги хвърлял в цистерните. След това продавал избелените им скелети на училищата по медицина.

Холмс най-сетне е заловен и осъден за убийство след като убива един мъж във Филаделфия. На 7 май 1896 г. той е отведен на бесилото. Днес Холмс се слави като един от най-демоничните убийци в историята на Америка.

Джон Уейн Гейси

Джон Уейн Гейси

В средата на 40-те години тинейджърът Уилям Хайренс посича трима души и оставя след себе си известното послание, написано с червило на стената: „За Бога, хванете ме преди да убия още някого. Не мога да се контролирам“. Той е заловен и получава доживотна присъда зад решетките, макар мнозина да смятат, че е обвинен несправедливо.

След малко повече от три десетилетия, през декември 1979 г., полицията в чикагското предградие Де Плейнс тръгва след един мъж, за когото се смятало, че е отговорен за изчезването на едно момче, и не след дълго научава, че изтъкнатият бизнесмен Джон Уейн Гейси има доста какво да крие: докато веселял децата в болниците, преоблечен като клоун, и хвърлял разточителни партита за съседите си, той също подмамвал младежи в дома си, където ги удушвал, изнасилвал и убивал. Той бил погребал 28 тела под къщата си, обяснявайки ужасната миризма на съседите с „изпарения от каналите“, и бил хвърлил още пет от жертвите си в река Де Плейнс. Неговият случай потресъл Америка, когато от къщата му били извадени купища човешки останки. Официално обявеният общ брой на жертвите на Гейси наброява 33 души. Той е осъден за убийство от първа степен и получава смъртна присъда, макар да се опитал да хвърли вината за престъпленията си върху някои от хората, с които работел. Един от тези мъже бил Робин Гект.

Парафилия

За две седмици детективите успели да свържат покушенията и над други млади жени, които били оцелели след нападение с червен микробус, подобно на това на Бевърли Уошингтън.

Робин Гект

Робин Гект

Полицията вярвала, че Гект и Спрайцър са отговорни за поне още три такива инциденти, но скоро щяла да научи за много повече.

В началото Спрайцър и Гект не допринасяли с кой знае колко полезна информация, но в крайна сметка Спрайцър започнал да поддава. Той изглежда наистина се страхувал от Гект. Властите увеличили натиска си върху него и той се пречупил, чувствайки се виновен за онова, което бил сторил. Признанията от разпита на Спрайцър обхващат цели 78 страници.

Първо признал, че бил карал микробуса, докато Гект е стрелял в движение по един мъж, когото убил, а друг оставил парализиран. Детективите бързо разузнали за кой инцидент става дума. След това Гект го бил накарал да намали, за да качат в микробуса една черна проститутка. Гект правил секс с нея и после я отвел в една тясна уличка, където отрязал гърдата й с нож. Той се върнал в колата и оставил отрязаната гърда на пода. Спрайцър бил доста разстроен, разказвайки тези кървави подробности, и твърдял, че изобщо не можел да понася кръв.

Андрю Кокоралейс

Андрю Кокоралейс

Той добавил, че понякога, след подобни инциденти, Гект се самозадоволявал, използвайки отрязаните гърди на жертвите. Той също описал как Гект бил застрелял една чернокожа жена в главата, след което я бил оковал във вериги и я потопил във водата с помощта на топки за боулинг. Той бил гледал как Гект пребива друга жена с чук и гледката го накарала да повърне. Но, в един друг случай, той самият бил отрязал и двете гърди на една жертва. Мислел, че тя е мъртва, но не се опитал да установи това със сигурност. Казал още, че Гект го бил принуждавал да мастурбира в отворените рани на една от техните жертви.

Когато Спрайцър приключил с показанията си, той бил разказал подробности за седем отявлени убийства и един жесток побой. Детективите, които го разпитвали, били разтърсени от тези умопомрачителни деяния, но сега смятали, че вече имат с какво да въздействат на Гект, който бил в другата стая за разпити. Те събрали снимките на известните жертви и ги подредили пред него. Той ги погледнал без особен интерес и отрекъл да познава жените на тях. Тогава детективите го преместили в друго помещение, откъдето той ясно можел да види как Спрайцър показва и обяснява нещо на техните колеги, но Гект продължил да упорства. Той се държал така, сякаш нямал какво да крие.

Роуз Бек Дейвис

Роуз Бек Дейвис

Но Спрайцър също видял Гект и неговата близост не му се отразила добре. Той внезапно променил историята си и заявил, че Гект не е убивал никого. Обясненията му станали толкова хаотични, че полицаите не знаели вече на какво да вярват. Сега Спрайцър казвал, че братът на приятелката му Андрю Кокоралейс е убиецът, но не могъл да им даде много подробности за него. Гект потвърдил, че познава Кокоралейс и дори споделил с полицията неговия адрес. Той се държал така, сякаш не знаел нещата, които Спрайцър бил казал за Кокоралейс.

Обърканите полицаи отишли да разпитат третия член на бандата убийци. Те се чудели дали е възможно трима мъже да са убивали по подобен ужасен начин. Все още не знаели и половината от истината.

Не след дълго Кокоралейс също признал. Той разказал как са отвличали жени от улиците, изнасилвали ги и ги разяли с ножове, бръсначи, капаци от консерви и отварачки. Те ампутирали едната или двете гърди на жертвите си със струна от пиано и мастурбирали върху тях. Той признал за убийствата на Роуз Бек Дейвис и Лорейн Боровски и по невнимание се изпуснал, че е участвал в убийствата на осемнадесет жени. Докато описвал нападението над Сандра Делауеър, казал, че бил напъхал камък в устата й, за да й попречи да вика, след което я бил насилил с винена бутилка, от което тя получила кръвоизлив, и накрая я бил намушкал с нож. Аутопсията й потвърдила неговите показания.

Докато траели разпитите, полицаите разпитвали познатите на заподозряните за техните характери и лични навици. Скоро станало ясно, че Гект има фетиш към женски гърди и бил искал от познати момичета да му позволяват да забива в гърдите им карфици. Той бил подлагал жена си на много по-лоши неща, но тя никога не се осмелила да го предаде. Когато детективите тръгнали да разпитват слабоумния брат на Кокоралейс Томи, ги очаквала още една груба изненада. Неговото странно поведение ги накарало да мислят, че той също е бил част от бандата на Изкормвачите. Не след дълго той се пречупил и си признал, прибавяйки някои още по-отвратителни подробности.

Сатанински ритуали

Изглежда тези младежи се били присъединили към модното увлечение, което обхваща тинейджърите от цялата страна през 80-те години, а именно Сатанизмът. Но Изкормвачите били отишли с ритуалите си доста по-далеч от повечето младежи, които вярвали, че могат по някакъв начин да установят контакт с Принца на мрака.

Томи Кокоралейс

Томи Кокоралейс

Според признанията на Томи, бандата консумирала отрязаната от жертвите плът, като някаква форма на древно дяволско причастие. Томи разказал, че Гект имал олтар на тавана в дома си в Норт Сайд, където се събирали в часовете на нощта, след като жена му тръгнела за работа. Гект бил нарисувал на стените шест червено-черни кръста и бил покрил олтара с червен плат.

Томи разказал на полицията, че всички те коленичили заедно около олтара и тогава Гект изваждал прясно отрязаните гърди. Той четял пасажи от Сатанинската Библия, докато всеки от тях мастурбирал във вътрешността на женската плът. Когато всички свършели, Гект нарязвал гърдата и раздавал на всекиму парченца от нея, които изяждали. Томи бил станал свидетел на две убийства и бил участвал в поне дузина подобни ритуали. Когато детективите го попитали защо е участвал в такива зловещи и незаконни деяния, той съвсем сериозно им заявил, че Гект има силата да ги превърне в каквото си поиска. Очевидно бил убеден, че Гект разполага с някакви свръхестествени способности, и се страхувал от онова, което можел да му причини, ако не прави каквото му се каже.

След разпитите бандата убийци била затворена в изправителния център Понтиак по най-различни обвинения, като гаранцията им възлизала на 1 милион долара. Гект твърдо отказал да се признае за виновен, но веднъж заявил, че единствената грешка на Джон Уейн Гейси, за когото той бил работил през 70-те, се изразявала не в убийствата на 33-ма млади мъже, а в това, че бил държал повечето от телата на жертвите под къщата си. С други думи, Гект не показвал разбиране към факта, че Гейси е извършил нещо чудовищно и грешно. Той просто смятал, че човекът не го бил свършил както трябва.

Разпитвайки още хора, полицията разбрала, че Спрайцър и братята Кокоралейс не са единствените, които се страхували от Гект и вярвали в неговите свръхчовешки способности. Познати на Гект също твърдели, че той притежава способността да привлича хората към себе си и да ги кара да правят онова, което иска. Един човек дори предупредил детективите да не поглеждат Гект право в очите. Без значение за колко извратено и отвратително деяние ставало въпрос, той можел да накара другите да се включат в него. Според някои слухове той бил започнал своята кариера, изнасилвайки сестра си, след което бил изпратен при баба си и дядо си. Той бил развил своя жив интерес към Сатанизма и неговите тайнствени ритуали като тинейджър.

Вестниците грабнали историята, използвайки заглавия, които сравнявали „Бандата на изкормвачите“, или „Чикагските изкормвачи“ с прочутия Джак Изкормвача. Всеки член на тази смъртоносна дружинка бил изправен на отделен процес.

Процесът срещу Гект

Гект се опитал да избегне делото под предлог, че е умствено болен. Той бил прегледан и експертите се произнесли, че е годен да се яви на процеса, както и че е бил съвсем с всичкия си по време на престъпленията. Първото му дело обаче било прекратено поради неправилно провеждане и второто започнало на 20 септември 1983 г.

Прокурорът разполагал с някои доста убедителни доказателства. При обиска си полицията била открила параклиса, както и една пушка, която била използвана в някои от убийствата. Те се натъкнали също на сатанинска литература и една „трофейна кутия“ собственост на Гект, вътре в която Андрю казал, че бил виждал най-малко петнадесет отрязани женски гърди. Методът на действие бил описан на съдебните заседатели с помощта на показанията на оцелелите жертви: жените били отвличани, задържани против волята им и изтезавани с карфици и шила за лед. Те били групово изнасилвани и гърдите им били отрязвани с жица, след което мъжете ги използвали за сатанинските си жертвоприношения.

Гект се изправил пред съда и говорил в своя собствена защита. Той признал, че е нападнал Бевърли Уошингтън, но настоял, че не е убивал никого, и е невинен по обвиненията в изнасилване и особено жестока телесна повреда. Той протестирал, че по времето на повечето от престъпленията дори не се бил познавал с другите обвиняеми. Въпреки убедителните показания на оцелелите, признанията на останалите убийци не били достатъчно уличаващи. Нямало физически доказателства, които да го свързват с убийствата, а съучастниците му не искали да свидетелстват срещу него.

Въпреки това, съдебните заседатели решават, че Гект е виновен по всички обвинения: предумишлено убийство, изнасилване, сексуално насилие, особено жестока телесна повреда и въоръжено нападение. Той е осъден на 120 години затвор.

Какво се случи с бандата

Двадесет и три годишният Томи Кокоралейс се опитва да осуети използването на признанията му в съда, но не успява. През 1984 г. той е осъден на 70 години затвор за участието си в убийството на Лорейн Боровски.

Томи Кокоралейс

Томи Кокоралейс

Андрю Кокоралейс е съден в два отделни окръга. Първото дело било за убийството на Роуз Бек Дейвис. Той си признал, че заедно с останалите мъже са натикали Дейвис в микробуса, и вътре я бил удрял с брадвата до смърт. Съдебните заседатели се оттеглили само за три часа, преди да го намерят за виновен в изнасилване и убийство. Той получил доживотна присъда.

На втория си процес Кокоралейс решава да се отметне от всичките си признания и да отрича, че е убивал или изнасилвал когото и да било. Той заявил, че полицията му е правила фалшиви обещания и е измъкнала насила признанията му чрез побой. Прокурорът Брайън Тиландър минал през всичките разпити, осъществени от шестима отделни детективи и двама прокурори, но Кокоралейс настоявал, че те са му казвали точно какво да каже. Освен това заявил, че един полицейски служител му бил дал подробности от местопрестъплението, за да бъдат самопризнанията му по-достоверни. Когато въпросният полицай – детектив Уорън Уилкоз – се качил на свидетелското място, за да опише разпита, той казал, че когато е подредил пред Кокоралейс снимките на жени, той без колебание бил изтеглил тази на Лорейн Боровски и бил казал: „Това е момичето, което аз и Еди Спрайцър убихме на гробището“.

Въпросът бил на кого щели да повярват съдебните заседатели. Кокоралейс се държал намусено и сърдито, а неговата история, според която осем различни служители са го третирали по един и същ неетичен начин изглеждала твърде преувеличена. Журито заседавало само три часа, преди да вземе решението си. Те намерили Кокоралейс за виновен в убийството на Лорейн Боровски и той бил осъден на смърт. През 1989 г. загубил обжалването на присъдата си и екзекуцията му останала в сила.

Неговите адвокати решили да опитат друг подход с обжалванията. Те заявили, че Кокоралейс е убиец страдащ от шизофрения, следователно не би могъл да знае какво е правил, когато е извършвал убийството. Според тях неговите адвокати в процеса е трябвало да използват като защитна стратегия картата с умственото разстройство, но не го били направили. Те дори не го били подложили на психиатрична оценка, което било огромен пропуск от тяхна страна. Те също заявили, че съдията е трябвало да поправи тяхното недоглеждане и сам да назначи психиатричен преглед на обвиняемия. Но и той не го бил направил. В действителност един психиатър в затвора бил диагностицирал Кокоралейс с гранично личностно разстройство и смятал, че той не е годен да бъде изправен на съд.

Когато областният съдия поставил тези въпроси пред адвокатите от процеса, те заявили, че заподозряният не бил проявявал някакъв очевиден модел на поведение, подсказващ за психическо разстройство. Това задоволило съдията и той решил, че доводите на новите адвокати са неубедителни. Присъдата на Кокоралейс била потвърдена отново.

Но това не е краят на историята, тъй като в нея се намесва едно движение, борещо се за отмяната на всички смъртни присъди в щата.

Последният екзекутиран

Екзекуцията на Андрю Кокоралейс била насрочена за 17 март 1999 г. Адвокатите му направили последни усилия, лобирайки пред тогавашния губернатор на Илинойс Джордж Райън, както и пред върховния съдия Моузес Харисън да прекрати екзекуцията, като същевременно бил поискан мораториум върху всички смъртни присъди в щата.

Губернатор Джордж Райън

Губернатор Джордж Райън

Всъщност, благодарение на серия от кръстоносни статии за несправедливостите в съдебната система, публикувани в „Чикаго Трибюн“, наскоро били реабилитирани дванадесет души осъдени на смърт. Един от случаите бил особено тревожен. Портър, черен мъж с коефициент на интелигентност 51, бил в затвора от шестнадесет години за двойно убийство. Всичките му обжалвания били отхвърлени и той очаквал екзекуцията си на 23 септември 1998 г. Но един професор от Северозападния университет, който се борел против смъртното наказание, се сдобил с оправдателно доказателство по случая и екзекуцията била прекратена два дни преди изпълнението й. След това някакъв друг мъж си признал за тези убийства. Това било ясно доказателство, че щатът Илинойс е осъдил на смърт невинен човек. Губернатор Райън обмислял ситуацията, но все още не се решавал да направи промени в системата, особено що се отнася до случая с Кокоралейс, който очевидно заслужавал наказанието си.

Върховният съд в щата Илинойс отменил решението на съдия Харисън за прекратяване на екзекуцията и часове преди Кокоралейс да напусне този свят, губернатор Райън издал изявление в три страници, според което решението на съда е в тон със законите на щата. Така била премахната и последната пречка между един от Чикагските изкормвачи и неговата смърт.

Андрю Кокоралейс

Андрю Кокоралейс

В утрото преди екзекуцията си Кокоралейс бил убеден, че тя няма да се състои. Той бил прехвърлен в строгоохранявания затвор в Тамс Илинойс и прекарал остатъка от деня в пости и молитви. След това говорил с няколко свои приятели по телефона, казвайки им последно сбогом. Но, въпреки това, той все още вярвал, че в последния момент ще му се размине. Когато вече лежал на носилката, предложил на семейството на Боровски своето извинение, казвайки, че Небесното царство е близо. Кокоралейс получил леталната си инжекция в 00:34 ч.

През януари 2000 г. губернатор Райън прибавил към своя списък с хора, които никога не е трябвало да бъдат осъждани на смърт, тринадесети човек, което го накарало да обяви мораториум върху всички екзекуции в щата. По този начин Андрю Кокоралейс остава в историята като последния екзекутиран престъпник, преди мораториума. Според някои коментатори, губернаторът нарочно бил отлагал решението си, за да изчака изпълнението на екзекуцията на Кокоралейс. Решението на Райън обаче имало обратен ефект в случая на Спрайцър.

Поредна съдебна битка

На 2 април 1984 г. Спрайцър пледирал за виновен в убийството на Роуз Дейвис, Сандра Делауеър, Шуи Мак и един дилър на наркотици на име Рафаел Торадо. Той получил доживотни присъди за всяко убийство, както и допълнително време зад решетките за множество други обвинения, вариращи от изнасилване до жестоко сексуално насилие.

Сандра Делауеър

Сандра Делауеър

Той тепърва щял да бъде съден за убийството на Линда Сътън. Спрайцър признал, че той и другарите му са отвлекли Линда Сътън и са я закарали в един горист район близо до хотела, в който той бил отседнал. Там я оковали с белезници, изнасилили я и отрязали гърдите й. След това я изнасилили отново и я оставили да умре.

Неговият обществен защитник Каръл Анфинсън, го представила като незрял, импулсивен и простоват младеж, който просто е следвал заповедите на лидера на бандата. Тя помолила съдебните заседатели да пощадят живота му. Роднините и приятелите му го подкрепили, разказвайки, че той е хрисимо момче, което често е било тормозено от побойници като дете. Но един от приятелите на Спрайцър свидетелствал, че той се бил хвалил с онова, което е направил и наричал жените „женки“ и се смеел на факта, че е обезобразил и убил няколко от тях. Прокурорът заявил, че Спрайцър е бил „кошмарът на всяка жена“ и, че е бил част от „група невестулки“.

Журито не се смилило над Спрайцър и на 4 март 1984 г. той е намерен за виновен в особено жестоко отвличане и убийство. Две седмици по-късно, съдебните заседатели обсъждат присъдата му един час, преди да решат, че той трябва да получи смъртно наказание за своето престъпление. Той се озовава в крилото на смъртниците в Щатския изправителен център Понтиак в Джолиет Илинойс.

Всичките му обжалвания пропаднат, въпреки настояванията на адвоката му Гари Причард, че процесът срещу него не е бил проведен правилно и, че прегледът след делото е установил, че той има мозъчно увреждане. Причард твърдял, че съдебните заседатели не са били инструктирани както трябва. Макар да изглеждало, че случаят най-сетне е приключил, се появило още едно неочаквано развитие.

Робин Гект

Робин Гект

През октомври 2002 г., когато Спрайцър бил на 41 години, неговият случай се озовава сред онези, които се разглеждали във връзка с мораториума върху смъртното наказание. Причард се борил за опрощаването на екзекуцията му, казвайки, че неговият нисък коефициент на интелигентност от 76 точки и миналото му на проблемно дете са го направили лесна жертва на манипулациите на Робин Гект. Семействата на жертвите обаче се обединили, за да попречат на промяната в присъдата му. Някои от тях гледали на него като на „въплъщение на злото“. Прокурорът Майкъл Улф се съгласил с тях, заявявайки, че неговите престъпления са „най-лошите сред най-лошите“.

Макар Спрайцър да не получил снизходителност този път, когато губернатор Райън напуснал поста си през януари 2003 г., той отменил екзекуциите на 164 осъдени на смърт, сред които и Едуард Спрайцър. Семействата на жертвите били вбесени от този факт и се заклели, че ще се борят за възстановяването на справедливостта. Но Спрайцър най-сетне бил получил своето дълго чакано помилване.

———————————————————————————————————————————————

Източник: trutv.com

2 Коментари за “Робин Гект и Чикагските изкормвачи”

  1. AvatarМосквич 412

    Пак леко са се отървали…

  2. Avatarkleo70

    ЧЕТЕИКИ ПОДОБНИ НЕЩА Е НОРМАЛНО ДА БЪДАТ ОСЪДЕНИ НА СМЪРТ.НО ОТ ДРУГА СТРАНА СИ МИСЛЯ ЧЕ ТОВА НЯМА ДА ПРОМЕНИ ВЕЧЕ СТАНАЛОТО И В ТОЗИ РЕД НА МИСЛИ СЕ ПИТАМ КОЙ ИМА ПРАВО ДА ОСЪДИ ДРУГ НА СМЪРТ НЕ СМЕ ЛИ ВСИЧКИ ГРЕШНИ ПО ЕДИН ИЛИ ДРУГ НАЧИН.ЕДИН СЪДИЯ Е ОСЪДИЛ ЧОВЕК НА СМЪРТ НИМА ТОЗИ СЪДИЯ-ЧОВЕК НЕ Е ГРЕШЕН.НЕ ИСКАМ ДА БЪДА РАЗБРАНА ПОГРЕШНО НО СПОРЕД МЕН ВЪПРОСА Е НОЙ Е ПО ПРАВЕДЕН И ИМА ПРАВО ДА ОСДИ ДРУГ НА СМЪРТ.И ВЪПРЕКИ КАЗАНОТО ДО ТУК АЗ СЪМ ЗА ТОВА ДА ИМА СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ.

Остави коментар

Коментарите се цензурират според преценка на администратора на сайта! Безсмислени, вулгарни, написани на латиница и съдържащи спам коментари ще бъдат изтривани без предупреждение!

Криминална анкета
    • Какво бихте легализирали в България?т (можете да дадете до 3 отговора)

      Виж резултатите

      Loading ... Loading ...
  • Най-новите коментари
  • User AvatarЛилия КостоваБебето П: Нечовешките изтезания... { За жалост е истината . } –
  • User AvatarСнежиОтвличането и убийството на... { Може би преди доста години в България имаше убийство на... } –
  • User AvatarСнежиМери Бел: Най-малкият сериен... { Наскоро открих сайта.Моите адмирации,браво за историите!Чета ги с интерес,продължавайте в... } –
  • User AvatarБебето П: Нечовешките изтезания... { Надявам се повечето това нещо да е някаква измислица. На... } –
  • User AvatarсветлаСмъртта на Джеймс Бълджър... { Нека да започна с почивай в мир мъничко дете! Сега... } –
  • User AvatarЦветанЗодиак: Загадъчният убиец от... { Здравейте, иска ми се да разбера, дали това негово увлечение... } –